Jump to content

89. Посвещението е придобиване на сила


Recommended Posts

89. ПОСВЕЩЕНИЕТО Е ПРИДОБИВАНЕ НА СИЛА

Евреинът криеше мотивите на постъпките си, защото желаеше да остане в кабинета на Учителя. Щом нещо се крие, показва, че ясно се съзнава, че не е това което трябва да бъде, нещо което излага, нещо направено но което не трябва да се направи, нещо което не отговаря на неговите разбирания, на неговия морал.

Той пред себе си вече беше достатъчно изложен! Той знаеше цялата теоретична част на посвещението, но не можеше да се покачи, да достигне до света на посвещението, да влезе в него и лично да го разгледа и да получи познания за него, защото страхът и другите му недъзи го теглеха, държаха към един по-низш животински свят.

Посвещението е нещо реално, то с лъжа не може да се постигне.

Който иска да го постигне със страха си, да си носи страха и да бъде посветен, това показваше, че не вярва и не разбира какво иска. А не можеше да напусне страха, защото беше напластен като планина в съзнанието му от деди, прадеди и негови лични престъпления към законите на природата, и не можеше да се освободи от него, а душата му мечтаеше за тези възвишени светове!

Той изпадаше в още по-смешни и жалки положения, като искаше да надхитри природата и превъзмогне законите й. Искаше да бъде посветен, без да има данните за това, което може да стане в човешкото общество, но не и в природата. Това желание на евреина показваше, че има много механично понятие за посвещението, което е процес в съзнанието, което се постига само с истини, с реални величини, там нямат значение и място всякакви лъжи, илюзии, сенки...

В храма на посвещението не може да се пристъпи с лъжи, още по-малко с нечистота. Посвещението не е във формалностите, в ритуалите и формите, то е знание и можене и има отношение към придобиване на сила.

Всяко посвещение е придружено с големи изпитания, в които всички илюзии, фалшивости, лъжи, измами... изгарят, стопяват се и нищо не остава от тях! Остава само реалното, това което не гори, не се топи, а тъкмо то прави посветения свободен.

Евреинът искаше да мине по лесния път, без да разбира, че при посвещението няма лесен път, защото то е най-краткия път човек да се освободи от илюзиите, от несъщественото, от калта на живота.

Както казахме, никой не знае истинските мотиви на Учителя. Всеки от свое гледище прави различни предположения, така и евреинът от свое гледище, от своята степен на съзнание си направи заключения, тълкувания, че не е повече нужен, защото само с един ход респектира този невъзпитан офицер. Той не можа да спори, уплаши се от ученика, а как ще спори с Учителя на ученика. По негово мнение, ако останеше щеше да се скара с Христов което може да бъде в ущърб на работата на Учителя.

В този дух той се самоуспокояваше. Че беше поставен на решителен изпит, и мисъл не му минаваше!

Като него би постъпил всеки пръв срещнат на улицата човек!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...