93. Най-напредналият ученик, трябва да има единно съзнание и съответната сила на знанията си

[Ани]

93. НАЙ-НАПРЕДНАЛИЯТ УЧЕНИК, ТРЯБВА ДА ИМА

ЕДИННО СЪЗНАНИЕ И СЪОТВЕТНАТА СИЛА НА ЗНАНИЯТА СИ

Той наистина би бил най-добрият ученик, най-напредналият, ако притежаваше и съответната сила на знанията си и имаше чисто, единно съзнание. А че не знаеше и му липсваше много, показваше факта, че искаше да бъде признат, че знае - този който иска, няма! И му правеше удоволствие да вижда и чувствува как всички го уважават, и се отнасят с него като с напреднал.

Това беше като гъделичкане, което нищо не му допринасяше, не го ползваше!

Учителят Се държеше с него добре и го допущаше близо до себе си, защото тъкмо той имаше най-голяма нужда от това. Учителят имаше необикновено големи възможности и на всеки, който идваше при Него даваше това, от което имаше нужда. Той беше дошъл за нуждаещите се.

Обикновено най-нуждаещите се бяха постоянно и най-близо до Него, както малките деца са непрекъснато при майка си, а възрастните са на работа, на училище. Истински напредналите ученици се държат настрана, за да не отнемат ценното време на Учителя. Те се познават от казаното в беседите, или само от време на време и то при много важни случаи отиваха при Учителя и оставаха за малко, защото от малкото казано те разбираха много.

Евреинът в този смисъл беше най-малкият, най-ненапредналият, последният ученик на улица „Опълченска” 66! Но имаше най-много пари! Щедро пръскаше на ляво и на дясно, и бедните братя и сестри определяха отношенията си към него по това.

Той се опитваше по същия начин да постъпва и с Учителя, обаче Учителят всичко каквото получаваше от него, веднага го раздаваше, нищо не оставяше за Себе си. Никога не се възхищаваше от него. Той не Се възхищаваше изобщо от никой ученик, защото всичките ги държеше на границата на това, което можеха и това което не можеха да решават задачите си едвам-едвам, защото тогава са в непрекъснат процес на учене, еволюция.

Той не похваляваше учениците Си, защото всяка похвала според Него носеше на учениците излишни страдания.

Когато евреинът първия път дойде при Учителя, Той му каза, както винаги при такива случаи леко и меко, че той трябва да работи нещо -със собствен труд да си изкарва прехраната, и че само така може да дойде до реално отношение с живота, знанието и новото Учение, само така може да изправи живота си и получи посвещение...

Ако учениците се държат морално, добре само с Учителя, те трябва да знаят че не могат в никакъв случай да Го подкупят! Той няма да ги съди, Той със съдене не се занимава! Той дори няма да присъствува, когато ги съдят - друг е Който съди хората и учениците...

Все тогава му каза, че е предразположен към образуване на тумори... Капиталите, от които получава ренти, са невидими тумори, на които непременно ще отговори нещо в неговите мисли, неговия мозък и в тялото му. На тези невидими тумори, ще отговарят физически.

Раздвоението на съзнанието е най-благоприятното условие за тумори, лицемерието също и постоянните тревоги!...

Но евреинът тогава беше толкова силно обладан от своето „аз”, и не позволяваше на Учителя да му говори. Все той говореше и се хвалеше, затова като чу, нито разбра леките забележки. Той обикновено биваше активният, по цели часове бъбреше, не можеше да се изхвали! Учителят го познаваше, и затова не се изненадваше от държанието му.

Красноречив беше фактът, че беше роден евреин и носеше задължението за разпъването на Христа.

Всички евреи, които бяха дошли на Изгрева, останаха си евреи, не си промениха характерите!