101. Смисълът на Учителя Дънов е да освети пътят на отклонението и да съкращава времето и страданията

[Ани]

101. СМИСЪЛЪТ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Е ДА ОСВЕТИ ПЪТЯТ

НА ОТКЛОНЕНИЕТО И ДА СЪКРАЩАВА ВРЕМЕТО

И СТРАДАНИЯТА

Учителят знаеше много добре всеки ученик колко и какво може, но това трябва да разбере самият той, и да излезе от блатото на противоречията като от школа на живота с големи опитности и знания.

Отклонението на човека от определения му път, му създава големи противоречия и страдания, но в края на краищата, каквито и отклонения да прави, те всичките имат за задача да го върнат в пътя на Бога - както блудният син се върна при баща си, но вече обогатен с много знания и опитности, най-главната от които беше, че няма по-добро място от бащиния дом.

Смисълът на Учителя е да освети пътя на отклонението, и да съкращава времето и страданията.

Защо се създаде това противоречие у евреина? Това е един въпрос, който има отношение към милионите хора, които никога или много малко пъти са насочвали погледа си навътре към себе си. Хората са непрекъснато в положението на евреина, те са жертви на тези противоречия.

В това положение бяха много от учениците на Учителя.

Те бяха потърсили и намерили Учителя да им разреши противоречията, да им изчисти съзнанията, да ги спаси от тази психична заразна болест, от която са страдали почти всички така наречени велики посветени. Това са етапи при преминаване от едно състояние в друго.

По тщеславните, по интелектуалните и културни ученици мислеха, че като са по-близо до Учителя, като ходят често при Него и като се разговарят свободно, като Му доверяват интимния си живот и Той като се отнася с интерес и уважение към интересуващите ги въпроси, и най-важното, че не ги съдеше както казахме вече - оставяше живота да ги съди, те почваха да си мислят, че са добри, напреднали, и с течение на времето почваха да позират, да се държат като напреднали.

Като мислеха за себе си невярно, и като се държаха неестествено продължително, това им ставаше навик и оказваше лошо влияние върху живота им! Особено, когато четяха беседите и други окултни книги, те почваха да си мислят както и евреина, че това вече е тяхно знание, и че притежават силата му, която пък илюзия култивираше в тях тщеславие!

Но нали все нещо трябваше да проявяват, да казват, а не знаеха, затова почнаха да сънуват пророчески сънища, да предсказват, да виждат видения и пр. и пр. Разказваха ги на Учителя, Който по много лек начин им казваше мнението Си, но те тъй бяха заслепени от тщеславието си, че не искаха да Го разберат и оставаха на своето. Изказванията на Учителя така се пречупваха през техните изкривени съзнания, че те оставаха с убеждението, че Учителят мисли като тях!

На събора през 1927 г., Учителят дословно им каза:

„Към виденията и към сънищата си, вие трябва да се отнасяте с голямо внимание. Ако ги приемете безогледно, ще се намерите в опасно положение! Да не мислите, че всеки сън има смисъл? Не всичко, което сънувате или виждате или говорите, е от Бога. Трябва да проверявате тия неща, за да знаете колко на сто от всичко, което става у вас и около вас е вярно. Подлагайте на опит както сънния си живот, тъй и будния. Проверявайте какъв процент от проявите на вашата интуиция, са верни. Изпитвайте се да видите, колко от вашите мисли и чувства се сбъдват.”