105. Самият живот изпитва ученика

[Ани]

105. САМИЯТ ЖИВОТ ИЗПИТВА УЧЕНИКА

В Школата на Учителя това не може да стане, защото посвещението и главно подготовката към него и проверката стават от и в самия живот, в който никой никого не може да излъже, нито има връщане назад, защото в живота се борави само с реалности.

Самият живот изпитва ученика, прекарва го през огъня на страданията и противоречията, а не както при посвещенията в пирамидите - инструктор го прекарва през изкуствени изпитания -кладенци, ковчези на смъртта и пр. и пр.

При посвещенията на Учителя в огъня на живота изгаря всичко тленно, нечисто и само вечното, абсолютното, Божественото остава. И единствената мярка е „моженето” и силата, които ученикът придобива.

В моженето и силата - няма измама!

Силата и моженето са едни от мерките за степента на посвещението.

В Школата на Учителя, посветените не получават някакви знаци и отличия. Само степента на силата и моженето определят ученика като посветен, а животът го поставя на съответното място на посвещението му.

Животът и само животът, е решаващият фактор! Учителят само ръководи, осветява явленията на душата и превързва раните.

Абсолютно единство на съзнанието с абсолютна хармония, абсолютно равновесие, абсолютен покой, всички изразени символично с разностранния триъгълник.

Понеже всичко в живота и света е движение, тъкмо движението се осъществява чрез раздвоение на съзнанието, нарушаване хармонията, излизане от равновесие. Ритмичната смяна на равновесие с неравновесие, поражда движението, там се ражда и силата. Ходенето на хората и на всички живи същества, се осъществява чрез ритмичната смяна на равновесието от неравновесието - падането. Ходенето е непрекъснато падане и задържане от падане.

Съзнанието е нещо много сложно, то е същина от един друг порядък. Само някой от неговите проекции, и то не винаги в тяхната истинска големина, същина и форма, са в нашият човешкия свят - триизмерния свят. И в съзнанието, движението се осъществява чрез излизане и влизане в равновесие, но в края на краищата всички движения в него се координират в цялото - живота и движението на личността. При нормални условия равновесието и неравновесието се сменяват ритмично, и се получава едно общо равновесие и движение.

Всичко, което съществува има място и смисъл. И раздвоението, дисхармонията си имат място и смисъл в живота и природата. И тъкмо те са, които съдействуват за движението и еволюцията.

Когато мислим, чувствуваме и постъпваме според законите на природата, тези смени на хармония и дисхармония... стават правилно, ритмично, тогава те са в унисон с равновесието във Вселената, пулсират ритмично заедно с общия пулс на Вселената, но когато не мислим, не чувствуваме и не постъпваме според законите на природата и душата, тогава между нас и Вселената настава стълкновение, несъответствие в ритмите - смени на равновесие и неравновесие, и от там идват противоречията, страданията и болестите.