Jump to content

107. Публичният диспут не разрешава въпросите


Recommended Posts

107. ПУБЛИЧНИЯТ ДИСПУТ НЕ РАЗРЕШАВА ВЪПРОСИТЕ

Евреинът практикуваше и йога, правеше някои от асаните.

Учителят знаеше това и на няколко пъти му забелязваше, че тези упражнения имат огромно значение за индусите - йогите, но за българите, европейците - не са така полезни! Европейците трябва да си създадат нови, специфични за тях, които да отговарят на техните изисквания.

Но той не искаше да чуе, нито да разбере и не само, че не се отказа да ги прави, но често демонстрираше техния ефект пред братята на „Опълченска” 66.

Учителят както казахме, имаше като принцип да работи със създадените вече положения - резултатите постигнати от непослушанието, да използва за Своята работа и със Своите методи. Използва тези постижения на евреина, да го научи да се излъчва.

Момичето не беше доволно от Учителя, защото осуети диспута. Но то не се отказа, отново се опита да го предизвика. С кокетната си усмивка, превзет артистичен маниер и тон, леко издаде напред младия си бюст и запита любезно Христов:

- Вие господине, какво сте писали - на кои списания и вестници сте сътрудник? Братът - и посочи евреина, е написал много научни и философски статии, печатани в немски, английски и френски списания.

И измъкна от купа няколко списания, разтвори ги грациозно, приближи се до разтреперания офицер и в желанието си да му посочи статиите, съвсем леко се докосна до него.

Христов изтръпна! Сега съвсем не му беше до любов! Рязко се отдръпна! Лицето му беше буквално зелено! Левият ъгъл на устата му след няколко отделни потрепервания, затрепери непрекъснато! Все пак можа да намери сили, овладя се.

Той, който винаги досега намираше какво да каже и да захапе здраво противника си, сега се запъна, беше забравил всичко! Като че докосването до момичето беше му отнело всичките знания и сили, както Далила на Самсон!

Струваше му се, че целият въпрос беше някак да премине този страшен момент, да каже нещо каквото и да е.

Но да не беше това дяволско момиче, работата беше лесна! То и отвън и отвътре всичко разбъркваше! Всичките разговори, които се повеждаха, то все ги свеждаше до това, което той не знаеше! И светкавично си мислеше; „Откъде накъде да се сетят Ницше на немски или къде и какво е писал?...” Най-после, сети се - изгледа грубо и разярено евреина и важно заяви:

- Господине, поканвам Ви на публичен диспут във Военния клуб в първия ден от днес, когато салонът е свободен.

С това очакваше да смути евреина, и да се реабилитира пред момичето.

Но евреинът не се смути! Той много добре знаеше, че в България нямаше философи. Само Гюзелев стърчеше като саморасла издънка сред равно поле. Още по-малко имаше философи между офицерите за които всеки знае, че бяха апартаментаджии и са кухи напудрени кукли! Дългите му занимания с философия и разговорите му с изтъкнати европейски философи, бяха създали у него увереност. Той спокойно погледна евентуалния си противник, после погледна Учителя въпросително, накрая се усмихна на момичето и високомерно и презрително отговори:

- Макар и да не зная точно за какъв диспут ще става дума, но от неуместните и неудачни апострофи, които отправяхте към Учителя на двора, имам представа за какво ще става дума. Може - каза тържествено и продължи - приемам всеки момент и по всички въпроси, когато искате и където искате. Ако обичате дори и по военни въпроси, въпросите на стратегията и нападението, модерната педагогика на началника... Стига Учителят да каже, дори може още сега да започнем. - И пак погледна Учителя многозначително, и с привидно уважение и покорност като добър ученик.

Но и тук съвсем друга беше интимната му мисъл - да замаскира неученическото си държане, че не напусна кабинета, да демонстрира пред момичето своята сила и мощ и най-накрая се сети да помисли за задължението си като ученик - да работи, когато Учителят работи.

Той си направи добра сметка - този диспут нямаше да му струва нищо, никакъв риск! Христов не познаваше Учението - каквото му се сервираше за Учение, това щеше да приеме. А той знаеше вече евентуалните му основания, знаеше откъде беше се ползвал. Това беше за него един много добър случай да ликвидира по един толкова лесен начин един опасен любовник, и да го прогони от „Опълченска" 66. И пак като добър ученик, зачака да чуе какво ще каже Учителят, Който стоеше както винаги неразбираемо. Момичето цяло сияеше, че си постигна целта, обаче Учителят кротко отговори на английски:

- Господин офицер, няма смисъл да бързаме! Нито Вие, нито ние имаме намерение да бягаме - диспутът винаги може да се състои, по-добре прочетете книгите, които Ви дадох, прочетете местата от Библията, за които говорихме. Прочетете житието на Иван Рилски... Пак ще дойдете да си поговорим, да се уточним и изясним и тогава вече може да диспутирате. Никой не може да Ви оспори знанията, нито острия Ви и бистър ум, при това сте толкова млад. Нито Вашето, нито нашето знание не изчерпва изобщо знанието. Много от това, което Вие знаете ние може да не знаем и обратното. Предстои ни да чуем, какво ще ни кажете.

Но понеже имаше опасност Христов да си помисли, че се страхува, затова добави: „За всеки случай проверете кога е свободен салонът. Да се съберем да обмислим как да съчиним афиша, да го поръчаме в печатницата. Може веднага да не могат да го напечатат. Трябва да се погрижим за разлепването и за още много неща. Още повече, днес е неделя. Ние сме изморени, не сме обядвали и Вас ви чакат за обед. Пък и колкото и добре да познава човек материята, с която ще борави, необходимо е да се скицира. Няма смисъл да бързаме, бързите работи не са добри!”

По този начин Учителят успокояваше Христов и атмосферата, мъчеше Се да балансира отношенията, не искаше да прогони Христов както искаше евреинът. И най-важното, знаеше, че диспутът не разрешава въпросите.

Всичко това успокои Христов, задоволи го и той мълком прие предложението Му. Но дълбоко в себе си чувствуваше странно недоволство, защото беше научен всичко да получава веднага. Затова чувствуваше силно желание веднага да реагира, по-скоро да се реабилитира пред момичето и да получи наградата на победител. Все още имаше надежда, че ще победи. И в това състояние, спонтанно си помисли: „По-добре беше да бях си отишъл... Днес е фатален ден за мен!” - Учителят усмихвайки му се благо, отговори:

- Ако бяхте ме послушали, за Вас беше по-добре! За бъдеще да си знаете - слушайте ме, и всичко ще Ви става добре! Ако не се смирите, всичките Ви дни ще бъдат фатални!

Христов се изчерви, изумено изгледа Учителя и Го запита:

- Господин Дънов, как четете мислите ми? Днес вече толкова пъти ме изненадвате с това! - Учителят пак не му отговори, но затова пък евреинът след кратко колебание заговори:

- Щом Учителят може да чете Вашите мисли и да Ви отговори, тогава може да се разбирате без външно да си говорите. Но въпросът остава още по-интересен - представете си, че престанете да знаете, да различавате кои мисли са Ваши и кои Негови, и при един диспут почвате да твърдите, да говорите неща, които Той иска и отвътре Ви казва негласно. Още сега Ви заявявам и бъдете сигурен, че ще загубите диспута, ще се изложите и ще изложите офицерското съсловие!

Но бъдете сигурен, Учителят е морална личност, никога няма да си послужи, ако и да може с тези знания против Вас! Той ще спори на същото поле, на което Вие сте и със същите средства, с които Вие боравите.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...