Jump to content

Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132


Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 132 - год. VIII.

Севлиево, 22 септември, 1935 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 60 лева

За странство – 100 лева

Отделен брой 2 лева

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Вечната поема“

от Auroro

----------------

Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Да благодарим, Богу! Благодатта на плодовете (С. К.)

Ще победим! (Олга Славчева)

Кой край (N.)

Из „Вечната поема“ (Auroro)

Идеите на Всемирното Братство в чужбина

В обятията на природата (Д. Кошева)

Белият лотос (Мейбъл Колинс)

Към читателите (N.)

Учителя за творчеството на майката (И. А. Изворски)

Правилно засаждане на овощни дръвчета

Ваятел и мрамор (Дядо Благо)

Словото на учителя. Отношението между Божественото и човешкото начала. Двата велики закона - любов към Бога и любов към ближния

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да благодарим, Богу!

Благодатта на плодовете

Всяка година рогът на изобилието изсипва щедро върху майката земя несметни количества от най-разнообразни сладки, вкусни и много полезни плодове, които служат за храна на човека.

Да се огледаме наоколо. Какво изобилие от плодове! Какво разнообразие по вкус, форми, съдържание, красота и полезност! Какъв неизчерпаем източник, какви благоприятни условия за разумно, здраво, идеално хранене, за здрав, трезвен живот, подкрепян от разнообразните есенции и сили, съдържащи се в слънчевите дарове, в даровете на Бога — плодовете!

Вземете в ръка една хубава чепка грозде, издигнете я и я погледнете! Нима може да искате некакво по силно, по-реално и по-красноречиво свидетелство за Бога, за това, че Той съществува, за това, че Той мисли за нас, за това, че Той ни обича и постоянно се грижи за нас, от изкусно направения и приспособен за нуждите ни плод?

В чепкате грозде, в ябълката, крушата, портокала, динята, в житното зърно, ореха и т. н. ние четем, ние ясно виждаме непрестанната грижа, непрестанната Любов на Бога, която се излива над нас.

Бог мисли за нас.

И Неговата мисъл, Неговите любов и грижа не са само някакви отвлечени, неосезаеми и безрезултатни прояви, а се изразяват, освен в безкрайните други духовни благословения, още и в напълно реални от материално гледище — чисто физически, разнообразни, изобилни плодове.

Бог мисли за нас Той ни обича. Той непрестанно се грижи за нас. Той ни е дал и непрестанно продължава да ни дава всички условия за разумен и добър живот. Той ни подтиква напред, дава ни сила и живот, дава ни ум, воля и любов. Дава ни красота, щастие и успех.

Той винаги ни ги предлага. Неговата щедра десница никого не оскудява. Небесният рог на изобилието никога не се изпразва.

Но какво правим ний, хората, с тая благодат, с това щедро преизобилие, с това Божие благословение, което се излива над нас? Какво правим с храната, какво правим с плодовете, какво правим с духовните дарове — силата, ума, чувствате? Какво правим и за какво използваме красотата, знанията, вътрешните потици, вътрешното изобилие на сили, които Той ни е дал?

Ний горим житото, когато милиони хора умират от глад. Ний унищожаваме грамадни количества от различни хранителни и други продукти с цел да увеличим цената им. Ние превръщаме гроздето, сливите и други овощия и храни в убийствения отровител — спирт. Силата си използваме за разрушение, умът — за лъжа и измама, красотата — за съблазън.

Да не бъде повече това! Да спрем вървежа си по-хлъзгавия пжг на отклонението, защото той ни носи само разочарования, скърби, болести и всякакви други физически и духовни страдания.

Всред това изобилие на духовни и материални блага, които Бог дори и сега, при нашето непослушание, ни дава, да отправим благодарствен поглед към Него — към небето, към слънцето, и да тръгнем по пътя на изпълнението на Божия закон.

Да благодарим на Бога за това, което ни е дал и ни дава.

И да бъдем разумни да Го използваме мъдро и само за добро.

Защото във всеки плод, който изядем, е скрита проявената Божия Любов към нас.

И всяка проява на мисъл, чувство и воля, е израз на Божия живот, който се излива в нас

Да благодарим на Бога!

С. К.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЩЕ ПОБЕДИМ!

Каквото и да стане — всред мрак и ураган,

Всред бури и крушения — безспирно ще вървим.

Че наший път от Бога е строго начертан.

Каквото и да стане, ний пак ще победим!

Какво са жертви святи, и мъки и тегла,

Какво от туй. че чий малцина сме в света?

Че кървав пот оросва ни морните чела.

И падат жертви святи в полето на честта?

Какво от туй, че някой в доволство тук живей

— На всяко земно благо положил е ръце?

А други непрестанно в неволи сълзи лей

Във непосилен труд и горестно сърце! ..,

А нашата награда не е от този свет —

И не човек, а Бог ще ни възнагради.

Със Него ние носим страданията безчет.

И смело ще посрещнем безбройните беди.

Каквото и да стане, всред мрак н ураган,

Всред бури и крушения, вий смело ще вървим.

Че наший път от Бога е строго начертан.

Каквото и да стане, ний пак ще победим!

Олга Славчева

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КОЙ КРАЙ

Застанете на пътищата та вижте!

И попитайте за пътеките от века.

Де е добрият път и ходете по него

И ще намерите покой на душите си.

Йеремия 6:16.

Всичко в живота ни, което ни се случва и което ни се дава от Разумната Природа, има два края. И успеха и напредъка на човека зависят от края, който е хванал, от космичното течение, под което е попаднал. Всяка постъпка, всяко действие в живота има два полюса. Всички постъпки, добри и лоши, имат обратни действия.

Да обърнем внимание и но двата края на живота. Да обикнем и двата края, като края не злото от обич не го хващаме; от обич злото няма да го вършим, няма да го прилагаме. А да хванем края на доброто и него да прилагаме в живота. Да станем проводници на тия сили в природата, които творят, ще рече, да хванем крея на доброто.

Учителят дава един пример с един ученик в древността, който отишъл при своя Учител да иска помощ, защото се чувствал много нещастен в живота си. Той му казал:

— Учителю; моля ти се, дай ми някоя свещена идея, но да бъде свързана с предмет, чрез който да правя добри работи. Много съм нещастен в живота си; дето и да отида, всички ме гонят; кекавото и да стане, все върху мене налита, не зная как де се освободя. Бял ден не съм видял в живота си. Дай ми нещо, на което да разчитам.

Учителят му дал една малка пръчица и му казал:

— Ето, вземи тая пръчица, но помни добре, че тя има два края. Ако хванеш добрия край, ще те сполетят всички добрини. Хванеш ли обратния край, ще те сполетят най-големите нещастия.

Учителят му посочил кой край да държи, като му казал, да се пази много да не хване противния край, защото голямо зло го чака. Същевременно, той му казал и две думи, които той никога не трябва да забравя. Ученикът казал на Учителя си:

— Ти ми дай пръчицата, аз мога да я управлявам.

Ученикът, обаче, не употребил пръчицата на място, вследствие на което дошли до главата му големи изпитания.

На какво е символ тази пръчица, която в дадения случай трябва да се държи само за добрия край? — Всяко благо, което се дава на човека, представлява пръчица с два края. Ако имаме знания, добродетели, или каквато и да е дарба, това представя такава една пръчица, с два края. И човек трябва да знае, кой край на пръчицата да хване. Ако не хване края, с който може да прави добро, той ще се натъкне на големи страдания и изпитания. За да не попадне на противоположния край на доброто, човек трябва да бъде благодарен за всяко благо, което му се дава, колкото малко и да е то.

Това ангелско чувство на благодарност, колко малко е развито у нас, хората! И колко пъти хващаме лошия край на пръчицата поради недоволството си, поради неблагодарността си.

Скръбта и радостта също тека представляват двата края на пръчицата. Когато сме скръбни, ние сме хванали опашката на благото, което ни е дадено. Да хванем главата на това благо, за да дойде радостта.

Да бъдем послушни и хванем добрия крей на пръчицата, който ни показва Живата Природа, за да бъдем съработници на разумното и да станем строители на новия живот — живот, в който човек за човека ще бъде брат и в който отношенията между хората ще бъдат продиктувани от Божествената Любов и Мъдрост.

N.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ „ВЕЧНАТА ПОЕМА“

Страхотна нощ отлитна в далнината.

На днешний свят трофеите бездушни

отниса тя в пределите въздушни,

със сенките издъхващи в тъмата.

Зора на изток засиява,

всемирна радост известява

за всичко най-добро.

Че иде нещо ново, мило,

което нивга не е било

по земното кълбо.

Зефир излеко вей прохлада

и шепне тихичко балада

за оня райски кът,

с трептящи звездни там системи,

слънца и малки и големи

в порядък где летят.

За прародината безбрежна

във светлина. Кат' песен нежна

една Любов цари.

Там Истината безпределна

със Правдата си неразделно

свещенствуват в зари.

На Мъдростта закона светъл

разкрива всяка добродетел,

душата що краси.

В чудесен ритъм тъй Всемира,

през свойта седмострунна лира

Живота отрази.

В красиви форми херувими

изляха го. А серафими

подели сладък химн —

Монарха славят във висинит/.

Той в първий лъч на светлината

родил е своя Син.

Синът — Артист на битието,

запалил огън във сърцето

на страдни същества.

Разраснал се свещений пламък

на тез души в съсъда малък

и смело за Христа

навлезли верните Му чада

на страсти в пламналата клада,

всред злобно пиршество.

Кат' фанели пламтящи нови

засвяткали в сърца готови

пред бъдно тържество.

Ликувал горе свят незримий

за тез сърцати пилигрими,

принесли се във дар,

в световна, страшна огнежетва,

кат свята, мирна себежертва

на кървавий олтар.

Архангел крепък, белокрили

долитнал за душите мили

на таз светяща рат.

Докоснал ги небесний бдител,

напущат грешната обител

на Каиновий брат.

Излеко ангела благати

се носил с тез души благати

безспирно все нагор,

по чистите прозрачни сфери.

Из райски там кристални двери

се носел нежен хор.

Привел ги Богу пред престола.

През огнен кръг на земна школа

измили всеки грях.

Дошли свободно тъй до тука,

закон, възвишена наука

разкрили се за тях.

Auroro

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Идеите на Всемирното Братство в чужбина

Духовното движение в Полша

Добре работи във Варшава братя Евгений Ясиевич. Той прави опити чрез циклостилни отпечатъци да разпространява новите идеи на Всемирното Братство на широко в Полша. Въпреки пречките, които му се правят, той продължава да работи на духовната нива.

С негова инициатива и със съдействието на още няколко съмишленица във Варшава е основано дружеството: „Лига на Братско Сътрудничество“. Членовете на лигата са от различни категории, но най-много окултисти, теософи, пацифисти и есперантисти. Целта на лигата е: — братско сътрудничество между всички хора на доброто желание в целия свят.

Всеки човек представлява тухла от известен обществен организъм и от качеството на тухлата зависи обществената постройка — не обратното. В този смисъл, не тази или онази социална система трябва да бъде на пръв план, като наша цял, но изправния и предимно добър човек. Такъв човек използва, приспособява всяка социална система към висок и възвишен идеал. Полемиките между разните системи, които се водят понякога доста грубо и брутално, са безсмислени. Смислено е братското сътрудничество между всички хора, ръководени от високия идеал към съвършенство и разбиране на нашето предназначение на земята.

През април и май т. г. е имало интересни беседи за Бялото Братство и окултизма. В последно време се е очаквало да гостуват на Лигата във Варшава някой български окултист, името на когото още не е съобщено. Всичко за неговата сказка е било предварително наредено.

„Лигата на Братско Сътрудничество“ желае по-близка връзка с Бялото братство за взаимно сътрудничество и даже да се причисли като клон на Бялото Братство, за да се създаде един кръжок на духовни сътрудници.

Членовете на лигата желаят да слушат непосредствено беседите по радиото, ако това може да се нареди.

В Полша излизат няколко окултни списания: в Краков излиза месечното списание „Lotos“, целящо развитието и култивирането на вътрешния живот на човека. Това е най-сериозното окултно списание. Друго списание също така сериозно, но по духовно е „Хейнал“, което излиза във Висла, под ръдакторството на ясновидката Ани Пилшова.

Австрия. Брат Алоиз Хилкерсбергер от Замс, Тирол, е прекарал целия си отпуск под открито небе на планината на палатка с цялото си седмочленно семейство. Там те са правили слънчеви и светлинни (въздушни) бани. Под благодатното влияние на планината, чистата зеленчукова и плодова храна и ободрителното духовно четиво, което се състояло от беседи на Учителя: „Духът и плътта и др.“ и „Писмата на пионерите на св. Франц“, той е почерпил много и се върнал напълно възроден, годен за по-усилена творческа дейност. Всички, той, семейството му и приятелите му, които го посещавали понякога, очакват с нетърпение свободно време да прекарат пак няколко дена на планината, по-близо до естествения живот, в недрага на самата природа.

Когато човек прекара известно време на планината, напълно в хармония със силите на живата природа, той се наново възражда и отпадналия духом се напълно ободрява и става годен за нова творческа дейност за доброто на своите братя в полето и града.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В обятията на природата

Отдъхвам в любещите скути на чародейница природа и мисля за нейната сила и властно влияние върху съзнанието на ония, които сърдечно са я възлюбили.

Ето, тя и сега несетно разсъблече мисловните дрипи на ежедневието, изкупва мисъл и чувство в някакъв вълшебен резервоар на лъчи и роса; ароматизира изтощена плът с горския парфюм на цветя и билки. И аз се виждам в лъчистата гиздава премяна — заприличвам на един от нейните горски левенти.

Пия стръвно от безсмъртната й гръд еликсира на живота, вдишвам ненаситно онова, що издъхва тя; и в унес прилепям душевен слух до това огромно сърце, чийто пулс всеки миг отбелязва безграничното блаженство на първична неизразена тайна.

Със съжаление огледвам захвърлени вехти дрипели на старо безсмислено животуване и с радостна удива оглеждам новоподарената ми празнична дреха на съзнанието, с която леко и безпрепятствено се домогвам до пръвна юношеска чистота на вдъхновен младеж, полетял върху лекокрилия блян. В гънките на подарената ми тога, сещам ключе, дарен ми от Оная, що душата ми възлюби, ключа за всичките двери на безмълвните й чертози. Знам още, че съм й много, безкрайно мила и скъпа — През време на изкъпването ми тя сколаса да ми пошъпне: — „Аз съм ти“. Да, в тоя миг се прониквам от нейното огромно и мощно Ти!

Не тя ли чрез безмълвния си зов на горски повей и слънчеви лъчи ме призовава от прашен ръкотворен дом в святата си обител на толкова красота и живот; със съкровената си мисъл да ми разкаже вълшебната приказка за великия си брак с един друг могъщ и светъл дух — духа на слънцето!

Нежно обгърната от чародейните ръце на вечно влюбена дява и съпруга, тихо крача и съзерцавам техните — на нея и на слънцето — рожби, плод не великия им брак: дървеса, билки, цветя, птици, мъхести скали ... Докосвам копринения блясък на горски листа и цветя и тръпна от тоя досег с живите материи, изтъкани в глъбините на великата природна утроба, оплодена от Слънцето.

До вдъхновен слух достига възторжения химн на техните деца, тържествения химн на претворените земя и слънце.

Д. Кошева

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мейбъл Колинс

БЕЛИЯТ ЛОТОС*

ПРЕДГОВОР

Следващото изложение съдържа една история, която е била разказвана през всички времена и във всички народи. Това е трагедията на душата. Привлечена от Желанието, елемента, който има надмощие в нисшата природа на човека, тя пада в греха. Опомняйки се чрез страданието, тя търси подкрепата на Духа — изкупителя, който е вътре в нас, и, в безграничната жертва, достига своя апотеоз и разлива благоговение върху цялото човечество.

ПРОЛОГ

Преди всичко, аз бях сам. Сам всред едно голямо множество. Едно изолирано същество всред една обединена тълпа. И аз бях сам, защото, всред всички тия хора, мои братя, които знаеха, аз бях единствения, който едновременно знаеше и учеше. Аз поучавах верните при портите на храма, защото бях заставен да правя това от силата, която обитаваше в светилището. Не можех да избегна това, защото, в тъмнината на най-свещения храм, аз бях видял вътрешната светлина и бях заставен да я разкрия. Чрез нея аз се подкрепях и станах силен. Защото, наистина, макар че аз паднех, нужно бе да се съединят десет жреци, за да се дойде до моята смърт; и, все пак, в своето невежество, те мислеха, че тя се дължи на тяхното могъщество.

КНИГА ПЪРВА

Глава I.

Преди още моята брада да бе се покрила с мъх, аз прекрачих вратите на Храма, за да започна своето послушничество в ордена на жреците.

Моите родители бяха овчари, които живееха вън от града. Аз бях влизал само един път отвъд тези стени, преди деня, в който майка ми ме заведе до портите на храма. Това бе празничен ден, и моята майка, жена проста и деятелна имаше двойна цел, правейки това пътешествие. Тя ме отвеждаше при моето предназначение и, след това, оставяйки ме, желаеше да се порадва на зрелищата и развлеченията на греда.

Аз бях прехласнат в тълпата и шума на улицата. Струва ми се, че моята природа винаги е притежавала една склонност да се отдавам на възвишеното, от което тя бе една тъй малка частица и, отдавайки се така, да черпя от там смисъла на живота.

Ний излязохме наскоро из движещата се тълпа и навлязохме в просторна и плодородие равнина, зад която течеше нашата свещена и многообичана река. Колко пъти и как точно аз наново виждах тази сцена! На брега на реката, се виждаха изваяните покриви на храма, покрити с чудни украшения, и околните постройки, блестящи в чистия въздух на утрото. Аз не се страхувах, понеже не очаквах нищо определено, но бях много любопитен да зная — дали живота зад тези стени е нещо тъй красиво, каквото ми се струваше че трябва да бъде.

При вратите стоеше послушник, облечен в черна дреха. Той говореше с една жена, която бе донесла съдове с вода и искаше настойчиво да бъдат благословени от някой жрец. Тогава тя щеше да отнесе в греда един скъп товар, за който ще иска висока цена от суеверната тълпа. Аз гледах през решетката, докато очаквахме нашия ред, и сцената, която порази очите ми, ме изпълни с един почтителен страх. Този страх продължи дълго време и трая даже след като бях влязъл в един почти постоянен контакт с този който ми причини това впечатление.

Това бе един от жреците, облъчени в бяло, който вървеше бавно по широката алея. Не бях до тогава виждал някой от тия облечени в бели тоги жреци, освен в единственият случай, който имах по-рано да посетя града. Тогава аз видях няколко върху свещения кораб, всред една процесия, движеше се по реката.

Но скоро това същество бе близо до мен, приближавайки се; аз задържах дишането си.

Атмосферата бе, наистина, много спокойна, но тези блестящи с параден блясък бели дрехи, произвеждаха впечатлението, докато жрецът се движеше под сянката на алеята, че никакво земно вълнение не е в сила да ги раздвижи. Неговият ход имаше същия характер. Той се движеше, но трудно би било де се повярвя, че той върви по същия начин, както и други смъртни. Очите му бяха отправени към земята, аз не можех да ги виждам, и, да си призная, страхувах се от момента, когато тези наведени клепачи ще се подигнат. Кожата му беше бяла, а косите му имаха светло тъмен цвят. Брадата му бе дълга и красива, но тя имаше странния неподвижен вид на едно скулптурно творение, или поне така изглеждаше за моето въображение. Аз не можех да си представя, че тя може до бъде подвижна. Тя изглеждаше изваяна като от злато и вечно неподвижна. Този човек, в неговата цялост, ми правеше впечатление на едно същество вън от законите на обикновения човешки Живот.

Послушникът погледна около себе си, навярно вниманието му бе привлечено от интензивността на моя поглед, защото никакъв шум, произведен от хода на жреца, не идваше до моето ухо.

„А! каза той, ето светия жрец Агмад, аз ще му кажа“.

Затваряйки решетката след себе си, той се отдалечи и ний го видяхме да говори на жреца, който наведе леко глава. Той се върна тогава, и като взе двата съда с вода от ръцете на жената, занесе ги на жреца, който в продължение на една секунда, простря ръката си над тях.

Жената ги взе след това, благодарейки шумно, и тогава ни запитаха за какво сме дошли.

Аз бях оставен сам с послушника, облечен в черно. Не бях тъжен, но се страхувах. Аз никога не съм обичал много работата, която извършвах, грижейки се за овците на моя баща и бях вече надъхан от идеята, че ще стана нещо по-друго от обикновеното човешко стадо. Тази мисъл би подкрепяла бедната човешка природа през изпитания много по тежки, отколкото това да напуснеш своя дом завинаги, за да можеш да влезеш в един нов и непознат живот. Решетката тракна зад мене и човекът, облечен в черно, я заключи с един ключ, който висеше на пояса му. Но това действие не възбуди в мен никакво впечатление на затворничество; то събуди само чувството на самотност и отделеност. Кой би свързал идеята за затваряне с една декорация като тези, която се откриваше пред очите ми!

Вратите на храма гледаха към решетката — от другия край на една широка и великолепна алея. Това не бе една алея естествена, образувана от дървета, посадени в земята и развиващи се спонтанно. Тя бе обградена с грамадни каменни вази из които се издигаха храсти с колосален ръст, но отглеждани и култивирани с големи грижи по такъв начин, че да приемат формите на странни фигури, в които те се разгръщаха. Между всеки храст се намираше по един четвъртит каменен блок, върху който бе изваяна една фигура. Тези, които бяха най-близо до решетката, представляваха сфинксове и големи животни с човешки лице; но по нататък ез не се осмелих да дигна очите си и да хвърля върху тях моя любопитен поглед, защото видях отново да се приближава към нас, в своята равномерна разходка напред и назад, жрецът със златната брада, Агмад.

Вървях от страни на моя водач, с очи отправени към земята. Когато той се спря, спрях се и аз и погледа ми падна по краищата на бялата тога на жреца; тя беше деликатно бродирана със златни букви, това бе достатъчно за да погълне вниманието ми и да ма изпълни, за момент, с възхищение.

„Един нов послушник?“ Чух един тих и приятен глас. „Добре, заведете го в школите, той е още юноша. Дигни очите си, дете, не се страхувай.“

Окуражен така, аз подигнах очите си и срещнах погледа на жреца, Очите му, забелязах го още тогава, въпреки моята срамежливост, бяха с променлив цвят — син и кестеняв, но. въпреки техния нежен оттенък, те не ми дадоха това окуражаване, което почувствах в гласа. Те бяха спокойни, пълни с проницателност, но ме накараха да се разтреперя.

Той ни освободи с един жест. И продължи своята еднообразна разходка към края на широката алея, докато аз, треперейки както никога до тогава, следвах мълчаливо моя мълчалив водач. Влязохме през голямата главна врата на храма, чиито страни бяха образувани от грамадни блокова недялан камък. Нещо подобно на страх бе ме навярно обладало, защото аз гледах каменните блокове с неопределеното чувство на някакъв непонятен ужас.

Във вътрешността, започвайки от Централната врата, един широк коридор продължаваше от алеята в дълга права линия в продължение но цялата постройка. Но ний не минахме през нея. Вземайки една странична посока, ний стигнахме в една мрежа от малки галерии и, след като преминахме много малки немебелирани стаи, ний влязохме в една голяма и величествена зала; аз казвам величествена, макар че тя бе напълно празна, без никакви мебели, с изключение на една маса в един от ъглите й. Но нейните пропорции бяха тъй хармонични, структурата й — тъй елегантна, че моето око, макар и необучено в познаване на архитектурните красоти, бе необикновенно развълнувано от едно чувство за нещо красиво. При масата бяха седнали двама младежи, които преписваха или рисуваха, не можах да видя точно какво. Можах само да забележа, че бяха погълнати в работата си и бях изненадан де видя, че те само едва подигнаха главите си при нашето влизане. Но, вървейки напред, аз забелязах че под един от каменните релефи на стената седеше един възрастен жрец, облечен в бяла роба, като гледаше в едно книга разтворено на коленете му.

Той не ни забеляза, докато моя водач не се поклони почтително пред него.

„Нов ученик?“ каза той, отправяйки към мен проницателния поглед на своите кривогледи, отслабнели очи. „Какво може да роботи той?“ „Не много неща, мисля”, отговори моя водач с един лек тон на пренебрежение „той е син на овчар.“

„Син на овчар“ отговори старият жрец! „от него няма де имаме никаква полза тук! Той ще е по-подходящ за работа в градината. Учил ли си де чертаеш или да преписваш?“ запита той, обръщайки се към мен.

Бяха ме учили на тия нещо дотолкова, доколкото бе възможно, Но такива таланти бяха рядкост, като се изключат учениците от жреческите училища и малцината лица, обучени вън от храмовете.

Старият жрец разгледа ръцете ми и после затвори книгата си, „Ще трябва един ден той да се учи, но сега съм много зает, за да го обучавам. Аз имам нужда от помощник в моята работа, но тези свещени книги трябва да бъдат завършени, а аз нямам време да прекъсвам, за да уча невежите. Заведете го в градината, поне за известно време, а аз ще се занимавам с него по-сетне.

Моят водач се обърна и излезе от стаята. След като хвърлих последен поглед върху красотата на тази зала, аз го последвах по един дълъг, дълъг коридор, който, в своята полусветлина, бе прохладен и уютен. На крея му се намираше една решетка, там моят водач взе един тежък звънец и шумно иззвъни,

Почакахме мълчаливо докато звънецът заглъхна. Никой не дойде и моят водач иззвъня още веднъж. Но аз не бързах. Опрян до оградата, аз гледах отвъд нея един тъй чуден свят, че веднага ми дойде мисълта: „Не ще бъде зле за мене, ако жрецът с кривогледите очи не помисли още дълго време да ме вземе от градината!“

Аз бях минал по един дълъг и прашен път от дома до града и павираните улици изглеждаха трудни за моите крака, свикнали да ходят по полето. Вън от портите на храма аз бях преминал само по голямата алея, гдето всичко видяно ме изпълваше със страх. Но тук се отваряше един свят, пълен с красота и величие. Никога не бях виждал такава градина. Имаше много, много зеленина, чуваше се шумолене на вода, — тихият шепот на водата, готова да се постави в услуга на човека, за да го разхлади през време но пламтящата жега, благодарение на която градината се развиваше в чудно великолепие на форми и краски.

Звънецът иззвъня за трети път и тогава аз видях една фигура, облечена в черно, да излиза измежду големите зелени листа. Колко малко тази черна дреха хармонираше с обстановката тук! Аз помислих с отчаяние, че ще облекат и мене веднага с тези дрехи и че аз ще ходя всред очарователната красота на това вълшебно място като едно същество, потънало в мрака.

Фигурата се приближаваше, метейки с грубата си дреха нежните листа. Аз погледнах с един внезапно пробудил се интерес фигурата на човека, който се приближаваше и на когото аз предполагах, че ще бъде поверен. Аз имах причина да го гледам така, защото той имаше една фигура, която събуждаше интерес във всяко човешко сърце,

(следва)

______________________

* The Idyll of the White Lotus, Книгата не е издавана на български. Преводът във вестника явно е от английски. Цялата книга може да се прочете на руски език - от: "Идиллия Белого Лотоса"

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Към читателите

„Какво може да направи сама една капка вода?“

„Грамадното количество вода. която иде на земята, е

образувана от милиони и милиарди водни капчици,

които са дали съгласието си за общ живот“

Учителя

Обединение на силите трябва, за да се засили струята, на която предстои да върши работа — да кара воденици, да движи електрически централи, да напоява градини и низи — водениците, централите и градините на човешките души. Единение на идеите трябва да стане, за да може с толерантност и вяра в светлото бъдеще да се работи на Божията нива. Сам човек, със своите сили, не може да изправи нито. И човек, който е на особено, мнение, чиито разбирания не могат да влязат в хармония с останалите и да присъедини усилията си към общите, не може да допринесе нищо. Когато много хора колективно впрегнат своите сили, за доброто, за успеха на едно Божествено дело, туряйки край на стария живот, може да се направи много.

Само една капка вода от само себе си представлява нищожество и проявление на ограничен живот. Но когато много капки вода се съберат, те образуват поток, река, която движи воденици, електрически централи, стружни, пои градини и полета. А когато много реки се слеят на едно место, те образуват езера, морета, океани, в които могат да плуват лодки, кораби, параходи и по тоя начин се съобщават едни други и най-отдалечените кътища на земята и правят обмена на своите произведения.

Обединението на водните капки върши работа, то твори и създава блага. Ако по някакъв начин, ние успеем да отделим вадичка от някоя водна струя, нейната сила се намалява, и работата, която по-рано е вършила, вече чезне, гасне.

Ето защо, ние зовем всички хора на доброто желание, в които гори пламъка за братско единение, да присъединят своята сила, своето знание, своята борба, към общата работа, към делото, което носи светлина и свобода на заробените човеци братя. А това ще стане, като се разпространява това ново учение, като се пръска тая нова светлина, която ще оживи и засили всяко цветенце, прекарало през дългата зима в дълбока и тъмна изба, при неблагоприятни условия.

Един от начините за пръскането на тая светлина, за разпространението на новото учение е в-к Братство. Затова ние апелираме за моралната и материална помощ на всички читатели и техните усилия да разпространяват вестника най-широко. Ние призоваваме всички, да вземат участие при неговото списване, да изказвате мнение за това, което се дава и пр. Нека чрез него читателите изразят новото учение, както са го разбрали и това да послужи за урок и очертан път на ония хиляди души, на които предстои пробуждане.

Нека всеки, доколкото може, да вземе участие в тая обща братска работа.

А тия братя и сестри, които по ред причини не са могли да се отчетат за миналата годишнина, нека сторят това незабавно. За да може вестника, подкрепен и материално, да има едно подобрение.

Прочие, всеки на работа!

N

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

УЧИТЕЛЯ ЗА ТВОРЧЕСТВОТО НА МАЙКАТА

В много от лекциите и беседите на Учителя Дънов се разглежда значението на майката и бащата като творчески сили при създаване на поколението; условията, при кои то се раждат здрави и нормални деца с гениални заложби и способности и с естествени прояви; причините, за да се раждат хилави, ненормални деца и такива с престъпни наклонности и противоестествени прояви.

С тази малка статия искам да изнеса пред обществото гледището на г-н Дънова относно гореспоменатите проблеми, така също и някои от тези негови идеи, схващания и разбирания, за които той казва, че е необходимо да легнат в основата на цялата ни възпитателна система, ако искаме да внесем значителни подобрения в живота на индивида и обществото.

Г-н Дънов твърди, и тези негови твърдения може да се проверят от всекиго, който иска да се убеди в тяхната истинност, че продължителността на живота, количеството на жизнените сили за здравето, заложбите, способностите, наклонностите, стремежите и възможностите, с които разполага един човек. за каквито и да е прояви и постижения в живота му, се определят до голяма степен от здравето и силата на взаимната обич между майката и бащата в момента на неговото зачеване, както и през времето на зародишното му развитие т. е благополучието и щастието, или неуспехите и нещастието на всеки човек през живота му са в голяма зависимост от силата на хармоничните или дисхармонични психически, физиологически и физически състояния на майката и бащата в момента на зачеването, а така също и от силата на техните естествени или противоестествени мисли, чувства, стремежи и постъпки през време то, когато майката е в бременно състояние, както и през периода на ранното му детство.

Така например, ако едно дете е заченато в момент, когато майката и бащата не са имали помежду си силна обич, чиято трайност да е продължавала през всичкото време на зародишното му развитие, както и през време на ранното му детство, то това дете няма да има необходимите жизнени сили за здравето си, поради което често ще боледува и животът му ще е кратък.

Ако едно дете бъде заченато в момент, когато двамата са или само единият от родителите му е бил в пияно състояние или страдащ от някакви наследствени или придобити през живота си болести, то неминуемо това дете ще има наклонности към пиянство и ще носи болестите и предразположения към заболяване от същите болести, от които са страдали родителите му.

Особено голямо и решаващо влияние върху живота и съдбата на човека оказват силата и трайността на хармоничните или дисхармонични психически, физиологически и физически състояния, както и естественик или противоестествени мисли, чувства, стремежи и постъпки на майката през времето на зародишното му развитие и в периода на ранното му детство. Така напр., ако през това време майката не се храни с необходимата храна, не разполага с хубава и удобна обстановка и няма благоприятна среда от хора, а е подложена на неблагоприятни психически, физиологически и физически влияния, които спомагат за появяването на дисхармоничните състояния като: меланхолия, песимизъм, страх, ревност, завист. злоба, алчност, лакомия, гняв или си послужи с лъжа, насилие, жестокост и несправедливост, или се породят в нея желания за разпуснат живот, за кражба, за пиянство, за отмъщение, за убийство и всевъзможни други порочни мисли, желания и постъпки, то нейното дете ще унаследи всички тези порочни склонности и болезнени състояния, които са се появили в нея и ще ги проявява от своя страна при разни случаи в живота си.

И нека да се знае, че всички унаследени болести и противоестествени склонности, мисли, чувства, стремежи и прояви в човека почти с никакви средства — лекувания, поправителни институти, наказания, огорчения и възпитание — не могат да се отстранят напълно и да се насочи човека в пътя на доброто и разумния живот. Хора, които са родени при гореспоменатите условия, целият им живот бива редица от нещастия и неуспехи, а дейността им е само немислици и пакости, както за околната сряда, така и за самите тях. Това са елементи, които постоянно разрушават живота си и живота на обществото със своите противоестествени, порочни чувства и желания, изопачени мисли, схващания, разбирания и прояви. Това са носители и разпространители на зарази и разрушителни сили, които причиняват бързо израждане и загиване на цели народи.

Г-н Дънов казва, че една жена може да стане в истинската смисъл на думата майка и да роди здраво, силно и даровито поколение, което правилно да се развива и да разбира силите и законите на природата и съобразно тях да устройва живота си, само тогава, когато тя има високо умствено развитие, възвишен морал и широка култура. Особено през времето, когато е в бременно състояние, животът й трябва да бъде идеално чист, високо художествен и богат с високи идеи и възвишени копнежи. През това време тя трябва да се храни само с най-чистата, най-хранителната и здравословна храна, за да има винаги добро здраво и приятно душевно разположение. А такава храна са само плодовете и ястията, приготовлявани от доброкачествени и полезни растения. Също така необходимо е да има широка, хигиенична, удобна и красива къщна обстановка, където да прониква изобилие от чист въздух и слънчева светлина и да се открива за погледа широк простор в природата. През това време майката трябва да съзерцава най хубавите картини на великите художници, та постоянно да носи красиви образи в ума си. Необходимо е често да слуша най-хубавите творения на великите музиканти, та сърцето й непреривно да се вълнува от нежни трепети, благородни чувства и красиви желания. Необходимо е да има на разположение да чете съчинения на най-великите поети и писатели, чийто идеи да възвисяват и симулират мислите й и стремежите й за постижения на велики общочовешки идеали.

Същите гореспоменати условия, които са необходими за майката, особено когато тя е в бременно състояние, са абсолютно необходими, както за правилното и всестранно умствено, душевно и физическо развитие, така и за доброто възпитание на децата и младежта в училище.

Нека да се знае, че каквото е влиянието на благоприятната слънчева светлина, чистия изобилен въздух, умерената топлина и влага и плодородната почва за растежа и правилното развитие на едно растение, също такова е влиянието на светлите и велики мисли, чистите, нежни и благородни чувства, както и красивите образи, желания, стремежи и постъпки от страна на бащата и особено на майката, в момента на зачеването и през време ма бременното й състояние върху растежа и правилното развитие на зародиша в утробата й, а така също и за определяне живота и съдбата на детето й след неговото раждане.

От всичко казано до тука става ясно, какво трябва да бъдат бащата и майката и при какви условия трябва да става зачеването, зародишното развитие и възпитание на децата в училището, за да имаме здраво, силно и даровито поколение, на което животът да бъде полезен, красив и смислен. Ето защо г-н Дънов често говори, че първото нещо, което трябва да се направи сега от страна на всички държавници: общественици, учени, писатели, художници, музиканти, педагози и възпитатели, то е да са насочат всички усилия за създаването на необходимите благоприятни условия за бързото повдигане на всички жени в умствено, морално и културно отношение, за да съзнаят те своето велико предназначение като майки, защото само по тоя начин може да стане въз раждането и подобрението на индивида, семейството, обществото, народа и човечеството. Това са закони, правила и методи на природата и ако ги приложим в живото си. ще имаме блестящи резултати, а ако не ги приложим, ние се самоосъждаме на израждане и изчезване; защото природата дава условия и възможности за размножаване, правилно развитие и усъвършенстване само на тези, които са носители и разпространители на велики стремежи и високи идеали.

И. А. Изворски

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Правилно засаждане на овощни дръвчета

Няма по-благородна, по-възвишена и свята работа за човека от това, до посее в недрата на майката природа плодовитите овощни дръвчета. Всеки, който иска да си създаде радост в живота, желаейки да посади едно или повече овощни дръвчета, трябва да спази н кои правила, за да се увенчае делото му с успех.

Таке: 1. Трапчето трябва да има 60 см. дълбочина и 80 — 100 см. ширина, което трябва да се изкопае най малко месец преди засаждането. Пръстта от трапа се разделя на три равни части, като втората третинка се връща в трапчето, за улегване и задържане влагата. Другите две третинки, най-горния пласт, ще послужи за засипване на корените при засаждането, а най-долния остава за попълване трапа, като се поставя на повърхността. Още при изваждане трапчетате, всяка третинка се поставя на отделно место, така най горната се оставя от дясно, втората насреща, а най долната от ляво. Казахме, че втората купчинка се поставя на дъното веднага, първата като ней богато на хранителни вещества се запазва да падне върху корените.

2. Преди засаждането, първото нещо е да се забие колчето в средата на трапа и то в здравата земя, за да си изпълни назначението, да пази от полюлявания дръвчето. Забиване колчето след засаждането може да повреди корените и остава да се държи то от овощното дръвче, а не обратното.

3. Коренната система не трябва да се намалява, а само се подновяват раните с гладко изрязване до здравата тъкан, за да може да нараства после.

4. Корените, добре разтурени, се поставят в трапчето, след което почва засипването им с рохка, размесена с малко добре огнил тор земя. Засипването става внимателно, така, че да не остават празнини, които ще предизвикат загниване на корените. При претъпкване да се внимава да не се изкъсат корените.

5. Да се внимава да не се поставя дръвчето по-дълбоко или по-плитко от първоначалното му положение, в което дръвчето е било в разсадника. Не спазване горното е гибелно за дръвчето.

6. Дръвчето трябва да се полее с една кофа вода при засаждането. То трябва да през лятото след всяко засушаване. За запазване влагата около дръвчето се поставя пласт слама.

7. Дръвчето трябва да се увие с хартия или парцали, за да се запази от излишно изпарение. Същото се постига и с измазване дръвчето със смес от равни части вар и земя, срещу което напоследък някои се противопоставят. Смятаме че ако са наблюдавани лоши последици, то вероятно се дължи на измазването с чиста вар, която е изгорила кората, а не на задушаване.

8. Понеже при изваждането, коренната система е намалена, следва да се намали и короната. За правилно оформяване на коронката се оставя една средна клонка, която се намалява с една трета от дължината й, а страничните 4—5 клонки се намаляват с 2/3 от дължината им.

Всякога по слабите клонки се оставят по-дълги и обратно — по силните се скъсяват повече. Отрезът се прави близо до пъпката, която е насочена навън или към празно място в короната. Добре е ако отрезите се замажат с овощарски мехлем или говежда тор.

9. Необходимо е да се вземат всички мерки за запазване на дръвчетата от повреди, като се оградят по единично или изцяло.

Който направи горното, ще може да бъде спокоен, че е извършил достойна за похвала човешка дейност.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ВАЯТЕЛ И МРАМОР

Един Ваятел с чук и лостове отломил доста обемист блок от една канара — беломлечен мрамор. Блокът се търкулнал лудо и стремително надолу към равната поляна. Насмалко да завлече и Ваятеля със себе. Тоя го изгледал и му наговорил:

— Право е, че ти си груб и безсърдечен! Можеше и мъртъв да ме оставиш. Ала аз ще ти простя, защото ти си още камък, спиш дълбоко, непробудно. Не знаеш хубост и красота. Никого не си обичал и никой те не е обичал. В моите ръце, обаче, скоро ще се промениш, облагородиш. Ще ти дам човешки образ, девствен израз, майчин поглед. Мнозина пред тебе ще се спират, красотата ти да гледат. Ще те съзерцават и пред миловидността ти ще благоговеят.

След година време казаното от Ваятеля се осъществило. Изваял той от блока великолепна статуя: майка с детенце на ръце, в ангелска премяна. А красива, нежна, деликатна и с поглед толкова мил и любещ, щото пленявал всеки, който знаел да гледа. Когато я поставили на пиедестал и открили пред публиката, множество минувачи се спирали пред нея за дълги часове. Гледали я, възхищавали се, славили художника-ваятел и от негата й — нега в себе си садили.

Но след всичко туй, нещастие голямо се случило. Еднъж пред множество зрители, когато и художникът — ваятел стоял до статуята си, станало някакво сътресение. Хубавата статуя се наклонила, паднала и се разбила. Лакътят на мраморната майка паднал тъкмо въз крака на собствения си създател, на когото цялото стъпало се спитило. Детската главичка като отрязана се търколила далече и малките две ръчички отхвръкнали пред слисаната публика. Ала нежната тази майка се не смутила, ни погледа, ни негата си изменила.

Ваятелят-художник я погледнал и с ужасна болка извикал:

— Нещастен мраморе, аз ти дадох човешка форма и божествен израз, ти какво направи!

Чак тогава мраморът отговорил:

Много нещо ми даде, но всичко вънкашно. В сърцето ми ти нищо не вля!

Тази басня се отнася към всички, които възпитават деца.

Дядо Благо

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

ОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ БОЖЕСТВЕНОТО И ЧОВЕШКОТО НАЧАЛА

Двата велики закона - любов към Бога и любов към ближния

Спасението на човека зависи от неговото правилно разбиране на нещата. А правилното разбиране произтича от една наука, която хората тепърва почват да проучват. Но не е въпрос само теоретически да се проучват нещата. Ние живеем в една епоха, когато теорията ще бъде съпроводена с практика. Човек ще опита тук, което учи, и опиатът ще му покаже, кое е истината. И само ония неща могат де бъдат верни, които са опитани. Всяко учение, което не почива на опита, е отживяло време то си и е една спънка за прогреса на човека.

Девиза на новата епоха е — чрез опита, към познанието на Истината.

И този опит всеки трябва да го направи за себе си. Не е достатъчно само един да го направи и само да разправя на другите, че го е направил и че е истина това, за което се отнася въпроса. Не, всеки сам за себе си ще направи опита. По този път човек ще добие една самоувереност в знанието, което име, и ще може по-правилно да развива дарбите, които са вложени в него. За да развие дарбите си, които са божествени по произход, човек трябва да употреби едно външно усилие, за да ги развие. Това са два момента в творческия процес на Битието, в които човек се учи и развива. Първия момент е на Провидението, когато Бог работи върху нас. Този момент хората го схващат и определят по различни начини. Вторият момент е, когато сам човек работи върху себе си, прави усилие да придаде нещо към работата на Бога. И в импулсите, които придобива от тези два момента, се заключава развитието на човека.

Има една вътрешна сила. която движи цялото Битие. Това е първият момент, първото положение, първичният потик на движението. А външното изявление на този първичен потик е втория момент — второто положение. Тези два момента а Битието се сменят периодически. Ученето напр. не спада към първичния момент, но към вторичния. Ние трябва да се учим, за да може Божественото да стане явно отвън — да се изяви.

Ако човек не прави усилие да се развива, това, което е вложено в него, ще остане недоразвито в той ще си остане невежа.

И за да бъде добър, човек трябва да се учи, за да изяви доброто, което е вложено в него. Без учение, без съзнателно волево усилие от страна на човека да прояви дарбите си, нищо не става от него. Но съвременните християни мислят, че и без учение могат да минат. Да, и без учение могат да минат, но какво ще бъде тяхното положение? И вола минава без учение, но той си знае какво му е. И мога да ви наведа стотици същества, в които няма стремеж към учение, и които с хиляди години само ядат и пият, и които нямат никаква наука и религия, никакво понятие за Бога, които от нищо не се интересуват, но които също така и почти не се развиват, почти са в застой — или се развиват много бавно.

За мен природата е една жива книга, и всички живи същества са форми, етапи на знанието.

Сега казват, че знанието се добива по еволюционен път. Това е право, но е много общо казано. Еволюцията нищо не е създала. Еволюцията е само един процес в Битието, който не създава нещата, а само хроникира онова, което разумното Начало е създало. В този смисъл еволюцията е разумното, което работи в света. Ние наричаме еволюция разгръщането на онзи божествен план, на онзи велик план, който съществува в света. Във връзка с еволюцията стои и въпросът за произхода на човека. По този въпрос има голям спор между учените. Но според нас, човек от никъде не произлиза и никъде няма да влезе. Когато говорим за произхода на човека, разбираме произхода на неговата форма, в която той сега се намира. И много интересно е развитието на човърка. Това е една цяла наука. Всички науки имат отношение към човека. И те всички са ценни за нас, понеже са произлезли от човешкия дух. Всички науки са създадени от човешкия дух, т. е. той ги е систематизирал. Великото в човека е това, че постоянно изучава, но той още не е дошъл до крайния предел на своята наука. Той едва сега е в пелените на знанието.

Напр. понятията на съвременните учени за слънцето и неговата вътрешна температура, за вътрешното му състояние, въпросът за състоянията на материята и ред други въпроси, не са още напълно установени и изяснени. Някои учени имат верни понятия по тези въпроси, но някои са още в началото на познанието. Аз съм срещал първокласни учени, които твърдят, че на слънцето има хора. И те доказват това нещо научно. Тези учени казват, че само външната страна на Слънцето е гореща, а отвътре слънцето било обвито с една атмосфера, която го пазела от външния огън, и по такъв начин там могат да живеят хора, и те имат една отлична култура и порядък, които са само идеал за хората на земята. И тези учени, които говорят това, даже си позволяват да казват, че са ходили на Слънцето; но като учени, те казват, че това трябва да си остане само между тях. Те казват, че това не е за онези деца в областта на познанието, които нищо не разбират. За тези деца се казва че Слънцето представлява една огнена сфера, на която не могат да живеят, хора и други същества. Тези учени подържат също, че жителите на слънцето упражняват мощно влияние върху развоя на културата на земята.

Всички възвишени и благородни идеи и стремежи ни идат като потик от слънцето.

И другите планети влияят върху развоя на живота на земята. И още от древността, когато великите учени са създавали астрологията са уподобявали хората на различните планети и са казвали за някой, че е слънчев тип, за друг, че е венерин тип, за трети, че е сатурнов и т. н. В това отношение астрологията е много интересна наука, но същевременно е много отвлечена, и недостъпна за обикновения човек, защото тя свързва и намира съотношение между известни психични състояния на човека и планетите. Също така астрологията установява, че всяка планета има положително и отрицателно влияние върху човека. Напр. Сатурн прави някои разумни и гениални, а други прави глупави и песимисти. Венера прави едни с благородни и възвишени чувства, а други прави завеяни. Всички тези състояния могат да се обяснят научно. Завеяността се дължи на следното положение — когато съзнанието на човека е разкъсано, той има по-голяма широчина отколкото може да схване в даден случай, вследствие на което предметите за него не са ясни и поради това се явява разсеяността. За пример, всички хора, у които чувствата вземат надмощие, те държат предметите много близо до съзнанието си и ги чувствате. А щом държат един предмет далеч от съзнанието си. те мислят за него. Следователно, ако държите един предмет много близо до съзнанието си, той ще окаже влияние върху вашите чувства, и ще станете разсеяни. Когато например момъка държи момата много близо до съзнанието си, той става разсеян и вместо да спечели любовта на момата той я изгубва.

За да съществува обич и правилни отношения между хората, те трябва да стоят на известна дистанция, определена от природата.

И тогаз онези, които се обичат, винаги ще има разбирателство и взаимно уважение и почитание между тях. Когато двама души се обичат, те взаимно си правят отстъпки. Така е и в природата — каквото ние желаем, Бог ни го отстъпва.

Христос казва: „Каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето.“ Според мен, небето, това е човешката глава, а земята, това е човешкия стомах. И ако ти си бил весел и радостен когато си се хранил, стомахът е смлял добре храната, соковете се използват добре, тогаз и мозъкът ти, главата ти ще мисли добре. Обаче, ако стомахът не е могъл да смели добре храната и соковете не са асимилирани правилно, тогаз и главата, мозъка, няма да мисли добре. Каквото е разположението на стомаха на човека, такова ще бъде и разположението на неговата глава, на неговия мозък. Затова е необходима наука, с която преди всичко да се подобри индивидуалния живот на човека — за да се развърже на земята, да добие свободата си, защото, ако отидете на небето вързани, т. е. без знание, пак ще ви върнат на земята да се развържете. А религиозните хора мислят, че като отидат на небето, там ще ги научат. Не, ако тук сте учени, и там ще бъдете учени; ако тук сте невежи, и там ще бъдете такива. Затова всички трябва да се заемете да проечавате великата наука, върху която се гради живота. Защото

човек без знание е като вързан, и нищо не може да направи, въпреки най-добрите си намерения.

Знанието ни е потребно, за да знаем как да оперираме със силите. които действат в нас, и как да се справим с онези наследствени тенденции на хилядите поколения, които по някой път ни отклоняват от правия път. Сегашните учени придават много голямо значение ни наследствеността. Но според мен, тя не е един първичен, но е един вторичен фактор в прогреса на човека. В света има два мощни фактора, които играят важна роля в развоя на човека. Те са човешкия ум или човешката мисъл, и човешкото сърце или човешките чувства. По важни фактори от тях нема. На тях съответстват човешкото знание, и човешката любов. На последните пък съответстват божествената Мъдрост и божествената Любов. Това са мощните сили, които трансформират, които тласкат света към прогрес. И въз основа на това, ние вървим от низшето, към висшето. Но както казах, за всичко това е необходимо знание. Според мен знанието е условие, с което вие можете да си служите, а божественото е онова мощното, което запалва този материал — човешкото, и всичко се трансформира.

Заслугата на съвременната наука седи в това. че тя се стреми да събуди човека, да пробуди неговото съзнание. Всички дисциплини от науката, философията и изкуството събуждат части от човека, е всички заедно, събуждат целия човек. И религията не събужда целия човек. Тя е наука която може да събуди главно висшите способности на човека. Онази религия, която не събужда в човека висшите му способности за разбиране и различаване, не е истинска религия.

Когато у човека се събудят висшите способности, той дохожда до положение да бъде господар на себе си,

и същевременно става толкова чувствителен и отзивчив, че схваща всички промени, които стават вътре в природата. Такъв човек нема нужда от барометри или други уреди за познаване на времето. Той сам със своето тяло, е най добрия такъв уред. И хубаво е, човек да познава всички ония промени, които стават в природата, за да се съобразява с тях, защото те имат отношение и към нашия живот. Между другите си занятия, аз съм се занимавал около 20 години и с метеорология. Съвременните барометри и хидрометри, с които учените, метеоролози, си служат днес — дават наполовина верни данни. Някой път гледате че барометърът спада, което показва че трябва да вали, а при това не вали, а понякога спадането е по-малко, а вали. Но ако в същото време се обърнем към хидрометъра, който ни показва количеството на влагата в атмосферата, ще видим, че в първия случай, той показва че има малко влага, следователно нема да вали; а във втория случай показва. че има много влага, което показва, че ще вали, Така че като съединим показанията на барометъра с тези на хидрометъра, тогаз показанията за промените на времето ще бъдат верни. Това са инструменти, обаче в техните показания може да има изключения. Освен това, вие трябва да разбирате и теченията на природата, както и движенията на ветровете и тяхната посока. Има две течения в природата — магнетическо и електрическо. Ветровете могат до бъдат източни и западни, и северни и южни. Ако един или два дена духат топли ветрове, нема да вали дъжд. Но ако след това почне да духа студен вятър, и като се съединят тези две течения — непременно ще дойде дъжд. Следователно, вие трябва да наблюдавате теченията в природата. Забелязал съм, че когато ще има буря, паяците удвояват паяжините си; така че когато видите паяка че удвоява паяжината си, да знаете че ще има буря. Сегашните учени изучават теченията, движенията на въздуха, на ветровете, и от тях вадят заключения.

По същия начин и човек трябва да се изучава. Ние трябва да изучавам онези течения, които стават в нашите умове и сърца, и да правим тънки различия между тях, да следим как се отразяват тези течения върху целокупния физически и психически живот на човека. Съзнанието ви трябва да бъде будно. Щом дойде една лоша мисъл в ума ви, вие трябва да намерите нейния произход. Щом ви дойде едно лошо чувство, вие трябва да намерите неговия произход, да знаете от къде е дошло. Ако не знаете от къде идат лошите мисли и чувства. човек често може да стане роб на тези лоши мисли и чувства в себе си.

Чувствителният човек може да възприема като по радио чуждите мисли и желания в себе си,

а те могат да го спънат, като го заставят да извърши това, към което никога не се е стремил. И особено когато сте свързани в симпатия с известни хора, желанията и стремежите, които се пораждат у тях, се предават и на вас. Затова

трябва да бъдете много будни, за да различавате вашите желания, от желанията, които ви идат от вън.

Когато ви дойде такава чужда лоша мисъл, изпратете противоположна мисъл, като кажете в ума си, че това, което тези мисъл или желание искат, не е хубаво, и им покажете в мисълта си, кое е хубаво. Този е начина, по който вие можете да помогнете на всички онези ваши близки, у които се зараждат лоши. помисли и желания — значи, на всека отрицателна или лоша мисъл, поставете една добра, контра-мисъл. Закона е следния: Кой с когото е свързан, носи последствията на неговия живот. И ако ти си свързан с човек, който не живее добре, ти може да платиш с живота си. Затова трябва да разбирате добре този закон и да го спазвате в живота си. Ако един син или дъщеря живеят лош, разпуснат живот, това ще се отрази върху живота на родителите. И обратното е вярно, че ако те живеят добър и разумен живот, й то ще се отрази върху живота на родителите. Също така и добрия или лош живот на родителите ще се отрази върху живота на децата. Тези закони се отнасят не само до семейството, но и до всички общества и сдружения. Затова казвам; всички хора, които вървят в пътя на новото учение, трябва да имат най-светлите и научни възгледи, обосновани на факти и данни, а не да са тъй произволни. Не е достатъчно да кажем, че така е казал еди кой си авторитет, че така а казал Христос. Много работи е казал Христос, които още никой не ги знае. Христос а говорил за онзи велик и възвишен живот, който не може да се опише. Той трябва да се преживее, да се опита, за да се разбере. И любовта и знанието не могат да се опишат. Онзи, който има истинското знание, ще го познаете по това, че от мозъка му излиза особена Светлина, особен цвят, който е много приятен. Този, който има голяма светлина в себе си, той притежава голяма самоувереност; той е като майстор-художник, който разбира от изкуството си; неговите четки правилно вървят. Който не разбира от изкуството, неговите четки не вървят правилно. Същото е и с графологията. Виждате един човек, който пише, но писмото му не върви добре — той не е самоуверен. Той започва с големи букви и свършва с малки, зацапва, задрасква, и после казва, че много бързал.

За да бъде последователен в идеите си, човек трябва да има знание, което е светлина в съзнанието му. И той мисли за нещата точно така, както ги вижда, и има самоувереността, че това, което знае е вярно. Понякога такива хора се поставят на следното противоречие — ако рекат да говорят за своите убеждения, за онези принципи и закони, които те знаят, рискуват да изгубят живота си на земята. Ако замълчат, или се откажат, те ще останат да живеят на земята. В такива случаи, те трябва да предпочетат да заминат от този свет, отколкото да се откажат от истината. Такъв бе случаят с Христа. И той предпочете да си замине от този свет, отколкото да се откаже от истината и да остане на земята.

Христос имаше сила в себе си да се освободи, но Той не употреби силата си, да се защити.

Той не употреби силата си, за да запази своя земен живот. Ако беше употребил силата си, за да запази земния си живот, той щеше да изгуби небесния си живот. Но той предпочете да изгуби земния живот, но да придобие небесния. Той предпочете смъртта, но да каже истината, отколкото да замълчи пред истината. По този начин той развърза нещата. Ако беше предпочел да остане на земята, той щеше да се завърже. И след голготската мистерия, като се яви на учениците си, каза: даде ми се всека власт на небето и на земята. Но съвременните хора, които живеят само в своята личност, ги е страх като напускат физическия свят да не се изгубят. Смъртта е страшна за онзи, който не знае, а за онзи който знае, не е страшна. И когато мислите за умрелите, те са във вашия ум. Онези, които заминават за онзи свет, влизат в нас, и започват да живеят заедно с нас. По този начин, те стават едно с нас и ние едно с тях. И тогаз казвам:

в едно тяло може да живее не само една душа, но хиляда души могат да влязат да живеят в него

Човек е като едно голямо здание, в което могат да влязат да живеят хиляди хора. Колкото повече разумни същества влязат да живеят у вас, толкова по добре за вас. Когато казваме, че сме разумни същества, ние разбираме, че сме свързани с всички разумни същества по земята. Същевременно ние сме свързани с всички разумни същества, които живеят на небето. Следователно, ние имаме на разположение небето с цялата му архива, с всичкото му познание. Това ние наричаме вдъхновение. Седне един поет да пише. Дойде едно разумно същество от невидимия свят и почне да му диктува, а поетът се вдъхновява и пише. Това явление не трябва да се смесва с „говоренето на духовете на спиритистите. Спиритическите явления имат съвсем друго обяснение в окултната наука от това, което им дават спиритистите и обикновените учени. Това е един сложен научен въпрос, върху който няма да се спирам сега, но само ще каже че „явяването и говоренето на духовете“ на спиритистите няма нищо общо с предмета, за който ви говоря; няма нищо общо с реалното явление и общение на Духа с човека. Когато Духът говори някому, той ще му говори ясно и определено, и ще му говори чрез неговата мисъл, или ще му се яви като човек посред бял ден без какъвто и да било медиум и ще му каже каквото има да му каже.

Сега се изискват благоприятни условия, за да се развие в нас хубавото и красивото, да подобрим живота си, и да бъдем полезни на своите ближни. Ние не трябва да очакваме спасението си само от едно место, или от един човек. Слънцето изпраща своите лжчи от всякъде. Тъй също и Любовта на всякъде можем да я намерим. Любовта е основа на живота и на науката. Не мислете, че без Любов науката може да съществува. Любовта, която не подкрепя науката, това не е Любов. Любовта е онова, което подкрепя всички възвишени и благородни начинания. Любовта. която не подкрепя живота не е Любов. Любовта, която не подкрепя добрите връзки, не е любов. Любовта, която не може да ни цери от нашите тъги и скърби, не е Любов. Любов, която не може да цери нашите болки, не е Любов. Аз наричам Любов всичко онова, което може да премахне нашите спънки в живота. Тя не може да премахне всичко из един път, но малко по-малко ще ги премахне. Вие можете всеки ден по малко да опитвате тази Любов. Някои са я опитали. И когато опитате по-този начин Любовта, ще почнете да се развързвате от известни връзки от миналото, и ще влезете в царството на свободата. И тогаз каквото развържете във вашия ум, ще бъде развързано и вашето сърце; и какаото развържете във вашето сърце, ще бъде развързано и във вашия ум. И когато се развържете по този начин, ще дойдете до правилното разбиране и приложение на двата велики закона, които регулират нашия живот — закона за Любовта към Бога и закона за Любовта към ближния. И върху тези два закона ще се създаде един нов ред и порядък. Ако хората заживееха по тези два закона, свободата на света ще дойде моментално, за всичките народи. Ако тези два закона проникнат в умовете и сърцата на всички хора и започнат да мислят по този начин, ще кажа: дошъл е денят, когато всички ще бъдем свободни. Или, според както е казал пророка — всички ще бъдем научени от Господа, всички ще бъдем научени от своя ближен. Това нема да стане по механически начин.

Сега ако се вгледаме в живота, ще забележим, че на всякъде функционира числото 2. Имате майката и бащата. Бащата — това е първия закон, а майката втория закон в света. Бащата е закона за Любовта към Бога, а майката е закона за Любовта към ближния. После, при двойката брат и сестра. Братът е първия закон — към Бога, а сестрата е вторият закон — към ближния. И ако ние не зачитаме тези закони, т. е. майка си и баща си, брата си и сестра си, като проява на този закон на физическото поле, ние нема да имаме живот в себе си. Този закон съществува и в трите свята — във физическия, в духовния и в божествения— навсякъде съществува този паралелизъм. После двойката съществува и в очите. в ушите. Мозъка на човека е пак двоен, той е съставен от две полушария; дробовете му са пак двойни — навсякъде съществува тази двойственост. Тези два закона са си разпределили всички функции в човека. Има функции у нас, които се регулират от божествени закони: има функции, които се регулират от човешки закони. Ние наричаме човешките закони второстепенни. Във философията наричат тия закони вметнати, които отпосле са се вмъкнали в човешката природа, аз ги наричам още придадени закони. Първият закон към Бога, се отнася за вложеното в човека, за онзи капитал, който е вътре в него. Вторият закон се отнася за онова, което е вън от човека, за неговия ближен. Ако човек не държи тези два закона,—към Бога и към ближния си,—в своето съзнание, самосъзнание, свърхсъзнание и подсъзнание, той нищо не може да постигне. Това, което ние наричаме душа, е човешката страна, човешкото начало; духът — това е божествената страна, божественото начало; сърцето — това-е човешката страна; умът — това е божествената страна. Когато говоря за сърцето, аз разбирам онзи променчив ред, в който нещата се разви-ват. Когато говоря за душата, разбирам онова начало в което става разширение; духът пък това е мощното в човека, което носи сила.

Освен тези два закона, за които говорихме, има и трети, който отпосле вие сами ще познаете. За третия закон не може да се говори — той е закон на съвършенството. Законът за човешкото съвършенство е непознато нещо. Най първо човек трябва да научи закона към Бога и закона към своя ближен. И тогаз ще почне да изучава закона на съвършенството. Този закон предполага завършване на човешката еволюция, път, към който човек сега върви.

Сега всички се стремите към пътя на съвършенството. Този път може да се постигне, когато бъдете развързани.

Сега желая на всички ви да завържете нещо на земята, за да завържете нещо и на небето. И да развържете нещо на земята, за да развържете нещо и на небето. Това желая на вас и на всички народи по земята.

По беседа от Учителя, държана на 14 юли 1935 г.

Развързано ще бъде на небето“, Неделна беседа , София
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...