Jump to content
Ани

Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 133

Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 133 - год. VIII.

Севлиево, 29 септември, 1935 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 60 лева

За странство – 100 лева

Отделен брой 2 лева

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Вечната поема“

от Auroro

----------------

Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Да изправим веригата! (К.)

Ела, о скръб! (Мирчо)

Не е изгодно

Словото на Учителя. В начало бе Словото (Из беседата от Учителя, държана на 8 септември 1935 г.)

Постъпките (Г. Събев)

Скритата страна на живота. Грижите на умрялата скъперница (Из „The Hounted Homes“, от Джон Ингран)

Моралът (N.)

Белият лотос (Мейбъл Колинз - 2)

Идеите но Всемирното Братство в чужбина. Духовното движение в Полша (N.)

Дъбовете и Есента (басня – Дядо Благо)

Книжнина

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да изправим веригата!

Животът на земята прилича но бойно поле. Той наистина е бойно поле, на което постоянно си дават среща доброто и злото. В живота постоянно се борят две противоположни сили. и ний, хората, сме не само свидетели, но и участници в тази борба. Повече или по малко, на едната или на другата страна, ний сме ангажирани в борбата.

И както във вейка борба, така и тук, всеки носи своята отговорност. На всеки годен борец е поверено едно кътче, един малък сектор от бойната линия. На други са поверени служби в тила, от които също зависи добрия ход и успеха на борбата. Едни командват, други изпълняват, но всеки си има своята по-голяма или по-малка отговорност. И особено голяма е тази отговорност за тези, които заемат важни пунктове от бойната линия, които са от решително значение за общия ход на борбата.

Предаването на един такъв важен пункт често може да означава гибел за много и много другари по оръжие. Отстъплението. огъването на бойната линия на едно място, често бива неминуемо последвано от отстъпление по цялата линия. Защото иначе може да бъде извършен обход, и врага да се яви в тила на нашите другари.

Колко голяма е нашата отговорност! Как страшна и съдбоносна е тя! И какви тежки и често непоправими последици носи нашето изоставане, нашето отслабване, липсата на зоркост от наша страна, които стават причина да отстъпим, да паднем, да предадем крепостта си на врага!

Ние всички сме неразривно свързани един с друг навсякъде в живота. В семейството, в обществото, в нацията, в човечеството, в космоса, — ний. хората, и всички същества, сме свързани в една неразривна верига, и затова падането, макар само на един, увлича и тегли надолу, след себе си, и другите. Също така издигането, макар само на един, се отразява веднага по цялата верига, като увлича и издига нагоре и другите.

Колко голяма е нашата отговорност! Колко важен е поста, който ни е поверен! „Падне ли бащата, пада и майката, падат и децата“, казва Учителя, говорейки за семейството. Но същото е в еднаква степен вярно и за вейка група, за всяко общество, за всяка бойна единица в полесражението на живота. Защото, издигаме ли се или падаме, ние увличаме със себе си преди всичко тия, които са най-близко свързани с нас, отгдето пък тласъкът се отразява върху цялата верига.

В бойното поле на живота, мнозина от нас ще паднат или ще бъдат ранени. Временно или завинаги ще напуснат бойната линия. Борба е това. Тя не може без жертви! Тя си взема своята дан! Но нека бъдем будни, и зорки, и винаги на лоста си. Да се притичаме винаги и навреме на помощ там, където тя е нужна. Да заемаме веднага мястото на падналите и излезлите от строя. При всички перипетии на борбата да не падаме духом и да не оставяме бойната верига да се огъне! Защото когато едни паднат духом и отстъпят, други са вече готови да бягат.

В тази велика вътрешна, духовна борба, от която зависи живота ни, бъдещето ни, спасението ни, и в която всички ний сме участници, нека бъдем винаги на щрек, винаги на поста си, за да не даваме случаи но врага да направи опасни пробиви в нашия фронт!

Да изправим редиците на бойната верига, там, където те са огънати и в отстъпление. Да подигнем духа, да заемем местата си и да посрещаме смело пристъпите на врага и всички изпитания на борбата.

Да изправим веригата!

К.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЕЛА, О СКРЪБ!

Ела, о скръб, приятелко ти вярна.

Що с‘мен споделяш всеки Божии ден.

Ела, ела, безбрежна, неизмерна.

Не бягам аз от теб. — Ела, ела при мен.

Кога светът във пътища лъжливи

Ме тикаше с‘съблазни и хвалби,

Една сал ти бодилите си живи

Приятелски, жестоко в сърцето ми заби.

Духа, забравил не е дар Божествен,

Кога оставях скрит, непроявен,

Пак ти, о скръб, с замаха си мъжествен

Възправяше го здрав и бодър, възроден.

Ил пък стремглаво в страсти си унесен,

Щом някакъв издигах си кумир,

Ти лееше над мен безмилостна си песен

И с‘яростна тъга рушеше го без спир.

Подмамен някога от новите скрижали

На тоз суетен род, ламтящ сал за злато,

Ти сочиш ми тогаз велики идеали —

Повдигаше ме, о скръб, над гнусното блато.

Познато е на мене твойто жило благо

И пухената ти гнетяща тегота,

Със теб, о скръб, на мене как е драго,

Щот ти опазваше ме от калта на света.

Щом близък до сърце замине от земята,

Една сал ти шептиш за вечността,

Подучен сал от теб, приятелко ми свята,

Без страх ще мога аз да победя смъртта.

Ела, о скръб, приятелко ти вярна,

Що с‘мен споделяш всеки Божий ден.

Ела, ела, безбрежна, неизмерна,

Не бягам аз от теб. — Ела, ела при мен!

Мирчо

Често у хората се явяват отрицателни прояви, които са присадени отвън. Те трябва просто да се отчупят. А това става, когато човек бива сполетян от някое голямо нещастие. Тогава той убива желанията си за преходни блага и потърсва друг път. Отгоре му казват: „Ти трябва да определиш пътя си — ако вървиш нагоре, има живот, ако тръгнеш надолу, няма живот за тебе“.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

НЕ Е ИЗГОДНО

В наши дни войната си има своите защитници, има си и своите отрицатели. И едните и другите привеждат ред аргументи в защита на своето гледище. Външно погледнато, доводите и на едните и на другите са еднакво логични, еднакво убедителни. Ние няма да се спираме на тях — те на веднъж са бивали изнасяни, разисквани и критикувани, но продължават да се излагат, разискват и критикуват и днес. С последния итало-абисински конфликт аргументите на двете противни страни отново се счепкаха, в усилието си да вземат надмощие в общочовешкото съзнание.

Ние се абстрахираме от политическата страна на въпроса, абстрахираме се и от неговата правно етическа страна — две страни, в които влизат чисто човешки, относителни мерки и величини. Ще изтъкнем само следните неща, изхождайки от гледището на оная жива икономика на Природата, чиито основни закони сега ни се изнасят от онези, които потънко ги познават.

А тъкмо гледището на Природата е важно и меродавно, защото то е, което в крея на краищата се налага.

Преди всичко, след световната война са настъпили значителни промени — не само в географско, политическо и стопанско отношения, а и в психологично отношение. В сайта днес действат други сили и други съчетания, и вън — в живота и вътре — в съзнанието на хората. Ако преди години едно такова предприятие като войната, в което се влага народното богатство, народния живот и енергия, би имало изгледи за успех и би донесло някакви печалби — поне материални — днес не е вече така. И онези, които биха се хвърлили в такова едно предприятие — колкото и да минават за практични реалисти — важност са хора, които пресмятат с възможностите на миналото, не на настоящето. Това са хора, които вървят не напред, с духа на времето, разкриващо по-други бъднини за човечеството, а хора, които се връщат назад, към миналото.

Второ, днес е неизгодно да се хвърля цялата национална енергия в такова рисковано предприятие, защото то не може в наши дни да се ограничи в една двустранна разправия. Неизгодно е да се хвърли в него енергията на толкова млади, жизнени хора, готови за творчество и градеж, защото тя бездруго ще се разхарчи. Неразумно е да се купуват мъртви владения, дори и ако те съдържат огромни природни богатства, с цената на най-високата енергия — кръвта и живота на едно поколение. Тия ценности не са равностойни. Целият исторически опит свидетелства, че една война, особено ако тя трябва да оперира с целия национален капитал — както това е неизбежно днес — засега не само жизнената енергия на един народ, която е в обръщение, а и дълбоките му жизнени запаси. Засегнат ли се те, обаче, народът неминуемо се изтощава и запада. А какво може да сътвори един изтощен народ?

Следователно, много по-разумно и по-изгодно е да се насочи набраната енергия на един народ, който се стреми към разширение, в едно по-малко поле на дейност, придобито по мирен път, отколкото да се разхарчи тя за придобиване на големи владения. Освен туй — и опитът от световната война ясно показа това — след една война остават много излишъци, много недъзи, с които трудно се ликвидира. Не е лесно да се справи един народ с онова дълбоко органическо разстройство, което войната неминуемо причинява днес.

Напоследък хората пак са изправени пред един изпит — да се подчинят ли на внушенията на алчния животински ум, чиито сметки винаги в края на краищата излизат криви, или да послушат повеленията на висшия разум.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Словото на Учителя

В начало бе Словото

„В начало бе Словото“

Всички неща в света стават чрез Разумното. Може вие да тълкувате, че едни неща са лоши, а други добри. Това е ваше тълкуване. Това не е тълкуване на Първичната Причина.

Сега ще ви дам едно ново определение за топлината и студа, като прояви на Разумното начало в света. Топлина е това, което дава, а студа е това, което взема. Когато топлината ни даде повече отколкото трябва, тогава имаме изгаряне. А когато топлината ни дава толкова колкото трябва, ние се радваме. И студът, когато взема повече отколкото трябва и той изгаря. Когато топлината дава колкото трябва, тя е нормална и когато студът взема колкото трябва и той е нормален. Ще попитате дали това е научно разглеждане на въпроса. Научното разглеждане на нещата е прогресивно. Метод, който е научен, е прогресивен. Научните данни и истини не са аксиоми, защото аксиомата е нещо постоянно, неизменно, а научното знание е прогресивно. Онзи метод, по който първичното знание става достъпно за нашето съзнание, е научен. Всяка дисциплина, която не може да ни предаде потребното знание, не е наука. И спасението на хората не е в науката, защото виждаме, че и учени и прости еднакво умират и страдат. Разликата е само тази, че ученият знае да превърже раните си и да облекчи страданията, а невежият не знае. Има рани произведени от студа, а има рани произведени от топлината. И тези два вида рани имат два различни метода за превързване. Топлината и студът, това са енергии с които си служи разумната Природа в реализиране на своя творчески план. Но за да разберем природата и нашето отношение към нея, има един особен начин на гледане на нещата в природата, с който трябва да се запознаете.

Когато говоря за Природата, аз разбирам колективното съзнание на безброй същества, които са завършили своята еволюция

и сега работят заедно за реализирането на един велик план. Това разбирам под думата Природа. Тези същества са в разни департаменти на природата и направляват цялата нейна работа. Как работят и как са разпределили работата си, това е една обширна област, която изисква специално време, за да се проучи и която не мога да разгледам в една беседа, защото това обхваща целокупната дейност на природата - от развитието на най-дребните същества, до безкрайните светове в пространството с всичките онези сложни отношения, които съществуват между материята и енергията, съзнанието в този велик творчески процес. Но фактът си е факт, че тези същества направляват живота на по-нисшите същества. Може да попитате какви са техните намерения. Някой път те могат да се покажат много користолюбиви, а някой път могат да се покажат, че са много любвеобилни- но и едното и другото е така от наше гледище. Всъщност, те са служители, които изпълняват известен ред и работят за реализирането на един велик план, с оглед на далечното бъдеще, а не на настоящето. А ние търсим благото на настоящия момент, затова не можем да ги разберем. За да разберете тяхната дейност и отношение към вас, на вас ви е необходимо едно положително опитано и проверено хиляди пъти знание, което да ви научи как да се освободите от доброто, което ви мъчи, и от злото, което ви мъчи. Защото доброто и злото са само резултати на дейността на тези същества и те за нас са „добро“ и „зло“, но за тях са процеси, чрез които работят и провеждат своя велик план. На вас може да ви се види чудно как доброто може да ви мъчи, но това са факти, които трябва разумно да си обясните. Злото и доброто, това са отношения, които сега съществуват в процеса на нашето развитие. Злото почива^върху един по-нисш живот, който е останал от минали еволюции, от минали космоси. И то си съществува като една възможност. Учените намират, че всички болести се дължат на един нисш живот, който функционира в нашия организъм. И когато му дадем възможност, семената на този нисш живот се развиват и произвеждат почти всички болести. В окултната наука тези два живота ги кръщават с различни имена. Този нисш живот е наречен „плът“, а висшият живот е наречен „дух“. И сега Духът, Разумното Начало иска да видоизмени нисшия живот и да му даде друго направление.

Не е въпросът да се освободим от нисшия живот, но да го превърнем.

Той е потребен както калта на грънчаря. В процеса на това превръщане може да се изкаляме като грънчаря, то нищо не значи - важно е да се свърши работата, да се превърне нашият живот, да му се даде възходящо направление. Тъй че известни неща, които на нас ни се струват лоши и ги схващаме като противоречия, са една необходимост при сегашното наше развитие. В света няма лоши работи по същество. Лошо е това, което ние не разбираме и не можем да използваме.

В начало бе Словото и всичко чрез него стана. Обаче, съвременните хора имат други възгледи, други идеи, които внасят в живота си. Но новата иде сега от Разумното творческо начало. То е, което внася новото в нашите мисли, чувства и постъпки, а качеството на това ново е, че то винаги дава подтик на вашия възход нагоре. Ако една мисъл не ти дава най-малък подтик напред да се развие твоята сила, и ако едно чувство и една постъпка не могат да ти дадат най-малък подтик напред, те не са потребни за теб. Те може да са потребни за други, но не и за теб. Този закон е основа на съзнателното самовъзпитание. Само при една такава самодисциплина човек може да се освободи от лошите навици и привички на миналото. Известни постъпки или привички, които ги повтаряме дълго време, се превръщат на навик в течение на няколко поколения. Навикът в зависимост от естеството си може да се превърне в грешка, а грешката може да се превърне в престъпление, а престъплението може да се превърне в най-лош порок. Човек не може да се освободи от един свой навик, от една своя грешка и престъпление, ако в даден случай най-първо не може да измени своята мисъл и после да измени своите постъпки. Така че, за да можем да ликвидираме с нашето минало, трябва преди всичко да изменим насоката на нашата мисъл.

Болният не може да оздравее, докато не допусне в ума си мисълта, че ще оздравее. Тъй както земеделецът има вяра, че като посее семето ще изникне и ще даде плод, тъй и болният трябва да посее в себе си мисълта, че е здрав и тя като поникне, ще му даде своя плод - здравето. И всички хора трябва да посеят в себе си семената на възвишените и благородни идеи и чувства - т.е. да допуснат в ума и сърцето си, че са възможни и реални, и те ще поникнат и ще им дадат своя плод - щастието. Така че,

нашето щастие и нашият успех зависят от нашата мисъл.

Мисълта е един мощен творчески принцип. И ако една мисъл вие можете да я задържите само за едни кратък момент - не се изисква да я задължиш даже една секунда, но ако можеш да я задържиш само за една триста хилядна от секундата, тя ще произведе мощен резултат. Сега учените се спират само на резултатите, които мисълта произвежда, без да познават мощната сила на мисълта. Щастието и нещастието, доброто и злото в нашия живот са само моменти, но резултатите от тях са продължителни и върху тях ние се спираме.

Сега ще ви дам един практически съвет. Когато започвате каквато и да е работа, гледайте загубите, които ще имате, да се покриват от печалбите. Щом загубите се покриват от майката-капитал, тази работа всякога ще завърши катастрофално. Приложението на този закон по отношение на нашия вътрешен живот гласи: Никога не внасяйте Божественото, не ангажирайте това, което Бог ви е дал, в загубите, които имате в живота си. Не излагайте своята любов в света за нищо и никакво. Човек никога не трябва да изнася любовта си на пазара. Предпочети да отидеш ти 100 пъти на пазара, отколкото да изкараш любовта си на пазара. Всеки - човек, ангел или божество, който си е позволил да прати любовта си на пазара, това му е струвало скъпо. Да изнасяш любовта си на пазара - това е крайният егоизъм.

Когато дойдете до любовта, ще бъдете готови на всички жертви заради нея, а не да жертвате любовта заради вашата личност.

Когато се жертвате за любовта, тогава и любовта ще бъде готова да се жертва за вас. И цялото нещастие на хората се дължи на неспазване на този закон. Ние мислим, че любовта трябва да извърши всичко за нас. Не, ние трябва да бъдем готови да извършим всичко за любовта и тогава и тя ще избърши всичко за нас. Любовта е тил на нашия живот. Но за да може човек да живее по този закон, той трябва преди всичко да възпита всичките си клетки в това направление, защото колективният живот на клетките обуславя индивидуалния живот на човека. Затлъстяването, което забелязваме на човешкото тяло и лице, е резултат на лошото възпитание на клетките - да се стремят да се осигурят за утрешния ден. По такъв начин не може да става обръщение на капитала на човека. По закона за съотношението между формата и действащата зад нея сила - човешкото лице, което представя капитала на човека в обръщение, е израз на човешкия ум и на човешкото сърце. Лицето показва какво е умственото развитие на човека. Всякога по лицето се познава доколко са развити умът и сърцето на човека и какво е тяхното съотношение. Лицето е израз на цялата човешка душа - то показва капитала, който човек има в обръщение. Главата, черепът на човека доказва основният капитал, който е вложен в човека от Разумното начало в Битието. Но той не е всичкият в обръщение. Лицето ни показва капиталът, който е пуснат в обръщение, а ръката показва прихода, който човек има в живота. Когато един хиромант ви гледа ръката, той ще види само колко приход ще имате в живота си. когато физиогномиста изучава лицето ви, той ще ви каже колко е вашият капитал в обръщение, а когато френолога изучава черепа ви, той ще определи с какъв основен капитал разполагате. Така че, когато искаме да имаме пълна представа за човека, трябва да изучим главата му, за да видим основният му капитал., трябва да проучим лицето му за да видим капитала му, който е в обръщение и трябва да проучим ръката му, за да видим какви печалби, придобивки ще има в живота си. А проучваме само на една от тези науки не ще ни даде пълна представа за човека. Тъй че, ръката ще ни покаже печалбата, която човек има в живота си. И ако ръката на човека е студена, той повече взема, отколкото дава, ако ръката му е топла, той повече дава. Ако ръката на човека е влажна, това показва, че нещата у него са в процес на гниене. Ако ръката на човека е суха, нещата в него ще почнат да съхнат. При студена ръка, човек без да иска взема - в този случай кръвообращението не е правилно, капилярните съдове се свиват и от това се ражда състояние в човека да взема.

Всички състояния на човека зависят от свиването и разпущането на капилярните съдове. Ръката отдолу трябва да бъде малко топла, а отгоре - малко студена, това е нормалната ръка. Защото отгоре тече електричеството, а отдолу - магнетизма. Магнетизма носи топлина, а електричеството - хлад. Любовта образува връзка между тези две течения, а връзката носи живот. Когато се образува връзката между електричеството и магнетизма, от една страна се ражда топлина, а от друга страна се ражда светлина. Така че, топлината и светлината са резултат на онази връзка, която се образува между електричеството и магнетизма. Ако не може да се образува връзка между електричеството и магнетизма, не може да се образува топлина и светлина.

Значи, светлината и топлината са резултат на връзката между електричеството и магнетизма. А светлината е необходима за човешкия ум. Ако тази връзка между електричеството не става, в ума не може да се произведе никаква светлина, която е потребна за растенето, не може да се произведе топлина, която също е потребна при растенето. Ако не се образува тази връзка, сърцето не може да бие правилно, а пулсът на сърцето показва, момента, при който става връзката. Той (пулсът) показва точката където става връзката между електричеството и магнетизма. Всяка връзка отговаря на един удар на сърцето - ударите на сърцето са отбелязване на връзките. Така че, биенето на сърцето ни показва връзките, които стават в една минута. Сърцето е един апарат, който хроникира връзките, които стават между електричеството и магнетизма в даден случай и при които връзки се образува светлина в ума и топлина в сърцето. Следователно, щом си неразположен духом, това показва, че връзката в тебе не става правилно. В такъв случай веднага трябва да усилиш своята мисъл. Значи, нашите мисли и чувства са обусловени от светлината и топлината, а светлината и топлината пък са обусловени от връзката между електричеството и магнетизма, а тази връзка се обуславя от любовта. Каквито са вашите мисли и чувства, такива ще бъдат и вашите постъпки. Онази мисъл, която подбужда вашия ум към мисъл, е от Бога, и силата, която подбужда вашите чувства към добродетел, е от Бога, но в даден случай вашата постъпка, която е резултат на вашите мисли и чувства, е от вас. Добра или лоша, постъпката не е от Бога, а постъпката принадлежи на вас - там е човека. Човек е в постъпката. Бог е в човешката мисъл, природата е в човешките чувства, а човек е в постъпката. И за всяка своя постъпка човек е отговорен, когато за мислите и чувствата не е отговорен. Престъплението не седи в нашата мисъл и в нашите чувства, но престъплението седи в нашите постъпки - затова нас ни държат отговорни за нашите постъпки. Че има някакво гниещо тяло около тебе - ти не си отговорен за това. Но ако вземеш да ядеш от него, ти си отговорен.

Лошите мисли и желания се дължат на разлагащи се тела в средата, в която живеете.

Ако възприемете тези мисли и заживеете с тях - за постъпките, за постъпките, които ще произлязат от тях, ще ви държат отговорен. Следователно, не се безпокойте за вашите лоши мисли и лоши желания, но се пазете от лошите постъпки. Тогава казвам:

Всичко, което става във вас, чрез вас става; затова вие сте в състояние да изправите вашият живот,

но само ако знаете как. Човек ако знае, само в един ден може да изправи живота си. А знаенето иде от Разумното Слово - Великата Божествена Мъдрост, чрез което всичко стана.

Из беседата от Учителя, държана на 8 септември 1935 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПОСТЪПКИТЕ

„Човек е това, което прави“, казва един мъдрец, чиято мъдрост не е още за земята. Наистина, важно е какво човек мисли; важно е също какви чувства вълнуват сърцето му, но най-важно е как той постъпва.

Често срещаме хора, които много правилно разсъждават по разни въпроси, хора. на които не липсва възхищението от красотата в живота; хора, на които не липсват ни надежда, ни добри намерения и перспективи както за близкото, тъй и за далечното бъдеще на човечеството; хора на които не липсват ни благородни чувства и възвишени стремежи. Какво друго добро можем да направим освен да се радваме на такива оптимисти, които вероятно все допринасят нещо за общото добро. Но ние също така не бива да забравяме, че все пак най-важното в живота на човека са неговите постъпки, а не неговите мечти или блянове, колкото и възвишени да са те.

Постъпките на човека са конкретен израз на неговите фактически отношения към света, който го обкръжава. Те показват какво сега може човек да направи, а не какво би трябвало да може. Постъпихте са мерило за постиженията и домогванята на човека т. е. за неговия духовен ръст.

Някои хора мислят, че постъпките на човека са нищо съвършено отделно и самостоятелно и че нямат нищо общо с онова, което човек мисли и чувства. Но при едно по внимателно вглеждане а самия себе си, ние се убеждаваме в противното, а именно в това, че човек най-напред замисля нещо, после почва да го желае и чак тогава идва до неговото реализиране. Постъпките на съзнателния човек не са случайно проявление на безсъзнателни потици и слепи сили, а са израз на един деен вътрешен живот. Деловия човек е идеала. Всеки от нас трябва да стане делови човек. Да бъде делови в посока на доброто. Този идеал може да се постигне само при едно условие: когато храним в себе си постоянно добри мисли, добри чувства и добри желания. Тогава този интензивен вътрешен живот води и към голяма външна активност.

За да имаме към околните правилни отношения, от които следват и добрите ни постъпки, трябва да имаме предвид следното: че във всяко същество живее божественото и красивото и заради него в тях, ние високо да ценим както всеки човек тъй и всяко живо същество. Само така, при такова разбиране на живота, вече може да има една правилна обхода, и добри постъпки.

Любовта предхожда доброто. Доброто е резултат, проявление на любовта. Гдето има любов, там има и добър живот.

За да може човек да дойде до добрите постъпки, трябва да ги потърси в храма на любовта. Любовта ражда доброто и чрез него тя осмисля живота. Добрите постъпки са прекрасни и сладки плодове, които зреят само в градината на доброто и под слънцето на любовта.

Г. Събев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СКРИТАТА СТРАНА НА ЖИВОТА

Грижите на умрялата скъперница

Много пъти в мрака на вечерта съседните селяни са срещали една стара набръчкана жена, облечена в стари дрехи, по уединения път, който води през Лъмб, но винаги страхът ги е въздържал да заговорят с нея. Тя никога не повдигала глава, и спомагайки си с една крива тояга, не прилична на тези, които сега са в употребление, безшумно се мъкнела по своя път. Понякога тя била виждана в стария плевник, в други случаи в къщата, но най-често в овощната градина, изправена под една ябълка, която все още си цъфти над мястото гдето впоследствие, както казват, се намерило заровеното съкровище. Поколения преминали и нейните посещения все още продължавали. Един, който имал случая да я види, най-подробно описва нейното изсушено лице, нейните грубо изработени дрехи и нейната тояга. Той бил тъй изплашен щото избягал от мястото, макар да бил отишъл там по някоя бърза работа.

„Нямаше я там, когато отидох да откъсна една ябълка, но щом като повдигнах ръка да откъсна плода, тя изведнъж се яви тъкмо отпреде ми“. Най-после, един наемател на фермата, малко ненормален от пиене, се осмелил да я попита за причините на нейните посещения. Тя не отвърнала нищо. но като се приближила до стъблото на едно ябълково дърво, показала към една част от овощната градина, която никога не била копана. Когато разкопали, намерили богатство заровено дълбоко в земята; при копането на ямата сянката на почтено изглеждащата жена стояла на края. Когато извадили и последното гърне с пари, една неземна усмивка преминала по изсушеното лице на жената; нейната телесна форма взела да става все по малко и по малко ясна, до като най-после съвсем се изгубила. От тогава никога вече видението не е посещавало старата къща.

Из „The Hounted Homes“,

от Джон Ингран

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

МОРАЛЪТ

Превратен е съвременният морал в своята основа. Всичко почива на фалш. В него няма съществено съдържание, в него няма потик към висок идеал, към висши подвизи. На съвременния морал липсва оня простор, оная свобода, в която същественото в човека може да се прояви и създаде ценност в живота.

Ако някой човек, например, гладувал няколко дена и подтикнат от мизерия и глад открадне един хляб от някоя фурна, за да се нахрани, може да го турят за 4 — 5 месеца в затвора; ако пък някой убие някого за благото на отечеството, може да го възнаградят с орден за заслуга. Нима едно отечество, една държава може да се крепи върху убийството и кръвта на хората? Кой от народите е прокопсвал от убийствата? Може ли едно общество да очаква успех и благоденствие от убийствата и кръвопролитията? Убийствата и четенето на разни смъртни присъди не внасят ли най-големите смутове в един народ и не са ли ставали те причина на раздори и непримирими ежби и размирици ?

До сега с убийства и наказания никоя държава не е успяла да спре негодуванието и протестите на потиснатите, нито е успяла с тия методи да приложи правдата с каквато цел се уж те прилагат. С тия крути мерки от коя и да е страна не може да се отнеме от товара на потиснатия. Напротив той се повече товари и работата вместо към изход и добър край взема обрат и се усложнява. С тия мерки и вървейки по тоя стар и отъпкан път се увеличава злобата на обществото и всичко се подтиква към гибел. За всяка пролята кръв се отговаря. И съвременните народи ще отговарят пред висшата, Божествената Правда за пролятата кръв, за насилието и неправдите, които вършат спрямо другите. Ръцете им са опетнени само с братска, сестринска и майчина кръв, с кръвта на множество деца, и пр.

А днес, даже и религиозните хора и техните идеолози казват, че за благото на отечеството убийството може да се приложи. — Фалшива основа, която утре ще рухне. Не как спекулативния и разрушителния ум на човека мисли, а както възвишеното и Божественото в него казва: ръцете ти да бъдат абсолютно чисти.

Този стар морал тласка хората към погибел, оковава ги във вериги. И понеже тоя морал се проповядва от векове и хилядолетия той е успял да скове умовете, сърцата и волите на хората до такава степен, че те с векове още не ще могат де се събудят от тая илюзия, от тоя кошмар.

За да се освободи човек от тая илюзия, той трябва да потърси Божественото и за него да се хване.

Само възвишено го, само един висок идеал е в сила да ни пресъздаде основно, да ни даде един здрав морал, който почива на Божествената справедливост и Любов и да ни подигне към творчество и постоянство в новите братски отношения и идеи, които ще бъдат основа на едно ново общество, което сега се създава и което ще покаже новия път на освобождение на цялото човечество.

N.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мейбъл Колинз (2)

БЕЛИЯТ ЛОТОС

„Какво желаете?“ запита човекът с недоволен тон, гледайки ни през решетката. „Аз изпратих повече плодове отколкото са нужди и за кухнята тази сутрин и днес не мога да дам повече цветя: всичко, което е за късане, е нужно за утрешната процесия.“

„Аз не искам нито твоите плодове, нито твоите цветя, каза моят водач, който като че ли обичаше да взема високомерен тон. Аз ти доведох един Нов ученик, това е всичко.“

Той отвори вратата, направи ми знак да вляза, и като я затвори отново след мене, тръгна назад, без да каже дума, по дългия коридор, който сега, гледан от градината изглеждаше тъй мрачен.

Един нов ученик за мен! И какво трябва да те уча аз, дете на полето?“

Аз гледах в мълчание странния човек. Как бих могъл да кажа. какво той трябва да ме учи?

„Дали за тайните на растежа на растенията? Или за тайните на растежа на греха и лъжата? Не, дете, не ме гледай така, но размишлявай върху моите думи и по-късно ти ще ги разбереш. Сега, ела с мене и не се страхувай.“

Той взе ръката ми в своята и ме поведе под големите листа на растенията, към шума на водата. Как чуден изглеждаше за моя слух тоя сладостен музикален ритъм!

„Ето жилището на нашата Царица на Лотоса“, каза човекът. „Седни тук и съзерцавай нейната красота, докато аз работя, защото ти не можеш да ми помогнеш в това, което трябва да правя.“

Аз паднах върху зелената трева и гледах, гледах с удивление, с възхищение, с един почтителен страх!

Тази вода, тази вода със сладостния шепот съществуваше само за да оживява царицата на цветята. Аз си казах мислено: „Ти си наистина царицата на всички цветя, които можем да си представим.“

„Белият Лотос“

И както гледах мечтателно белият цвят, който, в моя младежки ентусиазъм, ми се струваше живо същество, с неговата сладка коронка и златен прашец, истинска емблема на чистата и възвишена любов, като гледах, цветът като че ли започна да изменя своята форма, да расте и да се приближава към мене. И, пиейки от извора на тази сладко шепнеща вода, навеждайки се да поднеса нейните разхладителни капки към моите устни, аз видях една жена с бяла кожа и с коси като златен прах. Изненадан, аз гледах и се стараех да се подвижа, за да отида към нея, но преди още да мога да направя едно движение, моето съзнание ме напусна напълно и аз предполагам, че съм припаднал. Защото първото нещо, което после можах да си спомня, то бе, че бях прострян на тревата, чувствайки студена вода върху себе си, и, отваряйки очи, аз видях, наведена над мен, странната фигура на градинаря, облечен в черно.

„Много горещо ли ти стана?“ - запита ме той, с тревожно издигнати вежди. „Ти изглеждаш твърде здраво момче, за да отмалееш така и в едно тъй прохладно място!“

„Где е тя?“ бе моя единствен отговор, докато се опитвах да се повдигна на лакти и да погледна към леглото на белите цветя.

„Какво?“ извика човекът, като цялата му фигура се преобрази и прие израза на такава сладост, каквато аз мислех че е невъзможно да се види на едно лице, тъй лишено от красота от природата. - Ти я видя? Но не, аз съм безумен до предполагам това! Какво видя ти, дете, не се колебай да ми кажеш.

Добротата на неговото изражение ми помогна да успокоя смутените си чувства. Аз му казах какво бях видял и, говорейки, гледах към леглото на лотусовия цвят с надеждата, че бялата жена ще се наведе още веднъж, за до утоли своята жажда от извора.

Поведението на моя странен наставник се променяше постепенно, докато аз му говорех. Когато аз вече спрях да описвам величественото фигура, с ентусиазма на момче, което никога не е видело нещо друго освен мургавата кожа на своята раса, той падна на колене настрана от мене.

„Ти я видя!“ каза той с глас, пълен с дълбоко чувство. „Приеми моя поздрав, защото ти си предназначен да бъдеш един учител всред нас; ти си помощ за народа, ти си ясновидец!“

Смутен от тези думи, аз го гледах в мълчание. Аз бях изплашен,

защото започвах да мисля, че той е луд. Аз гледах наоколо, питайки се, дали не мога да избягам и да се върна пак в храма.

Но, докато аз размишлявах и се питах в себе си дали трябва да направя това, той стана и се обърна към мене с една сладка и необикновена усмивка, която като че ли скриваше грозотата на неговите груби черти;

„Ела с мен“, каза той; аз станах и го последвах.

Ний минахме през градината, която бе тъй пълна с очарования за моите любопитни очи, че аз закъснявах, вървейки след водача си. О! Тези блестящи цветя; тези разкошни пурпурни цветя с тъмночервени сърца! Каква мъка изпитвах, че не можех да се спра да подишам парфюма на тези очарователни коронки, макар че, в моето скорошно преклонение пред белият цвят на лотоса, те изглеждаха само като отражение на нейната върховна красота.

Ний се отправихме към една порта на храма, различна от тази, през която влязох в градината. Докато се приближавахме, излязоха двама жреци, облечени в същите тоги от бял лен, както жреца със златната брада, Агмад. Тези хора бяха тъмнокоси, и. макар че техните движения имаха такава величественост и такава сигурност като че ли, наистина, в тях бе вкоренено нещо от цъфтежа на цветята, обаче, за моите очи, тям липсваше нещо, което жрецът Агмад притежаваше, известно съвършенство в спокойствието и сигурността. Те бяха по-млади от него, аз забелязах това веднага, и може би от там произлизаше разликата. Моя наставник, с мургавото лице, ги повика настрана, като ме остави о приятната сянка на широката дъговидна порта. Той им говореше с оживление, макар и с видимо уважение, докато те, слушайки го с голямо внимание, хвърляха, от време на време, поглед към мен.

Скоро те се приближиха и човекът с черната дреха си тръгна покрай тревата, вървейки по пътя, по който бяхме дошли заедно. Облечените в бяло жреци говореха заедно с нисък глас, приближавайки се към преддверието. Когато вече бяха близо до мен, те ми направиха знак да ги последвам, което аз направих. Вървейки след тях през прохладните галерии с високи тавани, аз гледах разсеяно около себе си, тъй като това бе мой навик, а те, продължавайки да говорят ниско, хвърляха от време на време. върху мене погледи, чието значение не разбирах.

(следва)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Идеите но Всемирното Братство в чужбина

Духовното движение в Полша

На 16 и 17 август на „Лигата за Братско сътрудничество“ във Варшава е гостувал българина П. Г. П. който е държал сказка за лекуване по указанията на Учителя и втора такава за новия мироглед. Преди почването на сказката е била изпята с акомпанимент на пиано песента: „Благославяй, душе моя, Господа“ и „Фир — фюр — фен“. Всички присъстващи са останали възхитени от песните, а техните мелодии върху няколко души са произвели извънредно голямо и възвишено въздействие, така че няколко от слушателите са криели лицата си да не би да се забележат сълзите по очите им.

От впечатления и вътрешни преживявания, когато се засегнат струните на душата, човек се обръща към себе си и намира ценностите на живота, намира истинския път. Но затова трябва да назрее времето и да се създадат подходящи условия, каквито представляват духовните, окултните кръжоци. Те, освен дето са школа, в която се учат велики науки, науката на живата Природа, но същевременно дават метод за самовъзпитание и самопознание.

Сказките устроени от Лигата на Братско сътрудничество били държани на руски език, твърде добре разбирам от поляците.

Членовете на Лигата желаят да има постоянно представители от учениците на Учителя. Те желаят да учат български език, за която цел искат българска граматика.

Некои от Лигата още тая есен, ако им се даде отпуск, ще дойдат в България и прекарат известно време на Изгрева между братята и по-близо до Учителя. Особено много се интересуват за евритмическите упражнения.

Когато се събуди в човека свърхсъзнанието, той е готов вече да служи на Бога и на ближния с всичката си душа и сила, за която цел той жертва всичко. Той тогава отдава своя живот в служба на напредничавите идеи, които носят освобождение на човешката душа от вековните вериги, в които е свързана, освобождение от мрака в когото е попаднала.

На полски език се превеждат вече беседи от Учителя.

N.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Дъбовете и Есента

(басня)

На висок рид стоял вековен джоб и на широките му клони добре били настанени, наредени Дъбовите листа. Дишали пресен въздух пригрявали се на ясно слънце, шушукали си тихичко и често вятъра далеч разнасял хоровите им песни. С малко думи казано — живеели весело, завидно.

Но минало се Лятото дошла Есен. И ето, тя с хладен вятър и ситен дъжд съобщила на листата, че те трябва да слязат от дървото, за да се отворел чист и широк път за Северняка, който идел с голяма и бърза конница.

Листата почервенели, пожълтели, не искали да се подчинят на тази заповед. Есента тогава им пратила втори пратеник — Лютата Слана, която с камшик хубаво ги нажулила и нащипала. Рухнали листата към земята, като лястовички към юг, но и много листа упорито се стискали за клончетата си.

— Каквото искаш преви, - казвали тези последните не Есента, — ние няма да слезем! Дъбът е наша майка, наш татко, ти нямаш право да ни делиш от него.

— Аз изпълнявам вечните закони на майка Природа. Ако не слушате мене, ще дойде Зимата. Тя има по-строги войници, които без дума ще ви смъкнат на земята, — отговаряла им Есента.

От онзи ден се заредили по-тежки страдания за Дъбовите листа. Едно по едно те изнемогвали падали. Най после, най-упоритите от тях останали чак до Пролетта. Всички ги осмели, а сам дъбът ги презрително изхвърлил.

* * *

Всичко на земята се мени

Искането на една и вечна религия е искане на Дъбовите листа.

Дядо Благо

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Книжнина

Асавита, Божествена песен от Хелмира, цена 20 ли. Това е една поема, със съдържание и устрем, за които днешните поети са твърде малко способни. Тя ни говори за пътуването на човешката душа, под закрилата на Божествения Дух, Асавита, през безграничните звездни предели, към първоизточника на нашия живот, към местото, гдето живеят, напълно реализирани, всички наши идеали за съвършенство, за висша красота, Божествена чистота, мъдрост, истина и любов — към Слънцето, сърцето на нашата планетна система, средището, извора на Божествения живот, който ежедневно и ежеминутно ни храни и поддържа.

Стилът е лек и гъвкав, образите ясни и леснодостъпни.

Книгата се доставя от Олга Слвачева, ул. Опълченска, 64, София.

La societo de la amikoj (kvakaroj) — Обществото на приятелите (квакерите), на есперанто, 20 стр. цена 3 пенса (4 лв.) адрес: Friends Service Council, Friends House, Euston Road, London № W. 1, Anglujo.

Малка брошура, която съдържа в сбита форма основата на това реформаторско движение на вътрешния живот на човека, което се явило в епоха на най-голяма корупция и тъмнина, каквато днес също съществува, която корупция подтиква копнеещите за истината души да отрекат тия гнили и стари прийоми, да потърсят ценното в живото, да се обърнат навътре в себе си и да потърсят оная вътрешна светлина, която може да ги свърже с Извора на живота, и която светлина свети дълбоко в душата на всеки човек — брат.

Колко е приятно и сладко за истинското духовно око да види различни видове вярващи, с различни названия заедно в Школата на Христа; гдето всички учат своя собствен урок, изпълняват своите служба, вярват, и се познават и се обичат едни други. Всеки на своето място изпълнява службата си към Учителя, към когото има отговорност, като се избягват споровете и критиките за различието в действията. Защото истинския Извор на Любов и единение е, не когато другите правят това, което и ние правим, но когато чувстваме в тях духа и живота, които са също и в нас.

Християнството не представлява редица от мнения. То не представлява също така различни доктрини или традиции. Всъщност, то е опитност и метод, базиращ се на живия опит. И едно нещо само характеризира истинските Христови ученици, то е, че за тях същността на Християнството не е в определените веруюта, обожавания и черковни организации, но в общата опитност и лоялност към Христа и обща служба на човечеството.

Според новата схоластика, според модерната теология изглежда, че Бог е далеч от човека и макар че в първите дни Той е говорил непосредствено на човека, днес той е спрял да говори. Това със схващане, което е ограничило човешкия обзор и с което истинския живот няма нищо общо. Ако някога Бог е говорил на хората, Той не е престанал да върши това през вековете на тия, които са свързани по вътрешен духовен път с Него и за които духовните светлина свети винаги. Тези хора имат жив контакт с извора на живота.

Вътрешната животворни помощ, която не може до се намери при хората и религиозните общества иде направо от Бога. Тази помощ задоволява вътрешния глад на човека, с хляба на Неговото живо присъствие.

Всеки човек има в себе си свещ, всеки човек носи в себе си условие да се прояви вътрешната светлина, която да го свърже с живите сили на природата, с Бога, с творческия елемент, който може да го повдигне и подтикне към напредък. От човека се иска само едно: да се изчисти и запали тая свещ и да отвори прозорците си, за да може и друг да се ползва от нея.

N.

Наши издания

За да улесним нашите читатели да си доставят нашите издания, пускаме ги до новата година със следните намалени цепи:

Човек и Бог, от Пламен, вместо 10 лева само 6 лева

Безсмъртието на човека, вместо 30 лева само 20 лева

Възпитанието на детето, вместо 10 лева само 6 лева

Основният закон на здравето, вместо 5 лева само 3 лева

Наука за дишането, от Аледон, вместо 15 лева само 10 лева

Що е окултизъм, вместо 6 лева само 4 лева

Малки суми може да се изпращат и в пощенски марки

Адрес: Редакция „Братство“ — Севлиево.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×