Jump to content

Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 134


Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 134 - год. VIII.

Севлиево, 6 октомври, 1935 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 60 лева

За странство – 100 лева

Отделен брой 2 лева

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Вечната поема“

от Auroro

----------------

Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Любовта (N.)

Песен за теб. В градината на вечното (стихове от В. С. Недев)

Христос и развитието на човечеството (В. Пашов)

Словото на Учителя. Младостта като идеал (Из беседата от Учителя, държана на 15 септември 1935 г.)

Белият лотос (Мейбъл Колинз - 3)

Скритата страна на живота. Буен дух (Дж. Дърхам)

Идеите на Всемирното Братство в чужбина. Югославия

Куршум и Житно зърно (басня – Дядо Благо)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЛЮБОВТА

„Веднъж ти си посят в почвата,. други закони действат върху тебе.“

„Любовта, която излиза от всички души, свързва всички хора в едно цяло, тя е звеното на живота“.

Учителя

Когато имаме любовта в себе си, ние вземаме участие в целия живот. Тогава нашия живот е свързан с тоя на целия свят и радостта на едного е и наша радост, болката на другиго е и наше болка; придобивките и успеха на този, когото обичаме, са и наши придобивки. Туй показва, туй е признак, че между всички хора има вътрешна връзка, невидимо звено, което ги свързва.

Когато тая връзка е съзнателна, ние сме влезли вече в течението на целия живот, ние вземаме участие в живота на Цялото.

Щом човек живее в цялото, щом той съзнава, че е част от един велик организъм, той трябва да се стреми същевременно да живее според Божествената Любов, според Любовта на Цялото. Тя е закон, който урегулира нещата, който туря всичко на местото му.

Ново преустройство става в света и затова всеки човек с пробудено съзнание трябва да заеме своето место и да вземе участие в новия градеж.

В нас трябва да гори едно желание — да изпълним волята Божия. В нас трябва да се събуди воля да приложим новия метод в живота, който Христос преди две хиляди години завеща на човечеството, а именно метода на Любовта. Този метод е Божествен. Той е единственото средство, което може да ни избави от нашето неестествено положение. От векове се говори и проповядва за него, но само се говори, а човечеството е порасло вече в своето разбиране и схващане, затова трябва да пристъпи от приказки към дела. И когато приложим тоя метод, когато придобием и изявим в живота си Божията любов, ние ще ликвидираме с нашата стара карма и пред нас ще се отворят вратите на новата епоха, в която Синовете Божи ще работят и учат Хората но тоя велик метод.

Средата на човека е любовта. Извън любовта, той е като рибата извън водата. Човек живее само чрез Божествената любов, тя е която му доставя съществената храна. Както рибата употребява най-много вода, така и човек употребява, диша и се храни с любов. Истинският живот на човека седи в любовта. Извън любовта той е мъртъв. Ако човек направи опит да излезе от тая среда, ако той се откаже да се храни с любов — неговата естествена храна, той ще налети на омразата, на подозрението, а това значи смърт за него. Той влиза в друга среда, която е гибелна за него, той е влязъл в мрежата на некой рибар и не го очаква нищо друго освен смърт.

Всички анормалности и страдания в живота се дължат на това. че човек излиза извън Божията любов, а извън своята среда—Божията любов, той не може да живее.

В тая среда ние лично можем да живеем. Да не очакваме чрез други да получаваме тия условия. Напразно би отишло нашето чакане, ако стоим на едно место и не се подвижим към нея.

Един импулс съществува в живота, в разумната природа — това е любовта и тя е единственото условие, тя е средата, чрез която можем да разберем и другите Божествени принципи: Мъдростта и Истината. Ако ние не сме проникнати от тая Божествена сила, ние не можем да живеем истинския живот, ние не можем да изпълним правилно нашата задача. Ако имаме светлина в ума си, ако имаме топлина в сърцето си, това е признак че живеем нормално.

Ако не можем да видим проява на възвишеното, на Божественото в онова, което ние не обичаме, ние се подпушваме, ние се отклоняваме от правия път. ние излизаме от нормалните условия. Не обичаме нещо, понеже у нас са се явили отрицателни мисли. А всека отрицателна мисъл, какъвто характер и де носи, е преграда между хората. Да премахнем отрицателните мисли от ума си, ще рече да се възстановят правилните, нормалните отношения по между ни. По тоя начин ще влезем в оная среда, която е най-доброто условие да се развиваме и в която никой не може да ни смущава отвън.

Нужна ни е дисциплина на ума, ред на мислите, необходима ни е светла мисъл, защото всека мисъл, всяко намерение се връща обратно там, отдето е излязло.

За да живеем непълно в средата на Божествената Любов, съзнанието ни трябва да бъде много будно. Любовта изисква будна, трезва мисъл.

N.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПЕСЕН ЗА ТЕБ

Ветрец ли се тихо вълнува.

Той носи ми Твоя привет;

Край извор ли горски минувам.

Той пее ми песен за Теб.

Цветя ли с мирис ме опиват,

Явяваш се в образ свещен

В душа ми и струи се вливат

От пориви светли във мен.

И вечер към звездни простори

Когато повдигна очи.

Свещения образ говори

В‘вълшебните звездни лъчи.

Ти всъде си. В свода небесен

Запалваш безбройни слънца,

Ти вечна си мирова песен.

Ти пееш във всички сърца.

В. С. Недев

В ГРАДИНАТА НА ВЕЧНОТО

В градината на Вечното отивай,

В свещен поток сърцето си обливай!

От скърбите не се плаши!

Тез струи, в тебе що се вливат,

От Бога дар са. С тях иди

Там, где душите се отбиват

За радост и утеха.

За нова, светла дреха.

В градината на Вечното отивай.

Душата си пред Бога ти разкривай!

Там дишай дъх от пролетни цветя!

Там свежи и уханни плодове

Обкичили са всички дървеса.

Ти с трепет чакай. Бог ще ти даде

Плодът, за тебе що се е родил,

Градината от как е сътворил.

В. С. Недев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Окултната наука е чужда не теориите и хипотезите, тя е наука на живия, непосредствен опит; в нея се смята за знание само онова, което човек е опитал лично. Затова всички, които са пристъпвали към нея с теории и хипотези, винаги са попадали в заблуждение, и никога не са постигали целта, към която са се стремили, като винаги са стоварвали винете върху самата наука. Те може да са имали най-благородните стремежи да работят за повдигането на човечеството, но не са достатъчни само благородни стремежи, но е потребно и знание.

За да може човек да работи за повдигането на човечеството, трябва да разбира пътищата на човешкото развитие, трябва да познава онези фактори, които обуславят това развитие, трябва да познава всички онези условия, при които се е развил и развива човек; трябва да познава всички онези комплекси от сили, които са взели и вземат участие в развитието на човека и човечеството, трябва да се познават конкретно онези фази и стадии през които минава човешкото развитие; и най после, трябва да се познават основно онези импулси, които са стимулирали човечеството в неговото развитие. Без познаването на тези основни неща, познанието ни ще бъде хипотетично и методите проблематични.

Обект на познанието е Битието в неговата целокупност. И стремежа на човека към познание е стремеж към опознаване на мировите закони; човек се стреми към познаване на живота и на всички сили, които действат в него; човек се стреми към познанието на Бога и търси връзката си с него. Всичко това е предмет за поучаване на онази дълбока наука, която е още непозната на съвременните хора. Познанието на Бога и нашето отношение към Него — това е един проблем, който е интересувал човека от незапомнени времена. И по една или друга причина, човек е търсил Бога винаги вън от себе си и е търсил един Бог подобен на себе си; следствие на това винаги е оставал разочарован в стремежите си и са се пораждали обратни реакции — от стремеж към Бога, той е отивал към атеизма. Тази реакция е естествена и уместна, защото Бог обективно е непостижим и непознаваем, защото той обгръща в себе си абсолютната безпределност и вечност; защото Той е всичко, и извън Него няма нищо; а да Го познаем обективно извън нас, ще рече да излезем извън Него, за това е невъзможно, защото няма съзнание, което би Го обхванало в неговата целокупност, тъй като всички съзнания са части от Него, а частта не може да обхване цялото.

Но затова пък, всяко същество може да познае, да намери Бога в себе си. Пътя за това намиране за всека душа е индивидуален, специфичен; следователно, имаме много методи и пътища за развитието на човешките души, но всички тези методи трябва да бъдат обосновани върху един основен принцип. Има, обаче и методи които са обосновани на различни принципи, тогава това са различни пътища, които трябва ясно да бъдат разграничавани от онези, които се стремят към пътя на окултното познание. Следствие на това различие в принципите и методите имаме и различие в целите, към които се стреми дадена школа. Различните школи имат различни схващания за реалността, и имат различни методи за приложение и развиване на силите, които са заложени в човешката душа. Различните школи различно схващат Първичната причина и нашето отношение към нея. Затова за да имаме ясна представа за пътя на човешкото развитие, И да се доберем до най-подходящите методи за развитие, трябва да внимаваме в принципиалната основа върху която са обосновани тези методи. Не е достатъчно, че в една школа се говори за Бога, да ни убеди в нейната правота; също така не е достатъчно да се говори в общи черти за човешкото развитие, и стимулите на това развитие, но трябва да се има винаги предвид основния принцип, който обуславя методите, целите и задачите на школите. В следващите редове искам да изтъкна един основен принцип, който е като ръководна нишка в човешкото развитие, и гаранция за правилността в пътя на окултното познание и развитие.

Във всички окултни школи изучават окултната наука — т. е. науката за формите и силите, които стоях зад тях и съзнанията, които регулират тези сили. Но когато се дойде до методите на човешкото развитие, в различните школи се употребяват различни методи. Но за да бъдем по на ясно, трябва да знаем, че в проявеното Битие действат два разумни принципа, които в окултната наука носят името „първи“ и „втори“. Тези два принципа са, чрез които първичната причина строи и организира световете и внася живота в света.

Първият принцип е силен, мощен, груб и страхотен в своето проявление. Той динамизира и изважда света от състоянието на покоя и го подготвя за нов живот. Според окултната наука, първият принцип е създал всички материални светове, с всички сили и енергии, които строят формите. Той е принципа на вечната борба, на вечното разединение, той е принципа на разрушението и индивидуализирането. Той е обособил, разделил и индивидуализирал съществата. С една дума, той е принципа на разрушението, който същевременно и създава, но това, което създава, не е организирано и няма живот в себе си.

Вторият е принципа, който организира секта и внася живота и единството. Неговия стремеж е обединение на всички същества в едно велико цяло. Него го наричат още принцип на Любовта, която носи живота и организира света, който първия принцип е създал.

С всеки един от тези принципи има и същества, които му служат. И всека група същества, въплъщава в себе си стремежите на принципа на който служат. Като служители на тези два принципа, се явяват велики космически същества, които имат грамадни знания, сила и мощ. И те имат свои представители и между човеците от нашата земя — имат свои школи между хора- та. Дейността на тези два принципа в живота на хората и в свето въобще е преплетена и едновременна, следствие на което се пораждат и големите противоречия и контрасти в живота на хората. И всичко това си има свой дълбок смисъл и целесъобразност, защото в природата няма нецелесъобразности. И, както казах. в различните школи, независимо от това въз основа на кой принцип се проучва окултната наука, щом се дойде до методите, които се прилагат за развитието на човека, там вече се явява различие. И ако тръгне в пътя на първия принцип, човек може да добие грамадни сила и знание, но по силата на принципа, на който служи, в края но краищата ще се разруши и самоунищожи и всичките му усилия ще отидат напразно. Така че не са само големите знания и владеене на сили, които определят ученика от школата на Бялото Братство. Но същественото в ученика на бялата школа е, че той цял се себеотдава на служба на великата любов. И в процеса на това служене, той се повдига и усъвършенства. Той не се стреми да прояви себе си лично, но винаги се стреми да прояви любовта, божественото начало. Когато пък учениците на първия принцип се стремят към придобиване на знание и сила, към лично съвършенство, за да изпъкнат те, да се проявят лично те.

Тук между другото ще спомена за една окултна легенда, която само за нас е легенда, но в същност е един космичен факт. В начало на създаване на нашия космос, преди милиарди години, из недрата на Битието се пробужда едно мощно космическо същество, което озарява със светлината си цялата вселена. То е било с грамадна мощ и сила; нямало равно на себе си. И казва легендата по нататък — това велико същество помислило, че няма нищо по-мощно и по-велико от него в света. То си помислило, че е самия Бог, всевластния господар на света. Но за негово голямо нещастие и изненада, от този миг неговата светлина започнала да намалява, почнало постепенно да губи силата си, и да се чувства по-ограничено. Това същество е известно в окултната наука под името Луцифер. Пак по същото време из недрата на Битието се появява друго едно велико и мощно същество, също така отличаващо се със светлина, знание и мощ. Но то вече нямало гордостта и самозабравата на първото, а е било проникнато от велико смирение. Това второ същество вече съзнава, че то е само проводник на великата реалност на Битието и отдава себе си напълно на служба на тази реалност. У него няма стремеж да прояви себе си, но то напълно се себеотдава да прояви великото вътре в света. И с него се случва обратното явление. Това същество почнало да се чувства все по-силно и по-мощно, и светлината му се увеличавала, докато обгърнала цялата вселена. Това същество е известно в окултната наука под името Христос.

Тази легенда, както казах, която отговаря на един космичен факт, ни показва и основните черти в методите на двете школи. До като в школата на Бялото Братство на пръв план стои въпроса за служене на великото в света, в другите школи на пръв план стои въпроса за личното проявление, за личното съвършенство.

В. Пашов

(следва)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Словото на Учителя

Младостта като идеал

Преди всичко ще определя значението на думата „млад“. Според мен младият е богат, здрав, силен, умен. Това са качествата на младия. Когато човек изгуби богатството, здравето, силата и ума си, той остарява и животът му става тежък и пълен с противоречия.

Младостта е една привилегия, която Бог дава на всеки човек. Младостта е от Бога, старостта е от хората. Младостта, това е най-голямото богатство, което Бог е дал на човека. В младостта човек може да опита всичките блага на великия Божи свят. Щом изгуби младостта си, човек осиромашава, изгубва всичките си възможности, става недоволен от живота и започва да роптае. Щом човек започне да роптае, той е остарял, осиромашал. Не е важно човек само да бъде богат, но е важно какво може да изкара от това богатство за себе си и за ближните. Ако той само носи златото на гърба си, като едно натоварено животно и нищо не се ползва от него, за какво му е това богатство? Богатство, което няма отношение към нашия живот е безпредметно. Външното богатство е резултат на човешкото сърце. Човешкото сърце е резултат на човешкия ум. Човешкият ум е резултат на човешката душа. Човешката душа е резултат на човешкия дух, а човешкият дух е резултат на Вечното Божествено начало. Както виждате, всеки може да стане причина. По такъв начин се определя взаимната зависимост между елементите на човешкото Битие. В тази йерархическа съподчиненост се вижда, че душата зависи от духа, умът зависи от душата, сърцето зависи от ума, проявленията на волята и тялото зависят от сърцето. Като се има предвид тази зависимост, могат да се обяснят правилно всички състояния и положения в живота на човека.

Да вземем за пример въпроса с човешките нещастия. Религиозните намират причината на нещастията в грехопадението. Но описанието на грехопадението, както е дадено в разказа на Мойсей, е задоволително за деца, но не и за възрастни. Окултната наука поддържа, че змията, за която говори библейският разказ, е бил един от много учените адепти на черното братство и той откъсна от забранения плод и го даде на Ева. Това е пак символ. Чрез ръката си той внесе греха в плода, който предаде на Ева. Чрез плода той предаде на Ева една енергия, която измени посоката на нейното развитие, откъдето дойдоха и всички нещастия. Но това не е още пълно обяснение. Причината на съвременните нещастия е започнала от нечистотата, която е влязла в умовете на същества, които са съществували някога във вечността и които са напуснали своята първоначална чистота на ума, влезли са в разрез с Първичната Мисъл и от това започват сегашните страдания. Защото тези същества са предали своята нечистота и на човека. И Писанието казва, че ангелите, които не устояха в своята чистота, напуснаха небето. И човек се зарази от тях. Затова именно страдат хората, от тази нечистота, от тази низша енергия, която даде друга насока на човешкото развитие. Нечистото от умовете на ангелите влезе в сърцата на хората. И благодарете за това, защото грешката на ангелите, която е в ума, не може да се изправи, а грешката на хората, която е в сърцето, може да се изправи. И невидимият свят се е заел да изправи тази грешка. И всичкото нещастие на хората е в сърцето. Всичкото зло в човешкия живот е в сърцето. Ако злото беше в човешкия ум, то би било неизцеримо. Следователно, ако попаднете да живеете в света на нечистите мисли, тази нечистота ще проникне във вашето сърце, а от сърцето ще се поквари и вашият организъм и оттогава насетне бял ден няма да видите.

Някои казват, че причина за човешките нещастия са икономическите условия. Други - че невежеството е причина. Но икономическите условия и невежеството са резултат на човешкия живот, и като такива имат своя цяр. Като резултат лошите икономически условия и невежество имат свои причини и тези именно причини трябва да се намерят и премахнат, за да се премахнат резултатите.

Един обективен анализ на съвременния и на целия исторически живот на човечеството ни показва, че причината за лошите икономически условия, е човешкия егоизъм

- стремежът към лично осигуряване, без да се държи сметка за общите интереси. А това е признак на остаряване, на изгубване възможностите в живота, на изгубване на младостта. Значи, за да се възвърне човек към младостта, да се подобрят лошите икономически условия, трябва да се премахне човешкият егоизъм, който се корени в човешкото сърце. Само когато се премахне човешкият егоизъм, може да се очаква подобрение в живота на човечеството и само тогава ще бъде възможно щастието. А сега религиозните казват, че вярват в Бога и то било достатъчно. Но според моите разсъждения, само да вярвам в слънцето, без да се ползвам от неговата светлина и топлина, нищо не ме ползва. Ако аз се затворя в една къща и вярвам, че има слънце, какво ме ползва тази вяра? И съвременните хора са се затворили в стаите на своя егоизъм и казват, че вярват в Бога, без да се ползват от Божиите блага. Да вярвам в слънцето, това значи, да вляза в съприкосновение с лъчите на слънцето. Следователно вяра, при която не се поставяме в контакт с обекта на нашата вяра, носи само нещастия.

Има четири причини в самия човек, от които могат да произлизат нещастията. Причината на нещастията може да произтича от самото устройство на тялото, може да произтича от волята, може да произтича от неговите чувства, може да произтича от неговия ум. Причината на болестта, като един случай на нещастие, може да произтича от въздуха, от водата, от храната и най-после може да произтича от светлината.

Това, че хората бягат от слънцето си има своите дълбоки причини. Някой път е нужно да бягате от слънцето, но трябва да знаете кога, понеже някои хора като са се наплашили, бягат всякога от слънцето и там е грешката им. Ако човек слуша своята вътрешна интуиция, тя ще му покаже, че сутрин няма какво да се плаши от слънцето, но от 10 до 12 часа трябва да бъде много внимателен. Има един промеждутък, който е пълен с тъй наречените черни лъчи, от които трябва да се пазите, защото те могат да произведат слънчев удар и други нещастия. Това е един малък период от време, но който попадне през този период под ударите на слънчевите лъчи, няма да остане незасегнат. Тук в Изгрева има доста дървета изсъхнали. Те са изсъхнали от ударите на тези черни лъчи. Тези черни лъчи на слънцето унищожават, прекъсват теченията на живота, където минат. Има цели течения от черни лъчи в природата.

Добрите мисли и чувства, това са една броня против черните лъчи на слънцето.

И ако не се въоръжите с чисти мисли, чисти желания и постъпки, тези черни лъчи всякога могат да ви поразят. Към обяд не е хубаво да спите, защото можете да си пострадате от тях.

И така, ще знаете, че от слънцето излизат два вида лъчи - едни, които носят живот и съграждат нашия организъм и други, които носят смърт. Животворните лъчи на слънцето действат за създаването на различните органи на човека. Има известни лъчи, които са подействали за създаването на човешките очи. Има известен род лъчи, които са създали човешките уши, нос, уста. За създаването на всички органи са действали специфични лъчи. Лъчите, които са създали известен орган, са храна за него.И ако хората боледуват, това е по единствената причина, че се лишават от храната на слънчевите лъчи. Щом като болестите са резултат на липсата на известни жизнени елементи, то лекуването е процес на набавяне на тези жизнени елементи. В този смисъл, само природата може да лекува, а лекарите могат само да ви поставят в подходящи условия, при които природата ще може да ви излекува. Христос, който е разбирал този закон, казва: Да ти бъде според вярата. Следователно,

нашата вяра, нашето вътрешно, дълбоко отношение към Битието, ще определи нашето бъдеще.

За да има тази дълбока вътрешна вяра, човек трябва да има един отличен ум, да схваща правилно нещата. Човек, у когото е развит низшия, обективен ум, няма простор на мисълта. Това са крайни материалисти и у тях няма тази дълбока вяра. Те са повърхностни, Тях ще ги познаете по дебелите и големи вежди. А пък хората с тънки вежди имат по-голяма интуиция и по-дълбоко схващане на нещата. Така че, външните форми са резултат на съотношението и дейността на вътрешните сили. Този закон е верен по отношение на целия организъм на човека. Така например, мъжът, който представлява мъжкия, активния принцип в живота, трябва да има широки рамене, които показват енергичност и права мисъл. Той трябва да има тесни бедра. У жената бедрата трябва да бъдат широки, а раменете по-тесни и заоблени. Ако жената е с тесни бедра, ще страда. Ако мъжът е с тесни рамене и той ще страда. Казах, че хората с широки рамене мислят право, а хора със закръглени рамене, чувстват право. Мъжът е в обективния, външния свят и той няма право да чувства нещата, а трябва да мисли и да работи. А жената е в къщи, във вътрешния свят, тя трябва да има криви линии, да чувства. Като видите един човек, че работи, трябва да влезете в неговото положение. Сърцето в света е създадено да намали страданията на хората. С ума си ние ще намерим онези начини и методи, по които да облекчим положението на другите, а сърцето е, което ще те накара да влезеш в положението на другите и да им помогнеш с методите, които умът ти е дал. Ако човек няма сърце, той не може да влезе в положението на другите.

И понеже днес сърцето на хората е в плен на тъмните сили, затова злото се шири в човешкия живот.

Цялото зло в съвременния живот е в това, че хората не си влизат в положението едни на други. Всички са повече, отколкото трябва заети със своята личност и нейните егоистични стремежи и не държат сметка за другите. Това е признак, че нашата култура е остаряла, преживява последните си старчески години. Но за утрешния ден, за новата култура, която се ражда в недрата на старата, се изисква един нов начин за мислене и живеене, една нова философия, която да ни посочи пътищата и методите, по които да градим новите форми и отношения, а не да се занимаваме с поправянето на старите, които носят в себе си грешките на хиляди поколения. Не се стремете да се освободите от вашите грешки и от вашите лоши мисли и желания, понеже не ги създадохте вие. Те са както когато минавате през някоя опустошена местност и цялата тази местност минава пред вашите очи. Това е само един факт, който трябва да констатирате. Като дойдете до друга местност, ще имате други картини, други представи. През живота ви могат да минат много и най-разнообразни мисли и желания. Те са само като картини и образи, които минават пред вашите очи. Но вие можете да се спънете във вашите криви възгледи и разсъждения, защото те служат като база за изграждането на един порядък, който ще ни донесе само нещастия. И когато ние казваме, че човек трябва да бъде доволен от положението и от живота си, ние разбираме да бъде доволен от това, което природата му е дала и да се стреми да го проучи, защото това е едно богатство и материал, който ако го разбереш, ще спечелиш. Но има и неща, против които трябва да роптаем. Те са онези неща, които ние хората сме създали и трябва да се освободим от тях, защото човешкият порядък е само временно помагало и като изиграе ролята си, трябва да отстъпи място на нещо по-хубаво, по-съвършено.

Съвременните хора трябва да се научат да обичат Бога. Всичките ни нещастия произтичат от това, че не обичаме Бога, онзи Бог, който живее в нас и ни казва „направи това, направи онова“, а ние не Го слушаме. Аз ви говоря за онзи Бог, който живее във вас и във всички хора. И когато вие не го слушате в себе си и във вашите близки и приятели, от това ви идат всичките нещастия. Днес ни е необходима любов към Бога, която единствена може да направи връзка между всички хора, да живеят добре, да се обичат и взаимно да си помагат - това е волята Божия.

За да бъде ученик в живота, човек трябва да има знание и да разбира живота.

Когато Христос казва - обичай враговете си, той подразбира да обичаш онова Божественото в тях, а не лошото. И ако ти се отнасяш с любов към врага си, като се пробуди Божественото, той ще ти се отплати десетократно. Ти няма да го обичаш заради него, но заради Божественото. И всички хора се обичат заради онова, Божественото, което живее в тях. То е основата. И дотолкова, доколкото проявяваме него, дотолкова проявяваме любовта. Без Божественото никаква любов няма, а без любовта, никакъв прогрес не може да има. И без любовта човек винаги ще бъде стар и недоволен. А с любовта човек ще придобие вечната младост. Млад е онзи човек, който е запознат със светлината на любовта. Има един лъч на любовта в света. Първият лъч на слънцето го наричам лъч на любовта. Този лъч, 10 пъти през годината, ако можете да го схванете, е достатъчно. Затова трябва да търсите най-хубавите дни от годината, за да схванете този лъч. За да схванете този лъч, съзнанието ви трябва да бъде будно и окръжаващата среда трябва да бъде благоприятна, нищо да не отвлича вниманието ви. Ако през това време мислите за странични работи, нищо няма да схванете. В този момент умът, сърцето и волята ви трябва да бъдат свободни от всички посторонни влияния. За да придобие човек нещо от слънцето, той трябва да схване този лъч.

И когато ние посрещаме слънцето, това го правим, за да схванем този лъч на любовта, а не да се покланяме на слънцето,

както мислят онези, които не разбират. Вие може да се покланяте на слънцето колкото искате, но нищо няма да постигнете. Във времето и пространството има един лъч, който ако го схванете, вашето посрещане на слънцето ще има смисъл - ще имате голяма печалба. И във всички тайни школи Учителите са учили учениците да схванат този лъч, от който зависи техният прогрес. Но преди да схване този лъч, ученикът трябва да се освободи от всички ненужни страдания, за да не отвличат вниманието му. Който има разстроен стомах, трябва да го поправи. Който има разстроени дробове, трябва да ги поправи. Който какъвто недъг има, трябва да го поправи. Защото в този смисъл само здравият може да се учи, само той може да разбира нещата в природата, защото неговото внимание не е отвлечено в посторонни работи. След това ученикът трябва да се научи да бъде търпелив и да се научи да изслушва другите. По това се отличава младият. Млад е онзи, който може да изслушва всички. Млад е онзи, който може да носи всички страдания и несгоди в живота. Млад е онзи, който може да обича и да се учи, който никога не лъже. Младият е безстрашен. Млад е онзи, който е изправен във всяко отношение. Стар е онзи, който не е изправен. Човек, който е изправен във всички отношения и положения, го наричат съвършен, а аз го наричам млад.

Бъдете готови всяка сутрин да схванете лъча на любовта, който ще ви помогне да се подмладите.

И като го възприемете, всичко около вас ще се измени. Този лъч действа магически. Той е един съзнателен лъч. Не искам да разберете този лъч буквално. Не искам да вярвате в това, но опитайте тези неща и като ги намерите за верни, приемете ги. В пътя на любовта, в пътя към съвършенството, човек трябва да опита и провери всяко едно положение. В този смисъл нищо не се приема на доверие. Ще приемеш нещата и ще ги провериш, ще ги опиташ и тогава ще можеш да кажеш, че знаеш.

Сега пожелавам на всички да бъдете млади.

Из беседата от Учителя, държана на 15 септември 1935 г.

Когато беше по-млад

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мейбъл Колинз (3)

БЕЛИЯТ ЛОТОС

Скоро те излязоха из галериите и влязоха в една голяма зала, подобна на тази, в която старият жрец учеше своите кописти. Тя бе разделена на две от една бродирана драперия, която падаше от високия таван до пода във величествени гънки. Аз винаги съм обичал хубавите неща и забелязах как, допирайки се до пода, тя стоеше неподвижно, тъй като бе направена устойчива от богатата златна бродерия, която я покриваше.

Един от жреците избърза и повдигайки леко един от краищата на драперията, каза: „Учителю, мога ли да вляза?“ Тогава аз почнах да се страхувам. Водачите ми, обаче, не ме бяха гледали недоброжелателно, защо тогава да мисля, че ме чака изпитание? Аз гледах смутен великолепната завеса, питайки се, с един естествен страх, кой може да стои отвъд нея.

Аз нямах дълго време да треперя и да се плаша неизвестно от що, защото веднага жрецът, който бе влязъл, се върна, последван от жреца със златната брада, Агмад.

Той не ми проговори нито. но каза на другите:

„Почакайте тук с него, докато аз отида да поговоря с брата Камен Бака“.

След като каза това, той ни пак остави сами в Голямата каменна зала, моите страхове се възвърнаха с още по-голяма сила. Ако величественият жрец ми беше отправил поне един поглед, който би съдържал добрина, аз на бих се разтревожил таке, но сега аз бях отново обзет от неопределения страх за това, което ми се бе случило преди малко. Треперейки, аз се отпуснах на едно каменно седалище, което се намираше край стената, докато двамата жреци с тъмни коси говореха заедно.

Мислех си, че чакането пак ще ме въведе в едно ново състояние на безсъзнание, когато бях внезапно отново обгърнат от страховете и тревогите за моето положение, поради влизането на Агмад. придружен от още един жрец, с благородна физиономия. Той имаше бяла кожа и руси коси, макар и не в същата степен както Агмад, но той имаше също като него онова благородно спокойствие в държанието, което превръщаше за мене Агмад в предмет на най-дълбоко уважение; и, в неговите тъмни очи, се четеше едно благоволение, каквото досега аз още не бях видял на лицето на никого от другите жреци. Аз се чувствах по-малко изплашен когато го гледах.

„Ето го“, каза Агмад, със своя студен и музикален глас.

Защо. питах се аз, те говорят за мене така? Аз бях само един нов послушник и мене ме бяха предали на моя наставник.

„Братя“, каза Камен Бака, „не е ли по-добре щото той да бъде облачен в бялото облекло на ясновидците? Заведете го в банята; нека бъде окъпан и помазан. Тогава моя брат Агмад и аз ще му сложим бялата дреха, а сетне ще го оставим да си почине, докато ний доложим за случилото се в събранието на великите жреци- Доведете го тук. след като бъде изкъпан.“

Двамата по-млади жреци ме изведоха от стаята.

Аз почнах да схващам, че те принадлежат към някоя по-низка степен на жреческото съсловие и, гледайки ги, видях, че техните тоги на бяха покрити със златна бродерия, но бяха украсени с черни линии и точки по кроя.

Колко приятна ми се стори, след всичката ми умора парфюмираната баня, в която те ме отведоха! Тя ме успокои и даде мир дори на душата ми. Когато излязох, намазаха тялото ми с едно приятно, ароматично масло, после ме завиха с един ленен плат и ми донесоха храна, плодове, питки, замесени с масло и едно ароматично питие, което като че ли едновременно ме засилваше и стимулираше. Най-после ме заведоха отново в стаята, в която двамата жреци ме очакваха.

Те бяха там с един друг жрец, от по-нисша степан, който държеше ръцете си една великолепна дреха от най-префинен бял лен. Агмад и Камен Бака я взеха и когато другите жреци отнеха плата, който ме покриваше, двамата заедно поставиха дрехата на мене. Като направиха това, те съединиха ръцете си над моята глава докато другите стояха на колене.

Аз не знаех какво означава всичко това и наново почнах да се безпокоя. Но охладяването на моето тяло беше успокоило и моята душа, и когато, без да кажат нищо, ме отведоха с двамата по-нисши жреци, с които аз вече се чувствах някак си по-фамилиарно, смелостта ми се възвърна и стъпките ми станаха по-леки.

Отведоха ме в една малка стая, в която се намираше един дълъг и низък диван, закрит с ленен плат. Нямаше нищо друго в стаята и, наистина, аз чувствах, че моите очи и моя дух имаха нужда от почивка за известно време. Колко неще видях аз откакто сутринта, бях влязъл в храма! Колко време ми се стори че е изтекло откакто аз пуснах ръката на майка ми при решетката!

„Почивай спокойно“, каза един от жреците. „Спи колкото можеш, защото ти ще бъдеш събуден още в първите ранни часове на нощта“.

И те ме оставиха.

Глава III

Аз се прострях върху леглото, което беше достатъчно меко, за да ни бъде удобно в моята умора и, въпреки необикновеността на всичко, което ме заобикаляше, аз веднага потънах в дълбок сън. Силата и доверчивостта на младостта ме накараха да забравя, в краткотрайната сладост на пълния покой, това, което бе необикновено в моето положение. Не дълго след тази нощ аз влязох отново в същата килия, за да видя пак това легло и се питах, къде отиде оня душевен мир, който имах тогава в моята невинна младост.

Беше дълбока нощ когато се събудих и аз станах внезапно, чувствайки човешко присъствие в стаята. Духът ми бе смутен поради внезапното ми събуждаме. Аз си мислех, че съм в бащиния си дом и че това бе моята майка, която бдеше мълчаливо до мене.

„Мамо!“ извиках аз, „кой е тук? Защо си тук? Болна ли си? Стадото да не се е загубило?“

В продължение на един момент нямаше никакъв отговор и моето сърце започна да бие бързо, докато аз почвах да схващам, в тъмнината, че не съм у дома, а че се намирам в едно непознато място, и че не зная кой може да бди така мълчаливо до мене. За пръв път аз изпитах желанието да бъда в моята малка стая и да чувам гласа на майка си. и, макар че аз бях смело момче, малко склонно към женските слабости, аз се хвърлих на леглото и заплаках с висок глас.

„Донесете светлина“, каза един тих глас, „той се събуди“.

Аз дочух шум около мене и един силен парфюм докосна моите ноздри. След това влязоха двама млади послушници, носейки сребърни лампи, които разляха силна светлина в стаята. Тогава аз видях — и тази гледка ме изненада така, че аз престанах до плача и забравих желанието си да бъда у дома — аз видях, че цялата ми стая бе пълна с жреци с бели тоги, всички стоящи прави, неподвижни. Не беше чудно защо бях обзет от чувството за човешко присъствие в моята стая. Аз бях заобиколен от цяла тълпа мълчащи хора, имащи твърдостта на статуи, чиито погледи бяха отправени към земята, а ръцете им бяха скръстени на гърдите. Аз паднах отново на моето легло и скрих лицето си; светлината, множеството физиономии, ме потискаха и, след като се съвзех от моето учудване, аз се чувствах силно разположен да почна отново да плача, поради пълния хаос в моите мисли. Ароматът ставаше все по-силен, стаята се изпълваше с дима на тамяна; отваряйки очите си, аз видях, че от всички страни на леглото ми млади жреци държаха съдове, в които той гореше. Стаята, както казах, бе пълна с жреци, но имаше един вътрешен кръг около моето легло. Аз гледах фигурите на тия хора със страх. Помежду тях се намираха Агмад и Камен и другите имаха също като тях онова странно спокойствие в изражението на лицето, което ми бе направило толкова силно впечатление. Аз гледах всяка фигура и отново закрих очите си трепеперейки. Чувствах се затворен и една непроницаема ограда; с тия хора около мене, аз бях затворен в нещо, което бе безкрайно по-трудно да се премине отколкото една канена ограда. Мълчанието най после бе прекъснато. Говореше Агмад..

„Стани, дете, каза той, и ела с нас“. Аз се подигнах, макар че предпочитах много пъти да си остана сам в моята стая, отколкото да следвам тая странна и мълчалива тълпа. Но аз нямах избор и не можех освен да се подчиня мълчаливо когато срещнах студените и непроницаеми очи, които Агмад отправяше към мен. Аз станах и, когато започнах да вървя, аз се намерих затворен в този същия вътрешен кръг. Те вървяxa пред мен, зад мен и в страни, а другите следваха под ред, вън от кръга. Движехме се по една дълга галерия, която водеше до голямата входна врата на храма. Тя бе отворена и аз се почувствах ободрен като пред лицето на някой стар приятел от бързия поглед, който хвърлих през нейния свод навън. Но тази гледка бе краткотрайна. Ний се спряхме тъкмо пред вратите и няколко от жреците ги затвориха; след това се върнахме към голямото централно преддверие, което бях забелязал при първото си влизане. Аз видях тогава, че макар че то бе пространно и величествено, на него нямаше никаква врата освен една, намираща се под един дълбок свод, на срещуположния край на Голямата алея, водеща към храма. Аз се питах, къде води тази усамотена врата.

(следва)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СКРИТАТА СТРАНА НА ЖИВОТА

Буен дух

Аз бях нощен пазач на Дарминггонската станция. Една нощ през зимата около дванадесет или дванадесет и полови на часа., аз бях доста измръзнал от ходене насам натам, и си казах, „ще отида долу и ще видя нещо да ям.“ Имаше една стая за хамалите, гдето се поддържаше огън, с една стаичка за въглища до нея. Отидох долу, съблякох си балтона и току що бях седнал насреща огъня и бях повдигнал лампата, ето един странен човек излезе из въглищната стаичка последван от едно голямо черно куче. Щом като влезе, аз вперих очи в него, както и той в мене, и тъй да се каже изглеждахме един другиго до като той наближаваше към огъня. Тук той се възпре вперен в мене, и една странна усмивка се появи на лицето му. Той имаше висока яка, мундир с позлатени копчета и шотландска шапка.

Изведнъж той ме удари и аз почувствах удара. Аз скочих веднага и му отвърнах със също такъв удар. Юмрукът ми обаче наточели премина през него и се удари в камъка над огнището, който откъсна кожата от гънките на пръстите ми. Човекът като да беше блъснат към огъня, и издаде един страшен, неземен остър звук. Тутакси кучето ме сграбчи за крака и ми се стори че ме ухапа. Човекът запази положението си, извика кучето с някакво щракане на езика, и заедно с него си отиде пак във въглищната стаичка. Аз запалих лампата си и погледнах подире му, но там наемаше нито човек, ни куче —и никакъв изход за тях освен този през който минеха …

Неколко години по-рано един човек който служил в канцеларията на станцията, се самоубил и тялото му било отнесено със същата тази стаичка. Аз не знаях нищо по това нещо, нито тялото на човека, но мистър Пиз и другите, които са познавали човека ми казаха, че моето описание напълно отговаряло на неговата фигура и на начина, по който той се обличал, а също така че той имал едно черно куче тъкмо приличащо на това, което ме ухапа. Трябва да прибавя, че никакъв белег на остана на месото гдето ме хвана.

Дж. Дърхам

(Из „Истински разкази за духове“)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Идеите на Всемирното Братство в чужбина

Югославия

От десетина години учението на Всемирното Братство е пуснало своите корени и в съседната ни и братска Югославия. Поддържано там от малцина, но будни и жадни за живото слово души, то лека полека крепне и привлича нови последователи, озарява, просвещава нови души. Тази година няколко наши братя от Югославия използваха случая с идването на югославските соколи за българския юнашки събор, за да дойдат на „Изгрева“ и да се опознаят по-отблизо с нашия живот. Те са останали извънредно доволни от преживяното и са се завърнали с повишен ентусиазъм и силно желание да работят на Божията нива.

В югославския печат вече на няколко пъти се появяват статии за Братството. Така например най-разпространеният и меродавен югославски в-к „Политика“ в броя си от 8 септ. т. г. дава една обширна статия за движението на Всемирното Братство в България, в която се излага биографията на Учителя, зараждането и развитието на движението, неговото разпространение в България и странство, описват се също така живота на „Изгрева“, евритмичните упражнения, екскурзиите, летуването в Рила. Изобщо, в статията, написана доста обективно, се хвърля широк общ поглед върху движението. Учителя се нарича в статията Професор Дънов, а „Изгрева“

— Свободния Университет на Всемирното Братство. Статията е написана от С. Паунович, който лично е посетил „Изгрева“. Тя е придружена с три клишета — портрета на Учителя от Борис Георгиев, една групова снимка от летуването в Рила и такава от „Изгрева“.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Куршум и Житно зърно

(басня)

Туп! — паднал един куршум в черна угар и бързо се заровил в пръста. А там било посято житно зрънце.

— Добър ден, зрънце !

Добър ден, куршумче! Какво има ?

Има чудо, ха ха-ха! Ей сега току минах през сърцата на трима юнаци. Сразих ги, за миг ги умъртвих. Събрали се ахмаците на бойно поле и само ни из пращат едни към други да ги умъртвяваме. А ние никому хатър не гледаме. Всички ще из-бием. Нали е славно — ха - ха - ха! За нас — куршумите — казват че сме безжизнени, нямали сме живот. Но виждаш ли: един безжизнен —трима жизнени унищожава. А това ще рече, че живота е нищо. Направен от нищо, не служи за нищо — като сапунено мехурче.

— О, заблуждаваш се ти, любезно куршумче! Не си видял живот, защото той се не вижда. Не си виждал и юнаците, за които мислиш, че си унищожил. На тях ти си направил само малка пакост: продупчил си дрехите им и те са ги напуснали. Сега ще отидат да си направят нови дрехи, ще се родят като малки бебенца и пак ще пораснат юнаци.

— Не, това е лъжа! Как може умрял юнак да се роди като бебенце! Аз защо не мога това?

Ти си материя, мъртва, точно като телата на юнаците. Животът е съвсем друго нещо. Той нито се убива, нито умира. Ти не си се раждал и не можеш да родиш; Само животът може да се роди в материя и да я оживотворя. Но материята не може да заповядва на живота. Животът всякога може да намери материя да се облече, но материята никога не може да намери живот. Любезно куршумче, за сега и да щеш и да нещеш ще седиш при мене, за да видиш всичко това как става.

След този разговор, куршумът останал да ръждясва в земята, а житното зрънце пуснало надолу коренчета, нагоре — стъбълце и листенца. Заживяло нов живот и народило много житни зрънца, които запели в хор.

* * *

Велико нещо е живота.

природна красота!

Най-милото на всички живи,

на цял свят радостта.

Дядо Благо

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...