Jump to content

Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 135


Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 135 - год. VIII.

Севлиево, 13 октомври, 1935 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 60 лева

За странство – 100 лева

Отделен брой 2 лева

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Вечната поема“

от Auroro

----------------

Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Пред изпитание (Г. Събев)

Ще дойдеш (стихотворение)

Христос и развитието на човечеството (В. Пашов - продължение от брой 134)

Словото на Учителя. Основи на новото светоразбиране (По беседа от Учителя, държана на 22 септември 1935 г.)

Скритата страна на живота. Разказът на лорд Бругам (Андрю Ланг)

Белият лотос (Мейбъл Колинз - 4)

В пиперките има най-много витамини (Из в-к „Зора“)

Жаба и Дилаф (басня – Дядо Благо)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРЕД ИЗПИТАНИЕ

Колелото на живото се върти неспирно. Всеки ден, всеки час сме пред нови неизвестности. Трудно би могло да се предскаже с положителност какво именно ще бъде след месец или година. Човечеството е пред едно голямо изпитание. То тръпне пред неизвестността. Спира се човек, вперва поглед в далечината, като че иска да проникне в бъдещето, да получи откровение за събитията, които идват, но напразно. Напразно търсим други пътища, други разрешения на въпросите, защото всички въпроси могат да се разрешат само по един правилен начин. Има само едно правилно разрешение. Този път е пътя на братското сътрудничество между всички хоро, между всички народи. Този път е пътя на взаимните отстъпки; а отстъпки може да имаме само при Любовта. Отстъпки има и пред силата, но те са по принуждение а не от съзнанието за ползата от тях.

Любовта е единствената мощна сила, която разрешава най-правилно всички противоречия. Любовта е оная сила, която в граници неможем до затворим, във вериги не можем де оковем. Любовта, е която освобождава.

Преди 2000 год.. Христос ни посочи този път. пътя на любовта и жертвате. Остава едно: да го следваме.

Днес ние каним всички човеци-братя да чуват тоя глас и да изпълнят повеленията му, до като е още време, до като още не е късно.

Ние знаем, че в света нищо не е произволно; че всичко, което става си има своите и близки и далечни причини, но ние вярваме, че ако човек навреме съзнае и отбегне една грешка, едно падение. за него ще е по-добре. Защото всички грешки, който отделния човек или целокупното човечество допусне в живота си, са едно отклонение от правия път, и още, те са един товар, които ще се стовари пак на неговия гръб. Защото над всичко има едно око. което наблюдава и една Воля, която има да се изпълни. Всяко препятствие на плана на тази вечна Воля ще даде за резултат закъсняване на благата, които има да дойдат, ако не вървим в хармония с тая Воля.

Това, което сега става, е за добро, но не считаме, че няма по-добро. Живота може да се устрои съзнателно и разумно, и колкото по-скоро, толкова по-добре. Това ще стане толкова по-скоро, колкото по-вече хора заработят в това направление.

Живота сега е такъв. какъвто сме го създали, плюс онова, което сме унаследили. Той, живота, може да бъде по добър, но нужни са работници, които да изявят този добрия живот. Нужни са хора, повече хора, които едновременно да работят за обновлението не живота.

Нужни са хора, които не само да знаят, не само да съзнават, че гладния трябва да се нахрани, но и да му дадат хляб, за да обнови силите си.

Работници са нужни със здрави разбирания, с бодър дух, със силна воля за работа в полето не доброто, в полето на обновлението. Новите хора злото не ги увлича, и доброто не ги заслепява. Те не заспива и над успехите, а пред неуспехите не скланят глава.

Новите хора знаят, че най-великото призвание на всеки човек е да служи на Доброто и на Любовта: да служи на Мъдростта, на Правдата и Истината.

Разумните хора знаят, че пътя на Христа е път на всяка душа, на всеки човек и живота на Христа е откровение за тях.

Разумните хора знаят, че така е а живота: тези, които работят не за своето благо, биват осмивани и гонени, а после признати и оценени.

Сега. на работа. Нивата ни чака няма време за губене Нека престанем да търсим признателност. Нека престанем да се храним с блянове и мечти, а да почнем работа кой каквото може. Нека всеки впрегне силите на своя ум, силите на свето сърце и силата на своята воля и да заработи за успеха на това велико и свято дело.

Стига резервираност. Стига чакане. Стига бездействие. Да впрегнем всички сили на работа а полето на Любовта.

Нека почнем, а потомството ще довърши делото на обновлението.

Г. Събев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЩЕ ДОЙДЕШ

Не чувам туй, което чувах в пролетта

Не чувам птичките да пеят,

Не чувам песни във леса,

Не чувам песента безгрижна на щурците,

И квакане на жаби през нощта.

Затуй пък вятъра аз чувам,

Как рони мъртвите листа,

И виждам как небрежно ги разхвърля,

В полето и в леса.

Дървета и цветя, треви като погледна,

Аз виждам как живота им замира,

Как скрила се във тях,—

Така и в себе си, живота кат погледна,

Аз виждам го като на есен,—

Замрял и скрит.

О мой живот, о глуха тъжна есен!

Аз зная, то е вън защото духат ветрове

И зима иде, — но краят туй не е\

И пат ще дойде пролет,

На слънцето лъчите отново ще пробудят

Във всичко скрития, замрял живот,

И пак във мен ще дойдеш Вечна пролет,

И мен за нов живот отново ще пробудиш.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

(продължение от брой 134)

II

Друго едно Положение, което трябва да се има предвид при разглеждането на въпроса за ролята на окултната школа в човешкото развитие е и самия факт за онзи момент, в който се не мира човечеството в дадена епоха. Човечеството е в непрекъснато развитие и във всяка епоха са необходими различни методи за това развитие. А самото развитие е процес на разкриване на онзи велик план на Битието, но преди всичко трябва да се разбират фазите и законите на това развитие.

В миналото, когато човечеството в било в своя инволюционен процес, тогаз отношението между духът, душата, умът сърцето и волята са се различавали от отношенията, които имат сега, а също така било е друго и отношението но човека като целокупност към Битието, следователно, други са били и пътищата и методите за живота и развитието. В процеса на инволюцията, когато човек е слизал от висшите полета на Битието в гъстата материя, природата постепенно е създавала и приготовлявала органите, чрез които да може до се прояви човека, като го е свързвала с ред сили, чрез които той да може до действа. И всеки един орган, всяка една форма е била един ключ, за привеждане в действие на една енергия. В този инволюционен процес на пръв план стоят човешката душа и човешкото сърце, а духът и умът, понеже нямали още подходящи органи, чрез които да се проявят, направлявали тъй да се каже този процес отвън. И затова и всичките онези методи, които са дадени в течение не този процес, имат за обект преди всичко сърцето и душата. И методите са давани с оглед да могат да се регулират тези енергия, за да могат да се развиват правилно органите, чрез които човек да може да се прояви все по-пълно. Така че, методите, които се дават в дадена епоха, на са произволни, а са в зависимост от целта, за която са предназначени; защото човечеството винаги се е развивало под вещото ръководство на Бялото Братство, глава на което е Христос.

В течение на този инволюционен процес се създават, казах, органите на човека, и всеки следващ момент човек е можел все по-пълно и по-пълно да се прояви. Най-голямата придобивка в течение на този процес е създаването на човешкия мозък; като седалище на ума и като синтез на всички придобивки на човека. Със създаването на мозъка, умът има вече орган, чрез който може да се прояви на полето, в което действа съзнанието. От този момент вече съотношението на силите в човека се променя; умът постепенно поема ръководството на човешкия живот. От този момент се поема възходящия път на човешкото развитие или тъй наречения еволюционен път. Учителят казва: „умът на човека е даден. за да го спаси от онова състояние, в което е изпаднал.“ Как и защо е изпаднал човек в това състояние, това е друг въпрос.

До като в процеса на инволюцията природата създава органите, чрез които човек да се прояви, еволюционния процес се отличава с това, че човек трябва да завладее и да стане господар на органите и силите, които действат чрез тях и по такъв начин да стане един служител и съработник на природете, която го е родила и отгледала.

Ако проследим биологичното развитие на формите, ще забележим следния факт — че у нисшите животни липсва даже и елементарно съзнание. Следователно, всичките техни функции се направляват от подсъзнанието. Като се говори за подсъзнателно ръководство, разбира се дейността на една разумност извън формата — т. е. в такъв случай действа и ръководи природата. И вследствие на това, подсъзнателното ръководство на функциите се отличава с такава целесъобразност и разумност. Но с течение на развитието наблюдаваме и друг факт — че постепенно и последователно функциите на органическите форми преминават от подсъзнателни, към съзнателни и самосъзнателни. И окултната наука твърди, че ще дойде ден, когато човек ще стане господар на всичките си функции, включително и на дишането и кръвообращението. А самосъзнателната дейност на човека е локализирана в неговия мозък. Следователно, в течение на еволюционния процес човек трябва до завладее тези сили и органи, които природата му е дела, а те са локализирани в мозъка.

Затова, човек трябва да стане господар на мозъка си и на онези мощни динамически сили, които действат в него и направляват живота на целия му организъм. Тук. на тази именно база се явява различие в окултните школи. В миналото, когато човешкият ум още не беше се проявил, центъра на човешката дейност се намираше в сърцето — симпатичната нервна система, която се намира в стомаха. И понеже в течение на този период, човешкото самосъзнание, воля и разумност, които трябва да ръководят човека, не са още развити, то развитието на човека се направлява от други същества. По закона на свободата, човек има избор, сам избира пътя, в който да върви — а вследствие на тази свобода и на недоразвитостта на неговата разумност. и вследствие на дейността на първия принцип, който действа в неговия организъм и сърце, той попада под влиянието на тъй наречените тъмни сили. И Учителя казва, че падението но човека не е в неговия ум, а в неговото сърце. И всички религии са дадени на човечеството от Бялото Братство, за да възпитат човешкото сърце, т. е. да избавят сърцето от пленничеството на тъмните сили. На друг език казано — силите на сърце то действат в една много гъста среда и вследствие на това срещат Много голямо съпротивление, поради което са неорганизирани и хаотични и нямат правилна посока на движение.

И религиите са методи, които са давани ни човечеството за да регулира тези сили и да им даде възходящо направление. А формите и обредите в религиите са внесени от тъмните сили, та чрез тях да заблудят човека, да се откаже от същността на задачата — изправянето на сърцето и по този начин те продължават да бъдат господари на неговото съзнание. Но умът на човека е даден като ръководител и организатор на силите на сърцето, за да може целокупния човек да излезе но спасителния бряг — да реализира онзи план, който му е определен от Битието и вложен в него. Значи, възпитанието на сърцето ще стане под ръководството на умът.

Истината е, че сърцето е болно и трябва да се цери. Но че то трябва да бъде ръководно начало в нашия живот, при днешното му състояние, това е едно заблуждение, което има опасни последици. Учителят казва — злото е в човешкото сърце, затова сърцето на човека трябва да бъде прободено, за да изтече злото. И когато човек почне да живее както мисли, тогаз положението му в живота ще бъде друго. Защото днес човек живее не по подтиците на своя ум. а по тия на своето сърце, а както казах сърцето е пленник на тъмните сили; и следователно, човек като живее по подтиците на сърцето, в днешното му състояние, ще бъде пленник на тъмните сили, а с това си създава ужасна карма.

Затова природата създава ред мъчнотии и страдания на хората. За да ги застави да мислят; и когато почнат да мислят, ще се пробуди в тях съзнанието, да прегледат живота си, и ще видят, че като живеят по подтиците на сърцето, живота им винаги ще бъде такъв — борби, несрети, тежести. Този обзор на съзнанието върху живота се нарича опитност.

Но само когато човек мисли, той може да се ползва от горчивата опитност на сърцето

Затова Учителя постоянно говори, че човек трябва да се учи да мисли. Всеки ден ученика трябва да се спира и да размишлява. Защото само когато мисли, той тонира, хармонизира енергиите си.

Така че всеки, който се придържа за древната традиция и методи и иска да води съвременното човечество в този път, той е на едно погрешно становище, и не работи за напредъка на човечеството, но за спъване на човечеството. А има днес окултни школи, които нямайки пряка връзка с ръководителите на човешкото развитие, и не познавайки законите и пътищата на това развитие, подържат древните традиции и искат да приложат методите на миналото, при днешния стадии на развитие, и в следствие на това осакатяват човечеството.

(следва)

В. Пашов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Словото на Учителя

Основи на новото светоразбиране

Съществува един спор в света между хората върху въпроса: Духът, разумното ли е първично или материята? Това е един научен въпрос, който иска обстойно разглеждане, за да се изясни правилно, защото тъй както днес се разглежда, никога няма да се разреши. Защото и едните, които говорят за духа, и другите, които говорят за материята, нямат ясна представа за духа и материята. В херметичната философия този въпрос е разрешен в смисъл, че духът и материята са само две страни на единната Реалност, която се проявява в Битието. Духът и материята, това са два полюса на един и същ процес. Според розенкройцерската философия материята, това са спящи духове. Но каквото и да е отношението между духът и материята, факт е, че това са два елемента, които обуславят проявеното Битие. Материята, това е обективната, външната страна на Битието, а духът, това е силата, разумното начало, което прониква и организира материята и внася живота в нея. В проявения свят духът и материята не можем да ги намерим поотделно, понеже както казах, те са две страни на единната Реалност.

Съвременната наука върви по пътя на обективното изследване, тя започва с видимото, обективното, близкото, започва от най-грубите проявления на материята и отива към познанието на живота и на духа. И това е правия път за човечеството, което е в процес на развитие и сега едва излиза от фазата на детството и в него се ражда стремеж към познанието на заобикалящата го действителност. Начинаещите в познанието, трябва да започнат от обективното, близкото и да отидат към света на духа - към вътрешния свят. Светът не може да се разбере вътрешно докато не се разбере външно, защото това са последователни фази в пътя на познанието. Защото обективният свят е един краен резултат на една усилена вътрешна деятелност на милиарди години. Какви са били условията на тази деятелност е един обширен и дълбок въпрос, който няма сега да разглеждам. Защо и за какво е създаден светът, ние положително не знаем, ние предполагаме на основание на известни данни, които имаме. Въпросът защо е създаден светът е един дълбок философски въпрос и изисква един гениален ум, за да се разреши. А както казах, човечеството едва е излязло от фазата на своето първо детство и е във фазата на своето юношество, а децата не са способни за дълбока и отвлечена мисъл. На тях трябва да се говори образно. Но образното говорене е символично и трябва да се разбира езикът на символите, за да се схване какво се крие зад тях. Целият обективен свят, цялата Природа е една грамадна книга, изпълнена с образи и символи, които трябва да разгадаем, да прочетем, за да разберем пътищата и законите на нашия живот и на нашата мисъл, за да разберем реалността на нейното проявление. В този смисъл, Природата е едно велико училище. И самият човек представлява един предмет за проучване в това училище.

Не можете да разберете света, ако не разберете себе си, ако не разберете човека.

Ако аз бих желал да изучавам устройството на Вселената и частно на нашата слънчева система, щях да изуча човешкото око и по него да открия строежа на слънчевата система и законите, които функционират в нея. Защото, както е създадено човешкото око, тъй е създадена и слънчевата система. И ако искам да зная какво е състоянието на слънцето, ще позная по окото. Защото каквото е състоянието на окото, такова е и състоянието на слънцето. Ще кажете, че това не е логично. От ваше гледище не е логично, но е факт. Ако разсъждаваме по вашата логика, без да държим сметка на предпоставките, трябва да изкараме и кокошката човек, понеже ходи на два крака. Човек ходи на два крака и кокошката ходи на два крака, следователно кокошката е човек. Това, на пръв поглед, е много логично, но не е фактически вярно. Има огромна разлика между отношението на двата крака на човека и тия на кокошката към гръбначния стълб. При кокошката краката са перпендикулярни на гръбначния стълб, докато при човека те са успоредни на гръбначния стълб. Как е станала тази промяна? Това е един дълъг органически процес. Ако разгледаме лицето на кокошката и на човека, има огромна разлика. На кокошката й трябват милиони години, докато достигне до това място, където е човек. Човек е изминал един път от 1800г. За да извърви един градус се изискват 25 000 години. Като умножите 1800 х 25 000, ще получите годините, които са били необходими на човека, за да измине пътя от 1800, т.е. да стане от животно човек (1800 х 25 000 = 4 500 000) и лицето му да дойде отпред. Това са данни на окултната наука, които вие може да приемете или да отхвърлите, докато дойдете до положение сами да ги проверите. Вие не можете да си представите как човешкото лице е минало отзад напред. Ще ви представя още един факт - задните крака на коня (и въобще млекопитаещите) по устройството приличат на ръцете на човека, а предните им крака приличат на краката на човека. Как е станало това разместване? Задните крака на коня са като ръцете на човека, понеже интелигентността на коня е в опашката, към задните крака. Опашката е свързана с гръбначния мозък. Всички млекопитаещи мислят повече със своя гръбначен мозък, отколкото с главата си, затова и интелигентността им е към опашката. Но там е и тяхното нещастие. Приемете и това като една от многото хипотези, които имате. И ако е вярно, то въпреки вашето резервиране ще си остане вярно. Нашето приемане или отхвърляне не намалява цената на реалността, нито пък я увеличава. Така че, хипотезите са помощно средство при научното познание. И колкото са по-достоверни, толкова са по-ценни.

Например, вземете хипотезата на Айнщайн - неговата тъй наречена „Теория на относителността“. Той поддържа, че Вселената е една относителна реалност и има формата на яйце. Това вселенско яйце първоначално е било малко колкото сапунено мехурче, а сега е станало толкова голямо, че се изискват 90 милиона години за светлината, за да стигне до края на Вселената. Според тази теория Вселената постоянно расте. И това е една научна хипотеза, която не е произволна, но е обоснована на известни научни наблюдения и факти. Има много хипотези в науката, които служат за обяснение на различни факти и явления. Например, едни учени поддържат, че Земята е обла, а други поддържат, че е вдлъбната. Но един ден човек ще дойде до положение да знае нещата такива, каквито са, за да няма нужда от хипотези. Ако човек може да развие своето съзнание така, че да обгърне Земята, той ще види обла ли е тя или вдлъбната. Но при сегашното състояние на познанието, той не може да знае точно каква е реалността. Но и когато не познаваме нещата по същина, ние пак можем да се ползваме от тях. И без да знаем научните теории за светлината и топлината, ние пак можем да се ползваме от тях. Вие може да не знаете научните теории за яденето и пак да ядете отлично и да се ползвате от яденето. Вие може да не знаете научните теории за законите на мисленето и пак да мислите. Вие може да не знаете психологията на чувствата и пак да чувствате.

Така че, някои неща можем да ги знаем, без да сме ги учили. Те се явяват като наследствени качества - едно знание придобито в ред последователни поколения.

Като изучаваме живота от всичките му най-разнообразни проявления, забелязваме една вътрешна връзка между всички привидно отделни процеси, забелязваме една поразителна целесъобразност, която ни навежда на мисълта, че животът в своята целокупност, е проникнат от една велика вътрешна разумност, върху която са обосновани всички жизнени функции и процеси. Разгледан в тази светлина, животът и целесъобразността в него, стават понятни и разбираеми.

Материалистите, които са още деца в познанието, твърдят, че животът произлиза от материята. В такъв случай, ако материята произвежда живота, тя не е мъртва, понеже мъртвото не може да произведе живо, няма такъв закон. Светлината от светлина излиза, силата от сила излиза. В такъв случай съвременното понятие за материята, коренно ще се измени. Ако животът е складиран в материята, тогава материята се явява само като външна страна на живота и по такъв начин идваме до становището на херметичната философия, че материята и животът са две страни на единната Реалност. Заставайки на това гледище, че Разумността прониква живота, а животът прониква материята, тогава въпросът има ли Бог или няма, е излишен и абсурден.

Когато говорим за Бога, ние разбираме Великата Разумност, която прониква живота, която е в самата същност на живота и е вътрешна връзка между всички очевидно отделни явления и процеси.

Разбран в този смисъл, Бог е в основата на всички жизнени процеси и явления. Той е вътрешният стимул на всички наши идеи и стремежи. Тази е идеята за онзи жив Бог, който няма нищо общо с идолите и боговете на хората. Той прониква цялото Битие - въздуха, водата, светлината, земята - и когато ядем хляба, когато пием водата, когато възприемаме светлината и когато дишаме въздуха, ние сме в общение с този велик живот. Когато хората дойдат до това съзнание, да слушат гласа на този Бог в себе си, те ще разберат, че всички са братя и интересите им са общи. Тогава те ще започнат да ценят и живота на най-дребните животинки и растения като прояви на този Велик Живот. Тогава човек ще обича и помага на всички, които имат нужда от него и няма за какво да го мразят. Защото, за да ви мразят хората, трябва да сте камък на техния път, а щом им помагате, ще изчезне повода за омразата.|

Хората сега не са щастливи, понеже се стремят да направят само един човек щастлив, а се отнасят с презрение не само към растенията и животните, но и към по-голямата част от човечеството, като само една малка част считат за достойни за внимание и уважение. Тези хора поддържат, че има Бог и искат Той да ги слуша и уважава, а те не зачитат това, което Той е създал. Какво верую е това? Ако всичко е създадено от Бога, какво има да го презираме? Всяко нещо, което е създадено от Бога, е разумно. От това гледище нещата не се ценят по тяхната големина, но се ценят като израз на Великата Разумност. Главата на човека не се цени по големината, но затова че е израз на Божественото начало. И всичкото щастие на човека зависи от неговата глава, където са поместени центровете на всички жизнени функции, откъдето излизат разпоредбите на всички действия.

От многото факти и данни учените са дошли до заключение, че има едно вътрешно, разумно единение в човека, което има централното си седалище в главата и клетките в организма. Когато клетките работят в хармония със съзнанието на човека, той има успех и постижения в живота си, но когато те по някакви причини се индивидуализират и не са в хармония със съзнанието на човека, тогава се раждат всички болести.

В момент на такова раздвоение, човек трябва да впрегне мисълта си на работа и тя като един божествен процес ще приведе нещата в хармония.

Ще каже някой, че от мислене човек ще се побърка. Не, от мислене човек не се побърква. Човек се умопобърква, когато се намесят неговите чувства в ума му. И умопобъркването не засяга предната част на мозъка, а задната, където са локализирани чувствата. Това са данни, които науката изнася. И охтиката е една болест на човешките чувства. Тя се ражда тогава, когато човек изпадне в най-голямо отчаяние и обезсърчение, изгуби любовта си и животът му се обезсмисли. За да излекувате такъв човек, трябва да го уплашите, да се стресне, да започне да мисли. Като промени посоката на мисълта си, постепенно ще оздравее. Когато човек внесе мисълта, че иска да бъде здрав и е уверен, че това ще стане като същевременно упражнява дълбокото дишане, той непременно ще оздравее. Има много такива факти. Затова никога не оставяйте в ума ви да залегне една отрицателна мисъл, защото тя ще има лоши последствия.

Като държи положителната мисъл в ума си, човек е във връзка с Великата Разумност и с всички велики и съвършени същества. А всяка лоша мисъл прекъсва тази връзка и ни свързва с по-низши същества, което ще се отрази зле върху развоя на нашия живот и ще дойдат страданията. Добрата страна на страданията е, че те каляват човешкия характер. А човешкият характер, това е външната страна на човека, зад която стои онази непреодолима воля, с която човек трябва да работи, за да реализира великия план, който природата е вложила в него. И съобразно с нашето вътрешно разположение човеците като колективност въздействат на природата и с това си създават или своето щастие, когато живеят с доброто, или своето нещастие, когато живеят със злото. В този смисъл, доброто е един метод и съществува само за материалния свят. Човек не може да постигне нищо в материалния свят, ако не е добър.

Затова човек винаги трябва да поддържа добрата мисъл. А щом се прекъсне добрата мисъл, идват нещастията в живота. Това ми е показала моята опитност. Аз не ви карам да вярвате в това, понеже моята опитност не може да бъде и ваша опитност. Вие по собствен път, чрез лична опитност трябва да дойдете до това положение.

Чрез добрата мисъл ние влизаме във връзка с един разумен свят, който обуславя и ръководи нашето развитие на Земята. Ако ние сме в съгласие с този напреднал свят, тогава съществата, които живеят в него и които са същества на светлината и любовта и в техните души, умове и сърца няма никаква злоба, като те видят болен и или нещо закъсал, ще ти внушат една светла мисъл, която ще те насочи в правия път. Аз не говоря за духовете, но говоря за същества, които са завършили своето развитие, имат знание и сила и могат да вземат каквато искат форма на Земята. Някой път такова едно същество ще ви се яви като някой учен професор или под ред други форми и като се отдалечи от вас ще изчезне. Много хора са имали тази опитност. Аз ги наричам гениите на човечеството и те са, които създават всички културни ценности. И всеки човек, всеки дом, общество и народ трябва да имат връзка с тях. И ако хората ги слушаха, биха се освободили лесно от несгодите на живота. Но понеже те пазят свободата на хората, не се налагат, затова хората страдат. Затова,

първата стъпка към разумния живот е послушанието към вътрешния глас, който е израз на великата разумност.

Въпросът ни беше за обективния свят като обект на проучване. Обективно е всичко, което е вънка от нас. Обективно е да обичаш някого, но този, когото ще обичаш гледай да има красиво лице, да бъде здрав и краката му да не са деформирани. Защото всеки човек, когото обичате непременно ще ви предаде някои от своите качества. Любовта в този смисъл е опасна. И когато обичате разни животни като животни, вие придобивате техните характерни черти. Затова, като обичате животните, не ги обичайте като животни, а като проява на Великата Разумност. И когато обичаш човека, ще намериш една отличителна черта, която да обичаш и тази черта ще се предаде и на теб. Никога не обичайте един човек със стиснати устни. Никога не обичайте човек с много дебели вежди, понеже е краен сметкаджия. Обичайте хора, на които веждите са тънки, но гледайте пръстите им да не са конусообразни. Такива хора лесно се изскубват и имат съвсем фантастични схващания за живота. Ако пръстите са заострени, а главата е добре устроена, това е спасително положение.

Три неща са необходими на човека, за да излезе от областта на противоречията: трябва да обича доброто; трябва да обича знанието; трябва да обича свободата. Човек трябва да обича в света. Под обич разбирам където и да си, да намериш един предмет да го обичаш - човек, животно, растение, извор и като ги видиш, изпрати им по една хубава мисъл. Това нищо няма да ви струва. Като живее по този начин, като праща навсякъде добри мисли и вижда на всичко добрата страна, той ще се свърже с великите разумни същества в Космоса, които ще му разкрият великото знание, а то ще му посочи всички пътища и методи на разумния живот. Тъй както земеделецът, за да има резултат, трябва да знае кога да сее, трябва да знае как да сее и трябва да познава естеството на почвата, в която сее. Същото е и в живота на човека. Преди всичко

има определено време, когато трябва да бъде заченат човек, за да могат да потекат в него жизнените сокове и да даде плод в живота си.

А сега хората се зачеват безразборно и оттам целият им живот е безразборен и безплоден. За да се роди един талант, гений или светия си има точно определено време, когато трябва да бъде заченат. Навсякъде и за всичко човек трябва да избира времето. И когато постъпва в училище, за да завърши успешно, трябва да избере времето кога да постъпи в училището. Каквато работа да започне, човек трябва да спазва този закон. Само така човек ще има постижения в живота си.

Следователно, онзи който иска да бъде ученик на Христа, да бъде ученик на великата окултна школа, трябва да обича живота, трябва да обича учението и трябва да обича свободата. Такъв човек дори да заема най-ниското положение, той ще се повдигне. Това, което може да ви повдигне е Любовта, учението и свободата. Любовта, чрез която може да се прояви живота; Мъдростта, чрез която може да се прояви знанието и Истината, в която да се прояви свободата. Това е път за реализиране на човешкото щастие. Затова, който иска да влезе в пътя на щастието, трябва да напусне старото верую, от което иде злобата и да влезе в новото верую на Любовта, в което човек ще гледа на човека като на брат, в когото Бог се проявява. Това е новата идея, която сега се подема в света.

По беседа от Учителя, държана на 22 септември 1935 г.

Защо им говориш с притчи?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СКРИТАТА СТРАНА НА ЖИВОТА

Разказът на лорд Бругам

Като пристигнахме една сутрин в един скромен хотел (в Швеция), ние решихме да останем за вечерта и ни бяха дадени две удобни стаи. Изнурен от вчерашния студ, аз бях щастлив да се възползвам от една топла баня преди да вляза вътре. И тук се случи нещо съвсем странно — толкова странно, че аз трябва да разкажа историята от самото начало:

След като свършихме гимназията, ние отидохме с Г., най-близкия ми приятел, да продължим образованието си в университета ... Ние наистина извършихме глупостта да направим едно съглашение, подписано с нашета собствена кръв, щото който от нас умре пръв, трябва да се яви на другия, и тъй да разреши нашето съмнение относително живота после смъртта. Г. отиде в Индия, години се изтекоха и аз забравих неговото съществувание ... Както казах, аз се окъпах, и до като лежах в топлата вода и се наслаждавах на топлината, обърнах глава към стола на когото лежаха дрехите ми, тъй като мислех вече да излизам от ваната. На стола стоеше Г. със спокоен поглед спрян върху ми. Как излязох от ваната не зная, но когато дойдох в съзнание, намерих себе си прострян на пода. Видението, или това, което носеше образа на Г., беше се изгубило … Толкова силно беше възбуждението ми, че записах тук цялата случка, с дата 19 декември. и то с всички подробности, тъй като ми бяха пресни в ума.

Лорд Бругам цитира това място в своята автобиография, и казва, че когато пристигнал тогава в Единбург, получил писмо от Индия, в което се казвало че Г. умрял на 19 декември.

Из „Сънища и духове“

от Андрю Ланг

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мейбъл Колинз (4)

БЕЛИЯТ ЛОТОС

Донесоха един малък стол и го сложиха в средата на галерията. Казаха ми де седна върху него, обърнат към вратата, която беше на края. Аз направих това мълчаливо и разтревожен; какво означаваше това? Защо трябваше да седна така, заобиколен от великите жреци, стоящи прави около мене? Какво изпитание ме очаква? Но аз реших да бъда смел, да не се страхувам. Не бях ли вече облечен в дрехи от чист бял лен? Вярно е, че те не бяxa украсени със злато; но те не бяха обшити и с черно, както тези на по-младите жреци. Те бяха съвършено бели, горд от това, което аз считах един вид отличие, аз се стараех да поддържам смелостта си, чезнеща при тая мисъл.

Миризмата на тамяна стана тъй силна, че аз чувствах главата ми се замайва. Не бях свикнал на парфюмите, които жреците пръскаха с такава щедрост.

Изведнъж, без нито една дума, без да бъде предупреден нито с един знак, светлината угасна и аз се намерих за втори път в тъмнината, заобиколен от странна, мълчалива тълпа.

Опитах се да събере мислите си и да разбера къде се намирам. Спомних си, че по-голямата част от тълпата жреци бе зад мене, но че, пред мене, жреците се бяxa наредили така, че макар техния вътрешен кръг да ме отделяше още от другите жреци, в момента, когато светлината беше угасена, никой не се намираше между мене и дъговидната врата, пред която бях седнал.

Бях разтревожен и смазан. Аз се сгуших на моя стол, с намерение да бъда смел, ако стане нужда, но в същото време, решен да бъда мълчалив и спокоен, доколкото това е възможно. Колко се страхувах от спокойните фигури на тези големи жреци, за които знаех, че стоят прави, неподвижни зад мене. Пълното мълчание на тълпата ме изпълваше с ужас и страх. За момент аз бях тъй разтревожен, че се питах дали не мога, като стана и вървя напред по коридора, да се изтръгна от средата на жреците без да бъда забелязан. Но аз не се осмелих да направя това, толкова повече че действието на тамяна, комбинирано с това на питието и на мълчанието, произведоха в мен една непривична сънливост.

Очите ми бяха полузатворени и аз мислех, че веднага ще заспя, но моя интерес бе внезапно събуден от една ивица светлина, която се виждаше около вратата, на края на галерията. Отворих широко очите си за да гледам и видях веднага, че бавно, бавно, вратата се отваряше, докато се отвори наполовина и от там идваше слаба, неясна светлина. Но, от нашия край на галерията, тъмнината си оставаше пълна и аз не дочувах никакъв звук, никакъв знак на живот, като изключим слабото и задържано дишане на хората, които ме заобикаляха.

След няколко минути аз затворих очите си, защото бях гледал с такава напрегнатост в тъмнината, че те се измориха. Когато ги отворих, аз видях една форма, която се намираше отвъд вратата. Контурите й се различаваха, но фигурата бе неопределена, защото светлината идваше из отзад; колкото безсмислено да бе това, но аз веднага се почувствах изпълнен с ужас, аз треперех и трябваше да употребя големи усилия, за да се въздържа да извикам с висок глас. Това чувство на непоносим ужас се усилваше все по-вече и по-вече, защото фигурата са движеше към мене, бавно по един начин, подобен на хлъзгане, който нямаше в себе си нищо земно. Сега, когато тя бе вече близо до мен, аз можах да видя, че тя бе забулена в някакво тъмно облекло, което я загръщаше почти напълно. Но аз не можах да различавам ясно, защото светлината, която идваше от вратата, се проектираше само на много малко разстояние. Моята агония се увеличи внезапно, когато, при приближаването на фигурата, аз видях, че от нея излизаше някаква светлина, съдържаща се в самата нея, която осветляваше облеклото й. Но тази светлина не правеше нищо друго видимо. С едно отчаяно усилие, аз отклоних вцепенения си поглед от тази тайнствена фигура и обърнах главата си, надявайки се да видя жреците зад себе си. Но там бе само тъмнина. Тогава аз не можах повече да владея ужаса си и издадох един страшен вик, хващайки главата си с ръце.

Гласът на Агмад прозвуча в моите уши.

„Не се страхувай, дете мое,“ каза той със своя спокоен и мелодичен глас.

Направих усилие да се овладея, подпомогнат от този глас, който имаше, най-малкото, не толкова чуден и ужасен характер, както загърнатата фигура, която бе пред мен. Тя бе пред мен, не съвсем близко, но достатъчно близко във всеки случай, за да изпълни душата ми с необикновен ужас.

„Говори, дете“, каза пак гласа на Агмад, „и ни кажи какво те плаши“.

Не се осмелих да бъде непослушен, макар че езика ми като че ли бе залепен на небцето ми, и, в същност, една нова изненада ми позволи да говоря по-лесно, което не бих могъл да сторя без това.

„Какво“, извиках аз, „не виждате ли светлината под вратата и загърнатата фигура? О! изпъдете я; страх ме е!“

Един тих и сподавен шепот като че ли се издигне от тълпата жреци. Тогава спокойният глас на Агмад се издигна отново:

„Ний приветстваме нашата царица и й поднасяме нашите почитания“.

Тогава забулената фигура се наклони и се приближи още по-вече.

Агмад заговори пак, след един момент на пълно мълчание:

„Не може ли нашата повелителка да отвори очите на своите подчинени и да им даде своите заповеди както преди?“

Фигурата се наведе и като че ли чертаеше нещо по пода. Аз погледнах и видях думи, съставени от огнени букви, които изчезваха след като биваха написвани:

„Да, но детето трябва да влезе в моето светилище само с мен“.

Аз видях думите, видях ги, и цялото ми тяло изтръпна от ужас. Необяснимия страх, който ми причиняваше тази забулена фигура бе тъй могъщ, че аз бих предпочел да умра, отколкото да се подчиня на тази заповед. Жреците пазеха мълчание и аз разбрах, че, също както и фигурата, огнените букви бяха невидими за тях. Внезапно аз схванах, че щом е така, те не знаят за дадената заповед. Тъй много изплашен, тогава, как бях могъл аз да се реша да произнеса думите, които можеха да ми докарат едно тъй страшно изпитание?

Аз продължих де мълча. Фигурата се обърна към мене и като че ли ме гледаше. Сетне, със същите огнени букви, тъй бързо изчезващи, тя начерта тези думи. „Повтори моето съобщение“.

Но аз неможех да направя това, страхът ме бе направил физически неспособен да го направя. Езикът ми бе станал голям и като че ли изпълваше цялата ми уста.

Фигурата се обърна към мен с един жест на ужасен гняв. С едно бързо движение, тя се хвърли към мен и разкъса воала, който я покриваше.

Аз почувствах очите ми да са разширяват, когато фигурата се изправи тъй близо до мен. Тя не бе грозна, макар че очите й бяха пълни със студен гняв, гняв, който не възпламеняваше, но вледеняваше. Тя не бе грозна, обаче тя ме изпълни с такова отвращение и страх, каквито аз никога не бих повярвал, че мога да изпитам; нейният ужас се състоеше в нейната страшно противоестествена външност. Тя изглеждаше съставена от елементите месо и кръв. обаче мене ми се струваше, че това бе сако една човешка маска, взета от една не материална ужасна форма, съставена от плът н кръв, без да има живота на плътта и кръвта. Само в една секунда всички тия ужаси преминаха през моето съзнание. Тогава, след един пронизителен вик, аз изгубих за втори път съзнание в това денонощие, първото, прекарано от мене в храма.

(следва)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В пиперките има най-много витамини

Изследванията на земеделската опитна станция в Ню-Йорк.

Известна е ролята, която витамините играят при изграждане и подържана силата и здравината на човешкото тяло. Ще се спрем специално на

витамина С

Той се съдържа в по-голямо или по малко количество в пресните зеленчуци и някои плодове. За богати с такъв витамин се сочеха до сега портокалите и доматите. Изследванията, направени в последно време в земеделската опитна станция в Ню-Йорк, обаче, показаха, че има други зеленчуци много по-богати на витамини и много по-достъпни за консуматора.

Доказано е, че пиперките, ряпата, спанака, зелето, керевиза и др. съдържат много по-вече витамина С, отколкото портокалите и доматите.

Витамин С предпазва от малокръвие, хронически артрит, подържа силата на капилярните артерии, носи здраве и сила. Деца нервозни или останали назад в развитието си, могат да се поправят като им се увеличи витамин С във всекидневната им храна.

Долната табличка дава количеството на витамина в различните зеленчуци, според изследванията на поменатата американска станция:

Процент чист витамин в пресния продукт

Портокали 0 04 до 0 06

Доматен сок 0.018 до 0.024

Червени пиперки 0.20 до 0.23

Зелени пиперки 0 18 до 0.20

Пащърнак листо 0.21 до 0 216

Пащърнак корени 0.035 до 0.04

Хрян 0.16

Керевиз листа 0.14 до 0.18

Ряпа 0.032 до 0.038

Спанак 0 06 до 0.10

Зеле 0.02 до 0.10

Грах 0.016 до 0.038

Картофи 0.015 до 0.022

Пресен зелен фасул 0.012 до 0.015

От тук се вижда, че едни от най-богатите на този витамин са пиперките, които ние имаме в изобилие. Те съставляват съществена част от храната на нашия селянин. Това обстоятелство, може би, е причина тъй да е здрав и издръжлив, въпреки лошите икономически условия, при които е поставен да живее и работи.

Това американско откритие трябва да се направи достояние но всички и да се използва за реклама на нашите пиперки и други зеленчуци. Ние също трябва да се проникнем от предимството на пиперките и да увеличим тяхната употреба, особено в храната на децата и недъгавите и то в прясно състояние.

Яжте пиперки и пресен зеленчук, за да бъдете здрави, силни, млади!

Из в-к „Зора“

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Жаба и Дилаф

(басня)

Воденичния улей силно струеше вода срещу порницата. Тя бързо се въртеше и караше воденичния камък. Върху камъка беше настанено дървеното Кречетало. То бързо подскачаше, та клатеше коритцето, да сипе жито във фунийката на камъните. Камъните пък подемаха житото и го стриваха на брашно.

Така всички части на воденицата работеха, ала най-много се чуваше гласа на Кречеталото. То подскачаше, тропаше, крякаше, но вършеше и една много важна работа. Без него не би могло житото постоянно и равномерно да тече. Освен това, крякането на Кречеталото оживяваше воденицата. Негова глас се чуваше, наделеч, което означаваше че тя не седи празна, а мели.

Една любопитна жаба се провряла във воденицата, изкачила се по натрупаните чували, и като Кречеталото почнала да кряка и да подскача.

— Ей, какво правиш там? —извикал й воденичарският Дилаф.

— Каквото прави Кречеталото, — отговорила жабата, — защо питаш ти?

Питам те, защото само крякаш и цапаш чувалите, а никаква работа не вършиш. Научи се, прочие, че за такива има место само в блатото.

При тези думи Дилафът хванал жабата през кръста и я из-хвърлил вън от воденицата.

* * *

Само Кречеталото работи

с крякане. А всеки друг, който кряка,

подобен е на жабата.

Дядо Благо

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...