Jump to content

129 Учителят Дънов не го приема за разговор, но ритниците не спират - а продължават


Recommended Posts

129. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ НЕ ГО ПРИЕМА ЗА РАЗГОВОР,

НО РИТНИЦИТЕ НЕ СПИРАТ - А ПРОДЪЛЖАВАТ

През седмицата отново препрочете дадените му беседи, направи нови извадки, чете Библията... Упорито се готвеше за разговорите с господин Дънов или евреина, без да разбираше, че с всичко това все по-здраво се заканваше за колесницата на Учителя, все повече и повече Учителят и Учението Му ставаха съдържание на съзнанието му, и там пущаха все по-дълбоки и по-дълбоки корени!

През седмицата, вечерно време на няколко пъти идва във фабриката министър-председателят на България - Александър Стамболийски и министрите му, и оставаха до късно през нощта. Съветваха се върху притесненията, които правеха репарационните комисии на България, пречеха да се въоръжава, когато съседните държави бяха вече добре въоръжени. Слизаха с фенери в скривалищата, дето бяха скрити контрабандно доставени оръжия, обмисляха и търсеха нови места за скривалища.

Посещенията на Стамболийски и разговорите му, струваха на Христов голямо напрежение, отнемаха му време, при това той държеше работата му във фабриката да върви добре.

Въпреки това, на няколко пъти намери време да отиде в Народната библиотека, преодоля също неудобството офицер да иска книги за Свети Иван Рилски. Прочете няколко жития на Свети Иван Рилски... Всеки ден се чувстваше все по-приготвен за предстоящия разговор или диспут, но този ден се бавеше, не идваше и нямаше да дойде.

На третата неделя в определения час, Христов беше пак на мястото си. Пак погледи, шушукания... Той на никого не обръщаше внимание, него интересуваха три личности: Учителя, евреина и момичето. Той пак задава въпроси, апострофира, обижда.

И тази неделя Дънов не Се ядоса, оставяше го да говори,

изслушваше го спокойно, и после продължаваше беседата Си.

Учителят Се държеше с Христов така коректно и внимателно, и на обидите му не обръщаше внимание поне външно, не отвръщаше с обиди, че всеки би помислил, че има намерение да го дава под съд, като че не искаше Христов да има никакви основания да Му нанася тези обиди. Но тук също, като че ли не ставаше дума за някакво търпение на Дънов, защото при търпението се чувства напрежение. А Дънов го слушаше и

През седмицата той наново потърси Учителя, но Учителят отсъстваше - и този път Христов не получи ритници.

Всичко това съвсем го обърка! Не знаеше, какво да мисли!

Министър-председателят Александър Стамболийски, като видя как Христов умело защитаваше интересите на държавата пред репарационните комисии, как свободно говори френски, а и с ума си обърна внимание на самата комисия, един член, от която бил приятел на Стамболийски и лично му казал, че в България не е срещал друг офицер, изобщо човек с такава бистра, остра, пъргава, логична мисъл! Всички членове на комисията се учудили за бляскавата му защита и оправдание за намереното незаконно доставено оръжие, и само заради това били много снизходителни.

Съобщавайки му това, накрая Стамболийски тържествено заяви:

- Да дигнем наздравица - от днес, от тази вечер ти си министър на войната!

- Не от тази вечер! Болен съм, искам да отида във Франция или Англия да се лекувам или само посъветвам за болестта си - отговори Христов.

- Добре, на държавни разноски ще отидеш. Като се върнеш, обещай ми, че ще приемеш!

- Когато се върна, тогава ще кажа.

- Заминавай още утре!

- Не, имам нещо друго предвид. Не се меси в частния ми живот! - рязко заяви Христов.

Така се разделиха, като Христов остави впечатление, че е почти съгласен.

изчакваше като нещо интересно, дори радостно, може би Му доставяше и някаква особена радост, например, ако в лицето на Христов виждаше бъдещия си най-добър ученик.

И след тази беседа, Учителят веднага излезе в града с евреина и момичето. Христов не можеше да се стърпи, настигна Го, но получи студен отговор, че е канен на обед. Този път Учителят дори не Си подаде ръката, а момичето не можа да намери начин да го погледне.

Всичко това и още други неща, които не могат да се опишат по своята тънкота и субективност, силно засегнаха цялото същество на подполковника! Той си тръгна с мисълта, че ще трябва да чака още цяла седмица. Съжаляваше, че пак беше носил Библията.

Този път, преди да си тръгне, взе решение да бъде осторожен, да наблюдава как ще бъде ритнат!

С това той вече беше ученик на Школата, на когото беше дадена една трудна задача - да проучи едно особено психическо явление в душевния си живот. Изчака, и когато никой нямаше зад него, тръгна бавно, концентрирано и стискаше в ръка пистолета с отворен предпазител. Беше решил да стреля, макар и да не види нищо!

Но който го риташе, не се уплаши от тази закана - ритна го!

Христов се обърна, насочи пистолета, но се спря. Видя му се смешно и глупаво да стреля по „дух”! Прибра пистолета и продължи. Внимаваше, откъде ще дойде ритникът. Имаше всичките впечатления, че дойде отвън, дори видя как полите на шинела му се разклатиха и копчетата опънаха. Този път изпразни пистолета си по „духа”.

Честата стрелба, привлече вниманието на минувачите. Чу ясно някой да казва: „Нов случай на полудяване, този път офицер!” - Скри пистолета и забърза.

В момента на качването в трамвая, пак последва ритник!

Този път той едва не падна под копелетата! Нито се обърна, нито стреля - беше абсолютно безпомощен! Може би следствие на повторението, ефектът беше отслабнал. Трамваят му се стори като спасителен остров, или крепост. Там можа по-спокойно да помисли: „Ще отида да се прегледам при специалисти - лекари и професори! Ще замина за Франция, Англия да се прегледам при по-големи специалисти!”

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...