Jump to content

132 Конференцията в Париж и пророчеството за политическата вихрушка след 4 години


Recommended Posts

132. КОНФЕРЕНЦИЯТА В ПАРИЖ И ПРОРОЧЕСТВОТО

ЗА ПОЛИТИЧЕСКАТА ВИХРУШКА СЛЕД 4 ГОДИНИ

Учителят продължи беседата Си, без да обръща внимание на забележките на Христов. Само на края на беседата каза:

- Който люби враговете си, той е човек на бъдещата култура. И онези, които сега заседават на конференцията в Париж, любят ли враговете си, ще дойде истински мир между народите, не любят ли враговете си, и да дойде мир, той ще бъде временен.

- Това предсказание не ме задоволява - извика като гамен Христов.

Беседата свърши. Беше прочетена молитвата, изпята песента „Великото славословие”, и след песента Учителят добави:

-Сега не е време човек да се занимава с политика! Който е разумен, стои настрана от политическия живот. Най-късно след четири години над България ще се извие страшна политическа вихрушка, която ще срине, помете много върхове!...* [*Това се отнася за преврата на 9 юни 1923 г., когато министър-председателят Александър Стамболийски е убит.]

И тази неделя Христов не беше приет от Учителя!

Той направи опит да се приближи, да заговори поне момичето, но евреинът като, че ли виждаше мислите му, пресичаше пътя му. Разбира се. то и днес намери начин да му се усмихне.

Ритниците и тази неделя не пожалиха Христов!

Той се чувстваше като чуждоселско куче, на което се стоварваха тоягите на селяните, а зъбите на неговите побратими късаха кожата му! То тичаше, тичаше и само тичаше, без да има време да погледне настрани или назад, а да се бори вече не се сещаше.

Животът на подполковникът, беше излязъл от релсите си! Всичките му планове за четене и писане, бяха изостанали! Вестниците и списанията, на които беше сътрудник почнаха да го подканят, да искат материали, когато преди винаги имаше негови материали, които чакаха ред. Той беше в положение на комарджия, който губи, но продължава да залага и последното, което има с надеждата, че ще почне да печели, и така загубва цялото си състояние. И подполковникът губеше старото си богатство, знания, идеи... вече нищо не го ползваха.

Момичето имаше голям дял да се разбърка из основи живота му! Той досега беше научен всичко, което пожелае да си го вземе лесно, особено жените на крака му идваха, търсеха го! Затова и сега си мислеше: „Веднъж да ми се удаде случай да го заговоря, после то само ще ме търси!” - Но как да направи това? Евреинът всичко виждаше, отдалече предвиждаше и всичките му планове да заговори момичето, разбъркваше.

Изобщо, откакто дойде на „Опълченска” 66, тръгна му назад! При всяко идване, оставаше с впечатлението, че следващия път непременно ще заговори с момичето, ще нанесе решителен удар, ще предизвика диспут... Уви! Но едновременно с това, след всеки неделен неуспех, отчаянието все повече го завладяваше и мисълта за самоубийство почна все по-често да се мярка в главата му.

Учителят следеше какво става в него, наблюдаваше го като под микроскоп и чакаше търпеливо да се изчерпят всичките му възможности да реагира, да си помага сам или някой друг да му помогне - мисълта за самоубийство да кулминира. Всичко това, разбира се и още много неща, влизаха в поетите от Учителя задължения да му докаже, че съществува друг свят, друг начин на реагиране освен известните на всички хора и науката, че има още много знания и закони в природата и човешката душа, които хората не познават, но има наистина малцина, които ги познават и се ползват от тях.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...