Jump to content

133. Предложението на Александър Стамболийски за назначаването му за военен министър


Recommended Posts

133. ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ

ЗА НАЗНАЧАВАНЕТО МУ ЗА ВОЕНЕН МИНИСТЪР

Един неделен ден Христов беше задържан във фабриката от Александър Стамболийски.

След като прегледаха скривалищата, говориха по много въпроси, накрая му каза:

- Нямам военно лице, подходящо за министър на войната - спрял съм се на Вас.

Христов се зарадва и в същия момент си помисли за момичето, че тогава още повече ще го обикне, както беше му казал доставчикът на оръжие: „Жените обичат политическите мъже.” И беше съгласен. И тъкмо тогава се сети за думите на Учителя, и ги каза на Стамболийски като свои: „Който е разумен, ще остане настрана от политиката! Скоро ще се извие страшна политическа вихрушка, която ще помете много върхове!”

Стамболийски се усмихна на това снизходително, и каза:

- Нали си чувал, че всички пророци след Христа са фалшиви. Аз съм непоклатим като вековен дъб, корените ми са дълбоко в народа, селото е с мене, не бой се! Аз имам впечатление, че не си страхлив.

- Все пак искам да си помисля - каза Христов, като имаше предвид да запита Дънов какво би го посъветвал. А тъкмо това показваше, че Христов беше приел и беше съгласен с много неща на Учителя.

- Всички други дращят да станат министри, навират се, искат, настояват, обещават златни планини... но аз им нямам доверие! Тебе ти предлагам, а ти ще мислиш, колебаеш се!... Тъкмо това ме кара още по-силно да настоявам, ти да ми станеш министър на войната! Ти ще ми бъдеш най-близкия човек! Мене военните ме мразят, затова на никого нямам доверие, а на тебе ти вярвам! От досегашната ни обща работа, съм останал с много добри впечатления!*

[*Отказът му да стане военен министър - виж „Изгревът”, т. 8, с. 626 - по думите на Тодор Маринчевски.]

- Не се страхувам, но все пак искам да си помисля - отговори Христов и щом се освободи, веднага се отправи към „Опълченска” 66.

Отиде, когато тъкмо беседата беше свършила. Сега нямаше възможност да апострофира. Учителят пак не го прие. Момичето и евреина, не ги видя.

Но стана нещо много интересно! На връщане не получи ритници!

Едва днес, някак спонтанно и той не знаеше как, но в него здраво се свързаха двата факта - апострофите и ритниците.

През цялата седмица все това мисли, много и много предположения направи но нито едно не беше достатъчно убедително. И една вечер, след продължително мислене по този въпрос, реши че вече полудява или направо че е луд - следователно живота повече за него няма смисъл, и той трябва да му тури край! Ако и тази неделя Учителят не го приеме и евреинът не се съгласи на диспут, вечерта ще си тегли куршума.

В неделя непременно ще се срещне, макар и за малко с Дънов и ще го заплаши, че ще изнесе във Военния клуб сказка против него и Учението му. На беседата това той публично заяви, но Учителят не му обърна внимание, като че нищо не му бе казано. Вече никой не се интересуваше от него! Само в края на беседата, или по-право след беседата, евреинът заговори високо:

- Господин подполковник, много сте малък, за да спорите с Учителя! С тези момчета може, но с Учителя, изключено е! Вие предварително сте капитулирали, победени! Внимавайте, нервите Ви са разклатени до краен предел!

На диспута ще извикам всички лекари, при които сте ходили да се съветвате за необикновените си преживявания. Знайте, че досега Учителят Ви крепи да не полудеете! Ако Ви остави на Вашите сили и възможности, с Вас е свършено, да не говорим какво ще стане с Вас, ако Той направи моментен пропуск или помисли нещо лошо! Той гледа на Вас като на немирно, палаво дете, обаче помнете, когато се изправите пред публиката, когато няма да бъде там Учителят да Ви пази и подкрепя, там ще срещнете мене. Аз като ученик мога да си позволя това, което за Учителя не е позволено.

Предупреждавам Ви пред цялото събрание, мирогледът Ви, цялата Ви душевна постройка, с един замах ще бъде срината до земята и Вие ще загинете под нейните развалини! Размислете - търпението на Учителя е безкрайно, но на ученика има предел...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...