Jump to content

141. Противоречията и гарваните на кръстопътя


Recommended Posts

141. ПРОТИВОРЕЧИЯТА И ГАРВАНИТЕ НА КРЪСТОПЪТЯ

Андрей бавно вървеше, малки разстояния изминаваше, а мислите му като вихри прелитаха пред вътрешния му поглед. Много неща видя, премина край Агрономическия факултет, изгледа безразлично керемиденочервената масивна сграда и като, че без повод се сети за някаква кражба станала там, за която беше чувал или чел във вестниците. Това беше като един вътрешен сигнал, да се пази от крадци. И наистина, също несъзнателно той бързо си навря ръцете в джобовете и почна да се оглежда. Но шосето беше пусто, той беше сам. Трябваше да се пази от себе си. И наистина, понякога мислите и чувствата са като разбойници! Мине ни една мисъл на злоба, и развали настроението. Тези мисли и чувства крадат, ограбват доброто ни настроение.

Съзнанието на Андрей беше заприличало на пуст, разграден двор.

Противоречията като истински разбойници, необезпокоявани от някого, нахълтваха в него от всички страни, задигаха каквото можеха и отминаваха. Когато им хрумнеше, връщаха се пак и водеха свои побратими и други мисли и чувства. И винаги намираха какво да вземат.

Андрей отново наближи гарваните. Те вече добре го познаваха, затова още по-малко се плашеха от него. Гледаха го продължително, и може би си мечтаеха да изкълват жадните му очи за живот. Предвкусваха сладостта на изпълненото му с копнежи сърце, и от немай къде с нежелание литнаха и отново накацаха по шосето.

Стигна кръстопътя, откъдето се отделяше шосето за Семинарията. Хвърли му само поглед, и продължи нагоре по Дървенишкото шосе към Изгрева. От тук нагоре пътя ставаше стръмен, развален, с дупки и трапове. Андрей задиша дълбоко и често, често. Почувства умора, задъха се и си помисли: „Туберкулозата ме обезсилила, и тя ще ме свърши!” - Извади си ръцете от джобовете. Те като чужди увиснаха на раменете му - пречеха му. Както и да ги поставяше, чувстваше ги неудобно. Най-после те сами се отхвърлиха назад на кръста му, хванаха се една за друга като на старец, така ги чувстваше удобно. Така прегърбен с ръце на кръста, обезнадежден, той бавно изкачваше баира.

На сухо дърво край гората, беше кацнал кълвач. Всред утринната тишина се разнесе продължително: т-р-р-р... т-р-р-р... Андрей го загледа и сети се думите на адвентистката, и почна да си размишлява: „Животът на гарваните, червеношийките, ето и на този кълвач... пък и моя живот, се изчерпват само в грижи за ядене!...” А адвентистката беше му казала, че имало и живот за душата. - „Това моето живот ли беше до сега? Какво е живот без удоволствие?” - И въздъхна!

Гарваните отново се дигнаха, но този път го оставиха да мине пред тях напред, а те накацаха зад него. Той се закашля силно и мъчително, хвана се за гърдите и изкашля една голяма храчка в снега. Очите му широко се разтвориха и насочиха към нея, като към нещо, от което зависеше живота му. Главата му климна: „Туберкулозен съм! И след това вече няма две мнения" - каза си той, и яд заля душата му.

Намери сили. Изправи се и с гняв стъпка снега, където беше храчката. Отново преметна ръцете си на кръста и продължи. Изкачи баира - спря се. Тук гората и шосето се пресичаха от алеята на Яворов. В дясно по нея се дигаше гарванска олелия - орляк гарвани и врани бяха накацали на един животински труп, на който ребрата стърчаха оглозгани. Там долетяха и гарваните, спътници на Андрей. Всички пернати със стръв кълваха, късаха, както можеха. Андрей потръпна, почувства болки в своите ребра. Стори му се, че хищниците кълвяха от неговите ребра! Не издържа, плесна ръце. Във въздуха се понесе студен повей от гарвански криле, и ядовит грак на пълни с мърша клюнове.

И мислите на Андрей бяха черни, грозни, хищни! Те бяха накацали по душата му и там гракаха, кълвяха, късаха...

Неочаквано и без външни причини, Андрей почувства желание да се върне обратно в София, но след кратко колебание, продължи към Изгрева. Гарваните останаха при трупа, и повече не му се мярнаха на пътя.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...