Jump to content

145. Двата живота на двамата господаря


Recommended Posts

145. ДВАТА ЖИВОТА НА ДВАМАТА ГОСПОДАРЯ

Андрей, без да беше видял Христов, само под влиянието на репликата: „Който знае, не пита”, Христов беше се оформил в него като един фокус на мисли, чувства и действия, разбира се и това ставаше пак несъзнателно, спонтанно.

В този фокус се прекръстосваха няколко противоположни идеи, предчувствия, които станаха център на душевния му живот. От една страна, че като отиде при Христов ще му се случи нещо неприятно, и че ще се лиши от нещо, което още силно желаеше, от друга страна, че ще се осмислят, изяснят мислите и виденията му за идеален живот, и с това живота му ще се оправи. Макар това последното външно и на пръв поглед да изглеждаше най-важното, и което сега го стимулираше да отиде при Христов, всъщност истински важното и това, което излизаше от големите дълбини на душата му беше, Христов да му изясни въпросът за идеалния живот. А импулсите, които го движеха, се сменяваха от много обстоятелства и главно от настроенията му.

След успокояване, избистряне и кристализирането на идеите му, противоречията му се оформиха в два живота, с които той живееше и те се бореха в него. Между тях, той се разпъваше. Това беше стария и новия живот.

Той желаеше стария живот заради неизживяното, а новия - желаеше за мечтаното. Той понякога в размишленията си идваше до едно средно разрешение. То беше да приеме и двата живота, което всъщност и правеше. Живееше старият живот, а мечтаеше за новият, и в разговорите и в споровете защищаваше новият живот, учеше другите да живеят по него, защото за себе си той чакаше революцията да му го поднесе, т.е. да му създаде условия за него, той да се осъществи като естествен резултат от условията. Друг път искаше да съчетае само неизживяното с мечтаното, да направи някаква мозайка от различни идеи и методи - да се примирят тези два живота, които бяха като живот на баща и живот на син. Или както жена, която си има мъж, но си има и любовник - с единият живее за едно, с другия живее за друго, но от двамата да направи един. С любовника си да заживее като с двамата, да има облагите на двамата, е невъзможно!

Затова, въпреки мечтите на Андрей за щастие, щастието се нащърбяваше от двата му живота и бягаше от раздвоеното му съзнание, защото щастието е единство, хармония!

Изобщо, всеки, който се опита да живее с две жени или с двама мъже, да живее два противоположни живота едновременно, се разпъва между тях, и в никакъв случай не постига мечтаното щастие! Тъкмо напротив, излага се на страдания и мъчения, които удрят злокобния си печат върху целокупния му живот и съдба, и стават условия за много и тежки физически и душевни заболявания.

Територията на Андреевото съзнание, беше поделена между двама господари, двата противоположни живота - новият и старият.

Нито единият, нито другият да завладее, обхване цялото съзнание и да му стане господар. Затова Андрей изживяваше едно особено състояние на нещо средно, хладно, безвкусно, неприятно.

Тези два живота в него, бяха в непрекъсната гонитба и борба!

Новият живот, като че идваше от безкрайността, а стария отиваше в безкрайността. А съзнанието му беше сцената, на която се разиграваше действието. И винаги пътеките на стария живот водеха до гъсти, непроходими джунгли, до невъзможност да се движи по-нататък! Тъкмо тогава стария живот се допираше до новия. И изхода беше да премине в новия, в който се разкриваха във всички посоки широки и далечни перспективи!

Андрей имаше всички основания да се върне, но не се върна, защото с илюзии, нереални размишления, предположения и неестествени съчетания, не може да се живее. Непременно щеше да настане момента, когато щеше да се сблъска с реалността, в която всички илюзии и без основа философии се разбират. Реалността помита без остатък всички заблуждения, както вятърът - праха, денят - звездите, кризите - нестабилните предприятия. Андрей вече беше се сблъскал с нея.

Стомахът му със своя демонстративен глас, се яви бързо на сцената и заяви: „Гладен съм, утре какво ще ям?” Ах, това страшно утре, тази страшна неизвестност! - И Андрей като истински „смелчага”, изкачи бързо стъпалата. И пак двата живота в него, бяха един до друг. Според единият почука с чувство на грешник, който чука на адовата врата, а според новия живот, почука на света обител.

Кучето скочи и втурна се към стъпалата, блъсна се в края на палтото му и от страх го захапа!То виновно, още по-силно заквича и избяга.

Тази случка е много плодовита на размишления, и много богата като символ. Тя може да се вземе като първи стъпки към посвещение, най-елементарна форма на посвещение, станало в естествена обстановка и под режисурата на самия живот. Вида и характера на противоречието, формата и съдържанието на изпитанието, показват докъде беше достигнал посвещавания - Андрей.

Всичко, което стана пред вратата на Христовата колиба с Андрей, може да се прецени още и като предзнаменование, поличба, че Андрей ще има много страдания, противоречия и страхове като влезе вътре!...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...