154. Пътят от Старият завет към Новият завет и от там към Учителя Дънов, който е Третият Завет

[Ани]

154. ПЪТЯТ ОТ СТАРИЯТ ЗАВЕТ КЪМ НОВИЯТ ЗАВЕТ И ОТ ТАМ

КЪМ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ, КОЙТО Е ТРЕТИЯТ ЗАВЕТ

Христов все повече и повече усилваше гласа си, и накрая вече говореше високо, ясно, с апломб и патос. Думата „заекване” съзнателно и на много пъти казваше, дори понякога в ущърб на красивата реч, защото в идеята, която осъществяваше, имаше по-висша красота. На тази фатална дума за Андрей, когато преценеше, че трябва, натъртваше гласа си. Веднъж я казваше по един начин, друг - по друг, при трети с особена интонация... По този начин разбиваше ледовете, от десетилетия се трупали и замразявали душата му, и изпълвали с мъка и омраза. Той му говореше и следеше реакциите, които ставаха в него, напипваше раните в душата му, и ги лекуваше.

Използваше създадения интерес към Мойсей, за да създаде интерес и към Христа, Който според него беше още по-великият колос през хилядолетията - Богучовека, защото тъкмо Христос трябваше да стане живот в живота на Андрей...

Щрихираше пътя от Стария към Новия завет, и от там към Учителя.

С един мах на точната си ръка, като вещ художник очертаваше и разграничаваше Мойсей от Христа, и ги поставяше на съответните им места в съзнанието на Андрей, като оставаше място и за Учителя.

Той постави първите и основни точки в работата си над него, защото знаеше кой беше Андрей през вековете, откъде идваше и къде отиваше -пътят му, като се абстрахираше от сегашната му външност, както от някаква дегизация на актьор.

Христов беше педагог, който еднакво умело боравеше и с деца и с възрастни. Беше добре ориентиран в джунглите на невежеството. Когато трябваше, вграждаше в душата мощни заряди, които да я движат напред, нагоре през вековете и хилядолетията - ставаше път и съдба!

Андрей беше като хипнотизиран! Слушаше не само с ушите си, но и с всяка клетка на тялото си - с цялото си същество - превърнал се цял на слух! С гритаен дъх, захлас, страхопочитание и безгранично възхищение, възприемаше всичко като абсолютна истина, дори мислеше си още по-велики неща за Мойсей и Христа, които Христов не беше казал.

Искаше Христов да му говори дълго, до безкрай за този заекващ Мойсей!

Любовта беше слязла в ада на душата му, и разтърси из основи адовите устои. Благост заля областта на слънчевия му възел! Азът му, силно подтискан от чувството за нищожество, се възземаше и освобождаваше. И Андрей можа да си помисли: „И аз въпреки, че заеквам, съм човек като другите! Животът ми има смисъл!...” Чувстваше се свободен, волен, както евреите в пустинята - криле му никнеха! Небето и света с всичката им красота, разтвориха своите двери, готови да го приемат, както приеха великата Ханале от легендата. Страданията му бяха се стопили. Учудваше се как е могъл да страда, когато на света е имало Мойсей, който въпреки, че заеквал, бил...

Андрей от всичко на света, най-много до сега мразеше заекването, както робът - оковите и Христос - кръста Си. Заекването го преследваше навсякъде, и безмилостно измъчваше! И мислеше си, че то беше единственият виновник за всичките му неблагополучия и страдания в живота. Но сега ясно видя, че съвсем не било така. И неочаквано за самия себе си. с вдъхновение прекъсна Христов:

- И аз реших парадокса - каза Андрей, без заекване. - Христов го изгледа въпросително и запита:

- Кой?

- Нали казахте тази сутрин на двора на красивата госпожица: „Да се обича грозното, е най-големия парадокс!”

- Е да, но ти разреши изведнъж два парадокса! Това ми показва, че вече работите ти тръгнаха добре. Ти не си обикновен човек, щом можеш изведнъж да разрешаваш по два толкова трудни парадокси!

- Но аз виждам само един - обикнах най-големия си враг, най-голямото зло в живота ми - заекването, защото благодарение на него чух от Вас толкова интересни и красиви неща, за които душата ми е копняла.

- Виждаш ли какво значи човек да обича? Щом обикна най-големия си враг ти проговори. Не забеляза ли, че ти вече не заекваш! Затова казвам ти - обичай, за да бъдеш щастлив! По този случай апостол Павел казва: „Ухо не е чуло и око не е видяло.”

- Но аз не се сещам кой е другия парадокс? - запита Андрей, пак без да заекне. И вълна от радост, заля душата му!

- За първи път ме виждаш и ми повярва, при това ти много си лъгал! - Парадокс е, който лъже да вярва на другите.

Ето, давам ти един ключ: Всеки, който не вярва на другите, показва, че много е лъгал.

- Разбрах!

Яви му се желание да говори, много да говори, да провери безброй пъти, че не заеква. Може би затова запита: - Нали говорите за същия Мойсей, дето бил намерен от сестрата на Фараона в реката Нил?... И после получил от Бога десетях Божии заповеди? - запита без да заеква.

Христов почна да се смее, като че без причина, защото искаше да отклони вниманието му от мисълта за заекването, за да не смущава процесите на лечението, които ставаха в него.

- Разбира се, същият Мойсей - му отговори с широта и галантност, и млъкна - може би, защото Андрей очакваше още много да му говори за Мойсей.

Христов беше добър педагог, престана да му говори, след като създаде интерес, оставяше го сам да задоволи интереса си, за да се научи да дъвче, и то една от най-твърдите храни - Стария завет, за да развие силни челюсти - воля, която е един от основните лостове на успехите. В мълчание и съзерцание, за Андрей изминаха няколко минути, пълни с голям живот и великолепие! И пак неочаквано, той с леко стеснение, което по-скоро беше свян, и хубава усмивка като на девойка, каза:

- Помислих или нещо ми нашепна, че вие сте Мойсей за българския народ и за мене!

Христов се изчерви от вълнение, което съвсем не му беше присъщо, усмихна се радостно и каза:

- Сам Бог ти е казал! - И загледа се продължително в очите му и отново грабна съзнанието на Андрей, и го отнесе в друга посока: - Това, което ти казах за Мойсей е най-малкото, което може да се каже за този заекващ водач на народите!... Ако се интересуваш повече, има много писано за него, но най-важното ще намериш в Библията... И даде му зелена улица да проучва Библията.