Jump to content

158. Бащата е Бог за детето, той всичко може


Recommended Posts

158. БАЩАТА Е БОГ ЗА ДЕТЕТО, ТОЙ ВСИЧКО МОЖЕ

Андрей несъзнателно се възползва от това, че съзнанието на Христов беше се отнесло по спомените за убийството на жена му. И заслиза надолу, състоянието му почна да се понижава още повече.

- Бях дете, когато се обяви Балканската война. През Първата Световна война бях юноша, а през кризата й - младеж. Из София дълго се скитах без работа. Най-после намерих, но тя беше тежка, продължителна - 12 часа на ден и лошо платена. Освен да работя, нямах за нищо друго време.

- За какво друго искаше време? - запита го Христов разсеяно. Под влиянието на спомените, искаше да прекъсне този банален и отегчителен разказ, макар много добре да знаеше, че Андрей трябва да го каже, за да се освободи от неговото бреме и да му олекне. Не само това, но и още много неща, които му бяха отегчителни той слушаше и търсеше начин да ги осмисли, като вещ алхимик да ги превърне в нещо благородно или за постигане на нещо благородно.

- Исках да работя 8 часа лека работа и да ми заплащат добре, за да имам време и пари да ходя на кино, театър, опера, концерти..., да получавам от живота всичко, което душата ми желае.

Христов зачака да чуе, че иска време и средства за нещо по-възвишено, и като че подсети Андрей за това, и той добави: - И да чета. -За Христов най-важното в момента, казано накрая и с подсещане, не беше достатъчно. Затова остави го да говори, дано по-нататък да се яви нещо по-съществено.

- Баща ми умря рано. Влязох в живота без баща. Живота протече много трудно и тежко... Животът ми беше цял ад!

Тук Христов го спря, да осмисли тази му мисъл, да го научи на нещо ново, да посее една нова идея в него:

- Истина е, много е тежък живота без Бога!

- Господин Христов, аз не съм казал това! Защо изопачавате? -Андрей като мъник, се опита да захапе Христов по крачола на панталона. Но той предвид на по-важното, сега на това не обърна внимание. Знаеше защо го прави, защото и той на много пъти беше захапвал Учителя. Сега му се връщаше.

- Извинете ме - започна Христов някак виновно и иронично - аз само се опитах да направя превод на думите ти, защото за детето бащата всичко може, той е негов Бог. - Андрей като чу и сега „Бог”, ядоса се! Христов млъкна, може би защото се сети, когато отиде първия път на улица „Опълченска” 66, как беше говорил против Бога и Учителя, беше го оставил свободно да се прояви.

- И тук както и в черквите говорите за Бога, мирише ми на тамян и на попщина! - И всичко, което беше чул за Мойсей и Христа, като че беше потънало в някаква бездна, изгубило се без следа. - И аз някога вярвах в Бога, после вярвах и не вярвах, а сега решително не вярвам!

Христов не можа да издържи, прекъсна го нервно, защото знаеше по-нататък какво щеше да му говори - банално, безинтересно, чувано стотици пъти! И той някога беше го говорил, и най-важното за нервното му състояние, в него бяха почнали да се надигат като мътилка на блато стари мисли и желания. В стаята си той обикновено не беше с много будно съзнание. Случайно погледът му попадна на книгата върху бюрото му, която затвори, когато дойде Андрей. После погледна и една папка с ръкописите на един негов роман, които трябваше да коригира и запише една идея, която беше му хрумнала. Той беше обхванат от желанието да чете, пише, коригира. В него беше се възвърнало съзнанието за „Своята воля”, затова искаше на бърже да помогне на Андрей и да се предаде на любимите си занимания.

- Това го зная! Да вярваш или да не вярваш в Бога, това е твоя работа! Но знай, бащата е Бог за детето, той всичко може! Затова без баща, т.е. без Бога, без Този, Който всичко може е лошо и тежко в живота! Там е страданието, мъчението, адът!

Така Христов разясни трудният и много сложен проблем за Бога, в най-конкретната и приемлива форма. Такъв Бог Андрей вече разбра.

Христов, под влиянието на „Своята воля”, реши за днес да приключи работата си с Андрей, макар че разбираше, че още трябва да работи, още трябва да го остави при себе си. На Андрей тук му беше добре, топличко, интересно..., не му се излизаше! Погледна претъпканите с книги етажерки и каза:

- Колко много ми се чете! Откакто станах бакалин не съм чел.

- Защо? - Запита вече с интерес Христов, защото гладът за четене му харесваше и можеше да му послужи като основа за разговори и работа.

- Нали Ви казах, нямах време.

Това напомняне на Андрей да чете, подсили още повече желанието на Христов да чете, затова стана още по-нетърпелив, подсили се желанието му да се освободи от Андрей.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...