Jump to content

159. Борбата между своята воля и Божията воля е основното противоречие


Recommended Posts

159. БОРБАТА МЕЖДУ СВОЯТА ВОЛЯ И БОЖИЯТА ВОЛЯ

Е ОСНОВНОТО ПРОТИВОРЕЧИЕ

Идеята - работа за идване Царството Божие на Земята Учителят лансира на Христов още, когато отиде при Него първия път, но той тогава я отхвърли категорично. След продължителни спорове, разисквания, разговори и размишления, той я прие логически като правдива, еволюционна, красива, навременна... Но това беше само началото и най-малкото, в сравнение с осъществяването й.

При първите опити нямаше и имаше успехи, очарования и разочарования, изживя противоречия и страдания. Защото тази идея беше голяма, сложна и да се разбере, изискваше се огромна работа, преди всичко над себе си. Трябваше да измине дълъг път на себепознание, самозавладяване, за да влезе в същината й и още по-дълга работа му беше необходима, за да се слее с нея, в него да остане само една единствена идея - Волята Божия.

Трябва още тук да се разбере, че тук не става дума за говорене, философствуване и красноречие, трябваше устата да млъкнат, а делата да заговорят. В Христов старите разбирания за живота и „личната воля”..., бяха пуснали дълбоки корени в живота му, те избликнаха като гейзери из дълбините на съществото му, и отвътре напираха да бъдат осъществени.

Христов през миналите си съществувания, пък и сега, много беше се отклонил от правия път, затова необходимо му беше много усилие и време, за да се върне в правия път на живота.

Най-илюстрирано за това ни говори живота на Лев Николаевич Толстой, който вярваше и учеше, че селяните трябва да бъдат свободни от крепостничеството, и земята да принадлежи на тях. Тази идея беше вярна, етично оправдана, красива, възвишена, Божествена. От това логически следваше Толстой да освободи селяните и да им раздаде своите огромни земи. Най-великият тогава славянин, съвестта на Славянството и света и световноизвестният писател - Толстой, до края на живота не я реализира, макар да зависеше само от него! Защото в съзнанието си имаше две идеи: да освободи селяните като им раздаде земята си... и втората идея -желанията на жена си, децата си и техните интереси.

Между тези две идеи, Толстой се разпъва през целия си живот! И за съжаление, идеята за жена му и децата му беше по-силната, макар за нея малко писа и говори. Затова пожертвува първата идея за втората. Ако за него раздаването на земята беше сребро, а интересите на жена му и децата му - злато, естествено и логично беше да пожертвува среброто за златото.

Тук не става дума за копнежите на душата, нито какво е учил, писал, говорил, проповядвал, още по-малко за красивите му желания -тук решително и единствено, което има. значение е само как е постъпил. Великият Толстой постъпи както би постъпил всеки първи срещнат на улицата човек, който има най-обикновени разбирания за живота, който се ръководеше само от личните си интереси, не беше написал нито „Война и мир”, нито „Ана Каренина”, нито „Възкресение” или дълбокомисленото му съчинение „За всеки ден”..., нито дори беше ги чел, даже не беше чувал за тях. Той никога не би раздал земята си, както казва народа: „За този дето духа!”.

Но тук важното е нещо друго, този първи срещнат на улицата човек, в съзнанието му имаше само една идея по този въпрос, че земята е негова и напълно естествено и в реда на нещата му беше, да не я раздава. А Толстой имаше по този въпрос две идеи: земята трябва да принадлежи на селяните, и че ако той досега я владял, това е неправилно, и следователно трябва да върне неправилното, което владееше, и другата идея за интересите на семейството си.

Героите в най-великите му произведения живееха и постъпваха според идеите му, а той в личния си живот постъпваше като обикновен човек. Затова жена му, която много добре от вътрешната му страна го познаваше, го наричаше фарисей.

Това, което за Толстой беше да раздаде земята си на селяните, за Христов беше живота му да се слее с работата за идването Царството Божие на Земята - да няма своя воля. А той имаше още много свои желания: да пише книги... Наистина, и това беше работа пак за идването Царството Божие на Земята, защото всичките му съчинения след срещата му с Учителя, бяха в духа на идеята „Волята Божия” и работа за идване Царството Божие на Земята, но това не беше достатъчно. Но това беше пак своята воля, а трябваше както иска Бог: всеки момент работата, която му предостави всеки ден, всеки момент Бог-да я върши.

Както сега - изпрати му Бог Андрей да му помогне, той трябваше да остави всичката си работа и да му помогне. Това беше волята Божия в този и за този момент. И най-важното - трябваше да направи всичко това с любов, без нито следа, че си изоставил своята работа.

Както тялото расте, така и съзнанието и личната воля растат и азът намира все нови и нови форми да се прояви, и най-важното, добре да се предреши като изпълняващ Волята Божия, всъщност изпълняваше своята воля.

Борбата между своята и Божията воля, си остана основното противоречие в живота на Христов! Личната му воля винаги като из ъгъл го изненадваше, най-когато не очакваше това!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...