Jump to content

164. Разширяване на съзнанието


Recommended Posts

164. РАЗШИРЯВАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО

Както в Андрей, така и в лекарите и всички, които идваха при него независимо защо, той посяваше семена на Учението, изправяше в тях някой разбирания и неправилни отношения, в други създаваше предпоставки за изправяне в бъдеще; разширяваше съзнанията им, като включваше в тях нови елементи; помагаше със съвет, ходатайство; предсказваше бъдещето и др.

Всичко това сега имаше значение и за Андрей. Той се учеше, разширяваше се и неговото съзнание.

Христов, напълно съзнателно накъсваше разказа на Андрей, като го прекъсваше с тези, които идваха. Спомените му от детските му години бяха като мътни води, които течаха от миналото и замърсяваха и отегчаваха настоящия му живот. Той го правеше свидетел в разговорите с другите, често го включваше в тях, правеше го обект на наблюдение, създаваше му условия да мисли върху противоречията на другите. С това, накъсваше на още по-дребни части лошите му спомени. Между откъсите, вмъкваше като клинове разговорите с другите. По този начин те вече губеха своето единство, последователност и най-главното - силата си. И още по-важното беше, че когато се случеше да почне да ги възстановява, те щяха да се възстановяват с идеите и разговорите с другите, защото в разговорите с другите той влагаше своите идеи. Той прилагаше още и много разноразни методи, идеи, мисли, чувства, които играеха ролята на багри и нюанси..., които смесваше, съединяваше, преплиташе по най-разнообразен начин, и в края на краищата щеше да изтъче чудната тъкан на живота му.

- Заповядайте вътре! - каза той на двамата лекари.

Те влязоха и изгледаха учудено и подозрително Андрей, който седеше с шапка и балтон в стаята. Спогледнаха се, искаха може би да си кажат: „Какво е пък това чудо?” - Но Христов хвана мисълта им и отговори, като че без лично, но те го разбраха:

- Не е изключено и вие да останете в стаята с шапки и балтони.

Те веднага си съблякоха палтата, огледаха стаята, а като не видяха закачалка, поставиха ги едно върху друго на леглото и шапките си върху тях, и седнаха до Андрей. Христов ги предупреди на френски, че Андрей не знае френски.

- Господин Христов - заговори кратко и сдържано берлинския лекар.

- Въпреки всичко, което казахте, на болния трябва да се направи операция, язвата му е неоспорим факт. Може и Вие да присъствувате на операцията, за да се уверите.

- Аз зная! - натърти гласа си Христов - няма какво да се уверявам! Вие направете както разбирате и както знаете, това е Ваша работа!

-Да, но Вие трябва да направите на господин Киров контра внушение - да му се направи операция, защото инак ще умре!

- Нали сте психоаналитик, Вие направете контра внушението...

- Аз опитах - не мога! По-право мога, но трябва ми време, с каквото аз не разполагам, а трябва да се бърза, защото всеки момент може язвата да се пукне и аз трябва да замина за Берлин.

- Да направя аз контра внушения, това никога няма да бъде! Което веднъж съм изплюл, не го лижа!

- Но касае се за един живот...

- Тъкмо затова!... Ето, и с господина е същото - посочи Андрей. - Той храка кръв - според Вашата наука е туберкулозен.

Двамата лекари загледаха Андрей с интерес!

- Това е още много общо казано! Трябва да го прегледаме, изследваме - каза българинът лекар.

- И така да е, но аз съм категоричен - болестта му е атавизъм - преизживяване на стари излекувани болести, чисто психични въздействия върху физиологията.

Същото е положението и при Киров.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...