172. В служба на Бялата ложа

[Ани]

172. В СЛУЖБА НА БЯЛАТА ЛОЖА

Христов се обърна към Андрей без повече да обръща внимание на лекарите, които стояха облечени с палтата си сред стаята:

- Продължи!

- Майка ми преди мене, родила 5 момичета. Още когато се родило първото баща ми бил много недоволен, защото искал момче. С раждането на всяка от следващите ми сестрички, недоволството му все повече и повече растяло. Когато се родила последната ми сестра, цяла седмица не се завърнал в къщи и решил да напусне майка ми, като казал: „С тези момичета, публичен дом ли ще правя?”

Маминка - майката на майка ми, му казвала, че това е от Бога. Той се съгласявал, защото бил много религиозен и милостив, но после под влиянието на осемтях си сестри, пак знаел своето - момче, та момче искал.

Веднъж маминка довела у нас една циганка, която дала на майка ми разни треви - едните да пие, а с другите да се полива. Дала й муски да постави в дрехите на баща ми, други да зарови под прага на вратата, през който баща ми влизал и излизал, и трети - да зарови в пепелта на печката. А на майка ми дала различни наставления, между които тези: да яде много картофи, да мирише карамфили в определени от нея дни. И когато съм се родил, циганката дошла у нас, и маминка й дала една златна турска лира.

Христов почна да се смее, и като на шега каза:

- Щом си купен със златна турска лира, показва, че си ценен, скъп и щом лирата е била турска, показва, че си бил турчин.

- Не Ви разбирам! - нервно възрази Андрей.

- Ще разбереш, не бързай.

- Интересно е, че в характера ми има много турски черти - добави Андрей.

А Христов почна още по-високо да се смее! В този миг Андрей се сети защо беше дошъл, и забрави за какво говореше. - Христов, който го наблюдаваше внимателно, за да се сети, го запита:

- Баща ти не напусна ли майка ти?

- Не - му отговори, като си мислеше да му заговори това, за което беше дошъл.

- Само това ли имаш интересно в детството си? - запита го с интерес Христов.

- Не, но това сега не е важно. Изобщо, майка ми и баща ми не се разбираха! Баща ми ходеше по кръчми, връщаше се късно... Майка ми молеше Бога да не приличам на баща си. Искала да ходя на църква, затова пъпа ми хвърлила в Библията.

- И Библия ли сте имали?

- Баща ми, въпреки многото отрицателни качества, които е имал, бил много милостив и религиозен. Под влиянието на един проповедник протестантин, станал евангелист и си купил Библия. Приятелите му и особено сестрите му го подигравали и обвинявали, че напуснал правата си вяра, отново се върнал в православието, почнал отново да пие и да пуши и да не чете Библията.

- Знаеш ли в кой завет, и на кое място ти е бил изхвърлен пъпа? - Избърза с въпроса си Христов, за да отклони въпросите на Андрей, за които беше дошъл при него.

- Мисля в Стария завет - на онова място, където се говори за синовете на Якова, че били дванадесет.

Христов стана сериозен, помисли, пресметна и каза:

- Това са личби.

- Не разбирам - бързо отговори Андрей и лекарят българин, който превеждаше каза:

- И аз не разбирам! Мисля, че това са приказки, народни поверия, суеверия...

Христов не обърна внимание на тежките възражения, продължи мисълта си:

- Черната ложа, на която си бил роб през миналите си съществувания, циганката като нейна представителка те провожда на

Земята, за да бъдеш и през този живот роб на Черната ложа. Обаче, майка ти, независимо от знанията, които е имала, съображенията от които се ръководила, като хвърлила пъпа ти в Библията, може да се изтълкува като „случайност”, но с това тя променя съдбата ти -предава те в служба на Бялата ложа!

И този факт ми показва откъде идваш, че си един от шестнайстех библейски личности.

- Нищо не разбирам! - извика нервно Андрей, и в същото време изпитваше неопределена радост!

- И аз не разбирам! - присъедини се към него и българинът лекар -това са фантазии, измислици!...

Христов и сега не им обърна внимание. Само гледаше Андрей, и чакаше да му каже още нещо. И той каза:

- Да, но аз не вярвам в никакви църкви и мисля, че са заблуждения, опиум за народа, добро и изпитано средство на капиталистите да държат масите з подчинение и страх.

- Съгласен съм - отговори Христов, и видя в очите му как припламна нова радост, че и той казва нещо съществено, с което Христов е съгласен. - Има разлика между Христовото Учение и всички християнски църкви.

- Как може това, нали Христос, църквите и поповете са все едно -защо ги разделяте? - забеляза лекарят българин.

- Много просто, защото между християнските църкви и Учението на Христа, почти няма нищо общо, освен името! Христос е велик Учител на хората, Той не е нито поп, нито папа, нито патриарх!...

- Това са забъркани неща! Капиталистите съзнателно ги объркват, за да не ги разбираме, но ние работниците сме реалисти, искаме всичко да ни бъде ясно, конкретно.