180. Кой е Учителят Дънов

[Ани]

180. КОЙ Е УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ

Христов стана сериозен, едвам изчака да се доизкаже лекарят и веднага си затвори очите и почна да се моли, и когато ги отвори, каза:

- Съветвам Ви да се срещнете и с Учителя, за да видите един истински ВЕЛИК ЧОВЕК, защото светът не познава истински великите си хора!* Дано Ви приеме, вижте и Той какво ще Ви каже.

[*Виж „Изгревът”, т. 1.2. изд. 2011, с. 122-124, 714-720.]

- Всичките Ви съвети, ще изпълня с най-голяма точност. Където и да съм, ще Ви държа във връзка с живота си. Сега искам още един и последен въпрос да Ви поставя: - Не е ли по-добре вместо да заминавам за Америка, да остана в България, защото имам нещо предвид?

- Не, в никакъв случай! - категорично каза Христов.

- Във Франция? - запита немецът.

- Не!

- Англия?

- Не, не, никъде в Европа! Виждам Европа в пожари... реки от кръв!

- А в СССР?

- Не, всичко от Москва насам, виждам го в пожари до небето! Казах и създавам Ви условия, заминавайте за Америка, не губете време.

- Ясно ми е - каза замислено немеца. - И още един въпрос: - А Вие и Учителят Ви, къде ще бъдете?

- За Учителя ще питате Него, но аз ще остана тук сред народа, ще гледам да спася каквото мога, от надвисналите над Европа черни облаци! Корабният капитан, последен напуша потъващия кораб.

Това го каза на български и погледна Андрей, който си помисли за Димитров и Коларов, които след Септемврийското въстание през 1923 г. избягаха в Югославия и оставиха народа, който беше подложен на смърт...

- Господин Христов - отново се обърна към него немеца - никога въпросите в душата ми не са никнали така обилно, както сега при Вас! Простете ми, но ще Ви попитам още нещо.

- Питай - каза Христов, и зачака.

- Докато говоря с Вас, на много пъти се сещах за граф Сен Жермен. Аз не съм окултист, но много съм чел окултна литература.

- Ти много правилно забеляза, че четенето на окултна литература и знанието кой окултист какво е казал и направил, това не е още окултизъм.

Немецът помисли върху тази идея на Христов, и продължи мисълта си:

- Аз съм добре запознат с Масонството, с Розенкройцерството...* [*Виж „Изгревът”, т. 1. 2. изд. 2011, с. 287-290.]

- Аз не съм Сен Жермен!

- Това ми е ясно, но искам нещо друго да Ви кажа: чух и Вие казахте - всички, които приемате, поставяте им за това условие. Мен да ме приемете само на четири очи, какво условие ще ми поставите? Не разбира се да спорим върху идеите на Фройд, отказвам се от този спор, той изгуби смисъл! Вярвам, Вие може да го познавате и да го критикувате, но Вие не сте интересен като критик на Фройд.

- Добре, но аз държа за предложената в събота вечерта среща. Искам да ми доведете и други привърженици на Фройд в България.

- Аз дойдох в България, имах една идея, а стана съвсем неочакваното! Мисля, че съм дошъл, за да се срещна с Вас.

- Аз пък добавям - непременно се срещни и с Учителя, но затова се помоли дано те приеме. Затова си изчисти мисълта.

- Как да си изчистя мисълта?

- Ако не знаеш, сега да ти обясня няма време и няма да те ползва. Само мога да ти кажа - за Учителя имай само една идея - положителна.

- Това наистина ще ми бъде много интересно, защото срещал съм много окултисти, но такива които владеят сили, не съм срещал! Вие сте първия, и щом Вие се прекланяте пред господин Дънов, Той трябва да е голяма величина. Но кажете ми господин Христов, кога ще ме приемете на четири очи?