186. Фантазия, тщеславие и смирение

[Ани]

186. ФАНТАЗИЯ, ТЩЕСЛАВИЕ И СМИРЕНИЕ

Лекарят българин отново се намеси:

- Тъкмо напротив, ако постоянно правим такива проверки, ние ще изгубим свободата си и ще изгубим волността на речта си!... На какво ще заприлича живота ни? Според Вас, какво е мястото на фантазията в живота и поезията?...

И понеже с това той отклоняваше Христов от главната му мисъл, която беше насочена към Андрей, и която старателно беше подготвял, затова отговори кратко:

- Какво е живота сега? Отговарям: Болница, Лудница, Касапница, Морга... Ад! За което има голям дял това така наречено „художествено” преувеличение. А относно фантазията, тя има смисъл дотолкова, доколкото с нея се излиза напред в живота и се разкрива неизвестната ни още реалност. - И веднага се обърна към Андрей да си направи извода, който така старателно беше подготвил:

- Колкото е вярна мисълта ти, че можеш да говориш 24 часа, толкова е вярно, че си туберкулозен, че положението ти е безизходно, толкова са верни и всичките ти мисли, които те тормозят.

На Андрей изведнъж като че му светна, стана му ясно.

Христов продължаваше да държи съзнанието му на същата висота, и да го осветява със същата светлина:

- Истина е - за тебе и всички като тебе, които „не знаят” и „не могат”, положението ти е безизходно. Аз те виждам - затънал в едно блато с милиони още като тебе, но аз виждам и чудната пътека, по която мога да те изведа от това блато и още по-интересното - да те изведа на един приказен свят, за който не си помислял и мечтал! На тебе ти остава само да ме слушаш, да правиш това което ти казвам, а то не е трудно и не превишава твоите сили и възможности. Ти трябва с широко отворени очи и внимание да гледаш от двете страни на тази приказна пътека по която ще те водя, и после всичко видяно, чуто да опишеш. Ето ти един идеал и работа за цял живот.

- Господин Христов, не чувствате ли, че проявявате голяма доза тщеславие и има опасност да изпаднете в маниакалност? - забеляза българинът лекар, и после като на себе си тихо добави: - Нямате елементарно смирение!

- Не - рязко отвърна Христов - тук тщеславието ми е на място. След намирането на Учителя и стъпването на „пътя”, формата на тщеславието може да остане, но съдържанието и смисълът основно се променят, а това е най-същественото. И тщеславието както и всяко нещо, което съществува, има свой смисъл, сложено на местото му, то е полезно.

То не ме възгордява към Бога и Учителя, което е фаталното!

Пред Бога и Учителя аз съм абсолютно смирен!

Смирение - но пред кого, пред невежите ли? Това е грешно разбиране на смирението! Разбирам смирение пред Бога и Учителя! Аз пред Тях съм смирен!

Всичко каквото съм казал, ще стане! Допущам нещо да не се сбъдне, по причина на мои грешки. Само Бог е абсолютен, затова оставям Той да си каже последната дума, да промени това, което съм казал.

Погледна Андрей и продължи: - Аз тук развивам голям, сложен, с много неизвестности педагогичен метод. Това, което говоря и това, което събуждам в него, то ще се вплете по най-разнообразен начин с миналото и настоящето му, и ще изтъче платното на бъдещето му. Както казва народа: „Бог е високо”, Учителя далеко, аз съм най-близо до него, най-много приличам на него. Ето къде е местото на моите лични чувства. Аз трябва да раста в неговото съзнание, за да повярва в мене, да получи упование в нещо, което вижда, чува... После аз ще го отправя към Учителя, Който пък ще се погрижи да го отправи към Бога. Между многото неща, които постигнах още днес, две неща са най-важните.

- Кои са? - запита българина.

- Че ме обикна, и станах идеал в живота му!

- Да, но той не е съгласен с много неща, които му говорите!

- Това няма значение, дори е необходимо, защото хората по пътя на отрицанието повече се свързват, отколкото по положителните пътища.

- Не ми е ясно защо и как?

- Войните повече съдействуват за опознаване и сближаване на хората - народите, отколкото дружбата им.