Jump to content

187. Пътят на ученика - това е Бог днес, което ти казва


Recommended Posts

187. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА - ТОВА Е БОГ

ДНЕС, КОЕТО ТИ КАЗВА

На вратата се чукна веднъж и леко, и на процепа се показа бледото и измъчено лице на момичето със змиите на главата. То заговори тихо, като гледаше в пода:

- Часът е 9.30. Ето, брат Влад* донесе тези коректури - които подаде на Христов. - Само ако веднага почнете да коригирате, ще успеете до утре, защото брат Влад ще мине утре сутринта да ги вземе. [*Влад, Влад Пашов - виж „Изгревът”, т. 18, с. 256-511.]

За всичките посетители стана ясно, че им казва да си отиват. Двамата лекари с интерес изгледаха момичето, и си помислиха: „Жена, приятелка или дъщеря е на Христов?” - Той ги изгледа и отговори:

- И трите в различни времена!

Те с широко разтворени очи го загледаха с изумление! А Андрей се радваше, че веднага щеше да получи искания съвет и щеше да си отиде. На него две неща му бяха ясни: Христов може да го накара да разказва 24 часа, и че той няма да може.

Обаче Христов с насмешка загледа момичето, и му отговори:

-Ти „професоре”-така той наричаше момичето, когато то се опитваше да хитрува - ти всичко разбираш, все много знаеш, все предсказваш, и никога предсказанията ти не излизат верни! Нали виждаш, не съм свободен! Защо смущаваш хората? Бог ги е пратил, ти коя си, която ги пъдиш?

- Но нали трябва да устояваме на обещанията си? - Каза то външно тихо, меко, примирително, а отвътре яд бушуваше, кипеше, беше твърдо и настойчиво. - Но Христов го прекъсна ядосано:

- по-важно е да устоим на Божествените обещания! - Погледна Андрей и продължи: - Ти не беше ли тая, която тази сутрин ми даде да разбера, че Бог праща този човек?

- Нали Вие ми казахте вчера, че трябва да Ви напомня за коректурите? - отговори то пак, без да го погледне.

- Казах! Аз зная какво съм казал! Ти „професоре” не можа да разбереш, не е важно какво аз съм казал вчера, важното е какво днес и в този момент казва Бог! Пътят на ученика - това е, което Бог днес в този момент казва! Ти имаш големи претенции, но още не си стъпила на този път, все трябва да ти обяснявам, да ти дъвча! - Момичето без да каже дума повече и да погледне в стаята, затвори вратата.

- Цял „професор”! Ще ми разказва тя, не знам какво съм бил казал!... - говореше си Христов по стар навик, и преглеждаше коректурите. Спря се на една страница и зачете: „Това, което ще Ви кажа, не е за силните, богатите и тщеславните”... - Българинът превеждаше на немеца.

- Само за такива като мене - добави Андрей.

- Не случайно Бог те е пратил, и аз ти чета тъкмо това - отговори му Христов, без да го гледа.

- Аз сам дойдох - никакъв Бог не ме е пратил! - отговори му нервно Андрей, като натърти гласа си на „Бог”.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...