204. Болестта е като живо същество, което се впива в човека и го обсебва и живее в него

[Ани]

204. БОЛЕСТТА Е КАТО ЖИВО СЪЩЕСТВО,

КОЕТО СЕ ВПИВА В ЧОВЕКА И ГО ОБСЕБВА

И ЖИВЕЕ В НЕГО

Доста постояха и помълчаха, после Христов му показа някаква картина, някакви рисунки, и когато отново се почука Христов стана да отвори, но преди това погледна Андрей, който сега не се мръщеше.

- Любезни господине, нали Вие сте господин Христов, моля Ви, приемете ме! - чу се нежен, мек, културен и интелигентен глас на мъж.

- Не мога, зает съм! - отговори Христов кротко, като го разглеждаше внимателно.

- Моля Ви, приемете ме, ще си платя колкото струва! Аз съм лекар психиатър. И аз много пъти съм бивал зает, и пак съм намирал време да приема...

Христов стоеше и не казваше нито „да”, нито „не”. Мълчеше и наблюдаваше лекаря, който веднага започна да си разказва болестта:

- Лекувах един болен, и сега не мога да се освободя от мисълта за него и болестта му. Имам чувството, че болестта му е като живо същество - някакво животно, което се е впило в мен, забило ноктите си в душата ми, или като че се заразих от болестта му, без болестта му да беше заразителна!

Чел съм Фройд, Юнг, Адлер, Раймен, Хоке, Влойлер и всичко печатано относно нервните и психичните заболявания. Чел съм също и окултна литература, но не мога да си помогна! Един колега, изглежда последовател на господин Дънов, ме насочи към Вас. Абонат съм на вестник „Братство”, и на списание „Житно зърно”. Бях в Париж един от най-надеждните студенти, после бях асистент.

Всичко това Ви говоря не от тщеславие, тъкмо напротив, от безсилие! И за да видите, че случая е сериозен! Аз съм специалист тъкмо по тези болести. Нали разбирате ме, за да дойда, да сляза от висотата на един научен работник и да потърся помощ при Вас, колко ми е тежко положението?!

Христов продължаваше да мълчи, да го слуша внимателно и да го разглежда. Най-после проговори много тихо и спокойно:

- Вие много сте чели, без да разбирате, че четенето още не е разбиране и знание - моженето е същественото! Вие знаете как да се пазите от заразните болести, без да разбирате, че всяка болест носи психическа зараза, към която Вашата наука няма отношение! Вие не знаете как да се дезинфекцирате, да се изолирате от болестите.

- Така е, но какво може да се направи?

- Днес не мога да Ви приема! И утре не мога, защото ще отида на екскурзия. Ще дойдете други ден. До тогава може да отидете на екскурзия, и да си намерите една Библия и да прочетете четирите Евангелия, като се спрете на онези стихове, където се казва, че Христос изгонил духовете от болните (лудите), и тези духове влезли в свинете *

[*Виж Евангелие на Марка, гл. 5, ст. 2:17.]

- Но ми се струва, че до други ден ще полудея! Ще бъде късно! Нещо отвътре ме надума, напъва да почна да правя това, което правеше пациента ми - да лудувам! Да хвана покривката на масата, и със сила да я дръпна и всички прибори, които са на нея, да изпочупя и много още други такива фикс идеи ми идват, които едвам спирам!

- Тъкмо това ни учи Учителя - как да се пазим от болестите и от тези фикс идеи!

Вие сте научили първата буква от азбуката — как да се пазите от физическите болести. Вие мислите, че психическите заболявалия не са заразни! Тъкмо напротив, те са по-заразни и по-опасни!

Всеки болен орган на пациента действува на вашия съответен орган, и когато в него и в съзнанието се напластят много такива въздействия, вие се разболявате като, че без да има външни причини за това.

Вие лекарите, като възприемате все болни образи, като получавате впечатления от болни, вашето съзнание, вашия душевен живот се наклонява на една страна, изгубвате равновесие, а здравето е равновесие, вътрешно психическо и физиологическо равновесие!...

Липсват Ви знания да се изолирате от психическите зарази; липсват Ви знания да запазвате равновесието на живота си; липсват Ви знания да се чистите от психическата нечистота, която приемате от болните с които се занимавате!

- Това е истина господине, това е една празнина в нашата наука! Но кажете ми, ако знаете сега в конкретния случай какво да правя със самия себе си?

- За днес, още сега идете на екскурзия до където стигнете -вятърът да Ви одуха!

- Истина е, вятърът възстановява кръвообращението, но моето кръвообращение не е нарушено.

- Всичко в живия организъм е във връзка. Тези смущения, които изживявате, непременно са нарушили и кръвообращението Ви!

Съществата, които са се вкопчили в тебе, не обичат планината, височините! Те живеят в низините, също и психичните низини са техни благоприятни условия. Щом се изкачите на високо, става и съответното изкачване и в психиката Ви, с което създавате за тях неблагоприятни условия да останат във Вас. Те не обичат студа и неудобствата! Създайте им неудобства, и те ще Ви напуснат!

Можете също утре да вземете изчистение, направете си клизма и после изпийте няколко литра гореща вода.

- Като че ли има нещо вярно, правдиво в съветите Ви, но ми се струват много наивни!

- Тези същества, които са Ви обсебили, най-добра среда за техния живот са болните стомаси, болната храносмилателна система! Лишете ги и от тези благоприятни условия!

Ако изпълните всичките така наивни съвети, ще се освободите и може би няма да стане нужда да ме търсите повече. И Христов му каза: „Сбогом!” - И без дума повече да каже, си влезе.

Ясно беше, че господинът не остана много доволен, но с една малка надежда си отиде.

- Вие господин Христов, и лекари лекувате! - каза Андрей учудено. -Дали и аз не съм луд?! Струва ми се като сън всичко, което видях при Вас!

- Най-трудното нещо е, на лудия да му докажеш, че е луд! Щом допущаш, че си луд ти вече си излекуван. Ти още много малко си видял и още по-малко разбрал от това, което има тук, което става около тебе и в тебе! А колко още много има, но не можеш да носиш!

- Всичките, които живеят тук, все като Вас много ли знаят?

- Да провериш това, е твоя работа.