Jump to content

214. В природата има закон, според който всяко нещо става на своето време и място


Recommended Posts

214. В ПРИРОДАТА ИМА ЗАКОН, СПОРЕД КОЙТО

ВСЯКО НЕЩО СТАВА НА СВОЕТО ВРЕМЕ И МЯСТО

Андрей се върна и седна на мястото си. Ясно личеше, че напрегнато мисли.

- Господин Христов, кой Ви научи на всичко това - кой Ви научи? -Ето аз, господинът и всички, които видях да идват при Вас, карате им се, ругаете ги, гоните, а мене разплакахте!... Плачем и Ви благодарим! Вие сте велик човек!

- Учителя, Учителя, Учителя е велик! Но за какво бяхме говорили? -запита Христов, като че беше се завърнал много отдалеч.

- Щяхте да ми кажете точно какво ще стане от мен.

-Достатъчно е, което ти казах. Знай, ще стане нещо хубаво. Да оставим по-нататък Бог да си каже думата, Той да го направи още по-хубаво. Ако настояваш, ще ти кажа, но с това ще се загуби една част от вероятността да се сбъдне - такъв е закона. За красивите, великите неща не трябва да се говори, те трябва да останат в тайна, в мълчание! Цветята цъфтят в мълчание, плодовете зреят в мълчание. Никой не знае как става това!

По този въпрос и по всички въпроси, които само загатнахме, ще говорим друг път, ще имаме време да говорим и върху други въпроси. В природата има закон, според който всяко нещо става на своето време и място. Мен ме интересува друг въпрос.

Андрей си помисли: „И той е егоист, иска да говорим само това, което го интересува, а което мен интересува, казва - друг път!” Христов само го стрелна с поглед, и тази мисъл се изпари от главата на Андрей.

- И друг път ли ще ме приемате? - запита Андрей объркал се, като хванат на местопрестъплението.

- Аз вече ти казах, няма какво повече да ти декларирам. Всичко, което кажа, го правя! Ще те приемам още много пъти - с тебе имаме да разискваме по важни въпроси.

Андрей в себе си на няколко пъти повтори: „Да разискваме”.

Христов знаеше, че след няколко часа Андрей го очакваха големи страдания и противоречия, че смъртта цяла нощ щеше да чука на вратата му, затова искаше да създаде в него надежда да се противопостави на смъртта.

Христов отново надникна в коректурите на бюрото си и зачете: „... Но онзи, който вижда плитко, ще се спре на противоречията, а който вижда дълбоко, ще мине зад противоречията и ще измери единството, в което е истината.”

Андрей го прекъсна:

- Вие сте писател, и пишете много особено!

- Писател съм - и извади от една етажерка няколко книги, и почна да му казва заглавията им. - На Андрей направи впечатление заглавието на една - „С Христа”, и си помисли: „Пак нещо църковно, религиозно, попско, мирише на тамян!” - Христов му хвана мисълта и каза:

- Не бързай да си даваш мнението - прочети я, пък тогава.

- Аз мисля, че има връзка между заглавието на една книга и съдържанието й - възрази Андрей.

- Има, разбира се, че има. Ако няма връзка, какъв смисъл би имало заглавието?

- Вие на книгите си поставяте особени заглавия, които звучат религиозно, проповеднически..., а това на мен никак не ми харесва!

- Добре, ще говорим, когато ги прочетеш. - И продължи да чете от коректурите: „Падането трябва да е предговор за по-високо качване, стъпало за по-високо повдигане, условие за еволюция. Не падането, а изкачването трябва да се посочи като идеал.”

- На моето падане, Вие така ли гледате?

- За мен няма друг начин на гледане.

И тази мисъл, беше още една живителна струя в живота на Андрей. И думите, мислите, интонацийте, усмивките при Христов бяха средства, той с тях действуваше на душите, също като с киселини, основи и соли, реактиви, катализатори и пр. действа опитния химик в кабинета си.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...