216. Новият писател трябва да съдейства на еволюцията в живота на човеците

[Ани]

216. НОВИЯТ ПИСАТЕЛ ТРЯБВА ДА СЪДЕЙСТВУВА

НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ЖИВОТА НА ЧОВЕЦИТЕ

Крилете на фантазията на Андрей се разпериха и той литна!... Видя се писател!... Беше привечер, излязъл да си направи разходка по булевард „Цар Освободител”, и се отби в кафенето на писателите, в което всяка вечер отиваше. Познатият му келнер го посрещна с поклон и усмивка, предложи му свободната маса до витрината, която гледаше към булеварда, застана мирно, готов да изпълнява всичките му заповеди. Андрей като писател, заговори с писатели и от съседните маси, покани ги на своята маса, поръча и на тях кафе и потъна в разговори за изкуството. Разбира се, той не забравяше от време на време, уж мимоходом да погледне към булеварда, дали минувачите го гледат. И там срещаше любопитните погледи, дори чуваше да си казват: „Това е известния писател!...” И после си отмахваше уж разсеяно погледа, и продължаваше сериозния разговор с колегите си...

Друг път Андрей си мечтаеше как съчиненията му ще бъдат преиздавани много пъти, той ще стане богат, ще бъде притежател на многостаен апартамент - най-комфортно обзаведен, ще се ожени за красива жена, ще си има красиви и способни деца, ще си построи вила, кола... И за още много неща мечта. През това време Христов почистваше праха от книгата, и го наблюдаваше. После прекъсна мечтите му, като го запита:

- Какво си мислиш?

- Видях се знаменит писател!

- Така ли, че това е много хубаво! Всички неща най-напред се осъществяват в мисълта, и после във физическия свят. С това ти си поставил вече началото. Разкажи ми как се видя? - И Андрей най-чистосърдечно, което му беше естествено, разказа в най-големи подробности. Христов го изслуша внимателно, и когато Андрей млъкна, заговори сериозно:

- Ти и всички хора и сега могат да се разхождат по булевард „Цар Освободител”; да ходят в кафенето на писателите; да пият кафе с писатели; да гледат през витрината... Много са хората, които имат разкошни апартаменти, жена, деца, вили, коли и правят и имат още много неща, без те да са писатели!

Андрей го гледаше и слушаше въпросително. - Наистина писателя е човек, както всички останали хора и в същото време е и нещо друго, каквото не са останалите хора - писател. Като писател той прави това, което останалите хора не могат да правят.

- Това ми е и ясно и не ясно - възрази Андрей: - Но кажете, ако обичате Вие как разбирате писателя.

- Аз вече ти казах. Остава още да добавя, какъв трябва да бъде новия писател.

- Тъкмо това и мене интересува, защото аз искам да съм от новите писатели, да съм първия! - Христов го погледна и радостно и снизходително, и после си помисли: „Ще ти пати главата, косата ти ще побелее!...” И като прецени какво може Андрей да разбере, заговори му за писателя в границите на неговото съзнание:

- Писателят, новият писател е много зает с четене, писане и мислене върху проблемите, които трябва да прокара в своите съчинения, затова той няма време да се разхожда по булевардите и да стои по кафенетата.

-А от къде ще черпи сюжети на своите произведения, от къде ще черпи вдъхновение? Нали има нужда да се разхожда, да си почива, да разговаря с други писатели? Всичко това е най-удобно в кафенето на писателите.

-Тежко е на този писател и на неговите четци, които четат произведения, написани от сюжети и вдъхновения от булевардите и кафенетата! Това са псевдо писатели. Техните писания са опушени, миришат на тютюн, алкохол, в тях се чува шум от търкане на подметки по паваж. В кафенетата, булевардите, кръчмите, вертепите е показан живота, който не трябва да се живее, защото това е отрицание на всякакъв живот - това не е живот!

- Но нали трябва да се покаже на четците и тази страна на живота? -свари да възрази Андрей.

- Тя е факт, всички я познават, и ако някой не я познава, по-добре е, че не я познава. С такива писания светът е препълнен, те нищо добро не са донесли на хората. Такива писатели поднасят на своите четци в красиви подноси отрова - смърт!

- Например? - извика, не можал да се въздържи Андрей.

- Джек Лондон в своя „Мартин Идън” - цялата световна литература е препълнена с такива произведения. За нас е важно какъв трябва да бъде новия, истинския писател.

Новия писател* чувства непрекъснато отговорността за това, което пише, какво въздействие то ще има върху читателите и върху самия него, дали то съдействува на живота, на еволюцията или на смъртта и инволюцията.

[*С настоящето издание на „Съветникът”, се прави един опит за съдействие от съставителя на „Изгревът”!].

Този писател знае, че дали той съзнава или не съзнава тази отговорност, той отговаря и заплаща скъпо със страдания.

- Защо? - запита Андрей.

- Ако обърка пътя на четците си, техните страдания тегнат върху блюдото на неговата везна.

- Но и това ли трябва да мисли писателя?

- Разбира се, това за писателя е най-важното!

- Добре, но писателя няма ли да увисне във въздуха, ако няма връзка с народа, с живота? - забеляза важно Андрей.

- Въпросът ти е уместен, но кафенетата, булевардите, вертепите..., това не е живота, това е отрицанието на живота!

- Тогава според Вас кое е живота?

- Великото и красивото в природата, в обществото и душите на великите хора. Какво е отношението между бащата и детето? Принципно бащата е миналото, а детето е бъдещето. Бащата е излязъл напред в живота, минал е пътя, по който детето за бъдеще ще мине. Бащата съдържа живота на детето в себе си тъй, както миналото на природата, обществото, великите хора и бъдеще на народа. Бащата, природата, великите хора, писателите са излезли напред в живота.