Jump to content

225. Естествената бариера, която спираше мнозина


Recommended Posts

225. ЕСТЕСТВЕНАТА БАРИЕРА, КОЯТО СПИРАШЕ МНОЗИНА

Често посетителите на Христов биваха свидетели на неща, с които не бяха съгласни, защото те не съвпадаха с техните разбирания и не можеше да бъде другояче, защото целокупния живот на Христов се основно различаваше по форма, съдържание и смисъл от живота на всички останали хора. Тъкмо в това различие, беше новото. Посетителите биваха свидетели само на част от процеси, не знаеха тяхното минало, не знаеха и какво щеше да бъде тяхното бъдеще. По тази причина изваждаха си погрешни заключения, което създаваше в тях условия за критика.

Също, повечето от посетителите не бяха осъществили много от своите мечти и идеали и вместо да потърсят начин, да направят усилие да ги осъществят в собствения си живот, те ги проектираха, искаха Христов да ги осъществява, без да знаеха, че всеки човек имаше нещо специфично, което да осъществява в живота си. Затова искаха от Христов да мисли, чувства и постъпва както те мислят, че е право. Разбира се, Христов не се смущаваше от това какво те мислеха за него, той държеше за техните разбирания дотолкова, доколкото те да не превишават противоречията, които можеха да носят.

Всичко това и още много неверни неща те разпространяваха сред обществото, което излагаше него и Братството.

Разбира се, той не мислеше за себе си, че могат да го изложат, още по-малко можеха да изложат Братството, защото диаманта според него нищо не е в състояние да го изцапа! От това се интересуваше дотолкова, че разпространителите ставаха проводници на тъмните сили и щяха да носят последствията от това, и че те вече създаваха условия в себе си да постъпват погрешно, което щеше да им донесе много и силни противоречия.

Христов и това използваше за добро, намираше положителното му място в живота, защото знаеше, че ако той не им го каже, те когато и да бъде, ще видят истината. Тези клюки бяха взели такива размери, че той на няколко пъти беше изправян да отговаря пред следователите. Той, понеже познаваше законите на човешката душа и нейните пътища в живота, не се сърдеше, нито възмущаваше и отчайваше, и още по-малко отказваше от своя път в живота - да помага на всички, които искаха неговата помощ. Напротив, използваше това, за да направи връзка със следователите и прокурорите си, и в техните души да посее семената на новото. За своята работа той на никого не даваше никакви обяснения. Отговаряше направо пред Бега и Учителя. Това разбира се не показваше, че не признава и не зачита обществените закони, тъкмо напротив, написаните закони, от които се ръководеше включваха в тях и обществените.

Клюките и неверните слухове, за него имаха и друго значение. Те служеха като естествена бариера, пред която се спираха всички, които идваха при него! При тази бариера се премерваха техните нужди. Ако наистина бяха големи и жизнено важни, те я преодоляваха, въпреки всичко отиваха при него. А тези, които го търсеха само от любопитство, оставаха отвъд бариерата. Ако всички, които пожелаваха да отидат при него, не биваха спирани от тази бариера, той не би бил в състояние да ги приеме по липса на време и сила. Затова не се сърдеше.

Андрей вървеше по друг път от другите, по съкратен. Както Христов обичаше да се изразява „по съкратената процедура”, защото беше изостанал много. Сега трябваше да тича! И все пак, държеше сметка за възможностите му, и винаги му даваше необходимата почивка.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...