Jump to content

226. Страхът от уволнението на работника и чиновника


Recommended Posts

226. СТРАХЪТ ОТ УВОЛНЕНИЕТО НА РАБОТНИКА И ЧИНОВНИКА

- Хайде, разкажи да видим, какво е положението на днешния чиновник - каза Христов и се намести удобно.

Андрей сега беше като навита грамофонна плоча - готов да разказва, защото през целия си живот силното му желание да разказва, беше възпрепятствувано от заекването му.

- В главата на всеки чиновник беше залегнал страхът от уволнението, страхът за насъщния, защото освен обикновените изненади, които му носеше всеки ден, той можеше да бъде изненадан с уволнение, без за това да има някаква причина. Съвсем не се гледаше дали е чиновника добър или лош в службата си - това са неща без значение! За службата на някой набелязан за уволнение чиновник, чакаха най-малко стотина души. Кандидатите често посещаваха учреждението, където очакваха назначение, влизаха в кабинета на началника, личния състав, там шушукаха, показваха му разни документи: квитанции за изплатени членски вноски на партията, от която беше министъра на това учреждение; документи, че е записан за съответния партиен вестник; внесъл доброволната си за Партиен дом, за печатница и др., които началникът уж мимоходом разглеждаше като маловажни. Почваше да ехти, да пухти, уж се тревожи, че няма вакантни места, взема загрижени пози, после с отегчение взема телефона - уж говори с министъра, и след тази подготовка пристъпваше към най-важното.*

["Виж „Изгревът”, т. 22, с. 617-622: Учителят Дънов за болшевизмът и комунизмът.]

На шега пита кандидата:

- Годината колко месеца има? - Много проста гатанка, всяко дете ще я реши, но ако кандидата за службата я реши както детето - 12 месеца, сигурно няма да бъде назначен! Ще го остави да зрее, да походи без работа, да погладува, да мисли върху гатанката. И чак, когато отговори, че годината има 11 месеца, или за още по-голяма сигурност, ако каже - 10, непременно ще бъде назначен!

Някой от тези началници са толкова нахални, че направо казват: „Ще те назначим, но ако два месеца във ведомостта само се разпишеш!...” А чувал съм, че някой дори вземали по три заплати. Разбира се, назначението става по-леко и по-бързо, ако кандидатът има красива и млада жена, и тя ходи да му търси работа. Днес, за една писарска длъжност се подават по сто-двеста заявления. Разсилните и писарите, се назначават лично от министрите.

Тук се намеси Христов:

- Затова положението на държавата и министерствата е толкова лошо! Министрите се занимават с назначаване и уволнение на разсилни, а министерската работа няма кой да работи.

- Точно така е господин Христов! - извика Андрей и продължи:

- Сутрин чиновниците отиват на работа със страх, подсилван от мяркащите се и шушукащи с началниците кандидати за техните длъжности. Когато началникът излизаше, чиновниците почваха да си разказват сънищата, които бяха сънували през нощта и ги тълкуваха все в светлината на уволнението им, което с ужас очакваха, като че от живота щяха да ги уволнят!

Целия ден те преминаваха под този тормоз на страха! Ако не

дай боже началникът погледнеше някой от чиновниците по-особено, или го запиташе за някакви справки за семейното му положение, веднага пред очите на чиновника заставаше като прокоба страшната картина на безработицата. Той изтръпва, езикът му обезсолява, смъртен ужас го обхваща!

[*Учителят Дънов за класовата борба - виж Изгревът”, т. 22. с. 660-664. ]

Разбира се, уволнението не ставаше без необходимата за това демагогия, защото управляващите се грижеха уж за уволнените, гледаха при това за семейното им положение, но никой не им вярваше. Набелязания чиновник веднага сгазваше в краката на началника жалките останки от честолюбието си, и почваше да се моли, да обяснява, че няма странични доходи, поддържа не само жена и няколко деца, но и стари родители, има партийна книжка, изплатил членските си вноски до края на годината, дал „доброволно” пари за Партиен дом и вестник. След кратко колебание казва, че е назначен само преди една година и още не е изплатил задълженията си към хлебаря и месаря, и че е решил гатанката - годината има 10 месеца!...

Фабриките и работилниците се затварят, работниците остават на улиците, занаятчиите отдавна са затворили дюкяните си. по-силните станаха хамали, общи и фабрични работници, слабите и възрастните станаха просяци.

Преди няколко месеца уволниха 50 000 работници, ето от днес уволняват още 50 000 работници. Икономическия ни живот все повече замира. Всичките тези 100 000 уволнени, навлизат в армията на безработните.

Четете вестниците „Ехо” и „Пладне”, за да видите и се уверите в тежкото положение на работниците. Но и на селяните не е по-добро положението, защото цените на техните произведения всеки ден спадат, по липса на пазар.*

[*Виж „Изгревът”, т. 22, с. 623-626 - „Учителят Дънов за болшевиките и за българите, които трябва да намерят своя Учител”.]

Изобщо, положението на целия трудящ се български народ е много тежко! Чиновници, работници и селяни са бездушни роби, които от сутрин до вечер треперят за службите си! Но затова пък дълбоко в душите си са непримирими, те гледат хищно към богатите, чорбаджиите, виждат в техните натрупани богатства своята пот и кръв, незаплатения си труд. С идването на всеки ден злото расте, нещо подмолно клокочи, бушува!

Министрите, управниците, захласнати и увлечени от властта и своите гешефти, не могат да видят къде отива положението на народа и държавата и какво ги чака, когато това стихийно недоволство се отпуши!

Това, което Ви разказвам е нищо в сравнение с това, което е в действителност. Вие елате на събрание или митинг на работническата партия, да чуете и видите лично какво е положението на работниците и държавата, да чуете от устата на другарите Русинов - Червения поп, Милев, Коферджиев, Кюлявков...

За нашите управници е в сила максимата: „След нас и потоп!”... Но подмолчите потоци се показват тук и там на повърхността в демонстрации, митинги, протестни събрания, уличните борби на студентите против Цанков, провокации... Ето, и аз от днес съм безработен, влизам, вливам се в този буен и мътен поток на безработните, но казвам: „Колкото по-зле, толкова по-добре!” Питате ли ме как ще си намеря работа, в тази страшна като смъртта безработица? Само като си помисля, обхваща ме лудост!

И млъкна. И после, като че подтикван от самия дявол, каза: - На Вас тук ви е добре! Напуснали сте реалния живот, нищо не знаете от положението на народа!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...