Jump to content

230. За кого трябва да се ожениш


Recommended Posts

230. ЗА КОГО ТРЯБВА ДА СЕ ОЖЕНИШ

Христов слушаше разказите му, и го сравняваше с главния герой на своята трилогия „С Христа” - Генко Орлето. Андрей беше един действителен Генко.

Хората, които идваха при Христов, колкото да бяха като кривоъгълни, остроъгълни и неправилни форми, характери, той като добър майстор зидар, който строи с недялани камъни, намира мястото на всеки камък в градежа си. Христов всичко, което съществуваше, поставяше на съответното му място, осмисляше го, като се ориентираше от нещата в природата. Не само това, но той това правеше и със собствените си мисли, чувства и постъпки.

Андрей се сети нещо друго, и спонтанно запита:

- Колко е часа? - Христов му посочи часовника на бюрото, защото по принцип не изпълняваше чужди воли. - Пет е, а в шест и половина имам среща. За да съм точен, от тук трябва да изляза в шест часа. — И очите му се затваряха, а той климаше за сън и умора.

- С кого имаш среща в този студ? - Запита Христов и си помисли: „Ако тази сутрин беше са самоубил, щеше ли да отидеш на среща?“ Но друго му отговори: - Какво ще ходиш на среща в този студ? Виж, тук как е топло, как интересно си говорим, ще останеш до 20 часа, да се знае, че си направил визита от 12 часа. - Андрей имаше едно смесено и неразбрано чувство на страх и срам да каже с кого има среща, и все пак макар и със смущение започна:

- Господин Христов, Вие сте умен и добър човек, ще Ви разкажа, защото зная, че ще ме разберете. - И още повече се смути, че ще каже и иска нещо нередно, не както трябва - тъкмо сега да отиде на среща! Но насили се, и започна: - Годен съм, разбира се негласно, и след Коледа мислех да се венчая.* [*„Изгревът”, т. 22, с. 638-641.]

Тези неприятности, които изживях, ме изнервиха! Веднъж се нервирах и скарах с приятелката си. Въпреки това тя дойде срещу Нова година, влезе в магазина, тъкмо когато и инспекторите влязоха да ми правят ревизия. И тя ми предложи заедно да прекараме Новата година. И понеже бях възпрепятстван тогава, обещах й за тази вечер да се срещнем.

Христов спонтанно си мислеше: „Всичко ти тръгнало по мед и масло, само това ти липсваше, да ходиш на срещи и да се жениш!” Андрей почувства мисълта му и млъкна, дръпна се вътрешно и поиска да отклони тази тема на разговор с друга. Но това Христов никога не позволяваше нито на Андрей, нито на когото и да било друг, затова заговори сериозно:

- Оженването наглед е най-лесната работа - тя всякога може да стане! Но казвам ти, голяма услуга ще ми направиш, ако още тази вечер ми разкажеш всичко каквото знаеш за положението на работниците. Отложи срещата си за друг път, още повече, бил си скаран с любимата си!

- Но аз я обичам - от две години сме приятели! Тя макар да ми простей, но е много добра!

Христов се усмихна снизходително и въпросително, искаше да каже: „Съмнявам се в нейната доброта и в твоята обич! Като видя тази сутрин дворцовата чиновничка, очите ти бяха останали по нея!” Но веднага го освободи, поне външно:

- Твоя работа, каквото искаш прави, аз казах моето мнение и желание.

- Но до срещата има още два часа, през които ще Ви разкажа всичко каквото зная за работниците.

- Младий човече - започна Христов строго, твърдо и ядосано - запомни веднъж завинаги - така както си тръгнал, далече няма да стигнеш! Начина, по който мислиш, чувстваш и постъпваш, са те довели до това положение, в задънената улица на живота! Така повече не можеш!

Ти не беше ли същия, който ми каза, че можеш да ми говориш ден и нощ - 24 часа - сега, за два часа всичко ще ми разкажеш - кое е вярното?

По мое мнение, едното и другото от единия до другия край са лъжа! Ако искаш да успееш в живота, трябва да имаш една постоянна абсолютно неизменна мярка, с която да мериш и когато купуваш, и когато продаваш; когато имаш интерес, и когато нямаш интерес, която да е абсолютна, неумолима, и при всички условия на живота да бъде една.

Etc, часовникът е там - когато искаш, отивай си! Описваш ми тежкото положение на работниците, казваш, че искрено им мислиш доброто, готов си да дадеш живота си за тях... Откъде знаеш, че аз не съм този, който мога още тази вечер да подобря положението им, нали виждаш? - Искаше да му каже: „Царя ми е близък, този най-важния фактор в България!” - Ти и работническите водачи декларирате, готови сте да умрете за живота и свободата на работниците, а когато дойде до непосредствени дела ти не си готов да пожертвуваш някаква глупава среща с някаква жена!

От това следва, че жената за тебе е по-скъпа от живота и свободата на работниците!

Видя ли сега какво си, какво се крие в тебе, как се заблуждаваш, заблуждаваш и другите? Но на мене това не минава, аз искам дела! Едно говориш, а по съвсем друг начин постъпваш, нямаш линия в говоренето и постъпването. И капиталистите и буржоазните водачи и стражарите, и всички - говорят и постъпват като тебе. И ти си капиталист и стражар, но без капитали и пагони. Говоря ти така, за да видиш какво се крие в тебе и твоите побратими. Всичките - и работници и капиталисти и водачи, се ръководите само от непосредствените си интереси, а само кокетирате с великите идеи!

Така не може! На тебе ти е крайно необходимо, да дойдеш в реално отношение със себе си и действителността и със стимулите, които те движат - да видиш какво си, какво можеш и колко от това, което говориш и мислиш, отговаря на действителността.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...