Jump to content

1936_08_21 Външна и вътрешна любов


GDD

Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

ВЪНШНА И ВѪТРЕШНА ЛЮБОВЬ (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Царският път на душата", "Да им дам живот", Съборно Слово, 1935 –1936

Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г.

Книгата за теглене PDF

Съдържание

От книгата "Да им дам живот", съборни беседи - 1936 г.

Първо издание: София, 1936 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Да им дам живот", съборни беседи - 1936 г.

Второ (фототипно) издание, "Сонита", 1997 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

ВЪНШНА И ВЪТРЕШНА ЛЮБОВ

Съвременните хора говорят за истината без да я прилагат. Що е истина? Истината е най-реалното нещо в света. Какво виждаме в живота? – Че най-реалното нещо най-мъчно се изпълнява. Наистина, мъчно се говори истината. Какво остава тогава на човека? – Да учи. Той трябва така да учи, че всяко придобито от него знание да даде плод. Като не знаят, как и какво да учат, хората се запитват, къде ще бъдат, като заминат за онзи свят. – Те ще бъдат на това място, където са и сега. Други пък искат да знаят, добри ли са и колко са добри. Те не знаят, че доброто е плод, резултат на нещо. Когато отивате при някоя ябълка, вие вкусвате плода й, а после броите, колко плодове има. Също така и доброто у човека може да се определя по качество и количество.

Какво се иска от човека, за да развие и прояви доброто в себе си? – Той трябва да бъде послушен, да изпълнява Божиите заповеди, да върши Неговата воля. Въпреки това, хората се противят на тази Висша воля и се ръководят от свои разбирания, от свой план. Когото срещнете, всеки казва: Аз тъй обичам, тъй разбирам. И като постъпва според своите разбирания и желания, човек се изпитва, доколко има любов към Бога. За човека е важно да знае, каква и колко е любовта му към Бога, а не доколко Бог го обича. Животът се заключава в това, което човек има и което може да даде.

Ако имаш един приятел, за тебе е важно, доколко ти го обичаш, а не каква е неговата любов към тебе. Твоята любов тебе ще ползува, а той ще се ползува от своята. И в Писанието е казано: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят". Следователно, ако животът на някой човек е тежък, вината е в него. Той не люби Бога, вследствие на което не може да се ползва от благата, които Той е приготвил за него. И тъй, щастието на човека зависи от разбиранията му за живота. Има две разбирания за живота: външно и вътрешно. При външното разбиране човек търси външни удобства, външни блага. Той иска да забогатее, да придобие всичко онова, което животът носи в себе си. Като се стреми към външно богатство, най-после той забогатява, става милионер. Какво ще го ползват милионите? Той мисли, че като стане милионер, ще заживее щастлив, добър живот. Обаче, внезапно заболява и умира. Какво става с милионите му? Къде отива неговото щастие? Милионите остават на децата му, които започват да ги делят, да се карат помежду си, а щастието му отлетява. За да не се намерите в безизходно положение, спазвайте следното правило: Каквото богатство имате, дайте го на умни, на добри хора, а не на глупави, на лоши. Глупавите трябва да работят, а умните – да дават от себе си. Като разсъждавате и постъпвате по този начин, вие постепенно ще дойдете до вътрешно, дълбоко разбиране на живота, в което седи истинското щастие.

За да дойде до вътрешно разбиране на живота, човек трябва да учи. Някой казва, че много е учил, че чел Писанието десетина пъти. – Възможно е. Той може да е чел и учил много, а пък малко да знае. Той не знае толкова, колкото знаят мъдреците, светиите и гениите. Знанието е непреривен вътрешен процес. Човек ще работи, ще учи, ще върви, докато се домогне до разумните закони на природата, а не до законите на хората. За да се представи пред хората за духовно напреднал, някой казва, че не яде много, че се облича скромно. – Не, човек никога не трябва да преяжда, но трябва да яде сладко. Той трябва да се облича чисто, хубаво, но никога разкошно и кокетно. Ако Бог облича птиците и цветята с красиви дрехи, каквито и царете не обличат, трябва ли човек да се облича в дрехите на грешника, за да покаже своята скромност? Това не е право разбиране. Човек трябва да се облича красиво, за да задоволи, както своето чувство за красота, така и това на своите ближни.

Христос дойде на земята да покаже на хората, как да придобият великия и красивия живот в себе си. – Можем ли да видим Христа и днес? – Можете. Човек може да се срещне с Христа, когато пожелае, но затова се изисква от него доволство. Съвременните хора са недоволни от живота, постоянно коригират всичко, което Великият е създал, и при това искат да видят Христа и да се разговарят с Него. – Не, при тези условия това е невъзможно. Ще кажете, че за да види Христа, човек трябва да пости. Постът е метод за работа, но само чрез пост нещата не се постигат. Който пости, той малко работи, а повече съзерцава. Какво се придобива чрез съзерцанието? За да се ползва от съзерцанието, човек трябва да има любов. Без любов нищо не може да се постигне. Бъдещето, щастието и животът на човека зависят изключително от любовта му към Бога. Който няма тази любов, той трябва да учи, да работи върху себе си. Така ще придобие той живота и ще го осмисли. Мнозина се натъкват на противоречия в живота и, като не могат да се справят с тях, казват: Като отидем на онзи свят, тогава ще се разберем. Въпросът за онзи свят, за който хората говорят, е въпрос на съзнание. От съзнанието на човека зависи, как по-лесно и правилно да се справи с противоречията си. Ако се намерите в онзи свят, между ангелите, вие ще се смутите, ще се объркате. Онзи свят, както и физическият, има своя външна форма. Ангелите са облечени с красиви дрехи, каквито вие никога не сте виждали. Те работят неуморно. Като се намерите между тях, вие ще пожелаете да слезете на земята. Ще кажете тогава, че не ви е дадена работа, че не знаете, какво да правите. Не е така. Като ученици на земята, учителите ви са преподали много уроци, но вие не сте учили. Вие имате голяма програма за работа, но не сте я изпълнили. Когато учителите ви са преподавали, вие не сте слушали. Тогава умовете ви са били заети със странични въпроси, а не със зададените уроци. Когато професорът преподава, един от студентите мисли за пари, друг – за къща, трети – за женитба и т. н. Вие сте пратени на земята да учите, да слушате лекциите на своите учители и професори, а не да мислите за пари, за къщи, за женене. Умът на ученика трябва да бъде съсредоточен към онова, което му се преподава. Най-малкото отклоняване на ума му към една или друга страна, води ученика в други области, вън от истинския живот.

Като се казва, че човек трябва да учи, това не значи, че той нищо не знае. Много неща знае човек, но това знание е знание на миналото. Какво има да учи в бъдеще, това не знае той. За това знание, именно, се говори. Някой не иска да чуе, че още трябва да учи. Той мисли, че всичко знае, вследствие на което греши. Грехът, грешките не са нищо друго, освен неизпълняване на онова, което трябва да бъде. Щом има грях, това показва, че има закон, който държи човека отговорен за всичко, което върши. Ако нямаше закон, и грях нямаше да има. Казват, че някой момък или мома са сгрешили. В какво седи грехът на момъка, който обича една мома? Гръхът му седи само в това, че той обича една мома, която нищо не му дава. Той я обича с единствена цел да вземе нещо от нея. Това са човешки разбирания. Ако този момък обичаше момата безкористно, и тя щеше да го обича. Невъзможно е да обичаш някого, и той да не те обича. Това е закон. И в Писанието е казано, че Христос обичал Йоана. – Защо? – Защото Йоан обичал Христа. Никой не може да задържи любовта в себе си. Някой обича някого, но щом последният не постъпи, както трябва, той казва: Любовта ми към този човек охладя. Може ли любовта да охладява. Човешката любов охладява, но Божествената – никога. Казано е в Писанието: "Любовта ви ще охладее". Това значи: докато човек не се научи да обича, любовта му всякога ще охладява.

Съвременните хора са подложени на изпитания. Знанието им ще бъде изпитано. Като се намерите пред някакво изпитание, вие питате: какво мисли светът за нас? – Това не е важно. Светът е свободен да мисли, каквото иска, но вие ще следвате своя път. Когато Христос дойде на земята, светът не Го позна. И днес да дойде между хората, пак няма да Го познаят. Христос се пожертва, без да даде външен вид за това, без да говори на хората за тази жертва. По този начин Той показа, какво нещо е истинската жертва. Какво правят съвременните християни? – Като тръгнат в пътя, те веднага се отказват от всичко. По този начин те мислят, че са дошли до онова себеотричане, за което Христос говори. Те казват: Наука не ни трябва, жени не ни трябват. – Това са детински работи. Човек не се нуждае само от онова, което отдалечава ума и сърцето му от Онзи, Който е създал всичко. Бог иска всички хора да се обичат с Божествената любов. Като не разбират тази любов, хората се смущават. Щом се заговори за любовта, те се смущават. Дето има смущение, там свободата отсъства. Значи, свободата се заключава в любовта. Който люби, той е свободен; той не се смущава от това, какво хората говорят за него. – Ама хората не ме обичат. – Това не е важно. За вас е важно вие да обичате. В това седи силата на човека.

Казано е в Писанието : "Трябва да имате любов помежду си". Ще кажете: Имаме ли ние любов? – Всичко имате. Вие се намирате в положението на ученици, на които е предаден целия учебен материал, но те още не са го изучили. Следователно, нищо друго не ви остава, освен да изучите този материал и да го приложите. Някой казва: Малко неща зная. – Малко си учил. – Аз съм сиромах. – Малко си работил. – Слаб човек съм. – Малко си се упражнявал. Всичко зависи от вас. Човек живее в разумен свет, и от него зависи да учи и да прилага. Ако хората днес не се споразумяват, това се дължи на факта, че всеки човек си е създал свой собствен свят и живее според него. Добре е човек да изпита всичко, което той е създал, сам да се убеди, доколко неговите знания и разбирания са прави. Днес всички хора са поставени на изпитания – любовта и знанието им се изпитва. Всеки сам трябва да опита, колко е силен конецът, за който се държи любовта му. Ако конецът се къса, любовта му е слаба. Щом конецът не се къса, любовта му е силна.

За да даде тежест на проповедта си, някой проповедник усилва думите си, говори високо, със силен глас. Силата на пропо-ведта не седи в ударенията на слоговете, нито в громките слова. Силата на една проповед се заключава в живота, който проповедникът е вложил в нея. Силата на живота пък седи в любовта, от която той е проникнат. Като знаете това, вие не трябва да се самоосъждате, но да сте готови всеки момент да изправяте живота си. Всеки ще изправи живота си дотолкова, доколкото в даден момент може да направи.

Какво трябваше да направи първият човек? – Той трябваше да се въздържа, по-малко да яде, а главно да не яде от забраненото дърво. Какво направи той? Издържа ли изпита? – Не, първият човек яде, именно, от забраненото дърво. Тъй щото, това, което първият човек не можа да направи, вие ще го направите. Ще се учите на въздържане. Да се въздържа човек, това не значи да гладува, но да не преяжда. Ако човек преяжда, ще го сполети това, което никога не е очаквал. Въздържане е нужно на съвременния човек! Когато някой ви предлага от плодовете на забраненото дърво, вие ще му откажете. – Защо не искаш да опиташ един от тия плодове? – Защото не съм гладен. Някога съм опитвал тези плодове, и втори път не се решавам да ям от тях.

Едно нещо, което се изисква от човека, е да обича Бога. Когато обичате някого, вие ще се изпитате, него ли обичате, или Бога в него. Две са причините, за които човек може да бъде обичан: външна и вътрешна. Когато любовта се проявява външно, човек може да бъде обичан за красотата, за силата, за учеността или за богатството си. Когато любовта се проявява вътрешно, човек може да бъде обичан за някои добри черти на характера си, без да е богат, учен, силен. Човек може да изпита любовта си към Бога по два начина – външен и вътрешен. Когато някой обича Бога, и тази любов подобрява външните условия на живота му, това е външна проява на любовта. Ако стават подобрения във вътрешните условия на живота, любовта е действала във вътрешния живот на човека. Когато любите Бога, ще бъдете поставени на големи изпитания. Ако издържите, любовта ви е силна. Запример, някой е първостепенен учител, заема високо положение в обществото. Обаче, щом залюби Бога, веднага започват да го гонят, докато изгуби службата си. По този начин той ще изпита степента на своята любов към Бога. Ако любовта му е силна, той ще остане тих и спокоен в себе си и ще каже: Когато хората ме гонят, Бог ме приема. Който има любов към Бога, той лесно се справя и със сиромашията, и с богатството. Той се радва и на сиромашията, и на богатството. В сиромашията той изпитва едната страна на любовта, а в богатството – другата. За човека на любовта сиромашията не може да служи като спънка в живота му. Той знае, че като осиромашее, дават му се условия да забогатее. Като изгуби знанията си, дават му се условия да придобие нови знания. И тъй, човек е дошъл на земята да опита любовта си към Бога. Ще го хулят, ще го гонят, за да се развие неговата вътрешна любов. Като отиде на небето, и там ще изпитат любовта му. Ако красивата мома не изгони момъка, той няма да се върне у дома си. Ако кръчмарят не изгони пияницата от кръчмата си, той няма да се върне у дома си. – Ама не съм ли свободен да се върна у дома си, когато пожелая? Свободата се заключава в това, което човек сам може да направи. Христос казва: „ Който пребъдва в мене, него Отец ми ще почте". –Защо? – Защото всяко дърво, което не дава плод, отрязва се и се чака известно време, докато цъфне и отново върже.

Сега, за да се разбере Словото и за да се приложи, от всички се иска разбиране. Щом имате това разбиране, каквото пожелаете, ще го имате. Искате да станете богати – можете да забогатеете. Никой човек не иска да бъде сиромах. Това е неразбиране на живота. Въпреки това, човек осиромашава. Сиромашията трябва да дойде, за да опита човек красотата на вътрешния живот. Той трябва доброволно да раздаде богатството си и да приеме сиромашията. Това значи да използва човек разумно и богатството, и сиромашията.

Един английски проповедник отишъл на един далечен остров да проповядва Христовото учение между езичниците. Той раз-полагал с големи знания, но както ида проповядвал, никой не го разбрал. След 20 годишно проповядване, той дошъл до заключение, че проповедите му не били, както трябва. Той проповядвал по човешки. Като мислил дълго време, как да изпълни волята Божия, най-после решил да извика всички езичници при себе си и да им държи една проповед по нов начин, т. е. напълно съгласна с Христовото учение. Той им казал: Братя, Христос е проповядвал, каквото човек има, да го раздели с брата си по равно. Ако има две ризи, едната да остави за себе си, а другата да даде на бедни. Ако има два чифта обуща, единият чифт да задържи за себе си, а другият да раздаде. Каквото казал на езичниците, това направил. За да изпълни волята Божия, той раздал всичкото си богатство на бедните и останал последен сиромах. Това е едната страна на любовта. Макар и сиромах, той бил доволен, че изпълнил един от Божиите закони.

Съвременните хора се страхуват от сиромашията и казват: Какво ще стане с нас, като осиромашеем? Ами ако умрем? – Че и като богати, пак ще умрете. – Поне ще си поживеем малко. – Това още не е живот. Вие не сте дошли до истинския живот, да създадете едно общество на свети хора. Какво представя светията? Светията представя човек, на когото любовта е известна пред всички. Светията не може да бъде осъден, че не е направил нещо. Светията е навсякъде и във всичко изправен. Каквото има, той го раздава на бедни. Той свети отдалеч.

Следователно, докато сте далеч от хората, няма да мислите, какво ще правите на земята между грешните. Грешните ще оставите настрана. За да не се смущавате, ще извадите грешните хора и от ума, и от сърцето си. Какво правят те, това не е ваша работа. Че еди-кой си е дошъл на земята да учи, това е негова работа. Че еди-кой си не учи, и това е негова работа. Дали учи или не учи, това е за него. Ако учи, той ще стане учен. Престане ли да учи, ще остане невежа. – Ама аз говоря много. – За многото говорене една турска пословица казва: „Който говори много, той мяза на празна воденица". По цели дни воденицата държи една от най-красивите речи. Какво остава за воденицата? – Нищо не й остава. Искате да обърнете някого към Бога. Как ще го обърнете? Преди всичко, вие трябва да му дадете пример, да живее според Божиите закони, и тогава ще се занимавате с него. Ако и при това положение не можете да го обърнете към Бог, туй показва, че в метода ви липсва нещо. Ще приложите втори, трети, четвърти метод, докато най-после имате резултат.

Човек трябва да опита своята любов към Бога, за да може да въздейства и на другите. Днес е петък – денят, в който човек е бил създаден. – Защо е създаден човек? – Човек е създаден, за да опита своята външна и вътрешна любов към Бога. Едновременно с това той опитва и любовта на Бога. Едно от качествата на тази любов е даването. Един ден Бог казал на сатаната: Ти познаваш ли моя раб Йова? Видял ли си подобен на него? Сатаната отговорил: Йов е верен и добър твой раб, защото си му дал богатство, имот, говеда, лозя, синове и дъщери. Опитай се да му вземеш всичко това и ще видиш, каква е любовта му. Да обича човек Бога затова, че му са дадени ред блага, туй представя външната страна на любовта. Казвате: Да не дава Бог да минем през изпитанието на Йова! Ако Бог спре вниманието си върху някого, че е много напреднал, че любовта му е силна, веднага сатаната ще дойде при Бога да Го съветва да подложи този свой раб на изпит, да провери любовта му. Всеки е минал и минава през изпатанието на Йова, макар и в най-слаба форма: богат е бил, но изгубил богатството си. Жена, деца, приятели имал, но и тях изгубил. Ако сте издържали този изпит, вие сте се повдигнали. Ако не сте го издържали, пропаднали сте и отново трябва да го държите.

Мнозина мислят, че светът е създаден за тях. Отчасти те са прави, но всъщност Бог е създал света за себе си. Казано е в Писанието: „Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден син в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него". Следователно, може ли всеки, който казва, че светът е създаден за него, да даде своя син в жертва за Бога и да благодари, че синът му е заминал за другия свят? Оставете сина си да върви там, отдето е дошъл. Радвайте се, че той е свободен да върви, дето иска. Не е важно за вас, че сте изгубили приятеля си, или сина си. Важно е да не изгубите любовта си към Бога.

Сега, като говоря по този начин, вие мислите, че сте на театър, че гледате някаква пиеса и се чудите, защо актьорите играят така, а не иначе. Докато седите всред публиката и гледате, как актьорите играят една или друга драма, вие никога няма да разберете истината. За да разберете истината, вие сами трябва да станете актьори, и то първокласни. Щом поиграете и посвирите малко, казвате: Дотегна ми вече да свиря. – Щом ви дотяга да свирите, вие не сте разбрали живота. – Еди-кое си парче не мога да свиря. – Всички парчета ще свириш. Докато не сте дошли до пълно разбиране на живота, любовта ви към Бога е слаба. Това не е съдене, нито е за упрек, но така седи истината. Казват, че Бог ще отхвърли грешника от лицето си. Така е казано и за израилския народ, но не се минава много време, и Бог се обръща към него с думите: „Израилю, обърни се към мене!" Бог изпитва любовта на хората по различни начини. Когато хората се оплакват от съдбата си, Той поглежда към тях и се усмихва. Казват, че Бог се гневи. – Не, гневът на Бога е усмивка, която Той отправя към онези, които роптаят против съдбата си. Този гняв представя огъня, на който хората готвят яденето си. Хората криво разбират Божия гняв. Докато не се научат да търпят, със смирение да носят страданията си, те не разбират живота, не разбират Божията Любов. Това показва, че те са слаби хора.

Търпението показва силата на човека. Който търпи, той е силен човек. Докато се ползва от благата на живота, човек е добре разположен. Щом се отнеме едно от тия блага, разположението му изчезва. По този начин невидимият свет изпитва любовта на хората. Когато учителят преподава, ученикът слуша, разбира и мисли, че много знае. На другия ден учителят го извиква да разкаже урока си, но той нищо не знае. – Защо? – Не го разбрал добре. Докато е седял на мястото си, ученикът мислил, че всичко е разбрал. Щом излезе пред учителя си, оказва се, че нищо не е разбрал. Разбирането седи в приложението. Ученикът не може да приложи това, което е разбрал. Значи, вътрешно ученикът може да разбира нещо, но щом дойде до външно приложение, оказва се, че нищо не е разбрал. Следователно, ако човек не разбира едновременно външната и вътрешната любов, той изобщо не е разбрал любовта. Ако човек не показва любовта си към Бога външно – за всичко, което му е дал, и вътрешно – за всичко, което му е взел, той не е разбрал любовта. Ако Бог вземе едно нещо от човека, в замяна на това ще му даде друго нещо. Всеки е имал тази опитност и може да я има. – Кога? – Когато се откаже от лакомството си да придобива все повече и повече. Какво спечелиха рибите със своята алчност да имат много деца? Рибите се размножават извънредно много, но в края на краищата сами се изяждат. В моретата и реките, дето те живеят, съществува крайно самоизтребление. При това голямо размножаване, как може майката да изрази любовта си към своите деца? Кое от тях повече ще обича? Ще кажете, че майката трябва да обича всичките си деца еднакво. Това е невъзможно. Ако изучавате живота на птиците, които имат по пет-шест малки, ще видите, че майката обича едно от тях най-много. Пиленцето, което майката обича най-много, обикновено седи най-близо до нея. До него се нареждат останалите пиленца, според степента на майчината любов към тях. Това се забелязва даже и между хората.

Следователно, когато се оплаквате, че някой не ви обича, това показва, че този човек обича вече някого. Той може и вас да обича, но ще бъдете на второ място в любовта му. Искате ли да бъдете на първо място в сърцето на някого, потърсете такъв човек, който не обича още никого. Когато някой казва, че е нещастен, това значи, че той не е намерил човек, който да го обича. Да обичаш някого, това значи да го направиш щастлив. – Как ще го направиш щастлив? – Като му покажеш своята външна любов. Щом този човек дойде при тебе, ти ще му дадеш подслон в своята къща, ще го облечеш, ще го нахраниш и тогава ще го изпратиш да си отиде. Като опита външната любов, този човек ще се задоволи, ще бъде благодарен.

Сега аз говоря за любовта на земята. Тъй както днес хората изявяват любовта помежду си, тя не дава никакви резултати. Или по-право, резултатите, които хората очакват от любовта, няма да ги получат. Момък обича една мома, върви след нея, иска да отговори на чувствата му. Тя не го обича, но не може да му каже истината. Той чувства, че тя не е разположена към него, вследствие на което усеща голяма празнота: ходи отчаян, неразположен, не може да работи. Момата не може да отговори на чувствата му, защото носи друг момък в ума си. Какво трябва да прави той? Такова е положението на съвременните хора по отношение на любовта. Въпреки това, те казват, че са вярващи. От кои вярващи са те? – От ония, които вярват, само когато им се дава, а не и когато не им се дава. За мъдрия, за любещия човек въпросът седи другояче. Те вярват и любят и когато им се дава, и когато не им се дава. Като не разбират тия работи, хората се учудват, как е възможно да вярваш и да обичаш, когато нищо не ти се дава. Те се чудят, защото се намират в положението на деца. Когато малки деца отиват на театър, да гледат някоя сериозна пиеса, те не я разбират и казват, че не им харесва. Човек не харесва това, което не разбира. Щом разбере нещо, той го харесва. Не харесвате някой човек, защото е разточителен. В някои отношения разточителността е подобна на преяждането. За да се освободи от този недъг, човек трябва да се въздържа, малко да яде. Първият човек е съгрешил, благодарение на невъздържането. Същото може да се каже и за съвременните хора. И до днес хората ядат от плодовете на забраненото дърво, вследствие на което страдат.

И тъй, всички хора, които изучават външната любов и живеят в нея, са недоволни, нещастни. Започнат ли да изучават вътрешната любов и да живеят в нея, те ще се освободят от всички несгоди и нещастия в живота. Много естествено! Когато човек изгуби всичко в живота си, един след друг близките му го напущат. Само един ще остане при него. Кой ще бъде този един? – Който го обича безкористно. Само неговият конец на любовта ще издържи на всички изпитания. Добре е човек да бъде богат, но това е само външната страна на любовта. Той е научил само едната половина на любовта. При това положение, докато сте на земята, ще бъдете добре. Щом отидете в другия свят, ще бъдете зле. Казва се, че онези хора, които са грешили на земята, в онзи свят ще бъдат на вечни мъки. Мъчението на тези души в онзи свят се дължи на обстоятелството, че се лишават от благата, които са имали на земята. В Евангелието се говори за богатия, който след смъртта си отишъл в ада на вечни мъки и страдания, а бедният Лазар отишъл в лоното Аврамово, да благува. Богатият бил в големи мъки, понеже на земята живял само във външната любов. Щом изгубил условията на тази любов, той се намерил в тежко положение. Лазар пък изучавал вътрешната любов и живял в нея, поради което в онзи свят бил поставен при добри условия. Христос казва: „ Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си". Това значи: ако Словото Божие не стане плът и кръв за човека, той няма живот в себе си. Като слушат да се говори за външна и вътрешна любов, някои казват, че са готови да служат на Бога. Те могат да бъдат готови да служат на Бога, но дали начинът на тяхното служене е богоугоден? Бог никога няма да каже, че не Го обичате. Той ще ви погледне и ще каже: Това са деца, които търсят любовта отвън. За онези хора, които Му служат правилно, Той казва: Това са умни деца, които търсят любовта отвътре. Между първите хора, които служат на Бога по външен път, стават големи спорове за първи места. Щом искат да заемат първи места, те не трябва да влизат в общества. Пък този, който проповядва, и той не трябва да говори на много хора. Нека покани само един човек и на него да проповядва. Ще му даде първо място и по този начин всякакъв спор ще се избегне. Щом дойдат много хора, те ще започнат да спорят помежду си, кой да седне на първо място, кой отдясно, кой отляво и т. н. Кои хора спорят? Спор се води само между хората на външната любов. Казват на едного да отстъпи. – Как, все аз ли ще отстъпвам! Нека друг отстъпи. – Един все трябва да отстъпи. Всички хора не могат да седят на едно място.

Христос казва: „Ако пребъдете в любовта ми, каквото поискате, ще ви се даде". Когато изучава тази любов, човек пребъдва в нея и, каквото пожелае, всичко му се дава. Които са я опитали, те знаят, какво представя Божията Любов. Които още не са я опитали, ще я опитат. Докато не са минали през нея, те се оплакват, че са изгубили всичко в света. Не се оплаквайте, но стремете се да придобиете тази любов. Ако не я придобиете, вие ще се раждате и прераждате със сегашните си разбирания. Когато се говори за прераждане, хората искат да се преродят, но да бъдат богати, а не сиромаси, да слугуват на хората. Значи, като богати, хората искат да имат пари, имоти, слуги, на които да заповядват. Какво ще бъде положението на богатите, които имат десетина слуги на разположение, а не знаят, как да се отнасят с тях? С тези слуги те ще се намерят пред големи изпитания. Хората искат да бъдат щастливи, да бъдат обичани. За да бъдат обичани, и те трябва да обичат, да ценят своите ближни. Не е достатъчно само да искате другите хора да бъдат изправни към вас. И вие трябва да бъдете изправни. Всеки човек служи като предметно учение, по което се познава, кой докъде е достигнал в развитието си.

Сега ние говорим за свят, който се отличава с голяма разумност, с любов, която е невидима, както микроскопическите тела са невидими без микроскоп. С невидимата любов можете да минете отвсякъде и то безпрепятствено. За да дойде човек до тази любов, едно се иска от него: да не яде от плодовете на забраненото дърво. Всичко можете да правите, но от плодовете на забраненото дърво да не ядете. Който яде от това дърво, той ще носи последствията на своето невъздържание. Въздържание е нужно на всички! Всички ще се учите на въздържание. – От какво да се въздържаме? – Ще се въздържате да не ядете от последното дърво на вашата райска градина, за да опитате вътрешната страна на любовта. Ако не можете или не искате да се въздържате, вие ще останете със сегашното си разбиране, със сегашното си развитие. Преди две хиляди години, когато Христос дойде на земята, хората не бяха готови да приложат вътрешната любов в живота си. И сега още не са готови да я приложат. Щом не са готови, ще страдат.

Големи страдания идат в света. – Кога ще дойде Царството Божие на земята? – В деня Господен. Този ден е един от тъмните Божии дни. Тогава слънцето, звездите ще изгаснат, и който може да запали своята свещ, той ще бъде на светло. Който не може да запали свещта си, той ще остане в тъмнина. Тъмен е денят Господен. Сегашните дни са светли, хубави, но денят Господен, който иде, ще бъде тъмен ден, придружен с бури, ветрове. За да посрещнете с радост този ден, вие трябва да имате запалена свещ, на която, при страшните бури и урагани, при всички несгоди, да можете свободно да четете. Съвременните хора са изучавали всички науки, но не и науката за живота. Като дойдат страданията, искат или не, ще им се наложи да я изучават. Страданията в живота не са нищо друго, освен условия за изучаване науката на великия живот.

И тъй, срещнете ли някой човек, не го осъждайте, че не върви по пътя, по който вие вървите, но вътре в душата си дайте му право, да живее, както той разбира. Да дадеш право на човека свободно да се проявява, това значи да дадеш възможност на Бога в него да се прояви. Щом ограничиш един, втори, трети човек, най-после и тебе ще ограничат. Страданията и нещастията в живота идат от ограниченията. Не ограничавайте нито себе си, нито другите. Дайте свобода и на външната, и на вътрешната любов. – Как? – Това ще изучавате сега. Като учите, вие ще дойдете до ред изяснения по този въпрос. Вие не сте готови още нито за външната, нито за вътрешната любов, т. е. не можете още да носите. Вие искате да живеете така, че никой да ви не смущава. Вие искате да ви обичат, а когато някой ви обича и започне да се върти около вас, да ви обикаля, казвате, че ви е дотегнал. Мома обича един момък, иска да се ожени за него. Щом се ожени за него, казва му, че й дотегнал. –Защо й дотегнал? – Защото седи по цели дни вкъщи и не работи. Когато изучавате истинската любов, вие няма да правите въпрос, че мъж ви не работи. Вие ще работите, а той ще седи вкъщи, докато съзнанието му се пробуди. В това седи силата и красотата на любовта. Щом мъжът ви не иска да работи, ще го оставите около огнището да размишлява, а вие ще отидете на работа. Ще работите, без да се оплаквате, без да го съдите. Като постъпвате така, съзнанието му ще се пробуди, и той ще благодари, ще ви възнагради за това, което сте направили за него. Лесно се живее с това разбиране. Без него, обаче, мъчно се живее. Като няма дълбоко разбиране на нещата, човек разглежда богатството, което му е дадено, и се чуди, какво да прави с него. Без това разбиране човек се намира пред две злини: външна и вътрешна.

Следователно, всички трябва да изучавате и да прилагате любовта, да видите, доколко обичате Бога и доколко – хората. Наблюдавайте се, да видите, каква е любовта ви към Бога и какво можете да направите за Него. Често някой ви дава много, но вие пак не сте доволни от него. Научете се, като ви дават, и вие да давате.

Сега, като се върнете у дома си, всеки сам да прочете 15 гл. от Евангелието на Йоана, да видите, какво ще разберете и какво заключение можете да извадите. Като изучавате любовта, ще разберете, че щастието ви зависи от външната и от вътрешната любов, от смяната, която можете да правите. Когато човек яде, щом се нахрани, престава да яде, не иска нищо повече. Обаче, в любовта не е така. Човек не може да каже, че не иска вече да обича. В любовта може да става смяна, но не и почивка. В любовта почивката подразбира смяна: външната любов може да се смени с вътрешна и вътрешната – с външна. Учението за любовта е предметно учение, което прави живота на човека лек и приятен. Ако си богат, радвай се на външната любов; ако си сиромах, радвай се на вътрешната любов. Ако си недоволен, това показва, че търсиш начини да разбереш любовта.

Като говоря за любовта, виждам мъчнотиите, на които се натъквате. Не е лесно човек да сменя външната с вътрешната любов и обратно – вътрешната с външната. Ако човек може да прави смени в любовта, това значи, че е научил изкуството на даването. Някой има богатства, скъпоценности, но никому нищо не дава. Щом дойде смъртта, всичко дава, остава други да се ползват от неговите богатства. Човек трябва да изучава смените в любовта. Това не става чрез насилие, нито по закон, но доброволно. Когато Бог види, че не си от разумните деца, Той казва: Хайде, синко, излез вън от рая. – Защо Бог изпъди първия човек от рая? – Защото той искаше да опита широкия свят. Докато нямаше това желание, той беше доволен от положението си. Щом се яви в него желание да влезе в широкия свят, да има големи придобивки, Бог му каза: Хайде, синко, излез вън от рая, да придобиеш това, което желаеш.

Съвременните хора са влезли вече в широкия свят. Какво трябва да правят там? Те трябва да изучават доволството – при всички условия на живота си да бъдат доволни. От осем хиляди години насам вие изучавате външната и вътрешната любов. Какво сте разбрали от тази любов? Като дойде на земята, Христос донесе едно учение, което искаше да приложи. То беше учение на пълната любов – на външната и на вътрешната. Що се отнася до външната любов, лесно се проповядва. Обаче, дойде ли до вътрешната любов, там се изисква сила и вяра. За тази любов Христос се намери пред кръста. Тогава Той каза: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша". И като видя, че не беше възможно, Той каза: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си. Да бъде Твоята воля!"

И тъй, изучавайте себе си, да видите, доколко имате външна и вътрешна любов. Ако Бог всичко ви е дал, и сте доволни, вие имате външна любов. Ако всичко ви е взел, и пак сте доволни, вие имате вътрешна любов. Не е лесно да се вземе всичко на човека, и той да мисли, че това е любов. Радвайте се и когато ви се дава, и когато ви се взима. Учете се от всичко, което става около вас, да видите, докъде сте дошли в развитието си. Който не е изучил външната любов, да я изучи. Който я изучил, да мине в областта на вътрешната любов. Като дойде до положение всичко да изгуби, той трябва да знае, че ще придобие живота. Когато Йов издържа изпита си, даде му се всичко в двоен размер.

Сега всеки човек трябва да изучава любовта за себе си, а не за другите хора. Мисли ли за другите хора, той спъва развитието си. Дойде ли някой човек при вас да му помогнете, направете това, което сте длъжни по отношение него. Вие не сте отговорни към целия свят. Не живеете само вие, не мислите само вие. Всички хора са еднакво отговорни. Следователно, вие трябва да знаете, че светът се развива точно така, както Бог е определил. Каквото и да правите, от вас нищо не зависи.

Какво трябва да придобиете? – Богатство. – В какво седи това богатство? – В нанизи, пръстени, огърлици – във великото учение на любовта. Ще изучавате външната и вътрешната любов. Ако външната любов не можете да изучите, и вътрешната няма да изучите. Законът е един и същ и за двата вида любов.

Божията Любов носи пълния живот.

3. Съборна беседа, държана на 21 юли, 1936 г. 5 ч. с. София. – Изгрев.

----

* Йоана 15

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата „Да им дам живот“, Съборни беседи (1936),

Първо издание по оригинал. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Външна и вътрешна любов

''Отче наш''

 

Ще прочета 15-та глава от Евангелието на Йоан.

 

В какво седи сега истината? Най-реалното нещо в света най-мъчно го изпълняват хората. Въпросът е за наука. Трябва да се учи човек. И като се учи, това, което трябва, да даде плод.

 

Вие си поставяте някой път въпроса: „Къде ли ще бъда аз в оня свят?" – Ще бъдеш там, дето си сега. После, вие искате да знаете колко сте добри. Доброто това е плод. Ще прочетеш на една ябълка колко плод има: една, две, три, четири, пет, десет, петнадесет, двадесет. Ще видиш по количество колко са и по качество какви са.

 

Та рекох кое е онова, което Бог обича? Хората се противят, те поставят един свой план, едно свое разбиране. Всеки казва: „Аз тъй обичам, аз тъй разбирам." Много добре. Като направиш тъй, както ти разбираш, в своето разбиране ти ще опиташ себе си. Ти ще опиташ доколко ти обичаш Бога. Не е въпрос сега да знаете колко Бог ви обича. Въпросът не седи там. Ти колко обичаш е въпросът. Животът седи в това, което имаш. Ти имаш един приятел и не зависи от приятеля ти, колко той те обича и ти да знаеш това. Това ще ползва него. Любовта, която имаш, е важна за тебе. Писанието казва тъй: „Онези, които обичат Господа, Той [е] приготвил най-хубавите работи за тях."

 

Ако някой път ви е тежък животът, кой ви е крив? Никой не е крив. Сега животът върви по два начина, по две разбирания. Едно външно разбиране: вие искате да имате всички удобства. Та вие ги имате сега, да бъдете само умни. Един милионер печели милион, два, три, четири, пет, десет, да забогатее, че иска да живее щастливо. И утре този милионер остави своето имане на своите деца, казва: „Децата да живеят." Питам: този, който остави имането на децата, какво добро има? Не оставяй нищо на децата си. Ще оставиш на умните, на глупавите нищо няма да оставиш. Глупавите нека работят. Сега това е вътрешното състояние, което вие имате. Трябва да се справите сега.

 

Казвате: „Аз не трябва да се уча." – Ще се учиш. И няма да седиш и да казваш: „Аз съм чел Писанието." Чел си, какво знаеш при това. Ти не знаеш толкова, колкото знаят онези, умните, каквото знаят мъдрите, светите хора, ти не знаеш това. Знанието е нещо вътрешно. Ако ти имаш вяра и ако ти знаеш, после няма какво хората да ти бъдат закон. Аз няма да водя два живота. Сега има ред такива представления. Ние искаме да се покажем, че не ядем много. Ти ще ядеш хубаво, само няма да преяждаш. Ти ще се обличаш хубаво, не да се обличаш така, да се покажеш скромен. Ако Бог облича птиците и цветята с най-хубавите дрехи, с каквито и царете не са облечени, ти ще туриш като някой грешник някоя вехта, забутана дреха. То не е разбиране на живота.

 

Та рекох, Христос преди две хиляди години идва в света. Христос може да дойде още десет пъти, според нашето разбиране. „Ама аз да видя Христа!" – Може да го видиш десет пъти и двадесет пъти и тридесет пъти. Но ти носиш само в душата си едно недоволство и коригираш онова, което Бог е направил, не си доволен. Питам сега: ако вас ви попитат какво бихте искали? Сега поставя се тъй въпросът. „Ама да постя, това-онова." Много добре, много хубаво е да постиш. Но въпросът не е в постенето. Постенето е един метод. При постенето искаш да се освободиш от излишен товар. Защото, които постят, не искат да работят. Хората, които постят, много малко работят. Той съзерцава и казва: „Аз съзерцавам." Какво съзерцаваш? Онова, което знаете, знаете го. Но онова, за което ти искаш да те любят и да те обичат, кое е? Животът ти зависи от любовта, която имаш към Бога. От тази любов зависи твоето бъдеще.

 

Сега, ако вие идете в другия свят, то е ваше разбиране, ваше съзнание. Онзи свят и той си има форма отвън. Ако влезете между ангелите, ще видите, че те са облечени както никога не сте виждали. Отлично са облечени. Вие сега какво се стеснявате? Казвате: „Аз нямам много работа." Защо ти нямаш? Материалът, който е турен в програмата, може Учителят да предаде, но всичките ученици не разбират еднакво. Защо? В дадения случай не слушат. На разни места са умовете на учениците. Когато някой професор преподава, някой студент, той не разбрал въпроса, защото на някои парите седят в ума. Казва: „Да имам пари." На някой човек в ума седят къщи, да има хубава къща. Но ти си дошъл в училището не да придобиваш къщи. Някой казва: „Да имам повече пари." Ти в училището не си отишъл за пари. За много работи може да мислиш. Когато на тебе преподава професорът, умът (ти) не трябва да бъде наникъде. Къде трябва да бъде умът, който разбира?

 

Сега по този начин вие от миналото знаете много. Но какво има да ви се преподава за бъдеще, това не ви [е] известно. Грехът седи в неизпълнението. Що е грехът? Що е грешенето? Щом не изпълняваш онова, което ти знаеш, ти грешиш. Защото в света съществува грехът. Не мислете, че вие като живеете, няма да грешите. Вие, според вашето разбиране, как мислите? Ако няма закон, не ви държат отговорни, но понеже има закон, законът ви държи отговорни.

 

Сега от тия вътрешни ограничения трябва да се освободите. В какво седи прегрешението на момъка като обича младата мома? Прегрешението седи в това, че той обича тази мома, която нищо не му дала. Той я обича, за да вземе нещо от нея. Това е вътрешна работа. Казваш: „Ти мене не обичаш." Това са човешки разбирания. И в Евангелието е казано, че Христос обичал Йоан повече. То е един закон: Ти не можеш да не обичаш някого, който те обича. И после тази обич няма да бъде такава, по този начин, по който сега разбирате. Никой не може да задържи любовта в себе си, тъй както той я разбира. Казвате: „Аз го обичам." Но онзи твой познайник не е постъпил както ти искаш, ти казваш: „Малко поохладя любовта ми към него." Въпросът не е за охладяването на любовта. Една любов, която е охладяла, каква любов е тя? Писанието казва: „Ще охладнее любовта ви." Дотогава докато човек не се научи да обича, неговата любов всякога ще охладнява.

 

Та рекох, онова, което сега знаете, вие сте на изпитание. Някой казва: „Какво мисли светът заради нас?" – Да мисли каквото иска светът. Когато дойде сега Христос в света, какво ще мисли светът заради Него? И преди две хиляди години, и сега Христос като живее между хората, те нямат правилно понятие заради Него. Ти си пожертвал живота, няма да го покажеш отвън. Но ти си пожертвал живота не в пост. Да допуснем, че ти се отречеш, учиш се хубаво. Някой, като се обърне към Бога, казва: „Нас наука не ни трябва." Когато се обърне към Бога, казва: „Нас жени не ни трябват." Това са детински работи. Не ви трябват предмети, които отдалечават сърцето ви и умът ви от Онзи, от Когото иде всичко. Защото Бог иска всички хора да се обичат не тъй, както хората разбират. Има един вътрешен закон на любовта.

 

Рекох сега, вие се смущавате от онова, което не е във вашите ръце. От това се смущавате. Най-първо ще бъдете свободни. Свободата седи в любовта. Да го знаете. Ще знаеш, че си свободен, когато говорят за тебе лошо. Всичко това да е на повърхността на твоя живот, да минава, да не те смущава. Казва: „Тебе не те обичат." Въпросът не е сега нас да ни обичат. Ние да обичаме, сега това е въпросът. И силата на човека е там. Сега не ви го давам това (като) заповед, но е казано: „Да имате любов." Ще кажете вие: „Че ние нямаме любов." И този въпрос е изключен, ще считате, че имате всичко. Вие имате всичко, само че материята е предадена и не е заучена сега. Казва: „Аз малко зная." – Малко си учил. „Аз съм сиромах." – Малко си работил. „Не съм силен човек." – Малко си се упражнявал. Всичко зависи от тебе, ако разбираш, от тебе зависи. Ти живееш в един разумен свят, дето всичко зависи от онова, което ти си заучил.

 

На едно място хората се делят. Казва: „Те не се споразумяват." Защо не се споразумяват? – Защото всеки (е) турил един свой свят. Всеки от вас (е) направил един свой свят и мисли тъй, както той (е) нагласил да живее. Хубаво, опитайте онова, което знаете, което сте научили, доколко може да живеете. Тия работи сте дошли да опитате. Що е изпитанието в света. Изпитва се вашата любов, нищо повече. Вашата любов се изпитва, всичко друго да имате, изпитва се вашата любов, доколко онзи конец, на който се държите, е силен. Щом се скъса този конец, любовта ви е слаба, щом не се къса, любовта ви е силна.

 

Сега понякой път, някой проповедник иска да даде тежест в света и той проповядва тъй, както не е. Силата на моята проповед живее в моя живот. Силата на вашия живот седи в онова, което вие чувствате в даден момент. Сега това не ви го давам за осъждане. Ние не живеем както трябва. То е ваш живот. Щом не живеете, [в] кой момент може да изправите живота си. Казва: „Аз не мога да направя това." Ще направиш това, което можеш. Какво имаше да направи първият човек? Трябваше да се въздържа. Първият човек се е учил на въздържание. Много ядене в райската градина [можеше] да яде. Казва: „Има едно дърво, от което няма да ядеш." Но той казва: „Това искам да опитам." Вие ще се учите на въздържание, нищо повече. Туй, което първият човек не можа да направи, ще го направите вие. Сега вярващите ще се учат на въздържание. Не да гладуват, но няма да преядат. Ако ти ядеш и ако не се въздържаш, ще те сполети това, което никога не си очаквал. Въздържание трябва. Казва им: „Защо не ядете от това дърво?" – „Не съм гладен."

 

Ще кажеш в себе си: „В какво седи сега Божията любов?" Ти ще се научиш, в даден случай като обичаш, ти ще видиш доколко обичаш Бога. Всеки един човек, когото ти обичаш, ти ще опиташ себе си, него ли обичаш или Бога в него. И може да го обичаш за две причини. Понякой път може да обичаш някого, защото е хубаво облечен, понеже е богат, понеже е силен, за всичко туй го обичаш. Хубаво е, отлично е. Но това е външната страна на любовта. Някой път може да е оцапан, да не е богат. Пак ще го обичаш. По човешки така се говори. В себе си, като го срещнеш, ще видиш, че неговата външност не те спира. Вие тогава ще дойдете до онова начало, да видите доколко обичате Бога. И аз ви казвам, много лесно е да познаете колко обичате Бога. Два начина има да познаеш любовта си към Бога. Ако обичаш Бога, всичкият живот отвън ще се измени, всичко ще потече като вода, всичко ще ти върви. То е сега един начин, по който светът сега го прави. Но любовта не седи във външната страна. Другата страна, за да познаеш обичаш ли Бога, коя е? Ако се подобрят външните условия на живота, то ти ще знаеш, че обичаш Бога. Друг начин, по който може да познаеш, дали обичаш Бога: ако, като обичаш Бога, всичко ще се измени. То е разбиране само.

 

Сега вие търсите. Може да търсиш, учител си, високо място заемаш, хубаво е, отлично е. Тогава ще дойдеш до втората страна на любовта: всичко трябва да изгубиш. Ще ви изгонят хора[та]. Хората ще ви изгонят, но Бог няма да ви изгони. Вие ще опитате вашата любов, доколко вие обичате Бога. В живота има две разбирания: сиромашия и богатство. Богатството е едната страна на любовта, сиромашията – другата страна. Ако ти си сиромах, ти ще се радваш. Ако ти си станал богат, пак ще се радваш. Защото в богатството ще опиташ едната страна на любовта, в сиромашията – другата. Тъй щото сиромашията да не ти служи за едно препятствие. Има някъде ще изгубиш знанието. Едно знание ще изгубиш, друго ще придобиеш. Всички нямате еднакво знание. Някои хора има, които заучават езици много лесно. Отлични са. В дълбокото разбиране – там ги няма.

 

Та рекох сега, да опитате вашата любов. Небето е място на опит. Като влезете в Небето, вие ще опитате вашата любов, колко обичате Бога. И като сте в света, пак ще опитате вашата любов. Ще ви хулят. Христос е казал: „Вас ще ви гонят." Защото ако не ви изгонят, вие имате външна любов. Ако онази красивата мома, вас не ви изгони, вие няма да идете вкъщи. Ако кръчмарят вас не ви изгони, вие няма да си идете вкъщи. Ще кажете: „Не съм ли аз свободен?" Свободата седи в това, което ти сам правиш. Там е свободата. Туй, което сам не правиш, там не е свободата. То е външната страна. Та рекох сега, Христос турил вътрешната страна: „Онзи, който пребъдва в мене, него Отец ми го пречиства." Защото онези дървета, които не дават плод, отрязват ги, не ги оставят да си губят времето.

 

Та рекох, ще дойдете да разбирате. Искате да бъдете богати и станете богати. Туй всички го желаете, но нито един от вас не желае да стане сиромах. Тъй както разбирате, не е хубаво. Защото ще станете сиромах, ще изгубите богатството и онова, което отвън имаш, и отвътре имаш. Няма никакъв смисъл да изгубиш. Сиромашията трябва да дойде, за да опиташ хубавото на вътрешния живот. Ще дадеш богатството на другите и доброволно ще приемеш сиромашията. Дойде някой, казва: „Дайте ми богатството си!"

 

Тогава ще ви приведа онзи пример. Отива един англичанин между езичниците в островите някъде. Той свършил университет, с големи познания, 20 години учил каквото казал Христос. Проповядва им, но не го разбират езичниците. Един ден той си казва на себе си: „Господи, аз не съм проповядвал. Аз досега проповядвах по човешки: тъй ще живеете, ще обичате Бога." Другите хора да обичат, но те не обичат. Той казва: „Аз не съм проповедник. Христос казва: Ако имаш две ризи, да дадеш едната, ако имаш два чифта обуща, да дадеш едните." И каквото имал, той всичко им раздал. Онези езичници, като чули, дошли и казват: „Сега ти имаш, раздай на нас." Той раздал всичко, не оставил нищо за себе си. Той усетил, че изпълнил Волята Божия. Нека те живеят, да благуват.

 

То е едната страна. Казва: „Какво ще стане с нас? Ще умрем." – Че и [сега те] умират (''зачеркнато и поправено на: „че и при това пак ще умрете”.'') „Ама, да си поживеем малко." – Ами че това не е живот. Онзи, истинският живот не е. Вие сте дошли да научите истинския живот. Като научите истинския живот в себе си, ще се образува едно общество на светии. Какво нещо са светиите? Любовта им е явна на всички. Никой светия не могат да го осъдят, че не е направил тъй. Той навсякъде е изправен. Той, от себе си каквото има, раздава. „Свети" значи.

 

Та вие сега няма да мислите какво ще правите. – „Ние между грешни хора живеем." Ще оставите грешните хора настрана. Те в ума ви няма да бъдат. Ще оставите грешните хора от сърцето си. И с туй няма да се смущавате, не е ваша работа. Че този не се учи, онзи не се учи, то не е ваша работа. Ако се учи – за него [''e''], и ако не се учи – за него [''e'']. Ако се учи, ще стане учен, ако не се учи, ще остане невежа. Вие ще кажете: „Аз много говоря." Турците казват: „Многото говорене на воденица." Воденицата целия ден най-хубавата реч държи. Какво остава за воденицата? – Нищо. Искаш да обърнеш някого. Какво ще го обърнеш? Ти трябва да дадеш един пример вътре в себе си. Ако този човек не се обръща, ти ще знаеш, че има нещо, което препятства. Не си виновен, ще измениш начина. Втори, трети, четвърти, пети, ще измениш начините.

 

Та рекох, днес е петък, ден в който човек е създаден, за да опита или външната или вътрешната любов към Бога. Ще опиташ, че обичаш Бога, понеже Той дава. Рекох, кога турили Иова на голямото изпитание? Господ казва на сатаната, на дявола: „Видял ли си ти Иова, като него няма." – „Ама, защо няма? Дал си му всичко, разбира се, кой няма да те обича. Но я вземи тия работи от него, да видим ще остане ли [пак] същият?" То е външната страна. Вие сега казвате: „Да нямаме Иововото изпитание." Ако Бог обърне внимание на тебе, че много си напреднал, че го обичаш, дяволът ще каже: „Закачи го малко!" Сега разбира се, Иововото изпитание закачи ви малко. Вземат ви къщата, приятелите ви вземат, децата ви вземат, всичко туй. И вие в света мислите, че светът е създаден заради вас. Донякъде сте прави. Но светът Бог създал за себе си. Казва там Писанието: „Бог толкоз възлюби света, че даде своя син, за да го изкупи." Ти мислиш защо ли е създаден светът. Ако мислиш, че е създаден заради тебе, трябва да пратиш своя син. Като умре детето ти, да благодариш, че е заминал за другия свят. Ти го държиш вътрешно тук на Земята. Остави го да си върви откъдето е дошло. Ако изгубите своето дете, радвайте се на това. „Аз – казва – не искам да изгубя приятеля си." Ти ще гледаш само едно нещо: да не изгубиш любовта си към Бога, нищо повече.

 

Сега, аз като ви говоря, това е едно представление. Вие сега сте на едно представление, на театър, гледате нещо, как е станало, защо актьорите играят. Докато ти сам не станеш актьор, ти не си разбрал истината. Докато ти сам идваш с билет и слушаш тази драма и онази драма, ти още не разбираш. Ще станеш един първокласен актьор. Като станете актьор, казвате: „Дотегна ми." – Ти не си разбрал живота. Дотогава докато ти дотяга да свириш, ти още не разбираш. Казва: „Това парче не мога да свиря." Всички парчета ще свириш. Докато не се научиш така да разбираш живота, твоята любов към Бога е слаба. Не, че Бог ще те съди. Хората разбират: Бог вечно ще ви отхвърля от лицето си. Ама Господ не е казал такова нещо. То е негово разбиране. Не ще мине една, две, десет години и казва: „Израилю, обърни се." Бог изпитва нашата любов. Някой път, когато се оплакваш, Господ те погледне и ще се усмихне. На светските хора, усмихва се. Гнева на Бога седи в това. В какво седи гнева? Ако нямаше гняв, нямаше да има огън, на какво да си варим яденето. Имаме едно криво разбиране за Божия гняв.

 

Дотогава докато не си се научил да носиш, да търпиш, ти не си силен. Търпението в какво седи? То показва доколко ти си силен. Щом не можеш да търпиш, силата ти е малка. Аз гледам тук има сестри и братя, които казват: „Днес съм много добре." – Хубаво. Дал ти Бог нещо отвън, добре си. Утре Господ ти вземе онова, което ти дал, гледа ти любовта. Ти казваш: „Не съм добре днес." Неразбиране на въпроса е това. Ти слушаш учителя си, разбираш го. Казва: „Стани Драганчо!" Станеш, не си разбрал. Ти мислиш отвътре, че си разбрал, а отвън, в приложението, в проявяването на онова, което е говорил, ти не си разбрал.

 

Сега ще ме попитате: „Ние от кои сме, от вътрешните или от външните." Едновременно, ако ти не разбираш външната любов и вътрешната си любов, ако ти не показваш любовта си към Бога отвън, за онова, което ти е дал и ако не показваш любовта си към Бога за онова, което ти е взел от тебе, ти не си разбрал любовта. Защото ако Бог ни вземе едно нещо, Той ще ни даде друго. Тази опитност имаха рибите, които в своята лакомия раждаха много риби – по триста, четиристотин хиляди. Кой от тях ще обича по-напред. Даже и птиците, които имат по 5 - 6 деца, не обичат еднакво децата си. Дето казват, че майката да обича всичките. Вие изучавайте живота на птиците, наблюдавайте ги, ще видите, че майката, когато обича едно пиленце, че винаги го туря до нея. Второто, което обича по-малко, до него и така се нареждат. Онези, които майката не обича, казват, че те седят накрая. Като казвам: само едно може да се обича, казвате, някой път: „Той не ме обича." Рекох, той има вече кого да обича. Не търси този, който обича друг. Кого да търсите. Търсете някого, който няма кого да обича. Дойде някой, казва: „Много нещастен човек съм." Тези, нещастните хора са за мене. За да обичаш някого, ти трябва да направиш този човек щастлив. Ще му покажеш своята външна любов. Като дойде, ще му дадеш къща, ще му дадеш дрехи, ще му дадеш обуща, ще му дадеш всичко туй. Казва: „Сега благодарен съм вече."

 

Туй е сега животът. Туй е само за да се опита любовта. Тъй, както сега се проповядва, както хората проповядват, то не е лошо. Това учение няма да даде никакъв резултат. Резултатите, които търсиш, няма да ги намериш. Сега за земята говоря. Представете си една мома, подир която ти си тръгнал. Тя не може да ти каже, че не те обича, ама не може да ти каже истината. Ти усещаш, че нейните чувства не са такива, каквито ти искаш, защото в ума й седи друго нещо. Какво ще правиш тогава, я ми кажете? „Ние, казва, сме от вярващите." От кои? – От вярващите, които вярват в онова, което ви се даде, а не вярвате в онова, което не ви се дава. Ще дойдете до положението да изучавате пълната истина: да вярваш и в онова, което не е.

 

За мъдрия човек въпросът другояче седи. За любящия човек въпросът другояче седи. Сега някои от вас сте деца. Казвате: „Чудна работа." Сега туй е представление. Ако ви харесва представлението, може втори път да идете. Казвате: „Еди коя си пиеса не ми хареса." Не си разбрал, не била за тебе. Има някои работи, които не харесваме. Не харесваш, някой човек е много разточителен. Бог е дал в света. И кой е, дяволът е, който изкушава в света хората. В какво седи? Някои хора преядат. Започнал ли си да ядеш от последното дърво на твоята райска градина, ти си закъсал вече.

 

Та рекох, онези от вас, които още изучавате външната любов, сте недоволни всички. Когато дойде да изучавате вътрешната любов, вие ще се освободите от тези несгоди на света. Защото като нямате нищо, всички ще ви напуснат. И онзи, който остане последен, на който не се скъса неговата любов към тебе, той е онзи, който ви обича безкористно. Може да се приведат примери. Не е в привеждането на примерите. Рекох, помнете: в живота е хубаво да бъдете богати. То е външната страна. Но ти си научил половината от любовта. Ти, докато си на земята, ти ще бъдеш много добре, като отидеш в другия свят ще бъде много зле за тебе. Онези, които не разбират живота, ще кажете, че ще се мъчите там. Не, че ще се мъчите, понеже нямаш благата на земята. Гореше огъня на богатия, не че гореше, но тази любов, която той трябваше да разбира, да образува цял един свят, остана за учение. Тогава ще дойде до положението, Христос казва, ще дойдете до онова вътрешно разбиране, дето Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си." То е едно разбиране.

 

Та рекох, някои от вас може да попитам. Не зная колцина от вас има, които казват: „Аз съм решил да служа на Бога." Ти си решил да служиш на Бога. Право е. Но дали ще можеш да служиш по този начин, по който Бог иска? Бог никога няма да ти каже: „Ти не ме обичаш." Той ще те погледне и ще каже: „Това е дете, което търси любовта отвън." Като дойдат умните деца, тогава ще каже: „Това е дете, което търси любовта отвътре."

 

Та тук аз съм следил. Много приятни работи са станали за първите места. Право имат. Искаш ли да няма скандал, да няма много хора, повикай само едного, че му дай първото място. Въпросът е разрешен. Щом повикаш 10 – 20 души, ще има спор. Кой къде седнал – отляво, отдясно. Така ни изпитват. Понякой път зад себе си виждам, че хората не са свикнали, понеже търсят външната любов. Рекох, отстъпи! „Как ще отстъпя, че аз ли все трябва да отстъпвам?" Все таки трябва да има някой да отстъпи. Всички на едно място не могат да бъдат, не могат да се съберат. Все ще има някой да отстъпи.

 

„Ако можете да пребъдете в любовта ми, казва Христос, каквото поискате ще ви бъде." Когато човек опитва Божията Любов, той трябва да пребъде. Ако изпълнява, ще пребъде. Тогава ще знае как да направи нещата. Та рекох, някои от вас вече трябва да минете да опитате любовта. Някои вече са минали да опитат Божията любов. „Не – казвате, – съвсем закъсахме: жена, къща, всичко са взели в света." Сега за вярващите този въпрос трябва да се разреши. Ако не го разрешите по този начин, вие ще се раждате и прераждате със сегашните разбирания. Казвате: „Втория път като дойда, не искам да бъда сиромах." Ще видиш колко си учил. Ти, ако не знаеш как да говориш, ти имаш 10 – 20 слуги, не знаеш как да се отнасяш с тях, ще си създадеш цяло едно нещастие със себе си. Казва: „Искам да бъда щастлив, искам да има някой да ме обича." За да те обичат, ти трябва да оценяваш. И ти трябва да обичаш. Ние сега искаме другите хора да бъдат изправни. Всичките хора са методи и начини, които показват докъде ние сме достигнали. Много трудна работа е.

 

Сега аз не ви казвам да не правите. Туй, което правите, много добре правите. Сега аз говоря за един живот, дето хората са много умни. Туриш нещо под микроскопа – виждаш го, но нямаш микроскоп – няма го. Когато говорим за любовта, говорим за невидимата любов, с която отвсякъде може да минете. Рекох, ще правите всичко в света. Само едно нещо няма да правите. Всичко може да правите, само от последното дърво няма да ядете. Въздържание трябва на всички. Може да го направите, но ще понесеш последствията. Всичко ще правите, само едно ще се учите: ще се учите на въздържание. Казва: „Ще се въздържаш!" Казва: „Не мога да се въздържам." – Защо? Неразбиране на въпроса е това. Ще се въздържаш да не ядеш от последното дърво на твоята райска градина, за да можеш да опиташ вътрешната страна на любовта. Ако това не можеш да направиш, ще останеш такъв, какъвто си, със сегашното разбиране.

 

Преди две хиляди години хората не бяха готови и сега не са готови. Затова сега ще дойдат да страдат. Сега ще дойдат страдания. Казва: „Няма ли да дойде Царството Божие на земята?" Ще дойде Царството Божие в деня Господен. Денят Господен не е от светлите дни. Той е от тъмните дни, ще покаже дали имаш свещ. Всичко ще изгасне, нито Слънцето, нито звездите, тъмнота ще бъде. Ако не можеш да запалиш сам да светиш, в тъмнота ще бъдеш. Тъмен е денят Господен. Сегашните дни са хубави, но Божият ден, който ще дойде с буря, с тъмнина, с всичко туй, трябва да имаш разбирания, да имаш тази свещ в тази тъмнина. Да седиш при голямата буря, при големите несгоди на живота и да четеш. Понеже не си учил досега, в тази буря, като няма с какво да се занимава умът ти, ти ще седнеш да учиш. Онова, което научиш, дълбоко ще остане в душата ти. Когато дойдат страданията в живота, не да страдаш, ами да се учиш.

 

Сега ще ви попитам: разбрахте ли? Не казвам, че трябва да го кажете, ни най-малко нямам това в ума си. Разбрахте ли? Като дойдете, на всеки да му дадете правото в душата си вътре, да го не осъждате. Затова сте дошли, да раздавате правото. Като отдадеш правото на всеки човек, ти даваш право на Бога да се прояви в него. Прегрешението седи, че ти, като не даваш право, ти ограничаваш Бога и тогава идат нещастия. Защото ти ограничаваш едного, втори, другите ще ограничат тебе. Вследствие на това, всичките ограничения идват от ограничението. Бъдете свободни в себе си, дайте свобода. Дайте свобода и на външната любов, дайте свобода и на вътрешната любов. Сега това, което има да учите: да давате свобода на външната любов и да давате свобода и на вътрешната любов. След туй ще дойде онова изяснение. Може да ви говоря за много работи. Имате хиляди външни работи, за които може да се говори, има и хиляди вътрешни работи, за които може да се говори. Но и за външната любов вие още не сте готови и за вътрешната любов вие още не сте готови.

 

Като казвам: не сте готови, вие не можете да изнасяте. Вие искате вас да не ви смущават хората. Когато някой човек, който вас ви обича винаги се върти около вас, това е за изяснение, казвате: „Дотегна ми!" Младата мома иска някой момък, казва: „Без него не мога да живея." Утре, като се ожени за този момък, казва: „Дотегна ми, като кюп стои вкъщи, не излиза да работи." Той ако седи вкъщи, ти ще излезеш да работиш заради него, няма да правиш въпрос. Когато ти дойдеш да изучаваш истинската любов, ти въпрос няма да правиш, ще го оставиш той сам да се пробуди вътре в себе си. Там е силата. То е една вътрешна наука. То е една душевна наука. Красотата е там, че ти ще го оставиш така нищо да не работи. Няма да говорите, че не работи нищо. При сегашните условия, дойде ли да изучавате вътрешната любов, ще кажете: „Много добре прави." Отлично. Той цял ден седи до огнището и размишлява. Нещата трябва да станат живи, сега трябва да станат живи. Колко трудно може да се живее, като нямаш туй разбиране, тогава две зли[ни] идат отвън (и отвътре). Дали ти едно богатство, но ти не знаеш, че е богатството. Казваш: „Що ли го нося това?"

 

Ще изучавате, ще прилагате сега. Ще изучавате сега доколко вие обичате Бога, и доколко обичате хората. С това ще проверявате доколко вашата любов към Бога е изменлива. Какво може да направите за Бога. Някой път и онзи, който дава и него не искаш и от него не си доволен. Тогава ще се научите на този закон, да бъдете доволни, като дават много, да дават и на другите.

 

Четете 15 глава от Ев. на Иоана и сами ще си извадите вашето заключение, вашето съзнание до где е достигнало. От това ще зависи вашето щастие. Щастието ви ще зависи от външната любов и от вътрешната любов. Може да се превърне външната и вътрешната любов. Защото любовта изисква само смяна. Ти, като ядеш, наяждаш се и казваш: „Вече не искам да ям." Като дойде[''ш''] в любовта, постоянно ще ядеш. Като искаш да си почиваш, ще смениш любовта си. В любовта не можеш да кажеш: „Аз не искам да обичам." Ще смениш любовта си. Сега това е предметно учение, за да бъде живота ви лек. Не правете живота си тежък. Ако си богат, радвай се на външната любов. Ако си сиромах, радвай се на вътрешната любов. Пък, ако си недоволен, показва, че търсиш методи и начини да разбираш любовта.

 

Аз, като ви говоря за любовта, виждам външните мъчнотии, които срещате. Не ви казвам, че работата е лесна. Смяната е мъчна. Казва: „Не може да дам тия работи." Имаш скъпоценности, не може да ги дадеш, утре умираш, оставиш всичко след тебе в света. Трябва да се научиш да обичаш вътрешната смяна на живота. Не, че по закон. По закон няма да стане тази работа. Ще дойдат, ще те опитат. Бог, като види, че не си от ония деца, които разбират, ще каже: „Хайде, синко, из рая навън." Господ, който създал човека, защо го изпъди? Казва: „Понеже, синко, ти искаш един широк свят, аз те пращам в широкия рай." Казвате: „Излезе из рая." Понеже искате придобивки. Понеже останаха в рая и видяха, че са голи – нямаха разбиране. Виждат, че те се нуждаят от дрехи, от обуща. Казва: „Хайде вън в широкия свят."

 

Сега всинца сте дошли в широкия свят, какво трябва да правите? Ще се учите от онова доволство, от което вие се нуждаете. Рекох сега, какво сте разбрали? Толкова хиляди години сте учили два предмета: външна и вътрешна любов. Та рекох, онези от вас ще изучавате какво учил Христос. Онова, което Христос учи, Той направи един опит. Защо така направи? Той искаше да предаде това учение. Казва: „Предавам това учение, чакай да видя как седи." Трябваше да го измъчват, да го турят на кръста и се моли, ако може да мине. Но ни глас, ни слушание. Казва: „В твоите ръце предавам духа си." Първата любов лесно, но втората любов, вътрешната – много мъчно се усвоява. Не е лесна работа, трябва човек да е много добре запознат.

 

Най-първо ще познаете дали обичате Бога, ако всичко ви е дал. Ако не ви дава всичко, любовта е малка. Втората любов, като изгубите всичко, тогава ще познаете. Като ви вземе Господ всичко, Той ще покаже. Много мъчно е като ви вземе Господ всичко, да мислите, че то е пак любов. Радвай се на онези хора, които другите хора имат. Ще учите, кой докъде е дошъл. Който не е завършил своята външна любов, да я задържи. Ако има някой, който не е завършил своята външна любов, да приеме туй. Туй е сега за предупреждение. Казвате: „Един ден няма какво да правим." – Има, има какво да правиш. Като изгубиш всичко, ще придобиеш повече живот. Когато Иов издържа изпита, дадоха му по-хубави дъщери, по-красиви синове, богатства двойно. Ти, като завършиш изпитанията си, ще имаш двойно. Вие сега разрешавате въпроса, вие мислите за другите хора. Оставете другите хора. Всеки един човек трябва да оправи света. Ти не спъвай своето развитие. Дойде някой при тебе, направи онова, което си длъжен. Онова, което става в света, не си ти отговорен, защото ти не си само в света, който живееш и който мислиш. Ще кажеш: „Тъй, както сега светът е направен, тъй както върви, много добре върви." Не [е] напълно така, но той върви към онази цел, която Бог турил.

 

Сега разбрахте ли? Да, разбрали сте. Трябва да бъдете богати, станете богати. Най-хубавото нещо, всички тия нанизи, пръстени. Знание ви трябва, всичкото знание, доколкото на Земята може да се придобие, ви трябва. Като няма друго какво да правите, тогава за бъдеще ще изучавате вътрешната любов. Защото, ако външната любов не може да научите, и вътрешната не можете. Законът е все същия.

 

Утре, като дойдете, може да не ви се говори. Ще седите като на празни ясли. Може нищо да не се говори. Утре е почивка, ден за почивка. Казвате: „В неделя какво ще има?" За неделя ще се събере нещо ново.

 

'''''Само Божията Любов носи пълния Живот!'''''

 

Трети съборен ден, 3-та беседа от Учителя, държана на 21 август 1936г., Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...