Jump to content

1936_08_22 Основни черти на новото / Основната черта на новото


GDD

Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

ОСНОВНАТА ЧЪРТА НА НОВОТО (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Царският път на душата", "Да им дам живот", Съборно Слово, 1935 –1936

Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г.

Книгата за теглене PDF

Съдържание

От книгата "Да им дам живот", съборни беседи - 1936 г.

Първо издание: София, 1936 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Да им дам живот", съборни беседи - 1936 г.

Второ (фототипно) издание, "Сонита", 1997 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Основни черти на новото

"Бой се от Бога, и пази заповедите Му!" (Еклисиаст, 12:13)''

"Бой се от Бога!" — Такова е било разбирането на стария проповедник. — Какво нещо е страхът? Какво показва страхът? — Страхът показва, че нещо недостига на човека. Докато не знае нещо, човек се страхува. И като изпълнява волята Божия, човек все носи някакъв страх в душата си, че има нещо, което не знае. На какво се дължи страхът? — На външната любов, на изобилието. Когато е сиромах, когато нищо няма, човек не се страхува.

Проповедникът казва: "Бой се от Бога!" Аз превеждам думите му: "Люби Бога!" Като правя този превод, ни най-малко нямам предвид да примирявам хората с живота, нито пък помежду им. Правя един прост превод: "Люби Бога!" Това значи: Люби Този, от Когото животът иде. Животът иде от две места: от външната и от вътрешната любов. Външната любов дава всичко, а вътрешната — нищо не дава, тя взима всичко; външната любов събира хората на едно място, а вътрешната ги разделя. Който не разбира любовта, той намира голямо противоречие в тези думи. Мнозина искат да придобият вътрешната любов. Те говорят за неща, които не разбират. — Защо? — Защото, като говорят за вътрешната любов, те подразбират външната. Вътрешната любов ще се изучава отсега нататък. И тя има свои методи, свои закони, които трябва да се изучават. Започнете ли да изучавате тази любов, вие ще се натъкнете на съвършено различни методи и закони от тези, които досега сте прилагали в живота си. Вътрешната любов води човека във висш свят и му казва, че всичко, което става в света, е за доброто на тези, които любят Бога. И като не е привикнал на тези велики закони, на методите, с които възвишеният свят си служи, човек се намира пред голямо противоречие.

Сега, колкото и както да се стремя да ви помогна да разбирате, ще се намеря пред невъзможност. — Защо? — Защото пред вас е поставена преграда, която ви пречи да виждате и разбирате нещата от възвишения свят. Колкото и да обичате една котка, едно куче, или един вол, те никога няма да ви разберат, защото между вас и тях стои голяма преграда. Между душите на хората има преграда, която им пречи да се слеят в едно.

"Бой се от Бога!" — Кога ще престане човек да се страхува от Бога? — Когато се освободи от страха, от своето животинско състояние. Когато казват на някого да не бъде животно, това значи, да не служи вече на външната, но на вътрешната любов. Който се е освободил от своето животинско състояние, само той може да служи на вътрешната любов. Животното не е нищо друго, освен израз на външната любов. То не подозира даже, че съществува и вътрешна любов. Тази е причината, поради която животните са спрели развитието си. Когато казваме, че някое същество не се развива, ние имаме предвид, че това същество служи само на външната любов. Въпреки това, и хората търсят неща, които нищо не могат да им донесат. Те търсят богатства, слава, почести. Какво ще им донесе богатството? Ако са богати, ще ядат повече, ще се обличат разкошно, ще се разхождат с файтони и автомобили. Какво ще донесе това богатство за тяхното вътрешно повдигане? — Ще си поживеем малко, че каквото ще да става. — Ще си поживеете, но ще дойде ден, когато това, което днес ви занимава, утре няма да ви интересува. Тогава вие ще се намерите в положението на богат човек, който има всичко на разположение, но зъбите му са опадали, стомахът му е развален. Слагат на трапеза пред него хубаво опечена кокошка, но той я погледне и казва: Не ме интересува вече кокошката. — Защо? — Стомахът ми е развален.

И тъй, не е достатъчно само да имаш желание да ядеш, но за да прогресираш, трябва да знаеш, каква храна да ядеш. Избягвайте еднообразна храна! Много книги са писани по въпроса за храненето, много знания са дадени, но на хората е дотегнало вече от много знания. Те са чели и четат вестници, разкази, романи, философски и научни съчинения, и повече не им се чете. — Защо? — Защото не могат да намерят това, което търсят. Едно време те са се задоволявали с книгите, но сега вече не се задоволяват.

Като проследяваме живота на съвременните хора, виждаме, че те са се отегчили не само от книгите, но и от любовта. — Защо? — Защото много се говори за любовта, а малко се прилага. Дето се обърнете, все ще чуете някой да казва, че този не го обичал, онзи не го обичал. Това са противоречия, които човек трябва да разреши, без да се спъва. Ако се спъне, това показва, че той не разбира живота. За него животът е празна работа. Той казва: Празният живот не ме интересува. Не само един човек, но много хора не се интересуват от празния живот. От какво се интересуват? — От нови знания, те учат година, две, пет, десет, придобиват много знания и пак започват да се отегчават. — Защо? — Защото между тия знания няма никаква връзка. Много от съвременните учени приличат на търговци. Те продават знанието си, както търговците — своите дрехи. Ученият, както и търговецът, счита, че като продаде знанието си, животът му ще се осмисли. В това, именно, седи неразбирането. Търговецът има право да продава стоката си, защото тя се разваля от седене. Обаче, знание, което се разваля от седене, не е истинско. — Какво трябва да се прави, за да не се разваля знанието? — Трябва да се консервира. Но и след консервирането, пак ще се развали. Тогава, не съжалявайте за знание, което остарява. Не съжалявайте и за консервирано знание, което се разваля. Истинското знание нито остарява, нито се разваля.

Съвременните хора се нуждаят от знание, достъпно за техните умове, за да ги въведе в новия живот. Това знание се придобива постепенно, както детето постепенно расте, развива се и учи. В миналото си това дете може да е бил някакъв голям философ или учен, който е писал научни книги, но днес майка му го увива в пелени и казва: Сега ще учиш! — Ама аз съм виден философ. — Никакъв философ не си. Ще слушаш и ще учиш! Сега и най-големите философи не знаят много. Който разбира живота, той вижда, че трябва да влезе в нова фаза, в ново положение, т.е. да ликвидира със старото, да престане да мисли, че много знае. Затова, именно, Христос казва: "Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие". Това не значи, че човек трябва да се превърне в плачливо дете, недоволно от живота. Той трябва да разбира живота и да се остави на Великата майка, тя да свърши работата, тя да го направлява. Той не трябва да си дава мнението, но да бъде доволен от всичко, каквото майка му прави. Деца, които не разбират живота, плачат, докачат се, считат, че никой не ги разбира. Когато майката се отнася към детето, както то изисква, веднага лицето му светва и започва да се радва. Детето иска майка му да се отнася добре с него, но как трябва то да се отнася с майка си? Следователно, когато човек е недоволен от живота си, когато се сърди, гневи и мисли, че хората не го разбират, той се намира в положението на дете, което само още не се е ориентирало. Наистина, всеки човек е неразбран, иска да го разберат, но въпреки това пак остава сам в живота. Той търси някой да уреди живота му и, като не намери такъв човек, казва, че светът не е уреден. Светът е уреден, но човек трябва да го разбира. Ето, зимно време човек сам може да си накладе огън. — Защо? — Защото знае, как се кладе огън. Кучето, обаче, колкото и да му е студено, не може само да си накладе огън. Значи, всичко зависи от умението, от разбирането на човека.

След всичко това, което хората знаят, те пак искат да им се каже нещо ново. Много неща знаят хората, но не са ги изучили, не са ги усвоили и приложили. Ще кажете, че повторението е майка на знанието. Това отчасти е вярно, но не абсолютно. Например, вие изучавате нещо, което първоначално ви задоволява. Обаче, колкото повече го повтаряте, толкова повече изгубвате интерес към него. Това става даже и с най-хубавите поезии, с най-хубавите мисли и чувства. Защо? — Липсва им нещо. И тогава, при повтарянето на такива неща, човек вече не учи, но се отегчава.

"Люби Бога!" Как ще любите Бога: отвън или отвътре? Докато е бил в рая, човек виждал Бога отвън. Щом напуснал рая, той престанал да Го вижда отвън и започнал да се моли. От осем хиляди години насам хората все търсят Господа, викат към Него, но не могат да Го намерят. — Защо? — Господ се е скрил някъде в човека и мълчи. Тази е причината, задето хората и до днес още са безверници и отричат Господа. В края на краищата те виждат, че без Бога не може да се живее.

Кой е начинът, по който можете да намерите Бога? — Единственият път към Бога е любовта. Който люби, само той може да намери Бога. Когато момата обикне момъка, той става за нея Бог. Когато момъкът обикне момата, тя става за него богиня. Обаче, един ден този Бог или тази богиня се скрива някъде, и момата или момъкът започват да плачат, да се молят, да се върне Той по някакъв начин. Кога се скрива Бог? — Когато почувства, че хората не Го обичат. Също така момъкът или момата се скрива, когато почувства, че възлюбеният е намерил друг Бог и повече не я обича. Обаче, случва се, че и вторият Бог се скрива. Тогава момъкът или момата отива при първия Бог, но и той не се показва. Дето лъжата господства, там Бог не съществува. Докато истината не възтържествува в света, Бог всякога ще крие лицето си от хората. Лъжата е причина за разочарования. Ако не обичате някой човек, можете да му кажете без всякакви заобикалки, без всякаква политика: Не те обичам — нищо повече. Какво правят някои хора? Те говорят лошо за даден човек, а щом го видят, започват да му се усмихват. Човек трябва да бъде честен. Ако иска да придобие нещо, няма защо да глади и да маже наоколо, но да се изкаже свободно, да изложи мотивите, заради които желае това нещо, и ще види, че хората ще го разберат. Човек сам трябва да изложи нуждите си, няма защо да очаква на хората, те да разбират нуждите му и да ги задоволяват. Никой не може да разбере човека така, както той сам се разбира. — Ама той не ме обича. — Това е неразбрана работа. Ако силният човек те обича, той ще те прегърне, ще те стисне и може да те удуши. Защо ти е такава любов? Прегръдки, целувки, които задушават или препятстват на човека да расте и да се развива, не са на място. Всички хора познават тия прегръдки и целувки, и затова търсят нещо ново. те казват, че туй е стара любов. Наистина, старата любов представя празни ясли, които нищо не придават на човека.

Сега, за да се домогнат до новата, до великата любов, хората постоянно употребяват едни и същи изречения: Да се обичаме!

— Кой ви забранява да се обичате? — Да правим добро! — Кой ви забранява да правите добро? — Да имаме добро отношение едни към други! — И това сте свободни да правите. Ако остане на хората отсега нататък да правят това, тяхната работа е свършена. Ако искате да се учите, как да обичате, вижте, как малките деца обичат. Някои деца разбират и прилагат любовта по-добре от възрастните, а даже и от младите моми и момци.

Каквото и да се говори на съвременните хора, те всичко знаят. Те се нуждаят от ново нещо и към него, именно, се стремят. Откъде ще дойде новото? Новото ще дойде от Бога. Казано е в Писанието: "Ние живеем и се движим в Бога". Следователно, щом живеем и се движим в Бога, ние можем всичко да придобием направо от Него.

— Можем ли да отидем на небето? — Можете, разбира се. Когато се говори, че ще отидете в ада, вие вярвате. Когато се говори, че ще отидете на небето — не вярвате. Какво представят адът и небето? — Това са състояния на съзнанието, през които човек минава. Щом изгасите свещта на съзнанието си, вие сте вече в ада. Запалите ли я отново, вие сте в рая. — Защо гасите свещите на съзнанието си? — За икономия. Да гасите свещите си, да правите икономия на светлината, това е учение, наука на миналото. Човек няма право да гаси свещите, които Бог е направил. Оставете нещата да стават така, както са създадени. Когато човек дойде до положение нито да гаси свещите на своето съзнание, нито да ги пали, той е влязъл вече в правия път. Същото може да се каже и по отношение на любовта. Когато човек дойде до положение нито да люби [се влюбва], нито да разлюбва, той е влязъл в пътя на любовта. Докато хората искат да бъдат обичани, те са разбрали половината от живота, те трябва да дойдат до положение не само да искат да бъдат обичани, но и те сами да обичат. Това значи да бъде човек доволен от всички условия на живота си. Това значи самовъзпитание.

Днес всички хора говорят за възпитание. — Не, дето се говори за възпитание, там е старият живот. Как ще възпитате разбойника да не върши престъпления? Как ще възпитате грубото, неразвитото дете на добри, на правилни отношения? Каквото днес го научите, утре ще го забрави. Това възпитание е дресировка — нищо повече. Това, на което майката учи децата си, те го изоставят, не го прилагат в живота си. — Защо? — Защото при възпитанието на детето нещата не пущат дълбоки корени в съзнанието му. Майката трябва да научи детето си да обича Бога. Щом обича Бога, то ще се самовъзпита. Какво прави майката днес? Тя се поставя на местото на Бога и казва на детето си: Ти трябва да ме обичаш, защото аз те родих, аз те отхраних и отгледах. Един ден, като порасне, това дете намира една красива мома и в лицето й вижда още една майка. Какво прави родната му майка? — Тя страда, а синът се раздвоява. Когато съзнанието на човека се раздвоява, пълнотата на живота се нарушава. Майката казва: Синът ми не ме обича вече. — Защо не те обича? — Защото намерил втора майка. Когато човек престане да обича едного, той обича другиго. Когато на едного дава, на другиго не дава. Човек не може да дава на всички хора едновременно. Въпросът за даването се разрешава между двама души. Ако на едного даваш, на другиго няма да даваш.

Христос казва: "Ако не се отречеш от майка си, от баща си, от приятелите си, даже и от своя живот, ти не можеш да бъдеш ученик на новото учение". Този стих е тълкуван на времето си, тълкува се и сега, но въпреки това хората и до днес не са разбрали, какво искал да каже Христос с това отричане. Не е достатъчно човек да се откаже от своите близки, но той трябва да се откаже даже и от своя живот. От човека зависи да се откаже от живота си, или не. — От кой живот трябва да се откаже човек? — От временния живот, който е пълен с грешки, със заблуждения. Това е старият живот — живот на взимане и даване. Докато човек говори за взимане и даване, той не може още да влезе в новия живот. Докато се разправят с взимане и даване, хората не могат още да изправят живота си. Щом не могат да изправят живота си, те не могат да намерят правия път, не могат да придобият великите блага на живота.

Тръгнал един иманяр да търси имане. Среща друг един, който лесно може да намира скрито злато в земята. Първият казва на втория: Приятелю, ти си тръгнал да търсиш нещо. Аз търся пари, но малко още не ми достига, за да ги намеря. Имам вече девет знака, по които мога да ги намеря, но липсва ми само още един знак. Ако обичаш, покажи ми този знак да намеря парите. Ако ги намеря, и на тебе ще дам една част. — Няма защо да ти показвам никакъв знак. Ако зная, какъв е този знак, аз сам ще отида да намеря парите. Няма защо да казвам на тебе, че после да очаквам на една малка част от тях. За да придобие великите блага на живота, човек трябва да се самоотрече. Така постъпват хората, не само когато търсят пари, но и когато искат да се оженят за някоя хубава мома. Някой казва на приятеля си: Слушай, можеш ли да ми препоръчаш някоя добра и хубава мома? — Ако остане на мене да ти препоръчвам такава мома, аз ще я взема за себе си. — Не, това е метод на стария живот. Любовта не може да се предава от човек на човек. Тежко на онзи, на когото ще му препоръчват мома. която той трябва да обикне. Дойде ли до любовта, тя сама посещава човека и внася нещо ново в живота му.

Човек трябва да се стреми към новото, което носи в себе си вечна младост. Страшно е, когато човек дойде до положение на старост и мисли, че не може да се подмлади, някой казва: Ех, да съм млад сега, другояче ще живея! — Как ще живееш? — Няма да обичам толкова много жена си и децата си, колкото съм ги обичал досега. — Това не е нещо ново. То е все едно да кажеш, че не е трябвало да оставяш парите си вън, да ги не вземе някой. Не е въпрос да пази човек парите за себе си, но той трябва да бъде от онези хора, които никога не осиромашават.

И тъй, търсете новото! Търсете новия живот! За да влезете в този живот, вие трябва да намирате във всеки човек по една добра черта, заради която да го обичате. Умният човек трябва да обича всички хора, без те да подозират това. Той ще ги обича, без да им говори сладки думи. Сладките думи са израз на външна любов. — Как ще изразите любовта си към даден човек? — Като му помогнете, когато той се намира в нужда. Да помогнеш на човека, когато се намира в нужда, без да му кажеш една дума, без да дадеш вид, че го обичаш, в това седи новото в света. Как ще накарате човека да ви говори сладко, ако той няма любов към вас? Как ще го заставите да ви гледа мило, ако той няма любов към вас? В театъра актьорите си говорят сладки думи и се поглеждат мило, без да се обичат. — Не, нещата трябва да се представят такива, каквито са в действителност.

Новият живот, за който се говори, е живот на вътрешна пълнота. Лесно се говори за него, но мъчно се живее. Като не могат да го изразят, мнозина се обезсърча-ват и казват: Като дойдем втори път на Земята, тогава ще приложим новия живот. — Да, ако не можете да го приложите в идния живот, ще го приложите в третия, в четвъртия и т.н. С отлагане и повтаряне на нещата нищо не се постига. В резултат на това отлагане, човек се натъква на вътрешно недоволство от живота. Докато не се освободи от това вътрешно недоволство, човек не може да влезе в новия живот. Думите "нов живот" подразбират пълния живот, същината на живота. Казваме, че човек трябва да влезе в новия живот. Обаче, може да се каже и по друг начин: новият живот да влезе в човека. Кое от двете положения е за предпочитане?

Коя е отличителната черта на новия живот? — Новият живот носи свобода. Той освобождава човека от всички връзки, от всички заблуждения. Каква свобода може да даде човек на коня? — Човек може да даде храна на коня и да го затвори в дама. Той го е освободил от глада само, но не му е дал още пълна свобода. Човек може да нахрани коня си, да го помилва с ръката си и да го пусне в гората на свобода. И човек може да бъде свободен по тия два начина. За да дойде в положението на коня, който е пуснат в гората на свобода, човек трябва да се развърже от всички условия, при които живее. Докато критикува, докато вижда ред несъответствия и противоречия в живота, човек всякога ще се намира в положението на кон, вързан за един дарак, да развлича вълна. Даракът е прикрепен към една площ, върху която е поставен ечемик. Конят е готов цял ден да обикаля около този дарак, за да достигне ечемика и да си хапне. В това време, обаче, даракът се тегли, и по този начин развлича вълната. Вечерта, като се върне конят, дават му малко ечемик, и той си казва: Цял ден тичах, за да ми дадат този ечемик. Стигнах го най-после. — Не, който търси новия живот, който се стреми към Бога, той не трябва да влачи вълна на дарака, но трябва да обича всички хора, без да ги съди. Христос казва "Отец никого не съди". Той е дал свобода на Сина си да съди. Отец не се интересува от стария живот, но Синът и досега не е престанал да се интересува. Синът събира кредити от този, от онзи. Бащата казва: Каквото събереш, това ще ти остане. За мене няма да се интересуваш. Ти си син. — Защо? — Защото събираш дълговете на баща си.

Съвременните хора говорят за баща си, но те забравят, че всички нямат истинско синовно отношение към него. Те казват още, че са Синове Божии. Ако всички хора бяха Синове Божии, животът им щеше да се развива правилно. Щом животът им не върви правилно, това показва, че те говорят неверни неща. Днес хората не са дошли още до съзнание да признават Бога за свой Баща. Те имат такива бащи, които ще ги научат, какво значи баща, какво значи истинско синовно отношение. — Ама аз съм Син Божий. — Така не се говори. Като разглеждате живота си, обществата, семействата, вие се натъквате на противоречия, които показват, че не сте още Синове Божии. Истинските синовни отношения не пораждат никакви противоречия между баща и син. Дето има такива отношения, там има истинско разбиране на живота. Дето тези отношения не съществуват, там злото се ражда.

И тъй, който иска да влезе в правия път на живота, той трябва да живее според любовта. Да живеете според любовта, това значи да обичате всички хора без закон. Обичате ли със закон, вие сте във външната любов, т.е. в тази любов, която носи тревоги, страдания и разочарования. Не е лошо нещо тревогата, но човек трябва спокойно да я носи; тя е негово богатство. Казвате, че за да не се тревожи, човек не трябва да има никакви желания. Не е въпросът и в желанията. Изкуство е човек да няма желания, но как може да постигне това? Индусите, например, казват, че човек трябва да убие всяко желание в себе си. — Не, желанията не трябва да се убиват. Нещастията на човека не се дължат на това, че той има желания, но че подхранва в себе си чужди желания. Следователно, пазете следното правило: Не подхранвайте чужди желания в себе си. Като пазите това правило, животът ви донякъде ще се подобри.

Съвременните хора се стремят към знание. Те искат да знаят много, да минават за учени. Някои пък се заблуждават, че в миналото някога са били едни от видните пророци: Данаил, Исаия, Иезекил и т.н. Ако наистина са били един от тези пророци, къде е знанието им? Не е въпрос човек да бъде учен като този или онзи пророк. Важно е да приложи знанието си за благото на човечеството. Срещате един съдия, учен човек, свършил университет, знае езици, но като разглежда някое дело, току осъди един човек на смърт. Този човек е извършил някакво престъпление, наистина, но смъртното наказание ли е единственият път за изправяне на човека? Ако осъдите човека на смърт, по-добре е да бъдете невежи. — Тогава да се откажем от съдийството, от адвокатството. — Ако сте намерили правия път, ако сте придобили новото в живота си, откажете се от старите служби и задължения. Обаче, преди да сте намерили правия път, не бързайте преждевременно да напущате работата си. Не мислете за онова, което ви смущава. — Какво трябва да правим? — Да учите. Учете така, че каквото знаете, да го разбирате и прилагате. Това е вътрешното знание. За да дойдете до това знание, от нищо не трябва да се смущавате.

Имайте готовност да прощавате. Кой каквото ви каже, туряйте го настрана. Не се дръжте за закона, но за любовта. Нека любовта бъде мярка в живота ви. Смущавате ли се от хората, обиждате ли се от тях, вие никога няма да намерите пътя. Ще се лутате насам-натам, но няма да намерите това, което търсите. Докато дойдете до правия път, вие ще се раздвоите. Това е необходимо. — Защо? — Защото онзи, който се е раздвоил, само той може да се отрече. Самоотрича се човек от старото и приема новото. Щом приеме новото, той започва да изучава нови начини, как да живее в новия път. В какво седи новото? — Новото се отличава от старото по начина на даването. В стария живот човек дава и очаква да получи нещо. В новия живот човек дава, без да очаква. За да дойде новият живот, старият трябва да бъде осъден на заличаване. Казвате, че Христос ще съди хората. Да, Христос ще ги съди. Докато не ги осъди, те човеци няма да станат. Който иска човек да стане, той трябва да се остави напълно в ръцете на Христа. Новият живот иска свободни хора: свободни по сърце, по ум, по воля. Който е обременил ума и сърцето си с голям товар, той трябва да се освободи. Много работници има в света, които чакат за работа. Те искат да пренасят товар от едно место на друго, за да им се плати. Дайте товара си на тях, а вие бъдете свободни. — Да не работим ли? — Не, свободните хора по ум и сърце ще работят по нов начин: за изправяне на живота си, за придобиване на велики блага.

Проповедникът казва: "Бой се от Бога! Колкото книги и да пишеш, те нямат край". Аз пък казвам: Каквото и да правите, едно е важно за вас — да любите Бога. Що се отнася до книгите, които сте писали и изучавали, те са дали своето. Няма защо пак да се връщате към тях. Тези книги са били приготовление за освобождаването ви. Раздайте книгите си на тия, които идат след вас. Те ще учат от вашите книги, а вие ще обичате Бога. — Къде ще Го намерим? Как ще Го обичаме? — Това е ваша работа. Този е един от сериозните ви изпити, който непременно трябва да издържите. Ако започнете да питате, как да обичате, или дали правилно обичате, вие ще пропаднете на изпита. Обичайте! — нищо повече. В любовта грях няма. Любовта освобождава човека от греха. Любовта обединява всички хора. В нея има единство. Това е едно от качествата на новия живот.

"Люби Бога!" Научи и детето си да люби Бога. Това изисква новият живот. Новият живот е връщане на човека там, откъдето е излязъл. Едно време човек беше в рая. Той пожела да отиде в широкия свят, да учи, да придобие повече от това, което му беше дадено. Тази е причината, задето той сгреши и оголя. Като се отдели от Бога, човека разбра, какво нещо е оголяването. Който не обича, той оголява. Докато Бог говореше на Адама отвън, той беше във външния живот. Една спънка беше поставена на Адама: да не яде от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Адам пристъпи тази заповед, вследствие на което трябваше да излезе вън от рая. Бог каза: "Понеже Адам стана като един от боговете, да познава доброто и злото, той трябва да напусне рая, за да не яде от дървото на живота и придобие безсмъртие". Велика наука е да знае човек, как да се ползва от доброто и злото. Който не знае тази наука, той съвършено ще пропадне. Адам беше учен човек, но сгреши. За да не се наруши хармонията и равновесието в рая, той трябваше да излезе вън, да отиде в школата на широкия свят.

Следователно, когото обичате, той ще ви изпъди от рая. Вие искате да седите при онзи, когото обичате. Щом не можете да останете при него, вие страдате. Това е проява на външната любов. Малцина разбират това. Малцина могат да приложат любовта в живота си. Те трябва да знаят, че като обичат и като ги обичат, ще ги изпъдят от рая. Когато мъжът обича жена си, той й дава пълна свобода и казва: Свободна си вече! Когато жената обича мъжа си, тя му дава пълна свобода и казва: Свободен си вече! — Защо трябва да си дадат свобода? — Това е красивото в живота. Какво лошо има в това? Колкото е това лошо, толкова лошо е, че някоя жена е облякла червена, синя или жълта рокля. Нищо лошо няма в това. Важно е човек да знае, кое кога да употребява.

Един турски бей решил да се ожени за красива, добра мома. Според стария турски обичай, близките му трябвало да изберат момата. Те му избрали мома по свой вкус и разбиране. След като се оженили, тя свалила булото си и се показала на мъжа си. За да изпълни тогавашният закон, младата булка запитала мъжа си: На кого да се откривам? — Откривай се на когото искаш, но на мене само не се откривай. Защо й отговорил така? — Защото видял, че била много грозна.

"Люби Бога!" — Люби Бога в човека! Докато не дадеш пълна свобода на човека, Бог да се проявява в него, както Той разбира, ти не го обичаш. Даваш ли му правила, как да живее, как да обича, какво да прави, кого да гледа, това е човешка любов. Остави Бога свободно да се проявява в човека и за нищо повече не мисли. Може някои работи да не ти харесват — това нищо не значи. То е твое разбиране. Оставете Бога в себе си и в своите ближни свободно да се проявява, както Той знае. Това значи свобода. Как, по какъв начин ще се прояви Той, това е Негова работа. Бог сам ще си проправи пътищата. — Ама как да обичаме? — Това не е ваша работа. Любовта не е ваша. Бог е любов, а не човекът. Вие трябва да разбирате живота правилно, да се оставите на Бога, Той да работи у вас, както иска. Страданията и мъчнотиите, които хората преживяват, се дължат на факта, че те искат да се наложат на Бога, да се освободят от Неговото влияние. Как ще се освободят? Каквото и да правят, те не могат да се освободят от любовта. Божията Любов не търпи никакъв закон. Дойдете ли до нея, вие ще се изпълните със свещено чувство и ще кажете, че всичко, което тя върши, е право и добро. Каквото любовта върши, вие ще го считате за велика тайна.

И тъй, новото в живота е да обичате Бога. Тази любов, именно, ще внесе у вас радост, веселие и светлина. Тя ще ви свърже с невидимия свят и ще ви извади от ада, в който сте били досега. И адът не е лошо място. Там има и музика, и театър, и забави. — Ще кажете, че това учение не ви се харесва. — То е друг въпрос. Важно е човек да говори истината. Важно е човек да намери любовта — пътят към Бога. Без тази любов човек нищо не може да направи. Когато любовта дойде у вас, тя сама ще ви научи, как да обичате. Тя ще ви каже, че трябва да обичате всеки човек като душа. Докато правите разлика в любовта си, едного обичате повече, а другиго — по-малко, вие сте още в човешката, във външната любов.

Съвременните хора често изпадат в противоречия, като виждат, че на светските хора се дава повече, отколкото на религиозните, те се намират в положението на големия син, в притчата за "блудния син", който изказал недоволство пред баща си, че заклал теле за по-малкия му брат. В тази притча Христос изнася два принципа в живота: смирение и недоволство. След като ял, пил и опропастил всичко, по-малкият син се върнал при баща си, да иска милост от него. Той му казал: Татко, сгреших пред тебе и пред небето. Приеми ме като един от твоите слуги. Не съм достоен да се нарека твой син. Бащата се зарадвал на сина си и заклал за него най-угоеното теле. По-големият син се върнал от нивата недоволен, че бащата дава угощение на брата му, който всичко изял и изпил. Той не пожелал да види голямата любов на бащата, а прибързал да изкаже недоволството си с думите: Аз работя толкова много, но ти никога не закла за мене едно теле. Бащата искал да покаже на големия си син, че той не може да заколи теле на недоволството. Сега на вас казвам: Не се смущавайте, когато видите, че Бог проявява милостта си към хората.

"Люби Бога!" — Тази е тайната на новия живот. Научете се да обичате! Млади и стари, женени и неженени, моми и момци — всички трябва да обичате! Не се ограничавайте едни други! Не си поставяйте никакви спънки. Само Духът е в състояние да премахне всички спънки и ограничения, които хората взаимно са си създали. Казано е в Писанието: "Ще изпратя Духа си". Христос казва: "Аз и Отец ми ще дойдем, ще се вселим във вас, и Аз ще ви се изявя. Аз и Отец ми едно сме". В изявяването на Сина седи новият живот. Отворете сърцата и душите си, да се всели Бог у вас, да ви се изяви Христос и да ви покаже, как да обичате. Ако Отец и Синът не дойдат у вас, вие ще останете със старите си разбирания. Дойдат ли те да живеят у вас, бремето ви ще се снеме от гърба ви като орехова черупка, и вие ще се облекчите. Обичайте Бога, за да се всели Той у вас заедно с Христа. Като живеете в любовта, и в невидимия свят ще ви посрещнат добре. Тук може да сте близо едни до други, както бяха богатият и Лазар, но в невидимия свят те бяха далеч. Те представят две различни състояния. Състоянието на Лазара определя неговото място. И състоянието на богатия също определя мястото му в невидимия свят.

Обичайте се, без да се критикувате, без да се съдите. — Ама от мене нищо няма да излезе. — Как няма да излезе нищо? Че вие сега сте човек, който мисли, чувства и действа. Вие сега сте човек, който яде, учи, пише, чете. Какво повече искате? Вижте, как по-долностоящите от вас живеят и се радват, доволни са от положението си. Обичайте Бога, бъдете доволни от всичко, което ви е дадено.

Обичайте Бога във всички хора! В любовта седи разрешението на всички въпроси. В любовта на новия живот никаква обида не съществува. — Що е небето? — Място, където никаква обида не съществува. — Що е адът? — Място, където обидата съществува. Влезте в новия живот, където няма никаква обида. Там съществата живеят в пълно доволство, в радост и веселие.

''Божията любов носи пълния живот.''

4. Съборна беседа, държана на 22 август, 1936 г. 5 ч. с., София — Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата „Да им дам живот“, Съборни беседи (1936),

Първо издание по оригинал. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Основната черта на новото

''Времето тихо, меко. Небето чисто, ясно. 5 часа сутринта''

 

 

''Добрата молитва''

 

 

 

Ще прочета 12-та глава от Еклесиаст. Сега всички имате едни и същи задължения. Тук ''(в прочетената глава)'' се казва: „Бой се от Бога". Това е разбирането на стария [праведник] „Бой се от Бога". Но в страха има нещо, което не достига. Ти ще изпълниш Божия закон, но ще имаш страх в душата си, ще остане нещо, което да не знаеш. От какво излиза страхът? Той излиза от външната любов, от изобилието. Когато няма нищо, от какво ще се плашиш, когато не е имало нищо?

 

Сега аз не ви говоря да ви примирявам с живота. Нямам за цел да примирявам хората. Значението на горните думи е: „Люби Бога!" Това е значението! Люби Това, от Което иде животът. А от там, от гдето иде животът, животът иде по два начина: животът иде от външната любов, и животът иде от вътрешната любов. Външната любов всичко дава, а пък вътрешната любов - нищо не дава, повидимому така седи въпросът. Външната любов събира хората на едно място, а пък вътрешната любов ги раздвоява. Сега, който не разбира, ще намери едно голямо противоречие. Някой казва: „Да имаме вътрешната любов." Хората говорят за онова, което не знаят. Те говорят за вътрешната любов, а пък разбират външната любов. Вътрешната любов тепърва ще се учи. Вътрешната любов и тя си има своите закони. По начина, по който ти си проучвал живота досега, тая вътрешната любов никога няма да те учи така. Тя казва: „Всичко е добро!" Другояче ще учиш там, при вътрешната любов. Вътрешната любов ще те въведе в един по-висш живот. Противоречието седи в това: като не си свикнал на този вътрешен живот, на високия живот, теб ще ти се покаже, че има едно голямо противоречие.

 

Сега бих ви навел да разбирате, но това няма да ви помогне. Ти можеш да обичаш една котка, ти можеш да обичаш едно куче, ти можеш да обичаш един вол, но в какво ще се покаже твоята любов? Ти на тая котка не можеш да разправиш, каквото ти мислиш. Има една стена, турена между тебе и тях. Колкото и да обичаш едно животно, има една стена турена, дето душите не могат да се слеят. Всичките неща са от Бога създадени. Ще кажеш: „Не бъди животно!" Т.е.: не служи вече на външната любов, служи вече на вътрешната любов. За да служиш на вътрешната любов, ти трябва да се освободиш от своето животинско, защото животното не е нищо друго освен израз на външната любов. Животното даже и не подозира, че има вътрешна любов. И затова животните са спрени, не могат да се развиват. Като казваме, че нещо не се развива, ние разбираме външната любов. Ние търсим ония неща, които нищо няма да ни донесат. Например, ако ти си богат, какво ще спечелиш? - Ще ядеш повече, ще се обличаш по-добре, външни неща. Повече от това какво ще придобиеш? Казваш: „Да оставим тия работи. Аз да се понаживея." Ще се понаживееш, но ще дойде ден, когато и тия работи, които са те интересували, вече ще престанат да те интересуват. Какво ще те интересува? Представете си следното за обяснение: Какво ще те интересува, че сте опекли една кокошка, а пък нямаш зъби? Ще кажеш: „Не съм доволен, понеже стомахът ми не може да досвърши работата на зъбите." Ще имаш един недъг.

 

Сега искаш да ядеш. Трябва да знаеш каква храна трябва да ядеш, за да прогресираш. Не трябва да ядеш еднообразна храна. В света има знания. На хората е дотегнало сега от знания. Всеки ден четат вестници, романи и разкази, всичко това и казват: „Дотегна ми да чета." Понеже във всичкото това четене няма това, което той търси. До едно време се е задоволявал с това четиво, а пък сега - не.

 

После как ще обясните следното, някой казва: „Той не ме обича!" Какво разбирате под думата „обич"? Това, което говоря, не се отнася до вас. Тия противоречия, които сега съществуват, трябва да ги разгадаеш за себе си, без да се спънеш. Защото ако ти се вкиснеш в себе си, ти не си разбрал живота. Например аз вчера ви казах: „Вие ще бъдете днес на събранието на празни ясли." Ами, че като влезнеш в тая празна ясла, какво трябва да направиш? Ще кажеш: „Мен един празен живот не ме интересува." Вярно е. Хиляди хора не ги интересува празния живот, но какво ги интересува? Ще кажете: „Нас ни интересуват нови неща." Много добре, отлично. Но учиш година, две, десет петнадесет, двадесет все нови неща и между всички тия нови неща няма никаква връзка. Онзи продавач на дрехи, чийто дюкян е пълен с най-хубавите дрехи, иска да ги продаде. Той казва: „Елате, купете дрехи от мен." И сегашният свят прилича на това: Много учени има, които продават знанието си. Ти мислиш, че като го продадеш, твоят живот ще се осмисли. Именно там е неразбраната работа. Този човек продава дрехи, и най-хубавите дрехи, за да спечели. Това, което има, той не може да го употреби за нищо. И ако тия дрехи стоят 10 - 15 - 30 години, те ще се развалят. Имаш едно хубаво ядене. Най-първо е хубаво, но ако седи ден, два, три, това ядене ще се развали. Хубавите работи се развалят в света. И тогаз казват: „Да ги консервираме." Консервираш ги работите, но и те изгубват онова, което имат.

 

Та рекох, трябва ви едно достъпно знание, което да ви въведе в новия живот. Когато детето се ражда, има ли знания? - Няма. Смущава се това дете. Като дойде това дете в света, казва: „Едно време аз бях учен." И според закона на прераждането той бил философ, писал е книги, всичко това. А пък сега идва като малко дете и хваща го майка му. Детето казва: „Знаеш ли, че аз съм философ?" Майката взема ония пелени и ги чисти и казва: „Ще се учиш сега. Ти никакъв философ не си." И най-големите философи много малко знаят.

 

Сега, ако разбираш живота, ти си дошъл вече до оная фаза, да преминеш в новото положение. Христос казва за новото положение: „Ако не станете като малките деца", но не едно дете, което да плаче и да е недоволно от живота. Но да си дете, което разбира живота. Ще оставиш майка си да свърши, това което тя знае. Няма да си даваш мнението. Ще бъдеш доволен от това, което майката прави. Ония деца, които не разбират живота, те плачат, те са недоволни, имат честолюбие, докачение, че не са ги разбрали. И след това майката се отнася малко по-добре, детето я погледне и казва: „Така трябваше да постъпиш." Тя трябва да постъпи така, но как трябва да постъпи детето? Детето изисква това, което не знае. То е недоволно от живота, в който се намира. Сега вие можете да изучавате тия състояния. Някой път вие не сте доволни. Защо? - Деца сте. Сърдите се, гневите се, че хората не са ви разбрали. Че не са ви разбрали, тъй е. Всеки един човек иска да го разберат. Но какво трябва да правите? Казвате: „Трябва да дойде някой, да уреди този свят." Че светът е уреден. Не, че е уреден в онзи смисъл, но ти трябва да разбираш живота. Човек си наклажда огън, когато кучето зимно време зъзне, не знае да си накладе огън.

 

Някой казва: „Кажете ми нещо." Нещата са казвани, вие ги знаете. Това, което знаете, ако го учите, ако го преповтаряте, ще го усвоите. Преповторението е майка на знанието. Донякъде това е вярно. Учиш, повториш нещо, един път, два пъти, три пъти. Да кажем, някое стихотворение. Поетът е нагласил думите от тук - от там. И казваш: „Много хубаво е написано." След като прочетеш това стихотворение, ти си гладен, казваш: „Много хубаво!" Четеш го веднъж, два пъти. После огладнееш. Най-първо у вас има известни чувства, които ви задоволяват, но те са стихотворения на някой поет. Ще дойде един ден, ще ги научиш и ще кажеш: „Не ме интересуват." Ще ги декламираш един път, два пъти, три пъти, четири пъти и т.н.

 

Снощи един от приятелите, учениците, изказа една хубава мисъл и тя е следната: Когато Адам не си научил урока, скрил се и Бог, като че не виждал, ходил, гледал, викал го и най-после го намерил, Той го знаел къде е. И като изпъдил Бог Адам из рая, тогаз Бог се скрил в човека. До тогаз човек виждал Бога отвън да му вика, а пък като влязъл Бог отвътре, човек почнал да се моли: „Къде си, Господи! Къде си, Господи!" И осем хиляди години все търси Господа. И много малко хора са останали верующи. Станали са безверници. И казват: „Няма го Господ. Да живеем без Бога." Но не се живее без Бога.

 

Сега, кой е правия път да намериш Бога? Ти не можеш да Го намериш по този, новия път, ако ти не обичаш. Там е сега въпросът. Да се научиш, как да обичаш. Младите моми често изгубват своите богове. Най-първо момата има един възлюблен, но един ден този възлюблен се скрие някак си. Крият се. Младите момци са богове. И младите моми са богини. Щом той усети, че тя не го обича, той се крие. И не иска да я срещне вече. Какво трябва да прави тя сега? Тя си има някого другиго, когото обича. Но и той престане да я обича. Тогаз тя иска да се върне при първия, но той се скрие. От какво произтича лъжата в света? Лъжливите неща са, които разочароват хората. Кажи ясно: „Не те обичам", нищо повече. Няма какво да мажеш. Можеш да го направиш, не е лошо, то е политика. Ще говориш за някого лошо, после като се покажеш, ти ще се усмихнеш, политика е това. Да знаеш как да постъпиш. Казваш: „Човек трябва да знае как да постъпва." Постъпването в какво седи?

 

Аз бих ви навел много примери, даже тук от братството, за мнозина, които страдат. Те сами създадоха страданията си. Защото страданията произтичат от едно желание да добиеш нещо и като не ти го дават, ти страдаш. Но по кой начин може да се добие това, което желаеш? Ти мислиш, че хората трябва да съзнават твоите нужди. Но друг по-голям специалист върху това няма, ти си най-големият специалист. Хората не могат да разберат тъй, както ти ще разбереш. Ти казваш: „Той трябва да ме обича." Това е неразбрана работа. Той не е специалист, този човек. Любовта някой път на какво прилича? Онзи „мъдрият" човек, като те хване, като те стиска, ти като не можеш да издържиш, най-после му кажеш това. Не мисли ти, че „мъдрият" човек ще дойде до едно място, ти като го оставиш, той ще те удуши. И питам: Защо ще оставиш един човек да те стиска? Вие толкоз години сте се учили и някой път се прегръщате, целувате се. Отлична работа е тая. Но защо ви са целувките? И защо ви са прегръдките? Не, че не трябва да ги правите. Трябва да ги правите, но трябва да знаете как да го направите. И ако ти целунеш някого, той ще каже: „Не знае да целува той. Студена е целувката му. После прегръдките не знае. Не е възпитан. Не знае как да прегърне." И целият ден сега седи все в такива неща, в малки работи. Вие ще кажете: „Тия работи не са нови." Те са вехти работи, които сега ви говоря. Вие сте на празни ясли. За мене яслата е пълна, когато има нещо ново. На празна ясла сте, когато сте като някой кон, който е ял слама и нищо ново не е добил.

 

И ако човек преживя и казва: „Да вярваме в Бога, да обичаме Бога, да обичаме ближните си, да правим добро" и т.н. - това са хубави работи, не са лоши работи, но за теб самия нищо няма да ти допринесат. То казваш: „Да се обичаме." - Че кой ти забранява да обичаш? Ти казваш: „Да правим добро." - Че кой ти забранява да правиш добро? Казваш: „Да имаме добра обхода." - Че кой ти забранява да имаш добра обхода? Човекът седи в това: всичките тия работи той да ги има. Не, че сега той да се учи да обича. Ако остане сега да почнеш да обичаш, то е изгубена работа. Идете при малките деца. Има малки деца, които знаят по-хубаво да обичат, отколкото някои красиви моми. Защо? Защо е така? Защото не може да бъде другояче.

 

Та рекох, сега трябват разбрани работи. Не, че животът, който сега живеем, е лош. Той е лош в едно отношение, но този живот е добър в друго отношение. Нам ни трябва нещо ново. Ново нещо ни трябва! И към това всички трябва да се стремят. Ония, които са се учили, трябва да се стремят към новото в света. Сега, не че онова, което знаете, е лошо.

 

Вие живеете в Бога, движите се в Бога.

 

Някой път вие казвате: „Ти в небето не можеш да отидеш." Няма какво да ви разправям, дали мога да отида в небето или не. Дали ще отида или не, аз ще го проверя. Той няма какво да ми казва. Някой казва: „Но ти ще отидеш в пъкъла." И това няма да ви казвам. Пъкълът, това е едно несъответствие на живота. ''(Някой изгаси ламбите.)'' Запалете ги пак, да светне. Икономисват. Хубаво нещо е, икономията е хубаво нещо. Вие, като нямате какво да правите, гасите свещите. Като нямате какво да правите - икономисвате. То е знание на миналото. Няма какво да икономисвате, няма и какво да гасите. То ще бъде смешно да гасиш свещите. Това, което Бог е направил, ти не можеш да го изгасиш. То е далеч от тебе. И помни: Нямай желание да гасиш! Остави нещата да си вървят така. Че не можеш да постъпваш тъй, то е по човешки така. Но по Бога нищо не се гаси. Когато дойдеш до положение да нямаш желание да гасиш, нито имаш желание да палиш, ти си вече на правия път.

 

Сега се говори, че трябва да се обичаме. Много хубаво е това. Но това не е още онзи свят, който ти търсиш. Някой път казваш: „Аз не го обичам." И там не е разрешението. Нито ще обичаш, нито ще любиш, нито ще разлюбваш. Като дойдеш до това положение, ти ще влезеш в любовта. До тогаз, докато търсиш да те обичат, то е хубаво, но там не е разрешението на новия живот. То е половината на живота. Ти ще дойдеш до положение да не искаш да те обичат, но не вътре в себе си. А положението, до което трябва да дойдеш, е: Да си доволен от положението, в което се намираш сега.

 

Ти казваш: „Трябва да се самовъзпитаме." Там, дето има възпитание, там го няма новият живот. Там е старият живот. Ще го възпиташ онзи разбойник да не краде. Ще учиш онова, невежото дете, което нищо не знае, на знанието. И ще кажеш: „Научихме го!" Това, на което ти си го научил, той един ден ще го остави. И всичката погрешка седи в това, че майките учат неща, които после децата изоставят. Майката трябва да добие едно дете, което да обича Бога, без да го възпитава. А пък тя се туря на мястото на Бога и казва: „Ти мен ще обичаш, ти мен ще любиш. Аз те родих, аз всичко направих за тебе." Много добре, но един ден това дете намери и друга майка. Тогаз какво ще се прави, когато имаш две майки? Там дето нещата се раздвояват, животът се нарушава. И тя казва: „Не ме обича!" Значи намерил друга майка. Когато човек не обича едного, обича другиго. Казваш: „Той нищо не дава." На тебе не дава, а на друг дава. Човек не може на всички да дава. Въпросът се разрешава между двама. Между двама се свършва този въпрос. Да дадеш или да не дадеш. Сега тези са празните ясли, това, за което мога да ви говоря и какво ще научите.

 

Какво иска да каже Христос с тия думи: „Ако не се отречеш от майка си, от баща си, от всичко това, което имаш, ако не се отречеш даже и от своя си живот, ти не можеш да бъдеш ученик на новото учение." И досега го тълкуват какво значи, какво иска да каже, от какво трябва да се откаже човек. Не само да се откаже от временното, но и от своя живот. Този живот е свободен. Той може да се откаже от този живот, ако иска. Той, ако не иска да се откаже от този живот, може да живее колкото иска в това положение.

 

Хората не трябва да говорят за погрешките. Защото това е старият живот: за вземане - даване. Не трябва да се говори за това. В новия живот, ако говориш за вземане и даване, ти не си в него! Като говорят хората по това, те са в старото и техният живот няма да се изправи и не може да се изправи. Като говоря, че не може да се изправи, разбирам, че те няма да могат да намерят онзи път, да намерят онова богатство. Аз срещнах веднъж един малджия ''(иманяр)''..Той ми каза: „Искам да поговоря с вас. Както си тръгнал, вижда ми се, че търсиш нещо." Рекох: „Търся, разбира се." - „Можеш ли ми каза едно нещо? Аз търся едно имане. Деветте знака съм намерил, вече. Остава ми само един знак още." Рекох: „Защо ще ти го кажа, този, десетия знак? Ако го зная, аз ще отида да извадя тия пари." Ще дойде някой да каже: „Не можеш ли да ми препоръчаш някоя хубава мома?" Че ако аз зная хубавата мома, няма да ти я препоръчам, аз ще я взема, нищо повече. Това е старият живот. Остане ли теб да ти препоръчват някого да го обичаш, то е стария живот. Тя, като дойде истинската любов, тя внася нещо ново.

 

Та рекох сега, трудно е сега, когато човек остарее. Виждал съм стари хора да казват: „Да сме сега млади, другояче ще живеем." Как ще живееш? - „Няма да обичам децата така, както досега съм ги обичал." Че това не е нещо ново. Ти казваш: „Трябваше да оставя за себе си парите." Не, не да оставиш за себе си пари, но трябваше да бъдеш от тия хора, които не осиромашават, нищо повече.

 

Търсете новото! Сега, за да намерите вие този, новия живот, вие като срещнете един човек, трябва да намерите оная добра черта в него. Този човек трябва да го обичате, нищо повече. Който и да е, какъвто и да е той. Умният човек, той трябва да обича, без да знаят хората, че той ги обича. Няма да им говори сладки думи. Сладките думи - това е външната любов. Но този човек има нужди и ти трябва да му помогнеш. В дадения случай ти си, който ще му помогнеш. На тебе Господ ще каже: „Искаш ли да бъдеш ти от тези?" - „От кои?" Сега това е новото вътре в живота. Не, че онова, което ти правиш в света е лошо. То е отлично. Но с това, което сега правиш, не можеш да намериш това, което ти е потребно, то не се постига. Как ще накараш един човек да ти говори сладко, кажете ми? Как ще накараш един човек да те гледа мило? Не само да ти викне, както в театъра. Не, нещата да се правят в своята същина такива, каквито са.

 

Сега всичките тия неща, ''(които ги казах)'', като ги разгадавате, трябва да дойдете до оная вътрешна пълнота. То е много трудна работа, да се научиш да живееш. Новият живот е много труден. Трудиш се, трудиш се, и най-после казваш: „Не може. Втори път като дойда." Втори път като дойдеш, после трети път, четвърти и т.н. То е само забавление. С подобно повторение нищо не се постига. Постига се едно - в тебе остава онова вътрешно недоволство в живота. И ако ти не се освободиш от това вътрешно недоволство, ти в новия живот не можеш да влезеш. Рекох, самата дума, която се употребява сега: „новият живот" не е употребена точно. То е само фигура на речта. Ти казваш: „Трябва да влезем в новия живот." Ти ще влезеш в живота. Ти трябва да знаеш, че не си в живота, в пълния живот. Има нещо, което не си опитал. Има два начина: или ти ще влезеш в новото или новото ще влезе в тебе. Кое е по-хубавото сега? Ти да влезеш в новото или новото да влезе в тебе?

 

Каква свобода можеш да дадеш на един кон? Да му туриш повече слама, ечемик? Не. Иди, поглади този кон и да върви в гората. До тогаз докато ти се реформираш, ти си вързан кон, кон ще бъдеш. И когато си дадеш пълна свобода, да се развържеш, ти си свободен. Развързан кон трябва да бъдеш. Най-първо трябва да се развържеш от всички условия, при които живееш. Докато намираш някои несъответствия, критикуваш този - онзи, това не е лошо. Поддържаш критика. Не е лошо. Но докато не си държиш изпита, докато не престанеш от този занаят, ти ще приличаш на он[ези] ямболски коне, които карат дараци. Има една подвижна площ, чрез чието движение се влачи вълната. И тогаз турят малко ечемик на коня и той горкият, целия ден върти за ечемика - работи целия ден. И вечерта, като свърши работата, дадат му ечемик и той казва: „Хей! Едва го стигнах." Няма да бъдеш впрегнат кон да влачиш вълна, ти, човекът, който се стремиш към Бога, към новия живот. Бог иска всички хора да го разбират. И Бог не съди никого. Христос казва: „Отец никого не съди и е дал съдбата на Сина." Отец за стария живот не се интересува, а пък Синът се интересува. Синът е, който събира кредита, от кого има да взема и бащата казва: „Събирай. И каквото събереш, събереш. Мен няма какво да казваш." Ти си син. Защо? Защото събираш дълговете на бащата.

 

А пък има едно отношение, синовно отношение на разбиране вътре. Казваме: „Всички сме синове Божии!" Всички, кои всички? Ако всички бяхме синове Божии, то животът другояче щеше да тече. Ние говорим, ние вземаме неща, които не са верни. И затова Бог не може да ти бъде баща. Той ти е турил някой кон за баща, някой вол ти е турил за баща, някоя овца ти е турил за баща. Някоя птица ти е турил за баща, за майка и от там ти ще се учиш, да дойдеш до онова положение. Казваш: „Аз съм син Божи." Така като се разглежда живота, тогаз ще дойдем до едно голямо противоречие. В какво седи истинският живот, в какво седи семейството, радостта на хората? В онова, истинското разбиране на света. Всичко онова, което е създадено в света, всичко е хубаво, всичко е добро. Но злото седи в неразбирането на нещата! Не ги разбираме.

 

Та ще си турите за желание чрез закона на любовта да влезете в правия път. Да обичате хората без закон. Да е свойствено на вас да обичате. Щом обичаш със закон, ти си във външната любов. То е хубаво. Най-първо ще учите външната любов. До тогаз, докато се тревожите за хиляди работи [...]. Вие имате право да се тревожите. Не ви казвам да не се тревожите, но ще си носите тревогата спокойно. Тя е ваше богатство. И ще се спреш един ден и ще си кажеш: „Защо се тревожа? Ама, не [се]тревожа!" Въпросът не е там, да не се тревожиш. Казано е в закона, че не трябва да желае човек. Че там е всичкото изкуство: да не желаеш. Индусите казват: „Убий всяко желание!" Това не разрешава въпроса: Убий всяко желание. Не подхранвай чужди неща.

 

Та рекох, сега не искам да ви забавлявам с работи, от които няма да се ползувате. Аз ви говоря сега за неща, които знаете. И после вие казвате: „Как трябва да се поправи животът?" По този начин животът не се поправя. В същината си той не се поправя. Срещнеш един, който ти дължи и искаш да питаш ясновидеца дали ще плати или не. Кое е по-хубаво тогаз: да знаеш или да не знаеш? Ти казваш: „Ама той е ясновидец." Откраднали са ти пари. Казва ти някой ясновидец: „Не бой се, след една седмица тия пари ще се намерят." Хубаво, отлично е това. Този ясновидец е отличен. Този ясновидец ще си остане такъв, какъвто си е!

 

Сега някой ти казва: „Ти едно време си бил Данаил, Исайа." Мен са ми разправяли. Един ми казва: „Казват ми, че съм бил учен човек, Исайа, Данаил, Иезекиил. А пък аз съм загубил всичко това." Има нещо по-велико и по-високо от това, което хората търсят. Всичко това е хубаво. По-добре е нищо да не знаеш. Как ще разберете? По-добре е да бъдеш невежа, отколкото да бъдеш учен. Че ти си един съдия. Учил си [2] 1 година, за да станеш адвокат, да знаеш всичките закони, цепиш законите. Като дойде това, осъждаш хората. Защо ти е това знание? С това оправяш ли хората? За тая работа има много специалисти. Ти, ако искаш, напусни това. Напусни го, но ако разбираш, ако знаеш новото. Не да се освободиш (преждевременно). Някои искат да се освободят от адвокатство или от какъв да е занаят. Не се освобождавай преди да си намерил пътя.

 

Престани да мислиш за онова, което те смущава. Ти казваш: „Трябва да се учим." И сега учението се развива по същия начин. Едно време хората са вярвали, знаели са едно, второ, трето, но и досега тия неща, които са изучавали, още не ги разбират. Как е създадена материята, не знаят. И атомите са създадени от нещо, от йони. Има много неща да се учат. И за да разбереш работите хубаво, ти трябва да престанеш да мислиш заради* тях. В истинското, вътрешното учение е така. И затова Писанието казва: „Прости." Нищо повече. Някои турят закона, а пък някои казват: „Прости му, не му дръж кусур." Защото ти, докато ти се смущаваш от хората, ти не можеш да намериш пътя. Не, че това, което държиш, е лошо, но този път, по който вървиш, той няма да донесе онова, което ти търсиш. Та едновременно у вас трябва да се яви раздвояване на живота. Казва някой: „Раздвоих се." Ще се раздвоиш, трябва да се раздвоиш. И след като се раздвоиш, трябва да се отречеш. Да престанеш да мислиш за онова, за което си мислил досега. И като дойде новото, за какво ще мислиш? Представете си сега, че по новия начин искате да ликвидирате работите. И казвате: „Защо съм дошъл тук?" За да се научите да живеете по новия начин. Там е силата.

 

*заради - за (бел.ред.)

 

Представете си, че имате едно общество, дето хората не се държат отговорни, и кой каквото даде, не го търси. Рекох, новият човек трябва да бъде от тези. Той седи и казва: „Аз ще се помоля на Господа да накаже този човек." Че той живее в стария човек. И като дойде Христос, да съди света, той ще дойде да съди старите хора. Един казва: "Ще ни съди Христос." Докато не те осъди Христос, ти човек няма да станеш.

 

Та рекох, при новото разбиране ти най-първо ще освободиш сърцето си от всички ония тежести, които имаш. Ще се оставиш свободен. В света има много работници, които носят товар. Всички хора носят. Много малко хора ще срещнеш, които нямат никакъв товар. И като го срещнат, казват: „той е лентяй." Така разбират. Бедността считат за порок. В новото разбиране другояче се постъпва.

 

И сега, както проповедникът ''(в прочетената глава)'' казва: „Да пишеш много книги, край няма. Едно нещо ти трябва: Бой се от Бога." И аз ви рекох, каквото и да правите, всичките тия работи са хубави, но обичай Бога, нищо повече. Не, че онова, което имаш, е лошо. То е учение, много книги имате и всички тия книги са едно приготовление за онова, ще ви кажа: да се освободите. Раздай книгите си на другите. Тия книги, от които сте учили, не ви трябват вече. Но аз ви оставям сега едно нещо: Да обичате.

 

Ще кажете: „Где да Го намерим, да Го обичаме?" Тогаз не можеш да си държиш изпита. Ако не знаеш как да обичаш, твоята работа е свършена. И после искате да знаете дали обичта ви е права или не. Там сте на кривата страна. Ще обичаш, нищо повече. В любовта няма никакъв грях. Щом мислиш, че любовта не е права, това не е вярно. В любовта няма никакъв грях, нищо повече. Там човек се освобождава. Някой казва: „Дали аз не греша?" В новия живот, там всичко е единство. Там като влезете, ще разберете. Там другите ще работят, а пък вие ще се ползувате. Те ще работят, ще продават, а пък вие ще се ползувате.

 

Та рекох сега, обичайте Бога, нищо повече. Едно правило сега, извън конския живот. Научете се да обичате Бога, нищо повече. Научете детето да обича Бога, нищо повече. Научи го как да обича Бога. Кажи му и това дете ще знае. Това не ви давам като закон, но ви говоря как трябва да се разбира новото. Вие сте от много добрите хора. Едно време бяхте в рая. Хубаво беше. И като съгрешихте, оголяхте. Искахте повече, Бог ви даде дрехи и ви изпрати в широкия свят. Какво лошо има в това, че тук живеете? То е във вашето разбиране. Всеки, който не знае да обича, той е гол, нищо повече. Докато Господ ти говори отвън и ти казва: „Адаме, как си?" - То е външния живот. Една спънка туря там, едно препятствие: „Няма да ядеш от това дърво!" Ще кажете: „Защо съм ял?" И това не е лошо, че сте яли. В широк смисъл на думата, ти си носиш товара сега. И Господ казва тогаз: „Като ял Адам от запретеното дърво, понеже Адам стана като един от нас да разбира доброто и злото, да не би да яде от дървото на Живота!" И затова го изпъди. Понеже учен човек не си, не знаеш как да употребяваш доброто и злото. То е голяма наука, ако не знаеш как, съвсем ще загазиш. „И като стана един от нас, да го изпъдя навън." Защо ви изпъди Господ? Защото ти стана като него. А пък, за да се запазят отношенията в света, то онзи, когото обичаш, той трябва да те изпъди навън. Вие искате да седите при онзи, когото обичате. Там е вашето заблуждение. То е външната любов. Сега малцина от вас могат да го приложат.

 

Сега не ви казвам това, да го приложите в живота. Но рекох, разрешението седи там. Щом искаш да те обичат, ще те изпъдят. Защото любовта дава свобода и следователно ще те изпъдят. Един мъж, като обикне жена си, ще у даде свобода и ще у каже: „Свободна си вече." Една жена, като обикне мъжа си, ще му даде свобода и ще му каже: „Свободен си сега." Ако тя го обикне, въпросът е разрешен. Казваш: „Защо ще бъде така." Чудни сте някой път! Че ако се облечеш с червена дреха, какво лошо има? Или си туриш синя дреха, какво лошо има? Или, ако си турите каквато и да е форма, где е лошото? Или някой път не ти дават пари. Защо? Някои път ти казват: „Вземи си пари, направи си каквато дреха искаш." Тогаз ще заприличате на онзи турски бей. Турците, когато избират жена, сами не могат да ги избират. Този бей изпраща да му избират една хубава невеста и като я избрали, довели му я и са го оженили за нея, по турския закон, по стария, не по сегашния. Тя се открила на него и го попитала: „На кого да се откривам и на кого да не се откривам?" Тя била грозотия. Той не я обичал. Той ѝ казал: „Разкривай се на когото искаш, само на мен да не се разкриваш."

 

Обичай Бога и си гледай работата. Но трябва да знаете, че докато на онзи, когото обичате, не му дадете свобода, или другояче казано: до тогаз докато на един човек не му дадеш свобода, той да се прояви, тъй както си знае, то е човешкото. Не да му дадеш правила, наставления, как да обича, как да гледа. Не, то е човешкото. Ще оставиш Бога да се проявява в човека както знае. Бог живее вътре. Ние сме дошли до вътрешния живот. Ти ще оставиш Бога да се прояви. Може някои работи да ти са неприятни. Няма да мислиш върху това. Та свободата седи в това, да оставите Бога в себе си да се прояви така, както намери Той за добре. По какъв път, по какви начини, то е Негова работа. Вие ще кажете: „От где да знаем?" Няма какво да знаеш. Остави ти Господа. Той ще си намери пътя. Той ще направи както Той знае. Вие искате да знаете, как да обичате. Любовта не е ваша. Остави сега. Стори онова, което Господ ти каже. Някой казва: „Каквото Господ ми казва." Под думите: „Каквото Господ ти каже," ние разбираме нещата, които се отнасят до нашия личен живот сега. А трябва да дойдем до разбиране на живота, на онова, което Бог иска да върши в нас.

 

И всичките страдания, които произтичат в света, произтичат от това, че Бог иска да се освободим. Той насила не се освобождава. Той, за да ни накара да Го оставим свободен, създава ни мъчнотии. Хиляди мъчнотии ще ни създаде, за да Го забравим. Вие искате да турите правила, как да обичате. Във външната любов, в човешката любов, така е. Но в Божията любов няма закон. Като дойдем до нея, ще имаме едно свещено чувство, ще кажем: „Всичко онова, което любовта върши, е право." Това човек да го съзнава. Трябва да го съзнавате. Един ден, когато дойдеш до това разбиране, ти ще проумееш тая велика тайна.

 

Казах ви, че нищо няма да ви говоря. Но с това, което говорих, нищо не съм ви говорил. Едвам съм ви казал: Обичайте Бога, истинското, реалното. Другото е празни ясли. Вие сте го слушали, слушали. Вие всичкото го знаете, но да обичаш Бога, то е новото. И тая Божия любов, като влезе в дома ви, тя ще внесе светлина, радост и веселие, ще ви съедини с Невидимия свят, ще ви избави от онзи ад, в който сега живеете. Адът не е нещо лошо. Вие не сте ходили в ада. И музика има там, и представление, театър, много хубави неща има там. В ада ще бъдеш.

 

Така като се говори, ще кажете: „Не ми харесва това учение." Дали ви харесва или не, това е друг въпрос. Когато се говори за Истината, дали харесва човек или не, то е друг въпрос. И когато някой говори, може да не ми се харесва, но това е друг въпрос. Важното е, дали е там законът на любовта, която води към Бога, закон, дето Бог се проявява. Защото ако не дойде в нас Бог да се прояви, ние не можем нищо да направим. Трябва да дойде Бог във вас, за да ви научи как да обичате. Ти можеш да кажеш: „Този човек е циганин." Оставете това, дали е циганин или не. То е въпрос до съзнанието: да обичаш тая душа, това съзнание. Бог може да ти каже: „Този човек ще го обичаш." Ти казваш: „Но той не е такъв." То е по човешки. Господ ще ти каже: „Елате, да ти покажа, как да обичаш хората."

 

Сега вие се намирате в едно трудно положение. Виждате, че светските хора имат повече, отколкото религиозните. Така трябва да бъде. Ти казваш: „Че аз толкоз години, как се моля!" Вие сте като онзи Исав, който казваше на баща си: „На мене нищо не си дал." В оная притча, която Христос привежда, големият син казал на баща си: „На мене нищо не си дал, а пък онзи син, който сега е дошъл и се е скитал и изпил всичко, ти му даде угощение, теле му заколи. Той утре онова, което имам, и него ще вземе." Ние не се спираме на другия, големия син, твоето недоволство е от големия син в тебе, а пък онзи, който е закъсал, казва: „Татко, съгреших, не съм достоен." Той е малкия син, който се връща сега. И ти не заколваш за онзи, недоволния син телето, няма за какво да колиш за него, а колиш за онзи, който казва: „Не съм достоен." Бащата показва каква е голяма Неговата любов. Когато видите, че Бог оказва милост към хората, да не ви смущава това.

 

И рекох сега, тайната на новия живот седи в обичта. Научете се да обичате! Ще кажеш: „Да обичам ли? Аз съм женен!" Или ще кажеш: „Да обичам ли? Но аз съм млада мома!" Оставете вашата мъжщина, женщина, всичко това. Обичайте, нищо повече. Който разбира, разбира. Така трябва да ти олекне. Има много хора, които се измъчват. Трябва да [се] даде една свобода. Оставете се свободни. Не само вас да оставят свободни, но и вие да останете свободни. Не, че сега постъпвате криво. Но вие сега създавате в живота си препятствия и си туряте спънки и не може да успявате. А пък тия спънки трябва да се премахнат, а пък те не могат да се премахнат другояче, освен трябва да дойде Духът. Казано е: „И ще изпратя Духа си." Христос е казал: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще се вселим във вас и тогаз Аз ще ви се изявя." Това е една от дълбоките тайни. „Аз и Отец ми ще дойдем и ще се вселим във вас и аз ще ви се изявя." Отец ще дойде и ще покаже, какво е Неговото отношение; и Синът ще дойде, новият живот е в това: „Аз и Отец сме едно."

 

Та сега гледайте да дойде Бог във вас и Христос с Него заедно и да ви се изяви Христос и да ви покаже, по кой начин вие можете да проявите любов към Него. Той ще ви покаже как трябва да разбирате. Ако Христос и Бог не дойдат във вас, вие няма да имате едно разбиране и тогаз животът ви ще върви по същия начин. Ако дойдат и придобиете онзи, широкия живот, бремето, което носите сега, както една орехова черупка ще падне и вие ще се освободите от голям товар. Обичайте Бога, за да дойде Той във вас и Христос да дойде. Сегашният ви живот е отличен. Много добър е животът ви сега. Сега да заминете за другия свят, там ще ви приемат. Как ще ви приемат? Съвсем другояче седи работата: богатият и сиромах Лазар са наблизо, казват си. Едно вътрешно състояние е това, дето богатият не може да бъде на мястото на Лазар и Лазар не може да бъде на мястото на богатия.

 

Обичайте се сега и не се критикувайте. Вие казвате: „От мене нищо няма да стане." Какво няма да стане: цял човек си. Знаеш да ядеш да свириш, да учиш. Какво искаш повече? Не си някой вол. Не си някой кон. Конят и той е добър. Конят, като седи при тебе, той не се тревожи. Той казва: „Понеже господарят ми знае да свири, аз се ползувам от неговото свирене."

 

Обичай Бога и имай широки възгледи за живота. В това отношение не съдете, за да не бъдете съдени. И с каквато мярка мерите, ще ви се възмери.

 

А пък новото е: Обичай, нищо повече! Обичай Бога във всички хора! Това е разрешението на онзи дълбок въпрос. А пък ще останат само думите на тая беседа. Обичайте Бога! А пък всичко друго, това са тълкувания, пояснения. Може и без тях. Всичко друго е за пояснение. А пък да знаете само това. Да знаете как да обичате. Обичай! И когото обичаш, не може да те обиди и ти не можеш да се обиждаш. В новата любов, обиди няма. Този, който я разбира. Що е Небето? - Място, дето не се обиждат. Що е адът? - Място, дето се обиждат. Докато се обиждате, в ада сте. Там има университет за обидите. А пък ще се учите сега на онзи живот, дето няма обиди. Да престане обидата.

 

 

 

 

 

 

 

''Божията любов носи пълния живот. (Три пъти.)''

 

''6 часа и 40 минути''

 

 

 

''Гимнастични упражнения.''

 

 

''Съборна беседа Четвърти съборен ден Събота, 22.VІІІ.1936 г.''

 

''Изгрев''

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...