Jump to content

Всемирна летопис, год. 1, брой 01


Recommended Posts

Списанието в PDF

Година 1, Брой 1

(22 март 1919 г.)

1. X. Една велика идея. — Мир на земята — Общество на народите

2. Нова Естетика. Трилогия (сонети) от Ив Толев:

I. — В Храма. — II. Възкресение — III. Ела!

3. К. У. Ледбитер. Окултните причини на войната (с портрета на автора)

4. Е. П. Блаватска. Първите стъпки по пътя на окултизма (практически лекции). Статия първа (с портрета на авторката)

5. Ив. Грозев. Се агнец грядет. — Сънят на Якова (стихове)

6. Д. Н. Фурнаджиев. Председател Удроу Уилсон, с портрет

7. Г-ца Олга Славчева. Молитва. — Закрилата. — Елегия (Стихове)

8. Проф. Д-р Удроу Уилсон. Програма на световния мир: 14-те точки за мира. Превод от оригинала Стоян Ватралски

9. Кабала. Общи понятия

10 . Писмото на Стария Маг. „Из моите записки“

11. Живописна България. — Бисери на Македония: гр. Охрид с езерото (снимка).

12. Ив. Толев. Синархия. — Окултна социология. Образуване и развитие на обществото. — Старата община. — Що е държава — Мнението на съвременните юристи и социолози. — Системата на Сент-Ив д’Ал вейдър

13. Френология. Общи бележки и френологическа карта от Л. Н. Фаулър, със символически имена и разяснения

14. Проф. Д-р Юл. Нестлер. Теоретически елементи на хиромантията (с 9 фигури в текста)

15. Какво предсказват линиите по ръката на бившия цар Фердинанд

16. Графология. Теоретически очерк с образци от ръкописа на генералите Жофър и Хинденбург

17. Астрология. Предмет на науката и исторически преглед

18. Окултна хигиена и медицина:

— I. Лечебната и възобновителна сила на пролетта.

— II Чудно излекуване на един сляп.

— III. Как са лекували захарната болест в старо време.

— IV. Лекуване на магарешката кашлица чрез внушение

19. Духовна опитност. (Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа):

— I. Загадъчни истини.

— II. Един случай на прераждане в България.

— III. „Лошото око“ или певецът със „злия поглед“.

— IV. Пророчество

20. Обществена хроника:

— I. В чужбина

— Международната конференция за мир в Париж и ролята на гръцкия представител.

— I. У нас — Действията и фалитът на българските политически партии

21. Въпроси и отговори. Писмо до редакцията, от Н. Н. (публицист)

22. Важно съобщение за сътрудниците .

post-1-0-45653200-1545074865_thumb.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЕДНА ВЕЛИКА ИДЕЯ

Мир на земята - Общество на народите

Всеобщата война, избухнала през 1914 г. под един обикновен претекст в Сараево, внесе дълбоки пертурбации в живота на всички народи, разклати цели държави, в това число и някои многовековни империи, предизвика кървави революции и причини неописуеми разрушения и страдания. Целият организъм на човечеството се разтресе, десетки милиони невинни жертви паднаха по бойните полета или загинаха от болести, лишения и глад, неизброими ценности на съвременната култура бидоха погълнати от стихията на унищожението. Една ужасна борба обхвана цялото земно кълбо.

През месец септември 1918 г. на малката България се падна жребият да даде сигнала за свършването на тоя всеобщ катаклизъм. В един момент на върховно напрежение на силите на воюващите народи, тя първа издигна клончето на мира, и зарята на новия ден проблесна над това море от кръв и сълзи.Телеграфът разнесе тая вест по всички краища на света и една дълбока въздишка на облекчение се изтръгна от безброй мъченически гърди. В разкаяние и сюблимна радост, всички усетиха диханието на Ангела на мира и врагове дотогава, почувствуваха отново, че са братя на земята.*

Наскоро след оттеглянето на България от борбата, последвано от капитулацията на Турция, Австро-Унгария и Германия, свика се в Париж конференция на мира, която заседава още, без да е успяла да реши окончателно нито един от поставените й мирови въпроси поне до момента, в който пишем тия редове. На тая конференция се явиха представители на всички големи и малки държави от групата на Съглашението, която се считаше за победител. Изключени бяха само представителите на някои неутрални държави и ония на държавите - „победени". За тия последните се съобщи, че щели да бъдат допуснати да участвуват в заседанията на конференцията едва в последния момент, за да бъдат изслушани техните обяснения за виновността им, че са се опълчили против победителите, и за правата и исканията на народите им, след което ще стане подписването на мирния договор.

В течение на преговорите в тая конференция се очертаха релефно две главни идеи: империализмът, вдъхновяван от прекаленостите на националните аспирации на известни велики и малки държави, и мотивиран със сключени тайни договори между тях, и уйлсонизмът, т.е. идеята на свободата, равенството и братството на всички народи, самоопределени в техните етнически и естествени граници. Докато първата от тия идеи е жалка останка от кървавото минало и постоянен извор на нови опасности за в бъдеще, защото се основава на инстинкта за международен грабеж, като израз на правото на по-силния, втората идея, носител, на която като един световен justicier, се яви председателят на Северо-американските държави1, г. Уйлсон, спечели симпатиите на всички честни и разумни хора, защото се инспирира от принципа на международната и християнска правда и се стреми да установи действителен и траен мир на земята.

* * *

Ние няма да разглеждаме тук империализмът, т.е. философията на вълка, която ни напомня закона на Мойсея: „Око за око, зъб за зъб", а ще хвърлим бегъл поглед върху развитието на великата идея на г. Уйлсона и средството за приложението й в международния живот. Според точния текст на 14-те програмни точки на Председателя на Северо-Американските Държави, неговата идея се изразява със свободното самоопределяне, открито взаимноотношение и всестранно напредване на всички народи, като равноправни членове на общочовешкото семейство, а средството за реализирането й се състои в оформяването, чрез общ международен договор, на едно сдружение или общество на тия народи. Тази негова концепция обгръща, анализирана в своите подробности, всичките поменати 14 точки.

Тя е резултат от едно дълбоко проучване живота на човечеството тъй, както той се проявява. Историята на разните култури доказва, че общата еволюция е вървяла по една чупена линия. Ние знаем народи, които са дохождали до апогея на своето развитие и величие, но след определена епоха те са се връщали назад в неудържимо падение и от техния прогрес са останали само печални паметници. От египетската, асиро-вавилонската, гръцката и римската култура има само следи, които свидетелствуват, наистина, за високо умствено и душевно издигане, но и за всевъзможни пороци, които са подкопавали основите на обществените и държавни организации, и са разрушавали всички плодове на човешкия гений.

И сегашната западно-европейска култура преживява същата криза. Успехите на науката и изкуствата се поставиха в услуга на злото, за да се завладяват и експлоатират по-слабите от по-силните. Вместо благородно съревнование в напредъка и цивилизацията за общо благо, наблюдаваше се злонамерено надпреварване в изнамиране на средства и начини, за политическо и икономическо заробване на едни народи от други. Антагонизмът се усили до степен на непримирима вражда и се разрази във взаимна изтреба. Това бе неизбежна последица от крушението на всички морални принципи.

Настъпи момента за коренна и солидна преуредба на света. Духът на новото време налага да се възстановят нравствените връзки, които съединяват обществата и импулсират тяхното развитие. А една аналогия ще ни поясни растежа на всяко общество, като един жив организъм. То е едно зърно, което пониква. Всяко зърно се състои от известни клетки. Тия клетки в своята диференциация се видоизменяват и размножават. Образуват се формите на политическия живот, които представляват пътищата и съобщенията на самите клетки. Тоя политически живот е процес на растене нагоре. Ние разбираме под дадения термин не политическия живот, както се схваща в тесен смисъл, а както се проявява в самата природа. Защото тя има ненарушими закони. А от това следва, че съгласно естествения закон на еволюцията, всяка държава може да се развива до известни граници, според това, с какви вътрешни морални и духовни сили разполага народът й, също тъй, както дебелината на всеки клон и клонче на едно дърво се определя от животворната сила на почвата. Освен това, тая дебелина зависи и от ония корени, които са пуснати вътре в почвата. Колкото по-дълбоки са тия корени, толкова стабилността на проявеното дърво отвън е по-сигурна. Защото винаги под думата „организация", социална или политическа, се разбират корените й в дадено общество или народ. Тя не може да бъде външна или повърхностна, понеже не би била, в такъв случай, трайна, а само привидна. Силата на организма се съдържа вътре в самия него.

По същия начин можем да уподобим културния живот на обществото на процеса на цъфтенето. Дървото, за да може да продължи живота и дейността си, трябва да цъфти, защото само чрез цветовете си ще привлече мушичките (пчелите и др.), за да го ползуват. Така, всички плодни дървета цъфтят, за да се развиват. Мушичките, това са тяхното благо, защото донасят културата у тях, т.е. зародиша на плода. Те пробуждат със своите вибрации други пориви в еволюцията на цъфтящото дърво: създава се зародишът, който расте, за да образува плод, а този последният ще сформира бъдещата семка. Това е вече духовното в дървото, т.е. духовния живот, към който са устремени усилията на всяко живо същество. Следователно, всяко общество, правилно развито, трябва да има дълбоки корени в здрава почва, симетрично да се оформява, навреме да цъфти и цветовете му правилно да образуват плода, без да се опарят от сланата или разядат от червеи. В политическия живот на един народ тия червеи са безпринципните политически партии или дружества за лични материални облаги, които като паразити, разяждат и изсушават клоните и цветовете на цялото дърво, а следователно убиват и зародиша на плода.

Тия тезиси са верни за всеки народ. И ако всичките народи се сдружат, за да образуват проектираното от г. Уйлсона и многожелано общество на народите, то това последното ще може да преуспява само при условията, които току-що изложихме. Предназначението на това свръх- общество във физическия свят ще бъде да въдвори на земята великите нравствени принципи на Христовото учение: братство, правда и любов. Без да се крепи на насилието и грабежа или да функционира под натиска на една материална международна санкция, то трябва да черпи жизнена енергия в колективното съзнание на света за доброто, което ще бъде плод на всемирния духовен прогрес. Само така делото на мира, което се оформява сега в Париж, ще открие нова ера в живота на човечеството и ще подготви идването на шестата раса.

X.

1Преводът на тия точки от оригинала публикуваме на друго място в списанието.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ТРИЛОГИЯ

(СОНЕТИ)

* * *

В ХРАМА

"Coela enarrant Deigloham" Пс.19

Създания, сковани в мрак, сърца разбити,

вдигнете взор нагоре, в тоя шир безкрай,

и вижте Бога: небесата са открити

и славата Му в тях и ден, и нощ сияй!

*

Безброй слънца се роят, светят в глъбините

и в ред ненарушим, в хармония летят.

Това са живи светове, що из гърдите

на Вечний Дух извират, движат се, пламтят!

*

Животът блика в тях, не виждате ли вие?

Не чувате ли в химна им гласа понятен?

Мощта не сещате ли на Духа Велик?

*

О земни твари, роби на плътта, що гние,

бъдете светила във Храма необятен

и грейте със лъча на Неговия лик!

* * *

ВЪЗКРЕСЕНИЕ

По стръмната пътека, с сетни сили,

едва пристъпва пътник уморен.

Нозете му със рани се покрили,

но той върви, към върха устремен!

*

И кървав пот облива му лицето,

укичено със търнений венец,

но той се взира жадно във небето

и търси там Всеблагия Творец!

*

И, в спомени за щастье отлетяло,

трепери изтощеното му тяло

и горко той въздиша и ридай...

*

Но таен глас му шъпне: възкресенье

душата стига чрез тегла! Спасенье

жадуваш ли-страдай, страдай, страдай!

* * *

ЕЛА!

На Ст.

Ти си отиде веч, дете прекрасно,

кат блян чаровен, тихо отлетя!

Душата ти светна, кат слънце ясно,

в зари, в акорди чудни и цветя!

*

И литнах аз след теб, виденье мило,

и викнах с глас, вселената кой спря:

постой за миг, о щастье лекокрило,

*

не давам те - сърдце ми изгоря!

Върни се пак: с нектар ще те обливам,

в лъчи ще те окъпя и приспивам -

в легло от теменуги и звезди!

*

Ела, душа, с безмерен жар любима:

ти сродна си със мен, неразделима,

или - и мен за винаги вземи!...

Иван Толев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

К. У. Ледбитер

(Charles Webster Leadbeater)

Окултните причини на войната

(Реч, произнесена в Австралия)

Великата война е главната тема на деня, за която всеки говори и върху която всеки мисли. И все пак голямо число хора не мислят правилно по нея. Мнозина даже не знаят какво да мислят. Tе се измъчват от известни идеи и се затруднявай, да установят едно определено мнение. От една страна, често пъти има силен изблик на омраза. предизвикана от ужасни варварства, от безпримерни жестокости, а от друга, едно добре обосновано чувство, че войната е нечестиво и безумно дело, което никога нищо не установява правилно, тъй като страната, която печели във война, няма непременно нужда да бъде правата. Провидението, казват те, е на страната на най-големите топове, и старата средновековна идея, че войната винаги е бивала спечелвана от някоя по-висша сила, днес не намира неизменно приложение. Народът казва: „ние знаем, че войната е едно лошо и нечестиво дело; знаем, че мирът е прекрасен и затова, как можем да се бием от сърце ?“ Но пък, от друга страна, когато такива страшни неща се случват, не е ли длъжен всеки да направи всичко, каквото може, за да се спре злото? Така, има една обща неопределеност в чувствата и мнозина мъчно разбират, какво поведение трябва да усвоят.

Wsem.Letopis_god.1_001.jpg?fbclid=IwAR0s

К. У. Ледбитер

Едно изложение на фактите, с оглед на войната от вътрешна страна, ще ви помогне, може би, да усвоите едно положение. По моето мнение, това положение е съвършено ясно и определено и аз ще се опитам да го изложа пред вас с такова предимство да познавам скритата страна на нещата, както ми е дадено, понеже поведението па хората към тази война, е въпрос от грамадна важност. Съвършено вярно е, че първото нещо за обмисляне сега е - победата. Обаче, мнозина от нас са негодни да се бият и положението ни спрямо войната може да направи крайното й разрешение или сравнително лесни, или почти невъзможно. Затова, не е без значение да мислим ясно но тоя въпрос.

За да имаме ясни идеи върху един предмет, требва да разполагаме, преди всичко, с факти. Има винаги една скрита страна във всяко нещо — една страна, която е невидима за обикновения човек, несъзираема за обикновения мислител; и при туй. тази невидима страна е почти винаги много по-важна и по-поучителна, отколкото видимата.

Аз ще ви дам един проблясък на скритата страна на тази велика борба и се надявам, че това може да ви помогне да вземете едно положение и да си съставите едно мнение, което ще бъде полезно, а не вредно, впоследствие при разрешението й.

Външно, тази война, макар и невероятно, изглежда доста проста. Всеки, който знае нещо от истинската история на събитията — разбирам от външна гледна точка — знае, че Германия беше приготвена от много, много години, с едно грижливо, пресметнато съвършенство, което, вероятно, никога не е било достигнато и света, за да се хвърли па гърлото на Европа; именно точно това — да наложи дръзко завладяването на света. Зная, че в Германия не вярват това.

Там се опитват да се самоубедят. че са били заставени да извършат това нападение: но всеки от нас. който е проучвал фактите, сините книги и различните съобщения между заинтересуваните страни, знае, че нападението бе абсолютно непредизвикано и че едната страна бе приготвена за него по един действително великолепен начин, които е един пример на съвършенство за останалия свет. Съюзниците бяха, за най-голямо нещастие, толкова неприготвени, че това им коства грамадни жертви и страдания.

Всичко това е от външна страна и е очевидно. Пресметнато, детайлирано и чудно безскрупулно каквото беше приготовлението, то бе напълно достигнато от изпълнението, извършено с една преднамерена бруталност и една съвършена, никога по-рано недостигната, жестокост.

Зная, това е много силно казано, но само да прочетете необоримите свидетелства, ще видите, че е вярно. Като работех за други цели, аз направих щастливи наблюдения за себе си. Зная, че най-ужасните истории, които сте чули, са напълно основани на факти. Съжалявам, но това е така. Ние требя да гледаме на нещата, каквито са, а не както сантиментализмът би ги желал. Ние трябва, да гледаме на нещата каквито са, което действително ни убеждава, че Киплинг беше прав със своята паметна фраза: „Сега ние ще трябва да ревизираме нашия речник; сега ние ще трябва. да разделим жителите на земята на човешки същества и на германци“. Съжалявам, но аз ви казвам фактите в случая.

То е просто изумително. И помнете че, доколкото ни бе позволено да узнаем, в Германия не е имало протести. Помислете само: аз не желая да възбуждам вашите страсти — това е последното нещо, което бих желал да върша; но помислете само върху станалото. Спомнете си за Л у з и т а н и я, спомнете си за П е р с и я  и  А р а б и к . Мислете, колко много случаи има на атаки върху незащитени градове, на предумишлени убийства на невоюващи, за които убийства са издадени много присъди от един съд. Помислете за това една минутка и тогава кажете, как бихте го оценили. Съвсем сигурен съм, че всички вие сте познавали хора, принадлежащи на тая раса. Аз, поне, познавам много германци, принадлежащи към Теософското Дружество, което има клонове във всека страна на света, срещал съм хора от тази раса, познавам ги, имам и приятели между тях. Сигурен съм, това е вярно и за всекиго от вас.

Вярно е, че в това Теософско Дружество ние имахме едно предвкусване на тоя стремеж за владение на света, защото германската секция на Теософското Дружество въстана против другите и се опита да добие надмощие в Дружеството няколко години преди тази война. Те употребиха същите оръжия, които бидоха сега употребени от политическите агенти на германската преса: същите безсъвестни лъжи, същото откриване на шпиони в места, в които никак не са очаквани такива. Ние, в Теософското Дружество, преминахме това, главно, в книжна борба — то бе едно малко издание на посегателството за завладяване цялата организация. Тогава ние не разбрахме, пълната негова безсъвестност ни учуди. Сега, ние виждаме, че то беше само част от целия германски план — то бе посегателство да се завладее едно широко в света Дружество, чрез което би могло да бъде направено нещо за подпомагане германския план за всесветовно господство. За щастие, планът биде разрушени, с всичките придружаващи го клевети и вероломства.

Ние всички сме познавали хора от германската раса: бяха ли те въобще този вид хора, които биха действували по тоя начин? Вие знаете, че те не бяха. Не виждате ли, че тази пагубна превратности изисква обяснение, — че тя изисква нещо съвършено необикновено, нещо съвсем ново в начина на обясняване? Аз ще се постарая да ви кажа точно как стана това и как става.

Има едно друго обяснение. Всички ние чувствуваме, че ние сме повече или по-малко ангажирани в една принципална война, че тук са в основа велики принципи, че ние се борим за свобода, за това, което се нарича демокрация. Лично аз далеч не се възхищавам от демократическите методи, но казвам, че демокрацията поне предполага едно усилие към свободата на народа, макар да мисля, че в нея има много нещо, което е грубо, несъвършено и ненаучно.

Ние сигурно, значи, се бием за тази демокрация и свобода, от една страна, и против грозната тирания и робство, от друга. Не е само за правото на съществуване на по-малките народи. Вие знаете, че беше съвсем открито заявено в германската преса, какво времето на малките народи е минало, че Германия не желае малки народи, че те нямат право да съществуват. Не е, значи, само това, което е същественото, има и друго, което е още по-важно — честта и запазването на едно обещание. Вие добре знаете, как най-близкият до императора човек обявява един тържествен договор за „един къс хартия“, и не е можал да разбере, как ние бихме желали да отидем на война само заради това късче хартия. Ето, против такъв род неща воюваме ние. Факта, че нашите неприятели са сбъркали сметките си, никак не ги извинява, защото те по себе си съдеха за нас, като предполагаха сигурно въстание в Ирландия (която изглеждаше на прага на гражданската война), ако Англия беше атакувана; факта, че те вярваха, че вие, в Австралия, както и нашите имперски съграждани от Канада и Нос Добра-Надежда, всички бихте използували случая, за да се отделите — ето какво те вярваха! Те разчитаха на всичко това. Те сбъркаха сметките си, но това съвсем не прави делото им по-добро. Тъй, съвсем ясно е, че ние се борим за принципи. И аз мога да потвърдя, много повече, отколкото вие вярвате и отколкото знаете, че това е въпрос на принципи.

Ние знаем, че има сили, които работят против еволюцията толкова добре, колкото и силите, които работят за нея.

Ние знаем, че има често една малка — често в едно само лице — борба между тези сили над личностите и, по някога, върху неща, които ни изглеждат съвършено незначителни. Но ние знаем също, че по някога произхождат велики световни кризи, в които добрите и злите сили в гъсти редове застават едни срещу други и повлия-ват върху човечеството и го тласват в борбата, едни на едната, други на другата страна. Последният път, такава една велика всемирна борба произлезе на Атлантис, нещо преди дванадесет или тринадесет хиляди години. Тогава е имало една велика война между тези, които бяха на страната на доброто, и онези, които бяха на страната на себелюбието.

Ние можем да прочетем нещо за делата на Началниците на Черната Ложа в Атлантис, в Секретната Доктрина. Г-жа Блаватска посвети много време и енергия, за да изтълкува техния начин на работа. Ние трябва да се постараем да разберем, че може да има хора, които правят каквото нам се струва за абсолютно зло, и при все това те могат да мислят себе си за оправдани в своите дела. Те могат да мислят, че направлението, което взимат, не е лошо, но че едва след време става добро. Вярно е, че когато те казват: „след време става добро“, аз мисля, че те обикновено разбират „добро за самите тях“; но тези Началници на Черната Ложа имаха свое гледище за еволюцията, което оправдават, по начин, подобен на начина, по който известни хора се опитват днес да оправдаят делото на Юда Искариотски, като казват, че той много но-силно от другите желал, щото Славата на Учителя да бъде изтъкната пред света, и че затова постави той своя Учител в едно положение, в което мислеше, че Той трябва да покаже Своята слава. Колко невероятно и да изглежда, това мнение е сериозно изтъкнато от некои писатели.

Началниците на Черната Ложа в Атлантис напрягаха себе си, като отделени същества, срещу потока на еволюцията.. Ние поддържаме, че стремежът за развитие води към единство, че тази широка и многократна вселена, която виждаме около нас, е цяла изражение на Един Всемогъщ, и че както от Него ние се раждаме, тъй към Него един ден трябва всички да се върнем. без да изгубим чувството на индивидуалност, както и спомена и печалбата на целия наш опит, но като се качваме сигурно по-високо и по-високо, до пълното реализиране на нашето единство с Него. За това ние знаем, че Нему е приятно, когато ние винаги работим за това единство. Но тези, които поддържате противния възглед, мислят, че Божеството поставя това течение, което наричаме еволюция, за да можем да укрепваме себе си чрез борба против него; и макар да не вярваме това, ние можем да видим, че този възглед е възможен и ясно е, че хора, които го поддържате, съвсем няма да живеят като нас. Ние мислим, че такива хора се намират в съществено заблуждение, че те позволявате на себе си да бъдат помрачавани чрез по-нисшето себе, виждаме още, че те се опитвате да оправдаят своето становище чрез известен начин на аргументация. Не е необходимо да се предположи, че тези Началници на Черната Ложа правеха зло заради самото зло; но те държаха това, което ние считаме един крив и себелюбив възглед, като намерение на Божеството. Сам аз съм чул някои от техните сегашни наследници да казват: „Вие, хората, мислите, че знаете, какво мисли Бог; вашите Учители поддържат тези възгледи и, разбира се, вие Ги следвате. Но пие имаме друго гледище; ние следваме традицията на една много стара школа и ние съумяваме да държим своето доста добре“.

В Атлантис това поведение доведе, между техните постоянни и презрени последователи, до крайно себелюбие и чувственост. до обща безсъвестност и безотговорност. То доведе до едно необикновено състояние, в което всеки човек въздигна един образ на себе си и го обожаваше като Бог — едно извращение на съвършено вярната идея, че Бог е във всекиго от нас, и че. ако вие не можете да го намерите себе си, безполезно е да го търсите другаде. Така дойде до там, че стана една обширна революция против Пазителя на Златната Врата и на дело добрите и злите сили. които винаги търсят да по-влияят на света, намериха физически израз в течи велики серии от битки в Атлантис. В този случай мнозинството oт населението решително би се определило на страната на злото, и злото победи. Понеже злото победи, необходимо бе повече от хиляда години след това, да бъде погребан тоя голям остров на Посейдона под водите на Атлантика; и шестдесет и пет милиона хора загинаха, ви. продължение на двадесета и четири часа, в този велик катаклизъм.

Сега още веднъж силите на доброто и злото се материализираха тук, на физическото поле и могъщото състезание пак слезе долу на същото поле. Помнете, ние сме същия народ, който бяхме на Атлантис, и вероятно е, че ние взехме своя дял в борбата — с малцинството, надяваме се — и, можа би, някои от нас са мнозинството; впрочем, има много време от тогава и ние не можем да бъдем сигурни за това.

Чел съм, спомням си, една ужасна история (измислица, надявам се, понеже трудно би могло това да бъде факта) за възобновен спомен за едно минало въплъщение. Имало веднъж един човек набожен и усърден християнин, който в един случай на подлагане себе си на месмерично лекуване намерил, че, при състояние на транс, той бил способен да добива проблясъци за състояния, които чувствувал като да се отнасят до негови минали съществувания. Невярващ отначало, силата и живостта на неговите опити скоро го заставили да приеме, че те трябва да са действителни възпоминания; и по тоя начин той придобил много интересни сведения за средновековните периоди. Тогава изпъкнала в неговия ум една дива, но възторжена, надежда, че ако той би могъл да напрегне своята памет по-нататък. то би открил, че е бил на земята във времето на Исуса; той копнеел неизразимо много за един проблясък на това Божествено Присъствие; представлявали си, че следва и възторжено се покланя на Бога, когото толкова обичал; той даже се осмелил да се надява, че, може би, е имал висшата слава на мъченик за своята вяра. По-нататък и по-нататък, в последователни унасяния, той напрягал паметта си в миналото, до като, най-сетне, с неизразима благодарност и дълбоко благоговение, той достигнали да схване, че е тъпчели свещената земя на Палестина същевременно с оня Велик Образ. И тогава, при един ужасен удар, който то оставил умиращ; той узнали страшната истина, че в живота си от това далечно време той е бил една яростна единица от разгневената тълпа, която викала диво: „Разпий Го, разпни Го!“ Аз благоговейно вярвам, че ние всички сме били на правата страна в тази изумителна борба в Атлантис. Но, както и да е станало, поне същите тези хора участвуват и сега; но тоя път мнозинството, слава Богу, е на страната на доброто, и доброто ще спечели. Именно тоя факт, че мнозина, които тогава бяха на кривата страна, са сега на правата, е пълен с надежда и радост за нас, тъй като той показва, че въпреки всичките изгледи за противното, светът напредва и, колкото обезсърчаващи и да са нашите грешки, ние сме, изобщо, по-добри хора, отколкото бяхме преди дванадесет, хиляди години. Ето защо, ние можем да се надяваме, че ще избегнем за няколко хиляди години един катаклизъм от ужасните размери, при които потъна Посейдон.

Но ако злото спечели, катаклизмът ще последва; той трябва да последва, защото Божеството желае човечеството да напредва, и ако част от него самоволно се постави вън от пътя на еволюцията, това частично противопоставяне на тела и умове трябва да бъде премахнато, и трябва да започне отново, при други условия. Душите ще се върната скоро пак към рождение, пръснати из разните страни на света, така че не ще съществува вече една такава страшна сила на струпирана безсъвестност, като тая, която направя въпросната нация една опасност за света.

Ние не трябва да мислим (зная, че не можем, защото е много трудно), че хората, които се борят па страната на злото, непременно са лоши. Безспорно, мнозина от тях са страшно нечестиви, но еднакво е безспорно, че мнозина от нечестивите не са такива по природа. Те са жертва на едно обсебване, на едно толкова страшно но своята сила обсебване, Че ако и ние, вие и аз, бихме му били подчинени, то и ние също бихме могли да не видим ясно нашия път, нито да излезем неопорочени от това обсебване. Кой може да каже това? Хиляди и хиляди хора, толкова добри, колкото нас, не са излезли благополучие от него. Противната па еволюцията тъмна сила може да завладее, а често и завладява, цяла една нация, обсебва я и й повлиява.

Вярно е, че тя не може да направи това — също, както е случая и с отделното, индивидуално обсебване, — освен ако има почва в обсебения. Но когато има в дадена нация едно мнозинство, или даже едно силно малцинство, което е вече напълно готово да се отзове на злото, тогава останалите членове на нацията, слабодушните хора. биват просто повличани от първите и, в това време, не могат правилно да виждат и съдят. Нека се опитаме да разберем това.

Какво имаше в Германия, което направи възможно това страшно обсебване? Част от отговора на тоя въпрос намирам в едно забележително статистическо изложение, което наскоро срещнах в една статия на постоянния берлински сътрудник на разни добре известни вестници, г-н F. W. Wile, поместена в списанието Pearson’s Magazine. Сведенията са взети от книгата на един професор от университета в Ерланген (Бавария), озаглавена: Душата на Германия. Той нрави сравнение между количествата на известни видове престъпления, разглеждани от английските и германските съдилища, за един период от десет години. Като правя това сравнение, трябва да припомня, че населението на Великобритания е около четиридесет милиона,когато това на Германия е седемдесет милиона, и че трябва да прибавим 75% върху числата за Англия, за да видим, ако двете страни биха били на еднакво морално равнище, какво бихме могли, но справедливост, да очакваме за Германия. Но даже и след като допуснем това, ще видим едно действително поразително несъответствие. Простете ми, ако статистиките са безвкусни, но ние трябва да разберем, как дойде това мрачно състояние на работите.

Професорът взима първо престъплението на злонамерено или престъпно нараняване. От тоя род престъпления в Англия има 1262 случаи, на които за Германия би съответствували около 2200. Обаче, действителното число е 172,153.

През същото време в Англия имаше 97 убийства, според които би требили в Германия да има 170, а те са 350, почти двойно, отколкото би трябвало да се очаква. Но въпросът се усложнява от това, че в Фатерланда стават стотици и стотици човекоубийства, които германския закон технически не нарича убийства и които, следователно, не се доказват, в статистиките за убийствата.

Кражби в Англия имало 216, което предполага за Германия 380: в действителност. е имало 9,381. Случаите на кръвосмешение у нас са били 56; бихме могли, следователно, за Германия да допущаме 100, но намираме 573.

Числото на незаконородените деца у нас е било 37,011 — едно достатъчни срамно число, което предполага в по-голямата страна 65,000, а е имало 178,115.

За умишлено увреждане собствеността — едно особено низко престъпление —- със съжаление трябва да кажа, че ние, в Англия, имаме 358 случаи; според това, в Фатерланда трябва да е имало 627: там в действителност е имало 25,759.

Да ни пази Бог да въздигаме себе си като праведници; и ние, англичаните, имаме своите грешки, и тежки грешки; но. когато разглеждаме тези статистики, ние не можем да не забележими една разлика в средното морално равнище. И ние почваме да виждаме, как е станало това неимоверно и ужасно обсебване и защо първоначални изработения план от Великите Сами за тази малка и частна човешка еволюция не можа да бъде изпълнен.

Имаше надежда, че Петата Коренна-Раса ще застане като едно цяло или че. във всеки случай, Петата Под-Раса ще направи това. И надеждата бе почти по етапна. Силите, които стоят над човешката еволюция, работеха чрез Своите Ученици дълго, за да предотвратят тази катастрофа. Дали тези Сили знаеха всякога, че работата не ще достигне целта си, не мога да кажа. Ние понякога мислим, че те предварително знаят всичко, което има да се случи. Дала знаят или не, не знам, но сигурно е поне това, че в много случаи те работят най-усърдно, за да достигнат известни резултати и за да дадат на хората известни щастливи случаи. Ако човечеството пропусне дадените шансове, резултатите могат да не бъдат постигнати. В действителности, те винаги биват постигани, само че често биват отлагани за известно време, което нам изглежда неимоверно дълго. Великото Божество на слънчевата система, Самият Логос (the Logos Himself), точно знае всичко, което има да става, както и кой ще се възползува от дадените му случаи и кой не. Трябва да вярваме това. Но дали и всички, които работят под Него, също знаят, не можем да кажем. Без съмнение, аз зная, че един велик конфликт между добрите и злите сили дълго време е висял над главите ни. Зная също и че той не трябваше да вземе именно тая форма, която взе, само ако някои от тези, на които се удадоха велики случаи, бяха се издигнали на висотата им и бяха ги използвали. Някои са ги използвали. Мощната Британска Империя биде създадена и сплотена чрез връзки на скрита любов по такъв начин, но какъвто никоя Империя преди нея не е сплотявана. Имаше една огромна Римска Империя. Но това бяха личният интерес, римският мир и римската сила, които държаха частите й заедно, а съвсем не любовта на подчинените раси към Рим. В .миналото е имало и други обширни империи, по всички биваха сплотявани чрез сила, не чрез любов. А какво друго, освен любовта, държи обединена т а я Империя? Англия, малката Държава-Майка, няма желание да притеснява другите. Тя само веднъж, под напълно погрешното ръководство на един упорит крал и един глупави министър, се опита да насили американските си колонии: единствената последица от това беше, че почти половината от земите, които би съставлявали Империята днес, не са части от нея, макар и да бяха свързани, чрез други връзки, по-тясно с нея. А трябваше да останат всички в тая велика Империя. Такъв беше планът, но човешката глупости откъсна тази част от пея. След това вече Англия не се опита да потиска своите далеч по-мощно свързани с нея владения. Тя ги остави съвършено свободни. При все туй, те са свързани с нея сега по-тясно, отколкото са били по-рано.

Имаше надежда, че и другите нации, които принадлежат към нашата под-раса, ще се съединят в една велика конфедерация. Америка и Англия бидоха сближени толкова много, че една война помежду им едва ли е мислима сега. А имаше надежда, че и Германия, и Скандинавия ще влязат в едно подобно приятелство. Германия, обаче, няма да влезе. В продължение на много години, една любопитни и нежелателна форма на национален дух е изпъквала в тая страна. Това е съвсем очевидно. Четете германската литература и вие ще видите съвсем добре направлението, в което, в продължение на четиридесети години и повече, е вървял германският народ. Вследствие на своята прекомерна гордост и на обучаването им в грубости и сила, в кръв и желязо, вместо в закона на любовта, и по причина на низкото общо морално равнище, което е непосредствена последица от такова едно обучаване, германците станаха, годни за това страшно обсебване и някои от великите Началници на Черната Ложа пак заеха място между тях.

Княз Бисмарк беше един от тях, както Госпожа Блаватска отдавна още ни каза това. До като бе; още жив, той сам ръководеше своите планове за подчинението на Европа. Вие можете да благодарите, че той не доживя до сега, понеже неговите планове бяха далеч по-разумни от плановете на последователите му. Отдавна още Госпожа Блаватска ни обясни, че той е притежавал, значителни окултни познания и че преди войната с Франция от 1870 г., той е отивал лично до известни точки на северна, южна. източна и западна Франция, и че там е направил някакви магии или устроил магнетически центрове, с цели да предотврати едно ефикасно съпротивление против германските армии. Безсъмнено, френското сгромолясваме тогава беше така пълно и неочаквано, че то се нуждае от някои необикновени обяснения.

Когато работех върху „Невидимите помагачи“ на бойното поле, аз много пъти срещнаха и говорих си княза, който, естествено, с най-жив интереси следи всичко, което става. Преди няколко месеци имах един интересен разговор с него. Като говореше за войната, той каза, че ако ние сме били служители на Йерархията, и ученици на Окултизма, трябвало да знаем, че Германия е права. Един от нашата група, малко възмутен, му отвърна, че целият останал свят желаеше да живее в мир, че Германия извърши едно непредизвикано нападение и причини цялата тая сеч и че следователно, тя е виновна. Но князът отговори:

„Не, не, вие не разбирате. Това е една борба, която трябваше да дойде, — една борба между силите на законността, реда, науката и културата, от една страна, и силите па безредието, своеволието и на деградиращите тенденции на демокрацията, от друга. Няма. значение, как почна тя. Ако, както казвате, Германия я почна чрез един акт на безпримерно нападение, какво от това? Това е съдба, трябваше да стане, ако не по тоя начин, то по някой други; а този начин ни откриваше най-добрите шансове за успех; при все че, от моя страна, аз бих поставил всичките тези нации да се борят, първо, една с друга и щях да се намеся само когато те биха се съвсем изтощили“.

Ние поддържахме, че също и и и е обичаме закона и реда, науката и културата. но ние желаехме същевременно да имаме и свобода и прогрес. Князът като че ли не е имал подобни идеи. Той заявяваше, че демокрацията никак не се грижела за култура, а искала да смъкне всекиго долу, ма едно общо, и то най-долното, равнище: че тя желаела закон, с който да ограби и ограничи богатия, без сама да се подчинява на закона; че тя нямала схващане за „свобода под закон“ (която е единствената истинска свобода), а желаела тържеството на пълното беззаконие, при което себелюбието само би могло да управлява, и че само тези биха били ограничени, които биха желали да живеят и да работят като свободни хора. После той каза, че ако самите ние служим на истинското вътрешно Правителство на света, ние трябва да знаем, че то, именно, е противно на всички демократически теории, и че следователно, Германия, а не Англия, е която се бори за идеалите на Йерархическото Правителство.

„Кой“, попита той „е по-близо до истинския идеал за един Владетел. — нашият Кайзер ли, който държи своята власт от Самия Бог или вашият Крал Георг, които един ред но може самостоятелно да напише и на когото всяко действие е толкова ограничено от неговите министри и парламента му, че не може да направи никакво реално добро? А френският Президент, какво друго е, освен пяна, за момент изхвърлена на върха на една кипяща маса от корупция?“

Ние бидохме най-силно възмутени от такава една обида към нашите храбри съюзници: но не можехме да не допуснем, че имаше една частичка от истина в някои от неговите по-раншни бележки. Ние се постарахме да му кажем, че, макар да споделяме неговото вътрешно недоверие към методите на демокрацията, ние я смятаме за един необходим преходен. период, през който светът трябваше да мине по своя път към една по-благородна свобода, понеже една система (макар и добра), щом е била наложена на един народ, никога няма да води към неговото върховни развитие; и че хората трябва да научат съзнателно да избират за себе си доброто, да се откажат от своето грубо себелюбие, не защото с острието на сабята са заставени да правят това, но защото са научили те самите да виждат по-висшия път и необходимостта всеки да се самоконтролира за благото на всички.

Князът си оставаше абсолютно неубеден. Той каза, че нашият план бил утопичен, че ние никога не бихме могли да накараме простолюдието (каналиите) да разбере подобни съображения и че единствения начин да се работи с него е начина на кръв и желязо, като бъде насилвано, в името на собственото му висше благо — и за наше, в същото време, удобство — да живее така, както виждаме ние, които сме по-умни, че е по-добре за него.

Когато, по-късно, нещо от това бе съобщено на Английския Крал. той се усмихна и каза спокойно:

„Аз вярвам, че за това положение, което заемам, Бог е повикал мен толкова, колкото и моя императорски братовчед, Кайзера; аз не управлявам чрез сила, а чрез любовта на моя народ към мене и аз не желая титла, по-голяма от тая“.

Боя се, че ние трябва да се съгласим с твърденията на княза, че човечеството не е още готово за свобода: обаче, то никога не ще стане готово, ако не бъде оставено да опитва. Разбира се, отначало човекът ще постъпва толкова погрешно, колкото и право. Ще има един преходен период, когато работите съвсем нима да бъдат такива, каквито би трябвало, когато ти в никой смисъл няма да бъдат толкова добри, колкото биха били под един благ деспотизъм. При все това, ние никога няма да спечелим хората за напредъка. ако не им оставим известен дял от свобода. Трябва да преминем през непривлекателната стадия на демократическото лошо управление, за да стигнем времето, когато управлението на народите ще бъде най-доброто. За сега, откровено казано, не е така. Аристокрация значи управление чрез най-добрите. Демокрация значи управление чрез народа. Ние се надяваме, че ще дойде време, когато демокрация и аристокрация ще бъдат едно. Ние очакваме да постигнем това чрез нашата система. Никога, не бихме успели това по пътя на военния деспотизъм. Ето истинския, основния изходен пункт. Така, виждаме ние, тази война е съществено една война на принципи.

Ако някои биха били наклонни да се съмняват, че може да бъде обсебена от тъмните сили цяла една нация и то такава, която в своята минала история има толкова хубави проявления, която даде няколко истински добри хора, — ако някой би бил разположен да се съмнява в това, нека вземе официалните германски изложения и да прочете прокламациите на Негово Императорско Величество Кайзера, в които той говори за себе си (и, вероятно, той го вярва), като за изпратен от Бога да, управлява света. В тях той казва: „Божият дух слезе върху мен. Аз гледам на цялата своя задача, като на предопределена ми от Небето. Който ми се противопостави, ще го смажа на късове. Нищо на тоя свят не може да бъде установено без участието на Германския Императора“. Вижте безумната гордост на казаното и научете, че цялата нация, доколкото можем да знаем, аплодира и одобрява, Четете г. Оуен Уистъровите: „събрани или комбинирани изявления на Прусащината, нареждани изречение по изречение от речите на някои Пруси на Кайзера и на неговите генерали, професори, издатели и на Ницше; част от това е казано хладнокръвно, години преди войната, а цялото е един символ на вяра, потвърден на дело“. Четете това спокойно изявление: „Слабите нации нямат същото право на съществуване, което имат силните нации. Светът няма вече нужда от малките националности“. „Белгийците не трябва да бъдат ударени смъртно; те трябва само така да бъдат оставени, че да, се направи невъзможна всяка надежда за съвземане. С белгийското население войските трябва да се отнасят с неумолима строгост и ужас“. Спомнете си всичкия ужас на потопяването на Лузитания и спомнете си с каква луда радост великата германска нация посрещна погинването на несражаващи се, на безпомощни жени и деца. Освен с тази теория на обсебването, как можем друго-яче да обясним това? Както казах, мнозина са познавали хора от тая нация: биха ли те такива, които биха одобрили нещо подобно? Разбира е, не биха; не по-вече, отколкото вие или аз. Не ще съмнение, че тъмните сили са, които работят чрез тоя народ сега.

Ето същинското обяснение на всичко, което изглежда толкова непонятно. Тези хора, които се бият против нас, не правят това от само себе си. Те се управляват от една волева сила, далеч по-мощна от тяхната собствена. Те са карани да вършат страшни неща. И те доста желаят да бъдат карани, защото всичко това е част от обсебването. Ония, които ги карат, са напълно безскрупулни и готови да употребят всички средства, стига да постигната своята цел: те не знаят нищо от това, което ние разбираме под право и криво. Те считат за свой благороден дълг да убият в себе си всяко душевно вълнение или симпатия, като считат тези чувства за слабост. Те са безмилостни, като акули. Убийството и мъчението на хиляди и милиони за тях е нищо, за да постигната своите цели.

Ако това не бе се случило; ако Петата Под-Раса бе всичко комбинирала, за да представи един съвършен фронт, все пак един конфликта щеше да стане, но той щеше да се състои в някои страшни въстания на много по-малко развитите раси, — може би едно нашествие, каквито Атила направи, за да опустоши Европа. Злото щеше да се прояви, но между закъснелите нации. Голема победа за силите, които стоят на страната на тъмнината, е, че те могат да вземат и вплетат за своите цели една нация, предполагана да стои на чело на цивилизацията.

Не трябва да мислим, че всички членове на тая нация са лоши хора. Не трябва да се оставим да бъдем свалени до тяхното равнище. Те направиха специална своя гордост да подигнат един поток от омраза против нас, да съчиняват химни на омраза, на които да учат своите ученици. Не трябва да се оставим да бъдем въвлечени в такава лудост. Да нямаме нито едничка мисъл на омраза. Ние ще чуем, че са извършени най-страшни неща, с невероятна бруталности и ужас, от тяхна страна. Но, ако желаем да застанем на окултна гледна точка, не трябва да имаме нито сянка от омраза в сърцата си за всичко това, а само съжаление.

Белгийската трагедия ужаси света. Това е едно от най-страшните неща, които е виждал някога светът. Но трагедията на моралното падение на Германия е по-голяма даже и от нея, — че такава една велика нация, с такива перспективи, трябваше да падне толкова низко. Това е, по право, много по-ужасно, отколкото всичките мъки и мизерии на безбройните разорени огнища. Че една нация, която даде Гьоте и Шилер, трябваше толкова да падне, че да стане чудовищна между нациите за векове, в бъдеще почтените хора да се срамуват от всяко сношение с нея и никой да не произнася името й без потръсване от отвращение, — сигурно, това е една трагедия, каквато не е имало от самото начало на света.

Ето защо, не омраза, а съжаление трябва да пълни нашите души. Но по никой начин и под никое условие, съжалението ни не трябва да се изроди в слабост, или да се намесва в нашата абсолютна твърдост. Ние работим за свобода, за право, за чест и за запазване на дадената дума на нацията; и тази работа, дошла в нашите ръце, трябва да бъде свършена, и то до край. Ние трябва да я свършим, понеже стоим на правата страна на Божеството, защото ние сме наистина Мечът Господен, защото това е действително, в един по-дълбок и по-истински смисъл, отколкото бяха кръстоносните походи, една свещена война. Нека внимаваме да не разваляме нашата работа и нашето държане чрез една недостойна страст, каквато е омразата. Ние не мразим дивият звяр, който напада децата ни, а го премахваме. Ние не мразим бясното куче, но го застрелваме, за сигурност на хората. Ние не мразим скорпиона, който настъпваме под краката си, но го тъпчем по-здраво. Ние не мразим лунатика, съжаляваме го, обаче, с нетрепваща решителност, защитаваме нашите мили против неговите нападения и не се колебаем да направим всичко, за да го лишим от възможност да вреди. Без мисъл на омраза, но и без слабост. Без болна сантименталност и без колебание. Има хора, които казват, че бясното куче е наш брат и че застрелването му не е братско дело. Те забравят, че хората, които неговото ухапване би осъдило на грозна смърт, са също наши братя и че те първи имат право на нашето зачитане.

Германия е бясното куче на Европа и трябва да бъде обезвредена напълно и на всека цена. „Затова, воювай, о Аржуно“. Помнете, ние се борим за свободата на света. Самата Германия е част от тоя света и ние воюваме, за да освободим Германия от нейното обсебване.

Като знаем това добре, ще почнем да разбираме, какво поведение трябва да заемем по отношение на тая страшна война. И ако непоколебимо вършим своя дълг в поддържане това поведение, ние ще направим крайното разрешение съвършено по-леко. Когато войната се свърши, което ще бъде скоро, ще остане славата. Тези от съюзниците, които са мразили, ще видят своята омраза превърната в бясна радост на победата; а тези, които са се отклонили от истинското схващане на борбата, не ще бъдат в състояние спокойно и рационално да разберат, какво остава да се направи. Само тези, които са запазили хладнокръвие, които са се показали философи, но при това крепки войници в отстояване и борба за правото, — само те ще могат да съдят какво може да се направи и кое е най-добро за света.

Затова ние, теософите, трябва да държим едно твърдо и научно отношение и да не си позволяваме да бъдем заблудени. Пътеката на мъдростта е всякога едно острие на бръснач и ние не трябва да паднем нито на едната страна, нито на другата; не трябва да имаме нито слабост, нито отмъстителност, а едно правилно схващане на действителните причини на всичко, както и на това, което наистина става. Тези от пометените от тоя вихър от омраза личности, които в борбата бяха откъм кривата страна, ще се върната, пак: те ще изцелеят. Наистина, страшно е да се хвърли човек открито в едно подобно обсебване. Те ще трябва да изкачат един дълъг път, като ония от Атлантис, които отидоха със злото. Но хиляди от тези, които бяха на погрешната страна в Атлантис, сега са на правата и това за нас е един знак на голяма надежда, Светът е напреднали, иначе злото пак би победило, а тоя път то няма да победи.

И така нашето поведение трябва да се състои в несебелюбие и в твърдо изпълнение па дълга. Но трябва да изпълняваме длъжността си затова, защото тя е наша длъжност, а не по причина на някое лично усещане на омраза, или даже на отвращение. Ние можем само отвращение да чувствуваме към грозните дела, които бидоха извършени, към самоволния начин, но който бидоха оправдавани, към грозните неща, които бидоха казани. Но въпреки това, трябва да се стараем да държим себе си постоянни, с желязна решителност към това, което има да се върши, и с готовност обаче, да застанем на философската гледна точка, когато всичко това премине.

Господ, който ще дойде, при всичко, че при последното си идване каза на Своя народ: „Аз не ида да донеса мир, а меч“, е, въпреки всичко, Цар на Мир, Бог на Любов и Бог на Живот, и когато хората могат да имат любов, живот и мир, Той ще ги води в любов, в живот и в мир. А когато те сами направят това невъзможно, тогава другата страна на пророчеството ще стане вярна: този, който вади нож, от нож ще загине.

Посред беснеещото себелюбие, не-безкористие, нека се постараем да живеем в пълно безкористие, нека бъдем пълни с вяра, защото пие знаем; колкото тъмни и мъчни и да бъдат нещата, ние стигаме до уверението, че еволюцията работи. В великия конфликта на Атлантис ние паднахме, по все пак никога не изгубихме надежда в крайния триумф на доброто. Тоя път доброто ще възтържествува, даже и във външния света. Но помнете, триумфът ще бъде довършен само чрез най-великото усилие, чрез най-пълната решителност и чрез най-съвършения съюз и вяра между народите, които са избрани да управляват света и да работят. Един велик случай беше даден и на Германия. На въплътените там личности е даден и сега един случай на протеста и мъченичество. До сега те не го използваха, но още може да се намерят между тях ония, които ще го използват. Вярвам и се надявам, че там ще се намерят ония, които ще отмахната страшния сън на обсебването и които ще кажат: „Убийте ни, ако желаете, но ние няма да участвуваме в тези ужаси; ние ги осъждаме“. Тези хора биха спечелили една но-добра съдба, отколкото техните съотечественици. Нека да вземем това, като част от развитието па целия света. Че войната е едно страшно нещо. погрешно и зло само по-себе си, никой не може да се съмнява; както и в това, че тя е един начин напълно неподходящи за разрешение на един въпроси. Кармата па един човек, който предизвиква едра война, е но-страшна, отколкото човешкият ум може да си въобрази. Но за тези, на които тя е наложена, както сега на нас, тя може да бъде по-малката от двете злини. Тези, които стоят зад еволюцията на света и я управляват, безсъмнено ще използват и войната, която трябвало да стане, за велики и високи цели, и така ще извадят добро и от самото зло. Колкото ужасна и да е, войната все пак издига хиляди и хиляди хора над самите тях, вън от тяхната дребнавости, към свето-обемащата симпатия, вън от себелюбието, към най-възвишения алтруизъм — издигнала ги е в областта на идеала. Тя ги е издигнала наведнъж повече, отколкото много съществувания при обикновени условия биха издигнали един човек.

Знаете, колко много хора благородно се разделиха със своя живот, и то даже не за своето отечество, в обикновения смисъл на думата. Спомнете си, че ние не бяхме в непосредствена опасности, при все че неминуемо щяхме да бъдем по-късно засегнати. Това не беше самозащита; това бе честита на знамето, името на Англия, святостта па едно обещание, дългът да се бранят слабите от силните. За един идеал в най-истинския и благороден смисъл на думата, вашите съотечественици проляха своята кръв и защото дадоха и най-висшето, което имаха да дадат, те със самия тоя акт издигнаха себе си високо по стълбата на човечеството. Обикновеният човек почти няма случай за такова великолепно усилие. Вярно е, че и в обикновения жп-вот удивително и красиво самопожертвуване се проявява от отделни личности: има такива, които пожертвувани всичките си надежди и стремежи, за да услужат на някой свой слаб и болен ближен. Но и тези случаи са редки. Предполагам, че само една колосална война дава случай за един тъй великолепен и от толкова много хора едновременно направени изблик. Помнете, че безкористните и събудени личности са нужни в настоящия момент за Шестата Под-Раса, която започва в Америка, Австралия, вероятно, събирането им в достатъчно количество и в нужното кратко време е могло да стане само чрез един велик всемирен конфликта. Бъдете благодарни, че сме поне на страната на правото в тоя случай. Бъдете благодарни вие, които изпращате във войната своите обични, защото им се дава случай да напреднат чрез едно въплъщение повече, отколкото иначе биха напреднали след двадесетина съществувания. Скръб, страдания са вашият дела; но това ваше страдание е за свободата на света. И помнете, че вие, които изпращате войници, чрез това взимате своя дял в борбата и че самата скърби и мъка чрез които минавате, ви издигат, също както тяхната преданост на дълга ги издигна. Мнозина от ония, които умират ще бъдат достойни за раждане в новата Под-Раса; също ще бъдат и много от жените, които храбро изпратиха своите да отговорят на зова на отечеството. Те загубиха мъж, син или брат. Чрез тая жертва те спечелват същото предимство, каквото и мъжете, които отиват и застават на бойната линия.

Има мнозина, които по една или друга причина, не могат да се бият, а всеки, който може, трябва да отиде. Всички, обаче, можем с нещо да помогнем. Някои от нас са много стари — или поне Правителството мисли така — за да се бият. Но затова ние всички можем да поемем работата на някой но-млад и му дадем възможности свободно да отиде. Аз така направих. Така и всеки от вас може да принесе своя дял. Всеки може да помогне и нещо повече: всеки е длъжен и да помогне. Без съмнение, всички трябва да бъдат, в една работа като тая, на страната на правото и всички трябва да правят каквото могат, за да помагат по някой начин.

Всички ние се стараем да се при-готвим за идването на Великия Учители. Разберете, че тази велика война е част от приготовлението па света и че, колкото страшна и да бъде тя, има и друга една страна — грамадното добро, което се прави на отделните личности. Вероятно, в по-далечното бъдеще, когато ще можем да гледаме на нея с по-голямо значение и в по-широки размери, ще видим, че доброто надмина цялото ужасно зло и че ако и да е изменен стария ред, като дава място на нов, това значи само, че Бог може да се проявява по много начини.

Превел от англ.: В. Каназирев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Е. П. Блаватска

ПЪРВИТЕ СТЪПКИ ПО ПЪТЯ НА ОКУЛТИЗМА

(ПРАКТИЧЕСКИ ЛЕКЦИИ)

Статия първа 1)

Едно доста значително число хора желаят да получат практическо обучение по окултизма. Явява се, прочее, необходимостта да се установи веднъж за винаги съществената разлика между теоретическия и практическия окултизъм; или това, което е познато, от една страна, под името Теософия и от друга, под името Окултна наука, и характера на мъчнотиите, които се срещат при изучването на последната.

Лесно е да стане човек теософ. Всеки, който притежава средни умствени способности; който има влечение към метафизиката; който води чист и безпристрастен живот; който намира по-вече радости да помага на ближния си, отколкото да бъде сам подпомогнат; който е винаги готов да жертвува своята радости от любов към другите и обича Истината, Добротата, Мъдростта за самите тях, а не за благата, които могат да се извлекат от тях, е теософ.

Съвсем друго е, обаче, да стъпи човек в пътя, който води към познанието на това, което следва да се направи, както и на истинското различаване на доброто и на злото, път, който така също води човека към способностите да прави доброто, което желае, без да извърши ни най-малкото усилие.

Още по-вече има един важен въпрос, пред който трябва да бъде по-ставен ученикът. То е огромната отговорности, която Учителят поема от любов към ученика.

Започвайки от източните Гуру2), които обучават явно или тайно, до малкото число кабалисти, които преподават на запад рудиментите на свещената наука — тия западни Йерофанги, които сами не знаят опасността, на която се излагат — всички тия Учители са подложени на същия неизменен закон. От момента, в който започват да обучават, от момента, в който те повярват на учениците си никоя сила — била тя психическа, умствена или физическа — те поемат върху си отговорността на всички грешки на своите ученици, отнасящи се до окултната наука, до момента на посвещението, което прави от ученика — Учител, лично отговорен за своите дела. Има един религиозен, фатален и мистически закони, високо почитани и съблюдавани у православните, наполовина забравени у католиците и напълно изоставени от протестанската църква. Той датира още от първите дни на християнството, и почива на закона, който току-що посочихме — на който закон той е бил символ и външно изражение. Това е догмата за свещеността на връзките, които се образуват между кръстника и кръстницата на едно дете. Последните поемата, мълком, отговорността за новокръстеното дете (помазано, като в истинско посвещение —едно тайнство) до деня, в който то стане отговор-но същество, което познава доброто и злото. Той обяснява доста ясно, защо Учителите мълчат и защо Чела3) се подлагат на едно седемгодишно изпитание, докато докажат тяхната устойчивост и развият необходимите качества за безопасността на Учителя и на ученика.

Окултизмът не е магия. Сравнително лесно е да изучим начина, с който да си служим с тънките, макар още материални, сили на физическата природа. Способностите на астралното тяло4) на човека бързо се събуждат, и силите, които се турят в действие От неговата любов, омраза или страсти, лесно се развиват. Но това е черна магии. Защото подбудата, и само подбудата е, която прави известно действие да бъде черна или бела магия. Невъзможно е употребата на духовни сили, ако в лицето е останала и най-слабата окраска на егоизъм, тъй като, ако намерението не бъде напълно чисто, духовната воля се преобръща на психическа, която действува върху астралното поле, в какъвто случай може да даде ужасни резултати.

Астралните сили могат да бъдат употребени от хора егоисти и отмъстителни, както и от такива безпристрастни и готови да прощават, докато духовните сили пък водят само към съвършената чистота на сърцето ;— и това е Божествената магия.

Кои са, прочее, условията, които се изискван., за да стане някой ученик на Божествената Мъдрост?

Трябва да се разбере, че подобно учение не може да бъде дадено, без да се съблюдават строго известни условия през време на ученичеството.

Това е едно условие sine qua non. Никой не може да плува, преди да е навлязъл в дълбока вода. Никоя птица не може да хвърчи, преди да са пораснали крилете й, и без да има пред себе си пространство и смелост да се хвърли напред.

Който иска да си служи с меч с двойно острие, трябва да владее съвършено оръжието, ако иска да не се нарани или, което е още по-тежко, да нарани другиго.

За да дадем една приблизителна представа за условията, чрез които само изучването на Божествената Мъдрост може да бъде следвано със сигурност, т.е. без опасността Божествената магия да отстъпи местото си на черната — извлякохме една страница от „частните правила“, които всеки наставник на изток притежава. Следващите няколко пасажа са избрани измежду едно голямо число такива и обяснени един след друг:

I. Мястото, което се запазва за обученията, трябва да бъде избрано по такъв начин, че умът да не бъде отвличан и изпълнен от предмети с магнетическо влияние. Петте свещени цветове, комбинирани в кръг, трябва да се поставят измежду други предмети в стаята. Мястото трябва да бъде отстранено от всички вредни влияния, конто се намират във въздуха.

(Мястото трябва да бъде запазено специално за целта и да не служи за никаква друга цел.Петте свещени цветове са тия на призмата, наредени по един особен начин. Цветовете имат много голямо магнетическо влияние. Под вредни влияния се разбират всички безредия, които могат да бъдат произведени от спорове, крамоли, лоши чувства и пр.Тия последните се отпечатват върху астралната материя ма атмосферата в една стая и се посята във въздуха. Това първо условие изглежда лесно за изпълнение, обаче, впоследствие трябва да се признае, че то е едно от най-трудните).

Wsem.Letopis_god.1_002.jpg?fbclid=IwAR0s

Е. П. Блаватска.

II. Преди да бъде ученикът допуснати да учи „Лице с Лице“, той трябва да придобие предварителни познания в една група от други избрани ученици (Upasakas), числото на които трябва да бъде нечетно.

(Лице с Лице — face еп face — Означава в този случай едно обучение независимо или отделно от другите, когато ученикът приема своето образование Лице с Лице, било със себе си (с висшия или Божествения аз) било със своя гуру (учител). По тоя начин всякой получава това, което му се дължи, съобразно това, как си е служил с придобитите по-рано познания. Това става само към края на периода на обучението).

III. Преди да запознаеш ученика си със светлите думи на „Lamrin“ или да му позволиш да се подготви за Dubjeb, ти (учителят), трябва да бдиш, щото духът му да бъде напълно пречистен и в мир с всичко, специално с другите части от него самия. Другояче думите на Мъдростта и на добрия закон ще бъдат пръснати и отнесени от вятъра.

(„Lamrin“ е едно съчинение — за практическо обучение, в две части, едната екзотерическа, другата езотерическа. Под подготовление за Dubjeb се разбира приготвянето на специални вази, огледала и кристали, употребявани за развитие на ясновидство. Другите части от него самия означават учениците от неговата група. Докато не цари най-голяма хармония помежду слушателите, никакъв успех не е възможен. Учителят сам образува групите, според магнетическата и електрическа природа на учениците, събирайки и групирайки с най-голямо старание положителните и отрицателни елементи.

IV. Докато учениците учат, те трябва да бъдат сплотени като пръстите на една и съща ръка. Ти трябва да им втълпиш, че това, което наранява единия, трябва да нарани и другите, и че ако радостта на единия не намира ни-какъв отзвук в сърцата на другите, условията не съществуват вече и безполезно е да се следва по-нататък.

(Това няма да се случи, ако предварителният избор е бил направен според изискваните магнетически качества. Доказано е, че ученици пълни с обещания и готови да възприемат истината, е трябвало да чакат дълги години вследствие техния особен темперамента и невъзможността да се поставят в унисон с техните другари).

V. Съучениците трябва да бъдат нагласени като струните ма една лира, всяка една различно от другите, същевременно звукът на всека една да бъде в хармония с всички. Общо взети, те трябва да образуват един орган, чувствителен във всичките си части за твоето и най-леко докосване (докосването на Учителя). Така техните души ще се открият за хармонията на Мъдростта, която ще трепти в познания, произвеждайки действия приятни на Боговете5) и полезни за ученика. Тя (Мъдростта) ще остави за винаги отпечатък върху сърцата им и хармонията на закона не ще бъде никога нарушена.

VI. Тия, които желаят да придобият познанията, които водят към Сидхи (психични сили), трябва да се откажат от суетите на живота (тук следва едно изброяване на Сидхи).

VII. Никой не трябва да чувствува разлика между себе си и другите ученици, нито да помисли „аз съм най-мъдрия“ или „най-святия“ или „по-приятен на Учителя, отколкото моя брат“ и т. н., а трябва да си остане един Upasaka (ученик). Мислите му трябва да бъдат съсредоточени, преди всичко, върху неговото сърце, за да пропъдиш от там всички враждебни чувства към кое и да е живо същество. Сърцето трябва да бъде изпълнено с чувство на неразделност към всички същества, както и към всичко, което съществува в природата. Другояче никакъв успех не може да бъде постигнат.

VIII. Един лану (ученик) не трябва да се бои от нищо друго, освен от влиянията на външния живот (магнетическите излъчвания на живите същества). Затова, когато той се почувствува вътрешно едно с всичко, ще трябва да се стреми да освободи физическото си същество (външното тяло) от всякакви чужди влияния. Никой друг не бива да яде или да пие от неговата паница. Той трябва да отбягва всякакво телесно съприкосновение (да се докосне до някого или пък да бъде докоснат) с човешки същества и животни.

(Никакво домашно животно не се позволява да се държи; забранява се също допирането до известни растения. Ученикът трябва да живее, тъй да се каже, в собствената си атмосфера, за да я индивидуализира, с оглед на духовното си развитие).

IX. За да не стане доктрината на сърдцето6) доктрина на окото (екзотерически и празен формализъм), духът трябва да бъде затворен за всичко, което не е „вечна истина“ в природата.

X. Никаква животинска плът, нищо от това, що носи живот в себе си, не бива да се яде от ученика. Той не бива да употребява нито спиртни питиета, нито опиум; последните са като злите духове, които нападат непредвидливите и разрушават техния разум .

(Предполага се, че спиртните питиета съдържат в себе си лошия магнетизъм на всичките лица, които са способствували за приготовлението им; и че месото на всяко животно запазва психичните характерни черти, присъщи на вида).

XI. Медитацията, въздържанието във всичко, съблюдаването на моралните задължения, възвишените мисли, добрите дела, благосклонните думи, както и добра воля спрямо всичко и пълно себе-забравяне са най-ефикасните средства за придобиване знания и подготовление към възприемане на най-висшата мъдрост.

XII. Само като съблюдава строго тия правила, ученикът може да очаква в определено време да достигне могъществото на архатите и развитието, което лека-полека ще го направи Едно с Всеобемляющето Всичко.

Тия дванадесет пасажа са избрани измежду седемдесет и три правила, изброяването на които е безполезно, тъй като не биха имали смисъл в Европа. Само тия няколко са достатъчни да покажат мъчнотиите, с които е посят пътя на тоя, който иска да стане „Upasaka“ и кой го се е родил и възпитавал на Запад.7)

Цялото възпитание на Запад, особено английското, е основано на принципа на съревнованието и на борбата; всеки ученик е подтикван да възприеме по-бързо, да изпревари другарите си и да ги надмине с всички възможни средства. Това, което погрешно наричат „приятелско съперничество“, ревностно се култивира навсякъде и същият тоя дух се поддържа и засилва във всяка една дреболия на живота.

С подобни идеи, втълпени в него от детинство още, как може един европееца да се чувствува „като пръстите на една и съща ръка“ с неговите съученици? Още по-вече, че тия негови съученици не са избрани по негова преценка или лична симпатия. Те са избрани от неговия Учител, който взима всичко в съображение. Тоя, който иска да бъде ученик, трябва да бъде преди всичко достатъчно силен, за да разруши в сърцето си всяко чувство на отделеност или антипатия спрямо другите. Колко ли европейци са готови да опитат това сериозно?

И после, дреболиите на ежедневния живот! Наредбата да не се ръкуваме с най-близките ни даже! Колко противно е всичко това на европейските понятия за приятелство и доброжелателство! Колко хладно и тежко изглежда да е това! Ще кажат „егоист, въздържа се да достави удоволствие на другите, само от желание за собствено развитие“. Нека тия, които мислят така, отложат за друг живот опита си да влязат в пътя. И нека не се гордеят с тяхното привидно безкористие, защото в същност те са заблудени от лъжливи представи, основани на сантименталността или вежливостта, неща принадлежащи на изкуствения живот, неща, които не са мерило на истината.

Оставяйки на страна тия трудности, които могат да бъдат считани като „външни“, при всичко че значението им не е малко, как учениците от Запад ще се поставят в хармония помежду си, както се изисква? Личността в Европа и Америка се е развила с такава сила, че няма училище, за артист даже, членовете на което да не се мразят и завиждаш едни на други. Професионалната омраза и завист са станали пословични ; всякой се стреми да изпъкне на всяка цена и тъй наречената вежливост не е нищо друго, освен маска, която крие тия демони на омразата и на завистта.

Идеята за неразделност на Изток е втълпена още от детинство с такава настойчивост, както тая за съперничество на Запад. Личната амбиция, личните чувства и желания, не се насърчават да станат господствуващи. Когато почвата е добра, тя се обработва правилно и детето става мъж, в който навикът за подчинеността на низшето аз на висшето — е силен и могъщ.

На Запад хората мислят, че симпатиите или антипатиите им към другите хора или неща са ръководещи правила, по които трябва да се водят. Даже ако не се водят по тях, те се стремят да ги наложат на другите.

Нека тия, които се оплакват, че малко са научили в Теософското общество, запечатат в. сърцата си думите, които се намираха в една статия на Path8) от миналия февруари : „Мерилото за всяка една степен на развитие е сам кандидатът“. Не е „Страхът Божий“ начало на мъдростта, а „Самопознанието“, което е самата мъдрост.

Колко велик и истински се вижда па ученика на окултизма, който е започнал да осъществява някоя от тия истини, отговора, даван от Делфийския Оракул на всички тия, които са отивали да дирят Скритата Мъдрост, думи повтаряни и потвърждавани хиляди и хиляди пъти от мъдрия Сократ: „Познай себе си“!

Превел от френски: М. К.

______________________

1) Това са две статии писани от Г-жа Е. Блаватска, основателката на Теософското общество, в основаното от нея списание Luсifеr.

2) Учители.

3) ученик  в изпитание (запазваме индуския термин, употребен от авторката )

4) ame animale

5) Наставници или ангели хранители.

6) Доктрина на сърцето, сиреч вътрешно учение.

7) Трябва да си спомняме, че всички „Чела“, както и светските ученици се наричат „Upasaka“ до след първото Посвещение, където стават Lanous — Upasakas. До тоя ден, даже тия, които принадлежат към Lamaseri – (Будически духовен орден) - те и са държани отделно, се считат като светски.

8) Теософско списание

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЕ АГНЕЦ ГРАДЕТ

И Агнето говори---Смут

В езиците настава,

И бесен, лют

Световний Княз въстава . . .

Цял лес настръхнал — копия чилични

Забиват се във небесата,

И гръмват клетви и закани злоязични

От всички краища на земята:

„Кръвта на Агнето! — На Агнето кръвта!“

Но екват гусли многострунни,

И песнопение в нощта:

— То иде в праведни разбуни,

То иде — бойте се, езици! —

Ще ослепеят вашите зеници

И ще го прободете вие,

Ще му пролеете кръвта--

Но то така ще ви надвие:

Чрез смърт ще победи света.

* * *

СЪНЯТ НА ЯКОВА

На моите спътници през

вековете Т. М. и С.

Изпуснал посох из ръка,

Положил морна си глава на камък бял,

Да спя — обзет от тежкий сън на битието.

И ето, моята душа — бездънен хаос,

Из който се разбиват водопади звездни,

Възпламват и тъмнеят бездни,

И — течен изумруден пламък —

Се носят Вечните Води,

Струящи през неведомите пещери

На моя дух . . .

И музика дозема спящий слух —

И виж: над мен Дъгата пее седмозвучна,

Възправя се кат стълба седмоцветна

Към неизведано небе —

Небесна стълба от лъчи и звуци.

И сънмища пресветли духове

По нея слизат и възлизат —

Поток слънца, роящи се безспирно :

мечтите мои сънни

по цветната дъга

на моята предвечна мисъл...

А там — отвъд света

На моята мечта,

Където свърша огнецветната змия на мисълта,

Издига се престол,

Блестящ от бял жар на брилянти.

И аз — в съня си — искам да погледна

Седящия на огнезрачния престол,

Но белий скреж на светлината

Ме ослепява ...

И аз усещам, че Седящият на трона

Говори —----

Опивам се от пламък --

Я преди суетний поглед

Изчезва пъстрий дим на битието,

Стопява се кат сенка

Сънеподобното творене

Във Славата на Вечния,

Най-Древния от Древните . . .

И възбленуван сън наяве става :

От мълниите на гласа Му

Просветва целата земя под мене,

И камъкът превръща се на огън тлеещ

Лежа на Огнена земя---

А Пясъците Земни се искреят —

Безчислите звезди на Млечний Път . . .

И Яз възставам от вековния си сън,

Възправям камъка кат огнен стълб,

И моята душа над него се възрастя

И се въздига кат вселенски храм:

Високо Яз издигам своя посох над Земята

Като вселенски патриарх

И ставам Път отвъдсветовен —

Врата на всеко Ново Битие :

През Мен минават родовете земни —

Дванайсетте колена на Израил —

Възземат се във небесата

Съзвездия блестящи,

Подети златоискри пясъци

От Мировия Вихър . . .

Ив. Грозев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Д. Н. Фурнаджиев

ПРЕДСЕДАТЕЛ УДРОУ УЙЛСОН

Най-популярната личност и име днес е Уйлсон. Популярността му се налага от онова, което той говори и върши в тия най-усилни и трагични времена. Не напразно очите на цял свят са отправени към него днес. Истина, той е шефът и представителят на най-демократичната, най- просветената и най-жизнеспособната република, която съществува днес или е съществувала до сега, и това по само себе му дава предимство и влияние, което шефът на никоя друга държава не може да владее. Още в първите ми години в Америка като ученик, при разговора с един виден член в американския парламент, в отговор на негови запитвания аз му обяснявах, каква е нашата държава, нашата история и нашето управление, и късогледо прибавих, че нашия княз получава около четири пъти по-голяма заплата, отколкото председателя на Съединените щати. Господинът разбра в що се състои моето невежество, и усмихнато ми каза: „Да, мое момченце, но нашия председател не става такъв за пари и салтанат, а за полезност и отличие. Председател на С.Щ. се наслаждава с повече доверие, чест, отличие, достойнство и обширна полезност за народа и за цял свят, отколкото който и да е ваш император, цар, крал, княз или владетел". И действително, тоя факт е почнал да изгрява и се приема в цял свят.

Wsem.Letopis_god.1_003.jpg?fbclid=IwAR0s

Г-н Уйлсон владее лични черти, които вдъхват доверие и уважение към него. Американската велика република е била щастлива, че в историята си тя брои редица разсъдливи, дълновидни, сериозни и общополезни председатели. Всяко велико дело, което някой подеме днес, народът го сравнява с подобно дело на някой бивш председател, и дори очакват новите председатели да влязат в духа и целта на бивши такива.

Чертите, които отличават председателя Уйлсона, са точно ония, от които светът се нуждае, за да може да види „обществото на народите" поставено на трайни начала. Той копнее да види народите сближени, сплотени, споразумени помежду си и задружни в старанията им за общото благо. Обаче, това изисква искреност в намеренията и политиката им; изисква откровеност плановете и отношенията им; изисква правдивост в постъпките им; изисква честност в сделките им; изисква чиста добросъвестност, чувство на обществен дълг, и лично себепосветяване на труд и жертви за благото на човечеството. Тия са много силни черти в характера и дейността на американския председател Уйлсон, а именно: честност, откровеност, правдивост, честност, добросъвестност, дълг, труд и жертви за доброто на човешкия род.

При личното познаване човека Уйлсон, често си предполагам, какви силно аргументирани речи той държи в конференцията за мира в Париж, да защити слабите, да подигне падналите, да подкрепи принципите, на които е станал изразител и защитник, които са одобрени и възприети от всички безпристрастни хора, и които обещават правда и мир между народите на света. Че Уйлсон ще се бори, ще стои твърд за правдата, която е прегърнал, за това нека всякой бъде уверен и спокоен; дали ще успее да прокара всичките си принципи по всякой въпрос, който се подигне в конференцията, това не е толкова важно, понеже не всичко зависи от него лично. От откъслечните рапорти, които ни идат от конференцията, явствува, че има разногласие по някои важни въпроси, и че Уйлсон представлява страната на демократичните схващания и необходимите условия за сближение и мир между народите от двата воюващи лагери. Лично аз в душата си съм убеден, че Удроу Уйлсон действува в духа на златното правило, т.е. прави на другите онова, което искаш да правят на тебе.

Не е общоизвестно у нас, че днешният американски председател е и автор на значително число авторитетни и изчерпателни трудове, повечето от които боравят с историческия вървеж и практичното управление на американския народ и управление. Един от неговите трудове: Държавата (около 670 страници) развива разните форми на управление, древни и съвременни, в Европа и Америка. Като образец за неговите възгледи, което пояснява днешната дейност и цели на председателя Уйлсона, ще процитирам думите му на стр. 664, а именно: „Обществото е по-голямо от управлението. Трябва да помним, че обществото е грамадно по-голямо и по-важно, отколкото неговото оръдие, управлението. Управлението трябва да служи на обществото, по никой начин да не го владее. Управлението не трябва да цели за себе си; то е само средство - средство да послужи за най-добрите интереси на социалния организъм. Държавата съществува за обществото, а не обществото за държавата". През времето, когато беше председател на Принстонския университет, той издаде грамадния си труд: „История на народа на С.Щ.", в няколко тома. Критиците се произнесоха, че тая история на американския народ заема първо място със своята прозорливост и изчерпателност.

Освен дето е държавен мъж, дипломат, който си служи си искреността и откровеността, и автор с рядка плодовитост, с ясен, точен и сбит стил, Удроу Уйлсон е предимно възпитател на младежта. Неговото влияние между учениците в Принстон, и като професор и като председател, беше винаги голямо и мощно. Уважението към него беше всеобщо. Уйлсон е роден за възпитател. Той не предизвиква, не се дразни и тревожи, не нагрубява, не унижава младежа пред собствените му очи или пред другарите му, отнася се и към провинилите се със симпатия и насърчение, гледа да възбуди у младежа лично себеуважение и достолепие, за да може младият да уважава и другите, и винаги следи и наблюдава дали лицето, комуто наказанието е опростено, ще изпълнява обещанията си за поправка в поведението си. Г-н Уйлсон нямаше време за кафенето или бирарията, обаче за екскурзии, за атлетически игри и състезания, за гимнастически упражнения на студентите, той бе винаги готов да им покаже своето лично и живо насърчение. Неговите лични развлечения бяха на отворено, на чист въздух, с домашни и с другари. Той е роден за водител.

Толко вярва той във възпитанието и възпитателите, щото поставя такива между своите първи приятели, съветници и интимни познайници. Но моето убеждение, причините, по които председател Уйлсон се противопостави на предложението, щото Америка да прекъсне дипломатическите си отношения с нас, са: бившия американски консул в София г. Мърфи, със своите доклади в полза на истината на Балканите, и нашият дипломатически представител във Вашингтон, г. професор Панаретов. С друг председател във Вашингтон г. Панаретов може би нямаше да се разбере така добре, а с г. Уйлсон, бивш професор и възпитател - и двамата професори, и двамата възпитатели за дълги години, и двамата в свръзка с американски учебни заведения, те сигурно са се добре разбрали. Изборът на проф. Панаретов за Вашингтон е и навременен и сполучлив.

Удроу Уйлсон е и християнин. Поради това и многото добри качества в човека. По професия, той е и адвокат и християнин, вярва в Бога и Библията, следва Христа и подражава примера Му. Според него, правилния развой на живота не може без религията. Той е редовен на богослуженията, без разлика на мястото или времето. В една реч пред богомолци той е казал: „Църквата не представлява устройството на човечеството. Тя представлява оная духовна част, която не търси своя израз в някой вид на управление или даже устройство на обществото, а търси да узнае значението и пояснението на живота и основните извори за човешкия дух. Ние природно търсим да сравняваме себе си с нещата, които са вън от нас, над нашите сили и по-високи от нас, и затова всяка църква има за цел да открие едно мерило". Освен дето сам г-н Уйлсон е човек със силен и достоподражаем характер, той напълно признава и възприема християнското мерило на живота, и оказва действително съчувствие с всяко усилие на църквата да приведе света при живите извори на човешкия дух.

В днешния момент председател Уйлсон се труди да прокара: справедливост, премахване всяка самоволна власт, свободно изказване на народите, свещения интерес на най-силния и най-слабия, равни права на всички народи, автономен развой на народите, намаление въоръженията, сигурност и спокойствие от възможното повтаряне на война както днешната, семейството на народите, искрена и публична дипломация, едни и същи принципи в международната политика, взаимно зачитане, международен съд, разрешаване всички оплаквания по мирен начин и наказание на несправедливости.

Велик е човекът, който цели това. Дано може да прокара тия точки.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

МОЛИТВА

Благослови ме, Боже, Татко Благи,

Да мога вси неволи да търпя

И над съблазните всечасни

Да литна волна с чистота . . .

*

Благослови ми коравия хлебец,

Благослови кристалната вода,

И сън ми дай детински, чист и сладък,

Да бъда крепка, силна във труда

*

А във сърце ми младо, Творче Благи,

Излей, излей от Своята Любов, —

На страднит си братя да помагам

И да се вслушвам в техни тъжен зов

* * *

ЗАКРИЛАТА

Кажете ми да ида в планината,

Да мина снежни върхове,

Ще ида, щом кат светлината

Огрява моето сърце . . .

*

Кажете ми да ида във гората,

Где пъплят диви зверове,

Ще ида, щом като душата

Безспирно Господа зове . . .

*

Морета бурни ще премина

И трънен лес ще прелетя:

Аз зная, няма да погина,

Щом с мен е Божята ръка . . .

Олга Славчева,

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Проф. д-р Удроу Уйлсон,

Президент на Съединените Щати

ПРОГРАМА НА СВЕТОВНИЯ МИР

I. Открити и открито изработени за мира договори, след което да няма тайни международни споразумения от какъвто и да било вид, и дипломацията да работи всякога откровено и пред очите на света.

II. Пълна свобода на мореплаване, извън териториалните води, по всички моря, във време на мир или война, безразлично; освен кога морята бъдат затворени напълно или отчасти по международна акция в изпълнение на международни договори.

III. Премахване, доколкото е възможно, всички икономически прегради и създаване на равенство в търговските условия между всички народи, които възприемат мирът и се съдружат за неговото поддържане.

IV. Подходящи взаимно разменени гаранции, че въоръженията на всеки народ ще бъдат намалени до най-долната точка, каквато е съвместима с домашната му безопасност.

V. Свободна, без предразсъдък и съвсем безпристрастна уредба на всички колониални претенции, уредба, основана въз строго съблюдаване на принципа, че в разрешаването всички таквиз за владение (суверенитет) въпроси, интересите на засяганите населения трябва да имат еднаква тежест с правните претенции на правителството, чието право се разрешава.

VI. Изпразване на всички руски земи и таквоз разрешение на въпросите засягащи Русия каквото ще осигури най-доброто и най- свободното съдействие от другите народи в добиването й, без пречка и без стеснение случай, независимо да определи своето политическо развитие и народна политика, и уверение на искреното й приемане в съюза на свободните народи, под учреждения от неин собствен избор; и повече от искрен прием, даване всеки вид потребна помощ и каквато би сама пожелала...

VII. Белгия - цял свят ще се съгласи - трябва да се изпразни и възстанови, без какъвто и да би опит за ограничение нейния суверенитет, който тя упражнява заедно с всички други свободни народи. Никой друг единичен акт няма да послужи, както този би послужил, да възстанови между народите доверие в законите и правилата, които те сами са изработили за уреждане взаимните си отношения. Без този церителен акт, цялата постройка и валидност на международното право са за всегда подкопани.

VIII. Цялата френска земя трябва да се освободи, завзетите области да се изпразнят и неправдата, извършена от Прусия на франция в 1871 г. по отношение Алзас-Лорен - която неправда разстройваше световния мир за близо петдесет години - трябва да се поправи, за да може този мир да се обезпечи отново в интереса на всички.

IX. Разместване на италийските граници трябва да се осъществи, според ясно узнаваемите народностни черти.

X. На народностите в Австро-Унгария, чието място между народите ние желаем да видим запазено и осигурено, трябва да се достави благовремие за самоуправно развитие.

XI. Румъния, Сърбия и Черна-гора трябва да се изпразнят; завзетите територии да се повърнат; на Сърбия да се даде свободен и сигурен достъп до морето; взаимните отношения на всяка от балканските държави чрез приятелско съвещание да се определят според исторично доказаните черти на връзки и народност; и да се промислят международни граници за политическата и икономическа независимост, както и за териториалната цялост, на всеки от балканските народи.

XII. На турските области от сегашната Отоманска империя трябва да се осигури крепък суверенитет, ала и на другите народности, които са днес под турска власт, трябва да се обезпечи несъмнена сигурност на живота и на абсолютно несмущавано благовремие за самоуправно развитие; а Дарданелите трябва под международни гаранции, да бъдат веднъж за всякога отворени като свободен проход за корабите и търговията на всички народи.

XIII. Да се създаде независима Полска държава, която да включва областите, населени от безспорно полско население; на която да се обезпечи свободен и сигурен достъп до морето, и чиято политическа и икономическа независимост, както и териториална цялост, трябва да се гарантира с международен договор.

XIV. Едно общо Съдружие от народи трябва да се оформи, под изрични договори, с цел да се доставят взаимни гаранции за политическата независимост, както и за териториалната цялост, на всички, велики и малки държави, без разлика.

Красно село

при София

Преведе от оригинала:

Стоян Ватралски

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЕЛЕГИЯ

О, музико дивна, вълшебна наслада!

Как сладко, как мощно владееш ме ти!

От звуците нежни сърце ми не страда ..

Почива и тръпне в най-мили мечти . . .

Под твоите звуци, аз цяла живея,

О, музико дивна, как мощна си ти!

Аз искам от радост да плача, да пея,

Тъй бурно и страстно сърцето тупти . . .

На запад във пламък горят небесата,

Нощ тиха пристъпва, трепнаха звезди . . .

Аз свиря в забрава, ридае душата

За спомени мили, за минали дни . . .

Олга Славчева.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КАБАЛА

ОБЩИ ПОНЯТИЯ

Смятаме за полезно да дадем на нашите четци кратки първоначални сведения по тая наука. Преди всичко, за по-голяма прегледност, ще изложим в конспективна форма мнението на един от преводачите на Кабала или науката за Бога, Вселената и Човека, от Папюс, а подир  това — самото предание, написано от П. Седира.

Кабалата представлява: първо, една религиозно-философска система, която разглежда и разяснява същността на Бога, до колкото тя е достъпна за човешкото разбиране, — произхода и строежа на Вселената, и състава на човешкото същество, а така също и еволюцията на душата, като цел на човешкия живот; второ — независимо от тоя теоретически отдел Кабалата оперира, в практическата си част, с буквите на еврейската азбука, които тя разглежда като активни сили и свързва с тях, под вид на йероглиф, особен атрибут на Божеството и съответното му числово значение, което позволява на изкусния кабалист да прониква в тайните на Божеството.

Изобщо, Кабалата служи за основа на Западното Предание (Окултизма), а частно върху нея се гради Практическата Магия, която черпи от нея своята демонология.

При това, Кабалата дава ключа за езотерическото тълкуване на Петокнижието на Моисея, десет глави от което са дешифрирани с нея от французкия учен Фабър d’Olivet. (Антуан Фабр д’Оливе)

Основата на Кабалата са две съчинения: „Сефер Йецира“ или Книгата на Творението и „Зохар“ или „Книгата на Колесницата“, а допълнение към тях са Ключовете на Соломона, които излагат ритуалната (обредната) част на Магията и съдържат церемонията по приготвянето и освещаването на предметите, които служат за магическите операции, и талисманите с различно назначение1).

* * *

За да се разбере същността на Кабалата, трябва да се помни, че основата на целия усещан материален свет е астралния свят (светът на силите), който служи за отражение на божествения или умствения свет (светът на мислите). Кабалата учи, че думата или Словото, като е отражение на идеята, е основата на всичко създадено, като източник на всички сили, и понеже думата се разчленява на букви, то и на всяка буква, т. е. звук, е присъща известна сила, и азбуката на магите, а от нея и еврейската — са създадени точно по законите на мирозданието.

По тоя начин, всяка буква от еврейската азбука представлява като идея — Божествено име, като йероглиф — известна сила, изразена като число. От това става възможно, като се комбинират буквите и се образуват думи, да се влияе на астралния свет като с действуващи сили, и да се произвеждат желани явления, а от друга страна, като се оперира с буквите, поради при-същото им числово значение, да се откриват законите на еволюцията, да се изчисляват бъдещите събития и се вършат други подобни изследвания. Това е практическото прилагане на Кабалата.

В теоретическата си част, Кабалата, Освен изтъкнатото по-горе, описва строежа и функциите на човешкото тяло, което представлява три основни начала, като обяснява взаимните им съотношения и отношенията им към съответните три принципа на природата. По тоя начин, като определя функционирането на организма в нормалното му състояние и последиците от разстройството му, тя обяснява коренната причина на смъртта, същността й и подробностите на преминаването на душата в другия свет.

* * *

Предметът на Кабалата не е по-мъчен за изучване, отколкото усвояването на Окултизма (Западното Предание) и на Теософията (южното). От една страна, тя се концентрира на изводи от философски характер, а от друга — на Практическата Магия, без да се занимава с Ди ви нацията, т. е. с га-дателните науки (освен отчасти само с Ономантическата Астрология) и с Психургията, която се прилага толкова широко в Южното Предание, дето се отделя за нея едно почетно место, под име Йога. Вместо това, Кабалата се занимава с Демонологията, която е заела от Халдея, люлката на религиозно-етическия дуализъм. Има указание, че Кабалата, която била изгубена от евреите във време на вавилонския плен, се е запазила в халдейската академия и била предадена на Ездра от началника на магите, великият пророк Данаил. Това е доказано, главно, за частта, която служи за основа на Практическата Магия. —

* * *

Кабалата е най-известното учение от окултните традиции. Тя е израз на езотерическата философия на евреите. Според думите на старите равини, нейният баща и основател се смета патриарх Авраам. Главният й източник, в който са вложени всички тайни, е Петокнижието на Мойсея,

Fabre d’Olivet в книгата си: „la langue hébraïque restituée“ казва, за произхода на Кабалата, следното:

„Известни равини са на мнение, че самият Мойсей, като предвидел участта на книгата си и лъжливите й тълкувания, е давал устни разяснения на изпитани лица, които задължил да ги предават от своя страна на избраниците им в тайната на светилището. По тоя начин тия негови разяснения От поколение на поколение са достигнали до най-далечни потомства. Това предание, с което се гордеят съвременните евреи, се нарича Кабала, от еврейската дума, която значи, че е получено от прадедите и е преминало от ръка на ръка“.

Мойсей е бил един от посветените египтяни и затова Кабалата трябва да представлява пълно изложение на тайните на Египет. Но и Авраам е внесъл голяма част в тия знания. Но понеже името на тази легендарна личност показва, че принадлежи към школата на халдейските жреци, то може смело да се твърди, че Кабалата съдържа и тайните на Митра.

Това предание обяснява, че преди появяването на бялата раса на земята, съществували са други три раси. По-топът е отбелязал упадъка на едната раса и развитието на другата, която иде след нея. Двете от тях са живели на някакви материци, дето сега се простират Тихият и Атлантическият океани. В съчиненията на Елизе Реклю и Игнати Одонели има доказателства географически, геологически, етнографски и исторически, които потвърждават тая теория.

Без да влизаме в подробностите на идеологическата история на тия изчезнали народи, достатъчно е да знаем, че в епохата, когато е живял изваденият от водата евреин, храмовете на Тива криели жреческите архиви на атлантите и на църквата на Рама. Тия последните съставлявали езотерическия синтез на науката на черната раса, запазен в стара Индия след наводнението й от белите.

Освен това Мойсей намерил в храма на Петра, който бил последното скривалище на жреците на черната раса, техните тайни. По тоя начин, устното предание, което водителят на евреите оставил на седемдесетте избрани, съдържало сбора на всичките окултни традиции, които са съществували на земята още От началото на нейната история.

Ето защо, Кабалата е монотеистическо учение, като Египет, и пантеистическо, като Китай. Тя знае, като Питагора, силата на буквите и на числата, обяснява изкуството на Психургията, като индуските йоги, и открива тайните сили на тревите, камъните и планетите, като астролозите - халдейци и алхимиците на Европа. По тази причина, археолозите я смесват с много по-късни и по-кратки учения.

(Следва)

1). В символическите животни на четиримата евангелисти: Матей, Марко, Лука и Йоана съществуват всичките елементи на египетския сфинкс, защото законите на символизма са неизменни за всичките времена и народи. Ето защо има и Християнска Кабала, на чело на която стои Откровението (Апокалипсиса). — Б. Р.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПИСМОТО НА СТАРИЯ МАГ

И изпроводи му Той, Великият Маг на тайните знания, дебел свитък, написан и изпъстрен с непонятни за него йероглифи — символи на тайни гадания! И беше обвит свитъкът в древен папирус, пожълтял и изтъркан от времето на живота; и беше свързан с червена, кат алена кръв, лентичка — символ на страстта, която предшествува великото страдание, водете към всемирния покой на живота!

И разгъна той свитъкът на йероглифите и символите и нищо не разбра. И хвърли отчаян поглед към остарелия и пожълтял от времето стар папирус. И потърси в него да намери разгадката на тайните символи, написани с крачестите знаци на йероглифите. И беше написано по него с перото на времето от кръвта на мъчениците: „Изгори, стрий на прах Книгата на Загадките; размеси го със сълзите на нещастието; турни го в Чашата на Страданието и го изпий!“

„В опакото на нещата дири техния смисъл и истината!“

„Формата е сянка, не тичай след нея! Който я гони, бързо се уморява и на едно място стои. По-далече от формата не може да се Отиде чрез знанието за сенките. Истината е скорпион, който самоубива този, който я намери, за да се роди отново и заживее с нея. Умри за света и възкръсни чрез живота на светлината. И ще познаеш великата тайна на мъдростта! И ще се възнесеш към Великия Източник на първопричината, дето всичко живее в Единия и Единия е всичко!“

И направи той това, което бе написано на стария, пожълтял от времето и живота, папирус: изгори Книгата на Загадките, стри я на ситен прах; размеси го със сълзите на нещастието; турна го в Чашата на Страданието и го изпи. И умря за света, и възкръсна чрез живота на светлината!

И въведе го тогава Великия Маг на Тайните науки в святия храм на мъдростта. И видя той в него стоящи на светли престоли беловласи старци, пред които бяха прострени дебели рула — Книгите на Живота — и изучаваха в тях мъдростта на миналото, за да отгатнат съдбата на бъдещето!

И даде му Великия Маг дванадесетолистов пергамент, когато го въведе в храма на мъдростта. И прочете той на първия лист на пергамента написано с едри букви, които светеха с мораво-зеленикавия цвят на верила:

„Само когато Слънцето грее, животът има смисъл!“

И разгърна втория лист и прочете по него написаното:

„Само когато реките текат, земята се разработва“.

И буквите на написаното бяха направени от сапфир с ясно-син цвят.

И разгърна третия лист на пергамента и прочете по него написаното с едри букви, червени като кръв — направени от сардий — думите:

„Само когато дъждът пада, сетото се благославя“,

А на четвъртия лист бе написано: „Когато плодовете узреят, душата се радва“.

И буквите на написаното светеха със златоцветния светкав цвят на хрисолита, и бяха направени от него.

И разгъна той петия лист на пергамента и прочете на него:

„Хранете се с плодовете на добродетелта“. И думите на написаното блещеха с разноцветен блясък, като на халкидона. И прочете шестия лист, на който бе написано:

„Обичайте се и Господ ще бъде вън и вътре във вази“.

И буквите на написаното бяха издялани от верил с мораво-зелен цвят.

И разгърна последващите четири листа на пергамента и прочете по тях написано с разноцветни букви:

„Носете дрехите на правдата!“ „Обработвайте сърцата си с любовта!“

„Разкопавайте ума си с мъдростта!“ „Служете надутата си с истината!“ И на първия от четиритех листа буквите бяха направени от сапфир с ясно-син цвят. А на втория бяха издялани от верил с мораво-зеленикав цвят. На третия лист буквите бяха изваяни от хрисопрас с жълто-зеленикав бляскав цвят. А на четвъртия лист буквите бяха изрязани от смарагд с ясно-зелен блясък.

И прочете той по останалите два последни листа написаното с издялани букви от аметист, които блещеха със своя теменугово-син, облаковиден цвят:

„И Великия, Живия Баща на Мира, Отец на бъдещите векове, ще бъде с вас и вие с Него“.

„Само тогава ще познаете истинския Бог и Агнето на Мира“.

II.

И каза му Старият Маг на Тайните знания:

„Изгори първия лист на пергамента, стрий го на прах, турни го до сърцето си и тръгни след мене“.

И изгори той първия лист на пергамента, стри го на прах, турна го до сърцето си и, уловен за ръка от Стария Маг, тръгна след него. . . .

И въведен бе в обширната земя на сенките. И всичко пред него беше покрито с покривалото на гъст, черен мрак. И повдигна си ръката Старият Маг на Тайните знания и направи знака с „Сила“ и каза непонятни за него „слова на сила“, и веднага мракът започна да се разведрява.

И взема тогава Учителят на Мъдростта праха, що бе до сърцето му, и посипа с него слепите му духовни очи. И веднага изгря в него Слънцето на светлината, и прогледна. И стана всичко ясно за него, защото светлината изгони мрака и пред нейния ясен блясък нищо не можеше да се укрие.

И видя той, ученикът на мъдростта, човекът прегърбен под ярема на живота. И впрегнат бе в колесницата на страданието и смирено я возеше след себе си. И настанен бе в нея на първо място звярът на страстите и удоволствията. И беше той алчен и ненаситен, а тялото му беше угоено и жадно за наслада. И вечно бе гладен за храна изобилна и винаги ядеше до пресита и пак се не насищаше.

И беше ограден звярът в човека от старата змия на мъдростта светска. И даваше тя изобилно знания на човека; и храниха те богато звяра в колесницата му, защото бяха знания за блага и удоволствия земни. И суетеше се светската мъдрост да оправдае знанията за благата, като необходими, не за звяра в колесницата на човека, а за човека в човека! И блудеше го старият змей на греха, като пълнеше сърцето му със суетна гордост, ума му с хладна надменност, а душата му със страстна жестокост към всичко, ще не се кланяше на мъдростта змейска.

И наглед човекът беше доволен от всичко, а в същност не беше до-волен от нищо:

Не беше доволен той от знанията си, защото мислеше, че имаше по знаещи от него; не беше доволен от мъдростта си, защото мислеше, че има по-мъдри от него; не беше доволен той от удоволствията си, защото мислеше, че има по-доволни от него; не беше доволен от славата си, защото мислеше, че има по-славени от него, не беше благодарен от богатствата си; защото мислеше, че има по-богати от него; не беше доволен, най-после, от положението си, защото вярваше, че има по-високо стоящи от него. И щастието на всекиго винаги беше покрито с мрачното покривало на озлоблението, завистта или на лицемерието!

И шепнеше му старият змей на мъдростта светска, който не искаше да се прострят знанията на човека по-далече от сенките на живота, от проявената форма на най-грубата материя, че първопричината във вселената е една и съща, от която са произлезли милиардните нейни разновидни форми,вследствие на качеството и количеството на силата, действуваща между техните атоми, молекули и частици. И догаждаше се човекът, че колкото тази сила е по-нежна и съвършена в качествено отношение, толкова и формата на живота ще бъде по-възвишена и благородна!

И догаждаше се той, че всяка сила трябва да бъде в същото време и проявена хармония на звука, защото там, дето има сила, има и нейна проявена форма — материя, а от вибрациите на частиците й се образуват мелодиите на звука, ала той беше глух към този възвишен химн на съвършенството, защото Слънцето на светлината не грееше у него!

И догаждаше се човекът, че силата беше в същото време и дивно съчетание на най-нежните цветове, на най-мили, хубави и пленителни краски на неземни красоти, ала той беше сляп за тях, защото Слънцето на светлината не светеше у него.

И догаждаше се човекът, че силата бе в същото време и проявена форма на най-възвишени, деликатни и съвършени фигури, картини и тела неземни, ала всичко това той го не виждаше, защото Слънцето на светлината не светеше у него!...

И беше той глух, сляп и ням към всички велики, възвишени и съвършени проявления на действителния мир във вселената — на мира на силите!

И беше подчинен напълно под влиянието на звяра в колесницата си, и, управляван от него, тънеше в гнойното блато на низките плътски удоволствия и наслади. И всичко около него 6Е пусто, мрачно и задушно!...

И разбра ученикът на мъдростта, че наистина „Само когато слънцето грее, животът има смисъл!“...

(Краят в следната книжка).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СИНАРХИЯ

Статия първа

Окултна социология. - Образуване и развитие на обществото. - Старата община. - Що е държава. - Мнението на съвременните юристи и социолози. - Системата на Сент-Ив д'Алвейдър

Човекът е социално същество. Неговите индивидуални, телесни и духовни нужди му налагат да живее, от деня на раждането си до последния си час, в постоянно общение с подобните на себе си. Освен известните библейски случаи на отшелничество, при които пак Провидението е проявявало грижите си към уединения[1], както и много други случаи след идването на Христа, които имат специална цел и особено обяснение, не може да се поддържа, по принцип, че в живота на човека има стремеж към усамотение. Напротив, даже и временното му отстранение от другите възбужда у него неудържимо влечение към неговите братя по образ, подобие и живот. Същият природен инстинкт на задружност се наблюдава и между животните. Всички се събират в двойки или в по-малки и по-големи групи, размножават се и взаимно си помагат в своя живот и развитие. От тоя естествен закон на привързаност и общност между човешките индивиди произтича и нуждата да се образува общество за ползата на всички негови членове и да му се даде такава организация и форма, които най-добре да съответствуват на вътрешното му съдържание и на целта на живота.

Като са изхождали от това общо положение, социолозите във всички времена и народи са се старали да открият единствения истински закон, който може да регулира правилното образуване и развитие на обществото. Като резултат от тоя процес, всички велики обществени дейци са препоръчали, според своите схващания най-съвършената форма на държавна уредба и народно управление. Там, дето се е успявало да се открие органическия закон на творението и развитието, установена е била и най-добрата държавна и управителна уредба. Някои стари народи са знаели тоя закон и понеже са се съобразявали с него в държавната си дейност, организираните им общества мирно са процъфтявали в течение на много векове. А ония от тях, които не са го знаели или не са се ръководили от него при уредбата и управлението на своите обществени работи, ставали са жертва на постоянни вътрешни смутове и бързо са загивали.

Един от съвременните писатели, най-известният окултист с мистично направлени, F. Ch. Barlet, се е посветил да изучи основно този въпрос и в редица свои трудове е изложил съвършено ясно понятието за обществото, като един жив организъм, органите на който се създават от човека, изтъкнал е законите за уредбата на обществата, малки и големи, очертал е последователно еволюцията и инволюцията на обществените органи и е дал най-ясна представа за това, което трябва да разбираме под думата „държава" и „управление". В своите дълбоко научни изследвания той е дошъл до най-точна дефиниция на закона, като е доказал, че обществото е едно живо същество, което има възможност да създава и видоизменява най-съществените органи. Следователно, за окултиста, съвършено нормално общество е онова, което най-вече се приближава до тройното слагане на всеки висш организъм, като се състои от обществени: глава, гърди и корем. Според Барле, народното стопанство представлява от себе си общественият корем с всичките вътрешни органи на пищеварителната система (стомахът, червата и пр.) юридическите и военните сили - това са двете функции на гърдите, а просветата и религията - интелектуалните функции на обществото. Барле смята, че ако съвременната държава се уреди според тия принципи, трябва да се управлява от три камари: едната, съставена от избраници на синдикатите (селско-стопанските, промишлените и търговските сдружавания), другата -юридическата и третата - образователната и религиозната. Гласуването трябва да става по професии, при което всеки гласоподавател вотира според общественото си положение по трите тия отрасли.

Тая организаця не е плод на фантазията, а е функционирала много векове и е просъществувала много по-дълго време, отколкото всички последващи форми, взети заедно. Ако проследим историческото развитие на старите общества и републики до най-ново време, ние ще видим, че във всичките държавни формации се е проявявал стремежа да се основе организацията на всяко общество на естествените закони, а не на философските построения на разните школи. Социологията, в най-чистата си форма, се е преподавала в храмовете на известните старогръцки и староримски законодатели: Ликурт, Питагор, Солон, Нума и други. В класическото съчинение на Fustel de Cou langes: La cite antique и в най- новата книга на парижкия професор A. Croiset: Les Democraties antiques намираме най-изобилни доказателства за вярността на нашата теза. За постигане на главната цел на всяко организирано общество - създаване условия за свободен живот и развитие на човека - всичките стари и нови народи са установявали една концепция за Държавата, като форма на общежитие и като носител на власт. Усилията всякога са били насочени в античните републики да се направят всички граждани свободни в събранието на народа, в една страна, а от друга, да се ограничи и стесни властта на магистратите. Тогава, обаче не се допущало съмнение, че суверенното народно събрание може да разполага, по своя воля, макар и чрез общи закони, с живота, имота, свободата и даже с вярванията на гражданите. Това положение, от което произтекли всички по-нататъшни злини и са причинили разпадането на атинската, сицилийската, картагенската и римската демокрации, явно противоречи на една от най- солидните идеи на модерните времена, а именно, че индивидът има повече и по-висши права от Държавата и тя е длъжна да ги респектира. Върху това схващане за личните права на човека и гражданина се базира съвременната форма на Държавата и управлението, както и гарантирането на тия права. Авторите по конституционното право развиват логично същата идея, но не са проникнати дълбоко от окултния характер на обществената и държавна еволюция.

Според пок. професор на Парижкия универсисет A. Esmein[2], Държавата е юридическо олицетворение на нацията; тя е субект и носител на публична власт. Съществуването на тая власт над волята на отделните личности, събрани в едно общество, конституира нацията в правото. Тази власт, която естествено не признава никаква по-висша или конкурентна сила в урежданите от нея отношения, се нарича суверенитет или господство. Тя има две страни: вътрешен суверенитет или право да се заповядва на всичките граждани, съставляващи нацията, и даже на всички, които живеят на националната територия, и външен суверенитет или право да се представлява нацията и да се обвързва в сношенията й с другите нации. Според това, Държавата е една морална личност, защото представлява от себе си един субект или идеален и постоянен титуляр, който олицетворява цялата нация. Тя, веднъж образувана, упражнява публичната власт чрез един суверен, който е правителството. Този орган издава, по свое усмотрение или чрез налагане от постоянната социална сила (обичаите, нравите, религията), задължителни за всички, правила или норми, наречени закони. Почти на същото мнение за понятието „Държава" е и сегашният председател на Северо-Американските Съединени Държави г. Woodrow Wilson. В своето капитално съчинение: „The State" (Elements of Historical and Practicals Politics), тоя бележит юрист и същевременно социолог казва (стр. 658): „Държавата е един благотворен и неизбежен орган на обществото. Доколкото неразумно се намесва в живота на индивида, тя трябва да се счита като едно необходимо зло. Тя е едно органическо тяло на обществото: без нея, обществото би било само една абстракция. Историята на обществата доказва абсолютната естественост на правителството, неговото вкореняване в човешката природа, произхода му от рода и идентификацията му с всичко, което прави човека по-горестоящ от животното. Човекът индивидуално е слаб, а силата му иде от комбинирането на отделните воли. Силата му се концентрира, за да образува единството. Държавата е видима форма на обществото, а правителството е негов орган".

Срещу това мнение на конституционалистите (без да цитираме имената на всички най-видни автори) се поставя твърде основателния възглед на модерните социолози, който се приближава донейде до онова на окултистите. Германският социолог Йелинек в книгата му: Das Recht des modernen Staates и французкият професор Leon Duguit в съчиненията си: L 'Etat, le droit objectifet la loipositive и L Etat, les guvernants et les agents отричат на държавата качеството й на една специфична форма на човешките общества. Те изтъкват теорията на човешките групировки, като считат, че всичките те, фактори на човешкото общество, са в действителност явления от едно и също естество, а Държавата е само една от тия групировки. Семейството, дружествата, общините, Църквата, Държавата са форми на организирани съюзи, на които се противопоставят, като неорганически съюзи, работните класи и националностите, либералните професии, политическите и религиозните партии и даже ефемерните обществени сдружавания и масови натрупвания. Немските автори Гирке и Пройс формулират дефиницията за Държавата така: „Тя е една социална форма от същото естество както другите и правото се ражда от всяка социална формация". Рем даже привежда за пример католишката църква от XIII век.

Но ако тая теория на социолозите материалисти изглежда основателна от тяхно гледище, нейната абсурдност изпъква релефно, като се съпостави със строго издържаната и напълно съобразна с естественото развитие система на талантливия учен окултист Seint-Yves d'Alveydre. В своите съчинения за Мисиите („Missiofn actuelle des ouvriers", „Mission des Juifs" и Misions des Souverains) той е разработил всестранно и с една безподобна вещина теорията за Синархията. Значението на тази дума произлиза от гръцката синархи т.е. синтетическо управление, управление, основано на известен принцип.

Преди всичко, ние трябва да обърнем вниманието на четците и върху съществената разлика между изследванията на Сент-Ив д'Алвейдър и утопиите на съвременните социалисти. Синархията е закон за съществуването, който действува в обществения организъм също така, « както и в човешкия. Всеки изследовател, в случай на нужда, може да намери тоя закон, като прилага към обществото физиологическите закони, които управляват човешкия организъм, който е най-висшият от животните организми. Сент-Ив д'Алвейдър е проверил тоя закон в историята и е доказал, че същият закон би могло да се приложи към нашето съвременно общество. Тая реформа, очевидно, е съвсем далеч от мирната или насилствената революция, проповядвана от социалистите, от разрушаването на обществения строй, искан от анархистите.

Най-бележита черта в съчиненията на тоя автор е универсалната приложимост на неговите принципи, частно приложение на които се явяват обществените закони. Ние смело можем да кажем, забелязва Папюс, че Сент-Ив д'Алвейдър е открил не само физиологията на човечеството, но и общият закон, който управлява взаимните отношения на всички общества. В Света всичко е аналогично едно на друго и. законът, който управлява клетката на човешкия организъм, трябва да се приложи и към целия човек, а законът, който управлява човека, трябва да се приложи и към човешкото общество, нацията или расата.

Ив. Толев

-------------------------------------------------

[1] Трета книга на царете 17:2 -17- пророк Илия Тесвиеца.

[2] Elements de drait constitutionnel.-------------------------

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ФРЕНОЛОГИЯ

Човекът, с всичките му тайни душевни качества, сили и способности, е една неразгадана гатанка. Колкото повече съвременната наука се вдълбочава със своите изследвания в анатомията, физиологията и психологията на човешкото същество, толкоз по-важни и по-назидателни истини открива. Една от най-интересните за изучване области на човека е неговият ум. Но за тая наука за човешкия ум у нас са популяризирани твърде малко знания. До колкото ни е известно, на български е преведено до сега само краткото съчинение на Хенри С. Дрейтън и Дж. Мак-Нейл: Принципи на френологията, една твърде полезна книга.

Ние, обаче, възнамеряваме да дадем на българската четяща публика редица теоретически очерци по тая наука, както и характеристики на разни случаи из нашия и чуждия живот, за да могат четците ни да проследят, с полза за себе си, развитието на френологията, нейните методи на изследване и приложението им върху всеки отделен случай. Тая наука, освен това, открива нови хоризонти за най-целесходната уредба на просветата и възпитанието в нашите училища и допринася за урегулиране на обществения живот.

За сега, ще се задоволим да дадем известната твърде занимателна френологическа карта на Фаулъра със съответните разяснения. Тя ще ни послужи за илюстрация на по-нататъшните статии по тоя предмет. Същата карта, при първа възможности — щом се подобрят международните сношения — ще се опитаме да предадем цветна, както е в оригинала, и в по-голям формат, като премия на предплатилите абонати на списанието.

ФРЕНОЛОГИЧЕСКА КАРТА

от Л. Н. Фаулър.

(Символически имена на главата,

с определения и разяснения)

Wsem.Letopis_god.1_005.jpg?fbclid=IwAR0s

1. Любовност — любов към противоположния пол.

А. Съпружеска любов — съединение до живот; съчетаващ инстинкт.

2. Родителска любов — грижа за потомство и за всичко младо.

3. Приятелство — общителност; съединение на сърца.

4. Привързаност (родолюбие) — любов към дом и отечество.

5. Постоянство — прилежание, последователност.

Е. Жизненост — привързаност към живота; упоритост; издръжливост.

6. Борчество — защита; храбрости; критициъм.

7. Разрушителност — енергия; крайности; тенденция към разваляне. Лакомство — охота (апетит) за храна и пр.

9. Любостежателност — икономия; печелене.

10. Скритост — самообладание; полицейщина; запазване.

11. Осторожност — предпазливост; грижливост; страх.

12. Себелюбивост — любов към одобрение и показване себе си.

13. Себеуважение — себепочитание; достойнство; авторитет.

В. Възвишеиост — любов  към великото; обширното; великолепното.

14. Твърдост — учтивост; постоянство; вярност.

15. Съвестност — чувство за право; справедливост.

16. Надежда — упование; очакване; съвършено доверие.

17. Духовност — вяра; доверие; вдъхновение.

18. Обожание — боготворение; поклонение; почит.

19. Благоволение — симпатия; доброта; милост.

20. Построителност — артистичност; чувство; изкуство; изобретателност.

21. Идеалност — вкус, любов към красотата; поезията и изкуството.

22. Имитация — подражание; възможност; преправяне.

23. Веселост — духовитост; чувство към комичното.

24. Индивидуалност — наблюдателност; любопитство да се види.

25. Форма — памет за фигури, лица, неща.

26. Величина (размерност) - количествено мерене на око.

27. Тегло (тежест) — владение на движение; уравновесяемост.

28. Цвят — разпознаване и любов към цветовете.

29. Ред — метода; система; работа по правило.

30. Пресметливост — аритметически ум; числа.

31. Местности — памет за места, положения, пътувания.

32. Случайност — памет за факти, случки, история.

33. Време — казване кога, времето на деня; дати.

34. Тон — любов към музиката; чувство на хармония.

35. Реч — изразителност, чрез думи, знаци или жестове.

36. Резултатност — планиране (проекти); мислене (разсъждаване); философия.

37. Сравнение — анализ; изяснения.

С. Човешка природа — чувство на характер; съзерцание (интуиция).

Д. Приятност — любезност (веселост); нежност; учтивост.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Проф. Д.р Ю. Нестлер.

Теоретически елементи на хиромантията

В кръговете на модерната наука се твърди, че окултизмът изобщо е лишен От всякаква разумна основа и неговите теории, на които се осланя и изкуството за гадание по ръцете, не могат да ни посочат никакви сериозни резултати.

Без да влизам в много подробни спорове в това отношение, аз все пак ще се опитам да докажа правото на съществуване на хиромантията като наука, която действително е една от най-старите тайни науки.

Вижда ми се почти ненужно да оборвам твърдението, че набраздяването на дланта чрез различни линии било само резултат на особения вид работа или последица от случайно надипляне на кожата.

Лявата ръка, която работи много по-малко от дясната, има обикновено повече линии, а у новородените деца, които още не упражняват никакъв занаят, главните линии на ръката са добре развити още от рождението. Не бива пък и абсолютно да се твърди, че физическата работа на човека не упражнява никакво влияние върху формата на ръката му, обаче, промените, които стават по ръката под това влияние, не засягат нито основната форма на ръката, нито вродените линии.

И наистина, толкова ли абсурдно може да бъде твърдението, че между духа, характера и чувството на човека и неговите ръце има права свръзка?! На това трябва да отговорим решително „не!“ Както известни вълнения, напр. ядосване, дават определен израз на лицето, и от честото повтаряне на такива вълнения може този израз на лицето да стане постоянен, траен, така че на фмзиономиста да бъде възможно още от пръв поглед да познае темперамента на един човек по чертите на лицето му, тъй също и ръката се повлиява от тези вълнения. Гневът, за да останем при този пример, е в състояние моментално да обезобрази и да преобърне в грозна карикатура и едно иначе хубаво лице. Но и върху ръката той указва своето влияние, като я кара неволно да се стисва на юмрук, което пък при различните хора, съответно на тяхната индивидуалност, се придружава и с движения на мишниците. При чести повтаряния тези движения не остават без влияние върху развитието на съответните мускули, както и направо върху надиплеността на покриващата ги кожа.

Професор Прайер в Йена още преди двадесет години в своето съчинение за четене на мислите (Prayer, die Erklarung des Gedankenlesens) изтъкна доказателството, че не само силните вълнения, но и всяка мисъл, дори несъзнателно останалата, се придружава от мускулни колебания в мишниците и ръцете. Щом като поменатите трептения и мускулни колебания придружават всяка мисъл — а колко често се повтаря през деня, дори през един час, известна съзнателна мисъл, за останалите несъзнателни и да не говорим — трябва да приемем всичко друго, само не невероятно твърдението, че с течение на времето формацията на дланта се повлиява.

Вярваме, че за свободния от предубедения читател след нашите обяснения не подлежи на оспорване теорията за формите на ръката или хирогномията, и ще прибавим още нещо относително хиромантията в по-тесен смисъл, досежно същинското изкуство за гадание по ръката.

И на този клон от гадателното изкуство, до колкото то поставя предричанията си върху логическа основа, а именно върху вероятността и разумната пресметливост, не бива да се оспорва правото. Мислим, че хиромантията върху такава основа има толкова право, колкото напр. предсказването на атмосферните явления (дъжд, град, хубаво време и пр.). Защото, какво друго прави метеорологът, освен да предсказва вероятността за дъжд, сняг или буря въз основа на познати факти и според известни правила на опита! Хиромантът върши същото. Той наблюдава явленията по ръцете, сравнява ги с добитите от опита типични форми, вади от това заключения за отговарящите на тези форми качества на характера и пресмята произтичащите от тях възможности за по-нататъшния живот.

Във всеки случай, изучването на палмистрията, т. е. на тълкуването по линиите на дланта, представлява за мислещия наблюдател толкова поука и интерес, че само по тази причина може горещо да се препоръча, ако дори това му послужеше само за весело прекарване на времето, без да се разработва като сериозна наука.

Да разгледаме сега ръката по-близо (обикновено се взема лявата ръка). Какво виждаме на нея?

Една група органи, които се ползват с отделно движение само в ограничена мяра; това са четирите пръста и състоящият насреща им палец.

Според теорията на хиромантията, взаимно зависимата група на четирите пръста показва влеченията и подбужденията, които се дават на индивида от съдбата; а пък палецът показва, как индивидът възприема тези влечения и подбуждения, дали допуска да му действуват или ги отблъсва.

Всеки от четирите пръсти представлява особен род импулси. Това ще обясним по-отблизо. Да разгледаме пръстите, според различната им дължина. Веднага удря в очи, че средният пръст е най-дългият, а другите, по-малките, са групирани около него в дясно и ляво. Според това оприличават ръката на везни с четири блюда, където показалецът и палецът представляват двете блюда на едната страна, безименният и малкият пръст другата страна, а средният пръст езичето на везните (фиг. 1.)

Wsem.Letopis_god.1_006.jpg?fbclid=IwAR0s

От това следва, че тайната наука е отредила на този среден пръст да владее над другите. Тя тук стои във връзка с теориите на астрологията и счита средния пръст като подчинен на мрачния Сатурн или Хронос (Бог на времето и символ на щастливия живот), а другите пръсти пък се посветяват на останалите планети. Така, следователно, означава: средният пръст (Сатурн) —неизменното предопределение, съдба-та на хората, безименният пръст (Аполон или слънцето) — ролята на човека в кое да е изкуство, малкият пръст (Меркурий)—отношението на човека към науката, показалецът (Юпитер) —човекът по отношение на външни почести, и палецът (Венера)—човекът по отношение на чисто човешкото, досежно половата любов и волята (фиг. 2).

Wsem.Letopis_god.1_007.jpg?fbclid=IwAR0s

Дължината на отделните пръсти във взаимно сравнение и в сравнение с големината на ръката позволява, според това, чрез гадание по ръката, да се вадят заключения за любовта, изкуството и науката, и за предстоящите евентуални почести. При този род хиромантични изследвания на една ръка трябва винаги да се пита и взема в съображение палеца досежно познаващата се по неговото развитие сила на волята. По-нататък други заключения можем да видим тогава по издигнатините и браздите на дланта. За всеки пръст има на ръката едно възвишение при корена на пръста, които се наричат „могилки на ръката“. Всека такава могилка получава особеното си название от съответния пръст. Има, следователно, юпитерова могилка, сатурнова и т.н. Към тези могилки, които отговарят на петте пръста, иде още едно възвишение срещу могилката на Венера, отделена от нея само с една или две силни линии; това е могилката на месечината. Като вървим от тази могилка по ръба на ръката на горе, ще намерим между него и меркуровата могилка още едно — последното — възвишение на ръката, което е означено като марсова могилка.

Wsem.Letopis_god.1_008.jpg?fbclid=IwAR0s

На всеки пръст отговаря, обаче, и по една силна бразда или главна линия, която се простира от дъното на пръста към дланта. За мнението на хироманта ще важи естествено, да ли тези линии са слаби или силни, или пък съвсем липсват. Както виждаме, познавачът по ръката свързва отделните части на ръката със седемте планети, от които заема и особените имена за пръстите, могилките и линиите.

Wsem.Letopis_god.1_009.jpg?fbclid=IwAR0s

Често питат хироманта, защо пък се вземат тъкмо само седем планети от астролозите, когато се знае, че астрономическите открития отдавна са напра- вили илюзорно числото седем.

Wsem.Letopis_god.1_010.jpg?fbclid=IwAR0s

По това Гесман в своето съчинение Handlesekunst (Изкуство за гадание по ръцете) дава следното правилно обяснение: „за държането на тези „седем“ става понятно чрез това, че само Слънцето, Луната, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий и Сатурн могат да се имат предвид, поради своята величина или поради отдалечението си от земята.

Wsem.Letopis_god.1_011.jpg?fbclid=IwAR0s

Така напр., Уран или Нептун,поради грамадното си отдалечение, губи всяко пряко влияние върху земята, а планетите Вестя, Юно, Церес, Палас са сравнително толкова малки, че влиянието им се унищожава съвсем от влиянието на по-големите планети. Хиромантите и астролозите, следователно, не са действували произволно, като и в това отношение са запазили многозначещото число седем.“

Wsem.Letopis_god.1_012.jpg?fbclid=IwAR0s

Сега да преминем към обяснение на главните линии.

От средния пръст или Сатурн излиза сатурновата линия, която прорязва цялата вътрешна повърхнина на ръката и свършва в ставата. Поради това, че показва съдбата на човека, тя се нарича „линия на съдбата“.

Пръстът Меркурий (безименният) има значение за практическото използване на душевните дарби, следователно, за изкуство и наука, а също и за търговия.

Нали Меркурий беше пратеникът на Боговете, репортерът на Олимп!

От малкия или меркуров пръст излиза меркуровата линия, която също свършва в ставата на ръката. Тя показва интуитивния живот на човека, т. е. неговата вътрешна душевна способност за виждане или предчувстване. Тя е линията на спиритическите медиуми, на много нервозните, на хората, които имат пророчески сънища.

Често тази линия съвсем липсва.

Пръстът Аполон се отнася до идеалното в човека, до изкуство, дарба за изнамерване и до щастие, придобито по благороден начин. Аполоновата линия, която излиза от този пръст, е линията на художниците и откривателите. Излизаща от Аполонова или безименния пръст, тя свършва понякога при дъното на палеца и ставата на китката. Повечето пъти е прекъсната и се разпада на части.

Wsem.Letopis_god.1_013.jpg?fbclid=IwAR0s

Юпитеровият пръст се отнася до чест и почести, но и до преданост и великодушие, с една дума, до сърцето. Сърдечната линия излиза от юпитеровата могилка и се извива под пръстните могилки в слаба дъга към малкия пръст. Това е линията на страстта, на гнева и на честолюбието.

Палецът се отнася до чисто човешкото. Най-горната част означава разума, средната — чувството, коренът сетивата. Линията, която окръжава палецовата част на ръката, е линия на живота (фиг. 7). По нея се заключава за болести и за всичко, което се отнася до телесното в човека.

Във връзка с поменатия вече марсов хълм стои марсовата линия (фиг. 7), която заема място между линията на живота и тази на сърцето. Тя се нарича още линия на главата и минава през областта на Марс, който в особености е Бог на енергичното действуване.

Под знака на луната стои фантазията, растенето и произвеждането (размножаването). Луната няма особени линии, но има известно число къси резки на най-външния ръб на ръката. За да се видят тези линии, трябва ръката да се наблюдава в профил (фиг. 8).

Ако хвърлим сега един поглед върху всички линии на повърхността на ръката, ще забележим три напречни главни линии (линиите на сърцето, на главата и на живота) и освен това три почти вертикални главни линии (на Сатурна, на Аполона и на Меркурий).

Wsem.Letopis_god.1_014.jpg?fbclid=IwAR0s

Освен тях, има още редица хоризонтални линии при ставата на ръката, рестриктните (гранични) линии, които като гривна веднъж или повече пъти обикалят ръката при корена на китката (фиг. 9), и групата на лунните линии, които се виждат на фиг. 8.

(Следва)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Какво предсказват линиите по ръката

на бившия цар Фердинанд

В Париж сее разказвала историята на едно пророчество за бившия български цар Фердинанд. Видният историк Манчини, който е умрял през май 1913 год., посетил преди няколко години българския дворец, където е бил гост на тогавашния български княз Фердинанд. Князът, който знаел, че Манчини бил прочут гадател по ръката, го поканил да му предскаже бъдещето по линиите на дясната му ръка. „Аз виждам дълбок траур за Ваше Височество и за България“, предсказал тогава Манчини. „В пет или шест години от днес виждам голяма радост във форма на едно въздигане и в 1912 г. осъществяването на един блян, в който днес Ваше Височество едва се осмелявате да вярвате“. „А тогава?“ попитал княз Фердинанд. „Щастието бързо се менява“, мислил Манчини. „През 1913 год. —дано се лъжа — но чета една катастрофа за България и за самия Вас“.

Пророкуванията се изпълниха. Траурът дойде при смъртта на фердинандовата майка, радостта при обявяване независимостта и коронясването му за цар на българите. След това дойде 1912 г.— победата над турците и тогава? — годината 1913 . . .

Какво ли щеше да каже Манчини и за 1918 година? . . .

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ГРАФОЛОГИЯ

Още в първата половина на 17-ия век професор Балдо в Болона се опита да обяснява характера, способностите, страстите и особеностите на човека по ръкописа му. Лайбниц признаваше индивидуалния и духовен характер на ръкописите; това също потвърдява и Лафатер в съчинението си „Физиономически фрагменти“, а Гьоте, като един от най-първите събирачи на автографи, на времето си смяташе за безспорно, че мисленето и чувствуванията на човека, въобще духовният живот, се изразява във формите на ръкописа му. Около 1830 год. в Франция са се занимавали с това учение много видни духовни сановници, а най-много абатът Фландрен. По-сетне е работил по-интензивно в тази област абатът Мишон, който е напи-сал няколко съчинения по графологията. Немските професори Швидланд и Прайер се опитаха в края на 19-ия век да поставят графологията на научни основи. Професор Шайдемюл, който е работил в същото време, разгледал около 100 хиляди ръкописа, за да установи научно основите на графологията.

Wsem.Letopis_god.1_015.jpg?fbclid=IwAR0s

Че особеностите на ръкописа не могат да се вземат за нещо случайно, а трябва да се дири вътрешна връзка между тях и известни характерни качества на съответния индивид, това ни доказват някои факти, които са ясни и за непосветените в графологията.

Преди всичко трябва да изтъкнем, че съществуват толкова различни ръкописи, колкото и милиони пишещи хора има. И както е трудно до невъзможност да се намерят двама хора съвсем еднакви, тъй също не се намират два ръкописа абсолютно еднакви. Но както мнозина могат по някои черти в характера да си приличат, така понякога виждаме и ръкописи твърде подобни един на друг. Твърдението, че човек пише, както го научат, не е вярно. В това ще се уверим, ако разгледаме внимателно тетрадките на учениците в един клас или дори в едно по дол-но отделение, където всички ученици са учили при същия учител. Казват, че ръкописът на едно лице понякога бивал различен на разните места на една и съща страница. Внимателното разследване обаче доказва, че и в такъв ръкопис характеристичните признаци винаги се запазват и повтарят. И тъкмо това обстоятелство, че на някои хора ръкописът се лесно пременява, е едно важно условие за разкриване на известни вътрешни качества.

Независимостта на ръкописа от училищното обучение става явна, като сравним писаното с лесната и това с лявата ръка, или като пишем с крак на пясък или на дъска с тебе-шир, стиснат с пръстите на краката и това писано сравним с писаното с дясната ръка. Хора, които случайно са изгубили дясната си ръка, когато почнат да пишат с лявата, забелязват, че ръкописът им съдържа същите характерни черти, каквито имал по-рано ръкописът с дясната им ръка.

Заключението е, че особеността на ръката не зависи само нито От анатомическата конструкция на ръката, нито от качествата на материала за писане, нито пък от учителя по писане, а главно От мозъчните центрове.

Това отговаря и на факта, че дори леки разстройства на мозъчната дейност, напр. физически вълнения, влияят върху промяната на ръкописа. Това показ ват и промените. в ръкописа на душевноболните.

Научните начала за преценка на ръкописа се дирят, следователно, на първо место във физиологията на централната нервна система в свръзка с психологическите принципи. Философските разсъждения и мъдрувания често доказват по-голямата неясност. Процесите на мозъчната дейност, които имат значение за характеризиране на ръкописа, се означават общо като душевни процеси. Функциите на големия мозък, които имат значение тук, се намират в двете полусфери; те се проявяват в мисленето, чувствуването и волята. Освен това, знае се, че душевните състояния на човека, до колкото те се проявяват на вън, се изразяват във волеви актове, проявени в движения. Душевните явления ние можем да наблюдаваме само в техните физически отражения. Щом, обаче, волевите прояви трябва да се вземат като резултати, като рефлективни последици на постоянните процеси на мисленето и чувствуването, тогава по тези резултати ние можем да съдим и за характеристичното в отделни хора. От тука следва, че по изражението на лицето при говоренето, по движенията при ходенето, а също и по движенията при писането можем да съдим за вида на волевите актове и за лежащите в основите им процеси на чувствуването и мисленето.

От всички движения, изразяващи вътрешните функции, най-съвършени и най-сложни са движенията при писането и затова всека кукичка, всека чертица, всяко изкривяване и извивки на писмото имат психологическо значение, щом се повтаря редовно.

Wsem.Letopis_god.1_016.jpg?fbclid=IwAR0s

Ако до сега психологията в много случаи не е могла да установи причинната връзка между душевните явления и органическите физически състояния на мозъка, тя е доказала поне успоредното съществуване на тези явления. Скъперничество, разточителност, безогледност, учтивост, радостни и печални настроения, сила на характера и слабост на волята и пр. се отразяват в движенията при писането. Доказано е също, че не е нужно пишещият да мисли върху много от особеностите на писмото си, макар че тези особености веднага се забелязват в свършеното вече писмо. В действителност в мозъка под прага на съзнанието се извършват процеси, които дават особения индивидуален отпечатък на. всяко писмо, като влияят върху формата на писаните знакове, тяхното нареждане, големина и пр.

Така, един художник, талантлив живописец или скулптор, който се увлича от хубавите форми и линии, обикновено ще пише и хубави букви. Хора, които са навикнали на ред и точност, ще проявят това си качество и във формата на писането. Всички букви ще бъдат ясно, просто и пълно написани; препинателните знакове на место поставени, полето на хартията правилно разпределено, началото и края на писмото правилно написани и пр. В писмото ще се отрази и пестеливостта или разточителността. Весели и жизнерадостни хора пишат изправени букви, натъжените и страдали дълго, безнадеждните, пишат полегати букви и редове. Разбира се, че не всичките качества на характера се забелязват веднага в ръкописа; в некои случаи това се по- стига чрез комбинации и заключения по аналогия.

Картината на писането се създава, следователно, чрез представите, произтичащи от нашето мислене, чувствуване и воля и от следващите от тях движения. При това върху представите могат да влияят и остатъците от по-раншни впечатления, усещания и чувствувания, а също така не без значение са тук и промените в големия мозък вследствие на приспособлението, наследствеността, възпитанието и самовъзпитанието. Така напр. в писането на едно семейство, чиито предшественици и прадеди са се отличавали с благородство в мисленето и деянията си, ще се забележат признаците на тези качества, както и обратно.

Въз основа на тези начала за отражението на вътрешния душевен мир и характера на индивида в негова ръкопис, и особено в подписа, ние имаме възможност в много случаи с доста голяма сигурност да съдим по ръкописите и подписите (автографите) за духовните качества на видни личности, държавни глави, пълководци, държавни мъже, учени, поети и художници и да даваме за тях обективни характеристики. По този начин се правят характеристики на хора от миналото, историческите изследвания се попълват и поясняват чрез графологията. Автографите пък на съвременниците, на които много от характерните черти са ни известни, могат да ни дадат потвърждение за приетите вече начала.

За сега ние ще се задоволим да дадем автографите само на следните пет видни личности: Наполеон, Жофър, Хинденбург, Макензен и Бисмарк. Личностите са доста известни, за да може всеки да се спре на биещите в очи характерни особености. Лесно е напр. да се забележи смелият замах у Наполеона, неспокойния темперамент на Жофър, строгите черти с късата така наречена саблена завивка на края на Бисмарковия подпис, спокойния и широк замах на Хинденбурга и прямотата на Макензена.1)

При по-дълбоко вникване в автографите, ще се уверим, че в техните форми се отражават и различията на възрастта, на професията, а ако искате дори и морала на индивида.

1) Непоместените автографи остават за следващата книжка.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

АСТРОЛОГИЯ

Под това име се разбира учението, според което взаимното положение и движението на небесните тела в известен момент има значение за съдбата на роденото в този момента дете. Според тази констелация па небесните тела, астролозите, като се водят по установените закони в астрономията, се стараят да предсказват това, което ще се случи в бъдещето както изобщо, така и в частност в живота на отделния индивид. Според това, астрологията се дели на природна и позитивна или индициална астрология. Природната астрология се занимава с предсказване на природните явления, произходящи от природни причини, напр. атмосферните промени, земетресения и пр. Позитивната или индициалната астрология се занимава с властта и влиянието па звездите над нашата съдба. За да може да предскаже съдбата на един човек, астрологът трябва да знае точно годината, деня и часа на рождението му; тогава установява хороскопа на небесните тела в момента на рождението и въз основа на това изчислява по-нататъшните промени на съдбата, съобразно с движението на небесните тела и указваното влияние на макрокосмоса (вселената) върху микрокосмоса (човека). Отечеството на това учение е Месопотамия, през времето на някогашните й обитатели акадийците. В Европа то е пренесено от халдейците, затова и римляните по-сетне наричат звездобройците халдейци. Египтяните свързват астрологията с медицината, като основават прогностиката върху учението за взаимното разположение на звездите. Първото написано съчинение по астрология е от Клавдий Птоломей през 126 год. Птоломей бил привърженик на Александрийската школа и се радвал на голяма слава през времето на Адрияна и Антоний Пия. Известна е тъй наречената Птоломеева система, изложена в тринадесети книги. Птоломей се базирал пък върху съчиненията на Хермеса, първия египетски астролог, живял преди Мойсей.

В Персия във времето на Дария живял астрологът Жамасп, когото наричали мъдрецът. Той бил съветник и приятел на цар Дария. Казват, че той чрез астрологически пресмятания предсказал появяването на Исуса и Мохамеда. Той предсказал също, че щяла да пропадне персийската религия,която се основавала на магията.

От гръцките астролози по-известни са Анаксимандър, Анаксагор и по-сетне Питагор, Платон, Аристотел и Прокъл. Хипократ е казал: „човек, който не познава учението на астрологията, заслужва по-скоро името глупец, отколкото лекар“.

Астрологът Нигидий Фугул, приятел на Цицерона, при рождението на Октавия предрекъл, че той щял да стане владетел на света.

Историята ни показва, какво голямо влияние са имали астролозите - духовници при източните народи. Царете се чувствували дори в известна зависимост от тях. А това не би било възможно, ако техните предсказания не са се сбъдвали напълно. Тези духовници, обаче, са притежавали големи астрономически познания. Едно доказателство за това е фактът, че редовното появяване на слънчевите и лунни затъмнения и днес става според халдейското изчисление. Днешните астрономи още не са направили някакво изменение в тази формула.

Старите еврейски книги, Кабалата и Талмудът, се основават изцяло на астрологическите учения. Особено прочуто е кабалистичното съчинение Зохар, в което се излага философското учение за живота в космоса в сравнение и в свръзка с живота на човека.

В школата на Питагора било задължително изучването на математиката и астрологията. Старите съчинения, между които и Библията, са изпълнени с астрология. Мойсей се обявил против астрологията, защото мнозина от невежество злоупотребявали с нея.

Един от най-известните християнски астролози е Павел Философът (около 850 г.).

И между папите има мнозина, които са се занимавали с астрология, както напр. Папа Силвестър (992—1002 г,), Йохан XX и XXI и други.

Данте. който нарича астрологията пай-възвишената и най-благородната наука, без грешки, казва на едно място: „Следвай само своята звезда. пристанището на славата те чака“.

Джордано Бруно и Спиноза вярваха на астрологията. Йохан Щеофлер, професор по математика в Тюбинген, изчислил точно деня на смъртта си, която щяла да последва от едно нещастие. Като искал да предотврати възможността за това нещастие, той си поканил гости и останал в къщи. В разговорите с гостите той влязъл в некакъв спор, стъпил на стол, за да снеме една книга от една висока етажерка, обаче, когато се покачил, паднал и се наранил смъртно.

Парацелзус изучвал влиянието на планетите върху растенията и минералите и като сравнявал микрокосмоса (човека) с макрокосмоса (слънчевата система), по логически и интуитивен път открил множество лечебни средства.

Прочутият астроном Кеплер бил същевременно и астролог. Известно е, как той е предсказал бъдещата слава на младия още Валенщайн.

Професор Мюлер казва, че мнозина от немските прочути мислители са се занимавали с астрология, но повечето от тях никога не са се изказвали явно, от страх да не ги поставят на едно равнище със звездобройците и врачките. Бакон и Нютон, прочути английски мислители, са били привърженици на астрологията. От немските астролози заслужва да се спомене Пфаф, който в едно съчинение за Наполеона доказва, че смъртта на последния трябвало да се съвпадне с едно срещане на Марс и Сатурн (5 май 1812 г.).

Че Гьоте, Шекспир и Валтер Скот са вярвали в астрологията, не подлежи на съмнение. Този списък на видни личности, които са се занимавали с астрология или са вярвали в учението й, би могъл още много да се продължи, но казаното до тук е достатъчно.

Онези, които отричат влиянието на планетите върху човешкия живот, без да проучат основно учението, поставят своето съждение, основано само на традицията, по-горе от съждението на мислителите. които през цели векове са посветили живота си на изследването на малко известните природни сили.

Интересни наблюдения могат да се поправят, ако проследим живота на две лица, които са се родили едновременно. Един такъв пример е известен от историята: Самуел Хенингс бил роден на 4 юни 1743 год., в същия момент, когато се родил и крал Георги III на същото место в Сан-Мартен. Той постъпил на работа през октомври 1760 год., когато и Георги III стъпил на престола. Двамата се оженили на 8 септември 1761 год. Животът им текъл съвсем паралелно и двамата умрели в същия час на 29 януари 1820 година. Двамата имали еднакви по число и по пол деца.

Този пример показва, че животът, действията и настроенията на човека се влияят от силите на вселената (на космоса). И който проучва и знае законите, по които тези сили действуват, може да изчислява и предрича влиянието, което те ще укажат върху микрокосмоса (човека).

(Следва.)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ОКУЛТНИ ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА

Лечебната и възобновителна сила на пролетта

(По П. Мълфорд).

Растенето на човешкото тяло става по същите закони и от същите елементи, както това на всички други органически тела, като дървета, растения, птици и животни.

Рано през пролетта земята получава от слънцето една творческа сила, която разпалва всички органически форми на живота: дървета, птици, животни и преди всичко човека, Защото човекът е най-висшият, най-сложният и най-мощният, духовно надарен, организъм на тази планета; той се нуждае от най-голяма сила и ще се нуждае в бъдеще още повече от нея и за много по-големи цели отколкото днес, когато още се учи да отваря и възприема нейния ток.

Материалното учение нарича тази сила: „топлина“, обаче качеството, известно като топлина, е само външна или физическа манифестация. Качеството, произлизащо от слънцето и познато като топлина, не става топлина преди да достигне нашата планета и да въздействува върху елементите на земята. Няколко километра над земята има само малко топлина или пък я няма никак. Ако тази сила беше тръгнала от слънцето във форма на топлина, или бе станала такава по пътя си, тогава въздухът щеше да бъде и по върховете на планините тъй топъл, както в долините. А пък ние знаем, че по най-високите върхове има вечен сняг и лед, защото слънчевата сила много малко се смесва с елементите на земята по височините, за да може да превърне тези елементи в такъв градус топлина, както я чувствуваме в долините и равнините.

Слънчевата сила произвежда усиленото кръгообразно движение на сока в дърветата, а това движение започва, щом слънцето на новата година почне да, действува на дърветата, Сокът е за дървото нов живот, от който произтичате по-носле пъпките, цветовете и плодът. Втичането на тази невидима слънчева сила прави дървото способно посредством корените да си изтегля от земята нов запас от хранителни елементи. Тя му дава и силата да отърси от короната на миналата година всички останали мъртви листа, които са висели но него през зимата, както често може да се вижда това в дъбовите гори и по ореховите дървета,

През последния зимен или първия пролетен месец тази сила действува и на животните и птиците, особено ако те живеят в своето диво или природно състояние, в което трябва да свалят миналогодишните си вълнено или перушинено облекло. Но това сваляне на старите видими неща е сравнително само една незначителна част от промяната, която се извършва във вътрешността на животните и птиците. Има сваляне или отърсване на стари, невидими неща, които засягат цялото същество на птицата или животното. Те излизат на вън през порите или по други пътища в разни форми, едни видими. други невидими, и те се последвате от нови, вътрешни елементи, както израстват новата вълна, новите косми и новите пера.

Твоето тяло е подчинено на същия закон. През късните зимни и първите пролетни месеци и ти си „меняващ космите“. Ти изхвърляш старите мъртви материи и приемаш нови, доколкото даваш възможност на тази сила да извърши най-доброто за тебе, като, когато духът и тялото искат почивка, спираш твоята дейност, както правят това и птиците и другите животни през времето, когато си променят перушината или космите, или през периода, когато старите елементи се изтласквай. и нови се приемат.

Този елемент или тази сила, която възприемани, през това време, като вейка сила, е невидима за физическото око. Новите косми (вълна, козина), новата перушина на птиците, новата кожа и външната и вътрешна тъкан на твоето тяло, когато я подучиш, новите пъпки, листа и клоне: всички тези са въплътено откровение на тази сила. Това са нови кристализации, които произхождате от нови разтвори на невидими химикали, в които са окъпани птицата, животното, дървото и твоето тяло. Всичките разтвори или всичкият тъй възприети елемент от последната година е употребен. Дървото или всеки други видим организъм, като птицата, животното или твоето тяло, се намират в същото отношение спрямо новия разтвор, както една металическа ивица спрямо минералния разтвор, от който си извлича кристалите.

Няма строга гранична линия между това, което наричаме дух и материя. Материята е само форма на духа или на мисълта; тя се вижда чрез физическото око. Материята е сила, временно въплътена, както буца въглища, хвърлена в огъня, отделя скритата в нея сила, за да кара машината. Буцата в по-голямата си част се превръща в невидим елемента. Така ние виждаме навсякъде около нас силата да преминава от физическата видимост в невидимостта и обратно. Милиони и милиони тона невидима материя през един ясен ден в продължение на час се издигат над главите ни, за да паднат на другия ден във видима форма като дъжд или сняг, и след няколко часа пак да се погълната и да стаи ата невидими.

Индиецът нарича февруари и март „слабите месеци“, защото, като много по-добър наблюдател на природата от нас, той съглежда в животното и човека тенденцията към бавност и леност, която тенденция преобладава винаги, когато тази сила подмладява, прониква и подновява органическото тяло.

Най-съвършените кристали от един минерален елемента произлизат от оня разтвор, който е в най-спокойно състояние. Твоето тяло през пролетта се подчинява на същите закони и неговите елементи наново се кристализират. За да използваш най-пълно лечебната и възобновителна сила на пролетта, ти трябва да почиваш, когато почувствували нужда от почивка, било то посред бял ден или посред нощ. Когато поставяш в действие тялото или духът против наклонността им, когато принуждаваш мускулите си към пресилено действие, когато докарваш духа или тялото до крайния предел на изтощението, незнаеш колко си безсилен, преди да стигнеш до края, както мнозина са принудени да правят това чрез неестествения начин на живеене и произволните изисквания на „работата“, тогава ти препятствуваш на тази лечебна и възобновителна сила да проникне напълно в тялото ти. Ти препятствуваш на новия елемента, който подновява стъблото и кара пъпките да набъбват, да се смеси с твоето тяло. Ти запазваш стария елемента, който трябваше да отърсиш, както дъбовете отърсват мъртвите си изсъхнали листа, преди да се измине зимата; ти носиш тогава в себе си този мъртъв елемента, една „мъртва тежест“, вместо новия съживителен елемента. Това е то, което покрай другите причини навежда раменете, избледнява косите и набраздява лицето с бръчки.

Упадъкът на физическото тяло, който ние наричаме „старост“, произтича изключително от невярването и незнанието на човека, че той е в състояние да си създаде сам условията за получаване на постоянен приток от сили, който би обичал негова дух с все нова и нова материя. Само мускулна сила и непрестанна телесна дейност не са винаги признак на пълно здраве. В трескаво избухване може, за укротяването и на един сравнително слаб човек, да са потребни три-четирма други хора. Щом премине избухването му (беснеенето), тогава болният е слаб като дете. При все това след такава криза се твърди, че болният е вън от всяка опасност. Много хора, увлечени в професията си, се преуморяват, чувствувата се изнурени и се третират като болни. Но дори и тогава, когато хората, като мислят, че страдат от опасна болест, са заставени да стоят на едно място, те се вдигат понякога много по-добре и по-силни, отколкото са били по-рано. Защо? Защото през време на това принудително душевно и телесно спокойно състояние природата е работила също така, както когато при неблагоприятни условия е имала да възсъздава и възобновява някое изхабено тяло. И резултатът от това е, че човек се привдига с нов, пресен елемента в костите, мускулите и нервите, а тази придобивка той постига поради това, че природата е била докарала тялото в онова спокойствие, в което то е било възможно да се поправи.

От непрестанната физическа работа хората се изхабяват много по-бързо, отколкото обикновено се мисли. Тези, които вършат уморителна работа от сутрин до вечер, остарявате вече на 45 години, защото, като пренебрегват природните закони, не дават възможности на тялото да възобнови изхабените си сили.

В природата става постоянна смяна между периодите на почивката и тези на работата. Дърветата почиват през зимата. Кръговата циркулация на сока е ленива. През това време не се произвежда нито лист, нито цвят, нито плод. Дивите животни и птиците след изтичането на лятото също така почти нищо не вършат. Те само ядат и спят. Някои животни и влечуги спят през цялата зима. Дори и самата почва трябва да почива, за да може да произведе най-добрата жетва. Когато чрез продължително торене почвата се преумори, продуктите й са по-долнокачествени от продуктите на девствената почва. Когато човек разбере, че при пълното и непрестанно изнуряване на нервите и при силно напрежение на волята той, като започне от младите години, докато стигне до 45 или 50 години може да изхаби извънредно много тялото си, и при това съзнание почне често да се отдава на пълна почивка и обнова, както правят това дървото, птицата и животното в своето природно състояние, тогава той ще почне да се радва на по-добро здраве на тялото и на по-голяма еластичност на мускулите, на своята сила и духовна бодрост. Той ще разбуди в себе си още други чувства и сили, съществуването на които днес още се оспорва от повечето хора.

Някои ориенталски и индийски раси притежават до известна степен тези чувства и сили, отчасти поради своя по-тих живот, приближен повече към влиянията на годишните времена. Те не притежават стремителната сила за нападане и завладяване, както се прояви тя у някои народи, които подчиниха едни народи и раси, а други изтребиха и изкорениха. Но не силата е победител на края! Силата на мисълта работи най-мощно, когато тялото е в сравнително бездействие и тази сила в действителност е най-голямата и най-сетне преодоляващата! Тя е деликатна, безшумна и невидима. Тази сила влияе върху владеещите раси, като им налага цивилизацията на подчинените както напр. асирийците възприеха изкуството и цивилизацията на подчинените египтяни. Векове по-сетне подчинените асирийци предадоха тази сила на победителите гърци. Гърците бяха подчинени от римляните, обаче в Рим преобладаваше гръцката цивилизация. Рим пропадна физически под натиска на тогавашните диви раси на северна Европа, готите и вандалите, но в духовната област влиянието на Италия игра голяма роля за усъвършенствуването на някогашните хуни и вандали от миналите векове в по-сетнешни немци, французи, испанци и италианци. При всеки преврат, при всяко раздрусване и завладяване, тази сила пуска корени в по-широко поле. Днес най-добрите английски умове изучават недавно откритите индийски учения и по този начин се излагат на влиянието на тази сила.

Качеството на листа, корена, плода, което, когато се употребяват като лекарство, въздействува на вътрешните органи, това е силата на онова растение, която е освободена чрез процеса на храносмилането. Силата, която човек получава от хляба или месото, е освободена по същия начин от храната. Храносмилането е бавно изгаряне на приетите в тялото материи. Освободената от това изгаряне сила се използва, за да тури в действие тялото, както инженерът използва топлината за движение на машините. Колкото са по-млади пъпките, толкова по-нежна е външната форма, обаче употребени като лекарство тези пъпки развиват най-голямата сила и най-доброто качество на растението. Най-добрият и най-силният чай се взема от най-горните и най-нежните цветове на растението.

Нежните пролетни израстъци съдържате вече силите, които по-сетне ще образувате по-силния листа и стъблото. Също такива елементи съдържа и човешкото тяло през пролетта. На тези елементи трябва да се даде възможности да се развият, като не им се препятствува чрез нарушаване на спокойствието, претрупване и преумора с физическа или умствена работа. Това, което обществото нарича порочни навици и наклонности, не са само онези деяния, които причинявате, болест, болка и смърт. Хиляди души умирате след дълги страдания, по при най-големи удобства и в най-добро общество. Охтика, рак, лудост, воднянка, ревматизъм, скрофули и много още болести беснеят и ще беснеят още дълго между най-коректните хора. Причината на това е, че тия хора не съобразявате живота си с добре разбраните природни закони.

Чудно излекуване на един сляп.

— Едно загадъчно излекуване на един сляп поставило лондонските очни лекари в недоумение. Слугинята Катерина Велш била много късогледа още от детинство. Положението на очите й се тъй влошило, че тя вече цели две години била съвсем сляпа, въпреки старанията на най-добрите лекари и няколкократните операции. Най-сетне положението на зрението й причините за което оставали неизвестни, се признало за безнадеждно. Тогава заболяла баба й, към която Велш тъй била привързана, че. както самото момиче разказва, желанието му да може да види още веднъж умиращата си баба не го оставяло на спокойствие денем и нощем. Когато старата жена умряла, неутешимата внучка проляла истински потоци от сълзи и най-сетне на гроба припаднала от плач. И когато се свестила, тя прогледала. Госпожица Велш посетила един от своите лекари, който само констатирал факта, без да намери причините и обясненията. През първите дни се забелязвало още малко късогледство, но по-сетне зрението станало нормално.

Причината за това чудно излекуване би трябвало да се подири в самолечението чрез собствени волеви усилия. Тази случка показва, каква грамадна е силата и надмощието на душата спрямо тялото. В едно интензивно желание се крие повече магия, отколкото ние днес вярваме. Да може човек правилно да насочва желанието, искането и мисленето, това е един вълшебен ключ, с който малцина умеят да си служат.

Как са лекували захарната болест в старо време. Един млад учен мюсюлманин. Д-р Дингицли, ученик на медицинския факултета в Монпелие, а сега лекар в Тунис, представил недавна в парижката академия на науките една извънредно интересна студия, в която се доказва, че старите не само са познавали диабета, но и са го лекували успешно. Благодарение на знанието на арабския език, той можал да открие в съчиненията на прочутия в 10-ия век арабски лекар Авицен едно точно описание на познатата вече в онова време в Африка захарна болест и, което е още по-интересно, да намери същевременно рецептата за лекарството, което тогава е употребявано против болестта.

Според преведените от него лекарски наставления, лекарството се състояло главно от семена от червеи, рошкови ( Lupine ) и разни семена, дозите на които са точно посочени в съчинението на Динцигли. Това средство било опитано в ново време в Тунис както при страдащите от захарна болест, така и в клиниката на професор Робин и резултатите били добри. Академията предала съчинението па д-р Дингицли на един комитета за основно проучване. Както се вижда, този случай ни доказва още веднъж, че в съчиненията на лекарите от миналите векове се крият още доста съкровища. Обаче, ние трябва преди всичко да се освободим от надменността и тогава търпеливо да опитаме употребените средства.

Лекуване на магарешката кашлица чрез внушение. Професор Хамбургер преди неколко години представил в лекарското дружество в Виена едно тригодишно момиче, което било страдало вече пет седмици от магарешка кашлица и сега било излекувана чрез електричество в два деня. Това е един типичен пример, който показва, че магарешката кашлица, след като е траяла пет до шест седмици, трябва да се схваща вече като нервна болест. защото децата при закашлюването по навик запазвате всички характеристични особености, които са проявявани отначало, макар сега самата болест да е изчезнала вече. Според това можем да разделим болестта на две стадии, първата, когато кашлянето се предизвиква от промени в тъканта, и втората, когато, въпреки излекуването на органическите промени, кашлянето става по рефлективен начин.

Органическата стадия в повечето случаи не трае по-дълго от пет до шест седмици, и професор Хамбургер препоръчва през това време да се почне енергично въздействие чрез внушение и за това най-подходящо средство бил фарадичния ток (електротерапия). По този начин закашлюванията ще могат да се явявате по-рядко, пък и съвсем да се спрат. Също тъй било възможно да се прекъсне и съвсем да се излекува магарешката кашлица още в самото начало чрез добре подбрани хомеопатични или спагирични средства. Един хомеопатичен специалитета против магарешката кашлица бил и „Тусизана“ (Tussisana) от аптеката на професор Д-р Маух в Гйотинген (Вюртемберг). Това средство е предназначено за хора неспециалисти, които немат време и възможност да изучавате, дълго болестта и да подбирате, според това, средствата.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДУХОВНА ОПИТНОСТ

Факти и доказателства за силата и еволюцията

на човешката душа

Загадъчни истини. — Загадъчни — защото събитията, които визира разказа, немогат да се асимилирате от разсъдъка чрез научните средства, с които човек по настоящем разполага. Истини — защото станалото, което се разказва, е факт положителен.

I.

По край квартирата ми на ул. „Опълченска“ преди година време, енорийския - свещеник поп Илия, понеже заминаваше почти през ден с бохча под мишница и отиваше към улицата „Св. св. Кирил и Методия“, аз го запитах: „а бе, дедо попе, къде така често от тука ?“

—„В касапската къща на ул. „Св. св. Кирил и Методия“, не може кираджия да се свърти“ — пое дедо поп.

— Защо? — запитах го аз.

— Защото се явявали сатунии, вампири, вихри и самодиви.

— Що са те, как се явявате?

— Какъ! Е — те на: щом дойде 6 - 7 часа вечер, гледате в кюшето на коридора легнал бивол. Отидат да го изпъждат, стане на квачка с пилци, които се пръснат из нозете им. Светне ли лампата, затропа се пък стената така, като че ли се забива в нея едър гвоздей, заглъхне ли тропотете, започне да пада лампата, полилея и всичко с шум от тавана, като че ли падате, а пък ги гледате на местата си. На другия ден след тия явления, хоп, некой в къщи ляга тежко болен. Тъкмо що оздравее, започнат на ново виденията, легне друг болен; и така непрекъснато върви, до като хората от това жилище са се видели в чудо, та прибягват до съдействието на църквата за подобрение положението им. Затова ме виждаш с требниците под мишца; отивам да чета молитви, та да се разгонвате вражите сили . . .

— Па помагаш ли им с молитвите си?

— Абе хвалят се, че, когато ме викате да им чета, по-рядко и по-малко се явявате . . .

II.

Бившият архивар при едно от Министерствата, г. А. К., разказва на пишещия тия редове:

„През годините когато живеех още с първата си жена, от горния етаж на къщата ни в ул. Нишка все-кой почти ден, към 7-8 часа вечер, гледам, в сред двора, накладен голям огън, заобиколен от десетина души с пъстри чалми на главите, турци, некои от които стоят прави, други клекнали, а трети седнали, и с чубуци пушат тютюн. С лицата си към огъня, поглеждате и се обръщате едновременно и един към други, което беше знак, че се разговаряте помежду си. Омаян от гледката, питам домашните ми, питам и съжилците ни, виждате ли и те като мен Огън, накладен в двора с турци около него? От всякого, обаче, получавах отрицателен отговор.

И друго. Щом дойдеше време за спане — около 10 часа вечер, в кухненското помещение се задрънкате чинии, табли, вилици, лъжици — също, като когато се дига и слага трапеза. Но след като отивахме неколко пъти в кухнята и проверявахме, че всичко си стои на место, свикнахме с тоя шум, който много пъти ни даже и способствуваше лесно да се унисаме в обятията на Морфея, също, като воденичното кречетало прави на воденичаря по-сладко да се успива.

Горните две събития се повтаряха почти ежедневно, вечер, през цяла една зима, от която датирате и нещастията в моя фамилиарен живот; защото аз се разведох с първата си жена и като че ли тия явления бяха някаква поличба . . .

Ожених се за друга жена, инак здрава, угледна, пъргава домакиня, но, нещастна от към душевно спокойствие; защото наскоро след омъжването й, тайнствена некаква сила започва да я измъчва: ежедневно след залез-слънце, или ще задуха ветрец срещу нея макар и че не е на открито, а заключена в стаята си, или, пред нея ще заскача петел, кокошка, палаш, котка или друга подобна гадина. А това са предвестници на идещото по-голямо зло, а именно: оформя се при нея мъглообразно нещо, като старец, който започва да я души, мачка и ужиля, като, свръх всичко това, по един най-нахален начин, заисква от нея безнравствени деяния (!?). И забележително е това, че, през тези моменти на неописуемо терзание: конвулсии, задушване и треперене, никой не може да й помогне; чудовището прекара обикновеното свое посещение, до като най после я остави полумъртва. Горката мъченица се адресира за помощ и до медицината, и до черквата, от които ред години очакваше спиране на невидимия и необясним екзекутор, но не можаха да я спасят...

*

Ние само лансираме горните загадъчни истини, и, а ла Камил Фламариона и Аксакова, оставаме четеца да размишлява върху тях и сам да направи своите заключения. Ще продължим.

Съобщава: Гум.

Един случай на прераждане в България. — През 1904 год. имах едно 6 и половина годишно момче на име Колю, което бе започнало да ходи на училище в селото ни Басарбово, Русенско. Един ден като играело с други 2 — 3 другарчета в една от стаите на училището, свалили (съборили) една врата, от което събаряне много се уплашило, но освен това, че ще бъде и наказано от учителката, поболя се и от това ли бе, от друго ли бе, зле заболя и на 4 декемврий 1904 год. се помина.

През 1906 год. на 24 септември, роди ми се момиче, което кръстихме „Здравка“, която сега скоро ще навърши 13 години.

През пролетта на 1912 г. един ден съпругата ми Пена С. Даскалова, в присъствието на всички домашни, каза на Здравка, че след ваканцията ще я дадем в училище, а Здравка без забикалки каза: „мамо ма, че нали аз ходих на училище?“ Майка й й каза: „ех, и тая добра — кога си ходила на училище?“ На този й въпрос Здравка отговори: „мамо, мамо ма, че аз нали ходих на училище и като се събориха вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших , разболях се и вече не ходих“. Освен това каза и името на учителката, която учеше момчето, тъй че всичко казано точно съвпада с действията на покойното ни момче.

След неколко време съпругата ми заговорила на Здравка за училището, като й казала, че ще й купи чантичка, а тя казала, че има чантичка, с която и напред ходила на училището. — Действително покойното ми момче имаше чанта, която бе захвърлена на тавана между другите вехти чанти (родители сме на 11 деца). „Ами можеш ли си позна чантата“, го запитала майка й и отговорила утвърдително, качила се на тавана и взела именно оная, която бе на покойното ни момче и казала „ето я“.

Един път като разговаряхме съвсем за други работи, Здравка заговори, като се обърна към майка си: „мамо, мамо ма, аз помня, когато беше болна и че лежеше в гостната стая и аз ти

вардех мухите с байраче, което беше ми направил тати от пръчка и кърпичка“.

Освен горното показа самата стая, местото на кревата и името на доктора, който лекуваше съпругата ми.

Всичко казано от Здравка е съвършено вярно, само че жена ми боледува от тежката болест, когато бе живо момчето ми Колю и то именно пазеше мухите й с флагче.

Чували бяхме за прераждането на душите, обаче през едното ухо ако влизаше, от другото излизаше, но сега тия декларации на нашата Здравка силно ни озадачавате по въпроса за прераждането и вярвам, че тоя въпрос интересува цялото образовано общество.

Съобщава: Рачо Г. Даскалов.

„Лошото око“ или певецът с „злия поглед“ — Певецът от парижката опера Масол, любимецът на парижката публика, през времето на втората френска империя, бил особен човек, мрачен, прикрит, външно не-симпатичен; в тъмните му очи горял силен огън и неговите завистници и неприятели разпространявали легендата: Масоли има „зъл поглед“. Както винаги и навсякъде, и тук се намерили суеверни хора, които избягвали певеца. Мнозинството от парижаните, обаче, продължавали да се въодушевлявате от негова вълшебен глас и дамите, въпреки приписваното му демонско качество, бленували за него. Тогава в репертоара била и операта „Карл VI“, най-доброто место в която се считала арията, когато певецът отправя поглед към небето и моли вечните сили да излеят проклятие върху главата на неприятеля. Тук публиката спирала дишането си и при свършването избухвала в бурно ликуване. В един такъв момент, когато Масол свършил арията, бурните аплодисменти внезапно се прекъсват: от горе, от високото, където бил отправен погледа на Масола, пада един беден машинист на сцената и бива отнесен мъртъв. Мъчителното впечатление, предизвикано от тази случка, станало причина да се изостави поменатата опера за известно време. Най-сетне пак я поставили на сцената и Масол, който още добре си спомнял печалната случка, при проклинането отправил погледа си не вече на горе, а в страни към местата на музикантите. Едва прозвучал последният тон от арията и капел-майсторът Хабенек, един елзасец, се почувствувал неразположен, отишъл си в къщи и на третия ден умрял. Сега вече слухът за лошите очи на Масола се явява наново и най-разумните хора гребало да замлъкнат пред неоспоримите факти. Когато операта се дала за трети път, публиката не могла да се побере и мнозина се върнали. Всички горели от любопитство да видят, дали проклеването и този път ще иска жертва. Не без вътрешно вълнение, но все пак тъй трогателно за публиката пял Масол, отправяйки погледа си към единствената празна ложа. Тази ложа била абонирана от един богат търговец, който се приготовлявал сега за далечен път, та не можал да дойде в операта на време. Едва по-сетне той се явил в ложата и след свършване на акта пак я напуснал. Той не завършил пътуването си: в едно гранично градче умрял внезапно от разрив на сърцето. Масол след това вече не пял проклинанието. Недоволен от сцената, той решил да се оттегли. На 14 януарий 1858 год. искал да се сбогува с парижката публика. Театърът бил препълнен с отбрана публика, която искала да чуе още един път певеца, този път в операта „Вилхелм Тел“ от Росини. Когато, обаче, императорът, който заедно с императрицата искал също да чуе за последен път певеца, потеглил за операта, извършил се атентата, насочен против живота на Наполеона. Последният не пострадал, обаче, жертвите които паднаха наоколо, били големи. Императорът и императрицата, ако и слабо ранени, запазили хладнокръвие и стояли до края на представлението, през което време властите арестували виновниците и прибрали жертвите.

Пророчество. — Още през 1909г. предчувствувах, че от 1911 или 1912 г. в Европа ще настъпят опасни кризи. В края на 1914 г. трябваше част от кризите да е изминала. После през 1916 г. голямо движение и воинствености и едва от 1917 г. начало на отдъхване.

През лятото 1910 г., като стоях един ден в стаята на баща си на канапето, попаднах в полусън и се пренесох в областта на крепостта Торн. В тези места беше хванат в плен един руски велик княз.

През 1912 г. имах следните предчувствия: 1. траурни впечатления за семейството на кайзера; 2. едно морско сражение северно от Хелголанд, по посока към крайбрежието на Шлезвиг — Холщайн (Скагерак!); 3. воюващи държави да плащат обезщетение на Белгия и Холандия; 4. Пруска Силезия ще играе важна роля до 1915 г.; 5. неприятели в областта Олденбург — Холандия и такива към провинцията Бранденбург, това ще бъдат може би пленници; 6. Престолонаследникът поема за известно време управлението вместо баща си; 7. Кайзерът боледува от гърло; 8. саксонски войски в бойна готовност маршируват към Австрия и Пруска Силезия; 9. в един сеанс до-чух много звънене на звънци, а след това видях траурно шествие, като че беше в Берлин или Постдам; 10. Казваше се: Франция трябва малко да отстъпи и 11. война като че между Италия и Франция — морска битка.

В един сеанс на 15 май 1913 г. при г-жа Корлик в Шеонеберг видях хиляди майки да казват на децата си: „баща ви замина и кой знае, дали ще се върне!“ Попаднал в едно пренесено състояние, аз можах да хвърля поглед върху цяла Средня Европа: 1. В областта Олденбург в северната част на реинската провинция страшни събития, война; 2. В канала Кайзер-Вилхелм не може да се влиза, там военни постове; 3. На източната граница русите направиха пробив, но това бързо нахълтване става за тях съдбоносно; 4. Важни събития в Силезия, но и голям глад и бедствия от войната;

5. За кралство Саксония голяма похвала за изпълнен дълг; 6. За Италия и горна Италия голямо поражение; 7. Французите в реинските области и западно от Франкфурт на Майн.

По-нататък имах предчувствия, че ще има война в цяла Европа; критическо време за кайзеровото семейство ; в руска Полша война, революция.

Януари, 1914 г. Ернест М. Бюнтер.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ОБЩЕСТВЕНА ХРОНИКА

В чужбина

Вниманието на народите е погълнато сега всецяло от работите на международната конференция за мира, която заседава в Париж. Борбата, която се водеше но бойните полета и в която Черното Братство изгуби в опитването си да наложи на човечеството игото на ада, за да го озлочести, се пренесе в залите на конференцията. Там са си дали среща представителите на народите, в които добрите и лоши сили действуват. Като нямат възможност да се проявят в пратеници на обсебения народ — германския — злите управляват с голямо изкуство представителя на гръцкия народ, който носи сполучливото си име „лукавият критянин“. Чрез него се продължава не-сполучилия в войната опит, като се поддържат фантастичните териториални аспирации на гърците, с цял да се попречи на трайното умиротворение на близкия изток, а оттук и на целия свят. Няма съмнение, че опити да се увлекат в кривия път се правят и над по-крупни фигури, като се дразнят националните им амбиции и се поощрява грандоманския им клан, но като че ли това не се удава. Критянинът, обаче, е цял в мрежата на лукавия. Нека се надеем, че благодарение на г. г. Уйлсона и Лоида Джорджа, които знаят законите на човечеството (последният е и добър кабалист), ще се успее и тоя път да възтържествува доброто над злото, като се даде на всеки народ неговото, без завист и без отмъщение, и чрез организирането на обществото на всички народи се създадат условия за мирис процъфтяване и напредък на всички. Тогава ще се изпълнят думите на Великия Учител и Спасител: „Сега е съдба на този свят: сега князът на този свят ще бъде изпъден вън“ (Йоан. 12, 31).

У нас

Политическият, обществен и духовен живот у нас представлява печално зрелище. През войната, за нещастие, българите бяха поставени на страната на злото, което действуваше чрез всички свои оръдия, в това число и чрез тогавашния началник на военното духовенство. Политическите партии — ако дружествата за лично обогатяване биха могли да се нарекат с това прозвище — бяха в услуга напълно на злото: едни с преки действия, под заповедите на Германия, други чрез маскирано съдействие, а трети чрез умишлено бездействие или, според признанието им, чрез „свиване партийното си знаме“. Първите крадяха открито, без никакво стеснение, и убиваха с драконовски военно-наказателни закони и с изгладняване на населението, вторите им помагаха с одобрение на бюджетите, военните кредити и всички противоконституционни закони, а третите мълчаха, от природно малодушие и морална слабост. Всички общо, обаче, докараха катастрофата и бедствието на народа.

Сега разприте им продължават, за сметка на народа. Всички „партии“, които се самооценяват като „народни“, „демократически“, още по-демократически (радикални, социални и пр.), па даже и селските книжни милионери, се надпреварват да се покажат, че милеят за народа си и искат да го спасят от лошото положение. А тя, всички събрани заедно, не могат да уредят даже прехраната му. По-добра атестация за техния общ фалит не трябва да се иска. Може да се поддържа, от окултно гледище, че едни от българските „партии“ са паразити на народното тяло, а други — неговите задръстени черва. И едните, и другите трябва да се очистите, чрез едно добре действуващо пургативно средство и дезинфекция. Нека не ни се сърдита, за тая диагноза: ние говорим откровено, самата истина. Това очистително средство са общите законодателни избори, които предстоят да се произведат в удобния момент, след сключване на мира. В тия избори народът трябва да се самосъзнае в по-голямата си част и да бойкотира виновниците на своите нещастия, като остави да гласоподавате за тях само членовете на книжните им „бюра“, съставлявани сега с толкова голямо усърдие. Съмняваме се даже, дали и те ще гласувате за своите партии и „шефове“ .....

Новото време иска нови хора. Трябва да се организира един преврата в нравите, понятията и стремежите на гражданите. Алчността за завладяване общинската и държавна власт с цел за грабежи на общото достояние трябва да се парализира. Всички просветени, добри и благонамерени хора в тая страна трябва да си подадат, ръка, за да служат на народа си съвършено безкористно и умно. Изисквате се неотложно коренни реформи в всички области на държавния живот, а особено в уредбата па учебно-възпитателното дело и в църквата, които трябва да се поставяте па съвършено други основи. Има нужда от висша духовна култура, от истинска просвета и добродетели всред народа. Ако съвременните активни поколения са покварени, да за-пазим поне младежта. Само тогава българският народ, у когото Бог е вложил известни ценни качества, ще може да се развива, да благоденствува и да расте, каквото и да се реши в Париж. Там има хора, които знаят, че тоя народ е черния дроб на човечеството и затова няма нито да го отрежат, нито да го притисната в тесни граници, а ще му дадат възможност да произвежда свободно жлъчния сок, който е необходим за живота на целия общочовешки организъм . . . .

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

Писмо до редакцията

До Редакцията на „Всемирна Летопис“.

Прочетох поканата за „Всемирна Летопис“. И аз дълбоко вярвам, че една от главните причини за нещастието, не само на България, но на всички народи, днес е липсата на истинска духовна култура и невежеството, което владее в всички обществени сфери, по въпросите, предмет на Вашето списание. Увлечени от своите ежедневни и груби интереси, смутени от преживяваните събития, потънали в непроницаема духовна мъгла, като черни призраци хората се лутат насам-натам из житейското море, без да знаят, нито причините на своето нещастие, нито отде идат и къде отиват, жертва на хиляди предразсъдъци и заблуждения.

Всред този хаос, всред тази духовна пустиня, наченатото от Вас списание се издига като един блестящ фар, чиито могъщи и неотразими лъчи ще пръснат не само духовния мрак, но и всички ония тъмни и злокобни сенки и сили, които на почвата на тоя мрак ви-реят и владеят, хранейки се от плътта и страданията на милионните човешки същества. Когато този фар засвети с всичката своя сила, както при изгрев-слънце всички живи твари обръщат главите си към него, така душите на всички българи ще се обърнат към тоя фар и ще тръгнат по нови пътища, към нови хоризонти; окъпани, освежени и излекувани от безбройните си рани и издигнати на висотата, от която новия свят ще им се открие с всичката си прелест и лъчезарност, те ще си спомнят за миналите страдания, като за един тежък и мъчителен сън.

Списанието ще има да отговори на много, много въпроси, които стоят изправени пред съзнанието и съвестта на всеки мислещ човек. Аз, обаче, бих желал почитаемата редакция да даде, от свое гледище, отговори и разяснение на следните въпроси:

1. До къде човекът е сам творец на своята съдба и отде тая съдба се явява подчинена на волята и промисъла на Бога.

2. Същият въпрос, взет спрямо обществата и народите.

3. Елементите на новото кръщение и

4. От тая гледна точка, първите задачи на всеки един от нас — вътре в нас и вън от нас — в дните на тежка криза, която преживява човечеството.

София, 25. III. 1919.

Със сърдечен поздрав: N. N.

(Публицист).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ВАЖНО 3А СЪТРУДНИЦИТЕ

Умоляват се г. г. сътрудниците да се съобразяват напълно с изискванията на - общата програма на списанието и с техническото разпределение на отделите.

Ръкописите да се написват винаги на една страница на листа, ясно и четливо, в окончателна форма. В тази книжка не можаха, по технически причини, да се застъпят следните отдели: 1) Мистицизъм, 2) Книга на вековете, 3) Биографии на видни окултисти, 4) Физиогномия, 5) Астрономия, 6) Окултни прояви у българите, 7) Идеална уредба на народната просвета и възпитание, 8) Книжнина и 9) Окултна белетристика, драма, опера и пр.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...