2_23 ) Любовта е служене

[Стефан Кирлашев]

ЛЮБОВТА Е СЛУЖЕНЕ

 

На един общ обяд в разговор Учителя каза:

 

В Любовта най-първо човек трябва да бъде активен, да вземе инициативата. За Любовта говорете по-малко, а правете повече. Като обичаш някого, готов си да направиш жертва. В Любовта влиза закона на самоотричането. Ще служиш на всички. При Любовта ти предстои най-голямата работа. Там ще бъдеш слуга. Любовта е жертва.

 

Любовта трябва да бъде приложена. Полей и малкото цвете, полей и голямото. За да познаеш любовта си към някого, виж каква жертва можеш да направиш заради него. Любовта ти трябва да бъде абсолютно безкористна. Даже онзи, когото обичаш, да не подозира, че го обичаш. Любовта има една вътрешна страна: като обичаш някого, ти вече му даваш, понеже от теб излиза Живот и се влива в него и ако той е болен, би оздравял, ако е тъжен, би се зарадвал, ако е грозен, би се разкрасил, ако е лош, би станал добър, ако е глупав, би поумнял, ако е обездарен, дарбите му биха разцъфтели. Любовта е в най-малките подбуди. Например кажат ти отвътре: „Походи с този човек няколко десетки метра, за да му покажеш пътя.“ И тази малка услуга може да стане причина след време за голяма промяна в живота ти. Гледам, че в тъмната нощ някой е загазил; запаля му лампа, изкарвам го от мочурляка, прибирам го и му казвам: „Утре всичко ще се оправи!“ Най-голямата услуга, която можеш да направиш, е да кажеш на някои хора по кой начин да излязат от това робство, в което се намират. Сегашният живот е едно голямо противоречие, понеже онова, което знаем, не можем да го приложим. Например имаш желание да утешиш един човек и почнеш да му говориш. Не бързай да му говориш. Седни при него и помълчете първо, после ще му говориш. Това е метод. Половин час ще чакаш и после ще му говориш.

 

Един брат попита: „По кой начин можем да приемем страданието на някой друг върху себе си?“

 

Не можеш да приемеш страданието на някого, който не е свързан с теб. Тази свръзка е Любовта.

 

Една сестра запита: „Кое е основното качество на Любовта?“

 

Да желаеш доброто на другите толкова, колкото на себе си.

 

Един брат запита: „Защо не се прояви Любовта еднакво във всички хора?“

 

Може ли да се тури нектар в нечиста чаша? Първо ще се мине през огън, за да изгори нечистото, и тогава Любовта ще дойде. На онзи, когото обичаш, ще услужваш външно, но едновременно и ще се молиш за него, без той да знае за това. Въпросът за Любовта е един от най-трудните. Като влезеш в един дом с Любов, със своето присъствие, без да им говориш, ще внесеш хармония. Ако се карат, ще престанат, ако не се обичат, ще почнат да се обичат. За да можеш да направиш това, трябва учение и молитва. Като отидем нейде, да внесем благословение. Всеки ден имаме безброй условия да бъдем полезни.

 

Едно правило: не обичаш някого; давай му хляб. Ако на онзи, който не те обича, не му дадеш хляб, ще се помрачиш. Когато някой ти даде Любов, колкото и малка да е, макар и колкото едно житно зърно, приеми, защото посееш ли го, за четири-пет години може да изпълни цялата Земя. Не отбивай малката вада, която напоява твоята градина.