Jump to content

Всемирна летопис, год. 1, брой 02


Recommended Posts

Списанието в PDF

Година 1, Брой 2

(1 май 1919 г.)

1. X. Болшевизмът като идейно движение. — Принципи и методи на съвременния комунизъм. — Кой е правия път?

2. Нова Естетика. I. Ив. Грозев. Възкръсналият Израил (стихове). II.Рабиндранат Тагор (индуски поет). Гитанджали (мистични жертвени песни, с портрета на автора). Прев. Сава Чукалов.

3. Д-р Р. Томсон. Расова наука. — Теория на кармоплазмата. — Произход и развитие на човека. Прев. Л. Р.

4. Е. П. Блаватска. Първите стъпки по пътя на окултизма (практически лекции). Статия втора. Прев. М. К.

5. Писмото на Стария Маг (продължение от кн. I и край).

6. Г-ца Олга Славчева. Скитник (стихове)

7. Боян Боев. Д-р Рудолф Щайнер (животопис и характеристика, с портрета му).

8. Кабала: I. Трите съставни елементи на човешкото същество. II. Практическа Кабала.

9. Живописна България. — Бисерите на Македония: общ изглед на гр. Битоля от юг, с прочутата през войната височина 1248

10. Ив. Толев. Синархия. — Приложение на физиологическия закон към развитието на обществото и държавата. — Разяснение на системата на Сент-Ив д’Алвейдър.

11. Самуел Р. Уелс. Физиогномия: I. Общи понятия. II. Разни системи: Лафатер, Уокър, Ридфилд. III. Сравнителна физиогномия: човек-гъска, човек-лисица, човек-лъв, човек-мечка и човек-магаре. Превела г-ца Л. В-ва.

12. К. Либра. Астрология: законите на Карма и реинкарнацията (превъплътяването).

13. Окултна хигиена и медицина. I. Влиянието на слънчевата енергия. Статия от X. X. X. и II. Магическата сила на солта.

14. Духовна опитност. (Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа). I. Загадъчни истини. II. В една софийска къща. III. Как умира човек. IV. Съобщение за смъртта на дъщеря и близък роднина. (липсват последните страници)

15. Бележка от редакцията.......

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

БОЛШЕВИЗМЪТ КАТО ИДЕЙНО ДВИЖЕНИЕ

Принципи и методи на съвременния комунизъм –

Кой е правия път?

Великата война на народите, която причини неизразими бедствия навсякъде и на всички, предизвика и такива обществени движения, които от една страна, са неудържим израз на една дълбоко почувствувана болка от прежните безброй неправди и злини, а от друга, са един преходен етап към новата епоха в живота на човечеството. Тия обществени движения в разните държави имат, на глед, различен облик, според особеностите на техните народи в досегашното им историческо и културно-стопанско развитие. Но в основата си, тяхната цел е една и съща; подобрение живота на личността до степен да стане сносен, без да се реализира онова върховно щастие, което е недостижимо на земята.

Най-характерното, най-оформеното и най-силното от тях е така нареченият „болшевизъм", който се появи в пространна Русия, тая люлка на цялото славянство, която преживя много конвулсии и бури във веригите на деспотизма и духовния мрак, докато последната война освободи донякъде, но я хвърли в противоположната крайност. Историята на тая крута промяна, твърде кратковременна, се обяснява само с причини от духовен характер. Руската любвеобвилна душа, която в своите прояви е безподобна по своята доброта, лековерие и наивност, веднага прегърна новото движение, макар и да бе съпровождано с всевъзможни видове насилие. Невежественият и безимотен руски селянин биде увлечен от онеправдания градски работник и щом получи земя, веднага замени вика: „да здравствует батюшка - цар!" с възгласа: „Да здравствует Владимир Ленин". Метаморфозата стана бърже: на 2 март 1917 г. последният от Романовците, цар Николай II, подписа своята абдикация в един вагон, а след няколко опити с княз Львова и Керенски начело на управлението, на 25 октомври същата година държавната власт в Русия премина в ръцете на Съветите на работнишките, войнишките и селските депутати. Еманацията на тия Съвети бе Съветът на Народните Комисари, начело с Владимира Улянов Ленин, като комисар на вътрешните работи. Оттогава и по настоящем това Съветско правителство продължава да функционира и да преустройва обширната руска държава на нови начала, и се стреми даже да зарази със своите принципи и методи и всички други народи, не само в Европа, но и в Азия.

Полезно е сега да изтъкнем и обсъдим обективно тия негови принципи и да разкритикуваме методите на това движение, което от едни .- неговите привърженици - се представлява като един краен и възвишен идеал, а от други - неговите противници от стария век на буржоазния строй, на строя на социалното неравенство и неправда - се рисува като едно ужасно чудовище. Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто. От това гледище ние ще оценим новото движение, което, в руски образец, се нарича „болшевизъм", а по-рано бе известно с френския термин „комунизъм".

Преди всичко, трябва да забележим, че е съвършено неоправдана сръднята и безогледното недоволство на богатите класи на народите от появата и бруталните пристъпи на новото течение. Не трябва да се забравя, че водителите му са възпитаници на буржоазията. Нещо повече: те са нейните незаконородени деца. И ако тя, в течение на векове, е строила своето благоденствие и охолност върху гърба на бедната класа само чрез лъжи, кражби и убийства, то има ли морално право да се оплаква сега, че по същия начин и със същата монета й отплащат нейните собствени деца и ученици? Законите на природата са неумолими и един от тях е: „каквото посееш, това и ще пожънеш". За да се крепи злото и потисничеството в света, организира се навред едно управление на измама и ограбване благата на трудещите се съсловия и се инсценираха многобройни войни, едни от други по-кръвопролитни и разрушителни. Католишкото духовенство устрои даже инквизицията и уби повече от 50 милиона човешки същества, за да наложи насилствено своето разбиране на християнското учение, но, при все това, не успя. И последната война, заповядана въпреки волята на народите в тяхното мнозинство, взе не по- малко невинни жертви и озлочести още толкова милиони живи мъченици. Революциите се устройваха отгоре - не се чудете и не се сърдете тогава, че те предизвикаха революциите и отдолу. В сръднята и недоволството не се съдържа цяра на злото, а в спокойната и вразумителна оценка на положението и в предприемане целесходни мерки за своевременно отстранение на опасността.

Първият основен принцип на съвременния комунизъм е премахването на частната собственост. Той е бил прокламиран и пропагандиран още в старо време, във всички епохи, през които е преминало човечеството. Оттогава до днес той не е изгубил своето значение, защото се счита, че тоя институт на частната собственост е източникът на социалното неравенство и произтичащите от него борби и злини. И Аристофан в някогашната Елада е прогласил собствеността за кражба, и Св. Августин в V-тия век сл. Хр., и в средните векове, и в деветнадесетия век с теориите на Прудона, Оуена и Маркса - през всичките времена и във всичките народи са се явявали проповедници и борци против собствеността. Обаче, повече от тях са препоръчвали и до днес препоръчват унищожението на тоя институт чрез едно средство - насилието. Единственият лъчезарен образ на любовта, благостта и доброто остана завинаги Великият Учител Христос, за когото Еванг. Марко (гл. 10:17-31)[1] свидетелствува:

„И когато излязваше на пътя, притече се някой та коленичи пред него и го питаше: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?" А Исус му рече: Що ме наричаш благ? Никой не е благ, тъкмо един Бог. Заповедите знаеш: „Не прелюбодействувай; Не убивай; Не кради; Не свидетелствувай на лъжа; Не обиждай; Почитай баща си и майка си." А той отговори и рече му: „Учителю, всичко това упазих от младостта си". А Исус, като го погледна, възлюби го и рече му: „Едно ти не достига: иди, продай все що имаш, и раздай го на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дигни кръста, и ела та ме последвай". Но той се наскърби за тая дума и отиде си нажален, защото имаше имот много. А Исус погледна около си и казваше на учениците си: Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези, които имат богатство!"[2]

Това е великото учение на Христа за собствеността и самопожертвуването за общото благо. При всичко че евангелистът предава тая велика проповед в кратко резюме и с алегоричните слова на Божествения Учител, трябва да се разбере, че те еднакво важат както за материалната, така и за духовната частна собственост. В първия случай - това са всички земни блага, на които човекът, като преходно същество в материална форма, не е властен господар, а има само право на временно ползуване (напр. обработване на един къс земя за посрещане на своите нужди), а във втория - това са лошите мисли, чувства и желания, от които човек трябва да се освободи, да възприеме всички добродетели и да ги употреби в полза на своя ближен и брат.

Другите принципи на комунизма са: след като се премахне частната собственост и изчезне различието между класите, трябва да настъпи социализация на всичките средства на производство под работнишки контрол, национализация на финансовите институти и организиране на всеобщата трудова повинност, установяване на задължителен брак, общи жилища, революционни съдилища, равно и висше образование за всички граждани, унищожение на всякакъв култ, защото „никакъв Бог не съществува", а това вярване в някаква всемогъща сила било създадено „само за потискане на невежествените маси" и пр.

Обаче, за приложението на тия принципи на комунизма се препоръчва, както казахме, само един метод - метода на насилието. Освен това, някои от тях, по своята същност, явно отричат законите на природата и се противопоставят на естественото развитие. Но допустимо ли е да стане преустройството на света чрез насилие, чрез „революционна ярост", чрез „диктатура на пролетарията", което е само едно ново злоупотребление с организираната държавна власт, досущ подобно на буржоазното? Очевидно, не. Защото, ако буржоазията досега си е служила и служи с една „машина на угнетение", каквито са армията и полицията, същата машина, макар и с червен цвят, се туря в действие и от пролетарията. За да се разберем добре, трябва веднага да подчертаем, че тук не става дума за лична диктатура, защото личностите - бил той Николай II или Ленин - са само олицетворение на класите, а за класова: буржоазната се сменява с пролетарската. И това се признава от Маркса: „Насилието, казва той, се явява като акушерка при раждането на новия строй". Обаче, тая акушерка не помага на новороденото да се появи свободно на бял свят за нов живот, а го задушава и то излиза или изродено, или мъртво. Ленин на практика доказва това, като повтаря: „Нито един въпрос на класовата борба не се е решавал в историята иначе, освен чрез насилие", „преходът от капитализма към социализма изисква дълги родови мъки, безпощадно потисничество на експлоататорите, кървава революция". И това, както се знае, се приложи в Русия. Няма, прочее, свобода на съвестта и на убежденията, а има тирания от друга страна и в друга форма; няма мирна еволюция на идеите и кристализация на социалните и държавни институти, а има насилствена промяна на обществения и държавен строй; няма естествено развитие и проявление на личните способности и дарби, и следователно, нормален умствен и духовен напредък, а има просвета и възпитание по даден и наложен шаблон; няма държава и управление, съобразни с природните закони, а има съветска република и власт, учредена чрез депутати, избирани от 18 годишни деца от двата пола и която организира свободата на мисълта, чувствата и действията, или, изобщо, личния и обществен живот, чрез декрети, чрез изкуствено равенство.. .Така, великият лозунг на някогашното дружество: „Съюз на справедливите" (1836 г.) - всичките хора са братя, който ни е завещан от Христа, биде заменен, още в 1847 г. на лондонския комунистически конгрес, с вика: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се".

Никой добросъвестен и разумен човек не може да отрече доброто във всяко обществено движение. Но никой не бива да не констатира лошите му страни. Това се налага от дълга на всекиго към собствената си съвест и към ближния. Ако в някои принципи на комунизма има нещо добро и полезно за всички, не може, по справедливост, да не се признае, че методите за реализирането на това добро са неприемливи. Тия принципи са насочени да установят равенство между хората. Обаче, равенството не значи братство. И няма нужда от насилствено установяване на равенство, ако в действителност съществува братство. Това братство е една вътрешна и неразривна връзка между душите. Ако душите са чисти, ако те са украсени с бисерите на всички добродетели и тези последните се прилагат във всекидневния живот на хората, няма да има класи, които взаимно да се потискат и експлоатират, нито различие между богати и бедни, нито богаташи-паразити и работници-мъченици, нито тирани и роби, а ще има едно общество от братя с еднакви добри мисли, чувства, желания и стремежи. Тогава всички земни блага, плод на труда на всички, според техните сили и способности, ще бъдат достояние на всекиго. Следователно, преди всичко, пречистете душите си, въоръжете се с всички добродетели: любов към ближния, самопожертвуване, милосърдие, благост, кротост, правда, истина, мъдрост, бъдете, накъсо казано, умни, добри, честни и справедливи, и тогава комунистическият идеал ще се сбъдне на земята без насилие, без кръв. „Търсете първом Царството Божие и правдата негова, и всичко това ще ви се приложи", е казал Христос.

За тая цел, единствения път, по който трябва да се върви е: 1) мирната и естествена еволюция на душата и духа, чрез идеално обучение и възпитание, нагодено точно според природните закони; 2) мирен апостолат, при най-рационална преуредба на църковната организация и 3) държавно управление, наречено синархия, основано също тъй на естествените закони на развитието. Само така всички хора ще могат да станат „съвършени, както е съвършен Отец наш, който е на небеса".

X.

______________________

[1] Цитатът е от Евангелие на Марка, гл. 10, стих 17-23.

[2]Виж и Лука, гл. 14:25-35.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Нова Естетика

ВЪЗКРЪСВАНЕТО НА ИЗРАИЛ

(Езекиил, XXXVII, 1-14)

Положи Бог десница върху мен

И ме възведе във Духа Господен

И ме постави всред долина мрачна,

Изпълнена с мъртвешки кости;

Обведе ме край тях околовръст:

И ето — твърде много черепи и кости,

Разсеяни по прашното лице

На смъртната долина,

И ето — бялнали се сухи кости.

И рече Бог:

„Син человечески, кажи —

Ще оживеят ли тез кости?“

И рекох: Господи, Ти знаеш !

И пак ми рече Бог:

„На тези кости провещай и им речи:

Вий, сухи кости, чуйте Словото на Бога!

Така говори Бог Адонай:

Дух на живот ще вложа във вас

И ще ви оживотворя,

Ще ви скрепя със жили ставни

И ще ви облека със плът,

Ще ви обвия с кожа

И ще ви вдъхна моя дух,

За да възкръснете и да познайте,

Че Аз Съм — Бог“.

И възвешах аз Словото на Бога,

Тъй както Той ми заповяда,

И чу се трясък, щом прорекох,

И ето — земен трус; и костите тогава

Сглобяваха се — кост към кост, във същ състав.

И видях аз — и ето: жили яки

Ги ставиха, меса прорастоха по тях

И най-отгорЕ с кожа се обвиха,

Но дух — дух нЕмаше във тях.

И рече Бог:

„На Духа проречи и възвещай,

Син человечески, на Духа говори,

Тъй казва Господ Бог Адонай :

Ела, о Дух, от четирите ветрища,

Вдухни във тези мъртви, и да оживеят!“

Прорекох, както заповяда:

И влезе в тях животен дух,

И оживиха, станаха на крак —

Рат многошумна, сборище голямо.

И рече Бог:

„Син человечески, тез кости

Са целият Израилев дом!

И ето те говорят: ,белите ни кости

Изсъхнаха, погина нашата надежда,

Погубени сме ний!“ — И затова

Ти проречи и възвещай им:

Така говори Бог Адонай:

И ето — Аз отварям вашите гробове,

Изваждам ви из тях, о мои люде,

И ви въвеждам във земята на Израил.

Като отворя вашите гробове

И ви извадя из гробовете — о люде мои! —

Тогава ще познаете, че Аз Съм — Бог:

Ще вдухна моя дух във вас да оживейте,

Ще ви поставя на земята ви свещена,

И вие ще узнаете, че Аз

Казах това и го изпълних “

Говори Бог Адонай.

Ив. Грозев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Рабиндранат Тагор1)

ГИТАНДЖАЛИ

(Жертвени песнопения)

Ти ме създаде безконечен — такава е Твоята воля. Този бренен съсъд Ти изпразваш непрестанно и отново напълняш със нов живот.

1) Рабиндранат Тагор е най-великият съвременен индуски поет. На бенгалски „Гитанджали“ е писана в стихове, но самият автор я е превел вече на английски в проза, от който текст се правят преводите на другите европейски езици. Преди шест години P. Т. получи за „Гитанджали“ Нобелевата премия по литература. Издателството „Златолира“ е турило тази книга под печат и в скоро време тя ще бъде поднесена на вниманието на българската публика

Този малък кавал от тръстика Ти носиш по хълмове и долини и свириш на него мелодии вечно нови.

От безсмъртното допиране на Твоите ръце моето слабо сърце се препълня от радост и ражда слова неизречени.

Своите безчислени дарове Ти изпращаш само върху тези мънички, мънички ръце. Векове отлитат, но Ти все ги изпращаш, и все пак за тях има място.

2.

Когато Ти ми заповядваш да пея, струва ми се, че сърцето ми ще се пръсне от гордост. Аз гледам Твоето лице и сълзи бликват в моите очи.

Всички мъки и тревоги на моя живот се превръщат в сладка хармония — и моят дух разперя криле, като радостна птица над море.

Аз зная, че моята песен е угодна на Тебе. Аз зная, че пред Тебе мога да предстана само с песен.

С края на широко разпереното крило на моята песен аз докосвам твоята стъпка, която никога не бих дръзнал да достигна.

Пиян от радостта на песнопението, аз се забравям и Те наричам приятел — Тебе, моят Бог.

3.

Аз не зная, как пееш Ти, Учителю! Аз слушам в безмълвно изумление.

Светлината на Твоята песен озарява света. Диханието на Твоята песен се разлива по небесата. Свещеният по-ток на Твоята песен разрушава всички прегради и лети напред.

Сърцето ми жадува да се съедини с Твоята песен, но напразни са усилията на моя глас. Аз жадувам за словото, но словото не се превръща в песен — и аз извиквам от отчаяние. Ах, Ти си оплел сърцето ми с безчислените мрежи на Твоята песен. Учителю!

4.

Животе на моя живот! Аз всякога ще се старая да запазя в чистота своето те.то. защото зная. че върху всичките мои членове е Твоето живително прикосновение.

Аз всякога. ще се старая да запазя своите помисли от неправдата, защото зная. че Ти си онази правда, чиято светлина е запалена в мене.

Аз всякога ще се старая да изгоня всичко зло из сърцето си и да лелея в него любовта, като зная, че Ти пребиваваш в неговия най-съкровен ковчег.

И мойта цел ще бъде — да Те проявя във всека работа, защото зная. че Ти ще ме подкрепиш.

5.

Позволи ми само за миг да седна до Тебе. Своя труд аз ще довърша после.

Когато аз съм лишен от съзерцанието на Твоето лице. моето слабо сърце не знае ни покой, ни отдих и моят труд става безкрайна мъка в безбрежното море на мъките.

Това лято донесе своите шепоти и въздишки под моя прозорец. и пчелите пеят в цъфтящите дъбрави.

Настана часът да седна спокойно, лице срещу лице пред Тебе. и да пея хваления на живота всред това мълчание и излишък от свободно време.

6.

Откъсни това цветенце и го вземи — не се бави. Аз се боя да не повехне то и да не смеси с праха.

Нека за него да няма място в Твоя венец, но Ти го удостои да изпита мъката от допирането на Твоята ръка и 10 откъсни! Боя се, че няма да забележа как ще се свърши денят и ще мине времето на жертвоприношението.

Макар то и да не е красиво, и неговият мирис да е слаб, откъсни го. докато не е късно. и го тури при другите цветя.

7.

Мойта песен отхвърли от себе си украшенията. Тя не е окичена и пременена. Това би помрачило нашия съюз. Това би ни бъркало, то би заглушило Твоя шепот.

Тщеславието на поета се разсейва пред тебе със срам. О поете-учител, аз сядам при Твоите нозе. Нека моят живот бъде прост и правдив като кавал от тръстика, който Ти пълниш със звукове.

8.

Игрите не радват вече детето, облечено в княжески одежди и скъпоценни огърлици: дрехите сковават всека негова крачка.

То страни от света и не се помръдва. защото се бои да ги не скъса или окаля.

Твоите златни окови, майко, не са му полезни, щом те го откъсват от здравия прах на земята, щом те го лишават от общение с великата красота на човешкия живот.

Wsem.Letopis_god.1_017.jpg?fbclid=IwAR0s

Рабиндранат Тагор.

9.

О глупецо, на своите собствени плещи ти се стараеш да носиш самия себе си! Ти просиш милостиня пред своите собствени врата!

Остави бремето на плещите на Този, който е в състояние всичко да подигне, игото на когото е — благо.

Твоето желание веднага гаси пламъка на светлината, до който то се докосва със своето дихание. То е нечестиво — а из ръцете на нечестивите не прие-мат дарове.

10.

Ето твоето подножие — стъпките Ти почиващ, между най-бедните, най-сиротните, най-онеправданите.

Когато искам да се преклоня пред Тебе, аз не мога да достигна глъбината, дето Твоите стъпки почиват между най-бедните, най-сиротните, най-онеправданите.

Гордостта няма достъп там, дето Ти ходиш в смирени одежди между най-бедните, най-сиротните, най-онеправданите.

За моето сърце няма път там, дето Ти пребиваваш между най-бедните, най-сиротните. най-онеправданите.

11.

Не пей. не славослови, остави броениците! Кому се покланяш ти в този усамотен, тъмен ъгъл на храма, чип-то врати са затворени? Отвори очите си и ще видиш. че твоят Бог го няма пред тебе!

Той е там, дето орачът пори твърдата земя и каменарят дроби камъка. Той е с тях — под жега и проливен дъжд. и Неговите дрехи са прашни. Хвърли своя свещен плащ и подобно Нему, иди при тях.

Освобождение? Но де да го намерим? Нашият Господ с радост е приел върху себе си оковите на творението: Той е свързан с нас навеки.

Излез от твоето съзерцание, остави цветята и каденето! Каква полза, ако твоите одежди се превърнат във вретище? Иди Му насреща и заедно с Него се труди с пот на лицето си.

12.

Моето странствуване е дълго, и моят път — безкраен. Аз седнах в колесницата на зората и устремих своя път по световните пустини, като оста-вях следи върху планетите и звездите.

Това е най-далечният, по и най-близкият към самия себе си път. най-забърканият. но който води към най-съвършената простота на песента.

Пътникът трябва да тропа на всека чужда врата, за да намери своята, трябва да странствува по всички светове, та най-сетне да стигне до най-съкровения олтар.

Моят поглед блуждаеше безпределно — и ето аз затворих очи и рекох: „Ти си тук!“

Въпросът и викът: „о, де си?“ се разливат като реки от сълзи, и техните води заливат света с вяра: „Аз съм!“

(Следва)

Преведе Сава Чукалов,

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Д-р Р. Томсон.

РАСОВА НАУКА

Теория за кармоплазмата —

Произход и развитие на човека

Както еволюционната мисъл след дълги борби придоби надмощие в естествените науки и даде. като богат плод, едно изобилие от никога непредвиждани знания, така би трябвало и историческата наука, разработвана от еволюционно-историческо становище, изхождайки от едно невъобразимо богатство от духовни ценности, да заключи и докаже, че във всичко познаваемо, а така също и в историческата област, владее строга закономерност.

В настоящата статия, като се изхожда от резултатите на изследванията. които сравнителните естествени науки дават, както и от тия на етнологическите, антропологическите и праисторичните дисциплини, ще още изведена — на еволюционна основа — една теория за расовия закон, а във втората част получената теория ще послужи за едно преописване на етнологическата история на развитието на стария изток.       -

Както Оскар Хертвиг доказа, индивидуалиста развитие не е повторение на развитието на вида, както приема теорията за родството, но въз основа именно на положението, че има родство, то е продължение на родовото развитие. Елемента, който посредничи за това продължение е зародишната плазма. Последната притежава, покрай своите микроскопически качества, и ултра микроскопически такива, които могат да се представят като една владееща плазмата троица: пластичност, периодичност и цялост. Дотолкова е запазено в тях понятието за жизнения принцип, доколкото тази троица образува едно цяло, от което нищо не може да още отнето, без да се измени цялото. Крайната цел на всичко съществуващо е да завърши своето развитие или, с други думи — цялостността. Последната е качество на органическия, както и на така наречения неорганически свят. Пластичността на зародишната плазма зависи от външните влияния, свойствената на материалната природа на зародишната плазма периодичност причинява смъртта на индивида, както и тая на подрасите; и расите. Но понеже всеки новороден черпи от оставения от предшествениците си плазмов капитал, ще дойде някога време, когато пластичността и периодичността на зародишната плазма съвършено ще бъдат изчерпани и като достигне края на развитието, цялостността на жизнения принцип ще изгасне. Образуването на подрасите става чрез дегенерация, поради културните и географичните влияния, и поради грешките спрямо расовата хигиена. На тия подраси е определена различна продължителност на съществуване, според това. доколко в тях се вмъква, чрез смесване, зародишни плазма от горната раса. Обикновеният процес ни се представя по следния начин: горната раса, поради липса на вмъкване нова еднородна зародишни плазма във връзка с роднински подбор, както и поради вмъкването на низша зародишни плазма и вредни влияния, дегенерира и затова подлежи на просмукване от долните раси. Колкото по-изолирана е горната раса от другите членове на същата раса, толкова по-бърже и повече бива просмукана тя от долните раси, защото изолирането на видовете благоприятствува смесването, а с това и прехвърлянето на зародишната плазма в подрасите. Тия подраси приемат културните придобивки па своите предшественици. Но понеже при тях плазмовата троица слабо е запазена, успоредно с изчезването на плазмовата троица в горната раса върви и дегенерацията на долната раса. Тия подраси могат да задържат за известно време културата на придобитата висота, но не и да продължат развитието й. Затова в нея настъпва застой и увеличаващ се упадък. Според това съдбата на човечеството е свързана с плазмовата троица. Всеки грях на единицата както и на масата, спрямо расовата хигиена си отмъщава с една неумолима, желязна закономерност, при което, обаче цялостността на развитието на горната раса продължава, и тя, която е била първа, след изчезването на всички подраси остава последна — дотогава, докогато нейното развитие достигне своя край. Развитието в едни случаи има своя крайна цел в ентропията на мирозданието, а в други случаи, в тая на вселената. Това по-нататъшно и крайно развитие на жизнения принцип на материята е вън от рамките на настоящата статия. Тук ще още изследвана цялостността само на онзи вид същества, които, свързани чрез един общ род с антропоидите, са извършили и вършат своето собствено развитие, и то като единен, независим вид, който се разпада на основни раси, горни раси и подраси — именно, вида на човека. За да определя точно моето становище по въпроса за произхода на човека аз указвам на изследванията на Toldt, Schwalbe и Klaafsch и напълно се присъединявам към думите, които последния изказва в „Zeilschrift fur Ethnologie“, т. XLI. стр. 510 и 511: „Ако старата идея за произхода на човека би съществувала с право, както и до днес в по-малко или по-много ослабена форма продължава да съществува в главите на някои специалисти, би било една логични последователност ла се пека. щото човешките форми колкото по-назад отиваме, толкова повече да се приближават до тия на човеко-образните. Но колкото малко важи това за най-низшето състояние на новите раси, австралийците, толкова малко важи то и за останките от хайделбергския човек. Това означава едно блестящо потвърждение на застъпеното от мен; преди години учение за особения път на развитие на човешкия род, който само в изходната си точка се допира с тоя на антропоидите“. По-нататък па стр. 511: „Долната челюст на хайделбергския човек доказва също правотата на заключението, изведено от местото на човека в реда на приматите и млекопитаещите, че низшите маймуни напълно трябва да се изключат от реда на предшествениците на човека, само на общия корен на човешкото и антропоидното стъбло се дължи сходството в организацията на човека- с тая на низшите маймуни“. Върху това и до днес все още трябва да се набляга, защото опитите на едно погрешно извеждане па човешкото състояние от това па маймуните още не престават. Както е доказала изследването, родът на човека е едно отделно стъбло, което само в корена си се допира с това на маймуните. От това следва, че човешкият род трябва да притежава една свойствена. нему зародишни плазма, качествата на която са различни от тия на другите зародишни плазми. По-нататък, че всеки род е бил една еднородна коренна раса. която поради влиянията, на които тяхната зародишни плазма е била подхвърлена, трябвало да се измени и диференцира. От тия влияния особено внимание заслужват две: първо, външните. т. е. такива, които се дължат на географичните особености и на патологични израждания и. второ, вътрешни, т. е. такива, получени поради грешки спрямо расовия закон. Към последните принадлежат всички ония наследствени предразположения, които се явяват поради вредното повлияване върху зародишната плазма. Такива вредни влияния са преди всичко ония. които са основани на злоупотреблението или неупотреблението на телесните качества; по-нататък тия от психическо естество, които, обаче, поради тясната връзка между душата и тялото, въздействуват неблагоприятно върху тялото, а с това и върху зародишната плазма.

От това следва, че делото съдържание на етиката се извежда от основните закони на плазмата. От последните зависи и образуването на стопанските организации, както и особеностите на културното развитие на единичните раси. От тях същевременно могат да се правят заключения за отношенията на индивидите, както и на единичните раси едни към други.

Най-напред ще покажем, без да влизаме в подробности, доколко съдържанието на етиката е в зависимости от основните закони на плазмата. Като най-висша заповеди в етиката се счита достигането на най-висшия възможен максимум на добрина. Най-висшата, заповеди на основния закон на плазмата е стремежът да се завърши развитието, няма съмнение, че завършването на развитието представлява не само най-висшия възможен, но и изобщо достижим максимум на расовите добрини. Работа на етиката е да даде отделните правила, които би трябвало да направят възможна дедукцията за всякого. Работа на расите е, да дадат отделните правила, които би трябвало да направят възможна дедукцията. за всекиго. Ние виждаме вече да се показва еднаквостта в основните мисли. Освен това, както етиката, така и расовата наука, имат еднакъв обект. именно — един индивид или общността на рода - човек. Достатъчни са неколко типични примери, за да се види. че изследванията на расовата наука не само че се покриващ с тия на етиката, но разширяващ и вдълбочават последните. Етиката забранява да се вършат де.ла. които биха били вредни за единицата или за делото. Типичните де.ла. които спадат под тая заповед, са напи.: лъжа, кражба, убийство, блудство. Етиката обикновено предписва своите заповеди само с оглед на. най-висшия в момента максимум от добрина. т. е. етиката изобщо не се грижи затова, дали нарушението на нейните закони ще има последствия и върху по-далечното бъдеще или не, и се задоволява с наказанието на престъпника в единичния случай. Не е така с расовия закон. Той също наказва, престъплението, но действува както за единичния случай, така и за най-далечното бъдеще. И не само за бъдещето на престъпника, но и за това на неговите потомци. Причината лежи в пластичността на плазмата. Доказателства, че пластичността на плазмата се повлиява неблагоприятно от нарушението на етичните закони дава психопатията. Безспорен е факта, че потомците на престъпници на злоупотребителите с наркотическите вещества, на половоизвратените показват едно наследствено предразположение към същите пороци. От какво би могло да се яви това предразположение, ако творецът на това достойно за съжаление съзнание не беше повлиял зародишната плазма на потомството си чрез своите престъпления? От този къс пример се вижда, че расовата патка по само не поставя същите изисквания каквито и етиката, но че при това ги разширява, вдълбочава и увеличава отговорността на единицата към делото. Расовият закон изисква отговорност не само за извършеното в момента престъпление и за неговите най-близки последици, но и за бъдещето. Според расовия закон, престъпникът с неблагоприятното повлияване на своята зародишна плазма вреди не само на себе си и на своите непосредствени потомци, но действува вредно както върху своята, така и върху всички бъдещи раси. От това следва, че етиката е в зависимост от изискванията на расовия закон, че не само не може да бъде отделена от него, но че той по-скоро я разширява и вдълбочава. Сега вече можем да пристъпим към образуването на стопанските организации, въз основа на расовия закон. Като първа стопанска организация, засегната от расовия закон, се явява семейството. Целта на тази примитивна стопанска организация е да се приближи тя до нейното съвършенство. Семейството, освен това, е и най-доброто и кай-трайното средство за оказване грижи за благосъстоянието на неговите членове при възможното най-голямо употребление на усилия. От тая най-примитивна стопанска организация се явяват малки образувания, подобни на славянските задруги, каквито и до днешно време има запазени. Следи от тая стопанска форма са останали в народните обичаи. Родоначалниците на тия задруги, които остават верни на расовия закон, постепенно получават едно първенствуващо положение; от тях излиза духовенството, благородното съсловие и кралството. Веднъж явили се съсловия, вече има почва за образуване на по-големи или по-малки княжества. Тези по-големи организации биват завладявани от ония индивиди в народа, при които расата е била най-добре запазена. Така се явила първата държава. Формата на управление обикновено е клерикално-феодална. Около краля, най-благородния и най-божествения, се събират духовниците и благородниците, а в особени случаи, както напр. в Египет, не само през живота, но и след смъртта. По-нататъшното развитие води към абсолютичната държавна форма. Между това обаче, расата значително се е влошила и дегенерирала — процесът на упадъка започва. Образуват се графства и градски княжества, явяват се нови подчинени, но още неизхабени раси и подрани. историята, съобщава, за. нашествия и войни, явяват се нови държави върху развалините на старите, приемат културата на своите предшественици и след време загиват и те. Вътрешната причина на тия процеси трябва да се търси в това, че оная раса, която най-напред е пристъпила към държавно образуване, поради грешките на своите членове спрямо расовия закон, клоняла към дегенерация и произвела подраси, върху зародишната плазма на които са действували по-малко или по-много вредни влияния, според времето на определянето им от горната раса. Такива подраси се откъсват от горните раси и често твърде дълго запазват тяхната култура. Главният отличителен признак на тия подраси е, че те никъде не развиват собствена култура, но запазват приетата такава на известна височина, дето тя остава известно време в застой и след това започва да отпада.

Тези разсъждения незабелязано ни водят от стопанските организации към културните особености на расите и ни показващ зависимостта на културните особености от расите. Кръговото движение при това остава същото — горната раса основава и гради, съгрешава спрямо расовия закон, образуват се подраси, които приемащ културните придобивки на горната раса, без да могат да ги развият по-нататък. Защото им липсват благородните качества на зародишната плазма на горната раса: в пластичните изкуства, в промишлеността, в литературата се явява застой и упадък, образованието се вкаменява и издребнява. религията потъва във формализъм, разпространява се упадък в морала и суеверие. Често може да се види някоя искра от изгасващите сили, но напразно: периодичността на плазмата приближава своя край, подрасата изгасва, в случай че в нея не бъде вмъкната нова плазма или бъде просмукана от още по-силни подраси.

От направените изводи се вижда, че единичния индивид може чрез следването или неследването на расовия закон да благоприятствува или да попречи на своето развитие и че той е отговорен пред идващите поколения, поради това, че чрез повлияване на своята зародишна плазма създава расови ценности или щети. Освен това индивидът чрез най-примитивната стопанска организация упражнява широко влияние върху образуването на общия стопански живот в неограничена продължителност. Най-после, цялото културно развитие зависи от расовия закон. Затова расовият закон дава най-доброто разяснение за отношението на настоящите към миналите раси и най-добре обяснява развитието на вида-човек.

Троицата от пластичността, периодичността и целостта на плазмата образуват понятието или принципа на живота, който напълно владее развитието. По тоя начин развития от мен расов закон представлява една страшна сила, която е занимавала мислите на всички народи. Престъпленията спрямо расовия закон са причинили ония явления. които дали началото на преданията за загубения рай и за наказанието на разгневения Бог; неумолимата сила на този закон изглежда да се е вродила във всички раси в образите на съдба и вечна справедливост. Расовият закон. обаче, не е само наказваща справедливост, но и настояща любов; той е божественият закон, който живее и действува във всеки човек, от появяването на неговия род до изгасването му, еднакво далеч от фанатизма, както и от хедонизма; той е мерилото, с което трябва да се мери видът-човек в неговата общност и единични явления.

Чрез горните разсъждения аз вярвам да съм дал доказателство, че моята теория за расовия закон непресилено и задоволително обяснява всички явления в развитието на видът-човек, и надавам се, че съм придобил правото да въведа преработването на историческо-сравнителните проблеми въз основа на историята на развитието и с расовия закон в ръка.

(Следва II част)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Е. П. Блаватска

ПЪРВИТЕ СТЪПКИ ПО ПЪТЯ НА ОКУЛТИЗМА

(ПРАКТИЧЕСКИ ЛЕКЦИИ)

Статия втора

Често съм слушал, без да съм повярвал до сега,

че известни хора могли, чрез силни магически думи,

да подчинят на престъпната си воля

природните закони.

Милтон.

Многобройните писма, получени по повод последната статия, показват силното впечатление, което е произвела върху някои умове.

Тия писма доказват и усилват следните две логически заключения:

1) Че има много повече образовани и интелигентни хора, които вярват в реалността на окултизма и магията (двете различни степени), отколкото модерните материалисти биха си въобразили;

2) Повечето от вярващите (включително много теософи) нямат едно определено понятие за естеството на окултизма, който смесват с окултните науки, изобщо и с черната магия.

Идеята им за силите, които окултизма придава на човека, както и за средствата, които се употребяват за придобиването им, е също така нееднаква и фантастична. Едни мислят, че стига да намерите някой учител по магическото изкуство, който да ви посочи пътя, за да станете един Занони; други — че трябва да преминат Суецкия канал и да отидат в Индия, за да станат един Рожер Бакон или един граф Де Сен-Жермен. Мнозина взимат за идеал Марграфа и неговата вечна младост, без да помислят нито минутка за душата му, която е била платената от него цена на тая младост. Мнозина като смесват чистото магьосничество с окултизма, извикват из мрачните брегове на Стикс1), през зеещите земни бездни, безплътни призраци към „светли пътища“ и се считат за Адепти, достигнали пълно съвършенство.

Обредната магия, практикувана според смешните правила на Елифас Леви, е едно друго въображаемо alter ego на философията на древните Архати.

На късо, призмите, през които не-знаещите философия виждат окултизма са толкова разнообразни, колкото човешкото въображение може да си създаде.

Ще се възмутят ли тия, които се стремят към мъдростта и окултните сили, ако им се каже откровено самата истина? Не само полезно, но и необходимо е да се извадят от заблуждение повечето от тях и то, докато не е станало много късно. Тази истина може да бъде изказана с малко думи.

Измежду стотината, които се считат за окултисти на Запад, няма нито шестима души даже, които да имат една поне приблизителна идея за естеството на науката, която мислят да завладеят. С малки изключения, всички те вървят към магьосничеството. Преди да въстанат против това наше твърдение, нека да турят ред в хаоса, който цари в умовете им. Нека научат по-напред, какво е истинското становище на окултните науки спрямо окултизма, каква е разликата между тях и после да се сърдят, ако мислят още че имат право. Нека почакаме да се научат, че окултизма се различава от магията и от другите тайни науки толкова, колкото величественото слънце от гаснещата угарка, толкова, колкото неизменния и безсмъртен човешки дух — отражение на безусловния и на непознаваемото всичко — се различава от смъртното човешко тяло.

В нашия високо цивилизован Запад, дето модерните езици са били образувани и думите създадени в момента на пробуждането на идеите и схващанията, както е с всеки език, колкото повече се материализира езика в прясната атмосфера на западния егоизъм и в непрекъснатото търсене на блага в този свет, толкова по-малко се чувствува нуждата от създаването нови думи за изразяването на това, което се счита за суеверие. Тия думи биха могли да отговарят на понятия, с които едва ли би се занимавал кой и да е образован човек. „ Чародейство“ —това е синоним на фокусничество, „магьосничество“—това е равносилно на пълно невежество, а окултизъм — жалки останки от разстроените мозъци на средновековните философи: на Жакоб Бьомовци и на Сен-Мартиновци; това са изрази напълно достатъчни да опишат обширната област на фокусниците. Това са презрителни изрази за описване остатъците от мрачните векове и от езическите времена. Ето защо ние нямаме в английския език думи, които да опишат разните оттенъци на свръхестествените сили, както и на науките, които водят към придобиването им, с тънкостите, които разполагат източните езици, особено санскритския.

Какво са думите : „чудо“ и „омагьосване“ (думи идентични, по значение, понеже и двете изразяват мисълта за произвеждане чудеса, с потъпкване на „природните закони“(!) както се обяснява от признати авторитети), какво събуждат те в умът на тия, които ги чуват или произнасят ?

Схващането на един християнин относително нарушението на природните закони е такова, че докато твърдо вярва в чудеса, защото му е казано, че са произведени от Бога чрез Мойсея, той ще се присмива на тия извършени от маговете на фараона или пък ще ги припише на дявола. Последният вид чудеса са, които нашите благочестиви неприятели приписват на окултизма, докато техните нечестиви противници, невярващите, се смеят и на Мойсея, и на маговете, и на окултистите и биха се изчервили от срам, ако биха отдали една сериозна мисъл за такива „суеверия“. И това, понеже не съществуват термини, за да се посочи разликата, понеже няма думи, за да се изразят тънкостите и да се прокара демаркационна линия между възвишеното и истинското, от една страна, и абсурдното и смешното, от друга. В последната категория влизат тълкуванията на теолозите, които отдават „нарушаването на природните закони“ на човека, на Бога или на дявола, докато в първата — взимат място научните „чудеса“ и магиите (които са в хармония с природните закони) на Мойсея и на магьосниците, които са били посветени в мъдростта на храмовете — „царствените общества“ на онова време на истински окултизъм.

Смисълът на последната дума е изопачен, ако се съди по сложната дума, от която произхожда); Gupta vidya „скрито познание“. Но познание на що? Няколко санскритски термини ще ни помогнат да го разберем.

Има четири термини (измежду много други), които определят разните видове на езотерическото познание или на ученията дадени даже и в екзотерическите пурани. Те са: Jaina-Vidya2),—познанието на окултни сили, събуждани посредством религиозни обреди; 2-° Maha-Vidya—„великото познание,“ което е магията на кабалистите и на поклонниците на Таntrika; често тя е магьосничество от най-лош вид; 3-° Guhya-Vidya познанието на мистичните сили, които пребивават в звука (етера) и като последствие и в мантрите (молитви, които се пеят или заклинания), които са в зависимост от мелодията и ритъма на песента; с други думи, тя е едно магическо действие основано на природните сили и техните съотношения; и 4-° Atma-Vidya, термин, който се превежда от ориенталистите с „познанието на душата“, истинско знание, което същевременно означава много повече.

Последната е едничката форма на окултизма, която един теософ, който съзерцава „светлината върху пътя“ и който иска да бъде благоразумен и безкористен, трябва да развие. Всичко друго е само един клон от окултните науки, основан върху познанието на висшата същност на нещата в разните области на природата — в минералното, растителното и животинското царства — и в последствие на всичко, що се отнася до областта на материята.

Алхимията, астрологията, окултната физиология, хиромантията, съществуващи в кръга на положителните науки (наричани така, понеже, в днешния век на парадоксална философия, са доказали, че са тъкмо противното) са открили вече една голяма част от казаните тайни.

Но ясновидството, символизирано в Индия с „Окото на Шива“ и в Япония с „неограничено виждане“, не е хипнотизъм и не може да бъде придобито чрез изучаването на изкуства като тия. Много други способности могат да бъдат придобити, също и добри или лоши резултати, но Atma-Vidya им отдава малко значение.

Тя включва в себе си всички други системи и, според случая, може да си служи с тях, след като ги пречисти от всякакъв егоистичен елемент. Да се обясним. Всякой може да се заеме с изучаването на едни или други От споменатите окултни изкуства без особено приготовление или ограничение в живота. Не е необходимо даже да се има един много възвишен морален идеал. В последният  случай вероятността е девет десети, ученикът да се развие в едно направление на честно магьосничество и безразсъдно да падне в черната магия. Но има ли някакво значение това? Черните магьосници Voodoos и Dugpas ядат, пият и са щастливи върху хекатомбите От жертвите на адските им изкуства. Също така е и с почитаемите вивисекционисти и хипнотизатори, дипломирани от медицинските факултети, с тая разлика само, че Voodoos и Dugpas са съзнателни магьосници, а вивисекционистите и хипнотизаторите са несъзнателни.

При все че всички ще имат дел в събирането плодовете от делата им в областта на черната магия, западните ще имат една по-малка отговорност. Защото, повтаряме го, практикуваните в училищата хипнотизъм и вивисекция са чисто и просто магьосничество, само без познанията, които магьосниците на Изток притежават, познания, които нито един хипнотизатор не би могъл да придобие с петдесет годишен труд. Прочее, тия които са нагазили в магията, безразлично дали разбират или не природата й, и които намират, че наложените ни правила са много строги и оставят настрана Atma Vidya, нека продължават да действуват без тях. Нека да станат във всичко магьосници даже, ако би трябвало в продължение на десет прераждания да станат едни Voodoos или Dugpas.

Вниманието на читателите ни ще се спре навярно върху тия, които стремително са привличани от окултизма, без да са още достатъчно разрушили в себе си егоизма и без да са разбрали още истинската природа на това, към което се стремят.

Какво ще стане с тия нещастници разделени така на две от диаметрално противоположни сили?

Понеже, казано е много често, за да бъде повторено, а и самият факт е много ясен за всеки наблюдател, когато желанието за окултизъм се събуди в сърцето на човека, никаква надежда за мир и нито едно място за покой в целия свят не остава за него. Той бива въвлечен от едно все - повече и повече усилващо се желание, което не може да владее, в 'пустите и печални области на живота. Сърцето му е доста пълно със страсти и егоизъм, за да му позволи да премине през „Златните врата“ и той не намира нито мир, нито покой в обикновения живот. Би ли трябвало в ’такъв случай да попадне в черната магия и през течение на многобройни въплъщения да си създаде една ужасна Карма? Няма ли друг път за него?

Навярно, има един друг път, отговаряме ние. Да се не стреми към нещо по-възвишено от това, което е в състояние да достигне, и да се не натовари с едно много тежко бреме. Без да е , стана.т един Mahatma, Буда или голям светец, нека изучава философията и науката за душата и без да е придобил каква и да е свърхестествена сила, той ще може да стане един от скромните благодетели на човечеството. Сидхи3) или способностите на душата са за тия, които са силни да вървят по пътя и да се подчиняват на страшните жертви, които се изискват за такова развитие.

Нека да научат после и да си го припомнят често, че истинския окултизъм или Теософия е „безусловното и велико себеотрицание“ във всичко, било в мисли, било в дела.

От момента, в който се е заел за работа, той не живее вече за себе си, а за света. В първите години на изпитанието много му се прощава. Но след като е приет за Чела4), неговата личност трябва да изчезне и той да стане една от добродетелните сили в природата. От тоя момент за него има две противоположни точки, два пътя, и нито едно място за почивка помежду тях. Той трябва или усърдно да се изкачва, през многобройни въплъщения, без небесна5) почивка, стъпало след стъпало по златната стълба, която води до степента Учител или при първата погрешна стъпка ще се подхлъзне и ще се сгромоляса в черната магия.

Всичко това или се не знае, или пък е оставено на страна. И наистина, всякой който има възможността да наблюдава развитието на първоначалните стремежи на кандидатите, забелязва често, че странни мисли тихо обземат техните умове. Има някои, на които способността за размишление толкова е видоизменена от чужди влияния, че си представляват, как животинските страсти могат да бъдат обърнати навътре, ако можем така да се изразим, събрани и затворени в нас, не докато се изхарчат, а докато се насочат към по-светли и възвишени цели, т. е докато тяхната сила позволи на притежателя им да влезе в истинското светилище на Душата и да застане пред Учителя, Висшия Аз! Затова те не искат нито да се борят със страстите си, нито да ги унищожат. Те искат само чрез едно твърдо усилие на волята да изгасят буйните пламъци и да ги задържат в тях, като оставят огъня да тлее под един тънък пласт пепел. Те радостно се подлагат на мъчението на младия спартанец, който по-скоро предпочете вътрешностите му да бъдат разкъсани от лисицата, отколкото да се отдели от нея. О, бедни и заслепени мечтатели! По тая логика, ние бихме могли така също да очакваме, щото една група пияни, с изпоцапани дрехи, коминочистачи, въведени в едно светилище, покрито навсякъде с бяло, вместо да преобърната всичко вътре в жалки мръсни дрипи, да бъдат сами те преобразени с влизането им в святото място и да излязат от там чисти и неопетнени.

Защо да не допуснем също, че десетина Скунги6), затворени в едно светилище ще излязат от там пропити с благовонията на горещите масла? Може ли да бъде това ? Нека го разгледаме :

Учителят в светилището на нашите души е Висшия Аз, Божествения Дух, който ние съзнаваме (поне в смъртния ни живот) чрез разума, който наричаме човешка душа7) в противовес на духовната душа8), която е носителя на духа). Човешката душа е съставена от духовни стремежи, божествена любов и желания в най-висшия си вид, а в най-низшия — от земни желания, които произхождат от връзката й с тялото — седалището на тия желания. По такъв начин тя (човешката душа) е поставена като връзка или посредник между животинската природа на човека, която неговия висш разум се стреми да подчини, и неговата божествена, духовна природа. Към последната тя се приближава всякога, когато взема връх в борбата с неговата вътрешна животинска природа, която е инстинктивната животинска душа в човека; която е разпаленото огнище на страстите, за които говорихме, страсти, приспивани от неблагоразумни ентусиасти и задържани в гърдите им, вместо да бъдат разрушени.

Очакват ли те да преобразят калните води на това животинско течение в кристалните води на реката на живота? И къде, в коя област трябва да бъдат затворени тези страсти, за да нямат влияние върху човека?

На буйните страсти на любовта и на желанията, които са още силни, се дава възможност да живеят там, където са се родили — в същата тая животинска душа; защото най-висшата, както и най-нисшата част на човешката душа отхвърлят такива части, при всичко че те могат да бъдат засегнати от такова едно близко съседство. За Висшият Аз, обаче, възможността да се асимилира с подобни чувства е изключена, така както е невъзможно за водата да се смеси с някаква мазна течност.

Интелектът (умът) — едничката връзка между земния човек и Висшия Аз — е, който може да пострада, тъй като страстите могат да бъдат всеки момента събудени и той е в постоянна опасност да бъде повлечен от тях и да пропадне в бездната на материята.

И как може умът да бъде поставен в унисон с божествената хармония на най-висшия принцип, когато самата хармония е нарушена от присъствието на животински страсти? И как може хармонията да възтържествува, когато душата е опетнена и обезпокоена от вихъра на страстите и желанията на плътното или на астралното тела ?

Астрала, който е една сянка само (както в животното, така и в човека) е спътник на плътното тяло, но не и на Божественото Его. Той е връзката между личното аз, най-низшата съзнателна част на Манаса, и тялото; той е носителя на преходния, а не на вечния живота. Като сянката, той следва точно и механически всичките движения на човека, всичките негови подтици, като винаги се придържа в материята, без никога да достигне Духа. Само когато силата на тия страсти не съществува вече; когато те са стрити на прах и унищожени чрез една силна и смела воля; когато не само всички плътски страсти и желания са убити, но и когато формата на личното аз е разрушена и астрала е омаломощен до безкрайност, само тогава съюзът с Висшия Аз може да бъде направен.

Само когато астрала отразява живата личност победителка, свободна от желания и егоизъм, блестящият Augoei-des, Божественият Аз, може да трепти в хармония с двата принципа на човешкото същество (човека от пречистена материя и винаги чистата духовна душа) и да застане в присъствието на Себето, което е Учителя, или Христос на гностика мистик, зачената с него и станал едно с него за винаги9).

Как може тогава да се мисли, че е възможно да премине човек през тесните врата на окултизма, когато ежедневните му и ежечасни мисли са ограничени в земни неща, в желания за владение, в страсти, в амбиции, като се ограничава със задължения, ако и почтени, но много земни?

Удовлетворяването на личните чувства или мисли влече неминуемо към загубването на способността за духовно различаване; гласът на Учителя не може вече да бъде различаван от този на страстите или на някой магьосник; истината не може да бъде различавана от лъжата и истинската моралност от обикновената казуистика.

Плодът на мъртвото море облича най-гордите и измамливи привидности и се преобръща на пепел върху устните и на жлъчка в сърцето, допирайки го:

Бездни дълбоки и адски мрачини,

Вместо мъдрост — лудост,

и вместо невинност — виновност,

Страх и безпокойствие, вместо очарование,

безнадеждност, вместо надежда.

И когато заблудени са действували под давлението на тази заблудя, мнозина са отказвали да признаят грешките си и са потъвали все по-дълбоко и по-дълбоко в тинята. И каквото и да е намерението, което едничко определя характера на магията (бяла или черна), последиците от магьосничеството, даже на несъзнателното и неволното, влекат след себе си лоша Карма. Много пъти е казано, че магьосничеството е известно лошо влияние, упражнено върху некои лица, които в последствие страдат, или пък ставата причина други да страдат. Кармата е един тежък камък, хвърлен върху тихите житейски води и тя неизбежно ще произведе вълни, които се разпространяват до безкрайност. И всяка една причина влече след себе си последствие в хармония със справедливите закони на Възмездието.

Много неща биха били избегнати, ако хората се въздържаха да навлизат в области, които не познават и не разбират. От никого не се изисква да носи бреме, надминаващо силите и способностите му.

Има мистици и окултисти по рождение и по правото на една наследственост от ред минали прераждания и от морета страдания. Те са в изпитанията на страстите, ако може така да се каже, и никакъв огън от земен произход не може да възпламени нито едно от техните чувства или желания; никакъв човешки глас не намира отзвук в техните души, с изключение само на великия вик на човечеството. Те са сигурни в успеха си; обаче, тях ги срещаме много нарядко. Те минавах през тясната врата на окултизма, защото не носят никакъв личен багаж със себе си. Те са очистени от всички преходни човешки чувства. Те са снели от себе си чувствата на най-низшата им личност и са направили безвредно атралното животно, след което тясната врата им е била отворена.

Не е така, обаче, с тия, които трябва да носят през течение на много въплъщения тежестта на грешките, както от минали животи, така и от настоящия. За тях, ако не действуват с голямо благоразумие, Златните Врата на Мъдростта могат да бъдат преобразени в широка порта, която открива лесния и удобен път, който води към разрушение. Затова и мнозина са тия, които влизат по такъв начин. Това е вратата на окултните изкуства, упражнявани с егоистични цели, без ограничителното и същевременно ободрително влияние на Atma-Vidya. Ние преживяваме Kali yuga и неговото убийствено влияние е хиляди пъти по-силно на запад, отколкото на изток; така се обясняват и лесните жертви, които в борбата на настоящия период се взимат от Силите на Мрака и големите заблуди, под които светът понастоящем работи. Една от тия заблуди е и относителната леснина, с която хората си представляват, че могат да достигнат до Вратата, и да прекрачат, прага на окултизма без каквато и да е голяма жертва. Това е и мечтата на много теософи, мечта внушена от желания за психически сили и от личен егоизъм; не са тия чувствата, които ще го доведат до желаната цел.

Понеже както е казал Този, за когото се вярва, че се е пожертвувал за човечеството, тясна е вратата и труден е пътя, който води към вечен живот и затова малцина са, които го намират. Толкова е тясна в същност, че при споменаването на няколкото първоначални мъчнотии само, кандидатите от Запада ужасени отстъпват.

Нека се спрат там и с показаната слабост не повторят опита. Горко им, ако, след като са се отвърнали от тесните врата, в стремежа си към окултизма, те са се въвлекли към широкия и гостоприемен път, където в светлината на заблудата усещат златните мистерии.

Те ще бъдат неизбежно повлечени в черната магия и скоро ще стигнат до Портата на Ада, където Данте прочете страшния надпис :

„През мен в града печални се отива,

Де в мъки вечни стене и скърби

На грешните тълпата нечестива".

Преведе от френски М. К.

1) Стикс — митологическа река, която тече в подземното царство. Б. Пр.

2) Jajna, казват браманите, съществува във вечността. Тя произхожда от върховното същество, в което тя се намира в спящо състояние. Тя е ключа на Traividya, третото свещено учение, което съдържа стиховете на Riga обучаващи Jain’-ите или мистериите на жертвата. Jajna съществува винаги като нещо невидимо; тя е като латентната сила на електричеството в една машина, което, за да се прояви, изисква само поставянето в действие на машината. Предполагат, че тя се простира от Ahavaniya (жертвения огън) до небето, образувайки мост или стълба, посредством която жертвоприносителят влиза в сношение със света на боговете, даже се издига до тях докато е жив.

(Martin Hauges)

Aitaveya Brahmana

Сжщата Jajna е още и една от формите на Akasha и има една мистична дума, която я събужда. Тя е Изгубената Дума, която се произнасяше от посветения свещеник.

(Isis Unveiled, том ll).

3) Окултни сили.

4) Ученик.

5) Деваканическа почивка.

6) вид лисици.

7) ame humaine.

8) ame spirituelle.

9) Тия, които обикновено виждат три Его в човека, не ще могат да схванат тази метафизична мисъл. Човекът е една троица, съставен от тела, душа и дух, но при все това той е едно — но не само тяло. Тялото е негова собственост, то е временното облекло на човека. Трите Его представляват човека в неговите три аспекта (страни) в астралното, умственото и духовното полета или състояния.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПИСМОТО НА СТАРИЯ МАГ

(Продължение от кн. 1.)

III

И повдигна Учителят на Мъдростта жезъла на посвещението и направи с него кръстно знамение в небесата и веднага всичко пред него се озари с една мека, сребърна светлина. И на небесния фон видя той, ученикът на Тайната Мъдрост, написани слова, които светеха с блясъка на рубина:

„Тук е прага, зад който се простират буйните реки на живота; тръгни смело към тях и не бой се“!

„Вържи с веригите на въздържанието всички страсти на удоволствията, прищевките и пожеланията!“

„Захлупи с тежкия капак на смирението: гордостта, тщеславието, суетността и надменността!..“

„Обуздай безкостното твое оръдие, което кости троши; то е малък уд, които железни стени разбива ..“

„Плодът на истината държи всякога спокойна съвестта—храни се с него!“ „Живей в светлината и твоята душа всякога ще се храни от плодовете на правдата и добродетелта!“

„През буйните реки на живота се достига брега на съвършенството! Плавай винаги срещу течението им! В буйните вълни на съпротивлението се калява волята на победите. Там е силата на Героя!“

„Не върви по отъпканите пътеки. Не плавай по течението на реката! То води винаги към мрака и тъмнината! Пътят по течението е лесен, но безконечен; пътят срещу течението е труден, но кратък. Първият води към погибелта, вторият към съвършенството!“

„Плувай върху реката на живота със свързани ръце и крака. Брани се от напастите на бедите и неволите със заключени уста, затворени очи и глухи уши!“ „Не се осланяй на силата вън от себе си, нито пък се уповавай на силата земна: тя улита, като утринната слана при изгрева на слънцето. Черпи всичкия си кураж от Слънцето на светлината, която ще изгрее вътре в тебе!“

„Гранитът е твърд — създай го в себе си. Бъди по-твърд от него пред пожеланията и изкушенията на плътта!“

„Светлината на духа е сила, пред която се прекланя немощната плът и силата земна; създай я в себе си!“ И тя ще бъде благословена, когато дъждът на благословението пада върху нея: във великата борба на духа с буйните реки на живота, земята на човека се разработва. И тогава дъждът на Благодатта вали изобилно над нея и се- тото от духа се благославя!...“

Да! „Само когато слънцето грее, животът има смисъл; само когато реките текат, земята се разработва и само когато дъждът пада, сятото се благославя“.

*

И потопи го Старият Маг в буйните вълни на Големата Река на живота! И свърза ръцете и нозете му с веригата на несъпротивлението; и заключи устата му с големия ключ на мълчанието! И го остави на произвола на собствената му съдба! И плува той дълго време със свързани ръце и крака срещу течението на живота!

И огън пламна и изгори сърцето му!.. И жажда го връхлети и изсуши душата му! . . И ужас, беди, неволи и страдания го постигнаха и смутиха духа му. И потече от всяко влакно на тялото му кървав пот. . .

Ала привикна духа му към напастите на бедите и неволите. И кали се той в борбата, и стана по-твърд от стоманата, по-смел от желанията и по-силен от страстите и ги подчини на себе си.

И пламъкът изгори старото сърце у него, а на мястото му поникна ново, младо, жизнерадостно. И жаждата изсуши душата му, що беше гладна за наслади, удоволствие и тщеславие. И стана тя чиста като кристала, невинна като младенеца, възвишена като Бога! . . .

А в сърцето му поникна и израсна разкошното дърво на истината, правдата и любовта. И отрупа се то с богати и изобилни плодове, и нахрани се от тях измъчената му страдна душа. И се обрадва цялото му естество!

И разбра той, колко е сладко да се храни човек от плодовете на добродетелта! И зарадва се душата му, когато видя, че плодовете на съвършенството започват да зреят у нея! . . .

*

И плува той дълги години срещу буйните вълни на реката на живота. И често пъти черен мрак го обгръщаше и заграждаше от всички страни. И ставаше тогава пред него всичко тъмно, мрачно, задушно: очите се отказваха да гледат, краката не щяха да слушат, ръцете отпадаха, като че да бяха пребити, и силата на живота, сякаш че го напущаше навеки.

И в тези велики часове на изпитание, духът на съмнението със своя зловещ глас грозно го измъчваше. Змия - демон на отчаянието и сякаш че с нажежени клещи, късаше измъченото му сърце, а душата му изобилно се поливаше с жлъчната отрова на малодушието, страха и съмнението. Ала то беше момента само на крайната умора, която изпитваше плътта посред мъките на лишенията и неволите. Но скоро силата на духа се съвземаше пак вътре в него! . . И виждаше той, в тези тежки часове на съмнение, как тайнствена ръка продираше черния мрак, и невидима светлина докосваше измъчената му душа. И пламваше веднага вътре в него лъчът от Слънцето на светлината, който бе запалил в гърдите му Старият Маг на Тайните знания и със своята божествена светлина озаряваше цялата му духовна природа. И в дълбочината на душата си чуваше един скрита глас, който тихо му шепнеше:

„Велика е Книгата на Живота, ала още по-велик е този, който я разбере! Съмнението е една от силите да духа, чрез които той се усъвършенствува. Съмнявай се във всичко, само не в собствените си сили! Имай вяра в Божественото Начало, което е в тебе, и ти ще победиш! Духът на съмнението е необходим за силата на знанието. Колкото той е по-голям, толкова то е по-дълбоко. С изправено чело върви винаги напред!“

И изведнъж усещаше сладката нега на надеждата, на вярата в себе си, която, като с еликсир, поливаше болното му, измъчено сърце, и на душата му ставаше сладко, сладко до безкрайност. И пламваше в него с виолетов блясък духа на силата, и изпълваше с непоколебима воля цялото му естество. И топяха се пред него, като восъчни прегради, всички съпротивления, които му поставяше реката на живота. И с нови, възродени сили плуваше той все по-далече и по-далече срещу буйното й течение.

IV.

А ставаха бреговете на реката на живота все по-тесни и тесни. И издигаха се те все по-стръмно и стръмно нанагоре към небесата, като че искаха да достигната техните необятни дълбини. И бяха отрупани с грамадни скали, които висяха над хладните води, като гигантски исполини. А течението на буйните води беше силно, изпълнено с потайни подмоли и водовъртежи, и бързо завличаше то всяка слаба твар в своите шеметни дълбини. И плува, той със сетни сили срещу него и изхаби и изхарчи всичката мощ на своята немощна плът! . . .

И в един прекрасен ден, след дълго бдение, труд и усилие, стигна най-после до изворите на живота, които даваха началото на голямата му пълноводия река. И бяха те много и изобилни, и всички черпеха своите води от Единия, Незнайния Източник на Първопричините.

И всеки един от изворите беше пукнатина, която отдалече изглеждаше като човешки череп. И твърдината й беше изработена от всички видове скъпоценни камъни: там блещеше верилът (берил) със своя мораво-зеленикав цвета; сапфирът със своята синя краска; смарагдът със своя ясно-зелен блясък; сардия със силния си червено-кървав цвета; халкидонът със своя разновиден блясък; хрисолитът със своя злато-цветен светкав цвят; жълто-червеният топаз, нашарен с бледо-зелени или червени цветове, и най-после — аметистът с теменугово-синя краска, облаковиден и напръскан с тъмно-сини криви резки.

И опиваше се духът от силата на техния блясък; и наслаждаваше се душата от нежните им до безкрайност разновидни, пъстри цветове. —

И посочи му Учителят на Мъдростта с тайнствения си жезъл на посвещението крайната точка на неговата човешка еволюция. А пътят за там, който се изпречваше пред него, беше един от най-трудните и мъчно-проходими, понеже трябваше да се премине през тесните пукнатини на изворите на реката на живота, защото само чрез тях се достига първоизточника, дето всичко живее в Единия и Единия във всичко.

И тръгна той смело към тесните им пукнатини, и когато достигна първата от тях, чу глас, който му казваше:

„До Единия, Великия, Съвършения се отива само чрез победата на смъртта! Тук е първата преграда към Него, която се превъзмогва чрез силата на добродетелта. Блажен е човекът, в когото буйното й дърво е отрупано с изобилни плодове!“

И веднага пред краката му се разтвориха грамадните челюсти на пукнатината и той мина през нея, защото душата му бе нахранена преизобилно от плодовете на добродетелта.

И пред духовните му очи се представи едно обширно езеро, кристалните води на което бяха по-тихи от мълчанието на пустинята. Мека, ясно-зелена светлина обливаше чистите му води и им предаваше един прекрасен изглед, който отдалече изглеждаше, заедно с цялото езеро, като един грамаден смарагд. И плуването по него беше леко, за всяка добродетелна душа.

*

И опит в блаженство, плува той дълги години по кристалните води на езерото на добродетелта. А бреговете му все повече и повече се стесняваха, до като най-после достигна до втората преграда по пътя към съвършенството.

И видя пред себе си грамадна скала - череп, която се издигаше високо в небесата. А по черепа-скала, на челото й, бяха издялани огнени букви, които светеха, като рубини. И прочете той написаното:

„Тук е огледалото на Бога, изявено в съвършената човешка съвест. Горко на тогози, който в живота си е потъпкал законите на правдата, истината и любовта! Той ще трябва изново да се повърне към долината на смъртта, за да опере съвестта си в реките на живота. В мътните им вълни трябва да се изпере калната съвест и да стане по-бяла от снега и по-чиста от кристала. Имай я и мини! . . .“

И веднага в него заговори, с непозната до тогава за самия него глас, собствената му съвест.

И вдълбочи се тя в тайните гънки на душата му; и надникна в най-скритите и интимни пожелания на сърцето му, и излезе от тях на яве всяка тяхна зла помисъл и скрито престъпно пожелание. —

И смути се духът му, и ужаси се душата му, пред страшното самоизобличение на пробудилата се божествена съвест у него, защото невидима до тогава светлина озари цялото му естество и нищо не можеше да се укрие и опази от нея вътре в него; и чу той страшния й глас, който му казваше:

„Малката причина там долу има голяма последица тук горе. Нищожният грях пред прага на съвършенството се изкупува тъй строго, както смъртния грях в пелените на детинството. Не се оправдавай пред самата мене! „Защото комуто е дадено много, много и ще се иска от него“.

„Нека духът в тебе се попита: има ли потребната сила да изтърпи мъките на страданията, на които ще бъде подложен от моите строги, ала справедливи, изобличения, заради греховете на душата ти и престъпленията на сърцето ти ?... Ако имаш сила, тръгни смело напред и не бой се! Героя в смелостта се познава! ..."

И бавно се разтвориха пред него грамадните челюсти на пукнатината и влезе той вътре в тях, с всичката сила на смелия си дух. И видя пред себе си, широко да се простира, голямо огнено море. И беше то океана на страданието, в който изкупваха греховете и престъпленията си калните човешки съвести!

И вря той дълги години в огнените му жупели, и колкото по-дълго стоеше в тях, толкова по-малко започваше да чувствува болките им, защото душата му се беше пречистила, като диаманта. И в сетния ден на страданието си чу глас, който му каза:

„Мини напред!“

„Огънят е сила, която изгаря всяка нечистота, чрез него се калява волята на съвършенството. Ти изкупи собствените си грехове, чрез каляването на волята си, в изпълнението законите на доброто, истината, правдата и л ю бовта“. —

И веднага на душата му стана леко, леко до безкрайност. И почувствува той неизпитана до тогава сила в себе си, която възроди и подмлади цялото му естество. И напътван от Стария Маг на мъдростта, тръгна той смело все по-напред и по-напред по стръмния път към съвършенството.

И падаше пред него всяка преграда на съпротивлението, защото пред силата на духа му всичко се прекланяше. И отваряше се пред него всяка една пукнатина от изворите на реката на живота, защото душата му бе чиста, като самите техни кристални води.

*

И плува той дълго време все по-напред и по-напред, срещу течението на живота! И мина много прегради на съпротивлението: преградата на правдата, защото душата му бе нахранена преизобилно от плодовете й, и носеше ключовете за разрушението й в себе си; преградата на истината, защото тя грееше в сърцето му, като сапфир, със своя чист, лазурен блясък, и най-после преградата на любовта, която се превъзмогва с развитието на всеобемащата Божествена любов в себе си.

И стигна той до големия знак на Равновесието на Божествените Сили, който блещеше с диамантов блясък в небесата. И чу гласа на мъдростта, който му прошепна:

„Тук е царството на всемирната тишина, в което сърцето трябва да мисли, ума да чувствува, душата да разсъждава, а разумът да решава“.

„В загадките е скрита силата на знанието: търси вълшебния им ключ, с който да ги разтвориш и отгатнеш. Мъдростта го дава, но само ако умееш да я използуваш. Там е силата на духа!“

„Велик е този, който е почнал да чувствува с ума си, да мисли с душата си и да разсъждава със сърцето си; в него духът е пълен господар на душата и сърцето“. Той е стигнал вече близко до вратите, които водят към царството на скритата — съвършена мъдрост. Мини напред!“

*

И видя, как пред него широко се разтвориха небесата, и цялата вселена се озари с една мека, приятна до безкрайност, светлина. И почувствува той, че същата тази светлина светна вътре в самия него и озари цялата му духовна природа. И стана сам той сила, както силите вън от него; и издаваше като тях всичките краски на божествените цветове. И пред него нищо не можеше да се укрие вече, защото той живееше в истината и истината в него.

И позна той всичките тайни на мъдростта, защото сам той стана тайна, като нея. И мъдростта му се сля с мъдростта на вековете! . . .

И посред тихия покой на съвършенството, чу той, как от някъде си, там от много далече, долитаха из тайнствените бездни на вселената — от Източниците на Великата Светлина — мелодиите на божествената хармония, изявена в симфонията на сладък химн, с който се възпяваше в мира на правдата тържеството на любовта! И чу той, как ангелски хор пригласяше на този тържествен химн на любовта със своите неземни мелодии. И се сля с него! . . .

И видя той, как всичко живо, цялата вселена, обрадвана, сияеше в пурпурната краска на кротката невинност. И из всяка нейна твар бликаше чистата зелена краска на Божията добродетел. А из потайните източници на невидимостта проникваха жълтите, злато-копринени, нежни цветове на Христовата Мъдрост; и се просмукваха те от всяка жива твар, и беше обграден разумът с венеца на мъдростта. А из сърцата им на силни струи изтичаше чистата синя краска на Божествената Истина, по-синя от кристалния небесен лазур, по-нежна от милия полски син синчец. И заживя с тях!

И видя той, над тази изявена хармония на разума, мъдростта, истината, любовта и невинността, изразена, чрез силата, в съчетанието на пленителните краски на божествените цветове, как под нея се простираше виолетовата дъга на Божествената Мъдрост. И видя той как тя, като диадема, беше обсипана с хиляди брилянти, големи като слънца, из които изтичаше диамантовия блясък на Божествения Дух. И пълнеше той сърцата на хората и се просмукваше от техните умове. И растеше човекът в градината на Бога, на знания, мъдрост и съвършенство. И беше човекът там кротък и мил като Христа, чист и невинен, като дете, смел и разумен, като мъдреца. И стана той кат Него!

И беше там всяка сила в същото време и форма; всяка форма— в същото време и хармония ; всяка хармония — в същото време и цвят; всеки цвят — в същото време и съзвучие; всяко съзвучие — в същото време и проявена форма. И разумът беше сила, а силата бе в същото време и проявен разум. И приемаше силата всичките краски на цветовете и в същото време беше нещо без никаква краска. И оживотворяваше силата всичките форми на живота и беше източника на живата вода. И пиеха от нея всички създания на съвършенството и смъртта беше далече от тях. И човекът беше там „Дух Животворящ“, и мъдростта красеше неговия живот.

И в продължение на един миг проумя той вечността! По-скоро от светкавицата; по-бърже от мисълта; в един миг на проблясък, видя той лицето на Бога, изявено в съвършенството на човека.

И беше, и мина се!

Да! — „само когато Слънцето грее, животът има смисъл“.

„Само когато реките текат, земята се разработва“.

„Само когато дъждът пада, сятото се благославя“.

„Когато плодовете зреят, душата се радва“.

„Хранете се с плодовете на добродетелта!“

„Обичайте се и Господ ще бъде вън и вътре във вази!“

„Носете дрехите на правдата!“

„Обработвайте сърцето си с любовта!“

„Разкопавайте ума си с мъдростта!“

„Служете на душата си с истината!“

„И Великият, Живият Баща на Мира, Отец на бъдещите векове, ще бъде с вас и вие с Него“.

„Само тогава ще познаете истинския Бог и Христа“. —

* * *

И разбра ученикът па Скритата Мъдрост, колко е велика Божествената Тайна във вселената! Тя е вложила вътре в човека от своето си Божествено Начало. В пелените на човешкото развитие то стои скрито, като диаманта в своята черупка. В тласъците на борбите, неволите и страданията, то се пробужда, расте и усъвършенствува. И когато то стигне до пълното си развитие, няма по-добър страж от самото Него, който така добре да пази пътя към Единия, Великия, Незнайния Първоизточник на Живота и Светлината.

Законът е такъв!

В царството на великите сили, които издават, нареждат и крепят световете, неможе да се пристъпи, ако ти сам не станеш велика сила като тях.

От нищожен червей, трябва да развиеш вътре в себе си великата сила на Гиганта Бого-Творец. В това се състои дългия път на твоята земна еволюция. Към това ще те просвети и тайната мъдрост на вековете!

„Искай и ще намериш! Търси и ще ти се даде! Защото, който иска, богато ще намери, и който търси, преизобилно ще му се даде“. —

Щастлив е този, който проумее да използва живота си!

27.V.1918 год.

(Из „Моите Записки“)

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СКИТНИК

*

О, майко, не проклинай нещастното си чедо!

Не го проклинай, майко, напразно е това . . .

То тебе благославя и моли те едничка

На помощ да му дойдеш: самичко е в света.

*

Със рани е покрито, но стон не се изтръгва,

Ни вик на жалба люта от болните гърди . . .

Не плаче то, не стене, ръце си не простира,

Че няма помощ близко, сърце да утеши.

*

Когато видиш странник по пътя да замине

Облечен само с дрипи, с помръкнала душа,

Подай му ти водица и нему усмихни се:

И твойто чедо страдно тъй скита по света.

*

И ако те помоли, подслон да му намериш

Та бурна нощ да мине под сухи ти покровъ,

О, майко мила, нека той влезне в мойта стая,

И там да си почине приютен от любов.

*

Във всеки скитник бледен, познай ти свойто чедо,

Душа му тъмна нощ е, без месец, без звезди . . .

О, майко моя мила, подай му ти ръка си

И с топли, сладки сълзи, за мене си спомни.

*

И вече не проклинай несретния скиталец:

Туй доста е, живота че с него си играй .. .

Прости го ти едничка, прости го най-сърдечно:

Той тебе има само и тебе само знай.

*

Кога умра аз невга, ти гроба не търси ми,

Безимен той далече забравен ще стои . . .

Но тамо, майко свидна, на гробищата ваши

Самотен гроб ще найдеш и там си поплачи.

*

Къде и да отида, о майко ненагледна,

За тебе все си спомням и все си ти при мен,

Аз все те гледам кротка, замислена и бледна

И ти ме гледаш с обич и майчин жар свещен

*

Аз виждам ти косите без време побелели,

Челото ти със бръчки на грижи и печал,

Очите ти със жалби по мене овлажнели

И чувам как ме викаш измъчена от жал.

*

А ти шептиш: „по тебе копнея аз, горкана,

И бдя по цели нощи и искам туй да знам.“

Като преди, безгрижна, честита ли остана,

Все тъй ли пълна с вера към Бога си и там?

*

Все тъй ли във съня си усмихваш ми се сладко,

Все тъй ли чуруликаш със звънкия си глас,

Челото ти все тъй ли е хубаво и гладко,

Тъй както го целунах в прощалния ни час? . .

*

И хиляди въпроси дочувах в самотата

Шъпнещи от тревога, съмненье и любов,

Очите й се виждат тревожно в тъмнината,

През сълзи и риданья дочувам нейни зов . . .

*

И аз, дете безумно, отлъчено от нея,

От мойта мила мама — страдалница в света,

Във изповед поисках душа си да излея,

Разтуха да намеря и мир в изповедта . . .

*

Но лудо разридах се и бързо смачках листа:

Защо и тя — и мама, горкана, да страдай

За мойта участ тежка, за мойта радост чиста,

С тъга сега сменена? — Защо и тя да знай?

*

Че веч се не усмихвам, че пея не от радост,

Че резчица дълбока челото загрози;

Че без олтар остала — неразцъфтяла младост,

Аз губя се в съмнения и горестни сълзи . . .

Олга Славчева,

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Боян Боев.

Д-р РУДОЛФ ЩАЙНЕР

(Животопис и духовно-книжовна дейност).

Ние се намираме сега в началото на духовното събуждаме на човечеството. Намираме се на един завой в историята на човечеството — на границата между материалистичната и духовната епохи. На края на зимата ледовете и снеговете се топят, дървесата и тревите се раззеленяват и разцъфтяват. Днес има много признаци, които показват, че се намираме в началото на духовната пролет.

Окултните истини са днес нужни на човечеството. Те са необходими за по-нататъшната му еволюция. Материалистичната култура беше също така необходима за развитието на човечеството. Материализмът имаше велика мисия. Той я изпълни. Това ще разгледаме подробно в следващата книжка (брой). Но сега нека се запитаме, защо окултните истини са необходими за човечеството? Защо е необходимо днес то да знае великите истини за естеството на човека, за същността на смъртта, за преживяванията на човека след смъртта, за прераждането, за закона на правдата (карма), за еволюцията на нашата планета и на цялата слънчева система и пр. ?

Окултните истини са необходими днес за човечеството, понеже наближава време, когато то ще влезе във все по-голямо и по-голямо допиране с невидимия свят. Ще се увеличава все повече и повече числото на хората, които ще гледат с духовните си очи. Това ще се усилва постепенно, додето в шестата раса всички ще имат астрално ясновидство. Окултните истини трябва да се дадат на човечеството, за да могат тези, които проникнат в невидимия свят, да бъдат ориентирани в това, което виждат.

От друга страна, науката в близко бъдеще все повече със своите открития ще се приближава до границата между видимия свят и невидимия, и за да не претълкува криво тези си открития, трябва да се дадат предварително на човечеството окултните истини.

Ако те не се разкрият на човечеството, то голяма е опасността да се усили материализма, понеже млечната храна не удовлетворява вече човека. Апостол Павел в посланието си към евреите казва, че млечната храна трябва да се замени с твърда.

Една от най-важните причини за необходимостта от окултните истини днес е идването на шестата раса. Както днешната култура замени предидущите, така ще дойде една по-висока култура, чисто духовна. Разпространението днес на Окултните истини е едно необходимо подготовление за тая шеста култура.

Wsem.Letopis_god.1_018.jpg?fbclid=IwAR0s

Д-р Рудолф Щайнер

Д-р Рудолф Щайнер е един от най-видните съвременни представители на това духовно движение в света. Това, което той е направил до сега, ще бъде оценено във всичката си пълнота в бъдеще. Той е роден на 27 февруари 1861 година, като син на железничар, в селцето Кралевич в Унгария. Поради многократното местене на баща му, детето прекарало известна част от детинството си в Почах, на границата между Щирия и Долна Австрия, а после в Нойдьорфел, една малка гара в Унгария. До десетата си година Рудолф Щайнер е посещавал основното училище в селото, дето служил баща му. Като станал на 10 години, баща му го праща в едно реално училище. Той искал да изучи сина си за инженер или на някоя подобна професия. Като завършил реалното училище, Рудолф Щайнер постъпил в Политехническия институт във Виена, след което няколко години става частен учител. По-после завършва по философия във виенския университет.

След завършването на университета се залавя за писателство в областта на литературната критика и философията. Ценили го като добър познавач на Гьоте и затова през 80-те години на миналия век му било поверено издаването на пълното събрание на Гьотевите съчинения, към които той е написал, като предговор, една ценна литературно-философска студия върху Гьоте. През първия период на своята дейност, за Гьоте е писал още следните съчинения: „Теорията на познанието в Гьотевия мироглед,“Гьоте като баща на нова естетика“ (1889 година), „Гьотевият ми роглед“ (1897 година). Писал е и за Шилер книгата: „Шилер и днешното време“. В тая книга той изтъква голямото значение за днешното време на Шилеровите „Писма върху естетичното възпитание на човека“. Други трудове на Д-р Щайнер от областта на литературната критика и философията са: „Фридрих Нитче, един борец против своето време“, „Хегел и неговите противници“, „Съвременната лирика“ и пр. Най-важни негови философски съчинения си остават „Истина и наука“. „Философия на свободата“ и „Мирогледите през 19 век“. В първите две той излага своето становище по философските въпроси, а в последното съчинение разглежда развоя на идеите в Европа от Кант до Хегел.

В началото той работи във Виена, но после се премества окончателно в Берлин, дето работи и до сега. Към 1901 година той застава на чело на духовното движение в Германия и скоро почва да издава списанието Луцифер-Гнозис, което излиза няколко години с ценни статии по окултизма. Дълги години е бил главен секретар на германската секция на Теософското общество, а от 1913 година е ръководител на Антропософското общество.

По-капитални негови съчинения от областта на окултизма са: „Мистиката в началото на новите времена“, „Християнството като мистичен факт“, „Теософия“, „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“1) „Из акашовата хроника“, „Тайната наука“ (най-важното му съчинение по окултизма), „Духовното ръководство на човека и човечеството“, „Прагът на духовния свят“, „Степените на висшето познание“ и пр.

В „Акашовата хроника“ той описва миналото на човечеството, като почва от първата вселенска епоха, която се нарича в окултизма първа манвантара, и проследява развитието му до днес, В „Тайната наука“ той излага същото с нови и по-големи подробности във връзка с дейността на съществата, които стоят по-горе от човека, понеже са минали през човешката стадия на развитие през минали вселенски епохи, а именно: ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на епохите), власти (духове на формите), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта). Тези същества са достигнали до това съвършенство, което сега имат, понеже са изминали вече пътя, по който сега върви човечеството. Последната част от „Тайната наука“ е посветена за пътя на себепознанието и посвещението, т. е. за начина, по който човек може да развие тези божествени сили, които дремят в него (в християнството това е минаването през „тясната врата“. Виж разговора на Никодим с Христа — Ев. Йоанна, гл. 3, ст. 1 — 21).

Трудът му: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“, макар и малък по обем, е особено ценен 2). В този си важен труд Д-р Щайнер посочва, колко плодотворен се явява окултизмът при разрешаване на разните практически задачи, които предстоят за разрешение в съвременното общество. За илюстрация на това Д-р Щайнер взема възпитанието. За да може да се тури възпитанието на детето на правилни основи, необходимо е да се изучи детската душа и законите, по които се тя развива с помощта на ясновидско изследване. Окултистът разделя детския живот на периоди и описва физическото и невидимите негови тела в разните периоди на живота му. Окултизмът е призован да хвърли в бъдеще голяма светлина върху възпитателната проблема. Д-р Щайнер постоянно набляга на това, че окултистът не е фантазьор, мечтател, който хвърчи в облаците. Окултизмът не е откъснат от живота; напротив, познаването на окултните истини е необходимо при разрешението на обществените въпроси. Защо той е нужен при разрешението на тези въпроси? Д-р Щайнер цитира думите на египетските окултисти: „Всичко, каквото има горе, има го и долу“. Под „горе“ се разбира духовния свят, а под „долу“ — физическия. В това изречение се съдържа една велика истина.

Както човешкото лице е огледало на душата, така и зад всичко материално се намира духовното. Ето защо, за да разберем добре кое и да е явление, трябва да изучим и духовната му страна. В книжката си: „Кръвта е една особена течност“ Д-р Щайнер ни говори за духовните сили, които работят в кръвта. Изучаването на окултизма ще даде голям тласък и на медицината. За да се постави медицината на здрави основи, трябва да се изучат окултните причини на болестите и окултното естество на човека. С други думи, окултната анатомия и патология ще образуват основите на окултната медицина.

От 1911 година насам Д-р Рудолф Щайнер съчини няколко окултни драми, в които картинно ни представя еволюцията на човешката душа и същността на посвещението (инициирането). Такива са драмите му: „Портите на посвещението“, „Изпит на душата“ и „Събуждане на душата“. Това е един важен момент в историята на окултизма в света, понеже чрез това окултните истини намират своето приложение в изкуството. Изкуството ще получи голям тласък, когато се постави в допиране с окултните истини. По въпроса за изкуството Д-р Щайнер се е изказал в книжката си „Същност на изкуството“3).

В малката си книжка „Философия и Теософия“ Д-р Шайнер показва колко плодотворен се явява окултизмът при разрешението и на гносеологическите проблеми във философията. В тази книга той дава едно разрешение на тези проблеми.

В книгата си „Хегел, световните загадки и теософията“ той описва пътя, по който вървят модерната теософия и окултизмът. Между естествознанието и окултизма няма разлика в методите на изследването, понеже за окултизма единственият извор на познание е опитът. Само че окултизмът разширява границите на опита. Няма никакво противоречие между естествознанието и окултизмът. Напротив, който изучи добре днешните естествени науки, той е много добре подготвен за разбиране на окултизма. Ето защо Д-р Щайнер счита, че четенето на Хегела е добра подготовка за изучаването на окултизма. Главно основание на това е фактът, че както окултизмът, така и естествените науки всичко изучват от еволюционна гледна точка.

Д-р Щайнер е писал и други още книги и брошури по окултизма, от които ще споменем тези: „Нашите атлантски прадеди“, „Отче наш“, „Как работи кармата“, Прераждане и карма“, „Посвещение и мистериите“, „Жизнени въпроси на теософското движение“, (1909 год.), „Картини на окултните печати и стълбове“, (1907 год.), „За коледата“, „Теософски календар“, „Път за себепознание на човека“, „Теософията и съвременните духовни течения“ (1910 год.), „Гьотевият Фауст като израз  на неговия езотеричен мироглед“, „Мисли през време на войната“, „Задачата на духовната наука и постройката в Дорнах“, „Човекът загадка“ (1916 год.) и пр.

Всичката литературна дейност на Д-р Щайнер, макар и огромна сама по себе си, представлява само една малка част в сравнение с дейността му като говорител. Той върши огромна работа в Германия, Австрия, Швейцария, Финландия, Швеция, Норвегия, Дания, Холандия и пр. Преди войната, като изключим 2—3 летни месеци, той през всичкото останало време на годината, с малки прекъсвания, постоянно пътуваше от град на град и държеше публични и по-интимни сказки по окултни въпроси. В това отношение той наистина е неуморим. От друга страна, всяко лято, а понякога и през други годишни времена (напр. през коледната или великденската ваканции) той устройваше тъй наречените „цикъл - сказки“ (обикновено по 10 —12—14 в един цикъл) пред по-подготвени слушатели ; в тези сказки той се задълбочаваше повече в известни области на окултизма. На тези сказки се стичаха гости не само от цяла Германия, но също и многобройни гости от Русия, Англия, Швейцария, Австрия, Франция и пр.

Понеже духовното движение в Европа доста се засили, явя се нужда от съграждане на една висша окултна школа. Благодарение на помощта от няколко милиона лева, дадени от хора, милеещи за делото, съгради се такава школа под ръководството на Д-р Щайнер край Дорнах (близо до Базел) в Швейцария, всред красива местност. Тя се довърши едвам през тази война. Тая школа много ще допринесе за засилване на духовното;движение в света.

Най-важен въпрос в окултизма е разбирането на Христа и неговото значение за човечеството и изобщо за вселената. Христос е едно космично същество, чието идване на земята е едно събитие от грамадна важност. Големи промени станаха с цялата земна аура, поради идването на Христа на земята. Никой път Христос няма да дойде пак на земята в човешко тяло. Христос иде сега, но иде по друг начин. Този, който е готов, ще влезе във връзка с Него чрез духовно виждане. Това, което е преживял апостол Павел по пътя за Дамаск, ще бъде преживяно и от други. Христовият импулс е още в началото на своето действие. За напред хората все по-добре и по-добре ще разберат Христа. Изтъкване истинското значение на Христа, -— това Д-р Щайнер счита като главна своя задача.

За по-пълна характеристика на Д-ра Щайнера, нека завършим с думите, които Едуард Шуре му отправя в предговора към книгата си „От сфинкса към Христа“:

„Нема да забравя никога минутата, когато нашата обща приятелка, госпожица Мария фон Сиверс, ваша сътрудница, ви доведе у дома. Това беше през април 1906 година. С риск да възбудя смях у тези, които не знаят подобни преживявания, трябва да изповядам, че като Ви видях да влизате в работния ми кабинет, изпитах едно от най-големите сътресения в моя живот.

Такова нещо съм преживял само два пъти през живота си по рано: веднъж при срещата ми с Рихард Вагнер и друг път при срещата ми с жената, на която посветих „Великите посветени4). В такава минута човеку се чини, че в една секунда или с един поглед му се открива цял един мир. За да докажа, че не съм аз единственият, върху когото вашата личност произведе такова необикновено впечатление, мога да цитирам като свидетел един човек, който не е теософ. Това е граф Прозор, един дълбок мислител, известният преводач и тьлкувател на Ибсена в Франция. Това, което ми направи впечатление във вашето лице, изорано от мисълта, това беше пълният мир, който беше дошъл след ужасни борби, чиито следи то още носеше. По лицето имаше следи от крайна чувствителност и извънредна енергия, което показваше едно пълно владеене на себе си: величествена победа на волята върху едно естество, способно всичко да разбира и всичко да чувствува.

Чистосърдечието на дете, съединено със силата на мъдреца, — ето това беше усмивката на тези уста с тънки и стиснати устни. И, освен това, от тези черни очи излизаше една светлина, която изглеждаше наистина да прониква през най-гъстото було и да чете в невидимия свят.

Нашите интимни разговори, слушането на някои от вашите сказки, чудно богати с идеи и прочитането на капиталното Ви съчинение „Тайната наука“ потвърдиха отпосле по един бляскав начин първото ми впечатление.

Вие съединявате велика интуиция и изключително ясновидство с една висока научна и философска култура.

Вие не искате от вашите ученици сляпо подчинение и изучаване наизуст на един катехизис, но инициатива и абсолютна независимост на духа, като постоянно им повтаряте: „Ако вашият опит и вашият разум не потвърждават това, което ви казвам, не ми вярвайте“!

Вие ми показахте желаната светлина. В вашето обучение християнският езотеризъм се разви пред мене във всичката своя ширина, много по-обширен, отколкото по-рано аз можех да вярвам. Като отидем до извора на нещата, почваме да разбираме истинското християнство“.

_______________________

1) Преведена и на български. Доставя се от Петър Чорбаджиев, учител — Сливен

2) От идещата книжка почваме печатането му в списанието.

3) Тези драми, както и окултните драми на френския окултист Едуард Шуре: „Елевзински мистерии" и „Децата на Луцифер" се представиха с голям успех в Мюнхен.

4) Наскоро излиза от печат в български превод.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КАБАЛА

ОБЩИ ПОНЯТИЯ

(Продължение от кн. 1).

От книгата Изход се знае, че Мойсей бил поверил на Исус Навин ключовете на устното предание, но тия „Ключове“, както казва Saint-Yves d’Alveydre, ръждясали от ужаса на войните и гражданските междуособици, които са вълнували Израиля до времето на Ездра. При все това, те били запазени, вместо в светилището на храма, в средата на светското общество, на ясновидците и пророците, от които най-известен е Есей.

Четенето на Моисеевите книги ставало публично, всяка събота. Коментарите, които се правили върху тях, отначало устно, били записани под названието Таргум. Цялата тази казуистична и схоластична литература, натрупана след връщането на евреите от робството, до разрушаването на третия храм, е била наречена Мидрахим, т. е. Коментарии.

Във втората част на тая литература известна под име Хагада, езотерическите кръжоци полека-лека са обявили науката си Шемата, т. е. Кабала, макар последната дума да има друга етимология. Думата Кабала обикновено изваждат от еврейската Киббел, която значи събирам, приемам, и я превеждат предание. Но тая етимология ни се вижда пресилена и не точна. Според нас, думата „Кабала“ има халдейско-египетски произход и значи тайно знание или учение.

Египетският корен кеп, коп или кеб, коб, по еврейски хаб, кеб или кебет означава: скривам, прикривам. Частицата ал или ал по египетски значи вземам. Следователно, под думата „Кабала“ трябва да се разбира: знание, което излиза от скрити принципи и се взема от тайната (вж. F. S. Contancin, Encyclopedic du XIX siecle).

След Ездра, тълкуването на езотерическите текстове на Мойсея, вместо тройно, става четворно, т. е. не слънчево, а лунно, и следов., повече политеистическо. От тук и знаменитата персийска дума парадис, написана без гласните: п. р. д. с., служи за ключ на равинското обяснение, който много се различава от ключовете, явно предадени от Мойсея и Исуса Навина.

Теоретическата Кабала съдържа:

1) Патриархалното предание за светата тайна на Бога и божествените лица;

2) За сътворението на духовния мир и за ангелите;

3) За произхода на хаоса, материята и за обновата на света в шестте дни на творението и —

4) За създаването на видимия човек, за падането му и за божествените пътища, които водят към възраждането му.

Делото на Творението се нарича Маасе Берехит. Небесната Колесница се нарича Маасе Меркава.

* * *

Сега ще изложим на късо теоретическата част, която се отнася към творението, т. е. Космогонията.

Същността на всяко създание се основава на три сили: една средна сила, която е принцип на живота на съществата и го поддържа в тъждеството му. Съществото остава такова само по силата на тоя принцип, който е действителен и се проявява в стремежа към индивидуализация, за да действува от тоя момент вече навън. Това действие съвсем се отличава от онова лъжливо действие, което е отделило създанието от божественото Единство. Актът, по който става всяко същество, по примитивната си същност, е само сляп инстинкт на природата. Това отделяне на същността е едно действие на постоянна непрекъснатост и расте, докато достигне една повратна точка, а след това всяко същество се стреми към принципа, от който е произлязло.

Откровението има двойно действие, съответно на също такъв акт на природата, наречено Шиуръ-Кома (екстериоризация на типа). Първото действие е: произвежда се съществото, запазва екстериоризация живота му, дава му индивидуалност (Синът) —това е творението. Второто действие е: концентрира това изкупване, откровението на Сина в милост и любов (Духът), което се стреми да освободи съществото от неговото нищожество, според изпитваната от него жажда, за да се съедини със своя център.

Съвършенството на индивидуалния живот съдържа в съвпадането на момента на самото му съществуване с времето на съединението му с Бога. Затова е потребно индивидът добро- волно да се откаже от личното си съществуване. Блаженството за нея се състои в сливането на двойната радост битието и небитието.

Животът подразбира три свята, Меркава, Колесница:

1) Нешама — вътрешния свят, духът. Тук се подразбират разумните същества, които са толкова близко до Бога, че центробежната сила на съществото е победена от божественото, така че то става една висша мощ, способна свободно да се потопи в него.

2) Руах — междинен свят, йерархия на невидимите същества, канали. Това е душата.

3) Нефеш — външният, открит свят, тялото на творението, дето центробежното действие е дошло до апогея.

Всяко същество обладава тая троица: Нешама, която го свързва с висшия корен, дето то съществува във високия идеал, и Нефеш, който му дава индивидуален живот. Тия два свята живеят съответно в две течения на сили: Ор-Хаяшор — изходяща светлина или инволюция и Ор-Хахозер — отразена светлина или еволюция.

Животът непрекъснато се стреми към единство. Елементарните същества са неспособни за никакъв живот, те се повдигат, но не могат да се развиват: в тях външното не се губи във вътрешното, реалното в идеалното.

Съществото, което увенчава всичко и същевременно дава на всичко високата си инициатива, е човекът. Той участвува в трите светове, съединява съществата и ги превръща в лъч на славата. Бог се ползува от човека, за да привлече творението към сърцето на любовта си. Човекът представлява направлението на концентрическия живот. Вътрешният и духовният човек е Целен Елохим, а външният, телесният човек е Дмут Елохим. Ангелът, противоположно на човека, се стреми да открие идеалното под реалната форма.

Великият човек има: три части, 12 органи и 70 членове. Развитието на тия части е историята на творението и последователното единение с Бога, след което свещеното племе, и подир него целият свят, ще влязат във вечната любов.

Двойното призвание на съществото се състои в следното:

1) Свободно да осъществи единението си и 2) Да дойде в съответствие с условията на своето съществуване и с безграничните цели на вечната любов.

Това съединение на индивидуалното с безкрайното се извършва от волята, която се намира в душата. То има две фази:

Шимуш-Ахораим — съединяване изотзад. Външното състояние на съществото след отделянето му от Бога. Състояние, лишено от всичко.

Шиму-Панимъ-Ал-Паним — съединяване отпред. Прославяне, което дава на съществото свръхестествен живот и го уподобява на Бога.

Съществото се приближава, без да достигне никога безкрайното — Ен-Софа, който човек може да разбере само във външната Му проява или в блясъка на Сефиротите. Тия десет Сефироти съставляват троицата.

Адам има двойна мисия—положителни и отрицателни заповеди: 1) да работи в градината на рая и 2) да се пази от влиянието на тъмнината. Ако човек би се подчинявал, единението между двамата Адамовци, божественият и телесният, би се свършило за винаги. Същото нещо би станало и в цялата природа.

Веднъж укрепен в Бога, Адам би могъл да продължава без егоизъм външното си развитие. Това би послужило само за разбирането от творението абсолютното небитие, разбиране, през което то трябвало да мине. Тогава би се явила Славата, за да разработи вътрешната градина, и след туй - Св. Дух (Руах ха-Кодеш), за да провъзгласи Великата Събота. Но змеят причинява раждането в сърцето на човека на любовта към материалното съществуване. Равновесието на полюсите на живота било нарушено, принципът на съединяването се е вкочанил по малко, а принципът на разширението станал хаотичен. Мярката на любовта и милосърдието (Миддат - Хахесед и Рахмим) била по тоя начин изменена в мярка на строгост (Миддат-Хадин).

Човекът, който абсолютно е противодействувал на начините за възвръщането му, предлагани от любовта, е хвърлен за винаги в безкрайната орбита, вън от кръга на хармонията. Нека изложим това на късо:

Дейните сили на Върховното Божество проникват, с постепенно отслабване, във всичките планове на създанието. В Библията, намаляването на начините на съществуването или в проявяването на Бога става в три моменти. Зохаръ1), като съкратява колкото се може повече коренният принцип на системата си, удвоява вторият, който в Библията се състои от мисли и думи и по такъв начин ни говори за четири различни и последователни светове. Най- напред светът на еманацията — Олам Ацилут, от думата ацел, която означава изтичане от нещо, или отделяне себе си от другото. Това е вътрешния труд, чрез който възможното (айн — нищото) става действително. След туй, светът на творението — Олам Берия, от думата бара, която значи да произлезе от само себе си. Това е движение, чрез което духът, като напуща уединението си, се проявява като дух изобщо, без да се открива в него и най- малка черта от индивидуалност. Зохар рисува тоя свят, като един шатър, който служи за покрив на една неразделна точка. Макар шатъра и да е по- малко светъл от самата точка, все пак е още много бляскав, за да може да се съзерцава. Третият свят е светът на формирането — Олам Йецира от думата йацар — образувам. Това е светът на чистите духове, разумните същества. Той е движение, чрез което духът изобщо се проявява или разлага на многобройни индивидуални духове. Най-после, четвъртият свят е светът на извършването — Олам Асия, от думата аса — извършвам. Той е вселената или видимият светъ.

Библията описва, как става инволюцията на Бога чрез едно движение, което постоянно слиза от най-висшата степен на съществуването до най-долната низина. Но тя не казва какво става по-нататък. Зохар ни учи, че след движението на излизането от Бога иде възвръщането в самия себе. Това обратно движение е даже окончателната цел на всичките неща. Душите (чистите духове), които са паднали от света на формирането в света на извършването, се възвръщат обратно в предишното си отечество, след като развият всичките съвършенства, чиито неразрушими зародиши носят в себе си. Ако потрябва, душата ще премине много съществувания. Това се нарича кръг на превъплътявания.

Според Кабалата, която следва в това отношение общото предание на окултизма, човекът се състои от три части: тяло, душа и дух. Съгласно закона на творението, посочен в системата на сефиротите, всяка от тия части представлява отражение на другата и съдържа образа на другите две. Тия тройни подразделения, според учението на посветените равини, съществуват в най-малките физиологически подробности, до най-ранните движения на психическото същество. Това разделение е изразено във всички думи на Моисеевите книги, а особено в книгата на Битието, въпреки мнението на католическите теолози, на философите-атеисти и еретическите гностици, които неправилно разбират истинския смисъл на текстовете.

Низшата част на човешкото същество по еврейски се нарича Нефеш. Средната част или душата се нарича Руах. Висшата част ще бъде Нешама. Всеки от тия центрове е като че ли извлечен от съответния план на вселената. Нефеш подразбира физическия свят, храни се от неговата енергия и внася в него създанията си. Руах върши същото по отношение на астралния свят, а Нешама — на божествения. По тоя начин, всичките части на човека се намират в непрекъсната обмена с частите на вселената, които им съответствуват, както и с другите части на самия човек.

„Тия три основни части на човека, казва съвременният кабалист, Карл де Лейнинген, не са отделени съвършено. Напротив, тях трябва да си ги представляваме като постепенен преход От една в друга, подобно на цветовете на спектъра, които, макар и да вървят последователно един след други, все пак не могат да бъдат разделени, понеже са елени един с друг“.

„Като се почне от тялото, т. е. от най-низшата сила — Нефеша, минава се през Руах до най-висшата точка — Нешама и се намират всичките градации, както когато се минава от мрак към светлина през полусветлина и, наопаки, от най-висшите части на духа до най-грубите физически, както се минава от светлината към тъмнината през дрезгавината, така се минава и през всички Оттенъци на светлината. Най-високо от всичко, вследствие вътрешното единение и сливане на частите една с друга, числото девет се губи в единица, за да произведе човека — телесния дух, който съединява в себе си два света“.

Следната таблица дава по ясна идея:

Wsem.Letopis_god.1_019.jpg?fbclid=IwAR0s

Тая таблица е приложение на схемата на сефиротите.

Тя ни принуждава да говорим сега за практическата част на преданието.

* * *

Практическата Кабала се основава на следната теория. Еврейските букви съответствуват точно на божествените закони, които управляват света. Всека буква представлява йероглифическа същност, идея и число. Да умееш да комбинираш тия букви, това значи да знаеш законите или главната същина на творението. При това, системата на 22-те букви, които съответствуват на троицата на Божеството, планетите и зодиака: 3+7+12=22, се развива според десетте качества, които представляват десетте сефироти. Тази система, с която са се занимавали много питагорейците, се характеризира от Елифас Леви така:

„Кабалата или традиционното предание на евреите може да се нарече математика на човешката мисъл. Тя е алгебра на вярата. Тя обяснява всичките свойства на душата, като уравнението, което определя неизвестното. Тя дава на идеите отчетливост и строга точност на числата. Нейните изводи са безпогрешни (според човешките познания) за ума и докарват пълно душевно спокойствие. При все това, не е достатъчно да се намери точния математически извод. За да бъде пълна, тя трябва да се открива постепенно, т. е. да може да се правят точни изводи, да се добиват нови познания и да се развива ума, без да се дава воля на въображението.

Това се постига с помощта на Хематрията и Темурата, които са математика на идеята: Кабалата има своя идеална геометрия, философска алгебра и аналитическа тригонометрия. С тях тя като че ли изнудва от природата разкриването на тайните й. Ония, които изучват Кабалата, като достигнат тия високи познания, минават към последните Откровения на Трансцеденталната Кабала и пристъпват към изучаването на „Шемамфораша“ — източникът на разума и на всички догми“2).

(Следва)

______________________

1) Зохар е кабалистично тълкуване на Петокнижието, а в тесен смисъл — коментар на същото.

2) Списание Initiation, 1890—1891. Статия от El. Levi.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЖИВОПИСНА БЪЛГАРИЯ

Wsem.Letopis_god.1_020.jpg?fbclid=IwAR0s

Бисерите на Македония: общ изглед на град Битоля от юг.

(На фона се вижда прочутата през войната височина 1248,

а по-надолу, по склона — лозята и летните вили).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СИНАРХИЯ

Статия втора

Окултна социология - физиологическият закон,

приложен към развитието на обществото и държавата –

Разяснение на системата на Сент-Ив д'Алвейдър

За да се разбере добре вървежа на общественото развитие, трябва да се обясни действието на физиологическия закон в живота на човека. По тоя начин ще можем лесно да си представим цялата картина на човешката еволюция и от последната да извадим правилно заключение за най-добрата и най-съвършена форма на държавна уредба.

физиологията на човека, както пояснява Сент-Ив д'Алвейдър, се излага така: човекът яде, живее и мисли. Той се храни с помощта на своя стомах, живее със сърцето си и мисли с мозъка си. На неговите храносмилателни органи е възложена длъжността да управляват икономически цялата негова телесна машина, да задоволяват загубите й с храната, а излишъците от последната да ги складират. Също така на неговите органи на кръвообращението е възложено да набавят силата, която е необходима за движението на машината, както храносмилателните органи доставляват веществото. Най-после, всичко това се управлява от нервната система. Големият симпатически нерв завежда безсъзнателната работа на органите на храносмилането и кръвообращението, а съзнателната нервна система играе същата роля по отношение на двигателните органи. По тоя начин нервната система представлява от себе си властта в човека.

И той, трите главни функции на човешкото тяло ни представляват органите на неговата икономия (храненето), силата и властта. Нека разгледаме сега, какви са взаимните отношения между тия три принципи.

Докато стомахът получава необходимата храна, органическото стопанство върви правилно. Но ако на главния мозък скимне да лиши стомаха от храна, то последният почва да вика: „аз съм гладен, заповядай на членовете на тялото да ми дадат необходимата храна". Ако главният мозък упорствува, то стомахът причинява разрушаването на целия организъм, а следователно, и на самия главен мозък - човекът умира от глад. Докато белият дроб диша свободно, в организма циркулира животворна, т.е. енергична, силна кръв. Но ако главният мозък откаже да докарва в движение белия дроб или пък го постави в нездрава среда, то тоя дроб показва на мозъка с измъчването си, какви са нуждите му, което може да се изрази със следните думи: „дай ми чист въздух, ако искаш да ти доставям енергия за организма". Ако главният мозък няма достатъчно власт, за да стори това или пък не желае, то нозете се отказват да му се подчиняват, човекът пада и умира от задушаване. Ние бихме могли да изтъкнем още няколко примери, но и тези, които дадохме, считаме за достатъчни да илюстрират действието на трите главни принципи: икономията, силата и властта в човешкия организъм. Нека се опитаме сега да намерим същите основни начала в човешкото общество.

Всичките богатства на страната, заедно със средствата на материалното благосъстояние - земеделието, промишлеността и търговията - съставляват храносмилателната система на страната или основата на нейната икономия (храненето). Войската на страната, заедно с нейното правителство, представляват гърдите на страната, т.е. органът на нейната сила. И най-после учените, учещите, книжовниците, духовенството представляват мозъка й или центърът на властта.

Взаимните отношения между различните тия елементи се виждат от следния ред:

3) Коремът - стопанството - икономическото благосъстояние, 2) гърдите - силата - военната и юридическа мощ и 1) главата - властта - ученият авторитет.

При това разпределение на обществените органи, лесно може да се отговори на въпроса: какво ще стане в една държава, ако представителите на властта не обръщат внимание на справедливите искания и нужди на народа? Тоя въпрос е аналогичен със следния: какво ще стане с организма, ако не бъдат удовлетворени справедливите искания на стомаха? - На тия два въпроса може да се дадат само следните отговори: 1) стомахът ще причини страдания на мозъка и след това организмът ще умре и 2) народът ще принуди своите управници да страдат (т.е. ще направи революция) и най-сетне, нацията ще загине. Това е фаталният закон.

В организма на обществото, както и в човешкия организъм, трябва да се различават две течения: от правителството към народа, което е аналогично на течението на нервната сила от големия симпатически нерв към вътрешностите на човешкото тяло, и обратното течение - от народа към управниците на страната, което е аналогично на течението на вътрешностите на тялото към нервната система. Представителите на първото течение са властите: законодателната, съдебната и изпълнителната, а представителите на второто течение са просветително- възпитателните, юридическите и икономическите функции. Това са двата полюса на управлението, наречено синархия, или двете чашки на везните му.

Този начин на излагане системата на Сент-Ив д'Алвейдър най-добре разяснява нейният основен характер, защото се изтъква строгата аналогия между всичките прояви на живота в природата. Такъв е неизменният характер на всичките истински създания на езотеризма: всяка социална система, която не се придържа към аналогическите закони на еволюцията на живите организми, може да бъде само една разна химера, и нищо повече. Това трябва добре да се разбере от всеки обществен деец, към каквато професия или политическа групировка и да принадлежи. Цялото развитие почива на неумолимо действуващи природни закони. Това, което е вярно за човека, вярно е за обществото и за държавата. Същото може да се приложи и в отношенията между държавите и народите. Ясно е от това, което току-що изложихме, че главното откритие на Сент-Ив д Алвейдър е закономерността, която той установява в просветно-възпитателната, юридическата и икономическа функция на народа. А закономерността в законодателната, съдебната и изпълнителната функции на правителството е известна още от старите времена, защото е наследена от езическите народи, но и тя ще бъде разяснена пак съобразно с физиологическия закон.

Главният въпрос, прочее, разгледан основно от Сент-Ив д'Алвейдър, е: научното установяване на закона, който управлява органическия живот на народа, а също така и взаимните отношения на различните народи и раси. Един и същ закон управлява всичките прояви на живота и достатъчен е само един бегъл поглед, хвърлен върху взаимните отношения на европейските народи, за да се види релефно тяхната противоестественост. Ясно е, че и отделните хора, ако биха установили помежду си такива отношения, каквито имаше досега между държавите, биха били постоянно затваряни, защото за образец на тия взаимни отношения служи разбойникът, който е всякога въоръжен до зъби, готов да се нахвърли сам или в съюз с други, подобни на него, върху най-слабия и да го обере! Това бяха и са още държавите. Сега едва, след толкова потоци кърви, се опитват да създадат едно общество от народи-братя, но колко спънки се явиха, с цел да се осуети тази спасителна за човечеството идея! Отвсякъде народите-разбойници или както ги наричат с нежност „империалисти", се нахвърлиха върху тая идея и полагат всички усилия да я задушат в зародиша й, защото тя пречи на техните грабителства. Но тя рано или късно ще се наложи.

И ученият окултист Сент-Ив д Алвейдър е прав, като се обръща към всички народи с думите: „Променявайте, колкото искате, царете, кралете и правителствата си, но с това само ще влошавате положението си. Страданията ви произтичат не от формата на вашето управление, а от закона, който лежи в основата й. Турете природния закон за основа на вашето управление, и бляскаво бъдеще ще се открие за вас и за потомството ви".

Ив. Толев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Самуел Р. Уелс.

ФИЗИОГНОМИЯ1)

 

В най-общия си смисъл физиогномия (от гръцки φύσις — природа и γνώμων / (gnomon) — знание, познание) означава познаване на природата; но в по-тесен смисъл значи знание за формите на нещата — външния вид на естествените предмети, били те одушевени или неодушевени.

Wsem.Letopis_god.1_021.jpg?fbclid=IwAR0s

Самуел Р. Уелс

Като я ограничим в приложението й към човека, тя може да се определи като една наука за отношението между вътрешното и външното, за белезите, чрез които характера на ума се показва по развитието на тялото. Популярното употребление на науката физиогномия ограничава още повече значението на термина и го прави да се определи просто като изкуство за четене на характера посредством белезите на лицето.

Тази наука е привличала вниманието на мнозина измежду древните философи, които са я считали повече като едно модно изкуство, отколкото като една естествена наука. Питагор и учениците му са вярвали в нея и са я практикували. Платон я споменува с одобрение в съчинението си „Тимео“. Аристотел е автор на един трактат върху нея, за който пише Диоген Лаертус в книгата си: „Живота на Аристотел“. Софистите тоже учеха за отношението между вътрешния характер и външното развитие, без да могат да обяснят това. Между римляните тази наука имаше своите последователи, които я унизиха, като я свързваха с предвещанията за бъдещето, тъй както астролозите по онова време си служеха с астрономията. Цицерон изглежда да е бил посветен в нея. Той я определя, като изкуство за откриване начините на действие и разположението на хора чрез наблюдаване типичните им характери — характерът на лицето, очите и челото. Добре ни е позната забележката на Юлий Цезар върху физиогномията на Касия и Антония (Вж. Шекспир: „Юлий Цезар“).

В средните векове, както повечето от науките бяха заглъхнали, тъй и физиогномията беше затулена от тъмната епоха на тези векове. В 1598 г. Баптиста Порта публикува в Неапол една брошура, озаглавена: „За човешката физиономия“, поради което той се счита за основател на модерната физиогномия.

В 1778 г. се появи великолепното съчинение на Лафатер, което, преведено на всички европейски езици, привлече вниманието на целия свет към този предмет. След Лафатера много други писатели зачекваха случайно същия предмет в свръзка с други теми, но в днешно време систематически се пишат съчинения върху физиогномията и се излагат разни системи: в Англия — Александр Уокър, в Франция — Де ла Сарт и в Съединените щати - Джеймс Ридфилд.

* * *

Преди да пиша за собствената си система на физиогномията, ще направя кратки бележки за две или три други системи, изложени от по-раншни автори. Това ще улесни четеца в сравнението им една с друга, за да види в какво се съгласяват и в що се различават. По този начин четецът ще може да съди до каква степен оригиналност и върховна практическа полза може да се има от настоящия труд. За тази цел, не е нужно да се повръщаме към онова, що са писали древните по този предмет, тъй като те бяха само хубави мисли, макар основани на повече или по-малко ясното понятие на великия централен принцип за отношението между формата и характера. За тази цел ще почна със системата на Лафатера.

Wsem.Letopis_god.1_022.jpg?fbclid=IwAR0s

Лафатер.

Лафатер, както ни е известно, не претендираше да е построил една система. Той казваше: „Аз разбирам малко от физиогномията и често правя грешки в моите ежедневни схващания. Тези грешки са твърде естествени и често служат като средство, за да изправят и допълнят моето знание“. Неговата скромност му позволи да носи само мантията на студент, и когато публикува своя труд, той го назова просто като колекция от „Откъслеци“. Той не беше по организация теоретик. Един поглед върху портрета му ясно ни показва, че той беше по-скоро човек със способности да схване и да проникне в далечното, отколкото да разсъждава абстрактно. Видни и активни наблюдателни способности, топли чувства и значителна екзекутивна сила, всичко обгърнато от преобладаващи морални или духовни чувства, характеризира съчинението му, и това го накара да го публикува, както сам той казва: „Да прокара знание и любов към човечеството“. В такъв човек, какъвто беше Лафатер, не трябва да търсим теория или даже система, ако и да е възможно да се построи такава от материалите, които той ни е оставил.

Колкото за искреността му и ненакърнената му честност не може да има никакво съмнение. И че неговите интуитивни схващания на характера бяха често чудно верни, е също така безспорно. Но естеството на умствената му организация не вдъхва същото доверие в изводите му от наблюдаваните факти. Той схваща точно, но не всякога разсъждава здраво. Той, вероятно, няма познания по френология, макар фактически да е бил съвременник на Гал. Когато откритията на последния не бяха станали още публични, първия издаде своя велик труд. Според собствената му изповед, той бил почти еднакво незапознат с анатомията и физиологията, което обстоятелство го е принуждавало да работи при неблагоприятни условия.

Приблизителното систематическо изложение на предмета, което може да се намери в трудовете на Лафатера, е в „Стоте физиогномически правила“, останали в ръкопис и публикувани след смъртта му. И не бихме могли да го препоръчаме по друг по-добър начин, освен да препишем по-важните от тези правила, заедно с илюстрациите, чертани от самия него и първоначално гравирани под собствения му надзор. Нека те говорят за себе си, а ние няма да подчертаваме, нито да оспорваме изложението им. Четецът ще съди за себе си в светлината, в която представихме характера на автора им, и от положените и илюстрирани принципи в главите, които ще последвате. Собствените думи на Лафатера добавяте изискуемото предисловие. Той казва: „Опитайте всички тези правила. Размишлявал съм естествено, строго съм изпитвал чрез опитност и не съм допуснал нищо по предположение. Но изпитайте всички тия правила и задръжте само изпитаните от тях“.

Общи правила

1. Ако в първия момент се яви пред вас един човек в ясна светлина, предразположете го. Ако това първо впечатление няма в себе си нищо оттласкващо или отегчително и не ви принуждава за нещо, ако се усещате в присъствието му продължително по-весел и свободен, по-оживен и задоволен в себе си, ако и да не ви ласкае, даже и да не ви говори, бъдете сигурен, че той, до тогава до когато никой не се намеси помежду ви, ще ви спечели и вие никога не ще загубите. Природата ви е е създала един за друг. Ще можете да си кажете много в малко думи. Изучете, впрочем, внимателно и обрисувайте най-очебийните му черти.

2. Някои образи ни привличате повече, когато ги познаваме, макар и да не ни са приятни в първия момент на познанството. Тук сигурно има един принцип на дисхармония между вас и тях, който пречи да се произведе пълен ефект отначало, и друг принцип на хармония, който те произвеждате повече при всека среща. Търсете трудолюбиво чертата, която не хармонира с вас. Ако не я намерите в израза на устата, не се обезсърчавайте; ако ли я откриете там, то внимателно наблюдавайте в какви моменти и при какви случаи тя най-ясно се показва.

3. Този, който много се различава, а при това, в тази разлика има прилика на самия него; този, който наглед е много изменчив, а при все туй в това изменение има простота и чистота; който наглед се видоизменява, а при все това си остава неизменяем; който хармонира с всичката възможност на проявения живот; на когото най-изменчивите черти никога не изгубвате характера и твърдостта на вътрешния бит, но всякога се съгласувате с общото дело — такъв човек трябва да бъде за вас свят. Но когато схванете обратното, една видна противоположност между устойчивия основен характер и изменчивите черти, тогава бъдете десеторно на поста си, защото има неверност и отклонение в разбирането.

4. Наблюдавайте бързите като светкавица моменти на пълна изненада. Този, който в такива моменти спази мекостта в чертите на лицето си, благоприятна и благородна; който тогава не разкрие в себе си някоя фатална характерна черта, черта на злорадство, завист или студена и презрителна гордост, има физиогномия и характер, способни да от- стоят на всяко изпитание, на което може да се подложи грешния смъртен човек.

5. Твърде благоприятните или твърде хладните, или много тъпите, но никога истински мъдрите, никога топло оживени, никога способни за тънка усетливост или нежност, са онези, чиито черти на лицата никога не се променяте рязко. Твърде благоразумни са, когато линиите на лицето са правилно пропорционални, точно определени и много ясни. Твърде тъпи са, когато чертите на лицето са равни, без градация, без израз, без изкривяване и без колебание.

6. Този, чиято фигура е наклонена, чиято уста е наклонена, вървеж наклонен, почерк наклонен, с една реч, в неравно и неправилно направление, е човек с такъв начин на мислене, характер и поведение наклонени, непостоянни, пристрастен, софист, неистинен, лукав, хитър, капризен, противоречив, подигравателен и лишен от чувствителност.

Челото

1. Когато едно чело е хубаво издигнато и има в средата между веждите една едвам забележима перпендикулярна, не твърде дълга, бръчка или две паралелни бръчки от същия вид, особено когато веждите са ясно отбелязани, гъсти и правилни, такова чело се туря в реда на челата от първа величина. Такива чела, без всяко съмнение, принадлежат на мъдри и мъжки зрели характери. Когато такива чела се намерят в жени, мъчно е в тях да се намерят вежливи, разумни, с маниери на царско достойнство и благоприличие

2. Такова чело показва интелектуална слабост, когато има в средата откъм долната страна една едвам забележима вглъбнатина.Тя е едвам забележима, защото е дълга. Ако тя е очебиеща, тогава трябва да се приеме обратното.

3. Чела, които са склонни да бъдат дълги, с обтегната без бръчки кожа, които не показвате живи весели бръчки даже в моменти на радост, са студени, злобни, подозрителни, строги, себелюбиви, винаги ояждат, надути, подли и рядко прощават.

Wsem.Letopis_god.1_023.jpg?fbclid=IwAR0s

4. Силно протегнати и в горната част отстъпващи чела с аркообразни носове, а долната част на лицето дълга (фиг. 1), постоянно пъшкат под дълбочините на глупостта.

5. Всяко чело, което се протяга отгоре, а отдолу потъва към окото, в лица на зряла възраст, е сигурен знак на неизлечимо слабоумие.

6. Колкото по-малко вглъбнатини, дъги и връзки, а повече гладка повърхност и явна праволинейна контура се виждат в челото, толкоз повече това чело е обикновено, посредствено, лишено от идеи и неспособно за изобретателност.

7. Има хубаво издигнати чела, които се виждат да показват гений, и пак са не повече от глупави или полумъдри. Притворната мъдрост се забелязва в оскъдността или буйността и в неустановеността на веждите.

8. Дълги чела, със сферични кълбца по горната част и не много отстъпващи, имат винаги неразделен троен характер — поглед на гений с малко анализиращо разбиране, упоритост с нерешителност, хладност със стремителност. С всичко това те имат и нещо изтънчено и благородно.

Wsem.Letopis_god.1_024.jpg?fbclid=IwAR0s

9. Криви или наклонени бръчки на челото, особено когато са почти паралелни или се виждат такива (фиг. 2), са сигурно признак на беден, уклончив, подозрителен ум.

Wsem.Letopis_god.1_025.jpg?fbclid=IwAR0s

10. Паралелни, правилни, не твърде дълбоки бръчки по челото, или паралелно прекъсвани (фиг. 3), рядко се намират, освен в твърде интелигентни, мъдри, рационални и правдиво мислещи лица.

Wsem.Letopis_god.1_026.jpg?fbclid=IwAR0s

11. Чела, на които горната част е пресечена с очебиещи, особено кръгообразни, бръчки, когато пък долната част е гладка и без бръчки (фиг. 4), са сигурно глупави и неспособни за каквато и да е абстракция

Wsem.Letopis_god.1_027.jpg?fbclid=IwAR0s

12. Бръчки на челото, които при най-малкото движение на кожата потъват дълбоко надолу (фиг. 5), се подозират като хора на слабост. Ако чертите са установени, дълбоко вдадени и потъват много дълбоко надолу, показват без съмнение, умствена слабост или тъпост, комбинирана с малко чувствителност и скъперничество. Но нека да се помни същевременно, че гении, най-изобилни в способности, обикновено имат една линия, която потъва надолу в средата под три почти хоризонтално паралелни линии.

Wsem.Letopis_god.1_028.jpg?fbclid=IwAR0s

13. Разбъркани,дълбоко врязани бръчки по челото в противоположност една на друга (фиг. 6), са всякога знак на един груб, смесен и мъчно управляем характер. Квадратна повърхност между веждите или една като врата без бръчки ширина, която остава без бръчки, когато всичко наоколо й е дълбоко набраздено, о, това е сигурен знак на най-голяма умствена слабост и забърканост на интелекта.

14. Груби, строги, неделикатно подозрителни, тщеславни, амбициозни са всички онези, чиито чела са оформени силно, със забъркано-наклонени -бръчки, и когато, с поглед настрана, слушат нащрек с отворени уста.

Очите

1. Очи, които са много големи, и в същото време крайно ясно-сини и почти прозрачни, когато се гледат в профил, означават голяма способност; също и характер с крайна чувствителност, мъчно може да се управлява, подозрителен, ревнив и лесно възбудим против другите; по природа наклонен към наслаждение и любопитни въпроси.

2. Малки, черни блестящи очи под силни черни вежди, дълбоко потънали в шеговит смях, рядко са лишени от хитра проницателност и изкуствено притворство. Ако не са придружени от подигравателни уста, тогава означават разсъждение, вкус, елегантност, точност и склонност по-скоро към сребролюбие, отколкото към щедрост.

Wsem.Letopis_god.1_029.jpg?fbclid=IwAR0s

3. Очи, които, гледани в профил, са почти паралелни с профила на носа, без, обаче, да са издадени напред от равнището на главата и разтегнати изпод клепачите (фиг. 7), всякога означават слаба организация, и ако няма някоя решително противоречива черта — слаби умствени сили.

Wsem.Letopis_god.1_030.jpg?fbclid=IwAR0s

4. Очи, които не откриват бръчки, или голямо число малки дълги бръчки (фиг. 8), когато се явяват весели или любовни, всякога притежават или принадлежат към малки, слаби, боязливи характери, и даже проявяват съвършено слабоумие.

5. Очи с дълги, остри, особено ако са хоризонтални ъгли, т. е, такива, които не се обръщат на долу и са с дебелокожни клепачи, които изглежда да покриват половината зеница, са предприемчиви и показват гениалност.

6. Очи, които са големи, отворени и ясно прозрачни и светят с бързо движение под остро очертани клепачи, винаги означават пет качества: бързо схващане, елегантност и вкус, гордост, раздразнителност и най-буйна любов за жени.

7. Очи с малки, слаби вежди, с малко косми и много дълги закръглени клепки (фиг. 9), показват отчасти слаба телесна конструкция и отчасти флегматично-меланхолична умствена слабост.

8. Спокойно-силни, бързо-погледващи, меко-проницателни, тихо-спокойни, изнурени, стопяващи, бавно-движущи се очи — очи, които чуват до като гледат, наслаждават се и пият, примесват и боядисват предмета си като себе си и са средство за сластолюбиви и духовни наслаждения, не са никога кръгли, нито всецяло отворени; никога не са дълбоко потънали или протегнати; никога немат тъпи ъгли или остри, обърнати надолу.

Wsem.Letopis_god.1_031.jpg?fbclid=IwAR0s

9. Дълбоко - потънали, малки, остро-очертани, мрачкаво-сини очи под костно, почти перпендикулярно, чело, което в долната си част потъва некак си навътре, а отгоре е очебиещо закръглено (фиг. 10), не са проницателни, нито мъдри, а изобщо подозрителни, горди, груби и студено-сърдечни характери.

10. Колкото повече горния клепач, или кожата отдолу или над ябълката на окото изглежда разтегната и добре определена, колкото повече засеня зеницата и отгоре се оттегля под костта (фиг. 11), толкоз повече има духовен характер, изтънчено чувство, любовно разположение, истинска, искрена и постоянна деликатност.

11. Очи, които в момент, когато са фиксирани върху най-святия обект на обожание, не изразяват благоговение и не вдъхват сериозност и почитание, никога не могат да имат право на красота, на чувствителност, нито на духовност. Не се уповавайте на тях. Те не могат да любят и да бъдат любени. У тях не може да се намери лице с черти на истина и сила. И кои са такива очи? — Между другите, твърде разтегнатите, въртящите се очи, с накривени устни, всички дълбоко хлътнали малки очи под високи, перпендикулярни, твърди костни чела, с черепи, които имат стръмен наклон от върха на главата до началото на косата.

Wsem.Letopis_god.1_032.jpg?fbclid=IwAR0s

12. Очи, които показват цялата зеница и бялото под и над нея (фиг. 12) са в едно принудително и неестествено положение, или са само неспокойни, страстни, полупрости лица и никога не са видяни в хора, които имат коректно, зряло, здраво, непоколебимо разбиране.

13. Фиксирани широко отворени, протегнати очи (фиг 13) в безжизнени лица са хора упорити без твърдост, тъпи и глупави с претенция за мъдрост, студени, макар и да желаят да се покажат топли, изведнъж се разгорещават, без вродена топлина.

Wsem.Letopis_god.1_033.jpg?fbclid=IwAR0s

Веждите

1. Явна, дебела, прилична на стреха, надвиснала вежда (фиг. 14), която няма буйната луксозна рошавост, е винаги сигурен знак на здраво, мъжествено, зряло разбиране; рядко оригинално остроумие и никога с ветрена, въз- душна любовна нежност и духовност. Такива вежди може да показват държавници, съветници, хора със способност да правят планове и експериментатори; но много рядко смели, стремителни, приключенски умове от първа величина.

2. Хоризонтални вежди, богати и ясни, всякога означават разбиране, студена сърдечност и способност да правят планове. Буйни вежди никога не се намират в милия, гъвкавия и превиваем характер. Вежди, които се вълнуват над очите, къси, гъсти, пречупени, не дълги, нито широки. — повечето означават широка памет, и се намират само в искрени, послушни, благи и добри характери.

3. Гъсти, черни, силни вежди, които се отклоняват надолу, и изглежда да лежат близо над окото, засенят дълбоки черни очи, придружени от една остра, врязана, непречупена бръчка на бузата, която при най-малкото движение показва презрение, пренебрежение и студена подигравка, и имат над себе си очебиещо костно чело, са хора, които трябва да се търсят за съвет, само когато се отмъщава, или се има брутално желание да се стори вреда на другите; в друго отношение те трябва да се третират, колкото е възможно, с отстъпчивост и тази отстъпчивост да бъде, колкото е възможно, скрита.

Носът

1. Нос, който се счита физиогномически правилен, има неизказана тежест във везните на физиогномията; той не може да бъде надминат от нищо друго. Той е сборът от челото и коренът на долната част на лицето. Без малки извивки, врезки или очебиещи колебания, няма носове, които са физиогномически добри или умствено велики. Без малки хлътвания или ямички при преминаването от челото към носа, макар и че трябва да е значително изпъкнал, не бива да мислим носът физиогномически велик.

Wsem.Letopis_god.1_034.jpg?fbclid=IwAR0s

2. Носове, които са много обърнати надолу (фиг. 15), не са никога истински добри, истински весели, или благородни, или велики. На такива мислите и наклонностите винаги теглят към земята. Те са стиснати, студени, безсърдечни, несъобщителни, често злобно-саркастични, зле разположени или крайно хипохондрични или меланхолични. Когато са изпъкнали в горната си част, те са страшни и сластолюбиви.

Wsem.Letopis_god.1_035.jpg?fbclid=IwAR0s

3. Носове, които са някак си обърнати на горе при върха и рядко потъват навътре при корена, под едно по-скоро перпендикулярно нежели отстъпващо чело (фиг. 16), са по естество склонни към удоволствие, спокойствие, ревност и упорство. В същото време те могат да притежават изтънчено чувство, красноречие, благодетелност и да бъдат богати с таланти.

Wsem.Letopis_god.1_036.jpg?fbclid=IwAR0s

4. Носове, които имат от двете си страни врезки или много линии (фиг. 17), които стават видими при най-малко то движение и никога не изчезват съвсем даже при пълна почивка, изявяват тежък, утекчителен, често хипохондричен и злобен, мошенически, подъл характер.

5. Носове, които лесно и продължително се обръщат на горе в бръчки, рядко се намират в истински добри хора, като онези, които едвам се сбръчкват, даже с усилие, се намират у тия, които са съвършено нечестиви. Когато носове, които не само че се лесно набръчкват, но и остават дирите на бръчките врязани в тях, се намират в добри мъже, тези добри, добре разположени мъже са полуглупци.

Wsem.Letopis_god.1_037.jpg?fbclid=IwAR0s

6. Обърнати нагоре носове, в груби холерични мъже, под високи и изпъкнали в долната си част интелигентни чела с протегната долна устна (фиг. 18), са обикновено непоносимо строги и страшно деспотични.

Wsem.Letopis_god.1_038.jpg?fbclid=IwAR0s

7. Стотици плоски чипи носове се срещат в мъже с голяма разсъдителност, благоразумие и разни видове способности. Но когато носът е твърде малък и има неподходяща горна устна и когато е по-плосък отколкото би трябвало (фиг. 19), никоя друга отличителна черта на лицето не може да го изправи.

Бузите

Чертата или линията, която се простира от страните на ноздрите към края на устата е една от най-значещите. От нейната наклоненост, дължина, близост до устата или отдалеченост от нея зависи очевидността на целия характер. Ако тя е изкривена без градация или колебание, е сигурен знак на глупост. Същото показва и ако краищата и се съединяват без прекъсване до краищата на устните, и същото — когато е на голямо разстояние от краищата на устните.

2. Когато е в положение на смях и се образуват три паралелни кръгли извивки, показва, че има складове от глупост в характера на лицето.

Устата

Wsem.Letopis_god.1_039.jpg?fbclid=IwAR0s

1. Всяка уста, която е пълна и широка както окото, т. е. от ъгъла към носа до вътрешния край на окото, и двете мерени със същата праволинейна мярка (фиг. 20), означава тъпост или глупост.

Wsem.Letopis_god.1_040.jpg?fbclid=IwAR0s

2. Когато долната устна със зъбите се протяга хоризонтално, половината от широчината на устата, гледана в профил (фиг. 21.), очаквайте освен ако придадем за други градации, едно от следните четири качества или всички; глупост, грубост, злоба, скъперничество.

3. Никога не храни предразсъдък против един човек, който, мълчалив и говорещ, слуша ли или запитва, отговаря или разказва,смее ли се или плаче, тъжен или весел, има една грациозна или поне искрена уста, която задържа хубавата си пропорция и никога неоткрива един сърдит, злобен зъб. Но който трепери с устните си, особено с половината на горната устна и се старае да скрие това треперене, макар неговия сатиричен присмех да ви бъде поучителен, той ще ви нарани дълбоко.

Wsem.Letopis_god.1_041.jpg?fbclid=IwAR0s

4. Всичката непропорционалност между горната и долната устна (фиг. 22), е признак на глупост или нечестивост. Най-мъдрите и добри мъже имат добре пропорционални горни и долни устни. Много големи, макар добре пропорционални устни, винаги показват низък, чувствен, неделикатен и понякога глупав или нечестив мъж.

5. Този, който има презрение на устните си, няма любов в сърцето си. Тоя, на чиито устни краищата хлътват очебиещо и наклонено надолу (фиг. 23), има презрение на устните си и е лишен от любов в сърцето си, особено когато долната устна е по-голяма и по-протегната от горната.

6. Пропорционално на вглъбнатината в средата на долната устна, в лице, което другояче не е лишено от признаци на интелигентност, това е въображение, саркастично остроумие, студено сърце и бдителна хитрост.

7. Когато в едно лице, което в други отношения показва признаци на интелект и силен характер, намираме не далеч от центъра на средната линия на устата една отвореност, която едва или никак не се затваря, и търпи да се виждат зъбите даже когато устата е затворена — това е знак на студена, безмилостна строгост и презрителна ненавист, която ще търси своя успех чрез вреди, сторени на други.

Wsem.Letopis_god.1_042.jpg?fbclid=IwAR0s

8. Остро очертани безустни средни линии на устата, които при краищата се обръщат нагоре, под една не на местото си горна устна, която, гледана в профил, се извива от носа (фиг. 24), рядко се намират освен в хитри, активни, работливи, студени, груби, ласкателни, подли и завистливи характери.

Wsem.Letopis_god.1_043.jpg?fbclid=IwAR0s

9. Този, който се смее или се стреми да скрие смехът, когато се спомене за страхът на един бедняк или неуспехите на един добър човек, такъв сигурно има долно ненавистническо разположение. Такива характери изобщо имат малко горна или долна устна, остро очертана средна линия на устата, която от двата края се обръща неприятно нагоре (фиг. 25), и страшни зъби.

Wsem.Letopis_god.1_044.jpg?fbclid=IwAR0s

10. С една малка тясна уста, под малка ноздра с кръгло издигнато чело (фиг. 26), човекът е винаги лесно плашлив, страхлив, суетен и не е красноречив. Ако е придружена от големи очи и една продълговата костелива брада това са признаци на слабоумие — особено ако устата са отворени, това е още по-сигурно. Но ако тя само се приближава до това съображение, характера е икономичен, полезен и разумен.

Брадата

Когато брадата решително показва добър разсъдък, цялото сигурно ще има характер на схватливост и разбраност. Онази брада показва добър разсъдък, която е некак си врязана или извита в средата, на която долната част се протяга (фиг. 27), която е отбелязана с разни градации, извивки и линии, а отдолу потъва в средата. Дълга, широка и дебела брада — костеливата брада — намира се само у груби, строги, горди и буйни характери.

Wsem.Letopis_god.1_045.jpg?fbclid=IwAR0s

Челото и устата

Наблюдавайте челото повече от всека друга част на лицето, когато искате да откриете, какъв е човека по природа, или какво може да стане според природата си, и неподвижната затворена уста, когато искате да знаете, какъв е той в действителност. Отворената уста показва в тоя момент привичност. Тихата, не свита, непринудена уста, с добре пропорционални устни, под едно характеристично, отстъпващо, меко, нежно, лесно подвижно, хубаво линирано, не много остро чело, трябва да се почита като свято (фиг. 28).

Wsem.Letopis_god.1_046.jpg?fbclid=IwAR0s

Тъпост

Всяко лице е тъпо, устата на което, гледана в профил, е тъй широка, щото разстоянието на окото, мерено от горния клепач до крайния ъгъл на устата, е само два пъти по широко.

Wsem.Letopis_god.1_047.jpg?fbclid=IwAR0s

Всяко лице е тъпо, долната част на което, като пресмятаме от носа, е разделена чрез средната линия на устата на две равни части (фиг. 29).

Wsem.Letopis_god.1_048.jpg?fbclid=IwAR0s

3. Всяко лице е тъпо, на което долната част, взета от края на носа, е по-малка от една трета от цялото (фиг. 30); ако не е тъпо, то е глупаво.

4. Всяко лице е тъпо, на което стабилната долна част е значително по-дълга и по-дълга от една от горните две части (фиг. 31).

Wsem.Letopis_god.1_049.jpg?fbclid=IwAR0s

5. Колкото по-голям е ъгъла, образуван от профила на окото и устата, гледани в профил (фиг. 32), толкова по-слабо и тъпо е разбирането

Wsem.Letopis_god.1_050.jpg?fbclid=IwAR0s

6. Всяко лице е по природа тъпо, на което челото, мерено с една еластична прилепнала мярка, е значително по-късо от носа, мерен по същия начин от края на челото; ако бъде мерено перпендикулярно, то трябва да бъде от същата дължина (фиг. 33).

Wsem.Letopis_god.1_051.jpg?fbclid=IwAR0s

7. Всяко лице е тъпо, на което разстоянието от ъгъла на окото до средата на ноздрената страна е по-късо от онова, мерено от тук до ъгъла на устата (фиг. 34).

8. Всяко лице е тъпо, на което очите са по-далечни едно от друго от ширината на едното око.

Глупост

Този, който се смее без да има за какво; с наклонени устни; който често стои сам без всека решителност, тенденция или направление; който поздравява само като поклаща глава напред, а тялото му остава право — такъв е глупец.

Софисти и мошеници

Малки, слаби и зле определени очи, с бдителен поглед ; с оловен цвят на лицето; гладка черна и къса коса; нагоре извит нос; силно протегната долна устна, която се извива на горе, придружена с едно добре оформено интелигентно чело, рядко се намират в други, освен в крайно лукави и безсрамни софисти; упорито-свадливи; изкусно-мошенически, заговорници, подозрителни, интересуващи се само за себе си, подли и отвратителни мъже.

Жени

1. Прямата и самоуверена жена не е създадена за приятелство. Такъв характер никоя жена не може да прикрие, колкото изкусна и умна да бъде. Когато стане дума за някоя жена, била тя съперница или не, която възбужда внимание, наблюдавайте само страните на носа и горната й устна в профил.

2. Жени с кафяви, космати или четинести брадавици по брадата, особено ако те са под долните части на брадата и по шията, такива жени са въобще работливи, деятелни, добри домакини, но са и крайно предприемчиви и любовни.

3. Ако начинът на вървежа у една жена бъде отвратителен, решително такъв, не само неприятен, но и стремителен, без достойнство, долен, клонящ настрана — нека не ви притегля към нея нито красотата й, нито да ви измами разбирането й, нито пък да ви предаде доверието, което тя може да изглежда, че полага. Устата й ще бъде както и хода; и поведението й грубо и лъжливо, както устата й. Такава жена не ще ви благодари за всичко, което бихте сторили за нея, но ще търси страшно отмъщение за най-малкото нещо, което бихте пропуснали да не сторите. Сравнете вървежа й с линиите на челото и бръчките около устата, и едно чудно сходство ще откриете между тях.

Wsem.Letopis_god.1_052.jpg?fbclid=IwAR0s

Жени с въртящи се очи, нежно подвижни, бръчкава, отпусната, почти увиснала кожа, дъгообразен нос, червени бузи, рядко неподвижна уста, рязка подбрадка, едно добре закръглено с нежна кожа чело (фиг. 35), са не само способни за убедителна реч, плодовито въображение, амбициозни и отлични за широката си памет, но още и по природа са крайно склонни към смелост и лесно забравят себе си, въпреки всичкия им добър разсъдък.

Предпазливост

Бъдете на поста си против всекиго, който говори благо и меко, и пише строго; против всекиго, който говори малко и пише много; против оня, който говори малко и се смее много, и чиито смях не е свободен от подозрителност и презрение. Такива характери се отличават по късите си чела, чипи носове, твърде малки устни или протегнати долни устни, големи очи, които никога не могат да гледат право на вас, и особено широки, груби челюстни кости, с протегната, във вътрешната си често, твърда тлъста брада.

Усмивката

Този, който спечели у вас с усмивка и изгуби в смях — който, без да се усмихва одобрително, и когато е мълчалив примирява всичко, което е около му — който, когато се усмихва или се смее на това, което е остроумно или хумористично не издава студено презрителна подигравка — който се смее с удоволствие, когато наблюдава радостите на невинността, или чува похвалите на заслужилите — ще има във физиономията си и характера всичко благородно, всичко хармонично.

Избягвайте следното:

1. Бъдете, колкото е възможно, предпазливи в присъствието на един тлъст, холеричен човек, който говори продължително високо и никога не е спокоен, гледа наоколо с въртящи се очи; който е свикнал да парадира с учтивост и церемония; и който прави всичко с неприбраност и без ред. Кръглия му къс, чип нос, отворената му уста, притегнатото му гърбесто чело, изпитващите му стъпки са презрение и грубост; полукачества с претенция за превъзходство; злобност с външно проявление на вежливост и добро настроение.

2. Избягвайте всеки, който беседва и решава по един твърд и принуден начин, като говори високо и кресливо, без да слуша какво се казва от другите; очите му тогава стават големи и разтегнати; веждите му тоже стават по-четинести; вените му по-издути, долната устна по-издадена, шията му издута; ръцете му стиснати — и който, като седне, става учтиво хладен: — очите и устните му се връщат в първото си положение, когато го прекъсне неочакваното присъствие на някой виден мъж, който е и ваш приятел.

Мислители

Няма внимателен и правдив мислители; който не показва това между веждите и спущането на челото към носа. Ако няма там врезки или ямички, изтънченост или енергия, напразно ще търсим в цялото лице целия човек и във всичките действия и операции на ума — мислителя: този е човекът, който не ще бъде задоволен, без истински, ясни, определени, последователни и свързани идеи.

Избягвайте:

1. Този, който,без мигане, е навикнал да гледа на две страни в едно и също време, с малки ясни очи в неравни направления: и който освен това има черни зъби; и с наведен гръб, бил той висок или низък на ръст, и наклонен презрителен смях — такъв да избягвате, въпреки, всичката му проницателност, знание и остроумие, като фалшива и подла личност, лишен от чест, безсрамен, хитър и търсещ само своя интерес.

Wsem.Letopis_god.1_053.jpg?fbclid=IwAR0s

2. „Избягвайте големи очи в малки лица, с малки носове, в личности малки на ръст (фиг. 36), които, когато се смеят, ясно показват, че не са весели — и всред всичката радост те изглежда да манифестират, в присъствието ви една злобна усмивка, която не могат да скрият.

3. Големи-крупни личности с малки очи, закръглени пълно:висящи бузи, надути уста и брада, която прилича на кесия или торба; които са продължително заети със собствената си тлъстина, които винаги кашлят, плюят, пушат, дъвчат тютюн, духат носовете си, и при всеки случай гледат спокойствието си, без да зачитат другите — такива са, в действителност, леки, празни, безсилни, суетни, Непостоянни, не разумни, възгордени, сластолюбиви характери, мъчно се ръководят, желаят много, а се наслаждават малко — а който се наслаждава малко, дава малко.

4. Колкото и интелигентен, учен, проницателен или полезен да е един човек,;ако той постоянно преценява или изглежда да преценява себе си; ако си дава тежест, за да скрие липсата от вътрешна активна сила; ако той ходи с измерени стъпки и никога не забравя себе си, даже за момент; но излага себе си в глава; в шия, в плещи; и пак в действителност е с леко, несмислено и злобно разположение; и щом остане сам, напуска всяко достойнство, тежест и себеизтъкване, но не и своя егоизъм - той никога не ще ви бъде приятел.

Предупреждения

1. Когато един бърз, груб мъж е благ, тих и учтив към вас само, и продължително се старае да се усмихва, или да предизвика една усмивка — кажете на себе си: „Не можем да имаме нищо общо“ —- и бързо се отвърнете от него, преди да направи линиите и бръчките на лицето си пак да ви се нравят. Линията или бръчката на челото и онази на бузите, които изведнъж предшествуват изкуственото му притворство и в този момент почти винаги се показват силно, са истински. Очертайте и двете и ги наречете предупредителни черти във физиогномическата си азбука.

2. Ако имате дълго, високо чело, не завързвайте приятелство с някого, който има почти сферическа глава; ако имате сферическа глава, или почти сферическа, не завързвайте приятелства с човек, който има дълго, високо, костеливо чело Такива несходства са не подходящи, особено при съпружески съединения.

Избягвайте и следното:

3. Не създавайте никакви връзки с човек, който има в лицето си някоя черта, която вам е неприятна, колкото и да е малка, и която се явява при всяко движение и съвършено рядко изчезва. Особено ако такава черта се намира в устата или в бузите около устата. Вие сигурно не ще се разбирате, макар и в други отношения да има много добро в характера му.

4. Избягвайте и оня, който има рязък уклончив поглед, с наклончива уста и една широко притегната брада — особено когато се обръща към вас с учтивости, в които има прикрито презрение. Забележете линиите на бузите му, които не могат да бъдат скрити. Такъв ще ви се доверява малко; но ще се старае да спечели доверието ви чрез ласкателства, и тогава ще търси да ви издаде.

Мъжествен характер

Почти без бръчки, не перпендикулярни, не много отстъпващи, не твърде плоски, не сферични, но чашообразни чела; гъсти ясни, пълни вежди, които рязко определят челото; отгоре повече от половина отворени, но не всецяло отворени очи; една умерена ямичка между челото и един някак си дъгообразен широко-гърбат нос; устни колебливи, не отворени, нито стиснати, ни твърде малки, нито твърде големи, нито непропорционални; една нито твърде протегната, нито твърде отстъпваща брада —са признаци, взети заедно, които решават едно зряло разбиране, мъжествен характер, мъдра и активна устойчивост.

Системите на Александър Уокър и Д-р Ридфилд

Александър Уокър, известен като писател върху анатомически и физиологически предмети, тоже е дал на света един труд от значителна заслуга, озаглавен: Физиогномията, основана на физиологията. Той, макар и да отрича френологията като система, допуша, че мозъкът е орган на ума, и че интелектуалните способности са локализирани в челото, моралните чувства в коронния район или върха на главата, и наклонностите (или страстите, както той ги нарича) — в задната част на главата. За негово нещастие е, че той не може да различи или разпознае отделните органи за отделните способности — че той не може да локализира индивидуалните функции на ума, и ние не ще се спираме тук да спорим за недостатъците му. Намираме, обаче, много в книгата му, което можем да препоръчаме, но и толкоз много, което не можем да поддържаме. Нека четецът сам сравни и тури на най-строга критика неговите възгледи и нашите.

Д-р Дж. У. Ридфилд, от Ню-Йорк, е автор на една физиогномическа система, която е много по-разширена, пълна и изложена с всички подробности, които не се срещат у неговите предшественици. Тази система, обаче, никога не е дадена на публиката напълно. Книгата му „Скица на една нова физиогномическа система“ — както показва и заглавието й, е посветена само на практическата илюстрация на някои от по-важните белези на характера. Тя не ни дава краят на теорията му. Книгата му „Дванадесет качества“ едва ли е нещо повече от едно въведение на системата му. Ако и да не подчертаваме последната като цяла, признаваме ценността на Д-р Ридфилдовия труд и правотата на много от неговите заключения.

Сравнителна физиогномия

Като прибавка на върховните си и отличително човешки способности и чувства, човекът има и всички наклонности и инстинкти на животното. Умствената основа и в двата случаи почива на същото по-долно естество. Голямата разлика лежи в свръхструктурата — в съществуването в единия случай на разсъдителните сили и духовните чувства и в отсъствието им, в другия. Животното е просто едно животно, и не може да бъде нищо друго. Човекът е всичко, което е животното, с прибавка на разум и духовност. Защо тогава не трябва да има прилика между човека и животните? И едните и другите имат сетива на зрение, слух, вкус, обоняние и пипане, имат любов към живота и инстинкт за себесъхранение;. способни са за обич и гняв; предпазливи са, тайни, способни да придобиват, борят се и разрушават в голяма или малка степен; така, ако хитростта преобладава в някой човек, защо да не бъде допустимо, че той ще има хитър, лисичи изглед? Или защо куражът и съзнанието му за сила не ще го направят като лъва и му да- лат лъвско изражение?

Древните физиогномисти придаваха голяма важност на същинските или въображаемите прилики между човека и животното, но техните теории не са толкоз ценни. Модерни писатели по същия предмет също тъй си въобразяват и се смятат за забавни, вместо поучителни. Ние ще претендираме малко повече за бележките си в тази глава. Ако четецът се забавлява приятно и органа на веселостта се развие, горните извивки на ъглите на устата се подобрят, това значи, че не сме писали напразно.

Като допущаме, че малко виждаме в сравнителната физиогномия. в сегашното й примитивно положение, което обещава голяма практическа полезност, ние ще настояваме, обаче, че трябва да има някоя истинска основа за общото вярване, че някои прилики на животни могат да се проследят между мъже и жени, и че тези прилики имат своята ценност — малка или голяма — като признаци на характера.

Wsem.Letopis_god.3_086.jpg?fbclid=IwAR2p

„Каква гъска!“ Гъските, изобщо се разбира, са създадени да бъдат „скубани“, и нашето „гъсенце“, ако дойде от селата в градовете, навярно ще сподели съдбата на перушинените си братовчеди.

Никога не ще помислите да наречете остроносия, изкусния, тайния характер, представен във фиг.38, една гъска. Наистина не, и хора от гъши характер трябва да го избягват. Той е коварен и предпочита да постигне целта си чрез хитрост, а не чрез сила. Това, което е лисицата между домашните птици, лисичия човек, картоиграчът, комарджията, играчът на лотария, джебчията и крадеца - е между честните хора. Ако такъв е военен, пазете се от „флангови движения“ и среднощни сюрпризи, където той командва. Той никога не ще ви атакува във фронт.

Wsem.Letopis_god.3_088.jpg?fbclid=IwAR2p

Фиг.38

Съзнателна сила, когато е придружена с благородни и щедри качества, презира да побеждава чрез хитрости, и като лъв се хвърля върху неприятеля с ужасна и несъпротивима стремителност —такъв характер може да бъде свиреп и кръвожаден, но е способен и на великодушие и щедрост.  Той може да смаже силния, но ще пожали слабия и беззащитния, той се съветва с мъдростта си, но мрази да бъде хитър.

Wsem.Letopis_god.3_087.jpg?fbclid=IwAR2p

Когато наречем някого „голяма мечка“, едва ли му правим комплимент. От това може да се заключи, че той е груб, неделян, неделикатен — едва ли джентълмен — но той може да има и добрите си качества, да бъде добър член на обществото. Някой може да бъде мечест и пак да се търпи. Древните изглежда да са зачитали мечката, поне женската мечка, защото не е необикновено латинското име Ursula, което значи мечка от женски род. Приличния на мечка човек е груб, неловък, не стегнат, безпокоен — ходи назад и напред без определена цел, като мечка в клетка — и когато говори няма култивирания благ акцент, а говори грубо и гърлено. Понякога срещаме такива лица — по-често, когато пътуваме на параход — и сме внимателни да не сме „твърде близо до тях“.

Wsem.Letopis_god.3_089.jpg?fbclid=IwAR2p

Допуснато, е от всички, че някои хора приличат на свиня, макар и да не се намира често физиогномическо изражение тъй силно, както в картината, която даваме.

Wsem.Letopis_god.3_090.jpg?fbclid=IwAR2p

Свинята е себелюбиво, придобивателно и в най-долен смисъл любознателно животно. Човекът, който прилича на свинята, е лаком, обоготворява стомаха си, и негостоприемно изпъжда не само чуждия, но и своите си, защото колкото й да е изобилна трапезата му, той има достатъчно само за себе си. „Какво прасе е той!“ Сигурно, себелюбието е естествено и е наследено от всички, а благостта е по-често резултат от култура. Ако децата не бяха учени да бъдат щедри и да споделят с другите каквото имат, щеше да има много повече себелюбие в света,         отколкото сега. Малцина са, ако има такива, които не са себелюбиви и упорити, без други подбудители в това направление.

Wsem.Letopis_god.3_091.jpg?fbclid=IwAR2p

Четем в една от Шекспировите безсмъртни комедии за известна личност, която високо се оплаквала, че нямало присъствуващ репортер да му изпише един осел! В наше време, репортерите са на ръка, и мъжете, които „представляват от себе си магарета“, са нарисувани, без да бъдат питани, искат ли или не искат. Вреда не е сторена с нарисуването им, защото, ако се оставят, те сами ще се рапортират за такива. Оселщината или упоритостта е разсипала много мъже. Там, където себеуважението или твърдостта преобладават над интелекта, може да търсим упоритост; там, където има малко култура и много невежество, там ще има и двете: гордост и предразсъдък, глупост и суеверие.

Кучешки типове са многобройни между мъжете и жените. Някои както шотландския териер продължително „душат плъх“. Други като булдог, борещ се, разрушава и постоянствува; трети има грациозния вървеж и нервната активност на ловеца. Някои жени са като малки кученца и никога не са щастливи, освен когато са галени и милвани; други приличат на благородното и грациозно испанско куче на крал Карл; други пък приличат на ловджийско куче.

Можем да кажем, че нашите тела, нашите мозъци и лица се оформяват и вземат формите си от култивировката, която получават, и от състоянието на ума, в което се намират. Следователно, можем до известна степен да имаме характера на гъската, лисицата, лъва или на магарето, ако не внимаваме да притежаваме мъжествените качества и ако дружим главно със слабите, лукавите, оселоподобните или с животни, птици и влечуги.

(Следва).

 

Прев. от английски : Л. В-ва.

 

---------------------------------------

 

1) В съгласие с автора, ние употребяваме общоприетия термин физиогномия за название на науката, без да се придържаме рабски към гръцкия произход на думата, според който би трябвало да се употреби сложно — „физиогномоника“ или, както в някои английски и френски речници се тълкува — „физиономика“, която дума е пак съкращение на гръцката, в ущърб на точността.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Астрология

К. А. Либра.

КАРМА И РЕИНКАРНАЦИЯ

Това са два закона, които, според схващането на теософията, управляват вселената, а следователно, и човека. За да се разбере това трябва да го поясним на кратко.

К а р м а е законът за връзката между причината и последицата, а реинкарнацията е законът за превъплътяването.

Един поглед върху тези закони ще ни уясни причината и същността на планетните влияния.

За изучването на астрологията не е необходимо непременно да се вярва в прераждането. Астрологията не се нуждае от база. която почива само върху вяра, а изисква основно изследване, което пък неопровержимо ще бъде последвано от „вярване“ (знание). Има много хора. които не вярват в превъплътявавето, при все това. са убедени астролози. Те обаче, след продължителни проучвания, непременно ще дойдат да признаят тези два закона.

Законът Кар м а (самата дума означава действие, деяние. постъпка) не би поставил никого в недоумение. Кой мислещ човек би оспорвал съществуването на неумолимия закон за причината и последицата? Доказателства за това имаме всеки момент около нас.

Прераждането или превъплътяването се доказва трудно. но истинността на този закон може да се схване само чрез логически доказателства, защото това. което другите вярват да са видели или научили в своите по-раншни съществувания за нас лично не може да бъде никакво доказателство.

Законът Карма, за причината и последицата. учи. че всяко действие, всека мисъл влече след себе си своята неумолима последица и за човека тая последица, тази реакция, може да се прояви в сегашното му земно съществуване или в последващото. В сегашния земен живот. следователно, се създават условия за следния, а условията на сегашния живот са резултат от нашите деяния през по-раншни земни съществувания.

Човекът, индивидуалната душа, нашето аз, его, след изминаването на известен период се ражда наново в едно тяло, което му служи за орган, инструмент за събиране на опити, за възприемане на това, което не може да се научи в по-висшите звездни и духовни области. Това наново раждане не бива да се идентифицира с така нареченото странствуване на душата. според което, както казват. душата на човека могла да премине в едно по-нисше същество. Няма никакво връщане назад , а има само постоянно развитие, еволюция, както виждаме това навсякъде в природата. Човекът е роден като човек и си остава човек. макар че в по-раншните си периоди на развитие е трябвало да мине през минералното, растителното и животинското състояние, което, обаче, не ще рече. че той е бял минерал, растение или животно. За него са постижими по-висши, но не и но-низши състояния, или ако последното е възможно. то става само в извънредно редки случаи. Ние сме принудени да вървим с течението на общото развитие на земята и чрез нашето мислене и действие можем само да забавим собственото си развитие, в духов на и морална смисъл, но не и да го спрем. По-сетне ще видим как с помощта па астрологията можем да бъдем в състояние да вземем своето развитие в ръка и вследствие на това, вместо да останем назад да излезем все повече и повече на фронтовата линия.

Всеки човек има няколко слаби страни в характера си и интуитивни чувствува за своя морална длъжност да поведе борба против тези недостатъци, които, както ни учи окултизмът, са останали главно от по-раншните въплътявания. когато човекът е бил по-малко запознат със законите на вселената, отколкото днес. Колкото и низко да стои човек морално, в него има нещо, което му казва, що е добро и що е зло. колкото и да са различни понятията за добро и зло при разните раси и народи. Защото, докато човекът не е постигнал съвършенство, тези понятия са само относителни. Неговото становище в еволюцията му посочва местото, което му се пада. и това становище, комбинирано с добрите и лошите последици, създадени през по-раншните съществувания. му определял, местото и пътя в новото въплътяване.

Обикновено се говори за добра и лоша карма, макар че по-добри би били изразите хармонична (Wsem.Letopis_god.1_054.jpg?fbclid=IwAR0s) и нехармонична (Wsem.Letopis_god.1_055.jpg?fbclid=IwAR0s). За лоша и дума не може да става, защото целта и крайният резултата са: хармонията.

Човекът в известно време съзнава. че е негов дълг да се стреми да победи своята низша природа с всичките й недостатъци и лоши навици и по този начин да не бъде техен роб. както до сега. а да им бъде господар. И доколкото това му се удаде, той не само все повече и повече ще стане господар на съдбата си, но и те трябва постепенно да достигне господството над минералното, растителното и животинското царства, както и над природните сили. които действуват в тях. Но за да стане господар на природата, той трябва сам себе си да е победил. т. е. той трябва да може да наблюдава своята по-низша природа, своето не-аз, преходното, без егоизмът и по този начин да достигне до по-висшето аз, трайното, универсалното, егото.

Това е крайната цел на нашата земна еволюция и щем-нещем, ние трябва да вървим с тази земна еволюция. Както видехме, ние можем да помагаме или да противодействуваме. В първия случай, ние сами се докарваме в хармония с космоса, т. е. с източника на всеки живот. а във втория случай, ние се отдалечаваме от този източник и това означава дисхармония във функциите на нашето физическо тяло, смущение в нашето мислене, чувствуване и воля. и най-сетне то означава смърт на нашия физически организъм. на нашето тяло.

С смъртта на материалното му тяло, човек изгубва органите за възприятия в областта на материята, и тези възприятия изчезват за него: после той се пробужда (ражда се наново) в един за него до сега невидим света, в .звездния (астралния) свел,, който прониква на всякъде в материалния свет. намира се. следователно, на същото место, но е невидим за сетивата на материалното тяло.

Сега тялото на човека е астрално, с астрални органи за възприятия. Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло. Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место. Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние. В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това.

Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на трите свята: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята.

В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята. Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност.

Споменатите два закона управляват целия ни живот. Без тези закони. не можем да си помислим никакво логическо обяснение на различните фази в нашето съществуване, нито да отговорим на въпроса, защо един се ражда в пълна мизерия, с лош характер. болно тяло, в среда, където изглежда да е невъзможен никакъв прогрес, а друг вижда божия свят в луксозна обстановка, която му представя всички възможности да се развие, а същевременно той се радва на здраво тяло и отличен характер. Мислими ли са по-големи противоположности и може ли да се намери за това едно разумно обяснение, без да се приеме неумолимия, по справедлив закон за причината и последицата и закона за превъплътяването?

Повече няма да се спирам върху тези въпроси, но требя да подчертая, че двата закона с неразделни, единият е необходим за разбирането на другия, и двата се допълват взаимно.

(Следва).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ

Окултна хигиена и медицина

Слънцето съставлява един резервоар от жива енергия за цялата слънчева система. По отношение на земята енергията на слънцето е положителна. Тя се развива в положително и отрицателно електричество, и в положителен и отрицателен магнетизъм. А по отношение енергията на земята към слънцето, тя е отрицателна. Следователно, от съприкосновението на тия две енергии се произвожда живота на земята. Този посредник, който съединява и трансформира тия две енергии, е наречен от учените етер. Той прониква пространството и цялата земя. Окултистите го наричат животворна плазма, а мистиците го наричат Дух. И в книгата Битие (гл. I. ст. 1-2) се казва: „В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната; и Дух Божи се носеше върху водата“.

Слънчевата енергия през четирите годишни времена оказва 4 вида влияния. Пролетта и лятото представляват прилив на слънчевата енергия към земята, а есента и зимата - отлив. Този процес се повтаря и през деня - слънчевата енергия варира всеки ден в четири периода: от 12 часа среднощ до 12 часа на пладне има прилив на слънчева енергия, а от 12 часа на пладне до 12 часа среднощ има отлив. Приливът, който започва от 12 часа на полунощ, дохожда до най-високата си точка при изгрева на слънцето. Тоя прилив е най-силен и животворен. Той постепенно намалява до пладне. След това започва отливът и най-силния отлив е към залязването на слънцето. При това, според закона на движението, оная част на земята, която постоянно се обръща и приближава към слънцето, намира се в най- благоприятни условия за своето развитие. А частта й, която се отдалечава, губи повечето от тия условия. Затуй най-благотворното влияние на слънцето започва от 9/22 март и постепенно се усилва през месеците април и май, когато достига кулминационната точка на своята производителност. Всички ония организми, които са здраво устроени, се ползуват от тази енергия, а слабите организми се разтапят в нея и отслабват още повече. Един час преди изгрева на слънцето неговата енергия има психическо влияние върху човека и произвожда ободряване. В момента на изгрева тя има органическо влияние върху клетките на тялото, обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях.

Строежът на слънцето и строежът На клетките е подобен. Слънцето има в себе си три области: едната от тях образува енергията, втората я акумулира (събира) и пречистя, а третата я препраща към земята. Също и в клетките има три области: външна, която възприема слънчевата енергия, средна, която я акумулира в себе си, и вътрешна област, която я преработва и превръща на жизнена сила. Първата - външната зачатъчна обвивка - се нарича ектодерма (видимата), средната се нарича мезодерма и вътрешната, която е в центъра, се нарича ендодерма.

Сутрин ние се намираме най-близо до слънцето. Изгревът му от изток - движението - всякога показва движението на енергиите отдолу нагоре, а при залязването на слънцето енергиите се движат отгоре надолу. Това е, разбира се, по отношение на земята. И пречупването на слънчевата енергия става по особен начин: сутрин лъчите му се пречупват по един начин, а вечер по друг. Това зависи от нашия организъм. Следобед земята става негативна, енергията й преодолява и остава излишък, който не влиза в съединение. По тази причина при залез слънце ние усещаме една тъга, като да сме изгубили нещо, т.е. дали сме нещо, без да вземем. А при изгрев слънце има излишък от положителна енергия и затова тая слънчева енергия е целебна. Преди изгрева, тази енергия, която се пречупва през атмосферата, има влияние повече върху мозъка. Във време на изгрева, лъчите на слънцето, които идат по права линия, имат влияние върху дихателната ни система и върху нашата чувствителност. А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система. Затуй лечебността на слънчевата енергия е различна: пред изгрев слънце - за подобрение на мозъчната нервна система, при изгрев слънце - за уякване на дихателната система, а от 9 до 12 часа - за уякване на стомаха, т.е. през това време от деня слънчевите лъчи произвеждат целебно действие на болния стомах. А след обяд, изобщо, слънчевата енергия има малки целебни резултати.

Най-добрите месеци за обновяване са от 15 април нов стил, през целия месец май до 22 юни нов стил. На последната дата всяко растене спира. Денят може да се раздели на четири периода от по 6 часа: от 12 часа на полунощ до 6 часа сутрин - това е пролет, от 6 часа сутрин до 12 часа на пладне - това е лято, от 12 часа на пладне до 6 вечер - това е есен (до залязването на слънцето), а от 6 часа вечер до 12 часа на полунощ е зима. Поради въртенето на земята, през известно време на годината лятото на деня е по-дълго, а зимата по-къса. Зимно време е обратно.

Ние, хората на земята, трябва да следваме през живота си пътя на растенията: те разбират закона на растенето по-добре от нас. Слънчевата енергия слиза върху земята като обширна струя, опасва я от северния полюс към южния и се повръща пак към слънцето. Някои учени поддържат, че тази именно енергия е, която движи земята около нейната ос. Когато растенията усетят, че тая потенциална енергия почне да се проявява в слънцето, те напъпват, приготовляват се, а като се усили тя, те се разлистват и най-сетне, когато съвършено се засили, те се разцъфтяват и завързват, като се стремят да съберат всичката тази енергия, за да се оплодотворят. Тая енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Затуй е именно добре, когато видим растенията да напъпнат и цъфнат, в нашите осиромашели души, че наближава деня на нашето обновление. Трябва да отворим чувствата си с обич към тази животворна плазма, която ни прониква,, за да можем да приемем нейното благотворно влияние за освежаване на нашите мисли, чувства и сили.

Лятно време, от 15 април всяка година, препоръчително е да се ляга рано и да се става рано, за да се посреща слънцето и да приемате своя дял от него, тъй както пчелите събират нектара от цветята. Всеки трябва да направи опит ред години, за дасе убеди в тая истина. Не се иска сляпа вяра. Всеки сам ще си изработи свои собствени схващания и понятия за благотворното действие на слънцето. Това не е никакво идолопоклонство, а дълбоко разбиране основните закони на великата природа. Винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните закони и да разбирам, че в тях се съдържат истинските методи за нашия живот. И ако ние вървим в съгласие с тях, всякога можем да бъдем умни, здрави, силни и щастливи. Следователно, ние трябва да посрещаме служителите на природата добре. Един от тия служители е слънцето. За това псалмопевецът казва:......... и обръщаха се и търсеха Бога на ранина...“ (псалом 78) и: „Добро е да славословим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни: да възвещаваме на ранина милостта Ти...“ (пс. 92), а не казва: „вечер ще те славя Господи!“ Когато природата започва работата си, тогава и ние трябва да започваме нашата. Това е то Божественото, великото в живота, т.е. да мислим и да чувствуваме, тъй както Бог се проявява във видимата природа, а не тъй, както хората са измъдрили всевъзможните изкуствени системи и верую. Защото „верую“ в света - това е Истината, същината на живота - това е Любовта, а смисълът на тоя живот - това е Мъдростта.

По този предмет - върху вътрешната, скрита страна на слънчевата система - ще се повърнем наново. Ние считаме слънцето не като някакво мъртво тяло, а като живо същество. Да допуснем, че някой си учен човек поздравява съвременното общество отдалеч със своите гранати, какво ще бъде нашето понятие за този човек? Това ще бъде изучаване само на физическата му страна. Ако ли допуснем, че същият ни изпраща чрез някой рефлектор своите лъчи - написани поеми и поздрави или пък ни изпрати своите плодове: в първия случай енергията му ще бъде разрушителна, във втория - ободрителна, а в третия - оживителна. Сега изучаваме само двата рода енергия на слънцето. Всички болести на земята се образуват от слънцето. Тоест, ако ние сме тъпоумни и своенравни, слънцето ни поздравлява със своите шрапнели, а ако сме умни, то ни поздравлява със своите светли поеми, които внасят радост и веселие, и най-сетне, ако сме духовни и обичаме природата, то ни изпраща своите живи плодове и внася в нас зачатък на новия живот - туй, което в религията наричат възкресение.

Не искаме да разкрием на хората, че Господ им говори от слънцето. Глупавите ще разберат Господа по неговите шрапнели, умните - по неговите светли поеми, а духовните - по неговите животворни плодове. Тия плодове не са нищо друго, освен подаръци, изпратени отгоре - които Бог изпраща на човеците. Може би, някой да помисли, че това е много казано - тогава нека всеки задържи, който и да е, от тия три възгледи за слънцето - оня, който му се нрави.

Х.Х.Х.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Магическата сила на солта.

Забележителния обичай да се посоляват новородените теца и до днес се среща в някои народи. Това изглежда да е стар обичай, защото в Йезекил 16:4 четем: „ .... и във вода не си къпана, за да се очистиш; и със сол не си посолявана, и в пелени не си повивана . . .“ И това посоляване изрични се означава като едно благодеяние спрямо детето. Тук ние имаме работа с едно вярване на народната медицина, което обаче, не почива, на известните консервиращи свойства на солта, но на нейните магически сили, които както твърди вярата на много народи, запазват от нещастие и омагьосване. Според един труд върху „Значението на солта в нравите и обичаите на народите“, който канадския аналитичен психолог Д-р К. Джонс публикувал, солта се употребява за запазването на новороденото от зли демони и влияния, като за тази цел или посипвали езика на детето със сол, или го потапяли в сол и вода. Този обичай бил разпространен в Европа от най-ранните времена и сигурно е предшествал християнското кръщение. Във Франция обичаят да се посипват децата със сол до кръщението им траял до 1408 г. До скоро и в Холандия посипвали люлките па новородените със сол (Джонс дава едно съобщение от 1889 г.). Според много източници, посоляването на децата и до днес . се практикува в руска Армения и в някои планински племена в Мала Азия. При последните даже новороденото трябвало да стои посолено 24 часа! В Армения посоляването на децата е придружено от едно особено тържество. Новороденото дете добре се натърква с чиста сол и се оставя да стои така пет часа, като през това време околните му пеят и гуляят. Децата, които остават непосолени, според арменските вярвания през целия си живот биват преследвани от нещастия.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДУХОВНА ОПИТНОСТ

Факти и доказателства за силата и еволюцията

на човешката душа

*

Загадъчни истини

Един ден, през миналата есен, влиза в двора на къщата ми една простичка, угрижена женица, с обща незавидна външност и ме попита: „вие ли сте, които разбирате от духове?“ И продължи: „Посочи ми домът Ви един протестантин, който ми каза, че в тая къща имало хора, които разбирали от такива работи“.

— Какви работи? — я запитах аз.

— Е, та кой знае какви са? Нещо у нас вика, тропа, пее, свири, а па не го видиш. Човешки глас чуеш, кара се, хока, смее се, а па човек не видиш. Не би ден, не би два, три, а е вече с години и ето още продължава. Остави друго, но започна и да отегчава: сърди се, пъди, а и с камъне замерва. Почудили сме се из къщи, и хазаи и кираджии, какво да правим!

На другия ден с приятеля си, аз отидох в квартирата на тая жена, та от другите, живущи в нея, да проверя твърденията й. То е солидна двуетажна къща на ул. „Осогово“ № 51, в горния етаж на която се помещава ючбунарския телеграфопощенски клон, а в долния — семейството на аптекаря Р. В двора на това здание има и друга пристройка, в която си живее хазяина.

Най-напред ни посрещна аптекаря, който почти дословно ни разказа: „Аз не вярвам в нищо друго освен в онуй, което мога да видя и попипам. Никакви абстракции не признавам, в никакво задгробно съществуване не вярвам. Но това, което сега става с мен, като че ли ме озадачава. Говореха ми преди да наема тая квартира, че туй ставало, онуй се вършило, че из невиделица се тропало, викало, но аз като невярващ, не обърнах внимание. Като заживях, обаче, в туй помещение, още от първите дни започнах да бъда обезпокояван от следните съвсем необясними за мен феномени.

Първо. Вечерно време, като току що насядаме на трапезата, всички у дома 5-6 души, заслушаме, че в кухнята се заблъскат чинии, задрънкат тенджери, сахани и тепсии и въобще пойде такъв шум, щото човек би помислил; че някой е влязъл и с тояга всичко троши и хвърля. Затичаме се да видим, що е, но намираме всичко на местото си. И всинца помислюваме, че това трябва да е била каруца в улицата, а нам се чини, че тропотът й е в нашата кухня. — Второ. Сам в стаята си започна да се занимавам. Заслушам силни тропания на тавана, потона, стените. При все че при мене няма никой, пак стана, проверя в шкафа, под миндеря или под леглото да не се крие някой, но нищо не намирам. Уплаша се, избягвам из стаята си. — Трето. Слугинята си шета в кухнята, чуе глас „брей, излявайте из къщата, не ви ща“. И понеже слуша глас, търси някого, но никого не намира. Изплашва се и тя, и избягва. — Четвърто. Понеже всичко туй започна да става често, ние в къщи вече не се страхувахме, а хладнокръвно го посрещахме. Така, след като и на мен гласът неколко пъти в занимателната стая ми вика: „излявайте, излявайте“, а аз не му обръщам внимание, то един път се развика на толкози висок тон и с такова тропане, щото аз се възмутих и се принудих да му възразя: „Е добре, да изляваме, а къде да идем?“ — „Не, не, излявайте; ей сега излявайте“. А пък време за обед. Прибирам домашните си, вземаме гозбите и отидохме да обядваме у съседите си. Пращаме подир обеда слугинята в дома да направи кафе и да го донесе у съседите. Отваря вратата, преминва през двете антрета и отива в кухнята да прави кафето и то след като затваря вратите подир себе си. Щом влиза в кухнята, силно тропане се зачува, прохвучва камък колкото едно яйце, без да знае от де и я ударя по лакътя. Чува същевременно и глас: „Кафе правиш ха, а на мене защо не направиш“. Но момичето свикнало вече с прийомите на гласът, не се уплашило, а си довършило работата —: направила кафето и го донесе у съседите. Същата слугиня, 15-16 годиш но момиче, често пъти е слушала безнравствени приветствия от тоя глас, който я подканял в разни любовни връзки, но тя винаги се е изкикотвала и избягвала. Няколко пъти и аз с ушите си даже чух гласът, когато задяваше слугинчето и думите му бяха от такова гнило естество, щото си помислих, че ако тоя глас може да е на извънземен жител, сигурно той ще е още на същото долно нравствено ниво, на което е стоял и до като е бил жив . . .

Отправих се с другаря си О. и при самата хазяйка на къщата, която живееше в дворната пристройка. Надойдоха същевременно и жената, която бе ни повикала, слугинята на аптекаря и двама старци, мъж и жена. И всички изедно викнаха: „избавете ни от тоя глас, стига що ни е безпокоил и плашил“, като един подир друг се изредиха да откриват случаите, при които гласът им се е откривал.

Така, хазяйката, млада и жизнерадостна госпожа, пое: „Не мога и на чешмата в двора си вода да налея. Щом се доближа до чешмата, започне да свири, пее македонски, зияфетчийски песни, да вика подир мене и ми говори не прилични приказки, че съм била хубавелка, гиздава и колко ще.то да му бъде приятно да ме има“. — въобще приказки, които ме беше срам да разправя мъжу си. Бре в черква ходих, свещи палих, парастаси плащах, дано този глас се махне, но ето още ни тревожи. И важното е, че така силно вика, че и съседите го чуят, та вече ме е срам от хората.

Да не би пък някой човек да ви е задявал от негде скрит в двора, госпожо, без да го видите? — запитахме я ние.

(липсва следващата страница)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Към нашите четци

С издаването на тази втора книжка от списанието ни Всемирна Летопис, с толкова разнообразно и интересно съдържание, илюстровано с много портрети, картини и фигури, убедени сме, че задоволяваме, повече отколкото се очакваше, нуждата и интереса на нашите четци, които желаят да придобият солидни знания за живота. Съчувствените отзиви, които получаваме от столицата и провинцията и в които се оценяват добре както достойнствата на това, единствено по рода си у нас, списание, така и удивителните жертви в труд и средства, които правим в днешните извънредно тежки условия, съставляват за нас една ценна гаранция за успеха на това дело и един източник на кураж и енергия за продължаването му. И ние считаме за приятен дълг да изкажем тук на всичките тия благородни наши съчувственици и братя, които ни подкрепиха словом и делом, нашата сърдечна благодарност. Като нас, те преживяват мъчнотиите и спънките, които срещаме за преуспяването на инициативата ни в тия времена на безмерно груб материализъм у повечето българи и даже на слепота, на жалък егоизъм и неоправдано бездействие у некои уж духовни хора, и затова чувствуват желанието да ни насърчат според силите си, за да можем да изкараме кораба на народното пробуждане и свестяване на спасителния брег.

При все това, ние намираме за необходимо да се обърнем отново с този апел както към нашите, записали се до сега, абонати, така и към всички четци, които се ползват от прочитането на намерени в други ръце екземпляри от списанието. Това дело е неимоверно важно и трудно! Дълбокото проникване в човешката душа и изучването на проблемата на живота съставлява неизчерпаем извор на светлина, сила, красота и вдъхновение. Никой не се е родил на земята учен, а всички сме дошли тук да се учим. Божественото училище е неизмеримо и безкрайно! Ония, които едва сега стъпват в това училище, макар и възрастни, трябва прилежно да се учат, а на техните по- напреднали братя, които са минали вече некои от първите класове или отделения, се налага повелителния дълг, вместо да крият, от егоистични съображения, своите знания като брилянти в затворени кутии —да ги раздават на другите ида им помагат с каквото могат. Само така ще се разкъса дебелата обвивка на умствения и духовен паразитизъм и само по тоя начин всеки ще изпълни мисията си на земята. Помагайте на нуждаещите се братя, самопожертвувайте се за тях! За това никога не е късно: работете, работете, работете безкористно и предано за благото на ближния!

Като се въодушевляваме от тоя велик божествен зов, който сме поставили като мото при заглавието на списанието ни, ние каним всички чистосърдечни и добри наши приятели да ни укажат най-големо съдействие за закрепването и напредъка на това издание. Достатъчно е всеки да помисли за минута, колко труд и разноски се изискват, за да се приготви, при сегашните обстоятелства, в такъв вид и с такова съдържание, това списание. Вярно е, че българинът е привикнал до сега, поради лошото влияние на нашите училища и на нашия периодически печат, да не цени хубавото и полезното, а да предпочита евтиното, макар и най-безсмисленото, безвкусното и вредно печатно издание. Но никой не трябва да се подчинява рабски на тоя вкоренен предразсъдък! Във всяка оценка трябва да се влага здрав разум. А тоя разум диктува всекиму да разбере и признае, че при такава луксозна хартия, която днес се продава 18 лева килограмът — а тя е необходима за списанието и за красивата му външност, според техническите изисквания, и за неговата трайност, според ценността на поместваните трудове — при скъпият печат, при невероятно повишените цени на клишетата и всички други, предвидени и непредвидени, разноски, абонаментът на списанието — 80 лева годишно, плащан на срокове — е, сравнително с цените на обикновените книги за прочит и непотребни партизански списания, минимален! Щом се направи такава съвестна оценка, не може да не се затворят всички клеветнически уста, които критикуват или от простота, или от скъперничество, или пък от злоба и завист!

Ние, обаче, няма да се стреснем от подобни злоезични критики. Напротив, въпреки тях, ние с още по-голямо усърдие и ревност ще вървим напред, за да докажем на всички, че Бог благославя само добрите дела! И нашето дело все по-вече и по-вече ще се подобрява, уголемява и процъфтява! То ще се пласира масово всред българския народ, понеже той има нужда от него и ще му даде всичката си подкрепа! Нека всеки българин разпространява най-енергично това списание!

От Редакцията

* * *

РАЗНИ КНИГИ

между които и съчиненията на МАКСИМ ГОРКИ, както и голям избор най-нови български книги за прочит се намират в новооткрития магазин НЕJIJIИ в София, ул. Витошка № 33. Освен това, има и други книжарски артикули и разни манифактурни и галантерийски стоки (маркизета и др.), на цени много износни. Пристигна ни и истински английски сапун „Сънлайт“.

С почитание: Симон Таджер.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...