Jump to content

Всемирна летопис, год. 1, брой 03


Recommended Posts

Списанието в PDF

Година 1, Брой 3

(1 юни 1919 г.)

1. X. Жизненият въпрос. — Законите на развитието — Условията на истинската култура.

2. Нова Естетика. I. Зората на новия живот (песен), с ноти. II. Рабиндранат Тагор (индуски поет). Гитанджали (жертвени песнопения).

3. Д-р Р. Томсон. Расова наука. — Теория на кармоплазмата. — Произход и развитие на човека. Ч. II.

4. Сава Чукалов. По стъпките на Учителя (стихове).

5. Ал. Шишков. Химн на изгряващото слънце.

6. „Мило дете, аз те обичам“.

7. „Теория за безсмъртните....“. Карл Нисса

8. Кабала. — Предмет на Кабалата — Еврейската азбука и значението на 22-те й букви (с таблица).

9. Ив. Толев. Синархия. — Правителствата на съвременните народи — Република, монархия, теокрация.

10. Сам. Р. Уелс. Физиогномия — Строеж на човешкото тяло (с 8 фигури) прев. от англ. Вл. Каназирев.

11. Проф. Ю. Нестлер. Хиромантия — Тълкуване на линиите (продълж. от кн. I.) с 13 фигури.

12. Предсказание за смъртта на бившия бълг. министър Манушев от удавяне.

13. Графология, с факсимилета от автографите на Наполеон I, Макензен и Бисмарк.

14. Б. М. Албиог. Пред свръхчовешка вис (по случай годишния праздник на Хр. Ботйов).

15. Ив. Толев. На Христо Ботйов (сонет)

16. К. А. Либра. Астрология. — Ползата от астрологията. — Аспектите или взаимните отношения между планетите. — Силни и слаби натури. — Космосът (с два чертежа).

17. Окултна хигиена и медицина.Значението на радия за медицината (Роберт Блум) — Лечебното свойство на чесънаЕлектрически сън.

18. Духовна опитност (Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа). — I. Духът на Масане. — II. Предчувствието на една майка. — III. Особен транс. — IV. Един сън (съобщава Д. Петров). — V. Един случай в Прага. — VI. Пророчески сън в картина (съобщава Шим.)

19. Обществена хроника. — I. В чужбина: Преговорите за мир. — II. В България: вътрешните събития и предизборната треска.

20. Въпроси и отговори. Отговор на четирите въпроси от публициста N. N. в кн. I

21. Книгопис. Съобщения

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЖИЗНЕНИЯТ ВЪПРОС

Законите на развитието - Условията на истинската култура

Хората са извратили живота си, защото не разбират напълно законите, по които тоя живот се развива в природата. И отделните личности, и народите, които злоупотребяват с тия закони, неизбежно свършват с гибел. Историята на всички народи, племена и раси е красноречива свидетелка на тоя факт. За да могат нашите четци и цялото българско общество да си дадат ясна сметка за действителното положение у нас, като извлекат нужната поука за себе си - за бъдещето си подобрение и напредък - ние ще представим процеса на развитието на една проста, но релефна картина, която ще спомогне всекиму да уреди своя индвидуален, семеен, обществен, политически и духовен живот. Така, висшата духовна култура на народа ни ще изпъкне като една велика цел, достойна за благородните усилия на всеки идеален обществен и народен труженик.

Домът е началото на всяка обществена организация. Той е зародишът, от който пониква дървото, за да се разлисти, разцъфти и да даде плод. В дома основните елементи са мъжът и жената. Децата - това е целта, която стимулира дома и му дава живот. Във всичките народи изобщо се съграждат домове. Мъжът и жената влизат в един дом или както е казал Христос, двамата ще станат една плът. Това значи, че те ще създадат един общ принцип, едно цяло. Но за да Се развива, необходимо е неговите съставни елементи да са годни за това развитие: мъжът и жената трябва да бъдат здрави в телесно (физическо), умствено и духовно отношение. Ако мъжът или жената имат известни недъзи, тия последните ще се предадат и на децата. В такъв случай целта на семейството не се постига, защото бащата и майката не могат да очакват от такива хилави деца никаква подкрепа в бъдеще - нито морална, нито физическа, нито духовна. Семейството, следователно, се изражда и изчезва.

За илюстрация на тази наша мисъл, ще направим едно сравнение. Земеделецът и земята му образуват едно съчетание. Той не може без земята си, защото тя му дава потик да развива своите физически и умствени сили. В тоя случай жената представлява неговата земя, а децата - всичките негови култури (растенията, зърнестите храни, плодните дървета, които обработва, домашните животни, които му служат и пр.) Ако този земеделец не разбира жена си, т.е. почвата, ако не знае годишните времена, при които неговите култури могат да се сеят, той няма да има никакъв резултат, а ще търпи всякога недоимък, ще задлъжнее и може един ден да изгуби цялата си собственост. И земеделецът и почвата трябва да бъдат здрави, за да може от съчетанието на техните сили да се родят добри плодове. Също така той, като скотовъдец и пастир, трябва да разбира законите, по които живеят и се развиват домашните му животни, за да могат и те да му бъдат полезни помощници и слуги.

Същата аналогия може да се направи и за целия народ. Когато той почне да се развива и мине в една по-висока стадия на културата, законът ще се приложи по същия начин; народът завзема мястото на жената или на почвата, а неговите управници - мястото на мъжа или земеделеца. В термина „управници" ние включваме не само властниците, но и духовниците и учителите. Те са три категории водители на народа по пътя на културата. Ако и трите тия категории, с една дума, управниците не са здрави във всяко отношение и не разбират душата на този народ, т.е. какво той може да роди, при какви условия и в какви времена, те ще го водят по крив път и ще го тласнат в пропастта. В такъв случай, те ще изиграят ролята не на водители и работници, а на паразити, които нападат народния организъм, както гъсениците нападат дърветата, филоксерата - лозята и скакалците - другите полски култури. Народът ще боледува и линее от смукалата на тия паразити, докато стане съвършено негоден за всякакво развитие, и ще загине.

Физиологическият закон, който действува в живота на човешкия организъм, още по-ясно ще ни представи процеса на еволюцията и нейният край. В такъв случай, ние ще уподобим народа на човешкия стомах, държавниците му - на белите дробове, а духовенството и учителите - на мозъка. Предназначението на стомаха, както се знае, е да доставлява храна на тялото. Със своите десет милиона клетки, стомахът преработва храната и изпраща соковете в белите дробове, дето те претърпяват втора преработка, за да станат годни за мозъка. По същия закон народът трябва да има земя, за да я обработва и препраща изработеното във всичките свои слоеве и органи. Но ако туй обработване стане култ, само да се складират тия храни, без да се използуват, този народ ще бедствува, тъй както ако стомахът направи култ храната си, като я складира само за себе си, ще се образува затлъстяване, отлагане на веществата, стомахът и дробовете ще отслабнат, защото първият няма да получи тази енергия от мозъка, която можеше да му се изпрати чрез нервната система, понеже няма обмяна: той не е пратил нищо и не може да получи нищо. Тогава и белите дробове и сърцето няма да му изпратят кръв, т.е. оная сила, чрез която може да стане храносмилането. Така, процесът на развитието сам по себе си ще се спре: народът, който трупа богатства, като егоистична цел, скоро ще загине, защото нито държавниците му, нито духовенството и учителите могат да функционират.

Да допуснем сега, че стомахът изпълнява добре своята длъжност: след като извърши работата си, той изпрати соковете си към белите дробове - държавниците на народа - които трябва да разпределят правилно тия сокове. Но ако белите дробове задържат всичката кръв само за себе си, складират я във вреда на стомаха и мозъка, дихателният процес ще почне да се затруднява прогресивно, докато най-сетне човек умира от асфикция (задушаване). Така е и с ония държавници, които работят само за себе си: те искат да живеят и благоденствуват за сметка на народа и неговите висши съсловия, а не разбират, че по тоя начин те убиват и народа, и себе си.

Сега можем да вземем едно трето положение: ако предположим, че и белите дробове извършват добре своята работа, както стомаха. Кръвта тогава, пречистена през клетките на дробовете - а те са 3 билиона и 600 милиона клетки! - се препраща към мозъка. Но ако и мозъкът се ухитри да я задържи само за себе си, от силата, която ще се образува, тоя мозък ще се уголеми в ущърб на дробовете. Тогава умопобъркването е неминуемо, защото мозъкът, като не препраща енергията към стомаха и дробовете, няма да получава нова, па и не може да разпределя получената добре. Това именно става постоянно по настоящем, при съвременното развитие на човечеството. Всичките болести на отделните индивиди и на народите водят началото си от тия три причини: от разстройството на стомаха, белите дробове и мозъка, респ. от алчността на широките народни маси, на държавниците и висшите духовни водачи (духовенството и учителството). Народът, който трупа богатства и не ги препраща в другите части на своя организъм, се лишава от умни, добри и честни държавници и става жертва на апетитите на окръжаващите ги съседи. По-нататък - държавниците, ако използуват само за себе си всичките ресурси на народа, последният постепенно обеднява, докато най-сетне той банкрутира, а с него заедно и държавниците му. В последен анализ, ако духовенството и учителите на този народ се ръководят от егоистични интереси и не работят добре, те ще изопачат духовните му сили, ще създадат една жестока култура на насилие и заблуждение, поради което целият народ ще се изроди. И това е най-голямото падане. Следователно, между тия три фактора - народът, държавниците му и духовенството с учителите - трябва да съществува такава хармония, каквато има, при нормалния жизнен процес в човешкия организъм, между стомаха, белите дробове и мозъка.

Но по какъв начин държавниците и духовниците с учителите трябва да действуват за развитието на народа? Аналогията с дейността на земеделеца ще ни покаже това: както у него се стимулират енергиите, чрез разните култури, които той обработва, така и у държавниците се подбуждат стремежите за работа чрез разните методи, с които може да се управлява народа и да се подобрява живота му. Тия методи се коренят във вътрешната сила на народа. И както земеделецът, ако не сее земята със съответните култури, претърпява крахове, така и управниците, ако не употребяват съотвените методи, които народът може да възприеме и култивира, по същия закон ще изгубят силата си. Защото законът е такъв, че всяка изразходвана енергия в природата трябва да се навакса.

Да поясним това положение: земеделецът, който е работил през целия ден, трябва да яде най-малко три пъти дневно, за да запълни тази изразходвана енергия. Ако той се откаже да допълни тази енергия ще банкрутира органически. Ако същият, по аналогия, безразборно би използувал своята почва, без да я тори, т.е. без да й дава храна, тя по същия закон ще банкрутира, т.е. ще престане да ражда. Така е и с държавника: ако той не внася нови и подходящи методи в управлението, също ще банкрутира. Прогресът върви по един неумолим природен закон и който не се съобразява с тоя закон, ще понесе всички последици. Духовенството и учителите, ако по същия начин, не внасят нови идеи и чувства в този народ, полезни за него, неизбежно ще банкрутират. Тогава тия три категории: земеделецът, държавниците и духовенството (с учителите) ако не изпълняват заедно закона, ще претърпят обща катастрофа.

Този велик закон на развитието се прилага, в своето проявление, в закона за любовта. Земеделецът трябва да обича земята си, за да я обработва и тя да му ражда. Държавниците трябва да обичат земеделеца (т.е. народа), понеже той е земята за тях. Духовенството с учителите трябва да обичат държавниците си, понеже те са почва за тях. Следователно, културата на всеки народ се състои в това, да се пренесе енергията от едно по-низше състояние в друго, по-висше. Соковете от земята, чрез корените, трябва да преминат в дънера, а оттам в клонищата и цветовете, за да се превърнат в плодове. Това се нарича в природата растене, еволюция, култура. И в живота на един народ законът е същия: ако енергията на този народ не минава към неговия по-висш бит, към неговия дух, то в тоя народ не може да има култура. Както животът на едно дърво се обуславя на неговия плод, по същия закон и животът на един народ се обуславя от неговата духовна култура. В момента, в който той изгуби тази култура, която съдържа условията на неговото бъдещо развитие, тоя народ е осъден на израждане, заедно с всички негови членове, без изключение. Тук става явно, колко е вярно онова изречение на апостол Павла, че никой не живее за себе си и никой не умира за себе си. Или по-ясно казано: никой не се самопожертвува за себе си и никой не живее за себе си. Или: онзи, който не се самопожертвува за другите - за ближните - той не може да живее за себе си. Или: който се жертвува за ближните, той живее за себе си. И земята, която не е наторявана, не ражда, не може да произведе живот. Раждането, както и самопожертвуването, е живот. И тъй законът е: ония, които управляват народа, трябва да се самопожертвуват за него, за да живеят за себе си...

Когато земеделецът придобива тор, той не тори себе си, а тори нивата си. Управниците, които събират богатства, строят грамадни къщи и дворци, и трупат всевъзможни други имущества, не торят ли себе си? А пък, който тори себе си, всякога умира: такъв е законът... Този е смисълът, който Христос е вложил в думите си: да се отречеш от себе си - т.е. никога да не се ториш. Или, ще поясним: народът не съществува, за да тори своите управляващи, а за да бъде торен от тях. Думата „управление" значи торене, а не значи насилие или ограбване. Последното всякога подразбира „разторяване" или „разтуряне".

Ако продължим аналогията, трябва да кажем, че всеки народ има същото отношение към човечеството, както земеделецът към управляващите и духовенството, с учителите. Народите и племената съставят стомаха на общочовешкия организъм, расите са неговите бели дробове, а Бог е мозъкът. Той е великият разумен принцип, който прониква във всичко.

Трябва, прочее, да се разбере добре, че между всички области на живота има обща връзка и всичките му явления са съединени с последователни причини, които произтичат от насоката му. Следователно, ако един народ стане материалистичен, т.е. в него стомахът е взел надмощие, то непременно ще се появи известна дисхармония в духовния бит на самия народ. Ако народът стане чувствен изключително за себе си, което съответствува на функцията на човешките дробове и на кръвообращението, то самите условия на живота ще бъдат разрушени от тая чувственост. Но и обратното, ако народът стане извънмерно духовен, без оглед, което може да се изроди във фанатизъм, ограничение на идеите и егоизъм, то непременно той ще се спъне в духовното си развитие. От това гледище обществото и неговите дейци трябва да разбират своето призвание: земеделецът да разбира длъжността си, както стомахът - своята функция, управляващият да изпълнява дълга си, както белите дробове, които пречистват кръвта, и духовенството с учителите - всички трябва да разбират своето предназначение. Те трябва да не живеят за себе си, а за другите. Когато тия три категории разберат и хармонизират отношенията си едни към други, може да се създадат условия за новата култура на човечеството, в която всяко насилие, аномалия и анахронизъм ще изчезнат. И тогава ще имаме оная пълна проява и израз на обществения, политическия, културния и духовния живот, които са желателни, защото всички хора ще могат да участвуват в използуването на общите блага, както всички организми се ползуват от слънчевата светлина и топлина.

Сега нека всеки си зададе питането: съществуват ли такива условия за духовна култура у нас? Държавниците ни, заедно с духовенството и учителството, схващат ли напълно своето предназначение? Какъв е дългът им и работата, която им предстои?

X.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЗОРАТА НА НОВИЯ ЖИВОТ

(песен)

Зора се чудна зазорява,

Зора на светъл нов живот,

С великолепие огрява

Поспрелия се наш живот.

В новия светъл тоз живот,

В новия светъл тоз живот,

Живот на любовта,

В новия светъл тоз живот,

Живот на благостта,

В новия светъл тоз живот,

Живот на радостта.

И птички въздуха изпълнят

С възторг и сладки песни в хор,

Хармонията да допълнят

В големия небесен двор.

В новия светъл тоз живот и пр.

Трепти зората лекокрила

И буди нашите души,

Като любяща майка мила,

Подканя всекиго: „Стани!"

В новия светъл тоз живот и пр.

Лъчи от любовта ни вливат

В гърдите жива топлина,

Със сладка вяра ни повдигат

Във крепост и виделина.

В новия светъл тоз живот и пр.

О тези лъчи от Бога идат,

Те пълнят нашите сърца,

И шепнат сладко, как Той вика:

„Елате, моите деца!“

В новия светъл тоз живот и пр.

Wsem.Letopis_god.1_056.jpg?fbclid=IwAR0s

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Рабиндранат Тагор.

ГИТАНДЖАЛИ

(Жертвени пъснопения)

Продължение от кн. 2.

13.

Песента, с която дойдох при Теб, е останала неизпята до днес.

Аз прекарвах дните си в настройване и престрояване на моята лира.

Ритъмът ми се изплъзваше, думите не се нареждаха, както трябва; само сърцето ми се късаше от неутолима жажда.

Цветенцето не се разкриваше; само вятърът се носеше с въздишка.

Аз не виждах лицето му, не схващах гласа му, а само чувах тихите му стъпки по пътя пред моя дом.

Дългият ден измина в приготовление на мястото му; но светилникът не бе запален, и аз не можах да го приема в моя дом.

Аз живея с надеждата да го срещна; но тази среща още я нема, още я нема.

14.

Желанията ми са много и викът ми е жаловит, но Ти всякога си ме спасявали със суров отказ. И с тази мощи а милост е проникнат целия ми живот.

От ден на ден Ти ме правиш все по-достоен от ония прости, велики и непросени дарове, които ми изпращаш — тия небеса, това те.го, и живот, и разум — като ме ограждали от напастта на прекалените желания.

Има часове, когато аз безсилно се измъчвам, има часове, когато се пробуждаме и бързам към целта си: но Ти неумолимо бягаш от мен.

От ден на ден Ти ме правиш все по-достоен да Те приема напълно, като ми отказваш всеки час и ме ограждаш от напастта на слабите, неверните желания.

15.

Аз съм тук, за да Ти пея. В Твоите чертози има за мен един кът.

В Твоя свет нема работа за мен: безполезният ми живот може да се излее само в безцелни звукове.

Кога удари часа на безмълвната служба на Теб в тъмния среднощен храм, о повели ми, Владико, да представя пред Теб със песнопение!

Когато в утринния въздух звучи златна арфа, удостои ме с Твоя зов!

16.

Аз съм призван на тоя световен пир, и животът ми е благословен. Очите ми виждаха и ушите ми чуваха.

На мен се падна да играя па тоя пир, и аз направих всичко, каквото можах.

Сега аз питам: дошъл ли е, най-сетне, часа, когато мога да вляза и да видя Твоя лик и да Ти принеса в жертва безмълвното Ти приветствие?

17.

Аз чакам само позволението Ти, за да се предам, най-сетне, в ръцете му. Ето защо съм виновен в толкова грешки.

Прибягват към закони и правилници, за да ме свържат яко; но аз все им избягвам, защото чакам само позволение, за да се предам, най-сетне, в ръцете му.

Хората ме осъждат и ме наричат безучастен; аз не се съмнявам, че са прави в тия свои осъждания.

Пазарният ден се свърши, и работникът е свободен. Ония, които напразно ме зовяха, се отдалечиха сърдито. Аз чакам само позволение, за да се предам, най-сетне, в ръцете му.

18.

Облаците се трупат и светлината се помрачава. Уви, моя любов, защо ме принуждават да чакам самичък при вратата ?

Посред полудневните ми трудове аз живея в тълпата, но в тоя мъгляв и тих час аз принадлежа само на Теб.

Ако Ти не ми откриеш лицето Си, ако ме отхвърлиш, не зная, как ще прекарам тия дълги, дъжделиви часове.

Аз гледам далечната тъмнота на небето, и плача, и сърцето ми блуждае с неспокойния вятър.

19.

Ако Ти мълчиш, аз ще напълня сърцето си с Твоето мълчание и ще му се отдам. Аз ще пазя тишина, като звездна нощ, която не затваря очите си и смирено навежда глава.

Утрото непременно ще дойде, мракът ще изчезне и гласът Ти ще се пролее от небесата в златни потоци.

И словата Ти ще прозвучат с песни от всяко гнездо на моите птици, и твоите, мелодии ще се разцъфтят в гористите ми гъсталаци.

20.

Уви! В деня, когато цъфтеше лотосът, мислите ми блуждаеха нейде далече, но аз не знаех това. Кошницата ми остана празна и цветето остана незабелязано.

Само но нявга тъгата ме обземаше, и аз се пробуждах от дрямката ми и чувствах сладката следа на никакво благоухание в южния вятър.

Тази едва уловима сладост измъчваше сърцето ми с желания, и струваше ми се. че това бе горещото дихание на лятото, което търсеше да се въплъти.

Аз знаех тогава, че то е толкова близко, че бе във мен и че тази съвършена сладост бе разцъфтява в глъбината на собственото ми сърце.

21.

Аз трябва да сляза в лодката. Уви, мъчително часовете минават на брега!

Пролетта цъфна и се скри. И ето, натоварен с увехнали и непотребни цветя, аз чакам и се измъчвам.

Вълните зашумяха, и по сенчестата пътека леко падат жълтите листа.

Каква пустош! Не чувстваш ли трепетите във въздуха, отзвукът на далечна песен, която долита от другия бряг?

22.

В дълбоката дрезгавина на дъждовния юли с нечути стъпки бродиш Ти, безмълвен, като нощ, от всички скрит.

Днес утрото закри очи. безучастно към настойчивия зов на бурния източен вятър, и гъст покрив обви вечно-спящето лазурно небе.

Песните на гората замлъкнаха, и вратите на домовете се затвориха. Ти Си едничък пътник в тая пуста улица. О мой единствени приятелю, о мой възлюбен, вратата на моя дом са отворени — не отминаван Ти, като съновидение.

23.

Ти не Си ли у дома в тая бурна нощ, на пътеката на любовта, приятелю мой? Небесата въздишат, като отчаяни.

Аз не мога да спа тази нощ. Не веднъж отворих вратата и поглеждах в тъмнината, приятелю мой!

Нищо не се вижда отпред. Къде ли се простира Твоя път!

По задрезгавилия ли се бряг на почернялата река, но отдалечената ля крайника па мрачния гъсталак Ти бързаш към мен в неверната тъмнина. приятелю мой?

24.

Ако денят гасней, ако птичките не пеят, ако утихне умореният вятър, обгърни ме с покривалото на гъста тъмнина, както си обгърнал земята с покривалото на съня и нежно си скрил листенцата на поникналия лотос в дрезгавината.

От пътника, чийто таржик е изпразнен много преди да довърши странствуването си, чиято дреха е изпокъсана и отрупана с прах, чиито сили са изтощени, снеми позорът и бедността. и обнови го, кат цветец под сянката на кротката Ти нощ,

25.

В нощта на умората желал бих да заспя безбурно с надежди за всичко на Теб.

Не принуждаван отслабналия ми дух в оскъдното ми служене на Теб.

С това Ти нахвърляш покривалото на нощта на морните очи на деня. за да оживиш неговия поглед с нова радости при събуждането.

26.

Той дойде и седна редом до мене. но аз се не събудих. О нещастие! Какъв ужасен сън сънувах аз!

Той дойде в тишината на нощта; в ръцете си Той държеше арфа. и моите сънища звучат като нейните мелодии.

Уви, нощите ми са тъй безплодни! Ах, защо не виждам аз Тогова. чието дихание ме докосва на сън?

(Следва).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Д-р Р. Томсон.

РАСОВА НАУКА

Теория за кармоплазмата —

Произход и развитие на човека

II.

Ще приложим сега така изведената теория към историческите факти, за да видим, дали може тя да ги обясни но един задоволителен начин.

Да хвърлим най-напред един поглед върху държавната организация на Месопотамия, такава, каквато е била тя през времето па първите вавилонски династии. Първите паметници, намерени в областта между двете реки. са още на един несемитски език, който по-късно бил наречен шумерски. Характерът па тоя език е аглутинирен1). Неговата структура коренно се различава от тая на семитските диалекти. Към 3000 г. пр. Хр. се явяват семитските вавилонци и веднага се намирате. в притежание на една висока култура. Историята на шумерците е още твърде малко известна, но може да се предположи, че те обхващали различни народни слоеве, може би също и подраси. които, отслабвайки все повече чрез дегенерация и смесване, са били просмукани от нападащите от Арабия семити. Най-старите за сега познати надписи произхождат от царете на Лагаз в южна Вавилония и от тия на Ур, Урик и Киш, градът на дъгата. Всички тези надписи са на шумерски език, от което става явно, че тая раса още не била напълно просмукана от немитите. Вероятно, настъпващите семити все повече са изтиквали шумерците към юг. Това заключение се прави въз основа на факта, че шумерския писмен език е значително по-дълго време запазен в южна Вавилония, отколкото в северна.

За да се изучи съобщителната и стопанската организация през времето на Хамураба (цар Хамураби) и неговите предшественици, достатъчно е да се скицира живота в един от най-старите градове на северна Вавилония. Стария Сипар, градът на северо-вавилонския Бог на Слънцето, 2 часа и половина от Ефрат, 12 км. северозападно от мястото, дето се пресичат меридианите 42° дължина и 33° широчина от Париж, бил един от най-важните градове в Ефратската долина. V. Scheil, в известното свое съчинение върху Синар, ни дава ред ценни указания за обществения живот на тоя град. Тия указания значително бяха разширени и допълнени от „Липарските писания“, които Th. Friedrich публикува в Инсбург. Ние виждаме Хамураба и неговите предшественици да възкръсват и се радваме на будната дейност, която е оживевала днес тъй тихите места. През добре пазените, врати на града влизат търговски кервани, селяни със своите продукти, хора, които имат работа в съда или в банките и всички отиват на главния площад. Там се намира борсата — „бит цибин ина махиратим и на рибитим ша Сипар“. Тук се продавали храни, жита, палмови продукти, метали, килими. платове, местни и чужди индустриални произведения, полици, ипотеки, чекове. Изплащанията ставали или в натура. или в брой, но също и по пъти на предплащането в някоя банка, чрез задължаването на купувача с покупната. сума. или чрез полици. Тази търговия се е посредствувала от по-големи и по-малки банки. Такива били: частните, фамилните, еснафските, храмовите, а освен това имало разменни бюра от всякакъв род. Деловодството на банките обхващало заеми срещу депозит, имот, поръчителство. полици, ипотеки върху очакваната печалба, върху очакваната жетва, върху скотовъдството, върху търговските сделки. При това се смятали и лихви. Борсовите спекулации се правели с имоти и земи. с вносни и износни ценности, с храни, дървено масло, палмови продукти, вино, добитък и роби. При това, вземало се е под внимание и пристигането на керваните и корабите. Златото и среброто били в обръщение, но монетни пари още не е имало. Поради липса, на благородни метали, свързана с невъзможността да се изпращат изплащания на по-далечни разстояния, явили се професионални посредници. Те отначало били в услуга на големия капитал, но носле завладели паричния пазар и поставили капитала в своя услуга.

Заедно с културата, семитските вавилонци възприели и законодателството на своите предшественици, и кодекса на Хамураба при тях получил вид на обичайно право. В него се намиращ, закони за обвинители, свидетели, съдии, за кражба, нападение, грабеж, за войската, за системата на управлението, за полетата, за поверен имот, за семейството, за обидите, за постройката на къщи и кораби, за наемниците и робите. Тия неща показват. че това била една значителна култура, която била възприета от вавилонските семити и, след като последните били погълнати, преминала в кананитите. През време на тия преобразования в населението ставали безброй борби между север и юг. Южновавилонските градски князе към 3000 г. пр. Хр. били в постоянни вражда дотогава, докогато едни от тях станали по-могъщи и образували по-големи царства. В същото време на север  намираме голямото семитско-вавилонско царство, цъфтящето време на което било при царуването на Саргена и Нарам-Линза. Враждата между юг и север продължава, докато най-после с първата вавилонска династия семитските вавилннци изчезнат и дадат място на втория семитски свят, на кананерците. От този момент започва упадъка на създадената от шумерците семитско-вавилонска култура. Със смесването и напредващата дегенерация търговията и съобщенията западат и със смесването с дегенериралите родове трябвало и последния слой, кананайския, бързо да изчезне.

В Египет намираме основателя на първата династия, Менес, една особено благоприятно представена от преданията фигура. Той навярно се е преселил от Типис в Мемфис, изнамерил е буквите, водил войни с либерийците и т. и. Преданията за Менес отговарят на факта, че египетската култура, подобно на вавилонската, отначало се е развивала самостоятелно и в основата си тя показва еднакви черти с вавилонската. Може също да се приеме като сигурно, че разширените търговски сношения през времето на Гудеаса във Вавилония били създадени от преди-семитската раса. В това време Лагаза бил един от центровете на търговията между Персийското и Средиземното море. Може също да се докаже, че е имало корабно съобщение с Арабия, следов., на Персийския и Индийския океан. Изследването, освен това, доказва. че през времето на „Негада“ се борили две от различен произходи племена, от които едното завладяло другото. Победените са също една смесена раса, между африканци и азиатци, и изглежда, че владеещите родове пренесли културата в Египет. От тези отношения става явен немаловажния факт, че, първо, към 3000 г. пр. Xр. египтяните съществували и второ, че неприятелите на египтяните били на север и североизток. Най-старите известни раси от по-раншни родове в Египет са трогодитите. Последните, обаче, не били негри, но светлокожа раса. Негрите днес вече не се считат за първи жители на вътрешна Африка, но изглежда. че в старите времена те дошли в Африка по пътя Бад ел Мандеб, както след тях направили и хамитите. Освен това. потвърдено е, че в Африка са живели джуджета. Като се свържат всички тия факти, ще се види следното движение на слоевете в Египет: светлокожите били първите, които изтикали най-старото местно население от север към юг. Последните постепенно подивявали и се изродили в джуджета. Светлокожите раси дошли в Египет от североизток. Те били с по-висша култура и имали вече писменост. Откъснати от тях части достигнали до „морските страни“ и основали шумерската култура. От това време датира никога след това непрекъсваното сношение между Месопотамия и Египет. Тези светлокожи раси. поради своето изолирано положение, трябвало да се смесят с расата на джуджетата и затова клонели към бързо израждане. Тази изолираност се дължи на нахлуванията от Азия. Това обяснява и сходството между трогодитите от Египет и тия от изток. Под натиска на това ново нахълтване те се оттеглили на юг. Това изместване се е извършило сигурно в дълъг период от време, защото изглежда, че, през времето на нагадите, както победените така и победилите раси вече били смесени с азиатски елементи. Победителите азиатци приели културата на своите предшественици, но тя не останала дълго време в тясно притежание, защото натиска от Азия изтиквал намалелите вече белокожи от култивираната долина на Нил към изток. При тия обстоятелства светлокожата раса се изродила в трогодити. Азиатците пък от своя страна търсили съприкосновение със север, тъй като за тях произходът им от север бил известен. Преданията съобщават за тези процеси, като разправят, че Менес се премесиш, от Тинис в Мемфис и там основал старото царство. Нему се отдават и всички културни придобивки на по-раншните времена. Чудно изглежда, че Менес трябвало да избере именно Мемфис за своя столица. Вероятно, Мемфис бил един от центровете на предиазиатската култура и той заемал едно такова место, каквото в Месопотамия Ур, Лагаз и Ериду. През течението на следната епоха ние виждаме азиатската смесена раса от времето на Негара и Менеса да се разпространява към север. В Хелиополис се въвежда службата на Мневис, а в Мендес тая на светия Виддер, — така съобщават преданията за втората династия. При третата династия изглежда. че либийците пак придобиват първенствуващо положение. Тогава започва строенето на пирамидите, което при четвъртата династия достига своята кулминационни точка; благородните и в смъртта придружавал фараона, който през живота им е давал подкрепа, служба и богатство. Изглежда, че до шестата династия египетското царство остава запазено от нови расови борби и клерикално-феодалната система на управление достига своето най-пълно развитие. Както съобщава Уна в своя надгробен надпис в Абидос, управлението на държавата през времето на Пепис I било разпределено в ръцете на князете, на главните ковчежници. на най-близките приятеля па двора, на губернаторите и градоначалниците на южните и северните сиряни, на началника „на златото“, на началника на жреците и на храмовите богатства. Същевременно ние виждаме в тая епоха смесената раса все повече да дегенерира, напредък не се забелязва никакъв, а в старите форми на управление се работи по-нататък, точно тъй, както стана с царството на шумерците при идването на вавилонцпте: единството на държавата при шестата династия изглежда да изчезва и египтяните образуват ред отделни държави, от които ту една, ту друга взема надмощие. Около това време започва упадъка на последните останки от останалите на изток смесени раси; ние чуваме за войни с Нубия — навярно, пак е имало нападения от страна на азиатците към делтата. В времето на единадесетата династия за пръв път се явява Тебен като южна резиденция. Търговските сношения с Арабия може би още продължавате. Един надпис в Ханамат съобщава за една търговска експедиция, която до първото море предводителствувал Неун, един чиновник на фараон и Сеанкара. След много борби, Аменемат I, първия фараон от дванадесетата династия, се добрал до властта: той, може би бил един признат от двора принц, който полека-полека успял да реализира своите честолюбиви планове. От всички страни започвал, да нападат чужди раси, бедуини настъпват от всички пустини, забелязват се нубийцн и трогодити: едва Исернесен III можал да възвърне южните граници до втория Катарак; при Зомне и Кумне още са запазени укрепленията, които той построил. За съобщителната и стопанската организация на това време ни съобщават намерените в Кахун папируси. Отслабналата вече смесена египетска раса не могла да противостои дълго на тези влияния и на нахълтванията на жизнеспособните азиатци и така виждаме едновременно азиатците да покорявай. Вавилония, а хиксосите Египет и да приемат културата на подчинените. Расата, към която принадлежали победителите, била нито семитска, нито индогерманска. Освен това, не е доказа и семитския произходи, и на живущите в същото време Касу във Вавилония. На изток, вероятно, се явили големи народни движения, които изтиквали старите смесени раси. и Хиксос и Касу завладели Мала-Азия. Те били изместени от започващото индогерманско движение. По-нататък. в течението на историята виждаме последната от народните вълни, индогерманската, да взема надмощие в Месопотамия. Разкапалите се и все повече дегенериращите семитски подраси не могат вече да оказват противодействие и към 525 г. намираме целия преден изток в притежание на индогерманските перси, които от своя страна гребало да отстъпят на елините. През време на елинската епоха старото царство възкръсва и ние виждаме търговията и пътуванията, изпълнени с арийски дух, да вземал широки размери, земеделието да процъфтява и в александрийското училище да се предава стара и нова мъдрост. Но арийското кръвоосвежаване малко трябва да е помогнало. Четвъртия семитски поход подчинил нови смесени раси, семитската култура се задържа за известно време в застой и. инфектирана от подрасите. след късо време пропада. Нито в Вавилония, нито в Египет семитите някога са били носители на културата, всички свои придобивки те дължат на предисемитските раси. От друга страна, на твърдото придържане към старото, което е свойствено на семитската раса. се дължи запазването на вавилонската култура, която те ни са оставили като най-велик спомен за високите дарби и образование на предисемитската светлокожа раса, така щото днес може да се говори за един панвавилонизъм в тоя смисъл, че на младия арийски свет е било дадено арийско наследство, което той приел като верен пазител и увеличител, следвайки принципа за целенността, като го е поставила в услуга на напредъка на човечеството. Едно е, обаче, напълно ясно и безспорно, че всички по- големи преобразувания се предхождали от дегенериране на старите раси и образуване на смесени раси. С това цялото развитие на човечеството е било и ще бъде водено и направлявано от расовия закон. Ние виждаме, че правото и законът не влизат внезапно в живота, но че те представляват един явил се по силата на културните и социалните условия неизбежен продукт на развитието. и че едва ли некоя област на обществения живот е тъй тясно свързана с явяването и изчезването па расите, както правото. И правните възгледи на народите могат да се схващат като кристализирано съдържание на тяхното културно развитие. Както образуването на кристала започва в една точка, около която последователно се натрупван, единични кристалчета, като при това на развитието на некои от тях бива попречвано от някакви влияния и те пропадат. и както при напредването на процеса на кристализацията се нареждан, все повече и повече кристали, при което много биват унищожени, за да се получи най-после фигурата на прекрасния кристал. който се явява прел, нас със своя разнообразен блясък, така се нарежда и живота на расите, изхождайки от една точка и натрупвайки обичай след обичай, закон след закон. И както в живота на кристалите само чистото вещество може да влезе в състава на съвършения кристал, така също само най-чистата, най-първата, най-благородната раса достига реализирането на крайната цел — всички други трябва да изчезнат.

Прев. Л. Р.

________________________________

1) Аглутинирен език е този, при който думите, за да се изрази отношение между тях, просто се прилепят една към друга, без никаква връзка.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

САВА ЧУКАЛОВ

ПО СТЪПКИТЕ HА УЧИТЕЛЯ

Със благ и кротък поглед той скита се незнаен,

Самотен по света,

Как чудни са словата, що леят се спокойно

Из благите уста.

*

Той учи да възлюбиш живота, и човекът

Да бъде кат дете,

В сълзи и смях да бъдем доволни, че сълзите —

От Бога са и те,

*

Че тоз, що във живота за себе си живее, —

Изгубил е целта

И приживе умрял е. А тоз що мре в живота,

Живее във смъртта.

*

Разбира той езика на птиците, копнежа

На полските цветя,

Тъгата на звездите и шепота потаен

На горските листя,

*

Със благ и кротък поглед той скита се незнаен,

Самотен по света,

И учи, че в живота смърт няма, че едно са

Животът и Смъртта !

Петербург, 914.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ал. Шишков.

ХИМН НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ

Светлина! Нежно галене по сънливите очи на деня! Сладък трепет, що пълни вселената!

Утро!

Усмивка премина по сънливото лице на земята и го озари при изгрева на Божията сянка. Целувката на твоите първи лъчи блещи по лицето на цветенцата.

Ликът на Логоса! Колко се радва душата ми, дето те виждам пак! Както лилията разгръща нежните си листенца, за да погълне животоносните твои лъчи, така моята душа копнее за тебе, за да опресни силите си. Като весела пеперуда, тя разперя криле и лети, къпейки се в океана от твоята светлина.

Тъгата изчезва от коронката на лотоса при появата на твоя диск горе; ликуване се предава от лист на лист, от цветец на цветец и от тревица на тревица.

Грей и свети на чадата си! Грееш и светиш ти еднакво на всички свои чада, и добри и зли; еднакво милваш, както праведния, тъй и нечестивия. Сърцето е кораво и изсъхнало — нека се учи от твоя пример на състрадание; нека се учи и то да прощава и еднакво да обича всяко твое създание.

Никой не е виждал още твоето лице и малцина са само, които знаят как то изглежда. То ме наблюдава през целия

дълъг ден на моя живот. Аз треперя от страх пред твоя поглед, както трепетликата трепери, без да знае кой праща зефира. Тя него вижда. Треперя, да не би да свърна от Пътя, който Учителят ни показа. Защото твоето лице е навред: внедрен в нещата ти питаеш пъпката до разтварянето й и цвета, докато даде плода си. Навред си! Да мисля зло дори ме е страх. Защото ти ще узнаеш това от цветенцата, които те пресрещат сутрин. Tе ще ти разкрият мислите ми, когато идваш сутрин да ги китиш с мокрите си бисери. Ще ти обадят това птичките, които в утринното море от безмълвие идват да ти пеят славословието си.

Светлина! Неизразима радост! Нещастни слепци!

Както палмата, що ураганът превива, копнее за безветрието, за да падне в обятията на спокойния зефир и да му се оплаче, така моята душа копнее за твоята светлина. Не спя, щом наближи часът да изляза и разложа даровете си по росната зеленина. Тогава, коленичил, аз ти ги поднасям и моля да ги приемеш.

Все ти даваш и все ти ме обсипваш с дарове — приеми и ти от мене един път нещичко! Малък е твоят храм, ти го препълни с дарове и аз все още приемам. И сега аз ти нося дарове. Най-напред приеми два бисера от уморените ми очи, които от призори въздишат за тази минута. Вземи ги, не ми отказвай. Те ти носят моята преданост, те са залог на моята преданост; те са, може би, единственият израз на това, що става в най-съкровените кътчета на битието ми, в скритите гънки на душата ми.

Нося ти даровете си. Дочаках пак часа, когато твоята огнена колесница ще разтърси небето и златоструйни потоци ще прозрат през облаците.

Плаче детето, когато майката му отнеме гърдата, и радостно протяга пак ръчички, когато я види сутрин да приближава към люлката.

Ела в мен със страшното си величие и гледай как съм се приготвил за посрещането ги. Слез и във всичките мои братя и събуди във всички любовта си. със своето върховно присъствие долей слея на тяхната лампа, за да могат да виждат, да могат да дирят слепци. със своите огнени милувки изгори всичко в техните храмове, всеки недостоен накит по стените им. Преди да се потопиш в огнените прегръдки на запада, напомни ми пак защо съм тука!

Ти си и при падналия и при светията, но мен ме е срам да те придружа до жилищата им.

Знам, знам защо съм на земята, дето Учителят слезе, да ни посочи Пътя. Знам, знам Пътя! И когато Пътя ми се струва труден, аз дигам очи към Тебе. Когато орачът се умори и пот избие на челото му, той подига очи към големия огън над главата си. Защо трепериш тогава, сърце? Защо трепериш, като лиян при целувката на зефира?

Неизразявано и неизразимо!

Дигам очи. Ти ме поразяваш с величието си, Треперя, както детето, когато бащата го води за пръв път към скамейката: то трепери от страх, от вълнение и от радост. Мене ме води Учителят и ме изправя пред тебе. Аз съм поразен, и приготвената песен замира върху треперещите ми устни. Аз треперя и се повалям в праха, както ръженият клас след силна градушка.

Ти гледаш отгоре как се раждаме, умираме, любим се, мразим се и се убиваме в твоята аура!

Отварям прозорците на храма си. Влез, влез! Гол, като на брега на свещената река, заставам аз пред тебе. Захвърлям накитите си, защото ми пречат да легна в праха пред твоето лице.

Има ли и друг някой да е коленичил като мене днес? Простри бащински ръка и го погали, а след това — и мене! Вземи моя живот и го потопи в своя океан, в неговата пълнота.

Долавяш ли въздишките на ония, които копнеят за твоята мъдрост, и ликуванията на ония, които са съгледали вече вратата на Пътя ? Бащата има много синове, но само малцина от тях обичат често да спират погледа си върху неговото лице и да му благодарят. Те не го виждат, защото тяхната къща е тъмна. Нека искат светлина от баща си !

Прогърмя твоята огнена колесница по гигантския двор на мировия храм с азурени колони и с азурени накити, и ти си готов да погледнеш милостиво на ония, които са побързали да ти донеса даровете си. Най-напред ти благодарят птичките, като се надпреварват да ти пеят от всяко клонче. Аз идвам едвам в седмия час, когато тържеството на твоето посрещане се е вече свършило. Закъснях. Работната пчела вече ухажва цъфналата китка, а аз едвам сега разтварям вратата на храма си!

Пак ли носиш дарове? Благослови ония, които дръзват да ги приемат, но благослови еднакво и ония, които ги приемат, без да ги виждат, без да знаят какво приемат, а само ги намират призори пред леглото си. Слепци, нещастни мои братя !

Прие ли жертвата ми, Отче? Уви! не нося почти нищо. Ако искаш, вземи одеждата ми, изтъкана от суетност и гордост, която за малко съблякох, защото ме беше страх да не оскверня жертвоприношението си. Вземи я и я изгори, като сам си доставиш жертвения огън. Друга жертва нямам, освен няколко бисери по ресниците си—тях ти принасям. Приеми ги, защото този дар е много скъп — от дъното на храма си ти го нося, от най-съкровения кът на неговата Светая-светих.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мило дете, аз те обичам...

Мило дете, аз те обичам!. . . Колко скъпо си ми ти за сърцето! Аз обичам твоите дълбоки, хубави сини очи; твоята светло-руса, къдрава коса; твоите сочни и закръглени червени бузички!. . Обичам да галя твоята чиста, искрено-любяща детска душа; обичам твоето сладко бръщолевене и чуруликане, като се опивам от милата ти и незлобива приказка ! . . Скъпо чедо! сладък плод на нежна любов . . . Колко мило си ми ти на сърцето!. . Аз те обичам от дълбочината на душата си! . . .

И когато пролет те виждам да тичаш, играеш, пееш и се веселиш между разкошните цветя на родните полета, моята душа се изпълва със сладки чувства и аз започвам тогава да се питам: не си ли и ти такъв хубав, разкошен майски цвят, каквито са всички нежни божии цветя?! . . Какво е разкошната пъпка на алената роза, току що започнала да разтваря нежни листица, пред твоята сияеща душа?! . . Какво е нейния приятен аромат, който пълни с благоуханието си животът ни от дълбокия резервоар на своята чиста, искрена любов?! . . Нима меките красиви цветове на розата са по нежни в трептенията си, от сияещите чисти трептения на твоята детска аура?!.. Нима тя не трепти много по-нежно и от най-нежния розов цвят, на когото ние сме привикнали да се любуваме с нашите слепи очи?! . . А лазурния ясно- син цвят на полския синчец, нима може да се сравни с дълбоката, божествена чистота на твоята ангелска душа?! . . Каква чиста вяра блика из нея към всичко: към доброто, към хубавото, към прекрасното?!. . А диамантовия блясък на току-що пробуждащия се дух в тебе, вложен от Бога като скъп бисер, който започва да сияе като младенец в ореола на своето величие, нима може да бъде засенен и от най-скъпия брилянт, на който ние сме привикнали да се любуваме с нашите несъвършени очи?! . . Нима сиянието на духа ти, кое го блести с една неизмерима величина — изразена в кротостта, нежността и любовта на сърцето ти; в искреността, чистотата и непорочността на душата ти; в съвършенството, изразено чрез тебе у човека; в Бога у нази, — нима, питам аз, може да се сравни всичко това с нещо, което да е по-хубаво, по-мило, по-велико . . . познато нам чрез нашите груби физически чувства?! . . .

О, дете! . . Чисто си ти! Божествено си ти! . . Чисто си ти като Бога, като ангелите, като херувимите, като всички благородни, чисти, възвишени творения на божествения Дух . . . като най-хубавите създания във вселената!

И когато аз те виждам весело и безгрижно да припкаш по полето, като волна птичка . . . Когато аз те виждам да гониш шарената пеперуда, цяло сияещо от радост и безгрижие ... да се плениш до захлас от нейната красота . . . Когато аз те гледам как милваш и галиш кроткото агне, как късаш и береш хубавите цветя; как невинно кичиш русата си главичка със синия синчец, милият карамфил и нежната теменуга! . . Когато аз те гледам с каква доброта на очите, с каква чистота на сърцето и с каква искреност на душата отплащаш ти — и то така скоро — на обидата с прощаване, обида може би кръвна за мене, която ще буди в моята душа до самия гроб злобата на отмъщението . . . Когато аз гледам всичко това, мен ме обхваща тогава едно страстно желание да те стисна, да те прегърна, да те целуна . . . ала с такава целувка, щото да изсмуча от дълбочината на сърцето ти неговата невинност ... От дъното на душата ти нейната непорочност! . . Да се опия от тях! да се възродя чрез тях! . . Да заживея в тебе; да се пропия от тебе ... да стана и аз кат тебе — дете!. .

И колко би било тогава хубаво и възвишено, щото ти и аз да станем едно цяло! .. Как тогава ние, съединили узрелия дух с невинната, чиста кристална душа, би изпитали истинско блаженство от всичко и у всичко в света! . . И нещат ли тогава да разтворят за нас устата си малките цветя и да ни разкажат за хубавото, за тайното, за великото в природата ; за което ние така малко знаем, и към което до сега сме биле глухи, слепи и бездушни!. . И нещем ли тогава ние да ви- дим и разберем дълбоката тайна на световната радост-скръб. . . дали нейния корен не е в естеството на нашето несъвършенство?!... И нещем ли тогава да разберем, че жертва, грамадна жертва се изисква във всичко за нашето повдигане и усъвършенствуване!? . . . Жертва, ала жертва без корист, . . . жертва без страдание,. . . жертва чистосърдечна! . . И нещем ли тогава да изпитаме великата скръб, ала в същото време неизмеримата радост и щастие, що тя носи за душата ни, когато познаем този неизменен  и вечен закон на жертвата, наложен с една желязна необходимост в света, във вселената, за неговото повдигане и нейното усъвършенствуване! … И колко мили, колко хубави, колко приятни ще ни станат тогава: и човеците, и животните, и цветята, и тревите, И реките, и горите, И птичките — дивната нам околна природа, и незнайната, необятна вселена! . .

О дете! Чисто си ти! .. Невинно си ти! . . Обичам те аз от дълбочината на душата си !.. Всели се в сърцето ми! . . Да бъдеш благословено!. . .

Нова Загора,

(Из „Моите записки“)

1917 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Карл Насса.

Теорията за безсмъртните...

Душата, която е постигнала в себе си Мисълта или, по-добре, Божествената Идея, се изтръгва веднъж за винаги от печалните кръгове на раждане и смърт и заема място между Божествата, в неизразимия мир на Величието. Нейната мисия е изпълнена, нейното Посвещение — завършено и нейното блаженство не ще има край. Но Единственият, в сърцето на когото тя блести, продължава да твори винаги нови форми на красота, тъй като плодовитостта на Всемирния Отец е безкрайна, както и самият той е безкраен.

Така, светът на Съвършените, мирът на Боговете е висшето състояние, при което възвишената душа се изпълва със своето собствено блаженство, като съзерцава същевременно и онова на другите. Но всички тия Богове, всички тия Божествени Души, в същност образуват един единствен Бог. Съзнаващи своето божествено единение, те се сливат с Всемирния Баща, — в своята мъдрост творейки непрестанно, за да поддържат хармонията във вселената.

Единението е един. живущ венец, в които Съвършените са цветята.

Тъй като Бог е всевечен и безкраен, без който нито времето, нито пространството биха могли да се въобразят, крайния предел на всички същества, върховната цел се съдържат в Него.

Боговете са в Боговете от целия Всемир. Богът, който трябва да постигне всеки един от нас, вече блести в Мира на Единението, и този Бог съдържа нашия върховен идеал и нашата върховна Личност. И тъй, очевидно е, че в Божествения Мир няма и никога не ще има пресъздаване, тъй като всички неща в Абсолютното Единение са съвършени напълно.

Материалния свет е отражение на този Божествен Мир; всеки план, всички същества, всички състояния не могат да съществуват без своята противопоставка, без антитеза, която им служи, като база и опора.

Човешката Душа, през периода на еволюцията, следва едно желание, което и се струва нейно собствено, т. е., което й изглежда да произлиза от самата нея. Но когато часът на нейното духовно просветление удари, тя разбира, най- сетне, че нейното желание не е друго освен желанието на Всемирния. Тогава тя предоставя на това Всемирно Желание да я води тихо към блаженството на Единението. Човекът, който е достигнал до тази стадия на съзнание, няма вече нужда да желае, да иска, да проси, защото Абсолютният го привлича, като един неотразим Любящ, и душата се подчинява с една разумна пасивност на това небесно притегляне.

Една душа може да се нарече съвършена, когато е достигнала съзнанието за Божествения Мир по такъв начин, като че ли се е идентифицирала с него, когато намира своята върховна радост, своето щастие и, пълнота в Божественото Единение. Душата, която има това съзнание, е за винаги изтръгната от мъките на съществуването, тя не чувства нуждата, от прераждане, но заема място, след своята смърт, в блестящата редица от Безсмъртните Съвършени.

В Мирът на Божествата няма ни време, ни пространство. Всичко е вечно и безпределно, няма единици, царува хомогенност, не.ма и полове. Съвършените стоят по-горе От полове.

Всяко Божество, бидейки една специална Божествена Идея — е една отделна „личност“, един отделен „център“ на съзнание. Но този намира своето щастие и своето блаженство в Единението с всички други центрове. Нема друга воля, освен Великата Божествена Воля. Всеки се жертва за всички, и всички — за един. Всеки съгласува своето блаженство с онова на другите.Всички живеят в един, и всеки един съществува във всички. Те живеят, прочее, един в друг, един чрез друг, в един общ живот, и все пак отделен. Всеобщата Любов се движи в своя собствен дом, без да срещне нещо, което не е самата тя. Това е, наистина, златната възраст, висшето Единение, съвършената Взаимност, абсолютната Общност: те са слуги, които се носят като господари, и господари — като слуги.

(Из „Initiation“).

Превел: Н. В.Лашев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КАБАЛА

 

ОБЩИ ПОНЯТИЯ

Предмет на Кабалата — Еврейската азбука

и значението на 22-те букви

(Продължение от кн. 2).

Ще приведем тук няколко думи по тоя предмет и на едного от главните съвременни кабалисти:

„Има два вида Кабала, които се различават един от друг. Едната е книжна, известна на всичките филолози, мнозина от които са я разглеждали и класифицирали. Тя поразява умовете с математическата си точност, но и до сега е една мъртва наука, един скелет, затрупани от един куп талмудически трактати. И най-невежественият равин знае няколко откъслеци от тази наука. Тя е оная Кабала, която се изобразява на талисманите (муските) на врачките, на еврейските пергаменти и се среща на винетките на еврейските книги. Тя живее само с идеите от времето на Зохар и в най-ново време, в XVII век, тя е мистическа и загадъчна, има свой език и символи и се изразява своеобразно. Ония, които са изучвали Зохар и съчиненията на кабалистите от разните епохи, знаят, колко търпение и усилия трябва, за да се разбере значението на символите, да се установи техния произход и да се следят свръзките в тълкуванията на мъдрите кабалисти. Много малко измежду редките учени евреи и избрани умове владеят тая мъчна наука, много по-словоборчива, отколкото испанската мистика и много по-сложна от гностическия анализ. За да я разбере човек, изискват се много години в усамотено изучаване, та мисълта да бъде постоянно съсредоточена и до толкова, че никакви усилия да не могат да я откъснат. Така разбирана и изучавана, Кабалата заслужва пълно внимание и труд от ония, които жела- ят да я постигнат. Но често пъти, спрени още от начало от развлечения и умора, учениците тъпчат на едно и също место, падат духом и остават дилетанти, които хвърлят прах в очи те на невежите, без да бъдат способни да възбудят интерес към нея. За да се достигнат истински резултати, ученикът трябва да се учи почти деветдесета години. Тая велика и благородна наука, Кабалата, не трябва да бъде унизена и осмяна от невежествените хора“.

И тъй, нека резюмираме:

Практическата Кабала обяснява: а) духовният смисъл на закона и б) посочва начина на очистването, който уподобява душата на Божеството, като я представлява за орган, който проси и действа в сферата на видимото и невидимото. По тоя начин душата става способна набожно да се предава на размишление за скритите имена.

Писането, според кабалистите, е видимо изражение на божествените сили, в лицето на които небето се открива на земята. Поради това, теорията на Практическата Кабала е свързана с общата теория на Висшата Магия чрез единството на идеята, изразена чрез писане, и символа в природата, човека и вселената. Да се действа на символите, значи да се действа на идеята и на духовните същества (ангелите). От това произтичал всичките обреди на мистическите извиквания. За да се изучи Практическата Кабала, необходимо е, преди всичко, да се знаят еврейските букви и различните изменения, които могат да се правят с тях, с помощта на три операции, известни на повечето кабалисти — Темура, Хематрия и Нотарикон.

Външната, материалната част на Библията се състои от разбиране на съгласните букви, с помощта на един списък от йероглифи. Като четете Библията на еврейски, а именно Петокнижието на Моисея, вие често ще срещнете в една и съща дума да има една буква повече или по-малко, а по някога една буква бива поставена вместо друга или, най-сетне, някоя буква е поставена, вместо на края на думата, в средата й и обратно. Това е пластическият йероглифизъм. Освен него, Библията съдържа и друг, в който думите се разглеждал като тайнствени цифри. Тоя йероглифизъм сам по себе си бива или синтетически или тъждествен: 1) синтетически — когато една дума скрива в себе си неколко други, които трябва да се намерил, било чрез развиване, било чрез разделяне и преместване на буквите и 2) тождественъ—когато неколко думи в писането имат едно и също значение. Тази прилика се корени отчасти в тайнственото съотношение, което съществува между буквите, а отчасти — в сбора на числовото значение на буквите, за което има явни следи в книгите на пророците. Ето неколко примери от синтетически йероглифизъм:

I. Развиване на буквите. Давид в завещанието си към своя син Соломон се провиква: „Той ме прокле с жестоки клетви (нимрецет = н м р ц т), т. е. той ме нарече: Ноеф — прелюбодей, Моаби — моавит, защото Давид е произлязъл от Рут, Роцеах — убиец, Цорер — ужасен, Тоева — мерзък.

II. Разделяне на буквите. Като разделим първата дума на Библията „в начало“ — берешит, ще получим две думи: бере — и шит, което значи създаде шест, т. е. шест основни сили, които са действали при мистическото сътворение на света в шест дни. Кабалистите всякога са се ползвали от тия методи за нареждане на фрази и цели периоди.

III. Преместване. Бог говори в книгата Изход: „Аз ще изпратя пред тебе Малахи“, т. е. моя ангел; като се преместял буквите в тази дума, ще се получи името Михаил, защитникът на еврейския народ. Чрез такива премествания на букви в разни думи се получават такива нови имена, които представлявал непрекъсната игра на главната сила и показвал как може да се прояви множествеността в единството.

Друг синтетически йероглифизъм се състои в числовото съотношение на думите. Числата образувал 3 разреда, всеки от които съдържа по 9 съответни букви. Първият разред се състои от простите числа от 1 до 9, които се наричал малки числа, вторият се почва от 10 и се свършва с 90 — те са средните числа, и третият е съставен от единици и десетици и представлява големите числа. Последният разред от числовата прогресия — хилядните, може да се приведе към единици: 1000 = 1. Ето защо тия две числа съответстват в еврейския език на една и съща буква — Алеф 1).

Буквите се замествал с числа и обратно, а цифрите се събирал, както всеки желае. За пример, нека вземем думата Адам: Wsem.Letopis_god.1_057.jpg?fbclid=IwAR0s , сборът на които = 40 + 4 + 1 = 45; приведени в коренно число, ще получим 40 + 5 = 9. От това следва, че има прилика между думите, чиито числен сбор е еднакъв. Това се доказва с думите Ахад и Ахава, численият сбор на които по еврейски се равнява на 13 и които означавал: първата — единение, а втората — любов, предназначена за възстановяване на разрушеното единство. Впрочем, 13 е числото на вечната любов, изобразена от Якова със синовете му и от Исуса Христа с неговите апостоли. При това за забелязване е, че като ги съберете, дохождате до корена 4 (1 + 3 = 4), който съответства на свещеното име I Е В Е — началото на живота и любовта. Общият ключ на тия любопитни действия с думите и буквите се намира в йероглифическата и цифрова книга, толкоз малко известна по научния си произход, наречена Таро (карта). Мистическото обяснение на тази книга съставлява основата на устното преподаване на Практическата Магия, която обръща посветения кабалист в пророк. До нас нищо не е дошло за това в кабалистическите книги. Публичните библиотеки във Франция са запазили само някои ръкописи, които се приписвал на Соломона. Те са преведени отначало от еврейски на латински, а после от латински на французки. Известни са под името „Ключове“ или „Clavicules de Solomon“, което е едно и също с „Шемамфораш“. В България некои притежавал така нареченото Соломоние.

Предмет на Кабалата

Както пояснихме по горе, Кабалата съдържа, от една страна, цяла система, съвършено особена, основана на свойствата на старо-еврейския език, а от друга — едно философско упътване от най-голяма важност. Сега ще изложим тия два отдела, като ги разграничим най-внимателно.

Ще почнем с предварителни бележки.

Кабалата е ключ към сбора на всичките западни окултни традиции. Всичките философи, като изхождал от най-възвишените понятия, до които може да достигне човешкия дух, непременно свършвал с Кабалата. Достатъчно е да споменем Раймонд Дюли2), Спиноза3) и Лайбницъ4).

Всичките алхимици са едновременно и кабалисти. Всичките тайни религиозни и военни общества, които са се появявали на запад, като гностиците, църковниците, розенкрайцерите, мартинистите или франк-масоните усърдно са се занимавали с Кабалата и са изучвали нейната теория. Вронски, Фабър д’Оливе и Елифас Леви дължат на Кабалата изумителната дълбочина на своите знания и явно признавал това.

От къде произлиза това тайнствено учение? Изучването на религиите показва, че всеки Учител, когато е посвещавал народът или расата, е разделял поуките си на две части: едната, скрита под булото на приказки, алегории и символи, е бивала предназначена за тълпата. Тя е екзотерическата част. Другата, разкрита на некои любими и избрани ученици, никога не трябвало да се пише ясно, когато са я записвали, но да се предава устно от поколение на поколение. Тя е езотерическата част. Както Буда, така и Исус, не са избегнали това общо правило, за доказателство на което служи Откровението (Апокалипсиса). Защо тогава Мойсей да бъде единственият, който да се отклони от тоя общ ред? Мойсей, който пазел най-чистите тайнства на Египет, е избрал един народ, за да скъта неговата книга, и едно От неговите колена — Йудиното, за да запази вярата. Тогава защо да не предаде ключа на книгата си на некои надеждни ученици?

Както видяхме, Кабалата изучва предимствено действието на еврейските букви, разглеждани като идеи или даже като истински „сили“. Това показва, че Мойсей по тоя начин е посочил сам истинското значение на своя Сефер (книга).

Ония, които твърдят, че родоначалник на Кабалата бил Адам, разказ- ват само символическата история на предаването на тая традиция от една раса на друга. Некои съвременни учени, които не знаят нищо за старината, се учудват като намерят в това предание дълбоки идеи за науките, и набелязват началото на всичкото знание във втория век на нашата ера, а други се осмеля- ват да отидат чак до александрийското училище. Известни критици уверяват, че Кабалата била измислена в XIII век от Мойсей Леон. Но Ад. Франк без особено голям труд е доказал всичката несъстоятелност на това твърдение. Също и Фабър д’Оливе е установил произхода на Кабалата от епохата на Моисея. Именно устно предаваният и тълкуван закон, който евреите владеят, се нарича еврейската Кабала. Книгите: Зохар, Мидраш и двете Хемари, които съставляват Талмуда, съдържат много кабалистически доктрини.

Кабалата е най-пълният от достигналите до нас сборници на поучения, които се съдържаха в египетските мистерии. Тя дава ключа на ученията на всички ония, които с опасност за живота си са се удостоявали с високата чест да станат посветени философи — законодатели и теурги. Както еврейският език, така и това учение са претърпявали големи изменения и съкращения в течение на дълги векове от своето съществуване, но и това, което е дошло до нас, заслужава сериозно обсъждане.

Кабалата съдържа две важни части. Първата е един ключ, основан на еврейския език и годен за разни приложения, а втората — излага една философска система, извлечена по аналогичен начин от тия технически разсъждения. В повечето съчинения по тоя предмет, под името Кабала подразбират само първата част, а втората се разкрива в основните книги на това учение. Те са две: 1) Сефер Йецира — Книгата на Творението, която съдържа, под символическа форма, историята на битието или, както обяснихме по-преди, така нареченото Маасе Берешит, и 2) Зохар — „Сияние,“ която съдържа, също под символическа форма, всичките езотерически разкрития, синтезирани под името „История на Небесната Колесница“ — Маасе Меркава. Двете Кабали на евреите: Кабалата Меркава и Кабалата Берешит трябва да се отнесат към символизма. Кабалата Меркава е давала на посветения евреин възможност да проникне в най-дълбоките и най скрити тайнства на същността на Бога и ангелите; Кабалата Берешит му е показвала в избора, разположението и численото съотношение на буквите, които изразяват думите на езика му, великите предначертания на Бога и високите поучения, поместени от Него в буквите на думите. Меркава и Берешит — това са двете главни класически гранки на Кабалата. За да се изучи Меркава, трябва предварително да се знае Берешит, а за тая цел, както казахме, трябва да се знае еврейската азбука и тайнствата на нейното образуване. И тъй, като изхождаме от тази азбука, ние последователно ще разгледаме различните части, които съставляват тоя общ ключ, за който говорим, и след това ще преминем  към философската система.

Кабалистите можем да разделим на две категории: 1) ония, които прилагат принципите на учението, без да разясняват елементарните основания и 2) ония, която са написали класически трактати по Кабалата. В числото на последните могат да се поменат: Пик де Мирандол, Кирхер и Ленен. Първият от тях разделя изучаването на Кабалата на изучаване „Пресмятанията“ или Сефиротите и на изучаване божествените имена и ти Шемотите. Целият ключ се свежда към тия два отдела. Атанас Кирхер, езуит, е един от най-пълните автори по тоя предмет. Той дели Кабалата на три отдела: 1) Хематрия или изкуство на преместванията, 2) Нотарикон или изкуство от определяне знаците и 3) Темура или изкуство за прехвърляне на буквите и за съчетанията.

Ленен, автор на съчинението „Science cabbalistique“ (Amiens, 1823), трактува предимствено за божествените имена и техните съчетания.

Wsem.Letopis_god.1_058.jpg?fbclid=IwAR0s

Еврейската азбука — Двадесет и

двете букви и тяхното значение

Изходна точка за цялата Кабала е еврейската азбука. Тя се състои от 22 букви, които C.R наредени така не случайно. Всека буква по положението си съответства на числото, по форма — на йероглифа, а по съотношението си към другите букви — на символа. Всичките букви произлизат от една — йод (’) последния начин:

1) три материци (майки):

Wsem.Letopis_god.1_059.jpg?fbclid=IwAR0s

2) седем двойни (наречени така затуй, защото всяка от тях има две произношения и изразява два смисъла: единият — положителен, твърд, а другият — отрицателен, мек):

Wsem.Letopis_god.1_060.jpg?fbclid=IwAR0s

и 3) дванадесет прости — всички останали букви.

За по-голяма ясност, даваме тук таблицата на еврейската азбука, с качествата на всяка буква и реда на разместването им.

И тъй, всяка еврейска буква изразява три понятия: 1) буква, т. е. йероглиф, 2) число, според местонахождението си и 3) идея. Да комбинираш еврейските букви, това значи да комбинираш числата и идеите. Всека буква, като сила, е свързана повече или по-малко с творческите сили на вселената. Понеже тия сили се развиват в три света — физическия, астралния и духовния — то всека буква служи за точка на тръгване и връщане за много съотношения и съответствия. Поради това, да се комбинират еврейските думи значи да се действа на самата вселена. От тук произтича и употреблението на еврейските думи в магическите обреди. Сега като знаем азбуката изобщо, ще изучим значението и съотношението на 22-те й букви. От това ще разберем съответствието на всека буква с Божиите имена, с ангелите и сефиротите. Старите равини-философи и кабалисти именно тъй обясняват по своята система реда, хармонията и влиянието на небесата върху света чрез 22-те букви, които се съдържат в мистическата азбука на евреите.

(Следва).

_________________________________

1) В еврейския език числата над хиляда нямат имена.

2) Адептите на Кабалата, между които се наброявал мнозина християнски мистици, като Раймонд Люли, Пик де ла Мирандол, Г. Постел, Хенри Мор, гледат на нея като на божествено предание толкова старо, колкото е стар и човешкия род (Franck: „Dictionnaire philosophique“).

3) Съчиненията на Спиноза доказват дълбоките му знания по Кабала.

4) Лайбниц бил посветен в Кабалата от сина на знаменития алхимик Меркури Ван-Хелмонт, който сам е бил велик кабалист.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СИНАРХИЯ

СТАТИЯ ТРЕТА

Окултна социология - Системата на Сент-Ив д'Алвейдър

- Правителствата на съвременните народи –

Република, монархия, теокрация

В тази статия ще продължим разяснението на системата на Сент- Ив д'Алвейдър за образуването формата на държавата и начина на управлението. Така нашите четци, чрез последователно развитие на предмета, ще могат да си съставят ясна представа за естествения процес на развитието на обществата и оформяването им в държава с определен начин на управление.

Ако разгледаме синархията като научен закон, ще можем да определим точното положение на всяка форма на управление в йерархията на социалните науки. Нека предоставим по тоя предмет думата на самия Сент-Ив д'Алвейдър, за да разясни сам той гледището си върху различните форми на държавна уредба. Ще цитираме направо от i-та глава на съчинението му „Mission des Souvereins":

„При изследванията за произхода на общественото право и европейския начин на управление, ние често ще трябва да употребяваме термините: република, монархия и теокрация, поради което необходимо е точно да определим значението на тия думи, но не чрез граматически анализ, както многократно са правили това още от времето на Платона до наше време, а чрез наблюдение и исторически опит.

Понеже целта ни е да разясним истината, доколкото това е в нашите сили, а не да изтъкнем тук някаква определена политическа система, то ние ще правим научните си изследвания съвсем безпристрастно, без да се смущаваме от заключенията си, каквито и да са те.

Формите на управлението, историческият характер на които искаме да изследваме, могат да бъдат прости или сложни, коренни или производни, според това, дали тяхното название изразява или не легналият в основата им принцип и ония средства, с които се ползуват за реализирането им.

Република. Принципът на чистата република е народната воля. Целта, която се преследва от тая воля, е нормалната свобода на гражданите. Средството, избрано за реализиране на тоя принцип, е равенството на всички граждани пред законите, независимо от социалното им положение, средствата им и образованието им. Практическият начин на прокарване на това равенство в живота се явява прякото избиране на длъжностните лица от самия народ, без посредничеството на депутати, представители или други пълномощници. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е домашното гражданско, земеделско робство или военното потисничество на грамадното мнозинство, бойкотът или политическия остракизъм.

Атина представлява в старо време чистия тип на такава република и не трябва да се забравя, че Атина дължи славата си не толкова на тоя начин на управление, колкото на учрежденията, заети от другите държавици на Гърция, Финикия и главно от Египет - на тайното учение на Орфея, на делфийските и елевзинските тайнства, на обредите на Амфиктиона и пр.

Свободата на гражданите на тази република се обезпечавала с робство и никой не е бил гарантиран от възможността сам да попадне в робство. Така например, ако Ницер не би откупил Платона, то този популяризатор на Питагора би бил принуден, при всичката дълбочина на своите метафизически разсъждения за републиката, да ограничи дейността си с точно изпълнение на робската длъжност, под заплахата на камшика, мъчението му и набиване на кол.

Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска. Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците е служило за гаранция на свободата на гражданите.

Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползувал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание. Но когато римляните, под влиянието на пиронизма, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината стана отечество на Сула, и Юли Цезар решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник.

За да заякчат свободата си, републиканците-римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи.

Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа, а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря.

Монархия. Когато Монтескийо казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете. Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ.

Основата на чистата монархия е енергията на нейния основател, най-силният и най-щастливият от хората, ако под думата щастие се подразбира благоприятното стечение на обстоятелствата. Целта на монархията е самодържавието. Средството за постигане тази цел е централизацията на всички власти в лицето на монарха. Юридическото условие, необходимо за да се използува това средство, се състои в издаването на закона непосредствено от самовластния господар, без участието на други представители или упълномощени от царя, освен секретарите, съдиите и полицията. Гаранцията за успеха на тази форма на управление може да бъде само смъртното наказание (легалното убийство), тъй като при съществуването на обществената анархия (а само при това състояние на обществото е възможна появата на самодържавието) само човекът, който има власт над живота на всекиго, може да поддържа единството на нацията и няма да я остави да се разпадне.

Чистата монархия е съществувала у асирийците. Класически образци на монарси могат да се смятат: Кир, Атила, Чингис-Хан, Тимур и др. Между християнските народи никога не е имало чиста монархия, в пълния смисъл на тази дума. Във всяка християнска страна, която се е стремила към единство, основателите на династиите са напрягали всичките си усилия да учредят самодържавието, и само това им давало сила да изпълняват задачата си. Всичките те прекрасно са знаели, че смъртното наказание е единствената гаранция на властта им, но на никого от тях не се е допуснало да се ползува от това наказание толкова свободно и последователно, както са правели това изброените азиатски монарси.

Теокрация. Основата на чистата теокрация е религията. Целта, която тя преследва, е развитието на умовете и културата на сърцето, всеобщото единение и мира. Средството за постигане на тая цел е уважението към всичките религии и разяснението на тяхната общност. Необходимото условие за постигане на същата цел се явява личната увереност както на законодателя, така и на народа в действителността и полезността на науките и добродетелите, проповядвани и практикувани от иерарсите и свещенослужителите. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е непрекъснатото приближаване на човека към божествените идеали чрез възпитание, обучение, посвещение и най-после, чрез избор на най-добрите от преуспяващите хора.

Азия, Африка и цяла Европа, до изникването на разкола на Ирша, се управляваха с теокрация, от разделянето и разлагането на която се образуваха всичките религии на Египет, Палестина, Гърция, Етрурия, Галия, Испания и Великобритания.

Тази теокрация, подробно описана в свещените летописи на индусите, персите, китайците, египтяните, иудеите, финикяните, етрусците, друидите, келтските барди и даже в скандинавските и исландските саги, е била основана от един завоевател, когото възпяват Рамаян Валмик и Нон в Дионисиадата (описание на похода на Диониса в Индия). Следите от това единство на религиите са се запазили навред, като например: според свидетелствуването на Дамис и Филострат, Аполони Тиански, съвременник на Исуса Христа, е водил учени беседи в религиозните центрове на целия свят с жреците на всичките религии, от Галия до Индия и Етиопия.

В сегашно време франкмасонството, което е само костите и скелета на теокрацията, е единствената организация, която има тоя всемирен характер и която, като почва от тридесет и третата степен, напомнюва съвършено малко по личния си състав някогашния интелектуален и религиозен съюз.

Мойсей, който бе посветен в тайните на египетските храмове, в които от времето на Иршовия разкол бе се установил смесеният теократически начин на управление - поискал да спаси няколкото свещени книги, които щели да се изгубят, поради общата умствена и религиозна разпуснатост. И той бил избрал ония свещени книги, в които е била сбито изложена цялата свещена мъдрост, старателно маскирана с всякакъв вид символи и басни. За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна и мохамеданството от друга.

Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции. Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй. Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет.

При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи. Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление.

Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите. Африканските и особено азиатските народи, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия. Нека не се мисли, че усъвършенстваните оръдия и най-новите способи за водене на войната принадлежали изключително на европейските народи. Всичко това може прекрасно да се приложи и към азиатците и африканците, и не само в редовната война по европейски образец, но и за масово нахлуване, което е свойствено на тия народи. Те чакат само да се намери един енергичен деспот, който да може да ги подигне и обедини под знамето си. Против Европа, отслабена от междуособните войни, не един милион, а двадесет милиони биха могли, въоръжени и обучени по европейски, да бъдат изпратени от съединените сили на народите на Африка и Азия, подкрепени от исляма и Китайската империя. Като следва някогашния си път, по бреговете на Африка, Италия и Испания, насочен право към сърцето на Европа, тоя поток от люде може да се хвърли върху нас и да помете всички по пътя си. Общото състояние на европейските работи понастоящем се представлява много по благоприятно за повторението на това нахлуване на „варварите" и много признаци, явни и тайни, потвърждават възможността на това нахлуване. Враждуващи помежду си, не свързани нито с религиозни, нито с политически връзки, европейските държави биха се превърнали на помощници на нахлулите врагове. Търговците на оръжие биха били готови да ги снабдят с всичко, стига да им се плаща добре. Колониалните разпри и съперничеството на държавите заставляват християнските народи да изпращат на своите бъдещи врагове инструктори и да ги обучават на всичките тънкости на военното изкуство. Нито една европейска държава не би помръднала, за да предотврати тази беда, която би заплашила съседа й, тя би се зарадвала даже на нещастието му, като предполага, че самата тя е в безопасност. На нея нито на ум не идва, че същата беда, която е връхлетяла съседа й, ще сполети своевременно и нея. Ние виждаме, че понастоящем между всичките „християнски" държави са се установили съвършено безнравствени, а следователно и неразумни отношения.

Що се отнася до силата, която е способна да подигне против Европа народите на двата съседни материци, то тя ще се появи в неукротимата енергия на някой азиатец или африканец. Такъв владетел няма да се поколебае пред последиците на своя политически принцип. Тогава би се възродила една проста, но твърда монархия, като изпълнителка на волята на съдбата. Ще хвръкнат главите на императорските и кралските фамилии; огънят ще опустоши цели страни; силните „Мира сего" ще бъдат принудени да се присъединят към войските на чуждоземците. „Варварите" ще ни отмъстят за варварството на нашата колониална политика, като превърнат градовете ни в купища развалини, залени с кръвта на ония жители, които не ще могат да бъдат пръснати по далечните краища на Азия и Африка. Християнска Европа не ще има вече политическа сила да отблъсне тия бедствия, понеже чистата република и простата монархия са еднакво невъзможни в нея, поради пълната безнравственост на основите й.

По всичките тия причини и по много други, ние ще трябва да потърсим извън политиката една възможна свръзка между европейските народи. Сега ще поговорим за учрежденията, които отдавна се мъчат да заменят в Европа основите на чистата монархия или република, т.е. за така наречените представителни учреждения".

От горното изложение на Сент-Ив д'Алвейдър се вижда, че той предусеща организирането на жълтата раса и насочването й против бялата, за да я унищожи. Той схваща ясно тая възможност, като плод на крайния материализъм и империализъм на стара Европа, без, обаче, да визира изрично, отде ще дойде тоя организатор и дали последният не се крие в лицето на великата вече сила Япония. Проектираното в Париж „общество на народите" се явява като преграда на тая евентуална опасност.

Ив. Толев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Самуел Р. Уелс.

ФИЗИОГНОМИЯ

СТРОЕЖ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО

„Душата е архитектът, а тялото — работникът“

С. П. Брънсънт

Известни сведения за любопитния и чуден механизъм на човешкото тяло ще бъдат полезни, ако не съществени, за ученика по практическа физиогномия. И при все че не можем да влезем тук в подробности, считаме за желателно да изложим в общи черти системата на анатомията, върху която е основано нашето учение. Ще се види, че тя едновременно е проста и понятна, може да бъде обхваната с един поглед и да се види всичко.

В човешкото тяло намираме три големи групи или системи органи, всяка от които има своя специална функция в общата икономия. Те се наричат: 1) двигателна или механическа система. 2) жизнена или хранителна система и 3) умствена или нервна система. Тези три системи, всяка от които, естествено, е разделена на много клонове, обгръщат всичките органи и изпълняват всичките функции на физическия човек.

I — Механическа система

Механическата или двигателна система се състои от три групирания на органи, които образуват, чрез комбинации, един апарат от двигатели, чрез който се извършват мeстоизмeнението и всички по-големи движения на тялото. Те са: 1) костите, 2) сухожилията и 3) мускулите.

1. Костите. — Те образуват скелета на човешкото тяло, определят неговата обща форма, като поддържат и дават солидност на всека негова част. Те са, заедно със зъбите, двеста и четиридесет и шест на брой, съединени чрез артикулации (връзки) по такъв начин, че да бъдат отлично пригодени към техните сложни функции.

Костите на главата са осем на брой, а лицето, включително ушите, има двадесет. Има и тридесет и два зъба, така че на главата и лицето има всичко шестдесет кости. Като прибавим и язичната кост (os hyoides), която изглежда да има едно изолирано местоположение, имаме всичко шестдесет и една. Тъй като в следващите глави ще имаме случай да прибягваме до анатомията на тези части, излишно е да ги описваме подробно тук.

Главата стои върху гръбначния или прешленен стълб, който е една от най-чудните работи на природата. Той е образуван от двадесет и четири кости, наречени прешлени, здраво съединени помежду си, чрез една сложна система от връзки, които му дават грамадна сила и същевременно голяма гъвкавост. Той е пробит чрез тъй наречения прешленен канал, през който минава гръбначната връв (корда, cord). Гръбначният стълб не е прав, която форма би го правила по-податлив на счупване, а образува едно двойно изкривяване, което леко се поддава на всяко необикновено налягане.

Костите на гърдите са двадесет и пет на брой, състоящи се от гръдната кост и sternum’а и дванадесет чифта ребра, които съвместно с гръбначния стълб образуват гръдния кош, както се вижда във фиг. 1.

Краищата на ребрата, които са откъм гръбнака, са съединени чрез ставни главички със съседните прешлени. Двете най-долни ребра са много по-къси от останалите и се наричат плаващи ребра. Краищата на ребрата са хрущелни, и това обстоятелство допринася за еластичността на гръдния кош.

Горните краища са съставени от шестдесет и четири кости. Всека от тях се състои от шийна кост или ключица (clavicle), плешка или раменна лопатка (scapula), раменна кост (humerus), совалка и вретено (ulna и radius), на ръката, костите на китката, дланните кости и костите на пръстите.

Костната структура на ръката и китката е много сложна и любопитна. Тя съдържа двадесет и седем кости — осем в китката, пет в дланта на ръката и четиринадесет в пръстите и палеца. Тяхното разположение може да се види на фиг. 2.

Wsem.Letopis_god.1_061.jpg?fbclid=IwAR0s

Тазът (фиг. 3) е съставен от двете коритни безименни кости (ossa innominata), които образуват предната му част, и седалищните и срамните кости отзад.

Wsem.Letopis_god.1_062.jpg?fbclid=IwAR0s

В долните краища намираме шестдесет кости. Те са: бедрената кост, която е най-дългата в тялото, похлупачето (patella), големият пищял и малкият пищял (tibia и tibula), или костите на крака, седемте глезенни кости, петте кости на стъпалото и четиринадесетте кости на пръстите. Структурата на стъпалото, както ще се види, е еднаква със структурата на ръката.

Wsem.Letopis_god.1_063.jpg?fbclid=IwAR0s

Коленното похлупаче се нарича сезамоидна кост. Има осем такива кости в човешката система. Те са малки костни маси, образувани в сухожилията, които упражняват известна сила върху повърхността, върху която се хлъзгат и служат да предпазят стаената част от вредно притискане.

Свръзките на костите, наречени стави или съединители, са много хубави апарати, която никоя механика и никой артист не биха могли да постигнат. Тези свръзки са от различен вид, чрез вшиване или вглъбяване, чрез хрущелни спойки и чрез подвижни стави.

2. Сухожилията. —Те служат, както се вече каза, за образуване на свръзките и се наричат собствено съединителни органи. Тяхната якост и жилавост са толкова големи, че е почти невъзможно да бъдат разкъсани с една обикновена сила. Един бележит медицински писател казва:

„Чудно е да се види, как великолепно са наредени ципите, за да отговорят на целите, за които са предназначени! Където краищата на две кости се срещат, както е в некои от ставите, връзките минават кръстосано от едната към другата и те са толкова солидни в своя строеж, че никога не позволяват на ставите да се разслабват, колкото много и да бъдат движени.

Wsem.Letopis_god.1_064.jpg?fbclid=IwAR0s

Някои от връзките са така нагласени, че да могат да предпазват ставите от превиване в погрешна страна. Коленната става (фиг. 4), която, ако да не бяха многобройните сухожилия, би била съвсем негодна за важните служби, които извършва, има две от тези връзки, кръстосващи се една друга, по такъв начин, че да предпазват крака да не отива много назад или напред. А за да го предпазва от изместване в страни, силни странични ленти са поставени от двете страни на ставата. Както големите, така и малките кости в тялото еднакво разумно са свързани помежду си по тоя начин толкова здраво, колкото ако биха били защитени от стоманени куки. И, след всичко това, сухожилията, както и самите кости, са почти нечувствителни, съставени от една бела и блестяща материя.“

3. Мускулите. — Това са просто едни снопчета от влакна от червена плът, които растат заедно и които са по-стегнати към краищата си, чрез които са съединени с костта и свършват чрез бели сухожилия или струни (cords). Те са двигателни органи par excellence. Посредством тях вътрешния разум, като телеграфира своите поръчки чрез приспособените за целта нерви, извършва всяко желано движение, като предизвиква едно свиване на фибрите, от които те са съставени; така те притеглят частите, за които са завързани една към друга. Разположението на външните мускули на подлакътната част на ръката са превъзходно показани на фиг. 5. Те се разделят на три групи: волеви, неволеви и смесени.

Wsem.Letopis_god.1_065.jpg?fbclid=IwAR0s

Волевите мускули са тези, които принадлежат на животинския живот на индивида и са под контрола на волята. Те са поставени главно по краищата. Но много от тях са привързани към главата, врата и трупа. Те обикновено са симетрични и съответстват на всяка страна на тялото.

Волевите мускули имат обикновено червен цвят, притежават фибри повече или по-малко надлъжни и се състоят от една централна, по-широка част (коремче) идва краищника повече или по-малко сгъстени и жилести. При все туй, има много изключения.

Неволевите мускули принадлежат към органическия живот и са събрани в кухините на гръдния кош и корема, с изключение на ириса. Те са групирани в сърцето, хранопровода, стомаха и чревния канал — тъй образуват проходите на вътрешностите. Те не са симетрични имат бледо жълтеникав цвят, съставени са от фибри от разно направление някои надлъжни, други напречни, трети обли или кръгови, и много, както в сърцето, са здраво преплетени едни с други. Мускулните фибри на тези органи са от бледо-червеникав цвят и нямат сухожилия, ако изключим връзките на стомаха.

Мускулите от смесения вид са тези, които до известна степен са в зависимост от волята, но пак действат независимо, както е при спането. Диафрагмата, клепачите, мускулната обвивка на пикочния мехур и sphincters’a (кръглата свивателна мишца на задното отвърстие) принадлежат към този вид.

Ако и така класирани, много от тези мускули могат да действат, като променят своето положение от волевия към неволевия вид и обратно. Така, волевите мускули на краищниците често действат спазмодически и тъй стават неволеви мускули, без това е да е тяхното нормално положение, и това може да ни послужи само като ръководство при тяхната класификация,

II — Жизнена система

Жизнената или хранителна система се състои от три класа органи, които образуват една сложна система от тръбички, изпълняващи функциите на абсорбирането (поглъщането , циркулацията (кръвообращението), отделянето и, между друго, пречистването. Главното седалище на тези органи е туловището на тялото. Те обхващат: 1) лимфатичните съдове, 2) кървоносните съдове и 3) жлезите.

1. Лимфатичните съдове. — Това са малки прозрачни тръбици, съединени, на малки разстояния, с клапи и са в съобщение с жлезите, които са разпределени по тялото, като по-многобройни са по страните на врата, подмишниците, слабините и ризените дипли на червата. Тяхната служба е да поглъщат храната и да я предават в кръвообращението (циркулацията). Те пренасят лимфата от всяка част на системата към голямата вена (vena cava), където тя се смесва с венозната кръв, която се връща към сърцето. Когато, в следствие на болест или недостатък на кръв, доставянето на храна от обикновените източници несъответства на исканията на организма, тези абсорбатори поемат тлъстината, която е била депозирана в клетъчните тъкани, за да бъде запазена за едно време на нужда, и я предават в стомаха, за да бъде пусната в циркулацията. Това причинява отпадането или изтощението, наблюдавано в болния или гладуващ човек. Даже мускулите и клетъчните тъкани са тъй приспособени, за в крайни случаи.

Тези органи, когато са в съобщение с червата и служат да предават, чрез гръдния проход, една част от храната, изработена от стомаха, по нейното истинско назначение, се наричат млечни съдове.

Wsem.Letopis_god.1_066.jpg?fbclid=IwAR0s

2. Кръвоносните съдове. — Циркулацията на кръвта се извършва посредством една система от тръби, състояща от сърцето, артериите и вените. Центъра на циркулацията е сърцето (фиг. 6), което е един мускулен орган, поставен в долната част на гръдната кухина, между двете гънки на плеврата, които образуват централната част на гръдния кош. То се състои от две части, една дясна и една лява, във всяка от които има по две кухини, една ушна и една стомахообразна, наречени — горната пруст (предсърдие), а долната — стая (камера). С други думи, то образува една двойна помпа най-изкусно построена, с добре сглобени клапи, които винаги действат в съвършенство и никога не се повреждат или изхабяват. С тази двойна машина се съобщават две мрежи от тръби — артериите и вените, първите от които разнасят кръвта във всички части на тялото, а вторите я връщат към центъра на циркулацията.

Две различни качества кръв са в непрекъсната циркулация: едната е венозната, тъмна или овъглена кръв, а другата е артериалната, червена или обезвъглена кръв. Първата циркулира през вените и дясната страна на сърцето, а втората — през артериите и лявата страна на сърцето. Белодробната циркулация съставлява изключение, тъй като белодробната артерия пренася черната или венозна кръв, а белодробните вени — червената или артериална кръв.

Системата на двойното кръвообращение, както е в човека, се повтаря в развитите млекопитаещи и в птиците. Но във влечугите, рибите и долните видове животни има само една циркулация, тъй като стаите се сношават чрез едно отвърстие, така че в същност има само едно ухо (предсърдие) и една стая, т. е. няма сърце, а има една само циркулация на кръвоносни съдове.

3. Жлезите. — Жлезите или филтри са органи, които не само отделят от кръвта или депозират елементите, от които разните органи са съставени, но и тлъстината, космите, млякото и другите животински продукти. Те се състоят от две сложения на капилярни съдове, едните за циркулацията на артериалната кръв и другите за отделяне на техните собствени материали. Дробовете, стомахът, червата, отделителните органи, особено черния дроб, са, по строежа си, предимствено жлезни и затова са причислени към тази система.

III — Умствена (ментална) система

Умствената или нервна система образува средата или съединителя между душата и външния свят и е инструмента, посредством който мисълта и подбуждението се превръщат в действие. Тя се състои, по строежа си, от една серия възели, свързани чрез ципести обвивки във фибри от разни форми. Главното седалище на тази система е главата. Тя има три реда органи, които са: 1) сетивните органи, 2) големият мозък и 3) малкият мозък.

1. Сетивните органи. — Органите, чрез които добиваме впечатления от външните предмети — очите, ушите и т. н. — не се нуждаят от описание. Те съобщават своите впечатления на мозъка посредством специални нерви, някои от които са показани на фиг. 7. Те всички изглеждат да се съсредоточават в основата на мозъка.

Wsem.Letopis_god.1_067.jpg?fbclid=IwAR0s

2. Мозъкът. — Човешкият мозък (фиг. 7), като едно цяло, е овална маса, която изпълва вътрешността на черепа и се състои от две вещества: едното сиво, пепеляво цветно, а другото бяло, фибрено или сърцевидно (мозъчно). Той е разделен, и по форма и по функции, на две главни маси, наречени голям мозък и малък мозък. В основата му има две други части, наречени пръстеновидна изпъкналост и продълговатия мозък.

Мозъкът е разделен надлъжно на две равни хемисфери (полушария), всека от които в основата си е разделена на три дела. Но най-забележителното нещо в структурата на мозъчния глобус са неговите гънки, браздите (бръчките) между които потъват в мозъчната маса и са покрити от вътрешната мозъчна обвивка (Pia mater) — една нежна фибросъсъдеста ципа, която лежи непосредствено върху повърхността на големия и на гръбначния мозък, прилягайки до дъното на всички техни бръчки или други изгъвания. Посредством тези извивки, повърхността на мозъка е премного увеличена и голяма сила е спечелена при крайна икономия на пространството. Положителен факт е, че силата на мозъка е пропорционална с числото и дълбочината на тези гънки.

3. Малкият мозък.—Малкият мозък е органът на възпроизводителната функция както на физическия живот, така и на жизнената сила. Той лежи отзад и непосредствено под големия мозък (фиг. 7, а) и, по големината си, е около една осма част от него. Той е разделен на части и на глобюли и се състои от една сива и една бела материя, както и големия мозък, които, обаче, са разположени различно, като бялата материя се намира отвън, а сивата отвътре, когато в големия мозък това е обратно. Двете материи са разположени във вид на плочици и клончета, вместо във вид на гънки. Смета се, че нема непосредствено съобщение между малкия и големия мозък.

Продълговатият мозък лежи прострян от основата на големия мозък до атласа или костната ос, върху която е поставена главата. Той е конически по форма и може да се счита като глава или начало на гръбначния мозък, който следва подир него и като да продължава мозъка от главата надолу в гръбначния стълб и посредством нервите, които излизат От него и минават през дупчиците между гръбначните прешлени, съобщава го с всека част на тялото. Общото положение и разпределение на нервите може да се види на фиг. 8.

Wsem.Letopis_god.1_068.jpg?fbclid=IwAR0s

Местото не ни позволява да разширим нашите бележки, нито пък нашия план изисква това. Тези, които желаят повече подробности, могат с полза да консултират съчинения, посветени специално на този предмет. Когато бъдат необходими по-големи подробности за пълното разбиране на материята, обяснението на която е специална наша цел, ще ги дадем на съответните места.

Прев. от английски: В. Каназирев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Проф. Ю. Нестлер.

ХИРОМАНТИЯ

ТЪЛКУВАНЕ НА ЛИНИИТЕ

(Продължение от кн. I)

Два големи принципа се борят в човека: съдбата и собствената воля. Намесата на Провидението, третия голям принцип, не се поддава на сигурно предвиждане.

Линията на Сатурн въплътява съдбата, главната и марсовата — волята. Първото нещо, което трябва да привлече вниманието ни, е взаимното действие на тези линии. То се изразява чрез кръста на фиг. 10. В дясно от този кръст е страната на идеала, в ляво — страната на практиката. Всички линии, които вървят от средата към дясно, означават идеални и интелектуални наклонности на индивида. Тези, които отиват на ляво, означават практични и материални наклонности.

Ако искаме да определим, дали известно лице е идеалист или материалист, ние сравняваме тази част от линията на Сатурн, която се намира между марсовата линия и ставата на китката. Ако горната част е по-дълга, в лицето преобладава идеализмът, в противен случай то е материалист.

Wsem.Letopis_god.1_069.jpg?fbclid=IwAR0s

Линията на съдбата ни посочва точно времето на минали, сегашни и бъдещи събития.

Всичко, което по някой начин може да повлияе върху съществуването на човека, се познава по едно извиване, прекъсване или кръстосване на тази линия с друга линия.

Направлението на извивката в дясно или в ляво показва, дали събитието влияе върху интелектуалните стремежи или върху материалното положение.

Права и непрекъсвана линия на съдбата означава живот, който си тече гладко и еднообразно.

Линията на съдбата, както се спомена, е важна за определяне известни моменти в живота. Тя се пресича 1) от линията на Аполон или на Меркурий, 2) от марсовата линия и 3) от линията на сърцето, както се вижда на фигура 10.

Означените три пресичания, особено последните две, се считат за места, които вярно определят времето в живота. Пресичането с марсовата линия означава двадесетата година, това с линията на сърцето — четиридесетата, и пресичането с линията на Аполон или Меркурий десетата до дванадесетата година.

Едно разполовяване на разстоянието между линията на Марс и линията на сърцето дава тридесетата година, разполовяването на разстоянието между линията на сърцето и точката на корена на пръста Сатурн показва шестдесетата година. Коренът на пръста Сатурн означава осемдесетата година. Определянето на тези моменти от живота е посочено на фигура 11. Значението на тези моменти от живота ще се види в следния пример. Да разгледаме една ръка, на която линиите са както на фиг. 12.

Наскоро след двадесетата година, пресичането на сатурновата линия с марсовата, сатурновата линия претърпява едно чупене на дясно. Това значи, че след двадесетата година лицето е променило съвсем своите стремежи и се е решило да се предаде повече на идеалното и духовното.

На картината забелязваме, обаче, и една линия, която пресича сатурновата линия близко след двадесетата година и се отправя тогава към пръста Аполон.

Тя не трябва естествено да се смесва със същинската аполонова линия. Това пресичане на линията на съдбата от току що поменатата линия означава едно особено действие на волята. От цялото групиране на линиите излиза следното: около 20 годишната си възраст лицето взима решение да се посвети на изкуството. От това следва една промяна във всичките му стремежи.

Wsem.Letopis_god.1_070.jpg?fbclid=IwAR0s

Щастие и успех означават няколкото по-големи и по-малки линии, които вървят паралелно на сатурновата линия.

Фигура 13 ни показва ръката на един човек, който в идеалната и духовна област има щастие и успех между двадесетата и тридесетата години, но след тридесетата година това престава, и едва от четиридесетата година се явяват пак успехи, но само в материално отношение.

Особено голямо щастие означава една линия, която върви успоредно на цялата сатурнова линия. Линията на живота показва всичко, което се отнася до физическия живот на човека, като болести и други такива. Тя дава и признаци за познаване продължителността на живота, обаче, за да се стигне до по-сигурно заключение, тук трябва да се вземат под внимание и признаците на линията на съдбата и изобщо всичко, което може да се констатира от изследването на двете ръце.

Wsem.Letopis_god.1_071.jpg?fbclid=IwAR0s

Моментите от живота се определят по линията на живота, по метода, показана на фиг. 14. Мястото не ни позволява да се спираме по-подробно на нея, както прави Дебарол (Тайната на ръката - 1905г. Дебарол) в своето съчинение по хирософия.

Ако линията на живота се прекъсва и после пак продължава, това означава тежко боледуване, от което лицето пак се поправя (фиг 15. I.)

Наклонността към апоплексия се посочва чрез едно прекъсване на линията на живота, след което няма възстановяване на линията.

Постепенно, бавно намаление на линията на живота до пълно изчезване означава тайна или разрушаваща организма болест (фиг. 15 II.)

Островчетата в тази линия (фиг. 15 III) се считат като признаци за парализа, изнемощяване.

Палецът представлява самия човек, чисто човешкото и физическото, най-горната става — главата, средната — гърдите и най-долната — корема.

Формата на най-горната става ни дава признаци за характера. При страстен човек тази част е почти четириъгълна, при един великодушен, благороден характер има едно издаване на ставата навън.

Ако най-горната част в сравнение с целия палец е много широка и дебела, тогава имаме работа с човек, който не се спира и пред убийство.

Още в старо време палецът тъй се считал за символ на човека и на мъжеството, че на подлеците отрязвали този пръст. Това напомня и френската дума poltron, което означава страхлив самохвалко. То произлиза от латинското pollice trunco, което значи отрязан палец.

Сърдечната линия ни дава признаците на идеалната любов, венерина хълм — за чувствената.

Любуването, ухажването се означава чрез малко не особено остри линии (фиг. 16. 2), сериозната и дълбока любов чрез голяма, дълбоко врязана линия (фиг. 16. 1). Натрупване на бразди при долния ръб на венерина хълм означава наклонност към безпътство (фигура 16. 3).

Женитбата по любов се означава с кръст под юпитеровия пръст (показалеца), — фигура 16, 4. Ако кръстът не е ясен, това значи, че женитбата не се постигнала. Ако на кръста отдолу има по-голяма напречна линия, това показва, че женитбата ще срещне големи препятствия.

Линията на Марс (на главата) е линия на волята и на смелостта. Точки по тази линия означават наранявания във война.

Wsem.Letopis_god.1_072.jpg?fbclid=IwAR0s

И по марсовата линия се различават известни моменти в живота. Те се определят чрез пресичанията с другите линии и то със Сатурн, Аполон и Меркурий. Фиг. 17 показва това подразделение. Пресичането с линията на Сатурн означава двадесетата година, с Аполон тридесетата, а с Меркурий четиридесетата. Чрез прокараните на фиг. 17, презполовителни линии се намират точките на десета, петнадесета, двадесет и пета и тридесет и пета година.

Едно важно наблюдение, с което би трябвало да се почне всяко хиромантическо тълкувание, е следното: когато главната линия и линията на живота в началото си с доста отдалечени една от друга, както е показано на фиг. 17, лицето има непоколебима вяра в себе си и своята звезда и почти във всичките му предприятия ще има успех. Ако двете линии със съединени помежду си чрез малки междинни линии, тогава лицето не притежава самоувереност и се предоставя на случайното щастие. Ако пък главната линия и линията на живота се съвпадат, или ако главната линия съвсем липсва, тогава това е най-лошото разположение, което въобще може да се наблюдава на ръката. Такъв човек е винаги безнадежден, той преживява несполуки в предприятията си.

Линията на сърцето, както и името и показва, има връзки със сърдечните прояви, душевното настроение и идеалната любов. Колкото по-изразителна и по-ясна е тази линия, толкова по-благороден и по-великодушен е човекът, толкова повече той проявява верност и преданост.

От пресечните точки на сърдечна, та линия с другите се определят времената за големи душевни вълнения и грижи, които пък с означени с пречупвания в линията, чрез веригообразна форма в линията, покрай която се виждат малка зъбци.

Определянето на моментите в живота и тук става както при главната линия, също и тук пресечните точки с линиите на съдбата, на слънцето и на Меркурий маркират Определена възраст.

Нека се има пред очи фигура 18 и да се знае, че пресичането с Меркурий е десетата година, с Аполон двадесетата и с Сатурн четиридесетата.

Wsem.Letopis_god.1_074.jpg?fbclid=IwAR0s

Ясна слънчева линия означава дарба за изнамерване. Ако тази линия в своето начало под пръста Аполон е придружена от множество малки линии, това показва, че лицето има високо развити художествени способности (ф.19 А).

Музикантите обикновено имат повече, но по-слаби линии, а живописците и поетите обратно, по-малко на брой, но по-силно врязани.

Разклонение на аполоновата линия означава богатство (фиг. 19. В).

Ако линията Меркурий се придружава от малки странични линии под пръста Меркурий, това означава наклонност към наука (фиг. 20).

Wsem.Letopis_god.1_073.jpg?fbclid=IwAR0s

Ако малкият пръст е широк и лопатообразен, това означава наклонност към кражба, любимият грях на Меркурий, комуто се кланят търговците и крадците.

Една единствена, дълбоко врязана меркурова линия означава спекулативен дух и наклонност към търговия. Целта на идеалиста е славата, а на практичния човек — богатството.

Wsem.Letopis_god.1_075.jpg?fbclid=IwAR0s

За да се види, кои дарби преобладават у някой човек, сравняват се показалецът и безименият пръст. Като мярка при сравнението служи средният пръст (фиг. 21 и 22). Ако безименият (Аполон) надминава показалеца (фиг. 22), наклонността към слава преобладава и побеждава сребролюбието. В противен случай (фиг. 21), на първо място стои практичното, реалното, а идеалното остава на заден план.

(Следва)

Проф. Манчини е предсказал смъртта на покойния бълг. министър Манушев от удавяне, по ръката му.

В първата книжка възпроизведохме вярното предсказание на професора Манчини за злополуките на бившия цар Фердинанд, по ръката на последния. Сега ще съобщим предсказанието на същия хиромантик за смъртта на покойният министър на търговията и земледелието А. Манушев. Професор Манчини, по време на пребиваването си в България, е изложил своите заключения за бъдещето на много политически личности, които тогава са посещавали българския дворец, дето той е бил поканен. Между другите, представил се на изследване и покойния Манушев. Манчини е разгледал внимателно ръката му и с най-голяма твърдост и убедителност го е посъветвал да се предпазва, до колкото е възможно, защото му предстои смърт от вода. Манушев се вслушал в тоя съвет и постоянно взимал предпазителни мерки.

Но предстояли тържества в двореца Евксиноград през лятото на 1907 г., по случай двадесет годишния юбилей от князуването на Фердинанд. Там трябвало да се съберат всички министри на банкет. Обаче, по непредвидени от Манушева причини, той не е могъл да пътува в един влак с колегите си, а закъснял и, вместо на банкета, обядвал сам в бюфета на гара Каспичан, като преял от българската гозба „гювеч“. След това, щом стигнал в двореца Евксиноград и макар да е съгледал и поздравил стоящия в парка княз Фердинанд, минал край него тичешком, като че ли преследван от някого, и се отправил бързо към кея на Евксиноград, дето са построени морските бани. Съблякъл се на бърже и се хвърлил във водата да се къпе. Но не са се изминали няколко минути - една вълна го ударила силно и го обърнала, той изгубил равновесие и почнал да се дави. Напусто отишли усилията на присъстващия там дворцов интендант, г. Златарев, да спаси Манушев: последният се удавил. Предсказанието на проф. Манчини се изпълнило точно!

Съобщава: М. С.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ГРАФОЛОГИЯ

(По Шнайдемюл)

Както видяхме по-напред (кн. 1. стр. 25), особеностите на ръкописа не могат да се вземат за нещо случайно, а винаги трябва да се дири вътрешна връзка между тези особености и известни характерни качества на съответния индивид. Нещо повече, в ръкописите се отразяват и различията на възрастта, съсловието, професията, дори и на морала на индивида. От това следва, че по подобието на ръкописите може да се заключава за подобие в чертите на характера, подобие в призванието, възрастта, пола, темперамента и пр. и пр. Некогашният председатели на германския райхстаг Симсон, когато бил още студент, посетил поета Гьоте, който, както вече е известно, се е занимавал доста с проучване на ръкописите. Когато се заговорило на тази тема, представили на Симсон един ръкопис и го помолили да определи по него характерните черти на автора му. Най-първо Симсон бил изненадан от пълното подобие на този ръкопис с ръкописа на един негов съученик и приятел от университета. Симсон мислел, че щом действително е възможно да се съди за личността по особеностите на ръкописа, и той, като характеризира своя приятел, ще сполучи да характеризира непознатия автор на предложения му ръкопис и при това схващане се решил да се изкаже по ръкописа. При характеристиката, която направил, той често бивал прекъсван от запитвания, дали по-напред не е съгледал закрития подпис на автора, защото иначе не могли да си Обяснят тази точност в характеристиката. Ръкописът бил подписан от Саксенваймарския херцог Бернхард, когато Симсон до тогава не познавал.

При този случай Симсон несъзнателно е приложил едно важно правило на графологията, за да постигне най-благоприятен резултат.

Wsem.Letopis_god.1_076.jpg?fbclid=IwAR0s

Ръкопис на Наполеон I, Император на Франция

Еднакви или твърде подобни ръкописи се срещат понякога у родителите и децата, особено у бащата и сина. И това подобие е толкова по-голямо, колкото повече характерите на родителите и децата се схождат. Това явление, обаче, не се среща тъй често, както някои са склонни да приемат, както не тъй често се схождат напълно и характерите на децата с тези на родителите. Ако пък ръкописите на родителите и децата или на самите деца са съвсем различни, тогава с положителност може да се каже, че съществува разлика. И тука важи теорията за наследствеността.

Децата могат да наследят качества от родителите си или от прародителите си, а с това и черти в ръкописа.

В своето съчинение „Дружба с хората“ Книге казва: „Всички деца, с възпитанието на които съм се занимавал, са се учили по моята ръка да пишат, обаче, с постепенното развитие на техния темперамент при всяко дете изпъкнаха особени свойствени нему черти на ръкописа. На пръв поглед изглеждаше, че всички пишат еднакво, но който се взреше по-внимателно и ги познаваше, намираше в маниера на едного признаци на ленивост, у другиго дребнавост или неопределеност, повърхностност, сигурност, опакост, дух на ред или друга някоя особеност“.

Който се занимава по-дълго време с проучване на ръкописи, ще може да познава с приблизителна точност от 5 до 10 години и възрастта на лицата. В детската възраст буквите са по-непохватно написани, по-бавно и по-малко еднакви по височина. В младежката възраст ръкописът е изобщо по-жив и по-плавен. През това време започват да се забелязват излишните завъртания и завивки. През зрялата възраст повечето пъти писмото е по-правилно, сигурно, излишните извивки, завъртания и украшения са по-рядко и, където ги има, постепенно изчезват. Към шестдесетата година се забелязват в ръкописа вече признаци на умора, особено у лица, които дълго време са били принудени да пишат много и бързо и които телесно не са вече тъй бодри.

Тези общи промени на ръкописа в разните възрасти често правят и доста значителни отклонения поради известни причини, така човек лесно би могъл да се заблуди. Който е запазил до по-късна възраст младежки дух, младежка живост, енергия и. възприемчивост той ще запази съответни черти и в ръкописа си. И обратно, срещат се ръкописи на млади хора (ученици и студенти) с качествата на възрастни. В такъв случай можем с положителност да твърдим, че тези млади хора са преждевременно узрели и застарели.

Wsem.Letopis_god.1_078.jpg?fbclid=IwAR0s

2. Ръкопис на германския генерал-фелдмаршал

фон Макензен.

Понеже жената се различава от мъжа по духовния живот и темперамент, то и ръкописите им обикновено се различават. В мъжкия ръкопис се забелязват повече признаци на въздържаност, обмисленост, умереност, сигурност, дейност, волева сила, издръжливост и пр., а в женския — призраци на чувствителност, доброта, волева слабост, приспособимост, примирение и пр. Разбира се, че се срещат и смесени и преходни форми, които създават големи трудности при определяне автора на ръкописа. Новите стремежи на жените да си присвоят мъжки черти и да се доближат по воля и характер към мъжа, се отразяват без съмнение и в ръкописа. При все това в повечето случаи опитният графолог ще открие известни характерни черти. Там, където това е абсолютно невъзможно, сигурно ще имаме ръкописи от жени с мъжки характери или обратно мъже с женски характери и темпераменти.

Известно е, че хората, принадлежащи към един народ, въпреки множеството различия в характера, притежават некои характерни, типични за народа качества, които ги отличават от другите народи. Не е чудно следователно, че тези характеристични национални качества намират израз и в ръкописа. Разбира се, че не е лесно и изисква упражнение и опитност, за да се установят този род различия особено при народите, които употребяват латинската азбука. Климатическите условия, мирогледите, възпитанието и политическите условия упражняват най-голямо влияние върху душевните състояния на хората, а по този начин налагат особен отпечатък и на ръкописите на отделните народи. Така напр., в ръкописите на англичаните се намират предимно признаци на спокойно, трезво, реалистично схващане, а в ръкописите на французите и италианците се забелязват признаци на по-голяма впечатлителност живост и възбудителност.

Но и в ръкописите на един и същ народ се срещат отклонения и различия, в зависимост от много други условия.

Едно явно биещо в очи различие се среща и в ръкописите от различни времена; следователно, имаме типични ръкописи, отговарящи на времето, на народните мирогледи и на душевните състояния. Призната истина е, че „всеки добър портрет в своите отделни черти разказва културната история на времето си и че портретите от различни векове са културно-исторически документи“. Същото може да се каже и за формите на писмото от различни времена. С тези форми ще трябва един ден да се занимае психологията на народите.

Индивидуалният отпечатък в ръкописа зависи, от една страна, от душевното състояние на пишещия, изразено в писмовните движения, а от друга — от общи принципи, наклонности, предразположения, обществени особености и пр. Така че стремежите към постигане на хубавото, художническите дарби, чувството за правилни форми могат, в зависимост и от другите качества на индивида, да упражнят в известна мера влияние върху писмото му. Като излезем пък От становището, че отделните професии предполагат у носителите си и точно определени характерни качества, когато този индивиди отговарят на всички изисквания и условия, тогава можем да говорим и га професионални ръкописи, в които се отразяват особеностите на професиите.

Като вземем пред вид, обаче, че в много случаи хората по разни причини се виждат принудени да се посветят на някоя професия, за която не притежават нито дарба, нито наклонност, ще ни стане ясно, защо някои търговци пишат като учените, както и обратно, някои учени имат търговски почерк, макар че и двете тези категории лица могат да постигнат успехи в своите професии. Понякога могат да се срещнат у едно и също лице качества за разни професии, тези качества ще се изразят и във формите на ръкописа. Трябва да се оформят и известни типични писмовни особености.

Ако известните вече професионални признаци се срещнат в ръкописа на едно лице, трябва да приемем, че това лице има и привичките на своето съсловие и притежава онези характерни черти, които са способствали за успешното упражнение на професията.

По ръкописа може да се съди, дали известно лице притежава нужните качества, за да може с успех да се посвети на определена професия. Числото на професиите, за които е било досега възможно да се установяват тези качества, е малко. В това число спадат професиите на учените, офицерите, чиновниците и големите търговци.

Ръкописите на учениците са обикновено без излишните украшения, завъртания и извивки на буквите и особено на главните букви. Буквите са тъй написани, че да могат лесно да се четат. Изключения има естествено и тука, както на всякъде другаде. Който по много часове ден и нощ живее в свой собствен мислов свят, той често изпада в твърде голямо безгрижие по отношение на външните неща, служещи за сношение на образованите хора помежду им, защото му се виждат маловажни.

В ръкописа на един офицер, който притежава най-важните качества за своята професия, ще се забележат преди всичко признаците за твърдост, решителност, ясност, еластичност, простота и сдържаност, а покрай това и учтива форма. Където тези качества се виждат в ръкописа на един млад човек, който иска да се посвети на тази професия, там може да се очакват необходимите дарби и способности. Образци, съдържащи тези качества, ни представляват автографите на видните полководци: Наполеон, Хинденбург, Макензен, Жофър и пр. Не малко характеристичен и с признаци на войнственост и смелост е и автографът на Бисмарка.

Wsem.Letopis_god.1_077.jpg?fbclid=IwAR0s

3. Ръкопис на пок. герм. канцлер Бисмарк.

Почти всички пишат твърдо, ясно и без украшения У Жофър пък бие в очи деликатното и леко елегантно писмо.

Поменатите качества могат често да се наблюдават в ръкописа на абитуриенти, които по-сетне са станали отлични офицери.

От един добър чиновник се изисква преди всичко голяма добросъвестност, любов към реда, сигурност в службата, трудолюбие, сдържаност, а, ако е възможно, и учтиво отнасяне с хората. Тези качества се забележат в ръкописа.

И в ръкописа на художниците могат понякога да се намерят особени признаци. Това, обаче, може да се отнася само за видни представители на изкуството. Преди всичко, красиво оформени букви свидетелстват за едно чувство за симетричност и чувство за хубавото.

Така напр., един живописец или скулптор, комуто се нравят хубавите форми, линии и арабески, и в движенията на ръката си при писането често ще прави големи дъгови линии. В големите букви ще се вижда елегантност. Хубав замах, хармония, а в малките типографическа или художествена форма.

Понякога тези наблюдения могат да се направят и по ръкописа на по-възрастните ученици в гимназията. Но и между художниците има трезви, пестеливи и сдържани натури, а това се отразява и в ръкописите им. Степента, обаче, на художествените дарби и способности не може да се определи по ръкописа. Обикновено характерните черти на ръкописа се срещат и в рисунките на художника.

В ръкописа на голям търговец, който притежава характерните за професията му качества и наклонности, ще се установят признаците на голям замах, волева сила, издръжливост, предпазливост, съвестност, а не рядко и повишено самосъзнание. Разбира се, че и тук, както и в другите професии, има изключения, защото и на търговията много често се посвещават млади хора по причини, между които най-малко място заемат дарбите и наклонностите.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Б. М. Албиог.

ПРЕД СВРЪХЧОВЕШКА ВИС

В памет на милия Радомир Мавродиев.

* * *

В трънливия си път надрасна личността,

към вис на свърхчовек възйе се в тъмен век —

с духа си великан ти победи смъртта!

И в нашата душа безсмъртен ти живееш,

Величествен си ти във нашите мечти —

вдън нашите сърца „хайдушка песен пееш“!

*

Копнеж към свобода, към нови светли дни,

сред дивния полет остави ни завет: —

метеж за свобода, за нови бъднини!

* * *

Млад, хубавец сред своите другари, пъргав и сръчен в игрите и разходките по калоферския балкан, бунтовник в училище, хайдутин-войвода в гората сред своите връстници, отрасна българският велик поет-герой.

*

И в ранни младини заскитал се тугин-немил-недраг на всички, с метежните слова и бунтовнишки дела върл враг и за богаташи и за попове и за всеки потисник и за всеки „вълк в овча кожа“, през своя кратък, едва тридесетгодишен живот, изпита най-големите нещастия, преброди всевъзможни сплетни и тежката мизерия...

*

Поет, писател, журналист; учител, обирник, артист и още кво ли не е бил тоя скитник из Русия и Румъния! . . . От рожба до смърт — хайдутин-бунтовник, анархист.

*

В дванадесетте стихотворения, които ни остави, личи безсмъртната atma лакатушкана сред бурно море. . . Ту душата роптае против оковите на изтрити традиции, предразсъдъци и суеверия, в които е обвързана личността, ту духът се стреми да въздигне освободената личност до висшата индивидуалност на себеотказа и себежъртвата за общото добро

*

И ето: . . . дочуват се сладкогорестни звуци на копнеж към свобода у милото и гордо „На прощаване“ с майка и либе за да се рушат вериги на иго; ... полъхват нежните трепети на хайдушка

любов в „Пристанала“ — как хубава девойка напуска дом и род, за да иде в прегръдки на бунтовник-себежъртва за народа;... лъхтят ропоти на възмущение у „Гергьовден“ против идоли, що тачи сляпа тълпа; . . . ехтят викове на бран у „Борба“ за пробуда на задрямнал народ, тлеещ в заблуден мрак; . . . долитат злъчни глуми към „Странник“, който иска да свие топъл кът у „бащино огнище“ опозорено от врага ; . . . пърхат ядни стрели към „Патриот“, затулил егоизма с лицемерни дела; и рухват заблудни скрижали у „Моята молитва“, а властно пръст повеля: търси Бога у себе — през своята душа . . . низ волния път на своето оголено сърце, низ стръмния дум на разбудения разум — дири неговия слънчев лъч у себе, той е там, чуй безмлъвния му глас и нека той да бъде вожд!

*

И как дивно възкръсва в нашата душа величествения образ на Ботйова: — хайдутин-разрушител на забулени лъжи. които оковават истинския човек на Великото Слънце; — хайдутин-бунтовник въздигнат над оная гъмжаща, живуща на сън гмеж, която търпи робия от турци, робия от попове, робия от богати; — хайдутин-борец против вси — материални и духовни — чужди и свои — врази на родната душа, — борец напуснал „бащино огнище, там, дето той е пораснал и първо мляко засукал“ и отишъл в омайните прегръдки на балкана волно да живее и праведно да мети на всички врагове, — борец намразил суетната радост спотаена в робското кътче и презрял тленната наслада на смирена с клюмнали глави тълпа под тройната робия.

И Ботйов е жертвал всичко за такива събратя-хайдути — де и да е бил, що и да е имал . . . когато той е живял ведно с бухали и прилепи в една запустяла воденица край влашката столнина, изпаднал в най-тежка отшелнишка неволя, Васил Левски намира прибежище у Него! А когато е бил учител в бесарабското село Знаменка обикнат от селяните и в добро положение, Георги Раковски, преследван от дребнавата продажна полиция, укрива се у Него! И когато требваше да си замине и продължи своя път, Ботйов му дава хиляда гроша, дава му своя кон, на и го изпраща на десетина километра, след едно страховито време, когато огнени шипове процепят небето, а гръм и мълнии разтърсват земята и низ буря, дъжд и кал обхванатите от един и същ огнен плам двамата хайдути най-милно и пламенно се разделиха. А и колцина събратя бунтовници са намирали прибежище в тавана на печатницата — квартирата на Ботйова!

*

И в полета на своя копнеж към свобода Ботйов се е възйемал над облаците с жад да надзърне във вечно синьото небе в един остров сред тихите води на Дунава ведно с един приятел от Одеса, той заживява по Диогена и се опитва да възбуди божественото — свръхчовешко — чувство на алтруизма у простите рибари и и да направи един остров на блажените — остров на комунизма и в един век на ад да създаде рай. Ала скоро Ботйов се опомня, слиза о.т небесната вис, отива сред потъналия в тройна робия народ и със своя „Будилник“ започва да го буди от трикратния сън. А на поколението остави завет да продължи неговата борба докато той под булото на друга личност по вихрено бъде въплътен от кармичния кръговрат на нашите планети.

Wsem.Letopis_god.1_079.jpg?fbclid=IwAR0s

*

От век на век ... кумири..., кумири..., кумири е създавало човечеството в своя път и все повече и повече е оковавало във вериги atma-та — безсмъртния божествен слънчев лъч у човека — за да не може прояви своята сияйна светлина. И великият дух у Ботйовата личност е ратувал не само за пробудата на българския народ, който е влачил хомота и на себе и на турци и на гърци, но и за цялото човечество, което, ако и освободено политично и духовно, не се е още освободило от собствения хомот, хомота на личността. На оная личност, която тика хората да проявяват винаги жилото на егоизма;... на оная личност, която въздига човека или до суетната гордост на кумира, или до коленопреклонната смиреност на дребните души;... на оная личност, която кара хората да забравят, че под булото на нейните суетни ризи вси хора са единни рожби на Слънцето, тъй както седморните призматични цветове са рожба на единния слънчев лъч; личност, която малцина могат да надраснат и от каквито малцина се нуждае цялото човечество: не за да го поробят, а да го освободят и да го водят в хармония към свръхчовешка вис. — О, та колцина са в света такива свръхчовеци освободени от луната, на Слънцето деца?

*

И ощ на младини Ботйов е бил смел в борбата и ненавистта против всякакви кумири и против всякакви потисници на човешкия дух:... в един от най тържествените моменти — годишния училищен акт — един скудодумец започва една реч, в която — de moribus — отправя големи благодарности и искрени благопожелания към великото отоманско царство, което от ред векове тъй славно царува; величае богопроизходния султан, който тъй мъдро властва; възхваля прекомерните старания на поповете за просветата и напредъка на народа, който честно робува на всички, и..., ала тук се намесва току що завърналият се в родния край Ботйов, чиито чувства към истината и свободата кипват и недочаква края на тия бледи слова, които раздвижват само въздуха и сеят заблуда в ума на поробения българин. Заема смело трибунското място и отправя една поетична и пламенна реч против умопомрачените мракосеячи; против идолите и идолопоклонниците; изтъква ясно и открито лъжите и измамите на турската власт, нанесла през дълги векове толкоз беди на поробения народ, мамила го ред години с обещания, обещания и все с обещания, нахуля поповете, които сеят зърна на плевел и стряска народа от сън. А край тоя вития хайдутин сбират се отбор смелци, пламнали от неговите огнени слова. И в жилите на тоя дивен хайдутин най-ярко е буйствала кръвната славянска и татарска смес на българското племе: кръв на волник и кръв на смелец.

И за тоя дивен хайдутин в Ботйовата мисъл се въплъти най-дивният образ — образът на „Хаджи Димитра“; с един гениален замах и хомерова картинност:

„Жив е той, жив е! Там на балкана

потънал в кърви лежи и пъшка

юнак с дълбока на гърди рана

юнак във младост и във сила мъжка.

Денем му сянка пази орлица,

влък му кротко раната ближи:

над него сокол, юнашка птица,

и тя се за брат, за юнак грижи!“,

сред тайнствения шепот на безмълвна нощ —

„Настане вечер — месец изгрее,

звезди обсипят свода небесен;

гора зашуми, ветър повее, —

Балканът пее хайдушка песен!“,

и в полета низ просторния поетичен мир на тайнствената природа —

„И самодиви в бела премена,

чудни, прекрасни, песен поемнат, —

тихо нагазят трева зелена

и при юнака дойдат та седнат

*

Една му с билки раната върже,

Друга го пръсне с вода студена,

трета го в уста целуне бърже, —

а той я гледа, — мила, засмяна!“,

Ботйов се е възйел до най-висшите трепети на българската поезия. Тази ода на най-великата духовна проява —: свръхчовешкото чувство на саможертвата за общото добро, чувство потушило егоизма и неговите безчетни проявления под разни була на Мауа, чувството на идните люде — е нетленния венец, който ще кити Ботйовото чело, венец, който винаги ще пленява всички млади души надрасли личността, които души ще благовеят пред тоя български поет — херой. И сякаш едно тайнствено предчувствие — проявено на няколко места у Ботйовата поезия, — личи ясно в тая дивна ода, — ода на вътрешно прозрение:

„Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небо, звяр и природа,

и певци песни за него пеят . . .“

А неведнъж било сред шеметната атмосфера на спирта в някоя крайградска кръчма, или там горе в задушния таван на печатницата, Ботйов се е отдръпвал в себе, оставал глух към всичко, влизал макар за миг в собствения вътрешен мир, за да се вдъхнови и след туй да пръска светлина в душата на другите. И тая светлина Ботйов повече от съвременниците си, ни предаде в един благозвучен език и напреднал стихослог на родната ни поезия. Език, който трепти в хармония с невидимите вълни на образите: — . . . Ту метежен глас за свобода —

„Балканът пее хайдушка песен“,

ту злоба към потисник —-

„Та скитник ходя злочестен ази

и срещам това що душа мрази!“,

ту умиление към майка —-

„Ти ли си, мале, тъй жално пела,

ти ли си мене три годин клела“.

ту омраза към робското щастие, вече надраснато —

„Туй що съм ази намразил

и пред тебе с крака погазил“

ту вилнеж на буря —

„Там . .. там буря кърши клонове“,

ту състрадание и сълзи —

„О, майко моя, родино мила,

Защо тъй жално тъй милно плачеш?“,

ту злокоба за сторена измяна —

„Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно ти грачиш.

*

Тъй ратува тоя велик поет-херой за свободата на човека, за свободата на родния край. Много, много даде той за тая свобода, ала оставаше още едно: да ороси с кръвта си милите родни балкани: ... и в първите слънчеви дни на Рака в 1876 година с отбор момци Ботйов смело и гордо премина „тиха-Дунава“ и в двудневна и двунощна борба с върли тирани проля свойта кръв...

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

НА ХРИСТО БОТЙОВ

„И търсят духа на Караджата“. . .

Безценна жертва за свобода свята,

ти падна на Голгота тих и благ —

отронен слънчев лъч от небесата,

светна във мрака и изчезна пак . . .

*

И от тогаз потомство оскотяло

духа ти търси в свойта нищета

и се терзай, в огнище запустяло

да възкреси живот из пепелта . . .

*

Ела, о светъл дух, при свойте братя,

де няма злост, ни срам, нито проклятя —

ела на обща служба на любов!

*

Веч храмът е открит, олтарът свети

и ангелите пеят химна свети —

и жертвеникът пак е тук готов . . .

Ив. Толев.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

К. А. Либра.

АСТРОЛОГИЯ

(Продължение от кн. II).

Ползата от астрологията

От казаното става ясно, че. за да постигнем хармония, ние трябва в сегашното си физическо съществуване да се научим чрез съвестта си или по-добре чрез по-висшето аз да владеем нашето низше аз с всичките му фалшиви наклонности и привички. Това по-висше, истинско аз, се бори, за да победи „змея“. низшето аз и по този начин да се съедини пак с божествения си произход.

Какво ни учи сега астрологията? Тя ни запознава със слабите страни на наши я  х а р а к т е р  във всичката им голота, така че никаква гънка на характера да не ни се укрие. Освен, това. астрологията ни учи чрез изчисление да намерим времето, кога тези слаби страни на нашия характер ще бъдат подложени на тежки изпитания и по този начин можем предварително та се приготвим, да се въоръжим, за да дочакаме по възможност готови това време. Така бихме могли да предотвратим много нарушения във физическото си и душевно здраве.

Чрез изчисления, ние можем да намерим за какъв вид дейности най-добре подхождат известни времена, ние се научаваме да използваме времето с и и. като избираме най-подходящото време за работата си, извършваме най-доброто за което сме способни.

Астрологията ни учи да опознаваме и ценим по-добре другите хора. а следователно и да се отнасяме по-добре с тях.

Всеки човек има черни места в характера си и онзи, който е навикнал да критикува и клевети другите, е сляп за собствените си грешки и недостатъци. По тези причини, той обаче, не може никак да напредне в своята еволюция.

Астрологията може да бъде от неоценима полза във връзка с медицинските науки. Това знаят от опит лекарите, които използват астрологията за определяне на една правилна диагноза. за даване лекарства, за извършване операции и пр. Числото на лекарите. които се занимават с астрология е твърде голямо в Съединените Щати на Америка и това число расте сега твърде бързо.

Всичко, което става в природата и в нейните отделни части, е резултат на природни закони и сили, които действат във вселената. Чрез точно изучаване на тези сили, ние се научаваме, какво трябва и какво не трябва да вършим, за да живеем в хармония с тези сили.

От старата история се учим, че едновремешните медицински и окултни знания, между които е и астрологията, са били съединени в едно лице, свещеник-лекар. И ако проследим историята през средните векове, ще намерим навсякъде следи от това, само че ще видим, как астрологията постепенно и все повече се изражда и остава на заден план. Факта е, обаче, че сега ние бързо крачим в противоположно направление. Изглежда, че е премахната яремът под който тази наука се е прегърбвала през цели векове.

Аспектите или взаимните отношения

между планетите

Аспектите на планетите са като X-лъчи на космоса, които проникват през нас и за известно време изваждат на светло слабите страни на характера ни. Това е, тъй да се каже, едно предупреждение в смисъл, че в едно или друго направление има нещо да се поправя. Коя е причината, че известни съотношения в космоса, напр. една опозиция на слънцето и Сатурн предизвиква. у едного тъжно чувство, а у другиго преминава незабелязано? Понеже първият се е родил в такъв момента, когато напр. се е случила същата опозиция в космоса или пък едно съотношение. което предизвиква същото действие. поради това телата му са чувствителни към тягостното и ограничително влияние на Сатурн. Неговото физическо. астрално и ментално тяло са, тъй да се каже, настроени по оная височина на тона, която е съществувала тогава в космоса и когато в атмосферата се повърне същият тон или един негов конзонант, телата реагират и влиянието на Сатурн се чувства като депресия или изобщо като ограничение, както във физическата област, така и в нашето мислене и чувстване. Понеже тази височина на колебания в космоса спрямо земята постоянно се променяно чрез бързо меняващите се положения на планетите и чрез дванадесетте зодии на животния кръг, то явно е, че е абсолютно необходимо да се знае точно момента на рождението, за да може да се направи точно изчислението.

Трябва, следователно, да си представим. че всяко нещо, което се ражда, получава отпечатък от моменталното положение на. планетната система и специално на земята. Това важи както за хората, така и за животните, растенията и минералите, то важи също и за всичко, каквото започваме, за всяка дейност, всяко ново предприятие и за всека нова мисъл, която се роди в известен момента. От тука виждаме, колко важно е да избере човек сполучливо времето за започване на некое ново предприятие.

Това не значи, че и нещо фалшиво или лошо може да се изкара на добро, ако само се избере най-доброто време, а просто че чрез избора на времето се избягват спънките, и мъчнотиите. Чрез избора на подходящото време вървим с течението и по този начин съотношението е хармонично.

Силни и слаби натури

Не бих препоръчал да се занимават с астрология слаби натури, които са свикнали да бездействат при най-малката несполука, която им се срещне и за които, страхът от това, което би могло да им се случи, е много по-голям отколкото самата действителност: защото знанието за бъдещи „лоши“ аспекти (взаимни съотношения на планетите) би подействало върху тях обезкуражително. На тях им липсва сила и смелост да почнат борба против своето по-низше аз и поради своя страх, те биха само увеличили влиянието на аспекта. На такива хора изобщо е неуместно да се съобщава нещо за „лоши аспекти“ в бъдещето. Но, че имало слаби натури, които не могат да понесат истината. това още не може да бъде достатъчно основание да не се съобщава истината и на силните. Тъкмо за последните знанието на истината е от голяма полза. Но и по-слабите биха могли да придобият сила, ако само биха мислили за добрите аспекти, които без друго трябва да дойдат по-сетне и те им помогнат. Астрологията ги учи колко време ще трае лошото време, и знанието, че това е само един преходен облак, който затъмнява слънцето, ще им даде сила.

Между тези, които се занимават с един или друг клон на окултните науки, има много, които съзнателно твърдят, че астрологическите влияния нямат вече за тях значение, защото постепенно ги били надрасли. Вярвайте, че тези хора не схващат пълното значение на думите си и, освен това, те са слепи спрямо своите грешки и недостатъци.

Никой не се е издигал никога тъй високо, че да е стоял над тези влияния! Дори най-висшето Его, което доброволно се въплъти на тази земя, си наложи ограничения. Тези влияния въздействат на всички ни, от най-низшия до най-висшия, макар че върху последния се изразяват по-хармонично и в това се проявява различието. За последния, за най-висшия. обаче, е също от голяма важност да знае кога е изложен на известни влияния и кога е най-годен за известна работа. Той ще може да приложи влиянията в свой интерес: защото що друго може да означава изразът: „да владееш своите звезди“, освен това човек да yмее да направлява планетните влияния към добро и в своя полза? Влиянията ни правят склонни — посредством известни стари недостатъци в характера ни — да действаме така или иначе, но не е нужно робски да им се подчиняваме: ние можем да се издигнем на тях. Не е ли от голяма полза тогава да бъдем предупредени?

Космосът

Астрологически, към Космоса ние числим Слънцето (Wsem.Letopis_god.1_092.jpg?fbclid=IwAR0s), Луната (Wsem.Letopis_god.1_093.jpg?fbclid=IwAR0s) и планетите Меркурий (Wsem.Letopis_god.1_091.jpg?fbclid=IwAR0s), Венера (Wsem.Letopis_god.1_152.jpg?fbclid=IwAR0s), Земята (Wsem.Letopis_god.1_150.jpg?fbclid=IwAR0s), Марс (Wsem.Letopis_god.1_098.jpg?fbclid=IwAR0s), Юпитер (Wsem.Letopis_god.1_097.jpg?fbclid=IwAR0s), Сатурн (Wsem.Letopis_god.1_095.jpg?fbclid=IwAR0s), Уран (Wsem.Letopis_god.1_281.jpg?fbclid=IwAR0s) и Нептун (Wsem.Letopis_god.1_215.jpg?fbclid=IwAR0s). В Холандия се употребява за Уран знакът Wsem.Letopis_god.1_152.jpg?fbclid=IwAR0s , а за Нептун Wsem.Letopis_god.1_151.jpg?fbclid=IwAR0s.

Заб. Знакът на Земята е кръг с два диаметъра.

Ние, следователно, не държим сметка за астероидите или планетоидите и метеорите, защото те не упражняват никакво забележително влияние върху съвременното човечество, а също и за кометите, защото за влиянието на последните знаем много малко. Изоставяме също и луните (спътниците) на разните планети, чието влияние също така малко може да се взема във внимание. Само нашата луна прави тук изключение, защото тя, поради близостта си до земята и особено поради произхода и някогашната си общност със земята, влияе твърде силно върху последната и върху всичко, което се намира по нея.

Цялата ни планетна система се движи в повратно направление през дванадесетте знака на животния кръг (зодиака), които знакове като един грамаден кръг обхващат като в пръстен нашия Космос заедно с безброй други планетни системи. Всички тези слънчеви системи се въртят около едно централно слънце, което се предполага в звездната картина на плеядите (алционе).

На нашата слънчева система са потребни 31200 години, за да извърви обиколката си от 360° през 12-те знакове на зодиака (животния кръг). Това се нарича една космическа година. Сега планетната ни система от сравнително късо време се намира в акварий (водняк), където ще остане 31200/12 = 2600 години.

Това движение става в противоположно направление на реда в животния кръг. В астрономията то се нарича повратно движение (Retrograditat) на еквинокса (точката на пролетното равноденствие). Скоростта на това повратно движение е около 50'' на година.

Като наблюдаваме от земята, ние виждаме, че слънцето и всички планети, които го заобикалят, минават едно след друго през дванадесетте различни знакове и то с толкова по-голяма скорост, колкото по-близо се намират до слънцето и в дадения по-горе ред. Луната, обаче, по скорост далеко надминава най-бързата планета (Меркурий). Тя не само че обикаля около слънцето за една година заедно със земята, но изминава и свой собствен път около земята за по-малко от 28 дни. По тази скорост ще се говори повече при разглеждането на планетите.

Освен това движение на слънцето има и друго, видимото движение на 12-те знакове на зодиака, както и на планетите и на луната и то се получава чрез движение на земята около оста си за 24 часа, Поради това движение на земята около нейната ос целият небосвод в течение на 24 часа минава покрай всека точка на земната повърхност, и следователно, всеки 2 часа средно трябва да се появява на източния хоризонт нов зодиак.

Не ще бъде излишно да се дадат къси обяснения на някои изрази, които се срещат в космологията, защото, за да избегнем непотребни описания, ние трябва често да употребяваме тези изрази.

Wsem.Letopis_god.1_080.jpg?fbclid=IwAR0s

Небесният екватор е кръгът, който си мислим на небето (около земята), теглен като продължение на земния екватор и паралелно с него.

Еклиптиката е един кръг, който си мислим на небето, теглен около земята, прерязващ небесния екватор под ъгъл 23° 27'. В тази плоскост на еклиптиката се движат планетите, към които за удобство астрономически се причисляват и слънцето и луната. С едно отклонение само от няколко градуса северно и южно се движат всички планети в плоскостта на еклиптиката и това е причината, дето ние в известно време виждаме по две планети на едно и също място на небето (съвпадение), а в друго време пък попадат в известен ъгъл със земята (аспект).

На този ъгъл, образуван от еклиптиката и екватора, се дължат годишните времена в умерения пояс и мусоните в тропическия.

Отклонението на север и на юг от еклиптиката се нарича северна и южна деклинация (наклонение). Ако две или повече планети имат същата деклинация — безразлично дали едната на север, а другата на юг, или и двете в същото направление — те образуват помежду си аспект, който се нарича паралел. Изчислението на аспектите е основата на астрологията.

Wsem.Letopis_god.1_081.jpg?fbclid=IwAR0s

При нашето изчисление приемаме земята за център на Космоса, а астрологическите таблици за изчисление на планетните положения, и знаковете на зодиака отговарят на тази основа. Ние се занимаваме, следователно, с геоцентрична астрология в противоположност на хелиоцентричната астрология, която взема слънцето за център на изчисленията (геос — земя, хелиос — слънце). Последната, хелиоцентричната астрология трябва да се счита само като един опит да се видят астрологическите влияния от друго становище. Резултатите й за сега са твърде незадоволителни. За в бъдеще може би да се очаква нещо повече.

Съвсем логично е човекът, който съставлява част от земята, при изчисляването на астрологическите влияния да взема за център земята.

Астрономите често упрекват астролозите, че при своите изчисления вземали за център земята и по този начин, тъй да се каже, следвали още старата птоломеевска система, когато, според тях, Коперник бил показал достатъчно ясно, че слънцето е центърът, около който се движат всичките планети. Какво, обаче, от това, щом изчисленията преследват само тази цел! Всеки човек се счита за център на всичко, което го заобикаля. Тази склонност му е вродена и по тази причина той е склонен да направи същото и със своята планета, земята, макар и в противоречие с явленията, които схваща нашето физическо око.

Астрологията е в известна смисъл психология на астрономията, и както голямо поле от психологията е още целина (необработено), също е и в астрологията. И двете, обаче, обещават много за в бъдеще.

В астрологията си служим с така нареченото звездно време, сидерично време, от което пие вземаме местното време при нашите изчисления. Ако не направехме това, щяхме за всеки 24 часа да грешим с около 4 минути. Докато земята направи едно обръщане, слънцето се придвижва напред в пространството приблизително на един градус. И следователно, за да можем от земята да видим слънцето пак точно в зенита или, другояче казано, в меридиана, трябва земята да се извърти един градус по нататък от 360°, което пък продължава деня с (24 х 60)/360 = 4 минути. Затова тъй наречения астрономически ден не е 24 часа, а 24 часа и 4 минути, когато сидерическият (звездният) ден трае точно 24 часа. От тука следва, че 6 часа средно време е равно на 6 часа и 1 минута сидерично време.

В астрологическите планетни таблици (ефемери) положението на планетите е дадено за обедния час в Гринвич и се посочва сидеричното време за всеки ден за същото време и същото място. Това може само отначало да представлява некои трудности в изчислението.

За всички места по Гринуичския меридиан ние трябва при изчислението на планетите да вземем в съображение само разликата във времето пред или след 12 часа по обед, обаче за места, които се намират на друга градусна дължина, трябва освен това да се вземе под внимание и различието във времето спрямо Гринуич. Всеки градус дължина дава 4 минути разлика във времето. В местата източно от Гринуич, в места с източна дължина, е по-късно (там слънцето изгрева по-рано), а в места със западна дължина е по-рано. Така напр. Сан Франсиско, който лежи приблизително на 120° западна дължина, има разлика във времето спрямо Гринуич 4' х 120 = 8 часа. Следователно, когато в Гринуич е обед, в Сан Франсиско е 4 часа сутрин.

За установяване на дванадесетте зодиачни знакове в хороскопа трябва да се държи сметка и за широчината на местото (отдалечението от екватора), понеже знаковете се издигат по-напречно, колкото по-голямо е отдалечението от екватора, а от това произтича една неправилност. Не е нужно, обаче, да се измъчваме с изчислението на тази неправилност, понеже за различните широчини са съставени така наречените къщни таблици. (таблици на домовете)

Образът на Космоса или на Макрокосмоса, както го наричат, се изразява във всичко, което съществува в природата, следователно и в човешкото тяло, в микрокосмоса.

По-сетне можем да видим, че всеки от дванадесетте знакове на зодиака отговаря на определена част от тялото ни. И устройството на тялото на новороденото дете се намира в зависимост от положението на планетите спрямо знаковете на зодиака в момента на раждането и от положението на знаковете в този момент спрямо нашата земя. Трябва, обаче, да забележим, че това влияние се упражнява по-малко от знаковете на животния кръг, отколкото от частите на небето, където се виждат тези знакове. Дванадесетте знака през времето на Птоломей, бащата на астрологията, са били точно на респективните места на небето, но от тогава те са променили местото си на около 30 градуса. Астрономическите планетни таблици (ефемери) държат сметка за тази промяна и затова те дават друго съотношение на планетите, различно от астрологическото.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА

Значението на радия за медицината

(Роберт Блум)

Откриването на радия направи голям преврат във всички клонове на науката, а особено в медицината, не само затова, че радиотерапията днес вече представлява един самостоятелен метод за лекуване, но защото радия даде повод да се разпространи убеждението, че „лъчеизпускащата материя“ трябва да се счита като най-съществен фактор при по-голямата част от терапевтическите средства.

Отдавна предчувстван факт е, че всички физиологични процеси в организма почиват върху редовната осмотична обмяна в намиращите се в разтвор хранителни соли, и че жизнените процеси са зависими от електролитите и ензимите, които правят и запазват телесните течности като добри проводници на електричеството, чрез което се посредствуват нормалните електро-химични процеси в нервните и клетъчните системи. Тези електролити се считат за невидими и нетеглими материални частици, и те са тъй малки, че могат да се поставят в категорията на „лъчеизпускащата материя“ или „електроните“, които чрез своята каталитична сила действат „динамично“ в организма:

„Когато в организма попаднат каталитични възбудители, казва Вирхов. „вследствие разпространяващата се катализа се явява един вътрешен, сравнен с количеството на възбуди

теля — извънредно буен процес“. „Това е един от фактите, който прави очевидна възможността на хомеопатичното действие“.

В същност не само за да обясними лековитите действия на употребяваните в хомеопатията медикаменти, ние сме принудени да приемем, че последните, вследствие тяхното извънредно разредяване, се намират вече в състоянието на „лъчеизпускаща материя“ и действат „динамично“. Даже и при алопатичното лекуване добрите резултата рядко се дължат непосредствено на чисто химичните реакции, които стават в организма с подкожното вмъкване на лекарства, така че ние и тук трябва да считаме като съществен агент в повечето от случаите на успешно лекуване взаимодействията между лъчеизпусканията и еманациите на съдържащите се в лекарствата съставни части, които обусловят лековитата сила, и в регулиращите благосъстоянието на техните сили и дейности на организма. Затова се яви мисълта да се употреби терапевтически радия и неговите загадъчни еманации, което и скоро стана по един изчерпателен начин.

Но нито радия, нито неговите еманации могат да се изменят качествено, а невъзможно е един и същи метал да лекува всички съществуващи, тъй безкрайно разнообразни болести; и затова, въпреки ентусиазираните реклами, ние все още нямаме едно вселечебно средство. Освен това опитностите с рентгеновите лъчи, с радиевите еманации и радиоловите препарати ни карат да бъдем внимателни и ни учат, че при прилагането на тия средства винаги трябва да се има пред вид особената организация и телесна конструкция на пациента.

Не преди много е бил конструираш, един автоматичен радио-динамичен апарат, лековитите лъчи на който, поставени на-близко разстояние до тялото се смесват с обикалящата физическото тяло аура, и по този начин повлияват астралното тяло. Според лекарствата, които придружавате действието на апарата. стават реакции в нервната система. които имат за резултат напълно специфични действия.

Човешкото тяло е една машина, живият организъм — една динамична система, а процесите, които стават при жизнените функции и при физиологичните дейности, в края на краищата се подчинявате на строгите закони на механиката. Докогато всички сили и течности в тялото трептят хармонично, в организма царува пълно здраве; яви ли се нарушение в ритъма на динамиката чрез ограничение или спиране на нормалните функции, болестта е един неизбежен резултат, и работа на лекаря е отново да възстанови нарушената хармония чрез отстраняване чуждите тела и влияния, или, най-малкото, да се погрижи, щото развиваната от организма лечебна енергия да бъде правилно подкрепена, за да могат жизнените дейности безпрепятствено да бъдат продължени.

Всичко, което причинява разстройства в организма, трябва да се счита за „отрова“. При това ние правим наблюдения, че често най-внезапните и най-буйните действия се причиняват от най-разредена материя, напр. куршум в тялото е дотолкова „отрова“, доколкото той причинява една рана отвън и едно разстройство във вътрешността. Куршумът трябва да бъде отстранен и причинената от него рана да бъде лекувана. Същият куршум, погълнат по погрешка, може да мине през тялото без да причини никакви повреди. Само тогава се нарушава ритъма на жизнената динамика, когато в организма се вмъкне твърда материя, която се разтваря във вътрешността и чрез химичното разлагане се превръща в по-фини течни или газообразни съставни части, респ. в „лъчеизпускаща материя“. Защото: „Corpora non agunt nisi fluida“. Често най-незначително вдишване на отровни газове или пари — напр. от концентрирана цианова киселина е достатъчно веднага да причини смърт. Но не само видимата и осезаемата материя спада към категорията на тия отрови, но също и психичните форми на енергията, свръхчувствените субстанции, които образуват материалната основа на душевните сили и процеси, като: скръб, ужас, страх, радост и т. и. Мислите и феномените на съзнанието могат да произведат най-очевидни физиологични промени в тялото, могат да поставят машината в застой и в един момента да унищожат механизма, като най-силната отрова.

Както има безброй вещества, които действат, вредно върху организма, така има и безброй противоотрови, които реагират на разрушителните действия н възстановяват нанесените повреди. На тези известни от опита факти се основават не само разните методи за лекуване чрез лъчи, като слънчеви, въздушни и електрически бани, лекуването с рентгенови лъчи, радиеви еманации и т.н., но в тях намират своето естествено обяснение и магнитопатията, както и успехите в хомеопатията и биохимията с техните минимални дози. Употребяваните силно разредени лекарства се превръщан, в електрони и лъчеизпускаща материя, в ензими и катализатори. които индуцират специфичните трептения на организма и възстановяват по тоя начин нарушената хармония. Със същия принцип се обяснява и начинът на действието на гореспоменатия апарат, с тая само разлика, че при него катализаторите се намират вън от тялото и еманациите, чрез посредството на астралното тяло, достиган. непосредствено в симпатичната и централната нервна система. Този апарата има и това преимущество, че лековитите съставни части, които той индуцира в тялото, не могат да се променят в кръвта, в стомашните сокове и т. н., както при вътрешното лекуване, и с това те запазват своята каталитична способност за неограничено време.

Промените, които разните видове лъчи могат да произведат върху тялото, зависят от това, дали те срещат хармонични или антагонистични трептения. Природата в тоя случай сама избира най-подходящото средство и нужната доза. Всичко полезно бива

асимилирано, а всичко вредно бива изхвърлено така, че всички лъчи от последния вид минават през организма. без да произведат никакво действие.

Въз основа на това, също и светещия камък, даже при продължително употребление, никога не може да вреди, а подкрепя всяко рационално лекуване. С влиянието, което тоя минерал оказва върху астралното те.то, най-добре се подготвя и благоприятства процеса на лекуването, така че много малко болести могат да противостоят на неговото благотворно действие — с условие. разбира се. че диагнозата е дадена вярно, че съответната телесна мангана е още жизнеспособна и че механизмът не е органично повреден.

Ние познаваме една значителна част от тая машина и нейните компоненти, но останалата част и нейната енергетика и метаболизъм изобщо са още неизвестни за лекарите. Механизмът на вейки индивид варира до известна степен. и на това се дължи трудността при установяването същността на болестта.

Болестите обикновено не са локални, но те засягат цялата машина, целия организъм към който спадат аурата и астралното тяло. При последната инстанция разстройството в жизнените процеси се пренася в клетките, т. е. явява се една дисхармония в ритъма на трептящите в междумолекулярните пространства на тъканите и течностите електрони, етерни частици и астрални субстанции. Тази дисхармония се премахва чрез действието на радиевите еманации, на рентгеновите и др. лъчи. които благодарение на своята извънредна способност да проникват навсякъде, достиган, и до дълбочините на тия междинни пространства н възстановяван, нарушената хармония. При това. естествено, не се взема под внимание бактериологичното действие на лъчите, защото тия от тях, конто са доволно силни да убият бацилите, са същевременно в състояние да разрушат и здравите органични тъкани. Освен това, в много редки случаи борбата с бактериите може да докара излекуване на болестта. Напротив. чрез тая борба болестта по-скоро бива продължавана. защото бактериите, като вторични явления, са в зависимост от благоприятната почва за виреене, която им се предлага с вмъкването на големи количества медикаменти.

Вярно казва проф. Бергман: „С антисептичните средства ние по-скоро унищожаваме себе си. отколкото намиращите се в нашето тяло бацили“.

Безогледното и диво преследване на бацилите, което по настоящем се практикува. е неоснователно, защото даже и когато последните се явят в напълно здрав организъм, те не могат да се задържан, в него. защото бацилът почти без изключение, е следствие, а не причина, на болестта. Дето липсва почва за виреене на бацила, там той не стои или е безвреден.

Освен това, два организма могат да страдат от една и съща болест, която се причинява от един и същи бацил, но действието на едни и същи медикаменти в двата случая може да бъде съвсем различни. А това показва, че има разлика или в двата организма, или в причините на болестта, или в едното п другото. Затова бацилът тъй малко може да ни служи за сигурно узнаване причините на болестта, както и нозологичната форма на болестта. Ето защо лекарят не може да търси в дадените от неговата materia medica правила безпогрешно средство за диагнозиране на болестите, но той трябва преди всичко да подложи дадения случай на една основна етиологична анализа и да вземе пред вид всички индивидуални предразположения на организма. Това, обаче, е една работа, която не може да се изучи за неколко семестъра в университета. Само след дълга опитност във всестранна практика и с един добросъвестно воден анамнезис в ръка, интелигентният лекар може да придобие нужната способност да узнава закономерните съотношения между симптомите и техните причини или между чувствено възприемливото и неизвестното. Ние можем да считаме фармакодинамиката и фармакотерапията за науки, но самата медицина, т. е. прилагането на тия познания, това не е наука, а изкуство.

Такова признание са направили ред от нашите най-видни авторитети в медицината. Те твърдят, че това. което се нарича позитивна наука, е още твърде безнадеждно, без основа п без закони, и че то все още се лута в заблуждения и противоречия.

Затова пациентите, които се доверяват на неопитни и несъобразителни лекари, се излагат на опасности, че тяхното здраве, с големите дози алопатични отрови и с решителните приеми, ще претърпи сериозни и непоправими повреди. А това не става почти при никоя от ония системи за лекуване, които действат противозаконно. Напротив, със своите безспорно добри резултати, те печелят все по-голяма популярност.

Както радия принуди химията да приеме възможността за едно разпадане на химичните елементи в по-прости съставни части в етерни трептения, в електрическа енергия или електрони, и да допусне една „химия на непретеглимото“ (Richеrt), така също и училищната медицина ще бъде принудена да постави жизнените дейности под законите за „лъчеизпускащата материя“, да обърне по-голямо внимание на биологията и морфологията на бактериите и на клетъчната патология да постави една молекулярна патол о г и я. С това тя ще дойде до убеждението, че и най-малките количества материя при физиологичните процеси често играят една значителна роля. С това лекарите не само ще станат по-толерантни спрямо другите системи на лекуване, но и хомеопатията в особеност ще стане господстващ метод за лекуване, както това вече е станало при мнозина от нейните привърженици.

В какво се състои разликата между една хомеопатична доза в 3, 4 и 10- степенно разредяване. на която от алопатите се отрича всяко действие п един радиев източник или една еманационна вода от толкова п толкова махови единици, отличните действия на която се признават от всички?

Процесът в двата случая е същия. Механичните и физикалните действия на електроните и етерните еманации върху ритъма във вътрешността на организма имат за резултат химични промени, които предизвикват физиологични процеси. Последните определят условията за живота на бацилите, от съществуването на които зависи физичното и психичното, болезнено или здраво. състояние па човека,

Целта на всека терапевтика е здравето, а дали тая цел се постига по законен или противозаконен начин, това е безразлично. Медицинската наука, обаче, тъй както тя обикновено се прилага от школния лекар, не изчерпва проблемата на терапевтиката, защото тази проблема не е само от физичен и физиологичен характер, но има и една психична страна, на която обикновено твърде малко се обръща внимание. На това се дължат сравнително малките резултати, които школната медицина дава. Едва когато ние признаем фундаменталния принципи, който лежи в основата на цялата терапевтика; когато ние бъдем в състояние да установим законите, които биха ни направили понятни процесите на лекуването — тогава чак проблемът е разрешен. Затова, обаче, е необходимо познаването на целия човек, видимия п невидимия; и ние държим благодарност на откриването на радия и неговите еманации, защото те дадоха поводи на целия учен свят изобщо и на медиците специално, все повече да се приближават към окултните теории. Известните U и Х — лъчи напр. предизвикаха научно изследване на човешката аура (D-r Kilner, D-r O. Donnell), на флуидалното и астралното тяло (Аксаков, де Роша, Дюрвил) и на другите окултни факти, които все още се считат от някои за измама, суеверие или фантазия. Рано или късно, обаче, тия факти ще станат общопризната действителност. И тогава чак ние ще можем да считаме медицината за наука, и тогава ние ще можем да кажем с Парацелз: „Всяка болест е излечима, но не и всеки болен“.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Лечебното свойство на чесъна.

Както е известно, прочутият професори Мечников изнесе твърдението, че йогуртът или българското кисело мляко (Lactobacillus bulgaricus) действа като особно средство за продължение на живота. Мечников смята, че много българи достигат дълбока старост, защото често употребяват кисело мляко. Лечебното действие се състои в това, че бацилите, които се развиват в киселото мляко, унищожават много микроби в храносмилателните органи, особено в червата, и по този начин предпазват организма от много заболявания и разрушения.

Напоследък хърватският лекар Д-р Гундрум, който е живял няколко години в България, е направил други наблюдения. Той твърди, че здравината, а следователно и продължителността на живота си българите дължат главно на употреблението на чесъна (чесновия лук). Без да отрича лечебните свойства на киселото мляко, Д-р Гундрум намира, че българите по-редовно и почти всички ядат чесън. Поради химическият си състав, чесънът действа като дезинфекционно средство на червата и ги предпазва от заболяване. В своята практика в България Д-р Гундрум много рядко е срещал катарални и възпалителни заболявания на червата, както и диспептични явления (мъчно смилане). Това е наблюдавал той във всички слоеве на народа и го поставя във връзка с употреблението на чесъна.

Когато храносмилателният процес  се извършва винаги редовно и без затруднения, можем да очакваме, че животът ще се запази по-дълго, отколкото когато разни болести затрудняват най- важните функции на храненето. А употреблението на чесъна осигурява именно редовното и правилно храносмилане.

Чесънът (Allium sativum) е бил известен още в старо време. Израилтяните го употребявали в Египет, а египтяните го считали за деликатес. Между народа и днес чесънът се употребява като лечебно средство против ухапано от Отровна змия. Счукан с мед, чесънът образува едно лекарство, с което се лекува кръвотечение от носа и кашлица. Стрит с тамян той се употребява за смекчение на зъбобол и пр.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Електрически сън.

В берлинското списание „Klinische Wochenschrift“ Д-р Нагелшмид съобщава за един, изнамерен от него, нов вид електрически ток, който можел да докарва нечувствителност към болки, като местна упойка, и безсъзнателно състояние, ако действа на мозъка. Касае се за един алтернативен ток, който може по мярка да се усилва и отслабва. При съответна сила на тока и сполучливо поставяне на електродите по ръката или мишницата, могло да се постигне нечувствителност от убождане и порязване. Нечувствителността могла да бъде тъй голяма, че да не се усещат и дълбоки бодове с игла и дори оперирания. Само осезателните усещания оставали отчасти запазени.

Още по-интересни опити са правени за приспиване чрез електрическия ток. Тези опити, обаче, са правени само с животни. Когато токът се пусне върху мозъка, бързо настъпва пълна наркоза, която може да задържим колкото искаме. Ако съдим по правените опити с животните, изглежда, че предизвиканият чрез електричество сън е съвсем безвреден и безопасен. След спирането на тока животните се ободряват бързо и са съвсем здрави. Опитите са правени главно с питомни зайчета и с малки кучета. При два опита със зайче наркозата е достигнала до спиране на пулса и дишането, така че животното изглеждало като умряло. И двата пъти се постигнало съживяване наново чрез ритмическо действие на същия ток.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Духовна опитност

Факти и доказателства за силата

и еволюцията на човешката душа

* * *

Духът на Масане.

През 1912 г. умрял в Париж композиторът Масане, който оставил една нова опера „Панюрг“. Една година след смъртта му духът му бил съгледан на сцената през време на репетицията на операта му. Най-първо видението било забелязано от баритона Марку. Видяло му се, че Масане се намира в една кулиса, дава такт с ръце и от време на време, следейки репетицията, проявявал изрази на одобрение или неодобрение. От страх да не му се смеят, баритонът не посмял да каже нищо на другите. Това явление, обаче, постепенно станало видимо за всички участващи в играта. Понеже било близо до ума, че някой си позволява да прави шега, най-грижливо бил претърсен целия театър, но нищо не се намерило. Явлението се повторило при няколко репетиции. Вестниците съобщили за случая, като го определили като един рядък случай от масово внушение. Но ако пък не е масово внушение? Тук вече се спира мъдростта на обикновения журналист и той най-малко ще признае, че между небето и земята има още много неща, които са непознати на школската наука. За познавачите на окултната литература, обаче, не е тъй рядък случаят, когато един фантом спонтанно става видим на много хора.

Горното съобщение вземаме от вечерното издание на „Grazer Tagespost“ от 26. VI. 1913 г.

* * *

Предчувствието на една майка.

През 1912 година г-жа Ирма Тот в Гросвардайн, Унгария, изгубила единствената си дванадесетгодишна дъщеря. От деня на погребението майката била преследвана от предчувствието, че детето й не може да се успокои в гроба, понеже в ковчега му била проникнала вода. Тази мисъл неотстъпно преследвала нещастната майка, додето тя найсетне след една година се решила да измоли от градското управление позволение да разкопае гроба. Нейната настоятелна молба била удовлетворена. И когато разкопавали гроба, работниците намерили вода Още в горните земни пластове. Като разкопали по-надолу, оказало се, че целият ковчег бил потънал във вода. Самото тяло на момичето било още напълно запазено, неразложено.

* * *

Особен транс.

В голямото село Кеземарк, близо до Данциг, живял в края на миналото столетие един млад работник на име Фридрих Капиц. Като младо момче той слугувал в замъка на Вилхелм Мюлер и минавал за ясновидец, обаче, никой не обръщал внимание на това. Тъкмо що бил навършил Капиц 18 година, когато умрял един негов добър приятел. На осмия ден след смъртта Капиц минавал покрай гробищата и видял своя приятел седнал на зида на църковния двор. „Духът“ го повикал, той се приближил и се разговарял с него. Този разговор, според обясненията на Капиц, е бил причина за последващите явления, останали после необяснени. Всяка вечер след това от 8 до 12 часа младият момък изпадал в едно особено душевно състояние, очите му се затваряли, той без да се сблъска някъде, отивал до гробищата, за да се разговаря там с умрелия, тичайки насам-нататък. Много често, когато Капиц бил в това състояние, се опитвали да го задържат, но не могли. Хора много по-едри от него са били захвърляни от него настрана като играчки. Той бил в състояние да разбие добре затворени и заключени врати. От много страни, далечни и близки, идвали любопитни да го видят, но никой не можал да отгатне тайната. Често Капиц в това състояние повдигал тежини, които иначе четирима силни мъже не били в състояние да подигнат. Понякога тичал тъй бързо, че най-добър конник не можал да го стигне. Затова казвали, че Капиц „хвърка“. Той се катерел по върховете на покривите и правел чудни и твърде опасни фокуси. Никой не можел да го спре, нито полиция, нито лекари, нито пък свещеникът. При погребенията той се вреждал да води конете и правел това винаги със затворени очи. През това време водел разговори с мъртвия. Когато конете се сепвали, той казвал, че този или онзи умрял се бил изправил пред тях. По негова заповед умрелият освобождавал пътя.

Познатите му заравяли златни монети в пясъка, и Капиц ги намирал със затворени очи, като познавал, какви са монетите и кой ги е заровил. Понеже не прекрачвал изписан на земята кръст, децата често се шегували, като правили по пътя му кръстове и го карали да заобикаля на далеко, когато отивал на гробищата. Често той по цели часове стоял в стаята си и се разговарял с мъртвите. След една година един свещеник, неизвестно по какъв начин, го излекувал. Капиц бил вече съвсем здрав, ходил войник и след известно време се преселил във Вестфалия.

* * *

Един сън.

На 8 срещу 9-и декември 1918 год., когато неизвестността за съдбата на България беше пълна, сънувах следния сън:

Пътувах праз Великия океан с парахода, наречен „Българский“.

Беше ден. Гледах безкрайното ширине на океана. Повърхността му беше гладка, като огледало, и хоризонта ясно се очертаваше в правилна дъга, според кълбообразната форма на земята. На далеч и на близо по безпределния океан се мяркаха острови.

Настъпи нощ. Звезди покриха небето и, като брилянти, светеха и се отражаваха в гладката повърхност на океана. Аз бях на борда. Призори, числото на островите се увеличи. Параходът увеличи и бързината си, а опасността от заоравяне в калта на някой остров се увеличи до голяма степен.

Движението на парахода ставаше все по-бързо и по-нервно. Още по-голям ужас ме обзе, когато се убедих, че парахода се не управлява и върви на посока, несъзнателно влачен от течение. Той направи едно кръгово обръщане по нямане кормило и пак продължаваше да върви по същата посока.

Аз изгубих всяка надежда. Мислех вече за спасяване, като да изляза на някой близък остров, но и там надеждата бе слаба, поради потъналите във вода острови, те представляваха само блата и дървета.

Параходът нагази в някаква тъмна маса, подобна на кал, и аз мислех, че вече ще свършим ... но водачът ми каза: „това са безопасни морски раковини“.

Движението на парахода бе главоломно. Завъртваше се и не се държеше сметка, че ще може да заседне върху някой остров. А островите постоянно се увеличаваха и дървета стърчеха във водата край брега на островите в които корабът едва що не се сблъскваше.

Най-после се показаха скали. Изтръпнах цял. Спасение нямаше. Корабът можеше да се блъсне в скалата и да стане на парчета.

С същата главоломна бързина, корабът навлезе в теснината между скалите. Корабът отиваше под една наведена скала, о която комина щеше да закачи и да предизвика разбиването на кораба. Поради ненормалния си ход, той се клатушкаше силно и, в момента на сблъскването, се извърна на противната страна, от което сблъскването се избегна.

Стигнахме на пристанището, на самия край на заливчето, почти на сухо. Капитана на парахода посочи назад раздигнат понтон, от който стърчаха само колци и ми каза: „там бяхме спрели 1912 год. Сега малко сме по-горе“. Радостта ми нямаше край, че излезнахме на края благополучно и тръгнах да диря хора, за да разтоварим кораба.

Съобщава: Д. Петров,

(Белоградчик).

* * *

Един случай в Прага.

През време на австро-турската война, 1866 година, седнахме да вечеряме в дома ни в Прага. Бяхме четирима: баща ми, майка ми, аз и по-малкия ми брат. Стенният часовник удари 8 часа и. в същия момент скокнахме всички уплашени от софрата: чухме един силен гърмеж като от пушка. Майка ни много се разтревожи, като ни каза, че непременно ще чуем някоя лоша за нас новина. Баща ми, който не бе никак суеверен, като я успокояваше, почна да търси из столовата. Имахме вътре един здрав, дъбов скрин за дрехи и като го разгледа, баща ми намери, че задната част на същия се пукнала и от там произлязла тази детонация. Обаче, майка ми не можа да се успокои. На втория ден сутринта пристигна братът ма баща ми с известие, че вчера в 8 ч. вечерта майка им починала от холерната болест, която тогава върлуваше.

* * *

Пророчески сън в картина.

През 1871 год. след ваканциите бях назначен за първи път учител в основното училище в с. С. в Чехия, село, което ми 6Ь до тогава съвсем непознато. Два деня преди тръгването ми от Прага, аз сънувах за моята нова длъжност и мен ми се представи ясно очертана една старовременна цьрквица, построена на едно възвишено място над селото. На втория ден сутринта още, взех да нарисувам с акварелни бои църквицата, която сънувах. На гретия ден, като взех сбогом с родителите ми, тръгнах за местоназначението си с трена до станцията П., от дето, съгласно нарежданията на кмета, ме очакваха с колата, за да ме закарат в с. С, далеч от гарата около един час и половина. Кочияшът, който не беше от същото село, бе сбъркал пътя, и караше колата по друг път. Тогава аз забелязах върха на една камбанария и я посочих на кочияша, да обърне колата към тази посока. След половин час, доста късно вечерта, стигнахме в селото С. На втория ден сутринта, като излязох от училищното здание, не малко се зачудих като видех църквата, 30—40 крачки на разстояние от училището — точно същата и при най-малки подробности, за която преди 3 деня сънувах и която тогава, при прясна още памет, начертах картинно на едно кръгло стъкло. Тая картина ми се развали при последното земетресение в София. Какво бе това явление?

Съобщава: Ш-к.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Обществена Хроника

В чужбина

Парижката конференция за мира продължава работата си, без да е успала до сега да сключи окончателен договор между Съглашението и коя да е от противните воюващи държави. Делегатите на Германия отдавна се намират в Париж и обсъждат предадения им проекто-договор, но считат, че той не отговарял на оповестените от Уйлсон 14 точки, поради което искат да се внесат в него редица поправки. Съмнително е. дали те ще сполучат това и дали в протакането на преговорите ще намерят модуса за облекчение на условията. Целта на държавите от Съглашението, както се вижда от съобщения по радиотелеграфа текст на проекто-договора за мир, е не само да излекуват Германия от злия дух на всемирна тирания и експлоатация на човечеството, който бе я обсебил преди и през войната, но и да я обезсилят материално до толкова, че нейният народ да стане за дълго време безопасен за другите, и в това си ново положение да бъде приет за член на Обществото на народите. Вижда се обаче, че грандоманията още не е изчезнала у ръководителите на Германия: социалистическият кайзер Еберт. който е признал военните заслуги на Хинденбурга, не е много далеч от бившия по идеите и попълзновенията сп. Той. вероятно, си въобразява, че колкото повече се приближава времето до новата реколта, толкова повече растат н шансовете на германците да наложат своите искания и с това да осуетят делото на мира в неговия основен принцип. Ние мислим противното: германците ще подпишат мирния договор. понеже е решено да настъпи вече новата епоха в духовния живот на човечеството. За тая цел всички смутители на мира и спокойствието, големи и малки, ще бъдат обезвредени.

Няма съмнение, че сключването на окончателния мирен договор с Германия ще бъде бърже последвано от сключване на такива договори и с Австрия. Унгария, България и Турция. Работи се паралелно по всички тия договори: комисиите заседават непрекъснато, внасят своите доклади в Съвета на четиримата (Уйлсон, Лойд Джордж, Клемансо и Орландо) н наскоро светът ще въздъхне с облекчение, че се е освободил от кошмара на последиците от кръвопролитията на войната. И въпросът за въдворяване нов ред в работите на Русия не ще закъснее да получи благоприятно разрешение. Може да се твърди с увереност, че промяната на режима в тая страна ще бъде почти едновременен отглас на подписването на мира в Париж. По всичко изглежда, че териториите на балканските държави ще бъдат разграничени според принципа на народностите, като се отнеме от домена на техния постоянен антагонизъм досегашната ябълка на раздора — Македония, на която ще се даде, вероятно, един режим, който най-добре подхожда, в настоящия момент на нуждите и аспирациите на нейното измъчено население. Турция се разпределя на сфери на влияние между държавите от Съглашението. със запазване номиналния авторитети на Халифата.

В България

У нас вавилонското смешение на езиците продължава. Министерският кабинет бе реконструиран чрез една ловка игра. на която станаха жертва едни. по-безопасни за спокойствието, елементи н се удовлетвориха други, които отвън биха вдигали повече шум. Но в тоя и нему подобни фокуси народът е безучастен. В очакване да узнае решението за съдбините на България, според човешките норми, които се изготвят в Париж, народът си оставя предаден на мирните си занятия. И той би продължил това си състояние, ако разни недобросъвестни агитатори не бяха се разшетали из делата страна да го свикват на събрания и да го вълнуват или забавляват с взаимните си обвинения.

Изглежда, че нашите „политици“ нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили: те живеят с отживелите века си понятия и прилагат в дейността си едновремешните похвати. Представителите на шест от така наречените „политически партии“ (народняци, цанковисти, социалисти-общоделци, раликал-демократи, земеделци от „болшинството“ и земеделци от „меншеството“) са образували временен „блок“ за управление, събират се в Министерския Съвет дето трябва да има винаги единство на идеите и възгледите, обсъждат някакви общи мерки за живота на тоя народ, а вън от вратата на Съвета, на публични събрания. обвиняват се най-безпощадно едни други едва ли не във всички престъпления, предвидени в Наказателния закон. И с такива взаимни „препоръки“ пред народа, без да са съставили блокови кандидатни листи, те се явяват да искат доверието му в приготовляваните обши законодателни избори, датата на които не е още фиксирана. Е добре, тия „партии“ трябва да признаят, че ако е вярно всичко това, което сами си приписват една на друга в своите печатни органи и в събранията, тогава народът има не само право, но и дълг да им откаже както доверието си, така и дори простата си вежливост да изслуша обясненията им. Хора, на които тежи такава тежка отговорност за цялото минало на лъжи, кражби, деморализация, масови убийства чрез инсценираните войни и озлочестяване на няколко стотици хиляди невинни семейства, са изгубили всяко морално право да се вестяват пред народа и да искат подкрепа от него. Необозримата върволица от нещастни инвалиди, изгубили зрението си, краката си или ръцете си е най-страшният агитатор против ония, които създадоха войната, продължиха я повече от три години, и тук, в Народното Събрание, я поддържаха, без да реагират против виновниците й, като самопожертват даже живота си за да спасят народа. А сега хвърлят едни на други вината за нея. Всички те без изключение, са виновни за на народните бедствия!

Впрочем, както поради тази отговорност на „политическите партии“. така и поради тяхната безпринципност, те нямат право на съществуване в сегашната си форма. Освен така наречената „работническа социал-демократическа партия“, която е класова, защото носи класово название и оправдава създаването си с един основен програмен принцип — отрицание на частната собственост — но греши в концепциите си за прилагането на тоя принцип в България, страна на дребна поземелна собственост. нито една от другите съществуващи групи не може та се нарече „п олитическа партия“. Без да се впущаме в подробности тук защото мястото ни е малко, ще изтъкнем само, че според научното определение, под термина „политическа партия“ се подразбира една група пълноправни граждани, съединени в името на един общополезен политически принцип и преследващи една политическа цел от общонароден интерес (вж. за това по-големи подробности в съчиненията, на Блунчли, Острогорски, Гамбаров, Шарл Бенуа, Есмен и др.). Българските политически дружества не са партии. а „фракции“ (на френски) или клики (на български), или „котерии“. защото тяхното образуване, организация, цели и методи почиват само на експлоатацията на държавата в полза на членовете им. Може ли да се твърди, че коя да е от буржоазните „партии“ у нас съществува въз основа на някакъв политически принцип? И има ли някакво различие между тях в каквото и да е отношение? Те конкурират само в плитките си хитрини, как най-лесно да завладеят общинската и държавната власт, за да я използват за материалното благосъстояние на членовете си. А за общонароден политически интерес и общополезна цел и дума. не може да става. При това положение — както се обяснява и в първата статия на тая книжка — никаква култура на народа не е възможна. Може нашите политически дружества под разни наименования, едни от други по-безсмислени и които прикриват само един груб егоизъм и опортюнизъм, да произвеждат колкото искат избори, но тяхното дело не може да бъде трайно, защото е основано на пясък. Ако нашите държавници действително биха познавали и обичали своя народ. първата им длъжност е да разформират тия свои дружества. Народът питае отвращение към тях. Животът иска нещо ново, основано на ясно съзнавания дълг за принципиална. безкористна и самопожертвувателна служба на озлочестения български народ, симпатичен в неговите широки слоеве. Трябва да се предприеме една обединителна и обновителна акция между тия жалки „партии“, чрез премахване на шефския им институт, чрез отстранение на виновните „шефове“ и техните съучастници и чрез сливане и организиране на честните и добри елементи в тях върху принципа на духовното братство и усъвършенстване. Само така българският народ ще се избави от тия свои паразити, наречени по погрешка „политически партии“. и само така пътят на неговия всестранен напредък ще бъде открит и осигурен, като стане самовластен господар на съдбините си.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Въпроси и отговори

Отговор на четирите въпроси в кн. I:

1. Понеже в състава на земния човек влизат 3 елементи, от които духът подразбира силата, животът — чувствата, а желанията и материята — основата, при които тия елементи действат, то човешката свобода се обусловява от духа му, от живота му и от материята. Човек сам кове съдбата си. Ако той не може да контролира желанията си, окръжаващите го същества трябва да го ограничат. Съдбата всякога ограничава човека. А човешката съдба всякога е подчинена на Божествения Промисъл. Той е великото и разумното в живота. Човешкото ограничение се простира до там, додето човек продължава да греши. Щом престане да греши, нема вече никакво ограничение. Човек е, следователно творец на съдбата си в условията, в които живее. Вън от тия условия е законът на Божествения Промисъл. Там, дето свършва човешкото творчество, дето се прекратява човешката сила, дето спира човешката мисъл  и дето престава да действа човешката воля, там започва божественото творчество, божествената сила, божествената мисъл и божествената воля.

2. Туй, което е вярно за човека, вярно е и за един народ. Законът е същият. Каквото е отношението на човека спрямо Бога, такова е и отношението на народите спрямо човечеството, и каквото е отношението на народа спрямо човечеството, такова е и отношението на човечеството спрямо Бога.

Идеята може да се поясни така: ако вземем едно житно зърно и го поставим  в почвата, за неговото растене са необходими 3 елементи: светлина, топлина и влага. Ако в самото зърно нема условия да използва светлината, топлината и влагата, то не може да расте. Ако ли то има вътрешните условия, но нема такива отвън — напр., посято е през зимата — то нема да прояви дейността си. И тогава, следователно, всеки от трите елементи ограничава по 1/3 светлината представлява мисълта, топлината — човешките чувства, а влагата — човешкия живот. Първите два елемента може да съществуват, но ако нема третият, зърното пак не може да прояви дейността си. Туй зърно е човекът. Почвата — това е земята; условията, които са скрити в него, — то а неговата възможност да създаде съдбата си, а светлината, топлината и влагата представляват божественото, те са елементите на развитието. Извън тях никаква дейност не може да се прояви. Свободата е закон, който подтиква човека да използва божествените условия.

3. Елементите на новото кръщение — това са елементите на новото изпитание. Христос е казал: „имам кръщение да се кръщавам, и колко се утеснява Духът Ми“. Всеко кръщение подразбира велико изпитание в живота.

4. Трябва да имаме съзнателна любов към Бога, който живее вътре в нас, и любов към ближния си и към човечеството, което живее около нас. А това значи — да живеем в хармония и съгласие с тях, сиреч, да им помагаме и да ни помагат, да работим за тях и да работят за нас, да мислим за тях и да мислят за нас.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КНИГОПИС

Получиха се в редакцията ни следните книжовни издания:

1. Етични проблеми. От Янко Хр. Попов, учител при Шумен. Нар. м. гимназия. Издание на шуменския ученически благотворителен комитет. Шумен, 1918 г. Ц. 6 лв.

2. Учението за Кармата. От Е. П. Прев. от руски Теодор Попов. Ямбол, 1919. Ц. 2 лева.

3. Бащино огнище. От Ив. Кирилов. Плевен, 1919 г. Ц. 10 лева.

4. Стопански преглед и домакинство. Месечно илюстровано списание за стопанство, търговия, обществен живот и книжнина. Год. VII. Бр. 4 — 5. Уредник: А. С. Пенчев. Търново. Год. абон. 10 лева.

5. Върху социалната демокрация. Издание на Обществото за психически издирвания и духознание. Бургас, 1918 г. Ц. 1 лев.

6. За руската революция. Издание на същото Общество. 1917 г. Ц. 30 ст.

7. Молитва и духовна песен (от окултно-мистично гледище). Издание на същото Общество. 1919 г. Ц. 4 лева.

8. Разкази за духове. Издание на същото Общество. Бургас, 1913 г. Ц. 50 ст.

9. Велики посветени. От Едуард Шюре. Част I — Светилата на изток: Рама, Кришна, Хермес, Мойсей.

10. Видения и съзерцания. От Ив. Грозев. Издание и печат на Военното Книгоиздателство Гужгулов и Котев — София, 1919 г. Ц. 8 лева.

Рецензиите за някои от горните книги ще поместим в следващата книжка на списанието.

Важни съобщения за нашите абонати,

настоятели и сътрудници

От справката, която направихме в Икономическия Отдел на Дирекцията за Стоп. Грижи и Общ. Предвидливост, се установи, че след 2 — 3 месеци се очаква, по решение на Министерския Съвет, внос на хартия от странство. Това ще се предшества от вдигане на възбраната върху хартията, складирана в страната, за да се улеснят транзакциите. Тогава ще стане възможно да се намали абонаментната стойност на списанието, като се надяваме, че и печатните разноски ще се намалят. В такъв случай, ония абонати, които са предплатили върху размера 80 лева, ще имат право да компенсират в своя полза намалението, като получават списанието и през известен срок от втората годишнина. Това ще се съобщи допълнително.

Умоляват се неплатилите още своя абонамент да го внесат час по скоро, без особени покани. До 1. авг. т. г. трябва да се внесе целия годишен абонамент.

Каним ония, които са събрали суми, да ги изпратят незабавно в редакцията ни, за да не чувстваме стеснение при посрещане на разноските, които до сега далеч надминават постъпленията. Ако, както ни уверяват от всякъде, се съзнава напълно, че това де.то е общо, то предполага общи средства и общ труд. Нека съчувствениците не скъпят поне труда си, за да записват абонати.

Г. г. настоятелите могат да събират и обявления (реклами) за коридите на списанието

Понеже е обявено, че за ваканционните месеци юли и август списанието не.ма да излиза, то съобщава се, че 4-та книжка ще излезе от печат на 1. септември т. г. До тогава всички наши настоятели трябва да употребят най-големи усилия, за да увеличат броя на абонатите.

Има случаи на записване един до трима абонати, от чийто абонамент настоятелят удържа 10%. Това е неправилно и явно несправедливо, защото по тоя начин всеки единичен абонат би могъл да се запише чрез другиго и така да намали произволно абонамента си с 8 лв., с което се ощетява изданието и се увеличава още повече дефицита. Трябва да се разбере, че правото на отстъпка 10% се следва на оногова, който запише 10 и повече абонати, а не по-малко от 10.

Г. г. сътрудниците се умоляват да имат пред вид, че ръкописите, предназначени за всяка книжка, трябва да постъпват в редакцията най-късно до 15-то число на месеца, за да не се спъва редовното излизане на списанието.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...