Jump to content

Всемирна летопис, год. 1, брой 04


Recommended Posts

Списанието в PDF

Година 1, Брой 4

(1 септември 1919 г.)

1. Упадък и гибел на народите — Закони и исторически факти — Поука за българите.

2. Нова Естетика:

I — „Към Христа“ от Е. Те. Летхе.

II — „В тлен звезда...“, от Б. М. Албиог.

III — „Гитанджали“ (жертвени песнопения), от Рабиндранат Тагор (индуски поет), прев. С. Чукалов.

3. Д-р Рудолф Щайнер. Възпитанието на детето в светлината на окултизма. Прев. от немски Б. Боев (с две фотографически снимки на висшата окултна школа край Дорнах).

4. П. Райнхард. Практическа психометрия. Прев. Д-р Д.

5. Валтер Килнер. Човешката атмосфера.

6. Кабала. Раби Симеон Бен-Йокай (Коментар на Сифра Дзениута — Идра Сута или Великото Събрание), прев. Ив. Грозев.

7. Самуел Р. Уелс. Физиогномия — Общи принципи. Прев. от англ. В. Каназирев.

8. Проф. Ю. Нестлер. Хиромантия: значение на хълмовете на дланта.

9. К. А. Либра. Астрология: съдбата и свободната воля — Хармония и дисхармония.

10. Окултна хигиена и медицина:

I — Нашето хранене, от Ледбитер.

II — Картофите като лек против подагра и пикочна киселина.

III — Радиоактивни лечебни апарати.

IV — Отровните змии в медицината, козметиката и кухнята.

11. Духовна опитност:

I — Интересна Фотографическа снимка.

II — Майчина обич и виденията на децата, съобщ. Д. Димитров.

III — Интересен случай от ясновидство, съобщ. С. Г.

IV — Една случка с баща ми, съобщава Хр. Харизанов.

V — Писмо, прочетено предварително на сън.

VI — Телепатична връзка между баща и син.

VII — Умрял прави съобщение чрез сън. Достоверността на съобщението се доказва.

VIII — Офицер съобщава на брата си за своята смърт.

IX — Баща вижда умиращия си син.

12. Обществена хроника: I — В чужбина. II — В България

13. Известие. От редакцията

14. Теософски книги. Издания на военното книгоиздателство Гужголов и Котев

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

УПАДЪК И ГИБЕЛ НА НАРОДИТЕ

Закони и исторически факти Поука за българите

Историята на всички народи, от най-старо време до днес, е велика учителка. Който може да проникне във вътрешния смисъл и логическата връзка на събитията, той лесно може да открие незиблемите[1] закони, които са действали и действат непрекъснато, с ненарушима последователност, в процеса на развитието. Тия закони са естествени и за това не могат да се изменят от индивидуалната воля, освен ако всяка отделна личност, като съзнае грешките и престъпленията си в миналото, чистосърдечно се разкае за тях и съобрази напълно живота си за напред с великите принципи на Христовото учение. Само така законите за причините и последиците, известен в източната философия под името закон на карма, може да смекчи ударите си и да докара добри резултати.

Този закон, както сме констатирали многократно, се прилага еднакво в живота, както на индивида, така и на всеки народ. Бележитите окултисти, които са изследвали чрез непосредствено ясновидство действието на този закон, както някои съвременни учени, които се доближават със своите теории до истината, са доказали, че престъпленията на отделните лица се отразяват гибелно върху живота и съдбините на целия народ. Колкото повече убийства, кражби, грабежи, посегателства на личния, семейния и обществен морал се извършват, толкоз повече отговорности народът трупа върху себе си, толкоз по-тежка карма той си създава. И за изплащането на тая карма се изискват в някои случаи дългогодишни нещастия и страдания, а в други, неизбежно се налага загиването на цели народи, затриването им от лицето на земята или разпръсването им по всички краища на света. За доказателство на тоя факт, няма нужда да прибягваме към много отдалечени времена и да изтъкваме в подробности грамадните катастрофи, като оная на Атлантида, и страшните национални падения, като ония на Вавилон, Египет и Рим, а достатъчно е да споменем ужасната съдба на еврейския народ, който, за да изплати тежката си карма от разпъването на Божествения Учител Христа, биде разпръснат по цялото земно кълбо, всякъде презиран, потъпкван и измъчван с погроми, преследвания и убийства, които продължават в някои държави и до днес. Потънал в лъжеучения и пороци, еврейският народ стана оръдие на злото и с това навлече ненавистта и омразата на всички други народи. Едва в последно време, почти след 2000 години от злодеянието на Юда, изглежда, че се започва ликвидацията на колосалния грях на евреите, като се възстановява палестинската държава. Ще минат още много години и може би, векове, докато тая ликвидация стане свършен факт, с прегръщането на християнското учение на любовта, правдата и истината от еврейския народ.

Не по-малка отговорност тежи и върху турския народ. Неговите жестокости над покорените от него народи не могат да останат неизплатени. Цели пет века турците безнаказано клаха и унищожаваха българи, арменци и др. Кръвта на милионите жертви паднали под турския нож, вика за възмездие. И то иде все по-страшно и по-страшно: някогашната велика турска империя, която замести римската и византийската, с територия, която се простираше до Виена, постепенно се разпадна и сега върви бързо към съвършено изчезване. От нея няма да остане нито помен, въпреки застъпничеството на цялото ислямство, пръснато в други държави. Законът на карма ще се приложи с всичката си желязна строгост спрямо този народ, който в безпощадното преследване и поголовната изтреба на подчинените си християнски народи, виждаше най-ефикасното средство за въздигане на своето величие, богатство и слава. По същия начин ще се постъпи и спрямо други европейски и балкански народи, едни от които се опитаха да господстват над цялото човечество (tiber ailes), а други са изтребвали и потискали безмилостно християнските си братя в окупираните временно територии. Нито гърците, които са клали и опожарявали българското население в южна и югоизточна Македония, нито сърбите, които са вършили същото в останалата част от тая област, нито румънците за своите изстъпления в Добруджа ще останат безнаказани от Провидението: духовете на загиналите постоянно ще сгъстяват и насочват влиянията към изпълнението на закона за възмездието на извършените престъпления.

Нека дойдем сега до българския народ. Ако проследим бегло неговия исторически вървеж, ще забележим, че в първите времена от заселването му на Балканите, когато неговият личен, семеен и обществен живот се е отличавал с чистота на нравите, с патриархалност и истинско трудолюбие, всичките му работи са вървели добре. Земята на българите е раждала всякога златното жито, богатствата са били в изобилие и благосъстоянието цветущо. Но когато българите, по външно влияние, са напуснали примерния семеен и обществен живот, нарушили са добрите нрави и са се предали на взаимни гонения, кражби, убийства и разврат, тяхното царство бърже тръгнало към упадък. Вместо някогашното величие във времето на царете Борис и Симеон, България почнала все повече и повече да намалява, докато била, най-сетне, покорена и потисната в дълбоко политическо и духовно робство в продължение на векове. Една от съдбоносните причини, които докараха падението на българското царство и страданията на българите, е преследването и изгонването на богомилите. Тия последните бяха пратени от Провидението между българския народ за спасението му. Но той не разбра учението им, което бе, в основата си, едно учение на добродетели, чистота и святост. Тогавашните царе, боляри, велможи и други политически и духовни управници на България, впуснали се в злодеяния и разврат, нарекоха това учение ерес и решиха с всичките насилнически средства да го потъпчат и задушат. И до днес още недоучените български учители и общественици продължават да се отнасят към богомилското учение със сляпа ненавист, като го таксуват за „еретическо“ и „злосторническо“'. Причината на това е, че те не са вникнали добросъвестно и сериозно в принципите, му и не знаят моралната му стойност.

Със същата ненавист към богомилите е надъхана в училището и цялата наша училищна младеж. Даже хора, които се мъчат да минат за велики философи и претендират да играят ръководна обществена роля, без оглед на миналата си дейност, поддържат с кухата си фразеология глупостта, че учението на старите богомили било едно „зло“, „опасна зараза“ и „злочиние“ и че те са били „злосторни деца“ на България. А пък безпристрастните научни изследвания, напротив, доказват, че богомилското учение, появило се в противовес и като реакция на тогавашната държавна и обществена поквара, както и за борба с римския и византийски духовен деспотизъм, е било спасително за българския народ. Професорите Иречек, Дринов, Веселовски и много др. учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високоморални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията. Г-н Д. Мишев по този въпрос бележи следното: „Такава е била славянската и човешка страна на първоначалното богомилско учение. Тази страна го направила учение на реалисти, а не на отшелници. Тя го издигнала отначало високо над сектантския и аскетичен риторизъм, като го направила славянско толкова, колкото и човешко. И защото било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение бърже се разпространило във всички славянски земи в Босна, Далмация, Сърбия и Чехия, а защото е било общочовешко по своите политико-социални начала за правда, равенство и свобода надуха, то прескочило пределите на славянските земи и се разпространило в Западна Европа, в Италия, в южна Франция, и в някои крайнини на Северна Франция, на Германия и дори Англия.[3] А професор Веселовски дава следната оценка на благотворното влияние на богомилското учение на запад:“Славянските народи чрез богомилството (к.н.) първи път до появата на Хуса внасят в общоевропейската култура своя интелектуален дар, който оставя трайни следи върху целия развой на средноевропейската литература“.

При все това, последните български царе жестоко преследвали богомилите, като ги затваряли, изгонвали вън от България и изгаряли живи. Но великият Учител Христос е казал: „Блажени гонените заради Правдата, защото е тяхно царството небесно; блажени сте когато ви похулят и ви изгонят и връх вас рекат на лъжа всяка зла реч заради мене; радвайте се и веселете се, защото е голяма на небеса вашата заплата; понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас“. (Матея 5:10-12). И вследствие преследването на тия работници в името Божие, българският народ си навлече една карма, която изплаща в течение на цели петстотин години. Защото винаги, когато в средата на един народ се умножат престъпленията от различен характер, а ратниците за моралното му подобрение биват гонени, измъчвани и спъвани в тяхното праведно и общополезно дело, тоя народ се осъжда на страдания, ако не и на гибел.

Най-новата история на българите не е лишена от много подобни примери. И сега, във време на последните излишни и пакостни войни, се натрупаха безброй престъпления и отговорности. Ако се направи една точна криминална статистика на убийствата, кражбите, подкупите, изнудванията и развратните деяния, извършени от представители на всички съсловия и във всички части, освободени и неосвободени, на България, всеки човек с висока морална и духовна култура ще се почувства потресен от ужасното разрушително дело, на което е бил способен българинът, макар и не толкова, колкото гъркът, сърбинът и румънецът. А прекомерната скъпотия, от която по настоящем пищи целият народ, показва несъмнено, че сребролюбието, алчността и егоизмът са развити у нас в максимални размери. Ние взаимно се ограбваме и безжалостно изпояждаме. Няма ни най-малък проблясък от съзнание на обществено благо и от чувство на любов и милосърдие към ближния. Думата „братство“ не съществува в съвременния български речник. Терминът „социална солидарност и правда“ е непонятен. Целият интелект на българина е напрегнат сега да измисли все по-нови и по-нови начини за лично, незаконно и безчестно забогатяване за сметка на ближния, без свян, без състрадание, без чувство на отговорност и без страх за бъдещето на България.

А това бъдеще, ако не се предприемат бързи и решителни мерки, е пред очите ни. То е сигурна пропаст за държава и народ, ако не настъпи свестяване и опомнюване. Нито историческите факти, нито понесените страдания, нито строгите наказания са в състояние да вразумят алчните българи. Мерките на властта, даже и да са искрени, навременни и целесъобразни, не могат да имат по-голямо значение от едни палиативи. Трябва да се разбере и втълпи здраво в умовете на всички, че българският народ е морално и духовно болен, той преживява една тежка нравствена, социална, политическа и духовна криза, която може да докара окончателна катастрофа. Поуката от миналото и сегашното положение на народа диктува да се започне възродяването му отначало. Необходимо е, преди всичко създаването на една власт от доказано неопетнени, честни и умни хора, като временна мярка. А през времето, когато ще се упражнява тая власт от най-добрите, да се започне усилено реформата на учебното дело и на духовенството. Досегашното наше училище, което е създало само един умствен и морален пролетарият, хора без солидни знания за живота, без установен здрав мироглед, основан на природните закони, и без възвишен морал, трябва час по-скоро и основно да се преустрои по найрационален начин съобразно с принципите, които ние проповядваме и доказваме, според най-новите научни изследвания. Само чрез новото училище, уредено точно съгласно окултните закони на развитието, може да се възпита, обучи и оформи едно здраво поколение. Същевременно църквата трябва да се отдели от държавата за да се даде възможност на духовенството да се реформира вътрешно, та свободно и безкористно да служи на Бога и на народа, а не само на кесията си както прави сега по професия, с което е отчуждило от себе си целия народ. Тогава резултатът от новото възпитание, добито от младежите чрез окултната школа и от възрастните чрез дейността на истинските Христови служители, ще бъде едно ново общество, едно ново държавно управление. С тия коренни реформи, които трябва да се разширят хармонично във всички области на живота, българите трябва да бързат, докато не е ударил дванадесетия час. Удари ли тоя час, при сегашните условия, които постоянно се влошават, тогава всичко ще бъде изгубено: пълното обществено разложение ще погълне безвъзвратно, като една ненаситна хидра, всичко, което носи българско име!...

--------------------------------

[1] в смисъл „вечни“, „неизхабими“. Вж. Речник на българския език: те.2. Е-К /Найден Геров. София: Бълг. писател, 1976. с. 152-153 .“зибил“ изхабявам_

[2] Вж подробности в съчиненията на Д. Мишев „Българи в миналото (стр. 62) и на Я. Сакъзов „Българите в своята история“.

[3] Д. Мишев, цит. съч, стр. 78 и 79.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

НОВА ЕСТЕТИКА

КЪМ ХРИСТА

. . . пожертвай живота си ако искаш да живдеш

И.

* * *

Пожъртвай, пътнико, живота,

Смири сърцето си бурливо,

На страсти буйни във хомота

Не се уплитай суетливо.

* * *

Низ пътя стръмен въземи се,

Послушай на Учителя зова!

От прах суетен отърси се

И чуй безмлъвните слова!

* * *

На пътя тесен в ядна стръв

Отровни змии с бяс налитат;

От смъртни рани блика кръв

И тръни с рози се преплитат.

* * *

Но ти върви и не роптай,

Безмлъвни сили те крепят;

Духът във чар ще засияй,

Макар беди да те слетят.

* * *

На върха! Нежно се усмихват

Цветя поникнали за теб.

И бурите у теб ще стихнат,

Пред блясъка на новий Феб.

* * *

И бързай, пътнико, лети!

Мини пределите на мрака!

Звезда прекрасна веч трепти

И морен пилигрим тя чака.

* * *

Зад непрогледна тъмнина,

Ще се открият тайни двери,

Ще блесне чудна светлина,

Дух морен отдих ще намери

* * *

..В ТЛЕН ЗВЕЗДА...

* * *

Злокобен дух надвиснал е над нея

и зла змия вгнездила се у нея . . .

* * *

— „Звезда, едва мъждееш ти,

звезда, погиваш в тъмноти. . .“

* * *

И чу тя вдън душа безмлъвните слова,

ала ги не разбра,

* * *

Сърце й закопня заблудна разнота

и нейната душа в пориви залута . . .

За тоз стремеж светът откри й своите двери,

за тоз копнеж душа й всичко там намери . . .

Ала чаровний лъч в миг вдън душа загина,

от стръвната й плът отлъчи дух-тугина.

* * *

— „Сърце, слепейш от светлина,

душа, блуждаеш в тъмнина . ..“ –

* * *

И чу тя вдън душа безмлъвните слова,

ала ги не разбра.

* * *

Сърце й закопня разтуха в пъстри дни

и похотлива плът жела що присънй . . .

Низ лиха светска гмеж подири тя наслада,

обви я лих ламтеж за тленната ограда . . .

А дивният й лик смеси се низ тълпата,

и от бездънна вис в миг грохна й душата.

* * *

— „Сърце, ти лееш всуе кръв, душа,

ти тлееш в бездна стръв . . .

* * *

И чу тя вдън душа безмлъвните слова,

ала ги не разбра.

* * *

Сърце й закопне измамна пъстрота,

плътта й лумна в тлен на светска красота . . .

Безсилна за метеж душа й веч остала,

заглушена в тътнеж на светската премала . . .

Напусна трънен път, там, де духът живее,

и в плен на ниска хот душа й веч мрътвее

* * *

Злокобен дух надвиснал е над нея —

зла и змия вгнедила се у нея . . .

* * *

— „Звезда, линеe твоят зрак:

ще затрепериш в страх . . .

Звезда, погиваш в тежък мрак:

ще се превърнеш в прах . . .“—

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

РАБИНДРАНАТ ТАГОР.

ГИТАНДЖАЛИ

(Жертвени песнопения)

(Продължение от кн. 3)

27.

Светлина, светлина! Запали я с горещия пламък на желанието!

Да бъдеш ярък светилник — такъв е твоят жребий, сърце! Ах, смъртта е най-добрият твой дял!

Бедствието хлопа на вратата ти и ти известява, че твоят Господ бодърства и те зове на любовно свиждане в мрака на нощта.

Небето е покрито с облаци, и дъжд вали непрестанно. Аз не зная, какво ме тъй вълнува, аз не зная, що става с мене.

Мълнията, която загасва за миг, още повече сгъстява мрачината, и моето сърце блуждае пипнешком по пътеката, по която ме води музиката на нощта.

Светлина, светлина! Запали я с горещия пламък на желанието!

Гръм гърми и вятърът лудува. Нощта е черна като въглен. Разпръсни тъмнината! Запали със своя живот светилника на любовта!

28.

Тежки са. оковите, но сърцето ми страда, когато аз се опитвам да ги разкъсам.

Свобода — ето всичко, което аз искам, но срамно е да се надявам на нея.

Аз зная, че в Теб се крият безценни съкровища, и че Ти си моят най-добър приятел, но аз нямам сили да измета нечистотиите, които пълнят моя дом.

Одеждата, която ме покрива, е прах и смърт. Но, като горя от ненавист към нея, аз все пак я нося с любов.

Прегрешенията ми са безмерни, велики, срамът ми — таен и тежък; но когато прибягвам към Теб и търся своето спасение, аз треперя от страх, че молбата ми ще се изпълни.

29.

Този, когото аз наричам със своето име, плаче в тази тъмница.

Аз вечно въздигам нейните стени; и колкото повече от ден на ден тя се издига към небето, моята истинска същност Остава скрита.

Аз се гордея с висотата на тази стена и с пясък и глина замазвам и най-малката пукнатина в нея; и губя от погледа си истинската своя същност.

30.

Аз излязох сам да отида на среща. Но кой е този, който върви след мен в безмълвния мрак на нощта?

Аз се отбивам на страна, за да го избегна, но напразно.

Той дига прах със своя крак и присъединява своя висок глас към всека дума, която аз произнасям.

Това е моето мъничко „аз“, моят властител, който не знае срам. Но аз се срамувам да се доближа до Твоята врата заедно с него.

31.

„Кажи ми, затворнико, кой те хвърли в окови?“

„Моят повелител“, отвърна затворникът. „Аз мислех да надмина всички в света с богатство и могъщество, и укрих в своята съкровищница всичкото богатство на моя повелител. Когато ми надви сънят, аз легнах на леглото, приготвено за моя господар и, като се пробудих, разбрах, че съм затворник на своята собствена съкровищница“.

„Разкажи ми, затворнико, кой изкова тази несъкрушима верига?“

„Самият аз“, отвърна затворникът, „самият аз я изковах тъй грижливо. Аз мислех, че моята непобедима сила ще покори целия свят, и само аз ще бъда свободен. И дене и ноще работех аз над веригата, накалявах я в пламък и я обсипвах с жестоки и тежки удари. Но когато, най-сетне, работата беше свършена и халките бяха свързани несъкрушимо, аз разбрах, че тя окова самия мене“.

32.

Тези, които ме обичат в този свят, искат с всички сили да ме удържат в ръцете си. Не е такава Твоята любов — тя е по-силна от тяхната, но не ограничава свободата ми.

Те никога не ме напущат, за да не ги забравям. А Ти през всичкото време си невидим.

Макар и да не Те назовавам аз в молитвите си, макар и да не те нося в сърцето си, любовта Ти към мене Очаква моята любов.

33.

Кога настана утрото, те влязоха в моята къща и рекоха:

„Ние ще заемем само едно мъничко ъгълче у тебе“.

Те рекоха:

„Ние ще ти помогнем да служиш на своя Бог и смирено ще приемем най-малката частица от неговата милост“. И седнаха и седяха спокойно и мирно.

Но в мрака на нощта, силни и метежни, те се втурнаха в моето светилище и с нечестива жадност завладяха жертвата на олтаря Господен.

34.

Най-малката частица нека остане от мене, за да мога да кажа аз: Ти си всичко.

Нека остане най-малката частица от моята воля, за да мога да Те чувствам аз навсякъде и да прибягвам към Теб с всичките си нужди, и да ти предлагам своята любов ежечасно.

Нека остане от мене и най-малката частица, за да не мога аз никога да скривам Теб.

Нека остане най-малката частица от моите окови, за да бъда свързан аз с Твоята воля — чрез оковите на Твоята любов.

35.

Дето мисълта е безстрашна, и челото дигнато гордо;

Дето званието е свободно;

Дето светът не е разделен на клетки чрез прегради;

Дето думите изхождат из глъбините на истината;

Дето неуморния стремеж простира ръце към съвършенството;

Дето светлия поток на разума не блуждае в безплодната и мъртва пясъчна пустиня;

Дето разумът е насочен към високи помисли и дела;

Там, в тези небеса на свободата, Отче мой, да заживее моята страна!

36.

Ето молбата ми към Теб, Владико: съкруши, съкруши до основите бедността на моето сърце.

Дай ми сила леко да пренасям своите радости и тъги.

Дай ми сила да направя любовта си плодотворна.

Дай ми сила никога да не отхвърлям бедните и да не скланям колен пред надменната власт.

Дай ми сила да възвися духа си над дневната суета.

И сила — с любов да подчиня всичките си сили на Твоята воля.

37.

Аз мислех, че моето странстване е стигнало до своя край, до последния предел на моите сили, че моят път е затворен и запасите ми — изчерпани, и че е дошъл часът да потърся приют в безмълвната тъмнина.

Но виждам — безкрайна е Твоята воля. Когато старите думи замират на устата, нови нахлуват из сърцето; и там, дето пътеката се губи, нова страна на чудесата се открива.

38.

Че аз жадувам за Тебе, само за Тебе — нека без край сърцето ми повтаря това.

Всичките желания, които ме смущават ден и нощ, са суетни и лъжливи в основата си.

Както нощта скрива в своя мрак молението за светлина, тъй в глъбината на моето същество звучи вика: аз жадувам за Теб, само за Теб.

Както бурята търси покой, когато с всички сили се бори с покоя, тъй и моят метеж въстава против любовта и не млъква неговият вик: за Теб, само за Теб жадувам аз!

39.

Кога сърцето стане жестоко и изсъхне, залей ме с буря от милосърдие.

Кога в живота изсъхне радостта, пролей поток от песни.

Кога суетата на деня от всички страни зашуми наоколо ми, ела при мен, Владетелю на тишината, с мир и покой.

Кога обеднялото ми сърце се свие и млъкне, разтвори широко вратата ми, Царю мой, и влез с царска тържественост.

Кога лъжовни желания заслепят моя разум, изпрати, о благий и бодърстващий, своите гръмове и мълнии.

40.

Много, много дни не е валял дъжд, Господи, в моето изсъхнало сърце. Небето е чисто — нито едничко, най-тънко облаче не го помрачава, никакъв признак за дъжд.

Изпрати, ако е такава волята Ти, гневен вихър, черен като смърт, и прорежи небето от край до край с бичове от мълнии.

Разпилей, Владетелю мой, този безмълвен зной, неподвижен, огнен и безпощаден, който изгаря сърцето ми с безкрайно отчаяние.

Нека слезе от висините облакът на милосърдието, подобно пълният със сълзи поглед на майката през деня, когато бащата е разгневен.

41.

Защо ти стоиш зад всички, мой възлюблени, и се криеш в сянката? Те те блъскат и отминават по прашния път, без да те забележат. Аз Отдавна те чакам тука в сладостни копнежи и съм приготвила жертвоприношение за тебе, а минувачите взимат моите цветя едно по едно, и моята кошница остана почти празна.

Мина и утро и пладне. Във вечерния мрак очите ми натежняха от дрямка. Тези, които си отиват у дома, ме изглеждат и се усмихват, а аз горя от срам. Седя като просякиня, закрила лице с дрехата си, и когато ме питат, какво искам, аз навеждам очи и не отговарям.

О, как ще кажа, че чакам теб, че ти си обещал да дойдеш?

Как ще се осмеля да продумам , че принасям дар на тебе само бедността?

Аз скрих тази гордост в глъбините на своето сърце.

Аз седя на тревата и не свалям очи от небето и мечтая за блясъка на твоето внезапно появяване: ще засияе светлина, златни ветрила ще се развяват над твоята колесница и всички изумени ще се спрат на пътя, като видят, че ти слизаш от колесницата, за да вдигнеш от земята и поставиш редом със себе си това окъсано момиче, което трепери от срам и гордост, като лиана от летен вятър.

Но времето минава и не се чуват колелата на твоята колесница. Богати процесии минават край мене с шум и викове. Нима ти ще стоиш мълчалив зад всички, в сянката, а аз сама ще чакам, ще плача и ще чезна, измъчвана от напразни желания?

42.

Сутрин рано ние си пошъпнахме един на друг, че ще отплуваме на лодка, само ти и аз, и ни една душа в света не ще узнае за това безкрайно и безцелно странстване.

В тоя безбрежен океан, без твоята безмълвна, внимателна усмивка, ще се понесат моите песни свободни като вълните, не сковани с думи.

Нима още не е дошъл часът? Още ли има да се работи? Ето, вечер обгръща земята и в угасващата светлина на деня морските птици летят към гнездата си.

Кой знае кога ще паднат веригите, и лодката, подобно на залязващ лъч, ще изчезне в нощта.

43.

Аз не Те очаквах. И Ти, Царю мой, влезе в сърцето ми неканен, като някой от тълпата, непознат на мен, и запечати с печата на вечността бързотечните минути на моя живот.

И днес, кога случайно си спомних за тях и забелязах твоя знак, аз виждам, че те са пръснати на прах и са смесени с радостите и тъгите на моите празни, забравени дни.

Ти не напусна моите детски игри, и стъпките, които аз чувах някога в своята детска стаичка, са същите, които ечат като ехо между звездите.

44.

Ето моята радост: да чакам и да гледам по пътя, как сянката сменява светлината и как бушува бурята.

Вестители от незнайни мирове ме поздравляват и бързат по пътя. Сърцето ми е изпълнено с радост и дъхът на пробягващия вятър ми е сладостен.

От ранна сутрин до вечер аз седя на своя праг и знам, че внезапно ще настане щастлив миг, когато ще те видя.

Самотна, аз се усмихвам и пея. А въздухът е наситен с благоуханието на надеждата.

45.

Нима вие не чухте Неговите тихи стъпки?

Той иде, иде, иде.

Всеки миг, всеки век, всеки ден, всяка нощ Той иде, иде, иде.

Много песни, печални и радостни, пях аз, но в тях всякога звучеше: Той иде, иде, иде.

В благоухаещите дни на слънчевия април, по горската пътечка Той иде, иде, иде.

В мрачината на дъжделивите юлски нощи, в гърмящата колесница на облаците Той иде, иде, иде.

В тъгата, която заменя друга тъга, Неговите стенания притискат сърцето ми, от тяхното златно допиране засиява радост в мене.

46.

Аз не зная от кога Ти идеш срещу мене. Твоето слънце и звездите не могат да Те скрият от мен за винаги.

Много сутрини и вечери се чуваха Твоите стъпки, и хлопаше Твоят пратеник в моето сърце и ме зовеше тайно.

Аз не зная, защо съм разтревожена сега и защо радостен трепет е обхванал моята душа.

Като че ли е дошло време да свърша своя труд, и аз чувствам във въздуха нежния аромат на Твоето сладостно присъствие.

47.

Нощта почти премина в напразно очакване. Аз се боя, че той внезапно ще дойде при моите врата сутринта, когато аз ще заспя от умора. О, другарки, отворете му вратата, не му пречете да влезе.

Ако шумът От неговите стъпки не ме разбуди, не ме будете и вие, моля ви. Аз не искам да ме буди звучния хор на птиците или бурния вятър на празника на утринното слънце. Оставете ме да спя безбурно, даже ако моят господар дойде внезапно пред моята врата.

О, мой сън, драгоценен сън, очакващ само неговото допиране, за да изчезнеш! О, мои затворени очи, които ще се разтворите само при светлината на неговата усмивка, когато той ще застане пред мене, като съновидение, възникнало из мрака на съня.

Нека той се яви пред мене като пръв от всички лъчи и образи. Първия радостен трепет в моята пробудена душа нека бъде от неговия поглед! И нека моето възвръщане из мрака на съня да се слее с възвръщането ми към него!

48.

Утринното море на мълчанието се покри с бръчки от чуруликането на птиците; и цветята по пътя станаха весели; и златни потоци се показаха между облаците, а ние угрижено вървяхме по своя път и не обръщахме внимание на нищо.

Ние не пеехме весели песни, не се забавлявахме, не се отбивахме на пазар по селата — ние вървяхме мълчешком и не се смеехме. Не се бавехме по пътя. Времето минава и ние все повече и повече ускорявахме своите крачки.

Слънцето дойде на пладне и гълъбите гугукаха по сенките. Изсъхналите листа танцуваха и се въртяха в горещия летен въздух. Момче, овчарче, дремеше и мечтаеше под сянката на една смоковница, и аз легнах на тревата до извора, за да дам почивка на уморените си членове.

Моите пътници се смееха над мене. Те гордо дигнаха глави и побързаха напред; ни веднъж те не се обърнаха, ни веднъж не седнаха да си отпочинат. Те изчезнаха далече в знойната гълъбова мъгла. Те вървяха по хълмове и долини и се скриваха в далечни страни. Слава на тебе, геройско войнство, на твоя безкраен път! Смехът и укорите ме заставиха да стана, но не намериха в мене никакъв отзвук.

Покоят на разцъфтелия от слънцето зелен мрак тихо се лееше в моето сърце. Аз забравих целта на своето странстване и без борба потънах в преплитане на сенки и песни.

Когато, най-сетне, аз се събудих от дрямката и отворих очи, видех, че Ти стоиш над мене и с усмивка разсейваш моя сън. Колко се боях аз, че пътя ми ще бъде дълъг и уморителен и че ще бъде тъй трудно да Те достигна!

49.

Ти слезе от трона и застана пред прага на моята колиба.

Много славни певци има в Твоите чертози, непрекъснато там се пеят песни. Но моята проста и скръбна песничка пробуди Твоята любов. Тя се смеси с великата музика на света, и с цвете за награда на мен, Ти дойде и застана пред прага на моята колиба.

50.

Аз ходех от врата на врата по селската улица и просех подаяния, когато, като дивен сън, се появи Твоята златна колесница, Царю на царете!

Надежда се пробуди в гърдите ми и мен се стори, че се свършиха злополучните ми дни, и аз стоях в очакване непросено подаяние, съкровища, които ще бъдат разсипани около мене.

Колесницата спря при мене. Погледът Ти падна върху мене и Ти слезе от колесницата с усмивка. Аз чувствах, че дойде, най-сетне, щастието на моя живот. Но Ти внезапно протегна дясната си ръка и рече:

„Какво ще ми дадеш ти?“

О, какъв царствен жест беше това — да отвориш дланта Си и да просиш От една бедна просякиня! Аз си смутих и стоях в нерешителност, а после бавно извадих от торбата се малко зрънчице и Ти го подадох.

Колко голямо беше моето удивление, когато вечерта, като изтърсвах своята торба, аз видех на пода дребничкото златно зрънчице.

51.

Нощният мрак се сгъстяваше. Нашата дневна работа се привърши. Ние мислехме, че вече е дошъл и най-сетният гост, и всичките врати в селото бяха заключени. Но някой каза: „Тепърва ще дойде Царят“.

Ние се заемехме и отвърнахме:

„Не, това не може да бъде“.

Стори ни се, че някой похлопа на вратата и си рекохме, че това е само вятърът. Ние угасихме светилниците и Отидохме да спим. Но някой рече: „Това е предвестникът“.

Ние се заемехме и отвърнахме:

„Не, това е вятърът“.

В полунощ се зачу некакъв шум. В съня си ние помислихме, че това е далечен гръм. Земята затрепери, стените се разлюляха и ние се събудихме. Някой каза, че това е шум от колесница. Ние прошепнахме в полусън: „Не, това е шум от гръмотевица“! Беше още тъмно, когато заби барабан. Раздаде се глас:

„Ставайте, не се бавете!“

Ние турихме ръце на сърцето си и треперехме от страх. Някой рече: „Погледнете — царски флаг!“

Ние станахме и завикахме:

„Не трябва повече да се бавим!“ „Царят е дошъл, но де са светилниците, д са венците? де е седалището за него? О, срам! О, позор! Де е чертога, де са украшенията?“ Някой каза:

„Напразно викате! Посрещнете го с празни ръце, въведете го в празни покои!“

Отворете вратата, нека звучат рогове от раковина! В глуха нощ дойде Царят на нашето тъмно, мрачно жилище! Гръм ехти в небесата. Мракът трепери от мълниите. Вземи парче от скъсана рогозка и го постели на двора! С бурята пристигна Царят на страшната нощ.

52.

Аз желаех, но не се осмелих да поискам от тебе венецът от рози, който украшаваше Твоите гърди. И аз чаках до сутринта, когато Ти си отиде, за да събера останките върху своето легло. И като просякиня, търсех на разсъмване, не е ли останал поне един листец.

Уви, какво намерих аз? Какво остана от Твоята любов? Ни цвете, ни благоухания, ни съсъд с миризми. Остана само един мощен меч, бляскав като пламък и тежък като удар от гръм.

Младата утринна светлина озарява през прозореца моето легло. Утринните птички чуруликат и питат:

„Жено, какво остана за тебе?“

Да, ни цвете, ни благоухания, ни съсъд с миризми: Твоя ужасен меч.

Аз седя и се чудя — защо ми е Твоя подарък? Нямам къде да го скрия. Аз съм слаба — срам ме е да го нося и боли ме, когато го притисна към гърдите си. И все пак с гордост ще нося аз в сърцето си този Твой подарък — бреме на мъченията.

Отсега страхът не ще ме владее в този свят — Ти ще бъдеш победител във всяка моя битка. Ти ми изпрати смъртта за спътник и с нея ще увенчая аз своя живот. Твоят меч е с мене, той може да разкъса моите окови и няма вече в света страх за мене.

Отсега аз ще хвърля всички украшения. Господарю на моето сърце, аз вече не съм срамежливо, нежно момиче, аз вече н!ма да чакам, да се крия и да плача. Ти ми даде своя меч украшения не ми трябват!

53.

Прекрасна е Твоята гривна, обсипана със звезди и майсторски обкована със скъпоценни камъни. Но по прекрасен е Твоя меч, неговото блестящо острие, което прилича на разперено крило на божествената птица Вишну, пронизано от гневния червен блясък на залязващото слънце.

То трепти като последен лъч на живота; то сияе като чистия пламък на битието, който поглъща всичко земно и суетно с едно могъщо пламване.

Прекрасна е Твоята гривна, обсипана със скъпоценни камъни; но Твоя меч, о Повелителю на гръмовете, е облечен с такава безмерна, страшна красота, че нямам сили ни да го гледам, ни да мисля за него.

54.

Аз нищо не исках от Тебе; аз не Ти казах името си. Когато ти си отиваше, аз стоях мълчалива. Аз стоях до кладенеца, в кривата сянка на дървото, и жените си отиваха в къщи с глинени съдове, напълнени до горе.

Те ме зовяха и викаха: „Ела с нас, денят вече отива към пладне“. Но аз все още се мъчех и бавех, обхваната от смътно размишление.

Аз не чух как Ти се приближи. Твоя поглед беше печален, когато падна върху мен, а гласът Ти звучеше уморено, когато Ти тихо ми продума: „ Ах, аз съм пътник, който умира от жажда“. Аз се пробудих от своя сън на яве и налях вода в Твоята шепа. Листата шумоляха над нас, кукувицата кукаше нейде в дъбравата и благоуханието на баблинит цветя се носеше от завоя на пътя,

Аз стоях занемяла от срам, когато Ти попита как ме казват. Наистина -— какво направих аз за Тебе, та да ме помниш Ти? Но спомена, че аз можах да Ти дам вода и да утоля Твоята жажда, ще живее в моето сърце и ще го пълни с нежност. Близко е пладне, уморено пеят птиците, листата на нимите шумолят над мене, а аз седя и мисля, мисля.

55.

Умора пълни сърцето ти и дрямка още склапя твоите вежди.

Нима не стигна до тебе вестта, че цветето вече блести с царствен блясък между търните? Събуди се, събуди се! Не губи време напразно!

В края на каменистата пътека, в страната на девственото мълчание, самотно седи моят приятел. Недей го мами. Събуди се, събуди се!

Какво, ако небето затрепти в полудневен зной? Какво, ако палещият пясък разкрие плаща на жаждата?

Нима няма радост в глъбините на Твоето сърце? При всяка твоя стъпка нима пътната арфа не ще звучи в сладката музика на мъката?

56.

Ето защо е тъй велика в мене Твоята радост! Ето защо Ти слезе при мене! О, Владетелю на небесата, д би била твоята любов, ако не бях аз?

Ти ме направи съучастница на всичките свои съкровища. В сърцето ми е безкраен трепет От Твоята радост. В моя живот е само Твоята воля.

Царю на царете, Ти се облече в красота, за да плениш мен. И ето — Твоята любов се разтваря в любовта на Твоята възлюблена и Ти прозираш в техния съвършен съюз.

57.

Светлина, светлина моя, светлина, която изпълва света, светлина, която ласкае погледит, светлина, която услажда сърцето!

Ах, възлюблени мой, светлината танцува в сърцето на моя живот; светлината удря, възлюблени мой, по струните на моята любов; небето се разтваря, вятър бушува, смях се но си над земята.

Пеперудките подигат своите крил в морето на светлината. Лилиите и ясмините разцъфват във вълните на светлината.

Светлината се пръска като злато върху всеки облак, възлюблени мой, и елмази се сипят в изобилие.

Веселие тече от лист към лист, възлюблени мой, ликование цари безмерно. Небесната река преля из бреговете си, и радост залива всички.

58.

Нека всички радости се слеят в моята последна песен: радостта, която кара земята да тъне б буйно обилие от треви, радостта, която кара близнеците - животът и смъртта — да танцуват по необятния свет, радостта, която лети с бурята, която раздрусва и пробужда със смях живота, радостта, в сълзи наведена над цъфналия червен лотос на страданието, и радостта, която хвърля в прах всичко, каквото има и не знае думи.

59.

Да, аз зная, че това е само Твоята любов, о възлюблени на моето сърце: тази златна светлина, която танцува по листата, тези лениви облаци, които плават по небето, това леко подухване, което оставя прохлада върху моето чело.

Утринната светлина покри очите ми - това е вест, която Ти пращаш на моето сърце. Твоят лик е наведен от висините, очите Ти гледат в моите очи, и моето сърце се докосва до твоите нозе.

60.

На морския бряг на безкрайните светове се срещат деца. Безпределното небе е неподвижно, и безпокойните води са бурни. На морския бряг на безкрайните светове деца се срещат с викове и хора.

Те си правят къщици от пясък и свирят с празни раковини. От увехнали листа те си правят корабчета и с усмивка ги пускат в необятната глъбина. Децата си играят на морския бряг на световете.

Те не умеят да плават, те не умеят да хвърлят мрежи. Онези, които търсят бисери, се хвърлят във водата за тях, търговците плуват на своите кораби, а децата събират камъчета и пак ги разхвърлят. Те не търсят тайни съкровища, те не умеят да хвърлят мрежи.

Морската повърхност се смее, и бледно сияе усмивката на прибрежието. Пръскащите смърт вълни пеят празни песни на децата, подобно майка, която люлее люлката на детето. Морето си играе с децата, и бледно сияе усмивката на прибрежието.

На морския брег на безкрайните светове се срещат деца. Бурята се скита по безпътицата на небето, корабите гинат в неизследваните води, смъртта царува наоколо, а децата играят. На морския брег на безкрайните светове има велико сборище от деца

61.

Сънят, който долита върху очите на детето, — кой знае откъде идва той? Да, разказват, че неговото жилище е там, в приказното село, в мрачината на гората, дето висят две нежни вълшебни пъпки. Оттам дохожда той и целува очичките на детето.

Усмивката, която трепти по устните на детето, когато то спи, — кой знае де се ражда тя? Да, разказват, че младият, бледен лъч на лунния сърп се докоснал до края на чезнещото есенно облаче и усмивката се зародила в мечтите на роеното утро, — онази усмивка, която трепти по устните на детето, когато то спи.

Милата, нежната руменина, която цъфти по страничните на детето, — кой знае де се е крила тя? Да, когато майката е била младо момиче, тя е пълнила нейното сърце с кроткото и безмълвно тайнство на любовта, — милата, нежната руменина, която цъфти по страничните на детето.

62.

Когато ти донасям пъстри играчки, дете мое, аз разбирам, защо тъй се преливат боите на облаците, на водата, и защо цветята са тъй ярки — когато ти подарявам пъстри играчки, дете мое.

Когато пея, за да те заставя да танцуваш, аз разбирам, защо звучи музиката в листата и защо вълните пращат хор от своите гласове на сърцето на внимаващата земя — когато аз пея, за да те заставя да танцуваш.

Когато турям сладки в твоите жадни ръчички, аз разбирам, защо има мед в чашката на цветето и защо има скрита сладост в плодовете — когато турям сладки в твоите жадни ръчички,

Когато целувам твоето лице, за да те накарам да се усмихнеш, мое съкровище, аз разбирам онази радост, която се лее от небесата с утринната светлина и оная наслада, която летният вятър дава на моето тяло — когато те целувам, за да те накарам да се усмихнеш.

(Следва краят)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Д-Р РУДОЛФ ШАЙНЕР.

Възпитанието на детето в

светлината на окултизма1)

Днешният живот се характеризира с преценка на много неща, които човек е получил в наследство от предидещите поколения. Затова именно днес животът е тъй богат на „съвременни въпроси“ и „съвременни нужди“. Какви не въпроси няма днес: социални, женски, възпитателен и училищен, правни, хигиенически и пр. Най-разнообразни са начините, по които се опитват да ги разрешат. Пре голямо е числото на тези, които се явяват с тази или онази рецепта за „разрешението“ на някой от тези въпроси или поне за да допринесат нещо за тяхното разрешение.

В това отношение изпъкват най-разнообразни течения: радикализмът със своите революционни методи; умереното направление, което уважава съществуващото, но пак се стреми да прокара нещо ново, и най-сетне консерватизмът, който кипва от негодувание, когато бъдат докоснати някой от старите учреждения и традиции.Тези три направления са свързани с всички възможни преходни степени.

Онзи, който вижда по-дълбоко в живота, не може да не съзре една особеност на нашето време: тя се състои в туй, че днешното време не притежава подходящи средства за разрешението на всички тези въпроси. Така напр. мнозина искат да реформират живота,без да познават самите основи на живота. Онзи, който предлага проекти за уредбата на бъдещето, той не трябва да се задоволява с изучаване само повърхността на явленията, а трябва да изследва техните глъбини.

Целият живот е подобен на растение, което не съдържа само това, което е видимо за очите, но крие в своите невидими глъбини и бъдещето си състояние. Ако пред нас има растение, покрито само с листа, ние знаем, че след известно време то ще развие цвят и плод; растението ги има още сега, само че в зачатъчно състояние. Ако човек изследва в растението само това, което то в настоящия момент представлява за окото, той не ще може да каже нищо за цвета и плода. Това ще може да направи само онзи, който е запознат с естеството на растението.

Също така и целият човешки живот крие в себе си в зачатък своето бъдеще. Но за да може да се каже нещо за това бъдеще, трябва да се изучи скритото естество на човека. Днешното време няма никаква наклонност към това. То изучва само повърхността на явленията и мисли, че ще попадне на несигурна почва, ако почне да изучва това, което е недостъпно за физическо изследване. Разбира се, работата с растението е много проста: човек знае, че то много пъти е давало цвят и плод. А пък човешкия живот тече само веднъж, и цветовете, които той ще развие, не са сега на лице. При все това те се намират в зачатък, както цветовете в зачатъчно състояние се намират у растението, което в сегашния момент притежава само листа.

За бъдещето може да говори само онзи, който не се е задоволил с изучаване само на повърхността, но е изучил и скритата страна на поетиката природа. Разните съвременни реформени идеи ще станат действително благотворни и приложими, само ако изхождат от подобно дълбоко изследване на човешкия живот.

Духовната наука изобщо, поради самото си естество, поема върху себе си задачата да даде един всеобхватен мироглед, приложим в живота. Тя не трябва да бъде отвлечена теория, която да задоволява само любознателността; тя не трябва да бъде и средство за развитие отделни лица, желаещи от егоизъм, само за себе си, изкачване на по-високи стъпала на еволюционната стълба; духовната наука ложе и трябва да спомогне за разрешението на важните задачи на днешното човечество, тя трябва да спомогне за развитието на човечеството в пътя на неговото благо.2)

С поемане на тази мисия върху себе си, духовната наука трябва да се справи с много нападки и съмнения. Ще й се случва да се сблъсква с радикали, умерени и консерватори във всички области на живота и няма да удовлетвори нито една от тия партии, тъй като тя със своите принципи преминава далеч отвъд всяко партийно мнение и дейност.

Нейните принципи се коренят в истинското познание на живота. Онзи, който е познал живота, той при поставяне на тази или онази задача следва указанията на самия живот. Такъв човек не създава произволни програми, защото знае, че и бъдещето ще се управлява от същите основни закони на живота, които имаме и днес. Затова духовната наука не може да не уважава сегашното. Колкото и недостатъци да се намират в него — недостатъци, които имат нужда от подобрения — все пак тая наука вижда в това сегашно зачатъка на бъдещето. Тя знае, че всичко съществуващо подлежи на растеж и развитие. Тя не измисля програми, а чете книгата на живота, и това, което узнава от тази книга, неизбежно става един вид програма, тъй като съдържа принципа на развитието.

Казаното нагледно ще поясним, като вземем за пример един от днешните проблеми, именно възпитателният проблем. Ние тук няма да излезем с предварителни искания и няма да съставляваме програми, а просто ще дадем описание на детската природа. А от изучаването природата на развиващия се човек (те. е. детето), ще дойдем до правилното заключение по отношение на възпитателната проблема.

За да познаем естеството на детето, необходимо е по-рано да разгледаме скритото естество на човека, изобщо.

Това, което познаваме у човека чрез нашит сетива, материалистът счита за целия човек; обаче, за окултиста то съставлява само една част от човешкото естество, а именно неговото физическо тяло. Физическото тяло на човека е подчинено на физическите закони, и е съставено от същите вещества, които срещаме и в останалия, тъй наречен неорганизован свят. Затова, според духовната наука, физическото тяло на човека е общо с цялото минерално царство. Под физическо тяло се разбира тази част от човешкото естество, в която действат същите вещества и същите закони на разлагане, съединение и пр., които срещаме и в минералното царство.

Освен физическо тяло, в човешкото същество има и друго едно тяло, наречено „етерно“ или „жизнено“. Нека физикът да не се смущава от това название, тъй като тук „етер“ означава нещо съвсем различно от хипотетичния етер на физиката. До скоро се считаше крайно ненаучно да се говори за такова „етерно тяло“. Но в края на 18-я век и в началото на 19-я век това не се считаше „ненаучно“. Тогаз се поддържаше така: веществата и силите, които действат в минералите, не могат да дадат „живот“ на организма; поради това, казваше се, в организма има особена сила, наречена „жизнена“. И си представляваха, че именно на тая жизнена сила се дължат жизнените явления в растението, животното и човека, тъй както магнитните сили в магнита са причина на привличането.

В последващия материалистичен период това учение остана на заден план. И почнаха да твърдят, че организмът е устроен както и неорганизования свят, те. е. че силите в организма и в камъка са едни и същи, само че в първия са по-сложни. Обаче, днес само най-закоравели материалисти могат да отричат „жизнената сила“. Цял ред естественици днес са дошли, по силата на фактите, до признанието на особена „жизнена“ сила или жизнен принцип.

Тъй най-новите научни изследвания се приближават до твърдението за етерното тяло. Обаче, между схващанията на духовната наука и на днешната си остава значително различие. По пътя на фактите възприемани чрез сетивата и претеглени от разума, съвременната наука е дошла до признанието на жизнена сила. Но не по този път върви истинското духовно изследване, което е родила дух. наука. Всичко, което последната твърди, е плод на такова духовно изследване. Днешната наука приема за основа на всяко знание сетивния опит; всичко, което не може да се възприеме чрез физическите сетива (те. е. чрез окото,ухото и пр.), тя отрича, и казва, че то лежи вън от границите на човешкото познание. Този възглед прилича на мнението на един слепец, който признава само това, което може да напипа, и отхвърля всички твърдения на тези, които могат да гледат и да виждат, като казва, че тези твърдения излизат вън от пределите на човешкото познание. Духовната наука твърди тъкмо противното: тя казва, че човек е способен за развитие, и чрез развитието на нови органи за възприемане той си отваря погледа за нови светове. Както слепият е заобиколен от светлина, която той не вижда, защото няма орган на зрението, тъй и човек е заобиколен от много светове, които той може давили, когато развие съответни възприемателни органи (те. е. ясновидски органи. Бележ. прев.). След оперирането на слепия, открива му се цял нов свят; тъй и когато у човека се развият всичките му възприемателни органи, откриват му се нови светове, освен този, който той възприема чрез физическите сетива. Дали е възможно да се направи Операция на телесно слепия, това зависи от устройството на неговите зрителни органи; а пък ясновидските органи, чрез които човек може да проникне във висшите мирове, се намират в зачатък у всеки човекъ3). Всеки може да ги развие в себе си, ако има търпение, настойчивост и енергия в приложението на методите, изложени в книгата ми: „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“.

Значи, духовната наука не счита за неизменни тези познавателни граници, които са поставени днес от организацията на човека. Тя казва, че тези светове съществуват за човека, за които той има възприемателни органи. Тя посочва методите за разширение на тези граници.

Wsem.Letopis_god.1_082.jpg?fbclid=IwAR0s

Висша окултна школа край Дорнах (до Базел) в Швейцария, основана от д-р Р. Щайнер

По гореописания начин може да се изследва етерното тяло, както и всички по-висши части на човешкото естество, за които ще стане дума по-долу. Признато е, че за телесните сетива е достъпно само физическото тяло, и че ако застанем на почвата само на такова чисто физическо изследване, ние само чрез умозаключения можем да предположим, че у човека съществуват и по-висши тела освен физическото. Но духовната наука в същото време твърди, че можем да развием в себе си нови възприемателни органи, чрез които невидимият за очите свят и невидимите човешки тела ще се открият пред нас, както слепият след операцията почва да вижда светлината и боите. За тези, които са развили ясновидските си органи, етерното тяло е предмет на наблюдение, а не на умозаключение.

„Етерно тяло“ имат както хората, така и животните и растенията. Вследствие на него се извършват в физическото тяло процесите: растеж, размножение, движение на соковете и пр. Следователно, то е строител на физическото тяло, негов архитект и същевременно негов господар. Поради туй, физическото тяло можем да наречем още и отпечатък на етерното. Двете тела се съвпадат приблизително по форма и размер, но не напълно. У животните, а още повече у растенията, етерното тяло значително се отличава от физическото по форма и големина.

Третият член от човешката природа е така нареченото астрално тяло или тяло на усещанията. То е носител на скръбта и радостта, на влеченията, похотите, желанията, страстите и пр. Всички тези понятия нека обединим в едно общо понятие „усещане“ (в по-широк смисъл на думата). Тогаз ще кажем, че съществата, които имат само физическо и етерно тела, не могат да усещат. Растението не може да усеща. От факта, че някой растения отговарят на известни дразнения чрез движения или по друг начин, някой учени вадят невярното заключение, че растенията са способни до известна степен да усещат. Но това е недоразумение и то се корени в кривото разбиране на понятието „усещане“. Работата не е в туй, дали един организъм отговаря на външното дразнение, а в туй, дали това дразнене се придружава от вътрешно преживяване на удоволствие или страдание, на влечение, желание и пр. Ако беше иначе, трябва да допуснем, че и синята лакмусова книга „усеща“ известни вещества, понеже почервенява от тяхното допиране4).

Wsem.Letopis_god.1_083.jpg?fbclid=IwAR0s

Висшата окултна школа на д-р Щайнер, с изглед на околността

Тяло на усещанията (астрално тяло) имат само човекът и животинското царство. (В тесен смисъл на думата психологията под „усещане“ разбира най-простият познавателен психичен процес, породен в съзнанието от дразненето на сетивата. Тук е употребена думата „усещане“ в по-широк смисъл, по нямане друг подходящ термин).

Не трябва да си мислим, че етерното и астралното тела са съставени пак от материя, само че по-тънка от материята на физическото тяло; това би значило да материализираме висшите членове на човешкото естество. Етерното тяло е съвкупност от сили, то е съставено от сили, а не от материя; астралното пък тяло е съвкупност от подвижни, цветни, светещи образи5).

Астралното тяло по форма и големина не прилича на физическото. У човека то има форма на продълговато яйце, в което са поставени физическото и етерното тела. То излиза вън от тях във вид на светло сияние.

Но човек притежава и четвърти член, който липсва у другите земни същества. Този четвърти член е носител на човешкото „аз“. „Аз“ е дума, която се отличава от всички други думи в езика. Този, който размишлява върху характера на тази дума, ще бъде улеснен в разбирането на човешкото естество. Всяко друго име можем  да отнесем към всички съответни предмети: напр. всеки нарича стола „стол“; масата всеки нарича „маса“; Ивана — „Иван“. Не е така с думата „аз“. Думата „аз“ не може да се употреби за именуване на другиго; всеки само себе си нарича „аз“. Никога няма да чуя друг да ме нарече „аз;. Същество, което може да се казва „аз“, е един отделен свят. Религиите, построени на божествената мъдрост, винаги са чувствали това и са признавали, че заедно с „аза“ се почва проявата на Бога вътре в човека, тогаз когато за по-нисшите същества Той се проявява само отвън, в явленията на околната среда. Този четвърти член от човешкото естество се нарича „тяло на аза“6).

Това „тяло на аза“ е носител на безсмъртната човешка душа. То именно прави от човека корона на земната еволюция. Но „азът“ на днешния човек съвсем не е устроен просто. За да вникнем в природата му, нека сравним хора от разни степени на развитие, напр. нека сравним  дивака със средно развития европеец, а този последния с високия идеалист. Всичките са способни да казват на себе си „аз“: „тяло на аза“ имат и тримата. Но „азът“ на неразвития дивак се подчинява на страстите, влеченията, похотите почти както животното. По-високо стоящият в развитието си се отнася малко по-инак към своите наклонности и похоти: едни от тях допуска, а други удържа и подавя. Идеалистът пък, освен първоначалните наклонности и страсти, е развил и по-висши. Всичко е станало чрез работата на „аза“ върху другите тела. А именно в това се състои и задачата на „аза“: да работи над другите членове от човешкото естество, като ги облагородява и пречиства.

По този начин човек излиза из състоянието, в което първоначално го е оставил външния свят, и първите три тела все повече и повече се изменят под влияние на „аза“. В стадият, в който се намира човек, току що се издигнал над животното чрез проблясване на „аза“, той още не се отличава от животното по отношение на казаните три тела. Етерното му тяло е носител само на жизнените сили, на растежа и размножението; астралното му тяло притежава само такива желания, похоти и страсти, които са възбудени у него от външния свят. Издигането на човека на по-високи степени на развитие в течение на преражданията става чрез работата на „аза“ върху поменатите три тела.

Чрез това, астралното тяло става носител на по-чисти удоволствия и неудоволствия, на по-изтънчени желания и влечения. Същевременно се изменя и етерното тяло; то става вече носител на навиците, устойчивите наклонности, темперамента и паметта. Човек , чието „аз“ не е работило над първите три тела, няма спомен за преживяното. Той живее само по веленията на природата.

Цялото човешко културно развитие се състои в работата на „аза“ върху долните три тела. Тази работа на „аза“ отива чак до физическото тяло: под влияние на „аза“ човешката физиономия се изменя, изменят се жестовете и движенията, изобщо целият изглед на човешкото тяло се изменя.

Може да се определи, как разните културни и възпитателни средства въздействат на разните човешки тела по различен начин. Обикновените културни въздействия влияят на астралното тяло; те будят в него нови видове радости, скърби, желания, влечения и пр. Вглъбяването в мира на изкуството действа на етерното тяло. Когато човек при съзерцание на художественото произведение се изпълва с предчувствие за нещо по-възвишено, по-благородно отколкото окръжаващия го външен свят, облагородява се неговото етерно тяло. Могъщо средство за очистване и облагородяване на етерното тяло се явява религията. Ето защо религиозните импулси имат грамадно значение за развитието на човечеството.

Това, що наричаме съвест, е пак резултат от работата на „аза“ върху етерното тяло в течение на цел ред прераждания. Когато човек съзнае, че не трябва да прави това или онова, и когато това съзнание е станало достатъчно силно и дълбоко, за да се отпечата и в етерното му тяло, получаваме съвестта.

Но тази работа на „аза“ над долните три тела е или обща за цялото човечество или пък съвършено индивидуална работа на „аза“ върху тези тела. Измененията от първия вид се дължат до известна степен на работата на цялото човечество; индивидуалната пък работа е основана изключително на собствената дейност на нашето „аз“.

Ако „азът“ е станал достатъчно силен, че може със собствени сили да преработи астралното тяло, тогаз тази преработена част от астралното тяло се нарича Разум (по източното наименование Manas).

Това преобразяване се дължи главно на изучване, на обогатяване вътрешния човек с високи идеи и възгледи. Но нашето „аз“ е способно на още по-висока работа върху нашето същество: именно, когато не само астралното, но и етерното тяло бъде преработено. Човек много работи научава в живота, ако той в известна точка на своя живот се обърне назад и хвърли поглед на миналото, ще си каже: много съм научил. Обаче, той в много по-малка степен ще говори за изменение на темперамента, характера и за подобрение или влошаване на паметта през живота. Ученето е във връзка с астралното тяло, а изменението на характера, паметта, темперамента и пр. е във връзка с етерното тяло. Много е вярно, ако сравним изменението на астралното тяло с движението на минутната стрелка на часовника, а преобразованието на етерното тяло с движението на часовата стрелка.

Когато човек пристъпи към висшето, тъй наречено окултно, Обучение, най-важната му работа се състои в изменение на етерното тяло чрез съзнателното въздействие на „аза“. Той съвсем съзнателно и самостоятелно работи за изменението на своите навици, характер, памет и пр. С подобно работене върху етерното тяло, последното се превръща в Духовност (по източното наименование „Буди“).

Когато човек достигне до още по-висока степен на развитие, той става способен да работи за преобразяване и на физическото си тяло (напр. да изменя кръвообращението, пулса и пр.) По този начин той превръща физическото си тяло в „Атма“ (по източното наименование).

А тези от измененията в долните три тела, които са общи за цялото човечество или за част от него, напр. за един народ, племе, семейство, носят  следните названия: преработеното от страна на „аза“ астрално тяло се нарича „усетна душа“, преработеното етерно тяло се нарича „разсъдъчна душа“, а преработеното физическо тяло — „съзнаваща душа“. Но да не си мислим, че тези изменения стават едно след друго; те се извършват едновременно и върху трите тела при проблясването на „аза“. Нещо повече: работата на „аза“ почва да се забелязва по-ясно, едвам когато „съзнаващата душа“ се оформи поне отчасти.

От горното виждаме, че човешкото естество се състои от 4 члена: физическо тяло, етерно, астрално и тяло на „аза“. Усетната, разсъдъчната и съзнаващата души, както и по висшите членове на човешкото естество: Разум (Manas), Духовност (Буди) и Атма са преобразени продукти на долните 4 члена.

Възпитателят работи постоянно над тези 4 члена. Но за да може да работи успешно върху тях, трябва да изучи естеството им. Не трябва да си мислим, че в известна точка на човешкия живот напр. при раждането, и четирите члена са еднакво напреднали в развитието си. Напротив, тяхното развитие се извършва разлаяно в разните възрасти. И в познанието на еволюционните закони на човешкото естество лежи основата на възпитанието и обучението.

До физическото раждане зародишът е заобиколен от чуждо физическо тяло и затова не е в пряко допиране с външния свят. Майчиното физическо тяло го заобикаля от вси страни, и само то може да му влияе. Физическото раждане се състои именно в освобождението на човека от физическата майчина покривка; по този начин той влиза в пряко допиране с външния свят. Сетивата му се отварят за околния свят. И както по-рано му е влияела физическата майчина покривка, така и сега външният свят почва да му влияе.

Но това е раждане само на физическото тяло, а не и на етерното. Както човек до момента на раждането си е заобиколен от физическата майчина покривка, тъй до зъбосмяната, значи приблизително до седмата година, е заобиколен от една етерна и една астрална покривки или „черупки“. Чак при зъбосмяната етерното тяло се освобождава от етерната черупка или покривка; тогаз остава само астралната покривка, която заобикаля астралното тяло до настъпването на половата зрелост7). С настъпването на половата зрелост се освобождава и астралното тяло, както физическото — при раждането и етерното — при зъбосмяната.

И така, дух. наука казва, че човек се ражда три пъти. До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба.

До зъбната смяна етерното тяло не може да работи свободно. В майчината утроба физическото тяло получава сили, които не са. негови собствени и същевременно под закрилата на предпазителната покривка развива своите собствени; тъй е и с етерното тяло до зъбната смяна. До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени. До дето етерното тяло по този начин постепенно се приготовлява за освобождение, физическото тяло е вече свободно самостоятелно. През този период етерното тяло изработва в физическото това, от което последното се нуждае. Като траен резултат от тая работа се явяват собствените зъби, които заменят наследените (млечните). Те са най-плътните елементи в човешкото тяло, и за това се явяват последни — на седмата година.

От този момент етерното тяло почва да работи самостоятелно върху растежа, само че то още се намира под влиянието на неосвободеното астрално тяло. В момента, в който астралното тяло се освобождава, етерното тяло завършва един период от развитието си. Завършването на този период намира израз в половата зрелост. Половите органи стават самостоятелни, защото освободеното от астрална покривка астрално тяло не работи вече на вътре, а на вън, като влиза в пряко допиране с външния свят.

Както нероденото дете не трябва да се подлага на влиянията на външния свят, също тъй не трябва да въздействат до седмата година върху етерното тяло силите, които за него представляват това, което представляват за физическото тяло впечатленията от физическата околност. А пък съответни въздействия върху астралното тяло трябва да се допускат чак след половата зрелост.

Не общи фрази, като напр. „хармонично развитие на всички сили и и способности“, могат да бъдат основа на истинското възпитание, а само действителното познание на човешкото естество. С това не искаме да кажем, че подобни фрази са неверни; искаме само да кажем, че с подобни фрази може да се постигне толкова, колкото бихме постигнали, ако стояхме пред една машина и само уверявахме, че трябва да приведем всичките й части в хармонична дейност. Само този може наистина да управлява машината, който не пристъпва към нея с общи фрази, а с истинско познание на всичките й съставни части. Също така и във възпитателното изкуство е нужно познаване на всички членове на човешкото естество и тяхното развитие. Нужно е да знаем, на коя част от човешкото естество как трябва да действаме в тая или оная възраст и как можем да направим това целесъобразно. Не подлежи на съмнение, че истинското реалистично възпитателно изкуство, каквото е посоченото тук, бавно ще си пробие път. Причината на това е във възгледите на днешното време, което още дълго време ще счита фактите на духовния свят като плод на безумна фантазия, а своите съвсем неверни изводи ще счита като резултат на трезвен, реалистичен мироглед. Изложеното тук от мнозина днес се счита за фантастично, обаче в бъдеще ще се счита за най-обикновена истина

И така, от момента на физическото раждане физическото тяло на човека е подложено на въздействията на външния свят; до те. газ то е било заобиколено и закриляно от майчината покривка. Ролята, която до раждането са изпълнявали майчините сили и сокове, след това изпълняват силите и елементите на външния свят. До зъбната смяна на седмата година, физическото тяло има задача, която е съвсем различна от задачите му през следните периоди от живота. Физическите органи трябва до седмата година да приемат определена форма; техният строеж получава определено направление и тенденция. След седмата година физическото тяло ще расте, но този растеж ще се извършва по направлението, начертано през първите седем години. Ако до седмата година са се развили правилни форми, те ще продължават да растат такива, а ако са се развили уродливи форми, те ще растат като уродливи. Това, което се пропусне до седмата година, не може да се навакса отпосле. И както природата приготвя за физическото тяло до раждането подходната за него среда, тъй и възпитателят трябва да се погрижи за добра физическа среда на детето след раждането му. Само при такава подходяща физическа среда ще могат физическите му органи да се излеят в правилни форми.

Има две вълшебни думи, които изчерпват всичко, което може да се каже за отношението на детето към околната му среда. Тези две думи са: подражание и пример. Гръцкият философ Аристотел нарича човека най-подражателното от всички животни. За никоя друга възраст това изречение не важи толкоз, колкото за детския период до зъбната смяна. Детето подражава всичко, което се извършва около него, и в този подражателен процес физическите му органи се изливат в форми, които се запазват и за последващите периоди. Изразът „физическа околна среда“ трябва да разбираме в най широкия смисъл на думата. Под физическа среда трябва да разбираме не само материалния свят, който заобикаля детето, но и всичко това, което се върши около него, всичко, което се отразява в неговите сетивни органи, всичко, което по физически път може да въздейства на духовните му сили. Тук спадат и всички нравствени и безнравствени, всички умни и глупави постъпки, които то вижда.

Не морални фрази, не философски наставления влияят на детето, но това, което вършат пред очите му околните възрастни. Поученията не влияят за образуване на формите на физическото тяло, но на етерното, а казахме, че това последното е заградено до седмата година с предпазителна етерна покривка, както физическото тяло е заградено до физическото раждане от физическата майчина обвивка. Това, което се развива в етерното тяло до седмата годи на, напр. представи, навици, памет и пр., трябва да се развива „от само себе си“ тъй както очите и ушите се развиват в майчината утроба без съдействието на външна светлина и външни звукове. Без съмнение, вярна е мисълта, изказана от Жан Пол в чудесното му педагогическо съчинение: „Левана или за възпитанието“, че околосветският пътешественик научава много повече в първите години на своя живот от своята дойка, отколкото по-късно от всичките си пътешествия, взети заедно. Но детето се поучава не с думи, а с примери. Неговите органи добиват своята форма под влиянието на околната физическа среда. Правилно (здраво) зрение се развива у него, когато го заобикалят добри цветови и светлинни условия; в неговия мозък и кръвообращение се развиват физическите заложби за здраво нравствено чувство, ако детето вижда морални действия наоколо си. Ако до седмата си година детето вижда само глупави постъпки, то мозъкът му се излива в такива форми, които в по-нататъшния му живот ще благоприятстват за също такива глупави прояви.

Както мускулите на ръцете стават  силни и здрави, когато изпълняват подходяща на силите им работа, тъй и мозъкът и всички други органи на човешкото физическо тяло се насочват в правилна посока, кога получат добри въздействия от околната среда. Един пример най-добре ще разясни, в що се състои работата. Можем да приготвим на детето кукла от стара кърпа, като направим от двата й края ръце, от другите й два края крака, от един възел — глава, а на местото на очите, носа и устата турим мастилени петна; или можем да купим на детето тъй наречената „красива кукла“ с истински коси и вапцани бузи. Да не говорим вече за туй, че подобна „красива кукла“ има нещо отвратително в себе си и разваля здравия естетически вкус; — главният възпитателен въпрос тук е другаде: когато детето има в ръцете си завитата на кукла кърпа, то прибавя от собствената си фантазия това, което не достига на кърпата, за да прилича на човек.

А тази работа на фантазията действа благотворно при изливането на мозъчните форми. Мозъкът от това се развива и укрепва, както мускулите на ръката чрез подходяща дейност. Ако дадем на детето „красивата кукла“, на мозъка не остава никаква работа, а в бездействие той се атрофира и изсушава, вместо да се развива и укрепява. Ако хората можеха да виждат процеса на мозъчното оформяване, както го вижда окултистът-ясновидец, те навярно биха давали на своите деца само такива играчки, които подбуждат мозъка към творческа дейност. Всички играчки, които са съставени от мъртви, математически форми, заглушават, умъртвяват  творческите сили на детето. А правилно действа върху детето само това, което събужда у него представа за нещо, пълно с живот. В нашата материалистична епоха рядко са добрите играчки. Добри играчки, като напр. двама ковачи, които са обърнали един срещу други и чукат един след друг един предмет, се срещат твърде рядко. Подобни играчки още могат да се купят тук-там из селата. Добри са също така книжки с картинки, чиито фигури се движат чрез конци, тъй че мъртвите образи в картинката самото дете привежда в действие. Такива играчки причиняват вътрешна възбуда, вътрешно оживление у органите, а това вътрешно оживление ги излива в правилни форми. Всички тези неща тук ние само ги загатваме отгоре-отгоре. Но бъдещата задача на окултизма ще се състои в разработването на новите възпитателни методи във всички подробности. Окултизмът е в положение да стори това, понеже той не е пуста отвлеченост, а сума от реални факти, които могат да дадат ръководно начало за живота.

Нека вземем още един-два примера. От гледището на окултизма, друга обстановка е нужна за нервното, раздразнителното дете, и друга за апатичното и неподвижното. Тук всичко трябва да се вземе пред вид, като почнем от цвета на стаята и на другите предмети, които заобикалят детето, та свършим с цвета на дрехите, които ще облече. Ако не се ръководим от окултните указания, често може да се постъпи тъкмо обратно на потребното. Така напр., лесно раздразнителните деца трябва да се заобиколят от червени и портокалени цветове; същият цвят трябва да имат и дрехите им. На неподвижното дете са полезни синият и синьозеленият цветове. Всичкият въпрос е в туй, какви допълнителни цветове будят у децата тези цветове. Допълнителният цвят на червения е зеленият,а на синия — портокалено-жълтият, в което лесно можем да се убедим, ако гледаме съсредоточено на първия или втория цвят, и след това бързо си обърнем очите към бела повърхност. Този допълнителен цвят се произвежда от физическите органи на детето и изменя строежа на органите, съобразно с вътрешните нужди на детето. Ако раздразнителното дете се заобикаля с предмети от червен цвят, този цвят събужда вътре него зеления допълнителен цвят. Образуването вътре на зеления цвят действа успокоително, органите стават склонни към успокояване.

(Следва)

_____________________________________

1) След завършването на тази статия, ще поместим статията: „Належащи реформи в нашето училище. Бъдещето училище“.

2) Нека от това изречение да не се вади заключение, че духовната наука се занимава само с най-общите въпроси на живота; тя е призвана да посочи основата за разрешението на тези по общи въпроси, но не по-малко е истина е, че тя може да помогне на всяко отделно лице, каквото и место да заема в живота, като му даде отговор на всекидневните житейски въпроси. Така духовната наука ще стане източник на сила и увереност в живота и в работата си. Значи, духовната наука може да даде разрешение както на великите загадки и задачи на живота, така и на наглед най-незначителните въпроси на всекидневния живот.

3) Любознателния читател пращаме към книгите „Ясновидство“ и „Чакри, Кундалини и Прана“ от Ч. Ледбитер, преведени на български. (Бел прев.)

4) На тая мисъл трябва особено да се наблегне, понеже повече от съвременните хора имат неясни схващания по тези работи. Мнозина не правят разлика между растение и „чувстващо същество“, понеже не са си изяснили що е в същност „усещане“. Ако един организъм (или неодушевен предмет) отговори по некакъв начин на едно външно въздействие, то още не следва, че той е почувствал това въздействие. Така би било, само ако организмът е преживял вътрешно въздействието, те. е., когато има един вид вътрешно (душевно) отражение на външното дразнене. Великият прогрес в естествените науки, който учудва всеки истински духовен човек, причини неясност по отношение на някой висши понятия. Известни биолози не знаят що е усещане и затова го приписват и на безчувствени същества. Това, което тези биолози разбират под „усещане“, би могло да се припише и на безчувствените същества. А духовната наука съвсем друго нещо разбира под „усещане“ и „чувстване“.

5) Трябва да се прави разлика между вътрешното преживяване на астралното тяло и наблюдаването му от обучения ясновидец Казаното горе се отнася за астралното тяло като предмет на наблюдение за отворените духовни очи на ясновидеца.

6) Нека изразът „тяло на аза“ да не предизвиква недоразумения Под „тяло на аза“, разумява се, ние не разбираме нещо материално. При съобщение на своите истини духовната наука е принудена при обозначенията да заема думи от обикновения език. И тъй като тези последните се отнасят за материални предмети, то при употребата им четецът трябва да ги преведе и разбира в духовен смисъл.

7) Казаното не би било разбрано добре от онзи, който би възразил, че детето и преди зъбосмяната има памет и пр. и че преди половата зрелост има способности зависими от астралното тяло. Не трябва да забравяме, че етерното и астралното тела ги има още от началото само че под споменатите предпазителни покривки. Именно тази предпазителна покривка прави етерното тяло способно да проявява памет и преди зъбосмяната. Обаче, и физическите очи на детския зародиш съществуват под предпазителната физическа майчина покривка. Както външната физическа слънчева светлина не трябва да действа на тези защитени в майчината утроба очи, тъй и външното възпитание не трябва да въздейства за развитието на паметта преди зъбосмяната. До това време паметта трябва да се развива свободно, като й се дава храна и не и се въздейства от вън за нейното развитие. Същото е и със способностите, чиито носител е астралното тяло, до половата зрелост. Трябва да им даваме храна, но винаги при съзнанието, че астралното тяло е още под предпазителната покривка. Има разлика между косвената грижа за заложбите на астралното тяло преди половата зрелост и прякото въздействие върху тях от вън след половата зрелост, когато вече е премахната предпазителната покрив на. Разликата тук може би е много тънка, до ако не се вземе тя пред вид, не може да се разбере същността на възпитанието.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

П. Райнхдрд, лекар

Практическа психометрия

Психометрията и приложението й

Психометрията е открита от професор Бъканън (Joseph Rodes Buchanan). Методът на тази окултна наука е изложена най-добре в съчинението му Manual of Psychometry(ръководство по психометрия).

Професор Бъканън се оплаква, че съвременната наука не обърнала внимание на неговата метода. Причината за това може-би лежи в обстоятелството, че положителните науки не са смеели да признаят тогава изводите и заключенията, които прави психометрията за практическия живот. И това е съвсем право. Дори и днес, когато науката при известните теософски факти доказателствата на спиритистичната литература клони все повече към абстрактното, се препоръчва известно въздържане. Достатъчно е за практическия психометър, ако се ограничи само с най-простите експерименти (описани подробно в № 6 от 1912/13 г. на Zentralblatt Für Okkultismus). Всички тези експерименти могат да се направят разбираеми и за един новак в тази област и с това да се направи много за признаване на методът, при предположението, разбира се, че психометрическите изследвания ще се извършват правилно.

Скоро след появяването на първото съчинение на Бъканън по психометрия иде и г-жа Блаватска в своята книга „Isis unveiled“ напълно да признае неговите разкрития. Съчинението на Бъканън е предизвикало появяването на друго обемисто съчинение за душата — The Soul of Things от Дентон. В това съчинение се съдържат психометрически изследвания из всички важни области на живота, особено из античните времена. Дентон сам е авторитет в тази област. Той е правил далечни пътешествия и използвал своите сбирки, като ги подложил на психометрически изследвания. Освен историята на минали земни периоди, изследвани са и планети, и резултатите са тъй своеобразни, чудни и стоящи в такова рязко противоречие с владеещите схващания, че само поради това книгата не е могла да има успех. Сам Бъканън нарича съчиненията на Дентона чудни, със смела концепция и високо философски; в тези думи се съдържа и похвала и укор.

В следните редове ще скицирам по-нататъшното психометрическо развитие у Бъканън. Следвайки неговото изложение (в Manual of Psychometry), аз ще се старая да посочвам винаги нишката на простата психометрия, колкото и сложни да изглеждат понякога обстоятелствата. Тук ще се ограничи повече в методът, излизайки от мисълта, че, като живеем в съвременната култура, ние сме длъжни да се справим на първо м4сто и с владеещите схващания.

Професор Бъканън рядко прави в публични събрания психометрически експерименти с писма. Също така той не дава значение и на опитите чрез пипане, а се ограничава с това, да избира из самата публика подходящи психометри, които по неговата метода сполучват доста правилно да посочат и характера на автора на писмото. Изглежда, че той не цени много този начин на доказване, понеже така не се достига до безупречни резултати. Противникът винаги ще намери основания да опорочи психометрическит изследвания, понеже не познава начина на изследването. Освен това в многоглавия мислов кръг има твърде много елементи, които влияят върху точността и чистотата на резултатите.

Трябва, обаче, да се знае, че при такива изследвания той пак е можал да открие две дами отлични психометри. Едната е госпожа Д р Б. Хайден, която в своето дълго пътешествие из Англия е успяла да убеди в психометрията и окултизма професора Роберт Оуен и писателя Бълцер. Тя е работила дълго време и с успех като вещо лице при едно американско осигурително дружество. Другата е ясновидката госпожа Декер, която по-сетне, вече като съпруга на Бъканън, е извършила редовно и успешно всички експерименти, описани от мъжа й, и чрез упражнение е достигнала извънредно голяма възприемчивост за психометрнчни впечатления. Тя свикнала неволно да използва психометрически всички пристигащи писма, но това най-сетне й станало досадно, понеже често се срещали неприятни неща в писмата или пък й били неприятни самите автори. Тя изобщо престанала да отваря такива писма, като оставила да ги отварят други и да й докладват. За да добие едно впечатление от писмото, тя дори не било нужно да го попипва.

Когато някой медиум отказва да изследва едно писмо чрез пипане, причината за това трябвало често да се дири в предчувствието му, че писачът на писмото иска да го изпитва; той чувства фалшивите мисли и се въздържа. Аз си спомням един такъв случай. Един господин представя на една сомнамбулка портрета на шестгодишно момиче и пита, какви му са душевните способности. Сомнамбулката отначало не искаше да изследва, но после описа болезнените предразположения и състоянието на детето и обясни какво ще бъде поведението му в училището. Запитвачът призна, че всичко в подробности е вярно, обаче детето между това било вече умряло. Сомнамбулката си е направила чисто психометрични изследвания без да се поддаде на спиритическото внушение на запитвача. За да се постигне добър резултат, в такива случаи е необходима пълна откровеност спрямо медиума. Когато запитвачите са свикнали да се държат съвсем обективно, като оставят на страна своята личност с всичките й намерения, тогава може да се постигнат най-добри резултати,

Бъканън разказва, че жена му веднъж не искала да изследва едно писмо, което й било представено за психометрическо изследване, запечатано с 5 печата. Но когато от неотвореното още писмо почувствала искреност и благосклонност у автора му, тя направила изследването и изпратила неотвореното писмо обратно заедно с резултата. След това получила в отговор едно писмо от 10 страници, което потвърждавало абсолютната вярност на изследването.

Бъканън бил отначало изненадан , че предмети, които са били само в съприкосновение с изследвания обект, предават психометричното впечатление тъй точно, както и самият обект. И в своето ръководство той се старае да поясни това контактно действие чрез примери из практическата физика. Сега ние знаем вече, че всички неща изпускат лъчи, които се усилват или възбуждат чрез пренасяне на силите от един предмет върху друг. Един добър пример ни дава плочата на фонографа.

Психометърът чувства направо съдържанието, чува гласа, музиката, цялата околност се чувства и възприема. А това бива толкова по-силно, когато попипа с ръце, за да предизвика един вид магнетично напрежение. Бъканън се е убедил в своите изследвания, че носители на психометрични усещания не са само лъчеизпусканията и тънките материи. Това му станало особено ясно, когато забележил, че и фонографите имат същото значение, както писмата и лъчеизпусканията. Една фотографна плоча може да бъде копирана безбройно число пъти, от нея може, значи, безброй пъти да се получава впечатлението. Явно е, че през време на копирането една сила в светлината при преминаването през плочата (стъклото) претърпява известна промяна, отговаряща на портрета. И тук намира потвърждение учението за първоначалната сила, лежаща в основите на всички сили, нещо като прана. За упражнението на психометрията във всеки случай, освен душевно спокойствие, необходима е подходяща среда с подходящи лъчеизпускания на сили; най-добре това става на открито, на чист въздух.

При много отделни опити, особено при психометрическото ясночуване на моята асистентка фон Хайман, можах да наблюдавам, че настъпва един особен вид високо магнетично напрежение, през време на което всяко докосване до ясночуващата се чувства неприятно от нея. Като причина на чуването, тук трябва да се смятат електрическите вълни, които се преобръщат на тонове в слуховия орган; в ясночуващото ухо се усеща тогава леко болезнено опарване. Ясночуващото лице мисли, че началото на тези електрически тонове и думи се намира направо в планетите.

Бъканън, както мнозина други, не признава никакво ограничение в разстоянието. Той навежда много примери, от които се вижда, че отдалечен на много мили е чувствал болестите на познати, с които се намирал в пряко отношение. И аз обикновено мога телепатически да се удостоверя за моменталното състояние на моите болни. А много често, когато напр. някой болен ми се обади по телефона, съм получавал от болестите впечатления, които моята ясночуваща можеше да изследва

и разбира. Наистина, непосредственото изследване е най-сигурно, но то може да се направа в главни черти и чрез телефона. Разстоянието тук не играе никаква роля. Като доказателство за психометричните изследвания през далечни разстояния, Бъканън навежда примера с индийската тайна поща, която е действала с най-голяма сигурност през време на последните индийски възстария. И ако той вярва, че би могло да се психометрира и към слънцето и другите небесни тела, в това се съзира само едно негово предчувствие за планетните влияния, под които се намира нашия мисловен живот. Психометрът прави добре, като се подлага често на изпитание и в това направление. Той трябва в известна смисъл да приспособява своя инструмент към владеещите планетни движения. Тук има значение и хороскопът на рождението, понеже според него могат да се избират предварително благоприятни и неблагоприятни аспекти (преди настъпването им). От лошия избор на времето зависи неразположението към експерименти, както и непълното възприятие на впечатленията. Чрез многочислените планетни изследвания впечатленията добиват no-голяма ясност. И тълкуванията на общите планетни действия могат  да се проверяват чрез пеихометрия.

Квадратурните положения на слънцето ми са правили винаги силно впечатление, и аз също чувствам влизането на планетите в нов знак на кръга и прочее.

От тези влияния едва може да избегне някой психометър, затова за тях трябва да се държи сметка. Иначе, за сеансите е за препоръчване уединено, тихо място, където няма да ни смущават странични впечатления. Само промяната на мястото докарва промяна на местните и странични впечатления. Много психометрични впечатления съществуват вътрешно, но те не се усещат поради множеството вълнения на мисли, които непрестанно притичат от други лица. Всекидневният живот, обаче, заглушава лежащите в човека интуиции. Така и във всекидневния живот човек трудно може да дойде до самопознание. Само в тихото уединение човек чува вътрешния глас, който е в състояние да направи коренна промяна на недостатъците, когато външните влияния представляват само кратковременни внушения, които минават и изчезват. Впрочем, диагностицирането на познати лица отдалеко се обяснява отчасти и с несъзнателни астрологически изчисления. Всеки човек астрологически представлява една планета, която чрез своите моментални добри или лоши аспекти влияе добре или зле върху приятели и върху околната среда, така че неговата психика от опит е известна на приятели и познати. Когато настъпят нови планетни положения, ще се явят нови влияния върху душевния живот, които трябва да се вземат под внимание. По този начин се явяват веднага предчувствия за близкото бъдеще. Често психометрът предчувства болести, които настъпват по-късно. И за забелязване е, че у психометрите, които са много заняти, поради увеличаващото се равнодушие към всекидневното, понятието за времето отслабва. Най голяма слабост е показвала госпожа Бъканън при определяне възрастта на хората. Познавам един ясновидец, който пък, напротив, много точно определяше времето, но това той правеше само от целесъобразност. Чрез точното определяне напр. възрастта на умрелия искаше да докаже, че ясновиденото лице е идентично с умрелия.

Някои преживявания на Бъканъна заслужват особено внимание. Когато двама психометри влязат във взаимни сношения, те се чувстват твърде интензивно един другиго. Госпожа Б., която иначе винаги е предчувствала характерите на влизащите в къщи, преди да се докосне лично до тях, като забележила влизането в нейната къща на един ней-неприятен психометър, пожелала посетителят да не идва при нея. Това и станало. Господинът , кой го се върнал без да влиза вътре, разказал, че почувствал, като че една дама го хванала под ръката и го извела навън. Той не е могъл да се противи. Дали това е било двойникът или пластично почувствуваната мисъл? Сигурно, последното. Аз съм оперирал често с картинно почувстване на мисълта, но никога не съм изпращал „двойника“. И обяснимо е, че мислите, когато могат да се почувстват, могат да се възприемат картинно от няколко души, макар и да не са ясновидци. Също така безсъмнено едно всекидневно явление е, че мислите сами упражняват въздействие на далеко, съзнателно или несъзнателно. Така лекарите могат чрез сугестивните си мисли от далеко да повлияват на болните си, с които се намират в отношение. По това се срещат доказателства в литературата на магнетопатите.

Бъканън има своя специална метода при диагностирането от далеко. Най-първо се явява едно неприятно дърпане на местото на френологическото приятелско чувство, те. е. на страните на средната лобна покривка. Това значи, че е дошло едно телепатическо съобщение от лице, стоящо с него в отношение. Той прекарва тогава през ума си своите приятели и чрез сравнение с добитото впечатление намира лицето. Тогава почувства на тялото си местото и вида на болестта. Един познат психометър чувства болестите, освен на съответното место, още и на лицето си. Има и много други различни случаи, където принципът за симетрията може да се докаже в подробности. Пък и всеки човек си 'има свои особености, които не представляват голям интерес.

Когато намерил, че може добър да се психометрира както с фотографии, така и с лъчеизпускания от обектите на изследването, Бъканън се опитал да предизвика впечатление чрез написване името на лицето, което ще се изследва. И това му се удало. Той мисли сега, че по този начин може по принцип да се постъпя винаги. Само името на едно лице, на едно место, действа като сигнал. От предизвиканите впечатления психометъра създава ясна картина Във втората половина на своето ръководство Бъканън е описал много отделни случаи от този вид, за които на късо ще съобщим.

Тези изследвания във всеки случай са интересни за четенето чрез далековидство. Пита се само, до колко те заслужават вяра и какви общи изводи могат да се направят от тях.

Професор Бъканън е направил неколко сеанса с имената на разни лица. Името на лицето се написва, листчето се сгъва, психометрът изследва. При всяко изследване, обаче, Бъканън присътствал. През време на изследването той е мислил за лицето, чието име е написано. И тогава имаме предаване на мислите. В такъв случай той би могъл да спести листчето. Дори ако той през време на изследването би се занимавал с друго нещо, психометрът би могъл да влезе в сношение с неговия дух (психе). Както е известно, магнетизаторът може да да влезе в сношение със сомнамбула съвсем автоматично, с и без предварително намерение, и дейността на нашето духовно и душевно тяло често се простира много по-далеко от тази на материалното тяло,

Не.ма причини в тези изследвания на Бъканъна да се дирят висши духовни феномени, четене в светлината на пространството (астра), всесъзнание или друго. Обикновеното психометрично обяснение е достатъчно. Тъй мисли и сам Бъканън, като нарича своята метода научно-практическа метода на всекидневния живот.

От множеството отделни изследвания вземам един пример:

Гаутама Буда... Това е един мъж от минало време. Трябва да е исторически характер. — — — До колкото мога да схвана характера му, моралът  му е висок и чист. Бил е много добър човек. (В този момент Бъканън чувства влиянието на едно твърде високо и твърде интелектуално същество). Стремежите му са били свободолюбиви и религиозни. Главната му цел е била основаването на една религиозна система. Безстрашен дух, който се старае да разпространява мнението си, без да се бои от нещо. — — —

Сега съм между мъченици и при страшни сцени. — (Каква е била околната среда?). — Околната среда съставлявали идолопоклонци. Той трябвало да изработи по-добра система. На младини той живял в една религиозна система, която му опротивяла, от нея израснал навън. — — —

Бил е в горещ климат. Околната среда съвсем не му била обична на младини. Формата на управление била тираническа. При никое престъпление нямало помилване. Той принадлежал на по-горните съсловия и към най-интелигентните. Заемал твърде високо обществено положение и бил много почитан. Не се лакомил за богатство.

(Какво е било неговото поприще?). Започнал като религиозен и политически реформатор, защото всичко в управлението и църквата му се видело лошо — — — на всичко обърнал гръб. Бил велик възпитател. Прекарал е години в размишления и уединение, преди да обяви своите планове. Тогава тръгнал смело напред и проповядвал своите възгледи с успех. Той могъл да увлича масите народни. Срещу него, като новатор и опасен елемент, се явило противодействие от страна на духовенството. Така се предизвикало възмущение. Държавната власт се опитала да го унищожи — — — това му докарало много безпокойствия и често имало опасност за живота му. Обвинявали го несправедливо. Най-сетне учението му хванало здрави корени и намерило одобрение между разумните и образованите. Учението му трае до днес.

(Къде се е случило всичко това?). — В една топла страна, по-южно от нашата, далеко на изток. Не мога да определя разстоянието до там, то е било едно место в стария свят. По-силно впечатление имам от неговия дух и неговия живот.

(Колко привърженици има той днес?) —  Твърде много. Повече отколкото се предполага.

(В кой век е било това?). — Преди християнското леточисление; това учение съдържало много от Христовите принципи; той бил пророк като Христа.

(Как може да се сравнява с Исуса?). — Той много му приличал. Рождението му било предсказано, както това на Исуса, и характерът му приличал на Исусовия. Той вършил неща, които се считали за чудеса — излекувал болни. Той проповядвал нравственост и вяра в Бога, вместо в Боговете, проповядвал любов и верност, да правим това, което искаме да правят нам. Той се стараел да предотврати войната и мъчението на животните.

(Учението и привържениците му днес?) — Привържениците му са хора с мургава кожа, такава като на арабите. Невисок ръст, миролюбиви и умерени във всичко. Вярата им се базира здраво върху миналото. Във външните си форми прилича на католицизма. Те вярват, че учението им е по-старо и по-добро от християнското. Те са строги вегетарианци, не употребяват никак месо.

(Как е умрял?) — Той не бил разпънат на кръст както Христа. Духовниците се стараели да го надхитрят, и най-после той попаднал в ръцете на враговете си и изгубил живота си поради измяна. Той не е живял в библейски или апостолски дух. Неговите мисли били съвсем други, както на гръцките философи. Това е религията на един мъдър интелект. В нея има малко място за чудеса. (Разум и натурализъм като при унитарците). До известна степен той вярвал в безсмъртието на душата, но не до действителните консеквенции на християните.

Той не виждал достатъчно ясно духовния живот, но имал много духовни елементи в себе си. —

Целият ход на изследването със своите все по-тясно ограничени въпроси ни показва чиста психометрия, където Бъканън е този, който дава, а психометрът е приемачът. Във всеки случай, Бъканън е бил запознат с философията на Будизма, до колкото това е било възможно в неговото време.

Ако би повторил днес своите опити още веднъж, Бъканън би постигнал съвсем други резултати.

Може-би неупражнените духовни зрители, психометри и окултисти ла намират удоволствие, без предварителна наука да могат лесно да се произнасят при изследването на имената.

В всеки случай, обаче, и относително добрите изследвания на Бъканъна научно не са безупречни.

Не е нужно да се спираме на други примери от ръководството. Причината за изобилието на данни лежи, от една страна, в научната подготовка на Бъканъна в съответните специални предмети, които съставят отчасти един несъзнателен фонд от несъзнавани от самия него познания, които достигат до съзнанието посредством психометра и по този начин му се вижда, като че произхождат от някой много отдалечен източник; от друга страна, такава причина е и психометрическата опитност на неговия партньор, който в по-ранни години бил работил добре като медиум.

Колкото и различно да се тълкува резултатът, във всеки случай Бъканъновите изследвания на имена съставляват ценен принос в субективната диагноза. Истинска цена добиват всички такива лични мнения, когато бъдат обосновани обективно. Ако психометрията се движи в това направление, тя няма да бъде оборвана от никого, защото за хората трябва да бъде безразлично, от къде произхождат нашите познания. Те трябва само да имат реална стойност и да съставляват един, макар и малък, принос за културното развитие.

Професор Бъканън дава в ръководството си редица политически изследвания, които ясно изтъкват значението на психометрията за тази област. Той се снабдил с портретите на известни политици и държавници; по тях му е било възможно с доста голяма положителност да предрече някои бъдещи събития. Когато нямал такива портрети на разположение, той просто запитвал за близкото бъдеще и изследвал по този начин собствените си мисли. Това психометрическо предсказване трябва изобщо да се схваща като извод. Несъзнателният дух (психе) на изследвания схваща много по-дълбоко връзката на отделните събития, така както един човек, посветен повече в политиката, може да направи по-добри комбинации, отколкото някой новак в тази област. Освен това, възможно е и едно астрологическо обяснение, само че би трябвало да се признае на духа (психе) способността да си конструира един духовен хороскоп и да дава заключения, като предричане за бъдещето . .. Моите опити потвърдяват факта, че повече от интуитивно направените предсказания могат да се постигнат и с помощта на астрологията, както могат психометрическите диагнози на болести да се потвърдяват чрез школни изследвания, и както може да се узнава характера на човека чрез тълкувания по линиите на ръцете. Изглежда, че основите тук са подобни. Във всеки случай едното не изключва другото. Наблюдавах, как един ясночуващ разгледа ръката на едного и, макар да не разбираше от изкуството за четене по ръцете, постави напълно верна диагноза въз основа на добитото впечатление. Линиите на ръцете му указали особено въздействие, за да опише миналите и бъдещите събития. Известно е, че има графолози, които дават по-голямо значение на впечатлението от писмените знакове, отколкото на правилата. — Двете, интуитивното схващане и правилата, могат да се използват заедно. Във всеки случай за препоръчване е, преди да поискаме съветите на някой психометър или сензитивист, да се запознаем добре с материята, която ще бъде предмет на разглеждане, а също и да направим достъпни за медиума откритията на граничните науки.

За забелязване е, че Бъканън е искал мнение и от умрели хора. Така впечатлението от Д-р Гал му съобщило, че неговото откритие в психометрията има важно значение и му предсказало голямо бъдеще. — Също така няколко психометри влизат нарочно във връзка с други интелигентни сили, живи или умрели, за да разрешат някой труден въпрос. Разбира се, че резултатът в разните случаи може да бъде различен.

Ако хвърлим на свършване един поглед върху главното намерение на Бъканъновата книга, трябва да признаем, че съчинението му е постигнало целта. Той е искал да покаже, че човешкият дух: чрез концентриране в един стеснен кръгоглед, може да извърши много нещо, и то в едно подобно на будното състояние, като пък се запази напълно свободата на волята (в обикновената смисъл на думата). Който изучва доказателствата без предубеждение, ще признае психометрическите способности. Културният напредък не пречи в случая. Напротив, няма да мине много, и всички хора ще почнат да си служат редовно с психометрията. Последствие от това ще бъде по-голямо одухотворяване и социално подобрение на човечеството. В тази смисъл психометрията, както казва Бъканът, е основния камък на една по-висока култура.

Прев. Д-р Д

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Валтер Килнер

ЧОВЕШКАТА АТМОСФЕРА

И днес се констатира, че съвременните материалисти, които, за да поддържат упорито своето безверие, отричат и най-очевидните и безсъмнени резултати на психическите издирвания, са поставени отново пред едно изпитание на техните възгледи. Англичанинът Валтер Килнер (Walter John Kilner) е издал една книга, озаглавена The Human Atmosphere (Човешката атмосфера) или как може аурата на човЕка да стане видима за физическите очи на всекиго. За тая цел той е изнамерил един химически екран, през който е възможно да се види човешката атмосфера или, с други думи, едно мъгляво (паровидно) излъчване, което окръжава човешкото тяло. Тя е различна в двата пола и нейната големина и естество са изменливи, при различните нервни разстройства. Този факт ще обясни употреблението на апарата в диференциалната диагностика. Чрез същия екран може да се узнае, на кое место е локализирана болката. След една обширна серия от наблюдения (повече от 250), авторът се уверил, че всеки човек с нормални очи може, с акуратно следване на дадените в тая книга наставления, да съзре човешката атмосфера и да си уясни много интересни страни на всяка болест. Различните явления са илюстрирани с двадесет и осем диаграми. Тия явления са видени от самия автор при различни условия. С този апарат на Килнер се потвъждава изследването на Ледбитера, направено по ясновидски начин и изложено в съчинението му: Видимият и невидимият човек. Там се разкрива, че излъчванията у здравия човек вървят по права линия, а у болния се изкривяват надолу. Същите тия излъчвания се виждат ясно в фотографските снимки на човешката атмосфера, които могат да се направят при употребата на Килнеровия апарат.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КАБАЛА

Раби Симеон Бен-Йокай

Коментар на Сифра Дзениута — Идра Сута (Великото Събрание).

I.

След разрушението на Йерусалим от римляните, на евреите бе забранено, под страх на смърт, да се връщат да плачат над развалините на свещения град. Целият еврейски народ бе разпръснат и свещените традиции изчезнаха. Вместо истинската Кабала се разпространяваха разни детински и суеверни измислици. Онези, които твърдяха, че пазят наследието на тайното учение, бяха само гадатели и магьосници, а като такива заклеймени от законите. Тогава почтеният Раби Симеон Бен Йокай събра последните посветени в древната мъдрост, решен да им разтълкува книгата на висшата Теософия, наречена „Книга на Тайните“. Всички знаеха нейната буква наизуст, но само Раби Симеон познаваше дълбокия смисъл на книгата, предаван до тогава от уста на ухо и от памет на памет, без да бъде разкриван явно или пък записван.

Той ги покани със следните думи: „Трябва ли в тези дни на голяма печал да седим като къща, подпряна само на една греда, или като човек, който стои само на един крак? Време е да работим за Господа, понеже човеците изгубиха истинското значение на Закона.

Нашите дни отиват към своя край, Господ ни вика при себе; жътвата е изоставена, и заблудените лозари не знаят дори, къде е лозето.

Съберете се там на равнината, където се намира едно, днес напуснато, гумно. Елате като на битка, въоръжени с разбиране, мъдрост, разум и внимание; вашите нозе нека бъдат тъй свободни, както и вашите ръце. За едничък Учител признайте тогова, който е господар на живота и смъртта, и ние съединени ще говорим словата на Истината, които светиите на небето обичат да слушат, а те ще се съберат около нас, за да ни чуят“.

В определения ден се събраха равините всред полето, на едно кръгло място, обградено със зид.

Те дойдоха безмълвни. Раби Симеон седна посред тях и, като ги видя всички събрани, заплака.

„Горко ми, извика той, ако открия великите тайни! Тежко ми, ако оставя да се забравят“.

Равините мълчала.

Най-после един от тях, Раби Абба, пое реч и каза:

„Ако Учителят позволи — не е ли писано: тайните на Господа принадлежат  на тези, които се боят от Него? И не се ли боим ние всички, които сме тука, От Господа, и не сме ли ние посветени в тайните учения на Храма?“

А имената на тези, които присъстваха там, бяха: Раби Елеазар, син на Раби Симеон, Раби Абба, Раби Йехуда, Раби Йозе, син на Якова, Раби Тискиа, син на Раф, Раби Йозе и Раби Йеса.

И за да не издадат тайната, те положиха едната си ръка в ръката на Раби Симеона, а другата издигнаха към небето за клетва.

Тогава седнаха те заедно с него на гумното, над тях падаше сянка от големи дървета.

Раби Симеон стана и каза молитвата си; и пак седна и се обърна към тях, като им рече: „Елате и всички положете своята десница на моите гърди“.

Те сториха това ; той взе всички тези ръце в своите и изрече с тържествен глас: „проклет да бъде този, който си прави идол и го крие! Горко томува, кой го прикрива лъжата с покрова на тайната“.

— Амин, отвърнаха Равините.

Раби Симеон продължи:

„Има само един истински Бог, и освен Него нема други богове; има само един истински народ, и той е този, който се покланя на истинския Бог“.

Тогава извика сина си Елеазара и му каза да седне на едната му страна, а Раби Абба — на другата страна, и рече: „Ние образуваме триъгълника, който е първообраз на всичко, което Е; ние изобразяваме Портата на Храма и неговите два стълба“.

Раби Симеон престана да говори, и неговите ученици мълчаха.

Тогава се чу едно глухо мърморене като далечен говор и шум на голямо събрание.

Това бяха духовете на небето, които бяха слезли, за да слушат.

Учениците се разтрепериха ; но Раби Симеон им каза: „Не бойте се от нито, а възликувайте. Писано е: Господи, аз чух шумът на Твоето присъствие и се разтреперих“.

„Бог е управлявал някога човеците чрез страха, а сега ни води с любов“.

„Не е ли казано: Ти ще възлюбиш своя Бог? И сам Той не е ли казал:

Аз ви възлюбих?“

И добави: „Тайното учение е само за душите на тези, които са се прибрали в духа; ония, на които душата е в постоянно възбуждение, не намерила своето равновесие, — те не ще го разберат. Може ли твърдо и здраво да се закове гвоздей на колеблива стена, готова да се срути при най-малък тласък“?

„Целият свят почива върху тайната, и ако е нужно мълчание, когато се касае за земни дела, колко повече това мълчание е необходимо, когато се касае за мистични поучения, които Бог дори и на своите висши ангели не открива“.

„Небето се свежда към нас, за да ни чуе, но дори и пред него аз не бих желал да говоря незабулено. Земята се подвиква, за да ни слуша, но и пред нея аз ще говоря само със загадки“.

„Тази минута ние сме Врата и Стълпове на Вселената“.

И Раби Симен захвана да учи и да казва поучения; според едно предание, запазено в тайната на тайните, когато той отворил уста, земята под тях потреперила, и учениците усетили това.

II.

Той говори за Царете, които преди идването на Царя на Израил царуваха над Едом, символи на ония хаотични сили, що преди триумфа на Хармонията властваха в начало над вселената.

И после продължи: „Когато Бог поиска да твори, Той с покров забули своето неизказано сияние и върху гънките на този покров хвърли и открои своята сянка.

Из тази сянка се възправиха великани, и рекоха: „Ние сме Царе“, а при все това — фантоми бяха.

Те се появиха, понеже Бог се скри, като остави да се спусне нощ на хаоса; и те изчезнаха, когато на утрото се появи лъчезарната Глава, Главата която човечеството приема, когато прославя Бога, пътеводното слънце на нашите желания и мисли.

Боговете са призрачни сенки, а Бог е синтез на Виделината. Узурпаторите падат, когато истинският Цар възлезе на своя трон, и когато Бог се яви, Боговете изчезват.

III.

След като даде битие на Нощта, за да светнат звездите, обърна се Бог към Сянката, която създаде, и я погледна, за да й даде образ.

И Той отрази лик върху покрова, с който покри своя неизказан блясък, и този лик му се усмихна; Бог искаше този лик да бъде Негов лик, да създаде човека по свое подобие

И Той начерта тъмницата, която щеше да даде на сътворените духове. И съзерцаваше Бог лика, който един ден щеше да бъде образ на човека, и неговото сърце се изпълни с милост, понеже му се стори, че чува вече стоновете на своето творение.

„Ти, който искаш да ме подчиниш на закона“, проговори ликът, „докажи ми, че този закон е Правда, като му се подчиниш Ти сам.

И Бог стана Човек, за да може човекът да Го обича и да го разбира.

Ние познаваме само този Негов Образ, който е отразен върху покрова, що скрива за нас Сиянието. Този Образ е нашият, и Бог иска, щото за нас това да бъде Негов лик.

Тъй Го познаваме ние, без да Го познаваме; То ни се разкрива под един образ и въпреки това е безличен. Ние си го мислим като старец, Него, който няма възраст.

Бог седи върху един трон, из който непрекъснато отхвръкват милиони искри, и Той създава От тях светове. — Косата му блещи, от нея се пръскат звезди. Вселени обкръжават главата Му, и слънцата идват, за да се къпят в Неговата светлина.

IV.

Образът на Бога е двоен. Той има една Глава на Светлината и една Глава на Мрака, една бяла и една черна, една горна и една долна. Едната е блянът на Човека като Бог, другата е сътворения образ на бога-човек. Единият образ е Богът на мъдреца, другият — идолът на голямото мнозинство.

Всека светлина предполага мрак и става светлост само чрез противополагане на този мрак.

Главата на Светлините отроня върху Главата на Нощните тъми роса-блясък. „Отвори ми, моя възлюблена“, казва Бог на душата, „че Главата ми е натежала от роса и из къдрите на моята коса капят сълзите на Нощта.“

Тази роса е онази мана, с която се хранят душите на праведните. Призваните гладуват за нея и я събират с пълни шепи по полетата на небето.

Капките са обли бисери, блестящи като диамант и прозрачни като кристал.

Те са бели и блещят с всички шарове, защото простата и едничка Истина е блясък на всички неща.

V.

Образът на Бога излъчва тринадесет лъча: четири от всяка страна на триъгълника, в който ние си го представяме, и един от горния връх на триъгълника.

Изобразете този образ на Бога на небето, като прокарате мислено черта от звезда към звезда : той ще обгърне триста и шестдесет мириади мирове.

Понеже горният „Древен“, когото зоват Макропрозопос или „Великото Основание на Творението,“ се нарича още Арих-Анфин или „Великият Лик“. Другият, Човешкият Бог, Образът на Сянката — Микропрозопос или „Малкото Основание“, се нарича Сеир-Анфин — „Малкият Лик“.

Ако този малък лик е обърнат към Светлината, той нараства и стига до пълна хармония. Тогава всичко се привежда към порядък; но това не може да се продължава, понеже мислите на човека са колебливи, както и сам той.

Но винаги един светъл поток свързва мрака със светлостта. Този поток непрекъснато тече през безбройните форми на човешката мисъл и ги съединява с божествения блясък.

Главата на Светлината пролива своя блясък върху всички мислещи глави, ако те са подчинени на закона и разума.

VI.

Главата на „Най-Древния от Древните“ е едно затворено вместилище, където се покои безконечната Мъдрост като изрядно вино, което никога не кипи.

Тази Мъдрост е неизповедима, тя се обладава в тишина, и нейната вековечност е недостъпна за превратностите на времето.

Той е Светлината, но Черната Глава е лампадата. Елеят на нейната интелигентности е премерен, и светосиянието й се разкрива по тридесет и два пътя.

Проявеният Бог е забулен Бог. Това човешко изображение на Бога е като тайнствения Едем, из който бликна един извор и се разклони в четири реки.

Нищо не произтича направо от Бога. Неговата същност не се разпространява. Нито не изхожда из Него и нищо не се възвръща пак в Него, понеже Той е непроницаем и неизменен. Всичко, което се начева, което се появява, което се дели, което прехожда и изчезва — начева се, появява се, дули се, прехожда и изчезва в Неговата Сянка. Той е неизменен в Своята Светлина и си остава спокоен като старо вино, което вече не възкипява.

VII.

Не се Опитвайте да проникнете в мислите на тайнствената Глава. Нейните най-съкровени мисли са скрити, но мислите, които творчески избиват навън над нейното тяло, блясват като една диадема от коси, които — ослепително бели — не се преплитат едни с други.

Всеки косъм е една светла струя, която съединява милиони светове. Космите са на темето, разделени и низпадат по двете страни; но всяка страна е дясна страна. Понеже на божествения Образ, който е Бялата Глава, няма лява страна.

Лявата страна на Бялата Глава е Черната Глава; понеже, според символиката на Преданието, низшето отговаря на лявото, а лявото е и низшето.

Обаче, между висшето и низшето на Божия Образ, антагонизъм може да има, колкото между лявата и дясната ръка на човка, понеже хармония се поражда из аналогията на контрастите.

Израил изпадна в униние всред пустинята и извика: „С нас ли е Бог. или не е вече с нас?“

Тогава израилевите синове захванаха да спорят за Оногова, Когото човекът познава и не познава.

Така разделиха те Бялата Глава от Черната Глава. И Богът на Сянката се превърна тогава на един разрушителен фантом.

И бидоха наказани, защото те, от липса на вяра и любов, се усъмниха.

Човек не може да проумее Бога, но може да Го обича; а от любовта ни идва вяра.

Бог се скрива за ума на човека, но Той се разкрива за неговото сърце.

Ако човек каже: „Аз не вярвам в Бога“, то е все едно каквото да рече: „Аз не Го обичам“.

И гласът на Сянката ще му отговори : Ти трябва да умреш, понеже твоето сърце отрича живота.

Микропрозопосът е Великата Нощ на Вярата, в която всички праведни живеят и въздишат. Те простират ръце нагоре и хващат косите на Отца, и от тези блестящи коси се обронят капки светлина и осветяват тяхната нощ.

Между двете страни от косата на „Най-древния от Древните“ е пътеката на висша святост, пътеката на средината, на хармонията от противоположностите.

Тук се постъкмява и примирява всичко. Тук тържествува само доброто, и злото не съществува вече.

Това е пътеката на върховното равновесие, и тя се зове последен Съд Божи.

Косите на Бялата Глава се простират еднакво, в хармонична равномерност, на всички страни, но те не покриват ушите,

Понеже ушите на Господа са винаги открити за всички молитви, за плача на осиротялото дете и за стона на угнетения.

Превел: Ив. Грозев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Самуел Р. Уелс.

ФИЗИОГНОМИЯ

(Продължение от кн. III.)

ОБЩИ ПРИНЦИПИ

„Активният и пластичен принцип е

душата — истинският човек

 — на който тялото е само изражение и оръдие“.

Из книгата: „Физическо Съвършенство“.

В нашите встъпителни бележки дадохме дефиниция на думата Физиогномия. Тя означава, нека повторим, в своя най-широк смисъл, знание на природата, а по-особено — на формите на нещата или очертанието на природните предмети, били те одушевени или неодушевени. В тоя смисъл можем да говорим за физиогномията на една страна или на едно дърво толкова, колкото и за физиогномията на едно животно или един човек. И когато говорим за лицето на природата, за чертите на един пейзаж и пр., това правим по инстинктивна оценка на тоя факт.

Обаче, физиогномията, като наука и и система и като изкуство, се прилага главно към формите на човека, при все че и формите на животното и даже на растението и на минерала могат да послужат за изтъкване на принципи и факти. В това й по-тясно приложение, можем да я дефинираме като наука за съотношението между външния и вътрешния човек, между физическата система и духовния принцип, който я оживява и контролира, между проявеното действие и скритата причина, т. е. за белезите, посредством които това съотношение е изразено върху лицето и върху други части на тялото. Като изкуство, тя се състои в познаване характера по неговите указания в развитието на цялото тяло, изобщо, и на лицето, в особеност. Казваме на лицето в особеност, понеже върху него са отбелязани, и то най-ясно, повечето от знаците на характера. Обаче, физиогномията, както мислим да я изложим, обхваща целият човек. Тя взима в съображение темперамента, фигурата на тялото, големината и формата на главата, тъканта на кожата, качеството на косата, степента на функционалната активност, както и други физиологически условия, а не само чертите на лицето. В своето практическо приложение, тя фактически обхваща широката област на физиологията, френолсгията и сродните на тях науки.

Може да се направи едно ясно разграничение между физиогномия и патогномия: първата се отнася до способностите и наклонностите, вродени в човека, а втората,—до неговите страсти. Едната е знание на характера в покой, а другата — на характера в действие. Физиогномията показва, какъв е човекът изобщо, а патогномията — какъв става в известни моменти. Първата работи с постоянните му особености (черти), а последната — с преходящите (временните) им изражения. И двете са, при все туй, неразделими, и ние ще считаме, че физиогномията ги обхваща изобщо.

I. Закон за съотношението

Първият общ принцип или закон, който ще установим, и за който инцидентно споменахме, е: различията във външните форми са резултат и мярка на по-рано съществували различия във вътрешния характер,с други думи, конфигурацията съответства на организацията и функцията.

Всяко нещо има една форма, едно очертание, с други думи, една свойствена физиогномия. Повърхностите на известни страни се различават толкова, колкото и лицата на хората. Сравнете нашите скалисти планини с поляните на Илиноис, провинцията Мейн с Калифорния, Вермонд с Флорида, Шотландските планински места с блатата на Ирландия, Швейцария с Холандия. Поставете един дъб до един бор, сравнете един орел с една гъска, един тигър с едно магаре. На тези различия във външната форма са основани класовете, категориите, родовете и видовете, на които са разделени природните предмети. Няма нито два класа, нито две категории, нито два рода, нито два вида еднакви. Видовете са образувани от индивиди. В най-долната категория на форми, която преобладава в минералния свет, класификацията не може да бъде продължена по-нататък. Всички кристали от един и същи вид са съвършено еднакви, — ние, поне, не можем да открием различие. В стъблата и клончетата на растителността, която много изобилства в минералната материя, правоъгълните и паралелни нареждания на частите, които се кристализират, са приблизително постоянни. Обаче, в растението има живот и неговите форми не се поддават на нареждането на мъртвата материя. И в най-правото дърво има по-голямо или по-малко изкривяване. И в най-долната форма на растителния живот съществуват индивидуални различия, но те, сравнително, са малки. Две стъбълца трева от един вид могат толкова да си приличат, че мъчно можем да ги различим, когато приликата между две дървета никога не бива толкова голяма. При това индивидуалното различие се променя според класа, който заема дървото: плодните дървета от еднакъв вид представляват помежду си много по-голямо различие, отколкото дърветата за градеж, културните дървета — от дивите. Но особено в животното царство, с издигането на степените се увеличава и различието на индивидите. Защото тук разнообразието в характера дава случаи, поради сложната природа, свободата на производителните закони и разнообразното влияние на обстоятелствата —за най-дълбоко и най-ясно проявление на разнообразието. Майката птица или животно най-добре познава своите малки; овчарят и овчарското куче разпознават всяка Овца От тяхното стадо измежду всичките други, пръснати по бърдата и полята. И само един поглед върху всички милиони хора, които населяват земята, може да открие едно съвсем определено различие.

Като класираме индивидуалните различия, които намираме в границите на един вид, получаваме подразделенията. Намерено е, обаче, че и така отбраните индивиди далеч не са точно еднакви. Всеки кон на известен стопанин се различава от други негови коне и, още повече, всеки англосаксонец — От кой да е друг англосаксонец. И колкото по-цивилизован и по-свободно възпитан е един род или вид, толкова по-големи ще бъдат индивидуалните различия.1)

Какъв е смисъла на това неограничено разнообразие във всички живи същества? Какво значат тези безкрайно умножавани различия във форма и устройство? — нищо друго, освен едно постоянно различие в тяхната функция и характер.

В всеки случай, вътрешният живот е, който дава външната форма на нещата. Навред в природата и във всички случай, различията във формата, в строго съгласие с този закон, са в съответствие с различията в характера и службата. Ония неща, които си приличат по качество и функция, приличат си и по форма; и винаги, когато има различие по качество и функция, има различие по форма. С други думи, има една определена връзка между устройството и външния вид на материалните предмети; и причината, защо известно животно или едно растение вземат една своя определена форма, а не някоя друга, трябва да се търси само в нуждата от приспособление на очертанието към характера.

Нежните и прави стъбла на царевицата не би могли да поддържат и хранят тежките тикви; нито грациозната върба или великолепната бреза — да държи ябълки. Невъзможно е да се съгласуват жестоките и кръвожадни наклонности на тигъра с кротката и мила физиономия на агнето. Така, човекът, надарен с разум, духовност и надежда, който се стреми към безсмъртие, „направен малко по-долен от ангелите“ — не може да пълзи по земята като влечуго. Той по необходимост стои прав и вдига лицето си към небето, а неговите ловки пръсти са готови да изпълняват заповедите на душата. Той не би могъл да бъде човек, ако би имал някоя друга форма.

Като слизаме от общото към особеностите, от видовете към индивидите, намираме да действа същият закон. Хората се различават както по характера, така и по лице и форма, а също и по формата на черепа. И хората се различават телесно, само защото се различават по характера, а не по друга причина. Един е висок и мускулест, други къс и дебел, трети малък и слаб: и никога особеният характер на една от тези човешки фигури не се схожда с характера на коя и да е от другите. Всека индивидуална душа формира тялото, в което е вложена, и му дава очертание, което е точно пригодено към нейните собствени проявления.

Не е ли една от най-очевидните истини тази, че съответните причини и последици са всякога свързани помежду си? Тоя велик закон обезсилва ли се в своето приложение към човека ? Ако характерът на една страна може да се чете по нейната повърхност, трябва ли да признаем, че човешкият образ — това огледало на Божеството — не носи четливи знаци ? Можем ли да си представим за минута, че един Нютон или Лайбниц биха имали образът на един идиот? Или че последният би могъл да замисли в мозъка на един хотентот своята Теодицея? Или че първият би могъл в главата на един ескимос, който има способност да брои не повече от шест, да разчисли лъчите на светлината и да претегли световете? Нима радостта и „скръбта, удоволствието и мъката, любовта и омразата — всички се проявяват върху външния човек чрез еднакви черти, което би значило, че няма никакви черти? Атлетите и свещениците приличат ли си? Или касапите с поетите? Но ние бихме могли тогава да попитаме, дали истината би могла някога да се измени, или дали вечният ред е само игра на един фокусник, чиято единствена цел да измами! Каквато е душата, такова е тялото.

II. Законът за еднородността

Тясно свързан с гореказаното е законът за еднородността, съгласно с който —

Всяка част от цялото съответства на всяка друга част от него и на цялото, с други думи, макар и парадоксално, цялото е във всяка негова част.

Сложете пред професора Оуена една отделна кост от едно непознато животно, и той ще ви построи цялата негова костна система и, ако е нужно, ще го облече и в мускули. Професор Агасиз е способен да направи същото с една отделна люспа от риба. Тяхната способност да правят това зависи от един закон за сравнителната анатомия, на който току-що поменатия принцип е само едно копне. Ако това би било вярно, т. е. че формите на животните са обикновено еднородни, до толкоз, че само по един зъб да можем да опишем много добре всяка кост до последната свръзка на опашката, има ли някаква трудност да се отиде по-нататък и да се каже, че формата на човека е хомогенна във всичките си части? Ако опитният ботаник или помологист може само по един лист да определи характерната форма не само на дървото, но също и на плодовете му, трудно ли е да се определи формата на главата или лицето на 'един човек чрез изследване неговата ръка? Ако приемем, както и е в същност, че валчестите ябълки всякога растат върху кръгли, с къси клонове и дебел дънер, ябълкови дървета, а продълговатите ябълки — върху високи и дългоклонести дървета, ще бъде ли считано невероятно, че в животните и човека кръглите глави и лица предсказват обли и тлъсти тела, а високите глави и дългите лица — високи те.ла ?

В някои от неговите приложения законът за еднородността е всеобщо приет и употребяван при работене с човешките форми. „Ако от Аполоновия нос отнемете даже един милиметър, казва Фъзели, богът е изгубен“. Съгласието, мисли той, е нарушено, чертите не съответстват вече едни на други, нито на фигурата като цяло, и дисхармония е внесена там, дето до тогава е преобладавала хармония. Правилата, от които гръцките артисти, както и тези от модерните времена, са се ръководили в постигането на точни пропорции в техните фигури, са основани на тоя закон. Те изискват, щото цялата фигура да бъде шест пъти по-дълга от стъпалото (и това правило се спазва даже и тогава, когато фигурата е слаба или тлъста); лицето от най-горната част на челото, където космите почват, до края на брадата, да съставлява една десета от цялата височина; а ръката, от началото на китката до края на средния пръст, да има същата дължина. Гърдите, както и разстоянието от ненките до върха на главата, трябва да съставляват една четвърт от цялата височина. Обиколката на китката е равна точно на половината от обиколката на шията. Ако дължината на лицето от корените на косата до края на брадата, разделим на три равни части, то там, където се съединяват първата и втората части, е местото на веждите, а където се срещат втората и третата части — местото на ноздрите. Пъпът е централната точка на човешкото тяло (включително и краищата), и ако човек легне по гърба си, с обтегнати ръце и крака, то периферията на кръга, който би бил прокаран около него, като се вземе пъпът за център, ще закачи главата му и края на ръцете и на краката му. Височината от краката до върха на главата е равна па дължината от края на едната ръка до края на другата, когато ръцете са обтегнати в страни.

Това са некои от правилата, според които живописецът рисува своя портрет и скулпторът моделира своята статуя. Физиогномистът може да отиде със същия принцип Още по-далеч. Ръката, например, показва много повече, отколкото продълговатостта на лицето. Тя открива своята форма и своето качество, както и главните характеристики на собствените си черти, и служи за показатели на темперамента и на цялото тяло. Ако ръката е дълга и нежна, намираме съответни черти в темперамента и характера. Една тлъста и кръгла ръка отива с едно пълно лице, пълни червени устни, дебел нос, кръгла глава и един жизнен темперамент. Овалната ръка принадлежи на овално лице; а с овалното лице можем да очакваме пропорционални устни, приличен нос, деликатна кожа и едно изражение на интелигентности. Можем да продължим и да покажем, как това съответствие може да бъде прокарано и до най-малките подробности, — да покажем, че даже и ноктите са от значение и, по форма, стоят в право отношение с черепа. Но тези неща са предмет по-скоро на друга глава. Целта ни тук беше да изтъкнем общият принцип, положен в началото на този отдел.

Законът за еднородността до някъде се допълня в неговите практически приложения с това, което можем да наречем:

III. Закон за особеното развитие

Растенето или развитието на разните части или органи на тялото при нормални условия е еднакво, с тенденция да се запази ненарушена — или ако е нарушена, то да се възстанови — симетрията или хармонията на тялото, както е показано в предходния отдел, обаче:

Тъй като упражнението (в известни граници) засилва и увеличава, чрез привличането на жизнените токове, обема на органа или частта, която се упражнява, то за това, когато един орган или част от него бива непропорционално упражнявана или възбуждана, тя съответствено се развива и хармоничното отношение между частите се нарушава.

Съгласно закона за пропорцията, обиколката на китката, както казахме, е точно равна на половината от обиколката на шията; обаче, когато ръката е била за едно значително време подложена на некое упражнение или работа, с цел да се развие, тая пропорция се нарушава и обиколката на китката става малко по-голяма, от половината на обиколката на шията. Така, ръцете и китките на ръцете на ковача, на тренирания боксьор или на гимнастика биват, пропорционално с другите части на тялото, по-големи, отколкото законът за красотата и симетрията изисква. Същото правило е вярно относително мозъка и чертите на лицето. Ако, например, способността за придобиване извънмерно се упражнява, нейният орган в мозъка, като се развива под влиянието на увеличеното количество кръв, която му се изпраща, натиска на вън черепа, до като най-после причинява, в крайни случаи, една доста вредна за симетрията и красотата на черепа издутост. Нейният белег върху лицето също участва в необикновеното развитие. Така е с всеки друг орган в главата или знак на известна способност върху лицето.

Тези факти в никой случай не обезсилват закона за хомогенността, нито намаляват неговото значение; но те трябва винаги да се имат пред вид при прилагането на тоя закон в некои особени случаи.

IV. Закон за количеството или размера

С общи думи казано, размерът, когато другите условия са еднакви, е мерило на силата: колкото по-голяма е главата, лицето, тялото или кой да е особен орган, толкова по-голяма сила означавате те.

Понеже това е един всеобщ и неоспорим закон, нема нужда да се влиза в подробното му изложение. Той е основата на всички наши пресмятания и съждения в механиката и натуралната философия, също както и във физиологията, френологията и физиогномията. Големите тела побеждават и смазват малките, големите мозъци владеят над малките мозъци. Ако Наполеон и Уебстър са имали малки глави, никога не биха станали Наполеон и Уебстър в историята.

Размерът, когато другите неща са еднакви, е мярка за силата; обаче, едно късче изработено желязо е много по-яко от едно късче леяно желязо от същата величина. Един сравнително малък кон може да тегли по някога по-тежък товар, отколкото един много по-голям кон; и некои хора с умерено големи глави проявяват по-голяма умствена сила от други, чиито глави са много по-големи ; факт, който показва, че има и друг закон, или други закони, които видоизменяват тоя за количеството или размера и това ни довежда до —

V. Закона за качеството

Който може да се изрази така: когато размерът и другите условия са еднакви, по-високото или по-съвършено органическо качество дава по-голяма сила.

Гъстотата дава тегло. Порестите или гъбести предмети са леки и слаби. Лъвът е силен, според размера си и съответствено с гъстотата и якостта на неговите кости, сухожилия и мускули. Същият закон се прилага към човека, както и към животното, към нерва и мозъка, към костта и мускула. За да бъде един човек действително велик, трябва да има жилаво и яко свързано тяло, яки нерви и един масивен и плътен мозък, с други думи, да бъде съчетание на голям размер с високо органическо качество. Хора с малки глави биват по някога много способни, проницателни и, в некои отношения, силни; но те не могат да бъдат широко-обхватни, дълбоки, повелителни и годни за големи дела. А хора с големи глави биват по някога глупави, ако не тъпи, понеже мозъците им са от долно органическо качество. Но когато едно високо качество и един голям размер се намерят съединени, последицата е — най-висока степен на сила, било телесна или умствена.

Можем да прибавим, като друга форма или друго положение на закона на качеството, че — една груба или непълна конструкция на някой орган или част означава чувствена грубост или недостатъчност в чувствителността на тоя орган или тая част, и че, напротив, една хубава и деликатна конструкция означава чистота и деликатност в чувстването или чувствителността.

VI. Закон за темперамента

Тясно свързан с гореказаното и, при това, който видоизменява закона за количеството и размера, е законът за темперамента. Тъй като на тоя предмет посвестяваме една отделна глава, достатъчно ще бъде сега да кажем, че —

„Действието, свойствено на всяко особено физиогномическо развитие, също както и самото развитие, се модифицира от темперамента.

VII. Закон за формата

Той е, до известна степен, включен в гореизложеното, но неговата важност оправдава едно отделно изложение. Може, значи, да се счита за установено, че продълговатостта означава и причинява активност и интензивност, а широчинатаобширност, стабилност, скрита сила и издръжливост.

В съгласие с тоя закон, солидните и едри хора са бавни, но прилежни, добре се грижат за себе си и не биват скоро изхабявани чрез пресилена работа, до като тези, построени в дълги и тесни форми, бързо се възбуждат и са живи и жадни за действие, склонни към прекаляване и преждевременно се изтощават. Този з. кон обяснява факта, че умствените движения у жената са по-бързи и интензивни и по-малко продължителни, отколкото у мъжа. Женската глава има сравнително по-малка ширина и по-голяма дължина от мъжката.

Едно обяснение на тоя принцип може да се намери във факта, че една течност (в случая се касае за нервна течност), управлявана чрез един добре известен закон, минава по-бързо — при еднаква двигателна сила — през една тясна тръба или отвърстие, отколкото през широка тръба.

VIII. Закон за различните функции

Като сравняваме главата с лицето, можем да забележим, че докато мозъкът, който има своите белези върху черепа, показва абсолютната сила на ума,—неговата свобода и способност да действа волево и, следователно, неговата привична активност, са отбелязани чрез знаци върху лицетои че двата вида белези (върху черепа и върху лицето), взети заедно или по-отделно, не са непременно пропорционални, с други думи, може да има скрити сили, т. е. непроявени в характера и не показани върху лицето умствени способности, Ако, следователно, знакът върху лицето на една способност е голям, когато нейният френологически орган е умерен или малък, това значи, че в случая имаме повече активност, отколкото твърдост и постоянство в характеристичното проявление на тая способност; от друга страна, ако френологическият знак показва по голямо развитие от физиогномическия, имаме случай на по голяма издръжливост, отколкото на активност. В първия случай ще имаме една по-висока степен на проявление, отколкото мозъкът, разглеждан отделно, би ни дал право да предполагаме. В втория случай — по низка степен на проявление: едно известно количество сила, която постоянно остава скрита (латентна). Наблюденията на четците биха могли да доставят изобилни доказателства за тоя важен принцип, който заема голям дел в причините за кривото разбиране на френологията и физиогномията.

IX. Закон за латентността

Принципът за латентността, за който се спомена в предходния отдел, има едно особено приложение в два реда случаи; и трябва да се отбележи, че:

В много младата възраст, когато характерът се намира в загадъчно състояние и голяма част от силата му лежи скрита, много от лицевите знаци на характера са още неразвити, а в най-старата възраст много от тях са отчасти или изцяло заличени.

От това изложение не следва, че греба да считаме лицата на много малките деца и много старите хора нехарактерни, а просто, че е необходимо да се правят отстъпки поради споменатите условия. Например, не можем да предричаме абсолютна, вродена и постоянна слабост и недостатък на усърдие и чувство по един малък, вдлъбнат нос и малка, прибрана брада, свойствени на детската възраст. Способности! е, които носовите кости и тия на долната челюст означавай, не са били още извикани към активност; те едвам в юношеската възраст, обикновено, вземат своята постоянна форма. До това време формата на главата — при разглеждането на която също трябва да се има пред вид факта на естественото неразвитие — темпераментните условия и наследствените предразположения ни дават указания за скритата сила на спящите способности. Какво именно ще бъде тяхното крайно развитие, това зависи, във всеки случай, в голяма степен от възпитанието и от други външни влияния.

У някои хора чертите на лицето, особено носът и брадата, спазват през целият живот своята форма от детинство. Това са случаи или на абсолютно и вродено слабоумие, или на спънато развитие — случаи, които са обикновени в най-долните и най-невежествени класи.

Старата възраст — второто детство — се различава от детската по отношение на някои от непроявените активно способности, знаците на които не са достатъчно четливи; обаче, същият принцип се прилага и в двата случая.

В гореизложените добре установени принципи имаме достатъчна основа за науката на физиогномията. Ако постройката далеч не е съвършена, тя поне е поставена върху добра основа и изисква само време и работа, за да даде своята хармония, твърдост и пълнота.

Превел от английски:

В. Каназирев.

1) Има една сравнителна еднаквост в лицата и формите на индивидите, които съставляват едно диво племе или нация; обаче, в цивилизованите страни и чертите на лицето и очертанията на тялото са най-разнообразни.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ХИРОМАНТИЯ

Проф. Ю Нестлер.

ЗНАЧЕНИЕ НА ХЪЛМОВЕТЕ НА ДЛАНТА

(Продължение от кн. III.)

Споменахме вече за възвишенията или хълмовете на дланта и техните имена, които имат връзка с астрологическото значение на пръстите.

Преди да поясним по-отблизо тяхното значение в хиромантично отношение, ние ще ги посочим според положението, което заемат и като им прибавим античните астрологически планетни белези ще обясним и приложената фигура (№ 23).

Като излизаме от корена на палеца, ние виждаме 1) хълма на Венера Wsem.Letopis_god.1_152.jpg?fbclid=IwAR0s; 2) хълма на Юпитер Wsem.Letopis_god.1_097.jpg?fbclid=IwAR0s; 3) хълма на Сатурн Wsem.Letopis_god.1_095.jpg?fbclid=IwAR0s; 4) слънчев хълм Wsem.Letopis_god.1_092.jpg?fbclid=IwAR0s; 5) хълма на Меркурий Wsem.Letopis_god.1_091.jpg?fbclid=IwAR0s; 6) хълма на Марс Wsem.Letopis_god.1_151.jpg?fbclid=IwAR0s; 7) хълма на луната Wsem.Letopis_god.1_093.jpg?fbclid=IwAR0s.

Според учението на хиромантията, трябва да има 7 хълма. Обаче, не всички тези възвишения са еднакво силно развити у Отделните индивиди. Случва се дори да липсват съвсем някои от тях на някоя ръка. За такъв хълм хиромантията казва тогава, че е развит слабо или отрицателно.

Преди да говорим подробно за отделните хълмове, необходимо е да дадем тук делението на дланта, което се базира върху учението на окултизма, понеже това деление до известна степен има съотношение със значението на хълмовете. Ние, Обаче, не ще обосноваваме това съотношение, понеже то би могло да се разбере само От онези, които са посветени по-вече в тайните науки.

Wsem.Letopis_god.1_084.jpg?fbclid=IwAR0s

Съгласно това окултно деление (обяснено на фиг. 24), долната половина на дланта се нарича юг на ръката. Това е сферата на женския, на повлияемия и възприемащия (зачеващия) принцип.

Горната половина на ръката е ръчния север, сферата на мъжкия, на активно действащия и творящия или създаващия принцип.

По-нататък, като си помислим, на фиг. 24, две линии, перпендикулярно една на друга, повърхнината на дланта се разделя на четири приблизително еднакви части. Тогава в горния десен правоъгълник е местото на силата, в левия — идеите и мислите; в долния десен — чрез силата постигнатите материални творби, в левия — създаденото чрез мислите и идеите царство на въображението.

Значението на отделните хълмове, за което ще говорим сега по-подробно, може чрез разни обстоятелства и причини съществено да се промени, да се усили или отслаби, и то:

1. поради това че хълмът не се намира винаги точно на определеното му място, а е малко или много отдалечен от това място;

2. поради това, че два съседни хълма не са винаги отделени рязко един от други, а понякога се сливат в едно;

3. поради това, че началото, формата и големината на главните линии в дланта, принадлежащи към отделните хълмове или граничещи с тях, могат да бъдат различни;

и 4. поради това, че разните хълмове не са винаги еднакво развити.

Понеже правилната преценка на тези влияния и промени е твърде важна и предполага грижливо изучване, както и дългогодишно упражнение на хиромантичната практика, ние ще посочим най-важните правила, по които трябва да се ръководи човек при тази важна и трудна преценка, за да постигне верни резултати.

Тези правила са следните:

1. Когато един от хълмовете е много по-вече развит от другите, тогава качествата, които този хълм означава, съставляват главните черти в характера на човека.

2. Макар, че този най-силно развит хълм не унищожава значението на другите, той, обаче, поради това, че чрез своята особена сила има известно надмощие над другите, влияе върху качествата които изразяват другите хълмове.

Да приемем напр,, че на ръката на известен човек хълмът Юпитер се отличава от другите чрез големина и сила. Понеже Юпитер означава преди всичко честолюбие, то основната черта в характера на този човек ще бъде честолюбието и гордостта. Паралелно с това може Аполон или слънчевият хълм да означава наклонности и дарба в изкуството, Марс — смелост и решителност, Луната — богато развита фантазия, Венера — Известна суетност.

3. Един хълм, който развит добре и се намира точно на съответното му място, означава притежание на известни качества в достатъчна мярка.

4. Когато един хълм е отместен към положението на друг, той участва със своите качества в качествата на втория хълм и влияе върху тях.

5. Един извънредно високо издигнат хълм означава крайност в съответното му качество,

6. Недостатъчно или негативно развит хълм означава, че свързаните с него качества липсват.

7. Една вдлъбнатина на местото на някой хълм означава, че положителните качества се за.честват чрез съответните им недостатъци,

“ Независимо от тези седем правила, трябва при преценката на хълмовете да се вземе под внимание и това, дали ръката е гладка или е покрита с линии и бръчки, защото последните могат да повлияят върху качествата на хълмовете в благоприятна или неблагоприятна смисъл. Това ще видим, като се запознаем по-отблизо по ред с отделните хълмове (фиг. 23) и с влиянието, което те, според учението на хиромантията, упражняват върху съдбата на човека.

1. Хълмът на Венера

Хълмът на Венера или балята на палеца е възвишението при корена на палеца. Той се отделя от другата част на дланта чрез първата главна линия, наречена линията на Венера, или линията на живота, Vitalis. Венера, наричана при гърците още Афродита, е богинята на любовта. Тя е символ на творението и, поради това, хълмът на Венера при окултното разпределение на дланта спада в сферата на материалния свят. По хълмът Венера не се счита само като седалище на материалната, чувствената любов, а и като такова на идеалната, чисто духовната любов.

Когато горната част на хълма, която сочи към север, е по-силна, по-изпъкнала от долната, която лежи по-близо до ръчния юг, това означава, че в характера преобладава идеалната любов, благотворителност, благосклонност, нежност и любов към децата и ближните. В противния случай това означава преобладание на животинските инстинкти и чувствените страсти. Където хълмът на Венера изобщо е добре развит, двете му части са равномерни, там има хубост и грациозност, любов и чувство за хубави форми.

Това не се отнася само до изкуството, а и до всекидневния живот; впрочем. Добре развитият хълм Венера означава и кокетност, копнеж да се харесваме на другите и силна склонност към любов, изобщо повече женски, отколкото мъжки качества, понеже Венера се намира в юга на ръката, в сферата на женския принцип.

Където, вместо възвишението на Венера, в сравнение с другите хълмове на ръката мястото е равно или дори вдлъбнато, следователно, показва негативно развитие, там липсва енергия и великодушие, а има егоизъм и студенина.

Когато Венерина хълм е средно голям и гладък, т. е. без линии и без бръчки, това означава целомъдрие, студенина, равнодушие в любовта, а често и кратък живот.

Когато пък този хълм е средно голям и силно набразден, това означава силно желание, но слаба воля за удовлетворението му.

Изобщо, линии или бръчки на хълм са сигурен признак на страст и човекът е толкова по страстен, колкото тези знакове са по-многочислени, по-дълбоки и по-силно боядисани. Една права линия, насочена към хълма Венера, е признак на любов и щастие, щастлива любов,

Изобщо, всички линии и други знакове по този хълм се свързват с любовта.

Напречните линии означават и тука спънки, както навсякъде другаде по дланта.

Кръст в средата на Венериния хълм — среща се, обаче, много рядко — означава единствена любов. Извънредно развитие на този хълм означава леност, изневяра, необузданост, прекалено кокетиране, лекомислие и чрезмерна чувственост.

Хълмът на Венера влияе освен това и върху качествата, свързани с другите хълмове, понеже се намира при дъното на палеца, който се счита за символ на човешката сила на волята.

Понеже хълмовете съдържат указания и за темперамента на човека, трябва да споменем че добре развитият хълм Венера, според учението на хиромантията, означава полу-страстен, полу-сангвиничен темперамент.

2. Хълмът на Юпитер

Поставен при корена на показалеца, този хълм се отделя от Венера посредством линията на Живота, често и чрез линията на главата и сърцето, а се намира в непосредствено съседство с хълма Сатурн, както се вижда на фиг. 23.

Гладкост на хълма Юпитер означава щастие и предсказва лесен, тих, радостен живот. Една права, неразклонена линия на него е признак на успех. Бръчки по този хълм означават славолюбиви стремежи, коронясани с успех.

Когато хълмът е нормален по положение и големина, това показва честолюбие и славолюбие, а също и религиозност, любов към природата и весел нрав.

Самата наличност на този хълм у човека е знак за наличност на много добри качества, за сегашно или бъдещо щастие, за брак по любов, водещ към щастие. Темпераментът тук е смешение от холеричен и сангвиничен. Силно развит юпитеров хълм е предшественик на оголела глава, предсказва, обаче, и склонност към много ядене и пиене, изобщо хора, които обичат силно да използват сладостите на живота.

Когато Юпитер съвсем липсва, което впрочем се случва твърде рядко, това е признак на хладен темперамент, липса на религиозност, егоизъм и леност. Изобщо, това означава характер без самоуважение.

3. Хълмът на Сатурн

Хълмът на Сатурн добива особено значение поради това, че от него излиза линията на съдбата, наречена още Сатурнова линия, една от най-важните линии на дланта. Лежащ при корена на средния пръст, този хълм се намира в съседство от една страна с Юпитер, а от друга с Аполон или хълма на слънцето. От юг той се ограничава чрез линията на сърцето.

Когато Сатурн е гладък и пълен, това означава един живот без особено щастие, но и без големи нещастия, един живот, който си тече спокойно и еднообразно.

Една единствена права линия върху хълма на Сатурн означава голямо щастие.

Много прави линии означават нещастие. Изобщо, значението на Сатурн зависи от констелацията на главните линии.

Качествата, които означава добре развитият хълм на Сатурн, са хитрост, умело действие и остроумие. Като естествено последствие от това качество идва успех във всички предприятия.

Хората с добре развит хълм на Сатурн са обикновено смели, независими и обичащи усамотението. Поради тази характерна черта, те рядко встъпват в брак, но когато направят това, проявяват голямо постоянство. Такива хора често проявяват наклонности към окултните науки. Темпераментът им е флегматичен или смешение от флегматичен и меланхоличен.

Не рядко те са страстни играчи, но проявяват най-голямо постоянство в извършване на работи, изискващи търпение.

Ако Сатурн е развит негативно, това предсказва един нещастен, празен, безрадостен живот. При едно прекомерно развитие на този хълм пък вървят ръка за ръка печал, прикритост, аскетизъм, спокойствие на съвестта и наклонност към самоубийство.

4. Хълм на Слънцето

Понеже слънчевият хълм се намира при корена на безимения пръст, който е пръстът на Аполон, този хълм се нарича още Аполонов хълм. Той се намира между хълмовете на Сатурн и Меркурий. От към юг граничи с линията на сърцето.

Когато слънчевият хълм е гладък и правилно оформен; това означава задоволство, спокойствие и радости, но един живот без особен блясък и слава.

Една линия върху това възвишение предсказва дарба и слава.

Две кръстосващи се линии предсказват талант, който остава без външни успехи.

Един прекомерно развит слънчев хълм означава алчност, свързана с разточителност, а покрай това славолюбие, лекомислие и самохвалство.

Един не висок, но иначе добре развит слънчев хълм означава интелигентност, художествено чувство, гениалност и склонност към литература. При такива хора се среща чувство на хубавото и особена любов към външен блясък. Те могат да постигнат и богатство. Темпераментът им е смешение От сангвиничен и холеричен. При тях се съединяват толерантност в религиозно отношение, доброта и добродушие с току що споменатите качества. Успехът им в науките и изкуствата не се дължи толкова на примерно занимание, колкото на интуитивните им способности, т. е. на дарбата бързо и сигурно да схващат новото и истината.

Където слънчевият хълм съвсем липсва човекът е голям материалист, комуто липсва всякакво чувство за изкуството и по-високи идеали. Той е съвсем прозаична натура.

5. Хълмът на Меркурий

Както се вижда на фиг. 23, хълмът на Меркурий се намира при основата на малкия пръст, съседен на слънчевия хълм, отделен от Марсовия хълм чрез линията на сърцето.

Гладък и пълен хълм на Меркурий означава интелигентност и остроумие. Една или две линии върху него означават много промени в съдбата.

Силно набраздяване на този хълм означава наклонност към кражба. Същото означава и чрезмерно развит хълм; същевременно показвай наклонност към лъжа, лукавство, безсрамие и дързост.

Когато хълмът на Меркурий е добре развит, това означава любов към науките, чувство и интерес към духовна дейност и ораторски талант. Обаче, поради взаимното разположение на останалите меродавни фактори в дланта, един добре развит хълм на Меркурий може да предскаже и търговски дарби, схващане на свръхчувственото, присъствие на духа, духовитост, шеговитост и склонност към магическа дейност. Темпераментът е обикновено една смес от флегматичен и меланхоличен или от холеричен и меланхоличен.

Ако хълмът е развит негативно, тогава липсва всяка способност и наклонност за наука и търговия.

6. Хълмът на Марс

Както ни показва фиг. 23. Марсовият хълм лежи под хълма на Меркурий отделен от него чрез линията на сърцето. От южната страна той граничи с хълма на Луната. Линията на главата често е толкова дълга, че образува граница между Марс и Луната. Когато тази линия е къса, границата между двата тези хълма липсва.

Гладък и чист Марсов хълм означава самообладание и хладнокръвие.

Многото бразди по този хълм означават наклонност към разгорещяване и избухване.

Добре развит Марсов хълм означава смелост и хладнокръвие, решителност, издръжливост и самообладание, а също благородност и силен характер. Прекомерно развитие на хълма означава сприхавост, склонност към сърдене и несправедливост, често към заядливост и жестокост.

Тук отговаря силен холеричен темперамент. Пълно отсъствие на Марсова хълм означава подлост, липса на самообладание и хладнокръвие.

7. Хълмът на Луната

Лунният хълм се намира под марсовия и срещу хълма на Венера. От последния той е отделен чрез съединяващите се в юга на ръката главни линии.

Ако този хълм е без бразди и линии, това означава, че фантазията се подчинява на разума и духовният живот не се смущава от болезнени прояви.

Присъствието на единствена права линия на хълма дава повод да се допускат обезпокоителни предположения.

По-голямо количество линии е признак за постоянни безпокойствия. Също така бразди и бръчки тук означават неспокоен дух, прищевки и своенравие.

Нормално развит лунен хълм показва целомъдрие, кротост и чистота на сърцето, а също така живо въображение и силна интуиция, понякога и наклонност към бленуване и сантименталности. В повечето случаи темпераментът е флегматичен.

Прекомерно развит хълм на луната показва наклонност към печал и замисленост, меланхолия. Такъв човек проявява често отчаяние и постоянно недоволство, а покрай това и необуздана фантазия, която го кара да гони неизпълними желания. От прекалено силната фантазия може да се развие фанатизъм и суеверие.

Такива хора страдат от мигрена и нервни неразположения.

Когато лунният хълм, който чрез извънредната си големина и сила изглежда да владее целия характер на ръката, е силно набразден, и ръката при това е твърда, това означава прекомерно развита фантазия, насочена във фалшив път, водещ към най-опасни деяния.

Когато хълмът на Луната липсва или е развит негативно, фантазията почти не се проявява и почти винаги липсва всяко чувство за поезия.

8. Особени знакове

Има още няколко особени фигури и знакове, които се срещат по хълмовете и имат известно значение,

Една звезда (*) на хълма Юпитер означава успешно преодоляване на неочаквано настъпили опасности или спънки.

На хълма Сатурн една звезда е лош признак, предвещаващ тежък удар на съдбата или позорна смърт.

Звезда на слънчевия хълм предрича случайно постигнати почести и богатства.

Звезда на хълма Меркурий показва, че лицето ще извърши голяма кражба или друго нещо подобно.

Звезда на Марсовия хълм означава, че лицето е убиец.

Звезда на хълма на Луната означава, че лицето е склонно към предателство, лицемерие и преструване, или предсказва опасност поради преувеличена фантазия, или смъртна опасност от удавяне.

На хълма на Венера звездата предсказва нещастие от жени.

Едно колелце (Wsem.Letopis_god.1_086.jpg?fbclid=IwAR0s или Wsem.Letopis_god.1_087.jpg?fbclid=IwAR0s) на хълма Меркурий означава наклонност към кражба. На другите хълмове означава слава и успехи, особено ако се случи на слънчевия хълм.

Кръст (Wsem.Letopis_god.1_088.jpg?fbclid=IwAR0s или Wsem.Letopis_god.1_089.jpg?fbclid=IwAR0s) на хълма Юпитер означава женитба по любов или щастлив брак. На хълма Сатурн означава наклонност към мистицизъм.

Ако кръстът е дълбок и ясно забележим, тогава означава суеверие. На хълма Аполон кръстът показва успех в изкуството. На хълма Меркурий означава наклонност към кражба клевета, издаване тайни и пр.

На лунния хълм означава лъжливост; ако е съвсем малък кръстът тук, означава мистицизъм.

На хълма Венера означава нещастна любов.

(Следва).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

АСТРОЛОГИЯ

К. А. Либра.

СЪДБАТА И СВОБОДНАТА ВОЛЯ — ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ

(Продължение от кн. III.)

Слънцето е символ на индивидуалността, а местото му в хороскопа показва вида на ограниченията, които се налагат на вътрешния човек, на неговото его. Слънцето означава, следователно, същинския човек, който трябва да направлява и владее низшите наклонности, животинското. То е символът на волята и на сърцето, и е положително. То бива ограничавано и стеснявано в своите проявления на вън от личността, символизирана чрез отрицателната и възприемащата луна. Луната възприема влиянията на всички планети, които образуват с нея един аспект, а тези влияния в комбинация със знаковете на зодиака, от който произхождат, съставляват ограниченията на нашата личност, и тези ограничения ни препятстват да изразим това, което слънцето изразява в хороскопа. Луната символизира и разума. Само там, където разумът и сърцето работят заедно, можем да очакваме хармония, — хармония между тяло, дух и душа.

В хороскопа тялото се представлява от асцендента, т. е. от знака, който при рождението се издига на източния хоризонт, а комбинацията на трите (Wsem.Letopis_god.1_090.jpg?fbclid=IwAR0s) ние намираме пак в Меркурий (Wsem.Letopis_god.1_091.jpg?fbclid=IwAR0s). И задача на Wsem.Letopis_god.1_091.jpg?fbclid=IwAR0s, символът на умното мислене, е да усвои онова, което ни учи космосът. Само когато сме изпълнили това чрез Wsem.Letopis_god.1_091.jpg?fbclid=IwAR0s , тогава луната и асцедентът не могат вече да затъмняват и стесняват нашата същност. Тогава Wsem.Letopis_god.1_092.jpg?fbclid=IwAR0s владее над Wsem.Letopis_god.1_093.jpg?fbclid=IwAR0s и Wsem.Letopis_god.1_089.jpg?fbclid=IwAR0s, а в Wsem.Letopis_god.1_091.jpg?fbclid=IwAR0s луната трае още важната роля (Wsem.Letopis_god.1_094.jpg?fbclid=IwAR0s).

В Wsem.Letopis_god.1_095.jpg?fbclid=IwAR0s кръстът (Wsem.Letopis_god.1_089.jpg?fbclid=IwAR0s) е поставен над Wsem.Letopis_god.1_093.jpg?fbclid=IwAR0s, с други думи душата в своята проява е ограничена от материята. Wsem.Letopis_god.1_095.jpg?fbclid=IwAR0s е символът на ограничението, и там, където Сатурн е в лош аспект със слънцето и луната, това ограничително влияние се изразява като меланхолия, страх, грижа, студенина и т. н. Това се случва особено, когато Луната и Сатурн попаднат в лош аспект. Добрият аспект между слънцето или луната и Сатурн е голяма помощ. Сатурн е планетата на Карма, и там, където той не е победен, не е възможно по-високо издигане. Сатурн е пречистващата сила, която ни овладява и действа в нас, преди да сме в състояние да повдигнем съзнанието си. До това съзнание се достига под ръководството на Сатурн. Той е „пазач на прага“, — в Библията символизиран чрез Сатана, В старата астрология го наричат „голямото зло“, в противоположност на Марс, наречен „малкото зло“, символизиран в Библията чрез дявола. Тук виждаме, че злото е относително и служи за това, чрез суровия опит да ни направи по-умни и да ни приготви за едно по-висше съзнание.

От тук силната проява на угнетяващото и стесняваше Сатурново влияние в човешкия живот е обикновен знак, че вече е настъпило времето на по-висше духовно развитие. То е, така да се каже, един копнеж за същинското отечество. Човек се ражда в един момент, когато състоянието на планетите и знаковете тъкмо се намират в съгласие с Кармата и характера му, а този момент е предопределен от момента на зачеването. (Този момент се нарича Епоха).

Законът на Хермес гласи: знакът и градусът, на който стои луната в момента на Епоха, става асцедент при раждането, ако луната расте, а десцедент, т. е. знак, който при раждането захожда на западния хоризонт, ако луната се намалява.

Този закон, от който се ползвал още Птоломей при коригирането на времето на раждането, се прилага винаги за тази цел и верните резултати, които често се постигат, са най-доброто доказателство за неговата правдивост. От това ние се учим, че раждането става в точно определено време и по-строго установени закони, не по-рано и не по-късно.

Това важи за нормални раждания. А когато се намеси лекар или когато по други причини раждането закъснее или се ускори ? В тези случаи можем да правим само предположения. Би могло да се приеме напр., че и такава изкуствена намеса трябва да бъде показана в хороскопа по някакъв начин, но как, това не може да се каже. Би било една благодарна работа да се съберат такива факти.

Следователно, ако знаем точно момента на Епохата, ще бъдем в състояние девет месеца преди раждането да опишем характера на детето, конструкцията на тялото му и пр.

До колкото сме се поставили в хармония с Космоса, до толкова ние сме развили свободно воля и можем да владеем влиянията на планетите, т. е. тези влияния ще действат пак върху ни, но, като се издигнем над тях, ние можем а им дадем друго направление, няма да им бъдем робски подчинени, а до известна степен ще ги владеем ние. Възвисяване и понижаване, моралност и неморалност, всичко попада под космическите влияния, но в разни форми.

Желал бих да не бъда криво разбран, ако се изразявам така и за най-висшите между нас. Има високостоящи индивидуалности, които в известна смисъл са се освободили от космическите влияния, но само по такъв начин, като волята им се е обединила с Логоса (Създателя на Космоса), с други думи, тези индивидуалности са дошли в хармония с Космоса. И все пак за такива най-висши между висшите се приема, че те, до като се движат във физическо тяло и, следователно, понасят наложените им ограничения, трябва да чувстват един хармонически аспект, напр. на Юпитер, действащ благотворно, ощастливително и спомагателно, и друг дисхармонически аспект, напр. на Сатурн, действащ угнетително, противно и ограничително.

Че за такива високостоящи същества изводите досежно бъдещите аспекти трябва да се модифицират, това не е нужно по-вече да се изтъква и обяснява. Обаче, на този важен въпрос и днес често не се посветява нужното внимание от видни астролози.

И за най-висшите между нас програмата е установена в главни черти още при въплотяването (инкарнацията), обаче, те имат по-вече лична свобода да се отклоняват малко в ляво и в дясно от линията на главното направление. Те могат да правят това, без да нарушават равновесието, -— без да изпадат в конфликт със законите на Космоса, защото тяхната воля е една с онази универсална воля, която съставлява основата на Космоса и към чиято еволюция тя се стреми.

Обикновеният човек може само твърде малко да се отклонява от своята програма и отклоненията му са допустими до такава степен, до каквато неговата воля е обединена с Логоса. Най висшата свобода се явява, следователно, като най-голяма доброволна обвързаност с Създателя. Свободната воля на човека зависи, значи, изцяло от неговото морално становище в еволюцията.

Всичко в Космоса става по установени закони. „Няма ли случайности?“ би запитал някой.Случайността —все пак, обаче, в кръга на известни граници —е непосредствена последица от личната човешка свобода, неговата свобода да се отклонява от своята програма.

Еволюцията на Космоса се извършва неизменно в строго ограничени линии— определени от Логоса —а на малката лична воля на всеки човек е дадена тъкмо толкова свобода, колкото това е съвместимо с абсолютната воля на Логоса, с други думи, до колкото не изпада в конфликт с хармонията на Космоса. И чрез нашата слаба лична воля ние причиняваме „случайностите“, които същевременно стават за нас най-голям източник за поука, защото чрез тези случайности попадаме в конфликти и добиваме опити.

По този начин случайността става условие за развитието на свободата, защото чрез случайните малки неща, които създаваме с нашите дела, ние се запознаваме по-добре с нашето низше същество, побеждаваме го и достигаме така по-голяма свобода. При болшинството от хората, обаче, въпросът за свободната воля се намира още в печално положение, така че можем спокойно да твърдим, че най-голямата част от човечеството не е в състояние да даде на своя живот определено направление. Тези хора така просто „живеят“. Те сляпо следват своята карма и опитите, които правят, сами да хванат кормилото в ръка, са много слаби, за да достигната трайни успехи.

Особено онези, които силно попаднат под влиянието на луната, са склонни да се оставят на съдбата, а много планети още по-вече влошават положението в знака водици (водняк).

Повечето планети, особено асцендентът, слънце или месец, в точно определен знак, означава по-силно развитие на волята.

Така наречената лоша планета (по-право планета в лош аспект), особено Марс в меридиан и в нехармоничен аспект спрямо слънцето или луната, чрез голямата импулсивност, която е последица от това положение, ще направи човека да бъде винаги в по-голяма или по-малка степен играчка на обстоятелствата. Другите аспекти към слънцето и луната ще могат да докарат тук твърде много промени.

От казаното става явно, че крайната цел, хармонията, се достига само чрез борба. Във връзка с това можем да си поставим въпроса: винаги ли е владеела в Космоса тази хармония, която сега се открива в него? Дали тази хармония е постигната чрез борба? Отговорът може да бъде решително само утвърдителен. И тук от борбата, най-сетне, е произлязла хармония. Че тази хармония и днес още не е абсолютна, това може лесно да се докаже с откритията на астрономията.

Трябва да си представим, че хармонията в Космоса е произлязла чрез отделяне на нехармоничните елементи, с други думи, че числото на планетите някога е било много по-голямо от колкото днес, и че онези, които са имали ексцентрични пътища и с това са застрашавали да нарушат равновесието, или са модифицирали елиптичния си път като, вследствие привличането от други планети, са го направили параболичен или хиперболичен и по този начин са били отстранени от нашия Космос, или

пък поради отклоненията си са попаднали премного под владеещата привлекателна сила на слънцето и след като са обикаляли известно време около него в една постоянно стесняваща се спирала, най-сетне са паднали върху него и по този начин са се съединили със своя първоизточник. Това не се ли символизира отлично в библейския разказ за изгубения (блудния) син ?

Така постепенно са отстранени дисхармоничните елементи от нашия Космос и е постигната хармония. Ние виждаме, че тъкмо планетите, които имат най-голям обем и могат, следователно, да бъдат най-опасни за другите, (Wsem.Letopis_god.1_097.jpg?fbclid=IwAR0s и Wsem.Letopis_god.1_095.jpg?fbclid=IwAR0s), в своя път имат най-малка ексцентричност, когато астероидите, които се намират в голямо количество между Wsem.Letopis_god.1_097.jpg?fbclid=IwAR0s и Wsem.Letopis_god.1_098.jpg?fbclid=IwAR0s — наброяват ги до 750 — имат твърде ексцентрични пътища и с това ни показват една дисхармония в Космоса. Тази дисхармония, обаче, е твърде незначителна и за това не може да причини промени в хода на другите планети.

На тях трябва да гледаме като на късове от една планета, която още Кеплер предполагаше между Юпитер и Марс, поради голямата празнина, която се намира там в голямото разстояние между планетните пътища.

В нашия Космос има още друг един дисхармоничен фактор, а именно кометите и метеорите. Вторите се явяват по пътищата на първите.

Кометите са циганите на Космоса ; техните пътища са твърде ексцентрични и много от тях се движат далеко навън от границите на нашата планетна система; някои не се и връщат повече назад, притеглени от слънцето на некоя друга планетна система.

Една част от кометите, а именно по-голямата част от онези, които се движат в същото направление около слънцето, както планетите, могат да водят произхода си от слънцето.

Тези от другата група, обаче, които се движат в противоположно направление около слънцето, трябва да третираме като чужди пришелци, които други планетни системи са изхвърлили във всемирното пространство, а нашето слънце ги привлякло; те сега се опитват да постигната една хармония с нашата планетна система.

Рояците от метеорити, от които най-известни са персеидите (в август) и леонидите (в ноември), се появяват всека година на големи маси — наброяват по-вече от сто такива рояци, — но, понеже са много дребни, те не могат да причинят никаква промяна. Те палата на големи количества върху нашата земя под влиянието на нейната притегателна сила.

Доколко кометите могат да причинят промени и безпокойствия, това положително не може да се каже. Че те не ни докарват хармония, това знаят астролозите, макар че за тяхното влияние нищо положително не е известно в астрологията.

Така ние виждаме, че дори и в нашия Космос не владее още абсолютна хармония. И понеже човекът е подобие на Космоса, една микроскопична рефлексия от него, явно е, че у него за сега не се намира абсолютна хармония, особено пък когато и той сам по разни начини си създава дисхармония.

От астрономическите открития можем да научим още много досежно нашето бъдеще.

Ние знаем, че движението на земята (и на другите планети) около слънцето, не е точно елипсовидно, а спирално, с други думи, земята в своята обиколка все по-вече се приближава към слънцето,

и трябва да дойде времето, когато тя ще се съедини пак със слънцето, от което е произлязла.

Това трябва да приемем и за човека и за другите природни царства, които се намират в еволюция. Крайната цел е: съединяване пак с източника на живота и съзнаниетосъединяване пак с Логоса, който се манифестира в четирите природни царства.

(Следва)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИДИНА

Нашето хранене

Ars vivendi или изкуството да живеем е едно от най-мъчните за изучаване изкуства. Да знаем кога, какво, как и колко да ядем и пием, за да извлечем от храната и питието възможно най-големата полза за телесното и душевно здраве, и да прилагаме точно тия наши знания, това значи да си осигурим такъв живот на земята, какъвто ни е предначертан за изпълнението на нашата мисия към себе си и към ближните. Не по-малко важно е да знаем и кога, какво и как да обличаме, защото и облеклото е необходимо условие за нашето здраве и дълголетие. Към тия правила за храненето и обличането се прибавя и уредбата на нашите отношения към видимия и невидимия свет. Само като изучим и прилагаме всичко това, само тогава нашият живот ще може да се прояви във всичката си пълнота. Ние ще дадем на нашите четци редица такива правила и съвети, които са. плод на дълбоки окултни изследвания. Ще започнем с мнението на известния писател Ледбитер за нашето хранене. Той пише:

„Понеже ястията, които употребяваме, са предназначени за нашето тяло, те съставляват неразделна част от самите нас, поради което и въпросът за магнетизма, с който те са пропити, е от най-голема важност. Тяхната магнетическа чистота е толкова важна, колкото и физическата. Но някои народи пренебрегват ту едната, ту другата. В Индия, напр., по-голямо значение се отдава на магнетическата чистота, и затуй индиецът отказва да приеме каквато и да е храна, магнетизирана от едно лице, което принадлежи на по-долна каста от неговата. От друга страна, той много по-малка грижа от нас, на запад, полага относително физическата чистота при приготовленията на ястията, като забравя, че всичко, което е физически нечисто, никога не може да бъде магнетически чисто. На запад, напротив, хората са обикновено много внимателни относително физическата чистота на храната, а пренебрегват нейната магнетическа чистота.

Вследствие на това, че с хранителните продукти бива много работено от готвача, докато да бъдат приготвени, те биват значително повлияни по отношение на техния магнетизъм. От това, че магнетизмът, присъщ на човека, се отлъчва най-вече чрез ръцете, следва, че ястията биват наситени с магнетизъм. Това е особено вярно за сладките и за хляба, които се месят с ръце в западните страни, където не се употребяват машините, приготвени за тая цел. Всека храна, приготвена по тоя начин, не би била никак пригодна за приемане, ако варенето й на огъня или печенето й във фурната не би правили да изчезнат следите на една голяма част от физическия магнетизъм, който съдържа. При все туй, желателно е до най-голема степен, щото готвачът да пипа хранителните продукти колкото се може по-малко и затова дървените подйемки и лъжиците трябва винаги да служат за приготовление и поднасяне на ястията, като, при това, се държат в съвършена чистота.

За да се предотврати всеки вредителен примес на некой магнетизъм, повечето от учениците на окултизма употребяват само една своя чаша и своя лъжица. Госпожа Блаватска препоръчваше много тоя начин и добавяше, Че ако това се укаже невъзможно, трябва поне чашата и лъжицата да бъдат демагнитизирвани преди всяко ядене и пиене. Обикновеният човек не обръща никакво внимание на тези въпроси, обаче, ученикът по окултизма, който търси да излезе на Пътя, трябва да бъде много придирчив в това отношение. Предметите могат да бъдат демагнетизирани чрез едно усилие на волята и, след известна практика, едно просто минаване с ръка, прибавено към една напрегната мисъл, ще извърши веднага демагнитизирането. Но да не се забравя, че то съвсем нема да премахне физическата нечистота,.нито пък нейното астрално отражение, макар да може да разрушава всяко друго астрално влия ние; така, трябва да бъдат взети най-подробните предпазителни мерки, за да се осигурим, че кухненските приготовления са извършени при съвършена чистота.

Ястията поглъщат магнетизъм също и от тези, които стоят близо до нас, когато се храним. Тази е причината, че индиецът предпочита да яде сам и д не бъде виден. във време на неговото ядене, от никой човек от по-долна каста. Магнетическото смешение, което се получава, когато се храни човек в средата на едно множество от чужди хора, като в една гостилница напр., е много вредителен и трябва по възможност да се избягва. Магнетизмът, който се отделя в семейството, е обикновено по-симпатичен и, във всеки случай, понеже човек му е привикнал, той е много по-малко способен да причини вреда, отколкото внезапното внасяне на една комбинация от съвършено чужди вибрации, повечето от които, твърде вероятно, не са в хармония с нашите.

При това, в ястията има всякога два вида магнетизъм, един вътрешен и един външен, Първият принадлежи на самата природа на ястията, а вторият се отделя от външните предмети. Магнетизмът на търговеца, който ги продава, и тоя на готвача, който ги приготовлява, принадлежат към последната категория и могат, естествено, да бъдат унищожени чрез огъня; обаче, магнетизмът, който им е свойствен, не може никак да бъде повлиян от варенето. Така, колкото и да се вари или пече мъртвата плът, никога не ще се постигне унищожението на отвратителната природа на магнетизма, с който е пропита, нито всички чувства на болка, ужас и омраза, с които е преситена. Който може да забележи тоя магнетизъм и вибрациите, които туря в движение, никога вече не ще се реши да яде месо. В същност повечето от зловредните привички, които влизат в живота на невежите, биха станали невъзможни, ако те, невежите, биха могли да видят скритата страна на егоистичните слабости, на които се отдават.

Разпространеният обичай на хранене с трупове привлича около неговите паритизиращи всевъзможни неприятни същества, с ужасни зеещи и живо червени уста, като тези, които могат да се видят, когато се събират в околностите на некоя касапница, за да вдишат миризмата на кръвта.

За ясновидеца е много мъчително да види една жена, която се мисли надарена с една деликатна и нежна природа, което не може да бъде, защото тогава не бихме я виждали в такава една среда, — да я види обиколена от странните и отвратителни форми, които търсят касапниците, когато тя разглежда труповете, които произхождат от страшното и непрекъснато клане, вършено на бойното поле, на което се води борбата между животинската ненаситност на човека, която има нещо от тигъра, и божествения живот, въплътен в животинското царство. Тя даже и не подозира, че ще дойде един ден, когато тези, които позволяват и оставят да съществува това мрачно петно в аналите на човечеството — ежедневната грамада от диви и безполезни убийства на форми, чрез които Логосът търпеливо се стреми да се прояви, — ще се намерят лице с лице с Върховния и ще чуят от устата, която направи да се родят световете, тая страшна истина: „Всичко, което ще бъде направено и на най-малкото от моите творения, ще бъде направено на самия Мене.“

Това, което е най-плачевното в случая, то е, че нашата млада дама положително има кураж да гледа това грозно зрелище и то, защото нейните чувства, поради приемането от прадедите й тоя вид на хранене, са станали толкова груби, че тя може да стои посред тези кървави кокалаци, без да изпита и най-малкото втръсвание, и най-малкото отблъскване, и да бъде обиколена от най-страшните астрални същества, без да съзнава това. Ако в някое от тези места доведете един човек, който никога не се е осквернил чрез тези разлагащи се трупове, повече от вероятно е, че той физически ще изтръпне от ужас при вида на тези отвратителни маси от кървава плът и ще бъде задушен от нападателното действие на лошите астрални същества, които пъплят тук. Въпреки това, вие имате пред очите си печалното зрелище на една млада жена, която от самото си рождение би трябвало да бъде деликатна и чувствителна, но на която физическите и астрални фибри са толкова груби, че тя няма способността да наблюдава физическите неща, нито да усети всичките невидими ужаси, които я обикалят.

Действително тъжно е, също, да се гледа всичкото зло, което повечето хора си причиняват чрез тези пагубни привички, тъй лесни за избягване. Човек нема никаква нужда от месо, нито от спирт. Много и много пъти е доказвано, че той се усеща толкова по-добре, колкото по-малко ги употребява. И в този случай всички аргументи са приемливи, без да може да им се противопоставят други, освен това твърдене на човека: „искам да върша тези неща, понеже ги обичам. „

Никой нема нужда от тях. Да ги употребяваме, значи, да се отдаваме на задоволяването на егоистични вкусове. Повечето хора вършат това лошо дело, понеже не знаят злото, което произтича от него; но помнете хубаво, че да се постоянства в него и когато истината е открита, ще каже да се върши престъпление. Колкото и много да са разпространени, тези привички са лоши и ако човек иска да направи едно малко усилие, ще може да се отърве от тях толкова лесно, колкото и от всека друга лоша привичка. В Echappees sur l’Occuliisme аз изложих много подробно всички аргументи против тях и тая книга препоръчвам на всекиго, за когото това разглеждане на въпроса е ново. Аз говоря тук за нещо, което познавам, тъй като никога не съм употребявал спиртно питие и никога не съм вкусил месо от оня ден, в който пръв път чух да се говори за вегетарианство, а от тогава има вече четиридесета години“.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Картофите като лек против подагра

и пикочна киселина.

Копенхагенският лекар Д-р Хиндхеде твърди, че между хранителните средства, които особено помагат за разтваряне на пикочната киселина, на първо място стоят картофите, след това идат хлябът и овощията.

Диета на картофи, хляб и овощия би била идеална храна за страдащите от подагра. Тази диета понася и малко мляко. Тази храна е при това и много по-евтина, отколкото всякакви минерални води. И водата, в която са варени картофите, е добро лечебно средство. Картофите, обаче, трябва да се смачкват и дъвчат добре.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Радиоактивни лечебни апарати.

Известният писател Карл Хайзе в Бирменсдорф при Цюрих прави твърде интересни съобщения:

За хора, които желаят да се запознаят със същността на много природни сили, често странни и съвсем или отчасти прикрити за човечеството, Отингеровият радиоактивен лъчев апарат дава добър случай за наблюдение. От изследванията на Райхенбах, Дюрвил, Роша, Фламарион и др. е установено, че човек притежава така нареченото „вътрешно тяло“, означавано още като флуидално или етерно тяло. През това тяло прониква една съвсем определена сила, известна още на старите индийци и наречена на санскритски „Прана“, която сила днес можем да наречем просто „жизнена сила“. Отингеровото лъчево стъкло улучва човека през етерното или флуидално тяло, което природата крие във вътрешността на човека, през тази етерна съставна част на човека, която става видима за много сензитивни натури и се счита тогава като така наричания „двойник“ (второ лице). „Прана“ е универсална, космична сила, която прониква през цялата вселена и която става индивидуална в човека, когато влезе в неговото органическо същество. Тази сила прониква и в животните и растенията, затова Отингеровият лъчев апарат се употребява с успех и при животните и растенията.

Вдишването на „Прана“, на жизнената сила, обръща човека в една „жива душа“. Без тази сила сжществото остава труп и се разпада. „Прана“ се влива в живото същество при раждането, обгръща го и прониква в него като една микрокосмическа зона, която непрестанно изтегля нова храна от вселената, а не само от земната атмосфера. Тази прановска, универсална жизнена сила се съдържа не само в органическите същества — хората, животните и растенията, а и в минералите, в минералните води, в металите, прости и благородни, и техните лъчеизпускания се наричат в модерното природознание „радиоактивни“ лъчеизпускания.

Неколко метала поради особеното си индивидуално съотношение с природните промени изпускат една безгранична сила (радиоактивна или праническа). Центърът на нашия живот представлява слънцето, от него изтича цялата етерна субстанция, целия флуидален живот дава пулс на минерала, растението, животното и човека.

Тази етерна или флуидална субстанция съставлява „етерното тяло“ у човека, животното и растението, и лъчеизпускане (магнетизъм) у металите. Тя действа извънредно силно върху материалното тяло, като го изпълня с живот. Затова човек, особено пък болният, би трябвало да приема етерната есенция в особено силна доза.

Освен слънцето, „радиоактивни“ полюси на силата са още Венера и Месечината. Както слънцето влияе особено силно специално върху златото, така пък благодатните лъчеизпускания на Венера се привличат от медта, която по този начин предава на земята истинската любовна природа на Венера. Месечината влияе върху среброто, чиято бела боя се отразява в Месечината, както златото в слънцето и медта в Венера.

Същността на тези природни явления е взел за образец Сантгаленският лекар и изследвач Д-р Отингер и, според това, е конструирал своите лжчеви плочки. Тези плочки са, главно, От мед, наредени в особена система. Те направляват благодатните, хармонични лъчи върху носителя си, бил той човек, животно или растение. В човека и животното медта действа благотворно, очистително и оздравително, като „Венерин дух“чрез собствените си флуидални съставни части върху флуидалните „обвивки“ на Венерината система и на бъбреците, а чрез тях върху кръвта. И при растенията медта действа върху системата на течностите, върху растителния сок, и по този начин усилва растежа. Медта, благодарение на своите хармонични природни сили, притегля от всички части на вселената, тя носи първоначалния елемент, тъй да се каже, концентриран в себе си. А от тази деликатна материя, от която се определят всички други елементи, познати в природната наука, се нуждае всяко живеещо същество в най-голяма мера за своето развитие и съхранение. В спокойно състояние, в сън този първоначален етер на медта може да проникне, във вид на лъчи, в човешкото или животинското тяло и да го кали или да го оздрави. Известно е, че човеците и животните растат само във време на почивка, на сън, т. е., когато емоционалния живот е спрян, когато „съзнателното аз“ е Отстранено от тялото и съзнателната или полусъзнателна воля не препятства на лечебните, усилващите космически лъчеизлияния в етерното тяло.

Отингер обвива медните части на лъчевата плочка с един слой чисто злато. И както слънцето, чийто метал е златото, упражнява най-силно влияние върху нашата планета, така и лъчите на медта действат през златото оживително и лечебно върху организмите. Това оживително действие на Отингеровите плочки се обяснява така: чрез златния състав „етерното тяло на слънцето“ се поставя в пряка връзка с „етерното тяло на човека“ и така се докарва едно висше пулсиране в човека. Обратно пък действат златото и медта заедно върху интелектуалното или духовното в човека и правят последния все по-възприемчив към по-високи и най-висши влияния на живота, подпомагайки му да постигне здрав  мироглед, а с това и жизнерадост и удоволствие в работата.

Апаратът на Отингер е едно гениално откритие, ползата от което е безсъмнена. Наблюденията и опитите са доказали това.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отровните змии в медицината,

козметиката и кухнята.

Както гущерите, така и отровните змии са играли едно време важна роля в медицината. Така, употреблението на усойницата (Viper) като лечебно средство се среща още във времето на Хипократ. Кожата на усойницата се е смятала като най-сигурно лечебно средство за всякакъв вид кожни болести, екземи. Архиген считало месото на усойницата за главно средство против проказата. Лайбмедикът на император Август, Муза, употребявал същото средство против лоши циреи. Особено много е употребявано тогава месото на усойницата като съставна част на едно универсално лечебно средство, известно под името теряк. И много други лечебни средства са употребявани в най-старите времена против всички възможни болести. Като универсални средства против отравяне са считани главно три маджуна: митридатиум, теряк и мушамата на Виго (emplastrum de Vigo). Митридатиумът, изнамерен от Дамократ, а не от цар Митридат, е било едно от най-старите лекарства. То и в днешно време се намира в аптеките и се употребява от някои хора. Това лекарство се състояло от 54 субстанции. Но вместо него в повечето случаи са употребявали теряка. Той бил една смес от хляб, растително лепило, желъди, множество люти и ароматични растения, корени и месо от усойница. Изнамерено е от лекаря на Андромах Критски. Предпочитан бил терякът, който бил приготовляван  в Венеция ч Рим. Терякът се употребявал като средство за пречистване на кръвта, като лекарство против краста, екзема, проказа, скрофули, гуша, а също така и против отравяне. Виговата мушама, употребявана като „анти-дилувиански прах“, която допреди 35 години са употребявали в Франция и Англия като абортивно средство, се състояла от сварено месо От усойница, сварени жаби, глисти и други дребни животинки и растения с прибавка на малко живак. И учената игуменка св. Хилдегард от Бинген в своите съчинения споменува за лечебната сила на месото от усойница. Тя мисли, че макар тези змии да имат отрова в себе си, те пак са добро лечебно средство, защото някои части от тяхното тяло съдържат от добрия земен сок, от който се раждат добри треви. В по-старата фармакопея често са употребявани разни части от тялото на усойницата, напр. злъчката като средство за изпотяване, задушени и пържени усойници, супа от усойница, прах от сърцето и черния дроб на усойницата и пр. — против треска, припадъци, едра шарка, парализа и пр., отровата на усойницата против холера, жълтеница, бяс, проказа; тлъстина от усойница против рани и натъртено, очни болести и туберкулоза. До скоро вярваха в лечебната сила на тези средства и тлъстината от усойници се считала като средство за разхубавяване, за отстранение на бръчките по кожата. В края на 15. век генуезкият лекар Катанеус е написал известното съчинение: „Tractatus de morbo gallico“. В това време в Европа избухнала страшната епидемия, наречена галската болест, против която се употребявали митридат, теряк и други средства, съдържащи, главно, месо от усойници. Катанеус препоръчвал да се намазват болните с една живачна помада, която, освен живак и някои други съставни части, съдържала и месо от усойница. За да може да лекува болните и през зимата с това средство, приготвил от това змийско месо един сироп. Това средство употребявали и против чумата и ней подобни епидемии. Ученият немски лекар д-р Янсен в едно свое писмо от г. Сиена до професор Зандифорт праз 1794 г. казва: „В италианските градове се употребява месото на усойниците толкова много, че често, особено в Венеция, ще видите по прозорците пълни кофи с такова месо, а тука също тъй много се употребява месото на гущерите“. Прочутият английски лекар Мид през 18 век познава употреблението на виното от усойници, което се приготовлявало, като се натопявали сушени усойници в малко стоплено вино и се държали в него една седмица. Такова вино се употребявало за възбуждане апетит. Лекарят на Карл II, Тома Шерлей, препоръчвал „прилепов балсам“ като средство против хипохондрия. Този балсам се приготвял от усойници, прилепи, глисти, еленов мозък, свинска мас и от волско бедро.

Но и другите отровни змии са употребявани в терапията. В Индия месото на змията очиларка се счита за лечебно средство против туберкулозата. Според един индийски учен, това средство причинявало ускорение на пулса, разпространявало топлина по цялата повърхнина на тялото, ускорявало дейността на отделителните (секреционни) органи, подпомагало действията на други лечебни средства против холера, епилепсия и нервно разстройство.

Някои индийски племена от месото на очиларката Naja bungarus приготвяли с дървено масло едно лекарство за предпазване от отровата на змиите. За тази цел събирали отровните жлези, отровните зъби, небцето и жлъчката от змията.

В съчинението „Materia med са of the Hindus“ от Дут се споменува за един препарат от отровата на очиларка, като средство против ухапано от отровната змия и против силна треска. Сиамските лекари употребяват против ухапано от змия следната рецепта: „късче от челюст на дива свиня и едно такова от челюст на домашна свиня, късче от паунова кост, опашка от риба и глава от отровна змия“. Хотентотите изкискват отровата от жлезите на отровна змия и я изпиват, за да се предпазят за в бъдеще от ухапването на отровни змии. В Мозамбик се ваксинират със змийска отрова. В Бразилия се употребява отровата от кресливата змия (Crotalus horridus), като сигурно средство против ревматизъм.

Отровата от змиите е употребявана още от старите скити за намазване върховете на стрелите. Употребявали я и ловците на тигри. Но най-невероятно може да изглежда употреблението на отровните змии в кухнята. А факт е, че бедното население в южна Франция и Италия яде усойниците. И в Америка от месото на кресливата змия приготовляват особен деликатес, наречен „Musical Jack. По островите в Тихия океан и в Австралия туземците ядат месото на разни видове отровни змии.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДУХОВНА ОПИТНОСТ

 

Интересна фотографическа снимка.

През месец юли т. г. малкият ученик Любомир Дим. п. Генов, от Враца, 14 годишен, дошъл за неколко дни в София, при роднините си. Като любител-фотограф, купил си от фирмата Бр. Елизер, на ул. „Търговска“, една кутия с фотографически стъкла и на 23 същия месец предложил на баба си Еленка п. Генова, 58 г., да я снеме, като употребил за тая цел първото от купените нови стъкла. Баба Еленка се съгласила, качили се двамата на таванската стая и малкия Любомир я снел. Но когато на другия ден промил стъклото (плаката) и поставил да копира, на картичката се проявил, освен образа на баба му, и друг някакъв, непозната нему, образ. Показал веднага снимката на баба си и тя, учудена, казала: „това е чичо ти Георги“ (син на баба Еленка П. Генова, който се поминал преди 19 години като ученик в София).

Wsem.Letopis_god.1_099.jpg?fbclid=IwAR0s

Тая случка, която стана известна на редакцията ни, възбуди жив интерес у всички, на които се съобщи. Запитани неколцина видни фотографи в столицата, как може да се обясни тая едновременна снимка на два човешки ликове, когато е била фотографирана само баба Еленка п. Генова, отговориха, че това е немислимо да се постигне с никаква комбинация и от най-изкусния фотограф. Ние възпроизвеждаме в списанието тая интересна снимка и оставяме на четците ни да правят сами своите заключения по нея, Допълнително възнамеряваме да извършим щателна експертиза по случая и да публикуваме експертния протокол.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Майчина обич — Видения на децата.

При мене, на ул. Регентска 38, в София, живееше сестра ми с трите си деца След смъртта й, децата останаха при баба си, която също живееше при мене. Един ден надвечер, около една седмица след погребението на сестра ми, най-голямото й дете Данаил, около 14 години, щом влязло в стаята, забелязало образа на майка си, във форма на бюст, да стои неподвижно върху същото легло, на което тя спеше приживе. Данаил уплашен, веднага съобщи видяното на баба си и на мен. Ние го успокоихме и влязохме заедно с него в стаята. Той пак твърдеше, че вижда същата сянка, когато тя за нас бе невидима. Тогава аз, за да проверя, дали не е причинена тая сянка от кандилото, което гореше до леглото, запалих електрическата лампа, но Данаил пак твърдеше, че образът на майка му стои на същото място.

От тогава бе се изминало почти една година. Една нощ най-малкият син на покойната ми сестра, Любен, 11 годишен, като спял на едно легло с баба си, внезапно се събудил към около 31/2 — 4 часа подир полунощ и видял майка си като жива, заобиколена с една светлина във форма на елипса. Фигурата на майка му била ясна и видима, като да е било денем, и гледала право към него. Детето, като знаеше, че майка му е умряла, разтреперило се от страх, сгушило се в прегръдките на баба си и се завило през глава с юргана. Баба му го запитала, защо се плаши, но то й отговорило, че ще й каже на другия ден. След малко Любен пак си повдигнал главата, за да види, дали стои майка му над леглото, но, за негово учудване, забелязал, че майка му в същия вид и форма осветила другото легло, на което спели баща му с другите две деца. Тя и там стояла права в светлата елипса, с устремен поглед към главите на братчетата му.

На сутринта щом стана, Любен разправи за случката на. баба си и на всички ни.

Съобщава: Д. Димитров,

аптекар в София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Интересен случай от ясновидство.

При събиране сведения за поета Добри П. Чинтулов натъкнах се на един много интересен случай от ясновидство. Един от учениците на даскал Добри, почтеният сливенски търговец и виден гражданин Киро Д. Чаушов, ми разправи следния факт, който му произвел тогава, като юноша, силно впечатление. Като говорел на учениците си за сомнамбулизъм, учителят им разказал из собствения си живота долната случка:

През време на ученичеството си в Одеса той живеел в една стая с един другар, с когото до късна вечер си учели и пишели уроците. От неколко деня другарят му бил много неспокоен, че нямал писмо от своите родители отдавна време. Една вечер той бил Още по-разтревожен за това. Легнали си по-рано, с обещание да станат по-рано за дружно занимание. Какво било учудването на Чинтулова, когато видел другаря си да става след малко, да запалва свещта и да сяда на масата да пише! Чинтулов го наблюдавал скрито, преструвал се, че спи и хърка, и се канел на сутринта да му се кара, задето го е излъгал и сам е станал да се занимава. Другарят му писал нещо, турнал го в един плик, надписал и плика, станал и го тикнал между книгите си на рафта. Когато на другия ден сутринта Чинтулов го укорил за нощното занимание, той отрекъл енергично подобно нещо. Тогава потърсили писмото между книгите. В това време се потракало на вратата и пощенският раздавач донесъл на другаря писмо от родителите му. Голямо било смайването на двамата, когато проверили и констатирали, че съдържанието на написаното от сомнамбула писмо било досущ еднакво със съдържанието на полученото от пощата писмо! Само че почеркът бил различен.

Този факт е важен не само като ясновидски случай, но и като характерен за манталитета на поета Чинтулов.

Сливен, 15 VIII 1919

Съобщава: С. Г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Една случка с баща ми.

На 18 януари 1907 г. баща ми спеше спокойно в една от стаите на братовата си къща в. Валандово, дето той бе отишъл на гости. По едно време той се събужда вследствие на някакъв шум, неопределен на първо време, но скоро той различил и забелязал, че цялата къща скърца и сякаш се люлее . . . Помислил си, че това ще да е земетръс. Постоял малко буден и скърцането се повторило. Той пак останал на първото си убеждение, че това не може да бъде друго, освен земетръс ... Като престанало скърцането, дрешката го хванала наново и той пак заспал. Не след много, обаче, той бива наново събуден и чува пак същото скърцане . . . Този път решава да стане от леглото, за да види през прозореца какво става наоколо. Не можал нищо да забележи, а скърцането продължавало по-силно . . . Това го заинтересувало. Облича се набързо и излиза навън, пред къщата. Поразходил си малко нагоре-надолу, но нищо не му дало повод да се увери, че е станало нещо. Влиза в една съседна къща, където забелязал светлина, и попитал там хората, които били още будни, дали не са усетили нещо като земетръс, скърцане на къщата и пр. Учудени, те му отговорили, че нямало подобно нещо и че всичко било спокойно. На излизане от там, срещнал наблизо стражата, — едно турско заптие: запитал го и него, ала и той не можел нищо да му каже, понеже нищо не забелязал. Върнал се след това в къщи и пак си легнал. Скоро след това заспал. По едно време пак се събудил и забелязал, че пак се скърца . . . Покрил се тоя път през глава и заспал дълбоко. Събудил се чак на утрото. През деня той отишъл по роднини и познати с цел да научи нещо за това своеобразно скърцане, ала от нигде нищо не научил. Навсякъде било спокойно! Туй го много учудило и няколко дни наред той бил постоянно под впечатлението на тази случка .. .

На петия ден след случката, баща ми получи едно мое писмо от София, в което му съобщавах за смъртта на майка ми, която той бе оставил малко болна при заминаването си за Македония . . . Едвам сега той можал да си обясни случката със скърцането на къщата . . . — „Сигурно, това бе духът на жена ми, рекъл си той, понеже същата вечер, когато се скърцаше в стаята ми, се е поминала в София . . .“

Съобщава: Хр. Харизанов.

(София)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Писмо, прочетено предварително на сън.

Г-н Д, класен учител, ни разправи следното:

„Това беше през 1901 или 1902 г. Тогаз бях студент в София. Една сутрин във физико-математическия факултет моят другар Стефан Илиев (убиха го през балканската война) ми каза, че сънувал много лош сън. Беше много разтревожен. Той ми разправи подробно съня си: получил от сестра си писмо, в което тя му съобщава, че по-големият му брат бил тежко болен. В писмото се съобщаваше и самата болест, но сега не си я спомням. Сред свършването на занятията, отидохме в студентския клуб. Сред като обядвахме, излязохме в градската градина и поседнахме. Другарят ми продължаваше да бъде в тревога. Най-сетне той каза: „Хайде да отидем към квартирата ми; може да съм получил писмо от дома.“ Отиваме у тях и на масата намираме затворено писмо, което той разпечата и прочете в мое присъствие: същото съдържание, което прочел на сън. Не само приблизително същото съдържание, но, — както каза другарят ми, — буквално същите думи, същите изрази. Ако бяхме намерили на масата разпечатано писмо, никой път не щях да повярвам, че той по-рано не е чел писмото. Щях да си помисля, че е забравил прочитането му. И ако аз сам не бях отишъл в къщи, пак щях да се съмнявам. Това, което ме кара да не се съмнявам, е фактът, че той отвори писмото в мое присъствие.“

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Телепатична връзка между баща и син.

Госпожа Н. ни съобщи следното свое преживяване, което й е направило дълбоко впечатление и което тя разправя винаги, когато иска да докаже на слушателите си, че има — както тя се изразява — „Провидение“:

„Това, което ще ви разправя, се случи през месец септември 1911 год. Мъж ми е околийски лекар в гр. Т. Отидох в София на разходка и за баните, само с едно от децата. Мъж ми с другите деца остана у дома. Слязохме в хотел „Континентал“. Беше петък срещу събота След като си легнахме, към 11 часа вечерта се събудих от страшните викове на сина си. Той беше се събудил, цял треперейки, и викаше: „Тати ми умря“. Проверих, дали няма температура. Температурата му беше нормална. Детето само повтаряше тези думи, съвсем уплашено. То казваше, че видяло нещо грозно на сън, и искаше веднага да заминем за дома. Аз гледах да го успокоя. Дадох му вода. След малко стана му по-добре и заспа. На сутринта разпитах детето за станалото. То не помнеше нищо. Аз, съвсем безпокойна, разправих случката на една моя приятелка. Тя ми каза да не се безпокоя, защото, ако имало нещо, щели да ми телеграфират, Разправих и на други.— И те ми казаха същото. Аз, обаче, взех бързия трен още същия ден и заминах обратно, като телеграфирах на мъжа си, че пристигам.

Намерих мъжа си на гарата изненадан и обезпокоен, поради бързото ни връщане от София. Аз се облекчих, като го видях жив и здрав. Разправих му всичко. Тогаз той ми разказа, какво е преживял през същата онази нощ: владиката се бил разболял в ближния монастир „Св. Никола“ до село К. През нощта, след като си бил вече легнал, дошъл стражар с файтон да го вика. Пътищата били лоши, па и файтонджията карал бързо, за да стигнат по-скоро в монастира. Поради тези две причини и поради тъмнината файтонът се блъснал при един завой о един пън и се превърнал. Животът на доктора висял на косъм. Още малко, и той шял да остане мъртъв на местото си. Но благодарение на това, че бил лек, пъргав, и имал присъствие на духа, направил един скок и паднал в близкия дол, дето се хванал за шипките и се убол малко. Файтонджията останал под файтона. Игуменът пострадал в краката си; счупена кост нямало, но краката му отекли. Стражарят, който бил на капрата, рипнал напред и се спасил.“ — В момента на катастрофата през ума на доктора е минала мисълта, че животът му е изгубен. Именно тази мисъл телепатически доловил неговия син. Той заловил не само мисълта, но и вълнението, тревогата на баща си.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Умрял прави съобщение чрез сън.

Достоверността на съобщението се доказва.

Този и следният факти са ни разправени от един наш добър приятел, г. М.:

„Аз и жена ми сме от Габрово. Баба ми умря в Габрово в наше отсъствие, понеже аз бях студент в София, а жена ми — селска учителка. През 1909 година, — годила и половина след смъртта на баба ми. — жена ми, след завършването на селската учебна година, се завърнала в града. Аз бях още в София, понеже в градовете учебната година свършва по късно. Жена ми сънува баба ми такава, каквато изглеждала в последните дни на живота си. Тя дала на жена ми някои практически съвети за живота и после казала: „Много ми беше мъчно, когато умирах, понеже никой от вас не беше при мен, за да ви улесня при погребението“ (погребението станало много скромно в наше отсъствие, като са били взети в заем пари от чужди хора). След това й казала да отиде в малката стаичка (килер), и като влезе в стаята, още при вратата да се обърне на ляво и да измери от прозореца към вътрешността на стаята половин метър и да копае до дълбочина един чуперек (разстоянието от върха на палеца до върха на показалеца, раздалечени един от друг). На тази дълбочина ще намери каменна плочка, която представлява похлупка на едно гърненце, в което има пари златни, сребърни и книжни. И тя казала точно, колко златни къса, колко сребърни петолевки и колко банкноти. Банкнотите били по-малко. Жена ми не се решила сама да отиде в килера и да копне, защото я е било страх, даже и денем. Разправила на майка ми (която живееше в същия град, но в друга къща). Отиват двете заедно в килера, копаят, и тъкмо на посоченото място се указало гърнето с парите, които били от същото количество и вид, съобщени в съня. Те били около 3000 лева. На нас и на ум не би ни дошло, че може да има в килера закопани пари.“

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Офицер съобщава на брат си за своята смърт.

„През последната война, като данъчен, бях военен чиновник в Моравско. На 9 ноември 1917 г. на връщане от Габрово, дето бях в отпуск, на път за Ниш, преспах в София в хотел „Македония.“ В хотела сънувах брата си К. в бели дрехи. Този сън ми направи голямо впечатление по своята необикновеност. Чак след три месеца се научихме, че той бил убит на Каймак-Чалан на 9 ноември през деня, като ротен командир в 56 полк. Датата на смъртта се установяваше от смъртния акт, който получихме. А датата на съня запомних добре, понеже спах в хотел „Македония“ само една вечер при връщането си от отпуск“.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Баща вижда умиращия си син.

Г-н Ц. през 1906 година е бил помощник-аптекар в гр. Б.. А жена му заедно с детето били в гр. С. Детето било няколко месечно. На 6 юни след обед, като работел в аптеката, той усетил силно безпокойство, без да знае причината на това. След малко вижда сина си във видение пред себе си. Видението траяло малко време. Той поглежда часовника си. Часът бил 6. Съвсем развълнуван, той разправил на своя лаборант прежиленото. Лаборантът казал, че тъй му се е сторило. В същото време жена му телеграфира на брата си в гр. Б. за смъртта на детето, като го моли да съобщи постепенно на мъжа й. Когато шуреят му отива да го подготви за вестта със заобикалки, той му казал: „Говори направо, защото аз знам всичко.“ Още същата вечер бащата отпътувал за гр. С.. Като видел жена си, първият въпрос, който й задал, бил за часа, в който синът заминал от този свет. Указало се, че точно в 6 часа след обед си заминал. Г-н Ц. казва, че до тази случка той гледал леко на живота, без да се замисли за по-дълбоките му основи. Но след тази случка той добил такава увереност в съществуването на душата след смъртта, че казва тъй: „Ако целият свет се събере и почне да отрича съществуването на невидимия свет, аз пак ще стоя непоколебим във вярата си, защото зная истината от лична опитност, аз видех.“

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ОБЩЕСТВЕНА ХРОНИКА

В чужбина

Конференцията за мир в Париж още не е свършила работата си. Освен договорът за мир с Германия, който биде подписан от страните и приет от германското учредително събрание, друг договор не е сключен между воюващите до преди една година държави. Президентът Уйлсон дори води упорита борба в своята държава с политическите си противници за ратификацията на мирния договор, включително и оня за обществото на народите. Очаква се да излезе той победител в тая борба, въпреки съпротивлението на някои от членовете на американския сенат, които, според съобщенията на вестниците, едва сега, след участието на Северно-Американските Съединени Държави във всемирната война, се застъпват за ненарушимото прилагане на

Монроевата доктрина. Животът, обаче, се развива без оглед на всякакви човешки доктрини, които са отживели времето си. Америка е призвана да се намеси активно в урегулирането на общочовешкия прогрес, за да се даде тласък на новата култура, която иде в света. И, струва ни се, ще доживеем да видим, че американската власт ще се настани, сама или в компромис с английската, на Босфора и в Мала Азия, за да обезвреди алчните апетити на някои „културтрегери“ от стария свят.

Веднъж това постигнато, лесно ще се разбере, в какво направление ще се развият преговорите за мира с България и Турция. Блянът за възстановяване на византийската империя, който толкова блазни критянина Венизелос и неговите покровители, ще отлети. Защото при всичкото си дипломатическо изкуство, гръцкият държавник изглежда, че не знае закона: „който почва добре, свършва зле“. И той почна с големи печалби в конференцията, като плени и завладя умовете в полза на гръцката „велика идея“. Но откак българската делегация пристигна в Париж и се завзе да разоблачава интригите му, щастието като че ли ще измени на Гърция. Американските представители в мирната конференция заявиха, че не са склонни да приемат гръцката теза — да се простре Гърция по беломорския брег до източна Тракия на Черно Море, а с това Бялото море да стане гръцко езеро, в което да властва и друга некоя велика сила — покровителка на Гърция. Тоя начин на решаване източния въпрос крие семена за нови раздори и за ново нарушение мира на близкия Изток. На България не трябва да се попречи в нейното естествено разширение към юг. И нашата делегация отстоява тази справедлива кауза с всичката сила на своята неоспорима аргументация. Близкото бъдеще ще покаже дали в сметките на съперничещите велики държави ще преодолеят чисто политическите съображения и интереси или пък идеалът на трайното международно умиротворение, от който се въодушевява президентът Уйлсон, според програмата му, ще добие реален израз.

В България

Най-крупното събитие във вътрешния живот на страната са станалите на 17 август т. г. общи законодателни избори. Както можеше да се предвиди, избирателното те.то, т. е. оная част От българския народ, която има право да избира, произнесе една внушителна присъда върху всички български „политически партии“: нито една от тях, въпреки самохвалството си и укорите към другите, не заслужи абсолютното доверие на народа. Първото заключение, следов., от резултата на изборите е, че никоя от тия партии нема преодоляваше мнозинство всред народа и затова не може да управлява държавата самостоятелно, за да приложи своите програмни начала и идеи, ако има такива. А щом е така, съсловните или класовите партии, каквито са земеделската и комунистическата, като не добиха по отделно мнозинство в законодателното тяло, нямат основание и право да образуват сами правителство, нито пък е възможно да се коалират за общо дело, което би било отрицание на техните класови принципи. Същото би трябвало да се каже и за така наречената „широко-социалистическа партия“, чиято слабост се доказа в изборите, въпреки предизборния й шум, че „целият народ“ бил с нея. Впрочем, с признаването на принципа за частната собственост (макар и „дребна“ с неопределени размери), тая партия се отказа от чистото учение на социализма и от класова (работническа) партия се превърна на дребно-буржуазна котерия, с всичките, свойствени на последната, схващания и методи на действие. И сега вотът на избирателите я постави в твърде жалко и смешно положение — да простира безнадеждно ръце за компромис ту към комунистите, ту към земеделците, след като общоделствува доста време с десните партии. Разумява се, това е само една игра, защото е известно властолюбието на широко-социалистическите водачи. Дали тази игра ще успее, като намери съчувственици в други партии, обезсилени от изборния вердикт, това ще се види наскоро.

Така наречените десни партии, обаче, са съкрушени в изборите: те нито по отделно, нито всички вкупом могат да съставят парламентарно правителство. Каква е поуката от това? Никаква друга, освен тая, че народът иска тяхното разформиране, като очевидно вредни фактори в нашия политически живот. И резултатът от законодателните избори, следователно, най-красноречиво показва, че българският народ е сит вече на досегашните експерименти в държавното управление и неудобрява нито принципите, които тия несериозни политически групировки се представляват да изповядват, нито тяхната политика, плод на която са толкова катастрофи, военни, политически, стопански и морални. И тогава още един излишен път се оправдава нашето твърдене — че е крайно време да се тръгне из нов път: на обединение всички честни и умий българи, към която и партия до сега да са принадлежали, и на безкористна служба на род у в духа на Христовото учение. Нека всред българския народ да изчезне всека лъжа, да престанат всички кражби и злодеяния и да възкръсне чувството на правдата, истината и любовта! Само там е спасението.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗВЕСТИЕ

Умоляват се неплатилите още своя абонамент да го внесат час по-скоро, без особени покани.

Всички нови абонати, които нямат възможност да внесат годишния си абонамент наведнъж, могат да го платят за улеснение, в три срока.

Умоляват се особено Г. г. учителите, основни и гимназиални, да разпространяват между колегите си, учениците от горните класове и гражданите това толкова полезно списание, в което се третират основните въпроси по образованието и възпитанието.

Желателно е да се абонират всички читалища, общински и училищни библиотеки, за да се разпространяват окултните знания между широките народни маси.

Г. г. настоятелите могат да събират и обявления (реклами) за кориците на списанието.

Има случаи на записване един до трима абонати, от чийто абонамент настоятелят удържа 10%. Това е неправилно и явно несправедливо, защото по тоя начин всеки единичен абонат би могъл да се запише чрез другиго и така да намали произволно абонамента си с 8 лв., с което се ощетява изданието и се увеличава още по-вече дефицита. Трябва да се разбере, че правото на отстъпка 10% се следва на оногова, който запише 10 и повече абонати, а не по-малко от 10.

Г. г. сътрудниците се умоляват да имат пред вид, че ръкописите, предназначени за всека книжка, трябва да постъпват в редакцията най-късно до 15 число на месеца, за да не се спъва редовното издание на списанието.

От Редакцията.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ТЕОСОФСКИ КНИГИ

ИЗДАНИЕ НА ВОЕННОТО КНИГОИЗДАТЕЛСТВО

ГУЖГУЛОВЪ & КОТЕВЪ, СОФИЯ.

Единственъ складъ на тѣзи книги за цѣла България

ул. Алабинска, 37, София.

Древната мѫдрость. Кратко очертание на теософскитѣ учения

Загадъчнитѣ племена на „Синитѣ планини“ в Индия

Чакри, Кундалини и Прана (Висшитѣ духовни сили на човѣка, които той трѣбва да развие въ процеса на своето бѫдаще развитие). От Ледбитерь

Мислителната сила, нейното владане и развитие. От Анни Безантъ

Раятъ или Мисловиятъ миръ. Отъ Ледбитеръ

Гласътъ на безмълвието, съ пояснения отъ Блаватска

Бхагаватъ-Гита или Господнята пѣсень

Свѣтлина върху пѫтя. Изъ книгата на златнитѣ правила

При нозѣтѣ на учителя

Човѣкътъ и неговитѣ тѣла. Отъ Анни Безантъ

Ясновидството или силата на виждане това, което е скрито за обикновеното око. Отъ Ледбитеръ

Философията на Йогитѣ. Отъ Йоги Рамачарака, прѣвелъ В. Граблашевъ.

Вмѣсто молитви. Отъ Ал. Шишковъ.

Видѣния и съзерцания. Отъ Ив. Грозевъ

При Адептитѣ. Отъ Д-ръ Ф. Хартманъ, прѣвелъ В. Граблашовъ

Езотерическо христианство. Отъ Анни Безант, прѣвелъ Софр. Никовъ и Иванъ Грозевъ, II напълно преработено издание

Великитѣ посветени I ч. Отъ Ед. Шюре.

Животътъ слѣд смъртьта, Отъ Херм. Рудолфъ прѣвелъ Ст. Белевъ

Умрѣлитѣ сѫ живи. Отъ Ледбитеръ.

Отъ друга страна на смъртьта. Отъ сѫщия

Невидимитѣ помагачи. Отъ сѫщия.

Астралниятъ миръ. Отъ сѫщия.

Прераждането. Една велика отдавна забравена истина. От Софрони Ников.

Иматъ ли животнитѣ душа. Отъ Е. Блаватска.

Човѣшката аура и значението на цвѣтовете, Отъ У. Дж. Колвилъ

Мисъльта творецъ на характера. От Дж. Алленъ

Историята на Атлантида, отъ Скатъ-Елиотъ

Свърхчеловѣцитѣ, отъ Анна Безантъ.

Прѣзъ 2750 година, отъ Ч. У. Ледбитеръ

Критика на социализма, отъ Софрони Никовъ

Въ защита на религията, отъ Софр. Никовъ

Оправдание на милитаризма, отъ Софр. Никовъ

БРОШУРИ:

Отъ Анни Безантъ и Ч. У. Ледбитеръ:

Необходимостъ отъ прѣраждане.

Мѣстото и работата на човѣка въ природата

Теософията по отношение религията

Идването на Христа втори пѫт.

Мистицизъмъ.

Окултна химия

Доказателствата за Теософията.

Духовен живот за мирския човѣк

Мѣстото на учителитѣ въ религиитѣ

Реалностъ на невидимото  

Ислямътъ  

Какво нѣщо е Теософското Общество

Теософията по отношение политиката

Духовната сила на христианската церква

ПОДЪ ПЕЧАТЪ:

Практически окултизъмъ, отъ Д-ръ Лумисъ.

Окултни Съвѣти, отъ Ал. Шишковъ.

Печатането на останалите книги се отлага поради липса на хартия.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...