Jump to content

Всемирна летопис, год. 1, брой 05


Recommended Posts

Списанието в PDF

Година 1, Брой 5

(1 октомври 1919 г.)

1. Международният мир — Стари грешки и заблуждения —Условия за новия живот.

2. Проектът на договора за мир с България.

3. Нова Естетика:

1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Иван Толев: I. Из висините, II. Сълзите, III. Блянът IV. Славей.

2) Към светлината, от Е. Г. Лешхе и

3) Гитанджали, от Рабиндранат Тагор.

4. Мистицизъм:

I. Мисли върху един закон, изразен от Сведенборга, с портрета на Емануел Сведенборг,

II. Поглед върху характера и мирогледа на Фауст, от Силвен Хо.

III. „Лудостта и мистицизмът“.

5. Д-р Рудолф Щайнер. Възпитанието на детето в светлината на окултизма. (продължение от кн. IV и край). Прев. от немски Б. Боев.

6. X. С. Олкът. Аскетизмът (няколко приятелски съвети), прев. от френски М. К. (с портрета на автора).

7. X. Станли Редгров. Човешката аура, изследвана и фотографирана с апарата на Д-р Килнера. Превод от английското списание „The Occult Review“, с 10 образа на аурите на здравия човек, на болния, на здрав и силен мъж, на здрава жена, на мъж епилептик, на болно дете и на истерична жена.

8. Боян Боев. Развитието на петата раса:

I. Ползата от окултното изследване за изучаване духовната страна на еволюцията,

II. Исторически преглед на миналите раси и на културите от петата раса.

III. Умът и материализмът— отличителна черта и мисия на сегашната пета раса и

IV. Ясновидството и любовта — характеристика и мисия на идещата шеста раса.

9. Кабала:

I. Тайните на еврейската азбука.

II. Китайският кабализъм.

III. Кабала на числата, от кабалиста-астролог Сефариал.

10. Самуел Р. Уелс. Физиогномия.

IV. Темперамент, с 8 образи на темпераментни типове, превел от английски В. Каназирев.

11. Проф. Ю. Нестлер. Хиромантия: значението на фигурите по дланта (с 5 черт.).

12. К. А. Либра. Астрология: I — Симвология и II — Хороскопът — чертеж, с който се изобразява човек при раждането му, според положението на 12-те зодийни знакове, слънцето, луната и планетите в момента на раждането.

13. Окултна хигиена и медицина:

1) Какво трябва да бъде облеклото ни, от окултно гледище, според Ледбитър

2) Диагноза на болестта „рак“.

14. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа):

I — Случай на ясновидство през войната, съобщ. Ж. П.,

II — Загадъчната птичка (с портрет на пок. дете Николайчо), съобщ. майка му г-жа Златка М.,

III — Изпълнено предзнаменование за всемирната война.

IV — Силата на лошите пожелания и клетвата.

V — Сънят на горския работник 

VI — Карма.

15. Съобщение на редакцията

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

МЕЖДУНАРОДНИЯТ МИР

Стари грешки и заблуждения –

Условия за новия живот

Наскоро ще се навърши цяла година, откак правителствата на така наречените „Велики сили" или на по-големите народи се стараят да възстановят мира помежду си и помежду малките народи, но все още това не им се удава. В столицата на Франция се събраха няколко стотин делегати на всички държави, участвали в голямата война, донесоха със себе си цели вагони книжа и документи, разискват в многобройни комисии и подкомисии, съчиняват обширни доклади до десетчленните или петчленните върховни съвети, но резултат от цялата тая колосална и главоломна работа, строго и безпристрастно оценен, е равен на нула. Не е тайна за никого, че целта на всички участници в конференцията е да се сключи само един формален мир между правителствата, повече или по- малко приемлив и траен, а не да се установи един същински мир между народите, които населяват земята, мир на взаимно разбиране, на взаимно помагане и на братска любов; този последен мир се рисува във въображението на съвременните ръководители на човечеството като един далечен ако не и неосъществим, идеал. Поради това нескривано убеждение на правителствените шефове, ние виждаме да се налага подписването на един мирен договор с Германия, от който и двата контрагенти са недоволни, а само си дават вид, че правят „bonne mine a mauvais jeu". Защото не ще никакво съмнение, че да се отнемат всичките колонии на Германия и се разпределят между главните й „победители", да се откъснат от нея големи и цветущи области и се дадат на съседите й, да й се вземе цялата флота, да й се наложат всевъзможни други ограничения и задължения, поносими и непоносими, това не може да бъде един мир, който би бил приет от германския народ доброволно и радушно. Разумява се, тоя мир трябва да се признае за насилствен. Но даже и от него Франция не е доволна. Страхът й от Германия е станал толкова голям, че постоянно я мъчи и преследва като жив кошмар, затова тя продължава, чрез печата си, да иска все нови и нови ограничения за Германия, от стратегически и икономически характер. Единственият договор за мир с Германия, който напълно би задоволил французкия народ, би бил оня, който би докарал фактическото разпокъсване на германския народ и, ако е възможно, неговото окончателно унищожение. Само това, обаче, не може да стане. Оттук и враждата между „цивилизованите" французи и техните съседи, наричани с презрителното прозвище „les boches", вражда, която при сегашния манталитет на едните и другите, изглежда да се увековечава.

Спряхме се на тоя случай, за да изтъкнем при какво психическо състояние се сключват договорите за мир в Париж. Във Версайл, красивата резиденция на „световните" разпоредители, е разтворена картата на земното кълбо и по нея се чертаят всевъзможни граници, само с оглед на материалните и империалистични интереси на големите държави - „победители". За тях човечеството е едно тесто, от което може да се правят най-разнообразни фигурки, по веленията на своя егоизъм и по прищевките на тия или ония приятели и любимци. Малките народи, особено балканските, пламнали от ненавист помежду си, играят жалка роля пред благоволението на големите: те са само разменна монета за удовлетворение неутолимата жажда за разширение и богатства на своите, съперничащи помежду си, покровители. А там, дето малките не могат да помогнат като оръдия, големите или се споразумяват с „временни" спогодби помежду си, или пък чисто и просто отлагат разрешението на трудните въпроси за по-благоприятно време... По тоя начин, добива се твърде некрасивото впечатление на един международен грабеж на достоянието и правото на по-слабите от по-силните. При това, гласът на един велик народ, като че ли още стои заглъхнал: това е Русия, която не се допуща да фигурира като равноправна участница в конференцията на мира. Нейното възкръсяване задава страх не по-малък от оня, който иде от Германия. Милионите жертви в хора и милиарди рубли, които даде тоя славянски народ не толкова за своя културен прогрес, колкото за спасението от явна гибел на някои свои бивши съюзници не ще останат без никакво възмездие. Ние знаем, че има сили непобедими, които работят за възраждането и укрепването на руския народ, който, въпреки всички спънки ще се издигне отново на краката си и ще заяви своите вековни права. Каквото и да се върши сега за негова сметка, мирът не може да бъде, макар и формално, свършен факт, без подписа на Русия. Особено въпросите на близкия изток, които тъй живо интересуват цялото славянство, ще могат да добият своето естествено разрешение само при участието на Русия. Всяка друга политика, е късогледа и ефемерна: тя предварително е осъдена на неуспех. Доказателство за съзнанието на тая истина служи отлагането на въпроса за Цариград, който е възела на източния въпрос и свързания с него спор за Тракия,

Така, мирът, за който толкова време се работи в Париж, не е още даже в началото си. И това начало няма да дойде скоро и тъй, както ние го разбираме. Може да се подпишат всичките хартии, наречени договори между държавите, но действителен международен мир не ще има дотогава, докато съвременното човечество не се издигне на по-висока степен на духовно развитие. И както всеки народ заслужава своето управление, така и сегашното човечество заслужава своя „върховен съвет" във Версайл. Тоя съвет не пожела да приложи в своята съдбоносна работа три велики закони, които регулират световното развитие: смирението, самопожертвуването и мировата л/обов. Като изключим г. Уйлсона, който добре инспириран, се доближава до правилното схващане на общочовешкия идеал, другите представители на големите нации не можаха да схванат истинския смисъл на всемирната война: тя бе неизбежен процес на пречистване, с който се завърши един от периодите на културното развитие на петата раса.

От това гледище, една капитална грешка е, да се делят народите на „победители" и „победени", и вследствие на това деление, да се налагат неестествени, несправедливи и неморални мирни условия, от страх да не се наруши отживялата века си традиция на кабинетната дипломация, че победителите само диктуват условия, а победените само се подчиняват. Тая война нямаше за цел да унищожава народи със силата на оръжието, а да събуди у всички съзнанието за равноправието на народите, като членове на човечеството. Това човечество е божествен организъм, а следователно, неговите органи, като клончетата на едно дърво, черпят сили за своя живот и за своето развитие от един и същ източник, поради което те трябва да живеят като братя, понеже тяхното съществуване е подчинено на един природен закон - законът на еволюцията в строго определени рамки. Ако членовете на Върховния Съвет бяха схванали така смисъла на войната и своята задача, първата им длъжност бе да забравят своите международни различия и меркантилни интереси, да се проникнат от едно искрено чувство на смирение, диктувано от общата виновност на всички правителства, които са изтощавали през векове своите народи с ужасите на милитаризма и клерикализма, а след това да пристъпят, като истински съдии, към ликвидация на грозното минало и към полагане основите на един нов живот на човечеството. За тая цел те бяха длъжни да заявят, че няма вече граници на държавите, като досегашните изкуствени прегради между народите, а следователно, няма и опасни съперничества между тях за повече земя и за повече богатства. Всеки народ, както и всеки човек, има право на плодовете от своя труд там, дето Творецът го е пратил да живее свободно и да работи за себе си и за ближните си. При тая констатация, щеше да стане веднага излишно всякакво морско надмощие или тирания на едни върху други: морските пътища са свободни за всички народи, както е свободна и сушата; щеше да стане очевидно глупаво, робите от африканските колонии да променят само своите господари, които не се различават помежду си в използуването на техния труд и безправие; щеше да стане илюзорен страха на един народ от засилването на друг, което се обуславя от природните дарби и способности на последния и пр. и пр., с една реч, щеше да се разкрие картината на общочовешката собственост на земята. Изхождайки от тоя принцип на дезинтересованост и самопожертвуване, мировите фактори в Париж щяха тогава да открият душите и сърцата си за проникването на онова божествено чувство на мирова любов, което създава всички необходими условия за живота и за всестранния напредък на всеки организъм. Тая мирова любов, както ни учат Великите Учители, които в разни времена се изпращат от Бялото Братство за ръководители на човечеството, е същността на самия живот. „Да чувствуваш, казват те, вибрациите на всички живи същества и едновременно с това да си готов да помагаш на всички свои страдащи братя - това е великият закон на мировата любов". Който разбира и прилага тоя закон, той с това работи не само за своя личен духовен напредък, но и за мира и съгласието между всички хора. Това значи, че той е възприел онова космическо съзнание, което прониква цялата вселена и го е преработил през своята чиста, ефирна материя, за да създава винаги само добри мисли, чувства и желания.

Така ли са мислили и мислят авторите на новата земна карта в Париж? Делата им показват противното. С разпокъсване на народи и подчинението им под чужда власт, с контрибуции и всевъзможни други насилия, мирова любов не се осъществява, а се сеят семена за нови бури и страдания. По тоя начин не само поуката от войната не може да се използува за благото на човечеството, но и се подготвят условия за нови войни, може би още по-катастрофални. Отговорността за тия неизбежни последици ще лежи тоя път изключително върху така наречените „победители", които се самозабравиха в своята алчност, като почнаха да мислят, че те са непобедими и ненаказуеми. Никое погазване на Божествената правда не остава безнаказано - така гласи великият закон за възмездието. Това трябва добре да разберат заслепените „победители".

И за българския народ изпитанията още не са свършени. От самия него, обаче, зависи да си осигури едно по-честито бъдеще. Условието за това е моралното му подобрение и възвишената му духовна култура. Към тая цел трябва да се насочат усилията на всички искрени и честни обществени дейци.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Проектът на договора за мир с България*

На 19 септември в Париж, при обичайния церемониал, е бил връчен на българските делегати проектът на мирния договор с България. Според една телеграма от българската делегация, условията, които се опитват да наложат на българския народ, изключват всяка правда и право. Принципите на териториалната неприкосновеност и на националността са пожертвувани, за да се задоволят исканията на разните съседи на България, по някакви „стратегически" съображения. Така, откъм Сърбия се предвижда изправление на границата с отнемане градовете Цариброд, Босилеград и Струмица, със съответния на тях хинтерланд. Според това, предполагат, че проектираната бъдеща граница ще минава по височините между селата Гор. Криводол и Комщица, а следователно, сръбските дългобойни оръдия могат да владеят столицата, която, в такъв случай, би останал граничен град. Към Босилеград, известната медна мина би останала в територията на Сърбия, а гр. Кюстендил ще остане в един граничен ъгъл. Най-сетне, плодородната долина на гр. Струмица се присъединява към сегашната сръбска територия. Откъм Гърция, границата ще минава южно от една линия, минаваща край гр. Пашмакли, а територията между тая граница и морето се отстъпва на „главните" съюзници, които отпосле щели да разполагат с нея. На България се гарантира икономически излаз на Бяло море. Добруджанският и македонският въпроси не се разрешават с тоя договор.

Освен това, на България се налага да премахне задължителната военна повинност и да я замести с доброволческата система, като се определя максималния ефектив на въоръжените сили 20 000 души плюс 10 000 души митнишка, погранична и полицейска стража. Нашите военни кораби се предават на главните съюзни сили.

Всички провинени през войната лица ще бъдат съдени от военните съдилища на съюзните сили.

България се задължава да плати, като обезщетение, 2 милиарда и 250 милиона франка златни, начиная от 1 юли 1920 г. и в срок от 37 години, под контрола на една междусъюзнишка комисия. Също се задължава да възвърне ценностите и вещите, взети през войната от гръцка, сръбска и ромънска територия, да даде известно количество добитък и 50 000 тона каменни въглища от мината Перник.

Тия условия на договора произведоха най-тежко впечатление у нас. Но българите не трябва да падат духом: тия условия нито са окончателни, нито са осъществими. Българското правителство ще отговори в срок от 25 дни, след което ще се изработи друг договор. Дотогава, обаче, обстоятелствата могат съществено да се изменят и първоначалният проект, който прониза сега българското сърце, може да стане неузнаваем. Такава е участта на всички човешки дела, на които лежи печата на неправдата и несъвършенството.

* Уводна, редакторска статия, неподписана.

Имало е цензура, понеже на 3 места има оставени по два празни реда, а на четвъртото място има оставени 3 празни реда.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

НОВА ЕСТЕТИКА

* * *

ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША" (СОНЕТИ)

* * *

ИЗ ВИСИНИТЕ

В минути на възход към висша красота,

кога духът лети в безбрежното сиянье,

аз питам, Отче мой, със вик на отчаянье:

що съм пред Твойта мощ, къде съм в вечността?

*

Искра, залутана из звездния рояк,

дете на Слънцето, посланик на земята,

аз все се питам йощ, кат поря небесата:

как сме аз и Ти, о Отче мой всеблаг?...

*

"- Стресни се, дух крилат! Светилникът догаря,

в суетни питанья животът ти изгаря!

Денът преваля веч - при страдните иди!"...

*

И смислих се тогаз за земните беди,

и жалба горестна разкъса ми душата,

че нищо не сторих за ближния, за брата...

* * *

БЛЯН

С възторг и умиление, душа пречиста,

при теб пристъпвам аз,

и сещам всеки час

като разливаш тайно негата лъчиста...

*

И вслушвам се в хармонията с упоенье,

с която ти звучиш

и сладостно кънтиш,

като акорд от арфа, кат неземно пенье...

*

И дишам твоя аромат с безмерна жажда,

кат пътник морен, чий живот се пак услажда

след участ тежка, зла...

*

И тъй бих аз желал навеки да живея,

в божествена любов със тебе да се слея,

със теб - в една душа!..

* * *

СЪЛЗИТЕ

И ден, и нощ, проливах ги всечасно,

и всички до една ги аз пролях,

но само зарад теб, дете прекрасно, -

за тебе в тях сърдцето си излях...

*

И капеха те в моята градина,

где крин и рози цъвнаха от тях,

но призори и розите, и крина

За теб, дете невинно, ги събрах...

*

И с туй венче със трепет се допрях

до теб, виденье сияйно, ненагледно -

чело ти мъченишко увенчах...

*

Но да продумаш щом те призовах,

уви, върху венчето ти последно

Сълзите ми, кат перли, пак съзрех...

* * *

СЛАВЕЙ

Кой ангел, скрит във храсталака,

небесните си жалби пей?

Какво желай, кого ли чака,

с кое сърдце в зори копней?...

*

Ту дръпне струните, ту нежно

проточи сребърен гласец,

ту пак заплаче безнадеждно,

кат безутешен младенец...

*

О химн пленителен, омаен,

на Слънцето псалом безкраен,

чрез теб Велики Дух ридай!

*

Но нивга твойта прелест вечна

и радостта, скръбта сърдечна

човекът няма да узнай!...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КЪМ СВЕТЛИНАТА

На моите братя А. К. М.

Блести зората.... Всред пурпурно сияние изгрева Слънцето и обгръща в своите лъчи полусънната Земя. Пробужда се тя, целувана нежно от зефирните лъчи и трепетно разтваря своя храм за Бога-Слънце. Трептят листата в страстен копнеж за светлина и живот и нежно си шушнат:

— Слънцето Пробужда се тя, целувана нежно от зефирните лъчи и трепетно разтваря своя храм за Бога-Слънце. изгрева!. ..

И жадно простират дървесата нежни вейки към светлите лъчи. Цветята в полусънна нега издигат своите пъстри главички и в безмълвен трепет повтарят:

— Слънцето изгрева! . .. Неговите пламенни лъчи ще изсушат брилянтните сълзи и те ще станат ароматен нектар; те ще оживотворят нашите души и име ще цъфнем в сияйна красота. ...

И славеят с нежни звуци събужда своята любима другарка и до върха на стройна трепетлика поднасят те своите хубави песни — радостни привети към Великия Живот-Слънце.

Трепетна радост изпълва целия мир и Лъчът, затворен у нас, изнемогва в копнеж да се слее с божествените Слънчеви Лъчи. 0! Вие, които сте почувствали тоя копнеж към свобода, вие, които жадувате да се слеете с Великото Едно, отворете своя храм за светлите лъчи, налейте в угасналия олтар елея на любовта, запалете факлата в непрогледната нощ и там тя ще бъде пътеводна звезда на жаждущите души, там тя ще стопли изстиналите сърца, там тя ще освети стръмния нанагорен път към шеметния връх между бездънни пропасти ...

Тогаз ще засияй угасналия олтар и жертвения огън тихо ще се възйеме към светлите висини, дето слънце не залязва и дето светли ангели ще окичат вашата душа с най-красивите цветя....

Е. Г. ЛЕТХЕ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

РАБИНДРАНАТ ТАГОР.

ГИТАНДЖАЛИ

(Жертвени песнопения)

(Продължение от кн. 4)

63.

Ти ме направи приятел на онези, които аз не познавах до сега. Ти ме въведе в жилища, които ми бяха чужди до сега. Далечното Ти приближи към мене и чужденецът направи мой брат.

Тежко ми е да напущам покрива, към който съм привикнал; аз забравям, че в новото живее старото и че Ти си навсякъде с мене.

През раждане и смърт, в този свят или в други светове, където и да ме водиш, Ти си все същият, единствен спътник на моя безкраен живот, който свързваш сърцето ми чрез радостни връзки с незнайното.

Нищо не е чуждо за този, който по знае Тебе, за него няма затворена врата.

64.

При пустинна река, между високи треви, аз й казах: „Къде отиваш ти и прикриваш своя светилник с дрехата си? Моят дом е самотен и тъмен -— дай светлината на мене!“

За миг тя подигна своите тъмни очи и през мрака погледна ме в лицето.

„Аз дойдох при реката, отвърна тя, за да пусна светилника си по течението, когато угасне дневната светлина.

Самотно стоях аз между високите треви и гледах слабото пламъче на нейния светилник, безплодно отнисан от течението.

В мълчанието на настъпващата нощ аз й казах:

„Огньовете са запалени — ти къде носиш своя светилник? Моят дом е самотен и тъмен — дай светлината на мене!“

Тя дигна своите тъмни очи и за миг бе в нерешителност.

„Аз дойдох, рече тя най-сетне, за да посветя своя светилник на небето.“

Аз стоях и гледах как нейния светилник безполезно горив пустотата.

В безлунния мрак на полунощта аз й казах:

„Какво те кара да притискаш светилника до сърцето си? Моят дом е самотен и тъмен — дай на мене светлината!“

Тя постоя, помисли един миг и ме погледна в лицето през мрака.

„Аз донесох своя светилник, каза тя, на празника на светилниците“.

Аз стоях и гледах как нейното малко пламъче незабелязано се губеше между другите огньове.

65.

Какъв божествен напитък Ти би желал да изпиеш, Господи, из препълнената чаша на моя живот?

Поете, изпитваш ли ти радост, като гледаш своето създание през моите очи и през вратата на моя слух мълчаливо внимаваш във вечната хармония?

Твоят мир ражда слова в моя ум, а твоята радост добавя към тях музика. Ти ми се отдаваш в любовта и чувстваш в мене пак своята сладост.

66.

Тази, която всякога беше в глъбините на моето същество в полусветлината на блещукания и отражения, тази, която никога не сваляше покривката си в утринната светлина, нека бъде моето последно приношение на Тебе, Боже мой, облечено в моята прощална пес н.

Думите се стремяха към нея, но бяха безсилни да я достигнат; виковете напразно простираха към нея жадни ръце.

От една страна в друга скитах аз, пазех я в глъбината на сърцето си, и около нея се въздигаше и падаше моят живот.

Над моите мисли и дела, над моите сънища и мечти царуваше тя, но стоеше далеко и самотно.

Мнозина тропаха на моите врата и питаха за нея, и отминаваха в тъга.

Никой в света не я е видел лице срещу лице. Тя стоеше в самота и чакаше, че Ти ще я узнаеш.

67.

Ти си небе, но Ти си и гнездо.

О, прекрасни, в гнездото е Твоята любов, която облича душата с пъстрота, звуци и аромати.

Ето, настъпва утрото със златна кошница и в дясната си ръка държи венецът на красотата, та мълчешком да увенчае с него земята.

И ето, по незнайни пътечки настъпва вечерта, по безмълвни ливади, дето вече не се виждат стада, и в своята златна стомна носи от западния океан на покоя прохладна влага на мир.

Но там, дето се е ширнало безкрайното небе, където иска да отлети душата, царува непорочно бяло сияние. Там няма ни ден, ни нощ, ни образ, ни цвят и ни едничко, ни едничко слово.

68.

Твоят слънчев лъч долита при мене на земята с разтворени обятия и през целия дълъг ден стои пред вратата ми, за да отнесе към Твоите стъпки облаци, създадени из моите сълзи, въздишки и песни.

С безумна радост ти кичиш своята звездна гръд с този плащ от мъгливи облаци, като му придаваш безчислени форми и видове и го красиш с вечно меняващи се цветове.

Той е тъй въздушен, тъй непостоянен, тъй нежен, тъй пълен със сълзи и мрачен — ето защо Ти го обичаш, о непорочни и чисти! И ето защо той може да затъмни Твоята свещена бела светлина със своята сянка.

69.

Същият този поток на живота, който ден и нощ тече в моите жили, тече и във вселената и играе размерен танец.

Това е същият онзи живот, който радостно пробива през праха на земята в безбройните стъбла на тревите и се разлива на шумни вълни в цветята и листата.

Това е същият онзи живот, кой го се люлее в океана, люлката на ражданията и смъртта, в приливите и отливите.

Аз чувствам, че моите членове стават лъчезарни от съприкосновението с този живот. И моята гордост произлиза от това вечно биене на живота, който играе в моята кръв.

70.

Нима ти нямаш сили да се радваш с радостта на този ритъм? Да се въртиш, да чезнеш, да се отдаваш на водовъртежа на тази страшна радост?

Всичко върви напред, безспирно, без да обръща внимание на нищо, и няма сила, която би могла да спре този стремеж!

Под тази безспирна музика танцуват и отлитат годишните времена — пъстротите, звуците и миризмите се леят на безбройни каскади в изобилие от радост, която се разсейва и умира всеки миг.

71.

Аз бях длъжен да възпитам своето аз, и да го обръщам на всички страни, като хвърлям цветни сенки на твоята майя.

Ти сам разделяш себе си и посредством мириади звукове зовеш своето отделено аз. А това отделено аз е в мене.

Горчива песен, подобна на ехо, се разнесе по небето, като многоцветни сълзи и усмивки, тревоги и надежди; вълните се дигат и спадат, сънищата изчезват и отново се зараждат. Твоето собствено поражение е в мене.

Четката на деня и нощта нарисува безбройни изображения по стената, която въздигна Ти. А зад нея е твоя престол от тайнствени криви линии, дето няма ни една права. Великото тържество, Твоето и моето, е обхванало цялото небе. От звуците, Твои и мои, трепери въздуха и времето минава в това, че ние ту се скриваме, ту се откриваме един другиму.

72.

Това е Той, най-съкровеният, който пробужда моето същество със своите дълбоки, скрити допирания.

Това е Той, който очарова очите и свири на струните на моето сърце, като сменява по ред сладостта с горчивината.

Това е Той, който вплита в тъканта на майя променливи оттенъци от злато и сребро, лазур и зеленина, и в гънките се виждат неговите нозе, а аз се забравям, когато се докосна до тях.

Минават дни, минават векове, и всякога, под много имена, под много видове, в много пориви на радост и тъга, Той царува над моето сърце.

73.

Освобождението за мене не е в отречението. В хиляди окови аз чувствам прегръдките на свободата.

Ти всякога ми изпращаш свежата влага на Твоето вино от различни цветя и благоухания и напълняш този земен съсъд до край.

Моят мир ще запали сто разни светила и ще ги постави пред жертвеника на Твоя храм.

Не, никога не ще затворя аз вратите на своите чувства. Радостите на зрението, слуха и усещането ще предизвикат и Твоята радост.

Да, всичките мои съблазни ще изгорят в пламъка на радостта и всичките мои желания ще узреят в плодовете на любовта.

74.

Денят угасна и сенки паднаха по земята. Време е да отида на реката и да си напълня стомната.

Вечерният въздух е пълен с печалната музика на водите. Ах, той ме зове в мрачината! По загубената пътечка не се виждат минувачи, подига се вятър и реката се покрива с малки, къдрави вълнички.

Аз не зная дали ще се върна в къщи, аз не зная кого ще срещна. Там до брега, в малка лодка, некой неизвестен свири на гусла.

75.

Твоите дарове на нас, смъртните, утоляват всичките наши нужди и все пак, без да се намаляват, възвръщат се при Тебе.

Реката извършва своя обикновен труд и бърза през поля и села; и все пак нейното неуморно течение се стреми да умие Твоите нозе.

Цветчето подслажда въздуха със своя аромат; и все пак неговата последна цел е — да се принесе в жертва на Тебе.

Светът не обеднява, когато се покланя на Тебе.

Хората различно възприемат смисъла на думите на поета; и все пак техният последен смисъл си Ти.

76.

О, Господарю на моя живот, трябва ли аз от ден на ден да стоя пред Твоето лице? Скръстил ръце, Властителю на световете, трябва ли аз да стоя пред Твоето лице?

В твоя свят на труда, потънал в борба и работа, между суетната тълпа, трябва ли аз да стоя пред Твоето лице?

И когато моят труд в този свят ще бъде свършен, о, Царю на царете, ще трябва ли аз да стоя самотно и смирено пред Твоето лице?

77.

Аз Те познавам, като мой Бог, и стоя на страна, не смея да те считам равен на себе си и да се приближа. Аз Те познавам, като мой Отец, и се прекланям пред Твоите стъпки — аз не смея да се докосна до ръката Ти, като до ръката на приятел.

Аз не стоя там, дето ти слизаш и се наричаш, че си мой, не Те притискам до сърцето си и не Те считам за другар.

Ти си брат между моите братя, но аз не забелязвам другите и не деля с тях своята печалба — всичко деля с Тебе.

В радост и тъга аз не отивам при хората, аз ида при Тебе. Аз не се решавам да отдам своя живот, но и не се потапям във великите води на живота.

78.

Когато светът бил млад и всички звезди сияели в своето първично великолепие, боговете се събрали на небето и пели:

„О, съвършено зрелище, о радост пречиста!“

Но един от тях извикал изведнъж:

„Струва ми се, че веригата от светлината някъде се е скъсала и няма една звезда“.

Златната струна на тяхната арфа се скъсала, песента им замлъкнала и те почнали да викат забъркано:

„Да, загубената звезда беше най-хубавата, тя беше славата на небесата!“

От тогава боговете неуморно се търсят и викове се носят между тях, че заедно с нея светът е загубил радостта си.

Само в най-дълбокото мълчание на нощта звездите се усмихват и шепнат една на друга:

„Напразен труд! Навсякъде цари ненарушимо съвършенство!“

79

Ако не ми е съдено да Те срещна през този живот, то дай ми вечно да чувствам, че аз съм се лишил от съзерцанието на Твоя образ — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността.

Моите дни минават на многолюдния пазар на този свят и ръцете ми се пълнят с всекидневна печалба, но дай ми вечно да чувствам, че нищо не съм спечелил — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в моите сънища и в часовете на будността.

Когато аз седя на пътя, уморен и тежко дишащ, когато почивам в прах и пепел, дай ми вечно да чувствам, че пътят е дълъг още пред мене — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността.

Когато моите покои са украсени и в тях звучи музика и силен смях, дай ми вечно да чувствам, че аз не Те повиках в своята къща — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността.

80.

Аз приличам на малко, есенно облаче, което безполезно се скита по небето, о мое вечно, славно слънце! Твоето допиране още не ме е разтопило, не ме е сляло в едно с твоя лъч: и ето, аз броя месеците и годините, които ме отделят от Тебе.

Ако Твоята воля е такава, и ако това ще Ти бъде приятно, вземи моята плаваща пустота, разцъфти я с пъстроти, позлати я със злато, развей я по вятъра и разпръсни я с чудеса.

И когато дойде Твоята воля да извърши тази забава ноще, аз ще се стопя и изчезна в тъмнината или в усмивката на бялото утро, в прохладата на прозрачната чистота.

81.

През време на празните дни аз скърбях за изгубеното време. Но то не е изгубено, Властителю мой. Всеки миг от моя живот е в Твоите ръце.

Скрит в сърцето на всичко, което съществува, Ти правиш семето да расте в стъбло, пъпките — в цветове, цветовете — в плодове.

Аз се уморих и заспах на празното легло и мислех, че моите трудове са. свършени.

Сутринта се събудих и видях, че градината ми е пълна с чудесни цветя.

82.

Времето е безкрайно в Твоите ръце, Властителю мой. Няма кой да брои Твоите минути.

Дните и нощите минават и вековете цъвнуват и вехнат като цветя. Ти умееш да чакаш.

Твоите векове следват един след друг, като да усъвършенстват мъничък див цветец.

Ние не трябва да губим време. Ние сме твърде бедни, за да закъсняваме.

И ето, времето върви, и аз го давам всекиму, който го поиска, а на Твоя олтар няма жертвоприношения.

Когато угасва деня, аз бързам със страх, че Твоите врата ще бъдат вече затворени, и виждам, че не е, още не е късно.

83.

Майко, аз ще украся гърдите ти с огърлица от сълзите на моята скръб.

Звездите са изковали гривна от лъчи, за да украсят с него твоите нозе, но моята огърлица ще виси на твоите гърди.

От тебе са. богатството и славата и в твоята власт е да ги даваш и да ги отнемаш. Но моята скръб е само моя и когато аз ти я принасям като жертва, ти ме награждаваш със своята милост.

(Следва)

Преведе: Сава Чукалов.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мистицизъм

I.

Мисли върху един закон, изразен от Сведенборга1)

В природата, всред непреклонните физически и морални закони, действа и един тайнствен, несъзнат, — с който, обаче, в известно състояние на своя разум, си служи всеки, но тъй както египтяните си служили с магията, като с неразбираемо явление. —

Той се състои в сливането на физическото с метафизическото, на материалното с духовното и в изразяването на едното чрез другото.

Представете си закона за гравитационното стремление на атомите един към друг, превърнат в духовна догма. Какво ще се получи? Съществува взаимно стремление и между монадите, които не са нищо друго освен души на атомите. Спиритуални атоми, според Лайбниц.

Чрез тоя странен закон, явленията в материалната природа изглеждат само като дивни символи на духовните прояви.

В първия том от „Царството на живота“, едно съчинение, написано с възвишената цел да се свърже науката с душата, Сведенборг го изразява така:

„Ако ние предадем едно събитие в природата в чувствени и ясно определени езикови знаци, и след това превърнем тия последните в съответните духовни знаци, то по тоя начин ние ще получим един духовен закон или една теологична догма на местото на физическия закон“.

Трябвало е хиляди години да се минат и хиляди поколения да се явят и изчезнат, до като се появи великият мистик, който да изрази тъй ясно най-неясния закон на битието.

И вярно е, че само мистикът е тоя, който може със своя вътрешен взор да проникне във вечните тайни и да разбере чудовищното значение на това единение на материята с духа.

Без него много от помислите на вечно-творящата Воля биха останали неизвестни, покрити с мрак в продължение на вековете.

Тоя закон заставя да се измени мисълта на пантеистите относно различието на нравственото от вещественото. „Това е природата, гледана отвън или отвътре“, говорят те. Не. Природата не може да бъде гледана отвън или от вътре. Тя може само да бъде изразена по тоя или оня начин. Тя е една и вечно една.

„Висшата субстанция се проявява в духа и материята. Ето защо с право бихме могли да я наречем Бог-Природа. „Тя е едно“, — говори Спиноза в своята „Етика“.

Заслугата на Сведенборг се състои в мисълта, че едни и същи, но само разно изразени, закони действат в това „едно“.

В други области, към който човек не е тъй внимателен, тоя закон действа още по-силно. При абстрактните съждения почти е невъзможно да няма косвено влияние и той.

Поклонението на Сириус и Вега, пътят, по който се движи кометата на Халея, орбитите на бягащите около слънцето планети и изобщо всички явления в астрономията чрез него се превръщат в астрологически формули.

Той докарва в трепет мистичната душа, като я заставя да вижда в полета на синия метеор, в разпукването на цвета на столетника, явления, които стават в нея самата.

Поетите го използват на всяка стъпка. Но правят това без да знаят. Взрете се добре във всяко поетическо творение и кажете, не се ли основават на него много от вложените там чувства и мисли.

Всяко живо тяло е проникнато от тоя символизъм, говори Сведенборг.

Мисълта, че на всеки физически закон отговаря една нравствена догма, изяснява парадоксалното учение на Емпедокъл и елеатците, че материята и мисълта не са в зависимост от времето и пространството.

За мнозина това е тъмна мисъл. Те ще се усмихнат и запитат: „как тъй?“

Ще разясня всичко с доказателствата на най-великия философ на новото време — Кант.

Пространството и времето са идеални, трансцедентални, априорни представи, необходими за проявата на формите, които съществуват в нашето съзнание. „Нещото в себе си“ не може да бъде в зависимост от тях.

Но що е „нещото в себе си“ ? Това е волята. Волята е, която твори всичко.

„А материята — това е видимата воля“, говори Шопенхауер.

Така че една субстанция се проявява във всичко и нейните закони господстват и в духовната, и в материалната област по неизменим начин. А субстанцията — това е вечно действащата Воля.

Факта, изразен в тоя пасаж из Сведенборг, който аз вече приведох, е бил известен и на Платон, както това се вижда от неговата теория за два пъти разделената линия в шестата книга на „Държавата“. И лорд Бекон Верулам е мислил, че духовното към материалното се отнася тъй, както печата към отпечатъка.

На това даже се основават неговите възгледи върху митологията.

Странно е в действителност, че един тъй интересен и от такава абсолютна важност факт е обърнал вниманието само на един ограничен кръг от хора.

Учените в своите празни блуждения го незнаят; а теолозите, във фанатичния си устрем само към духовност, изглежда, че нарочно го пренебрегват.

„Векове минават, — говори с горчив упрек Емерсон, а човечеството не може да види, че значението и назначението на всека една частица от природата отговаря на значението и назначението на всека друга“.

На физическите предмети отговарят духовни такива. Това Сведенборг схваща в чисто мистична форма, вследствие на което от всеки предмет прави едно теологично понятие: месецът е символ на вярата, котката — това, камилската птица — онова, бодилът — друго нещо.

Мислещият всред дивите северни скали Райсборг, бленуващият над своя работен стол Яков Бьоме и всички мистици говорят за тоя закон в своите загадъчни творения.

Съвършено самостоятелно изхождайки из него и вървящ из тъмните пътеки на схоластическата мистика, Сведенборг е дошъл до мисълта, която религиозната философия на Индия поставя в основите на своите учения, — именно, че формата е проява на известна духовна цел.

В „Аркана“ той обяснява по тоя начин хармонията, която съществува между тях:

„Всичките неща на небето и земята са представители на известни вложени в тях цели, защото те са одухотворени от диханието на Бога, което преминава през небето и облъхва земята“.

Прочее, духовните области напълно отговарят на материалните.

Wsem.Letopis_god.1_100.jpg?fbclid=IwAR0s

Емануел Сведенборг, шведски философ-мистик.

 

Потопения в себе си мистик лесно може да издири в мъглите на отвъд световете помислите на Вечната Воля и да екове в строги символи сменящите се с неуловима бързина явления на природата.

И тогава всичко ще се превърне за него в един грандиозен символичен акорд, който ще го облее с мистичното вино и ще го понесе в сферите на божественото опиянение.

____________________________________________________________

1) Велик шведски мистик и ясновидец, роден в 1688 г. В следващата книжка на списанието ще поместим за него обстойната статия от Битрайс Ирскайн: „Сведенборг като мистик“.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

II.

Поглед върху характера и мирогледа на Фауст

Вселената винаги е била загадка. Туй, що ние с очите си виждаме тъй ясно, се намира в непроницаема тъмнина. Сегашната действителност никой не може да знае, а миналата и бъдещата още по-малко.

Но геният не може да се помири с това. И се стреми той, едновременно могъщ и немогъщ, едновременно велик и невелик, да открие това, което е известно само на Брама.

Един от тези гении е Фауст. Той знае много: изучил е всички земни науки, но те не могат да го задоволят. Истински див гений, истински Sturm und Dranger, — той иска да върви напред с помощта на своята божествена частица — своя разум, да узнае всичко. Да узнае началото на началата, края на краищата.

Той е разочарован от науката. Тя не може да му даде нищо от онова, което той иска. Остава му само едно — магията.

За вникване в най-съкровените тайни на природата, за владане на стихиите, за господстване на ония невидими същества, които с нещо без ние да знам, трябва да се знаят ония тайни на кабалистиката, ония ключове, които с достъпни само на вълшебника. Той е вълшебник, маг, от първа величина. Парцелиус и Нострдамус с неговите учители.

Жаждата за знание е това, което води Фауст от едно към друго.

Той не се колебае никога: не се бои ни от Бога, ни от дявола. Той е велик и силен: съзнава, че е образ и подобие на Бога, че има свободна воля, че действително е нещо.

Фауст е пантеист. Неговият Бог е природата, вселената, великия macrocosmos. Какви чувства изпитва пред знака на тоя необладаем Бог — каква величава гледка представлява той за него! Как ясно съзнава в тоя момент безсилието на своя разум — своята нищожност!

Да! Това „едно“ на Спиноза, „безброй“ на Лайбниц е неговия праха, червей, който не е нищо повече от себе си, който е равен само на онова, което може да постигне.

След свиждането си с господаря на бурите и ураганите, на моретата и планините; след разговора си с Вагнер, този червей на сухата наука, който му разваля най-чудните видения, Фауст иска да умре. Но той чува песента на малките ангелчета и тя го възпира. От сърцето на Фауст не са изчезнали съвсем религиозните чувства; част от християнството е още затворено там. Той снима от устните си стъкленичката.

Мирогледът на Фауст върху научното знание най-ясно изпъква в разговорите му с Вагнер. Той не е задоволен от науката. Според него, тя може да задоволи само хора, като неговия ограничен другар, които, като се врат из прашните книги, мъчат се да съградят нещо, твърде малко, върху това що знаят. Но той цени Вагнеровци, защото много добре съзнава, че без тях не би могъл да съществува сам. Те знаят само едната страна. Другата страна— това е прякото съзерцание на природата, великата безпределна природа, вглъбяването в нея със своя чист разум и достигане всичко с него. Фауст е метафизик.

„В начало бе деянието“, тъй превежда тоя метафизик началните думи на Св. Писание; този, който не цени словото, който не вярва в творческата сила на разума, който се съмнява в значението на силата.

„В начало бе деянието“. Даже Бюхнер и Хекел биха се съгласили с това, а старият Лукреций би ръкопляскал. Тук метафизикът Фауст говори като естественик.

Мефистофел се явява. Договорът е сключен. Фауст никога не се колебае; това най ясно се вижда тук. Той си предава душата на дявола, от тоя момент, в който се почувства щастлив. Дяволът му иска подпис. Фауст е отвратен. Дребнавостта той тъй презира и е толкова далеч от нея.

Тръгва след Мефистофел, имайки едно титанско желание: да преживее всичките скърби и радости на човешкия род. Това иска той: вълшебникът, дивият гений, човекът на бурите и напора.

Трагедията „Гретхен“ оставям на страна. Човекът Фауст не ме интересува.

Дриел и малките елфи излекуват Фауст. Той постъпва на служба при императора. Влюбва се в Елена и я завладява. Извършва още много работи с помощта на Мефистофел.

На брега на бучещия океан стои старец. Той ограничава пределите на морето и превръща пустините в градини, блатливите местности в зелени поля. Той е Фауст- но не Фауст вълшебника, не доктор Фауст; но все пак Фауст, отец Фауст, мистикът.

И мистицизмът води към откриването на битието, но по противоположен път на магията. До като вълшебникът се стреми да господства над природата, да заповядва на стихиите и чрез устата на духовете да узнае, всемирната тайна - мистикът се вдълбочава в себе си, изследва глъбините на своята душа, вътрешното откровение ще му посочи Бога, вдъхновеното състояние ще го приближи до него.

Представителките на четирите могъщи Кабир не могат да напакостят с нищо на Фауст. Грижата го ослепява, но това не нарушава неговия вътрешен покой. Никой не може да унищожи неговото духовно зрение. В последните минути - в миговете на щастието, той изказва такива мисли, каквито би могъл да изкаже само великият Сведенборг.

Отец Фауст е ученик на Плотин. За него всичко изтича от извора на доброто: в доброто се крие всичко, що се крие в Бога.

Фауст умира. Мефистофел не може да завладее неговата душа. Тя отива при Бога.

Фауст вълшебникът е дете на Sturm und Dranger: епохата на бурните гении и на с нищо не възпираните стремежи. Той е буен, неколебаещ се, горд, непреклонен пред нищо. Фауст мистикът, Фауст на стария Гьоте, по много неща се отличава от тоя див гений.

Фауст, вълшебникът и мистикът, вечно ще живее. Вълшебници и мистици е имало, има и ще има до тогава, до като настъпи последния час на всичко, до като етерът отново се размъти, до като се събуди Брама и се чуе неговия зловещ презрителен смях.

Силвен ХО.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

„Лудостта и мистицизмът“. Съвременните хора, роби на материализма, отричат не само реалната сила и значение на мистицизма, но не се спират даже пред нелепостта, да третират истинските мистици и ясновидци като умопобъркани и маниаци. За да се хвърли светлина по тоя капитален въпрос, като се разграничи ясно, как се проявява и до къде стига силата на мистика, която има само инцидентна връзка с интелекта, и откъде почва ненормалността, г. Станли Редгров е публикувал в английското списание The Occult Review една статия под горното заглавие, която ще поместим в списанието. По съдържанието на тая статия има и възражения от английски мистици.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Д-р Рудолф Шайнер.

Възпитанието на детето в светлината на

окултизма

(Продължение от кн. IV и край)

От голяма важност е да се обърне внимание през тази възраст и на следното: физическото тяло само си изработва мерило за това, що му е полезно и що — не. Изобщо казано, здравото физическо тяло желае това, което му е полезно. Относно физическото тяло трябва да следим, към какво е насочено естественото влечение и желание на детето, кои предмети му доставят радост, удоволствие. Удоволствието и радостта са силите, които способстват за правилното оформяване на физическите органи.

Голяма е грешката и отговорността, ако поставим детето посред неблагоприятни физически условия. Подобна грешка може да стане особено относно храненето. Ако му даваме неподходящи храни, то може съвсем да изгуби здравия си хранителен инстинкт. А ако му даваме подходяща храна, този инстинкт се запазва до такава степен у него, че то ще иска — даже и до чашата вода — само това, що му е полезно при дадените обстоятелства, и ще отказва всичко, което ще му повреди. Когато окултизмът бъде призован да ръководи възпитателното изкуство, той ще бъде в състояние да даде драгоценни упътвания за влиянието на разните храни и напитки, защото окултизмът не е гола теория, но действително познание на живота,

Към силите, които дават форма на физическите органи, принадлежи и радостта от околната среда: веселите лица на възпитателите и преди всичко искрената, нелицемерна любов. Любовта, която, като слънчевите лъчи, прониква атмосферата около детето, играе такава роля за правилното оформяване на физическите органи, каквато играе топлината на квачката за развитието на яйцето.

Ако атмосферата около детето е проникната от любов и ако, освен това, детето има добри примери за подражание, можем да кажем, че то се намира в подходяща среда. Затова строго трябва да се следи, щото в присъствие на детето да не се върши нищо, което то не бива да подражава. Около него не трябва да се върши нещо, за което ще трябва да му кажем: „Това не бива да вършиш“. До каква степен е склонно детето към подражание, се вижда, като наблюдаваме, как то се старае да рисува буквите, преди още да ги разбира. Даже добре е, ако детето по-рано рисува буквите и след това узнае смисъла им; защото подражателността принадлежи към периода на развитието на физическото тяло, когато пък смисълът на явленията говори на етерното тяло. А на последното трябва да се въздейства чак след зъбната смяна, когато то се освобождава от заобикалящата го етерна обвивка.

През периода на физическото развитие усвояването на правилен говор трябва да се основава на подражанието. Детето, като слуша, лесно може да се научи да говори, а правилата и изкуственото обучение са безцелни в тая възраст.

Особено важно е в ранното детство, щото детските песни да произвеждат на сетивата колкото се може по хубаво ритмично впечатление. В този случай не е важен толкоз смисълът на песните, колкото красотата на напева. Колкото по-оживяващо действа нещо на окото или ухото, толкоз по-добре. Не трябва да намаляваме значението и на хората. Ритмичните движения под звуковете на музиката действат благотворно за развитието на физическите органи.

Със смяната на зъбите етерното тяло отхвърля етерната обвивка и от този момент става достъпно на възпитателното влияние на външния свят. Възпитателят е длъжен да знае, кои външни фактори могат да въздействат върху етерното тяло. Под „видоизменение и развитие на етерното тяло“ трябва да разбираме видоизменение и развитие на навиците, съвестта, характера, паметта и темперамента. На етерното тяло трябва да въздействаме с образи, примери, със съзнателно насочване на фантазията. Както до седмата година трябва да даваме на детето физически примери за подражание, тъй през периода от смяната на зъбите до половата зрелост трябва да поставяме в детската околност всичко, което с вътрешния си смисъл и достойнство може да му служи за добър пътеводител. Най-уместно е през този период да се действа на детето с подходящи образи и символи. Силите на етерното тяло се развиват, когато ние насочваме детската фантазия да разгадава живите образи и притчи, чрез което детето да добие ръководни начала в живота. Не отвлечени понятия действат подходящо на развиващото се етерно тяло, но нагледното; и при това не физически-нагледното, а духовно-нагледното 1).

Духовно-нагледното ето най-вярното възпитателно средство в тази възраст. Именно затова, по важно от всичко друго през тази възраст е, детето да бъде заобиколено от такива възпитатели, които с своите качества да събуждат в него желаемите умствени и нравствени сили. Както през първите детски години вълшебни възпитателни средства са подражанието и примерът, тъй сега такива са послушността и авторитетът. Естествен, непринуден авторитет трябва да притежава духовно-нагледното, по което детето изработва своята съвест, наклонности, навици, темперамент и с чиито очи то ще гледа на околните явления. Прекрасните думи на поета: „Всеки трябва да си избере своя герой и по неговите стъпки да си отвори път към Олимп“, имат най-голямо значение именно за тази възраст. Чувствата на уважение и благоговение са силите, чрез които етерното тяло се развива по правилен начин. И комуто не се е случвало да изпитва в тази възраст към некое лице безгранично уважение, за него всичкият му по-нататъшен вътрешен живот ще се укаже несравнено по-беден, по-оскъден. Дето няма чувство на безгранично уважение и благоговение, там заглъхват живите сили на етерното тяло. Да си представим, какво влияние ще укаже върху детската душа следното: на едно осемгодишно момче се разправя за особено високите, необикновени качества на некое лице. Всичко, което слуша детето за това лице, му внушава свещен трепет. И ето, иде денят, когато детето за пръв път ще види човека, който е пленил въображението му. Благоговеен трепет го обзема, когато улавя дръжката на вратата, зад която се намира това лице. Прекрасните чувства, преживени в такава минута, си запазват влиянието за през целия живот; те са едни от трайните придобивки в живота. И щастлив е този, който не само в тържествените минути на живота, но всекидневно вижда в лицето на своите учители и възпитатели естествен авторитет. Към тези живи авторитети трябва да присъединим историческите. Великите исторически образи, разказите за героически мъже и жени могат да развият много по-добре съвестта, отколкото отвлечени нравствени правила, влиянието на които става голямо, само когато с достигането на половата зрелост астралното тяло се освобождава от своята астрална предпазителна обвивка. Извънредно важно е, щото изучването на историята да става именно с оглед на тази цел. Преди

зъбната смяна приказките и разказите, които разказваме на децата, трябва да извикват у тях удоволствие, радост, весело настроение. В следния период трябва да се стремим, щото изобразяваните картини из живота да извикват в душата им още и желание да постъпват по същия начин. Освен това не бива да забравяме, че много лоши навици могат да се изкоренят, ако своевременно ги изобразяваме в отблъскващи образи. Много малко помагат увещанията против лошите наклонности и навици. А съвсем друго нещо е да действаме на юношеската фантазия с живия портрет на един човек, който имал този или онзи лош навик или наклонност, като покажем на детето, към какъв край дошъл този човек поради този си лош навик. Никога не трябва да изпущаме из пред вид, че отвлечените представи не действат на развиващото се етерно тяло, но нагледните, пълни с жизненост картини и образи. Това, което казахме напоследък, трябва да се върши с голям такт, за да не се получат резултати, обратни на очакваните. При разказването от голяма важност е начинът на разказването. Не трябва да считаме за равнозначещи устния разказ и четенето. Второто не може да замени първото.

Картинните представи имат за периода от смяната на зъбите до половата зрелост и друго едно значение. Необходимо е, юношата през този период да възприеме тайните на природата и законите на живота не чрез отвлечени понятия, а във вид на символи. Духовните съотношения трябва да му се представят в такива символи, че закономерността в света по-скоро да се отгатва и чувства зад тези символи, Отколкото да се схваща с помощта на отвлечени понятия. „Всичко преходно е само символ“ —: това трябва да бъде ръководната нишка на възпитанието през тази възраст. Много е важно човек да възприеме тайните на битието в символи, преди да ги изучи като отвлечени природни закони. Един пример ще обясни казаното. Да кажем, че искаме да говорим на детето за безсмъртието на душата и за нейното излизане от тялото. По този въпрос трябва да говорим на детето само символично, като напр., сравним душата с пеперудата, която излиза из пашкула. Както пеперудата изхвръква из пашкула, тъй душата се освобождава от тялото след смъртта. Нито един човек не може да проникне в истинската същност на отвлечените понятия, ако по-рано не ги е възприел в подобни образи. Чрез такива символи се действа не само на ума, но и на чувствата, на цялата душа. Човек, преминал през детинството си този път, в съвсем друго настроение ще се занимае с тези въпроси, когато по-късно те му се съобщават като отвлечени понятия. Даже вредно е, ако човек през детинството си не е възприе.т тайните на битието с чувство, преди да ги изучи с разсъдъка си. Необходимо е възпитателят да знае символизации за всички природни закони и мирови тайни.

От казаното се вижда, колко плодотворен се явява окултизмът в практическия живот. Ако некой заеме своите символи от един материалистичен мироглед и с тях почне да занимава децата, тези символи ще произведат малко впечатление върху последните. Те ще бъдат символи пресилени, измислени, принудени.

Символите, в които не вярва говорителят като в жива действителност, не действат убедително на слушателя. Когато некой говори в образи, на слушателя действа не само това, което той слуша, но още и друго: една духовна струя отива от говорителя към слушателя. Ако говорителят сам не е проникнат от гореща в своя символ, той няма да произведе никакво впечатление на слушателя си. За да могат думите на говорителя да подействат, той трябва да вярва в своите символи като в действителност. А това може само този, който е запознат с окултизма и от там е почерпил своите символи. Истинският окултист без пресилване ще приеме горния символ за излизането на душата от тялото, защото за него това е истина. За него излизането на пеперудата из пашкула наистина представлява на по-низка степен на битието същия процес, който на по-висока степен се повтаря като излизане на душата от тялото. Той е изпълнен със силна вяра в този символ, и тази силна вяра се предава във вид на тайнствени струи от говорителя на слушателя и действа убедително. В този случай истински живот се прелива от възпитателя към възпитаника и обратно. Но за да постигне такова въздействие, възпитателят трябва да черпи из окултен източник. Думите му, — и всичко, което изхожда от него, — трябва да бъде проникнато от чувството, топлината и светлината на истинското духовно настроение. Тогаз ще се открият велики и светли перспективи за цялото възпитателно дело. Ако педагогиката почне да черпи от жизнения източник на окултизма, тя ще се оживотвори. Ще престане тогаз ходенето чрез напипване, което е съществувало и съществува в тази област.

Душевната способност, на която трябва да се обърне особено внимание през този период, е паметта. Развитието на паметта е свързано с оформяването на етерното тяло. А тъй като това оформяване става в периода между зъбната смяна и половата зрелост, то именно през този период трябва да се въздейства съзнателно от вън за развитието на паметта. Паметта винаги ще бъде слаба, ако се пропусне нужното през този период. Пропуснатото през този период не може по-после да се навакса.

Материалистичният възглед може да направи много грешки в това отношение. Основаната на него възпитателна система лесно дохождало предразсъдъка, че не трябва да се усвоява нищо само по памет. Тя неуморно се бори против простата тренировка на паметта и измисля най-хитроумни методи, за да не усвоява детето по памет това, което още не може да разбере. И какво е това „разбиране“, за което говорят? Материалистът е дълбоко убеден, че проникването в същността на нещата е възможно само с помощта на отвлечени понятия. Той мъчно би се убедил, че за разбиране на явленията има нужда и от другите душевни сили поне толкова, колкото и от ума. Изразът, че можем да разбираме със сърцето, чувството и душата си, както разбираме с ума си, не е прост фигуративен израз. Понятието е само едно от средствата за разбиране на околния свят. Само материалистът го счита за единствено средство. Обаче, не са малко и такива хора, които не считат себе си за материалисти, но при все това не признават друг познавателен способ, освен умственият. Такива хора считат своя мироглед, може би, за идеалистичен или даже за духовен. Но тяхното схващане е материалистично, защото умът е оръдие на душата за разбиране на материалните неща.

Умственият способ не е единственият и най-дълбокият за разбиране на нещата. Ще приведем едно место из гореспоменатата чудесна книга по възпитанието от Жан Пол Рихтер. Това съчинение съдържа златни мисли по възпитанието и заслужва много по-големо внимание, отколкото му се отдава. Това место гласи: „Не се страхувайте от неразбирането даже на цели изречения; изражението на лицето ви, вашата интонация и желанието на ученика да разбере осветляват едната половина на казаното, а с помощта на тази половина с време ще се осветли и другата. Интонацията съставлява за децата, както за китайците и светските хора, половина език. Не забравяйте, че децата първоначално се научват да разбират майчиния си език и чак след това да говорят на него, също както ние, възрастните, гръцки или друг некой език. Трябва да имаме упование на времето и на връзката между нещата; те ще помогнат на детето да се ориентира. Петгодишното дете разбира думите „но“, „макар“, „обаче“, „разбира се“, обаче, опитайте се да ги обясните и то не на детето, а на баща му! В едничката дума „макар“ се съдържа цяла философия. Ако говорът на осемгодишното дете добре се разбира от тригодишното, защо лък възрастният да понижи своя език до неговото бърборене? С детето трябва да се говори винаги, като че то е с няколко години по-възрастно (та нали и с нас говорят в книгите гениите, които са ни изпреварили с няколко века?). С едно годишното дете говори, като че е двугодишно, с последното говори, като че то е шестгодишно, тъй като различията в развитието се намаляват обратно пропорционално на годините. Възпитателят, който изобщо премного е наклонен да припише всичкия учеников успех на учителите, не трябва да забравя, че детето носи в себе си вече готов и изучен половината от своя духовен мир, именно нравствените и метафизичните представи, и затова езикът, който си служи с материални средства, не може да даде духовното, а само да го осветли. При разговор с децата, трябва да имаме радостно настроение и точност; в това отношение можем да вземем пример от самите тях. Както ние ги учим чрез езика, така и ние самите можем да учим езика чрез тях: те често смело и съвсем правилно изковават нови думи; ето какви нови думи, например, са чувани от три и четири годишни деца: струнар, чашар (онзи, който приготвя струни, чаши), варилник и пр. “

Наистина, в тази извадка от горното съчинение се говори за способността на детето да разбира преди да е узрял разсъдъкът — в областта на езика, а не в областта, за която беше дума по-горе. Обаче, всичко, казано от Жан Пол Рихтер за езиковата област, важи и за интересуващия ни въпрос. Детето възприема езиковия строеж без да има нужда от езиковните отвлъчени закони. По същия начин то трябва, за да развие паметта си, да учи неща, чието разсъдъчно разбиране ще се остави за по-после. Нещо по-вече: даже по-добре ще се разбере по-после това, което в тази възраст е усвоено само памет, също както най-лесно можеш да усвоиш правилата на онзи език, на който можеш вече да говориш.Предубеждението за вредата от заучването на памет е един материалистичен предразсъдък. Напр., на детето трябва да се покажат неколко примери за най-необходимите правила на умножението (за което не е нужна никаква сметачна машина, а най-добре е да се използват пръстите), и след това то здраво трябва да заучи таблицата на умножението на памет, Постъпвайки така, ние ще действаме съобразно детската природа. Наопаки, ние ще сгрешим спрямо последната, ако през времето, когато трябва да се развива паметта, ние прекалено напрягаме ума на детето.

Умът е душевна сила, която се ражда само с половата зрелост. До настъпването на този момент, не трябва да й въздействаме от вън. До този момент детето трябва да усвоява на памет съкровищата, над които е мислило човечеството, и чак след това ще настъпи времето да схване с ума си това, което предварително е запечатало в паметта си Значи, не трябва да се пристъпва направо към умствени операции. Човек трябва да се помъчи да разбере нещата, които вече знае, т. е., които е усвоил с паметта си, тъй както детето заучава на памет говоримия език, без да знае още правилата. Казаното трябва да се разбира в най-широк смисъл на думата. По-рано простото запомняне на исторически събития, а след това вече съзнателното им обличане в понятия; по-рано добро заучаване на памет на географски факти, и чак след това разбиране на техните взаимоотношения и т. н. Образуването на понятия трябва да се извърши над богатствата, натрупани вече в паметта. Колкото по-вече знания притежава детето в паметта си, преди да пристъпи към образуване на понятия,толкоз по-добре... Не ще и дума, че казаното важи само за възрастта, за която говорим, а не и за по-нататък. Ако некой е закъснял в придобиване на знания и се учи в зрелите си години, тогаз, разбира се, обратният път ще бъде правилен и желателен, макар и тук много да зависи от душевните качества на учащия се В детския период, за който е думата, не трябва да изсушаваме духа с препълването му с отвлечени понятия.

Също и прекаленото нагледно обучение, основано само на чисто физическата нагледност, е плод на материалистичния мироглед. Всяко нагледно обучение в тази възраст трябва да бъде одухотворено. Напр., не трябва да се задоволяваме само да покажем на детето растението, семето, цвета. Всичко трябва да служи за символ на духовното. Се.мето не представлява от себе си само това, което виждаме с очите си. В него невидимо се крие цялото бъдещо растение. Детето трябва живо да схване с чувството си, с фантазията си, с душата си обстоятелството, че има пред себе си много по-вече, отколкото това, което вижда със сетивата си. У него трябва да се събуди предчувствие за тайните на природата. И да не мислим, че с това ще пострада сетивното възприемане. Напротив, ако се ограничим само със сетивната нагледност, никога няма да узнаем истинското съдържание на нещата.

Всяко нещо се състои от дух и материя, и наблюдението няма да стане по-малко грижливо, ако бъдат приведени в действие всички душевни сили, а не само физическите сетива. Ако хората можеха да виждат, както виждат това окултистите, колко много неща заглъхват и изсъхват в душата и тялото поради изключително външното, физическото нагледно обучение, то т не биха настоявали толкоз много за него. Каква полза (в висшия смисъл на думата) за детето, ако му покажем всевъзможни минерали, растения, животни, физически опити и в също то време не си послужим с тях като с физически символи за събуждане у него предчувствие за духовните тайни?

Материалистът не би могъл, разбира се, да работи в този дух, който ние посочваме. За окултиста това е съвършено понятно. За окултиста е ясно, че едно действително практично възпитателно изкуство никога не може да се получи от материалистичния мироглед. Колкото практичен и да счита себе си материализмът, толкоз непрактичен е той в същност, когато въпросът се касае до разбиране на живота във всичката му пълнота. Пред лицето на истинската действителност материализмът е фантастичен, макар материалистът да счита за фантастични окултните истини. Без съмнение, ще има да се побеждават некои препятствия, преди да проникнат в педагогиката почерпените из самия живот принципи на окултизма. Това е нещо естествено. Окултните истини днес още за мнозина изглеждат странни. При все това, веднъж като е истинска основата им, те ще проникнат в културата.

Само когато възпитателят ясно съзнава, кога какви възпитателни похвати могат да действат на детето, ще притежава нужния такт да прилага във всеки даден случай подходящото средство. Тъй напр., трябва да знаем, как да се отнасяме към отделните душевни сили : ум, чувство и воля, че да може тяхното развитие да въздейства върху етерното тяло, когато последното в периода между зъбната смяна и половата зрелост под влияния от вън се усъвършенства.

Основа за развитието на здрава, силна воля се полага през първите 7 години с правилното прилагане на възпитателните принципи които важат за този период. Подобна една воля трябва да се опира преди всичко на добре развитите форми на физическото тяло. След смяната на зъбите развиващото се етерно тяло доставя на физическото силите, с чиято помощ последното укрепва и затвърдява формите си. Това, което най-силно влияе на етерното тяло, то укрепява най-силно и физическото. Най-силни импулси получава етерното тяло от тези усещания и представи, чрез които човек чувства и преживява своето отношение към вечните първооснови в света, т. е. от религиозните преживявания. Никога волята и характерът на човека няма да получат здрав потик за развитие, ако той в тази възраст не е преживял дълбоки религиозни импулси. В човешката воля ясно се изразява, как човек се чувства свързан с Цялото. Ако той не се чувства свързан чрез силни връзки с Божествено-Духовното, тогаз волята и характерът му си остават неустойчиви, колебливи.

Мирът на чувствата се развива правилно, ако се подхранва изобилно със споменатите по-горе символи и притчи, особено чрез образите на благородни и бележити човешки характери, извлечени от историята и други източници. Вглъбяването в тайните и красотите на природата също тъй е важно за развитието на чувствата. Особено важно в това отношение е развитието на естетичното чувство и естетичния вкус. Музиката ще даде на етерното тяло онзи ритъм, който ще го направи способен да чувства скрития във всички неща ритъм. От юношата се изплъзват много неща през по-нататъшния му живот, ако през тая възраст (до половата зрелост) не се положат старания за развитието на музикалното му чувство. Цели области от живота на света остават съвсем скрити от този, който е лишен от музикалното чувство. Но и другите изкуства не трябва да се пренебрегват. В възпитателния план не трябва да липсва и събуждане на вкус към архитектурните стилни форми, към пластичните образи, към красотата на линиите и рисунките, към хармонията на боите. При не благоприятни условия този план ще трябва да се приложи в по-опростен вид, но все пак няма да има право този възпитател, който казва, че при неблагоприятни условия не е възможно да се направи нищо в това направление. С най-прости средства може да се постигне много нещо, ако възпитателят разбира от работата си. Любов към живота, жизнерадост, настойчивост в почнатата работа, — всичко това дохожда от правилното развитие на вкуса към хубавото, художественото. И колко ще се облагородят и украсят отношенията на хората един към друг чрез естетичната култура! Видехме, че нравственото чувство също се култивира през този период чрез идеални авторитети и други средства. Това чувство се укрепява още по-здраво, когато чрез развития естетичен вкус доброто се възприема като красиво, а лошото като грозно.

Умът, т. е. чистата мислителна способност, оперирането с отвлечени понятия, трябва да се остави съвсем на страна през тази възраст (до половата зрелост). Той трябва да зрее от само себе си в периода, когато душата възприема в символи и живи образи живота и природните тайни. Покрай другите душевни преживявания в периода между седмата година и половата зрелост постепенно ще крепне и мислителната способност. И тя така ще се укрепи, че след половата зрелост човек ще стане способен да си образува напълно самостоятелно свое мнение по житейските и научни въпроси. И колкото по-малко сме работили до този момент направо за развитието на мислителната способност и колкото по-вече сме вършили това само посредством развитието на другите душевни способности, толкоз по-добри последици ще има това за целия по-нататъшен живот на дадено лице.

Окултната наука дава здрава основа не само за духовната страна на възпитанието, но и за физическата. Да вземем за пример гимнастическите упражнения и детските игри. Както любовта и радостта трябва да проникват околната атмосфера на детето през първите му години, тъй след зъбната смяна развиващото се етерно тяло трябва да чувства при физическите упражнения своя растеж и нарастващата сила. Гимнастичните упражнения трябва да стават тъй, че при всяко движение, при всека крачка, вътре в детето да се буди чувството: „Моята сила расте“. И това чувство трябва да завладее душата, трябва да я изпълни със здраво, радостно чувство на благоденствие. За произвеждане на такива гимнастични упражнения не стигат само точни анатомични и физиологични познания за човешкото тяло. Тук е необходимо интимното разбиране, интуитивно-чувственото познаване на взаимодействието, което съществува между определени положения в движенията на човешкото тяло и чувството на приятност и задоволство. Ръководителят на гимнастичните упражнения трябва от лично преживяване да знае, при какви положения на тялото човек се изпълва с приятно чувство на сила, и при какви положения той чувства загуба на сили и т. н. За ръководене на физическите упражнения в тоя дух възпитателят трябва да притежава качества и знания, които може да му даде само окултизмът. Не е нужно за целта преглеждане в духовния мир; нужно е само желание да приложим в живота това, което произтича от окултизма. Ако в такива практически области, каквато е педагогиката, се приложат окултните истини, тогаз скоро ще престанат ненужните възражения, че тези истини трябва първо да се докажат. Който ги прилага вярно, нему самият живот ще потвърди истинността им много по-добре, отколкото всякакви теории и логически основания, защото духовните истини най-добре се познавате по плодовете си.

С достигането на половата зрелост се ражда астралното тяло. С освобождението на последното е настъпило времето за работа с отвлечени идеи, умствена дейност, свободни умозаключения. Ние вече споменахме, че до този момент тези душевни способности трябва да се развият без пряко външно въздействие върху тях от страна на възпитателя, а само косвено, както в майчината утроба се развиват очите и уши те без прякото влияние на светлината и звука. С достигане на половата зрелост настъпва времето, когато човек е вече узрял сам да разсъждава върху наученото по-рано. Нищо няма по-вредно от преждевременното развитие на разсъдъчната способност. Човек може да разсъждава, само когато предварително е приготвен материалът за разсъждаване и сравнение; в противен случай ще се получат съждения, лишени от твърда основа. Всички едностранчивости, които срещаме в живота, всички кухи „убеждения“, основани само на 1—2 трошици от знание, въз основа на които лекомислено се разсъждава върху вековни преживявания на човечеството — всичко това произлиза от такава грешка във възпитанието. Преди човек да назрее за самостоятелна мисъл, трябва да се научи да уважава това, което са мислили другите. Не може да има здраво мислене, ако преди това детето не е чувствало истината, въз основа на вярата в несъмнени авторитети. Ако това се прилагаше във възпитанието, нямаше да срещаме следното обикновено явление: младежи преждевременно да се мислят за достатъчно назрели за самостоятелно мислене, и със самото това да пречат на великата житейска опитност, всестранно и свободно да съдейства за тяхното развитие. Защото трябва да се знае, че всяко човешко съждение, което не е построено върху твърдата основа на душевния опит, представлява от себе си камък, поставен на житейския път на човека, а веднъж съждението образувано, човек остава под неговото влияние и не възприема вече околните явления тъй ясно и вярно, както би ги възприемал, ако не беше образувал преждевременното съждение. У детето трябва да живее настроението, че по-рано трябва да учи и . после да вземе становище. Ние трябва да образуваме съждения за околните явления, чак след проявата на всички душевни сили. В началото ролята на ума трябва да бъде само посредническа. Той трябва да служи само за възприемане на ваденото и прочувстваното, тъй както те са дадени, без да се стреми да ги подчини на своето незряло съждение, на своето незряло становище по въпроса. Детето през тази възраст (до половата зрелост) най-добре е да не се запознава с разните теории; през тази възраст най-голямо внимание трябва да се обърне на тона, щото животът да му въздейства във всичката си пълнота и колкото се може по-пълно то да възприеме околните явления. Разбира се, можем да запознаем детето с това, което хората са мислили по този или онзи въпрос, но трябва да го предпазим от затварянето на мисълта му в тесния кръг на едни определени убеждения. То трябва да умее да изслушва най-разнообразни мнения, без да се привързва към никоя от страните. За правилното прилагане на тази възпитателна система се изисква голям такт от страна на учителите и възпитателите. Обаче, мирогледът на окултизма е в състояние да даде такъв такт.

Ние можахме да зачекнем тук само някой педагогически въпроси от гледището на окултизма. Нашата задача беше да посочим на неговата културна мисия в областта на възпитанието. За да стане възможно изпълнението на тази негова мисия, трябва разпространение на окултизма във все по-широки кръгове. А за да бъде възможно последното, необходими са две условия: - Обществото трябва да се освободи от предразсъдъците относно окултизма. Този, който се отдаде на изучаването му, ще се убеди, че той съвсем не е фантастичен, както мнозина още мислят. С тези думи не упрекваме никого, защото такова едно отнасяне към окултизма е напълно естествено при съвременните условия на образованието. Болшинството при съвременното материалистично образование трябва да счита окултистът за фантазьор и мечтател. При повърхностно разглеждане на въпроса друго заключение не е и възможно, тъй като на пръв поглед изглежда като да съществува най-голямо противоречие между духовната наука, от една страна, и всичко това, което съвременната култура счита като основа на един добър мироглед — от друга. Само при по-дълбоко изследване се открива, че съвременните въззрения изпадат в неизбежни противоречия, ако не вземат за основа окултизма. Даже нещо по-вече: при такова по-дълбоко изследване се открива, как съвременните въззрения, доведени до крайните си логически заключения, сами водят към окултизма. - Необходимо е правилно да се развива и самата духовна наука. Само когато навсякъде духовните общества се проникнато от ясното съзнание, че всичкият смисъл на духовната наука не е в голото теоретизиране, а в най-широкото прилагане на ученията й във всички области на живота, само тогаз ще станат достъпни за духовна работа разните области на живота. Иначе, на духовната наука (окултизмът, теософията и пр.) ще продължават да гледат като на религиозно сектантство на едни странни мечтатели. Само полезната, приложима в живота, работа на духовно-културните дейци може да докара широко разпространение на окултното учение.

Прев. от немски: Б. Боев.

________________________________

1) За да поясня, какво разбира авторът под израза духовно-нагледно, ще дам неколко примери: 1) детето ще се развива правилно, само като вижда в учителя и в другите лица, които го заобикалят, нагледно въплъщение на доброта, любов, търпение, безстрашие и пр.; 2) също такива нагледни образци на благородни душевни черти да му се разкриват, кога му се разправя за живота на възвишени характери в приказки или из историята; 3) под духовна нагледност се разбира още разкриване на дълбоките духовни истини във вид на живи притчи и символи; физическите предмети и явления, които се изучват, да послужат, за да събудим в него едно предчувствие за духовните тайни.

Бел. Прев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

АСКЕТИЗМЪТ

___________

Няколко приятелски съвети

от Н. S. Olcott1)

Няма по-разпространено заблуждение, помежду тия, които се стремят към висшето познание, от това да вярват, че могат да го достигнат чрез физически изтезания. Общоприета идея е, че физическите изтезания, въздържанието, набожността и продължителното четиво водят човека до прага на познанието, ако не и отвъд. Правилото на отшелниците от всички народи в първите векове на християнството е било да се уединяват в горите и пещерите. Днес още това се практикува от християнските монаси, мюсюлманските факири и индуските аскети. Изтезанията, които последните си налагат, надминават всичко това, което могат да си представят на Запад. Това е, което наричат Хата Йога, или Низшата Йога. Тия странни упражнения понякога са. ужасни и отвратителни. По традиция, от векове насам, тия мъчения са останали и днес същите — и също така безполезни.

Ето как са описани някои от тия „покаяния“.

„Глупави хора, като се стремят да се пречистят по различни методи на аскетизъм, като същевременно ги проповядват. Едни се въздържат от риба и месо, други от питиета. Трети пък се хранят с корени, плодове, мъх, трева, кравешки изпражнения, (един Чела2) от нашите първи индийски групи упражняваше това преди да стане теософ!!), с кисело мляко, сурово тесто и т. н. Неподвижни, седящи в постоянно мълчание със сгънати под тях крака, те се напъват да достигнат величието. Едни ядат веднъж в денонощието. Други през четири, пет, шест деня. Едни носят много дрехи, други ходят голи. Едни оставят косата, брадата и ноктите да растат на свобода и се обличат с кори, други носят разнообразни талисмани (следва списъка им) и чрез тия средства очакват да добият безсмъртие и се гордеят със своята святост. Има някои, напъвайки се да допълнят своето покаяние, вдишват пушек или огън, или фиксират слънцето, или пък се поставят между пет огъня (т. е. голи под палещото слънце с четири горящи огнища наоколо им), държейки се на един крак, или с едната ръка постоянно вдигната нагоре, или влачейки се на колене“. Всички те вървят по един вреден път. Те взимат фалшивото за истинско, нечистото за чисто. Четците ще си спомнят за срещата ми с един Хата Йоги, в мраморните скали при реката Нербуда, който 57 години непрекъснато е прекарал в самоизтезаване и който запита мен, американеца, недостоен да измие краката на един истински Раджа Иог как да контролира мисълта си. Аз казах, и на бедния човечец, както ще го кажа и на днешните четци. И ако последните желаят едно усилване, няма освен да прочетат наставленията на който и да е велик духовен учител, който човечеството някога е дало.

Wsem.Letopis_god.1_101.jpg?fbclid=IwAR0s

Покойният полковник Олкът, подпредседател на

теософското общество в Адиар (Индия).

Никой не може да си представи колко трудно предприятие е себезавладяването, усмиряването на влеченията и на страстите, освобождението на висшето аз, затворено в плътта, ако сам не го е изпитвал. Всички усилия от подобен род са една трогателна драма, която събужда симпатии в сърцата на ангелите. Този е смисъла на Христовите думи, че „в небето има повече радост за един грешник, който се разкайва, отколкото за 99 праведници, които нямат нужда от разкаяние“. И при това, колко горчива е жестокостта на света — света на скритите и уважавани грешници, на неразбулените лицемери — когато една бедна душа не успее да достигне върха на духовната планина по нямане достатъчна волева сила в критическия момент! Как тия добре маскирани лицемери осъждат победения, който е направил повече От много измежду тях, като се е борил храбро за да добие божествената награда! Как те се пъчат с тяхната предполагаема святост, също както някога фарисеите в Ерусалим, молитствувайки по улиците с висок глас, благодарейки Богу за това, че техните грехове са още скрити за света, осмивайки своите молитви и въздържания, за да заблудят другите и себе си!

„И дяволът се смееше, защото неговия любим грях е гордостта, която подражава на скромността“.

Шекспир постави следните думи в устата на един такъв човек: „Така аз забулвам своите скверности с всевъзможни откъслеци, задигнати от свещените писания, че изглеждам като светец, даже тогава, когато постъпвам най-дяволски“.

Христовото учение в своята основа ни показва, че докато сърцето и духът не са очистени, всички външни форми и обреди служат само за „белосване гробове“. Такова е било също и учението на неговия славен предшественик Буда, който подробно е описал и осъдил всички видове лицемерие, духовна гордост и заслепяване. Той е започнал своята подготовка към бъдещи борби с Мага3) под дървото Бодди, изучвайки и упражнявайки всички системи на Хата Йога и откривайки нищожността им като средство за спасение. Само чистотата на сърцето и духа допуска спасението. Тази е била неговата доктрина; такова също е и учението на Махабхарата (CXCIX), където четем : „Само тия високо издигнати души, които не грешат нито с думи, нито с дела или мисъл, са истински аскети, а не тия, които разрушават своето тяло чрез постове и показния. Този, който няма никакви нежни чувства към ближния си, не е без грях, даже ако тялото му е чисто. Неговото коравосърдечие е неприятелят на неговия аскетизъм“.

И освен това, аскетизмът не е едно просто въздържание от удоволствията на света. Този, който е чист и украсен с добродетели, който упражнява добродетелта през целия си живот, е един муни4), даже ако води светски живот.

Теософското общество е един вид бойно поле за духовни борци, които се стремят да победят себе си. Покрай други, там срещаме и една дълга верига самозвани Чела, паднали един върху други, като куп камъни. Някои от тях, които не се помиряват със своето положение и не се решават да признаят истинската причина за своето поведение, а и голямата самомнителност в моралната им сила, се обръщат против Ел. П. Бл.5) и по големи от нея.

Недавна, препрочитайки The Tath6), попаднах на една голяма нейна теософска статия, озаглавена „Теософските учители“, написана по повод смешното въставане против обществото на една истерична жена в Америка и на още една личност, които, като не са. могли да станат адепти, върнаха се „с окървавени крака и унижен дух“ към Христа! Като наранена лъвица тя се нахвърля върху им и ги обсипва със своето възмущение. Колко ясно определя тя това, което може да заведе кандидата до мъдреците, които са скрити и това, което още повече го отдалечава от тях. Тя пита всички тия, които са разочаровани/ „Изпълнихте ли вие всички ваши задължения? вие, които се стремите да отхвърлите упрека за вашето падане върху учителите — тия, които са въплъщение на милосърдието, на толерантността, на правдата и на всеобемлящата любов? Водихте ли вие животът, който трябваше да водите, изпълнихте ли задълженията, които поехте при влизането ви в обществото? Само тоя, който чувства в своята душа и в своята съвест, че никога не е грешил, даже веднъж, който никога не се е съмнявал в мъдростта на неговия учител, който никога в своето нетърпение за придобиване психически Сили не е търсил друг учител, който Никога не е пренебрегнал своите обязаности като теософ нито в действие, нито в мисъл, нека само той стане и протестира.

„Единадесет години откакто Теософското общество съществува (това е пипано през 1886 год.) аз не съм ви дела помежду седемдесет и двете Чела, редовно приети в послушничество и помежду стотиците външни кандидати повече от трима души, които не са още напълно пропаднали и само един, който е издържал пълен успех. А в цялото общество вън от Индия? Кой измежду тия хиляди води искания живот? Ще кажат някой, че са теософи и са присърце на учителите, защото са строги вегетарианци — слоновете и воловете са също вегетарианци — или защото са принудени да водят целомъдрен живот след една буйна младост от друг род? Дрехата не прави калугера, както и дългата коса и високото чело не правят изследвана на Божествената мъдрост“. И тя описва обществото така, както окото на ясновидеца го вижда: „злоба, злословие, липса на състрадание, критики, безспирна борба и цял хор от взаимни укори“.

Веднъж ми се направи едно строго мъмрене от един учител в Бомбай, защото се колебаех да приема в обществото един смел човек, който е бил преследван и даже затварян, под известен предлог, от суеверни християни. Показаха ми вътрешно целостта на моите колеги и ми обясниха, че въпреки изобилието на техните добри намерения, девет десети от тях са били скрити грешници, вследствие слабостта им в морално отношение. Това ми бе един урок за през целия живот и, след това, винаги се въздържах да съдя другарите си, повечето от които — нито по-слаби, нито по-съвършени от мен — като не можеха да прехвърлят планината, катереха се като мен, трудно, но упорито, към върха.

Преди много години — когато пристигнахме за пръв път в Бомбай — Ел. П. Бл. ми каза, че няколко учители бяха се събрали и прекарали пред тях едно течение от астрална светлина с психическото отражение на всички индуси, тогавашни членове на теософското общество. Тя ме помоли да отгатна, кой е бил най-блестящия образ. Аз веднага предложих тоя на един млад Парси от Бомбай, един много виден член тогава, предан и деятелен. Тя ми отговори смеейки се, че напротив тоя не беше никак блестящ и че най-лъчезарния морално е бил един беден, благовъзпитан Бенгали, който се бил отдал на пиене. И наистина, Парси по-късно ни напусна и ни прави една жива опозиция, когато Бенгали се поправи и сега е един благочестив аскет! Тя ми обясни тогава, че много порочни и чувствени привички влияят често на физическото аз, без да оставят трайни следи върху нашето вътрешно Аз. В такъв случай духовната природа е достатъчно силна, за да отхвърли след къса борба тия външни петна. Но, ако насърчаваме лошите привички и постоянстваме в тях, те стигат до там, че надминават противодействащата сила на душата и тогава човек напълно се покваря. Европейски, както и Индийски Tantrikas7), са проповядвали вредното учение, че кандидата за окултизма може да убие желанията, като Ги задоволява и изчерпва. Съвсем друго нещо е, да се отдаде човек доброволно на сладострастието, или на гордостта, или скъперничеството, или амбицията, или на омразата, или на гнева — всички еднакво вредни за душата, — отколкото да падне от време на време, без предумишленост и само поради показана слабост в критическия момент, в един или друг от тия грехове. Това може да се надживее и то доста лесно, ако се усилят моралните качества. Доброволното отдаване на страстите води неизбежно към духовно израждане и към дъното на пропастта.

Слушайте „Гласът на безмълвието „:

„Не вярвайте, че порокът може да бъде унищожен чрез удовлетворяване или насищане; това е лъжа, внушена от Мага. Хранейки порока, той расте и се усилва, както червея, който затлъстява, в сърцето на цвета“.

Още един спомен. Преди много време, в първите години от живота на обществото, един теософ си наложи целомъдрието и пожела да бъде приет за Чела. Дълго време се държа достойно, но накрай падна: плътта е била много силна. Тоя човек престана да взима живо участие в обществото през едно доста значително време — в същност няколко години — по-късно обаче, той събра всичките си сили и направи нов опит.

Каза му се, че петдесет несполуки не разбиват надеждата за сполука и че победата е възможна и на единадесетия час.

Четем в „Гласа на безмълвието“ следното насърчение:

„Готви се и бъди на щрек на време Ако си опитал и пропаднал, о смелий борецо, не губи мъжество; продължавай борбата и възвръщай се винаги към дълга си“.

Младият член на теософското общество се върна наново в борбата, сдържа победа и днес той е един от най-деятелните и уважавани членове на нашето общество.

Някой европейци са чели навярно в Махабхарата разказа за падането на могъществения Риши Висвамитра —победен от плътските страсти. Този адепт между адептите, този Маха Йоги8) е придобил през течение на векове аскетизъм такива ужасни психически сили, че сам Индра потрепери в своя небесен трон. Искайки да унижи Риши, Богът се отнесе до Менака, началница на небесните нимфи, за съвет. Прелестната Менака, както е било условено, се представя, пред Висвамитра в неговото убежище, въоръжена с всичките си прелъстителни чарове. Услужливия Марута. Бог на ветровете, ненадейно изпраща слаб ветрец, който отнеса булото й, и новата Принея излага своята чаровност пред изненадания поглед на Риши. Страстта, тъй дълго потушена по липса на изкушения, мигновено се събужда; той я повиква, присвоява я и едно момиче, прекрасната Сакунтала, бе плода на този съюз.

„Пазете се вие, които сте прави, да не паднете“, е казал Исус от Назарет.

Той каза и друго, което четецът трябва да пази в паметта си, като страж пред прага на съвестта: „Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото, с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят“.

Преведе от френски; М. К,

________________________________________________________________________________________________

1) Редакцията не споделя напълно някои от горните възгледи на покойния полкови. Олкът. Поместваме тази статия, само за да се знае мнението на теософите върху аскетизма. Въпросът заслужава по-дълбоко изследване.

2) Напреднал ученик в окултизма. Пр.

3) Мага е олицетворената съблазън, която действа чрез човешките пороци. Пр.

4) Муни — мъдрец. Пр.

5) Г-жа Блаватска.

6) Теософско списание. Пр.

7) Лъжеучители. Пр.

8) Велик Йоги. Пр.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

X. Станли Редгров.

Човешката аура1)

„Има една духовна сфера, която заобикаля всеки човек“ пише великият шведски мистик-философ Сведенборг, „както има една природна и телесна сфера“. „След смъртта“, пише същият . . . „стремежите на волята и мислите на ума се извличат от тук, от една духовна сфера, която се намира около всички лица и се чувства по разни начини, обаче в света, тази духовна сфера е погълната от материалното тяло и се обгръща от природната сфера, в сегашното състояние на човека“.

Wsem.Letopis_god.1_102.jpg?fbclid=IwAR0s

Аура на здрав човек или „на здравето, според Ледбитър.

На друго место същият писател пише: „Дадено ми е било да проникна, че има такава сфера около един ангел и един дух . . . дадено ми е също да я виждам под разнообразни проявления: понякога в небето като тънък светъл пламък, друг път в ада като голям огън, и по някога пак в небето като тънък бляскав, бял облак, а в ада във вид на гъст гръмотевичен облак. Той ни казва, че посредством тези сфери можем да знаем качеството на желанията и мислите на духа“.2)

Модерните ясновидци тоже потвърждават, че човек е заобиколен от аури или сфери, които изтичат от всека страна на съществото му и са видими за зрението на ясновидеца. И, според равнообразния им цвят, човешкото умствено и морално същество остава открито за всички, които могат да видят. Осветление по този предмет, от гледище на модерната „теософия“, ще намерите в книгата на С. У. Ледбитър: Видимия и невидимия човек (примери от разни типове хора, виждани чрез обученото ясновидство) 1902. Според Ледбитър, човек има пет тела, наречени респективно „причинно“, „умствено“, „астрално“, „етерно“ и „материално“, всяко от което притежава собствена аура. Аурите на трите по-висши тела (които са в и над физическото) са описани като отчасти цветни елипсоиди или продълговати сфери, които заобикалят тялото. „Етерният двойник“, според г.Ледбитър, се вижда от ясновидеца по следния начин: той е като една маса от слабо-светозарна виолетово-сива мъгла, която прониква в по-гъстата част на физическото тяло и се простира твърде малко навън от него3)“ Г. Ледбитър нарича тези чисто физически еманации (излъчвания) от човешкото физическо тяло „аура на здравето“. Той я описва като слаба, синкаво-бяла по цвят, а по форма се съобразява с контурата на тялото и се представлява на ивици (струи), когато човек е здрав. При заболяване, линиите се явяват ексцентрични и увиснали вместо да бъдат паралелни и перпендикулярни към тялото.4) За ла се види „етерния двойник“ и „аурата на здравето“ се изискват по-малко обучени ясновидски сили, отколкото за да се схванат споменатите вече по-висши аури. Голема част от хората до днес показваха, до някъде с право, скептицизъм към фактите на тъй наречените „ясновидци“. Но едно скорошно откритие на Д-р Килнер от Лондон поставя този предмет в нова светлина и ни дава възможност за изследвания. На пръв поглед може да се каже, че откритието на Д-р Килнер е всецяло в кръга на физическата и физиологическата област и няма пряко отношение към духовните сфери на Сведенборг или висшите аури на модерната „теософия“. Възможно е, обаче, закона на аналогията да ни позволи да извлечем заключения относно този висш кръг.

Wsem.Letopis_god.1_102.jpg?fbclid=IwAR0s

Аура на заболял човек, според Ледбитър.

В кратце, това, върху което Д-р Килнер настоява, е, че чрез едно просто манипулиране на очите на един наблюдател, аурата или атмосферата— наричайте я както искате — която заобикаля човешкото тяло, става видима. Необходимото манипулиране е просто фиксиране погледа за няколко минути върху една ясна светлина през стъклена кутия, която съдържа алкохоличен разтвор от синя боя, позната под името „дицианин“. Субектът, който ще се наблюдава, трябва да бъде без покривка и поставен на бяло или, по-често, на черно перде (преграда) в стая, дето светлината е отстранена, за да може в тъмнината тялото да се види ясно. Субектът трябва да бъде обърнат с лице към източника на светлината така, че наблюдателят да остане с гърба си към нея. В някои случаи аурата се вижда по-добре през една стъклена кутия, която съдържа рядък разтвор от дицианин. Обаче, други наблюдатели намират това за ненужно. Гледана по този начин, аурата е бледа синкаво-сива мъгла, която заобикаля тялото и следва контурата му до известна степен, като се разширява на известни части и стеснява на други. Между аурата и тялото се забелязва, понякога, една черна прозрачна лента около седем см. широка. По липса на друг по-подходящ израз, Д-р Килнер я нарича „етерен двойник“ (etheric double).

Благодарение любезността на Д-р Килнер, аз имах удоволствието да присъствам на една демонстрация на откритието му преди няколко седмици. Можах да видя нещо, макар че явлението не ми беше много ясно. Като гледах субекта през светлината, дицианиновата преграда не увеличи възприемчивостта на зрението ми. Най-ясно се вижда онази част на аурата, която е под мишците на субекта, когато те се държат прегънати от лактите към тялото. Аурата се виждаше още и във форма на паралелни струички, които течеха през краищата на пръстите на другата ръка. Тези струички следваха движението на ръката около другата. Надзърнах тоже и споменатия по-горе „етерния двойник“.

Wsem.Letopis_god.1_104.jpg?fbclid=IwAR0s

Как се обяснява всичко това, би запитал четецът. Първата мисъл, която ще изникне в ума му, ще бъде, че това е измама на зрението, причинена от мрачкавата светлина и белотата на плътта, опряна на черния фон. Но Д-р Килнер показа вече, че известни болести правят определени промени в аурата, и чрез тях ни дава задоволителни доказателства, че ние имаме работа с действителни обективни явления, а не просто с оптическа илюзия. Той е изследвал този предмет с оглед към диагностичната му стойност при третиране известни болести. Експерименталното му обяснение е следното: ефектът на очите от гледането през дицианиновата преграда е да ги направи в оня момент чувствителни до известна степен към ултравиолетовите лъчи. Разбира се, някой опити, споменати в септемврийския брой на Archives of the Roentgen Ray, доказват, че дицианинът има определено действие върху зрението, като прави наблюдателя временно късоглед и по този начин става по-лесно за него да съсредоточи ултравиолетовите сияния.

Wsem.Letopis_god.1_105.jpg?fbclid=IwAR0s

Според Д-р Килнер, това действие постепенно се увеличава и, след продължително опитване, аурата се вижда все по-ясно и по-ясно и без голяма мъчнотия, до като най-после употребата на дицианиновата преграда стане ненужна. Ще продължаваме да даваме по-подробни разяснения за феномена според неговите твърде интересни, не отдавна публикувани, изследвания.

Wsem.Letopis_god.1_106.jpg?fbclid=IwAR0s

Ако наблюдаваме аурата през червени прегради, тя се показва да е съставена от две части, които Д-р Килнер нарича респективно „вътрешна“ и „външна“ аури. Вътрешната аура следва контурата на тялото точно, а външната се разширява при известни точки на тялото и стеснява при други, както се вижда От фиг. 1 до 4, които показват аурите на здрав (много силен) мъж и на здрава жена. Забележете, че външните аури и на двата пола се различават твърде много по форма една от друга.

Wsem.Letopis_god.1_107.jpg?fbclid=IwAR0s

Външната аура е облачна. Вътрешната аура, в случай на здрав субект, е струиста ; тя изглежда да е съставена от малки частици, наредени в паралелни прави линии, перпендикулярни към тялото. По некога се виждат и лъчи, които, вероятно, са продължения от вътрешната във външната аура. При известни болести, браздите или струите на вътрешната аура са счупени и тя в този случай представлява едро-зърнеста структура5) При някой болести изгледът на Аурата се променя твърде много. Фиг. 5 показва аурата на епилептик. Тук трябва да се забележи, че аурите са по-тесни от лявата страна и по-широки от дясната. Фиг. 6 показва аурата на едно момче, което страда от herpes zoster (изприщване на кожата). Тази част от аурата, по която се простира болестта, е невидима, защото липсва, а се вижда само един конически отвор. Фиг. 7 и 8 показват аурата на истерична жена. Типичните й особености са: 1) острото свиване на външната аура, която е много широка при бедрата, 2) разширението на външната аура при гърба. В този случай са забелязани и три лъчи, както е показано във фиг. 7.

В съчинението си6), Д-р Килнер описва още някои твърде интересни опити в свръзка с действието на волята при създаването на промени в аурата. Указало се възможно за едно лице да пожелае изменение на цвета на аурата си и да продължи лъчите от разните части на тялото.

Известна мъгливост, която прилича на човешката аура, се е забелязала около полюсите на магнита и отворените краища на една електрическа батерия, посредством дицианинова преграда. Но при все че човешката аура се състои от малки частици, които се излъчват от тялото, те не могат да бъдат електрони, защото, ако биха били такива, тяхното присъствие щеше да се съзре при първото доближаване на електроскопа. Д-р Килнер счита (и, вероятно, той е прав), че силата, която произвежда човешката аура, е различна от онази при случая на магнита или електрическата батерия. По-нататъшни изследвания на предмета обещават да ни дадат твърде интересни и важни резултати.

(Из „The Occult Review“).

_____________________________________

1) В миналата книжка дадохме кратки сведения за изнамерения от Килнер апарат, с който може да се види човешката атмосфера или аура. Горната статия принадлежи на г. Редгров, който лично е имал случай да провери резултатите от изследванията.

2) Вж. съчиненията на Емануел Сведенборг: „Духовен Дневник“ §4203, .Истинската християнска религия“ §410 и „Ангелска Мгадрост за Божествената Любов и за Божествената ммдрост“ §292.

3) Man Visible and invisible, p. 128.

4) Op. cit“ p. 132.

5) Нареждане на зърната във форма на увиснали, неправилни линии не изглежда да е било забелязано. (Сравни с положенията на г. Ледбитър)

6) The Human Atmosphere.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Боян Боев.

Развитието на петата раса

[При излагане на това, което следва по-долу, като ръководно начало са ми служили идеите, изложени от видния съвременен окултист Д-р Рудолф Щайнер в неговите съчинения, курсове и отделни сказки].

Ако искаме да работим за благото на човечеството, необходимо е да знаем законите на неговото развитие. Всичко, което се извършва във физическия свят, има своите корени в духовния свят. Физическото е един вид физиономия на духовното, което стои зад него. Истински закони на развитието може да ни даде само окултизмът (духовната наука). Ето защо всеки, които иска да работи в живота, всеки, който иска да плати своя данък за общочовешкото благо, трябва преди всичко да изучи окултизма. Само като изучим пътя, който е изминало човечеството до сега, ние ще разберем точката, до която то е стигнало, и посоката, по която то има да върви за напред. А това ще ни даде упътвания за начина, по който най-добре можем да вложим нашите сили за това човечество. Тогаз ще узнаем точно, от какво се нуждае най-много днес човечеството. Не е достатъчно само да си идеалист, да си изпълнен с голямо желание да принесеш и целия свой живот в жертва и в служба на човечеството. Самият идеализъм е добро нещо, но не е достатъчен. И Дон Кихот е бил идеалист, но не е разбирал действителността. А само като разберем последната, нашата работа ще бъде целесъобразна и плодотворна.

Един пример. Без окултно изследване на миналото на човечеството и мисията на днешната (пета) раса, човек няма да разбере местото на материализма в историята на човечеството, и затова ще се стреми, може би, да остави и за напред човечеството в сферата на материализма, с което ще се яви най-върл спъвател на човешкия напредък. Материализмът имаше велика мисия, която той изпълни бляскаво. Но за напред той се явява вече като фактор реакционен, като фактор назадничав, и този, който още работи в негова полза, работи за миналото, а не за бъдещето, работи против истинските нужди на човечеството. Каква е била мисията на материализма и какви са истинските нужди на човечеството днес, това ще се види от туй, което следва по-долу.

Днешните естествени науки имат твърде ограничено поле за изследване; те изследват само физическата страна на нещата, а пък ние знаем, че физическата еволюция, еволюцията на формата е само външно изражение на духовната еволюция, на еволюцията на съзнанието. Еволюцията на минералното, растителното, животинското и човешкото царства в края на краищата не е нищо друго освен еволюция на съзнанието, — едно постепенно възкачване от по-долни степени на съзнанието към по-горни степени. А тази духовна страна на еволюцията може да се изучи само с помощта на окултизма. На чисто физическия изследовател са непознати и недостъпни за физическо изследване невидимите тела на минералите, растенията, животните и човека, и как тогаз ще може да изучи всестранно тяхната еволюция? От друга страна, външното (физическото) изследване разполага с малко и случайни документи за изучаване миналото на земята и нейните обитатели. Ето защо такова едно изследване е едностранчиво и непълно. Съвсем друго е д окултното (ясновидско)изследване на миналото. Кога се пее пред грамофон, иглата оставя следи върху грамофонната плоча, и по тези следи може да се възпроизведе песента. Така и всичко, което се извършва във физическия свят, оставя следи в духовния мир, и по тези следи можем да изучим и най-далечното минало.1)

Днешната епоха в окултизма се нарича епоха на петата (кавказка) раса. Като не обръщаме внимание на дългия й подготвителен период, тя почва от староиндийската култура и продължава до днес. Тя ще има да продължава и за напред още известно време. Преди нея е била епохата на четвъртата (атлантска) раса. Тя е населявала континента Атлантида, който, освен местото на сегашния Атлантически океан, е завземал и обширни околни области. Преди атлантската епоха е била епохата на третата (лемурска) раса. Тя е населявала континента Лемурия, който, Освен местото на сегашния Индийски океан, Австралия, Мадагаскар, Южна Африка, е завземал и обширни околни области Сегашните американски червенокожи, както и сегашните монголски племена са представители на разните атлантски подраси, а изродени потомци на третата раса са туземните диви племена в Огнена земя, Австралия, африканските бушмени и пр.

Човек е съществувал и преди лемурската епоха, но тогаз неговото най-гъсто тяло е било етерното, и затова той би бил невидим за днешното физическо око. Развитието на човека чрез последователни прераждания почва през Лемурската епоха. По-ранО еволюцията на човека ставала по друг начин. Човекът има дълго минало зад себе си и преди Лемурската епоха, но тук не му е местото да се спираме на това.2)

През лемурската и атлантската епоха човек се е намирал на низка степен на развитие, особено по отношение на умствените способности и на самосъзнанието. Вярно е, че и тогаз е имало доста развита култура, но тя се дължала на ръководителите на човечеството, — напреднали същества от миналите вселенски епохи, които са се превъплъщавали между човечеството, за да го упътват в неговото детинство.Човек през лемурската епоха, както и през известна част от атлантската, не е могъл да казва на себе си „аз“, не се е чувствал като рязко отделена от другите индивидуалности, а повече чувствал себе си като част от племето си; поради неразвитите си умствени способности, не е могъл да извърши и най-малкото пресмятане; но за туй пък той е имал ясновидска дарба, макар и от по-низша степен. Неговото ясновидство било смътно, неясно, мъгляво. Тогаз човек е имал известна власт над природните сили, които е могъл до известна степен да командва с окултните сили на своята воля.

Каква е била тенденцията в развитието на човечеството от тогаз насам? Тенденцията е била тази: постепенно развитие на самосъзнанието и умствените способности. В същност импулсът за развитие на умствените способности е бил даден още от лемурската епоха, но този импулс бавно, твърде бавно е давал своя плод.

Мисията на цялата атлантска епоха е била, можем да кажем, във все по-ясното развитие на съзнанието, за да може човек да съзнава себе си като отделно „аз“. Атлантската раса се подразделя на 7 подраси. Сравнително най-високи умствени способности са. имали представителите на петата (старо-семитската) атлантска подраса. Ето защо, още преди потъването на Атлантида, ръководителите на човечеството са избрали от тази именно подраса тези, които били умствено най-развити, и от тях са образували ядката, която била предназначена да тури основа на петата (сегашната) раса.

Каква е мисията на последната? Нейната главна мисия е в развитието на ума. За да може да се постигне това, трябвало е човечеството временно да се откаже от преки връзки с духовния мир, трябвало е да потъне съзнанието му все повече и повече в материята, трябвало е културата да става все по-материалистична. Именно това виждаме да става от староиндийско време до днес. Поради потъване на съзнанието все повече и повече в материята, изгубва се ясновидството, а също така и окултната власт над природните сили. Но затова пък съзнанието става все по-ясно и умът все по-силен.

Петата епоха се разпада на 7 култури, които са:

1) старо-индийска,

2) старо-персийска,

3) египетско-асирио-вавилонска,

4) гръдко-римска,

5) съвременната култура,

6 и 7) още ги няма.

Като изучим историята на човечеството от старо-индийско време насам, наистина не можем да не се изпълним с учудване пред тази смяна на културите: пламва с всичкия си блясък древната индийска култура и пръска лъчи във всички известни тогаз части на света. Тогаз Индия е трябвало да се счита като фокус на човешкия гений; но ето че полека-лека пламъкът отслабва и най-сетне угасва, но затова пък в едно до тогаз съвсем неизвестно место, именно в Иран, блясва нова цивилизация, съвсем различна от предидещата. Но и тя щом достигне до своя апогей, отпада, за да блесне с пълен блясък цивилизацията на стария Египет, Асирия и Вавилон. Целият по-събуден тогавашен свят с учудени очи гледа на тая цивилизация, която дава на човечеството нещо ново, което до тогаз никой не сънувал. Но и тя най-после изгасва и мястото, дето е цъфтяла великата вавилонска цивилизация, сега е покрито с писъка на пустините.

Тогаз пред изумения зрител пламва атинската цивилизация, а после и римската, но скоро фокусът на човечеството се пренася на север от Рим, — в тези земи, дето, според старите римляни, живеели „варвари“.

Тая чудна на пръв поглед смяна на културите не е случайна.

Както казахме, историята на човечеството от старо-индийско време до днес представлява едно все по-голямо завладяване от материалното, едно все по-голямо интересуване от материалното. Това потъване на човешкото съзнание в материалното е било най-малко в индийската култура, понеже тогаз то е било още в началото. Но тук не е думата за сегашната индийска култура, но за тази, която е съществувала преди множество хиляди години в Индия. Понеже у тези стари индийци съзнанието е било почнало вече да потъва в материалното, то ясновидството е било вече изгубено. Както едни животни, като почнат да живеят в тъмни пещери, постепенно в течение на поколенията изгубват зрението си, така също и човек, като почне да потъва съзнанието му в материята, изгубва ясновидството. Но тъй като индийците току-що бяха изгубили своето атлантско ясновидство, те още живееха с пресния спомен за него. Те още не се интересуваха от физическия мир и живееха само със спомените за душевния и духовния мирове. Те се стремяха към този духовен мир, копнееха за него и се отвръщаха от физическото. Те никак не се стремяха към по-добро използване на физическите сили, към по-добро уреждане на физическия си живот.

Втората култура или старо персийската показва едно по-голямо задълбочаване в материалния свят. До като индийците считаха като едничък действителен свят само духовния мир, а пък видимия мир считаха за сън, илюзия (майя), сега вече персийците (обаче, не днешните персийци, а старите, които са живели във времето на Зороастра, на местото, дето по-после се основа известното персийско царство) считаха материалния свят като действителност, обаче враждебна на духовното. Те казваха, че материалното е враждебно на духовното, че то винаги е в борба с духовното и че именно задачата на човечеството е да спомогне за побеждаването на материалното от духовното. От там именно дуализмът в персийската религия на Зороастра. Ето защо в тази религия се набляга главно на противоположността, която съществува между добрия Бог, Богът на светлината — Ормузд или Ахура-Мазда и лошия Бог, Богът на тъмнината — Ариман, които са във вечна борба помежду си, но ще дойде време, когато Ормузд ще победи Аримана.

През третата култура — египетско-асиро-вавилонска — се отива още по-далеч в потъването на материалното. Индийците считаха материята като илюзия, персийците вече я признават за реалност, но реалност неприятелска; сега египтяните не считат материалното като враждебно на духовното; те вече се примиряват с него; нещо повече: те го считат вече като изражение на духовното и се стараят да търсят във физическото израз на дълбоката мъдрост на божествените същества. От там и развитието на египетско-халдейската астрономия и особеният й характер. Те вече виждат във всека планета тялото на едно божествено същество. Те в движенията на планетите се стараят да четат волята, плановете на боговете и по тях да наредят собствения си живот.

Старият грък и римлянин отиват още по-далеч в завладяването на физическия свят. В всяко отношение като се сравни живота на стария грък и още повече на стария римлянин с живота на по-старите народи, ще се види, че тяхната култура е по-материалистична.

След гръцко-римската култура иде днешната култура, която има за център Западна Европа, но от там е разпространена във всички посоки и сега господства в целия свят. В днешната култура човек вече се стреми да запечата в материята и самите природни закони. Човекът на петата култура изследва силите на електричеството, на парата, тежестта и пр. и чрез тяхната 'помощ видоизменява външната действителност в много по-голям размер, отколкото това са правели старите народи. Културата става все по-материалистична. Днешната епоха е епоха на машините. Днешният човек в сравнение с по-старите народи е най-много потънал в материята. Никога до сега човешкото съзнание не е било толкоз дълбоко потънало в материалното, както днес. Разбира се, някой с право би запитал: „Какво трябва да се разбира под израза: потъване на човешкото съзнание в материята?“ Това външно се изразява с факта, че културата става все по-материалистична, а вътрешно — в устройството на човешкото естество,—това е изразено чрез изменяне на връзката между видимите и невидимите човешки тела; напр., връзката между физическо и етерното тяло на човека е била друга в атлантско време, друга е днес.

Днешният човек вече толкоз далеч отиде в потъването в материята, културата стана толкоз материалистична, че най-сетне човек дойде до убеждение, че нищо друго и не съществува освен материята, — с други думи, отрече духа. Тъй като индиецът отричаше реалността на материалното, тъй днес материалистът отрича реалността на духовния мир.

И тъй, човечеството днес е най-много потънало в материята. Обаче, ние се намираме сега на един завой в историята на човечеството. Както до сега е имало едно слизане в материята, така ще има от сега нататък едно постепенно издигане нагоре, т. е. културата ще става за напред все по-духовна. Окултистът не е реакционер; нему най-чужд е и фанатизмът. Той казва, че материалистичната култура беше необходима фаза в развитието на човечеството. Тая култура имаше една определена задача, а именно да развие самосъзнанието и мислителните способности на човека. Развитието на самосъзнанието и на мислителните способности беше възможно, само като се отречеше човечеството за известно време от пряката връзка с духовния мир и се ограничеше само с видимия свят. Това е един окултен закон.

Значи, потъването в материалното беше необходимо, за да може днешната раса да изпълни своята мисия. И тя я изпълни сполучливо. Днес, сравнително по-рано, умствените способности на човека са развити добре. Днес и този, който няма образование, пак умее да смета, да разсъждава. Днес в училището се дава предимно такава храна, която развива умствените способности. Днес в живота нищо не се цени повече от ума. Още Паскал е казал, че сегашният човек повече ще се докачи, когато го нарекат глупав, т. е. без ум, отколкото ако го нарекат лукав или лицемер.

А защо беше необходимо развитието на умствените способности и на самосъзнанието? Умът е една страна в душевния живот на човека. Еволюцията на човека се състои във всестранно развитие на всички душевни заложби. Ако умствената страна на душевния живот остане неразвита, развитието би било едностранчиво. Ето защо развитието на мислителните способности е необходимо за всеки, който иска да върви по великия път на усъвършенстването. С развитието на ума човек стана една ярко изразена индивидуалност, един вид стъпи на собствените си крака. Преди развитието на умствените способности човек се чувстваше като част от делото (както е капката в чаша с вода), а сега вече човек добива духовна самостоятелност. Тая самостоятелност, това заставане на краката си е необходимо за човека при по нататъшната му еволюция. Даже нещо повече: развитието на мислителната сила до известен размер е необходимо за всеки, който иска да премине през степените на посвещението.

И така това потъване в материалното, което виждаме днес, тъй и трябваше да бъде. В наше време големи духовни сили се изхарчват за задоволяване на чисто телесни нужди. Всичко това тъй и трябваше да бъде Никой не въстава против това. Но сега ще почне едно постепенно издигане нагоре. И както материализмът беше необходим, беше полезен за човечеството до сега, т. е. до когато се извършваше това постепенно слизане в материята, така сега, когато вече настъпва нова фаза в човешката еволюция, — едно постепенно издигане нагоре, — материализмът се явява препятствие за човешката еволюция. И онзи, който още се явява да проповядва материализъм, той не знае посоката, по която се развива човечеството. С това постепенно се подготвя настъпването на идещата култура (шеста), която ще даде начало на шестата раса.

Коя ще бъде мисията на шестата раса ? Както мисията на петата раса е умът, така мисията на шестата раса е любовта. Духовното събуждане, което сега виждаме да се извършва с възвръщането на човечеството към окултните истини, е признак, че е наближило времето да се тури начало на тая нова раса. Тогаз ще бъде развита любовта, обаче, ще бъдат запазени, разбира се, всички придобивки, всички плодове от петата раса; т. е. мислителната сила, която сега се развива като велик плод на днешната раса, ще се запази, само че тя ще бъде оплодена от любовта. Ще се сключи това, което се нарича мистичен брак между ума и сърцето. Също така ще бъдат запазени всички технически улеснения, които притежава човечеството с днешното усъвършенствано машинно производство.

И така, за да се развие самосъзнанието, трябваше човечеството за известно време да потъне в материята и да изгуби ясновидството. След като се развият вече самосъзнанието и умствените способности, ясновидството отново ще се възвърне, само че в по-съвършен вид, защото човек ще притежава едновременно и развити умствени способности. Никакво сравнение не може да става между това ясновидство, което е имал човек в атлантско време и ясновидството на бъдещето, което ще притежават всички хора през шестата раса.

Хората по-рано всички се чувстваха като едно цяло, образуваха единство, обаче, всеки отделен член на племето не се чувстваше като ярко изразена индивидуалност. Трябваше за известно време всеки отделен член да се отдели от цялото, да се почувства като отделна личност, за да се усили неговото самосъзнание и след това отново хората да се свържат в едно, но вече чрез любовта на свободни личности. Голяма разлика има между единството в атлантско време и братството, което ще царува между хората в бъдеще, в шестата и седмата раси. Първият вид единство може да се оприличи на единството, което царува между членовете на едно стадо: те образуват единство, понеже всички са еднакви като две капки вода. Така е било в миналото. Сега да не мислим, че и в бъдещето заедно с достигането на по-високи степени на развитие, хората ще стават все по-еднакви. Напротив. Напр., посветеният е най-силната индивидуалност, която можем да си представим. Колкото хората ще стават по-съвършени, точкова повече ще се различават един от други, понеже всеки ще прояви все по-пълно и по-пълно това, което е заложено индивидуално вътре в него. И тогаз бъдещата хармония и любовта, която ще царува между тези индивиди, могат да се оприличат на хармонията, която съществува между струните в една нагласена цигулка или арфа.

Като гледа човек смяната на цивилизациите, може да си зададе неволно въпроса: „Какъв смисъл има всичкият този прогрес, когато цивилизациите една след друга загиват безследно, и народите, които са техни носители, се израждат, отпадат?“ За да дадем отговор на този въпрос, трябва да имаме пред, че човешката душа се развива чрез последователни превъплъщения на земята. Народите се раждат и после се израждат и измират, обаче, човешката душа се ражда в разни култури, черпи от тях опитност, за да върви все по-нагоре и по-нагоре към съвършенство. Не трябва да бъркаме еволюцията на расата с еволюцията на човешката душа. Напр., атлантските народи загинаха при потъването на Атлантида, но тези души, които бяха въплътени в атлантската раса, се превъплътиха в индийската култура, в персийската и т. н. Много от народите, които живеят днес, може би ще изчезнат, но душите винаги ще вървят напред.

Земята е училище, и човек се учи от раждането до смъртта. Външните условия се изменят постоянно, и затова душата при всяко ново въплъщение има възможност да черпи съвсем нова опитност. Да вземем нас за пример. Преди освобождението животът у нас беше съвсем друг, съвсем различен от сегашния. Една душа, която е родена тогаз, ако се роди сега, ще почерпи съвсем друга опитност, понеже както семейният, така също и училищният и обществен живот и пр. са сега поставени на съвсем други начала. А още по-голяма е разликата между живота на стария Рим и съвременната епоха.

При разглеждането на развитието на човечеството, окултизмът не премълчава един факт от голямо значение за историята на цялото човечество. Това е идването на Христа на земята. Идването на Христа на земята е най-важното събитие в човешката и земната истории. С това е даден един нов импулс за по-нататъшното развитие не само на човечеството, но и на цялата планета. Импулсът на Христа постепенно ще прониква в човешкото сърце и ще поеме ръководството при по-нататъшното духовно развитие на човечеството. Сега ние се намираме още в началото на това.

За да видим характера на бъдещата еволюция на човечеството, нека цитираме следното место от Д-р Рудолф Щайнер („Тайната наука“, стр. 400): „Земята е станала един свят на мъдростта, благодарение на космичните сили, които са преработили нейните елементи. Сегашната земя е съставена от елементите на мъдростта. Човек ги намира сега3). Но една нова сила влезе в тази мъдрост — това е любовта Тя кара човека да се чувства като независим член в духовния мир. Светът на мъдростта ще се превърне в свят на любовта. Всичко това, което „Азът“ (човекът) може да разцъфти в себе си, трябва да стане на любов. Най-широкият и най-понятният образец на любовта е Христос. От Него е поставен зародиша (кълна) на любовта вътре в човешката душа. От там любовта ще се разпространи в света. Както първоначалната мъдрост се е изразила във външни земни сили, тъй в бъдеще и любовта ще се прояви като една естествена сила. Това е тайната на бъдещето развитие. Всичко това, което човек ще извърши в съзнателна хармония с цялата земна еволюция, ще бъде проява на любов, Поради самото свое естество, духовното съзнание се превръща на любов“.

________________________

1) Ясновидството е един факт, в чието съществуване човек може да се убеди по научен, експериментален път. По това ще има статия след няколко броя за едно общо предварително ориентиране. В следния брой ще бъде поместена статията: „Въведение в окултизма“.

2) Подробно еволюцията на човечеството е изложена в книгата Тайната наука от Д-р Рудолф Щайнер, която ще бъде преведена на български.

3) С каква мъдрост например е човешкото сърце, човешкото око и пр. Също така голяма мъдрост има в устройството на растенията, на животните и пр.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КАБАЛА

ТАЙНИТЕ НА ЕВРЕЙСКАТА АЗБУКА

Интересни са обясненията, които кабалистите дават на тайните, съдържащи се в буквите на еврейската азбука. Тая азбука означава:

1) От буквата א (алеф) до буквата י (йод) — невидимият свят, т. е. ангелският свят —върховните разумни сили, които получават влиянието си от първоначалната вечна светлина, приписвана От християнските философи на Бога-Отца, от Когото произлиза всичко.

2) От буквата כ (каф) до буквата צ (цаде)—различните чинове на ангелите, които населяват видимия свят, т. е. астрологическия свят, който се приписва на Бога-Син, означаващ божествената мъдрост, която е създала тия безбройни, въртящи се в безкрайното пространство, кълба, всяко от които се намира под покровителството и закрилата на разумната сила, дадена му от Създателя, за да се запазва и насочва по орбитите, по такъв начин, че никоя звезда да не може да наруши реда и хармонията, установени от Него.

3) От буквата ק (коф) до последната, наречена ת (тав) — елементарния свят, приписван от християнските философи на Светия Дух, на това същество на съществата, което дава душа и живот на всички създания.

А обясненията на всека отделна буква са следните:

1) Алеф א. Тази буква съответства на първото име на Бога — Ехие, с което се обяснява божествената същност. Кабалистите Го наричат „Този, Когото човешко око никога не е виждало“, поради Неговата възвишеност. Той се намира в света, наречен Ен-Соф, т. е. безкрайност. Неговият атрибут (свойство, принадлежност, особеност, числено значение и т. н. качества) се нарича Кетер, което значи: венец, диадема. Тоя атрибут управлява ангелите, наречени по еврейски Хайот-Хакодеш, т. е. живите святости или светии, които представляват първия ангелски чин — Серафимите.

2) Бет ב Второто име на Бога, което съответства на втората буква от азбуката, е Бахур, т. е. ясност, младост. То означава ангелите на втория чин — Офаним, т. е. формите или колелата. На наш език — Херувими. Чрез тях Бог тури ред в хаоса. Изчислението му е Хокма — „мъдрост“.

3) Гимел ג Името е Гадол, т. е. велик, което е присъще на третия ангелски чин — Аралим, или великите, силните, а на наш език — Престоли. Чрез тях Бог Елохим (Тетраграматон) поддържа формата на материята. Изчислението му е Бил, т. е. Провидение и разум.

4) Далет ד. Името е Дагул, т. е. отличен, славен. Тая буква има присъщи на нея ангели Хашмалим, т. е. Господства. Чрез тях Бог Ел представлява образите на телата и всевъзможните форми на материята. Изчислението му е Хйосед, което значи доброта, Атрибутът е Гедула или великодушие.

5) Хе — ה. Името е Хадом, т. е. красив, величествен. То означава ангелския чин на Властите. С тяхната служба Бог Елохим -Ликбор произвежда елементите (стихиите). Изчислението му е Пахад, т. е. боене и съд: лявата страна на камъка. Атрибутът му означава Хебура, т. е. сила, могъщество.

6) Bay ו. Името е Везйо, което значи „с блясък“ и визира шестия ангелски чин Малахим или Сили. С техната служба Бог Елоха произвежда металите и всичко друго, което съществува в минералното царство. Атрибутът му е Тиферет —слънце, блясък.

7) Зайн ז. т. е. чист, образува седмия ангелски чин Начала, децата на Елохима. Със службата им Тетраграматон (Четирибуквеният Бог) или Саваот произвежда растенията и всичко друго, което съществува в растителното царство. Атрибутът му е Нецах — победа или правосъдие.

8) Хет ח. Името е Хесед, т. т. милосърдие и означава ангелите от осмия чин Бене-Елохим — синовете Божии или Архангели. С тяхната служба Бог Елохим-Саваот произвежда животните и животното царство. Атрибутът му е Ход, т. е. хвала.

9) Тет ט. Съответства на името Техор или чистия свят, деветия чин на ангелите, който господства при раждането на хората. С тяхната служба Шадай-Елоха праща на хората ангели-хранители. Атрибутът му е Йесод — основание.

10) Йод י Оттук името Йах — Бог. Атрибутът му е Малкут — царство, владичество и храм на Бога. Той влияе чрез героите, полубоговете. С тяхната помощ хората получават способността да разбират, да промишляват и да познават божествените предмети.

Тук се свършва ангелският свят.

11) Каф — כ. Името Кабир нли могъщ (potens) означава първото небе, първият двигател, съответно на името на Бога, изразено само с буквата י (йод), т. е. Първата Причина, която привежда всичко в движение. Първото висше разумно същество, което управлява с първия двигател, или с първото небе на астрологическия свят, приписван на Второто Лице от Троицата, се нарича Митатрон. Атрибутът му означава Княз на страните. Мисията му е да въвежда всички, които са длъжни да се явят пред лицето на Великия Бог. Той има под своето началство княза Орифиел, с безброй подчинени нему разумни същества. Кабалистите казват, че чрез Митатрона Бог е говорил с Моисея. Също чрез него всичките низши могъщества на осезаемия свят приемат божиите свойства. По тоя начин крайното каф — ך съответства на двете велики имена на Бога, всяко от които е съставено от двете еврейски букви: ел и йах. Те господстват над разумните същества от втория ред, които управляват звездното небе, в числото на които трябва да се отнесат 12-те знаци на зодиака и се наричат от евреите Галгал Хамазелот. Разумното същество на второто небе се нарича Разиел. Неговият атрибут означава „вид на Бога“ и „усмивка на Бога“.

12) Ламед ל Оттук произлиза думата Люминед или учен, което съответства на името на Бога, съставено от трите букви шадай и наричано емблема Δ (делта). То господства над третото небе и над разумните същества от третия ред, които управляват сферата на Сатурн. Разумното същество на Сатурн е Цафкиел или Касиел.

13) Мем מ. Името е Меборах, което означава благословен и съответства на четвъртото небе и на четвъртото име Йехова. То господства над сферата на Юпитер и се нарича Цадкиел. Влиянието си от Бога получава чрез Шебтайел, за да го предаде на разумните същества от петия ред. Крайното мем ם е основна буква и съответства на петото небе и на петото име на Бога Елоха. То е петото име на княза, който управлява сферата на Марс. Разумното същество на Марса е Самаел. Последният получава влиянието на Бога чрез Цадкиеля и го предава на разумните същества от шестия ред.

14) Нун נ. Името Нора или грозен съответства също на името Емануела, което значи „с нами Бог“, т. е. на шестото име на Бога. То господства над шестото небе на Слънцето. Първото разумно същество на слънцето е Рафаел или Михаел. Крайното нун ן се отнася към седмото име на Бога — Арарит, съставено от седем букви и което означава „Бог неподвижен“. То господства над седмото небе и над Венера. Разумното същество на Венера е Ханиел, което означава: „любов Божия, правосъдие и благост Божия“.

15) Самех ס. Името е Самек и значи подкрепващият (fulciens, firmans) Това е осмото име на Бога и управлява звездата Меркурий. Първото разумно същество на Меркурий е Михаел или Рафаел.

16) Айн ע?. Името е Азаз, т. е. силен (fortis) и съответства на името Йехова-Саваот. То господства над деветото небе на Луната. Разумното същество на Луната се нарича Габриел.

Тук се свършва архангелския свят.

17) Фе— פ. Съответното име е Фоде или изкупител (redemptor), „разумна душа“, според Кирхер. Тая буква означава огън или стихия, в която живеят саламандрите. Разумното същество е Серафин, което има много подчинени. То господства през лятото на юга и на пладнината. Крайното фе — ף означава въздуха, който се населява от силфите — разумни същества с много разреди. Те господстват на пролет над запада и залеза.

18) Цадеצ т. е. справедливост, означава вода, в която живеят нимфите (Според Кирхер, това е мировата материя). Разумното същество е Тарсис, което господства на есен над запада. Крайното цаде ץ формира стихиите (въздуха, огъня, водата, земята), според Кирхер.

19) Коф ק. Името Кодеш значи свят (sanctus). Оттук е произлязла стихията на земята, дето живеят гномите. Разумното същество на земята е Ариел.

„През зимата той господства над севера, образува минералите и неодушевените същества“ (Кирхер).

20) Реш ר. Името е (Роде х), т. е. повелител. Образува растенията, според Кирхер. То се приписва на първия принцип на Бога, който се прилага към животинското царство и му дава живот.

21) Шин ש. Името е Шадай, т. е. Всемогъщ и означава качество, придавано на втория принцип на Бога. „Животните са това, което има живот“ (Кирхер). Той дава зародиша на всичките растителни субстанции.

22) Тауת. Името е Техина (х) или изящен. „Означава микрокосмоса“ (Кирхер). Третият принцип на Бога, който поставя граница на всичко, което съществува в минералното царство. Тая буква е символът на човека, защото определя края на всичко, което съществува, както човек е краят и съвършенството на цялото създание.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Китайският кабализъм

В английското списание The Quest, между другите интересни

статии, срещаме една обстойна студия от Хербърт Чейтли, озаглавена: „Кабализмът в Китай“. В нея той разяснява с нови съображения основното схващане на китайците по кабалистиката, известно с положението на „Йинг и Йянг“. Съжаляваме, че не можем да дадем от тая студия една къса извадка, защото е много техническа, и би трябвало да се публикува изцяло. В едно отношение, обаче, е от интерес за ония, които следват измененията на окултните гледища за мистерията на числата, да изтъкнем мнението на г-н Чейтли. Той казва, че в децималната стълба, както я разбира китайската философия, текните1) числа се отнасят за небето, а чифтните2) за земята. Процесът на еволюцията е символизиран чрез действието: 30 + 25 - 55, което представлява сумите на аритметическите прогресии на чифтните и текните числа. Текните са положителни духовни влияния, а чифтните — негативни. Следният афоризъм ще учуди мнозина съвременни мистични мислители: „човекът, казва китайският кабалист Йи-Чинг, съставлява едно небе и една земя в миниатюр“. Това показва, че и сега в Китай мислят също така, както са мислили за човека още в първите времена. Според г-на Чейтли, в съчинението на Йи-Чинг имало един пасаж, който почти е идентичен с изтълкуваните думи на таблицата на Трисмегиста, а именно: „това, което е горе, съответства на това, което е долу“ и пр. Или, казано на нашия език, духовният свят се отразява във физическия свят. Същата доктрина е изразена почти със същите термини и много пъти в книгата Зохар, за съдържанието на която ние писахме в първите книжки на списанието — в отдела „Кабала“.

_______________________________

1) текни числа – нечетни числа

2) чифтни числа – четни числа

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КАБАЛА НА ЧИСЛАТА

В Лондон е излязло от печат, под тоя надслов, едно пълно ръководство за тълкуване на числата, написано от известния астролог-кабалист Сефариал. Според Питагор, „числата са корените на нещата и върху тях е основана вселената“. Той преувеличава, наистина, значението на числените съотношения, но неговото гледище не е изцяло лишено от истина. Сефариал казва, че числата са символи. На първо място, като символи, те представляват количествените отношения между нещата. Но би могло да се попита: това положение изчерпва ли техния символизъм? Сефариал отговаря: не, и това е вярно. Той отрича, че числата сами по себе си притежават окултна сила, но настоява, че могат да се употребяват като символи на духовните неща, поради точното съответствие между материята и духа, според което всека материална форма е външен израз на известна духовна сила. Като изхожда от това становище, той свързва числата с буквите (които също се приемат за символи) и, което е още по-важно, с планетите на нашата слънчева система, със слънцето и месеца. Според него, числата са символи и на тях, символи на духовни сили, които тук работят. Нашето заключение от това е, че той ни дава един аргумент за астрологията, който, във всеки случай, не може да бъде отхвърлен без внимателно разглеждане.

Сефариал дава много разяснения по въпроса за предсказването с помощта на числата, като твърди, че подсъзнателното „аз“ на гадателя налага символистичния смисъл на употребените числа, с които предвижда събитията и предава своето видение на другите Самите числа, очевидно, са безсилни да определят събитията. И ние бихме се показали скептици за гаданието с числа, но теорията на Сефариала е твърде убедителна.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Самуел Р. Уелс

ФИЗИОГНОМИЯ

(Продължение от кн. IV.)

IV.

ТЕМПЕРАМЕНТ

„Направи го от калена глина, както на такава висока

 съдба прилича, и повели му да управлява“.

Марвел

При изучване на характера по неговите физически прояви, първото условие, което трябва да бъде отбелязано, е темперамента. Той може да бъде определен така: „едно особено състояние на тялото, което зависи от относителната пропорционалност на разните му части и относителната енергия на неговите функции“.

Анализирани до край, темпераментите са толкова на брой, колкото и индивидите в човешката раса, тъй като няма две личности, които да имат точно еднакъв строеж на тялото си. Като ги изследваме и сравняваме в обратен път, намираме, че при все това те произхождат от почти безкрайните комбинации на няколко прости елементи.

Старата доктрина

Wsem.Letopis_god.1_135.jpg?fbclid=IwAR0s

Лимфатик:

Уйлям М. Панмур

Бащата на медицината, Хипократ, описва четири темпераментни условия, които, според неговата теория, зависят от тъй наречените четири главни елементи на човешкото тяло: кръвта, флегмата1), жълтата жлъчка и черната жлъчка. Преобладаването на единия или на другия от тези елементи в тялото на една личност съставлява нейният особен строеж или нейният темперамент. Тела, в които кръвта е преизобилна, имат, според него, сангвиничен темперамент; ако ли флегмата е в излишък — флегматичен темперамент; когато пък жълтата жлъчка е най-вече развита, получава се холеричен темперамент; и, най-сетне, когато черната жлъчка е най-изобилна — меланхоличен темперамент. Тези четири темпераменти са описани от един стар лекар, Paulus Aegineta, който възприел теорията и следвал практиката на Хипократ, така:

1. Сангвиничният или горещ и влажен темперамент е повече месест, отколкото приличен, космат и на пипане горещ. Лицата, които притежават в голяма степен тоя темперамент, са способни на грозни нередовности.

2. Флегматичният или студен и влажен темперамент е едър, тлъст и отпуснат. Кожата е мека и бела; косата кафява и неизобилна; краищата и мускулите слаби; вените невидими и характерът боязлив, недуховит и неактивен.

3. Холерическият или горещ и сух темперамент се познава по изобилните черни коси, широки и изпъкнали вени и артерии, тъмна кожа и едно твърдо добре съчленено и мускулесто тяло.

4. Меланхоличният или студен и сух темперамент се познава по твърдите, слаби и бели тела, тънки мускули, малки стави и слаби коси. По разположение, личностите, които притежават тоя темперамент, са недуховити, плахи и отчаяни.

Модификации

Тази доктрина за темпераментите е била много обсъждана от старите, но никога не е била изменяна значително.

Wsem.Letopis_god.1_136.jpg?fbclid=IwAR0s

Сангвиник:

Английският поет Томас Мур

Тя може да се счита неизменяна до възраждането на литературата подир средните векове, па даже и тогава това четворно деление бе изобщо прието. Пръв Стаал (Stahl) го приспособи към модерните доктрини по хуморалната патология. Берхаав (Boerhaave) увеличи числото на темпераментите до осем, но предполагаше, че те са съставени просто чрез разните комбинации на главните четири качества. Д-р Грегори прибави към четирите темпераменти на древните още един, пети, които нарече нервен, обаче, пропусна да го постави върху задоволителна основа. Кюлен (Cullen) ги намали на два — сангвиничен и меланхоличен.

Wsem.Letopis_god.1_137.jpg?fbclid=IwAR0s

Меланхолик:

Д. С Маккалунъ

По Отношение на въздействието на темперамента върху характера, Хофман казва: „холеричният темперамент предразполага хората да бъдат стремителни и буйни, склонни към гневливост, нетърпимост, смелост и каране. Меланхоличният прави личностите бавни в работа, плахи, неспокойни и подозрителни. Флегматичните са склонни към леност, сънливост. А сангвиничният  най-щастливият от темпераментите

 дава весело и безгрижно добро разположение. Би трябвало меланхоличните хора да бъдат съветници, холериците — посланици, генерали и оратори, а сангвиниците — царедворци. Лицата пък, които имат нещастието да бъдат флегматици, би гребало да бъдат осъдени да взимат най-долните длъжности, понеже са създадени годни само за обикновени работници или войници“.

Ришрандъ2) е писал върху темпераментите с много здрав смисъл и ги е очертал с голяма ясност, от негово гледище. Той счита меланхоличния или атрабиличен (atrabilious) темперамент на древните, като едно болезнено и по-скоро ненормално, отколкото естествено, състояние на организма. Също така, като неестествено състояние той гледа и на нервния темперамент на Д-р Грегори.

Wsem.Letopis_god.1_138.jpg?fbclid=IwAR0s

Нервозен:

Магдоналд Кларк

Изоставане на мозъка

Както се вижда от казаното до тук, мозъкът, като орган, който влияе върху темпераментните условия, не е взет пред вид, като по тоя начин е изоставен без обяснение най важния от четирите темпераменти, тъй като мозъкът е седалище и на умствения и на физическия живот и той е във връзка с белите дробове, стомаха и черния дроб, в едно отношение, което може да се сравни с това на слънцето към земята. Писателите, които посочихме и цитирахме, даже и най-старите, като Хипократ, знаеха всичко, което бе потребно да се знае — и то главно от физиологическа гледна точка — за белите дробове, черния дроб и стомаха, на които отдаваха техните истински функции. Те бяха запознати също така и с взаимното въздействие на тези органи и знаеха още, че здравето на тялото зависи от надлежното уравновесяване на техните особени сили. Мозъкът, обаче, си остана за тях terra incognta, една неизследвана и непозната област до времето на великия Гал (Gall), този Колумб на умствения свят, чийто широки полета той прибави към владенията на науката. Сега се видя, че мозъкът по необходимост трябва да образува основата на едно особено темпераментно положение. Вниманието, обаче, на Д-р Gall, както и това на Д-р Spurzheim, беше насочено главно към други и особено към строго френологически цели, и те малко допринесоха за познанието на темпераментите. Последният от тях, във всеки случай, ги описа на кратко както следва:

Описанието на Д-р Шпурцхайм

1) Лимфатичният организъм или флегматичният темперамент се познава по бялата и бледна кожа, хубава коса, закръглени форми и пълнокръвни клетъчни тъкани. Плътта е мека, жизнената дейност слаба, пулсът слаб. Всичко изразява бавност и слабост в растителната, чувствителната и умствената функции.

2) Сангвиничният темперамент се изразява чрез едно достатъчно добро състояние на плътта, умерена пълнота на частите, светли или кестеняви коси, сини очи, голяма активност на артериалната система, силен, пълен и бърз пулс и един оживен изглед. Така създадените личности лесно се възбуждат от външни впечатления и притежават по-голяма енергия от онези, надарени с първия темперамент.

3) Жлъчният темперамент се характеризира с черна коса, тънка, жълтеникава или медна кожа, черни очи, умерени, пълни, но плътни мускули и грубо изразени форми. Надарените с това устройство личности имат силно отбелязана и с изражение на решителност фигура. Те проявяват голяма обща активност и функционална енергия.

Външните белези на нервния темперамент са хубава тънка коса, деликатно здраве, обща изнуреност, малки мускули, бързина в мускулните действия, живост в усещанията. Нервната система на така устроените индивиди крайно преобладава и те показват голяма нервна чувствителност.

Старата доктрина за темпераментите, на която тази на Д-р Шпурцхайм и на модерните писатели е само една модификация, има очевидно физиологическа основа. Стомахът, черния дроб, белите дробове и мозъкът образуват четири различни органически влияния, всяко от които, щом преобладава, дава своя о:обена форма и изглед на тялото и свой специфичен характер на ума. Терминологията, обаче, която е приета за означение на тези телесни състояния и която е заета по-скоро от патологията, отколкото от анатомията и физиологията, е изложена на големи възражения, и два от самите темпераменти — лимфатичния и нервния, както обикновено ги Описват, са болезнени и ненормални, нездрави и неестествени състояния на тялото. Ето защо, макар да признаваме точността на тази класификация и нейната ценност от патологическа гледна точка, ние основаваме описанията на характерите върху това, което бихме могли да наречем анатомическа система на темпераментите — кратко изложение на която даваме в отделите, които следват — като по-проста и същевременно по-ясна. Тези, обаче, които предпочитат старата класификация, могат свободно да я прилагат, било сама, било в свръзка с новата. Ще бъде добре, във всеки случай, да се помни факта, че такива състояния, каквито са описани от старите физиолози в отделите за лимфатичния и за нервния темпераменти, макар и да са болезнени, съществуват и че за тях трябва да се държи сметка при нашите оценки на характера и обноските, безразлично какво име ние им даваме.

Новата класификация

Както се каза в предходната глава, човешкото тяло е съставено от три големи класи или системи на органи, всека от които изпълнява своя особена функция в общата икономия. Да ги повторим:

1) Двигателна или механическа система;

2) Жизнена или хранителна система и

3) Умствена или нервна система.

Върху тази естествена анатомическа база лежи най-простата и най-задоволителна доктрина за темпераментите. От последните на първо място има три, които съответстват на току-що споменатите три системи от органи. Те се наричат:

1) Двигателен темперамент,

2) Жизнен темперамент и

3) Умствен темперамент.

Всеки един от тези темпераменти се определя о г преобладаването на тази класа от органи, от която той взима своето име. Първият се отличава с превъзходното развитие на костната и мускулна системи, които съставляват двигателния апарат на тялото. При втория, жизнените органи, главното седалище на които е трупът, дават тон на организацията на тялото. При третия темперамент мозъкът и нервната система проявяват контролната система.

1. Двигателният темперамент

Общото очертание на човешкото тяло се определя от неговия костен скелет, а се допълня от подробностите си от мускулните фибри И клетъчните тъкани, които обвиват скелета. При двигателния темперамент, костите са пропорционално големи и обикновено се отличават по дължина, отколкото по ширина, а външните линии на формите проявяват тенденция към ъгловатост. Обикновено фигурата е висока и умерена, ако не елегантна; лицето е длъгнесто и ябълчните кости повече изпъкнали; предните зъби са големи; шията по-скоро дълга; рамената широки и ясно очертани; гръдният кош умерен по размер и пълнота; коремът пропорционален; краищата дълги и остро-конечни. Мускулите са добре развити и по форма съответстват на костите. Цветът на кожата, както и на очите, е обикновено, но не винаги, тъмен, коси те тъмни, яки и обилни. Чертите на лицето са силно отбелязани и тяхното изражение е впечатлително. Солидност в съчленението характеризира всичките органи, като им придава голяма здравина и издръжливост.

Този темперамент дава голяма телесна сила, леснота в движенията, любов към физически упражнения, енергия и способност към работа. Тези личности, в които той преобладава, Обикновено притежават силно очертан характер и във висока степен са способни към получаване и бързо комбиниране на много и различни впечатления.

Wsem.Letopis_god.1_139.jpg?fbclid=IwAR0s

Двигателен:

Джемс Монрое

Те са признатите водители и управители в сферите на тяхното движение. Често те биват увличани далеч напред — като водят със себе си и другите — от пороя на тяхното собствено въображение и техните страсти. Това е темперамента на редките таланти, особено на тези от изпълнителен род, на големите дела, големите заблуждения, големите грешки и на големите престъпления. Той се характеризира понякога, макар и не непременно, чрез една омразна грубост и строгост в чувствата, проявени и чрез една съответна груба косматост по телесните органи, рунтави коси и брада и един груб израз във външния вид.

Двигателният темперамент е предимно американски, както беше и на старите римляни, само че у нас той е модифициран чрез едно по-голямо развитие на умствения темперамент, Отколкото беше у римляните. Един орлов или римски нос, големи амбиции и една ненаситна любов към власт и победи са свойствени на тоя темперамент.

Надарените с тоя темперамент хора често преследват своите цели с едно прекалено и жестоко пренебрежение към своето собствено и чуждото физическо благополучие. Нищо не може да ги отклони от тяхната цел. И те постигат успех повече чрез енергия и постоянство, Отколкото чрез предвидливост и дълбоко мислене. Това са хора повече за полето, отколкото за кабинета, хора, за които, да мислиш и чувстваш, значи, да действаш. Като оратори, те си служат със силни изрази, подчертават много думи и обикновено удрят по масата с тежки удари.

В своите типични форми, двигателният темперамент е по-малко присъщ на жената, отколкото на мъжа, обаче, той има много модификации, които придават голяма елегантност и красота на женската фигура.

Първата модификация е тази, при която костите, с изключение на тазовите, са пропорционално малки, което придава на фигурата допълнителна деликатност и изящност. Но тя, макар и да прибавя много към красотата на женската фигура, отнема от силата и, следователно, от красотата на мъжките форми. Диана на старогръцката скулптура ни дава един превъзходен пример на така модифицирания двигателен темперамент.

Втората модификация е тази, при която свръзките и ставите, които те образуват, са пропорционално малки, което обстоятелство намалява тенденцията към ъгловатостта, която е характеристична за тоя темперамент, и спомага за окръгляване на контурите на съчлененията. Това може да се наблюдава особено в китките и глезените.

Третата модификация на тоя темперамент е тая, при която костите са пропорционално по-къси и мускулите, с изключение на тези около таза, са по-малки и по-закръглени, което дава по-слабо отбелязани релефи и по-закръглена пълнота, която е толкова съществена за най-високия стил женска красота. С тази своя характеристика тоя темперамент се приближава до жизнения, на който с тази си модификация е сроден.

Като изучваме тоя темперамент по-отблизо, намираме, че той, съгласно закона за еднородността, установен, проучен и пояснен в предходната глава, се характеризира, както в своите подробности, така и в общата си форма, чрез продълговатостта. Лицето е продълговато, главата висока, носът дълъг и изпъкнал и всички други черти на лицето съответстват. Това устройство означава голяма сила и активност в известно особено направление, но и недостиг на обширност и общообхватност. Едно ненормално развитие на двигателния темперамент, при което жизнената и умствена енергии са по жертвани за единствената животинска сила, дава това, което древните наричаха атлетичен темперамент. Той се отбелязва чрез една пропорционално малка, особено във връхната си част, глава, дебел врат, широки рамена, развити гърди и силно отбелезани мускули, сухожилията на които се виждат под кожата. Фарнез Херкулес ни служи като един модел за езическите атрибути на това ненормално състояние, при което животинската сила присвоява енергиите, които са необходими за произвеждане на мисъл, и изоставя своя притежател като сигурен длъжник по отношение на всека по-висока умствена и морална проява. Знаменитата статуя на Умиращия Гладиатор също ни представлява това телесно и умствено устройство.

Жизненият темперамент

 

Този темперамент зависи от превъзходството на жизнените или хранителни органи, които се поместват в голямата кухина на трупа. Ето защо, той, по необходимост, се отличава чрез едно сравнително по-голямо по ширина и дебелина туловище и сравнително по-малки по дължина и размер краища, отколкото в двигателния темперамент. Неговото най-съществено физическо развитие е кръгловатостта. Лицето клони към закръглеността, ноздрите са широки, вратът по-скоро къс, рамената широки и закръглени, гърдите пълни, коремът добре развит; ръцете и краката са пълни, конически и свършват със сравнително малки китки и стъпала. Цветът е обикновено разкошен, изражението засмяно, очите светли, носът широк и косата мека и светла като коприна.

У жените с този темперамент — който изглежда да е темперамента на жената — рамената са меко закръглени и тяхната ширина, до колкото я имат, принадлежи повече към изпъкналите й гърди, отколкото към костните и мускулни размери на самите рамена. Бюстът е голям и закръглен, кръстът, макар и достатъчно отбелязан, изглежда като да е завладян от пълнотата на съседните части. Бедрата са извънредно развити, краищата конически, стъпалата и китките малки, но пълни. Цветът, който зависи от храната, е едно толкова изящно съчетание на розово и кремаво, че може да съперничи по ефект с природните цветове. Има, при това, едно разточителство на меки и изящни руси или кестеняви коси. Цялата фигура е пълна, мека и сладострастия. Този темперамент не е толкова обикновен между американските жени, колкото би било желателно.

Лицата, надарени с тоя темперамент, притежават по-голяма енергия, но по-малка плътност и жилавост във фибрите, отколкото тези, у които преобладава двигателния темперамент. Те обичат открития въздух и упражненията и трябва постоянно да бъдат заети с някоя работа, за да изразходват наплива на своята жизнена енергия, която постоянно се събира. Но те обичат повечето играта, отколкото трудната работа.

По отношение на ума, те се характеризират с дейност, пламенност, възбудителност, ентусиазъм, находчивост и по някога непостоянство. Те се отличават повече с гъвкавост, отколкото с якост и притежават повече старание, отколкото постоянство и повече способност, отколкото дълбочина. Те са често буйни и страстни, обаче, тъй лесно се успокояват, както се възбуждат. Обикновено са жизнерадостни, любезни и добросърдечни. Винаги жадни за добър живот и по-податливи от другите към прекалено употребление на възбудителни средства. Тяхното мото е Dum vivimus, vivamus, — до като сме живи, нека живеем. Те имат много радости, поради самия факт, че са живи и чувствителни към животинско съществувание. Англичаните ни дават някой от най-добрите примери на жизнен темперамент. Нашата илюстрация (С. Райт) ни дава една верна идея за него до толкова, до колкото описанието му изисква.

Wsem.Letopis_god.1_140.jpg?fbclid=IwAR0s

Жизнен:

Силейс Райт

Едно неоправдано и ненормално преобладаване на поглъщателната система и една ленива активност на циркуларните (кръвообръщателни) органи ни дават проявлението на описания в един от предходните отдели лимфатичен темперамент. Неговите форми са по-низки и по-закръглени даже и от току що описаните, но им липсват техните добре определения и грациозни очертания. Един мек цвят на кожата, отпуснатост на плътта и липса на изразителност в общия изглед, непреодолима леност и една обща апатия и на ума и на тялото характеризират това състояние на системата, което, очевидно, е резултат на болест и ние не виждаме как може да бъде класирано наред с естествените темпераменти.

III. Умственият темперамент

Умственият темперамент, който се намира в зависимост от мозъка и нервната система, се характеризира чрез една слаба телесна конструкция, голяма сравнително глава, овално или пириформено (pyriform) лице, високо и бледно чело, деликатни и изящни черти, светли и изразителни Очи, тънка шия и само едно умерено развитие на  гърдите. Цялата фигура е повече деликатна и грациозна, отколкото отличителна и елегантна. Косата е мека, изящна и нито изобилна, нито много тъмна. Кожата е мека и деликатна по тъкан. Гласът като че ли е с висок тон, но мек и с изменчива интонация. Изражението е оживено и пълно с интелигентност.

Wsem.Letopis_god.1_141.jpg?fbclid=IwAR0s

Умствен:

Проф. Толък

Жените, в които този темперамент преобладава, макар и често да са красиви, нямат закръглени форми, пълни гърди и развити тазове, които означават най-висока степен на пригоденост към различните назначения на пола.

Умственият темперамент означава голяма чувствителност, изтънчени чувства, превъзходен вкус, голяма любов към хубавото, живост в схващанията и интензивност в емоциите. Мислите са бързи, разсъдъкът остър, въображението живо и блестящо и моралните чувства активни и с влияние. Това е литературният, артистичният и особено поетичният темперамент.

В днешно време в нашата страна има едно прекалено и болезнено развитие на тоя темперамент, който е най-големият враг на здравето, щастието и дългия живот. Той преобладава особено между жените, на които, даже и когато е нормално развит, е по-малко свойствен от умствения темперамент и отговаря на нервния темперамент, според старата класификация. Той се характеризира чрез малки и изнурени мускули, живост и напрегнатост в усещанията, внезапност и непостоянство в решенията и една болезнена чувствителност. Причинява се от заседнал живот, липса на телесни упражнения, преждевременно и несъразмерно развитие на мозъка, прекалено употребление на чай и кафе, нощни бдения и други вредителни угодничества.

Тези три главни темпераменти, комбинирани един с друг в разни пропорции и модифицирани от различни при чини, образуват безбройно множество под-темпераменти, които представляват различия и подобия в зависимост от относителната пропорция на първоначалните елементи. Най-простата комбинация, на която трите описани вече темпераменти се поддават, ни дава шест под-темпераменти, които ние ще наречем така:

1. Двигателно-жизнен темперамент,

2. Двигателно-умствен - темперамент,

3. Жизнено-двигателен - темперамент,

4. Жизнено-умствен - темперамент,

5. Умствено-двигателен - темперамент и

6. Умствено-жизнен - темперамент

Имената на тези смесени темпераменти достатъчно определят техния характер. Двигателно-жизненият и жизнено-двигателният се различават твърде малко: и в двата случая поставеното в началото име показва само кой от елементите се намира в по-голяма степен. Същата бележка може да се направи и за двигателно-умствения и умствено-двигателния, както и за жизнено-умствения и умствено-жизнения темперамент.

Очевидно е, че съвършенството в човешката телесна организация трябва да се състои в едно пълно равновесие на темпераментите. Когато кой да е от тях се намира в голямо превъзходство над другите, резултатът неминуемо е отклонение от симетрията и хармонията, както във формата, така и в характера. Следователно, всичко, което има тенденцията да увеличи такова едно несъразмерно развитие трябва старателно да се избягва.

Wsem.Letopis_god.1_142.jpg?fbclid=IwAR0s

Уравновесяване:

Г-жа де Стал

Всека личност се ражда с особен темперамент, в който има вродена тенденция да се запази и засили и който предизвиква такива привички, които го упражняват и развиват. Но тази тенденция може много да се модифицира, ако не и съвършено да се премахне от външните условия: чрез възпитанието, занятията, придобитите привички, климата и т. н., и особено чрез едно прямо и специално третиране, създадено за тая цел. Но за това ще говорим повече в друга глава.

От до тук направеното изложение, което се стремихме да бъде ясно и изчерпателно, доколкото позволява предметът, ще се види, че само едно пълно практическо познаване на темпераментите може да ни даде способността да правим точна преценка на всеки индивидуален характер.

Характерът, който отдадохме на двигателния темперамент, взет като цяло, никога не се намира във връзка с кой да е от другите Същата тая бележка може да се направи еднакво за жизнения и за умствения темпераменти. Затруднението, което, впрочем, не е непреодолимо, се състои в преценката на относителната пропорция на разните елементи във всеки особен темперамент, за да може да се даде на всеки един от тях съответната степен на влияние върху характера. Изучването, наблюденията и практиката ще дадат с време на ученика, който постоянства, способността да върши тая преценка с голяма точност.

Прев. от английски:

В. Каназирев.

______________________________

1) Водната част в кръвта. — Б. пр.

2) Elements de Physiologie, chap. 11.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Проф. Ю. Нестлер.

ЗНАЧЕНИЕТО НА ФИГУРИТЕ ПО ДЛАНТА

(Продължение от кн. IV.)

Ако проучим по-старите съчинения по хиромантията, ще забележим с известна изненада, че за означаването на линиите са употребени различни имена, а пък липсват названията според планетите. Така, сатурновата линия там се нарича линия на добрата или лошата участ, слънчевата линия или линията на Аполон се нарича такава на богатството или бедността.

От къде произхождат тези различни названия, които за непосветения човек могат да представляват едно разногласие в хиромантията?

Това се обяснява с обстоятелството, че двете системи на хиромантията се сливат и макар в своите крайни резултати да се съвпадат напълно, обаче, почиват върху различни основи.

Физическата хиромантия, която би могла още да се нарече народна хиромантия, е създала имената: линия на живота, на главата, на сърцето, на съдбата, на богатството и на черния дроб или на стомаха, но също така е създала и учението за фигурите по дланта, т. е. за „ръчната маса“ или „четириъгълника“,за „големия триъгълник“ и „малкия триъгълник“, за които ще говорим след като дадем някои пояснения.

Явно е, че в названията на физическата или естествената хиромантия не се намира никакъв астрологически или планетарен елемент. Изглежда, че тази система е един вид превод или преработка на астрологическата или научната хиромантия за употребление от народа и тя е на особена чест у циганите.

Както и да бъде, сигурно и физическата хармония е твърде стара и тя безспорно е упражнила голямо влияние върху работите на учените хироманти. За начитащия в изучването на хиромантията, обстоятелството, че в много съчинения двете системи неясно са свързани и преплетени, може да причини голямо объркване и несигурност. Той не може да се справи добре с названията и значението на линиите и фигурите на дланта. Това всичко може да се преодолее като с един вълшебен замах, щом ученикът в изкуството за гадание по ръцете се убеди, че в това изкуство има две методи, които в своите крайни резултати се съгласяват.

При по-точно разглеждане се вижда, че и названията на физическата хиромантия произхождат от тези на астрологическата или научната хиромантия.

Понеже Венера е богинята на любовта, на развъждането, а с това и на анималния живот, Венерината линия е наречена линия на живота.

Юпитер, бащата на боговете и човеците, както го наричат старите поети, се отличава с великодушието си и бащинска милостивост; неговата линия е наречена линия на сърцето, линия на привързаността, на чувствителността.

Както Юпитер и неговата линия Означават благородните пориви и наклонности на душата, така линията на Марс, богът на войната, символизира победния разум, разумния егоизъм, и затова тя е наречена линия на главата или на разума.

Така, линията на сърцето може да ни даде сведения за сърдечните наклонности на човека, за неговата морална мощ и силата на неговите чувства на привързаност.

Линията на главата пък чрез своето положение и особени знакове дава мярка за остроумието, мярката за степента на самоувереността и грижата за собствените интереси.

Сатурн е богът и звездата на мощта на съдбата, която се меси в живота на човека. Затова неговата линия се нарича линия на съдбата.

Понеже на слънчевото съзвездие е посветено златото, затова слънчевата или аполоновата линия се нарича линия на славата или на богатството.

Меркурий, който е бил и бог на медицината, ни дава линията на черния дроб или на стомаха. Понеже физическата или естествената хиромантия е доста стара, тя почива върху опита, т. е. тя е облекла учението на астрологическата хиромантия в един разбран за народа език и го сравнила с миналия живот на отделните индивиди, за да може да направи по-сигурни изводите и заключенията за бъдещето. На този опит физическата хиромантия дължи и учението за фигурите по дланта на ръката, които сега ще разгледаме подробно.

1. Големият триъгълник

Тази фигура, която носи и името марсова равнина, обхваща, според фигура 25 (А), Онази част от плоскостта на ръката, която се образува от линията на живота, линията на главата и — ако има такава — от линията на черния дроб или меркуровата линия. Когато, обаче, линията на Меркурий съвсем липсва или има само малки следи от нея, което се среща в твърде много ръце, тогава големият триъгълник се ограничава в пространството, което се съдържа между линията на главата, линията на живота и тази на Сатурн (фиг. 26 В).

Големият триъгълник позволява да се правят заключения за жизнените и интелектуални сили, когато четириъгълникът (сравни Фиг. 28 и 29) ни дава указания за моралните и социални качества.

Ако големият триъгълник е добре и правилно изразен, това показва чиста, здрава кръв, добра конструкция, щастие, здраве и дълъг живот.

Ако една от околните линии е прекъсната, това сочи на един недостатък, изразен чрез пречупване на съответната линия.

Грапавата и груба кожа в големия триъгълник се счита за признак на нервна слабост.

Един кръст в средата на големия триъгълник означава злоба и свадливост.

Wsem.Letopis_god.1_143.jpg?fbclid=IwAR0s

От особено значение са известни ъгли в големия триъгълник. Тук ние трябва да различаваме:

а) горния (фиг. 25 а, фиг. 26 а)

б) вътрешния (фиг. 25 б, фиг. 26 б) и

в) долния (фиг. 25 с, фиг. 26 с)

Горният ъгъл е онзи, който близко до показалеца се образува чрез съединението на линията на главата и тази на живота. Ако този ъгъл е остър, означава дарба, благородство на чувствата и свобода на духа. Ако е тъп, това е признак на ленива интелигентност.

Вътрешният ъгъл е онзи, който се образува от линията на главата и този на черния дроб или на Сатурн. Този ъгъл предсказва дълъг живот, когато линиите му са ясни. Понеже е възможно да липсват, поне отчасти, както линията на черния дроб, така и тази на Сатурн, възможно е естествено да липсва и този ъгъл.

Ако вътрешният ъгъл е много остър, това означава нервозен темперамент, раздразнителност, зли настроения и злоба.

Ако е тъп ъгълът, това означава непостоянство и тъпост на духа.

Вътрешният ъгъл лежи на пресичането на линията на живота и тази на дроба, или ако тази липсва, линията па Сатурн.

Ако долният ъгъл е изразен ясно, това означава здраве и добро сърце.

Ако той е остър, това показва слабост, алчност, невежество, леност, общо бездействие и сънливост.

2.Малкият триъгълник

 

Големият триъгълник се разделя от линията на Сатурн, където въобще има такава, на две части, и онова пространство, което се загражда от линиите на Сатурн, на Меркурий и на главата, се казва малък триъгълник (фиг. 27).

Wsem.Letopis_god.1_144.jpg?fbclid=IwAR0s

Понеже освен линията на Сатурн много често може да липсва и линията на Меркурий, от това трябва да се разбере, че и малкият триъгълник може да липсва.

Когато тази фигура е ясно изразена, това е добро предзнаменование.

Деца, които имат добре и ясно очертан малък триъгълник, имат дарба и способност за наука.

Когато малкият триъгълник е лошо развит, това показва слаба интелигентност.

3. Четириъгълникът

Както се вижда на фиг. 28, тази фигура се загражда от линиите на главата и на сърцето, от една страна, и от друга, от линиите на Сатурн и на Меркурий.

Wsem.Letopis_god.1_145.jpg?fbclid=IwAR0s

Но, когато последната липсва, което твърде често се среща, тогава четириъгълникът се ограничава в равнината, която се загражда от линията на главата и тази на сърцето, от една страна, и от друга, от линиите на Сатурн и на Аполон (фиг. 29).

Формата на четириъгълника, който носи и името „маса на ръката“, зависи от по-доброто или по-лошо положение на линиите, които образуват страните му.

Една голяма правилна „маса“, която е широка към юпитерова хълм, предсказва добър и прям характер, почетна, здрава личност, проявяваща много привързаност.

Където една или повече линии на четириъгълника са стеснени и поради това четириъгълникът изглежда стеснен и малък, там имаме един нерешителен, страхлив, нервозен човек, който проявява липса на самостоятелност, дребнав егоизъм и тесногръдство.

Също така липсата на четириъгълника трябва да се счита за лош признак. То означава безбожие, безсърдечност и нещастие.

Ако множество линии набраздяват „масата“, това означава умствено ограничен човек.

И един бледен наклонен кръст (Wsem.Letopis_god.1_088.jpg?fbclid=IwAR0s) в „масата на ръката“ има лошо значение, защото предсказва голяма ексцентричност.

Когато кръстът е добре оформен и хубаво боядисан, той означава наклонност към мистицизъм.

(Следва).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

АСТРОЛОГИЯ

К. А. Либра.

Симвология

(Продължение от кн. IV.)

Във всеки хороскоп къщите(домовете) представляват индивидуалността, т. е. висшия, непроменимия човек, 'отделен от физическата си личност и променливото си тяло. Колкото човек се издига по-високо в моралното развитие, толкова по-малко той попада под влиянието на къщите и знаковете. От тука виждаме, колко е трудно при обсъждане на хороскопа да познаваме приблизително моралното становище на новородения. Горното може до известна степен да се каже другояче, като се постави за къщите: тялото (Wsem.Letopis_god.1_089.jpg?fbclid=IwAR0s), за знаковете: душата, именно чувстването и низшето мислене (Wsem.Letopis_god.1_096.jpg?fbclid=IwAR0s), а за планетите: духът и висшето мислене (Wsem.Letopis_god.1_086.jpg?fbclid=IwAR0s) (Знакът Wsem.Letopis_god.1_086.jpg?fbclid=IwAR0s е символ на безкрайното). Тези три заедно образуват човека или космоса (Wsem.Letopis_god.1_086.jpg?fbclid=IwAR0s). Последният знак се употребява и за земята и за точката на щастието в хороскопа.

Wsem.Letopis_god.1_092.jpg?fbclid=IwAR0s е символът на слънцето. Означава също егото, индивидуалността, волята.

Wsem.Letopis_god.1_096.jpg?fbclid=IwAR0s е символът на луната, а също и на личността, на душата, — на страстите и усещанията — а същевременно е и символ на мозъчното мислене.

Знака на земята или на човека (Wsem.Letopis_god.1_150.jpg?fbclid=IwAR0s) можем да си мислим като състоящ се от безкрайния духовен принцип (Wsem.Letopis_god.1_086.jpg?fbclid=IwAR0s) и материалния принцип (Wsem.Letopis_god.1_089.jpg?fbclid=IwAR0s), съединени в едно цяло, или с други думи, като духовен принцип — божественото — кръстосваше се с материалното.

Според казаното, ние можем да разберем символите на планетите и да ги поставим във връзка с нашето мислене, върху което те всички упражняват своето специално влияние, а именно:

В Wsem.Letopis_god.1_098.jpg?fbclid=IwAR0s или Wsem.Letopis_god.1_151.jpg?fbclid=IwAR0s, (Марс) по-висшето, духът, се обладава от низшето, материята. Импулсивно мислене.

В Wsem.Letopis_god.1_152.jpg?fbclid=IwAR0s, (Венера) духът владее материята, кръстът е победен чрез безкрайната любов. Мислене в ритъм.

В Wsem.Letopis_god.1_095.jpg?fbclid=IwAR0s, (Сатурн) интелектът (Wsem.Letopis_god.1_096.jpg?fbclid=IwAR0s) е засенчен от материята, от мисленето в мозъка, ограничен (свързан), зависим от материята, следователно егоистичен. Концентрация.

В Wsem.Letopis_god.1_097.jpg?fbclid=IwAR0s, (Юпитер) мисленето се е издигнало над ограничението на материята и по този начин се обогатило чрез въображението. Така Сатурн се въздига в планета на интуицията, щом материята (Wsem.Letopis_god.1_089.jpg?fbclid=IwAR0s) заеме подчинено положение.

В Wsem.Letopis_god.1_091.jpg?fbclid=IwAR0s, (Меркурий) намираме обединени всички символи. Той е символът на хвъркатия божи пратеник, символът на мъдростта. Той представлява любовта на планетата Венера, осенена от разума (Wsem.Letopis_god.1_096.jpg?fbclid=IwAR0s), който може да действа свободно без да бъде забулен от материята.

Неманифестираното божество винаги се символизира чрез кръга (Wsem.Letopis_god.1_086.jpg?fbclid=IwAR0s), а манифестиращото се божество се представя чрез точката (•).

Така, целият символ на слънцето (Wsem.Letopis_god.1_092.jpg?fbclid=IwAR0s) означава неманифестираното божество, което се манифестира само от себе си, като по-висш човек. Колкото и високо да се издигне човек, той винаги си остава една манифестация на Логоса, и така за човека, който в края на земната еволюция е достигнал съвършенството и е победил наложеното му ограничение от физическото му, астрално и ментално тяло, ние можем да приемем като символ: една точка, заобиколена от двойна окръжност, т. е. завършената манифестация в завършеното Wsem.Letopis_god.1_154.jpg?fbclid=IwAR0s. Един „лъчист кръг“ е символ за електрически-лъчисто.

Един „насечен кръг“ е символ за магнетично-абсорбиращо.

Wsem.Letopis_god.1_054.jpg?fbclid=IwAR0s е символ за огнения елемент — активен, мъжки.

Wsem.Letopis_god.1_155.jpg?fbclid=IwAR0s е символ за водата — пасивен, женски.

Wsem.Letopis_god.1_156.jpg?fbclid=IwAR0s е символ за въздух — ръководещ.

Wsem.Letopis_god.1_055.jpg?fbclid=IwAR0s е символ за земята — ограничаващи.

Wsem.Letopis_god.1_085.jpg?fbclid=IwAR0s е символ за кисело реагиращи химикали.

Wsem.Letopis_god.1_093.jpg?fbclid=IwAR0s е символ за алкалните окислители.

Wsem.Letopis_god.1_150.jpg?fbclid=IwAR0s е символ за вечното движение в космоса, представя се и като Wsem.Letopis_god.1_089.jpg?fbclid=IwAR0s и като Wsem.Letopis_god.1_157.jpg?fbclid=IwAR0s свастика. Този символ има още много други значения, по които могат да се напишат цели книги.

Wsem.Letopis_god.1_150.jpg?fbclid=IwAR0s — точката на щастието.

Wsem.Letopis_god.1_158.jpg?fbclid=IwAR0s = caput draconis, змеева глава — повратна точка.

Wsem.Letopis_god.1_159.jpg?fbclid=IwAR0s = cauda draconis, змеева опашка— повратна точка.

Това са двете точки, където луната пресича еклиптиката, когато върви на север и на юг. Wsem.Letopis_god.1_158.jpg?fbclid=IwAR0s е означен в дясно горе в Ефемериса като възел (Node) на Wsem.Letopis_god.1_096.jpg?fbclid=IwAR0s. Положението на Wsem.Letopis_god.1_159.jpg?fbclid=IwAR0s е тъкмо противоположно. Те се движат в обратно направление през зодиака със скорост около 3' до 24 часа.

Wsem.Letopis_god.1_158.jpg?fbclid=IwAR0s е точката, където луната пресича еклиптиката, когато отива на север и затова се нарича северен възел (Node).

Wsem.Letopis_god.1_159.jpg?fbclid=IwAR0s по същата причина се нарича южен възел. Влиянието на змеевата глава се смята за благоприятно, а това на змеевата опашка, напротив, за неблагоприятно.

На този знак дължи произхода си съществуващият на много места обичай, да се заковава подкова (петало) на прага на вратата като талисман против лоши влияния.

Хороскопът

Хороскопът е положението на 12-ге зодиакални знака, слънцето, луната и планетите, в момента на раждането и нарисувано в отношение към земята.

Wsem.Letopis_god.1_160.jpg?fbclid=IwAR0s

Рожден хороскоп 16 май 1913 гад. 7 ч. 50 м. сутринта

 Хага 52° 5' северна ширина, 4° 13' източно от Гринуич.

Той на късо представлява картината на макрокосмоса в микрокосмоса и изобразява човека, който се е родил в този момент. В рисунката външните кръгове представляват еклиптиката с означените вътре 12 знака на животния кръг.

Центъра на кръга се заема от земята, resp. от родения, за когото е теглен хороскопът. Лъчевите линии разделят на 12 къщи, които в кръга се представят еднакво големи, такива са обаче само при екватора. Местата, където лъчите засягат окръжността, се наричат върхове на къщите.

Хоризонталната по-дебела линия представлява екватора, издигащата се от ляво точка е изток (асцендентът), а спускащата се от дясно — запад (десцендентът).

Горната половина на кръга е за планетите, които при рождението се намират над хоризонта, долната половина за онези, които в този момент се намират под хоризонта. Перпендикулярната по-дебела линия, наречена меридиан, разделя хороскопа на източна и западна половина, които се срещат по-горе в зенита, най-високата точка на небето, която обикновено се нарича средна точка или medium coel; (М. С.) Той ни показва юг. Долу двете половини се срещат в надирната или ноговата точка (Nadir — нога), наричана често север (Imum Coeli или I. С.). Тези четири точки са четирите ъгли на хороскопа. Те имат голямо значение.

Хороскопът, разделен от екватора и меридиана на 4 сектора, може да се разглежда в свръзка с четирите годишни времена, а именно:

Wsem.Letopis_god.1_161.jpg?fbclid=IwAR0s

1. Пролет. Многото планети в тази част дават много възможност на родения да напредне в живота и му осигуряват помощта на приятели. Този сектор представлява младините.

2. Лято. Много планети в този сектор сочат на многото работа, която има да се извърши във втората половина на живота. Тази част представлява зрялата възраст.

3. Есен. Много планети тук сочат, че най-важната работа започва в средната възраст. Животът е по-малко щастлив, енергията е по-малко, а също и наклонността към прогресиране е по-малка.

4. Зима, или напреднала възраст. Колкото по вече планетите се приближават към изток, тяхното влияние става по-голямо, освен когато се намират близо до ноговата точка (Nadir Punkt), където влиянието е много силно. Мислите се устремяват към старите дни и към живота след смъртта на тялото.

Много планети над земята, при дневно рождение, са изобщо благоприятни; животът дава на новородения много възможности да се прояви. Когато повечето планети са под земята, при нощно рождение, това предвещава латентни качества, които не намират случай да се проявят в пълната си сила.

Планети, стоящи в ъглите, особено в М. С. и асцендентите, упражняват извънредно силно влияние върху характера, течението на живота и телесната конструкция. Асцендентът е главно, който определя формата на тялото, и един опитен астролог може често с голяма точност да определи часа на рождението (ако знае датата), като съди по конструкцията на тялото и по формата на лицето. Когато, обаче, една планета се намира на асцендента или на върха на М. С., тогава въпросът е по-труден, понеже гази планета може много силно да повлияе върху телесната конструкция. Дванадесетте знака на зодиака имат 30° големина, а на екватора това е същото с дванадесетте къщи (домове), обаче, щом се премине на север или на юг от екватора, настъпва една неправилност в големината на къщите, която неправилност се увеличава толкова повече, колкото се отива по-нататък на север или на юг.

Причината е тази, че знаковете на голямо разстояние от екватора се издигат твърде косо (наклонено) над къщите и по този начин често се случва да имаме същия знак на върховете на две следващи една след друга къщи. Като последица от това, естествено ще липсва един знак на друго място в хороскопа. При много голяма ширина, напр., при хороскопи за северна Норвегия, може да се случи да се получи същия знак на върховете на четири следващи една след друга къщи, а пък в следващата къща да липсват 3 знака. Чрез това естествено силно се повлиява върху големината на къщите и в горния случай четирите къщи ще възлизат приблизително само на 30°, когато следващата къща с липсващите три знака ще възлиза приблизително на 4 х 30° = 120°.

Притежавам един хороскоп за некого, който е роден близо до Нордкап; в този хороскоп липсват в първата къща знаковете: Wsem.Letopis_god.1_162.jpg?fbclid=IwAR0s, Wsem.Letopis_god.1_163.jpg?fbclid=IwAR0s и Wsem.Letopis_god.1_164.jpg?fbclid=IwAR0s, а пък на всички върхове на 10., 11., 12. и 1. къща стои знакът Wsem.Letopis_god.1_165.jpg?fbclid=IwAR0s. Липсват, следователно, всичко 6 знака.

Знаковете на зодиака се издигат на източния хоризонт, следователно, хороскопът се върти по означеното от стрелата направление, от изток през юг на запад. Планетите се движат в противно направление, от изток през север на запад и от запад през юг на изток. Явно е, че причината за първото се намира във въртенето на земята около собствената й ос, а на второто в самото напредваше движение на планетите. На това трябва да се внимава при поставянето на планетите в къщите.

(Следва).

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА

Облеклото

Мнението на писателя Ледбитър по въпроса за облеклото е следното:

„Тук ние зачекваме един предмет, върху който всички съображения, вдъхнати от познанието на висшите полета и от допълнителните познания, които ни дава окултизмът, са почти напълно противоречиви с обичаите, които са в сила днес на запад. В течение на една серия от изследвания, които заеха много години, върху миналите въплъщения на известни личности, даде ми се да видя, с помощта на ясновидството, голямо число цивилизации, принадлежащи на всички страни на света и от съвършено различни епохи. Моя дълг ме наведе да изуча така също и обичаите на жителите най-малко на две други планети. Тези разни раси проявяват голямо разнообразие в дрехите си. Но нито една от тях и в нито една от епохите не видех нищо, което да се приближава по грозотия до облеклото, в което съвременната мода облича мъжкия пол.

Нашето облекло е до немай-къде грозно, неудобно и вредно за здравето, и единственото нещо, според мен , което може да се каже в негова полза е, че то представлява известна практичност. То прилепва до тялото, когато всички дрехи трябва свободно да стоят. То се прави главно От такива материи, които, от окултно гледище, са съвсем нежелателни и единствените приети цветове са именно най-лошите, които могат да бъдат избрани. Нашите горни дрехи са или черни, или кестеняви, или сиви, и ако се случи някой да употреби синия цвят, той ще бъде толкова тъмен, че е почти невъзможно да се каже със сигурност, че именно тоя цвят е употребен. Безспорно е, че за приемането на тези отвратителни форми има неколко практически причини. Нашите дрехи са прилепнали, понеже искаме във всеки момент да бъдем готови да развием нашата активност, било в тичане, било в игра или на езда. Те са фабрикувани от дебели вълнени материи, с цел да ни запазят от студа. Дават им се тези грозни тъмни цветове, за да прикриват нечистотията, която се напластява по тях даже при еднодневно носене, което се дължи на факта, че още не сме цивилизовани до толкова, щото да направим огнищата на фабриките да поглъщат своя дим и че още не сме изнамерили начина за построяване на такива шосета, които няма да имат нито прах, нито кал.

Ако иска човек да си състави понятие за количеството на нечистотиите, които носи със себе си, нека вземе едно старо палто или някоя друга захвърлена вече дреха и нека я изпере старателно в един котел вода, както се изпира долното облекло: ще разбере всичко по цвета, който ще добие водата.

От гледището на окултизма, нищо не може да извини човека, че живее в такава нечистотия. Единствените добри дрехи са тези, които могат да се перат, като долните дрехи. Аз зная добре, че при сегашните условия на Запад, на добросъвестния човек е практически невъзможно да направи в това отношение туй, което би считал за свой дълг. Робството на обичаите е така привито в човека, че той не може да живее със своите подобия, ако не иска да се подчини на тези обичаи. И много странно е, че това е така, и даже нещо повече,— това е унизително за нас като нация, понеже с това вредим на реномето ни на народ либерален и свободомислещ, за което никой у нас не ще да знае. Ето защо всички указания, които биха могли да се дадат по въпроса за облеклото, ще бъдат безполезни за нашите братя на Запад, понеже не ще могат да ги използват. Има, обаче, по света други страни, където хората, макар да са и те почти толкова роби на обичаите, колкото и ние, специално по този предмет имат възгледи не толкова определени и някой сведения по него ще им бъдат, може би, полезни.

Това, което кара човека да се облича, е, на първо място, чувството на срамежливост, а после, за да задоволи своето желание за комфорт. Но той би трябвало да държи сметка и за своя изглед пред подобните си и даже само по тази причина крайната грозотия на сегашното наше облекло е положително един порок.

Аз зная, прочее, че като излагам тук това, което окултизмът предписва по въпроса за облеклото, аз давам съвети на усъвършенстване, които не ще могат, поне от западните хора, да бъдат следвани. Не говоря за обичаите на една известна раса или на една известна религия, нито пък затова, което един човек или някоя група от хора могат да одобрят. Всяко облекло трябва да бъде широко и да стои свободно, като никога и при никои обстоятелства не произвежда ни най-малкото притискане върху коя да е част от тялото, и да не бъде в никой случай и в никоя от своите части направено от вълна или кожа. Но как тогава, ще попитат някои, ще държим тялото си топло? Е, добре! Китайците, които имат да понасят, поне в северните краища на тяхната родина, един ужасен климат, са успели да разрешат въпроса, като носят копринени или памучни дрехи, подплатени с вата (широки памучни антерии — Б. P.). При това науката не е толкова ограничена, че да не може да ни приготви дрехи, с които бихме могли с успех да заместим вълната, ако би се помислило по тоя въпрос.

Лекарите от стария режим имаха глупостта да препоръчват носенето на вълнени дрехи върху кожата, когато това е последното нещо, което би могло да се направи, понеже, както много добре е казано от един от най-запознатите с модерното движение лекари:

„Вълната е един животински продукт, който никога не може да бъде съвършено пречистен. Тя причинява една изкуствена топлина; тя се смачква и с това запушва порите; поглъща влагата много бавно и бавно изсъхва, вследствие на което задържа потта на тялото; тя инервира и отслабва системата, предизвиква тръпки и простуди и благоприятства ревматизма; тя често предизвиква и винаги раздразнява изприщванията и другите кожни болести; тя не може да се пере, без да се поврежда тъканта и винаги се свива.“

А от окултно гледище, употреблението на вълната е още по вече за осъждане и то по разни други причини.

Дрехите би трябвало да бъдат от светли цветове, не само за удоволствието на очите на нашите съседи, но и поради ефектите, които произвеждат върху нас цветовете. Сегашната система да се обличаме изцяло в тъмни дрехи предизвиква, без съмнение, голямо понижение и едно състояние на застоялост в умствените способности. И сигурно е, че благодарение на тая система ние губим ефектите, които би произвело върху нашето разположение употреблението на разнообразни цветове. Когато бъдем напреднали достатъчно, за да можем да усвоим един разумен обичай, ще бъде много интересно да видим, какви цветове най-вече ще бъдат употребявани от разните типове хора. За сега това е почти съвършено излишно.

В много от източните страни обичаите в това Отношение са много по-рационални. В Бирмания, например, където веднъж държах една конференция по случай един голям музикален концерт в Великия Златен Храм в Рангун, моята аудитория представляваше толкова разноцветен и блестящ изглед, като да беше една великолепна градина от разни цветя. Нежно боядисаните сатени на китайците, които употребяват в празнични дни, произвеждат в светлината на тропическото слънце един поразителен и непостижим ефект. Човек не може да не се попита, как ние, които принадлежим към една по-следваща раса и които можем да претендираме, без да увредим истината, на един по-голям напредък в много отношения и в цивилизацията, как сме останали толкова по-долу от тях по специалния въпрос за облеклото. Най-грозните форми на дрехи, впрочем, са от последно време, тъй като аз си спомням да съм видел в детинството си неколко от онези костюми с блестящи цветове, които се носеха преди по вече от един век от благородниците, когато не бяха на лов. Нема повече от един век, откакто ние почнахме да се поставяме на най-низкото равнище по тоя въпрос. А колко време ще ни трябва, за да възлезем отново до красотата, грацията и достойнството?

Струва ми се, никой не може да откаже, че е необходимо да се полагат особени грижи за краката. Те се потят лесно и при ходене скоро стават отвратителни, даже и от чисто материално гледище. От окултно гледище, това е Още по-лошо, понеже магнетизмът, който се отделя от човека, излиза главно през неговите краища и ако той, в момента на излъчването си, носи със себе си една аура от сгъстена нечистотия, става източник на болестни зародиши, с което вреди на общественото здраве. Краката на мъжа и на жената от долните класи са деформирани толкова, че от артистична гледна точка това е цяло престъпление, а освен това, много често причинява големи страдания. Никога не трябва да бъдат стягани краката в много тесни обуща, и тежките обуща, с които си служим за ходене, трябва да се изуват веднага, щом станат ненужни, като се заместят с леки, широки и удобни. В същност много по-добре би било, когато е възможно, да се оставят краката съвсем открити; в противен случай би трябвало да се употребяват леки сандали и да не се носят чорапи. Тази метода би трябвало да се приеме за ходене посред грозната нечистотия на улиците на нашите големи градове; тя би трябвало да се употребява поне из дачите и по морските брегове. Тя би могла да бъде практикувана навред във вътрешността на къщата, с което би представлявала по-здравословни условия и по-големи физически удобства, а от окултна гледна точка — по коректни. Но като се има пред вид робството, в което ни държи модата — поради която този, който би живял и би се обличал разумно, би минавал за луд, аз вярвам, че е безнадеждно да се вярва, че хората ще покажат достатъчно силен характер, за да направят това, което ще им бъде от голяма полза.

От окултно гледище, големи грижи би трябвало да се полагат за главата: тя трябва да се държи, когато е възможно, Открита и да не поглъща много топлина. В същност, шапката е съвършено излишна част от облеклото и във всяко отношение е по-полезно да се мине без нея. Но вероятно е, че и тук глупостта на модата ще се противопостави на здравия смисъл. А представете си паричните икономии, които биха се направили, ако се изхвърлят от употребление всички тези непотребни вещи, като шапки, обуща чорапи, яки, ръкавели и корсети. Глупостта да носим шапка става съвсем явна, щом си представим, че даже и в най-студеното време оставяме лицето си съвсем открито, макар че то обикновено е малко брадясало, до като големи грижи полагаме да турим една значителна тежест, и то нездравословна, на горната част на главата си, която, при това, природата е предостатъчно покрила с косми.

Притискането и топлината, която причинява една шапка, са постоянен източник на главоболия и често причиняват падането на косите. Може да се види, че между расите, които не носят шапки, няма плешиви хора. Сгорещяването на мозъка трябва винаги да се избягва. То предизвиква наплив не само на кръвта, но и на жизнените токове, и е често причината на тъмнота и забърканост в мислите. При все това, когато човек, който носи шапка, срещне някой гологлав, гледа го с изненада и го взима за ексцентрик. И ако последният би успял да обясни на първия, че той има важни основания, за да постъпва така, идеята за една смешна ексцентричност ще продължава. Обикновеният човек е така всецяло роб на обичаите и тъй малко се оставя да бъде управляван от здравия смисъл!

С възхищение забелязах, че в бъдещата колония на шестата подраса хората в това отношение ще се ръководят от разума и от чувството за красотата. Дали ще бъде напусто да се надяваме, че наскоро ще се постигне нещо по-задоволително от сегашния страшно неестетичен костюм? Тук, в Адиар, ние направихме някои подобрения, като изключихме поне шапките и обущата, до като сме на нашето място, но щом като стане нужда да явим на публично място, червя се да се призная, че и ние сме модни, както много други. Разбира се, ако и ние следваме модата при тези условия, правим го не от срамно отстъпване пред популярните предразсъдъци, но за да избавим нашето скъпо общество1) от обявяването му за ексцентрично. Ние неизбежно ще минем за ексцентрици в много отношения, като напр. с нашето вегетарианство и въздържание от всяко спиртно питие. Светът търси у нас това, което счита за една умерена доза от ексцентричност и при това се показва разположен да слуша нашите доктрини. Но щом като преминем известни граници, той ни обявява, в своето невежество и глупаво самодоволство, че сме съвършено луди и отказва, без да мисли повече, да слуша това, което искаме да го научим. Ето защо, като поддържаме без колебание нашите принципи по важните въпроси, съгласяваме се да пожертваме нашите удобства в дребните неща и, до известна степен, даже да паднем в обществената глупост, до тогава, до като тя е само смешна, но не и положително лоша, за да не лишим слабите духом и тези, които са роби на условностите, да чуят истините, които биха могли да разберат. Когато нашето общество, което се засилва навред, бъде достатъчно широко разпространено, ние ще живеем, може би, най-сетне в една епоха, когато ще ни бъде позволено да носим здравословно и рационално облекло, без да вредим на нашето дело в очите на невежите.“

_______________________

1) Теософското общество — Б. Р.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Диагнозата на болестта „рак“.

Френският лекар Р. Робинзон открил едно лесно и сигурно средство за диагнозиране на рака, чрез което с една абсолютна сигурност може да се установи дали току що появилия се оток или втвърдяване, колкото и незначителен да е тон. представлява начало на рак или не. Рано установената диагноза. естествено, много улеснява лекуването на болестта. Както съобщава „Еклер“, откритието на Робинзон е нещо подобно на Валериановата реакция за узнаване на сифилиса.

Според докладът, който Робинзон представил пред Парижката медицинска академия, неговата метода за ранното диагнозиране на рака, приложена в много парижки клиники, дала отлични резултати. Тая метода е проста: измерва се всеки ден температурата на лицето, в което се съмняваме, че има рак. Остане ли тя за известно време нормална, болния на следната сутрин се инжектира с разтвор от супер йодна киселина. От този момент температурата се мери всеки три часа. Ако болния страда от рак температурата му ще се повиши през деня с половин или цял градус, а някога и повече.

При всека друга болест и при здрави пациенти, температурата след инжекцията остава непроменена. Робинзоновата реакция, както вече се спомена, в много парижки клиники е била приложена с голям успех: по настоящем с нея се правят опити в Торино, Флоренция и в много испански клиники. При всички случаи на рак. реакцията е бивала положителна; при другите случаи тя е бивала отрицателна. Тук-таме клиниците твърдяли, че при някои случаи имали работа с рак. въпреки че реакцията била отрицателна. При аутопсията на тялото. обаче, се е указвало, че Робинзоновата метода не е лъгала: болестта наистина не е била рак.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДУХОВНА ОПИТНОСТ

Факти и доказателства за силата и

еволюцията на човешката душа

Случай на ясновидство.

Всеки, който през войната е бил между ратниците на 3-та Балканска дивизия, не веднъж е бродил известната река Порой, протичаща из върховете на Козяк планина към Мъгленско. Като всека планинска река, Порой, докато тече из планинските усои, на много места образува вирове, чиито прохладни води лятно време се използваха от войниците за къпане.

Така, през август 1917 г., войниците от I-та картечна рота, 80 п. полк, при работене пътя в дефилето на тази река, по инициативата на началството, често са се къпали. При такъв един случай, четирима подофицери от същата рота, добри плувци, са се къпели в един по-дълбок и голям вир. Когато, уморени от плуване, един по един излезли от вира, единия от тях облегнат на една скала се заглежда във водата и вижда некакъв човек, обърнат с тил към него, с руса коса, как бавно потъва във водата, докато съвсем изчезнал. Изненадан, зрителят, запитва своите другари, дали между тях е имало и друго лице, като им разказва видяното; разбира се, в отговор на това, получил техния смях и подигравки, защото всичко това им е било досущ необяснимо. В още по-голямо недоумение, подофицерът замълчал и всички се прибрали към ротата.

Не след много време, неколко от войниците, един от които е турчин, отиват да се къпят в същия вир и за зла участ, турчинът се удавя на същото място и по същия начин, както подофицерът предварително видел.

Очевидно е, случаят с това видение се отнася като предупреждение за нещастието, а самото събитие е показано преди проявлението му на физическото поле. Въпросният е мой много добър познат, дружили сме с него повече от две години, опознал съм го като характерен, интелигентен и искрен момък, та с доверие описвам това негово преживяване. Такива факти пораждаха не малко загадки в неговата душа, засилвахме приятелството ни и задружно търсехме тяхното научно обяснение. Освен това, неколкото още такива случаи с него, макар и по-маловажни, заедно с нервността на неговия темперамент, дават основание да се вижда, че той е предразположен към ясновидство и, при известни условия, може да наблюдава действията, извършени в астралния свят.

Бургас, 7 сеп. 1919.

Съобщава: Ж. П.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Загадъчната птичка

Неколко дни преди смъртта на моето дете, на едно низко дърво в градината ни забелязах сиво, мъничко птиченце с голяма червеникава човка.

В това време детето ми Николайчо дойде при мене и ме изненада с желанието си да си легне.

След два дни, въпреки успокояванията на лекаря, детето беше вече зле. На третия ден, 2 август, събота, към 11 часа преди обед ръцете му бяха студени и цветът на лицето силно променен. Неколко минути минаха само, детето като че ли се ободри и заприказва неочаквано умно, като възрастен човек — а то беше едва в четвъртата си година. Изненадата ни беше голяма, когато то разправяше, че ще умре, че ще живее в едно влажно място и пр. неща, които никога не е чувало. То приказваше тъй много и за тъй необикновени неща, че ние почнахме страхливо да се поглеждаме и да го молим да не приказва. Беше явно, че болестта се обърна в менингит. След обед съвсем бавно то отпадаше и престана да диша.

Wsem.Letopis_god.1_166.jpg?fbclid=IwAR0s

Покойното дете Николайчо.

Както е обичая, наредихме всичко — като ангелче то лежеше в ковчега.

Мръкна се. Гореше само кандило, а прозорците на стаята, обърнати към градината, бяха отворени. В стаята останаха неколко жени, които задрямваха вече.

В този момент през прозореца влезна една птичка. Не обърнахме внимание на нея.

На сутринта забелязахме по останките, че птичката е спала до главата на детето, но подплашена от нас, тя хвръкна над ковчега; тя беше като оная, която видех преди три дни — а може би и същата. До 31/2 часа след пладне, при все че прозорците и вратата бяха отворени, роднини влизаха и излизаха, птичката ту кацаше на ковчега, ту пак хвъркаше, и при опяването на покойничето изхвръкна.

Всички мислеха, че това е опитомено птиче, с което детето си е играло.

Нека всеки тълкува това явление, както желае. На ония, обаче, които вярват в безсмъртието на душата, нека съобщя, че преди неколко години се помина братчето на детето ми, т. е. моето първо дете.

Съобщава: Златка М.

Сливен, 22. IX. 1919 г.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Изпълнено предзнаменование.

В средата на юли 1913 год. в околността на Москва населението било силно разтревожено от едно рядко и чудно небесно явление. Една нощ на ясното небе се появил внезапно голям кръст, червен като пламък. Около половин час всички могли да видят кръста с просто око. Макар че било късно през нощта, хората уплашени наизскачали от къщите си и замислено наблюдавали тайнствения знак. Некой особени песимисти мислели, че вече ще дойде пропадането на света. Тогава си спомнили за една бабичка, която знаяла да гадае и предсказва. Извикали я веднага. Всички очи се вперили в нея. „Ще има война“, казала бабата, след като поразгледала малко знака на небето. В 1877 година преди руско-турската война тя със собствените си очи видела също такъв кръст да свети на небето. Предсказанието преминало от уста на уста. Тази нощ цялото село било неспокойно и никой не спал. Пророчеството на бабата подпалило огъня. Всички, подлежащи на повикване под знамената, почнали да се готвят за поход. Те започнали разточително да прахосват имотите си. В неприятелската земя трябвали пари. Научават се властите, че московските селяни се приготвят да потеглят на война против невидим враг. Изпратени били чиновници да успокояват селското население. Въпреки уверението, че Русия не мисли да води война, и че видяното на небето трябва да се дължи на някое въздушно отражение или пък е било северно сияние, никой не повярвал на властта. „Каквото видехме, ние си го знаем добре. Ще има война и туй то, И ако губернаторът твърди противното, той се лъже сам.. . Всичките ни почитания към негово високо благородие, но баба Мария го каза, а тя винаги казва право“. Такъв бил отговорът на селяните.

Това съобщение е напечатано в септемврийския номер през 1913 год. на Zentralblatt fur Okkultismus. Войната както е известно, започна само една година по-късно. Предсказанието на баба Мария се сбъдна. Кръстът, значи, показал вярно.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Силата на лошите пожелания

От околността на Залцбург съобщават един интересен случай, където са констатирани последиците от проклеването. Некой си млад човек имал любовни сношения и незаконно му се

родило дете. Момъкът плашел за издръжката на детето, но не искал да се ожени за любовницата си. По-сетне той се оженил за друга, по-стара жена. Първата любовница, обаче, страшно проклела съпрузите. Тя пожелала, както на тях двамата, така и на децата им, разни болести и пр. Всичко се сбъднало. Жената боледувала постоянно и никой лекар не можал да й помогне. И детето постоянно боледувало и то от същите болести, които били казани в клетвите. Хората се помирили със съдбата си, защото против клетвите не помагало нищо. Този и много други примери потвърдяват, че човек чрез силните си пожелания и воля може да прави магия. За жалост, такива пожелания се изказват почти само от омраза.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Сънят на горския работник

На 20. април 1913 год. в Касел (Германия) се издигнал балонът „Илза“ и изчезнал. Вероятно е попаднал във вихрушка и е бил разрушен, защото в края на април остатъците на изгорелия балон, и на неговия управител, търговеца Франц Вайланд от Касел, били намерени от горския работник Хелдман, който работел от около четиридесет години в горите при Малка Алмерода. Той разказва, че един сън срещу неделя го накарал да отиде да търси балонът „Илза“. В събота вечерта, на 26 април Хелдман се върнал от работа и в обикновеното за него време си легнал да спи. Дълго лежал, без да заспи, и най-сетне едва на разсъмване заспал. Но скоро се стреснал от един страшен сън; събудил се, потънал в пот, той почнал да мисли върху съня си. Постепенно си възпроизвел цялата картина: той видел в гъсталака балонът „Илза“, балонът изгорял и управителят му мъртъв. Помислил малко и решил веднага да отиде да дири балона на присъненото му място. Той помолил жена си да му приготви закуска и отишъл в гората. Картината, която му се присънила, изпъквала все по-ясно пред очите му. Той вървял направо към върха на Гюнтерсберг и там намерил остатъците от балона и мъртвия пилот точно в същото положение и на същото място, както му се присънило.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Карма

В брой 153 от 2 юли 1913 год. на „Биржевьiя Вѣдомости“ се съобщава следната случка:

На пътя между Калушин (Варшавска Губерния) и Новоминск се преобърнала една кола, натоварена с гледжосани тухли, и смазала коларя. Набързо пристигнали селяни успели да извадят нещастния колар из под колелата още жив. И сега умиращ, той се изповядал пред присъстващите селяни, че преди две години тъкмо на това място, където го е смазала колата, той убил един човек. Той едва успял да назове и съучастниците си и издъхнал.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРОДЪЛЖАВА СЕ ПОДПИСКАТА

НА МЕСЕЧНОТО ИЛЮСТРОВАНО СПИСАНИЕ

„ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС“

ОРГАН ЗА ВИСША ДУХОВНА КУЛТУРА

От излезлите до сега книжки всеки е могъл да се убеди, че това списание, както по ценното си съдържание, така и по своята вънкашност, е ненадминато в българската литература. Статиите и съобщенията, които се поместват в разните отдели на списанието, имат за цел да дадат на българските четци най-верни знания за живота, защото са резултат от последните изследвания на модерната наука. Окултизмът не е плод на фантазията, както повърхностно и наивно заключават незапознатите с него българи, всичката мъдрост на които се състои само в угодничество на физическото тяло, без оглед на последиците от това било за личността, било за народа и човечеството. Даже и робуването на плътта, ако се извършва против природните закони, осветлени чрез окултизма, пак води към неминуема и бърза катастрофа на човешкия организъм. Окултната наука е наука за живота, защото черпи своя материал из самия извор на природата и защото нейните истини могат да се проверят и докажат с опит. В излезлите пет книжки, както виждат четците, редакцията даде за това достатъчно данни и доказателства. В следните книжки тя ще продължава делото си на просвета, за да могат и най-заслепените материалисти да признаят неприложността на окултните истини. Действително, у нас царува дълбоко невежество и мрак върху принципите и законите, по които се развива живота на всеки организъм. Като започнете от най-горните стъпала на нашата интелигенция и свършите с полуграмотния резоньор, вие ще останете поразени от незнанието на най-елементарните истини за източника на живота и процеса на развитието му. Професори на университета, висши магистрати, дългогодишни гимназиални учители, видни обществени и политически дейци (бивши и сегашни министри) и много други нямат буквално никакво понятие за еволюцията на човека. От де идем, защо сме дошли на земята и къде отиваме след смъртта на тялото, т. е. как действа и се проявява изобщо всемирният жизнен принцип в природата, те нито знаят, нито искат да узнаят. Нашата бедна с идеали и морал интелигенция, голяма част от която е заблудена от криви материалистични учения, чисто и просто прекарва един растителен живот, без да показва никакъв признак на интерес и стремеж към по-сериозно и по-дълбоко изучване на индивидуалния и обществен живот и за по-резултатна и благотворна работа. За това и всичките ни лични, обществени и държавни дела вървят „от развала към провала“.

Списанието „Всемирна Летопис“, единствено по рода си в България, има за задача да хвърли светлина в много консервативни умове и да разпръсне ужасния мрак, който лежи във всичките области на дейността у нас. Ние засягаме и кардиналният въпрос за възпитанието в семейството и училището, въпрос, за който в управлението на нашето учебно дело царува пълен хаос. И ние сме уверени, че не ще мине дълго време и нашите принципи ще се прегърнат от мнозинството на гимназиалните и основните учители и ще станат тяхно знаме в борбата за повдигане на народната култура. И само когато стане това, когато окултните истини легнат в основата на новата организация на нашето културно просветно дело, само тогава ще приемем, че ние имаме действително Министерство на Народната Просвета, което, по задачите си, трябва да се счита за главно Министерство у нас.

И откъм външност, ние мислим, че нашето списание няма подобно на себе си в България. Луксозната хартия, на която го печатаме — сега вече рядкост у нас — но която отговаря на отбраното научно съдържание, напълно задоволява естетичния вкус на нашите четци, с многобройните илюстрации на съответните статии. Поради всичко това, списанието „Всемирна Летопис“ сравнително най-евтиното издание в България, по-евтино даже и от учебниците за основните училища. Защото, независимо от илюстрациите, материалът, който се дава във всека книжка на 32 страници или 96 колони дребен гармонд, е равен на 192 страници с цицеро, на обикновени осмини, което прави 12 печатни коли. А според цената, нормирана от М-вото на Нар. Просвета и за учебници на най-проста хартия, би трябвало всека книжка от списанието да струва най-малко 12 лева. Ние, обаче, жертваме грамадни средства и неимоверен труд, за да направим достъпни на всеки добър българин окултните научни знания, като печатаме списанието на най-хубавата хартия, с много клишета, изящен печат, хубави корици и пр., на минимална цена.

Искаме да вярваме, че всичко това се оценява по достойнство от разумните и справедливите българи. И затова молим съдействието на всички наши съчувственици за най-голямо разпространение на списанието.

Годишният абонамент 80 лв. може да бъде изплатен на толкова срокове, колкото е удобно на абонатите. В всеки случай, нашите настоятели имат решаващата дума по тая разсрочка.

От Редакцията.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...