Jump to content

Всемирна летопис, год. 1, брой 07


Recommended Posts

Списанието в PDF

Година 1, Брой 7

(1 декември 1919 г.)

1. X. X. X. Сегашното положение на човечеството.— Методи за изправлението му — Бъдещето което предстои.

2. Б. М. Албиог. Низ Пътя (стихове).

3. Нова Естетика: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив. Толев: I. Благодаря! II Брак. III. Ангел и IV. Слънце и Земя. 2) Изпит, разказ от А. Блек, прев. Ив. Дейков

4. Мистицизъм: Мисли върху „Мистични раз говори“ от Пол Верлен, от Силвен Хо.

5. Боян Боев. Окултизъм и възпитание — Неотложни училищни реформи. Бъдещето училище (продължение).

6. В недрата на природата (край).

7. Самуел Р. Уелс. Физиогномия (продължение от кн. VI): Общи форми — Класиране на лицата: 1) продълговати лица, 2) кръглото лице, 3) яйцевидното лице. Профили: лицевият ъгъл (с 20 фигури). Прев. от англ. В. Каназирев.

8. Б. М. Албиог. Двери (арабски народни физиогномични поговорки).

9. Проф. Ю. Нестлер. Хирогномия (продължение от кн. VI): 7. Пръстите. 8. Резюме на учението за пръстите. Палецът (С 11 фигури).

10. К. А. Либра. Астрология: асцендентът или възходещият знак (изглед, темперамент, общ характеръ): Ариес — Овен, Таурус — Телец, Гемини — Близнеци, Канцер — Рак, Лео — Лъв, Вирго — Дева, Либра — Везни, Скорпио — Скорпион, Сагитариус — Стрелец, Каприкорнус — Козирог, Аквариус — Водолей и Писцес — Риби.

11. Астрономия: I. Изглед на лунното затъмнение, гледано през нощта на 7. срещу 8. ноември т. г. II. Изглед на земята, гледана от затъмнената луна. III. Светлината на земята.

12. Окултна хигиена и медицина: Ралф Ширле, редактор на „The Occult Review“: Лекарят Парацелзус (очерк на книжовно медицинската му дейност), с портрет.

13. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I — Едно предсказание на Толстоя за войната и за бъдещето на човечеството. II. Скритите възможности, прев. от руски К. Иларионов. III. Видение и пренасяне на далечно разстояние. Съобщ. Т. Д. IV. Побеляване на косата от душевни вълнения. Съобщ. Ш. V. Цифри и писмени знакове в ириса на окото.

14. Книжнина.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЕГАШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Методи за изправлението му Бъдещето, което предстои

Цялото човечество продължава още да се вълнува. Както след един голям земетръс, продължават да се чувствуват по-слаби разтърсвания на земните пластове, докато настъпи окончателно успокоение, така и след общата война, на известни точки на земното кълбо още се дими, кървавите стълкновения и опустошенията следват, а може би някъде, по-близо или по-далеч от нас, нови войни да започнат. Така съвременното човечество ще се клатушка още, народите ще се къпят в кървите си и душите ще си заминават, докато изгрее новата ера на мир и братство на земята.

Следователно, сегашното положение е преходно. И ние, ако не изпълнявахме един публицистически дълг, бихме счели за излишно да уверяваме четците ни, че никакъв морал не би бил нужен за това човечество, което умира: толкова ясно е, че за него трябва само един съвет да се обърне към Бога, за да се приготви за другия свят. То прилича още на осъдения на вечни окови, който няма нужда от надежда за сигурно освобождение, а само от препоръката да понесе с геройство затвора си и да чака някои изключителни времена, за да си възвърне свободата. Като работим обаче, между българския народ, не ще бъде безполезно да направим нашите размишления върху положението, за да посочим методите за изправление на цялото човечество, в това число и на нашия народ.

За тая цел ние ще вземем един нов начин на обсъждане, понеже старата песен се пее от други. Тези последните ни напомнюват турската поговорка: „минаре некадър юсекса, ходжа билдиини окур“, т.е. „колкото минарето и да е високо, ходжата все си пее, което знае“. И действително, във всичките области на нашия индивидуален, обществен, политически и духовен живот се доказва нагледно практиката на турския ходжа: в частната си дейност ние не показваме признаци, че сме напуснали старите схващания и сме възприели новите, нито даже проявяваме какъв-годе интерес към личен напредък; подемем ли просветното дело за възпитанието на народа, пак пеем старото учение на ходжата; започнем ли уж да реформираме политическия живот и да подтикнем народа си в нов път, като ходжата, пак четем старото, което знаем; в църква ходим, на Бога се молим, но все старото, като ходжата, четем. Ние, обаче, сме решили да не се качим на старото минаре, понеже то с хиляди години е чувало все същия глас и все същото четене.

За да се поправи съвременното общество, има в природата само два метода, с които тя си служи: единият метод или закон е законът на прецеждането, който подразбира сгъстяване, изстудяване, слизане надолу в почвата, в пластовете на която трябва да се оставят всички ония утайки, които са се натрупали, и водата да излезе в някоя долина опреснена и пречистена. Но за този процес всякога се изисква едно голямо налягане: водата трябва да слезе отгоре надолу. Другият метод, с който си служи природата, е чрез изпаряване: той подразбира разширение на водните капки, превръщането им на паровидни и издигането им нависоко. А това става чрез закона на топлината или чрез закона на магнетическото привличане на водните пари горе, в пространството. Тия капки, по тоя начин опреснени, обновени, оживотворени и напълнени с енергия, се повръщат към земята и донасят своето благословение от въздушното пространство на всичките растения, като извиват листата им, т.е. подобряват дихателната им система, освежават корените им, като размекчават почвата около тях, и с това дават възможност на задържаните сокове да се възприемат и прекарат в организма на растението.

Първият процес на прецеждането е подобен на желанията, които се извършват в сърцето, а вторият процес е подобен на мислите, които се пораждат в ума и се подигат нагоре. Първият процес е потребен, за да се пренесат капките от високите места на сушата към по-ниските и да се даде възможност на всички зародиши в почвата да поникнат, да проявят своя живот и да принесат своите плодове, нужни на човеците и на всички живи същества, а вторият процес е необходим, за да се пренесе влагата от морските равнища към сушата. Обаче, тия два метода трябва да се съединят в едно. Освен тях, има и трети метод, който е метод на движение, т.е. горе във въздушното пространство трябва да се явят въздушните движения, които да пренесат парите от океана към сушата. Този процес е обяснен във физиката в смисъл, че има две въздушни течения: топло и студено. Топлото течение върви отдолу нагоре, а студеното отгоре надолу. Тия две течения означават човешката воля, която действа в човешкото сърце и в човешкия ум. Течението на сърцето е топло: то е течение отдолу нагоре, а течението на ума е студено отгоре надолу.

Там, дето тези две течения се срещат, се зачева животът. По същия начин и в пространството, когато водните пари се намерят между тия две течения, топлото и студеното, те се прекръстосват и образуват водните капки. Така се явява дъждът, носителят на най-великото благо за развиването на растенията и за поддържането на живота.

В съвременния обществен живот туй течение на сърцето трябва да се прати нагоре, да опресни и пречисти атмосферата на човешкия живот. По същия начин както влагата трябва да обсеби и обедини всички ония малки частички от прах, сажди и т. под. в пространството, така трябва да дойде и вторият процес на изстудяването, на човешката мисъл, та всички капки да се изпратят на земята, а заедно с тях и казаните неканени гости (прашинките в пространството) ще слязат долу за работа. По аналогия трябва да се каже, че всички отрицателни елементи, от които съвременните хора се оплакват, това са ония малки прашинки, които природата е подигнала нагоре за известна цел за да съгради росните капки или да им даде стабилен скелет. При сегашните условия, разумният живот е изпратил тия крайни елементи, според нашето схващане, за да образуват скелета на новите мисли и желания. Следователно, по същия закон ние няма защо да се оплакваме от положението, а трябва да облечем съществуващите обществени фактори в плът и кръв.

Ще припомним тук едно свидетелство от Стария завет: един от еврейските пророци, Езекил, видял поле, пълно с кости, които били сухи. И Господ пита пророка: Могат ли тия кости да оживеят? А пророкът отговори: „Могат, Господи, ако Ти кажеш“. И тогава Господ казал на пророка: проречи сега, тия кости да се съберат. И пророкът в своето видение вижда, че тия кости почват да се събират кост с кост, сетне почват да се обличат с мускули и да се покриват с кожа, докато се образували човешки форми. Тогава Господ казал на пророка: Проречи сега да дойде Духът. И когато пророкът изказал това мощно слово за Духа, според както му било казано, той видял, че всичкото това множество станало на краката си като едно голямо войнство и тръгнало напред.

Съвременното човечество мяза на тия сухи кости. Те са разхвърляни по цялото лице на земята, без никаква вътрешна, тясна връзка и между тях постоянно има стълкновение от движенията на земните бури. Затова те питат сега: Защо е това стълкновение между нас? Отговаряме: Защото няма никаква връзка помежду ви. Тия кости са подобни на есенните листа, които вятърът постоянно отвява и тласка във всички посоки. Това са всичките политически движения и обществени ежби, които произтичат от хилядите стоящи и неразрешени обществени въпроси.

И сега Господ наново пита пророка: Тия кости на съвременното човечество могат ли да оживеят? Могат ли да се съединят и обединят, да образуват едно цяло за въдворяването на Божието Царство на земята? И пророкът отговаря: Може, Господи, ако Ти кажеш. И този, живият Господ казва на пророка: Изкажи тогава мощното Слово в Моето име. И пророкът е произнесъл вече това магическо Слово, и ние виждаме вече, тия кости да се събират и се организират, да се обличат в мускули, в плът и кръв, и да се обвиват с кожа. Остава още последният момент, да каже пророкът: Да дойде Духът. Тогава всички тия кости ще станат на краката си като едно цяло и ние ще се намерим пред свършения факт на обединеното човечество в закона на човешкото братство. Това ще бъде деня на общото възкресение на всички народи по лицето на земята.

На тия живи кости, които в България са почнали да се съединяват и обединяват, да се обличат в жили, в мускули, в плът и кръв, и които наскоро трябва да станат на краката си, ние препоръчваме горепоменатите две течения: топлото и студеното, едното от които върви отдолу нагоре, а другото отгоре надолу. Те ще опреснят живота на новооживялите кости, ще им дадат потик към нова работа, да почнат да създават своите клонове и клончета, своите пъпки и листа, да образуват своите цветове и плодове, за да узреят семките на живота вътре в тях. Следователно, нам ни трябват учители умни и добри, себеотвержени и безкористни, които да живеят за другите.

Тия кости, които сега се събират, са костите на младите, на ония деца, които сега се раждат, на ония момци и моми, които сега стават, на ония обществени дейци, които сега започват своята работа. И всичката философия седи в това, да не ги спъваме в тая тяхна работа. Ще стане по същия начин, както пророкът е видял, че костите се събирали и той не е отивал да посочва коя с коя да се събере, нито на мускулите кой мускул кое място да завземе, нито на кръвта в коя посока да се движи, нито на Духа как да слезе. Нека като този старовременен пророк да изказваме това мощно Слово с вяра от сърцето си, с вяра от ума си, с любов от сърцето си, с любов от ума си, с надежда от сърцето си, с надежда от ума си. Това е великото бъдеще, което ни предстои. И всеки, който така произнася тия думи, бил той отделен човек, бил отделен дом, отделно общество, народ или цялото човечество законът еднакво работи. Бъдещето носи новия живот и всички кости, които се подчиняват на туй движение на Духа, ще намерят своя път, своето място и своя начин за работа.

Пророкът, който е вече на земята, а не на минарето, пита сега тия сухите човеци, тия сухите домове, тия сухите общества, тия сухите народи могат ли да оживеят? И Господ отговаря: могат. И ние трябва да произнесем мощното Слово: сухи кости от по всичкото лице на земята, от четиритях краища, събирайте се и обединявайте се, обличайте се с жили и мускули, обвивайте се с плът, кръв и кожа, защото Духът Божи иде и Той ще влезе във вас. Всички вие ще станете на краката си, като едно цяло, и ще познаете, че не сте мъртви кости, но живи човеци, че не сте пратени да бъдете роби, но свободни, съгласно с вашето сърце, съгласно с вашия ум и съгласно с вашата душа и вашия дух!

х.х.х

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Б. М. Албиог

Низ Пътя

* * *

Бъди

низ своя път дете на бога Феб

и бди

в живота си безспир да сее в теб:

Зари

ще озарят тогава твоя път

и зри

към светла вис да се стреми духът:

Мечти

несбъднати в нетлен ще сяйнат там

и ти

сред слънце чар ще вкитиш своя храм.

* * *

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ „ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША“

(СОНЕТИ)

БЛАГОДАРЯ!

„... За Всичко благодарете,... Духа неугасяйте!...“

Павел

Ти ме погледна пак, Велики Татко,

и чух отново строгия Ти зов,

но Твоето диханье бе тъй сладко

и взорът Ти тъй пълен със любов,

*

че в трепета на новото страданье

аз само се топих, без да умра,

и в чара на прекрасното създанье

твърдях: благодаря, благодаря!...

*

Тогаз духът, упит от сласт неземна,

към Тебе радостно се пак възйемна

и живият Ти пламък го огря...

*

И моето сърдце, в надежда свята,

с възторг, кат птичка, сепната в зората,

запя: благодаря, благодаря!...

27. XI. 1919 г.

* * *

АНГЕЛ

Кажи ми ти, изгнаниче от небесата,

какъв ли грях с позор чело ти е покрил,

та тъй си долетял тук долу, на земята?

Кажи, о ангел мил, какво си там сторил?

*

Виж. душно е, простор тук няма за крилата,

неволи и тъги ни носи всеки ден,

и в болки свиват се на двама ни сърдцата...

Защо ти пожела да се вестиш при мен?

*

О братко мой, над мен отдавна не тегней

ни грех, нито позор, ни сянка от проклятья,

и не за скръб и плач душата ми копней.

*

Но теб възлюбих аз и жадно прилетях,

да те притисна с жар в лъчистите обятья:

о колко бисери за теб се крият в тях!...

* * *

БРАК

Дете, кога цъфна, след люта зима,

на Майката из сочните гърди,

пред твойта красота неизразима

угаснаха последните звезди!

*

И Слънцето блесна във свойта слава,

възрадвано от твоя чуден лик,

и дар нетлен, с какъвто то дарява,

прати на теб от извора велик...

*

И, с тоя дар във брачни връзки сляна,

ще засияйш честита и засмена,

по-светла от най-светлите звезди!

*

Тоз слънчев дар съм аз, душа безценна,

ти с мен навеки си обединена:

аз лъч, ти роза в моите гърди! ..

* * *

СЛЪНЦЕ И ЗЕМЯ

Два свята ден и нощ летят във всемира,

умилно впили поглед, две слънца -

защо ли йощ, летежът им не спира?

Не са ли те две влюбени сърдца?...

*

Ил чезне в бездната неизследима,

кат тих акорд, вълшебният им блян?

Или за любовта прегради има

в безбрежния небесен океан?...

*

Ще дойде ден блажен на битието,

кога не ще линее веч сърдцето

в отровата на първата змия,

*

и в сетна страст пламналата вселена

ще изгори във любовта свещена

на Слънцето и милата Земя! ..

Иван Толев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

А. Блек.

ИЗПИТ

С бледни сенки мракът забули замлъкналата гора. Утихнаха песните на крилатите. Наредко тук-таме се слушаше вик на закъсняла птица.

Като скръсти нозе, с ръце на коленете, с недвижим поглед седеше под сянката на величествения банан благословеният Буда, потънал в дълбоко съзерцание. Благоговейна тайнствена тишина се лееше около него. Неволно пътник, който и да е, минавайки свещеното место, падаше на колене, а дивият звяр се приближаваше с плашливо уважение.

Дива сърна, що лежеше със своята рожба при краката на Благословения, изведнъж подигна глава и взе да мирише. Чуваха се далечни стъпки и глухо говорене. Скоро се показаха неколцина хора; начело вървеше момък с лице хубаво, с бронзова отсенка, облечен в богата одежда, шита със злато и укичена със скъпоценни камъни. С ръка направи заповеднически знак на спътниците си и момъкът се приближи при Буда. Като видя пред себе си величествения, светлия образ на Благословения, юношата почувства свещен трепет и умиление и простна се мълчишком пред краката на Буда.

Като се изправи, той застана, наведе глава, тури ръцете си, като че се молеше.

Благословеният Буда седеше неподвижно, но очите му светеха с нежност.

- О Бхагават (Господи), възкликна юношата, привет на Тебе, благословени! Аз дойдох от далечното царство на Кансамба; аз съм Джета, син и наследник на царя, и дойдох при Тебе да прося милост. Слухът зарад Тебе, о, безгрешни, стигна до моите уши и от тогава аз не знам спокойствие. Моят дворец, моите съкровища изгубиха цена за мене. Сърцето ми жадува друго: моите жени и моите приятели не ме радват, не ме веселят. Душата ми е пълна с мечта за висш живот! Приеми, о съвършени, мен в числото на твоите ученици; по-верен и по-предаден на Тебе ти не ще имаш другиго.

Спокойно и галено гледаше Буда на престолонаследника, и ни една дума не промълви затворената му уста.

Царевичът Джета продължаваше .. . О Бхагават, Ти не ме смяташ достоен за отговор! Нали? А между това, о, светло лъчисти, от ранна младина аз прекарвах чист живото, правех добро, пазех закона; изпълнявах заветите и обичаите на моята страна, четях свещените книги . .. Нима туй не стига, за да заслужа Твоето внимание, за да стана Твой ученик?

- Не, отговори благословеният Буда.

- Тогаз кажи ми, о Бхагават, що съм длъжен да направя?

Аз ще изпълня всичко, каквото ми заповядаш.

- Търси ... и ти ще намериш.

- Но какво и как да търся?

Благословеният не отговаряше.

- Ако това е изпит, на който ме подхвърляш, о Бхагават, аз се подчинявам, аз ще търся, но кога ще ми позволиш да дойда при Тебе?

- Когато седем луни начертаят своя кръг след периода на дъждовете.

Царевичът Джета наведе глава. Като се простре, той дълго лежеше при нозете на Благословения. Като стана, мълком се отдалечи. Стъпките престанаха да се слушат. Нощна мрачкавина забули гората. Доверчивата сърна заспа до рожбата си. Благословеният Буда седеше неподвижно, потънал в съзерцание.

Свършваше се времето на дъждовете. Седем луни свършваха своето въртене околовръст. Под сянката на величествения банан седеше благословеният Буда. Слънце зайде в кървав облак,

и черни облаци плуваха по небето, предизвестявайки хала. Наситеният въздух беше задушлив. Глухо безпокойствие завладе гората и нейните жители. Ята птици диреха скривалища в клонете на огромното дърво, под което седеше Буда; млада пантера се гушеше при краката му, просейки защита.

Страшна буря развилне се над гората. Рукна дъжд, дърветата запъшкаха под напора на вятъра. Едничък само величавият банан стоеше незакачен, небутнат от бурята, ни една капка дъжд не падна върху главата на Буда.

Но гръмотевици и бури не спират силните с воля. Когато се възцари мракът, царевичът Джета беше при краката на Благословения.

- О Бхагават! възкликна той. Дойде денят, който очаквах аз с нетърпение! Изгревът сменяваше нощната тъмнина, залезът се заместваше от лунна светлина, и най-после дойде благословеният, свещеният час! През цялото това време аз продължавах да прекарвам чист живот, ала към него аз притурих лишения; аз умъртвих плътта си, аз се въздържах от всякакви удоволствия, аз четях дълги молитви и. дълго време размишлявах. Аз очаквах изпитания, но те не ми се изпречиха. Тоя път ще ме приемеш ли, о мъдри, за свой ученик ?

- Не! отговори Благословеният.

Изумен и огорчен, Джета закри лицето си с ръце; сълзи пълнеха очите му и дълго той стоеше мълчишком. Най-после той каза с треперлив глас:

- Кажи, о Бхагават, защо ме отхвърляш?

Млъкна бурята, утихна вятърът, и цялата природа се спотаи, за да слуша думите на Благословения.

- Благородни Царевичо, каза Той, изпитанията, които ти очакваше, не еж външни. Аз не искам от тебе да оставиш жените си, да напуснеш всички земни радости, за да живееш като пустинник. Изпитанията, които ти не разбра, бяха свързани с миналата твоя карма и с вътрешното твое аз. Ти не издържа изпита. Върни се в своя дворец и задоволявай се с живот на благороден и добродетелен човек.

С зачервени бузи от срам, Джета смутено издума:

- Кажи ми, о безгрешни, какъв бе оня изпит, който не издържах ? Моят срам и горчивината ми ще бъдат по-силни, ала аз бих искал да просветя разума си.

Отговори благословения Буда:—Помниш ли ти, о благородни Царевич, как в твоя собствен дворец, при двора на баща си, ти бе обвинен в простъпка, неизвършена от тебе?

Вместо да чакаш спокойно, до като разумът на твоите близки да се просвети, за да видят истината; вместо смирено да приемеш унижение, като разплата за миналия дълг на твоята карма, ти се защищаваше, ти доказваше своята невинност и даже ти се възмути и негодуваше. Ето твойта първа слабост!

- О, Господарю мой! Ако тия обвинения бяха заслужени, не щях да се възмущавам, отговори Джета.

- Царевичо! Добродетелният и справедливият човек има право да доказва своята невинност, има право да защищава себе си, но оня, който иска да тръгне по Пътя, постъпва иначе; оня, който иска да стане мой ученик, длъжен е в смирено мълчание да пренася несправедливите обвинения и клевети. Той е длъжен еднакво да носи както венеца на славата, така и венеца на безчестието и на позора,

Джета наведе глава.

В второто изпитание егоистическата привързаност стана причина на твоето падане. Ти имаше приятел Ямас, когото ти обичаше; ала яви се в двореца на баща ти нов човек Балика, който се стараеше да се сближи с Ямаса и да спечели неговата дружба и обич. Тоя човек се изпречи между тебе и твоя приятел. Вместо без роптание да отстъпиш и да обичаш Ямаса заради самаго него, а не заради оная радост, която ти причиняваше неговата дружба, ти пак се възмути, ти допусна злобата да се вмъкне в душата ти, ти се стараеше да туряш на Балика всякакви пречки на пътя.

- Аз знаех, че дружбата на Балика не е искрена, отговори Джета, но нима не бях длъжен да предупредя и да завардя моя приятел?

- Уверен ли си ти, о Джета, че дружбата на Балика не би станала искрена след време? При това, о Царевичо, добродетелният човек има право да запазва своите привързаности и да се бори за тях; но мъдрият, встъпващ в Пътя и искащ да бъде мой ученик, длъжен е да бъде в състояние да се отрече от своите най-скъпи привързаности; той е длъжен да очисти сърцето си от ревност и егоизъм. Той е длъжен без горчивина да принася загубата на най-добрия и най-любим приятел. Благородни Царевичо! Богатства и съкровища, чувствени наслади, удовлетворяване на пустославнето, — всичко това няма цена за тебе; нима правиш някаква заслуга, ако се откажеш от всичко това? Но пред истинското отречение, което ти се изпречи, ти отстъпи, ти не разбра какво е жертва, какво е любов, която всичко дава и нищо не иска!

Трети път наведе глава Джета в смущение и след туй погледна на Мъдрия.

- О Бхагават! Мрак по-тъмен  от оня, ще се спусна на околната гора, обви и забули моята душа, срамът се вмъкна в сърцето ми . . . Говори още, о благословени!

- Благородни Царевичо! Третото ти изпитание беше следното: ти трябваше да покажеш състрадание към Нанда, една от твоите жени, която извърши недостоен простъпък, а ти, не жалейки младостта и неопитността й, изгони я из двореца.

- О Бхагават! Можах ли аз да постъпя иначе? Не бях ли длъжен да запазя чистотата на нравите в моя дворец и собствената си чест? Нима аз можех да оставя при себе си престъпницата-жена ?

Ако бих постъпил така, нима не щях да оскърбя с туй нравите на моята бащиния и моя собствен идеал за чистотата?

- О Царевичо! Нима трябва още да ти се повтаря? Човек от света, благороден и справедлив човек, има право да пази честта си, има право да съди и да наказва. Но мъдрият не съди, той разбира и прощава. Неговото внимание е по-вече обърнато върху туй—да намери оправдание на простъпката, а не върху самата простъпка. В неговото сърце има по-вече любов, отколкото капки в океана.

Чистотата не е добродетел, о Джета, това е само въздържане от зло. Чистотата на живота може да попречи за тръгване в Пътя, щом няма в нея любов и състрадание. Без любов чистотата води към горделивост и тогаз ... тя е само илюзия от чистотата.

В твоите странствания, о благородни Царевичо, наблюдаваше ли ти някога върховете на Хималаите на залез слънце? Видя ли ти белоснежните върхове, дето всичко изглежда мъртво, замръзнало, сковано? Видя ли ти, как изведнъж тия върхове се съживяваха и се запалваха с ярка червенина ? . . .

Такава е чистотата. Без състрадание, тя е бял саван за душата. Когато се запали любовта, — тя сияе с животворна светлина и става проводник на Велик Живот.

Очите на Джета се напълниха със сълзи. Когато се простре при нозете на благословения, той тихо промълви:

О Бхагават, една милост аз прося от Тебе: позволи ми да се опитам още веднъж, о светлолъчисти! Аз разбрах сега, що искаш Ти от мене.

— Нека бъде така, каза Благословеният, и погледна на прострения при нозете си Джета, погледна с поглед ясен и светъл; като плаваща на небето звезда, нежна усмивка трептеше на неговите уста.

Тихо се отдалечи Царевичът в нощната тъмнина. В края на гората слуги и слонове чакаха своя господар. Щом се зазори, Царевичът със спътниците си тръгна обратно за Кансамба.

На поляната, под величествения банан, седеше благословеният Буда, потънал в съзерцание.

Тутакси след завръщането си в Кансамба, Царевичът Джета трябваше да управлява страната, защото баща му тежко заболя. Той изпълняваше своите нови длъжности с благородно усърдие и придоби слава на добър и справедлив управител. Първата му работа беше да обърне внимание върху Ямас и приятеля му Балик и да им отдаде всякакви почести.

След това заповяда да се намери жена му Нанда и я върна в двореца.

Това не се хареса на някои стари, приближени на баща му. Скоро се явиха някои недоволни от Джета, почнаха да осъждат неговите действия, макар справедливи и добри, ала не всякога съгласни с духа на старите царедворци и затуй не се харесваха от неговите министри.

Джета си беше спокоен, и глухото роптание на придворните не го дразнеше.

Скоро, при все това, се състави срещу него тайна завера, начело на която застана по-малкия брат на Джета. Партията на заверниците почна да разпространява в народа слух, че Джета се намира под влиянието на сиромах-монах, че той мисли да премахне старите закони и свещените обичаи на страната и да въведе нова религия.

Джета знаеше за заверата, но туй го не вълнуваше. Верните негови приятели, при все туй, зорко следяха всичко и веднъж, когато един заверник се нахвърли на Джета да го убие, приятелите на Царевича го хванаха и го вързаха. Той се казваше Арада и принадлежеше към кастата Кшатрии.

Побледнял от страх и злоба, Арада стоеше пред Царевича. Джета спокойно го попита:

- Арада, защо искаше да ме убиеш?

- Затуй, че смятах твоето управление опасно за страната, ти работиш срещу старите наши закони и искаш да премахнеш свещените наши обичаи.

Тоя убиец е прост фанатик, помисли Джета, и като се обърна към своите приближени, каза: „тоя човек, без да се гледа на престъпническия му опит, има добро намерение. Стражари, освободете го!“

Изумената стража изпълни заповедта.

- А сега. каза Джета, оставете ме самичък  с Арада.

С безпокойствие и недоумение се отдалечиха приятели и слуги.

Арада стоеше със скръстени ръце и заканително гледаше на Джета.

Не забелязвайки оскърбителното му държане и кръвнишкия му поглед, Джета се приближи към него, тури ръцете си на рамената му и втренчено гледаше на него. Ни презрение, ни страх, ни съжаление нямаше в тоя поглед. Това беше дълъг, мълчалив въпрос.

„Погледът на мъдрия се насочва по вече върху , туй—да се намери причината и оправданието на просташката, отколкото на самата просташка“, казал е неговия Господ. Джета се стараеше да вникне в причините на миналото. Внезапно, ново странно чувство го завладя. Като, че духът на оногози, когото той тайно наричаше Учител, влизаше в него, озаряваше го със светлината си . . . той видя с други очи, той разбираше скрития смисъл на нещата. Джета видя миналото на войника; цялата верига От неговите предшестващи животи, целия живот на неговата карма. Много грешки и падания видя той, причината на които бе неведението . . . все раждащото се желание и страдание — последица от желанието.

В следния миг, като в мълниеносно осветляване, той видя Арада като да изчезна, а в него се въплъти цялото човечество, клето човечество, сковано от своето неведение, от заблужденията и страданията си!

В най-силно въодушевление Джета поиска да хване, да прегърне цялото това човечество да му даде живота си, да го очисти с чистотата си, да го стопли със своята любов, да го издигне като се пожертва за него! ...

Събуден като от сън, стоеше Джета пред Арада и можа да каже пред учудения воин: „брате мой, ти и аз сме едно; моята слава е твоя слава, твоят позор е мой позор“.

Влезналата стража видя войника да плаче на гърдите на преобразения Царевич.

* * *

На поляната, под сянката на величественото дърво, седеше със скръстени нозе благословеният Буда, седеше в дълбоко съзерцание.

По клоните на банана птичките пееха утринните си химни, славейки Твореца. Сърната лежеше при нозете на светията, млади леопарди и пантери минаваха край него и му ближеха краката.

Цялата поляна дишаше мир, тишина и любов.

Чу се шум, приближаваха се стъпки на човек. Пред Гаутама Буда стоеше Джета ... Той пристигна самичък без приятели и слуги, облечен в дрехи на просяк. Мълком той се простря при нозете на Благословения и когато се дигна бавно, като уморен от дълго пътуване, той видя ръката на Господа да го благославя и чу думите му:

„Благословен си, о Джета, мой възлюбен ученик“! . . .

Прев. Ив. Дянков.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мистицизъм

* * *

Мисли върху „Мистични разговори“

от Пол Верлен

Един е пътят, който води към върховното познание — той е екстазът; един е пътят, който води към сливането с Бога -той е Мистичната Вяра; и също тъй един е факторът, чрез който става всичко това: той е Бог — този Бог, който в „Мистичните разговори“ на Пол Верлен говори:

„ . . . вземи

сърдечен мир, и бедност с любов, и мойте нощи мистични, сред които душата се възнася и от потира вечен пие блян и светлина“.

Неопровержима истина се крие в тия стихове, прозвучали най-напред в душата на тоя най-непосредствен и открит от всички мистици на модерната епоха. Той е вложил в своите разговори с Бога всички религиозни брилянти които е намерил в черните води на тоя живот, и по тоя начин ги е направил откровение, показващо пътя на духовния възход. Всеки от неговите сонети е скрижал за тоя, който се стреми към непознаваемите тайнства, що крие небето.

Неговият живот е едно от най-страшните предопределения на съдбата, понесено от човек, кога и да било през шеметния летеж на вековете. Дете-поет го нарече някой. И вярно е: Пол Верлен е едно религиозно и смело дете, със силна плът и с най-чиста мистична душа.

Уайлд в своята изповед ,,De profundis“ говори за него, че в оная епоха той е единственият на Запад, в когото се проявява истинският Христос.

И тези сонети в „Мистични разговори“, които бодат, разкъсват, терзаят, могат да бъдат написани само от един подобен дух, който е познал всичката вътрешна нищета на блуждаещия вън от лоното на религията и е възжелал безконечната Мъдрост, която в забрава спи в прегръдките на Бога.

Копнеел е дълго той за сливане с Него, дирил Го е желаейки в неговата сянка да скрие грехът и земната погибел, но не е смеел с крилата на своята любов към Него да полети, — към Него, на когото казва:

„Ти, кладенец лазурен, горчив за този само, що в грях желае да свърши, Ти Слънце, и Ти Ден но мрак за взор от тежка целувка ослепен“.

А тая любов е тъй голяма, че е в състояние да изкупи греховните бури на страшния океан, що лудуват в гърдите на това мистично създание, което крие в себе си Животното-Човек, с всички диви инстинкти на природата.

И душата, която се стреми към изкупление, попада в Небесния вихър.

Надвесен над Сена в призрачни нощи, Верлен не един път е замислял по .своя воля да прескочи границите на неизвестното и да полети в тъмния азур на смъртта; но учението на разпнатия на Голгота го е възпирало, и тогава той в едно състояние, намиращо се между ужаса, болката и бляна, е попадал в разговори с мистичния творец.

Само по този начин може да се обясни чистотата на религиозната мисъл, що лъха из всеки ред на неговите сонети.

Страшно е даже да си въобразим тайнствените чувства, които се пораждат в тази материална тъма — а Пол Верлен не само че ги е преживял, но ги е и възпроизвел, изпитвайки невъобразими душевни болки.

Там, под мрачните куполи на Notre Dame, той е прозирал в мисълта на Твореца, дочувал е Неговия тих мълвеж и със страст е молил за Виното и Хляба на изкуплението.

Блянът, чистият мистичен блян, пролазва в тия разговори, откриващи незнайни хоризонти на необикновени усещания, изпитвани в тихи вечерни часове, кога в долината прилитат сенките на нощни призраци, бързо се възнасят към Твореца чистите молитви и...

и в небесата святи спре плахата луна и звон вечерен, румен и черен се понася . .

Силвен ХО.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Боян Боев.

ОКУЛТИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ - НЕОТЛОЖНИ УЧИЛИЩНИ РЕФОРМИ

БЪДЕЩОТО УЧИЛИЩЕ

(Продължение от кн. VI).

Още за физическото възпитание на детето.

Значение на дълбокото дишане, слънчевите бани, екскурзиите

Един важен фактор за физическото възпитание на детето е пренебрегнат в нашето училище. Това е тъй нареченото дълбоко дишане. Според окултизма, въздухът не съдържа само азот, кислород и пр. Той е проникнат от една велика сила, наречена „прана“. Праната е извор на живота. Тя поддържа жизнената дейност на нашите органи. С колкото повече прана е снабден един орган, толкоз той е по-здрав и неподатлив на болести. Даже и болният орган, ако се напои с прана, ще оздравее много лесно. Чрез дълбокото дишане, и особено ако то става по правилата, които посочва окултизмът, човек може да поеме много прана в себе си, която ще очисти, ще укрепи неговата нервна система, дихателната и всички други органи. Човек ще почувства в себе си прилив на здраве, на мъдрост, на жизнерадост. Дълбокото дишане е толкоз важно, че с него могат да се излекуват много болести.

Същата тази енергия прана може да се погълне в голямо количество и чрез слънчевите бани. Слаби деца чрез слънчеви бани могат за кратко време да се укрепят.

Обучението в днешното училище става главно в класната стая, между четирите стени. Учениците стоят неподвижни на едно и също место, като заковани. В това отношение училището може да се сравни с казармата, също така и със затвора В такъв случай училището става место, дето детето се похабява физически, дето линеят нежните детски тела. А те тъй се нуждаят от въздух, от слънце, От простор, от движение! Трябва да се възвърнем към природата! По много науки, а особено по естествознание и сродните науки, обучението трябва да става на открито, всред самите недра на природата. В бъдещето училище част от своето време ученикът ще прекара на работа в училищната градина или другаде. И този труд покрай другото свое възпитателно влияние, ще действа за физическото му укрепване. После голямо място трябва да се даде в училището на екскурзиите и на игрите.

Окултизмът е една практическа наука. Както казах в въведението, окултистът е най-големият реалист. Той може да даде ценни упътвания и за най-дребните наглед работи, като например за положението на тялото във време на спане. За някои, може би това е маловажен  предмет, но окултистът е в състояние да даде полезни осветления и по него, За да може сънят да укрепи човека, трябва телесните сили във време на спане да бъдат в хармония със земните сили. За тази цел, тялото във време на спане трябва да вземе следното положение: главата към север, краката към юг. А ако това не е възможно, то главата да бъде към изток, а краката към запад.

Един важен окултен закон

Детето преминава през няколко периода в течение на своето развитие. Първият период е от раждането до седмата година. Той е периодът на физическото развитие. Вторият период е от седмата до 14 година — период на развитието на етерното тяло. Третият период е от 14 до 21 година — период на развитието на астралното тяло. После иде периодът от 21 до 28 година за развитието тялото на „Аза“. По-нататък има още периоди. Всички периоди са 7. Последните периоди са по-големи. За нас в случая са най-важни първите няколко периода.

Сега, знанието на тези периоди е необходимо. Необходимо е да знае педагогът състоянието на физическото и на невидимите човешки тела през разните периоди, за да знае през кой период кое тяло трябва да се възпитава и по какъв начин.

Тези периоди не са отделни един от други: има една вътрешна връзка между тях. Външните впечатления влияят върху физическото тяло през първите седем години, дават форма и строеж на органите, между които и на мозъка. Също така външните впечатления влияят и дават форма и строеж на етерното тяло между 7 и 14 година. А между 14 и 21 година външните впечатления влияят и оформяват предимно астралното тяло. Вследствие на добри или лоши външни въздействия, физическото, етерното и астралното тела добиват правилен или неправилен строеж, и като последствие от това човек добива добри или лоши предразположения.

Последният период има известна връзка с физическото тяло, предпоследният — с етерното, а петият период има връзка с астралното тяло. Ето защо предразположенията, добити през първия период — между раждането и седмата година — се проявяват най-пълно в последния период. Предразположенията, добити между 7 и 14 година най-пълно се проявяват в предпоследния период; и най-после, тези, добити през третия период, се проявяват най-пълно през петия.

С други думи, ние посяваме през първите три периоди в детето, и посятото после дава своите плодове.

Значи, ние с въздействието върху детето и юношата до 21 година определяме в голяма степен цялото негово бъдеще. Ще вземем няколко примери:

Нека кажем, че детето в първите периоди на своя живот е прекарало в една атмосфера на любов от страна на възпитателя и другите околни. Това дете ще се развива правилно. Не бойте се за бъдещето на това дете. То, като порасне, ще има сърцето на един идеалист. Този, който е виждал любов около себе си в детинството, приема в себе си — в тялото и душата си — трайни следи. И тези следи ще се проявяват в бъдеще, когато то порасне, като предразположения. Такова дете, като порасне, ще изпитва само тази любов към хората. То ще живее за една възвишена цял.

Да вземем друг пример: ученикът е направил известна простъпка. Ако учителят го повика, почне да тропа с крак гневно и да му отправя оскърбителни епитети, ще се причини на ученика двойна вреда с това:

1) Не се постига пряката цял, именно да се научи ученикът да не повтаря тази простъпка. Напротив, сърцето на ученика още повече се ожесточава.

2) Мозъкът и душата на детето получават такива наклонности, че когато то възмъжее, ще прави същото, което е правил учителят спрямо него, т. е. то ще добие предразположение да се гневи, да оскърбява и пр.

От горните два примера някой може да помисли, че е важно да проявяваме любов и други добродетели само спрямо самото дете, като е съвсем безразлично, как се отнасяме към другите хора в присъствието на детето. В същност, второто влияе толкоз върху детето, колкото и първото.

Следователно, никаква нелюбовна или друга лоша постъпка не само спрямо детето, но и пред детето!

Напр., бащата или майката могат да бъдат много любезни към петгодишното си дете, обаче, каква полза от това, ако тя пред него се карат на слугата и даже го бият.

Каква полза от благите обноски на бащата спрямо своето дете, когато той на всека крачка псува, връща се в къщи пиян и предизвиква бурни сцени. Друг пример: слугинята казва на бащата, че някой чука на вратата и пита за него. Бащата й казва пред сина си: „кажи му, че ме няма в къщи“ (последният пример вземам из статията на г. Гъбенски в списание „Училищен преглед“, год. XI,. кн. 9). В мозъка и душата на детето е вече запечатана постъпката на бащата. Там тя е оставила трайни следи. Тези следи ще дадат своите последствия в пълнота, когато то порасне. Той ще стане на 30, 40 и повече години, и тогаз ще се прояви в пълнота това, което е запечатано в мозъка и душата му през детинството. Запечатаното ще се прояви и по-рано, но в пълнота ще се прояви чак когато детето порасне. Тогава то ще бъде предразположено да лъже. И ако хората се попитат, защо този човек е наклонен да лъже, трябва да изучим детинството му, и ще видят, че то е слушало често лъжи около себе си. Значи, в това отношение е важен както училищният период, така и до училищният.

Каква трябва да бъде атмосферата

(семейна и училищна), всред която живее детето?

Някои питат, кой е най-важният фактор за еволюцията на човешката душа. Отговорът е този: любовта. Развитието, проявата на любовта е мисията на нашата земя. Самоотричането, работенето за благото на цялото човечество се явява като плод на любовта. Има една велика еволюционна стълба между човека и Бога. Човек може да вземе в един свой живот едно стъпало, може да вземе 10 стъпала, 40 стъпала по тази стълба. Ян Хус е бил изгорен жив за един висок идеал, с който той е мислил, че служи на човечеството. Той е бил изпълнен от любов към последното. С това Ян Хус е взел стотици стъпала изведнъж по тази стълба. Такива хора като Ян Хус са цветът, есенцията на човечеството.

Казахме по-рано, че възпитателят трябва да се стреми да работи за по нататъшната еволюция на детето. Това той най-добре ще направи, като развие любовта у детето. Това трябва да бъде една от най-главните цели.

В семейството и в училището такива трябва да бъдат условията, че това да се постигне в най-голяма степен.

Добре, но пита се сега, кой е най-важният възпитателен фактор, с който ще се развие любовта у детето? Това е любовта на възпитателя към ученика. Тая любов е необходима, за да се развие любовта у самото дете.

Изобщо, в любовта на възпитателя към ученика се крие тайната на възпитателното изкуство. Ако някой иска да му се каже с една дума тайната на това изкуство, трябва да му се отговори с думата любов. Кришнамурти в своята статия: „Учителството като служене Богу“ (в списание „Теософия“, год. I) казва: никой не трябва да бъде учител, не трябва да му се позволява да бъде учител, ако в своя ежедневен живот не е показал, че любовта е най-силното качество в неговата природа. Можем да се попитаме: как можем да се убедим, дали едно лице притежава достатъчно любов, за да бъде достоен за учител? Както едно дете още от ранна възраст показва своята естествена наклонност към тази или онази професия, тъй и младежът с особено любовна природа, е специално пригодено за учител. Такива деца специално трябва да бъдат приготовлявани за длъжността учител, както другите деца се приготовляват за другите професии. Изпълненият с любов и симпатия учител привлича децата и прави техният училищен живот приятен. Един симпатичен учител развива всички добри качества на своите ученици и неговата благост не ги оставя да се боят. Ние трябва да избягваме всички думи и дела, насочени да ранят чувствата на детето или да понижат неговото самоуважение. Любовта на детето към учителя ще го направи послушен, и тъй въпрос за наказание не ще се повдига. Може да кажат, че много деца не биха могли да бъдат водени по този начин (защото са вече развалени). Отговорът е, че такива деца са развалени от лошо третиране. В такъв случай те трябва да бъдат бавно поправяни с по-голямо търпение и постоянна любов. Този способ се е показал успешен, когато е бил опитан.“

Любовта на възпитателя към ученика е важна между другото и в това отношение, че ще улесни и пряката училищна работа. Любовта ражда любов. Любовта на учителя към ученика ще породи любовта на ученика към учителя. На това никой не грЯба да се чуди, като се има пред вид, че любовта е най-великата сила в света. Тя е единственият ключ, който отваря сърцата на хората. Ученикът ще бъде старателен от любов към учителя си.

Свещеник Георги Петров в книгата си „Съвременната школа и живота“ разказва, как звероукротителят Дуров е владеел тайната да укротява зверове. Той разкрива, в що се състои тайната на неговия успех: тя се състояла в ласкавото и добро обхождане с животните при обучението им. Той никога не е вземал камшик в ръка. И понеже, казва свещеник Георги Петров, Дуровите зверове лесно се поддават на лъскането и любовта, колко повече трябва

да се поддават на същото меките и нежни детски сърца?

Значението на любовта при обхождането с децата е изтъкнато много добре и в евангелието: „оставете децата да дохождат при мене и не ги възпирайте. И прегърна ги и възлагаше ръце на тях и благославяше ги“ (Ев. Марка, гл. 10, ст. 14 и 16).

Някои педагогически течения говорят за трудово училище. Добре, но и в трудовото училище, в центъра на цялата училищна дейност, трябва да стои любовта.

Личността на учителя

Както растенията имат нужда от влага, топлина и светлина, така също и детската душа има нужда да проявява чувство на благоговение спрямо околните лица. Окултизмът особено набляга на това чувство, защото знае закона:

Тези качества, към които детето е благоговеяло, по-после, когато порасне, ще има предразположение да ги прояви в своя характер, в своя живот.

Ето .защо, за да развием  един идеален характер, трябва да поставим детето в такава среда, дето то да може да проявява това чувство. Свещеник Георги Петров разправя за един студент от московския университет, слушател там на лекциите по история на професор Грановски. Студентът бил принуден да прекъсне студентството и да отиде в дивите кавказки местности, дето е трябвало да подивее и огрубее. Но благородните думи и характерът на професор Грановски така силно му въздействали, щото той посред тия диви места с възторг и умиление си спомнял за светлия му образ. И този спомен е поддържало в него стремежа да живее за възвишеното, идеалното. Като Грановски е бил и проф. Пирогов.

Тук се натъкваме на важността на учителската личност.

Учителят е важен не само със своите познания, но преди всичко със своя характер. Той трябва да представлява един идеален характер, който да е в състояние да събуди чувството на благоговение у своите питомци. Учителят трябва да работи всеки ден за своя духовен растеж.

Г-н П. К. Д. казва: „само тогаз можем да възпитаваме, когато сме преминали през новорождение. Значи, не всеки може да възпитава, а само този, у когото има този нов дух“.

За да може да изпълни учителят своята възвишена задача, той трябва да знае смисъла и целта на живота. Само така той ще може да съдейства за създаване от децата хора, пълни с възвишен идеализъм, борци за нов живот. По този въпрос ще се спра по-подробно в главата: „защо учителят трябва да знае окултизма?“

Някой може да мисли, че може да си остане все .още „старият“ човек и пак да работи с успях във възпитателната област. Това не е възможно, защото има невидимо общение между душа и душа. Особено детската душа не само слуша думите на учителя, но интуитивно чете в душата на своя учител като с отворена книга. Когато учителят говори на учениците за любов, за идеализъм и пр., обаче, когато това не иде от глъбините на сърцето, когато то е само движение на устните, тези думи не указват никакво влияние върху ученика, те са само празни звукове, които не ще размърдат нещо в глъбините на детската душа. Това, което казахме за учителя, се отнася еднакво и за родителите.1)

Свободата на детето. Свободното възпитание —

идеал на бъдещето училище. За наказанията

Трябва да имаме доверие в силите, скрити вътре в детето. Тези сили са божествени. Трябва да създадем всички благоприятни условия, за да се проявят те. А от това следва, че не трябва да насилваме детската природа. Трябва да я оставим свободно да 5е прояви нейната дълбока същност. От там и следствието: свободно възпитание.

Значи, свободното възпитание се явява като последствие от доверието в божествените сили, скрити в детската душа.

Никаква диктатура не трябва да се упражнява върху детето, никакво принуждение. Разбира се, ще бъде необходимо детето да следва ценните упътвания на учителя, то трябва да се ползва от неговата по-богата; опитност. Тук няма ли противоречие? Ако го заставим да следва упътванията на учителя, не се ли накърнява детската свобода? Това противоречие е само привидно. Детето трябва да последва нашите упътвания, но това последване трябва да бъде не с насилие, а доброволно, както казва Русо. Учителят трябва да бъде, както казахме, една толкова високо-морална личност, че да има симпатията, любовта на ученика. Учителят, който не е в състояние да събуди тази симпатия, тази любов, той не е роден за учител.

И тогаз ученикът доброволно, без всяко принуждение, не вече поради страх от наказание или поради очакване на награда, ще последва упътванията на учителя.

Тук някой може да възрази против свободното възпитание със следните думи: „Ако не упражняваме ни най-малко насилие върху ученика, няма ли опасност да се развие той в крива посока? Ако се премахне принуждението от училището, учителят няма ли да бъде безсилен, когато ученикът почне да се развива в крива посока?“

Винаги трябва да помним, когато говорим за детската свобода, думите на Толстой: „Свободата е като последствие на религиозното възпитание. „И ще познаете Истината, и Истината ще ви направи свободни“.2)

Това, което иска да каже тук Толстой, с други думи ние ще го изразим така:

Свободата на детето е необходима, но това е възможно само при тъй нареченото канализиране на детската енергия, т. е. когато детската енергия е насочена към възвишеното. Всичко, което следва по-нататък в настоящата статия, обяснява, как именно става това канализиране. Щом детската енергия е канализирана, тогаз всички аргументи против свободното възпитание падат.

Свободното възпитание, отстраняването на всякакъв терор, заплашване от училището е необходимо, за да получим самостоятелни, самодейни личности.

Когато любовта зацарува в училището, тогаз ще станат излишни и всякакви наказания. Тогаз всички правилници за наказанията, които имаме, трябва да съберем и изгорим на тържествено аутодафе, за да избавим за винаги училището от тях. Чрез тях не се постига нищо. Ако учителят въздейства на провинения ученик с любовта, непременно ще успее. Злото по никой начин не може да се победи със зло. Само любовта побеждава.

Толстой казва: „Да възпитаваш,значи да въздействаш върху сърцето.“3) Е добре, ако заплашваш детето, то заключва своето сърце, то скрива вече за напред своето сърце от тебе, то не позволява вече да проникваш навътре в него, и тогаз ти вече не можеш да му въздействаш възпитателно. Ти, може би, ще можеш да го дресираш, но не и да го възпитаваш. Тогаз вече всички твои педагогически принципи са безсилни. Щом то е заключило своето сърце, ти си вече отчужден от него.

Ние искаме от учениците да стоят като заковани по чиновете си във време на час, да не говорят, даже да не си шепнат и пр. И им казваме, че ако не правят така, ще ги наказваме. Но с всичко това се постига само една външна дисциплина, така се постига само едно дресиране, а не възпитание.

Чрез наказанията ние можем да създадем хора прикрити, лицемери, лукави, подозрителни и страхливи. Чрез наказанията ние можем да дадем едно външно лустро на характера на ученика, но вътрешният човек си остава същият.

Но не само наказанията трябва да се премахнат от училището, а също така и всякакви награди. Както наказанието е терор, така също и наградата е косвен терор, понеже тогаз караме учениците да вършат доброто от желание да получат награда, а не от любов, от влечение към самото добро. Чрез системата на наградите ние ще получим фалшиви характери. Но ние като се обявяваме против наградите изобщо, обявяваме ме се против тези награди, които се дават поради извършване на добро или неизвършване на зло. А съвсем друго нещо е, когато се награждават всички ученици независимо от техния успех и дела, само като проява на нашата любов към тях. Такива награди имат, разбира се, друг характер.

Не трябва да има стена между учителя и ученика. Отношенията помежду им трябва да бъдат приятелски, братски, другарски, задушевни.

За да илюстрирам казаното, ще приведа един случай, който ми е разказан от един първоначален учител. Този учител преподавал в едно село заедно с една учителка. Той стоял учител в това село само една година; взел първо и трето отделение, а учителката второ и четвърто. Учителката държала своите деца много строго, често ги биела и им се карала. А учителят бил много добър към децата, и те го обикнали. Веднъж, когато временно неговите отделения преминали към учителката, от 40 деца в тези отделения останали само 10, — останалите напуснали, уплашени от нея. Той после с голям труд ги върнал като им казал, че за напред той ще им преподава, а не учителката. Учениците се върнали, само като разбрали, че пак той ще им преподава. Дисциплината при учителката била много добра. При нея учениците стояли мирно, като кукли. В класната стая царувала мъртва тишина. При учителя било по-свободно, дисциплината не била толкоз голяма, но всички деца са били силни по успех и радостни. Децата при учителката били съвсем слаби по успех. Това констатирал и самият околийски инспектори при ревизиите си.

Даже някои от нейните деца, поради нагрубяванията няколко години наред, станали идиоти, смахнати. Това не е чудно. Даже и да няма бой, който да причини мозъчно сътресение, всяка лоша дума, всяка грубост влияе и дава лоша форма на мозъка, причинява един вид израждане на мозъка. Това е много естествено. Естествената сряда за детето е любовната атмосфера, думи на симпатия. Когато няма тази атмосфера, бедното дете страда, като растение лишено от слънце.

Веднъж учителят закъснял няколко минути, понеже имал друга работа. Учителката влязла на време в своята стая, но за да мируват в другата стая, тя влязла там, набила няколко души, а на другите се заканила грозно, че ще ги изпобие, ако се мръднат или даже пошушнат. След това ги оставила сами и отишла в своята стая да работи. След малко дохожда учителят в училище; в салона на училището той се вслушва и не чува никакъв шум в своята стая.

Той очаквал грозен шум, понеже били оставени сами. Той си казал: да не би да има някой при тях. Като влязъл в стаята, забелязал, че в стаята царува гробно мълчание, и всички ученици като заковани стоят на местата си с двете си ръце върху чина. Като влязъл, чак тогаз се прекъснала тишината и всички почнали да се оплакват: „мен ме би учителката“, „и мен ме би“ и пр. Децата се страхували от учителката ; в същност този техен страх е бил отрова за техните нежни души.

На хорото когато срещали учителката, всички деца се разбягвали като от страшно привидение, а когато срещали учителя, всички го заобикаляли, скачали върху му и му разправяли радостно това, което ги интересувало. И той им разправял интересни неща. Селяните се чудели и казвали, че такъв учител са нямали до сега. Те се чудели, как той привлича децата.

И той с тази любов ги е заинтересувал и по предметите. Значи, добрият успех се постига също чрез любовта. Смятането е сравнително по-сух и по-мъчен предмет за учениците. И самият учител нямал наклонност към математиката. Веднъж когато той им предавал по смятане, всички толкоз се заинтересували, че казали: „подир обяд да имаме пак смятане“.

Гореспоменатият учител изглежда, че е бил роден  за такъв. Когато той напущал селото, всички ученици молели да им бъде учител и за следващата година. И после той постоянно им пращал илюстровани картички и книжки.

Всичко гореказано се отнася не само за първоначалните училища, но и за гимназиите и за университета.

Какво трябва да бъде отношението на учениците към изучаваните предмети? Коя е тайната за събуждане интерес у ученика? Училищната работа в съгласие с детската природа. Необходимост от познания по окултизма, за да се постигне това.

В един град в България учениците си имат есперантско дружество и изучват усърдно, есперанто. Аз съм присъствал един-два пъти на техните занимания. Всички дружествени членове редовно посещават лекциите. Натоварват се ученици да преподадат урока. Един на други си преподават. Там нямаше никакви заплашвания, че ако не знае някой урока, ще получи слаба бележка или наказание. Те учеха от любов към есперанто.

Този пример показва, че не винаги заплашването с по-слаба бележка и с наказание е фактор за научване на уроците. В всеки случай той е най-лошият и най-вредният фактор за успеха в едно училище.

Всичко, което става в училище, трябва да бъде плод на свободното влечение на ученика. Учителската личност и методите на преподаване трябва да бъдат такива, че да се развие у ученика влечение към изучаваните предмети.

Всеки лесно може да си представи следната картинка. Зима е. Децата се наредили край огнището около баба си и слушат нейната приказка за царския син и златната ябълка. Тъкмо на най-интересното място баба им става, за да пошета малко из къщи. Но децата я дърпат за полите, не я пущат: искат да чуят, какво ще стане по-нататък с царския син и златната ябълка. Трябва да работим в училището по начин, щото учениците с такъв интерес да участват в училищната дейност, с каквато жадност децата искат да чуят приказката за царския син и златната ябълка.

Но сега пита се: коя е тайната за възбуждане интерес у учениците? Днешната педагогика много добре оценява значението на интереса при обучението, обаче, важно е по какъв начин може да се събуди той у учениците. Тук освен личността на учителя, нагледността и активността при обучението, играят роля още два важни фактора: 1) духът на свободата в училището и 2) съгласие на това, което изучва, с детската природа. От няколко века насам педагозите като Каменски, Русо, Песталоци и пр. постоянно казват, че възпитанието трябва да бъде в съгласие с детската природа. За да се осъществят всички тези пожелания за възпитание съгласно с детската природа, нужно е действително познание на последната. Какви грешки могат да станат, ако не се знае детската природа, аз разглеждам по-долу при главитеОбучение по естествознание“, „Обучение по математика“, „Религиозно възпитание“ и пр. Тогаз ще стане ясно, как окултизмът се явява плодотворен при разрешаване на този тъй важен въпрос: обучение в съгласие с детската природа.

Възпитание в духа на общочовешкото братство. Шовинизмът далеч от училището

Окултизмът проповядва интернационализмът и общочовешко братство, защото знае посоката на еволюцията, естеството на бъдещата култура. Тези неща ще характеризират бъдещата култура: ясновидството и любовта. Тогаз ще царува законът за жертвата, които се състои в следното: всеки един ще намира своето щастие в служене на другите. Тогаз ще бъде осъществен духовният социализъм. И окултистите са социалисти, техният идеал е комунизмът, само че на духовни основи. Окултизмът е за духовния социализъм.4)

Който работи за интернационализма, той работи в съгласие с божествения план на еволюцията, защото шестата култура .ще бъде култура на общочовешкото общество. Ще изчезнат границите между брат-народите. Който работи за тази идея, той работи за бъдещето. Окултизмът симпатизира на всяко движение, което работи за сближение на народите.

Като издание на „Възраждане“ има една картина под заглавие „Християни“. Тая картина ми е направила голямо впечатление. В нея е представен Христос с едно неземно сияние. Властниците и военните на всички времена му поднасят в дар окървавени оръжия и отсечените глави на своите противници. Той с тъга си отвръща погледа от тях. Той не ги познава.

Не трябва да подхранваме шовинизма нито в дома, нито в училището. Никакви военни песни, никакво възхищение от военачалници, войни, победи. Има някои деца, които още от малки си закачат саби и воюват. Нека да играят други игри, но не такива. Шовинизмът е душевна област, но по-скоро в много случаи е демагогия и средство за приспиване на масите. В училището един вид хипнотизират делата. За това са виновни управляващите, които го правят съзнателно.

Ние мислим, че всички други народи са шовинисти, но ние не сме. И ние сме шовинисти.

Не трябва да садим в училищата омраза към никой народ. Когато два народа се мразят, те вече воюват в невидимия свят и после тази борба остава да слезе като война във физическия свят.

Ето защо трябва да се възпитават децата в интернационализъм. Ако има омраза, ще има войни непременно. Възпитанието в духа на общочовешкото братство трябва да почне от училището. Полезно е в това отношение да се преподава есперанто в училище, понеже той е фактор за сближение на народите.

Не само че не трябва да говорим лошо за другите народи, но даже не трябва да казваме, че нашият народ е по-добър от тях. Лош народ няма. Да вземем за пример сръбския земеделец. Простият сръбски земеделец работи своята земя и не иска да се безпокои, дали този или онзи град е сръбски или български. Той не храни никаква омраза против българина. Сръбският земеделец мрази войната, колкото и нашият. Омразата между народите е изкуствено подклаждана от някой политически кръгове.

Историята не трябва да се преподава в шовинистичен дух.

Училището не трябва при преподаването на историята да възвеличава хората, които са се отличили с военни победи. Свещеник Георги Петров казва:

„Да вземем за разглеждане знаменития герой на древността: македонския цар Александър. Като какво славно и велико нещо е извършил този прочут герой? На 30 годишната си възраст той бе завладял почти половината свят. Но какво е заслужил с това? Идвали ли са да го нападат чужди народи, и той с риск на живота си да е отблъсквал враговете? На него никой не е нападал. Напротив, той сам е преплавал през морета и е преминал през гори и планини, за да нахлува в чужди предели и да се сражава с хора, които до тогаз нито са чували, нито са знаели за него и за неговото царство. За какво е предприемал Александър своите походи? За какво е извършил толкоз военни подвизи ? За доброто и славата на отечеството или за обогатяването на своята страна? Не. Своето отечество Македония, поради вечните войни, той съсипал и обезлюдил, а пък нейната слава не била нему твърде драга и скъпа. Нему трябвало само своя, Александрова слава. Когато баща му Филип воювал сполучливо, той не се радвал за успехите на отечеството си. Когато слушал за новите победи на македонците под началството на баща му, той плакал от гняв и завист и казвал: „баща ми ще покори целия свят, и за мен няма нищо да остане“. Той бил от тези човеци, които живеят само за своя лична слава, за да се разнася името му гръмогласно по целия свят. И наистина, неговата колесница е преминала с голям шум и блясък по световната сцена. Но какво е имало вътре в тази външно позлатена колесница? Ето какви: множество градове и села били съсипани. Развитието на живота за десетки години се сгряло. Опустошили се грамадни области и се избили и осакатели със стотици хиляди хора. които не са имали никаква вражда помежду си. И всичко това се извършило за славата само на един човек. Калпава слава !.. И сега да се покланяш пред една такава личност, да я славим за герой и велик човек! — Същото е и с героя от новите времена: Наполеон. В него не е имало нищо „истинско велико“, нищо „царствено прекрасно“. Във време на похода си в Мала Азия, когато след дълго временна обсада Яфската крепост е била превзета от Наполеон, и четирите хиляди храбри защитници албанци се дръпнали в укрепените здания вътре в града и не. искали ла се предадат, той, за да ги склони да се предадат, праща при тях своите адютанти да им обяснят под клетва на кръста и евангелието, че нищо няма да им сторят. И тези храбри мохамеданите повярвали на християнската клетва и сложили оръжието си. Но „великият човек“, вместо да изпълни клетвата си, заповядал да ги заведат край морето и да ги застрелят до един. А те били, както казахме, не по-малко от 4000 човека. Ние виждаме целия му живот да се състои от една върволица примери на безчовечно тъпкане на ближните си, за да може по техните трупове като по стъпала да се качи по-високо и по-високо. Не, не са и не могат да бъдат истински човешки герои нито Александровците, нито Наполеоновците“.

Нека при преподаване по история в училище да изложим на децата живота на истински великите хора, напр. на един Сократ, на един Питагор, Джордано Бруно, Ян Хус и пр. Нека събудим у децата чувство на благоговение пред величието на техния характер, и тогаз това чувство на благоговение постепенно ще работи върху техните души и ще изработи в тях предразположение да проявят по-после идеализъм, да станат борци за една възвишена кауза.

След 14 години вече можем да преподаваме на учениците историята, по-свързано и то във вид на културна история, за да се види постепенния духовен развой на човечеството.

При преподаването на географията също трябва да се избягва шовинизма.

Обучението по естествознание

Най-голяма радост изпитва човек, когато твори. Това може да се наблюдава на всякъде в живота. Иполит Тен в „Философията на изкуството“ ни казва, че картина, нарисувана с най-големи подробности, не ни се харесва. Той споменава за една картина на Денер в Лувърския музей. Денер е работил за една картина 4 години, като е употребявал увеличително стъкло. Неговите портрети са нарисувани с най-малки подробности: с най-дребните черни точки по носа, с луничките по страните, с микроскопическите сини жилки по кожата, които едвам се виждат, даже отражението на околните предмети в окото. Като че ли главата, казва Тен, иска да изскочи из рамката. Но, казва той, една набързо нарисувана глава от Ван Дик сто пъти повече ни се харесва. Тен говори и за статуите от бронз или мрамор, които са с еднакъв цвят и без зеница в окото. Те са красиви, макар и еднообразни по цвят. А пък статуите на Мадоната в някои западни църкви са боядисани и облечени с красиви разноцветни копринени платове, лицето й е с розов цвят, с блестящи очи и отчетливи зеници. С такова прекалено подражание, казва Тен, художникът ни докарва не удоволствие, но отблъсквателно чувство, често дори и отвращение.

Сега защо това е така ? Естетиката е дала много добро обяснение на това. Когато картината или статуята е с всички подробности, не се дава възможност на фантазията да работи, тя е пасивна. А когато подробностите не са представени, то фантазията сама допълва подробностите, значи твори. Творбата е най-висшата човешка дейност. Трябва да дадем и на детето възможност да твори. А това ще стане, когато то е активно в училището. Всеки човек, и възрастен и млад, усеща досада, мъка, когато е пасивен. Когато дадем възможност на детето да твори, тогаз ще се развиват неговите сили; тогаз ще се укрепяват умът, чувството и волята му. В всички области на училищната дейност ние можем да дадем  възможност на детето да твори. Между другото, и при обучението по естествознание.

При днешния начин на преподаване на естествознанието това не се постига. Днес се стремят да приложат при преподаването на естествознание следните принципи: еволюционен принцип, биологичен, нагледност и активност. Но последният принцип се прилага в много слаба степен. Той се прилага до толкоз, доколкото се стреми учителят да изкара фактите и законите от самите ученици чрез наблюдение и въпроси. Но това не е достатъчно. При този начин на преподаване не са ангажира в дейност цялата детска душа с всичките свои сили.

Това последното ще се постигне, ако се въведе трудовият принцип в училището. Въвеждането на трудовия принцип в училището е полезно, понеже покрай другото се развиват физическото тяло, волята, характера, социалните чувства и пр. Но като се говори за въвеждане на труда в училището, трябва да се има пред вид, че той ще трябва да се въведе до толкоз, доколкото се постигат чрез него възпитателни цели, именно развитие на всички детски сили и способности, а не в по-голяма степен или за други цели. Инак ще преобърнем общообразователното училище в професионално.

Как ще се приложи трудовият принцип при обучението по естествознание? Детето само ще отглежда разни растения в градината или на полето. Той ще се грижи за тях и така ще изучи влиянието на почвата, влагата, светлината и пр. върху растението. Там, на самото място, в градината или на полето, то ще намери законите, на които е подчинен животът. Детето ще следи развитието на растенията, които отглежда. Това ще става на самото място. То ще събуди в него безкраен интерес към природата, любознателност и ще бъде извор на наслада.

Изобщо трябва да има по-голямо допиране със самата природа. Често трябва да се правят екскурзии в околността. Естествената история не трябва да се изучва между четирите стени на училището, но в градината, на полето, в гората, край блатото и пр. Екскурзии трябва да се правят през всички годишни времена, защото всякога има богат материал за наблюдение. Напр., ще отидат вън от града, за да видят, как изглежда дъбът зиме. После през пролетта, за да видят, как цъфти дъбът; после през есента, за да видят, как изглежда дъбът есен и пр. Екскурзиите трябва да се правят по няколко на седмица. В екскурзиите освен вникване в тайните на природата, постигат се и много други цели, между които развитието на естетичния вкус. А заедно с това се облагородява и сърцето на ученика. А това последното не е по-маловажно от обогатяването ума му с познания. Близостта с природата, обичта към нея е важен фактор за получаване на идеалисти, безкористни дейци. Природните красоти, видени, почувствани във време на екскурзията, остават като светли спомени в детската душа. И тези спомени несъзнателно ще събудят в нея възвишени нравствени сили.

По аналогичен начин може да става обучението по физика, т. е. чрез активността на самия ученик. На ученика ще се дадат на разположение разни физически машини и апарати. за да работи с тях; при работенето с тях той ще се запознае с физиката и нейните закони. Некои от тези машини и апарати сам той трябва да си ги приготви, а не да му се дават готови. По аналогичен начин може да става обучението по химия

И така, обучението по цялото естествознание ще се постави на съвсем други основи. Обучението по естествознание ще се основава на труда, на активността на самото дете. А какво се прави сега? Ученикът днес е най пасивното лице на света. То трябва да стои замръзнало на мястото си много часове през деня и да гълта знанията, които му дава учителят. Най-многото, което може да направи, е да отговори на въпросите, които му задава учителят. В това се състои неговата активност. В новото училище ученикът ще намира познанията по възможност сам.

Но по-голямата част от този труд, въведен в училището, не трябва да бъде така да се каже излишен за света; той трябва да се извършва със съзнанието, че чрез него се принася полза на цялото. Напр., продуктите от градинската или полската работа на ученика ще ползват самото училище. Това. съзнание, че той работи нещо, полезно за всички, има голямо възпитателно значение. Така се развиват в него благородни социални чувства.

Но всичко това достатъчно ли е? Направихме учениците най-активни в училището, основахме обучението на труда и запознахме учениците по най-последните методи на педагогиката с природните явления и закони: сега вече учениците знаят много подробности за минералите, камъните, за растенията, насекомите, влечугите, птиците, бозайниците и пр:; знаят за техния живот, за връзката между тях и околните условия, знаят за тяхната еволюция и пр.

Но всичко това . достатъчно ли е? С всичко горно какво сме направили? Ние сме снабдили ученика само с материалистични представи. Всичко това е хубаво, необходимо е. Но. ако се ограничим само с това и не отидем по-нататък, то ученикът ще. живее само с материалистични представи.

А това е много опасно за неговото по-нататъшно развитие. Когато то живее само с материалистични представи, с представи само за видимия свят, то нервната му система остава без свръзка с висшите духовни сили. Ако материализмът бе продължавал да се разпространява, то той би се отразил много пагубно върху нервната система на човечеството. Тя постепенно щеше да се изражда. Нервните области щяха да се увеличат.

Ето какво казва Д-р Цигелротъ5) за нервните болести: „нервозността се явява като знамение в наше време. Цял свят страда от нерви. И действително, болестта, която до скоро беше достояние само на висшите класи, проникна вече и в низшите слоеве на обществения организъм, като не пожали и народната маса. Не само високо-поставени госпожи, но даже и готвачките, слугините имат своите „нерви“ и своите „припадъци“. Нервозността, нервните, истеричните болести съвсем не са плод на нашето време. Те са съществували във всички времена и във всички степени на културата. Но това, което вълнува хигиенистите, което ги зове на бойното поле, е обстоятелството, че в наше време нервните разстройства от ден на ден стават по-чести, обхващат всички възрасти, съсловия и професии. Особено грозен симптом представлява ужасяването увеличение на числото на душевните болести. Колкото и да е слаба статистиката за умопобърканите, всичките психиатри — Крафт-Ебинг, Крепелин и пр. — са съгласни в това, че даже нейните недостатъци не могат да скрият ужасяващото нарастване на душевно-болните. В Германия, дето преди 50 години имаше едвам 20,000 умопобъркани, сега са повече от 100000. Същото се наблюдава и в другите страни. Така, в Англия в последните 20 години числото им се е почти утроило. В един френски доклад от 1871 година се казва следното: душевно разстройство в своя прогресивен растеж върви по следите на цивилизацията. То е, тъй да се каже, паразит на цивилизацията. То живее и расте заедно с културата и се храни от нея“.

Духовните представи са също такава храна за душата, каквато е материалната храна за физическото тяло. Ето защо, онзи, който се лишава от тази духовна храна, той непременно ще се развие в едностранчиво направление. Както физическото тяло, лишено от храна, изгубва здравето си, тъй също и душата, когато е лишена от духовна храна. Много явления от днешния живот имат дълбоки скрити причини, които материалистът не подозира. Само с окултно изследване могат да се намерят тези причини. Всичко, което става тук на земята, си има духовни свои причини. От ден на ден все повече и повече се разпространяват нервните болести във форма на неврастения, невралгия, истерия, нервозност и пр. Че всичко това е характерно за нашето време — това признават всички. Причината на това е неудовлетворяването нуждите на духа.

Всеки един, който престъпва мировите закони, наказва сам себе си. Умственият подем не може да причини никаква ненормалност в нервната система, ако той се придружаваше от също такова задоволяване на духовните човешки нужди, на неговите сърдечни нужди. Обръщане на погледа единствено към материалния свят, изгубване на себе си всред явленията на материалния свят, изгубване пред очи вечните духовни истини — това е причина на тези болести.

За да разберем горкото, трябва да знаем, че човек не е само физическо тяло; в човека живеят велики духовни сили, божествени сили. Днешният педагог трябва да знае много добре човешкото естество, за да знае истинските нужди на човешката душа. Ако той не знае човешкото естество, той ще мисли, че човешката душа ще може да се развива нормално, ако живее само с материалистични представи. Ние не трябва да се задоволяваме само с удовлетворение умствените нужди на детето, но и дълбоките му духовни нужди. Познанието на този факт от страна на педагога ще измени коренно възпитателната система. Познанието на скритите сили; които живеят в човешката душа, ще измени коренно както характера на обучението така и характера на възпитанието.

Нищо не влияе тъй. благотворно върху укрепването на нервната система, както духовните представи. Важно е, да не оставим детето само с материалистични представи не само поради нервната му система, но и поради обстоятелството, че изобщо с това се спъва неговата духовна еволюция.

Има велик закон за аналогиите, изтъкнат в прочутото изречение на великия Хермес: „каквото има горе, има го и долу“. Този закон за аналогиите е много добре изтъкнат от френския окултист Папюс. С помощта на този закон ние можем да употребим фактите, които ни дава естествознанието, като символи на духовните истини. По този начин, както казва Д-р Рудолф Щайнер, у детето може да се събуди предчувствие за духовните тайни.

Чрез насочване на детското съзнание към духовното, ние подхранваме скритите божествени сили в детето и подпомагаме за тяхното проявление.

Учениците ще бъдат упътени да схванат, че цветята, дърветата, насекомите и пр, си имат един вид свой език. Преди да се запознае, обаче, детето с техния език, трябва то да изучи растението или кой да е друг обект от гледна точка на естествената история. И чак след като сме се запознали добре с дадено растение, можем да го разгледаме като символ, т. е. да изучим неговия „език“.

Преди да дам няколко примера на такъв „език“, трябва да заявя, че само оня, разбира се, може да е съгласен с този символизъм, който е изучил окултизма. Защото чрез тези символи се цели да се разкрият велики духовни истини в най-разбрана форма. Разбира се, предварително преподавателят, който иска да си служи с тази метода, трябва да изучи окултизмът.6)

Необходимо е запознаването на учениците с духовните истини от начало в една символична, алегорична форма, а по-после направо. Това се основава на дълбоки окултни закони, от които един педагог материалист не може да има никакво понятие. Особено периодът между 7 и 14 год., когато се развива етерното тяло на детето, трябва да се използва, за да се разкрият пред учениците духовни истини в една символична форма. Така то се подготвя после да ги разбере в една научна форма.

Но някой може да запита: има ли още други основания, за да се запознаят учениците с духовните истини било в алегорична, било в научна форма? Има и други основания, но не би било тук мястото да говорим за тях. По тях те има специална глава към края на настоящата статия.

Цялата естествена история представлява разкошна сума от факти, които могат да се използват като символи на вечните духовни истини. Като примери, аз тук ще приведа само няколко от тези факти. С тези примери аз само искам да уясня методът. По-нататъшното разработване на предмета може да стане в специална статия.

Разбира се, символизмът на цветята, техният „език“ трябва да се изкара но възможност от самите ученици, а не на готово да се казват от учителя.

Растенията могат да служат като символ, като „език“ било на духовни истини, било на велики нравствени принципи, било пък едновременно и на двете. Според това, можем да различим две категории „езици“ или символи. Често, обаче, няма ясна граница между тези две категории.

Всички тези примери могат да бъдат един чудесен фактор за моралното възпитание на учениците по един естествен начин. Езикът на цветята произвежда върху детската душа грамадно впечатление, много по-голямо, отколкото някакви си сухи морални заповеди и поучения.

В следващата книжка ще вземем примери за езика на цветята и другите растения.

(Следва).

1) За отношението на родителите към децата препоръчвам между другото книгата „Пролетарската майка“ от Хайнрих Щулц

2) Ев. Йоан — 8, 32.

3) Толстой: „Мисли по възпитанието“.

4) По-нататък ще има специална статия по този въпрос.

5) Д-р Цигелрот: „Нервозността в наше време, причини и средства за отстраняването и“.

6) За едно предварително ориентиране в окултизма, ще има в по-нататъшните броеве статиите: „Въведение в окултизма“ - и „Доказателства на окултизма“.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В недрата на природата

(Продължение от кн. 6 и край).

III.

И устреми той своите, жадни за знания, духовни усети към самото си човешко начало, вложено в основата на неговото битие, като се вдълбочи в глъбините на собствения си духовен мир.

И разбра той, що значи това: да познаеш сам себе си, да видиш, като в огледало, цялата своя същина!

И видя той пълното величие на благородството, блясъка и красотата на духовния човек в себе си, изработен по дългия път на самоусъвършенстването през течение на вековете на живота. И видя той в същото време страшния звяр на страстите и удоволствията, който дълбоко още се коренеше и силно се държеше със своите железни нокти за тънкото тяло на пожеланията!.. .

И упи се той от величието на човека в себе си и в същото време се погнуси, от дълбочината на цялата си искрена душа, пред тъмния лик на звяра в себе си. И измъчи се духът му в страшната борба на душата между това, което е, и това, което трябва да бъде!. ..

И в тази самотна, скрита вътрешна борба избликна гореща пот на покаянието и ороси цялото му измъчено лице. И в минутата на най-страшната болка на самоизобличението, продиктувано от гласа на собствената му съвест, чу гласа на своя светъл Ангел, който тихо му прошепна:

„О сине на Живаго Бога! Не роптай против страданията —грехове на твоята низша природа — тя ражда! Мъчно прогнива костилката на семката при раждането на новия живот; в недрата на земята се появява той, скрит под нейното плътно було; там, в тъмните обятия на пръста, става умирането на формата: в мрака и влагата прогнива нейната плът. Новия живот, в пелените на своето раждане, не вижда лъчите на слънцето: то е закрито от него с плътното було на земна кора. Здраво затворен в костилката на старата форма, той чувства само голямата благодат, която лъчите на Живота сипят върху него! . ..

„И след бавния процес на разлагането, събуждането, поникването и създаването на новата форма, животът в нея се показва из тъмните недра на земята в царството на светлината! И го къпе лекия зефир със своята прохлада! И го полива сутринната роса и го освежава Великото Слънце на Живота и топлината! И поглъща той топлината на живота и се преобръща тя в разкошен цвят на любовта, защото топлината и любовта са две проявления на една и съща основна сила в живота. И ражда любовта своята добродетел в лицето на плода, и се достига един цикъл от спиралния кръг към съвършенството!

„О човече благи! Вникни във великите закони на Живата Природа, които те обграждат от всяка една страна. В процесите на растежа се крие силата на съвършенството; страданието е етап, чрез който се преминава в разните му състояния. Блажен е онзи, който тръгне от основата към върха — от мрачното царство на Тъмнината към великото царство на Светлината! Той трябва да носи тежкия кръст със смирение, на който да разпъне гниещата плътна форма на материята — на низшата своя природа!. .. И ще се увенчае тогава с успехите на победата, когато из недрата й възкръсне новия живот на светлината!“

И обрадва се сърцето му при зова на този мил глас! И възроди се душата му при светлината на крепката надежда! И проумя духът му живота на земята!

*

И продължи неговия светъл Ангел:

„Ти си пред прага на царството на мълчанието! Повдигам част от булото на твоите духовни очи; погледни, прочети и разбери, що е написано в неговата вечна и неизменна книга на Живота   

„Плесента мре от светлината! Злият дух — микробът — господарува в тъмнината! Смъртта царува над мрачината и страстите владеят при слепотата!“

„Това е закон, проумей го и върви напред! Растежа се съдържа в знанието на закона там е силата на духът! “

„С очите на ума се прозират сенките на истината!“

„Умът гледа във вечността така, както окото в утринния здрач, преди пукването на зората. В мрачината предмета е сянка — черно петно в тъмния фон на небосклона“.

„Зората е пробуждащото око на душата; предвестник на великото слънце на духа, който със своя блясък прави истините в тебе, в природата и във вселената.“

„Пред пробуждащата светлина на зората сенките падат, предметите се проглеждат, ала формите им се менят постоянно: това е царството на полуистините. Чрез него се преминава в царството на истините — източника на Великата Светлина. Такъв е стремежът към съвършенството!

„О сине на мъдростта! Разбери всичката важност на положението, което ти заемаш в Живата Природа! Под тебе е цял един свят на живот; над тебе е също така цял един свят на живот. Ти живееш посред тях!... От де си дошъл ти, това е тайна на боговете!... Къде ще отидеш ти, това зависи от волята на твоя дух и направлението на твоята съдба! И живота под тебе и живота над тебе не зовът към себе си; и единия, и другия ти дават всичките свои прелести! Пред теб е избора на свободния човек! Ето един час на размишление, вдълбочение и изпитание. Проживей го във всичката негова пълнота!...

*

И чу тогава гласа на духа, който владее в царството на мълчанието да казва:

„Човекът всякога обича да гони сенките на суетата! Той живее в празния шум на живота, който е около него. Ала до скрития живот в моето царство на мълчанието, който е под него и над него, той никога не се е доближил. А там е същността на живота!. ..

„О човече на суетата! Напусни вече празния шум на живота ; доста е тази духовна слепота, в която ти седиш с векове. Направи стремлението си да видиш, постигнеш и разбереш всичките скрити сили, които работят в моето тъмно и непонятно за тебе царство на материята, като й дават най-разнообразни форми и красоти. В него царува велика хармония, която създава скрития за тебе живот; колко е величествената!...

„Погледни, пред тебе стои грамаден, масив, гранит-скала, най-великия гигант, изваян от архитектурната сила в природата! Ала виждаш ли хилядите противоположни сили, що работят вътре в него, между най-дребните частици на неговите атоми, йони и електрони!? То е свят от противоположности, които в основата си се уравновесяват от един общ закон на взаимното притегляне, изразен и съзнат от разумните и мъдри същества в природата, като закон на любовта! ...

„И ако ти би имал усетите на съвършените, какъв свят от същества би изпъкнал пред тебе! .. Каква хармония от цветове, каква музика от гласове, каква поезия от най-разнообразен живот и красота ти би видел в него! “

Гранитът е непроницаем, глух, твърд, ням; но това е така за глухите, слепи и неми хора! Ала за човека на скритата мъдрост той живее, говори, пее, мисли и се смей!“ •

И чува той дивната мелодия, що издават неговите най-нежни частици с тяхното безспирно привличане и оттласкване в атома, което става с един ритмически такт, както биенето на сърцето. “

„И вижда той красивите картини, що се създават и менят всека една минута, в най-разнообразни форми, комбинации и очертания, от това ритмическо движение на тънката ефирна материя в атомите. И шарят се те с най-чудните цветове на боите, защото всяко едно движение е сила, a всека сила в същото време е отражение на един цвят на красотата!... И се краси живота в него!“

„Ала всичко това е нищо пред света на светлината, който е горе над тебе“.

„Какво е красотата на пустинята пред девствената долина на тропическата природа?! Какво е блясъка на луната пред светлия лик на слънцето?! Какво е омаята на земята пред величието на вселената! Каква е мъдростта у човека пред съвършенството на Бога ?!

„Такъв е светът под тебе пред света над тебе!“

„Щастлив ще бъдеш ти, ако го разбереш с ума си, но крайно щастлив ще бъдеш ти, ако ги презреш, видиш и изучиш с духа си. В това е същността на живота.

*

„Над тебе е слънцето, светилото на земята, което всяка утринна изгрева над хоризонта и всека вечер зализа зад неговите далечни простори. С каква слава е възпято то от гениите на човешкото творчество!... С каква вещина е изваян неговия изгрев от четката на великия художник!... С какво търпение е изучена неговата полза, значение и благодат за живота от разума на науката! Ала как малко е позната тайната, що крие в себе то, от светската мъдрост на човека!“

„А крие то велика тайна в себе си за живота на земята!“

„И иде живота чрез него, като се ражда, развива, расте и усъвършенства на земята. И когато достигне до пълнота, пътят е само чрез него към Първоизточника. Един е пътя, по който сте слезли, един е пътя, по който ще се качите. Чрез него е създадена природата, чрез него живее и чрез него ще премине в по-горна еволюция всека нейна мъдра твар!...“

„Ти се боиш от неговите огнени пламъци, ала трябва да станеш негов свободен гражданин! Нима твоят ум не ти подсказва, че то пари и гори само грубата физическа материя ?! В ефирното пространство неговите лъчи немат никаква топлина“.

„Ти се боиш от него, защото мислиш, че твоето грубо физическо тяло е това, което си ти, с твоята същина; а то за плътта е огнения казан на преизподнята. Но когато съблечеш твоята груба покривка, направена от земя; когато се отървеш от облеклото на пожеланията, направено от вода; когато се простиш с тънкото платно, що покрива твоята същина, направено от кристалната чистота на въздуха, и останеш в твоята огнена същина на любовта, тогава ти ще отидеш и заживееш на него и нема да се боиш от неговите пламъци!“

„Защото чистият.огън на любовта в тебе, от огъня на любовта вън от тебе, ще се привлече! Топлината от топлина не се бои, и светлината само в светлината пребъдва и обитава. Такъв е законът!. ..“

„А велика е хармонията в света на светлината! Велика е любовта в царството на топлината! Безбройни са боите, цветовете и блясъците, с които е надарена неговата природа и красота!...

Ала всичко, що може да се каже за Него с думи, може само да го унижи!

*

„Плодът е всякога целта на един живот!... Всичкото страдание е да се постигне той. Това ти сочи общата твоя майка на плътта — природата — с великия си закон, чрез който се достига съвършенството на плода. И вложен е закона в основата на нейното развитие, като бавно се достига чрез неговото велико търпение, до най-възвишените, деликатни и съвършени нейни форми!

„И пониква от всека по-низша всека по-висша форма на живот! И преминава от всека несъвършена към всека по-съвършена форма плода. И в този бавен процес на развитие, законът на търпението урегулира силите, които работят над плода, за да не се разпука новосъздаващата се негова форма!...

„Ти си плод на редица дълги животи!. ..

„Научи се от Живата Природа да развиеш вътре в себе си великия закон на търпението. Той ще урегулира силите, които работят в тебе и над тебе. И ще достигнеш крайния цикъл на своето развитие.

„И ще се разтвори тогава разкошния цвят на мъдростта у тебе ; и ще изгрее слънцето на знанието, що ражда свободния човек, като изгони от. тебе всека една тъмнина на порока! .. .

„Пред великото светило на знанието, което ще изгрее вътре в тебе, ще изчезне всека една непълнота: плесента на порока ще изгори, микроба на страстта ще изсъхне; влагата на нечистотата ще се изпари, и ще се подмлади живота в плътта, като станеш пълен господар над него в нея.

„И ще зацарува тогава великото светило на Бога Живаго вътре в тебе, проявено в съвършенството на духа, разума и знанието. И ще станеш негов светъл храм. И ще познаеш, че Бог е проявената сила на духа, разума, знанието и любовта във вселената, а вън от Него нема живот във вечността!... “

Тъй свърши Духът на великото мълчание, на когото гласът всякога говори в недрата на Живата Природа!

Щастлив е този. който го разбере!

[Из моите записки].

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Самуел Р. Уелс.

ФИЗИОГНОМИЯ

(Продължение от кн. VI.)

VI.

ОБЩИ ФОРМИ

„Всичко в природата е отношение и хармония.

Всеки външен вид е знак на едно качество:

всяка точка от повърхността на едно тяло

показва, каква е неговата вътрешност

и неговото устройство“.

При физиогномическото изследване на лицето, първото нещо, което трябва да се направи, е да се наблюдават неговите общи очертания. В самите тях се съдържат, тъй да се каже, главните черти на целия характер. Малките белези — подробностите в чертите — само допълнят и изработват главните идеи, посочени от общото. Но изкусния и опитен физиогномист, стига само да погледне лицето на един човек, може да открие и обсеби тайните му. За него върху всеки мъж, жена или дете е ударен голям печат и той може да определи на всекиго мястото в социалната стълба толкова лесно, колкото лесно вие можете да различите един генерал от един капитан по техните пагони.

Четецът, който е изучил и опитал главните принципи, изложени в гл. III, и се е фамилиаризирал с нашата доктрина за темпераментите, изложени в гл. IV, ще бъде подготвен да се възползва от бележките, които следват.

Класиране на лицата

Човешкото тяло, както показахме в гл. II, се състои от три големи класи или системи на органи, всека от които има своя специална функция в общата икономия. Ние ги нарекохме:

1. Двигателна или механическа система;

2. Жизнена или хранителна система и

3. Умствена или нервна система, и доказахме, че всяка от тях, чрез своето превъзходство, определя един темперамент и една особено очертание. Сега ние ще илюстрираме по-нататък тоя принцип, особено по отношение приложението му към лицето на човека.

Ако гледаме отпред главата и лицето, намираме забележителни различия във формата на външните линии, представлявани от различните индивиди. Разнообразното може да изглежда безкрайно, като няма даже две лица еднакви, обаче, намираме, че всички лица могат да бъдат сведени към три големи класи: 1) продълговати лица, 2) кръгли лица и 3) яйцевидни лица.

Продълговати лица

Когато двигателната или механическа система, която обхваща костите, сухожилията и мускулите, превъзхожда или е най-влиятелна, фигурата обикновено е висока и отличителна, ако не елегантна, а лицето продълговато, както показва фиг. 2 и 3 и портрета на Шарлота Корде. Обикновено, но не всякога, намираме тази форма на лице и фигура съединени с един тъмен изглед: черни очи и черни, здрави и изобилни коси. По-скоро здравина, отколкото деликатност, характеризира всички органи, които проявяват голяма сила и издръжливост.

Wsem.Letopis_god.1_201.jpg?fbclid=IwAR0s

Да приповторим по-нататък, че хора с тази форма на лицето са обикновено силни, активни, енергични, лесно възбудими и притежават силно отбелязани характери. Те проявяват голяма способност и към схващане и към разбиране, възприемат и комбинират бързо много и различни впечатления и са способни да отиват далеч, като увличат със себе си и другите чрез потока на своето въображение и страсти. Те са почти всякога много твърди, самоуверени, прилежни в това, което предприемат и постоянни в приятелство и любов. Те са признатите водители в сферите на активния живот. Те са по-скоро хората на полето, отколкото на кабинета, хора, за които да се мисли и чувства, значи да се действа. И те постигат своите успехи по-скоро с енергия и постоянство, отколкото чрез обмисленост и хитрина. Като оратори, те употребяват силни изрази, подчертават много думи и обикновено набиват гвоздеи в главата с тежки удари. Юлий Цезар, Оливер Кромуел  и Андрей Джаксон бяха хора от тоя тип и те илюстрират характера, който отдадохме на продълговатото лице.

Wsem.Letopis_god.1_203.jpg?fbclid=IwAR0s

Разбира се, споменатите черти се видоизменяват според пола, но се разпознават лесно както у мъжа, така у жената. Общото очертание на някой продълговати лица се много приближава до четириъгълника, както се вижда от портрета на Менчиков (фиг. 1), в които случай намираме умствените характеристики на тая форма, усилени или увеличени чрез добавката на една прямота, която не знае компромиси, и едно неотстъпно постоянство във всеки особен случай на действие.

Wsem.Letopis_god.1_202.jpg?fbclid=IwAR0s

При това лице, което принадлежи по-вече от всяко друго на класата, която разглеждаме, имаме голяма ширина и в основата на мозъка и в основата на самото лице, което означава голяма изпълнителност, изобилна жизненост и грамадна животинска сила. Етнологически, това е славянското лице и принадлежи в по-голяма изключителност на една раса, известна с физическа сила, издръжливост и непобедима упоритост. Менчиков, който командваше руската армия в Кримската война, беше от тая раса и показа качествата, които приписахме на формата, за която говорим. Непобедимото постоянство и хладнокръвния (студения) кураж, с които той задържа френската и английска армии толкова дълго време, както н грозните отблъсвания, конто те претърпяха от него, са предмет на историята. Той е добър тип на модерен русин от най-висшата класа.

Кръглото лице

Превъзходството на жизнената или хранителна система, която заема голямата празнина на туловището, клони да даде широчина и пълнота на те.тото, краищата и главата. Най явната характеристика на това устройство е кръгловатостта или пълнотата. Лицето клони към закръгленост (фиг. 6); шията е по-скоро къса, раменете широки и кръгли, гърдите пълни, коремът добре развит; ръцете и краката пълни, но конически и деликатни, а китките и стъпалата сравнително малки. Обикновено обшият изглед е по-скоро цветущ и весел, ако не засмян. Очите са сини или светли и изящни. Портрета на английското момиче (фиг. 5) чудесно илюстрира това устройство и формата на лицето, което го придружава. Хората с пълни тела и кръгли лица, каквито описахме, притежават характера, който отдадохме на жизнения темперамент: те са горещи, импулсивни, разговорчиви и често изменчиви. Обикновено те имат по-вече гъвкавост, отколкото здравина, по-вече усърдие, отколкото постоянство, по-вече блясък, отколкото дълбочина. Те много обичат физическото действие и не могат да понасят оставането на едно место, обаче, в същото време обичат удобствата и предпочитат само да играят на тежка работа. Те са учтиви, любезни и весели и по-малко разположени, отколкото преди-описаният клас, да станат жестоки или себелюбци. Те биват винаги компаньони и жадни за добро живеене. Техните апетити са най-големите им неприятели и ако те не успеят да постигнат до напреднала възраст, към която изглежда да са особено определени и надарени, това се дължи обикновено на техните слабости в некои отношения, които разрушават здравето и живота им. Нашите портрети на велики хора не ни дават примери на такива, които са принадлежали строго на тая класа, на която некои от елементите за величие, очевидно, не са дадени; но много велики хора са били по-вече или по-малко близо до нея, като са имали лица пълни и кръгли, като на типичната й форма, обаче, на челото им е толкова издигнато и широко, че видоизменява решително общия вид, както ясно се вижда на портрета на оригиналния Жан Пол Рихтер (фиг. 7), и което показва, че в тия случаи е имало превъзходство па умствените качества над жизнената система. Петър Велики, Наполеон и нашият генерал Георг X. Томас са също бележити примери на умствено-жизнен темперамент.

Wsem.Letopis_god.1_204.jpg?fbclid=IwAR0s

Когато стане обратното, т. е. когато долната част на лицето е развита за сметка на горната, както е показано на фиг. 8, виждаме животинското решително да надделява и апетита да господства и над ума и над чувството. При тази форма на лицето, коремът е сравнително по-широк от гърдите и лимфатичната система по-активна от кръвоносната.

Съчетанието на елементите на тая форма с тези на предшестващата в приблизително еднакви пропорции ни дава квадратното лице, което се среща по-вече между германците, отколкото между коя да е друга нация. Признаците на тая смесена форма са голяма енергия, издръжливост и жизнена сила, с нещо от импулсивността и буйността, които са присъщи на кръглото лице или жизнената форма.

Яйцевидното (пириформено) лице

Когато мозъкът и нервната система, на които седалището и центъра е големият свод на черепа, указват преодоляваше влияние в устройството, разширението на горната част на лицето, включително челото, дава яйцевидна или крушовидна форма на главата. (фиг. 9) Челото е високо и бледно. Чертите деликатни и изящно направени. Очите светли и изразителни. Косата хубава, мека, не изобилна и обикновено светла. Шията тънка, гърдите по-скоро тесни, краищата малки и цялата фигура по-вече деликатна и грациозна, отколкото отличителна и елегантна.

Wsem.Letopis_god.1_205.jpg?fbclid=IwAR0s

Приложеният портрет на актрисата Рашел (фиг. 10) е пример на пириформено лице и умствен темперамент. Този темперамент и тая форма на лице показват голяма активност на мозъка и нервната система. Както казахме в главата за темпераментите, мислите са бързи, чувствата остри, въображението живо и блестящо. Това е формата на литераторите, на артистите и, особено, на поетите. Шекспир, Чосер, Спенсер, Тасо, Дайте, Сервантес, Монтен, Мадам Женлис, Рожер, Уърдсуърт, ТенисОн, Пое, Мацини, Рубенс, Флаксман, Хораци Верне, Олстън, Кол и Чърч представляват забележителни примери на тая форма на лице.

В своята типична форма, пириформеното или коническо лице не е никога чисто и естествено в детинството, и ако понякога се среща, както показва фиг.12, сочи преждевременност и едно прекалено и болезнено развитие на мозъка, — било наследствено или придобито чрез неразумна и преждевременна умствена култура, за сметка на тялото. При такива случаи трябва веднага да се вземат мерки и се направи всичко, за да се възвърне равновесието чрез един специален начин на физическо упражнение, насърчаване живота на открит въздух, полезните за здравето спортове и безгрижното добро разположение и чрез едно пълно прекратяване на всяка кабинетна умствена работа и училищни занятия.

Wsem.Letopis_god.1_206.jpg?fbclid=IwAR0s

Присъщата форма на детско лице е представена на фиг.13. Свръзката между тая форма на лице и ума се илюстрира прекрасно от ефекта, произведен чрез култивирането върху лица, които са. расли в сравнително невежество и под условия непригодни да предизвикат умствените качества към активност, но впоследствие, влезли в обществото на културни хора, техните челни органи се събуждат и развиват чрез възпитанието. Едно постепенно, но забележимо изменение става във външния вид на лицето, което разглеждахме. Челото и горните части на лицето както в страни, така и вътрешно, се развиват, понеже веселието, идеализма и строителността, недостатъчно развити във всеки некултурен и див народ, биват.най-забележително уголемени, до като в същото време става едно намаление на долните части, което причинява от ден на ден по-забележително изменение на кръглата форма, представена на фигура 6. Приложените външни очертания (фиг. 11) ни показват в недостатъчна степен характера на промяната, която описахме. Противните условия обръщат тая промяна, чрез извикването към активност на други центрове на качества и основата на мозъка се разширява, долните лицеви черти се уголемяват, вратът става по-дебел, очите по-тъпи, устата по-груба и цялото лице по-кръгло и по-малко изразително.

Има, разбира се, хиляди модификации на тези три типични форми на лица, причинявани от различието на пропорциите, в които трите темпераментни елементи са комбинирани във всеки един случаи, от относителното развитие на много черти и от възрастта, здравето и други физиогномически условия. При оценката на един характер, ученикът трябва да вземе пред вид всичките тези условия, като на всяко едно отдаде тежестта, която му се следва.

Профили

След като дадохме бележки за общите форми на главата и лицето, остава ни да вземем един страничен изглед и внимателно да изследваме профила.

Wsem.Letopis_god.1_207.jpg?fbclid=IwAR0s

Ще се види, че за лицата от първата или продълговата форма, страничният изглед представлява линии, които напомнят правоъгълника и че тук има една тенденция към ъгловатост (фиг. 14) Втората или кръгла форма и в профил ни дава същите характеристични криви линии, както и гледана фронтално (фиг. 15). Лицата, обаче, които, гледани право, имат коническа или пириформена форма (третата форма), имат профил по-малко закръглен от втората и по-малко ъгловат от първата форма, но по-изящен и по-деликатен и от двата, както се вижда на фиг. 16.

Лицевият ъгъл

Ученият и изкусен Кампер, като изучвал някой стари скъпоценности, забелязал, че артистите, които са се опитвали да ги имитират, не са сполучвали в главите, понеже не са ги правили достатъчно издадени напред, така че линията, която допира до челото и зъбите, да бъде почти перпендикулярна. Той схванал, че когато е нарисувал такъв профил, при който тая линия е била съвсем близо до перпендикулярната, както е на фиг. 17 получавал е характера на една антична глава. Ако, от друга страна, е поставял тая линия наклонена назад, и към нея е нагласявал очертанието на главата, той е намалявал красотата и съвършенството на формата, както и изражението на интелигентност. Ако, напр., споменатата линия образува ъгъл от седемдесет градуса с линията, която минава от Отвора на ухото до основата на носа, получава се глава на негър. А когато наклонението става още по-голямо чрез понижението на мозъчната кутия, напр. до шестдесет градуса, получава се лицето на орангутан и т. н. до най-низшите животни. Той намерил, че главата на европееца образува ъгъл от около осемдесет градуса и че старите артисти, за да придадат на своите богове една висша, по-голяма от човешката, красота, са правили лицевият им ъгъл още по-голям, като достигал в някой случаи до сто градуса.

Тъй като степента на интелигентността не зависи само от тоя начин на измерване, но и от много други условия, той не може да бъде приложен така широко, както изисква Кампер. Но взет в свръзка с други указания, той за пазва значението си.

Wsem.Letopis_god.1_208.jpg?fbclid=IwAR0s

Наклонението назад на лицевата линия (вж. фиг. 18) е следствие, както от издадеността на челюстите, така и от отдръпването на челото или и на двете тия условия заедно, и характера на ъгъла се определя от тях, като първото означава животинското, а второто - долна степен на интелигентност. Значи, при еднакви други условия, колкото този ъгъл е по-малък, толкова степента на интелигентността е по-долна и, обратно, колкото той бива по-голям — до деветдесет, или може би до сто градуса —толкова степента на интелигентността е по-висока. Чрез наклонението на линията напред, така че да се получи лицев ъгъл по-голям от сто градуса и чрез пригаждането на главата към нея, получаваме обезобразяване, при което челото е много издадено напред, което бива само когато мозъкът е ненормален или болен.

Wsem.Letopis_god.1_209.jpg?fbclid=IwAR0s

Като не се забравят неговите ограничения и модификации, добре е,. във всеки случай, при физиогномическите изучавания да се наблюдава лицевият ъгъл. Фиг. 19 ще ни помогне да си съставим една идея за разните степени на развитие и интелигентност, показани чрез профила, величината, както и чрез формата едновременно.

Превел от английски:

В. Каназирев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Б. М. Албиог

ДВЕРИ

АРАБСКИ НАРОДНИ ФИЗИОГНОМИЧНИ ПОГОВОРКИ1)

Това са оттук оттам сбрани и преведени поговорки, в които се крият физиогномични истини —: плод от опитността на един народ, който е направил доста много за европейската култура и като творец и като посредник.

За дилетанта тия поговорки ще бъдат любопитна забава, но за истинския изследвач-физиогномик —предмет, чиято обоснова грижливо трябва да издири. — При всяко изследване верни биват винаги само резултатите, добити от целокупността, т. е. от съотношението на всички части —: Сключените вежди сочат волята, но при сплеснат нос имаме упоритост — инат — , при шилест нос. — хитрост, при прав нос — лиха воля при правилен нос — разумна проява на волята, при орлов нос — воля и страст, при овчи нос — непостоянна воля, при вирнат нос волята изчезва и пр. При това трябва да се съобразяваме дали веждите са гъсти, шилести, красиви и пр., дали е развита подкожната жила на челото над носа и какви и колко са чертите, образуващи се като се сбират веждите. Друг пример: Тънкият врат показва разстрой в гърдите, а дебелият — в пищев. система, но тънък или дебел врат физиогномията нарича несъразмерния. Един човек може да има тънък врат и да е здрав в гърдите, стига само вратът да е съразмерен с другите части на тялото, и такъв врат истинският физиогномик не би счел тънък; той ще схваща и ще цени всяко хармонично и дисхармонично,съразмерно и несъразмерно развитие на изследваната част.

Ето защо, повтарям: дилетантът ще намери в тия поговорки любопитна забава, но истинският физиогномик —предмет, чиято обоснова трябва да издири.

*

1. — Висок ръст — сладка реч.

Нисък ръст — додън зъл.

Среден ръст — мил зналец.

*

2. — Островлас — върл стрелец.

Стърчовлас — човек без срам

Русовлас — враждолюбив.

Кестеновлас — най-хубав човек.

Черновлас — припрян другар.

Дълговлас — неразбран човек.

Редковлас — ясноведец мил.

*

3 — Смуглолик — разумен човек.

Яснолик — мил човек.

Мурголик — зъл мъстител.

*

4. — Широколик — беж далек

*

5. — Клъбночел — зъл хитрец.

Равночел -сигурен човек.

Ширночел — зъл към враг.

Късочърточел — търпелив човек.

Дългочърточел — разумен човек.

безчърточел — равнодушна кръв.

*

6 — Шиловежд — несговорлив човек.

Гъстовежд — мнителник,

Красновежд — възвишен ум.

Разделовежд — права мисъл.

Дълговежд — мил човек.

*

7. — Едноок — дърз човек.

*

8. — Лекохлътнали очи — горделивен.

Длъбнохлътнали очи — таинствен човек.

Големи очи — приятен поглед.

Малки очи — хитроумник.

Сиви очи скромен човек

Вакли очи — хубав човек.

Сини очи — проницателен ум.

Кръвни очи — дърз храбрец.

Ширнозенични очи — стрелец.

*

9. — Ширноклеп — ревнив човек.

Средноклеп — нежен човек.

Малоклеп — груб човек.

*

10. — Ширноланит — мек човек.

Сухоланит — надмЯнен човек.

БлЯдоланит — потаен човек.

*

11. — Свитонос — голЯм скжперникъ

Начъртонос — вироглав човек.

Сплестнатонос — сластолюбив

Полегатонос — услужлив човек.

Стърчонос — лош хитрец.

*

12. — Големи уста — лих храбрец.

Полегати уста — изрод човек.

Бърнести уста — бърз спекулант и следец на жени.

*

13. Тънки алени устни — насилник.

Дебели устни — гневлив човек.

Устни с черти — потайна хубост.

*

14. — Едри зъби — лаком човек.

Хубави зъби — правдив човек.

Редки зъби — делом строг.

*

15. — Носов глас — надменен човек.

Мършав глас — потаен лъстец.

Груб глас — хвалец

Бъбрив глас — нескромен човек.

Кикотлив глас — беж далеч

Бързодумец — блецословец.

Мъж със женски глас — страхопъзлю.

*

16. — Свилобрад — напреднал дух.

Гъстобрад — груба културност.

Дългобрад — пълен с чувства.

Редкобрад — добър човек.

Черновлас и чернобрад — изтънчена мисъл.

Дългомустакат — неспособен човек.

Остромустакат — амбициозен човек.

*

17 — Дълговрат — мъчноречив.

Късоврат — слабоумен.

Дебеловоат — гастродул.

Тънковрат — ловък хитрец.

Правоврат — доброта.

*

18 — Острорам — потаен крадец.

Криворам — смел нудец.

Теснорам — властелин правдив.

Наклоннорам — послушен раб

Праворам — от малко разбран.

*

19. — Късорък — мил добряк.

Дългорък — щедър човек.

Среднорък — правдив човек.

Голяморък — любезен човек.

Малорък — чар и любов.

*

20. — Голяма длан — анализатор.

Малка длан — хитроумник.

Дълга длан — слаба памет.

Широка длан — сръчност.

Топла длан — буен човек.

Студена длан — студен човек.

Влажна длан — чародей.

Суха длан — спокоен човек.

Мека длан — ленив човек.

*

21. — Дългопръст — анализатор.

Късопръст — свадлив човек.

Дебелопръст — практичност.

Тънкопръст — идеалист.

Кривопръст — голям прахосник.

Връхнопръст — мечтател.

Остропръсг — творец-артист.

Облопръст — умен човек.

Квадратнопръст — деловит човек.

*

22. — Къси нокти — весден скитник.

Ширни нокти — влюблив човек.

ТЯсни нокти — лоша орис.

*

23. — Широногръд — всепобедител.

Тесногръд — меланхолик

Облогръд — самотник.

*

24. — Дълги гърди — хладна жена.

Широки гърди — сластолюбка.

Смугли гърди — добра съпруга.

*

25. Космат пъп — лих храбрец

*

26. — Наведен гръб — вгрижен човек.

Широк гръб — силен човек.

Космат гръб — голям сластец.

*

27. — Едър корем — горд глупец.

Вдлъбнат корем добър учител.

Издаден корем — лош характер.

*

28. — Едри страни —клонеж към пир.

Обли бедра — потаен хитрец.

Едри колена — в неволи слаб.

*

29. — Тънка пета — отлична дружба.

*

30. — Тънки свирки — предвидлив човек.

*

31. — Дълга нога — добър приятел.

*

32. — Дълги пръсти — голям бунтовник.

*

33. — Женствен мъж — голям сластец.

_________________________

1) Редакцията не взема никаква отговорност за оригиналните съкращения на термините в горните поговорки.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Професор Ю. Нестлер.

ХИРОГНОМИЯ

7. Пръстите

Създателят на хирогномията на пръстите е французинът д’Арпантини, който е направил тия части на ръката основа на своята система на хирогномията. Той изработил една образцова и неопровержима система на формите на ръката и тяхното значение.

И наистина, пръстите, които допушат безброй разновидности в своята форма, са от голямо значение при хирогномичната преценка на ръката. От формата и вида на пръстите се вадят най-важните заключения за характера и духа на човека.

Wsem.Letopis_god.1_210.jpg?fbclid=IwAR0s

Достатъчно е да хвърлим само един повърхностен поглед върху пръстите на различни ръце и ние ще забележим, че има гладки и възлести пръсти, според това дали главичките на отделните костици при ставите изпъкват от основните линии на пръста или не (фигура 32).

Така наречените възли на пръстите, както се вижда от фигурата, се съвпадат с надебеляваният на костичките при ставите и ние имаме на всеки пръст, с изключение на палеца, по два такива възела, които се характеризират с по-силно набръчкване на кожата по горната повърхност на пръста.

Има пръсти, на които и двата възела са силно изпъкнали, и други, на които само единия възел е значително изпъкнал. Разбира.се, за хирогномичната преценка са от значение не тия възли, които се откриват чрез старателно напипване, а онези, които се забелязват веднага, при пръв поглед, даже когато пръстът е в ръкавица.

Гладките пръсти, т. е. тия, при които поменатите възли почти не се забелязват, винаги означават една по-голяма или по-малка дарба към изкуството, колкото и положителна и практично реална да е целта, към която нейния притежател се стреми.

При възлите на пръстите преди всичко трябва да се внимава върху това, дали силно изпъкналия възел е на първата, т. е. вътрешната, или на втората, т. е. външната става.

Ако възелът, който съединява първия фаланг на пръста с втория, е силно изпъкнал, то това показва ред в мислите, а ако другият възел, тоя, който съединява втория с третия фаланг. е силно изпъкнал, то това показва ред в материалните работи, любов към реда. (Фиг. 32, В 1 и В 2).

Първият възел никога не се среща сам, вторият, обаче, често. Защото когато съществува психична наклонност към ред, то лицето ще обича и външен, материален ред; от друга страна, обаче, може да се случат хора, чиято външна точност отива до педантичност, но които, въпреки това, имат един забележително нелогичен ум.

Но не само възлите са от голямо значение; хирогномът трябва да обърне внимание и върху тия части от пръстите, които се намират между възлите, защото в тях се отразяват трите принципа: на божественото, духов мото и материалното.

Най-горната част на пръста, нокътната, показва чрез своето различно устройство степента на склонността към висшите качества. Д Арпантини справедливо е нарекъл тоя фаланг „око на ръката“.

Средният фаланг на пръстите принадлежи на духовното, на абстрактното; най-долният, лежащ най-близо до тялото на ръката, принадлежи на материалното, на животинското. Силното развитие на единия или другия фаланг позволява да се направят най-решителни заключения върху природата на човека и неговото отношение към трите мирови принципа.

Особено важна е формата на най-външната част, на краищата на пръстите, защото това са първите признаци за характера на ръката, които веднага падат в очи и които даже през кожени ръкавици не остават незабележими.

Според теориите на д’Арпантини, който се основава на многобройни и основни изучавания, има три форми на пръстите, според това, да ли краищата на пръстите са остри, четвъртити или лопатовидни. Вследствие на това ние различаваме:

1. Остри или конични пръсти, чийто краен фаланг свършва конусовидно; те образуват един по-малко или повече заострен конусен разрез със заоблен връх (фиг. 33).

2. Квадратни пръсти, чиито външни фаланги в основата и на върха си са еднакви широки, така че получават формата на квадрат (фиг. 34).

3. Лопатовидни пръсти, чиито върхове са. по-широки от основата и придобиват формата на лопати или обърнат конус (фиг. 35).

Wsem.Letopis_god.1_211.jpg?fbclid=IwAR0s

За да установим формата на един или няколко пръсти, постъпваме по следния начин:

Поставяме ръката върху един голям лист бяла хартия, който да обхваща цялата ръка и с един добре подострен молив описваме точно контурите на всеки пръст върху листа.

Така описаните линии се продължават с една линия, за да се види:

1) дали пръстите са остри; в такъв случай, продължените линии ще се пресекат в една известна височина;

2) дали са квадратни; в такъв случай, тия линии няма да се пресекат, т. е. те ще бъдат успоредни, и

3) дали са лопатовидни; в такъв случай, линиите ще се раздалечат.

Естествено, на една и съща ръка пръстите могат да бъдат едни лопатовидни, други остри и трети квадратни; но на всяка от тия три форми съответстват напълно определени качества на духа и на характера. Тия последните биват повлиявани от това, дали пръстите са гладки или възлести.

Затова практичната хирогномия трябва да се занимава не само с формата на върховете на пръстите, но едновременно и с техните възли. От това следва, че собствено трябва да се различават 9 типа пръсти, защото всеки от трите основни типа (остър, квадратен и лопатовиден) се разпада от своя страна на една гладка, възлеста и смесена разновидност.

Ние сега ще се занимаем по отделно с всеки от тия видове пръсти:

а) остър или коничен пръст (фиг. 33). Тази форма винаги означава наклонност към изкуството.

Когато острите пръсти са гладки, това показва любов и талант към всичко, което се нарича изкуство; и освен това слабост към всичко, което действа възбудително върху външните чувства.

Притежателите на такива пръсти са художници, скулптори, архитекти или поети с една действаща върху фантазията и върху чувствата поезия. Хората с такива пръсти ценят красивото във външните форми. Те са романтични, лесно се увличат, чувстват голяма нужда от независимост и мразят всички мъчни, изискващи напрягане на ума, разсъждения.

Ръката с гладки, конични пръсти въплътява, следователно, чисто художествения тип.

Ако коничният пръст е същевременно възлест, така щото неговия външен фаланг да е почти яйцеобразен, то това показва един ум, пълен със спекулативни идеи, с много разсъдливост, с голяма вещина при разрешението на мъчните проблеми на философията. Такива пръсти показват любов към неопровержимо истинското, силна логика, нужда от политическа, религиозна и социална независимост, както и наклонност към деизъм и демократизъм.

Такива пръсти принадлежат обикновено на така наречения философски тип.

Ако коническият пръст е твърде гладък, нежен и свършва с един тънък, остър връх, то това показва надделяване на вътрешното. Притежателите на такива пръсти са наблюдателни, религиозни, идеалисти, както и често до крайност безразлични към материалните интереси, а в замяна на това притежават твърде много поезия на сърцето и на душата. Това са пръстите на мъчениците на вярата, каквито се срещат у мохамеданите и будистите. Освен това в притежателите на тия пръсти се среща нужда от любов и свобода и то в най-широк размер, както и едно високо почитание към всичко, което по своята същност и форма е красиво.

Такива пръсти в най-силни развита форма срещаме в така наречения духовен тип.

в) Квадратни пръсти (фигура 34). Ъглестите пръсти винаги показват наклонност към философски науки, политика и теории.

Те показват интерес към неща, които предполагат един по-дълбок ум. На квадратните пръсти принадлежат теориите на съществуващите методи; като учени, те вървят по пътя на Аристотел и дават добри изследвачи.

Притежателите на такива ръце се интересуват от социална политика, от дидактична и драматична поезия, от филология и логика, и изобщо от полезното и практичното. Те предпочитат точността и съвършенството на нещата пред големината или великолепието им. Те имат добро разбиране за деловите работи, в своите възгледи са положителни и изобретателни, но не и фантазьори.

Те предпочитат да теоретизират, вместо да действат. Техните мисли никога недостигат един по-висш поетичен размах, затова пък те са отлични в литературата, науките и точните изкуства.

Хора с гладки квадратни пръсти обичат литературата като такава, и имат бързотечащи мисли.

Такива с възлесто квадратни пръсти действат само след зряло обсъждане.

Ако квадратните пръсти имат два възела, то техният притежател ще предпочита ония от науките, в които има строга система; той би се отличил в геометрията, аритметиката, юриспруденцията и тям подобните дисциплини.

Тази форма е характерна не само за учените, но и за великите композитори, защото композиторското изкуство предполага разбиране на ритъма, а ритъмът изисква една математична основа.

Относително външните характерни качества може да се каже, че у народи, в които надделява квадратния тип, се среща по-малко простота и повече учтивост, по-малко откровеност и повече преструване, отколкото това е у народите, в които надделява лопатовидният тип.

с) Лопатовидни пръсти (фиг. 35). Лопатовидните пръсти винаги са признак на това, че техният притежател се поддава повече на своите влечения, отколкото на съветите на разума, че нещата за него имат ценност повече поради тесните полезни и практични качества, тъй като той никога не може да ги схване от тяхната философско-идеална страна. И когато са гладки, и когато са възлести, лопатовидните пръсти означават надделяване на низшите мирови принципи.

Хората с такива пръсти имат вродено чувство към материалните неща, едно инстиктивно познаване на практичния живот. Те се прекланят пред физическата сила и имат способност към индустриалните и практични изкуства, както и към експерименталните и практични науки.

Тия хора имат органическо отвращение и пълно неразбиране на всичко, което е в свръзка с философията, метафизиката, поезията и т. н. Изобщо те презират всичко, което лежи вън от кръга на материалните спекулации; въпреки това, тази тенденция се смекчава от известно чувство към изкуствата, което, разбира се, следва само практични пътища.

Ако лопатовидните пръсти са гладки, надделява страстта, внезапните прищевки и инстинктът. Ако са възлести, и то с двойни възли, постъпките се предшестват от спокойно обсъждане и преценяване. Но в такъв случай ще липсва всякакво чувство към изкуството, защото един художник никога няма да бъде спекулант, нещо, което лопатовидните пръсти предполагат.

Хората с гладки лопатовидни пръсти ще се отличат там, дето е необходима природна сръчност и схващане; напр., в практичните изкуства и приложните науки. А тия с възлести пръсти ще се отличат в механиката и в техническите военни науки.

До като първите се възхищават от големи постройки, украшенията на които не остават незабелязани и неоценени от тях, последните се импонират само от грамадните размери на строителното изкуство, напр., от старите египетски пирамиди.

8. Резюме на учението за пръстите

Лопатовидни и ъглести пръсти изобщо означават материализъм и чувство за реалното. Значи, лица с. такива пръсти имат любов към индустрията, към полезните и необходими изкуства, както и към теориите и делата.

Конусовидният и остри пръсти означават наличност на идеализъм.

На коничните пръсти принадлежи познанието на красивото, значи, изкуството, на особено силно заострените — познанието на идеално истинното, т. е. чувство за възвишена поезия, лирика и идеална философия.

Гладките пръсти означават, че страстите и инстинктите надделяват над разума.

Възлестите пръсти означават влияние,:което е в съгласие със значението, което отговаря на крайния фаланг. Те означават също — пресметливост, чувство за обобщаване. Разбира се, трябва да се внимава върху болезнените надебелявания на ставите, каквито се случват при ревматични афекции и при подагра у по-старите хора — те не бива да се вземат за типични.

Твърди и набръчкани ръце обикновено са признак на вироглавство и упоритост. Такива ръце почти никога не могат да се обтегнат и дланта им обикновено образува слаба вглъбнатина.

Що се отнася до формите на пръстите и ръцете, те изобщо се наследяват, а не се придобиват.

.Може чрез особено действащи външни обстоятелства да станат някои изменения във формата, но първоначалния тип остава непроменен.

Най-после и дължината на пръстите дава материал за някои заключения, за които ние вече говорихме при разглеждането на основните положения на хиромантията.

Съществено повлиявани биват значенията на четирите пръсти, за които говорихме досега, от формата на палеца, който заема особено положение; защото до известна степен самото положение на палеца срещу останалите пръсти показва, че той опонира на съответстващите на пръстите качества, т. е. че той може да влияе върху тях, като ги изменя или усилва.

За това ние искаме да направим палеца предмет на особено разглеждане.

Палецът

„Ако липсваха други доказателства,

то палецът би ме убедил

в съществуването на Бога“.

 Нютон.

Със своето особено положение палецът представлява характерното различие между животните от по-висшите и тия от по-низшите видове, които също показват едно разнообразно развитие .на предните крайници. Както по-висшето животно се различава от по-низшето чрез своята по-добре развита ръка, така и ние се различаваме от първите чрез развитието на палеца на нашата ръка.

Както ръката без палеца би представлявала. един недостатъчен, във висша степен несъвършен, орган на тялото, така и най-производителния, най-горещия ум без логика и свободна решителност, качества, които се представлявате именно от палеца, напълно би загубил своето значение.

Наистина, и животните имат воля, една способност за избиране и решаване, но те правят това инстинктивно, докато у човека тия качества се осланят на доводите на разума. Идиотите се раждат без или със слабо развит палец, и според това техните духовни способности са твърде оскъдни. Особено недостатъчно развита у тях е разумната воля и логиката.

Епилептиците, когато имат припадък, скриват палеца си под другите пръсти; същото правят и хората, които се намират пред смъртта. Забележително е също така, че в южна Италия на хората, в лошия поглед на които вярват, скриват също палеца под другите пръсти, за да се направи безвредно неговото лошо влияние върху волята.

Новороденото дете държи своите ръце винаги свити в юмрук, дотогава до когато се покажат признаци на събуждането на не коя духовна функция. В тая си форма неговите ръце напомнят недоразвитите предни крайници на ония животни, които имат повече или по-малко разделени копита и при които не могат да се наблюдават никакви признаци на по-висша интелигентност.

Настъпи ли момента, когато у детето се покажат първите признаци на събуждащата се съзнателна духовна дейност, отварят се и малките юмручета и пръстчетата започват да се движат по отделно и целесъобразно, а палецът се отделя от останалата ръка.

Като разгледаме по-отблизо устройството на палеца, забелязваме, че и той, както и другите пръти се състои от три фаланга: нокътен, сргеден и основен. Последният фаланг, обаче, така е сраснал с дланта, че изглежда тая част. да принадлежи по-скоро на последната, отколкото на палеца.

Wsem.Letopis_god.1_212.jpg?fbclid=IwAR0s

И така различаваме три части на палеца: 1) коренен или основен фаланг (фиг. 36 а). 2) първи или среден фаланг (фиг. 36, в) и 3) втори външен или нокътен фаланг. Според окултните възгледи, тези три части на палеца, както и на другите пръсти, съответстват на трите света или мирови принципи, а именно: нокътният фаланг е емблема на Божеството, средният фаланг — на духовната и основният или коренният — на материалния свят.

Но понеже палецът е в отношение и с първичното аз на човека, получава се и още едно паралелно значение на трите части на палеца, а именно:

Нокътен фаланг: глава (разум);

Среден фаланг: гърди (чувство);

Основен фаланг: корем (чувственост).

Според хирогномичното схващане, палецът изобщо отразява всичко, което носи името воля и желание; основният фаланг показва любовно влечение, средният — логика и разсъдителност, а нокътният фаланг показва изобретателност, инициатива и решителност,

В каква зависимост е основният фаланг на палеца с чувствената любов и с волевата сила, ни обяснява д’Арпантини:

„Върху корена на палеца лежи признака на волевата сила, чиято интензивност може да се измери от неговата дължина и дебелина. Той дава да се правят заключения върху наклонността към любов, казват хиромантите, които за това му дават името Венерин хълм. И наистина, да обичаш, значи да искаш, а да искаш значи да обичаш. Но аз твърдя, че пленителната сила на чувствата е много по-силна при слаборазвития основен фаланг, вследствие на по-малката разумна волева сила, на по-малката морална сила, с която те са снабдени“.

„Че палецът отдавна е символ на волята, следва и от това, че римляните в своите покрити с кръв циркове вдигали палеца си, когато искали да подарят живота на падналия борец и го обръщали надолу, когато искали неговата смърт.

Сега искаме да видим, какви заключения могат да се вадят от формата и големината на палеца, като най-напред разгледаме значението на големината на палеца изобщо.

Малък, слаб и незначителен палец показва слаб, нерешителен и боязлив дух, който се колебае във всички ония неща, които не изглеждат само чувство и инстинкт, а включват в себе си разум и разсъдък.

Такъв палец притежават ония момичета и жени, които, изпълнени от любов и чувственост, търпеливо, без противене се отдават на избраниците на своето сърце.

Лица, които притежават малък палец, са извънредно търпеливи, защото те се управляват от сърцето си и се чувстват по-добре в кръга на чувствата, отколкото в кръга на мисълта; затова те разсъждават и действат повече по вдъхновение, отколкото след зряло обмисляне.

В противоположност на тях, тия, които притежават голям палец, са самостоятелни и затворени в себе си ; те се движат повече в кръга на идеите и мисълта, отколкото на чувствата. Техните решения не се диктуват, от разума, а от моментните прищявки. Сега остава да говорим върху връзката между формата на другите пръсти и значението на палеца.

Както поменахме, големият и дебел палец показва самосъзнание, което може да намери израз в гордост, високомерие и себенадценяване.

Когато големият палец е съединен с малка или средно голяма ръка с гладки пръсти, то ние имаме работа с един отворен дух, със съобщителен талант, със силна фантазия и бърза решителност.

Голям палец, съединен с конусовидни, остри пръсти, показва, че техният притежател може да създаде велики работи в изкуството чрез метода, логика и разсъдливост. Същото нещо показват и ъглестите пръсти с малък палец.

Хората, в чиято ръка големият палец е свързан с ъглести или с лопатовидни възлести пръсти изглеждат обезателно предразположени към науките.

Един голям палец показва, че притежателят му по-лесно може да излиза от рамките, които неговата природа му поставя, отколкото притежателят на малък палец, защото с големия палец е свързана по-голяма волева сила. Притежателите на малки палци, поради своята малка волева сила, по-трудно ще се справят с обстоятелствата, които техните инстинкти създават.

Малък палец с гладки пръсти показва, че техният притежател обича поезията и изкуството. Ако при това и върховете на пръстите са остри, то лицето притежава рядка дарба. Тия лица се стремят повече към духовното, отколкото към така наречените духовити творения.

Малък палец с конусовидни гладки пръсти винаги показва призвание към поезията и изящните изкуства.

Wsem.Letopis_god.1_213.jpg?fbclid=IwAR0s

Фиг. 37. а) Малка и колеблива воля; б) Липса на логика. Палец на нерешителните.

Фиг. 38. а) Малка и колеблива воля; б) Добре развита логика. Палец на нерешителните, които винаги имат готово логично обяснение.

Фиг. 39. Палец на непостоянните и своенравните.

Фиг. 40. Еднакво развита воля и логика.

Фиг. 41. а) Силна воля; б) Липса на логика.

Фиг. 42. а) Лопатовиден. Упоритост, беснота.

Остава да се кажат още няколко думи върху отделните части на палеца:

Ако нокътната част е тясна, тънка и къса (фиг. 37), това показва липса на решителност, възприемчивост и подчиненост на чуждите мнения. Главните характерни признаци на хората с такъв палец са скептицизъм и нерешителност, които могат да се развият до пълен морален и духовен упадък.

Ако при това средният фаланг е добре развит, то лицето винаги ще може да даде едно логично обяснение на своята постоянна нерешителност (фиг. 38).

Прекомерно къс нокътен фаланг показва несигурност, непостоянство, нетърпеливост, при това своенравие и голяма наивност.

Силно развит среден фаланг показва строго логичен начин на мислене (фиг. 38), което; може да се развие и в твърдоглавство (фиг. 39).

Еднаква-дължина и еднородно развитие.на двата фаланга показва еднакво развита воля и логика (фиг. 40).

Дето нокътният фаланг е твърде дълъг,а средният твърде къс и тесен, няма да се сбърка,|ако на съответния човек се предположи един заповеднически и властолюбив характер.

Ако най-после нокътният фаланг не само е къс и широк, но и силно сплеснат, така щото да изглежда като кръгла лопата (фиг. 42), то това показва непреодолима упоритост, която евентуално може да се изроди в беснота.

Учението за палеца на късо може да се резюмира по следния начин:

1. Дълъг и добре развит нокътен фаланг показва човек със самостоятелна инициатива, който владее влеченията си чрез разума ако при това и средният фаланг е добре развит.

2. Твърде къс нокътен фаланг при слабо развит среден фаланг значи, че техния притежател не е способен да владее своите страсти и настроения, лесно се разгневява, бързо се менят настроенията му, скептик, бъбрица и заедно с това меланхолик.

3. Къс, твърде широк, почти объл нокътен фаланг, значи упоритост и по некога беснота.

4. Силно развит основен фаланг с къс нокътен и среден фаланг значи склонност към чувственост, излишества в половата любов и материализма.

5. Малък основен фаланг с добре развит нокътен и среден фаланг, значи надделяване на духовните и душевните сфери над чувствените влечения.

(Следва).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

К. А. Либра.

АСТРОЛОГИЯ

(Продължение от кн. VI).

Асцендентът или възходящият знак

*

Изглед, темперамент, общ характер

Частта на знака, която при раждането се издига на източния хоризонт, изобщо взето, определя формата на тялото, темперамента и характера, — модифицирана, обаче, от знаците, в които са поставени Wsem.Letopis_god.1_092.jpg?fbclid=IwAR0s и Wsem.Letopis_god.1_096.jpg?fbclid=IwAR0s, и от влиянието на планетите, които вземат твърде видно место в хороскопа, напр. в асцендентите или в М. С.

Асцендентът изобщо отразява тия характерни качества и влечения, които новороденият е усвоил в по-раншните си животи — в противовес на един противоположен полюс, асцендентът, който отразява качествата, които още не са добре развити, които, следователно, в съпруга, съработника и съучастника, биха били желателни, за да образуват заедно едно хармонично цяло! Също и от М. С. приетия знак понякога упражнява твърде силно влияние върху външността и характера.

Изразът, че асцендентът определя формата на тялото и общия вид на характера, не трябва да се разбира буквално, но трябва да се приема-, че качествата на тялото и душата представляват един рефлекс, отражение на цялото небе с всички негови констелации — в момента, когато известна част на някой знак е започнала да се качва.

Така погледнато, неизбежно е заключението, че при различните широчини отражението на небето или с други думи действието на асцендентите върху тялото и душата трябва да бъдат различни, защото небето при различните широчини, при една и съща степен на качването, е различно.

До колко това влияние може да бъде различно, ще ни покаже по-подробното изследване; предварително твърде малко от него е известно. Знае се, обаче, че разликата не може да бъде много голяма.

М. С. представлява единствения пункт, на който можем да бъдем напълно сигурни, докато това при другите върхове, значи също и при асцендентите, не е така. Това се забелязва сегиз-тогиз, когато се сравни характера и телесното устройство, такива каквито действителността ни ги представлява, с това, което би трябвало да бъдат, според подотдела на знака. Понякога при такива случаи действителността точно отразява картината на предидущите и на следващите знаци. Не винаги можем да установим това, обаче, когато времето на раждането не е схванато точно.

В  такива случаи М. С. често ще ни дава разрешението.

Също и Изаб. Паган казва в свое то астрологично съчинение „From Pioneer to Poet“, че много малко внимание се отдава на влиянието на М. С.

Последните думи в края на всеки знак (в М. С. Десц. и Надир) съм заел в съкратен вид от поменатото съчинение.

(Wsem.Letopis_god.1_184.jpg?fbclid=IwAR0s) АРИЕС — Овен

Владетел (Wsem.Letopis_god.1_098.jpg?fbclid=IwAR0s). Знак на огъня

ТИП: АНГЛИЧАНИН

Ариес като асцендент : Крал Георг V, Кармен Силва, Ани Безант, Оливер Кромвел

Чистият Ариес-тип има сухо, силно, мускулесто и жилаво тяло. Шията е слаба, главата в челото, особено в слепите очи, широка. Това е така наречената клиновидна глава; косите и брадата тъмночерни, докато мустаците обикновено имат по светъл цвят. Жьлто-зелени и червени коси се срещат често под влиянието на Ариеса, особено когато неговия владетел Маре, се качва в асцендента. Същевременно, в такъв случай, на лицето се намира обикновено и една бразда. Цветът на кожата е бронзов, погледът остър.

Характерът е буен, бърз, импулсивен, холеричен смел. Ариесовият тип не отстъпва пред нищо, готов е всичко да предприеме, върви пред всички пречки и препятствия, като неговото желязно здраве му помага при това. Той не може да бъде подчинен, винаги желае да бъде на върха, независимо от това, дали има способностите затова или не. Под тоя знак се срещат пионерите, водителите, — но същевременно и много празни глави. Той действа бързо и върши своята работа с голямо въодушевление ; това при по-низшия тип по-често се изражда във фанатизъм.

При оценката винаги трябва грижливо да се наблюдава, какви аспекти на други планети приема този знак и неговият владетел (Wsem.Letopis_god.1_098.jpg?fbclid=IwAR0s). защото тези аспекти силно могат да изменят характера. Разбира се, същото важи и задругите знаци.

Горното е особено добре приложимо при първите 10° на Wsem.Letopis_god.1_184.jpg?fbclid=IwAR0s, — първият деканат, чийто единствен владетел е, Марс. Вторият деканат като свой съвладетел има слънцето, третият — Юпитер, поради което качествата.на тия два деканата са смесени с тия на знаците, чиито владетели са респ. слънцето, респ. Юпитер,

Този знак управлява главата и лицето.

Ариесовият тип обича аргументите и с удоволствие посвещава времето си на учене и изследване. Слънцето в този знак е повишено (египетското название на Ариеса е Рама, т. е. една по-високолежаща област в Египет). Най-свещените места в египетските храмове бивали покривани с овнешка кожа.

Опасността за Wsem.Letopis_god.1_184.jpg?fbclid=IwAR0s — тип лежи в пресилването — поставянето големи задачи на тялото и духа, — липсата на почивка. Той трябва да се научи да надвива своята суровост, нетърпеливост и възбудителност и да се приучва към любезност и търпение. По тоя начин той ще придобие и телесно здраве. Нему е нужно движение всред природата

Wsem.Letopis_god.1_184.jpg?fbclid=IwAR0s в М. С. дава горещо желание за себепроявление. Той иска да бъде авангарда, водителят. — Изпълнен е с надежда, гори от желание да върви напред, но понякога е твърде непостоянен.

Wsem.Letopis_god.1_184.jpg?fbclid=IwAR0s в десц. дава влечение към прогресивно мислене и непрекъснато променяне на становищата — следователно липса на постоянство.

Wsem.Letopis_god.1_184.jpg?fbclid=IwAR0s в I. С. Основната черта на характера е смелост, последствие от надежда,, което, обаче, понякога се изразява в безразсъдна дързост и нетърпеливост.

(Wsem.Letopis_god.1_214.jpg?fbclid=IwAR0s) ТАУРУС —Телец

Владетел Wsem.Letopis_god.1_152.jpg?fbclid=IwAR0s. 3нак на земята

ТИП: АМЕРИКАНЕЦ

Като асцендент: Георг Вашингтон, Генерал Улис Грант.

Дава низко, сбито, силно тяло, дебел  гръб, малък, прав нос с основата обикновено дълбоко врязан.

Крайниците са къси и силни, ръцете широки н тежки с къси пръсти. Рамената широки, косата гъста, често къдрава Челото е широко и обикновено низко, устните дебели, очите приятелски, тъмни и засенчени от гъсти вежди.

Таурус управлява тила, врата и гръкляна.

Качества на характера: себелюбие, устойчивост, които се израждат в педантизъм, фантазьорство и упоритост, когато намираме знака или неговата владетелка Wsem.Letopis_god.1_152.jpg?fbclid=IwAR0s в дисхармония.

В Таурус месецът има повишение. Особено силен е таурусовия тип на първия деканат в своите симпатии и антипатии, твърде резервиран е, обича удобствата. Владетелката на първия деканат е Венера, вторият деканат на Wsem.Letopis_god.1_214.jpg?fbclid=IwAR0s има за свой съвладетел Меркурий (Wsem.Letopis_god.1_188.jpg?fbclid=IwAR0s). Този деканат е повече критичен и егоистичен, но същевременно и твърде интелектуален. Третият деканат има за съвладетел Сатурн (Wsem.Letopis_god.1_162.jpg?fbclid=IwAR0s), при което леността. към която Таурус показва склонност. отстъпва место на по-голяма дейност. Последният деканат се характеризира с по-малка благо надеждност и с по-голямо себелюбие отколкото първия.

Стремежът на този тип трябва да надвие своите силно свързани със земното влечения и да култивира в себе си религиозно чувство. Освен това трябва ла бъде надвита и склонността към леност.

Wsem.Letopis_god.1_214.jpg?fbclid=IwAR0s в М. С. дава силно желание за мир и за ползване от една заслужена почивка — да жъне плодовете на извършената работа, което често е твърде материалистично. Той е възприел известно становище, което не изменя лесно.

Wsem.Letopis_god.1_214.jpg?fbclid=IwAR0s в десц. Духът е постоянен и неизменен. — Може би, даже упорит и неподатлив

Wsem.Letopis_god.1_214.jpg?fbclid=IwAR0s в I. C. Основната черга на характера е постоянство, твърдост и упоритост.

(Wsem.Letopis_god.1_186.jpg?fbclid=IwAR0s) ГЕМИНИ—Близнеци

Владетел Wsem.Letopis_god.1_149.jpg?fbclid=IwAR0s. Знак на въздуха

ТИП: БЕЛГИЕЦ

Като асцендент: Рихард Вагнер, Лорд Тенисон, Данте, Бърнард Шоу.

Дава високо, право, слабо тяло, тясно лице, изкривен, остър,обикновено ястребов нос. Поглед остър и проницателен, силен интелект, кафяви очи, тъмна коса. Бърз ход, при тичане силно си маха. ръцете. По-нискостоящият Близнец е твърде неспокоен, лукав, лъжлив и обстоятелствен, той мълчи само, когато му се затворят устата. Крайниците са. дълги, ръцете често къси и винаги в движение, даже и когато седи мирно на своя стол. Впрочем умствено, Гемини е също тъй подвижен както и физически. Този знак дава мъже на .науката и отлични оратори. Гемини обикновено е свързан със здраво тяло. Този знак управлява дробовете, ръцете и раменете. За да се изкачи по-високо, тоя тип трябва да смекчи своя студен позитивизъм и чрез пасивност да остави своята интуицията да действа. Неговото неспокойствие тогава ще изчезне.

Първият деканат е чисто интелектуален и се управлява от Меркурий.

Вторият има за съвладетелка Венера (Wsem.Letopis_god.1_195.jpg?fbclid=IwAR0s) и свързва чувството със студения интелект.

Третият деканат има за съвладетел Сатурн и Уран (Wsem.Letopis_god.1_163.jpg?fbclid=IwAR0s). По-висшият идеализъм и любовта към съчовеците, които съответстват на този знак правят третия деканат най-добър между другите. Разбира се, много зависи от аспектите които асцендентът и владетелят приемат.

Типът на Гемините трябва да надвие своя егоизъм и повърхностност и да култивира в себе си чувство за дълг и себевладение. По тоя начин той ще излекува своите нервни възбуждения — неврастения и истерия.

Wsem.Letopis_god.1_186.jpg?fbclid=IwAR0s в М. С. дава силно желание за пълно себепроявление и клони към оригинални художествени и интелектуални дела. Становище свободно, неограничено и силно интелектуално.

Wsem.Letopis_god.1_186.jpg?fbclid=IwAR0s в десц. Плодовитост в мислите, често обаче липса на чувство за отговорност — за да го приложи на практика — и ветърничавост.

Wsem.Letopis_god.1_186.jpg?fbclid=IwAR0s в I. С. значи известна приятелска импулсивност, чрез която лицето ще постигне много в някои направления.

(Wsem.Letopis_god.1_187.jpg?fbclid=IwAR0s) КАНЦЕРРак

Владетел Wsem.Letopis_god.1_096.jpg?fbclid=IwAR0s. Знак на водата

ТИП: ХОЛАНДЕЦ (не нидерландец)

Като асцендент: Лев Толстой, Чайковски, Г-жа Ел. П. Блаватска, Кайзер Вилхелм II, Емил Зола.

(Последните два случая ни показват, колко много планети в един знак (същевременно и в М. С.) могат да влияят върху външностьта и характера. Кайзер Вилхелм има Wsem.Letopis_god.1_098.jpg?fbclid=IwAR0s и Wsem.Letopis_god.1_215.jpg?fbclid=IwAR0s в М. С. (в Wsem.Letopis_god.1_164.jpg?fbclid=IwAR0s) и Зола Wsem.Letopis_god.1_092.jpg?fbclid=IwAR0s, Wsem.Letopis_god.1_096.jpg?fbclid=IwAR0s, Wsem.Letopis_god.1_149.jpg?fbclid=IwAR0s, Wsem.Letopis_god.1_098.jpg?fbclid=IwAR0s, всички в М. С. (в Wsem.Letopis_god.1_184.jpg?fbclid=IwAR0s). И двамата са Марсови типове, същевременно обаче показват качествата на канцера.

Обикновено дава прекомерно чувствително, значи, не силно тяло, чиято горна половина е по-добре развита от долната. Главата е валчеста, езикът и Очите обикновено малки; брадата е слабо развита и често изкривена, нос тъп и на върха обикновено вирнат. Лицето е кръгло и бледно, устата големи и изразителни. Тялото изобщо прави женствено впечатление. Канцер управлява гърдите и стомашната област. Характерът е боязлив и страхлив,— липса на смелост и премного чувствителен към впечатленията в която е поставен. Канцеровият тип се нуждае от домашно огнище и симпатия, но за него е мъчно дълго време да задържи своята симпатия върху едно и също лице. Той е непостоянен в тая, както и в някои други области и това прави живота му понякога особено тежък в някои работи, обаче, Ракът е твърде постоянен именно — по отношение своите идеали, — в каквото и направление да са, той ги следва с голяма енергия, ракът държи здраво това, което улови. Той е подложен на често меняващи се душевни възбуждения. Той трябва чрез непрекъснато сменяващи се условия на живота да се развива по-нататък; вероятно защото в предишните въплътявания той е имал твърде малко опитност да почувства всички степени на емоцията, както най-висшите, така и най-низшите.

В много съчинения върху астрологията се среща, че Канцер дава силна памет. Това може да е вярно за слънцето, поставено в Канцера, но Канцер като асцендент дава, напротив, твърде слаба памет.

Wsem.Letopis_god.1_187.jpg?fbclid=IwAR0s е знакът на сензитивните и медиумите. По-висшите трептения на Wsem.Letopis_god.1_187.jpg?fbclid=IwAR0s показват дарба към ясновидство и изкуства.

Канцер отразява майчинството, грижливостта, симпатията, които винаги, при всички изменения, представляват основния тон на канцеровия характер. Мнозина водят един неуместен скитнически живот, — тласкани тук и там от своите чувства и фантазии, на които те са напълно подвластни Техните настроения обикновено претърпяват много промени. Те лесно се увличат от другите поради своята недостатъчна самостоятелност, и това също е причина за тяхната малка съпротивителна сила против болезнените влияния. — Злото също така остава своят отпечатък, както и доброто.

Първият деканат се управлява само от променливия месец, вторият има за свой съвладетел Wsem.Letopis_god.1_098.jpg?fbclid=IwAR0s (Wsem.Letopis_god.1_190.jpg?fbclid=IwAR0s), който дава на този деканат повече устойчивост; третия деканат има за съвладетел, Wsem.Letopis_god.1_097.jpg?fbclid=IwAR0s, (Wsem.Letopis_god.1_164.jpg?fbclid=IwAR0s) чрез което любовта и удоволствието за служене на другите остават основен тон. Към това странично действие на Wsem.Letopis_god.1_097.jpg?fbclid=IwAR0s в тоя деканат се прибавя и това на Wsem.Letopis_god.1_215.jpg?fbclid=IwAR0s.

Надеждата и доверието трябва да бъдат подхранвани и склонността към ипохондрия трябва да бъде преодоляна. Редовни телесни упражнения са от голяма полза.

Wsem.Letopis_god.1_187.jpg?fbclid=IwAR0s в М. С. Дава желание за пълно схващане на нещата и склонност да действа върху чувствата и фантазията на своите съчовеци, обикновено от гледна точка на помиряване и съединяване.

Wsem.Letopis_god.1_187.jpg?fbclid=IwAR0s в десц. Духът  е пълен  с фантазия, устойчив и от време на време мислещ, фантазиращ.

Wsem.Letopis_god.1_187.jpg?fbclid=IwAR0s в I. С. Основната черта на характера е търпение, което в своите най-висши прояви носи в себе си необикновена способност за приспособление към околната среда и настойчиви стремежи.

(Wsem.Letopis_god.1_158.jpg?fbclid=IwAR0s) ЛЕО — Лъв

Владетел Wsem.Letopis_god.1_092.jpg?fbclid=IwAR0s. Знак на огъня

ТИП: ФРАНЦУЗИН

Wsem.Letopis_god.1_158.jpg?fbclid=IwAR0s като асцендент: Бисмарк, Крал Георги гръцки, П. Морган, Аделина Пати.

Тяло най-често голямо, с широки рамене, добре сложено, горната част по-силно развита. Косата обикновено руса, понякога червеникава, очите големи, лицето длъгнесто, розова кожа и често издадена брада.

Гласът е силен и има нещо заповедническо, което се забелязва и в погледа. Когато човек е любезен към хората от тоя тип и дава да се разбере, че ги цени според тяхната стойност, тогава те са добри, благородни и услужливи приятели, но дисхармоничният Лео страда от глупава гордост и не дружелюбност. Смелостта е едно от неговите добри качества.

Този знак управлява сърцето и гърба; той обикновено дава здраво тяло, както овенът, но о по-добре сложена стойка.

Неговата жажда за власт и импулсивност правят живота му изложен на много промени. Много зависи, обаче, от доброто положение на слънцето.

Старите са правили големи тържествени служби и празненства, така наречените леонически тържества, ръководени от жреците на лъвовете, през месеца, когато слънцето минава през Wsem.Letopis_god.1_158.jpg?fbclid=IwAR0s. По името на слънчевия Бог у персийците Mithras, тия празници наричали Mithriaca. Символичните истории за Самсон и Херкулес имат за основа преминаването на слънцето през тоя знак, — те са символично представяне на това преминаване.

Някои съвременни астролози, които в своя хороскоп имат знака Wsem.Letopis_god.1_158.jpg?fbclid=IwAR0s, поясно от другите, го наричат „царският знак“, и с право — хората от тоя тип с удоволствие придават нещо царско в своята външност. Това може да се забележи даже и в царския жест, с който просякът, роден под тоя знак, приема милостинята.

Първият деканат дава най-чистият Лео-тип. Слънцето тук е единственият владетел; вторият прибавя и влиянието на Юпитера (Wsem.Letopis_god.1_097.jpg?fbclid=IwAR0s), действа експанзивно върху тялото и същевременно възбужда влечението към религия и философия. Третият деканат има за съвладетел Марс (Wsem.Letopis_god.1_098.jpg?fbclid=IwAR0s). с което благоприятно се повлиява интелектуалната страна на характера.

Лъвовият тип трябва да се научи да надвива своята суетност и да опита да живее в хармония със своите околни.

Wsem.Letopis_god.1_158.jpg?fbclid=IwAR0s в М. С. дава стремеж да остави само своята светлина да свети и да затъмни тая на другите, — и с това да служат на Бога Същевременно има желание за слава и чест, понякога и противоположното на това, именно — желание да бъде ласкан и хвален. Становището излиза от вътрешността на нещата към всички направления.

Wsem.Letopis_god.1_158.jpg?fbclid=IwAR0s в десц. дава ширина и възприемчивост на духа, но малко ясност и детайлност.

Wsem.Letopis_god.1_158.jpg?fbclid=IwAR0s в I. С. Любвеобилен и доверчив характер. Понякога се изразява в един вид удобна и страхлива търпеливост.

(Wsem.Letopis_god.1_188.jpg?fbclid=IwAR0s) ВИРГО — Дева

Владетел Wsem.Letopis_god.1_149.jpg?fbclid=IwAR0s. Знак на земята

ТИП: ШВЕЙЦАРЕЦ

Като асцендент: Цар Николай II, Меланхтон, Ги дьо Мопасан.

(Вирго — Церера (Деметра) е богинята на земеделието и законодателна на обществения ред. Тя блуждае по земята, за да търси своята дъщеря Персефона, която била отведена от Плутон в подземния свят).

Този знак представлява една мома, която държи в дясната си ръка няколко зрели житни класове. Това е символа на неопетнената душа.

На арабски той се казва Суъ-була, т. е. онова, което ражда. На 25 дек. в полунощ в източна Палестина и в граничещите я страни звездата на момата е точно над хоризонта, и от нея, според учението на персите, се ражда Бога на слънцето — Митрас. Същото предание, с други имена, се среща в повечето религии.

Наблюдателност и скромност са характерните качества на този знак. Хората от тоя тип обикновено имат средно развито тяло, добре сложено, челото добре развито с красиво заобляне и изпъкнало в средата, над носа. Коси и очи тъмни.

Wsem.Letopis_god.1_188.jpg?fbclid=IwAR0s управлява вътрешностите и храненето изобщо — поглъщане и асимилация; освен това диафрагмата, симпатичната нервна система и слънчевия плексус (възел).

Интелектът на типа-Дева не стои по-долу от тоя на Гемини, с тая разлика, че нему липсва неспокойствието на последния. Дева-типът е спокоен, резервиран, притежава способност за бързо схващане, изобретателен, постоянен, твърде уединен и обичащ реда. Тоя знак дава добри спекуланти, които, както поради своята работливост, така и поради своите духовни способности, си създават добра кариера. Слабата страна на Вирго (Дева) е неговото силно развито влечение към критика и при по-низшите типове особено силно-развития егоизъм, който при никой друг знак не е тъй силно развит, както тука.

Той при всички обстоятелства е пълен с надежда, което е характерно и за другия знак на земята — Wsem.Letopis_god.1_214.jpg?fbclid=IwAR0s

Първият деканат е напълно под Меркурий, вторият има за съвладетел Сатурн (Wsem.Letopis_god.1_162.jpg?fbclid=IwAR0s), при което практичната страна на характера още по-силно изпъква. Третият деканат има за съвладетелка Венера (Wsem.Letopis_god.1_214.jpg?fbclid=IwAR0s), която към другите качества на Вирго прибавя дружелюбност и любов към изкуствата.

Вирго-типът трябва да се стреми към по-широко схващане на нещата и да гледа да надвива своя егоизъм. Трябва да се грижи за добро храносмилане и да избягва подправките.

Wsem.Letopis_god.1_188.jpg?fbclid=IwAR0s в М. С. Стремеж към чистота и опити да се повиши обществената нравственост к здраве, — чрез вкореняване послушност към универсалните закони, които ги управляват. Неговото становище е това на критик, който отделя доброто от лошото, чистото от нечистото.

Wsem.Letopis_god.1_188.jpg?fbclid=IwAR0s в десц. значи ясен и практичен характер със слаба фантазия и затова не е симпатичен за другите.

Wsem.Letopis_god.1_188.jpg?fbclid=IwAR0s в I. С. Основната черта на характера е чистота, поради което съществува омраза към всичко болно и нечисто.

(Wsem.Letopis_god.1_195.jpg?fbclid=IwAR0s) ЛИБРА — Везни

Владетел Wsem.Letopis_god.1_152.jpg?fbclid=IwAR0s. Знак на въздух

ТИП: АВСТРИЕЦ

Като асцендент : Кайзер Франц Йосиф. Полковник Олкът, Пастьор, Еразм.

Като тип Пастьор е под Wsem.Letopis_god.1_162.jpg?fbclid=IwAR0sWsem.Letopis_god.1_095.jpg?fbclid=IwAR0s, поради многото планети, които той им а под тоя знак, а Олкот под Wsem.Letopis_god.1_158.jpg?fbclid=IwAR0sWsem.Letopis_god.1_092.jpg?fbclid=IwAR0s (Wsem.Letopis_god.1_092.jpg?fbclid=IwAR0s в М. С. в Wsem.Letopis_god.1_158.jpg?fbclid=IwAR0s).

Символ на равноденствието. Слънцето в Wsem.Letopis_god.1_195.jpg?fbclid=IwAR0s започва да слиза. Мистичната символика на тоя знак е, че в Либра, знакът на везните, душата бива претеглена: тя натегва и потиска низшата природа, докато последната бъде надвита. Тук душата намира своето равновесие чрез потискането на низшата природа (Wsem.Letopis_god.1_152.jpg?fbclid=IwAR0s , владетелка). Сатурн в този знак е повишен, с други думи, поради влиянието на Сатурн, по-низшата Венера бива поставена над Wsem.Letopis_god.1_095.jpg?fbclid=IwAR0s. Стане ли това, явява се посвещението, интуицията, т. е. събраните в по-раншните животи знания се събуждат.

Тялото високо, слабо, добре сложено, косата обикновено тъмна, очите кафяви, но под този знак се срещат и мнозина с руса коса и сини очи. Косът е прав, челото над веждите силно изпъкнало. Изразът на очите честен, откровен.

Характерът е услужлив, приятен, често малко индиферентен, но почти винаги твърде симпатичен. Волята слаба, поради което хората от тоя тип силно се влияят от обстоятелствата и външните влияния. Той често е роб на своите чувства и прищевки. Либра дава талант към изящните изкуства, особено към музиката. Той се стреми на всека цена да избегне неприятностите. Неговите най-големи добродетели са честност и силно развито чувство за справедливост.

Wsem.Letopis_god.1_195.jpg?fbclid=IwAR0s управлява кръста, главно над бъбреците, — с изключение на бъбречния таз (Wsem.Letopis_god.1_190.jpg?fbclid=IwAR0s) Тук следов.:—секреция, отделяне, в противовес на предишните знаци — абсорбция, поглъщане.

Първият деканат се управлява от Венера, вторият има за съвладетел Уран и Сатурн (Wsem.Letopis_god.1_163.jpg?fbclid=IwAR0s), чрез което към другите качества се прибавя дипломатичност. Третият деканат има за съвладетел Меркур (Wsem.Letopis_god.1_186.jpg?fbclid=IwAR0s). Този деканат дава твърде красиви, пропорционални тела.

Либра-типът има да надвива една известна апатия, която понякога се изражда в индиферентност. Спокойствие и самотност, също и добра музика за него са най-добрите лекарства.

Wsem.Letopis_god.1_195.jpg?fbclid=IwAR0s в М. С. Дава стремеж към красота и хармония в живота, което се постига чрез естествено, всестранно образование. Стреми се към популярност и публично признаване. Неговото становище е това на един съдия; — значи съществува слабост към колебливост.

Wsem.Letopis_god.1_195.jpg?fbclid=IwAR0s в десц. Духът е широк и безпартиен, понякога, обаче, страхлив и нерешителен.

Wsem.Letopis_god.1_195.jpg?fbclid=IwAR0s в I. С. Основната черта на характера е съвестно чувство към чест и любов, към хармония и ритъм.

(Wsem.Letopis_god.1_190.jpg?fbclid=IwAR0s) СКОРПИО — Скорпион.

Владетел Wsem.Letopis_god.1_098.jpg?fbclid=IwAR0s. Знак на водата

ТИП: СЪВЕРО-ГЕРМАНЕЦ

Като асцендент: Гьоте, Д-р Рудолф Щайнер, Едисон, Морис Метерлинк, Жана д’Арк.

Под този знак се различават два ясно разграничени типа: на по-висшия и по-низшия скорпион-тип. Под него идват по-висшите идеалисти, мистици, чието влияние може да бъде почувствано в широк кръг. Те са надвили по-низшите качества, които силно характеризират скорпионовия тип, и чрез победата, която те сами са спечелили, стават до известна степен господари на целия свят. Те обичат да бъдат ласкани и обожавани. Низшият Скорпион е войнствен, макар и нераздразнителен, — има твърда воля, ревностен, непримирим и често груб.— Когато те се почувстват оскърбени, в обръщенията си са непоносими, горди и често жадни за чувствени удоволствия.

Тялото често е непропорционално сложено, но силно и мускулесто. Изразът на очите (кафяви или черни) е особен и обаятелен. Наблюдава ли се един път този поглед добре, много скорпионови типове после ще могат да бъдат узнати сама от него. Аз познавам едного, който имайки Wsem.Letopis_god.1_096.jpg?fbclid=IwAR0s в Wsem.Letopis_god.1_158.jpg?fbclid=IwAR0s в М С. в аспект с Асц. — което е силно характерно за Лео-типа, — само обаятелния поглед на очите показва, че той има Wsem.Letopis_god.1_190.jpg?fbclid=IwAR0s като асцендент.

Косите и брадата са черни или кестеняви, често къдрави и гъсти.

Първият деканат бива управляван от Wsem.Letopis_god.1_098.jpg?fbclid=IwAR0s, вторият от Wsem.Letopis_god.1_098.jpg?fbclid=IwAR0s и Wsem.Letopis_god.1_097.jpg?fbclid=IwAR0s (Wsem.Letopis_god.1_164.jpg?fbclid=IwAR0s), а третият от Wsem.Letopis_god.1_098.jpg?fbclid=IwAR0s и Wsem.Letopis_god.1_096.jpg?fbclid=IwAR0s (Wsem.Letopis_god.1_187.jpg?fbclid=IwAR0s). Вторият деканат дава едно по-стройно и по-пропорционално телосложение, отколкото първия и третия.

Под този деканат идват много спиритически медиуми и сензитивни хора. Тяхната главна задача е да пречистят и контролират своите полози влечения. Тази задача в митологията е представена от Скорпиона, който сразява Ориона. Само по тоя път по-низшия скорпио-тип може да еволюира. Това също е една от причините, че първите две трети от неговия живот са безкрайно по-тежки, отколкото последните.

Скорпионовия тип трябва да се стреми към чистота и отстъпчивост.

Wsem.Letopis_god.1_190.jpg?fbclid=IwAR0s в М. С. Дава стремеж към власт върху съществуването на другите, чрез упражнение на своята воля.

Становището е това на господар, бодър и грижлив, може-би клонящ към песимизъм.

Wsem.Letopis_god.1_190.jpg?fbclid=IwAR0s в десц. Духът прави своите заключения в наглед нелогичен, базиран на инстинкта и интуицията начин, но те са прави, — с изключение тогава, когато чувствата твърде силно говорят.

Wsem.Letopis_god.1_190.jpg?fbclid=IwAR0s в I. С. значи, че основната черта на характера е сила, която, обаче, от време на време в своите проявления изглежда жестока.

(Wsem.Letopis_god.1_165.jpg?fbclid=IwAR0s) САГИТАРИУС - Стрелец

Владетел Wsem.Letopis_god.1_097.jpg?fbclid=IwAR0s. Знак на огъня.

ТИП: ИСПАНЕЦ

Като асцендент: Президент Рузвелт, Крал Едуард VII, Свен Хедин, Станлей

Дава пропорционално сложено, здраво тяло, високо чело, сини или сиви очи и кестеняви или руси коси, — последните обикновено с един златист отблясък. Погледът приятелски, изразителен и отворен. Носът прав или малко изкривен, цветът на лицето свеж и светъл.

Характерът е независим, откровен и искрен, понякога раздразнителен и отегчителен твърде импулсивен и войнствен ; те често са големи любители на пътуванията. По-висшият тип е философски, твърде религиозен, миролюбив, добър и милостив. Неговото първоначално весело настроение често се менява, като преминава от благост към грубост. Много обичат всички видове спорт и са истински приятели на животните (особено на коне).

Меркурий в този знак пада, т. е. интелекта тук трябва да замълчи, за да се събуди по висшето аз, за да може то да завладее по-низшето; именно когато мисленето заели в ума, събужда се интуицията и внушението.

Първият деканат идва под Юпитер , вторият има за съвладетел Марс (Wsem.Letopis_god.1_184.jpg?fbclid=IwAR0s), при което силно развитото чувство за независимост може да се измени в раздразнителност и упоритост. Третият деканат има за съвладетел слънцето (Wsem.Letopis_god.1_158.jpg?fbclid=IwAR0s), едно твърде благоприятно влияние, което донякъде смекчава импулсивността и прибавя повече пожертвувателност.

Сагигариуса се изобразява като един центавър с обтегнат лък.

Сагитариус — типът, поради своите свободни и приятелски обноски, понякога бива невярно преценяван — в същност, обаче, неговият характер е твърде прозрачен.

Поради своите импулсивни прояви и прекаляване в телесните движения и спорта, те често си създават неприятности и нещастия. Те трябва да се приучват към по вече спокойствие.

Wsem.Letopis_god.1_165.jpg?fbclid=IwAR0s в М. С. Стреми се към по-висши познания, които иска да споделя с другите и да прилага в своя собствен живот. Становището е това на практичните философи, винаги готови да учат.

Wsem.Letopis_god.1_165.jpg?fbclid=IwAR0s в десц. Духът непрестанно се стреми към изследвания в областта на науката, неспокоен и ненаситен в своите стремежи.

Wsem.Letopis_god.1_165.jpg?fbclid=IwAR0s в I. С. Основна черта на характера е стремеж към пълна независимост, свързана с гордост, понякога даже с неучтивост.

(Wsem.Letopis_god.1_162.jpg?fbclid=IwAR0s) КАПРИКОРНУС — Козирог

Владетел – Wsem.Letopis_god.1_095.jpg?fbclid=IwAR0s. Знак на земята

ТИП: БЪЛГАРИН

Като асцендент: Роберт Шуман, Багаван Даг, Гладстон, Микеланджело.

Дава средно развито телосложение с умен философски дух. Нос и брада дълги. Красиви физиономии под Каприкорнуса се случват рядко. Този знак дава голяма издръжливост, поради което роденият под него обикновено постига целта, която си е поставил, въпреки, че има да се бори с всевъзможни мъчнотии. Интелектът е добър и въпреки, че той не може да мисли бързо, чрез своята настойчивост често събира доста голямо съкровище от знания. Той рядко е повърхностен, обикновено сериозен и замислен. Неговите симпатии и антипатии не се създават лесно, но в своето приятелство и в своята омраза са постоянни.

Този знак създава много велики духове, особено в политическото поприще. Тяхното вродено влечение ги кара да искат едно по-високо положение и със своята издръжливост, дипломатическа ловкост и такт, обикновено достигат своята цел и желания, — въпреки може би след дълъг и упорит труд. Те притежават силата успешно да се борят със своята меланхолична и измъчена природа.

Погледът обикновено е отправен към земята, — един козирог рядко ще те гледа право в очите, когато говори с теб; погледът е ленив, веждите низки и понякога съединени над носа. Косата и очите черни, брада тънка, чело високо. Те обичат да говорят публично, но рядко говорят леко и увлекателно.

Месецът в Wsem.Letopis_god.1_162.jpg?fbclid=IwAR0s започва да пада; слънцето стои най-низко в Wsem.Letopis_god.1_162.jpg?fbclid=IwAR0s пред северното полукълбо, но от този знак започва пак да се качва. При рождението на Исуса слънцето е било точно в знака Wsem.Letopis_god.1_162.jpg?fbclid=IwAR0s — Той е символът на съживяването и, в по-дълбок смисъл, на започване одухотворяването на земята, с всичко, което това съдържа в себе си, — след като достигне своята най-низша точка във физическата материя. На това се дължи падането на месеца в Wsem.Letopis_god.1_162.jpg?fbclid=IwAR0s. Рефлектираната светлина на месеца отслабва, за да блесне с по голяма сила истинската, духовната светлина на слънцето. Същевременно старото понятие за материята бива отхвърлено, и става ясно истинското значение на материята в зависимост от духа.

Първият деканат има за владетел Сатурн, вторият Венера (Wsem.Letopis_god.1_214.jpg?fbclid=IwAR0s), а третият има като съвладетел Меркурий (Wsem.Letopis_god.1_188.jpg?fbclid=IwAR0s).

Митологическото значение на този знак още не е напълно уяснено. Някои са склонни да видят в него горския бог Пан, а други считат, че той е символ на козата Амалтеа, която в остров Кипър кърмела Зевс (Юпитер). Това тълкуване не е твърде вероятно, защото Wsem.Letopis_god.1_097.jpg?fbclid=IwAR0s, в Wsem.Letopis_god.1_162.jpg?fbclid=IwAR0s започва да пада.

Причините за болестите тук с обезсърчението и недоволството, които могат да бъдат отстранени чрез сношение с приятно общество и с надеждни погледи. Трябва да се избягва самотността, ако искате да се чувствате щастлив.

Wsem.Letopis_god.1_162.jpg?fbclid=IwAR0s в М. С. дава силно желание да се издигне над обстоятелствата. Услужлив и съгласен със стоящите по-горе и често високомерен и небрежен към стоящите по-долу.

Wsem.Letopis_god.1_162.jpg?fbclid=IwAR0s в десц. Духът е дълбок и проницателен, понякога малко лицемерен и ограничен.

Wsem.Letopis_god.1_162.jpg?fbclid=IwAR0s в I. С. Основната черта на характера е горещо желание за растене.

(Wsem.Letopis_god.1_163.jpg?fbclid=IwAR0s) АКВАРИУС - Водолей.

Владетел [Wsem.Letopis_god.1_216.jpg?fbclid=IwAR0s]. Wsem.Letopis_god.1_162.jpg?fbclid=IwAR0s. Знак на въздуха

ТИП: ШВЕДЕЦ

Като асцендент: Алфред де Мюсе, Жюл Сандо, Лорд Салисбъри.

Дава, подобно на Каприкорнуса, един спокоен, търпелив и честен характер и остър, проницателен, философски дух, който, обаче, приWsem.Letopis_god.1_163.jpg?fbclid=IwAR0s се движи повече в идеалистично направление и често е свързан с разговорност и свободно чувство към пластичните изкуства. Този знак дава влечение към самотност и сериозно учене, особено в окултно направление. Изследването на всички неща, които се отклоняват от обикновеното, особено изучването на човешкия характер и на големите въпроси на живота са неговите любими теми. Хората от тоя тип обикновено силно се влияят от другите.

Под този знак има два различни типа — един светъл и един тъмен, — лицето тясно, брадата дълга. Очите са великолепни. Той обикновено има много приятели.

Под този знак се срешат много окултисти, мистици, аскети, ревностни изследователи и наблюдатели на природата, — изобщо просветени хора. Слабата страна на недоразвития тип е, че той твърде много се поддава на своите фантазии и влечения, които лесно се израждат в болести и ненормалности. При тях интелектът и интуицията трябва да вървят заедно и чрез търпелива работа те достигат до едно чудесно разбиране на силите, които действат в природата. По тоя начин те се поставят в ритмична хармония с вселената.

Първият деканат има за владетел Уран и Сатурн, вторият има за съвладетел Меркурий (Wsem.Letopis_god.1_186.jpg?fbclid=IwAR0s); третият — Венера (Wsem.Letopis_god.1_195.jpg?fbclid=IwAR0s), чрез което в тази част на Wsem.Letopis_god.1_163.jpg?fbclid=IwAR0s се прибавя по вече хармония и по-чист възглед.

Водолеят, който излива водата на живота върху земята, е символ на високо издигнатия човек, който, като съработник на Логоса, спомага за еволюцията на космоса.

Слабото място на тоя знак е в циркулацията, което между другото се изразява в студени ръце и крака. Те се нуждаят от много движение на чист въздух.

Wsem.Letopis_god.1_163.jpg?fbclid=IwAR0s в М. С показва желанието за съдействане в еволюцията на човечеството, за което им спомага тяхното по-широко схващане. Становището е това на търсещия истината, без предубеждения и с отворен поглед.

Wsem.Letopis_god.1_163.jpg?fbclid=IwAR0sв десц. Духът е ясен, без предразсъдъци, но понякога несигурен в своите заключения.

Wsem.Letopis_god.1_163.jpg?fbclid=IwAR0s в I. С. Основната черта на характера е силно развитото чувство за любов към хората, резултат от съзнанието, че това чувство е изворът на всичките откровения и манифестации.

(Wsem.Letopis_god.1_164.jpg?fbclid=IwAR0s) ПИСЦЕС — Риби.

Владетел Wsem.Letopis_god.1_215.jpg?fbclid=IwAR0s и Wsem.Letopis_god.1_097.jpg?fbclid=IwAR0s. Знак на водата

ТИП: ПОРТУГАЛЕЦ

Като асцендент: Кралица Вилхелмина (Wsem.Letopis_god.1_097.jpg?fbclid=IwAR0s в Wsem.Letopis_god.1_095.jpg?fbclid=IwAR0s асц. в Wsem.Letopis_god.1_187.jpg?fbclid=IwAR0s), Кралица Виктория Испанска, Клео де Мерод, Пий IX, Кралица Фридрих.

Дава низко, месесто тяло, слабо телосложение, — чувствителност към различните влияния. Характер честен, добър и тих те желаят да служат н да помагат всякъде, дето намират случай за това; но бидейки необикновено възприемчиви, те често стават играчка на външните влияния и на своите чувства.

Очите са светлосиви или водни, — така наречените „рибени очи“, които лесно се узнават. Обикновено на средната си възраст получават подбрадник, често матов цвят на лицето, раменете обли, наведена стойка. Ръцете и краката къси и груби, косата мека, подобна на коприна.

Рибите не спадат в категорията на щастливите хора; те живеят, така да се каже, в един съдбоносен път, който ги принуждава във всичко да остават на заден план. Те непрекъснато имат да се борят с всякакви нещастия и разочарования. Това е като едно шествие с кръст на рамо, което съвършеният човек трябва да измине, преди да бъде прикован на кръста при знака на овена (Wsem.Letopis_god.1_184.jpg?fbclid=IwAR0s е следващият знак). Нептун, владетелят, е най-външната, най-висшата триобемна планета на нашата система; една планета, за която още малко се знае. И затова роденият под тоя знак рядко може да бъде разбран и оценен според стойността си. На тях често се гледа с недоверие, въпреки че теч човек би могъл напълно да се довери, — но те изобщо по отношение на себе си са твърде малко взискателни.

Първият деканат е напълно под Wsem.Letopis_god.1_215.jpg?fbclid=IwAR0s иWsem.Letopis_god.1_097.jpg?fbclid=IwAR0s; той дава широко и тежко сложено тяло; вторият има за съвладетел месеца (Wsem.Letopis_god.1_187.jpg?fbclid=IwAR0s) и третият Wsem.Letopis_god.1_098.jpg?fbclid=IwAR0s (Wsem.Letopis_god.1_190.jpg?fbclid=IwAR0s). Последният деканат поради това получава повече сила и устойчивост, а твърде голямата сензитивност и женственост, със способност и справедливост при това, които характеризират втория деканат, тук стават много позитивни.

Чувствителното место на тялото са краката. Дамата, която има тоя знак в своя хороскоп, трудно ще може да носи токът на своите обуща под средата на ходилото и поради това тя ще трябва да живее „на широка нога“, ако майката-природа не й е дала красиво, малко краче.

Въпреки че тялото на хората от тоя тип е слабо, на помощ идва хармоничната природа на индивида и по тоя начин се получава едно твърде солидно здраве.

У старите персийци рибите се радвали на религиозна почит.

Wsem.Letopis_god.1_164.jpg?fbclid=IwAR0s в М. С. дава ясен поглед върху всички неща, незамъглен от илюзии; — стремеж да назидава човечеството и да го доведе по-близо до вътрешната същност на вселената. Становището е това на един поет, ясновидец, мистик.

Wsem.Letopis_god.1_164.jpg?fbclid=IwAR0s в десц. прави духа твърде възприемчив, също и към психически влияния, с други думи, медиумистичен.

Wsem.Letopis_god.1_164.jpg?fbclid=IwAR0s в I. С. Основната черта на характера е самопожертвувателност и благоговейност, понякога се изразява и в пълна липса на инициатива и слабо желание за дейност. ..

(Следва)

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

АСТРОНОМИЯ:

Wsem.Letopis_god.1_217.jpg?fbclid=IwAR0s

Лунното затъмнение, гледано през нощта на 7. срещу 8. ноември т. г.

Луната се вижда потопена в сянката на земята само около една шеста част. Пълното затъмнение е станало към единадесет часа. Явлението е гледано от Англия.

Wsem.Letopis_god.1_218.jpg?fbclid=IwAR0s

Земята, гледана от затъмнената луна.

В предната част на луната се вижда поляната й Клавиус, обиколена от вулканически планини и засенчена от земята. Атмосферата около земята се вижда от луната осветлена от слънцето, а самата земя — обърната надолу. Слънцето е точно зад долната част на земята.

СВЕТЛИНАТА НА ЗЕМЯТА

Спомняме си предложението, което един учен правеше преди няколко години, да се направят опити за разбиране с обитателите на Марс, ако действително има такива. Трябваше да се построи на земята един толкова грамаден правоъгълен триъгълник, че да може да се забележи той от жителите на Марс. Всемирното значение на Питагоровата теорема, която, вероятно, е позната и на марсовите обитатели, трябва постепенно да доведе до разбиране с тях. И това може-би не спада съвсем в областта на утопиите. Защото, ако на Марс действително има живи същества, те ще виждат от там земята като една светеща звезда. Както е известно, въпреки своята затвърдяла кора, земята изпуска лъчи. Наблюдавано е, че през тъмни, безлунни нощи светлината на хоризонта по сила надминава сбора на светлината, която в един момент излиза от всяка отделна звезда. Дори най-тъмните области на земното кълбо изглеждат осветлени от една широко разпространяваща се светлина, произходът на която, вероятно, се намира във въздушния кръг на земята: това е „светлината на земята“. Учените са намерили, че силата на тази светлина отговаря на десетата част от светлината на една звезда от първа величина. Този феномен някои приписваха на една продължителна северна светлина, която в спектроскопа се проявява главно чрез характеристичното си зеленикаво сияние, забелязвано през тъмни нощи по цялото небе. Този възглед поддържаше Кембел. Сега, обаче, има едно ново обяснение: постоянното търкане на най-високата атмосфера със звездите и космическите частици може също да причини тази светлина. Хумфрей е изчислил количеството на метеорните материи, които биха били достатъчни, за да се обясни феномена. Цифрите, които той е намерил, отговарят на количеството на космическите части, които срещат всеки ден земята. Това количество е преценено чрез пряко наблюдение.

(Из „Zentralblatt für Okkultismus“).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА

Ралф Ширле

Лекарят Парацелзус

Укрепените в засада сили на консервативното правоверие са толкова големи, че по некога човек се изкушава да се чуди, как така светът се върти, как успява стремителното движение на прогреса и побеждава толкова много назадничави тенденции, предразсъдъци и връзки със стереотипните условия на деня! И колкото повече човек мисли за това, толкова повече се убеждава, че цялостния прогрес на света е работа на твърде малцина, че положителният и прогресивният интелект е рядко изключение и че ако демократическите условия действително биха преодолели (а това, разбира се, те никога не са могли да сторят), цялата цивилизация щеше да остане назад и постепенно щеше да се превърне още веднъж в хаос. Каква подигравка е демокрацията! И колко безнадеждно съвременният свет е заблуждаван в своите схващания, че някога и някъде демокрацията е държала властта в действителност! Фактически, мнозинствата не са управлявали никога и не са желали да управляват, те само са търсели някой силен мъж, който да ги води. Имало ли някъде стадо от овце, което да не е следвало водача си? Срещаме понякога някой властен ум, който — за добро или зло — води множеството или, ако не го води, то най-малко посочва пътя, по който другите ще вървят. Виждаме заедно с него, как множеството се увлича или се води. „Работете“, каза Волтер, най-популярният от писателите, „работете за малката публика! „ Волтер знаеше, както са знаели всички велики водители, които живяха преди и след него, че „малката публика“ винаги доминира положението. „Малкото парче квас заквасва цялото тесто“. „Възлюбено зрелище на боговете е да гледаш как един добър човек се бори с несполуките си“, казвали старите. Но не е ли още по-хубава гледката, когато един мощен човек се бори със силите на правоверието и отказва да отстъпи от гледището си? От този тип хора беше Филип Бомбаст, от Хоенхайм, повече известен под името Парацелзус. Не е имало, друг, към когото тъй абсолютно да могат да се приложат прочутите думи на Шели: The sun comes out and many reptiles spawn1), както към Парацелзус. Враждебността и отровният антагонизъм от страна на онези, които бяха от същата професия, с изключение на неколцина бележити хора, го следваха и гонеха през всичкото време на кариерата му. Доблестта и независимостта в лекарското му положение тревожеха не само водителите, но .и редниците от професията му. Онова, което най-много ги тревожеше, не беше липсата от правоверност, а факта, че новите методи на Парацелзуса, както изглеждали на лекарите в онези времена, бяха неизмеримо по-успешни от техните. Парацелзус наверно никога не е давал и не е взимал пари за лекуване. Както Йоан Кръстител нападаше фарисеите, които идеха при него, като „рожби ехидни“, така и Парацелзус остро нагрубяваше невежеството и традиционните наклонности на всички от неговата професия.

Wsem.Letopis_god.1_219.jpg?fbclid=IwAR0s

Парацелзус, на 24 годишна възраст.

Мнозина, на които е известно името Парацелзус, са свикнали да гледат.на него като на малко повече от един особено успял шарлатанин, който е съживил традициите на една по-раншна школа на окултизма в противовес на по-научните методи ня неговото време. Лекарите във времето на Парцелзус бяха, в същност, в по-голямата си част само теоретици, с малко действителна практическа опитност. Но те имаха достатъчен запас от книжно знание и то твърде посредствено. Парацелзус, чиито медицински познания бяха извлечени от опит и опитност, кои го беше придобил по голямата част от медицинското си и хирургическо изкуство в широко и разнообразно пътуване, като посещавал повече страни и народности, отколкото всеки друг медицински експерт на неговото време, и който беше се учил чрез действително съприкосновение с хора от всички класи и условия, в различни климати, притежаваше познания много повече от онези, които книгите му даваха.

Периодът на Парацелзовата кариера съвпада с Лютеровата реформация и с по-широкото и по-общото движение на Възраждането. Това движение съживи желанието за класическо знание и класически идеал, които 6txa дискредитирани в периода на първото възтържествуване на християнството и установяването му като всесветска религия. Положението на ранните християни, които гледаха на езическите божества като на дявола, а на гръцките и римските класически писатели като апологети на дяволското поклонение, беше преминало. И най-висшите сановници на църквата често се отличаваха с класическата си книжовност и зрялата си ученост. С възвръщането на класическите идеали, почнаха да се приемат в някои среди на обществото доктрините .на неоплатонизма. След погинването на Хипация (Хипатия) в Александрия, православното християнство тури ръка на Плотин и съчиненията му. Тази борба стана в края по-скоро борба между християнството и по-послешните гръцки философи с неоплатоническите си концепции, отколкото борби между християнството и езическия Рим. Римските богове, бяха вече мъртви, Пан умре, за да не възкръсне никога. Възтържествуването на императори като Юлиян Отстъпник, беше. Опасност, която застрашаваше християните. Религията на Юлияна, чийто учител беше Плотин, не беше друго освен неоплатонизъм, облечен в стара римска одежда. Това изглеждаше за тогавашните мислители и философи да е триумфа на екзотеричната религия над вътрешните езотерични истини, т. е. победа, на късо казано, на тялото над душата. Със съживяването на най-хубавото в гръцкото и римско изкуство и наука се повърнаха и мистическите доктрини на александрийските философи, но не дойдоха с триумф, а със смелост да се закрепят още един път в лицето на един враждебен свет, който отдавна беше забравил даже съществуването им. Хиляда години отделяха Хипация от Корнели Агрипа — хиляда години в царството на мисълта могат добре да бъдат характеризирани под името тъмна епоха. Корнели Агрипа фон Нетесхайм бе роден в 1486 год. в Келн. Седем години по-късно, на 10 Ноември в 1493 г., в Айнзиделн, близо до Цюрих, се роди син, на доктор Вилхелм Бомбасг Хоенхайм, които беше кръстен Теофраст, в чест на гръцкия лекар, философ и последовател на Аристотел, Теофраст Тиртамос. Това дете отпосле беше известно и прекорвано под името Парацелзус.

В тоя период ставаха в света велики събития. Само една година преди туй, Колумб бе слязъл на американска земя. В същата година, или eai а година по-рано, почина Уйлям Какстон (William Caxton), чийто живот бе определен да създаде такава голяма революция в историята на човешката раса, каквато създаде самият Колумб. Като се завърна от едно дълго пътуване из Нидерландия към 1474 г., Какстон основа първата печатница в пределите на Уестминстерското абатство а преди смъртта му, знае се, че са били напечатани най-малко шестдесет и четири книги от тази първа английска печатница. Точно десет години преди рождението на Парацелзуса, третият от тези велики творители на революции видя зората: на 10 ноември 1483 г. Мартин Лютер се роди в Айслебен, Долна Саксония, и когато Парацелзус беше на 24 години, Лютер беше определен да залепи своите деветдесет и пет тези на църковните врата във Витемберг против доктрината за индулгенциите. Парацелзус не скриваше съчувствието си към този смел реформатор , когато му се отдаваше случай, макар и да не взе живо. участие в движението и да бе обвиняван от неприятелите си, че бил медицинския Лютер, обвинение, за което той си създаде труд да покаже, че не го оскърбява. Лоренцо ди Медичи е друг забележителен характер в областта на историята и литературата, който беше заминал от този свят една година преди рождението на нашия герой. В Англия, в това време Войните на Розите бяха свършени и Хенрих VII бе зает с абсолютната монархия, която искаше да постави на твърди основи, народът уморен от непрестанни борби, с радост прие управлението на Тюдоровци, което бе симпатично винаги на средната и търговска класи в Европа, Австрия не съществуваше, а Италия бе още определена от съдбата да остане за векове само един географски израз. Светата римска империя се простираше от Германския Океан и Балтийското море на север до Адриатика на юг. Полша и Литва се простираха далеч край източната си граница, и най-външната гранична линия на московското царство беше още 500 мили на изток от местото, дето един век по-късно Петър Велики щеше да построи и нарече на името си столицата на руската империя. Победоносният турчин гърмеше до вратите на християнството. Фердинанд и Изабела, покровители на Колумб, царуваха в Мадрид. Огромни промени предстояха навред из цивилизования свет, всякъде хоризонтът се разширяваше и човешките умове се отправяха към нови полета на предприятие и мисъл.

Много се е спорило за точното значение на името „Паралелзус:“ и как е било усвоено най-напред. Ясно се вижда, обаче,че фон Хоенхайм сам е усвоил това име, а не беше, както някои подържаха, дадено от почитателите му.2) Практикувало се е в онова време да се пишат книги под някое латинско пот de plume, и често се приспособявало на латински самото име на писателя. Последните два слога на името, като вземем латинския му правопис Paracelsus, „celsus“, по всяка вероятност са внушени от думата „Hohen“, която значи висок, а думата „Hohenheim“, преведена буквално, значи висок дом. Колкото се отнася до първите два слога на думата Парацелзус. забележително е, че те са употребявани от време на време от самия Парацелзус за ла даде название на медицинските си трактати. По този начин са наречени два от трактатите му: „Paramirum“ и „Paragranum“. Тази дума „Para“ изглежда да е употребена донякъде в смисъл, да даде на думата, на която е префикс, превъзходна стойност. Така „Paramirum“ би значело „крайно чудно“. Цялата дума е, безсъмнено, една многоезична смес, на която първата част е гръцка, а втората латинска. Но средновековните писатели бяха недобросъвестни в присвояването на класическите езици за собствените си нужди. За да следваме съчиненията на Парацелзус, необходимо е да разберем неговата фразеология неговия жаргон, както бихме се изразили на днешния вулгарен език. Без това разбиране, той ще бъде непостижими, както е непостижима научната терминология за оногова, който не е научени специалисти или, да поясним с друг примери, както е езика на астрологията за онзи, който не е астролог. Парацелзус поддържаше, че за съществуването на всичките тела, необходими са три основни субстанции, които той нарече сяра, живак и сол. Сярата отговаря на огъня или по-скоро на принципа на възпламеняването, живакът — на водата или течността и солта — на земята или твърдото вещество. За пълно тълкуване на термините, които Парацелзус употребяваше, отправяме четеца към съчинението на Д-р Франц Хартман: Животът и философията на Парацелзус. В тази терминология азотът стои за творческия принцип в природата или духовната оживотворителна сила; Ilech Primum е причинната сила; Cherio — есенцията на веществото, „петият принцип“, който съставлява това, което наричаме негови необходими качества; Evestrum е човешкото астрално тяло, етерния му двойник, който може да действа като ангел хранител и да го предпазва от опасности; Е1еmentar-ите са астралните тела на мъртвите и не трябва да се смесват с Elemental-ите, или природните духове, наречени силфи, саламандри, ундини и гноми, а магията е съзнателна употреба на духовни сили за въздействие върху външната природа. Много от тези изрази са усвоени от теософите и терминологията ще бъде от голяма полза за ученика по окултизма.

Ясно е, че медицинското учение на Парацелзуса бе повече това, което днес се нарича хомеопатично, макар основателят на хомеопатията, Ханеман, да бе се появил много по-късно от Парацелзуса. Да вземем за пример Парацелзусовото учение за квинтесенцията или силата на всяка субстанция. Според него, тази последната, макар и безкрайно малка по количество, даже в големи тела, не по малко силна да повлияе напълно масата, тъй както една единствена капка отрова огорчава едно голямо количество вода, или както неколко зрънца шафран боядисват същото количество вода. Той поддържаше, че металите и другите камъни съдържат тази същата квинтесенция или скрита сила. Приложението на хомеопатията от докторите на другата школа водело често към погрешки в туй отношение; тъй напр., даването no-големи дози, отколкото болката изисквала, докарвало в резултат несполучлив ефект.

„Има голяма разлика“, казваше Парацелзус, „между това, което древните доктори учеха, и това, което ние тук учим, и следователно, нашето церително изкуство се различава от тяхното твърде много. Защото ние учим, че това, което цери един човек, същото го и наранява, и което наранява, ще го изцери. Защото копривата може да бъде така променена, че да не може да пари, пламъкът тъй променен, че да не може да опърля, и хелидонията (един вид муха) може да ухапе, но да не остави белег. Така подобните са добри при лекуването, еди-каква си сол на еди-каква си рана. И нещата, които лекуват една рана в природата, могат да излекуват същия вид рана и в човека“.

„Много видове ръжда“, казва Парацелзус пак, „се случват в минералите; защото всеки минерал има свое собствено частично естество“. Тази ръжда е във форма на болест и желязото има една болест, медта — друга. По същия начин, един човек има една рана и тя се лекува по един метод. Металът също така има една рана, която може да се излекува по същия метод. „Металическите тела“, казва Парацелзус, много по-рано от днешните открития, „са склонни към смърт, както са склонни и другите тела, защото солта им е арсеническа“. Цялата земя е свързана в едно, и животът, който минава през телата на човеците, минава също така и през телата на минералите. Парацелзус не можеше да търпи ония, които учеха за панацеята (вселечебното лекарство), която щеше да излекува всички болести. Той ги описваше, като ги сравняваше с „хора, които яздеха всички коне с едно седло“, и които принасяха повече зло, нежели добро. Той поддържаше, че лекарят трябва да познава болните и всичко, което се отнася до състоянието им, тъй както „един дърводелец познава дървото, което обработва“. Парацелзус споменува шест качества, които са необходими за практическия лекар.

1) Всеки лекар, казва той, трябва да знае колко вида тъкани има в тялото, и как стои всеки от тях по отношение на човека.

2) Той трябва да знае всичките кости, какви са ребрата и техните обвивки, различието помежду им, отношението им едно към друго и съчленението им.

3) Той трябва да знае всичките кръвни съсъди, нервите, хрущялите и как се държат заедно.

4) Той трябва да знае дължината,' числото, формата, състоянието и цельта на всички членове на тялото, особената им плът, костният мозък и всички други подробности.

5) Той трябва дт знае местото на всички изпразнителни органи и как може да бъдат изместени; още трябва да знае, какво има във всяка празнина на тялото и всичко за вътрешностите (червата).

6) Той трябва да търси с всичката си сила и същество и да разбере, какво значат за живота и смъртта главните органи в човека и колко може и бива да страда всеки орган.

Ако гледаме на Парацелзуса като на действителен основател на хомеопатията, трябва да го считаме също тъй и за пионер на магнетизма и магнетическото лекуване. Парацелзус поддържаше, че човек се храни чрез магнитната сила, която обитава в цялата природа и чрез която всеки отделен член тегли към себе си специфичната си храна. Той нарече в специалната си фразеология тази магнитна сила Mumia и наблегна върху лечебната сила, която се съдържа в тази Mumia. „Както една лилия изпуща мирис, който е невидим, така“, пише той, „и невидимото тяло изпраща целителното си влияние. Както във видимото тяло има чудни енергии, които схващаме със сетивата си, така също лежат сили и в невидимото тяло, които могат да сторят чудеса“. За него цялата вселена е едно цяло, сплотено с неразривни връзки.

Според него, както „астралните струи, които са създадени от въображението на Макрокосмоса“ (вселената, видимата система на световете), действат на Микрокосмоса (малкия свет — човек)) и произвеждат известни състояния в него, по същия начин и астралните струи, произведени от въображението и волята на човека, произвеждат известни състояния във външната природа; и тези струи могат да отидат твърде далеч, защото силата на въображението е толкова голяма, колкото силата на мисълта. Физиологическите и метеорологическите процеси, които стават в големия организъм на природата са причинени от астралните струи на природата като едно цяло. Астралните струи на всяко нещо действат съзнателно или несъзнателно върху другото. И ако този факт се разбере правилно,то ще престане да изглежда невероятно, че умът на човека може да произведе промени в универсалния ум, както може. да причини промени и в атмосферата — ветрове и дъждове, буря, градушка и светкавица. По същия метод злото може да бъде променено в добро чрез силата на вярата. Небето е една нива, в която човешкото въображение хвърля своите семена“. В този единствен пасаж от Парацелзуса се намира и философията на астрологията, и доказателството за ефикасността на молитвата.

Казах, че той бе баща на хомеопатията. Също така той бе баща и на една, развила се по-късно, школа на животинския магнетизъм, която бе основана във Франция през последните години на осемнадесетия век и началото на която винаги се свързва с името на Месмер. За нещастие, Месмер не притежаваше нито познанието, нито опитността, нито пък интуитивните способности на учителя си Парацелзус. Но възкръснало вече, магнетическото лечение, при тогавашните неблагоприятни условия бе предназначено да играе много по-голяма роля в бъдещето на медицинското изкуство,

отколкото в миналото. Като смятам Паралелзуса за пионер на всички тези движения, едва ли ще бъде изненада ако се каже, че той бе един от първите церители чрез вярата, и от най-великите. „Вярата, казва той, има много по-голяма сила от физическото тяло. Всички магически процеси са основани на вярата. Силата на вярата побеждава всички духове на природата, защото тя е духовна сила и духът е по-висш от природата. Всичко, което е израсло в областта на природата, може да бъде променено чрез силата на вярата. Всичко, което вършим и което превъзхожда природата, ние го постигаме чрез вяра. Чрез вяра могат да се излекуват много болести. Въображението, продължава Парацелзус, е причина на много болести, а вярата е лек за всичките. Ако не можем да излекуваме некоя болест чрез вярата, то е, защото вярата ни е по слаба, отколкото трябва, и тази слабост се дължи на нуждата ни от знание, и ние всякога щяхме да успяваме в това отношение, ако съзнавахме Божията сила вътре в нас. Силата на амулетките не лежи толкоз в материала, от който са направени, колкото във вярата, с която са носени“. Парацелзусовото избрано мото беше:

Alterius non sit qui suus esse potest.

(Който има сила да принадлежи всецяло на себе си, нека не бъде принадлежност на другиго) или, на късо казано, всеки може да бъде господар на собствената си душа. Идеята, която се съдържа в тоя латински стих, е подобна на онази, която се чете в стиха от Хораций Nullius addictus jurare in verba magistri“. Парацелзус отказваше да следва някой водител, а формираше заключенията си от собствената си опитност. Codex Naturae беше за него една система, която водеше право към най-точното знание и отхвърляше онова, което не можеше да се потвърди от изследванията. Той постави основите на една нова система, изградена по-скоро на доказателства, отколкото на остарелите традиции на медицината от неговото време. Тази система обгръща в себе си в едно и също време и практическото ръководство в медицинското изкуство, и духовната философия на живота. Фатална грешка е да се разделя физическото от духовното и да се третира физическото като нещо отделно, което е направило безплодни толкоз много от медицинските изследвания на последните генерации. Тия последните биха се, безсъмнено. отвърнали от предишния си път ако модерните представители на медицинското изкуство биха схванали, че в лицето на Парацелзуса се представлява повече един пионер на новото и практическото, който направи животворни гений на интелекта си да тежнее върху старите истини по отношение към модерните проблеми, отколкото един шарлатанин и самохвалец, който заблуждавал съвременниците си. И общопризнато е вече, че той извърши чудни лечения в такива случаи, в каквито медицинският авторитет на неговото време не можа да покаже нишо друго, освен рекорд от несполуки.

(Прев. от английски)

____________________________

1) „Слънцето изгрява и много влечуги хвърлят семето си“.

2) Виж „Живота на Парацелзуса“ от Мис Стодард, издание на Джон Мъри.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДУХОВНА ОПИТНОСТ

Факти и доказателства за силата и еволюцията

на човешката душа

*

Едно предсказание на Толстоя. Четем в едно френско списание:

След като е предсказал войната с всичките й опустошения, Толстой продължава:

„Края на голямата катастрофа ще отбележи началото на една нова политическа ера в стария свет. Няма вече империи и царства, на тяхното место изпъква една „федерация на народите“. Четири гиганта се запазват: англосаксонците, латинците, славяните и монголите...

. . . След 1925 год. виждам една голяма промяна в религиозните чувства и схващания.

. . . Моралното чувство е изчезнало, но тогава се появява един велик реформатор.

. . . Бог, душа, дух, безсмъртие— всичко това е хвърлено и разтопено в една нова пещ. . . .

Аз прозирам засмяната зора на една нова морална ера.

Човешкото същество, което е повикано за изпълнение на тази мисия, е един монголо-славянин. Той, тъпче вече лицето на земята“ ....

Б. Р. Не живее ли той в България? . .

*

Скритите възможности. Според един стар индийски разказ, някой баща като откъснал от клонестото дърво зрял плод, разрязал го на половина и като подавал сърцевината на сина си, попитал го, какво вижда там. — Няколко малки семенца, бързо отговорил синът !

— Вземи едно, прехапи го и кажи, какво има в средата му ?

— В средата няма нищо, в недоумение отговорило детето.

— Сине мой! умно му отговорил тогава бащата, — вътре в зърното, дето ти не виждаш нищо, е скрита възможността за живота на едно величествено дърво, от плодовете на което биха се наслаждавали стотици хора, ако само зародиша би попаднал в добра почва и би пуснал летораст.

И колко такива зародиши на добро загниват, в който и да било от нас, затова само, че ние лекомислено, като децата, не виждаме в тях нищо, не им придаваме значение! Колко святи, високи чувства заглъхват затова, че ние не се спираме на тях с дължимото внимание, не им даваме да се развият и да укрепнат в нас!

И ето с годините огрубява чувствителното, отзивчиво сърце, рядко възникват добрите пориви, не се извършват възможните работи на любовта и правдата, а животът е тъй беден, тъй се нуждае от тях !

Превел от руски: К. Иларионов.

*

Видение и пренасяне на далечно разстояние. В столицата в една стая са живели двама студенти — единият естественик, другият химик. Единият от тях в продължение на цяла година бил във взаимни влечения с една мома, с която не могли да се задомят, поради материални и други несгоди. Станало нужда момата да замине в един провинциален град за по-дълго време. През една нощ студентът, който си симпатизирал с момата, се събудил разтревожен и извикал на другаря си с думите: „Стани! Не видели? . . Тя беше тук“. Вълнението и безпокойствието било толкова голямо у влюбения студент, щото той накарал другаря си да се облече и двамата заедно да излязат. Отишли на телеграфната станция и телеграфирали до свой приятел да съобщи за положението на госпожицата. Преди, обаче, да получат отговор от приятеля, 2 — 4 деня след случката получили писмо от самата мома, която подробно разправяла, че се разболяла много сериозно и в най-голямата криза, когато била в безсъзнание, се явила в София, влязла в стаята им, в която горяла петролната лампа малко свита. В писмото си тя описвала кой от двамата къде спял и на коя страна бил обърнат, описвала и други подробности и времето, което точно съвпадало със събуждането и видението на студента.

Съобщава: Т. Д.

*

Побеляване на косата от душевни вълнения. Прочетох в кн. VI на списанието за внезапното побеляване на косата на един доктор, който бил нападнат от някой разбойник, вързан и хвърлен под трена, за да бъде смазан, но се спасил.

В София живееше преди 15 години един германец, който беше гавазин при тогавашната германска легация. Същият, преди да постъпи на тая длъжност, бил е моряк в германската марина. Тогава той бил 22 — 24 годишен. При едно нещастие на морето, той е останал през цялото денонощие на открито море, и благодарение на предпазителен пояс, най-после бил е спасен от една рибарска гемия. От тогава косите му побелели като сняг, и има в столицата даже хора, които помнят същия младолик човек с побелели коси й мустаци.

Съобщава : Ш-к.

*

Цифри и писмени знакове в ириса на окото. Още през 18. век прочутият очен лекар Жак Дариел твърдял, че бил намерил в окото на една селянка, в околността на Руан, некакви писмени знакове, които той прочел на латински: „Post Mortem“. За друг случай съобщава Д-р Тенон, също известен очен лекар. Той казва: „на ириса се явиха на синия фон бели писмени знакове, от които едни изглеждаха като цифри, един имаше формата на голямо Т., а друг на голямо V. За да убеди невярващите, Тенон накарал един рисувач да рисува окото от натура с пастел. От тази картина и днес се намира копие в парижкия музей. Преди неколко години в една парижка клиника се явила една жена, в чиито очи още от детинство се виждали знакове като печатани цифри. През увеличително стъкло се видело в лявото око числото 10, а в дясното числото 45. Цифрите били врязани в ириса с най-голяма точност и правилност. Докторът твърдял, че никой краснописец не бил в състояние да напише с перо или молив на хартия или на друг материал числата 10 и 45 тъй съвършено правилно, както били в окото на тази жена. Нещо още по-забележително в случая е наследствеността на тези знакове. Дъщерята на тази жена имала такива знакове в 17 си година, само че тя има числото 10 в дясното си око, а 20 в лявото. Макар различни, числата имали същата големина и същата правилност и точност.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КНИЖНИНА

3. Д.р Ив. Джейков. Противо-инфекциозните свойства на неограническите арсенови съединения. Принос към фармакологията на liquor Fowler (критическа студия за конкурс).

4. От същия автор. Принос към медицинското лечение на апандисита чрез пургативни средства. (Терапевтическа студия за същата цел).

5. От същия автор. Терапевтическите противо-указания на антипирина в инфекциозните болести основани на клиниката и патологическата физиология (фармакодинамшчески. и критически очерк, представен за същата цел).

6. От същия автор. Профилактично и диететитно лечение на някои проявления на артитизма, взето като последствие от самоинфекция (Студия от обща патология и терапевтика за същата цел),

7. Клинически проявления на сегашната инфлуенца.

8. Принос към лечението на Morbus Basedowi (Студия, представена за същата цел).

9. „Възраждане“. Мес. списание. Редактор Ст. Андрейчин. Год. IX, кн. I и II. Год. абонамент 20 лв. София.

10. „Везни“, мес. списание. Год. I, кн. 1 — 3. София.

11. „Земя“ Двуседмично списание. Год. I, кн. 1 и 2. Редактори: Н. Ст. Абрашев и Ат. Величков. Год. абонамент 80 лв.

(Следва).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...