Jump to content

Всемирна летопис, год. 1, брой 10


Recommended Posts

Списанието в PDF

Година 1, Брой 10

(22 март 1920 г.)

1. X. X. X. Старото и новото човечество — Инволюция и еволюция — Методите на новия.

2. Нова Естетика: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив. Толев: I. Мъченица. II. Пролет.

3. Жюл Лермина. Магьосницата.

4. Мистицизъм:

I. „Слепите“ или мистицизмът на новото време (с портрета на Мо-рис Метерлинкъ).

II. За Белия Христос, от Силвен Хо.

III. Учението на Яков Бьоме (с портрета му), прев. от англ. Л. Василева.

5. Боян Боев. Окултизъм и възпитание — Неотложни училищни реформи — Бъдещото училище.

6. П. Мълфорд. Практическото значение на мечтанието.

7. К. Марш на белите комунисти (стихотв.)

8. — Из „Скъпоценните камъни на Изток“ . —.

9. Агнев. Той иде (стихотворение в проза).

10. Zurkoff. Окултна отломка: Всред цветята (стихотворение в проза).

11. Алхимия: Единство на субстанцията — Превръщане на елементите. Очерк от Радински. (Из руското списание за окултните науки Изида).

12. Кабала: Душата (според доклада на Лайнингена пред психологическото дружество в Мюнхен), с една схема на човешкото същество.

13. Окултна хигиена и медицина:

I. Целта на болестите.

II. Дишането като универсално лечебно средство.

III. Най-лесно средство за изследване душевния и телесен живот на човека.

IV. Махалото и лекарствата.

V. Силата на разтворите.

14. К. А. Либра. Астрология: планетите и влиянието им върху човека — Сатурн.

15. Lacinius. Познаване характера и наклонностите на човека по бенките му. Прев. от френски А. А.

16. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа):

I. Посещението на едно удавено момиче.

II. Един интересен случай през войната.

III. Духовната опитност на Л. Н. Толстой.

IV. „Сбогом“.

V. „Моята последна песен“.

VI. Пророчески сън (съобщава Д. Л. Д-ва).

VII. Суеверните американци.

17. Книжнина: I. Пророците на възраждането, от Едуард Шюре. II. M-me W.: Сборник на медианимични съобщения

18. Писмо от редакцията (описание съдържанието и целите на списанието и относно подписката за втората годишнина)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СТАРОТО И НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО

Енволюция и еволюция - Методите на новия живот

В природата съществуват два велики процеси, които вземат участие във всичките нейни действия. Единият процес е насочен от центъра към периферията и се нарича енволюция, а другият е насочен от периферията към центъра и се нарича еволюция.Това са два обновляващи процеси, подобни на процесите на кръвообращението, които стават във всеки организъм, т.е. на движението на човешката кръв - от сърцето към периферията, който се нарича артериален, и от периферията към сърцето, който се нарича венозен. В тия два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за съграждане условията на живота. Когато се появяват известни разстройства или спънки в тия процеси, вината не е у процесите, а у съществото, в което стават те и което не разбира значението на тия процеси. Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална кръв, а тоя последният, в замяна, ще спъне процеса на венозната кръв. Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония, а като последица от нея ще настъпят условията за органическите болести. Ние можем да констатираме фактите, че артериалното течение не става правилно, или че във венозното има известен застой и да мислим, че това са причините на появилата се дисхармония, но всъщност, причините се съдържат в неразумното ядене, т.е. в употребата на ония храни и вещества, които природата не е определила за организма на това същество. И вследствие на това именно, тя му дава да разбере, че то е престъпило нейните основни закони на правилното движение и на правилната обмяна на веществата. Следователно, тя му дава болести и страдания, за да събуди у него съзнанието, да се позамисли и да се отклони от кривия път, по който е тръгнало. Вие, например, никога не можете да накарате едно живо същество, било то даже едно животно, което веднъж е погълнало отрова и е имало повръщане назад, повторно да възприеме същата храна. Значи, животните в туй отношение много по-лесно се възпитават, отколкото човекът.

Това, което е вярно за човешкия организъм, същото е вярно и за съвременните общества и народи. И у тях тия постоянни два процеса функционират. Когато в известно общество или в известен народ се появят известни аномалии, известен упадък или изграждане на нравите, упадък в обществения морал, на религиозните вярвания, на човешката мисъл, от които се появяват помрачението и развращението или, казано на научен език, разлагането, това се дължи на тия странични вещества, които хората са наслоили в обществения или народния организъм. И една аналогия ще поясни мисълта ни: не е виноват машинистът, който е карал машината, която по причина на несигурния път, е дерайлирала, а риноват е онзи, който е построил пътя така шаткаво; не са виновати децата, които грешат, а виновати са бащите и майките, които са създали за тях тия условия.

Следователно, ние трябва да се спрем и да разгледаме отблизо, какво изискват тия процеси, и ще се уверим, че процесът на енволюцията изисква чиста кръв, топло сърце, здрави дробове и енергичен мозък или казано на обществен език, чисти морални принципи, безкористен живот, самоотвержена любов и светла мисъл. Това са материали, които трябва да легнат в организма, за да може човешкият дух правилно да обновява своите органи, защото те изискват постоянна обнова в работата, в която се употребяват. А процесът на еволюцията изисква честен труд и съзнателна работа, т.е. всяко нещо да се направи така, както трябва, без никакви упущения. Ако членовете на едно общество биха се подчинявали на тия два велики процеси, тъй прости и ясни сами по себе си, то много от съвременните страдания и несгоди на обществото биха се подчинявали на тия два велики процеси, тъй прости и ясни сами по себе си, то много от съвременните страдания и несгоди на обществото биха се премахнали. Защото не е важно само да се констатира, че пътят е развален, но този път трябва да се поправи; не е важно само да се констатира, че машината е развалена, но трябва да се приготви тя за работа, също така не е важно само да се констатират недъзите в обществото, но да се намерят начини за изправление, и то разумни; не е важно само да се констатира, че религията се намира в упадък, но трябва да се намерят причините на този упадък и да се премахнат. В съвременната наука, която изучава болезнените състояния на човешкия организъм, са изнамерени известни лекарства, които като се дадат на болния, положението му не само не се подобрява, но се влошава. Туй влошаване се нарича криза. След всяка такава криза, организмът се подобрява и усилва, и болезненото състояние се намалява. Следователно, онзи, който не разбира закона, ще каже, че това лекарство е неуместно, понеже произвежда влошаване, но именно спасението седи в това влошаване. И право казва старата българска поговорка: „водата, докато не се размъти до дъното, не се обистря". Но именно коя вода - не застоялата, а течащата вода - докато тя не се разбърка до дъното, не се очиства. Следователно, ако ние от дъното на нашия живот не извадим ония нечистотии, които спъват неговото правилно развитие, то животът ни няма да се обистри или, другояче казано, няма да се подобри.

Да обясним по-точно нашата мисъл. Всички съвременни хигиенисти твърдят, че зданията, които се строят, трябва да бъдат хигиенични, т.е. да бъдат направени от такива материали, които да не задържат влага, прозорците да бъдат големи, за да може да влиза повече светлина през тях и стаите да бъдат обемисти, за да съдържат повече въздух. При това те поддържат, че прозорците трябва да бъдат обърнати на изток, към юг и към запад, и пред всяка къща да има градинка, насадена с цветя и с дръвчета. Това са, според тях, най-здравословните жилища. Да допуснем, че една къща е направена по всичките тия правила, но съществото, което живее в нея, по причина на немарението си, забравя да отваря често прозорците й. И след като то е живяло дълго време в такава хигиенична къща, най-сетне от покварения въздух ще почне да се чувства в особено неразположение на духа и да мисли, че в тая къща се е загнездил някакъв зъл гений. Този зъл гений е самият той. И какво бихме му препоръчали тогава? - Да отвори прозорците и вратата си, за да нахлуе чист въздух отвънка и да станат тия две течения: енволюционното или артериалното отвънка навътре и еволюционното или венозното - отвътре навънка. При тази обмяна казаното същество ще почувства, че става известно подобрение. Това подразбира българската поговорка, че като се размъти водата, т.е. като е станало това движение отвън навътре и обратно, водата се избистрила. И ние ще кажем на съвременните религиозни общества, че техните прозорци от векове са седяли затворени, и този зъл гений, който ги измъчва, са те самите. Следователно, ние им препоръчваме простия процес: да отворят всичките си прозорци и вратата си, за да навлезе чистият въздух и с него заедно да проникне чистата божествена светлина. Трябва да се премахнат всичките зацапани прозорци, всичко да бъде толкова чисто и ясно, че като погледне човек отвътре, да види всичко добре, без никаква измама. Така говори природата: на умните и добрите - благословение, мир и радост, а на глупавите и своенравните - страдания, сиромашия и лишения. Защо? Защото последните не пропущат чистия въздух и чистата светлина, която заобикаля жилищата им.

Но това е общо казано. Това са общи принципи, прогласени от хиляди години, но не са още конкретизирани и приложени в тяхната естествена форма. От хиляди години всички общества и народи страдат. Цялата земя е покрита само с гробища, времето е затрило ред от народ, има хиляди запустели и съсипани градове, които са признак на неразумния човешки живот. Съвременните общества, в замяна, градят други градове, които, ако не изменят живота си, ги очаква същата участ. Някои ще кажат, че такава е участта на човечеството - не, такава е участта на всички ония стари народи, които не са разбрали още този велик божествен закон. А новото човечество, което е вече почерпило опитността от миналото, повдига вече своя глас, формулира своята права мисъл, изказва своето здраво слово и конкретизира първите необходими формули за истинското развитие на обществата и народите. А първата формула е, че всички хора трябва да чувствуват, че са близки едни на други и че те са необходими части от едно цяло, като органи на един общ организъм, който еднакво има нужда както от най-малките, така и от най-големите; че и едните и другите в даден момент извършват велики работи за тоя организъм. Втората формула е: смъртта на едного е смърт на всички и животът на едного е живот на всички. Ако майката е здрава, то ще бъде здрава и дъщеря й; ако бащата е здрав, то ще бъде здрав и синът му; ако майката е умна, то ще бъде умна и дъщеря й; ако бащата е характерен, то ще бъде характерен и синът му; ако майката е със сърце, то и дъщеря й ще има същото; ако бащата има доблест, то и синът ще има такава. Този закон гласи: от Доброто добро излиза; от Любовта любов излиза; от Правдата правда излиза; от Мъдростта знание се придобива, а от Истината - благополучие. Тогава, ако религията е в упадък, ние разбираме, че нейния въздух е покварен и дъното й е наслоено с грамадни утайки. И тогава ние казваме: размътете водата си, отворете прозорците си и наместо смърт, ще дойде живот за вас. Когато ви се казва истината, не затваряйте ушите си, но ги отворете; не забулвайте умовете си, но ги отбулете; не ограждайте сърцата си с крепости, а ги заобиколете с градини от цветя и с най-хубави човешки мисли; едновременно говорете и действувайте не за себе си, но за другите; търсете не личното благо, но общото. Там, дето има сиромашия и страдания, има ли общо благо? Дето има насилие, има ли общо право? Това са продукти на старото човечество, а последиците от тях - разрушените им градове и всичките гробове - това са документи, които показват, че природата не прощава на онези, които престъпват законите й. Следователно, новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходната му работа; всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък и възвишен дух. Няма нужда, казва новото човечество, да плачем на гробовете на умрелите, но да вземем поука от тяхната смърт, понеже те казват; „ние умряхме, по причина, че не живяхме съобразно със закона на природата; нашите градове, нашите идеали се разрушиха, по причина на нашия нетрезвен живот, нашата лакомия и глупаво нехайство; вземете пример от нас и не плачете, но живейте разумно". Новото човечество казва: брат брата си трябва да обича; дом дома да обича; общество общество да обича; народ народите да обича; а всички народи целокупно да обичат човечеството, което е техният стар баща.

Съвременните недъзи на обществото няма да се изцерят с мазане с мехлеми - това е един стар метод. Новото човечество казва: всяка рана трябва да се изложи на слънчевата светлина; човешкият ум трябва да се изложи на божията светлина; човешкото сърце - на божията любов, а живота - на живата природа. Не е учен онзи, който само чертае на книга своите проекти/но учен е оня, който ги прилага; не е художник само онзи, който рисува своите картини с разни плодове на книга, но истински художник е оня, който умее същевременно и да ги произведе. Трябва да усвоим простия метод за обновяването на обществото. Ако жадният седи с дни при водата и философства дали да пие от нея или не, какъв резултат ще произведе тя в него, каква полза може да придобие? Ако гладният, който седи при добре сложената трапеза и научно разглежда храната и я анализира, без да я вкусва, каква полза може да придобие? Очевидно е, че водата и храната трябва да се възприемат. Следователно, малкият опит струва повече от старите теории, че „човек е грешен и в грях го е заченала майка му". Тука просто се констатира фактът, че майката не е живяла съобразно със законите на природата - затова тя в грях го е заченала. Но ако човек се е родил хилав и неспособен за каква и да е мисъл, кой е виноват за това? Три положения има: или природата, която е създала нещата първоначално, или майката, която ги създава сега, или сам той, който се проявява в даден момент. Но всичите данни на съвременната наука показват, че в природата няма никакви упущения; упущенията произтичат от съществата, които живеят в нея. Ако майка ви ви е родила здрав, читав и интелигентен, а някое друго същество отвънка ви стовари някои удари по главата и разстрои вашия мозък, а след това започнат всички анормални проявления, кой е причината? Причината е външния удар на това същество. Ако ония същества в един дом, който са живели в мир, спокойствие и обща любов, са били здрави и читави, а някое същество, от побуждение на користолюбие или омраза, запали и изгори къщата им и ги лиши от всичката складирана храна, облекло и пр., и след туй дойдат всичките нещастия върху тоя дом (болест, страдания и смърт), кой е виновен: природата, те или онова същество, което е запалило къщата им? Разбира се, последното. А съвременното общество е пълно с хора, които чупят главите на своите ближни и палят домовете на своите близки. Защо? - Защото тия хора не разбират смисъла на живота. В един народ кои са по-силните оръжия: пушките и топовете ли или да има честни, трудолюбиви и работливи синове и дъщери? Да има умни и далновидни държавници или да има любящи бащи и майки? Кои са по-силните крепости: да има богати търговци, които да разполагат с големи капитали или да има благородни учители и свещеници? Няма съмнение, че силата и якостта на един народ се състои в живите морални принципи, проявени във всичките области на неговия бит. Тия принципи трябва да бъдат еднакво приложени както в църквата, тъй и в училището, в обществото, в политиката и пр. Те са методите на новия живот. Всички хора трябва да бъдат честни, справедливи, умни и добри. Честността ще създаде гръбнака на човешкия характер, справедливостта - неговата сила, умът - направлението му, а добротата ще създаде неговия капитал.

Х.Х.Х.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Нова Естетика

Из „Трепети на една душа“

(сонети)

МЪЧЕНИЦА

Разбит от скръб и взрян във твоето разпятье,

аз моля те със плач, о прелестна душа,

слезни от кръста веч, и в моите обятья

ела, ела, ела!

*

Отровата изпи до край, видя и ада -

нек паднат гвоздейте от милите ръце

и нек забие пак сърдцето ти с наслада

до моето сърдце...

*

И в новия живот крила ти ще разпериш,

безкрайно щастие, блаженство ще намериш,

о ангелска душа!

*

Тогаз, с сълзите ми обляна мъченица,

ще засияйш като божествена царица

в света на любовта...

* * *

ПРОЛЕТ

Предвечният и мощен Извор веч разкрива

с съкровища препълнените си гърди

и в малкия ни свят обилно Той разлива

потоци блясъци и розови венци...

*

И от чертозите невидими долитат

мелодий чудни от нечуван нивга хор,

упиват ме с неземен чар и пак отлитат

далеч в безкрайния, пленителен простор-

*

но тез цветя, тез краски, звуци и лъчи,

това си ти, изтъкана от тях омая,

душа, прозряла през небесните очи!

*

И аз, в възторг свещен през теб, дете на рая,

кат блян, долавям те, зова те ежечасно:

о моя жива пролет, колко си прекрасна!

Иван Толев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

МАГЬОСНИЦАТА

От Жюл Лермина

Уморен и застарял повече телесно, отколкото душевно, аз се отдалечих от столичния живот в родния ми градец.

Макар и да напуснах лекарската си практика, аз не останах чужд за другите и отшелник. Старите ми приятели често похлопваха на вратата ми. Две-три вечери през седмицата прекарвах у познати, като участвах в живи спорове с младежта.

Веднъж, през една такава вечер, видех над пианото една жълта глава с бляскави очи, които трескаво ме гледаха.

При първото впечатление стори ми се, че тая глава и тия очи са на някой нещастен човек, който е заслужил нещастието си.

Може би, тая моя мисъл се отрази в очите ми и затова главата, като я разбра, веднага изчезна. От любопитство аз попитах моя домопритежател, какво означава това.

— А, каза той, това е Ламберт . . . Нещастният, много обича дъщеря си, която е на умиране . . .

— Но защо е дошъл при вас тая вечер?

Домопритежателят се забърка.

— Струва ми се . . . той е чул, че вие се настанихте в моята къща и, като ви знае за гениален лекар, поискал да ви помоли . . .

— Боже, опази! на съвестта ми тежат толкова мъртъвци, не искам да увелича числото им.

— Да, да, аз му казах, че вие не практикувате вече, и затова не посмял да дойде при вас. Той много скърби. Дъщеря му е на шестнадесет години; майка й, както казват, я напуснала още като дете; сега е много болна, и най-прочутите лекари са отказали да й помогнат, защото положението й било безнадеждно. Ето какво би ви казал той . . . разбира се, и вие щяхте да му

кажете, и той добре е направил, че си отишъл . . .

— Доведете го утре при мене! казах аз доста грубо.

Аз се върнах у дома си недоволен От съгласието си, понеже знаех безсилието на нашите медицински средства. Спах з.т и исках да се откажа от вчерашното си обещание, но беше късно: Ламберт бе вече въведен в кабинета ми от слугинята.

Той бе дребен, празнодушен и противен човечец: низък, стегнат в черно палто, той издаваше нещо ехидно във вървежа си и нещо злостно, диво и свадливо в погледа си. На мен произведе отвратително впечатление. Но все пак видях, че той силно страда и трябваше да му се помогне,

— И тъй, значи, жена ви безжалостно ви напуснала? Забравила и семейното си огнище и дъщеря си?

Той наведе главата си.

— И никога не е дошла да се види с дъщеря си?

— Никога.

Аз схванах никаква мъчнотия у него; стори ми се, че той лъже.

Като му зададох няколко въпроси от медицински характер, узнах средствата, които са му препоръчали лекарите. Диагнозата се е колебаела, както всякога в неопределените случаи; но разбрах, че всички възможни средства са опитани.

— Да вървим! казах му.

Той скочи от местото си, като че искаше да ме прегърне. Излязохме. Файтонът му стоеше пред вратата, но понеже живееше наблизо, аз му предложих да отидем пеши.

Един богат лакей ни отвори. Това бе много чудно за едно градче; паркът около къщата му бе пълен с разкошна зеленина. Пред вратата аз се спрях и, доближен до Ламберта, казах му:

— Само една дума. Говори ли дъщеря ви с вас за майка си?

Той отговори смутено:

— Защо да говори, когато не я е видела?

— Какво сте й казали за вашата самота?

— Казал съм й, че тая жена е умряла.

Той произнесе думите „тая жена“ с такава злобна ненавист, че на мен стана дори жално. Той имаше вид на напуснат, измамен мъж. Можех ли да го подозирам в престъпление? Една майка, която е хвърлила на произвола на съдбата детето си, заслужава по-малко състрадание, отколкото една паднала жена. И Христос не би повдигнал такава грешница.

Няма да разказвам за нареждането на стаите; всичко бе изрядно и скъпо, но без всякакъв вкус.

В една стая, обвита с бели завеси, в грижливо наредено кътче, както може да си въобрази само разгаления вкус на един парижанин, седеше едно бледно, младо момиче, с черни коси, отпусната назад, на висок стол. Очите й бяха затворени и изглеждаше като че ли спи и не чува нищо. Осветлението в стаята бе нещо рядко, великолепно, въздухът най-чист, но там нямаше това, което дава живот: милувки, щастие.

Ламберт се наведе над дъщеря си и тихо й каза:

— Марио!

Тя спокойно отвори очите си* и се усмихна на баща си със слабата усмивка на умиращ човек. Баща й хвана без

кръвната й ръка и я допре до устните си.

— Този е един наш приятел, и иска да поговори с тебе . . . той е учен, много учен!

Мария ме погледна със своите чудни, дълбоки, сини очи. Но те бяха очи на един сляп, с празни, безразлични погледи, макар да виждаше тя ясно.

— Седнете, моля! покани ме тя.

Гласът й също ме порази: и той бе празен, без никаква звучност.

Аз седнах и взех ръката й. И пак почувствах същото странно впечатление, че това същество, което седи пред мен, е само една обвивка, празна раковина, свитък без съдържание.

Аз я изследвах най-внимателно, но не открих никаква аномалия в нейния организъм, нито един симптом, който показва обикновено анемия или охтика. Състоянието на дробовете й унищожаваше всяко предположение за туберкулоза. Болната не се оплакваше от никакви болежки и каза ми само:

— О! аз зная, какво искате да откриете .. . Но мене нищо не. ме боли. Липсва ми само живот!

Живот! Да, тя беше права: именно тази неизразима сила, невидима, но реална, тая мощна вълна на живота, която иде неизвестно от къде, липсваше в тоя нормален организъм.

Тя ми обясни, че когато била малка, чувства ла се много бодра; но после, след всека година, силата й все повече отслабвала, резервите са изчерпвали и никакъв приток на нови сили не идвал.

— Какво искате, добави тя; когато съм се родила, аз съм имала малко жизнена сила — това е всичко.

Тя каза това безропотно, с празния си глас, като ме галеше с празния си и безжизнен поглед.

Живот! живот! Но как да се отвори този неизчерпаем резервоар на природата, за да се вземе поне една капка и се оживи с нея това нежно създание? Нещастни, тъпи лекарю, какво можеш да направиш с дългогодишния ти запас от знания, които са били всякога безсилни! Измислил си едно средство, пречистване на кръвта, и си се възгордял! Но кръвта дава само храна за живота, а не създава самия живот!

Живот! Той бе милионер, тоя Ламберт, и би дал последният си наполеон, за да получи само един атом от тоя живот! И след всичко това се смеят на алхимиците, които се стремят към една истинска цял!

Какво можех да отговоря на питането на бащата? Срамувах се от безсилието си, и се отървах с уговорката, че за пръв път не може да се разбере всичко, но че не бива да се губи надежда — и тям подобни глупости.

Но к01ато тоя човек стискаше ръката ми, с впит в мен поглед на благодарност, и уверен, че дъщеря му може да оздравее, аз едва ли не му извиках:

— Набий ме . . . аз те лъжа, лъжа те!

Като полупобъркан, аз се завърнах бърже в къщи, за да се скрия с моето безсилно невежество. И стиснах юмрука си на тази библиотека в моя кабинет, от която академията очакваше нетърпеливо капитален принос.

Аз, видният лекар, известен, популярен, общопризнат, се хвърлих в креслото, задъхан от плач! Пред собствените ми очи умираше едно младо същество, и аз нищо не можех да направя, за да го спася!

Изходът знаех своевременно и исках да се боря. Цяла седмица отивах при бодната, седях продължително при нея, като свой роднина, като се стараех да проникна с догадки в гърдите и черепа й, за да узная причината на нейната слабост, а чувах от нея само това:

— Аз зная . .. зная . . . живот ми липсва.

На осмия ден изгубих всека надежда: организмът бърже се рушеше. Аз видех ясно — и това бе единствената привилегия на моята ученост — че в медицината няма нито едно средство, за да се отстрани смъртта, поне на една крачка.

Аз се самопризнах почти в това пред бащата. С обезобразено лице той скърцаше зъбите си и крещеше:

— И вие сте като всичките! И вие сте като всичките!

Изтърчах на полето. Високо се оплаквах пред нямата природа, глухото небе, сияйния живот наоколо, и проклинах невъзмутимото им спокойствие.

На полунощ, когато се върнах в къщи, слугинята ме посрещна с думите: „горе, повече от три часа, ви чака една дама! “

— Дама! Аз не приемам никого!..

И веднага на стълбата застана пред мене една тъмна фигура, с белеещо се лице и светли очи; не зная защо, аз й казах:

— Аз съм! Извинете, госпожо, аз съм!

Качих се по стълбата, воден от непознатата, влязохме в кабинета и инстинктивно затворих вратата.

След това взех от писалищната маса лампата, и я вдигнах равно с лицето й. Тя бе една черноока жена, с мургаво лице и високо чело, под което очите блестяха също като брилянти.

— Коя сте вие, госпожо? смутено запита х аз.

— Аз се казвам госпожа Ламберт, отговори тя; аз съм майката на умиращото момиче.

Чудна работа: този отговор ни най-малко не ме стресна, а като че ли го очаквах.

Госпожа Ламберт седна срещу мене, и аз извадих абажура, за да я виждам по-добре. Тя бе на около четиридесет години, но извънредно красива; не толкова по правилността на чертите на лицето си, колкото по благородния и интелигентния му израз.

Но макар и да се възхитих от нея, аз си спомних отхвърлената й дъщеря и грубо я попитах:

— Какво ви съм дотрябвал?

— Дъщеря ми умира . . .

— Вярно, но що от това за вас?

Тя сдържано, но гордо се усмихна.

— Аз ще я спася, каза тя.

— Вие!

— Да, аз . . .

И погледна високомерно в очите ми.

Аз забравих всяко съжаление в тоя момент и рязко й отговорих:

— Без надути фрази. Нито вие, нито даже аз нямаме сила да възвърнем живота на дъщеря ви. Аз изпитах всичко възможно. Но защо сте дошла при мен? За да ме укорите като лекар?

— Вие не заслужвате това, защото не знаете, от какво умира тя.

— А вие може би знаете?

— Да ... тя умира, защото майка й не беше при нея.

Аз злобно се засмях.

— И вие говорите това, вие! . . . След като станахте нейна убийца, след като я захвърлихте безсъвестно, безчовечно! . . .

Тя направи едно движение с протегната ръка:

— Не аз я напуснах . . . аз бидох изпъдена . . . третирана бях като слугиня, като враг на семейството. Мъките ми бяха по-страшни от смъртта.

— Ако е било тъй, вие трябваше да вземете дъщеря си със себе си.

— Не можех.

— Трябваше да я вземете чрез съд, да я откраднете, най-сетне!

Тя ми подаде една хартия и аз прочетох, вкаменен:

„Свидетелство за смъртта на Мария, дъщеря на Яков Ламберт и . . . умряла на две годишната си възраст . ,

— Това е вече! . . . извиках аз.

— Ето и писмото, с което баща й ми изпрати това свидетелство . . .

Това писмо бе написано с груби фрази, с които се съобщаваше лъжата за смъртта на дъщерята и се забраняваше на майката да се яви до прага на къщата. Нямаше никакъв укор за измяна или някаква друга вина. Само една дива ненавист се чувстваше, и нищо повече.

Тогава госпожа Ламберт ми разказа нещастната си история с чудно спокойствие и с дълбочина на критическия си поглед. Баща й бил ревностен алхимик. Той разсипал цялото си състояние за своите изследвания, изпаднал в дългове и в зависимост от лихваря Ламберт, който му предоставил да избере: или да остане последен бедняк, или да даде дъщеря си за неговия син. И тогава тя принесла себе си в жертва на баща си, толкоз повече че синът на Ламберта се гордеел с аристократически вкус, наричал се поет, музикант, живописец. — Защо ли знаех всичко това? Аз бях млада, без майка; заради баща си реших се да се омъжа, но баща ми скоро умре, без да довърши своите изследвания. Тогава се почна моя ужасен живот, който надали ще мога да опиша. Мъжът ми, това бездарно, самохвално нищожество, с претенции на талант, на гениалност, каквато нямаше, почна да ме ревнува за моя вкус и разбиране, и ме възненавидя с всичката си зла и извратена натура. Кълня ви се, че аз му прощавах. Макар и да бях възпитана от баща ми, изучвах химията и му помагах в работите, но, повтарям, прощавах на мъжа си и, като чувствах, че наскоро ще стана майка, стараех се по всякакъв начин да не го раздразнявам, хвалех бездарните му картини и ученическите му детски композиции. Но той крещеше, че аз хитрувам, че не го зачитам за пара, завиждам на славата му и пр. Какво трябваше да се прави с тоя зъл глупец, с тоя полупобъркан човек? Аз родих това момиче, исках сама да го кърмя, но той взе дойка; а когато му се възпротивих, той казваше, че искам да отровя детето, защото приличало на него. И колкото повече злини ми правеше, толкова повече ме ненавиждаше. Две години търпях всичко, само заради детенцето. Но той ни раздели: изпрати я далече с дойката.

Аз го молих много, плаках . . . Но защо да говоря много? Веднъж той искаше да ме убие, хвърли се върху мене, аз се уплаших и избягах. На другия ден пак се завърнах ... но къщата беше празна. Потърсих дъщеря си, но той беше вече я изпратил неизвестно де. Търсих я цяла година, — никаква следа! И най-после получих това писмо с лъжливото свидетелство. И ето цели шестнадесет години оплаквах тази лъжа.

— Но как можахте да узнаете, че дъщеря ви е жива?

Тя ме погледна проницателно, като че ли искаше да узнае, дали съм със здрав разум.

— Познавате ли Йон Харвей Шмидт?

— Как не, извиках аз. Кой не познава тоя велик американски химик, пък и аз още повече. Погледнете — обърнах се аз към библиотеката — всичките му книги имам. И често ги чета. Той е гениален химик, да! Жално е само, че се е впуснал във философията . . .

Тя ме прекъсна:

— Ето едно негово писмо за вас.

— За мен? Но той не ме познава. . ,

— При все това, прочетете писмото.

— То е наистина адресувано за мен. Харвей Шмидт апелираше към моята доброта и доверие. Той ме заклеваше да дам съдействие на госпожа Ламберт, неговата ученичка и сътрудница. Писмото завършваше така: „аз съм убеден, че вие не сте от ония учени, които мислят, че знанието се свършва там, дето повече не се знае“.

— Нима вие сте ученичка на Харвея Шмидта? попитах аз с благоговение. Целият свет знае за тоя човек, който поотвори вратата на неоткритите още тайни на живота.

— Баща ми го познаваше още от младини. Аз се срещнах с него случайно. Като останах сама, без дъщеря си, аз с удоволствие се завзех да изучвам науките, и особено химията. Четохте ли последната му книга „За свръхчовека“, която хората толкова зле разбраха? Да, много години вече изтекоха, от както съм при Харвея Шмидта.

— Значи, вие сте знаменитата му помощница, която е известна във франция само по описанията и под името „магьосницата?“

— Да, аз съм, каза тя простичко.

И тъй, ето я! при всичкото ми уважение към Харвея Шмидта, аз не можах да забравя сеансите й в Америка, с извикването на духовете, с преместването на предмети, което предизвикваше парижките учени да мислят, че това са само фокуси и афери.

— Късно е вече, госпожо! Признавам вече, че съм уморен. Можете ли вие, без много думи, да ми отговорите на два-три въпроса?

— Моля.

— Вие идвате от Америка?

— Направо от там.

— Кога пристигнахте?

— Това не мога да ви кажа.

— Защо?

— Защото нямам право да ви доказвам, че ще ви кажа истината.

Аз се разгневих.

— Или, по-вярно, защото ще ви хвана в лъжа?

— Тя протегна ръка към мен:

— Днес в 7 часа дъщеря ми ви каза: „аз зная .... зная .... живот ми липсва“.

Аз извиках от учудване: наистина, тия думи бяха казани, и аз бях уверен, че никой, освен мен, не ги е чул. Дали не е била скрита в съседната стая? Едно лошо съмнение ме обзе . .

— Ето какво, госпожо, ако искате да ме убедите, че притежавате магическа сила, направете пред мен некое чудо . . най-простото макар . . . Ето преместете това перо със силата на вашия поглед . . .

Тя спокойно отговори:

— Не, аз няма да направя нищо такова, което ви наричате чудо . . .

— И така е всякога, когато подобните на вас се намират пред некой скептик, който може да ги изобличи.

— Аз няма да направя нищо, защото нямам право да изхарча даже една милионна частица от силата ми, която ми е нужна за спасението на дъщеря ми.

— Е, госпожо! Не мислете, че аз вярвам във вашата сила. Не желая да зная за разногласията във вашия семеен живот. Аз познавам само бащата, който е възпитал дъщеря ви и я израсъл. Ако искате да видите дъщеря си, идете при вашия мъж . . .

Лицето й се облече с тъга, и се виждаше, че тя се бори да остане спокойна и да се овладее.

— Аз не мога да сторя това именно затуй, защото желая спасението на дъщеря си. Вие се отричате от мен, оскърбявате ме, готови сте да ме изгоните . . Но разберете майчиния ми дълг, в името на който дойдох при вас.

Тя хвана главата си с двете ръце.

— Не, не! . . . Аз бих я убила, зная това! . . .

Но моля ви поне едно: утре заранта идете при Ламберта . . . кажете му, че съм тука и че искам позволение да постоя поне половин час при дъщеря си, в негово присъствие, задай върна живота . . . Помолете го, помолете го . . Но вие не го познавате добре! Ще видите, че ще откаже. Какво ще правим тогава? Колко съм нещастна, Боже мой!

— Аз видех нелицемерната тъга на майката и се съгласих:

— Аз ще отида при него.

— В колко часа трябва да бъда тук?

— Утре, в 10 часа. Но . . . нощта е ужасно мрачна, ще ви съпроводя . . .

Тя отказа и излезе. Странни чувства останаха у мен: и презрение, и симпатия, и ненавист, и удивление. Цялата нощ седях с книгата на Харвея Шмидта.

На сутринта, в 9 часа, аз отидох при Ламберта. Болната беше в същото печално положение, но щом се доближих до нея, тя леко затрепери, което по-рано не бе ставало, полека ме приближи към себе си, когато опитвах пулса й, и с любопитство пипаше ръката ми . . . Тя бе мъртвешки-бледна, и аз се боях да не настъпи кризата от минута на минута. Бащата ме чакаше на вратата.

— Аз искам да ви кажа нещо приятелски.

Това го заинтригува.

Не искам да се намесвам в личния ви живот, но като лекар трябва да ви кажа, че ми дошла идеята . ..

— Каква идея? попита той подозрително.

От устата ви чух за нещастието на дъщеря ви; майка й . . .

— Майка й! . . . Тая жена! За нея ли искате да ми говорите?!

— Може би, тя е жива . . .

— Що ми влиза в работа това? Позволете! Колкото и да е виновна тя, не може да й се откаже да се види с умиращата й дъщеря . . .

Той ме прекъсна с пяна на устата си.

— Аз ще я убия . . . ще я убия! Тя ме ненавиждаше, презираше ме; в очите й бях бездарен, без никакъв талант! Само себе си смяташе за многознаеща, като че ли аз не стоях сто пъти по-горе! Знаете ли вие, де е тя сега? Кажете ми! аз тогава ще й кажа, че дъщерята й не е умряла ... Но нека умре — само тя да страда още . . . Аз бих желал да я видя да се задушва от плач . . . О, тогава ще се нарадвам . . . тогава тя ще разбере, че не съм бил толкова глупав, както тя си въобразяваше!

Но той бе луд! Говореше, без да се спре. Да, аз разбрах вече, че тя е била права: той я ненавиждаше, това нищожество не можеше да понесе нейното тихо и кротко превъзходство. Това бе невероятна болест на злобното нищожество пред лицето на таланта и ума. Тоя болен зъл човек ми изглеждаше като чудовище. Но все пак той обожаваше дъщеря си.

— Слушайте, казах му аз, като го хванах за рамото и допрях лицето си до неговото — дъщеря ви не може да бъде спасена без майка й!!

— Но ако аз искам да живее тя — закрещя той — то е, само за да я счита майка й мъртва!!

Не знам, как се стърпях да не му залепя в тоя момент една плесница или да го заплюя!

Тогаз си представих всичко ясно; всичката правота и честност на майката и цялото безумие на тоя зъл човек.

— Тъй, тъй, почнах да хитрувам аз — не се вълнувайте. Нека да говорим за дъщеря ви. Днес, според мене, тя е малко по-добре . . . Аз ще замина пак преди обед. До виждане!

Като се върнах у дома, заварих там очакващата ме госпожа Ламберт. Тя веднага ме запита:

Сега съгласен ли сте да ми помогнете за спасението на дъщеря ми?

Аз отговорих утвърдително. Но когато ми каза, какво иска от мене, аз се уплаших: тя искаше да влезе през нощта в стаята на дъщеря си. Как можех да я заведа там? Но тя не искаше моето съдействие. Тя искаше само да бъда и аз в същата стая и да върша всичко, което се условим помежду ни.

То бе странно, необяснимо, непонятно. Но аз толкова ненавиждах умопобъркания баща! От него разбрах, че няма никаква бащинска любов, а само един дяволски отмъстителен егоизъм. И толкова много съжалявах Мария и майка й, че се предадох всецяло в разпореждане на последната.

И ето какво ми каза тя:

— Дъщеря ми умира, защото майка й не бе при нея. Вие, лекарите, мислите, че връзката, жизнената връзка между майката и детето се прекъсва след раждането. Но тая връзка се продължава дълго време и невидимо, и цялата жизнена сила на майката преминава в детето. Ето защо толкова често умират децата, лишени от майките си. Именно за това, защото нямат сила в борбата за живот, без тази невидима жизнена нишка, която ги свързва с майката. Така стана с моята дъщеря. Аз трябва да й дам всичко, което й биде отнето без мен.

Две думи за бащата! Той е един зъл човек. Над всеки човек има излъчване на добро и зло, всеки е окръжен от атмосферата на своите достойнства или пороци. Вие вече познахте бащата и можете да разберете, какво е дишала дъщеря ми в мое отсъствие: тя е била като птичка, турена под стъклен похлупак с въглена киселина.

Вие още не знаете, какво мога да направя, но може би се догаждате . . . Ето, ще видите. Кълня се, че ще я спася! Какво ще стане с мене? С баща й? — вие и това ще видите.

Признавам, без да се срамувам, че тая жена ме завладя, и аз бях готов да изпълнявам нейните разпореждания.

След като се уговорихме с нея за предстоящата нощ, аз се върнах при Ламберта и му съобщих, че съм измислил едно решително средство за спасение на дъщеря му. Показах му едно стъкълце с тайнствено питие, което трябва да й се дава в толкова малки дози, каквито само аз мога да й давам; и за това поисках от него, през тая нощ да не ми бърка да преседя при леглото на дъщеря му до разсъмване. Никакви бъркотии и шум в къщата му да няма: и най-малкият разговор или скърцане на вратата може да развали цялата работа и да ускори смъртта, вместо да донесе спасение.

Той се съгласи без мъчнотия, като не придаде, очевидно, значение на сутринния ни разговор,

В девет часа аз бях при Мария. Всичко бе тихо и безмълвно. Тя лежеше бледна, със затворени очи . . , Спеше ли?

Госпожа Ламберт ми заяви, че точно в десет часа тя ще бъде в същата стая. Но как щеше да влезе? С какъв вървеж? А аз бях уверен, че тя ще изпълни думата си. Както тя пожела, аз свих малко лампата до толкова, колкото ми бе нужно да различавам редовете на книгата, но не и буквите. Изведнъж в десет часа подуха върху мен някакъв хладен въздух, като пред отворен прозорец, и на две крачки, при завесите на кревата, видях неясните очертания на една жена, които ставаха все по-живи и по-реални ... Госпожа Ламберт бе пред мен. Тя ми направи знак да се доближа до нея.

Аз отидох. Това не бе астрално явление, не — то бе жива жена.

— Опитайте пулса ми, чуйте биенето на сърцето ми; уверени ли сте, че аз съм напълно нормална? Искам да зная това точно! каза ми тя.

Аз изпълних желанието й и се убедих, че пред мен стои една здрава и енергична натура. И й казах това.

В тоя момент Мария шавна.

Трябва тя да спи. Не желая да ме види. Кой знае, може би да ме чувства. Ако я целуна, боя се да не изгубя много от силата, която ми трябва.

Тя простре ръцете си над Мария, и последната падна в дълбок сън. След туй, като говореше много тихо, подаде ми едно стъкло с етер и едно стоманено ножче с остър връх.

— Да почнем. Надея се във вас, и вие ще разберете, че не бива да говорите зле за хората, които знаят магията. Аз се наведох да й целуна ръка, но тя я отдръпна и ми посочи место при дъщеря й.

Тогава видях госпожа Ламберт, как се простре на креслото, на което всякога седеше Мария; то бе на два метра разстояние от кревата. Лампата изпукаше синкава светлина; предметите едва се забелязваха. Но аз добре виждах черната фигура на майката, легнала на креслото с отпусната назад глава. Около тялото й забелязах, като белезникава мъгла, някакво леко облаче, и същевременно във въздуха засвяткаха малки искрици, като микроскопически комети, с червеникав цвят, с виолетова димна опашка.

Аз бях седнал така, че можех да анализирам всяко явление, толкоз повече че ставаше с едно човешко същество: за това седях толкова спокойно, както и у дома си, в лабораторията си. Като помнех наставлението на госпожа Ламберт, отворих стъклото с етера и напръсках с малки капчици линията между майката и дъщерята. След туй, както бе ми казано, с палеца си, намокрен с етер, допрях се тихо до одеялото, с което бе покрита болната, на местото, дето се намираше сърцето й. Облачето, което окръжаваше майката, се сгъсти и я покри цяла; само от оная точка, дето се намираше сърцето й, се проточи една тънка и светла струичка по линията, напръскана с етер, към кревата на болната.

В този момент Мария извика, като прободена и, като изви цялото си тяло, жадно постави гърлото си под тази светла въздушна струя. В облачето, което обгръщаше майката, сноваха нагоре и надолу светли искрици . . . След туй, всичко се успокои, и само тая въздушна струя, която напомняше един силен слънчев лъч, носеше в себе си една гъста маса атоми към болната, също както при акта на пречистването на кръвта.

Аз станах и опитах пулса на Мария. Тоя пулс, който сутринта едва се усещаше, сега бе жизнен, пълен със сила и енергия. Болната, която не можеше да вдигне главата си, отведнъж седна на кревата, без да се подпре на ръцете си . . .

Аз взех ножчето, което бе ми дадено, и прерязах тая светлина въздушна струя .. . нещо горещо обхвана ръката ми . . . аз хвърлих ножа на пода, според условието, и се приближих до госпожа Ламберт, която бе неподвижна, извънредно побледняла, и духнах в лицето й.

Очите й се отвориха.

— Лампата, лампата! извика тя.

Аз я засилих. Госпожа Ламберт застана зад рамото ми и се любуваше над дълбоко заспалата си дъщеря.

— Тя ще си поспи до утре: тя се упи от дадения й живот . . .

Аз почувствах как се подпре майката на мен, и се обърнах; тя бе бледна като смърт, безсилна, но с очи, пълни с възторг от излишъка на майчината любов.

„Магьосницата“ показа чудото си, прошепна тя. Аз й се отдадох всецяло отведнъж . . . Предавам я на вас, обичайте я, направете я щастлива.

— Целунете я, предложих й аз.

— Не, не, това е егоистично . . . Аз не искам да й отнема нищо обратно.

— Но вие страдате, вие трябва да се оживите . . .

— Аз, аз . . . Нима вие не разбрахте? Сега вече на мен липсва живот! . . .

Като ми даде някои упътвания, как да помагам на дъщеря й, тя ме помоли да се обърна, и тръгна към завесите на кревата, в които, според шума, тя се зави . . . Аз погледнах нататък, но тя не беше вече в стаята!!

Какво да ви кажа още? Мария бърже се подигна на краката си. Бащата, като я видя цветуща, здрава, почувства отвращение към нея. Здравата жизнена атмосфера, която бликаше сега около момичето, бе ненавистна на неговия зъл болезнен ум: родените в такава отровна атмосфера и навикнали в нея, задъхват се на чистия въздух! Той възненавидя дъщерята така, както и майката, заради нейния жив, борчески, насмешлив ум, който не щадеше тоя зъл глупец. Под предлог да я лекува, аз го склоних да изпрати Мария на юг с една от старите ми приятелки. И той бърже се съгласи. Тя замина в Ница. След една година тя остана сираче: на другата сутрин, след чудното предаване на живота, аз намерих на писалищната си маса една записка и познах върху нея отслабналата ръка на госпожа Ламберт. Ето какво ми пишеше тя: „майката изпълни дълга си ... и сега умира“ . . .

През останалата част от живота си, аз играх ролята на дядо: от дъщерята на „магьосницата“ аз направих една щастлива съпруга и предана майка.

Превел: Ив.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

МИСТИЦИЗЪМ

* * *

„Слепите“  или мистицизмът на новото време

Много стара северна гора с изглед на вечност под ярко звездно небе — това е света, това е проявената Воля на Вечния за нас. А всред нея блуждаят и се носят незнайни сили над самотния човешки. род.

Това е ужасната мистична действителност. която се обрисува в малката символическа пиеса „Слепите (Слепите - радиотеатър по Морис Матерлинк ), излязла под перото на един от най-великите мистици на новото време, фламандският абат Метерлинк.

Самотни, изоставени стоят под навъсените дървета нещастните слепи на едно такова място, дето е извънредно тъмно, въпреки светлината на луната, която тук-там се мъчи поне за минута да разсее мрака на оловната нощ. и не могат да си обяснят, защо стария свещеник, който ги е извел из приюта и ги е довел тук, още не се завръща.

Те не знаят, че той е между тях, но вече мъртъв труп с широко разтворени очи, които са неми и неподвижни и не гледат вече към видимата страна на вечността, а изглеждат окървавени от много скръб и сълзи.

Това е съкрушителната трагедия на човешкия род, символизирана по такъв гениален начин в тая малка и дивна пиеса.

Да! Подобно на слепите, ние стоим връх тъжната земя, загубили за винаги досегашния наш водач, без когото ние никога не можем да се завърнем там, от дето сме дошли.

Съвременното поколение уби светата вяра с отрицанието на религията, която единствена може да го води и ръководи в земния живот. Вследствие на това стои то сега загубено в безутешно мълчание, като слепите на пустинния остров, рискуващо да загине от духовен глад.

В далечината звучи плясъка на вечния океан, в гората прелитат нощни птици, дочуват се стъпки, но нищо не е в състояние да им помогне.

Тогава из неговото сърце, из неговия дух, ще се изтръгне, подобно на надгробен вопъл, вечната молитва към Всевишния: „Смили се! Смили се!“

О, тя се изтръгва вече!

Но може ли да очаква милост убилият в себе си божеството човек?

„Да — отвръщат мистиците на новото време, — той може да очаква, защото още може да се надява и да вярва“ .

„Този, който вярва, ще бъде спасен“ , е казал Христос. И това е най-великата истина от истините, които човек е достигнал в продължение на хиляди години.

Wsem.Letopis_god.1_276.jpg?fbclid=IwAR0s

Метерлинк оставя на края на своята пиеса да се яви невидим дух, когото слепите, обаче, усещат. Кой е той? Детето на Лудата сляпа плаче все по силно и по отчаяно. От що?

Една страшна нощна мистерия!

Да! Тъй страшна като мистерията, която проглежда с голямо черно око в нашия живот, като господстващия над нас всекидневен трагизъм.

Към вникването в тия вече проявяващи се тайни на битието са насочени всичките сили на съвременните мистици.

Защото мистицизмът на новото време не е нищо друго, освен стремеж към схващане на тези призраци на свръхсветовете, които изглежда, че стават вече твърде достъпни за човека.

Мистицизмът на новото време не е вече само творческа фантазия на хора, готови да обожават създадените от тях образи, и да налагат това на водените от тях тълпи, какъвто е бил мистицизма на древните жреци на Мемфис, Вавилон, Атина и Рим и създадената от тях митология, а е подем на хора, не създаващи, а оставящи да бъдат сами водени от свръхземни сили.

Мистицизмът на старото време е бил само земна поезия, а тоя на новото време е свръхземна наука, построена връх усещанията и опита на личности, които са в пряко сношение с обитателите на отвъд световете.

Ето защо и Индия, посредством учението на Буда, указва връх него могъщо влияние.

Нео платониците, тия гениални александрийски мистици, които тъй много превъзхождат със своя мироглед своето време, представляват още голяма важност и имат голямо влияние върху душите на новите посветени.

Но това може да се обясни с факта, че те са преки предшественици на средните векове. . .

Средните векове! Как силно действа този израз върху всеки мистично настроен дух!

Това е епохата на най-силния духовен възход, който, когато и да било, е бил достигнат в Европа. Това е епохата, в която се е създала и е достигнала своята апогея една от най-великите религии, проповядвана на света от един от тези светски архати, които от състрадание към човека са напуснали брилянтните води на Нирвана и са слезли на земята.

Средните векове! Това е най-после епохата, връх която е царувала дивната догма: „Credo quia absurdum („Вярвам, защото е абсурдно“  - латинска сентенция), родена от такъв грандиозен дух, като светия отец Тертулиян.

И още колко?

Франциск Азиски, Лаерци, Блажения Августин, Бенедикт, Абелярд — това са личности, които за винаги ще останат свързани с идеите и мирогледа на това време.

Но съвременното поколение започна да се държи по друг начин спрямо вярата на Христа.

За християнството то говори по същия начин, по който говори сляпороденият в Метерлинковата пиеса за стария свещеник:

„Той започна да остарява. Изглежда, че от известно време и той сам не вижда вече. Той не иска да признае това, защото се бои да не би някой друг да дойде да му вземе местото между нас; но аз подозирам, че той почти съвсем не вижда вече. Трябва ни друг водач; той вече не ни слуша, а ние сме много. Само той и трите калугерки виждат в къщата, а всичките те са по-стари от нас! — Уверен съм, че той ни е загубил и търси пътя! Де е отишъл? Той няма право да ни оставя тук. . .“

В тези думи звучи едновременно съмнение и страх, а най-накрай ужасния отчаян вопъл:“той няма право да ни оставя тук“ .

Но все пак той ги оставя.

Да! Християнството изчезва само за това, защото човек уби в себе си вярата в разпнатия на Голгота, — уби в себе си това, което единствено можеше да го води през тъмните гори на живота.

И в тоя страшен миг има само една надежда. Тя е детето на Лудата сляпа, — тя е това, което роди модерната поезия.

„То вижда! То вижда!“  възкликват сляпородените.

„То вижда! То вижда!“  наскоро ще възкликне и цялото човечество, като съзнае, че то е единственото, което ще го отведе на отвъдния бряг.

Да разгледаме по-подробно и по-отблизо съдържанието, криещо се в символа — детето на Лудата сляпа.

Както казах, Лудата сляпа, която постоянно търка очите си и плаче, олицетворява модерната поезия. Сам Метерлинк признава това.

Всекиму е известно, че в нея господстват най-крайните тежнения към мистицизма. С право бихме могли да кажем: съвременните поети — това са съвременните мистици.

Метерлинк, Верхарен, Маларме са гении, които ни откриват невидими страни зад далечни мистериозни хоризонти.

И тяхното дете, детето на съвременната мистична поезия,е това, което ще види духът, кой го иде да ни спаси и ни отведе в светлите страни, които са там нейде далеч зад тъмните води на вечния океан.

„Нека се надяваме“  — тоя е основният принцип на всички вярващи на Изток и на Запад. Това е и изходното начало, което са си поставили мистиците на новото време.

Кога и да е, ще бъдат разлени в кристален звън лъчите на Нирвана над плачещата земя.

Тогава всичко, пречистено и просветлено, ще познае Вечната истина и ще полети през златните двери, които Светещите Деви ще разкрият за него към блаженото царство на Брама.

Към това се стреми и на това се надява съвременният мистицизъм.

В това се заключава дълбоката символизация на малката пиеса, която Морис Метерлинк посвети на Шарл Ван Лерберга: „Слепите“ .

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

II.

За Белия Христос

Както в мистериозна оранжева нощ. над високите снежни върхове на полярни планини, неколко минути преди появата на северното сияние, се разлива чудна бела светлина и в един единствен миг открива пред погледа на замаяния пътник тайните на великолепни ледници и непроницаеми пещери, — тъй и в съвременната епоха, мистичната светлина, която излиза из тайнствения силует на Белия Христос, осветява безкрайните хоризонти на духовния мир пред окото на падналия в екстаз мистик.

Белият Христос!

Той е светлината, която проявеният Творец разлива в одухотворената природа.

Той е възход към брилянтните врати на Емпирея (Эмпирей), в кристалните дворци на който сонм ангели пеят хвалебни химни на Всевишния.

Той е най-после мистичното Вино и Хляб, които осветяват душата на човека, — ефирното магическо кълбо, по жицата на което съвременният мистик дири Пътя.

Шеметните талази на живота се блъскат и разбиват във високия гранитен бряг на Вечната тайна. А човек, понасян и отнасян, гине в тоя вихрен летеж на непознаваемите природни сили, с вледенени в сърцето сълзи и с безнадеждно отправен към червеновиненото небе поглед.

И в тоя тъй дълбоко трагичен момент на своето съществуване във вековете, който той индиферентно е свикнал да нарича“свой единствен живот“ , само едно око със състрадание се впива в неговото измъчено съзнание — това е окото на Белия Христос.

В плевника на овчарите край Витлеем се е родил богочовекът, който олицетворява тая върховна милост на Първоначалния.

По-красив от Рама, по-нежен от Буда, по-твърд от Мохамеда, по-мъдър от Моисея, той дойде връх скръбната земя, за да проповядва великата утеха на Вечната Вяра и най-накрай понесе тежкия кръст на кървавата Голгота.

Съвременниците му може би са го считали за еликсир от лунни лъчи, но сега с право бихме могли да го назовем еликсир от сините лъчи, които искрят в мъчителни стонове

из сърцето на това мистично същество, което може-би е само акорд от тоновете на човешките души, блуждаещи по белите полета.

Поезията на живота през вековете е поезията на неговия живот.

Но нея само онзи може да почувства и преживее, който, подобно на Света Тереза или на Пол Верлена, изходи нескончаемите лабиринтни проходи на любовта и смъртта в сферите на духовните болки и страдания.

„Мистичните молитви“  на Света Тереза и „Мистичните разговори“  на Пол Верлена са паметници в мистичната литература.

Те са кандила пред образа на Белия Христос в полусъборения олтар или, по-право, в езическото капище, което днес може да се вземе като символ на живота.

Блажени са съвременниците на Божествения Назаретянин, защото те са могли да слушат неговото огнено слово, да следват неговия живот — тъй прост като цвета на полския крин и тъй величествен като стихийния трепет на етерния океан.

Чрез Неговите уста е говорил Неговият Отец.

Той е бил въплътеното живо Слово, а Словото — това е Бог.

„В начало бе Словото, и Словото бе в Бога, и Бог бе Словото“, с това най-великият от евангелистите, Йоан, започва своето свещено сказание.

Светли огньове връх високи среднощни планини, изхвърлящи хризолитни мълнии такива са Неговите проповеди.

И всичко това е за спасението на човека.

А човекът Го забравя. Той се съмнява и отхвърля богочовека Христос.

Да! Това в действителност е ужасно! Да отхвърляш Тогова, по стъпките на когото трябва па вървиш, за да бъдеш спасен: да получиш живот вечен.

Да отричаш Тогова, който всеки миг е с теб и който всеки момент се проявява пред теб, е най-големият грях.

О, колко прави са воплите и колко искрен е гнева на Шатобрияна!

В своята грандиозна поема „Мъчениците“  той ярко прокарва мисълта, че едно от най-мощните средства, от които Сатаната се ползва, за да владее човешкия дух, е безверието.

Да! Това е тъй!

Ето защо ние трябва да се предпазваме от него така, както се пазим от ледения вятър на северните страни. Както тоя последния смразява кръвта във вените и превръща живия човек в мъртъв труп, тъй и безверието смразява духа и го хвърля в безкрайните равнини на своята ледена пустиня.

А пустинята расте.

Всеки момент ние потъваме все повече и повече в тъмните бездни на незнанието.

Едно спасение ни е останало още: то е вярата в Белия Христос, който, подобно на всички велики Архати, владее над знанието и незнанието и всеки момент облива духа със сладката светлина на отвъд световете, без тоя последния даже да сеща това.

Така е било и така ще бъде.

Щом човек, отслабнал и изнурен, попадне в сферите на мистицизма и искрено закопнее за небесата, окото на Спасителя се спира връх него и го облива с потоци от светлите лъчи на вдъхновението.

Това око е, което попадналия в чиста молитва богомолец, вижда да се впива в неговата душа, под тъмните готически сводове на някой стар храм, при слабата колеблива светлина на кристални кандила и в мистично настрояващия дим на тамяна.

Той е навсякъде: и във великолепния грандиозен олтар на събора „Св. Петър и Павел“ , и в малката стая на отшелника философ в Ясна-Поляна. (Лев Толстой)

Средновековните мистици, в своите тъмни и загадъчни творения, най-добре изразяват тоя страшен, и велик едновременно, момент на сливането с Бога.

Тома Кампейски и Бьоме са живели само чрез него и в него. В екстаза са корените на техния мистицизъм.

Сведенборг се опитва да ни опише модуса на своя екстаз и уверява, че „неговото сношение с духовния свят е придружено от едно известно отчуждаване на умствената, но не и на волевата част на неговата душа“  и прибавя, че „той вижда с вътрешните си очи нещата на оня свят по ясно, отколкото с външните очи нещата на тоя свят“ .

За някои мистици на новото време, обаче, екстазът не е тъй леко достъпен.

Облени от отровните вълни на безверието и скептицизма, живеещи в една сфера, изпълнена с астрални елементали от най-убийствено естество, те бродят в най-трънливите пътеки на страданието.

Но те знаят, че вървят по стъпките на Спасителя към Царството на Бога и продължават своя път с търпение.

Неизразима е ролята, която играе съвременната епоха в еволюцията на духовете.

Сега във всеки един миг, във всяка една част от мига, Белият Христос се проявява

В нежната усмивка на детето, в благосклонния поглед на първия срещнат, в бляна на днешния „поет“  се съзира той и само той.

Да се надяваме!

С бързи стъпки ние се приближаваме до един неизразим момент — до Новия Йерусалим, до бляна на Сведенборг.

Верлен се измъчва пред мисълта, че не е готов за него; Оскар Уайлд го предсказва в своята изповед ,,De Profundis“ ; Метерлинк го обрисува в „Съкровището на смирените“ .

Той иде! И неговият носител — това е Белият Христос.

„Огнени венци от свети молитви са неговите знамения, а те се появяват“  — говори един от съвременните отшелници.

Да чакаме!

Царството на Новия Сион приближава и човечеството, възродено, ще тръгне из нов път...

Силвен ХО.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Учението но Бьоме

Които области на мистицизма и да изследваме, мъчно може да намерим един по-дълбок, вътрешно, мистик от бедния и необразован гьорлицки обущар.. Неук, според както този свет разбира учеността, той Яков Бьоме все пак проникна до сърцето на нещата, като се докосна до дълбочини, каквито напразно са. се опитвали да достигнат и най-отвлечените философи, и най-проницателните мислители. Там, дето и най-тънките метафизици са фалирали в търсенето на истината, този беден обущар. чрез смирената си като на дете вяра, успех да открие началото на всичките неща.

Той се е родил близо до Гьорлиц, Саксония, в 1575 г. и още като момче, той пасъл стадо овце, а през ранната си възраст е развил ясновидската си способност и е могъл да вижда в духовния свет. В училището той се научил да чете и пише, и след това се условил като чирак при един обущар.

Един ден. когато господарят му отсъствал от дюкяна, един чужденец влязъл при него в работилницата, купил един чифт обуща, за които заплатил висока цена, и излязъл. Като се спрял на улицата, този чужденец извикал: „Яков, ела тук“ . Бьоме бил изненадан твърде много като чул името си от този чужденец, и отишъл при него. Тогава непознатият. като фиксирал един мил и проницателен поглед върху Бьоме, казал му: „Яков, ти си още малък, но ще дойде време, когато ще станеш велик и ще бъдеш друг човек, и светът ще ти се учудва: чети особено прилежно Св. Писание, дето ще намериш утеха и наставление, защото ще трябва да претърпиш голяма мизерия и сиромашия и ще страдаш от гонение. Но бъди сърдечен, защото Бог те люби и е милостив към тебе“ . Чужденецът си скръстил ръцете, погледнал го и изчезнал. Този непознат на Бьоме човек, вероятно, бил едно от онези високо-напреднали същества, наречени Адепти или Учители, които бдят над всички и помагат на всички ония, които сериозно и истински се стараят да служат на Бога, да вървят по стъпките на Христа и желаят да бъдат полезни в служба на ближните си.

Този разговор направил трайно впечатление на Яков. Той станал по-сериозен и по-замислен, и смирен като дете. Той почнал да поучава другарите си, в резултат на което господарят му го отстранил от работилницата и той станал пътуващ калфа механик.

През този период той се смущавал твърде много от съмненията, които го налитали. Мистерията на живота, грехът и мизерията, които виждал на всяка крачка, почти го поразили. Той чувствал греха по-остро, и с това заедно се вълнувал от противни желания и срещнати злини, които тъй често предшестват идването на виделината.

Най-после настанал първия период на осветляването му, който траял последователно седем дни. По-висшето му и по-разширено съзнание било в действие през всичкото това време. Външните му телесни способности продължавали да бъдат в нормалното си състояние. Като се събудило у него това, което някои наричат вътрешно тяло, той естествено знаял, какво става на полето, което отговаря на това тяло.

Той се оженил в 1594 г. за дъщерята на един търговец и имал от нея четири сина. Когато станал на двадесет и пет години, в 1600 г., бил удостоен с второ божествено осветляване. Той паднал в дълбок вътрешен екстаз, така че можал да погледне в най-скритите принципи и в най-дълбоките основи на нещата, взрян в самото им сърце. По този начин, той научил причината на всичките неща. Той благодарил Богу за това видение в тишина, без да каже някому нещо за него, продължавал обущарството си и изпълнявал домашните си длъжности.

 

Wsem.Letopis_god.1_277.jpg?fbclid=IwAR0s

Яков Бьоме

Трето осветление той получил десет години по-късно, и като се страхувал да не би да забрави каквото видял, написал всичко, за да го запази, макар и да не било за публикуване. Това било началото на неговата „Aurora“ . Той почнал да пише в 1612 г. и продължавал до смъртта си през 1624 г., като съчинил всичко около тридесет книги. Тези книги са пълни с най-дълбоки мистерии по отношение на Бога, Христа, Небето, Ада и тайните на природата. Един благородник, на име Карл фон Ендерн, като видел „Aurora“  случайно, дълбоко се учудил и поръчал няколко екземпляра от нея. Един екземпляр попаднал съвсем случайно в ръцете на Рихтер, лютеранският пастор в Гьорлиц, един човек с ограничен ум, тесногръд и лишен от духовна прозорливост. и той се възмутил от мисълта, че един беден обущар знаял повече за божиите дела от него, който бил ръкоположен свещеник, и от този момент станал най-върл неприятел на Бьоме. Той го нападал публично, като най-опасен еретик, оскърбявал го по всеки възможен начин и го заплашвал със затвор. Бьоме бил изправен на съд пред градския съвет, който му заповядал да напусне града. Тази заповед била отменена на другия ден. но конфискували ръкописът на „Aurora“ , като му казали да спре до последната си книга и да не пише повече. Тази постъпка на съвета имала съвсем обратен ефект от онзи, който очаквали: тя накарала мнозина да се заинтересуват за неговите съчинения, за които другояче не биха и чули. По този начин той станал известен на по-образованите от него, от които той извлякъл по-после голяма помощ. за да изразява мислите си.

Бьоме се подчинил на съветската заповед и търпеливо мълчал в течение на седем години. Божественият Дух в него не е могъл повече да се въздържа, и той почнал пак да пише. Сега той имал повече свободно време, отколкото по-рано, поради намалението на работата му, но приятелите му го поддържали в нуждите му. Книгите му привлекли вниманието на онези напреднали души, които можели да ги преценят, и той си намерил последователи и между богатите, и между бедните.

Една година преди смъртта на Бьоме, старият му неприятел Рихтер подновил гонението си с двойно по-голяма ярост. поради публикуването на: Пътят към Христа. Тогава Бьоме не премълчал, а написал защита против обвиненията на Рихтер. Градският съвет, като се страхувал от разярения свещеник, помолил Бьоме да напусне града, да не би да изпита съдбата на тъй наречените еретици и бъде жив изгорен. Преоблечен . той напуснал Гьорлиц и отишъл в Дрезден, където намерил убежище и бил много почитан. Не след дълго време, той се разболял и помолил да го заведат обратно в Гьорлиц. Той казал на приятелите си, че след три деня ще напусне този свят. На следната неделя, 21 ноември 1624 г., той повикал сина си Тобиас до леглото си и го попитал да ли чува една хубава музика, и същевременно го помолил да отвори вратата, за да се чува по-ясно. На край, след като дал известни наставления на жена си за книгите си, като й казал, че тя нямало да живее дълго след него, — и тя наистина не преживяла много — простил се със семейството си и извикал с усмивка: „сега аз отивам оттук в рая“. Веднага след това той погледнал наоколо си и с една дълбока въздишка преминал в другия свят.

По външност Бьоме не правел особено впечатление. Той бил малък на ръст, с невисоко чело, по-скоро орлов нос и къса, малка брада, но имал чудесно светли очи. Гласът му бил слаб и с недостатъчна физическа сила, но при все това не изглеждало да е страдал от лошо здраве през живота си. Той бил в речта си благ, в разговора си непретенциозен, скромен, търпелив и любезен. Той бил до висша степен духовен, макар да не бил това, което светът би нарекъл интелектуален. Вътрешното му знание било много дълбоко за обикновения ум. Той знаел напълно, че е грешник и не искал кредит за духовното си знание. Той още поддържал, че всичко, каквото писал, е добил от Бога: „нека не си въобразявам, че съм по-велик или по-добър от другите, казвал той. И като ми се отнеме духът Божи, аз не мога даже да чета, а камо ли да разбирам това, което сам съм написал“.

Той притежавал забележителни окултни сили, като е могъл да вижда в миналото и да чете бъдещето. По някога казвал на хората всичко за миналия им живот. Той вниквал лесно във вътрешния смисъл, скрит зад всяко име, без да обръща внимание на външния говор, като откривал съществения характер на лицето или скритата природа на животното или растението. Външните им форми изразявали за Бьоме вътрешните им качества, понеже тия външни форми са видими символи на вътрешната същност или реалност.

Бьоме, в различие от другите пророци, вместо да ни дава подробности относително невидимия свят, по-скоро изучва най-вътрешните принципи на нещата и отива до самата основа или центъра. При изучаването на неговата система, ние ще почнем с неговото схващане, което, поради липса на по-добра дума, ще наречем Бог. Обаче, още при първата крачка се срещаме с една мъчнотия, защото, като говорим за Върховния, принудени сме да употребяваме несъвършени, следователно, недостатъчни термини, да не кажем погрешни: такива са те, когато искаме да изразим безкрайното. Ние говорим за божиите действия, като че те имат начало във времето, когато те нямат нито начало, нито край. Крайното не може да обгърне безкрайното, както не може и неизмеримото да бъде измерено. Само вечното може да реализира вечното. Бьоме, както и други, е работил при тази мъчнотия, за това и неговата религиозна система на философията е, в по-голямата си част алегорическа и символическа.

Вселената е развитие или продукт на една велика мисъл. Всичките неща се управляват от един централен закон и всичките полета на знанието се намират в съотношение. Това, което е истина в едно поле, съответства като истина и на другите полета. За да се обхване напълно единият универсален принцип, който работи в сърцето на всяка фаза и аспект на еволюцията, това значи, да се проникне в тайната на творението. В това се състои делото на херметическите философи и на алхимиците. Те са. избирали нарочно неясни, а за нас странни, термини, за да изразят твърде широки обобщения и абстракции, с приложение към всеки клон от науката: небесния, духовния, психологическия, интелектуалния и физическия (астрономически, химически и пр.). Бьоме употребява смело тяхната терминология в излагането на своята философска система.

Той почва, с това, което нарича Абис1). Този Абис съдържа в себе си всичко и нищо; всичко възможно, нищо проявено; подобно на желъда, който съдържа потенциално една дъбова гора. Скрита, както е била, вътре в този Абис се намира една вечна, бездънна, несътворена воля или Бис. Тази воля или Бис винаги желае да се прояви, „иска да стигне до някъде“ . Това е възможно само в едно състояние на двойственост или диференциране, защото, без контраст, би могло да има само една вечна тишина.

Върховният е и двете: и Бис, и Абис. „Бог“ , казва Бьоме,“е в себе си Абис, без някаква Воля... Той прави себе си основа или Бис“ . Тази Воля или Бис образува това, което се нарича огледало; това огледало отразява всичките неща, всяко нещо, което съществува вече в латентно или скрито състояние в Абиса. То ги прави при туй видими или изявени. Върховният, както е бил, схваща всичките неща в себе си. Бьоме нарича това огледало Вечна Мъдрост, Вечна Идея или Девица на Мъдрост (Virgin Sophia). То е още Безкрайната Майка, а Волята е Безкрайният Баща.

Проявяването става чрез това, което Бьоме нарича Вечна Природа. Когато Волята или Бащата се види, със своите чудеса, отразен в Вечната Идея или в Девицата Мъдрост. Майката, той желае те да останат не само пасивни или скрити, но и активни и изявени. Майката тоже копнее за проявяването на чудесата, които са латентни в нея. Произвеждането на всичките неща става чрез съединението на Волята с Мъдростта, Бащата с Майката, неизявеното става изявено, скритото (латентното) става активно.

На всяко поле манифестацията произлиза от междудействието на две противоположни, но зачитащи една друга, сили или начала, активни и пасивни, и от тяхното равновесие. Волята и Мъдростта или Бащата и Майката на божествените творчески сили стават в природата Сила и Пространство, които раждат движение. Междудействието на разните форми на движение съставят атома или електрона; комбинациите на атомите или електроните произвеждат химически същности, и т. н.

В всичките съждения на Бьоме се изтъкват, както той ги нарича, Трите Начала. Върховният е едно съединение на два очевидно противоречиви елементи, които той нарича Огън и Светлина, или Гняв и Милост. с други думи, Закон и Любов. Тези два принципа съществуват във всичките създадени неща. От съединението им произлиза третият, който се проявява в нашето външно или временно естество и възприема от качествата на двата. Това, което Бьоме нарича Огънят или тъмният принцип у Бога, е в същност едно латентно и неизявено състояние, което формира, както е било, основата, върху която Светлината или Любовта -принцип може да действа. Тъмният принцип става лош, когато се открие, т. е. се събуди за дейност. преди да е бил превърнат от Светлината или Любовта-принцип. Върховният не желае той да се открива, но му позволява да действа, ако човекът така иска, защото иначе човек никога не би станал самосъзнателен, Човекът се намира в едно“фалшиво въображение“ , като Бьоме го нарича, когато отстъпи на Тъмния Принцип, и тогава Бог може да му говори само с езика на огъня и гнева, термини, които човекът е направил за себе си, а това ще става до тогава, до когато човекът остава в онова „фалшиво въображение“ . Той криво разбира Бога и го счита като изпълнен с гняв и отмъщение, вместо с любов. милост и благост.

Освен тези Три Начала има, или по скоро се съдържат в тях, и тези, които Бьоме нарича седем качества на Вечната Природа, седемте свойства на силите, чрез които божествената енергия оперира.

При всичко че всички качества имат собствена специфична същност. те пак образуват едно хармонично цяло, и всяко от тях по отделно зависи от другите шест или съществува вътре в тях. Те работят едновременно, както нашите пет сетива и проникват във всичките неща, От най-висшето до най-низшето.

Първото качество е „свиване (contraction). Това е желанието да привлича всичко към себе си. Бьоме го нарича: „стипчаво“. Това е един вид магнетическо привличане, застиване на Вечното Нищо в Нещо. Символът му е солта.

Второто качество е „развиване“ . Това е една експанзивна сила, която създава двойствено действие и така причинява диференциране. Бьоме я сравнява с жлъчката или горчивия сок. Това качество е желанието да се прояви в множественост и се символизира с живака.

Третото качество е „чувствителност“ . То е започнало съществуването си от действието и противодействието на първите две качества. Като не могат да се отделят едно от друго, те произвеждат едно кръгово движение, което Бьоме нарича“страдание“ . То, казва той, се натрупва в една“същност“ . Символът на тази същност е сярата.

Тези три качества или свойства образуват първата или тъмна троица, състояща се от три Огън-принципи. Тя е нехармонична в сама себе си.

Четвъртото качество се нарича „Светкавичен Блясък“ или „Огън“ . То се образува от влизането на духа, който трансформира тъмните принципи и по този начин завършва борбата между противните сили. А Бьоме се изразява за това така: „то променя грубостта на първонаслоената същност“ . Този принцип е централен и действително владее, когато първите три са само абстрактни движения.

Другите три качества съставляват светлата троица, която се състои от три Светлина-принципи.

Петото качество е Любов или „Светлина“ . Бьоме говори за това качество като за“истински любовен огън“ . Елеят на любовта стяга и разпуща, изгражда и хармонира принципите в радост и съвършенство.

Шестото качество е разбираният или жизненият „Звук“ . Това качество е принципът на възприемането чрез слуха. Силите на качествата, сгрупирани заедно с петото свойство, сега ясно се отделят и така се отличават и могат да се чуят. Това е израз или манифестация на живота.

Седмото качество е последното. В това качество са събрани първите шест качества като едно хармонично цяло. Бьоме нарича това качество „Съществена Мъдрост“ , „Божия Въплътеност“ , или „Самото Нещо“ . Това е неговия аспект на реалността, царството на Божествената Слава, несътвореното Небе. Според Бьоме, всичко е станало чрез посредничеството на тези седем естествени качества.

Изобщо, тези седем качества действат както следва: позитивната и негативната сили в своето междудействие произвеждат третото свойство или кръгово движение. Тези три, наречени тъмната троица, във вечното си действие съставят Основата на целия живот, или първата степен на активния живот на всяко създание, било то ангел, дух. човек, животно, растение или минерал. Тъмната троица, с грамадните си сили, е същественото, а без него има вечна смърт. Когато вечният — Ain soph праща „Verbum Fiat“  (Словото или Сина), което е огън разтопяем и отговаря на четвъртото качество, трите първи качества или тъмната троица се променят в същността и стават респективно Светлина, Радост и Божество на нещата или светлата троица. А това е „Magnum Opus или „великото дело“ , това е, което по този начин трябва да се извърши във всекиго от нас индивидуално, ако искаме наново да добием първоначалното си естество, и великото преображение, което Христос постигна в собствената си личност.

Като преминаваме от несътвореното Небе или славата на Бога, дохождаме до сътворената вселена. Сътворението означава, че Бог произвежда нещо, като да е било отвън или отделно от самия Него. Тази дума включва още, че това нещо трябва да се развие от незавършено в завършено, за да еволюира постепенно, по което се различава от несътвореното Небе, което е съвършено и завършено в себе си.

Върховният не твори от нищо. От нищо излиза нищо. Той произвежда от собственото си вечно естество и вечна мъдрост. в които обитават всичките неща в едно латентно състояние и съществуват всички контрасти в едно тайно или неизявено състояние. И когато изговорената дума „Verbum Fiat“  се каже, тогава тези скрити принципи, качествата, формите, цветовете, силите и пр. се издигат чрез изявление на славни небесни редици в една вселена От ангелски същества, чийто живот  е светлина, радост и мир. Тук всичките неща са едно състояние, което Бьоме нарича „в температура“ , което е в „съвършена пропорция“  или „аналогия“ , с други думи, в завършена хармония.

С излизането из творението, манифестират се и създанията последователно и независимо едно от друго. По този начин тези създания дохождат във време и пространство, отличими от вечността. Вечността не е само една продължителност. но е по-скоро една същевременност. понеже всяко нещо съществува в едно и също време.

Създаването на духовете на свобода изнася множество относителни центрове, в известен смисъл независими от Бога, но това не означава необходимо безредие или антагонизъм. Всичките са били „в температура“  или „хармония“ , преди да се яви себелюбието, което им състояние може да се уподоби на разните цветове и форми в някоя цветна градина, дето всеки цвят увеличава красотата на другия и по този начин образува приятен контраст, без да произвежда антагонизъм. В едни може да преобладава едно качество, в други друго качество, и пак това да не помрачава красотата на цялото. Това просто повдига общият ефект чрез различието им.

Сътворението се развива чрез безкрайни кръгове. Създаденото небе или ангелският свят е вън от кръга на несъздаденото небе и се състои от три йерархии, на чело на които са поставени три йерарха: Михаил, Уриел и трети, чието име не е дадено от Бьоме и който е станал Луцифер след падането си. Те са образувани от двата принципи: светлия и тъмния, като последният образува основа или начало на първия.

Тъмният или огнен принцип винаги е побеждаван от светлината, макар той и да съществува в Върховния. Той никога не бива активен, а остава в латентно или пасивно състояние. Той е просто една стремителна сила, която позволява на себе си да бъде надвита от светлината. Във Върховния не.ма нищо, прилично на зло или безредие, а всичко е напълно уравновесено и хармонично.

Възможността за зло или безредие се явява, когато Върховният сътвори независими разумни духове и ги надари с известна свобода на избор или, с други думи, когато ги индивидуализира. Като придобият силата да избират из природата-център било егоизма с контрактивното си себелюбие, както е илюстрирано чрез магнетическото застиване на първото качество на тъмната троица, която свива и втвърдява всяко нещо, било светлината център или любовта с винаги разширяващите я сили — то всеки от тия духове, които имат вътре в себе си тези два противоположни принципи, склонни са на изкушение до тогава, докато се установят доброволно в единия или в другия. Ако пожелаят това, което е фалшиво, или предпочетат да бъдат съсредоточени в себе си вместо съсредоточени в Бога, тогава се появяват злото или безредието, защото хармоничната струя на божествения живот се спира и най-после се отблъсва назад от срещата си с противното течение, което иде от своеволието.

Едно егоистично желание или, както Бьоме се изразява, „едно лъжливо въображение“ , веднъж възбудено, продължава да увеличава интензивността си, гори по-буйно и причинява смущение, което Бьоме нарича „мъчилище“ . „Колелото на раждането“  по този начин става буквално „колело на страдание“. Вместо да се разсее от божествената светлина, която примирява противоположните сили, то ги подклажда, докато най-после страданието стане постоянно и съществуването се превърне на борба и мъка.

Така се явяват тъй наречените дявол и ад, когато отрицателната или тъмна троица, отделена от светлата троица, се манифестира в разумното творение, вместо да остане в скрито или латентно състояние.

Злото, като такова, което се е появило за пръв път. според Бьоме, тогава, когато йерархът, наречен отпосле Луцифер, който стоял начело на нашата вселена (която в същност била неговото тяло), отворил себе-центъра си, вместо да го държи затворен, и така се изплъзнал от божествения строй. Този себе-център или „centrum naturae“ , е основата, на която почива адът. „Гневът на Бога“ , пише Бьоме, е съществувал греди всички векове, обаче, не като гняв, а като латентен огън в дървото или камъка, докато бил разбуден. Гневът и любовта на Бога си хармонират, а строгостта и милостта се балансират една с друга.

Йерарсите Михаил и Уриел останали верни на Бога като техен център, а йерархът, който после се нарекъл Луцифер и който е знаел волята божия и мизерията, която ще последва, ако той би се отдалечил от нея, е бил подбуден от жаждата за знание с цел само да знае, а това родило у него гордостта и тогава избрал „centrum naturae“ . Той е противопоставил волята си на божествената воля. Той не се движел според това, което Бог възбуждал у него. Според Бьоме, падането на Луцифер се дължало на гордостта, която го довела до омраза към кротостта и смирението, в които се съдържат царството небесно и добротата на божието сърце. Като видел най-великите скрити мистерии на Божеството да стоят в такова смирение, заканил се и влязъл в свирепото могъщество на огъня, за да доминира над Сърцето на Бога със собственото си остроумие и разум, и поискал, Бог да му бъде подчинен. Той пожелал да съгражда и твори в природата, и така станал дявол. В ума му влязло неуравновесеното любопитство и желание за нещо ново, вероятно нещо по-висше и от самия Бог. Той отказал да пожертва огъня-принцип или егоизма заради принципа-Светлина или за Любовта. Тъмният принцип вътре в него търсел начин да се манифестира. Той отворил „centrum naturae и паднал. Той се съсредоточил в самия себе си, вместо да се съсредоточи в Бога.

С това падане, основата на ада, която била скрита от цялата вечност. се манифестирала. Луцифер събудил принципа на Божия гняв, и тъмната троица го завладяла.

Луциферовото действие предизвикало друг център на оперативна сила, в различие от първоначалния Център или Воля. Цялото снаряжение на природата се разслабило и един нов свет се издигнал, в който двойствените принципи се разделили, понеже единият бил винаги по-силен от другия. Божествената Воля се оттеглила на една по-дълбока основа и волята на създанието е изработила пътя за падането.

Извън-едноелементния свят се появил света на четирите елементи, които били винаги в конфликт един с други. И настъпило ужасно „мъчилище“  или смущение.

По тоя предмет старите херметисти са поддържали, че за да се придобие наново „Prima Materia-та (първичната материя), човек трябва да“примири крайностите“ . Огънят и водата, въздухът и земята трябва да се доведат пак в единство чрез хармонично преустройство. Prima Materia-та е елементът на безсмъртието, съвършен, пластичен, сформиран от волята за творчески цели, без да е необходимо да се работи с мъка или в крайна агония.

Нашата земя, казва Бьоме, била разположена в сферата на Луцифер. Шестте качества произвели седмото, за да могат чрез него да манифестират природата красиво и стройно, тъй както тя е била тогава твърде етерна и възвишена. Но падането на Луцифер създало една лоша сфера, като разделило любовта и гнева или, с други думи, милостта и строгостта на Бога, а по този начин се нарушило равновесието им и се причинило общото безредие. Като последствие от това, природата станала твърде груба и не е могла да работи хармонично. Силите на светлината, обаче, постепенно превъзмогнали онези на тъмнината, и най-после равновесието на нещата достатъчно се повърнало, за да кулминира в човека.

Бьоме казва, че Адам — употребяваме думата в индивидуалното й значение, защото тя има още и родово и символическо значение бил лъчисто същество, пропито с духовна или, по-скоро, небесна същност. Тялото му не било грубо като нашето, а етерно, по естеството си. Вътрешният човек държал в себе си външния, като затворник, и го прониквал, като желязото, което свети, когато е проникнато от огъня и изглежда като да е самото то огън. Когато, обаче, огънят изгасне, тъмното желязо пак се появява.

Бьоме описва положението на Адам преди падането му така: „умът на Адам е бил невинен като на дете, което играе с чудесата на баща си. Той не е имал онова себелюбиво знание на злата воля или користолюбие, завист и гняв, а само чиста наслада на любов“. „Вътрешният човек се намирал на небето. . . Той знаел езика на Бога и на ангелите, както и езика на природата . . . той давал имена на всичките създания, според същността и качеството им“. „Огънят, въздухът, водата и земята не са могли да го завладеят; огънят не го изгарял, водата не го удавяла, въздухът не го задушвал, и всичко, което съществувало, е стояло в страхопочитание пред него“ .

В това непаднало състояние, Адам е бил съставен от трите принципа: дух, душа и тяло. Духът му принадлежал към принципа на светлината, душата му към тъмния принцип или принципа на огъня, а тялото му към света на чувството, образуван от съединението на първите два принципа. Тези три принципа се намирали „в температура“ , т. е. в съвършена хармония. Двата последни били подчинени на първия. Той е разбирал еднакво божествените, човешките и природните неща.

За да е могъл Адам да стане наистина добродетелен, трябвало да бъде изкушаван, защото добродетелта не може да съществува извън възможността на порока. Това е било едно болезнено стълкновение. Всеки от противните принципи се е борел за надмощие. Адам си позволил да бъде изкушаван от Луцифер в една лъжлива похот и насочил желанието и въображението си към света. Любопитството го подбудило да опита и узнае, като какво би било да бъде „вън от температурата“  и като какъв вкус би имали противните качества, твърдото и мекото, горчивото и сладкото, отделени едно от друго. Той се е отдал, божественият образ станал бледен и той станал земен, като оплел в падането си цялата природа на тази земя. Двата първоначални принципа, като били вън от температурата, причинили едно състояние на безредие, индивидуално и колективно. Работата на човека е да примири тези противни качества или принципи в себе си, и по този начин да премине за винаги в светлия принцип, който е божествен и превръща гнева в милост. а закона в любов.

Бьоме казва, че Адам, или по-право, Адам-Ева били първоначално едно двойствено единство. В Mysterium Magnum той пише: „Адам беше толкова мъж, колкото и жена, и единият не се отличавал от другата, но били „една девица, изпълнена с целомъдрие, скромност и чистота — точен образ на Бога“ . Когато въображението на Адам се обърнало към този свят, Ева, женската част от неговото естество, не само му съизволила, но и го възбудила, и като видял, че при низшите животни мъжките и женските организми са отделни, той се обхванал от земното желание да се размножава както тях. Тогава Бог причинил на Адам дълбок сън и, за да го предпази от още по голямо нещастие, през време на съня отделил женската част от Адамовото естество. И от тогава те били съвсем различни същества. След събуждането му, съвестта му се намерила в по-долно поле и той видял пред себе си жената, която била Ева, неговата жена.

Двойственото единство на завършеното същество изчезнало. Двата пола вече били различни. Като обърнали въображението си един към други, те яли от запретения плод и станали предмет на физическа смърт. Те не могли да останат за по-дълго време в рая, нито по вътрешното си състояние, нито по външното. Те ставали все повече и повече земни по естеството си, родили деца по естествения начин, както животинските творения, и станали предмет на болести и грижи, които са в света, дето те са се поставили със собственото си деяние. Девицата-Мъдрост отстъпила, като се завърнала в по-вътрешната област на тяхното естество, за да бди от там над тях и да ги пази.

Бьоме ни казва, че като следствие от падането и на двамата, Луцифер и Адам, човекът станал предмет на корупция, макар и да копнее да се изкупи. Природата тоже станала груба, поради разпадането на температурата. Четирите елементи — огънят, въздухът, водата и земята — които, преди падането, били в същност един съставен елемент, проявен в хармонични контрасти, сега се намират във взаимен антагонизъм. Те още се бият и борят напразно и безрезултатно, ако и да са поддържани от силната връзка на естествения закон, на който Бог ги е подчинил. Ефектът се вижда върху цялата тази планета. Той се вижда по силните бури и разрушителните земетръси, сменявани със смъртни тишини и мрачни мъгли. На земята израстват както злокобният плевел и отровната билка, така и красивото цвете и сочният плод, както жестоката влечуга и дивият звяр, така и благородното и кротко животно. Проклетията, гнилотата, корупцията и смъртта са в борба с благословението, здравето и живота. Духът на природата е направил от царството на фантазията странни създания, които не връщат нищо, но терзаят и дразнят другите създания, които съществуват в съседство с тях и чиято единствена цел е да служат и да бъдат полезни. Гневът е изявен в цялата природа толкоз добре, колкото и Любовта на Бога. Същото нещо се повтаря и в човека, главата на творението, както се вижда от историята на расите и е тъй релефно илюстровано в сегашно време. Човекът се е понижил, поради греха или своеволието, повече или по-малко до животинското поле на съществуване.

Макар човекът по идея и да предшества останалите създания, но в проявлението си той е последен. Той щеше да бъде посредник между небето и земята, между духа и естеството и венец на всичките неща. Ако Адам, който трябваше да запълни празнината, причинена от падналия йерарх, бе останал послушен на Всевишния, реда в природата на край щеше да се възстанови и тя щеше да бъде спасена от състоянието на „мъчилище“  или смущение, в което падна чрез действието на Луцифер. Адам бе един вид двигател или врата, чрез която Върховният би могъл да оперира за изкупление на падналите ангели. Адамовото падане, обаче, направи необходимо въплъщението. Христос, като втори Адам, възстанови човека в първоначалното му достойнство като господар на творението.

Бьоме впервал твърдо в историческия Христос. Той пише: „ние, християните, вярваме . . . че Той (Исус) беше заченат от Духа Светаго и роден  от Дева, без укор на нейното целомъдрие. Чрез въплъщението на Бога в Исуса, произлезе едно Бого-човешко същество от същността на Бога и Мария. Той бе заченат от Майка си без грях. Чрез самото си зачатие Мария първо постигна съвършено девство, и при това Девицата-Мъдрост проникна същността й. Като Син Човешки, Христовата душа стана абсолютно обхваната от Вечното Слово и Небесната Дева. Тъй Христос не е само син на Дева Мария, а също син и на Небесната Дева, която се съедини с Мария. Девицата-Мъдрост. която напусна Адам, когато той падна, влезна наново в Христа, вторият Адам, чрез когото тя ни се възвърна“ .

Цялото дело на Исуса Христа се движи около умилостивението и изкуплението. Той дойде да изцели всичко и да възстанови“температурата“ , Светлината-принцип, тъмният огън-принцип и принципът на този свят — всички се намираха в Исуса, както бяха и в Адам. При това Адам, когато беше изкушаван, позволи на принципа от този свят да надвие, но Исус Христос фиксира своето въображение всецяло върху Отца и Царството на светлината и чрез това подчини низшия принцип и възстанови температурата или реда в своята личност. Той потуши“Гнева“  чрез доброволното си себепосвещение. Той се предаде на смърт. за да може да победи смъртта отвътре. Той възкръсна от мъртвите в едно райско тяло, което погълна и земното му тяло. Той, най после, се възнесе на небето, или, с други думи, райското му тяло стана невидимо. За да излезем от „мъчилището“, в което сме потънали, и да си повърнем „температурата“ , необходимо е да се преродим от Духа Светаго. Бьоме повтаря много пъти, че една просто историческа вяра никога няма да спаси човека. Да се обличаме с одеждата на Христовата правда само външно, е толкова лошо, колкото и безполезно, ако отвътре си останем диви зверове. Ние трябва да забравим тъмния огън или дяволския принцип и принципа на този свет с неговите похоти и апетити, и да влезем в светлината-принцип, изгубен поради Адамовото падане, но възроден от Христа.

Бьоме твърди във всичките си съчинения, че човек може да постигне спасение и да разбере Божествената Мъдрост. само ако напусне своеволието си и се потопи безусловно в Волята на Бога. Той постоянно настоява, четците му да търсят Сърцето на Исуса Христа и така да дойдат в пълна хармония с Божествената Воля. Според Бьоме, Христос „заквасва“  нашата воля, за да може да я води към нещо по-високо. Вярата трябва да бъде животворна, посветителна сила. Между Христа и вярващия необходимо е да съществува мистическа съединителна връзка, която ще расте и ще се увеличава с развитието на живота.

Ръководната идея на Бьоме е живота, молитвата е средството, с което душата полетява над „centrum naturae“ , абиса на ада и духът на този свят, и прониква във виделината, в Христа, в Сърцето на Бога. Той поддържа, че, когато човек умре, положението му остава фиксирано или за добро или за зло, и че след смъртта, волята не може да се промени. Онова качество, което е било най-силно в душата през живота, постоянно се усилва, така че злите евентуално предават себе си на дявола, когато пък добрите отиват на небето. Даже още докато са на земята, всички са в небето и ада, ако и да не знаят, може би, това. Така че, когато тялото загине, святата душа е вече на небето, а нечестивата в ада. А ония души, които са в едно полу-преродено състояние, включително даже и тези, които имат най-малката искра от доброта, ако те само се държат у нея, след като излязат от тялото, достигат на небето, най-после, но след много страдания, а тези, които никога не са чули за Христа, се спасяват, ако се намират в светлината-принцип.

От това не трябва да се заключава, че Бьоме е учил за вечността на ада, защото само това е вечно в естеството си, което е излязло от „Вечната неподвижност“ . Злото, обаче, като е станало във времето, ще загине, когато времето се погълне от вечността

Сътворението е било, според Бьоме, дело на Отца, Въплъщението — на Сина, а краят на света ще стане чрез действието на Светаго Духа. Земята тогава ще бъде повърната към“ температурата“. Човекът пак ще бъде подобен на Бога и сегашното полово различие ще изчезне, тъй като всички ще бъдат двойствени единства, както е бил Адам-Ева преди падането си.

За Бьоме, Бог не е една умозрителна безлична абстракция, нито пък една ограничена, в какъвто и да е смисъл, личност. Той пише, че „Вечният свят не е Бог... Той е само едно състояние на съществуване, в което Бог се проявява“ . На друго място той пише: „не си въобразявайте Бога като една сляпа сила, която съществува и се движи в небето, или зад него или над него, като да няма нито разум, нито знание... Не! не това е Отец, но Той е Всемогъщ, Всемъдър, Всезнаещ Бог в Себе си, добър, благ и милостив, радостен и даже самият Той е радост!

Има мнозина които не обичат Бьоме, защото той с безцеремонна пълнота открива корена на злото, себелюбието. Не казваме че, ако някой убие себелюбието вътре в себе си, ще се увлече по необходимост в Бьоме, защото неговите съчинения са тъй тъмни и идеите му са предадени с един необикновен език, и много места са тъй явно противни на религиозните мисли на обикновения мъж или жена, че на пръв поглед те естествено отблъсват; освен това, и най-острите интелекти са много малко въоръжени за изучаването на неговите съчинения. Тези, обаче, които искат да открият Истината, ще намерят много полезни разсъждения в тях.

Има, прочее, един урок, и то най-съществения, който всички можем да научим от Якова Бьоме, а той е смирението. Неговият чудно смирен ум беше коренната причина на дълбокото му познание.

Ние говорим, че трябва всички да се любим, но нашата любов ще се разсипе при първата спазма на своеволието, ако тя не е добре вкоренена в смирението.

Когато попитали Св. Августин, коя е била първата велика християнска добродетел. той отговорил: „смирението“ . Попитан по-нататък за втората, той отговорил: „смирението“  и за третата, той пак отговорил: „смирението“ . Смирението е основната добродетел, защото тя е антитеза на гордостта, която е коренната причина на цялото зло.

Бьоме е търсил, преди всичко друго, Сърцето на Христа, и от тогава е станал пратеник на Всевишния за всички, които искат да приемат посланието му. За тях той е винаги оръдие, за да им открие“дълбоките неща за Бога“ .

(Из сп. The Seeker)

Превела от английски:

Леона Василева

_________________________________

1) Според Артур Шопенхауер, думата“Абис“ , която употребява Бьоме, произхожда от гръцката βυθος, т. е. abyssus, vorago, което значи бездънна глъбина или безосновност. В съгласие с Бьоме (вж. съчинението му:“ Gründlicher Bericht von dem Irdischen und Himmlischen Mysterio Основна вест за земната и небесната мистерия), и Шелинг дава следната дефиниция:“В Бога се съдържа не самия Той, а Неговото основание, като първобитна основа (Urgrund) или по-скоро като безосновност (Ungrunde)“ .— Вж. този пасаж в кн. VIII, стр. 9 , от Всемирна Летопис.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Боян Боев.

ОКУЛТИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ - НЕОТЛОЖНИ УЧИЛИЩНИ РЕФОРМИ

*

БЪДЕЩЕТО УЧИЛИЩЕ

(Продължение от кн. IX и край).

* * *

Упътване в самовъзпитанието

Стремежът на човека да работи за своя духовен растеж е признак на висока духовна култура. Това е белег на истински самосъзнателен, а не вегетативен живот. Оскар Уайлд казва: „ако на обед вие срещнете човек, който целия свой живот е прекарал във възпитание на самия себе си (съгласен съм, че това в наше време е голяма рядкост, но все пак случайно се срещат такива хора), вие ще станете от трапезата по-богати и със съзнанието, че висок идеал за един миг се е докоснал до вас и е осветил вашите дни“. Само този, който гледа на живота като на нещо извънредно сериозно, само той има постоянен стремеж да работи върху себе си, само той чувства нуждата всеки ден да расте духовно.

Мощен импулс за самовъзпитание дава съзнанието, че животът има значение като училище за човешката душа в нейния вървеж по великия път на усъвършенстването. Този, който работи самосъзнателно върху себе си, той взема много стъпала наведнъж по великата еволюционна стълба.

Самообразованието след излизането от училището не е достатъчно. Някои мислят, че работата на човека върху себе си се състои главно в самообразование. Самообразованието е само обогатяване със знания, а самовъзпитанието е нещо повече: то е всестранно и по-дълбоко работене върху душата; самовъзпитанието е изменение на целия човек. То трябва да продължава през целия живот.

Окултизмът може да даде най-силен импулс на човека да работи върху себе си, защото чрез него човек почва да разбира висшия смисъл на живота, чрез окултизма човек почва да разбира своето назначение на земята. Нещо повече: окултизмът е в състояние да посочи и най-сигурните методи, по които човек може да работи за облагородяване на своите мисли, чувства, стремежи и пр. А окултизмът е в състояние да посочи такива методи, понеже той черпи своите познания от по-дълбокото изучаване на човешката природа. Като пример мога да посоча книгата „Мислителната сила“ от Ани Безант, в която е посочен методът за развитието на тая сила. Но по отношение и на другите душевни сили окултизмът е в състояние да посочи начини на работа.

Между другите задачи училището трябва да има важната задача да събуди у ученика стремеж да работи непрекъснато върху своя духовен растеж и след излизането от училището. Ученикът ще прави това, само когато е вдъхновен от най-висок идеализъм. Училището трябва да му даде мощен потик в това направление.

А как може човек да работи върху себе си, това излиза вън от рамките на тази статия.

Защо учителят трябва да знае окултизма?

От всичко гореказано е ясно, че учителят трябва да има дълбоки познания по окултизма и специално по окултната психология и педагогика. Само така той ще знае начина за най-пълната проява на силите на детската душа. Доверие на учителя в силите на детската душа — това е първото условие за успех. Защото само като има доверие в тях, учителят ще работи с ентусиазъм и любов за тяхната проява.

После учителят трябва да знае периодите, през които минава детето в течение на своето развитие. Познаването на тези, периоди е от голяма важност. Тези периоди е в състояние да ги посочи само окултизмът, защото тяхното описание е плод на ясновидско изследване.1) Само чрез тяхното познаване учителят ще знае, през кой период на кое детско тяло трябва да въздейства и по какъв начин. Да вземем за пример паметта. Седалище на паметта е етерното тяло, а етерното тяло се намира в периода на своето оформяване между 7. и 14. година Ако се работи изкуствено от страна на възпитателя за развитието на детската памет преди 7-та година, то детето може би ще блесне с чудесна памет, но това ще бъде временно. Това блясване скоро ще се последва от едно изтощение и угасване на рано проявената дарба. Това е пресилване на детската природа. Такова дете като порасне ще има лоша памет. Лоша памет ще има и това дете, при което възпитателят е пропуснат периода между 7. и 14. година за развитието на паметта. Казаното за паметта се отнася и за всички други детски способности.

После друго. Не трябва да забравяме и духовните нужди на детето. Една важна точка във възпитанието е тяхното задоволяване. Ако запознаем ученика с всички важни факти на химията, физиката, биологията, минералогията и пр. с помощта на трудовия принцип, въведен в училището, направили сме голям прогрес в сравнение със старите педагогически приеми. Но ако се задоволим само с това и не дадем на ученика нищо повече от едни само материалистични представи, то детската душа много е загубила. Както казва Д-р Щайнер, зад всичко видимо детето трябва да усеща съществуването на духовни сили и закони.

А как може да стане това, само окултизмът може да посочи на учителя.

От всичко казано се вижда, че много грешки могат да станат, ако учителят не притежава действителни познания по окултизма.

Най-после, чрез окултизмът учителят ще си изработи един цялостен мироглед , ще разбере целта и смисъла на живота, а това е необходимо за него. Как ще може той с горещ ентусиазъм да упътва детето в пътя на Истината, ако на самия него много работи не са ясни?

Всичко гореказано се отнася и до родителите. Не е случайно, дето една детска душа е въплътена в това или онова семейство. За родителите трябва да е ясно, че връзките между децата и тях са може-би много стари. Те може-би не почват от момента на раждането на детето, а много по-рано.

Нека завърша с един апел на Ледбитър към родителите2):

„Какво становище вземате вие спрямо вашето дете? Размислете, че „азът“ на детето е искра от божествения живот. Техните божествени души са ви поверени, не за да господствате над тях и да ги малтретирате или да ги използвате за свои лични цели, но за да ги любите и им помагате да проявят божествения живот. Каква струя от божествена любов трябва да чувствате в себе си спрямо тях! Вашето търпение и вашето съчувствие трябва да надминават всяко изказване! Колко дълбоко трябва да усещате честта, която ви е направена, като са ви ги поверили! Никога не забравяйте, че не трябва да ги считате по-млади от себе си, защото, като души, вие и те сте приблизително еднакво стари, и затова вашето държане не трябва да бъде държане на един себелюбив и свиреп заповедник, но на един дружелюбен помагач. Вашият приятел си остава същият, макар да е облякъл нова дреха. Значи, когато мислите за вашето дете, винаги мислете, че имате една душа в нова дреха. Вие трябва да се опитате чрез изобилна доброта и любов да развиете у детето най-добрите сили и да му помогнете да му прилегне новата дреха“.

Заключение

От в. „Съзнание“, орган на българския учителски съюз. брой 13. от 20 декември 1919. година се учим, че в редовното събрание на Габровското околийско учителско дружество „Неофит Рилски“ на 30. XI. 1919 год. учителят Пенко Пенков е държал реферат на тема: „Възпитанието на детето от гледището на окултизма“. Това е едно отрадно начало. Уверени сме, че ще закипи трескава дейност всред учителството в това направление. Трябва цялото учителство, което винаги е живеело идеен живот, винаги е било пропито с висок идеализъм, чрез реферати, брошури и пр. да се заинтересува от окултизма и окултната педагогика.3)

За целта е нужно предварително сближение на всички учители, съчувственици на окултизма, които могат да почнат една организирана работа в тая посока. Работата всред учителството е необходима. Тая работа е една от най-ценните.

Има нужда от много работници. Съзнанието, че се работи за една велика кауза, ще удесетори силите на работниците. Ани Безант е вече приложила в Индия окултните истини в училището и е пожънала бляскави резултати. Нейният опит, да се приложи окултизмът във възпитанието, е първият.

Намираме се в началото на един духовен подем. Иде една мощна духовна вълна. И никой не може да спре това духовно събуждане на човечеството, както никой не може да върне водите на Дунав към изворите му в Шварцвалд. Човечеството за известно време остана без знания за вечните духовни истини. За известно време човечеството трябваше да знае непосредствено само видимото. Това беше нужно и влизаше в божествения план. Но сега е вече дошло времето да се събуди човечеството от този свой сън. Сега е вече дошло времето, човечеството да познае, че физическата действителност е само една много малка част от цялата велика действителност, която ни заобикаля, и да се приготви да разреши великите проблеми на живота в светлината на дълбоката мъдрост, която се добива чрез изучаване на вечните божествени истини.

______________________________

1) Виж „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“ от Д-р Рудолф Щайнер в кн. 4 и 5 на това списание.

2) „Вътрешен живот“, том I, стр. 310.

3) Ние до тук говорихме за възпитанието, но, разбира се, паралелно с него трябва да се измени и външната училищна уредба. Важен е, преди всичко, въпросът за училищните помещения. От статистиката се вижда, че в България още. има училища, които първоначално са строени за кръчми, хамбари, обори, частни жилища, хотели, черковни килии, общински канцеларии, изобщо за всичко друго, но не и за училища. А и много от тези здания които са строени специално за училища, не отговарят на хигиеничните и други педагогични изисквания (виж статията „Положението на училищните помещения“ от г. Г. П. Минчев в спис. „Народно образование“, год. I, кн. 3, 4, 5, — 1919. година). Училищните здания не само трябва да отговарят на всички изисквания, но да са снабдени и с обширни градини и поля. После иде въпросът за задължителното образование. То е само на книга. Това се доказва най-добре от статистиката. Напр на 1 януари 1905 год. в България е имало неграмотни лица от мъжки пол от 5 години нагоре 52.55%, а неграмотни лица от женски пол от 5 години на горе 82.82%. Понеже в тая сметка влизат и старите поколения, в чието детинство е нямало задължително образование, то нека направим сметка за възрастта между 15 и 24 години. От лицата от двата пола на такава възраст не би гребало да има нито един неграмотен. Обаче, статистиката показва, че мъже на такава възраст неграмотни на 1 януари 1905 година е имало 34.1З%, а жени — 74.2% (виж пак горната статия). Но само грамотността не е мерило за образованието и възпитанието на едно поколение. Не е достатъчна само една грамотност. Мнозина, макар и даровити, поради мизерията, в която живеят, не могат да добият по-голямо образование от първоначалното или прогимназиалното. Така се погребват маса таланти. А мнозина, пак поради мизерията, не могат да довършат даже и първоначалното си образование, а камо ли да следват по-нататък. За да не става всичко това, разбира се, е нужно едно социално преустройство.

После, големината на училищните паралелки е друга важна пречка. Често в селата обучават по 60 ученика, а по някой път и много повече, в една стая. За да бъдат приложени нужните педагогически приеми както трябва, не би трябвало да бъдат поверени на един учител повече от 25 ученика.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

П. Мълфорд

Практическото значение но мечтанието

Не е нужно в будно състояние да мислим непрекъснато. Това е един навик, който има за последица силно изтощаване, чрез повтаряне на една и съща група идеи.

Един от най-възвишените източници на всека мощ и всека благодат е способността да отделяме по желанието си положителни мисли; като прекарваме в пълна физическа почивка, да се предадем на мечтание. Да виждаме само частицата от ландшафта пред очите си или да прекарваме пред съзнанието си тихи, облачни образи.

Шестдесет секунди мечтание са шестдесет секунди жизнена почивка за тялото и духа. Дори и в по-низшите области на материалните успехи, победител ще бъде този, комуто бъде възможно да почива по волята си, т. е. да се държи пасивно и по своя воля да отблъсва от себе си мислите. Той държи юздите на живота, защото в моменти на задълбочаване се отваря врата за нови идеи, планове и предприятия, които после в будно-съзнателно състояние се задържат здраво и се реализират.

Днешните хора са неуморими, бързат из ден в ден, едно мъртво препускане в кръга на вечно еднакви мисли! Как биха могли те в това уморено състояние да забележат всичко, що се изпречи по пътя им? Пък и да забележат всичко, липсва им смелостта да предприемат нещо. И днес те вършат същото, каквото и вчера и то защото са вършили това вчера. Роби на собственото си настроение на духа, което ги държи във вериги по-силни от стомана и ги направлява в пътя на същите мисли. Те мислят, че винаги трябва да вършат нещо, предимно нещо полезно, с ръце и с мозък! А и на сън продължават същото, както обикаля един сляп кон, вързан с въже за кол. Събуждането им е без бодрост, сънят за тях не е жизнен еликсир, както за онези, които притежават известна култура на мечтанието, на унасянето или на концентрацията.

При пътешествия по море неуморимите варвари се скитат от единия край на кораба до другия; търсят нещо, но не знаят, що търсят ! В трепа ги обладава нетърпеливото желание да стигнат по-скоро до целта, но щом стигнат там, не знаят, какво да започнат. В дома си непрестанно шетат насам нататък, но в края на деня нищо не се свършва с полза и истински успех!

Душевни напрежения . . . и защо?

Една машина, която върви празна, когато няма, що да работи! Цигарата на генерал Грант му е спечелила повече победи, отколкото неговият меч! Независимо от действието на никотина, самият акт на инхалация, изпущане дим, неволното наблюдение на изчезващите облачета от дима, докарва вече настроение за замисляне, пасивно, мечтателно състояние, понеже духът не почива само, а получава и нови интуиции.

Наистина, пушенето на тютюна не трябва да се препоръчва, но не бива и да са. осъжда и отхвърля в известни случаи. То е едно от несъвършените средства за докарване едно желано състояние, което сигурно, по други вътрешни пътища, се достига по-трайно и с по-голяма полза.

Ето един от многото начини: който чете тези редове, нека от време на време се обляга на стола си с отпуснати ръце, без да мисли, и да постои пасивно четири-пет секунди ! Едно облаче, един стълбец дим, едно дърво, едно клонче, раздвижено от вятъра, може да прикове погледа, додето ни прави удоволствие, не по-дълго. Който и пет секунди не може да почива физически или психически (а има много хора, които не могат да направят това), той поне да избягва много бързите и внезапни нервозни движения! Тогава той ще получи първия си урок във висшето изкуство на мечтанието или на менталната абстракция. Той ще даде на тялото си един атом от действителна почивка! Духът му ще привлече у себе си един атом от жива сила, който вече не може да се изгуби. Който има да се бори с неуморимостта на цял живот, той не смее да очаква веднага пълен успех. Семето на тишината, обаче, е посеяно вече в него! Тази мисъл не.ма вече да го напусне. Но той не е нужно много да се старае да култивира това семе. Всичко трябва да израсте отвътре навън, от само себе си !

Всеки може да понася хармоничната власт над себе си и над своето тяло дори в най обикновените явления във всекидневния живот, в ставане, ходене, отваряне и затваряне на вратата, в начина на прелистването на една книга и пр.

Който и в будно състояние може да спази съзерцателното настроение, той може да очаква един ободряващ и поздрав сън, понеже от доминиращото дневно настроение зависи и настроението на следващата нощ. Безсънието отговаря на психическа разстроеност, мисловни конвулсии, които задържат човека с часове в будно състояние, търкалящ се насам-нататък, неспособен да заспи, с членове, които горят от изтощение. В културата на спокойствието и почивката, обаче, израства волята в една мощ, която моментално може да докара сън или абсолютна пасивност.

Никога не трябва да използваме ментални настроения, щом това ни е неудобно или скучно. Това по-скоро омаломощава, отколкото засилва. Такова настроение може да се използва само в моментите, когато то се появява спонтанно и докарва радост. Мистерията и хубостта на вътрешното развитие е това, че то расте като зърно, на тишина, несъзнателно. В две, три, пет години външните признаци, жестове, се променят, хармонизират се. При анархията в мислите на съвременното човечество, тялото фактически се разпокъсва на парчета, разтеглени на разни страни от разни мисли. Всяко деяние, всека крачка, може да стане извор на удоволствие, ако не бъде вече спънка, спирка в гонитбата от излишество към излишество. Това, което правим на драго сърце, правим го добре. Така целият живот постепенно се съставя от завършени елементи, от които никой не събаря това, което другият е съградил. Всяко отделно деяние става нов магнит, който се усилва, и всичко това, което човечеството е в състояние да извърши чрез тези прости упражнения, би могло да се нарече „чудо“!

Христос и Мойсей, всички ясновидци и маги, са били „в почивка“. Така се е акумулирала в тях психическата сила, която са концентрирали върху болния и по този начин го изпълняли като с нов живот. В историята за Марта и Мария, последната е „избрала по-добрата част“, понеже тя, отдалечена от домашните грижи, на спокойствие, събрала сили, които, употребени правилно, са били в състояние да извършат в няколко секунди много повече от онова, което Марта е могла да извърши с много-дневните си трудове и мъки. Марта се изнурявала, Мария се въздигала и усилвала. Културата на спокойствието повишава и присъствието на духа. А това е способност всеки момент да мобилизираме всичките си сили и знания, решителността и такта си.

Моменталното проявяване на всички качества съставлява тяхната цена. Но в спокойно, почиваше състояние на духа тези качества са концентрирани, те не са разсеяни и насочени към хиляди обекти.

Съзерцателното настроение е отпочинал гарнизон в крепостта на мислите. Раздразнени и нервозни хора, следователно винаги уморени, рядко могат да се отличат в нещо, те не са магнити, които работят чрез спокойствие и от всяко деяние стават по-силни, вместо по-слаби. Който може да запази силата си и да отпочине с духа си, той ще се сдобие с нерви като стомана; от него ще излезе един флуид, който може да укротява и най-необуздания кон! Смелостта е като магнитен облак, който не може нищо да пробие.

Възможностите, които се срещат тук, са безброй, неограничено количество. Тялото може да се приготви, да противостои на всички материални влияния, всеки орган може да добие десет пъти повече съпротивителна сила, отколкото има сега.

Мечтателността може, като всека друга способност, да се развие прекомерно, както е у хората, които в сомнамбулно състояние не знаят, какво върши тялото им. Те.м липсва положителна сила, за да могат по своя воля да действат, когато стане нужно. Между положителния и отрицателния комплекс от сили трябва да се постигне равновесие, човек трябва да се научи произволно да се прехвърля в едно или друго състояние, когато, където и за колкото време му се поиска. Тук изразходването и придобиването на силите може да се нареди тъй, че винаги да остава излишък, както инженерът задържа винаги в машината запас от пара. Мнозина изразходват веднага всичките си духовни придобивки от деня и после безпомощно посрещат непредвидените случаи.

С порастващата способност за съзерцание се променя и ритъма на дишането, на биенето на сърцето и пр. Изкуствено наученото дишане с движение на диафрагмата (Прана Яма), методичното продължително вдишване и издишане у индийските Йоги, се явява само като естествена последица от вътрешното им състояние.

Има едно душевно дишане, един психически ритъм, чийто видим корелат е дробното дишане. Който живее в тока на назидателни мисли, в които може да потъва чрез мечтанието си, той е способен да абсорбира вътрешно един елемент, една атмосфера, по-свободна, по-мощна и по жизнена от въздуха на земята — праната на индийците. От този божествен  етер човек добива жизнения еликсир! Той ще му даде безброй сили в материалната сфера, за да може да извърши деяния навред в живота, дето му стане нужно.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

МАРШ НА БЕЛИТЕ КОМУНИСТИ

Посвещава се на Бялата

Комуна в гр. Ямбол.

Хайде всички да живеем

като братя в любовта,

„твое“, „мое“ да изхвърлим:

те са думи за света.

*

Ето веч зора изгрева,

иде новий светъл ден,

той душите обновява

с чар мистичен, с чар свещен.

*

Да засеем ний полята

с братски труд, със дружна мощ;

да разпръснем семената

на безсмъртния ни Вожд!

*

Тъй ще крепне нашта вера,

нашта мъдрост и любов;

Бог ще праща нам без мера

благодат за живот нов.

*

Хайде, братя, да вървиме

смело, твърдо, все напред!

И с туй славно, светло име —

все напред, напред. напред!

*

С дружен труд — туй мощно средство —

да засилим любовта;

да добием съвършенство —

ето, туй ни е целта!

Ямбол, 4. II. 1920 г.

К.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Из „Скъпоценните камъни на Изток“

Стани! Събуди се!

Търси Учителя. Бди и чакай! Пътят е стръмен като острието на ножа и трудно е да се върви по него. Но който веднъж Го е видял, Него, Който няма име, Който е невидим, неосезаем, безплътен, неизменен, непостижим, без начало и без край, по-висок от висините и по-дълбок от дълбините, той е спасен. Смъртта няма повече власт над него.

Мъдрите хора са подобни на светилници.

Праведният и свят живот е по-добър от всички скъпоценни камъни.

Ненавистта не се побеждава с ненавист; ненавистта се побеждава с любов: такъв е законът.

Венецът на нашите страдания ни говори за далечните радости.

Душата зрее със сълзи.

Който през живота си не е вкусил от твоя хляб, той не ще си спомни за тебе след твоята смърт.

Учител без ученици е дърво без плодове; праведник без добри дела е дом без врати.

Дъждът не прониква през здравия покрив; тъй и дълбоко уравновесеното настроение не се нарушава от страстта.

Праведник, който е щастлив през този живот, ще бъде още по-щастлив в бъдещия.

Само този е мъдър, който владее себе си.

Човек е това, което мисли: такава е вечната тайна.

Който пребивава в единия цвят на дъгата, той остава сляп към останалите й цветове. Живей във всички лъчи, с които сияе дъгата, и ти ще познаеш цялата светлина.

На ярко украсено цвете без миризма са подобни умните речи на този, който не живее в съгласие с тях.

Да чувстваш своето незнание, значи да бъдеш мъдър; да чувстваш своята мъдрост, значи да бъдеш глупец.

Не рядко, като масло, изплава правдата на повърхността на лъжата. Като чиста вода пребивава нерядко правдата в дълбочината на измамата.

От подарък, получаван или даван, от постъпка, предстояща да се свърши, времето изпива всичкия .аромат, ако се забави извършването им.

Кой е висшият човек?— Този, който е по-силен от всичко в търпение.

Правдата е по-светла от слънце: правдата е слънчевият ден на разума, а лъжата — черната нощ на сърцето.

Само чистият може в светлината на познанието да види чистото Божество.

Злото дело не кипва изведнъж като мляко, то е подобно на огън, тлеещ под пепелта и бавно изгарящ немъдрия човек.

Подобен на лунните лъчи, трептящи над водата, наистина такъв е живота на смъртния: знаейки това, предостави да се извърши потребното.

Добра дума, на време казана, е по-хубава от сладък хляб след ядене.

Както колата не може да се вози на едно колело, тъй и човешките дела ще бъдат съвършени само тогава, когато хората почнат да се поддържат един друг.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Агнев.

Той иде

Той иде, като утринна звезда.

Той иде, като мълнията; като изгряващото пролетно слънце, което троши ледовете и топи снеговете, което с топлия си лъх буди тревите и пали душите, облича земята китно и сгрява снагата.

Той иде, като стихия, що помита всичко по земята; като буря, що чупи клонете сухи и руши дънерите кухи; като ураган морски, що залива суша и кораби; като дъжд пороен, що облива земя и къщи; като сняг чист, блестящ, що покрива върховете; като току-що цъфнала майска роза с чуден аромат.

Той иде със силата на лъва, с кротостта на агнето, с любов обилна-жива; с душата на всемира; с духа на свободата; с пламъка на слънцето; с трептящите лъчи на сърцето; с всеблагия лъх на нектара; с искреността на детето; с нежността на цветята; с чистотата на младенците; с истината на пророците и с познанието на вековете.

Той иде с маслиново клонче в ръка.

С факела на свободата.

Иде, иде Агнето на Мира.

* * *

Ще дойде Той, когато небето хвърли бела премяна върху земята, когато мразът водите сребристо окове, когато всичко живо се спотаи и замре.

Посред гърмове, трясъци и мълнии ярки; посред трусове земни и екове небесни; посред плачове, ридания и химни хвалебни; посред хули и хвалби; посред умиране и раждане. Ще възридае земята и ще възсияе небето.

Звезда от изток ще слезе над хижата и чудно-омайни химни ще се чуят. Ще бъде скръб и радост голяма по цялата земя.

Спящи ще се пробудят и мъртви ще възкръснат.

Зверове ще се разбягат и ангели — родят.

И когато бурята притихне, ще се чуе гръмовен глас: „Мир, любов и свобода на човеците“, който глас ще се подеме и разнесе вред по земното кълбо.

И ще дойдат от четирите страни на земята при Него и скъпи дарове ще поднесат...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ОУЛТНА ОТЛОМКА

-------------

ВСРЕД ЦВЕТЯТА

Много е рано още. Сивее небосводът. На изток хоризонтът е още млечен. Звездици ясно трепкат високо из широкия небесен простор. Тихо е навред. В дрямка утринна, сладка е унесен целият божи мир. И утринният зефир още не се е подвижил, не се е родил. Дверите царски на изток едва са открехнати и сипе се тя, зората, сребриста, светла, синя в несетна лекота. Рано е още, аз съм всред полето. Неизказана омая . . . В тишината таз дълбока, ограден от дъха на сладките аромати, от свежите росни цветенца и тревици, чиито сребристи капчици вече тегнат от ранната роса, блестяща при утринния зрак като бисери и адаманти, отражаващи в себе си белеещите се вече светливи зарици звездни. Рано е още . . . Едва нагазвам из полето, предпазливо стъпвам и пазя да не подвластя под нозете си некой цветец. А те, всички тревици и цветенца, мене гледат; гледат ме през сълзи си, които изобилно, тихо пръска из тях утринната роса.

В миг едва до зрението ми доловимо се раздвижи растителността цяла, що можах с очи си да обхвана, и с леко шептение из нея понесе се легион от светли видения към небесните висоти. Удивен и незнаеш, що виждам аз с моите очи, извиках и гласът ми отекна далеч из глъхналото поле.

— Какви сте и кои сте, о вие, безплътни същества? Духове на праведници ли сте и пътят ви е от тук към безкрайните предели на вечността? Или сте призраци някои в тази утринна самота? . . .

И един от множеството от тях се отдели и, до мене близо като приближи, видех му аз прозрачното, светло и красно лице. И видението пошепна ми едва: „ангелите сме ние на цветята и тревите в полето. Ние градим техните тела и цветистите аромати ние пръскаме из тях“ — това изрече, и лицето му още по-светло стана; разпери големите си, тънки като ефира, крила и, усмихнат, отлетя и легиона на безплътното множество достигна . . .

И тъй дълго, задружно кат летяха те въз Бога, високо към небесния лазур, дочувах аз едва утринната им молба, която се изливаше в строфи вдъхновен и. И мелодии неземни дълго достигаха до мен ... И постепенно песента им преста и последният й тон високо много негде в небето замре . . .

Изток блести вече, и ето откъм високия рид на стария балкан в сияние чудно, светло, усмихнат в ясното небе дневния цар, светлото слънце, изгре.

Burgas.

Zurkoff

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

АЛХИМИЯ

ЕДИНСТВО НА СУБСТАНЦИЯТА — ПРЕВРЪЩАНЕ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ

В руското списание за окултните (тайните) науки Изида (№9 — 10 от 1913 г.) намираме един елементарен очерк по алхимията, написан от Радински. Ние го даваме тук в превод, да се запознаят четците ни с първоначалните сведения по тая наука. След това, надеем се, че ще можем да дадем и по-обширни изследвания. В казания очерк, както ще се види по-долу, се излагат ония научни данни, които се Отнасят за основните алхимически идеи, и се изтъква пълното съгласие между опита и логиката. По този начин стават доказани и ясни всички въпроси от тоя род, които бяха спорни в течение на толкова векове.

Действителният произход на думата алхимия е неизвестен. Обикновено се твърди, че тя произхожда от арабската дума alkimia, в която а1 е определения член, a kemi коптското название на Египет. Някои пък виждат произхода й в гръцката дума χυμεία, която е образувана χυμος - от течност, сок. Значението на думата алхимия е същото, каквото е и значението на думата химия и се различава само с арабската частица ал1). В средните векове и по-рано не са. правили разлика между тия термини, И само в края на осемнадесетия век почнали да наричат химията наука за състава на телата, задачата на която е бил анализа и синтеза на веществата.

Обикновено се смета, че целта на алхимията е да се превръщат неблагородните метали в злато и сребро и че трансмутацията на елементите е плод на една съзнателна или несъзнателна измама. Сега може да се каже, че така могат да говорят само ония, които нямат никакво понятие за предмета: преди всичко, потребно е едно всестранно изучаване и след това да се вземе това или онова решение.

Като разглеждаме историята на идеите на алхимията, удивяваме се на интуицията на нейните последователи. Едно от главните положения на алхимиците бе единството на субстанцията. Като че ли положителната наука от края на осемнадесетия век и, частно, химията трябваше да унищожи всички опитвания да се докаже истинността на това положение; като чели откритията на Лавоазие, Далтон, Авогадро и други химици окончателно опровергаха химерическата идея, че химическите елементи могат да се трансформират. Но omnia vincit veritas; не трябва да забравяме, че нашият опит с течение на времето се съвършенства: никой не може да отрече, че съвременният опит е по-съвременен от оня опит, който е станал преди сто или двеста години; следователно, ако опитът се изменя, то изменят се и законите, които се изваждат от него. А оттук излиза, че старият опит може да се опровергае с новия по-съвършен опит.

Ние виждаме, че много време е изминало от тогава, когато биде поставена основата на химията и едва сега са. направени такива опити, които доказват, че единството на субстанцията не е фантазия, а напротив, един факт в природата, който действително съществува и отчасти е възпроизведен в лабораториите на съвременните учени.

Най-просветените химици от втората половина на миналия век никак не са. предполагали, че със своите работи подготвят почвата за доказване на ония идеи, против които сами бяха въстанали. В последно време, за всекиго, който безпристрастно следи развитието на науките, е явно, че всичките теории на някои учени довеждат до единството на субстанцията, а оттук и до идеята за превръщането на елементите. А опитните доказателства на това превръщане намираме в трансформацията на радия в хелий и т. н.

Периодическата система на елементите, корпускулярната теория на Дж. Томсън, електронната теория на Лоренц и др., всички дохождат до общото начало, до първичната основа на веществото. Всичко това ще разгледаме по-нататък и тогава ще видим, че алхимиците не са били такива безумни хора, както са ги смятали, и че, може би, те са знаели това, което ние не знаем. Достатъчно е да си спомним, какъв грамаден труд, енергия и сили са жертвали на природата, за да изучат някой неин секрет. Именно от тия трудове на алхимиците са се възползвали великите учени, които туриха основата на химията, в която влязоха много данни, почерпени от средновековните „мечтатели“.

Разбира се, и сега е още несигурно да се твърди, че положенията на алхимията, в своите подробности, се потвърждават от науката; достатъчно е, че единството на субстанцията и трансформацията на елементите са доказани. Останалото ще дойде по-после.

Ние виждаме, че някои положения на най-новите изследвания действително се намират в противоречие със съответните положения на химията от XIX век. Измежду тях на първо место трябва да се тури неделимостта на атомите, която се проповядваше от старите химици, когато най-новите открития доведоха до противоположно заключение, а именно, че атомите не са прости тела, а сложни, и следователно, те са делими. Разбира се, химическите факти ни най-малко не пострадаха от това, а пострадаха само старите теории, които трябва да се изменят и допълнят така, че да съответстват на новите факти. Теорията, която обяснява явленията за превръщането на радиоактивните тела, е известна под името теория на трансформацията2), с които ще се запознаем по-нататък.

В 1896 година французкият учен Бекерел е открил, че уранътъ3) и някои негови съединения действат на фотографната пластинка даже и тогава, когато между веществото и бромосребърния слой се постави една тънка металическа пластинка. Като са изследвала измененията на урановата смолена руда, съпрузите Кюри са намерили, че те притежават радиоактивност. Последвалото подир туй изучаване на тия явления довело до откриването на радия и други вещества, и по тоя начин биде турено начало на един нов отдел на науката.

Установило се, че радия изпуска три рода лъчи. Те условно се означават с гръцките букви α, β и γ.

α — са лъчи, които слабо проникват през веществото; силното магнитно поле малко ги отклонява.

β — са лъчи, които проникват повече, отколкото предидущите; магнитното поле ги отклонява леко на противоположната страна на отклонението на α-лъчи.

γ — са лъчи, които не се отклоняват от магнитното поле; те са аналогични на х (α ?)-лъчи.

Химическите свойства на радия са твърде интересни. Например: с него кислородът се превръща в озон, водата — във водороден окис; под влиянието на еманацията на радия, водородът и кислородът образуват вода; Предполага се, че тия реакции стават от α-лъчи. β-лъчи превръщат жълтия фосфор в червен и отделят йода от някои негови съединения; α и β -лъчи предизвикват фосфоресценция в серния цинк, платиносинеродистите соли и в елмаза. Силно радиоактивни те тела фосфоресцират в тъмнината. Радият предизвиква изменение на цвета в стъклото, елмаза, рубина и пр. Един грам радий отделя в час около 113 са1. топлина; температурата му е постоянно по-висока от температурата на окръжаващата го среда. Радият може да предава на време своята радиоактивност на някои тела: това явление е известно под името „придадена радиоактивност“.

В 1900 година Дорн е открил, че радият изпуща едно особено вещество, което преставлява нещо като газ и се нарича еманация.

Най-после, в 1903 година Рамзи и Соди направили първия свой опит, с който доказали несъмнената трансформация на елементите. Този опит бил произведен с помощта на един газ, извлечен от разтвора на бромистия радий, приготвен три месеци по рано. Този газ се пречиствал от кислорода и водорода с разтопена мед и разтопен меден окис, както постоянно се прави, а водните пари се поглъщали от фосфорния анхидрит. Останалия газ прекарвали в една капиларна тръбица, която била свързана с друга във вид на буквата U; когато последната потопвали във воден въздух, еманацията в нея се сгъстявала, както и въглекиселият газ. Като разгледали спектъра на газа в капиларната тръбица, могли да видят жълтата D3. линия на хелия. Този опит се е повтарял много пъти и от други учени, напр. П. Кюри, Дюар, Химщедт, Майер, Дебиерн и др. и все със същия успех. И тъй, основното вещество е бил радия, който отделял от себе си една еманация, а последната отделяла хелия. И действително, атомното тегло на радия е 226, на еманацията — 222 и на хелия — 4, което напълно се съгласува: 226=222 44. Тъй като атомното тегло на х частици е равен на 4 и тия α -частици се отделят от еманацията, то следва, че α -частица и атомът на хелия са тъждествени. Оттук излиза, де хелия трябва да се получава от същите вещества, които отделят α -частици. И действително, впоследствие се изтъкнало отделянето на хелия от полония (г-жа Кюри, Дебиерн), от актиния. (Дебиерн), от тория и урана (Соди).

Най-после, Рамзай и Грей, като подхвърлили под действието на еманацията на радия разтворите на солите на тория, циркония и други, в резултат се получил въглекисел газ ;този факт е вън от всяко съмнение.

Фактът на трансформацията може да се разбере само в следния смисъл: атомът на основното тяло се разпада на две части, от които едната представлява новото вещество. Тази трансформация не зависи от волята на тоя, който прави опита, но само от съществените свойства на радиоактивните тела.

Тия и някои други факти са довели до заключението, че уранът е веществото-майка, което, като се разрушава много бавно, ражда радия и подирните продукти. Професор Рутерфорд (Ръдърфорд ?) казва, че „образуването на хелия от еманацията на радия е един факт от най-голяма важност, който за пръв път е показал превръщането на един елемент в друг“, а професор Соди също е дошъл до заключението, че „образуването на хелия от урана може да се смета за напълно доказано“.

Като са изследвали редица радиоактивни тела, забелязал, че уранът през ред междинни вещества дохожда до радия, а последният член от линията на радия се явява оловото, което, както е показал Болтвуд, всякога се среща в урановите минерали и, следователно, оловото може да се смета крайния продукт от разпадането на радия. Тоя ред е следният: уран Wsem.Letopis_god.1_278.jpg?fbclid=IwAR0s уран X Wsem.Letopis_god.1_278.jpg?fbclid=IwAR0s йоний Wsem.Letopis_god.1_278.jpg?fbclid=IwAR0s радий Wsem.Letopis_god.1_278.jpg?fbclid=IwAR0s еманацията на радия (Ra) Wsem.Letopis_god.1_278.jpg?fbclid=IwAR0s Ra A Wsem.Letopis_god.1_278.jpg?fbclid=IwAR0s Ra В Wsem.Letopis_god.1_278.jpg?fbclid=IwAR0s Ra С Wsem.Letopis_god.1_278.jpg?fbclid=IwAR0s Ra D Wsem.Letopis_god.1_278.jpg?fbclid=IwAR0s Ra Е Wsem.Letopis_god.1_278.jpg?fbclid=IwAR0s Ra F (полоний) оловото. Но проф. Риги казва, че ако бъдат намерени признаци на радиоактивност в оловото, то ще може да се заключи, че веригата на атомните превръщания на радия се завършва със среброто. Следователно, съвременната наука ни довежда вече към предположението за превръщането на оловото (един неблагороден метал) в сребро (един благороден метал). Това ли не е алхимия? Толкоз повече че проф. г-жа Кюри е казвала: „ние допущаме превръщането на елементите, а това е основата на цялата теория на трансформацията“.

Въз основа на това, че α -частица е атомът на хелия, Рутерфорд дава формулата за състава на урана и радия: Ur = Pb Hes; Ra = Рв Не5. Така, хелия действително се получава от различните радиоактивни елементи — радия, тория, урана, актиния, полония.

А относително образуването на лития от мед, и неона от еманацията на радия, то самият Рамзай е признал грешката си в своите опити, а това се потвърди по-после. Най сетне, г-жа Кюри е получила радий в металическо състояние, със същите свойства, каквито са се предвиждали.

И тъй, ние присъстваме при извънредно тайнствени явления на радиоактивността; много от тях са още неясни и недоизказани, но, без съмнение, с течение на времето тази област ще се попълни с нови открития и ще допринесе за решаване на загадката за природата.

Wsem.Letopis_god.1_279.jpg?fbclid=IwAR0s

Горната таблица представлява последователното разпадане на атомите на урана.

III.

Ние разгледахме по-горе резултатите от опита, които неопровержимо доказват трансформацията на елементите. Сега ще разгледаме теоретическите данни.

От факта, че превръщането на някои елементи е възможно, произтича една важна последица. Веднъж е възможно превръщането на едни елементи, то е възможно превръщането и на други елементи. Тук няма никакво логическо противоречие. Тогава целият въпрос се състои в това, как да се намерят условията, при които може да се осъществи това превръщане? На това може да ни отговори само опитът на бъдещите издирвани.

Нека видим сега, какво ни казват астрономията, физиката и химията за идеите на алхимията и частно за единството на веществото, защото, ако бъде доказано, че всичките елементи са едно и също вещество, а се различават само с количеството и групирането на основните частици, то заедно с това ще бъде доказана и възможността за превръщането на елементите, понеже второто е следствие от първото.

Според хипотезата на Кант-Лаплас (може да се прочете в Космогонические гипотезы), земята се образувала от една мъглявост. Под влиянието на някои физически сили, тая мъглявост малко по малко почнала да се сгъстява, и в резултат, подир много милиони години, земята е добила сегашния си изглед. Тоя процес на образуването на световете ние можем да образуваме и сега, стига само да погледнем на небето и да съзрем някоя мъглявост. Като определим нейния химически състав с помощта на спектралния анализ, ще видим, че много от мъглявостите представляват от себе си натрупване на някакво космическо вещество, например, протоводород или протохелий. Следов., впоследствие мъглявостта, като се превърне в планетна система, ще има най-разнообразен химически състав, т. е. вместо едно първоначално вещество ние констатираме голямо количество елементи. Пита се, отде са се взели те? Единственият отговор може да бъде тоя, че, под влиянието на физическите сили, основната материя се е превърнала или еволюирала в това разнообразие на елементите, което ние виждаме. И това е действително така, защото като изучваме астрономическите явления, дохождаме именно до това заключение, а не до друго.

Като изследваме материала, който ни дава физиката и частно явленията на радиоактивността, ние дохождаме вече до общоприетото днес мнение, че атомите са сложни тела, съставени от частички по-малки от водородния атом почти 1700 пъти и наречени електрони. Атомът се уподобява на слънчевата система като около един положителен център се въртят отрицателни електрони. Различното количество на тия последните и разнообразната им групировка дават в резултат атомите на известни елементи. Това се потвърдява, от една страна, в радиоактивните явления, а от друга, в явленията, които стават в катодните тръбици. Като са изследвали явленията, които стават в катодните тръбици, забелязали, че каквито газове и електроди да се вземат, все се добиват еднакви електрони; т. е. може да се предположи, че имаме разлагане на материята на първоначалната. Освен това, в полза на сложността на атомите говори и спектралният анализ. Известно е, че има теория, според която спектралните линии са се образували от колебанията на светлината във вълни с определена дължина, вследствие движението на атомите. Но ние виждаме, че спектрите на елементите са извънредно сложни (напр , желязото дава в спектъра повече от пет хиляди линии) и следователно, атомите трябва да правят много сложни движения. За туй по-просто е да се предположи, че спектралните линии възникват вследствие колебанието на много по-малки частици от атомите.

Тук е уместно да се каже, че електроните се смятат за електрически гранати без особен материален субстрат. Има мнение, че електричеството образува някаква основна субстанция и че това, което обикновено виждаме като неделим материален атом, се състои от тази субстанция. Па и всичките въобще атоми — атомите на всевъзможните вещества — се състоят от едно и също нещо. В края на краищата дохождаме до заключението, за което толкова са се грижели учените — до единството на материята.

Най-после, и химията дохожда до същото заключение. Периодическата система на елементите ни показва чудната зависимост между свойствата на елементите и тяхното атомно тегло; като се изучи внимателно тая област, може да се дойде до единството на материята и възможността на превръщането, както и стана. След туй, изомерията на телата, алотропията на елементите, всичко това натъква на същото предположение, че елементите могат да бъдат полимери на някое основно вещество. във всеки случай сега се смета установено, че и химическите елементи, както живите същества, се изменят, т. е. може да се приеме, че законът на еволюцията е приложим не само към органическия, но и към неорганическия свет.

Този очерк на научните данни за трансформацията може да се завърши със следните думи на Густав ле-Бон: „при съвременното състояние на науката е доказана изменяемостта на химическите елементи. Но все пак средствата, с които разполагаме, са недостатъчни, и ние можем да изменяме тия елементи само в много тесни граници.

Като резюмираме всичко гореказано, можем да формулираме заключението си така:

а) трансформацията на елементите е възможна;

б) единството на материята е един реален факт.

Ние не споменахме за историческите доказателства, не защото не ги признаваме, но защото задачата ни бе определена. във всеки случай, има твърде много исторически зарегистрирани превръщания и четците могат да прочетат за това специалните трудове по историята на алхимията. Що се отнася за по-късните опитвания да се превърне среброто в злато, то между лицата, които са правили такива, можем да споменем: Тиферо, Стриндберг, Еменс, Брайс и напоследък ученият Соди, който се опитал да влияе на среброто с еманацията на радия, но за жалост не добил нищо. Нема съмнение, че такива опитвания се правят от мнозина, но превръщането на елементите може да се очаква в бъдеще.

__________________________________

1) Думата Алхимия е взета от арабски език, дето ел или юл е член. а останалата част е корен и окончание. На елински език имаме χημεια, която значи още смес и гл. χεειυ — смесвам. На санскритски пък коренът ghu со има същото значение, и там сигурно се намира произхода на тая дума.

2) M-me prof. Curie. Traite de radioactivite Paris. 1910. T. I. P. 390.

3) Уранът е открит от Клапфорт в 1789 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КАБАЛА

*

ДУШАТА

(По доклада на Лайнинген пред психологическото дружество в Мюнхен)

Измежду всички въпроси, с които се занимава философията като точна наука, човечеството не е престанало да се интересува с въпроса за същността на нашето същество, за безсмъртието и духовността на нашето вътрешно аз. Всякъде и във всички времена, системите и и ученията са се сменявали бърже, и думата душа е означавала различни оттенъци на нашето съществуване. От всичките тия противоречиви учения най-старото е Кабалата, възвишената философия на евреите, която е най-близка до истината. Предавана словесно, както показва името й, тя се връща до самата люлка на човешкия род и за това представлява чист, неразмътен продукт на проницателния ум, който търси истината Тая истина човек е притежавал, когато е бил в първоначалния си вид.

Ако вземем целия човешки род за едно цяло, то, според Кабалата, той седели на три части: тяло, душа и дух. Те се различават помежду си като конкретно, частно и главно, а според това, едното е отражение на другото и всяко от тях съдържа в себе си това тройно различие. Но новият анализ на тия три основни части открива още много други оттенъци, един от друг по-възвишени, като почнете от най-дълбоките, най-сгъстените и най-материалните на вънкашното тяло и стигнете до най-високите, най-главните и най-духовните на духа.

Първата основна част, която съдържа трите първи подразделения: тялото, формата или етерния двойник и принципа на живота, се нарича в Кабалата Нефеш; втората душата, седалището на волята, която представлява собствено човешката личност и съдържа в себе си трите следващи подразделения, нарича се Руах; третата — духът, с трите си сили, се нарича в Кабалата Нешама. Както обяснихме, тия три основни части на човека не са напълно отделени една от друга, а напротив, те постепенно преминават една в друга, както цветовете на спектъра, които се представляват като да са основани един на друг. Като почнат от тялото, т. е. от най-низшата част (Нефеша , и възлязат през душата (Руах) до най-висшия елемент (Нешама), те преминават всичките градации, като да се възкачват от тъмнината към светлината през полусянката и обратно. При туй, поради вътрешното си съединение, при сливането на едната част с другата, числото девет се губи в единицата, за да образува човека — телесният дух — който съединява в себе си два света, Схематическото изображение на току-що казаното е рисунката, която показва девет кръга, затворени в един1):

Wsem.Letopis_god.1_280.jpg?fbclid=IwAR0s

Схема на човешкото същество

Кръгът aaa означава Нефеш ,а 1, 2 и З са неговите подразделения. От тях 1 съответства на тялото или низшата материална част на човека; ббб означава Руах (душата), а 4, 5, 6 са нейните сили. Най после. ввв е Нешама (духът) със съставните му части: 7, 8, 9. Външният кръг (10) представлява съвкупно цялото живо човешко същество.

Нека разгледаме сега по-подробно тия основни части, като почнем от низшата — Нефеш, принципът на живота или формата на конкретното (реалното) съществуване. Тъй е външната част на живия човек и в него надделява пасивната чувствителност към външния свят, като проявява най-малка идеална дейност. Нефеш се намира в пряко сношение с външния свят, и само чрез влиянието на тоя свят произвежда жизнените функции. Едновременно той действа и във външния свят, понеже притежава своя творческа способност, отделя от себе си нови жизнени сили и така връща постоянно това, което получава. Тоя конкретен елемент съставлява това неразделно цяло, пълно в себе си, и в него човешкото същество намира точния си външен израз.

Разгледан като едно неразделно цяло, тоя конкретен живот съдържа също три елемента, които представляват: конкретно, частното и главното или, иначе казано: веществото, което изпълнява, силата, която изпълнява, и принципът. Като се състои едновременно от органи, чрез които и с помощта на които вътрешното духовно действа и се проявява външно, тия три елементи, следователно, стават все повече и повече вътрешни и висши, а всеки от тях съдържа в себе си различни оттенъци. Трите сили на Нефеша, за които говорим, са разположени и действат по начин, който ние ще представим с трите подразделения на Руаха.

Второто начало на човешкото същество Руах (душата) е по-малко чувствително от Нефеша към влиянието на външния свят. Пасивността и активността в него се намират в еднакви пропорции. То се съдържа по-скоро във вътрешното, идеалното същество, дето конкретният живот се проявява външно, като количествено и материално, което се намира вътре в потенциално (скрито) състояние. Това второ човешко начало се колебае между активността и пасивността или като вътрешно и външно. В обективната си множественост то се рисува неясно: нито като нещо реално, пасивно и външно, нито като нещо вътрешно, интелектуално и активно, а като нещо, което се изменя, което се проявява отвътре навън, като активно, макар и пасивно, или нещо, което дава, макар и по природа да възприема. Следов., интуицията и познавателната способност не съвпадат точно в човешката душа, макар и да не са, от друга страна, и много разделени, за да не могат да се слеят в едно.

Начинът на живеене на всяко същество зависи изключително от по-голямата или по-малката му близост към природата и от по-голямата или по-малка интензивна активност и пасивност, която е резултат на това сливане, когато пък самосъзнанието е пропорционално със същата активност. Така, колкото е по-активно дадено същество, толкова е по-висше и толкова повече може да разглежда всичката си вътрешна дълбочина.

Руах, който със съставен от силите, основа на обективното, материално същество, се ползва още от свойството да се отличава от другите части, като самостоятелна личност: да разполага със самия себе си, да се проявява свободно и самоволно навън. Тая „душа“, която представлява седалище и орган на духа, показва, както казахме, и образа на целия човек. Както и Нефеш, тя се състои от три динамически елементи, които се намират помежду си в отношения, като конкретно, частно и главно или като материя, на която действа силата, самата сила и принципът, тъй че има сродство не само между конкретното в Руах, което представлява най-низшия и външен негов елемент (вж. четвъртият кръг на схемата), и главното в Нефеш, което е неговата висша сфера (вж. третият кръг на схемата), но и между главното в Руах (вж. шестият кръг) и конкретното в духа (вж. седмият кръг).

Едновременно с това, като имат Руах и Нефеш в себе си три динамически елементи, тия последните имат и три съответствия във външния свет, което още по-ясно се изтъква при сравнението на макрокосмоса с микрокосмоса.

Всека част от човешкото същество живее свой отделен живот в съответната й световна сфера, с която се сношава (като дава и приема) с помощта на чувствата и вътрешните специални органи.

При туй, Руах — понеже в него се съдържа конкретният елемент — трябва да се свързва с конкретното, което се намира по долу от него, а главната му част събужда у него стремеж към главните висши, намиращи се над него, части.

Нефеш не би могъл да се сношава с Руах, ако не би имал общи с него свойства, както и Руах не е в състояние да се съобщава с Нефеш и Нешама, ако между тях нямаше това сродство.

И така, душата черпи от конкретното на нейния предходник пълнотата на своята обективна реалност, а от друга страна, от главното, което я управлява, тя заема чистотата на вътрешното състояние, идеалността, която образува в независимата си дейност. Руах, следов., представлява връзката между главното или духовното и конкретното или материалното, като съединява в човека вътрешния, умствения свет с външния, реалния свет, което същевременно е подкрепа и местонахождение на човешката личност.

По тоя начин душата се намира в двояко отношение към трите елементи: 1) с конкретния, който се намира по-долу от нея. 2) с частния, който съответства на природата й и се намира вън от нея и 3) с главния, който се намира по-горе от нея. В нея става, в две различни значения, циркулация на три смесени течения, защото: а) тя се възбужда от Нефеш, който се намира по-долу от нея, и от своя страна действа над него, като го вдъхновява; б) тя се отнася едновременно активно и пасивно към външното, съответно на природата й, т. е, към частното; в) тя дава на преобразуваното в недрата й влияние, което е получила отдолу или отвън, възможност достатъчно да се повдигне, за да се възбудят висшите области на Нешама. Чрез това активно действие, което възбужда висшите способности, тя упражнява по-високо и по-духовно жизнено влияние, което душата, като става пак пасивна, приема, за да го предаде навън и надолу.

И тъй, при всичко че Руах има отделна форма на съществуване, като същество с особен състав, първият импулс за жизнена дейност му се предава от възбуждането на конкретното тяло, което се намира по-долу от него. И както тялото, чрез обмяната на действията и обратните реакции с душата, поради своята впечатлителност, се прониква от нея, когато тя сама става съучастница на тялото, така и душата, чрез съединението си с духа, се изпълва от него и се вдъхновява.

Третата основна част на човешкото същество е Нешама, означена с думата „дух“ в същия смисъл, както се разбира в Новия Завет. В него вече не се проявява пасивна чувствителност към външната природа: активността преобладава над възприемчивостта. Духът живее свой живот, и само заради главния или духовния свят, с който се намира в постоянни сношения. При все това, като Руах, той неможе да мине, поради влечението на идеалната страна на природата си, само с главния — т. е. Абсолютния или Божествения —а за него е необходимо, като подбуждане на реалната страна на природата му, да влиза в известни сношения с конкретното и частното, които стоят по-долу от него, и поради това той усеща влечение и към едната, и към другата страна.

Духът също се намира в двояко сношение с тройния си състав: надолу, навък и нагоре, тъй че в него се образува, в д-е противоположни значения, тройно смесено течение, като описаното в Руах.

Нешама е вътрешно същество, пасивно и активно едновременно, с което Нефеш с тялото и жизнения принцип, а Руах със силите си съставляват един и същ външен облик. Това, което е количествено в Нефеша и качествено в Руах, произлиза от чистия, идеален дух — Нешама.

Също както Нефеш и Руах съдържат в себе си трите различни елементи на съществуване или възможността на одухотворяване, тъй че всеки представлява намалено изображение на човешкото същество (вж. схемата), така Кабалата отбелязва три подразделения и в Нешама.

Към това главно начало се отнася гореказаното за другите начала, т. е., че различните форми на човешкото съществуване не представляват отделни, изолирани същества, но напротив, те са съединени едно с друго, защото тук всичко се стреми да се одухотвори и все повече да се приближи към единството.

От трите висши съединени елементи на човешкото същество, в най-широкото значение на думата, с това име, Нешама, може да се нарече най-низшият елемент, в тесен смисъл на думата. Той има сродство с висшите елементи на Руах и се съдържа във вътрешното и активно познаване качествата и количествата на понятията, които се намират по-долу от него.

Второто подразделение на Нешама, което представлява осмия елемент от състава на човешкото същество, се нарича в Кабалата Хайя. Неговата същност се състои в познаването вътрешната, висшата, умствената сила, която служи за основа на проявеното същество и затова е недостижима за Руах и Нефеш, поради което не може да се познае от низшата част, а само от Нешама.

Третото подразделение и деветият виеш елемент на човека е Йехида, т. е. „единицата в сама себе си“. Неговото свойство се съдържа в познаване на основното, абсолютното Единство и на абсолютния първоначален Един.

Сега, когато от началото са отбелязани отношенията на конкретното, частното и главното, които свързват Нефеша, Руаха и Нешама по начин, че всеки от тях представлява изображение на цялото, пак ще срещнем същото отношение.

Първият елемент на Нефеша е тялото или конкретното в конкретното; вторият — частното в конкретното, и третият — главното в конкретното.

Също и в Руах: първият елемент е конкретното в частното; вторият — частното в частното, и третият — главното в частното.

Най-после, в Нешама : първият елемент е конкретното в главното; вторият (Хайя) — частното в главното, и третият (Йехида) — главното в главното.

Ето по какъв начин се проявява различната дейност и свойството на всеки елемент от човешкото същество.

Душата (Руах) има, несъмнено, свое съществуване, но тя същевременно не е способна да достигне едно независимо развитие, без участие на телесния живот (Нефеша). Същото може да се каже и за Нешама. От друга страна, Руах се намира в двояки сношения с Нефеша; под неговото влияние тя се проявява навън, за да действа свободно. Значи, конкретният телесен живот участва в развитието на душата.

Същото става и с духа, по отношение на душата, или с Нешама, по отношение на Руаха. Чрез Руах той се намира в двояко сношение с Нефеш.

В всеки случай, Нешама притежава в себе си източника на своите действия, когато действията на Руаха и Нефеша са само свободни жизнени еманации на Нешама.

По същия начин Нешама до известна степен се намира в двояко сношение с Божеството, понеже жизнената му дейност сама по себе си е един апел към Бога за подкрепа и доставяне всичко необходимо за съществуването.

И така, духът или Нешама, а чрез него Руах и Нефеша, съвсем непроизволно черпят от божествения и вечния Източник, като се стремят непрекъснато да проявяват живота си към висшето. А Божеството непрестанно прониква в Нешама и неговата сфера, за да му доставя, нему и на Руаха и Нефеша, живот и съществуване във времето.

Сега, както ни учи Кабалата, човек, вместо да живее по Бога и да получава от него духовността, от която се нуждае, все повече се вдълбочава в себелюбието и греховния свет.

След грехопадението (Книга на Битието, 3, 6 — 20) той напусна своя вечен център за външната сфера. Това грехопадение и все по-голямото отдалечаване от Божеството е причинило упадък на способностите в природата на човека и на цялото човечество. Божествената искра все по вече се е укрила от човека, и Нешама е изгубил непосредствената връзка с Бога.

Така също и Руах се е отдалечил от Нешама, а Нефеш е изгубил тясната си свръзка с Руах.

С тоя общ упадък и ослабване на връзката между елементите, низшата част на Нефеша, която отначало е била етерна, светеща част на човека, е станала наше материално те.ю, поради което съставните на човека три главни части подлежат на разпадане.

По-после ще видим, какво казва Кабалата за състоянието на душата в момента, когато човек умира и след смъртта му.

______________________

1) Вж. кн. VIII, стр. 24 на „Всемирна Летопис“.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ОКУЛТНИ ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА

Целта на болестите

Всичко, което става на земята, има за цел облагородяване. Тази цел се постига чрез промени. Затова всичко около нас и в нас трябва непрекъснато да се променя. Нашето тяло е жилище на нашия дух. Тялото преминава, духът остава. Първото виждаме, а за втория ни учат религиите. Само облагородяването на постоянното, на духа, може да бъде крайната цел на творението. Като средство за това трябва да служи нашето тяло, нашия живот.

Ние знаем само това, което можем да възприемем чрез нашите чувства; всичко друго ние вярваме. Често пъти не се обръща внимание на границата между знанието и вярата. Ние знаем устройството на нашето тяло, ние вярваме за това на нашия дух. Видимото е отражение на нашия дух. Духът влияе върху тялото. Ако духът бъде облагороден, облагородява се и тялото. Страстта на пияницата има за резултат пълно разстройство и упадък на тялото му. Ако неговият дух чрез волева промяна се облагороди, облагородява се и тялото му, особено лицето. Така тялото показва състоянието на духа.

Болката е средство за нашето облагородяване. Тя ни сочи извършените от нас грешки. Без болезненото чувство ние скоро бихме пропаднали. Ние веднага несъзнателно бихме се повредили смъртно. Ние трябва да благодарим на Твореца за болестите — те са предпазни знаци! В основата на всяка телесна промяна лежи една духовна промени, подобие на упиването с алкохол. никотин и т. н. На това се дължи възможността да се лекува тялото чрез школуване на духа, т. е. чрез в о л е в о  в л и я н и е. Малцина са тия, които вярват това, и затова за лекуването на телесните промени се употребяват само материални средства. Едно рационално лекуване с тия средства би било следното: липсващите в болното тяло соли да се вкарват чрез такива бани, които съдържан, съответните соли. По тоя начин те, през порите на кожата, се просмуквай, в кръвта, която ги отписа в нуждаещите се тъкани. Мнението, че месната храна е безусловно необходима, биде опровергано през време на войната, когато месото липсваше. Ние се нуждаем само on, тлъстини за поддържане на тялото, но затова са напълно достатъчни растителните тлъстини. Животинските тлъстини и месото са напълно излишни и убиването на животните почива на заблуждение. Както доказва вегетарианството, растителната храна е напълно достатъчна за поддържане на тялото и силно развилата се през време на войната фабрикация на растителни масла може да отстрани нуждата от всякакви животински тлъстини. Така, войната ни научи на някои неща, които без нея не биха били приети.

Всяко разболяване на тялото трябва да ни сочи грешките на нашия невидим дух. Да направи да се избягват тия грешки е целта на всяка болест. Исус лекуваше, имайки винаги тази цел, предвид. „Царството Божие наближава“ беше неговото пророчество, а лекуването на болестите — доказателството за това. Също и за нас болестите трябва да послужат за спасение. Болестта изчезва, щом нейната духовна цел бъде постигната. Откриването на естествените пътища за лекуване на болестите е една милостива намеса от страна на Всевишния, за което нашите сърца трябва да бъдат изпълнени с благодарности и любов към Бога и човеците. Тогава болестите ще станат истинско благословение за нас и за ближните ни.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Дишането като универсално лечебно средство

Както е известно, действието на хомеопатичппте и симпатетичните лекарства се дължи на тяхната поляризация, която може да бъде установена чрез сидерично махало. Ако човешкото тяло има нужда от положителна енергия, трябва да му се дадат такива лекарства, конто въртят махалото на ляво, а ако има нужда от отрицателна енергия — такива, които въртят махалото на дясно. Факта, че за всички болести не са достатъчни само два вида лекарства (положителни и отрицателни), се дължи на техния различени цветя. Цветовете на специалните лекарства се съвпадат със съдържанието на съответно локализираната прана. Напр. в локализираната в стомаха и съответно модифицирана прана (която обикновено се нарича самана) владее фосфорната сила в своята положителна фаза. Ако последната надделее, праната става много положителна н в резултати се явява стомашни болест. която може да бъде излекувана чрез едно негативно лекарство, в което също да надделява фосфорът.

Това може би вече е общоизвестно, но не и факта, че всички болести могат да бъдат лекуван и чрез дишане. Както се знае, положителна енергия се получава чрез дясно или слънчево дишане, а отрицателна— чрез ляво или лунно дишане. С това човек има възможност!, да вкара или да изкара енергия от своето болно тяло. Няма нужда да се действа специално върху болната част на тялото — в нашия случай, стомаха. Трябва само дишането да се извършва точно във времето, когато праната трепти с най-голяма сила. Тези времена, както е известно, много лесно могат да се определят.

Аз съм имал случая да констатирам големи успехи при прилагането на тая метода, както от мен самия, така и от мои приятели. Съществува, значи, една истинска универсална медицина: дишането. —

Adolph Schoeler Zentralblatt

für Okkultismus, год. IX, №7 8.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Най-лесно средство за изследване душевния

и телесен живот на човека

М а х а л о т о е видим израз на подсъзнателните впечатления. Особено дълбоко осветява то душевния живот на човека, Върху главата, сърцето и половите органи то нрави своите особени кръгове, елипси п резки, от които ние можем да правим заключения за напълно определени качества на характера, Махалото ни дава обширни сведения за най-интимните семейни отношения, уяснява ни причините за несъгласията в съпружеския живот, показва отношението на децата към родителите им, открива бащиното и майчиното душевно и телесно наследство п ни дава възможности да изчислим ритмичния вървеж на живота в човешкото тяло. Махалото ни показва даже дали дадено лице е още живо или.е вече в другия свят.

Аз съм направил стотици опити с махало и винаги е излизало вярно това, което то ми казваше.

Махалото трябва да бъде направено от химически чиста мед и никел, и конецът на който виси не трябва ла бъде по-дълъг от 25 см. Аз употребявали, според съвета на Д-р Лангбайн, съвсем тънка, химическа чиста, медна или никелова спирала, широка един см. и тежка, един гр. Окачена е на един тъмен копринен конец. При опита аз държа копринения конец с палеца п показалеца на лесната си ръка, като останалите пръсти свивам в юмрук. Лявата ръка, също свита в юмрук, полагам върху лекото си колено. Десният лакът подпирам на масата и се старая но възможност да държа ръката си неподвижна. Тогава аз съсредоточавам всичките си мисли върху образа на човека, когото искам да изследвани, като изтиквам при това всички други мисли, които биха попречили на подсъзнанието да се прояви.

Нужно е, всеки изследовател, преди да опита люлеенето на махалото на други хора, най-напред добре да изучи люлеенето върху своя собствен образ.

Във всекиго живеят неговите прадеди и играят много по-голяма роля в неговия душевен и телесен живот, отколкото досега се е предполагало. Всеки човек също така е в много по-голям размер, полово същество, отколкото се мисли. Никой не може да излезе вън от своята сянка и не може да отрече влиянията, които владеят, в неговия живот. Махалото на разяснява всичко, така че — ние можем да го считаме за най-доброто средство за изследване душевния и телесния живот на човека — дотолкова, доколкото изследователят, въз основа на своята богата опитност. може да вади верни заключения от люлеенето на махалото. До такива топ идва чрез опит и чрез сравнение люлеенето на своето махало с това на другите изследователи. Общовалидни нравила едва ли могат да се дадат. Опитността и сравнението тук са всичко.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Махалото и лекарствата

В последно време аз направих много опити с махалото в свръзка с хомеопатичните лекарства и открих начина на тяхното действие. Досега можеше да се смесват само малко лекарства, без при това те взаимни да не унищожаван, или  най-малко, да отслабват своето действие. Сега аз вярвам, че съм в състояние да смеся лекарствата така, че те не само да не отслабват, но напротив да усилват своето действие. Аз работя, следователно, върху един вид еликсир на живота. За тая цел аз образувам от голямо количество различни лековити треви една смес, която реагира почти на всички телесни повреди. Причината за взаимното унищожаване или отслабване действието на отделните лекарства при тяхното смесване аз открих в тяхната противоположна електрическа поляризация. Ако, следов.. преди смесването всичките лекарства се поставян, в еднаква поляризация, то те не ще могат вече взаимно да се отслабват. Аз вече сполучих да съединя около 20 различни хомеопатични лекарства и с това имах грамаден успех. След като аз. вследствие лошо хранене и изтощение, и поради извънредно напрежение. боледувах шест седмици, почнах да вземам от така приготвеното лекарство в продължение на 5 дена 3 пъти по 5 капки във вода, или всичко само 15 капки. Моето студено, малокръвно тяло пак се с горещи, веднага добих голям апетита и след осем деня аз отново бях в състояние да подновя работата си — ежедневно най-малко до полунощ. В продължение на много седмици аз най-много четири пъти съм си лягал преди 12 часа па полунощ. А между това моето лекарство още далеч не е готово. За жалост, моя запас от спирт се свърши, а тук той е изчерпани и даже от аптеките не може да се получи.

Аз мисля да приготвя две лекарства. Едното трябва да дава жизнена сила, телесна топлина, червена аура — с други думи, да действа всякъде, дето или вследствие на старост или вследствие на тежки болести като колапс (настиване на крайниците и смърт), тифус или холера тялото става студено, жилите се втвърдяват, органите, поради малокръвие, отслабват. Второто лекарство трябва да предизвиква противното — да създава синя, студена аура и да действа успокоително, специално при болестите. които се съпровождаш. от треска, при възпалени рани и т. н.

Както с умелото прилагане на лековития магнетизъм чрез синя или червена аура могат да се лекуват тия нарушения в равновесието (защото болестите не са нищо друго, освен нарушения в телесното равновесие), също така едното или другото лекарство причинява изравняване между синята и червената аура. Както една болест с треска се явява, когато червената аура надделее, така също изстива човек, когато надделее синята аура. Лековитите треви действат чрез своите лъчеизпускания. Спагирското изкуство да извличат само лековития фактор от растенията, според моето скромно мнение, се е състояло в това, че различните групи от растения чрез кипене и т. н. отначало се поставят в еднаква полярност, като това, което сега опитвам. Чрез махалото може да се проследи процеса и да се види, кога е достигната, поляритета. Аз съм напълно убеден, че спагирците са познавали и използвали тоя уред.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Силата на разтворите

„Многото помага много!“ Така мислят мнозина при приемането на лекарства и затова не вярват в действието на хомеопатичните разтвори. А че последните наистина са твърди дееспособни, показва невралната анализа, чрез която може да се констатира действието на хомеопатичните лекарства върху тялото. Още по-добре може да се наблюдава това действие при ония, които падат в магичен сън. Като се допре до тях затворено шише с някакво хомеопатично лекарство, което им е съвсем неизвестно, те узнават лековитото действие на разтвора и достатъчни е да подържат известно време шишето върху болната част па тялото си, и лекарството веднага почва да действа. Ако хомеопатичното лекарство се потопи в чаша с вода, наситена с аурата на болния, то последният веднага ще почувства такова силно действие на разтвора, че може даже да се отрови, ако опита не се спре на време.

С един хомеопатичен разтвор в ръка месмеричните паси върху един болен имат същото действие, каквото ако последният би взел лекарството. Същото действие може да се постигне и ако се прокара електрически ток през един хомеопатичен разтвор и след това през тялото на болния. Токът носи със себе си частици от лекарството и нервите чувствата това като отрова или като лекарство.

Спящите магичен сън говорят за духа на лекарствата, който те непосредствено чувстват и който действа лечебно върху тяхното болно тяло. Те говорят също и за духа на растенията, който действа върху техния нервен дух, както аурата на лекаря върху аурата на болния.

Трябва да бъде изследвано от нас, окултистите, в какво се състои тоя дух на растенията и лекарствата, дали той е идентичен с аурата и как действа той върху нервите. С тия изследвания медицината ще стане една област от научния окултизъм.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

АСТРОЛОГИЯ

К. А. Либра.

ПЛАНЕТИТЕ

(Продължение от кн. IX).

Сатурн (Wsem.Letopis_god.1_095.jpg?fbclid=IwAR0s)

Сатурн е канала, през който всички трябва да минем, ако искаме да изведем съзнанието си на една по-висока степен и чрез въображение, интуиция и вдъхновение да постигнем едно по-добро понятие за човека и за космоса. Той е „пазителят на прага“, и като такъв ни показва, какво има да преодоляваме в низшите си наклонности и качества, преди да престъпим прага. Той е чистителят, символизиран в библията чрез сатана, прелъстителя, а в човека представен в низшето аз.Той е Ахриман, който ни дава за всичко фалшиви представи и не ни дава да видим истинския фон на нещата, както това впрочем е изразено в неговия символ (Wsem.Letopis_god.1_095.jpg?fbclid=IwAR0s) т е, материята (Wsem.Letopis_god.1_089.jpg?fbclid=IwAR0s) над духа (Wsem.Letopis_god.1_096.jpg?fbclid=IwAR0s). С други думи, той подчинява духа на материята и с това ограничава мисленето.

Сатурн представлява хладното мислене в понятията. Щом урокът бъде научен и духът почва да владее над низшето аз, символът се обръща в юпитеров (Wsem.Letopis_god.1_097.jpg?fbclid=IwAR0s), където духът (Wsem.Letopis_god.1_096.jpg?fbclid=IwAR0s) е поставен над материята (Wsem.Letopis_god.1_089.jpg?fbclid=IwAR0s). Тогава се явява Сатурн като по-висш Юпитер, не като носител на имажинативното съзнание (Wsem.Letopis_god.1_097.jpg?fbclid=IwAR0s), а като носител на интуицията и чрез това той става извор на знанията, събирани в ранния живот, отворени за нас, откровени за нас и разширяващи нашия кръгозор до безкрайност. Преди това, обаче, ние трябва чрез упражнение (мислене) да развием латентните мозъчни клетки, за да могат те да послужат като канали за нашите опитности, събрани в по-раншните ни съществувания. Следователно, и тук нашият физически мозък е инструментът. Обикалянето на Wsem.Letopis_god.1_095.jpg?fbclid=IwAR0s около слънцето трае 29 години, 167 дни и 5 часа. Той остава значи 21/2 години в един зодиаков знак, Среднята му скорост е 2' 1“. Диаметърът му е 10 пъти по-голям от този на земята, материята (масата) му 90 пъти колкото земята, а обемът му 750 пъти. Гъстотата му е само 0.11. Сатурн се връща около 140 дни назад и 5 деня изглежда неподвижен. Боите му са: сива, черна и зелена, белегът му Д.

Според митологията, Сатурн (Хронос) гълта децата си, но ги оставя да се родят отново, щом познаят силата му. От това виждаме, че доброто влияние на Сатурн води към възвишение, а лошото му влияние се изразява в разни форми на ограничението, като студ, жестокост, равнодушие, небрежност скъперничество, недоверие, фалшивост, подлост, страхливост, боязън, меланхолия и апатия. Онези, които силно попаднат под това низше влияние на Сатурн, прекарват най-мизерното съществуване и често свършват със самоубийство. Такива хора се познават между хиляди други по слабата си малко приведена конструкция, черна коса, тънка брада, дълго и хлътнало лице, тъмни и мрачни очи, които никога не ни поглеждат право в лицето, а с насочени към земята. Такива хора нямат успех, каквото и да предприемат; те разпространяват около себе си една атмосфера на мизерия и печал, което отблъсва другите. Те обичат уединението.

Сатурн владее над костите и ставите, черния дроб, далака, лявото ухо и коленете. Изобщо се казва, че минералното царство се управлява от Сатурн и така той управлява в нашето тяло онези части, които служат за опора и съединение в тялото. Всичко конкретно и в нашето мислене попада под Сатурн.

Ако Сатурн заема силна поезия в хороскопа и получи добри аспекти, той дава трайност, сила за работа, дълбокомислещ ум, дарба за съсредоточаване, интуиция, съобразителност и такт. Той е особено зле поставен в М. С. и в 4-та къщица, когато получи лоши аспекти от другите планети. В М. С. той причинява големи затруднения във всички предприятия, честта постоянно бива застрашавана и падането е близко и лесно възможно. Вече 4-та предсказва печална старост в уединение, далеко от приятели и роднини. В 2-а докарва сиромашия, в 5-а бездетство или мъки и болки заради децата, в 6-а болест, в 7-а закъснява брака и му влияе неблагоприятно, както и върху всичко, което спада към живота на семейството.

Силен Сатурн има голямо значение в хороскопа. Той съставлява верен приятел, на когото винаги може да се разчита.

Абрахам Линколн (Ейбрахам Линкълн) без съмнение е един бележит сатурнов тип.

Когато низшето влияние на Сатурновия тип е победено, той дава голяма сила чрез благоприятното въздействие върху мисленето и чрез изключването на всяка бързина и импулсивност. Така човек свиква да мълчи и се отказва от безполезно аргументиране и критикуване. Той е човек с малко думи, рядко дава положителен отговор, но каквото каже, казва го право. Чрез държа нето си доказва истинността на поговорката: „мълчанието е сила“. Повечето бележити хора са имали Сатурн в хороскопа си.

Няколко примера: Гьоте е имал Сатурн на върха 1, Наполеон — в 10, Шели — на 4, Авраам Линколн на върха 1, Байрон в 4, Дикенс в 4, Лютер в 10, Едисон в 4, Станлей в 1 и т. н.

От тука следва необходимостта при разглеждане на хороскопа да се познава моралното становище на родения в респективния момент човек, защото при по низш тип Сатурн е твърде неблагоприятен, когато не е добре аспектиран и се намира в ъглова къщица, особено в 1 и 10.

В митологията Сатурн се представя като стар човек, който държи в дясната си ръка една коса, а в лявата змия, навита кръгообразно, а края на опашката й е в устата му.

Сатурн, най-младият от синовете (титаните) на Уран, грабнал владичеството на баща си, и дори заел неговото място (физическа манифестация на земята). Било му предсказано, че един от синовете му ще го свали от престола и затова той глътнал всичките си деца (победа над низшите качества на Wsem.Letopis_god.1_095.jpg?fbclid=IwAR0s). Но най-младият, Зевс (Wsem.Letopis_god.1_097.jpg?fbclid=IwAR0s), бил спасен от майка си. С помощта на своите братя по-сетне Зевс започнал борбата против Хронос и другите титани ; от която борба Зевс излязъл победител (знакът Wsem.Letopis_god.1_095.jpg?fbclid=IwAR0s се обръща наопаки и става символ на Юпитер Wsem.Letopis_god.1_097.jpg?fbclid=IwAR0s),— вместо материята да завладее духа, сега духът владее над материята.

Титаните биват хвърлени в ада (тартара), с други думи, низшите наклонности се връщат пак там, от където с произлезли.

Зевс дели световното владичество с братята си, — той сам постига владичество над небесното царство, Посейдон получава морето и водите, а Плутон владее над преизподнята и царството на сенките, където той се оженва за Персефона, дъщерята на Деметер (Церес).

(Следва).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

LACINIUS.

Познаване характера и наклонностите на човека по бенките му

Бенките с кестеняви и валчести петна, които повече пъти се подават под епидермата и се показват върху разните части на тялото и на лицето.

По някога, тези белези са покрити с влакна и в този случай те престават да бъдат украшение, но, когато са от средна големина, съвършено голи, с тъмнокестеняв цвят и съвсем валчести, те придават на физиономията прелест и привлекателност, особено когато се намират близо до окото, при ъгъла на устата, било отгоре, било отдолу.

Модата на изкуствените бенки идва само да престори тези естествени знаци, и сега много жени лесно придобиват бенки, за да представят блясъка на очите си и белината на техния цвят.

Ако има нещо странно, то е, че рядко човек има само един белег. Почти винаги, един знак, поставен на едно видно място, има своя съответстващ и находящ се на едно, обикновено скрито от очите на публиката, място.

Учението за бенките е още доста непълно. Тук ние ще дадем всичките обяснения, които можахме да съберем, като оставим всекиму грижата да ги допълни с личните си наблюдения.

Един белег, който се намира на дясно и на върха на челото, предсказва, че благородните наклонности, които дадено лице има, ще бъдат удовлетворени; почестите и богатствата ще бъдат делът на щастливия притежател на тази бенка.

Поставен на ляво, същият белег предсказва измамени желания, понижена гордост чрез мизерия.

Ако той се намира в средата на челото, лицето ще постигне една приятна охолност, внимание и благоволение на окръжаващите го, но никога едно високо положение.

Една бенка, находяща се на челото, почти на третата част и на дясно, у жената, която я носи, означава една буйна и страстна натура, и тя ще прегърне една кариера, обикновено открита за мъжете.

На същата височина на ляво, означава силна омраза, отмъстителен характер и дивашка завист.

Ако тази бенка е още по-наляво жената, която я носи, има големи способности в работите си и ще може да управлява.

Ако бенката заема точно средата на челото, лицето ще има редовно и спокойно съществуване, средно, но сигурно положение.

Малко по-долу от точната средина, означава щастие в къщи и много деца.

Един белег в средата на веждите: лицето ще има няколко близнаци; ако белегът е много кестеняв, децата ще живеят; ако той е бледен, по-бял, отколкото кестеняв, децата ще умират при раждането си.

Ако този белег се намира в самите влакна на веждите, това означава, че лицето ще се ожени няколко пъти.

Една бенка на ляво върху ноздрата (на носа) е знак на един ненаситен темперамент в любов; ако той е поставен върху дясната ноздра, лицето ще бъде по-склонно към приятелство, отколкото към любов, освен ако притежава един съответен белег на скрито място.

Един белег на устните на ляво предсказва, че един богат човек ще се ожени за вас по любов.

Същия белег, находящ се на дясно, предсказва, напротив, че страстите ще ви доведат до най-ужасната мизерия. Ако този белег се намира върху самата бърна, било на дясно, било на ляво, ще бъдете много красноречив, но завистниците ще попречат да достигнете богатство и слава.

Един белег в средата на брадата предсказва, че лицето ще заема едно скромно положение, но че то ще се наслаждава на приятна охолност.

Ако този белег е на ляво, то ще има няколко наследства, но процесите ще го накарат да изгуби една част от тях.

Ако белегът е на дясно, лицето ще има наклонност към завист, както и много разпри в дома.

Белег върху дясната буза предсказва, че жената ще измамва мъжа си по силата на обстоятелствата, макар да му остава вярна от дъното на душата си.

Върху лявата буза този белег означава, че лицето ще бъде подло измамено и че то ще люби, без да бъде възнаградено за това по същия начин.

Белег върху езика значи способност за пренасяне на новини; тези, които го притежават, ще бъдат бъбрици, безразсъдни и самохвалци.

Ако, напротив, белегът е под езика, този или тази, които го притежават, ще бъдат предпазливи, сдържани, благоразумни и с добри намерения; — те се ползват с благоволение и с почитание от всички; те ще се обогатят бавно, но под защитата на всички авантюри.

Една бенка на врата, към лявото ухо, предвещава голямо богатство, добито чрез нечестни средства.

Ако се намира на дясно, значението е противното.

Поместен в средата на врата, тъкмо между двете уши, този белег предвещава опасност, лицето да бъде обесено или обезглавено.

Три белега върху шията са знак на буен темперамента, който ще дължи богатството и изобилието в къщата си на галантните интриги. Почти всички галантни куртизанки на древността и в модерните времена притежавали този троен знак. Всички съединявали благодат, разум и красота, троица на дарби, представени чрез трите белега.

Една бенка, находяща се върху лявото рамо, предсказва, че лицето ще прекарва усамотен, скрит живот и че ще има завистлив мъж или жена.

Ако бенката е върху дясното рамо, тя предвещава най-жестоко робство, лишения и най-жестока смърт.

Ако пък лицето притежава по един белег върху всяко рамо, то ще направи далечни и опасни пътешествия, от където ще се завърне много богато.

Под мишниците, този белег предвещава, че лицето ще има любезен съпруг до заслепяване и влюбен до полуда.

Една бенка, поставена в средата на гърдите, предвещава мизерия, ако този белег не е хубаво кестеняв и с къси и накъдрени влакна.

Ако е върху дясната гърда, знакът означава студен характер с равнодушно сърце.

Под дясната гърда, той означава нещо повече, т. е. един омразен и изменчив характер.

Ако е върху лявата гърда, той означава, напротив, една жестока натура, но щедра, обична и почитана.

Под лявата гърда, предвещава опасни болести. Ако е върху сърцето, белегът има най-лошите значения, особено ако е двоен и снабден с влакна; не се доближавате до лицето, което го има; то ще ви бъде вредно и пагубно.

Бенка върху корема означава лакомия и сластолюбие; ако е снабдена с влакна, този или тази, които ги имат, ще се предаде по един неумерен начин на страстта, на виното и на силните питиета.

Ако имате бенка върху слабините, това предсказва един безпокоен живот, вследствие на трудни и малко полезни работи; ако мъж я притежава, добре ще направи да се не жени.

Белег надлъж по слабините е признак на една зверска натура и на едно покварено сърце; при това, ако този белег е валчест и кестеняв, то той, напротив, предсказва богата натура и обично сърце.

Върху бедрата, белезите означават неумерено желание, лицето да се харесва някому и една голяма умствена и душевна способност.

Бенка върху крака, открива рядко съвършенство в характера и голяма равномерност в настроението; жената, която има такъв белег, ще бъде образец на майките и на съпругите

Противоположна на нея ще бъде тази, която има белег под крака; тя ще бъде разсеяна, несъобразна, ще обича най-много танците и удоволствията, каквито и да бъдат те.

Белег върху лявата ръка, ако не бъде снабден с малко влакна, предвещава, че лицето ще има много деца.

На дясната ръка, този белег означава, че лицето ще достигне до голяма старост, но че то ще бъде предмет на много болести.

Върху пръстите, на едната или на другата ръка, белезите означават обикновена, но добра натура, с ограничен ум; ако бенките са няколко, те показват голямо кокетство.

Петната, които се появяват върху ноктите на някои лица, тоже имат своето значение; цветът им определя значението.

Белите предсказват щастие; червените — спънки в работите; виолетовите тежка болест; черните — предстоящи опасности, ужасни нещастия.

Знаковете, които представляват формата на цветя, листа или плодове, предсказват щастие, а напротив, тези, които приличат на животни или глави от животни, са лоши и показват низки и просташки вкусове.

Прев. от френски: А. А.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДУХОВНА ОПИТНОСТ

Факти и доказателства за силата и

еволюцията на човешката душа

*

Посещението на едно удавено момиче.

— На 11 октомври 1908 год. едно момиче пасло овце в гората край село X. (пловдивски окръг). След пладне завалял пороен дъжд. Овцете били разделени от дома с голям дол, който в обикновено време бил сух, а при пороен дъжд, силно прииждал. Като завалял дъждът, момичето искало ла мине с овцете през водата, за да си отиде. Когато нагазва във водата, то било повлечено от нея и се удавило. Заедно с момичето се удавили и няколко овце. Трупът стоял във водата три деня. Най-после го намират в бента на воденицата на двамата братя X. и У. Тези последните при поправянето на разрушения от водата бент. намерили детето, довлечено до бента. След изваждането на трупа тон стоял няколко деня, за да отидат на мястото съдебните власти за оглед. На 25 октомври вечерта във воденицата били само двамата гореспоменати воденичари. Във воденицата имало две огнища, от двете страни на воденицата, едно срещу друго. При всяко огнище имало по една врата, Двамата воденичари си легнали да спят от двете страни на едното огнище. Посред нощ около 12 часа по-малкият брат чува силен женски плач, като плачи на момиче. Заедно с плача започнало да се блъска вратата при другото огнище. Изплашени, той не смеел да извика на брата си и да му каже за това.

По едно време, както си лежали, закачил го с крака, за да го събуди. В същото време и онзи бил буден, но не смеел да се обади. Той, като бил подритнат от брата си. почнал да се усмихва и го попитал, заключил ли е вратата при другото огнище. Като му отговорил по-малкият, че не е, той му казал да иде да ги заключи. По-малкият му казал: „иди ти ги заключи“.

В това време тропането престанало, а плачът се преместил по моста, който бил над вадата (улея) и отишъл на другите врата при огнището, дето лежали двамата. След като се плакало и блъскало и на тези врата, най-после всичко престанало. Двамата братя не могли до сутринта да заспят, като не знаели, какво е това нещо. След като се съмнало, но-малкият брат отишъл у дома си и почнал да разказва за станалото на баща си и на другите си братя. Баща му, който бил около 50 годишен, като не бил виждал и не бил чувал през целия си живот такова нещо, почнал да се смее и му казал да не казва никъде за това, защото ще им се смеят хората, ако се научат. Той казал: „това е детински страха, вие сте се уплашили нещо“. На другата вечер баща им отива на воденицата, защото трябвало да вари там ракия от джибри. Там били двамата братя воденичари и баща им. Посред нощ се повторило същото, което станало п през предната нощ. Тогаз баща им много се изплашил и повярвал, че действително има такова нещо.

След няколко деня дошло едно лице от село М. във воденицата да мели брашно. Късно вечерта това лице излезли да нагледа воловете си и чуло по вадата от воденицата нагоре към бента овчарски глас, като че ли овчар кара овце и вика, крещи. Като се върнал във воденицата, той разправил това на едного от воденичарите, който е знаел причината на това. но не му се изказ,ал, а само му казал: „някой търговец сигур прекарва овце за село С. на пазар“ (това било в неделя вечерта, а в понеделника. в село С. е пазарен ден). Човекът повярвал. След като престоял малко време във воденицата, излязъл да се умие на реката близо до воденицата. От воденицата до реката има около 10 метра. Тогава пак чу.т същия глас, като че ли някой кара овце, само че тоя път го чул от другата страна па воденицата, именно под воденицата, но пак по вадата. Като чул гласа, толкоз много се уплашил, че побягнал и заедно с отварянето на вратата паднал в несвяст от страх. Воденичарите не могли изпърво да си обяснят. защо е паднал. След като го заливали с вода. той се свестили п започнал да им разправя: „това, което отдеве се чуваше по вадата нагоре, сега го чух по вадата между воденицата и реката същия глас“.

Понеже женският плач се чували всяка нощ от 25 октомври нататък, то двамата воденичари свикнали. Когато гласът се чувал под воденицата, значи там, дето са чарковете, те отивали единият от горна страна, другият от долна страна на воденицата и слизали под воденицата с фенерите. Тогаз гласът преставали, нямало нищо. След като се връщали, подир малко пак почвал.

След време те толкоз свикнали с гласа, че даже по един от тях са спали във воденицата и даже са излизали вън от нея ноще, без да ги е страх, защото гласът се явявал всяка нощ.

Този глас се явявал всяка нощ нареди около две седмици и после се изгубил.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Един интересен случай през войната

Един наш приятел ни разправи следното:

„Това се случи през 1917 година. Един войник X. У., родом от Македония. а живущ в мирно време в София с жена си. служеше в един от полковете на 11 македонска дивизия. Неговата част беше па позиция на Беласица планина. Една нощ на сън видел видение, което му казвало, че той като бездетен ще отиде в село Конарене1), дето имало две деца, кръгли сирачета, родом от с. Шугово2), но преселени в с. Конарене, защото избягали от гърците в началото на тая война. Те ще бъдат негови; той ще ги отгледа. Ще ги намери при техния чича. На сутринта войникът доложил това на взводния си подофицер, но той не обърнал внимание на неговия разказ. Даже взводният и другите го подигравали. Втората нощ му се явило същото видение и пак му казвало същото. На сутринта той разказал съня си на ротния си командири. Добре, но и той не обърнал голямо внимание на неговия разказ, понеже не повярвал. Третата нощ видението му казвало същото. Тогаз войникът отишъл при ротния си командир и поискали от него позволение да отиде и разкаже всичко на полковия си командир. Ротният му командир малко взел да вярва и му казал: „аз сам ще му доложа“. И наистина отишъл и доложил на полковия командир. Последният повикали войника и го разпитал. Войникът му разправил всичко, каквото се е случило с него през трите нощи. Тогаз полковият командир казал на войника да се приготви и да отиде да провери тази работа. Войникът отишъл в с. Конарене и попитал за децата. Те не били там; преместили се в с. Макриево (струмншко). Тогаз той отишъл в това село и намерил двете деца; те живели при чича си и пасли неговите свине. Той се отнесъл до общината и казал, че е дошъл да вземе тези две сирачета. Той заедно с кмета отишли при чича им и му разправили, как стоп работата. Той се съгласил да предаде децата. След като ги взел, войникът минал през с. Ново-село, за да си ги закара в София у дома си.

Именно в Ново село аз се запознах с него. Комендантът на селото се научил за тази случка, защото войникът с двете деца се отнесъл до него за квартира. Ние живеехме заедно с коменданта, — един младши подофицер. Когато последният ми разправи потребно тая петорна, аз не повярвах. На втория ден ние поканихме войника с двете сирачета да спят в нашата квартира. Тогаз именно се запознах с тях. Седнахме да вечеряме аз. комендантът, войникът п двете деца вън на двора. Войникът ми разправи всичко подробно, и аз повярвах. И двете дена бяха момчета, едното около 18 годишно, другото — около 11-годишно. Той ги викаше по име и така ги гледаше, като че ли не даваше нито една прахолинка да падне върху тях. Толкоз искрена обич имаше към тях. И те го много обичаха. Викаха му: „тате, тате“ и не се отделяха от него нито за минутка.

През това време, когато те бяха в Ново село, чичо им се разкаял и поискали да си повърне децата обратно. Дошъл в Ново село и си поискали децата. Обаче, войникът не ги повърнали вече. Тогаз чичо им отишъл и се оплакали на полицейския пристави. Последният от своя страна телеграфирали до дивизионния началник, като казал в телеграмата, че въпросният, войник е заграбил децата по насилствени начин. След тая телеграма въпросът се малко усложнили, Войника с двете деца закарали в щаба на Дивизията (щабът беше на бивак на местото, дето сега е цяло село — гара Златарево). Дивизионният началник разпитал самия войник за всичко. Тогаз полковият командир ходатайствал да се дадат децата на войника. Генерални, казал, войникът да си отиде в отпуски, а децата да останат в щаба на дивизията, за да се види, как стои въпроса и след като се разследва а разреши въпроса благоприятно за него, да си ги вземе.

Децата стояли в щаба на дивизията като войници. Давали им храна и всичко друго, що се полага на войник.

След изтичането на отпуската си, войникът се върнали в полка. От София той взел със себе си дрехи за децата. И един месец след завръщането му от отпуска, въпросът се разрешили в негова полза. И той взел децата и си ги завел в София у дома си“.

___________________________________________________

1) Петричка околия.

2) Дойранска околия.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Духовната опитност на Л. Н. Толстой1)

Четири дни преди изчезването на дядо ми Л. Н. Толстой, аз имах щастието цял час да беседвам с него по въпроси във висша стенен интересни, заради които извърших цяло поклонение в Ясная Поляна, тъй като мен ми се искаше да чуя от устата на дела. до какво заключение той е дошъл в своите възгледи за Бога и безсмъртието на душата. Беше вече късно, когато влязох в кабинета му, дето го заварих, лежащ на канапето и взиращи се в пода. Куп писма и книги на масата показваха, че той току що е работили, но сега лежеше изморени и почиваше. Аз седнах и казах каква е целта на посещението ми. След малки, колебания, дядо се съгласи на молбата ми.

— Но. — прибави той нервно, — аз се надявам, че тая беседа ще бъде последната, тъй като аз не обичам да ми бъркат, когато оглеждам мислено работата на своя живот. Мен е нужно за това уединение и спокойствие. Приятелят Чертков ми е приготвил място, дето ще бъда в състояние спокойно да работя и без пречки.

Аз го запитах, много ли му досаждат посетителите.

— Може би, извика той. Всички тил хора идваш, и аз съм длъжен да ги виждам и да стоя с тях. За нещастие те не съзнават, че времето на стареца е скъпо. Аз имам още много да кажа. Длъжен съм да го кажа скоро. Аз имам предчувствие, че е близка голямата промяна, Аз чувствам. не. аз зная, че слънцето на моя живот бързо залязва,

Тия думи предизвикаха у мен въпроса за предчувствията.

— Да, аз вярвам в тях, отговори той сериозно и откровено. За себе си имам достатъчно опити в това отношение. Аз съм убеден, че някои хора са развили в себе си допълнителното, тънкото чувство, посредством което те възприемат, същността на нещата. Строго казано, аз не съм имал напълно определени предчувствия: такива скоро са ме посещавали във вид на съновидения. Но неотдавна, тяхната важност за мене съвсем се изясни.

Експерименталният, учен може да игнорира фактите на окултните възприятия, но аз вярвам твърдо и съзнателно в тях. понеже зная. че тия факти съществуват.

Преди два дни аз имах твърде убедително преживяване в това отношение. Почивах си, както ей сега, на канапето, мислено зает с писмото, което се готвех да напиша вечерта. Ненадейно вратата се отвори и в кабинета ми влезе сестра ми2). Тя ми се поклони и мълком се доближи към мене. Аз бях така учуден, че продължавах да мълча и лежа. Тя дойде по-близко. Взе ми ръката в своята си и нежно я целуна.

Мен ми се показа странно нейното посещение: тя рядко е идвала при мене. Като видя изумлението ми, тя се позасмя, но все мълчеше. Аз почувствах в нея някакво си необичайно, окултно присъствие. Развълнуван, аз скочих от канапето.

— Гълъбче, Маша, това си ти, извиках аз.

Тя остана неподвижна, като каменна статуя. Лицето й беше печално: очите пълни със сълзи.

— Маша. — помолих я аз. като протегнах към нея ръце, кажи ми за Бога що значи това?

Но тя все мълчеше. Като отговор тя ми кимна с глава, Аз исках да я прегърна, но тя изведнъж изчезна и в стаята стана тъмно. След няколко минути се появи светлина и в изумлението си аз видях във въздуха едно много голямо писмо, написано от ръката на госта ми. То приличаше на движеща се картина. В началото аз се вдървих, но след малко започнах да чета. Тя пишеше, че желае да ме види и ме молеше, ако мога, да я посетя в манастира. Аз прочетох и препрочетох в пълно изумление цялото писмо, до като то дума по дума не се запечати в паметта ми. Най-после, протегнах й ръка. за да се докосна до писмото, но в тази минута всичко изчезна. Аз се намерих застанал сам в празната стая.

С любопитство разгледах кабинета си. но нищо необикновено пито се виждаше. нито се чуваше, освен тракането на часовника. Аз владеех всичките свои способности. Бях в съвършено бодро съзнание, както и във време на току що прекараното преживяване. Като се върнах към канапето си, аз чух във въздуха слаб, трясък. След това отново се възцари мълчанието. Разбрах, че съм имал видение.

Учените биха ме считали за жертва на халюцинация, но аз зная. че бях свидетел на естествено явление. С мене и по-рано са ставали такива преживявания. И затова аз, в същност. не бях особено поразен, макар мислите ми да продължаваха да бъдат устремени към появилата се безплътна моя сестра. Никому не казах за това видение.

Но случи се още нещо необикновено: на следната заран аз получих писмо от сестра си Маша, То беше дума по дума подобно на писмото във видението ми.

Очевидно е. че видението е било предсказание на писмото. Мога. ли аз след това да не вярвам в предчувствията? Аз твърдо вярвам. че духът е основната същност от, вселената, а матерната е само негов атрибут.

По въпроса за безсмъртието той отговори :

— Мен ми е било извънредно трудно да формулирам точно своето убеждение за безсмъртието. Вярата в безсмъртието не е въпрос на научни познания, а на интуитивни чувства. Това убеждение се корени в емоциите и малко живее в интелекта, Също тъй както е невъзможно да обясня на дивака аксиомите на математиката, така че мога и вам, да докажа с аргументи безсмъртието. Това всеки трябва сам, да го преживее. Само едни знания са недостатъчни. Това. което ние наричаме смърт, е само ново явление.

Тя (смъртта) дезинтегрира организма и облича духа в нова форма. Интелектуалният индивид умира със смъртта на тялото. но нравственият, метафизическият, индивид продължава да живее. И самото физическо тяло не умира, и само материята преминава през ред химически процеси, които вечно се сменят едни други. От тук произтича и еволюцията на расите.

Но независимо от това. има еволюция на душата, духовното Его, която отива но пътя на метафизическия процес. Символическа картина на тоя процес ни дава християнската религия. И повече нищо не ни е нужно в началото. Само чрез нашето индивидуално мислене и чувстване ние достигаме крайните убеждения.

Душата на гения е кулминационната точка на духовната еволюция. След смъртта геният трябва да се облече, струва ми се. в свръхчовешка форма, която ние даже трудно можем да си въобразим. В тоя висш образ той може да лети между земята и другите небесни тела. Само веднъж в живота си аз съм имал видение на свръхчовешки същества,

Моето представление за безсмъртието няма нищо общо със златните улици на небето или с пламъците и мъките на ада, Аз съм уверен. че ще бъда близо до своите приятели, след като ми погребат, тялото. Аз ще продължа да живея, както съм живял и по-рано, преди да стана граф Лев Толстой.

______________________________

1) Писмо от племенницата на Л Н. Толстой до редакцията на чикагския вестник „Трибуна“.

2) Калугерката в Шамардинския манастир Мария Николаевна.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

„Сбогом“

Като свършивша, бях на учение далеч от родителите си, а по-малката ми сестра — на лечение в странство. Последните вести от, нея бяха, че тя вече се поправя и чувства почти добре. Но това време, обаче, един понеделник срещу вторник. аз сънувах. че виждам сестра си в един зелен, дол, да бере алени макове. Тя набра, от тях цял букет, а след това се приближи до мен и ми каза: „Тятко. запомни, аз напуснах Мантон на 9.I. в понеделник, 4 часа сл. обед. Сега ида при теб да си взема сбогом; от, тук ще ида при г-жа Д., и после при мама. Маковете са любимите цветя на мама, та тоя букет, ще дам ней“. При тия думи тя ме прегърна горещо (сестра ми бе натура жива и топла) и още по-горещо ме целуна, като ми каза: „сбогом, мила тятко, това е последната целувка, която ти давам“. — Във вълнение аз се събудих, като чувствах за дълго след това още да тори стланата ми от топлата целувка.

По това време майка ми бе тежко болна. и в санаториума на сестра ми знаеха това. За дий седмици аз нямах никакво известие ни от Мантон, ни от дома, но впечатлението ми от съня оставате все тъй силно и аз се боях за сестра си. Най-сетне приех писмо от къщи, в което ми казваха, че щом получили известие в Мантон. че мама е минала кризата на болестта си, известила дома обратно. че сестричката ми се била поминала още на 9.I. понеделник. 4 часа сл. обед. Пишеха ми също че преди две седмици в понеделник срещу вторник мама сънувала сестра ми, че дошла при нея с грамаден букет макове, подала й ги и й казала: „мамо, този е последния букета, който ти давам“. и като я целунала: „а това е последната целувка. Аз напуснах Мантон днес. в 4 часа сл. обед. Сбогом!“

Същата нощ, но в час по-ранен от тоя на мама, и г-жа Д. сънувала сестра ми да се сбогува с нея, като й казала същото, що каза мен. Тя и там държала в ръце букет алени макове.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

„Моята последна песен“

Учителят ми по музика се връщаше от Германия и семейството му го вече очакваше. Една нощ аз сънувах, че го чакам за урокът си. Той влиза в стаята мрачен, тъжен п ми казва: „днес ти няма да свириш; остави ме аз да ти посвиря. да ти посвиря за последен път — моята последна песен . . . .“ И като седна на органа, засвирва наизуст някаква своя фантазия: нещо тъй дълбоко, тъй тъжно, тъй сърцераздирателно. мъчително п нервно, че покъса сърцето ми. В тая „песен“ се чуваха воплите на една душа, която и плаче, и роптае по нещо много желано, но несбъднато, душа, която не намира облекчение тя, нищо. нито даже в сълзите що лее... И аз се облях в мъчителни сълзи и през тях цяла изтръпнала аз следях учителя, който продължаваше да свири своята „последна песен“.

Полека-лека той стана все по-мрачен. додето най-сетне се превърна в облак — дим и изчезна. В мъка аз се събудих. При първия случай, един ден след това. аз отидох у домашните му. Да чуя имат ли вести от учителя ми. Току-що бяха получили телеграма. че предишната нощ. по погрешка. той е бил убит в Русия — на път за България.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Пророчески сън

Като ученичка в странство, бях в един пансион. Една нощ, през изпитната седмица, сънувах. че преди почване на писмения екзамен по френска литература, аз бегло повтарям, материала, и точно дохождам, до писателя, когото най-малко познавам, и тогава в спалнята ми влиза една от пансионерките (с която малко дружах), облечена в съвършено нова розова блуза. Тя ми казва да бързам долу, защото ме вика една от учителките, за да й помогна в нещо. Отидох. По напътването на преподавателката наредихме в изпитната стая столовете така, че да не може да се гледа, ни преписва от съседката.

После, учителката ме спря до вратата, като настоя да забележа добре фигурите столовете, защото утре сама ще ги реда по същия начин. След това аз бърже изкачих стълбата нагоре, за да ида и повторя френския писатели. Но точно в това време звънецът бие. и аз не успявам да повторя писателя.

Сънят ми направи силно впечатление. и затова на утрото аз бързах да повторя бегло другите поети, та да ми остане повече време за въпросния писатели. Но точно почвам него. па вратата се появява пансионерката, която сънувах през нощта, и то със съвършено нова, розова блуза, точно тая, с която за пръв път я видях на сън. Изтръпнах, а тя ми каза, че една от учителките ме вика долу — в класната стая — за да й помогна. Отидох. Редихме столовете под фигурите, що видях през нощта; спря ме на прага на стаята да изгледам и добре запомня наредбата, „защото утре сама ще ги реда“, п точно когато изкачих стълбата и бързах към недоучения писатели. звънецът удари.

— Това не са фантазии, това са действителни сънища. Може би за първите два ще се каже от мнозина: „науката до някъде ги обяснява: покойните в последния момент са силно помислили за лицето, що ни съобщава сънищата, и тяхната мисъл е била възприета от нея тогава, когато умът й е бил в покой. т. е. през нощта. Но тогава пък умът направя от тая мисъл своя комбинация и лицето задържа мисълта под формата на тия странни сънища“. Може би. и може не . . .

Но какво ще каже науката за един сън. който предварително открива точно и във всички подробности всичко, що ще се случи на утрото? — Ако учителката мислеше от вечерта мен да повика на утрото, за да й помогна, то нейната мисъл да ми е предадена на сън, тя сигурно не знаеше, че на утрото случайно ще срещне именно тая моя съпансионерка. и нея да изпратя, за да ме повика, та и това да ми се предаде. Сигурно и посредницата не е мислила, че ще бъде изпратена.

Тук. и в други подобни сънища, има нещо различно от „внушение“. — нещо, пред което това, що въобще наричаме „наука“, още немее, но разумният, мислещ човек не може повърхностно да пренебрегне, ни спокойно отмине. А и тоя род сънища имал свое разумно, не по-малко „научно“ обяснение . . .

Съобщава : Д. Л. Д-ва.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Суеверните американци

Известният американски фолклористи, професори Карл Кнорц, чиито съчинения по американската литература и най-стара цивилизация се числят към най-добрите, е напечатали наскоро едно ново съчинение: „Американско суеверие в днешно време“: това е един ценен приноси към народознанието. Книгата е извънредно увлекателна и съдържа огромен материали. Мнозина вярват. че американецът. който тъй стръвно се стреми към печелене пари. към търговия и предприятия. отдавна се е освободили от суеверието и че Америка и в това отношение стои по-добре от нашия „стар, континент“. Но пие виждаме тъкмо противното. А това може да се обясни, може би, с обстоятелството, че всичките преселници от Европа, били те испанци или английски пуритани, холандци, ирландци, немци, италианци или славяни, били католици, протестанти или евреи, са пренесли всичките си домашни суеверия, които свръх това са се смесили тук с остатъците от индийските и с богатия извор на негърските. Така са се събрали тук суеверия повече от всякъде другаде по света. И това се вижда ясно в описанията на професори Кнорц, в които централно място заема детето от рождението си. И подковата като символи на щастие в Америка е тъй популярни, както всякъде другаде. Като специфичен американски знак на щастие е заешки крак, особено левият. Който носи заешко краче в левия джоб на жилетката си, той има щастие в обзалагането и в играта, в търговията и любовта. Когато носи такъв крак у себе си началникът на локомотива се чувства по-сигурен. а работникът-златар е по-прилежен, защото знае, че трудът му ще се възнагради.

Ако някой случайно намери такъв крак в църковния двор, това означава, че ще се ожени преди идещия Великден. В последно време вместо заешки крак се предпочита крак па пуяк, украсен от някой златари, но такъв крак не се носи в джоб, а се закача на стената в стаята. Щастие е да срещнеш стадо овце. Свинско стадо да срещнеш, значи нещастие и когато си на път за някъде, по-добре е да се върнеш, щом видиш насреща си свине. Черна котка, която няма никакъв бял косъм, е щастие за къщата и докарва много почитатели на момичетата. Когато момиче обича да сяда върху масата или прекатурва столовете, то не може да се омъжи седем години. Когато някой изрази едно желание и след това духне да угаси лоена свещ, а тя продължава да гори, това означава, че желанието ще се изпълни. Но ако фитилът продължава да пуши, това. означава смъртен случай.

В Охайо вярват, че когато някой усеква с мокри пръсти лоена свещ и фитилът залепва на пръстите, това означава изпълнение на изказано по-рано желание. В Пенсилвания правят следното: вземал няколко косъма от мигачите на очите, слагат ги на външната страна на ръката и ги духват; ако всичките отхвръкнат на страна, изказаното желание ще се изпълни. Който седне на кола със сено, пожелае нещо и след това вече не погледна колата, получава пожеланото. Когато пожелаем нещо, не бива да поглеждаме два пъти пъстър кон, ако искаме желанието ни да се изпълни. В Охайо, когато момичетата и момчетата останал зиме по обед в училището, те поставят на нажежената печка зърна от царевица и на всяко зърно давал име. Зърната, които се доближат, посял имената на онези, които се обичал и сетне се женят. Момиче, което може да задържи в ръка запалена кибритена клечка, додето изгори съвсем, ще има верен любовник и всеко негови желание ще се изпълни.

Мома, която прекрача метлата, без да я вдигне, няма чувство за ред, тя ще се омъжи много късно или никога. Който внесе стара метла в нова къща, внася нещастието с нея. В Германия и в Австрия също така вярват, че магьосниците се крият в старите метли в ъглите. Който изгори тези метли, очиства дома си от неприятни гости. Американецът, преди да се пренесе в нова къща и си нареди мебелите, преминава през всички стаи с библия в ръка. В Америка не се мете вече къщата, щом мръкне. Счита се за нещастие минаването под изправена стълба.

Когато американката по невнимание счупи огледалото, очаква караници и други неприятности през цели седем години, понякога дори и смърт в семейството. Когато в къщата има мъртвец, всички огледала се обръщат наопаки или се покриват с черно, защото този, който случайно погледне в огледалото, скоро ще умре. Който се оглежда вечер, вижда зад себе си дявола. Когато двама погледнати, едновременно в огледалото, те скоро ще се скарат. Когато на някоя американка случайно поставят две лъжички в чая, това означава, че тя ще се омъжи два пъти. Ако изтърве лъжицата, тя трябва да чака гостенин дете или поп. Когато падне на земята нож, значи, че ще дойде мъж на гости, ако падне вилица — ще дойде жена. Когато падне на пода в стаята някой остър инструмента,. това показва нещастие. Ножове и други остри предмети не бива да се подаряват, защото с това се прерязва приятелството. Опасно е също да употребяваме намерено ножче. Американката се чувства нещастна, когато счупи игла при шиенето на собствена дреха и то трае, докато носи шитата в случая дреха. Затова предпочитат да дадат другиму да им шие дрехите. В някои места момичето, когато при шиенето си счупи иглата, получава една целувка за утеха. Счита се за щастие, да се намери карфица, особено пък ако главичката на карфицата е обърната към този, който я намира. Числото на карфиците, които едно момиче намери през време на една разходка, показва, колко му са приятелите и почитателите. Момиче, което си чеше косата след захождане на слънцето, си докарва грижи на сърцето. Който отваря омбрела в стаята или я поставя върху леглото, той или не се оженва, или умира скоро. Венчаване пък под омбрела докарва щастие. Който през време на буря стои или върви до човек с гола глава, може да бъде ударен от гръмотевица. Когато падне от стената огледало или картина, или пък мебелите в стаята скърцат, без да се знае причината за това, означава, че скоро някой ще умре в тази къща. За болния в къщи трябва винаги да държим свободно място на масата, иначе той ще умре. Не бива да поглеждаме кривогледи хора. Който си облече дрехата наопаки, трябва да накара някого да го съблече; ако няма човек наблизо, тогава си я съблича сам, като я премята три пъти около главата сп. за да прогони нещастието. Не бива да кърпим дреха, която е облечена на тялото ни. Винаги да слизаме от леглото или да влизаме в къщи с десния крак напред. Намерени пари не бива да се харчат. защото те привличаш, и други нари. Със същата цел се поплюва първата монета, която получим сутрин.

Когато стенният часовник внезапно спре, умира някой в къщата. Никога да не се броят колите на едно погребално шествие. Мъртвите да се погребват винаги с главата към изток. Това нравило било известно още на старите финикийци. Когато кучето лае и постоянно гледа в земята, ще умре някой у съседите. Ако гледа нагоре, тогава ще има пожар.

Който направи пристройка на къщата си, умира скоро. Който дълго се взира в траурни дрехи, скоро ще облича такива. В Масачузет вярват, че ще умре някой член от семейството, ако някой забие гвоздей в неделя. Пищенето на ушите означава скорошно известие за смърт. В Мичиган вярват, че върху празен стол за люлеене седи духът на някой умрял, който чака да вземе някого със себе си. В Лабрадор вярват, че, щом някому паднат три капки кръв от носа, умрял е някой роднина. Ако някой внезапно потрепери, това означава, че човек върви по мястото на гроба му.

Който във време на ядене кихне с пълни уста, той скоро ще изгуби някой сродник. Пукнатини в хляба или червени петна върху чаршафа означават в Охайо смърт. Когато ковчегът пращи в ръцете на дърводелеца, това показва, че ще има още нови поръчки. Когато кравата реве посред нощ, означава смърт, същото означава пукот в стената. Когато умиращ човек извика името на някой отсъстващ, на последния предстоят големи неприятности. Ако лекарят бъде повикан в петък при някой болен, последният умира. Ако някое дърво цъфти есен, означава много смъртни случаи. Не бива да се тича покрай погребално шествие, а най-малко пък да се мине през него. Когато срещнем погребение, трябва да се върнем три крачки назад и тогава да продължим пътя си. Смъртник не бива да се задържа в къщи в неделя, защото инак ще умре някой от семейството през течение на годината. Гроб не бива да се оставя отворен в неделя. Когато отива да посети приятели, американецът не минава покрай гробището, за да не занесе смъртта у приятелите си.

В Канада след смъртен случай почистваш добре къщата, като измазват и тапицират и стените. Особено много суеверия има за огледалото. Който види нов месец в огледалото, скоро ще има неприятност. Дете, което преди да навърши година, се оглежда и учудва, ще има пълен с грижи живот. Невестата не бива да се оглежда, след като тоалетът й бъде готов. Вярва се, че когато умре някой, всичката вода в къщи е отровена; затова бързо я изливат, и донасят прясна веднага. За да се улесни умирането, отстранява се възглавницата на болния. Когато се пренасят в нова къща, ирландците в Америка поставят във всяка стая по една торбичка със сол. Който иска да се избави от копнеж за родината или за някой приятел, връзва си на шията сърцевидна торбичка със сол (муска).

„Аз не съм суеверен, казал един американец, но жена ми е такава“. — „Един ден излизаше на пазар, но забравила омбрелата си; върна се да я вземе, но забрави на масата портмонето си; върна се втори път и седна, за да се развали магията. Когато тя пак излезе, видях, че бе седнала на цилиндъра ми, който бях купил за осем долара“.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КНИЖНИНА

Излязла е една нова книга от известния автор на „Великите посветени“ Edouard Schure, озаглавена: Пророците на Възраждането. В последните й глави той развива обширно следните главни мисли: 1. Съставното единство на Вселената и човека (макрокосмосът и микрокосмосът), чрез техния вътрешен строеж и дълбоки съотношения; 2. Законът за промените, възражданията и превъплъщенията или великият закон на еволюцията, от духовно гледище, и 3. Мистерията на вечната девственост.

Г-жа В. е издала в Париж един сборник на своите медианимични съобщения. Това, което е особено ценно в тая книга, то е ясно установеното различие между спиритизма и окултизма. Спиритизмът е съобщение с духовете чрез лица, наречени медиуми, а окултизмът е пряко съобщение не само с другия свят, но и с всички окръжаващи сили, разсеяни около нас. Окултистите не са такива въпреки волята си, както са медиумите. Всеки не може да бъде медиум, но всеки може да стане маг. Силата на окултиста се състои в неговата воля. Естествените медианимични флуиди са заместени у него с един механизъм от натрупани грамадни сили, които действат и на далечно разстояние и установяват стълба за съобщение с по-напредналите същества. Съобщенията не се предават на окултиста чрез писане и други физически средства, а чрез мозъка му — с интуиция, видения и двойни изгледи, добити с медитация и концентрирана воля. В всеки случай, големият, единствен двигател в окултизма е волята и молитвата, която е израз на волята.

Г-жа В. се държи неприязнено към теософията, като казва, че теософията не проявява никакъв напредък.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ОТКРИВА СЕ ПОДПИСКА ЗА ВТОРАТА ГОДИШНИНА НА

МЕСЕЧНОТО ИЛЮСТРОВАНО СПИСАНИЕ

„ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС“

ОРГАН ЗА ВИСША ДУХОВНА КУЛТУРА

Препоръчано от министерството на народ. просвещение с окр. № 30006 от 13 дек. 1919 год. за училищни библиотеки при всичките пълни и непълни сръдни училища и за училищни инспекции в България.

Препоръчано и от щаба на армията с предписание № 946 от 21. февруари 1920 год. на всички части, учреждения и управления от армията.

Списанието „Всемирна Летопис“ съдържа статии, съобщения, илюстрации и фигури, с които се доказва научно съществуването на човешката душа, нейната сила и законите, които направляват нейното развитие и вечния й живот. Тя е един божествен лъч. който иде от невидимия свят и се въплътява в материална форма. Тая форма е човешкото тяло. Последното е само нейния външен израз и инструмент за изпълнение на божествената й мисия във физическия свят. „Душата е архитектът, а тялото работникът“. казва английският писател Брънсън.

Веднъж доказано, с  научни опити, съществуването на човешката душа, следва да се изучи, как тя изхожда от Бога, като негова частица, и по какви закони се развива и усъвършенства. Така се прониква в тайните па Творението и се изучва строежа на вселената, индивидуален организъм от която е човекът. Законите, които управляват живота на вселената или това което наричаме „природа“, управляват и живота на човека, защото последният се ражда, живее всред тая природа и изчезва от видимия физически свят по строго определени и никога ненарушими природни норми. Да изучим всички тия закони, това значи да познаем себе си и съобразно с това познание, да нагласим физическия си, обществен и духовен живот на земята като отделни личности и като членове на семейството, народа и човечеството, за да станем достойни, с чистотата на душата си да влезем в духовния свят.

Това е задачата на списанието „Всемирна Летопис“, единствено по рода си в България, в което се излагат всички тайни науки: Окултизъм (учение за тайните закони на природата). Мистицизъм (учение за тайната връзка на човешката душа с невидимия свят). Кабала (учение за Bora. Вселената и човека), Алхимия (учение за божествените сили или творчески елементи), Астрология (учение за влиянието на небесните тела според положението и движението им при раждането на всекиго, върху характера, темперамента и съдбата на човека. Психометрия (учение за изследване характера и душевните способност на човека чрез пипане на писмата му, чрез ясночуване от далечно разстояние, чрез планетните действия, за познаване болестите също от далечно разстояние, четене в светлината на пространството и пр.). Физиогномия (учение за познаване човешкия характер по чертите на лицето). Френология (учение за човешкия ум по мястото и развитието на разните мозъчни центрове). Графология (учение за познаване душевните качества на човека по неговия почерк). Хиромантия - Палмистрия и Хирогномия — (учение за познаване характера, миналото и бъдещето на човека по големината и формата на ръката. по дланта и нейните линии, и по пръстите и ноктите). Космогония (учение за тълкуване на библейските тайни за сътворението на вселената), Ономантия (учение за значението на разните кръщелни имена на хората) и др.

Освен това. в списанието се дават полезни съвети, основани на изследванията на същите науки, за запазване на физическото ни здраве и за лекуването ни, когато по небрежност, невнимание или по други причини, независещи от волята ни, повредим здравето си. В отдела: „Окултна хигиена и медицина“ се дават редица разумни правила, които трябва да изпълняваме, за да се радваме винаги на цветущо здраве, на постепенно разхубавяване и да бъдем дълголетни, а именно: кога, какво, как и колко да ядем и пием, кога и какво да обличаме, как да дишаме, кога и как да използваме лечебната и възобновителна енергия на слънцето, на електричеството, магнетизма, радия, на водата, и пр.

Всичките гореспоменати науки се разработват и в художествени произведения: стихове, разкази, драми и пр. от окултен характер, под общо заглавие „Нова Естетика“, за да могат окултните истини да се възприемат в по-лека и достъпна форма.

Като се изучва естеството и развитието на човека. същевременно се излагат, и законите, които действат за групирането на хората в общества, народи и раси. Цялото човечество е един божествен организъм, който е създадеш, и живее по законите на природата. В течение на вековете, това човечество е преминало няколко епохи и се е оформило до сега в пет раси. И това негово развитие е предмет на разглеждане в списанието в редица статии, в които се излага и какви ще бъдат отличителните достойнства на идещата шеста раса — божествената любов п ясновидството — и как трябва да подготвим дохождането й.

Няма съмнение, че за да се създадат условия за ускоряване на това развитие, необходимо е да се подобри управлението на всеки народ, като се изоставят досегашните пакостни методи, основани на кривите материалистични учения, които предизвикват само взаимни конфликти, войни, изтребление на човечеството и взаимни грабежи. В отдела „Синархия“ се обяснява, кой е най-съвършения начин за управление на един народ, за да може да се извлекат най-големите материални и духовни блага на земята, равномерно за всички хора. които са братя. Тоя начин е съобразен с физиологическия закон по който се развива живота в природата, което значи, че истинската политика е тясно свързана с религията, схващана като синтез на точните знания за природата и вярата. Само с такова управление може да се допринесе за обшия прогрес в пътя на висшата духовна култура. То обгръща и всички реформи но възпитанието и образованието на всеки народ. Следователно политическите дейци, духовенството, учителите, съдиите и пр. трябва преди всичко, да изучат и възпитат себе си и народа, за да имат право да го управляват и му служат.

В отдела „Духовни опитност“ се даваш съобщения за истински факти у нас и в чужбина, с които се доказва силата п еволюцията на човешката душа; предаване на мисли и чувства на далечни разстояния (телепатия, видения в будно и сънно състояние, фотографии на невидими за простото око форми, случаи на ясновидство, превъплътявания на душите, пророчества, словесни и картинни съобщения от невидимия свят и др.

Най-сетне, в списанието се поместват, портрети и биографии на видни окултисти, мистици, ясновидци, кабалисти, алхимици, окултни лекари, церители с вяра и др.

С една реч, от всичко гореизложено, на късо, всеки ще се убеди, че списанието „Всемирна Летопис“, по съдържанието си е наука за живота, то разяснява и показва, как да се прилага Христовото учение на дело и, поради това, е необходимо за всекиго. То трябва да бъде настолна книга във всяко семейство и да краси всяка училищна, читалищна и частна библиотека.

И по външност, списанието няма подобно на себе си в България: печата се в обем две печатни коли голям формата, в 32 страници по 3 колони дребен гармонд, на първокачествена, при сегашните условия, хартия (холцфрай) и с много илюстрации: картини, портрети, фигури и чертежи. Годишно излизат, 10 книжки и струва 100 лева за година. Сравнително с цената на другите, общо литературни списания. „Всемирна Летопис“ е най-евтиното, при постоянното поскъпване на хартията, печата, клишетата и пр., което пие предвидихме още през мес. март, миналата година. То се изпраща на всички абонати по пощата препоръчано.

Пред вид на всичко това, поканваме всеки разумен и добър българин, който милее за своя физически и душевен живот, и за своето всестранно развитие и напредване, като човек, член на семейство и гражданина на. България, към каквото съсловие и да принадлежи. Стига само да е достатъчни грамотен, — да се запише абоната на списанието „Всемирна Летопис“. като изпрати абонамента си 100 лв. направо в редакцията, с пощенски запис. Адресът е: До редакцията на списание „Всемирна Летопис“ в София, ул. Регентска, 56.

Ония, които запишат най-малко 10 души абонати и изпратят сумата на тия десет абонаменти, имат прав, да получат едно годишно течение безплатно.

Всички директори, училищни инспектори, читалища, настоятелства, шефове па административни и др. учреждения ще изпълнят, един дълг към съвестта си и към народа, ако запишат себе си, учрежденията и приятелите си за абонати на това толкова полезно списание, за да може то да се закрепи и да продължи излизането си дълги години.

Истината, изобщо, си пробива път бавно. Но тази научна истина, която има връзка с вярата, среща най-голяма спънка при закоравелия материализъм у нас, който е плод на сегашното образование и възпитание в училищата ни. Цялата наша младеж или така наречената интелигенция, която ръководи народа в разните области на живота, цялото ни духовенство и учителство, с малки изключения, професорството, съдийството и пр. нямат и най-елементарни познания за факта, че животът на всеки отделен човек и на всеки народ се регулира от законите на природата, които съставляват,, в своята общност, учението на Христа, сиреч това, което се характеризира с думите: разумна и жива вяра в Бога. А понеже, по думите на Христа, „Бог е дух“ и плътта нищо не ползва, защото е едно преходно състояние, то всекиму се налага дълг да изучи всичките видими й невидими за човека прояви на Бога и в светлината на това знание, да почерпи правила за уреждането на своя личен живот и живота на народа си. В тая си дейност вейки може да намери пълно удовлетворение за себе си защото узнава истинския смисъл на своето съществуване.

Материализмът, не може да даде такива знания и следов., не може да задоволи човешкия ум в стремежа му да издири първопричината на Творението, процеса на развитието и целта му. Той фалира по всички линии, и по въпросите на хигиената и медицината трябва да се констатира пълното фиаско на съвременната наука. Разумните хора вече са изгубили всякакво доверие в ефикасността на алопатическите средства за лекуване и прибягват до съгласуването на живота си с природата. Само тогава нашето здраве и дълголетие могат да бъдат гарантирани и само с естествените методи на лекуване можем да отстраним всяко нарушение на процесите в човешкия организъм. Но за тая цел трябва добре да се разбере от всекиго, че всяка болест се дължи па духовни причини. Да предупредиш, следов. всяка болест на тялото си, това значи да не създаваш, или да избягваш всяка причина, от духовен характер, която би предизвикала болестта. А за да достигнеш до това развитие, че да станеш недосегаем за каквато и да е болест, това ще рече. да вървиш по пътя на посвещението, което е, единствено условие за духовно съвършенство.

В тоя път трябва да вървят всички. Нека прочее, българите да съзнаят, че ако искат да подобрят живота си индивидуално и обществено, крайно време е да напуснат досегашните методи на образование и възпитание, а същевременно и сегашния начин на живеене, който изобилства с всички пороци, убийствени за. личното и народно добруване, и да тръгнат по пътя на духовното усъвършенстване чрез изучаване на всички горепосочени науки, непреподавани в нашите училища и чрез прилагане на знанията си добити от това изучване и живот.

Списанието „Всемирна Летопис“ допринася съществено за тая цел. За това ние апелираме към вейки разумен българин да му даде своята морална и материална подкрепа по начин какъвто намери най-сгоден за себе си.

ОТ РЕДАКЦИЯТА

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...