Jump to content

Всемирна летопис, год. 2, брой 04


Recommended Posts

Списанието в PDF

letopis_2_4.jpg

Година 2, Брой 4

(април-май 1921 г.)

1. Умът, сърцето и волята — Влиянието им върху живота — Форма, съдържание и смисъл на живота. От X. X. X.

2. Нова Естетика. Из Сюли Прюдом: Очите. Идеалът. Росата. Тук долу, на земята. Прев. Ив. Карановски.

3. Боян Боев. Дейността на окултния университет „Гйотеанум“ в Швейцария.

4. Веритас. „Как да станем силни“.

5. Пр. Мълфор. Вътрешният лекар.

6. Фр. Феерхов. Психография или фотография на мислите (с 6 фотографически снимки на човешки мисли).

7. Физиогномия. Носът. Човешкото същество, отбулено чрез формата му, от А. Бюе.

8. Кабала (наука за Бога, вселената и човека): елементите на Кабалата, изложени в десет уроци, от Елифас Леви

9. Страница из Битието.

10. Проф. Д р Нестлер. Хирогномия.

11. И. А. Пфлюгер. Айнщайновият принцип на релативността.

12. Алхимия: Великото терапевтическо дело на алхимиците и принципите на хомеопатията, от Д-р Р. Аланди (продължение и край).

13. Духовна опитност: I Катастрофата с дунавския параход „Борис“ предсказана. II. Предвестия на смъртта. III. Предопределенията на съдбата.

14. Книжнина.

15. Разни вести. I. Магия на числата. II. Мистицизъм на числата. III. Уилсон и числото 13. IV: Който знае нещо добре, трябва да го съобщи на другите

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

УМЪТ, СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА

Влиянието им върху живота - Форма, съдържание и смисъл на живота

Ние можем да характеризираме тия три принципи на човешкия живот като три велики сили, които работят за неговото съграждане. Сами по себе си те са невидими и не можем да ги конкретизираме и изпитаме като материални сили, но те се изразяват в трите главни системи на човешкия организъм, от които можем да съдим за тяхната проява и дейност. Принципът на ума или силата на умствения живот се обуславя от мозъчната нервна система, в която главната роля играят мозъкът, нервната система и чувството на човека. Принципът на сърцето или силата на чувствителността е свързана с неговата дихателна, кървообращателна система, в която главната роля играят дробовете, стомахът и кръвоносните съдове, носители на чувствителността у човека. Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност разума, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система. Главната роля в нея играят мускулите, лигаментите и краищниците. Човек е разумен само тогава, когато знае, как да употребява разните членове на тялото си. В тях трябва да има хармонична проява. Когато един организъм действува по тоя начин, ние казваме, че една висша разумна сила се проявява чрез един целесъобразен закон вътре в самата природа. Законосъобразността и целесъобразността се проявява само в дадения случай: тя действува само в настоящето. Запример: целесъобразно е човек да се храни, понеже храната уталожва глада му и го избавя от страданията, на които е изложен без нея. Но само подходящата храна уталожва глада. Тя трябва да има тясна връзка със самия организъм. И всякога, когато се взима една храна, която не е законосъобразна и целесъобразна, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите. При такива случаи учените хора казват, че законът в природата не действува правилно. Мисълта, като разумна сила в природата е свързана с всички живи същества, което се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи, да намерят условията, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време. И следователно, във всички органически същества забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко - те са първите пионери на науката. За доказателство на това всеки може да направи един малък опит: ако поставите една въдица в някоя бистра течаща вода, например, рибата, се хване еднаж- дваж на въдицата и се освободи от нея, запомня формата й, почва да я заобикаля и никога вече не се залавя за нея. Правени са и други опити: турят се охлюви в една градина и последната се загражда с електрическа жица, пуща се слаб ток по тази жица и всеки охлюв, който е минал през този ток, ако го е опарил, втори път не приближава до жицата. Ония, които не са се занимавали с тия тънки наблюдения в природата, считат, че низшите същества не притежават никаква интелигентност, никаква разумност, но истината е, че тия същества по своята схватливост и изобретателност далеч са надминали човека. Друг пример: морската звезда, ако й откъснете един крак, знае как да го създаде, а човекът, ако откъснете крака му, не знае как да го създаде. Ще каже някой, че това прави природата. Ако е така, то защо тя не създаде и откъснатия крак на човека? Следователно, морската звезда има някаква специалност, каквато човекът не знае. Когато някой виртуоз изпълнява едно музикално творение, то кой всъщност го изпълнява: природата или човекът? Разбира се, човекът. Той се отличава в дадения случай като индивид: не всеки може да изпълнява като него, това изпълнение е негова специалност. А тази негова специалност не е израстнала в един ден или в един месец, или даже в една година - тя се дължи на усилията на ред поколения от индивиди, които са работили в това направление, но един от тях достигнал да изрази тая специалност в един разумен акт и ние казваме, че природата работи в него.
В света всяко същество оказва известно влияние и полага известно усилие, за да прояви по-ползотворно силите, вложени в неговото естество. Тия усилия не могат в един ден да станат известни на окръжаващите по- високостоящи същества, а се изискват дълги столетия на усилена дейност, за да се прояви разумният стремеж, който е вложен от самото начало и действува в даден момент. Следователно, по същия закон на аналогията ние съдим, че от устройството на човешкия мозък, на наслояването на клетките му, от разпределението на техните функции, от продължението на нервната система, която се простира по цялото тяло - ние съдим за усилията на тази индивидуална разумна вътрешна сила; която е работила с хиляди години в едно и също направление, за да произведе този орган една от най-главните необходимости за проявяването на човешката мисъл, за създаването на сегашните общества и на сегашната култура във всичките нейни висши и низши прояви. Там, дето мозъкът е развит, т.е. върви по възходяща степен на своето развитие, проявява се висшата култура на човека, а там, дето върви по низходяща степен на развитието си, образуват се тъй наречените низши култури. И тъй, едната, възходящата степен на това природно развитие ние кръщаваме с думата добро, а другата, низходящата степен на развитие ние наричаме зло. Или пък ние можем да си послужим с едно сравнение: ако дадем на някой възрастен и разумен човек, който е изучил отлично някое изкуство, като например художник, скулптор и пр. известни материали, той ще създаде хубави произведения, но ако дадем същите тия материали на някое дете, което никога не е учило това изкуство, то ще направи големи пакости с тях. Следователно, ония хора, които вървят по възходящата степен на развитие, наричаме разумни и благородни, а ония, които вървят по низходящата степен на развитие, наричаме некултурни и те често правят зло, но не от желание, а за да се учат - те правят опити, ощетяват окръжаващите ги и ние ги наричаме вредни за обществото.
Видимите аномалии, които съществуват в природата, произтичат от ония факти, които ни показват нарушението на разумните закони в света. Тия закони именно обуславят живота в един или друг смисъл. И тъй, когато разумните принципи в природата вървят по низходящата степен на своето развитие, образуват всички низши форми и низши организми, които съставляват основата, отдето започва възходящата, висшата култура на човека. Същото това потвърдява както религията, така и съвременната официална наука, а именно, че първоначално са се явили най-низшите форми, низшите сили, между които е съществувала с хиляди векове ужасна борба за предимство. Морета, океани, планини, вулкани и пр. - всичко се дължи на тях. И след като тази вътрешна борба е достигнала до своя краен предел, явили се по-висшите форми, една от които е човешката. Еволюцията на формите взема друго направление, макар тази борба още да не е стихнала - тя, в сравнение с миналото, с хиляди пъти се е намалила. А когато и туй висше развитие достигне до крайните предели, които трябва да обхване в себе си, ние ще имаме тогава една нова култура, която ще почива върху съвсем нови основи и съвсем други закони от тия, които сега управляват света.
За сега, цялата духовна дейност на човека е съсредоточена на земята в клетките, които образуват мозъка. И следователно, полезно е да се изучава тяхното развитие и тяхната хигиена. Ние ще си послужим с един прост опит: ако вземем за пример тъй наречените пирамидални клетчици, които образуват най-горното наслояване на мозъка, ще забележим, че те са свързани, като скачени, със своите крайнини. Когато човек е нормален, тия скачвания на клетчиците са хармонични и чрез техните крайнини се предава мозъчната енергия, която служи за проводник на мисълта. Тогава ние казваме, че човек правилно мисли и чувствува, т.е. правилно се проявяват и мисълта, и чувствуванията на човека.
Нека направим сега едно малко отклонение: ако изучим мозъка като едно цяло, ще видим че предната му част служи за проявяване на чистата мислителна сила, задната му част за проявление на човешките низши наклонности, горната му част - за проявление на човешката моралност, а страничните области служат за волевите проявления. Значи, когато всичките тия пирамидални клетки са хармонично свързани и действуват хармонично, то умът, чувствата и волята действуват хармонично. Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и да осакатява дейността на тия клетки, забелязва се да се свиват крайнините им и да се образуват междини. В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива отделни анормални проявления.
Онзи, който не е запознат с дълбоките причини на живота, не знае и дейността на човешкия дух. Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната космическа вселена - вселена, на която всички действия са строго и разумно определени. И ако някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни, това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които осакатяват пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен. В такъв случай ние се намираме в положението на онзи знаменит американски проповедник, чийто стомах се развалил, но той не обърнал на това внимание. Когато, обаче, стомахът с развалата си създал в тялото му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той почнал да мисли, че всичките негови слушатели са демони, излезли из пъкъла, които нищо не разбират. Тогава започнал да сипе върху тях огън и жупел, защото не разбирали как да живеят. Но благочестивите му слушатели изпратили своя проповедник в една клиника, дето му промили стомаха с топла вода, поддържали го няколко месеци на правилна диета и хигиена, премахнали са млечната и пикочната киселини от организма му, освежил се мозъкът на тоя виден проповедник и той се върнал на амвона с нов възкръснал дух, като почнал да мисли, че Царството Божие е слязло на земята, и да вижда в лицето на слушателите си свои братя и сестри, а не демони. Религиозните хора ще изяснят туй проявление като кажат, че някой демон го е обсебил, медиците ще кажат, че мозъкът на тоя проповедник е анормален, а простата причина седи в това, че този проповедник не е спазил ония елементарни правила на живота за храната, допуснал отровите на млечната и пикочни киселини в организма си, и те са разстроили основите на неговото правилно мислене, чувствуване и действие. И съвременните „културни" хора спорят от една и друга страна и искат да се докаже, има ли Бог или няма. А въпросът е ясен: когато животът се развива според ония математически закони на човешкия дух, които са положени преди самата вечност, като всяка мисъл и всяко чувство са разумни и произвеждат известно благо за самия човек и неговите ближни, то от само себе си се разбира, че има Господ. Но когато тия закони са нарушени и мозъкът на човека е обременен с млечна и пикочна киселини, вследствие на което животът се изразява в зло за самия човек и за окръжаващите го, тогава казват, че няма Господ. А това значи на юридически език: да изпълниш или нарушиш закона. И тогава, щом няма Господ, съдиите се явяват на неговото място. Ако ли има Господ, няма нужда от никакви съдии. Следователно, от това становище, ние считаме,
че всички анормални проявления - лъжата, кражбата, убийството, завистта, омразата и т.н. - се дължат на неразумното натрупване на тия излишни киселини у човека. И затова практичният българин казва: „много кисел станал" или „вкиснал се". Прочее, правилният живот ще започне, когато избавим хората от тяхното вкисване. В туй направление, за да може пирамидалните клетчици на мозъка да бъдат разположени правилно и мислите и чувствата да се проявят също правилно, ние всякога трябва да се вдъхновяваме от всички благородни пориви и стремежи в живота, да се храним скромно и храната ни да бъде най-полезната във всеки случай. Когато казаните пирамидални клетки, както и клетките на целия мозък, са нормални и действуват правилно, то главата и лицето ни добиват най- правилна форма, крайнините ни добиват външна симетричност, дробовете и стомахът ни действуват добре, човек се намира в прекрасно състояние на духа, жизнерадостен и готов да се пожертвува за другите. Защото само добрият и разумният човек в пълен смисъл може да се самопожертвува, а неразумния окръжаващите сили го жертвуват. Тъй става сега с хората на земята: окръжаващата природа жертвува хората, т.е. отнема живота им. Никоя научна теория досега не е дала някакъв модус или едно правилно разрешение на въпроса за избавление от това зло. Хората от хиляди години страдат и умират, развиват се в тях най- ужасни болести, приключения и измъчвания, но и до сега ние не можем да си дадем отчет за същинските причини, а просто се залъгваме само с думите: „тъй искал Господ", както казват простите хора, или „тъй създал Господ света", както казват учените и религиозните хора, или „това е необходимо зло в природата", както уверяват рационалистите, а материалистите твърдят: „това е просто една илюзия". Да, „илюзия", но доста осезателна, от която всички плачат. Така нашето положение се уподобява на онова на един проповедник, който поддържал, че няма никаква нужда от пари, че те са една илюзия. Един от неговите слушатели, обаче, го обрал и проповедникът почнал да се оплаква, че му взели парите. А слушателят, който го обрал, просто му казал: „защо се оплаквате, вие сте освободен от излишното в живота"... Според нас, парите са потребни, само за да се движи колелото на живота, да създават работа на всички хора, служат като средство за обмяна на техните енергии, за една съобщителна връзка между тях, като един стимул за труд и работа. Но щом тия пари прекъснат своята циркулация в тоя смисъл и се обърнат на оръдия за престъпления, за създаване на нещастия, за изнудване съвестта на ближните, за измъчване на слабите, тогава ние казваме: парите са непотребни в този смисъл. Следователно, ние трябва да се повърнем в своя душевен мир, да изучим разумното в себе си, не чрез метода на отричането, а чрез оня - на допущането, не чрез метода на разрушението, а на съграждането, не чрез метода на омразата и злобата, а на обичта и благородството, т.е. чрез всички методи на добродетелите, които са скрити в човешкия дух. Когато ние почнем разумно да изучаваме живата природа и да виждаме във всяко живо същество една жива, съзнателна душа, ние ще бъдем близо до разрешението на тази велика задача на живота, т.е. ще знаем, как да употребяваме своя ум, своето сърце и своята воля: умът - при разглеждане условията на самия живот, сърцето - когато изучаваме съдържанието на тоя живот и волята - разумния смисъл на живота. Трябва да знаем, че всяка форма е потребна, за да се изрази чрез нея едно съдържание, а всяко съдържание е необходимо, за да се изрази вътрешния смисъл на самия живот. Следователно, формата, съдържанието и смисъла ние ги свързваме: формата с ума, съдържанието със сърцето, а смисъла с човешката воля.
Когато правилно мислим, това значи, че имаме всички подходящи и красиви форми, в които можем да вложим Божественото съдържание на живота, а щом имаме това съдържание, сърцето ще почне правилно да се проявява, и пирамидалните клетки ще работят в унисон. А щом имаме съдържанието, ще имаме и вътрешната сила, която ще даде смисъла на живота, в който смисъл може да се прояви човешката воля, защото само когато разумно действуваме с волята си, ние живеем смислен живот. Следователно: правилно мислене, правилно чувствуване и правилно действуване са необходими за ума, сърцето и волята.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

НОВА ЕСТЕТИКА

Из Сюли Прюдом

ОЧИТЕ

Любими, сини, черни, с хубав зрак,

очи безброй са видели зората;

те спят сега под гробовете в мрак,

а слънцето възхожда над земята!

И нощите, по-тихи и от дни,

през блян очи безброй са възхитили ;

звездите вечно бляскат във висини,

очите с пълна сянка се покрили.

Ох! погледът е в тях изгубен веч,

не, не, това кой може да повярва! —

обърнали се негде те далеч,

незримото там дето се намерва.

На заник както гаснещи звезди

напущат ни, но пак в небе се спират,

зениците захождат без следи,

но никога за нас т не умират.

Любими, сини, черни, с хубав зрак,

отворени за светлина огромна,

затворени, очите виждат пак

зад гробовете, в тишина изтомна.

ИДЕАЛЪТ

Луна голяма и безброй звезди

в небе блестят, земята е бледовна,

душата на света прозрачна бди,

бленувам за звезда върховна.

За таз, що не се вижда в тоя час,

но светлината й далеч грей нова

и трябва да достигне чак до нас,

та друго време тя да очарова.

Когато таз звезда в уречен ден

изгрей най-хубава през тмата тежка,

кажете й, че бе любов за мен,

последни, вий, от расата човешка!

РОСАТА

Бленувам, а росата бледа

в лъжите капи по цвета

без шум, де пръскала в безреда

ръката хладна на нощта.

Отде тез капки се набират ?

Дъжд няма, ясно е навред;

преди те тук да се намерят,

са били във въздуха поред.

Отде се мойте сълзи взимат?

В плам цяла вечерта мълчи.

В душата ми те извор имат,

преди да бликнат на очи!

В душата наша има нежност,

де вечно болките трептят,

и нещо кара с неизбежност

в нас сълзите да се родят.

ТУК ДОЛУ, НА ЗЕМЯТА

Тук долу, на земята, всички лилии линеят,

на птица пението е бързотечно;

бленувам за летата, що живеят всевечно. . .

Тук долу, на земята, всички устни рано креят,

нетрайно им е кадифето млечно;

бленувам за целувки, що живеят всевечно . ..

Тук долу, на земята, всички люде в скръб жалеят

любов или приятелство сърдечно;

бленувам за тез връзки, що живеят всевечно . . .

Ив. Карановски

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Боян Боев

Дейността на окултния университет

„Гьотенаум“ в Швейцария

УВОД

От няколко десетилетия постепенно се извършва един духовен подем във всички области на живота. Материалистическата вълна постепенно си отива. Метерлинк още в „Съкровище на смирените“ право забелязва, че в наука, философия, литература, живопис, музика и пр. забелязваме духовен подем. Това не е случайно. Както на пролет появяването на кокичето и минзухара, разпукването на пъпките показва, че иде ново годишно време, така и всички тези признаци на духовна обнова в разните области на живота показват,че иде нова култура. Има закони на човешкото развитие, и комуто са те известни, добре знае, че не е случайна тази духовна вълна. Сега е вече дошло време човечеството да направи една нова крачка в своето развитие, да се развият известни спящи до сега негови душевни сили. Един от признаците за наближаването на тази нова мощна духовна култура е окултно духовното движение, което сега усилено кипи по делото земно кълбо.

Окултното движение не съществува сега само в България или. само в Англия или Германия, но в целия свят. И важна мисия има това окултно движение при обновата на живота. Време е вече човечеството да познае вечните божествени истини. Тяхното познание ще е нужно при туряне основите на новата .култура. Велик нравствен импулс, велик нравствен ентусиазъм ще се роди в човешкото сърце, когато то узнае вечните божествени истини, великите божествени закони, които лежат в основата на битието. Нов, нечуван до сега, идеализъм ще се роди в човешкото сърце, когато то влезе в допиране с Истината и узнае великия смисъл на живота.

Но някои ще кажат: „нима това не е пряката задача на религията?“ Окултизмът не е религия, но иска да подкрепи последната в нейната задача. Трябва да се разбере веднъж за винаги, че наложително необходимо е да се хвърли мост между науката и религията. До тогава интелигенцията не може да бъде привлечена към един религиозен живот и светоразбиране. Наистина, днес някои представители на религията се опитват да хвърлят такъв мост, обаче, по един наивен начин, понеже не си служат с аргументите на окултизма. А само окултизмът, понеже е наука, добита чрез научно изследване на действителността, може да докаже по научен път религиозните истини. Окултизмът е в състояние да направи това.

Да даде нов, мощен тласък на духовното движение в света, да съдейства за разливането на духовната вълна на всякъде, да съдейства за практическото приложение във всички области на живота на дълбоките истини, които ни разкрива окултизмът — ето това е задачата на окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария.1)

СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО УЧИЛИЩЕ

Преди да разгледаме дейността на окултния университет, нека видим, каква е напоследък дейността на окултното общество,—наречено антропософско — в Геомания, Швейцария и околните страни. Това е нужно да се знае, защото окултният университет е плод на дейността именно на това общество. То работи под ръководството на видния немски окултист Д-р Рудолф Щайнер.

През 1919 г. Д-р Рудолф Щайнер е държал педагогически курс в Щутгарт и след това на 7 септ. с. г. там е било открито „Свободното Валдорфско училище, отначало само за децата на работниците в една фабрика, но после разширено и за други деца.

Това е много важна крачка в историята на духовното движение в света. До сега окултизмът се задоволяваше само с теория, но ето вече нагазва и в областта на практическата дейност. Дошло е вече време великите божествени истини, които излага окултизмът, да се приложат на дело във всички области на живота. Окултизмът е в състояние да даде не само теоретически, но и чисто практически указания при разрешението на всички проблеми, които вълнуват днес обществото. Начинът на разрешението на обществените проблеми трябва да е плод не на умуване на философски спекулации, но на дълбоко изследване на действителността, която ни заобикаля. Онзи, който си служи само с физически средства за изследване, той не разбира живота, понеже скритите глъбини, корените на живота са духовни. Те могат да се намерят, само като се изследва духовната страна на света. Ето защо без окултизма няма да се разрешат проблемите, които днес са сложени на зелената маса. Разбира се, никой няма да оспори твърдението, какво само този е способен да посочи най-целесъобразни средства, който има по-дълбоко познание по предмета. Ето защо практически средства може да посочи само този, който изследва Всестранно нещата, т. е. освен материалната им страна, още и тяхната духовна страна. Тук най-добре важи правилото: „Знанието е сила“. Бляскаво това се потвърждава в педагогиката.

Днес в педагогиката кипи нов буен живот. Трескава дейност се развива от педагози. Едва ли в друг някой век е имало такъв голям интерес към педагогически въпроси и такава смелост и дълбочина при разрешението им. В последното десетилетие на 19-ия век, а особено от началото на настоящия, има силен стремеж да се тури педагогиката, а заедно с нея и училищното дело, на съвсем нови основи. Искат да въведат не дребни такива или други реформи, но от корен да съборят днешното училище и да турят основи на новото. Че днешното училище не е идеално, че то трябва да се замести със съвсем ново, с това сме напълно съгласни, но работата е в това, дали теориите и реформените проекти, които ни се посочват, произтичат от дълбокото познание на детската природа и на законите, по които се тя развива. Никой няма да отрече, че разбирането на детската природа трябва да тури основата на новото училище. Никой няма да отрече, че именно самата детска природа ще трябва да ни даде директиви за характера на новото училище. Но за да се разбере детската природа, нужно е ясновидско изследване на детската душа и на законите, по които тя се развива (в това отношение препоръчвам статията от Д-р Щайнер:

„Възпитанието на детето в светлината на окултизма“, в спис. „Всемирна Летопис“, кн. 4. и 5, год. I.

От педагогическите идеи, които днес вълнуват умовете, най-важни са идеята за свободното възпитание и трудовия принцип. Защитниците на първия принцип днес често виждаме да са защитници и на втория. Един от най-талантливите защитници у нас на тези нови течения и главно на първото е симпатичният и благородният по стремежите си Violino primo (г. Цонко Попов). Това, което той е направил, след време, когато утихнат страстите, достойно ще се оцени от историка на нашето учебно дело. Горещо препоръчвам книгите му: „В зората на освобождението“, „Школско звънче“ и многобройните му статии, пръснати в спис. „Училищна практика“, „Педагогическа практика“ и пр. Некои мислят, че неговите възгледи са точно копие на възгледите на Шарлеман. Вярно е, че има нещо общо между тях, но Violino primo отива по-далеч. Названието „дидактично художество“, с което се кръсти течението на Violino primo и на хората около „Училищна практика“, породи известни недоразумения. Това течение не се състои само в „дидактично художество“, но р нещо повече, което не се загатва от названието. Когато групата около „Училищна практика“ почна да защищава „дидактичното художество“ и когато излезе „В зората на освобождението“, от всякъде почнаха да се сипят нападки. Обаче, за всички безпристрастни хора беше очевидно, че нападателите на течението немаха ясна представа за него. Поради недоразумението, породено от названието „дидактично художество“ (по-уместно е да го наричаме „свободно възпитание“), противниците мислеха, че, според това течение, учителят трябва да бъде активен, а ученикът — пасивен. Те обвиняваха дидактиците художници, че считали дидактико-художественият разказ като единствено,универсално средство при обучението. А в същност това никога не е било твърдяно. „Дидактичното художество“ на Violino primo и другарите му не значи да се обърне училищната работа в лека, празна, несериозна забава, но значи да станат естествени, другарски отношенията между учител и ученици, вместо да царува казармена дисциплина. Обучението да бъде доброволно, непринудено, свободно и творческо, а не тираническо. А за да бъде доброволно, то трябва да бъде приятно, казва Violino primo, трябва да се внесе радост и удоволствие в училищната работа.

Идеята за свободното възпитание не само че не изключва трудовия принцип, но те двете взаимно се допълват. И двата принципа са добри. Много благородни сили в България са се ангажирали за тяхното пропагандиране, обаче, аз ще направя една малка забележка. Педагогическото дело в България ще спечели, ако пионерите в тази област изучат окултизма. Колко ще им бъде полезно изучаването на окултната детска природа, узнаването на резултатите от ясновидското изследване на детската природа! Колкото и благородни да са стремежите на сегашните пионери на новото училище в България, възможни са грешки и непълноти. За да се тури новото училище на здрави основи, трябва да се вземат пред вид резултатите от изследванията на окултизма и окултната педагогика.

В това отношение голяма роля ще изиграе „Свободното Валдорфско училище“ в Щутгарт. В това училище се прилагат принципите на окултната педагогика. Това училище е начало на съвсем нова епоха в педагогиката. Такива училища трябва да поникнат на всякъде в Европа, за да дадат нов тласък на педагогическото дело. Валдорфското училище е дало от основаването си до сега чудесни резултати и по тях най-добре се доказват окултните истини.

И така, при изграждането на новото училище, и окултизмът ще има да си каже думата.

Освен споменатият по-горе педагогически курс, държан от д-р Щайнер в Щутгарт през 1919 г., той е държал друг такъв курс пред учителите на гр. Базел (Швейцария) през април и май 1920 година.

УСИЛЕНА ДЕЙНОСТ В ПОСЛЕДНО ВРЕМЕ.

ЕВРОПЕЙСКОТО СТУДЕНТСТВО И ОКУЛТИЗМЪТ

През март и април 1920. година Д-р Р. Щайнер е държал пред 40 лекари курс върху въпроси от областта на физиологията, патологията и терапията. След курса се почувствало, че има нужда от построяване на особена химико-фармацевтическа лаборатория.

През март и април същата година Д-р Р. Щайнер е държал в Дорнах курс от 14 сказки върху „Окултизма и другите науки.' През лятото на 1920 г. в Щутгарт е държал пред специалисти курсове по механика, оптика, учение за топлината и електричеството, и друг курс върху езикознанието в светлината на окултизма.

От казаното до тук се вижда, че окултизмът няма за цел само да опише невидимия свят и невидимото човешко естество, но иска посредством по-дълбоки познания за нещата да хвърли светлина върху всички явления в живота. И тъй, окултизмът е необходим, за да разберем света около нас и нашето место в него.

Още през есента на 1913 г. беше почнала постройката на Свободния окултен университет „Гьотеанум“ в Дорнах, близо до Базел, в Швейцария. През войната и след нея постройката продължаваше, но при големи пречки. Обаче, въпреки тях, зданието днес е привършено в по-голямата си част.

Самото му название показва, в какъв дух ще се работи в него. Великият немски поет Гьоте е бил не само поет, но и естественик и окултист. Неговите произведения са пълни с окултни истини. Даже от Д-р Щайнер има специална книга за езотеричната страна на Фауст. После в Гьотезия разказ: „За зелената змия и бялата лилия“ са изложени окултни истини в алегорична форма. От друга страна, той се счита като добър естественик и е един от пионерите на еволюционната теория.

Този окултен университет ще работи в духа, в който е творил Гьоте.

Сега нека видим, как постепенно се подготви почвата за есенешния курс в Дорнах. Интересно е движението между европейското студентство и неговата заинтересованост от окултизма. В първата половина на 1920 г. в разни германски и швейцарски университети и други висши училища се образуваха студентски групи (кръжоци) за сериозно изучаване на окултизма и специално на съчиненията на Д-р Рудолф Щайнер. В тези кръжоци влязоха ония студенти, които искаха нещо повече, което днешният университет не можеше да им даде, които искаха по-дълбоко разбиране на въпросите от своите специалности. Интересът на студентството към окултизма растеше всеки ден. През 1920 г. под- комитетът за духовни въпроси от главния студентски комитет при техническото училище в Щутгарт покани Д-р Рудолф Щайнер да им говори. Последният говорил в препълнена аула2) на тема: „Окултизъм, природни науки и техника“ Тая реч скоро ще бъде отпечатана на немски. Тя е била посрещната с ентусиазъм от студентството.

През юни 1920 година всички студентски окултни кръжоци при разните университети образуваха студентски съюз с център Щутгарт.Именно по инициативата на този съюз се уреди антропософския (окултен) университетски курс в Гьотеанум от 26. септември до 16. октомври 1920 година. На този курс е присъствало многобройно студентство, дошло почти от всички европейски държави. Целта му беше да покаже, как окултизмът се явява плодотворен във всички научни области и как той е способен отново да примири и свърже религия, философия, наука и изкуство.

Окултно научният университетски курс в „Гьотеанум“ миналата есен нямаше характер на ред тържества, каквито е обичайно да стават при откриване на нови заведения, но той беше един систематичен курс, с който се тури начало на бъдната дейност на окултния университет.

Не с критикуване на досегашните теории окултизмът иска да даде духовен тласък за по-нататъшното развитие на човечеството, но чрез положителна работа, именно чрез даване на положителни окултни познания, чрез които да стане възможно примирението на наука, религия и изкуство.

Още през август 1920. година беше отпечатана покана за тези курсове, която съдържаше програмата и плана им. Поканата съдържаше още сведения за влаковете (от Базел до Дорнах по железница 1/4 час, а от друга Базелската гара 1/2 час), после упътвания за квартирния и др. въпроси. Квартирният въпрос беше особено важен за гостите, идещи от страни с низка валута, каквито са Германия, Австрия, Чехословашко и др. За гостите от тези страни били предвидени квартири у приятели и съчувственици. Студенти били дошли от следните университети и висши училища: Германия — Берлин, Хайделберг, Щутгарт, Мюнхен, Дрезден, Тюбинген, Гисен, Фрайбург, Мюнстер, Лайпциг, Марбург, Манхайм, Франкфурт, Вюрцбург, Дармщат, Йена, Бреслау; Англия — Лондон, Гласгов; Австрия — Виена. Чехословашко — Прага; Швеция — Упсала; Швейцария — Цюрих, Берн, Базел; Норвегия — Християния; Дания — Копенхаген. Присъстващите студенти били от разни специалности. Лекторите били специалисти то разни научни клонове. Чели са лекции: математици, химици, физици, философи, педагози, Историци, филолози, поети, музиканти, хора из практическия живот и пр. Лекциите се чели непрекъснато 21 ден, от 26 септ. до 16. окт. всеки ден от 9 до 12 часа и от 4 до 7 часа, с изключение „ на неделните дни и на събота след обед. Всички държани лекции били около 100. Редовни слушатели имало около 1200 души, от които една част били студенти.

По-долу на кратко ще изложа хода на курса.

ОБЕДИНЕНИЕ НА РЕЛИГИЯ, НАУКА,

ФИЛОСОФИЯ И ИЗКУСТВО

Курсът се откри на 26. септ. от Д-р Р. Щайнер със сказка: Изкуство, наука и религия. В сказката си Д-р Щайнер изложи, как в началото изкуството, науката и религията са излезли от един общ корен, именно от мистериите. Това се доказва от изучаването на действителната човешка история. Науката по-рано се градеше на наблюденията в духовните мирове. Тя по-после западна, като се ограничи само в наблюдаване на това, което е достъпно на сетивата. Така хората забравиха духовното, което е зад видимата природа. Изкуството, чрез което човек по-рано беше в допиране с невидимия свят, по-после изгуби тази връзка. Също така и религията изгуби пресата си връзка с невидимия свят. Като резултат имаме днешната наука, религия и изкуство. А след раздялата на тези три сестри, като резултат от отстраняването на духовния елемент се яви днешният упадък във всички области.

Днешната европейска култура докара своите плодове: развалини! Но освен външният хаос, има и друг, вътрешен хаос, хаос в душите на днешното човечество. Днес имаме разединение на силите, които работят в човешката душа. Днес науката (и философията), религията и изкуството живеят изолирано един от друг, изгубена е връзката, която е доказвала общия им източник. Тези три области трябва да се свържат. Тяхното свързване ще даде нов импулс на живот във всяка една от тях. Трябва да се премахне изкуственото раздвояване в човешката душа. Нов подем ще получат душевните сили, когато се постигне този синтез. Видяхме, че в зората на човешката култура тези три области са били заедно, обаче, по-после са тръгнали в разни направления. Сега отново трябва да се свържат. Чрез тяхното свързване ще се тури основата на новата велика култура.

Днес науката, откъсната от по-дълбоко изследване на действителността, дойде до агностицизъм, а религиозният живот се основава на вярата, когато към вярата може да се притури и знанието. Днес чрез окултизма може отново да се постигне синтез на наука, религия и изкуство.

След сказката на Д-р Щайнер имало евритмични упражнения.

ФИЛОСОФИЯ И ОКУЛТИЗЪМ

Д-р Щайнер държал, освен това, курс от 6 лекции на тема: Граници на природо-научното познание. (Тук, както и при изложение на по-нататъшните лекции, държани в курса, няма да се впущам в подробности, а само ще дам на читателя бегло понятие върху предметите, които са били третирани. Подробностите ще бъдат изложени в книгата, която ще излезе скоро на немски и ще съдържа пълния текст на всички лекции, държани в курса).

Днес официалните учени считат за действителности това, което е само част от действителността. Явиха се учени, които провъзгласиха капитулация на науката относно основните научни проблеми и, като Дю-Боа-Раймонд, написаха на знамето си: „Ignorabimus“, т. е. не ще знаем, а други, като Айнщайн, се усъмниха във всяко познание, като провъзгласиха неговата относителност. И така, без окултизма науката идва до агностицизъм и релативизъм.

Валтер Иохан Щайн държал 3 лекции на тема: Представа, понятие и съждение в учението на Д-р Р. Щайнер. С тези лекции той е доказал, как окултизмът хвърля светлина и върху психолого-философски въпроси, как в съвсем друга светлина ни се явяват всички въпроси на психологията и философията, когато ги разглеждаме от едно по-дълбоко гледище, именно чрез едно по-дълбоко изследване на действителността.

ЕСТЕСТВОЗНАНИЕ И ОКУЛТИЗЪМ

Херман фон Баравале държал три лекции на тема: Основни проблеми на физиката в светлината на окултизма.

Окултизмът е плодотворен, когато с негова помощ се разглеждат не само проблемите на философията, но и на всяка реална наука, напр. физиката. Не само философията, но и ботаниката, зоологията, химията, физиката и пр. ще спечелят, когато представителите на тези науки се запознаят с окултизма и разглеждат проблемите на своята област, въоръжени с окултно познание. Когато днешните химици, физици, ботаници, физиолози, историци, филолози и пр. повикат на помощ окултизма при своите изследвания, тогава ще бъдем .зрители на небивал подем в техните науки. Годността на окултизма и неговата плодотворност при разглеждане на научните проблеми е едно доказателство повече за неговата важност и необходимост.

Д-р Оскар Шмидел държал две лекции на тема:, Светлината и цветовете от окултно гледище. С тези лекции се доказва, че окултизмът хвърля светлина и върху по-специални въпроси на науката, а не само върху общите проблеми. И в областта на специалните въпроси той отваря велики перспективи.

Е. А. Карл Щокмайер в три лекции говорил по въпроса: „Учение за топлината“.

Д-р Евгений Колиско говорил в три лекции на тема: „Свободната от хипотези химия в светлината на окултизма“.

Д-р Ернст Блюмел държал 3 лекции на тема: „Главните проблеми на модерната математика в тяхното отношение към философията, физиката и антропософията“.

Същият говорил и на тема: „Елементът на свободата при определяне на математическите понятия“.

Е. Врееде държал две лекции по въпроса: „Оправдание на математиката в астрономията и нейните граници“.

Др Ханс Волболд говорил по въпроса: „Учението на Гьоте за метаморфозата и окултизма“.

МЕДИЦИНА И ОКУЛТИЗЪМ

Докторът по медицина Лудвиг Нол държал три лекции на тема: „Физиология и терапия в светлината на окултизма". Широки хоризонти се откриват за медицината, ако се свърже с окултизма, ако медикът едновременно изучава и окултните методи на изследване. За да се изучат болестите и тяхното лекуване, трябва да се знае целия човек, а не само физическото му тяло. Изучаването на последното е необходимо, но то е само най-външната дреха на самия човек. Трябва да кажа, че лекторите не само по този въпрос, но и по другите въпроси не са говорили общи фрази, а конкретно, само че рамките на тази статия не позволяват да излагам подробности.

Докторът по медицината Фридрих Хуземан в три лекции говорил на тема:

„Въпросите на днешната психиатрия от окултно гледище“. Не само нормалният човек, но и ненормалният, умопобърканият не може да се разбере без помощта на окултизма. За да се изследва същността на умопобъркването и неговите причини, има се нужда от окултно познание. А само като се знаят същността и причините му, ще могат да се посочат и истинските лечебни средства.

ИСТОРИЯ И ОКУЛТИЗЪМ

Д-р Карл Хайер говорил на тема: „Историята от окултно гледище.“

Професор П. Бек говорил в три лекции по въпроса: Индология и. окултизъм. Индийската история се губи в мъглата на миналото. Това, което се знае от официалната история, е само една малка част от истината. Кой е написал Ведите, Упанишадите и другите индийски книги ? Дали техните автори са обикновени хора? — Те са били окултисти. Значи, тези религиозни книги имат окултен произход, както свещените книги на всички религии.

МИТОЛОГИЯ И ОКУЛТИЗЪМ

Ернст Юли в 4 лекции говорил на тема: „Северно - германската митология от окултно гледище“. В народните митове и легенди често се крият дълбоки окултни истини, Когато човек, въоръжен с окултни познания, ги изучи в първоначалния им вид, ще види, че много от тях са алегорично изложение на велики истини. Това именно е направил лекторът със северно-германската митология. Ще взема един пример от гръцката митология, за да обясня това. Напр. легендата за Тезея. Ималр едно подземие, казва тази легенда, наречено лабиринт. То имало много ходове, кръстосани в разни посоки, тъй че човек, влязъл вътре, не можел да намери изхода. В лабиринта живяло чудовището минотавър, което изтребвало сума народ. Но никой не могъл да излезе на среща му и да го убие. Тезей се наел с тази работа. Помогнала му жената Ариадна.Тя държала единия край на кълбо с конци, а кълбото дал на Тезея. Той навлязъл в лабиринта и постоянно отвивал от кълбото. Най-сетне стигнал до минотавъра, убил го, а изхода после намерил по Ариаднината нишка! Лабиринтът символизира земния живот, минотавърът са човешките низки качества, а Ариадна е божественото в човека. Човек може да победи своите низки качества само с помощта на божественото в себе си. Легендата за Тезея описва символически окултното ученичество и посвещението.

ИЗКУСТВО

Д р Р. Щайнер държал три лекции върху „Архитектурата на Гьотеанум“. В тези лекции той изтъкнал връзката между архитектурата и окултизма. В стила на едно здание идеята, истината трябва да се кристализира във форма. Духовен импулс трябва да се влее и в архитектурата. Стилът на „Гьотеанум“ не е плод на произволна фантазия, а е плод на съзерцание на духовната действителност. Висшето изкуство изразява духовното във външни форми. Висшето изкуство въплътява в материалната форма вътрешния мир Само това висше изкуство завладява, покорява душата и повдига. По този начин висшето изкуство, подобно на религията, ще свързва човека с духовния мир.

Алберт Стефен говорил на тема: „Криза в живота на художника и окултизмът“. Карл Балмер говорил по въпроса: „Художественото творчество и окултизмът“.

ТОЛСТОЙ

Валтер Кюне в три лекции говорил на тема: „Стъпалата в живота на Толстой“. Толстой, великият писател и мислител на руската земя, е един от най-характерните руски боготърсители, с каквито изобилства Русия. Гогол, Достоевски, също като Толстоя, са търсили смисъла на живота; те, също като Толстоя, се успокоили, чак когато го намерили. Великата криза, която Толстой преживя към петдесетата година на своя живот, означава времето на неговото събуждане, възкресение. И след като дошло висшето съзнание, той не се спрял на една точка, но постоянно работел за своя духовен растеж. Некои обвиняват Толстоя в противоречие със самия себе си. Които казват това, не искат да знаят, какво значи един дух, който всеки ден иска да расте. Толстой, колкото повече се приближаваше към старостта си, толкова повече отиваше към истинска духовност. Своя живот той достойно увенча със смъртта си на гора Астапово, при желание да се отдаде всецяло на служене Богу и на хората.

ПЕДАГОГИКА И ОКУЛТИЗЪМ

Рудолф Майер от Берлин държал три лекции на тема: „Хербартовата педагогика от окултно гледище“. Знаем, че днес в училищата цари хербартовата педагогическа система. Днес са приложени неговите възгледи. Авторът критикува днешното училище от окултно гледище. Окултизмът отваря съвсем нови хоризонти и в тая област.

Адолф Аренсон в 4 лекции развил темата: „Окултна методика“.

Д-р Рудолф Трайхлер говорил върху: „Езикознание и методика на езикознанието“. А Д-р И. Хугентоблер говорил на тема: „Антропософия и езикознание“.

Г-жа Каролина фон Хайдебранд говорила на тема: „Педагогическа практика в Валдорфското училище“. Българското учителство е било винаги пропито с идеализъм. Напоследък се забелезва у доста учители интерес към окулт- но-педагогически въпроси. Препоръчваме им да изучат педагогическата практика в Валдорфското училище.

Паул Бауман държал 3 лекции на тема: „Музиката и евритмичното възпитателно изкуство“. Тук трябва да кажа неколко думи за едно ново изкуство, неречено евритмия, разработено подробно от Д-р Р. Щайнер. Евритмията ще играе голяма роля в бъдното училище. Това са ритмични движения на отделни лица или група хора, движения, които се извършват при музика или декламация и изразяват вътрешното, душевното състояние. Евритмията е въведена като особен учебен предмет в Валдорфското училище. Гледката, когато децата извършват евритмичните упражнения, е извънредно красива, и самите играещи усещат висша наслада, ободрение и наплив на сили. Тези упражнения по един чуден начин ги ободряват. Те не са изсмукани от пръстите, но имат вътрешен смисъл и вътрешна закономерност. Както говорът е израз на душевния мир, така и при евритмията чрез движения се изразява вътрешния мир, душевните вълнения.

Евритмията е нещо съвсем различно от днешните танци и гимнастики. Евритмичните движения са нещо, което завладява слушателя и самия играч, защото те са плод на дълбоко разбиране на силите в човешката душа. В тях има красота и истина. Според госпожа Бауман Долфус тонът е сгъстено движение. А при евритмията, според нея, ние не правим нищо друго, освен вървим по обратен път, т. е. преследваме тона назад и пак го получаваме във вид на движение.

СОЦИАЛНИ НАУКИ

Емил Молт държал три лекции на тема: „Индустрията но миналото и бъдещето от окултно гледище“. Предстоят големи промени в машинното дело, когато се приложат новите сили, непознати днес на официалната наука, но известни на окултизма. А това ще причини преврат в цялата култура.

Д-р Роман Бос в три лекции говорил върху: „Социалните науки“. Емил Лайнхас говорил на тема: „Светлите и тъмни страни на модерния капитализъм“. Херберт Хан държал три лекции на тема: „Работничеството“.

Арнолд Ит говорил на тема: „Банковото дело, движението на цените и тяхното значение в икономическия живот“. Инженер А Стракош говорил по въпроса: „Сигналното дело и неговото културно-историческо значение“.

ДЪЛОТО НА Д-Р РУДОЛФ ЩАЙНЕР

Д-р Карл Унгер в 7 лекции говорил на тая тема. Той изтъкнал значението на неговата дейност за днешната епоха. Той, един от най-видните днешни окултисти, работи с чудна, неизтощима енергия. Неговата дейност има велико историческо значение, което по- късно ще бъде оценено от поколението.

ХРИСТИЯНСТВО И ОКУЛТИЗЪМ

Рудолф Майер от Хамбург говорил на тема: „Християнството в светлината на окултизма“. Християнството, както и всека друга религия, има окултен произход. Авторите на евангелията, посланията и пр. не са били обикновени хора, но окултисти, посветени, т. е. пред които е била паднала завесата, която разделя видимия свят от невидимия. Техните духовни очи („сърдечните очи“ на апостол Павел) са били отворени за небесните тайни. Дълбоките познания, които те са имали за духовните основи на света, били добити не чрез философстване, но чрез собствена духовна опитност. Христос не е от човешката еволюция и за това не може да се сравнява с другите основатели на религии, като Буда, Мохамед и пр. Христос е космично същество. Смъртта на Христа на Голгота е най-великото събитие в миналата и бъдещата история на човечеството. Тая смърт и личността на Христа са оста, около която ще се върти цялата бъдеща история на човечеството. Защо голготската мистерия е от такова съдбоносно значение за бъдещето развитие на човечеството, защо идването на Христа беше необходимо за по-нататъшното правилно развитие на човечеството— всичко това човек може да намери чрез изучването на окултната литература. Като най-добро ръководство за целта служат съчиненията на д-р Рудолф Щайнер.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Големият интерес, който събудили тези лекции у студентството и другите слушатели, се доказва най-добре от оживените разисквания, които ставали след лекциите, и най-главно, от образуването на голям брой университетски семинари, в които подробно се разчепквали всички въпроси, възбудени от лекциите, в разните научни области. Всеки студент посещавал семинара, който го интересувал. В тези семинари оживените разисквания често продължавали до късно през нощта. Според Д-р Ваксмут, който е присъствал в Гьотеанум, чутото и преживяното в Дорнах ще даде мощен тласък за бъдещата съзидателна работа, и вълните на този тласък ще се разпространят по целия свят.

Бъдещата култура трябва да бъде поставена на духовни основи. Познаването на вечните духовни истини от човечеството, „откритието на невидимия свят“, както казва Метерлинк, е необходимо, за да може човечеството да се издигне до висшата култура, която иде.

Към края на курса много от присъстващите студенти се събрали и издали позив до студенството в целия свят. Този позив е написан с горещи думи. След като се напомня за упадъка в днешната европейска култура, казва се, че студентството стои сега пред изпит, пред изпита на самия живот. Най-висш дълг на студентството е да работи за обновата на живота. Прави се горещ апел към студентството да застане в редовете на борците. да станат служители на човечеството. А за да станат способни за това, трябва да се въоръжат с добри познания за силите, които действат в живота. А дълбоко познание на тези сили може да им даде окултизмът. Обновителите трябва да бъдат „знаещи“.

Изобщо сега се забелязва голям духовен подем в западна Европа.

Курсът през септември и октомври 1920 год. в Дорнах е само начало на дейността на този университет. Крои се скорошното подновяване на курсовете в уголемен мащаб.

На края трябва да кажа, че идеалът на духовните работници в Германия и Швейцария е, щото такива училища като Валдорфското да се появят на всякъде. С Валдорфското училище е турено само началото. Също така целта е да се основат други окултни университети подобни на „Гьотеанум“. И наистина, в Щутгарт е вече сложено началото на свободен университет ; там са вече почнали редовни университетски курсове, с които ще се тури основата на нов свободен университет.

Самият факт, че толкоз души сериозни учени от разни научни области са дълбоко заинтересувани от окултизма и го изучават, показва, че, в окултизма има жизнеспособност и че е в състояние да задоволи строго научния, критически школувания ум на всеки непредубеден учен.

Може сега да се зададе един въпрос: защо окултизмът се старае да работи в областта на всички науки? Не би ли било достатъчно той да се ограничи да говори само за невидимото човешко естество, за задгробния свят, за Бога и пр., за да съживи религията? Отговорът е този:

Когато духовността навлезе във всички науки и ги оплодотвори, тогава тя широко и сигурно ще се разлее и в самото общество, във всички кътове на днешната култура. Днешният живот е беден на духовност. Духът е изгонен от всички почти области на живота. Целта сега е целият живот да се одухотвори. Окултизмът няма за цел да възпита едно нищожно малцинство, отдадено на духовен живот, но той има за цел да преобрази целия живот, да постави целия живот в съгласие с великите божествени закони. Духовната вълна трябва да проникне във всички пори на днешната култура.

Но ще попитат някои: „в средните векове хората са били вярващи, религиозни“, но кои векове са били по-тъмни? Не са ли те вековете на инквизицията, аутодафето, индулгенциите и пр.? Споменатите неща са били плод не на истинска духовност, но на религиозен фанатизъм, невежество и суеверие. Тая духовност, която иде, ще бъде нещо съвсем друго, ще бъде нещо, което никога до сега не е било достояние на широките маси, а винаги до сега на едно нищожно малцинство по напреднали души. Един мироглед и една дейност, произтичащи от свързването на религия, наука и изкуство, трябва да станат достояние на широките маси. Днес човечеството трябва да влезе съзнателно в допиране с вечните истини.

Който мисли, че само с външни мерки, без един силен духовен импулс, ще може да дойде новата по-висша култура, много се лъже. Той не познава добре силите, които действат в човека и обществото.

Без да се дадат на човечеството висши духовни ценности на местото на ценностите, които посочва замезващият материализъм, не може да дойде новата висша култура.

___________________________________

1) Вж. две фотографически снимки на този университет в кн. IV от год. I на „Всемирна Летопис“.

2) Салон за речи и тържествени събрания в университета.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Веритас

„КАК ДА СТАНЕМ СИЛНИ“

„Знанието е сила.

Само ИСТИНАТА е знание.

Търси ИСТИНАТА и А живей“.

ТЕМА ПЪРВА

„Знанието е сила“

1. Всичко в живота ни зависи от два факта: външния свят и ние, самите (Не-аз и Аз).

2. Въздействието върху външния свят е логическа последица от въздействието върху нас, самите, съзнателно ръководено от волята.

ТЕМА ВТОРА

Идеите

1. Творчеството почва от момента, когато се възприеме идеята и стане, посредством съзнателна работа („самовъзпитание“). плът от плътта, т. е. убеждение. Делата само несъвършено материализират (преповтарят) идеята.

2. Материалното проявление на идеите („дейност-живот“) трябва да отива паралелно с подбирането, очистването и кристализирането на ръководните идеи („самообразование“) и поставянето им в нужната посока на действие („самовъзпитание“) — два взаимодействащи си фактори.

3. „Дейността-живот“ ще бъде толкова по-голяма и по-пълна, колкото ръководните и основни идеи отиват паралелно и се прилагат върху едно разширено съзнание. С увеличение ъгъла помежду им („дисхармония“) намалява се и дейността- живот. Възможната еднаквост (подобие и сходност) на фактите, които образуват вече това съзнание, улеснява задачата: най-голяма възможна дейност.

ТЕМА ТРЕТА

Мълчанието и разбирането

1. Първото условие за обективна преценка на външния свят (не-Аз) е да се научим да мълчим (да мълчат устата ни, чувствата и мислите ни), когато слушаме външното. Това се постига чрез воля и концентрация.

2. Разбирането се постига чрез слушане. От степента на мълчанието ни зависи слушането, следователно, и разбирането на външното.

3. Мислите са токове (сили) които, за да се разберат, трябва да възбудят в слушателя същите трептения: а) индуктивно (подобие на разбирането); б) направо чрез въздействие непосредствено прав ток (сходство в разбирането) пълна обективност по отношение външното и в) чрез свръхсъзнание и пренасяне съзнанието (свръхпознание), когато говори любовта. От нейната степен зависи големината и пълнотата тя, в краен случай, расте до безконечност и се слива с единното.

ТЕМА ЧЕТВЪРТА

Еволюцията

1. Всеки предмет е проява (материализация и конкретизиране) на една основна идея. Когато тя се изпълни (достигне първо целта си — еволюцията - съвършенство обективно преценено — нечовешко) или изчезне по некоя причина, предметът започва да се дематериализира (кармата и развързването й).

2. Целта на всяко създание е еволюцията. Когато растението расте, то събира силите и се приготовлява да надмине миналото (възможностите, донесени със семето).

3. Силите достигат максимум на развитие при цъфтенето — момента, в който слиза творческата сила и животът почва да прибира своите способности като възможности — зародиш в семето.

4. От тоя момент идеята (еволюцията), въплътена в живота (растението), се премества в нова форма — семето и понеже старата остава без съдържание — идея —- тя почва да се разрушава. Това е универсален закон.

ТЕМА ПЕТА

Истината

1. Истината е единна в своя произход и само проявата й е различна, според средствата (полетата), чрез които се проявява.

ТЕМА ШЕСТА

Човекът

1. Всека физическа проява е конкретизирана идея.

2. Намиране и избиране идеи (самообразование) и прибавяне (поставяне в хармония—“ самовъзпитание“) към основната предизвиква събиране на материали във физическото поле — увеличаване проявата на силата на индивида.

3. Човек е тоже конкретизирана идея (проявена идея-сила), следователно, всяка част от него (орган, лице, коси и пр.) представлява проява на идеята, която той е въплътил. (Силите-способности на майката и бащата стават бъдещи възможности в семето-дете и добиват пълно развитие във възрастния индивид). Ако се подпомогне с идеи успоредни (хармонични) на основната, добиват се и нови сили, нова материализация — оттам връзката между ръцете, лицето и пр. и „характера“ т. е. изявлението на силите във физическото поле.

Сили (идеи), насочени обратно и под ъгъл на основната, неутрализират я всецяло или отчасти. Резултат: ненормален живот, болести (проявени отрицателни идеи), намалена жизненост, регресия, вместо еволюция. Семето затваря в себе си все по-малко и по-малко полезни и бъдещи възможности („дегенерация“). Взаимодействието на силите-идеи във всеки момент на живота ражда равнодействуващата дейност. Сборът на двете сили е всякога количество, определено в един физически живот — значи, могат да варират в дадените им граници — Карма.

4. Лицето (и другите органи) на един човек представляват въздействието на околното (не-Аз) — тези идеи, които е допуснал в себе си, върху основната идея не само от това прераждане, а и в миналото (както и доколкото самото лице е било в хармония с основната идея — свръх-човека, „Син Божи“, или пък се е отклонявал с избиране други идеи, които, материализирани, са се проявили като външни черти или образи на човека). Избирането на идеята е в зависимост от качествата на материята му — на човека — годна ли е тя да трепти и според трептението си тя възприема. Една жица „Ла“ може да приповтори известна серия тонове, според дължината си, но това не се простира до безкрайност, при което се получава и тембъра, т. е. изпитаната идея, заедно с проявата си или схващането си като идея, ще има за всеки човек и отделен „тембър“, сиреч, ще получи и особена окраска, неидентична с другите, но подобна или различна. Сходството ще се получи там, дето има съзнателна работа за изравняване материята на полетата чрез некой „Път“, напр. Христос. Следователно, по всяко лице може да се съди до колко индивидът се е отклонил от формата „Син Божи“, свръхчовека (естествена форма). Старите гърци, които са живеели с култа (идеята) на красотата, са създали и хубави лица, статуи, красотата в изкуството,. науката пр. Съвременните гърци, па и цялото останало човечество, са се отдали на други идеи — затова и хармоничните лица днес са рядкост в сравнение с миналото. Днес се проявяват доминиращи идеи в лицата (голям или малък несъразмерен нос, уши неправилни, очи извънмерно големи и пр.). Изобщо дисхармония в идеите, преобладаване и господаруване на една неособено висока (алтруистична) дисхармония и в живота, в лицето, липса на красота (обективна). Влиянието на хубавите картини и статуи на бременните жени (нови идеи творят, отпечатват се върху материята и формират).

--------

Забележка. Горното може да послужи като ръководна нишка при изучаването и разбирането на графологията, хиромантията, палмистрията и др. окултни познания на човека.

5. Материалистичната наука открива и изучва подробностите (поглед навън), но й липсва общия полет (обединяващата идея), затова обикновено след един чисто материалистически период, иде вълна на духовно развитие, в която натрупаните факти се обединяват в една идея-хипотеза, след което започва пак материалното (търсене факти и подбирането им), и наново вълна- знание (идея-хипотеза) — „ритъма в историята“.

Тези вълни-идеи, които следват ритмично, се проявяват (конкретизират) в целия обществен и културен живот на народите. Всека такава вълна подбира годния съответен материал между единиците и намира проява чрез тях (напр. „господство на класите“). Обикновено натрупаните от материалистичния живот факти се подемат от хора, които претендират да са също материалисти, действат в името на една прецизна идея, която не се е още материализирала, но която те, пресаждайки я, намират в края на краищата материя, за да се реализира (обединяваща хипотеза —- идея).

Тези вълни следват приблизително всеки 70-100 години [разликата от 30 години е, за да се тури в паралелност с основните трептения на масата новата избрана (почувствана) вълна-идея, предусещана от по- издигнатите натури. Понеже тя иде от висшия силов център (И) и се долавя най-напред от най-високо- стоящите, на които съзнанието наднича в най-висшите полета, а след това слиза до най-низшите и заминава вън]. Изобщо ние живеем в ред вълни-идеи, които идат постоянно в концентрични кръгове (в същност, сфери) и ние проникваме ту в едни от тях, според движението ни в пространството, ту в други. Това е вярно за макро и микрокосмоса.

ТЕМА СЕДМА

Човешките и универсалните идеи

1. Ритмичността в универсалните вълни се проявява и в ритмичността на слънчевите петна и лъчи, а от там и в цялата дейност на планетите, включително, разбира се, човека, неговата мисъл, цел и дело.

2. Понеже вълните са по всичките посоки еднакви, би трябвало да дадат и еднакви резултати, но тъй като те са идеи — сили, то тия сили, според срещнатите препятствия, ще се проявят различно (тия препятствия са разните степени на съзнание) и според това се проявяват в разни свойства. Но действителността, основата на всички неща, е една и съща — тия мирови вълни. Като държим винаги в ума си тоя факт и като виждаме различието, пречупването, което е станало при проявяването на живот — делото, ще разберем състоянието на съзнанието в индивида, обществото, държавата и пр.

Еднакви вълни — еднакви идеи, живот и дейност, но понеже пречупванията в съзнанията са разни, подбират се и нови форми, еволюирали от старите, но в същност те са еднакви (само кръгът става еднакъв с повече допирни точки до универсалната хармония). Значи, това са нови форми, но основната идея постепенно се съблича от формите, които сме й дали (форми — заблуди) докато най-после остане същината: идея — истина.

Допълнение:

1. Мислените вълни се разпространяват по всички посоки едновременно и образуват не кръгове, а сфери. Хармонични вълни на човешката мисъл са тези, които се сливат в по-голямата си част поне с универсалните (естествените, Божиите), излизащи от център И.

Тези сфери (И) се преплитат и проникват и хармоничната им част дава еволюция — другата, регрес. („Еволюцията“ на духа, „регрес“ на материята и обратно т. е. един комплекс условия • качества, но общия им сбор възможност за всяко време е определено количество.

2. Пресичането на човешкото желание — вълна — сфера с общата (универсалната) дава „долавяне“ на мисъл, при което самата среща (на И с и) според полетата, на които ще станат пресичанията, сблъскванията на трептенията, ще определи и качествата на материята, в която ще се конкретизира самата идея. На всяко пресичане са присъщи и особени качества-материя.

3. Сферата расте съответно на това, колко и центъра се приближа- ват до И центъра (личния или универсалния) и допирните точки стават все повече във всяко по- низко поле. Ето защо най-силни и много допирни точки човешката мисъл за сега има във физическото поле — в другите са по-слаби, затова и най-силното въздействие е в него — физическото поле (затова и Христос - универсална вълна слезе на физическото поле — човешката мисъл), за да може да намери повече допирни точки и увлече, чрез разширение, съзнанието по нов път.

4. За да се използват тия универсални вълни трябва: а) да се знае тяхното съществувание („вяра“), б) да се отделят от другите идеи и да се внимава на самия процес, когато става пресичането на желанието — вълна човешка с Божията, универсалната това е процеса на „долавяне“ идеята, сиреч трансформацията на идейната, универсална вълна през нашата среда (индивидуално тяло, чувства, мисъл, органи) и в) съзнатата доловена идея, влязла като частица идея на нашето „аз“ — („убеждение“) ще привлече сама нужните й за материализация частици чрез процеса на волята, в която ще мине желанието.

ТЕМА ОСМА

За трансформацията на мировата вълна

1. Мировата вълна (енергия-идея) преминава в съзнанието ни и се проявява като мисловна, нервна и физическа енергия-явление (мисъл, чувство, действие, дейност, дела).

2. По количеството на скритата със себе си енергия-движение, мисловните прояви са най-силните и тяхната равноценност е най-голяма, възстановяването й с „физически“ средства е най-мъчно. защото трябва голямо количество материализирани идеи (храна и пр.), за да даде мислената енергия. По окултни начини тя може да бъде черпена направо от мировата вълна-енергия. Как? — посредством некой „Път“.

3. Идейната енергия (мисловната) се превръща в нервна, а нервната във физическа. По равноценно количество, бихме могли да наречем едната златна, сребърна и медна (значи, еднакви количества, разни цени).

4. Храната (идеи-душевни, нервни- чувства, дела-физически) минава през съзнанието-ума, сърце-чувствата, тялото-материята и като се пречисти и разчлени, материята се дематериализира, посредством процеса на „живота“ (докато зърното не изгние, не може да даде плод!) и освобождава идеята, тя отива в хармония (унисон) или в дисхармония с основната идея на индивида („характер“) и нейната равнодействуваща се проява като: идейност-мироглед, дейност- живот, характер-качества (чувства).

5. Компромисните идеи (неутрализирани, а не унищожени поради безсилието на основната: характер, дейност, идейност, която е колеблива и се отразява върху индивида) тия неутрални идеи се конкретизират във вид на натрупване или затлъстяване - и когато основната идея стане по-слаба, те почват да се проявяват и дематериализират, индивидът се свързва със старата основна идея: „лошо“ чувство, болест, грях.

6. По някога тия запаси (неутрални идеи) може да дадат „полезна“ дейност друг път „вредна“ — ще зависи всецяло от основната идея, на която те ще се добавят, ако има воля — съзнание или извадят, според възможностите — Карма.

7. Трупането конкретизирани идеи (напълняване, затлъстяване и пр.) е неминуем резултат от невежество — желание да се разполага с излишни сили, а също и от незнание да се оперира на друго, освен на физическото поле. Ако бихме знаели бързото превръщане на идеите (не бавното чрез храна, лекарства и бавен „режим“), а посредством поставяне веднага в непосредствена връзка с източника — мировата вълна-енергия — която може моментално да се превърне във всеки вид друг енергия, то ние не бихме увеличавали количеството на „материята“ (значи, хармонически и долнокачествени вълни-трептения), а бихме си послужвали с голямата вълна. Идентичността ни с тая вълна, научаването ни да се туряме в пълна хармония с нея във всеки даден момент („Аз и Отец сме едно“!) ще ни направи всесилни, защото няма сила по-голяма от универсалната вълна-енергия (ралото, впрегнато оре, но без воловете е неподвижно желязо).

8. Законът за съхранение енергията и нейното трансформиране е всемирен. „Най-ценната“ енергия (мисловната) се пилее най-много от всички хора в днешната степен на развитие, а това е най-страшното харчене и пропиляване. Всека икономия в мислите дава резултати винаги много осезателни. Най-много убиват пилеещи мисли, разномислието (двоумението, мъката, бездейността, мъртвината на физическото поле) — то сломява цялата личност, а това значи изгубен човек. Пилеене нервната енергия (ядосване, нервност и пр.) правят от човека временно изгубен субект, който не се владее, но ако стане постоянно състояние, също така изгубен субект. Разномислието ражда нервността, нервността — безконтролни несмислени постъпки - сам не знае какво прави.

9. Всяко натрупване(морално, нервно, физическо) е признак на компромисна идея, малко или много в дисхармония с основната, в зависимости от ъгъла (противоречието) с основната, следователно, спънка за разумна (хармонична) дейност.

Отлагането или натрупването: грях — мисленето, болест — нервното, дебелина — физическото — е във всеки случай голямо препятствие за хармоничен живот и всякога е последствие от погрешната идея, която постепенно се материализира в дейност-живот (била тя лична или наследствена).

10. Човек като конкретизирана идея, резултантна от няколко, е нейна точна проява и, следователно, по външност трябва да се съди за съдържанието, но външност не субективна (пол, дрехи, красота, хубост, положение и пр.). Духовният човек („естествена вълна“) е не дебел, но не и много сух и ъглест, няма чупени линии по лицето му (последното означава вече кристализация на идеята „фанатик“ по нашему), с хармонични части и движения и пр. Разбира се, и самото понятие „хармонично“ е относително и в свръзка с нашата собствена еволюция на съзнанието. Свръхчовеците (богове) дават външен израз на пълна хармония те са за нас олицетворение, конкретизиране на хармонията.

ЗАБЕЛЕЖКА. По технически причини, схемите към тази статия не можаха да бъдат поместени

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Пр. Мълфор.

Вътрешният лекар

Вярата е субстанция на желаното. Когато ние носим в духа си един идеален образ на нашето „аз“, който ни представлява цъфтящи, гъвкави, силни и съвършени пред вътрешните ни очи, с това ние поставяме в движение ония сили, които в действителност могат да ни направят такива.

Същевременно, ние съграждаме от невидимата субстанция на нашите мисли едно духовно „аз“ — здравото, красиво „аз“ на нашата представа. Това духовно „аз“ с време ще завладя тялото, ще преобразува неговите клетки и ще стане действителност. Който има нездрави дробове, неправилна циркулация или някой органически недостатък, трябва особено много да се противи и да не третира в съзнанието си отслабналия орган като болен и нуждаещ се от пазене и грижи. Не се имай никога като пациент, прикован към леглото между възглавниците и с време не ще бъдеш такъв! Който се вижда във въображението си, че играе тенис или се надбягва, с това работи за своето излекуване.

Никога не очаквай болест или страдания за следващата утрин; даже ако болестта и страданията днес са още силни, за другата утрин очаквай само здраве и сила. С други думи: здравето, красотата или силата трябва да станат истински дневен сън, защото сънят много по-добре изразява истинското състояние на душата, отколкото надеждата и очакването.

Сънищата допринасят много повече, отколкото хората предполагат. Будният сън на човека, който, унесен, забравя работите около себе си, е една сила, която създава дела в едно мощно и невидимо царство, което още от малцина е изследвано. Също и на ония, които така отделят съзнанието си от тялото, че за момент го забравят, за сега още им липсва знанието за силата, която те владеят, — знанието за действието на тази сила; и така най-добрите резултати за тях ще бъдат загубени.

Който не разбира нищо от изкопаване на злато, от условията, при които то се получава, или от методите за добиването му, може с месеци да копае в най-богатата, съдържаща злато, почва и с нея да изпълва трапове или да издига насипи! Без знанието за съкровищата на нашата земя, ние сме бедни и безпомощни както по-преди. Също така е и в духовно отношение.

Всяка отвлеченост е една невидима реалност; и колкото по-дълго и по-интензивно бъде задържана тя, толкова по- много от нея ще се превърне в онази форма на съществуването, която човек може да чувства, да вижда, да пипа, на късо, да възприема със своите външни сетива.

Затова — сънища, колкото е възможно повече! Будни, през деня, мечтайте за сила и здраве; тогава и през нощта мисълта ще посети подобни области и ще спомогне за придобиването им. Но когато през деня мислим за скърбите и нещастията, всичката вероятност показва, че мрачният кръг на идеите притегля през съня подобно течение на мислите отвсякъде, и ние се събуждаме двойно по-нещастни. Без знанието ни може да се натрупат в къщи експлозивни вещества, които ние считаме за невинни препарати! Една искра може да разсипе цяла къща и много хора. По аналогичен начин хората сами си докарват страдания и нещастия, поради безумното и неопитно употребяване на своите умствени сили. Според свойството на нашите дневни сънища, ние натрупваме или злато или експлозивни вещества в нашата съдба. Колкото е по- дълбоко сънуването, колкото по-пълно е абстрахирането и вдълбочаването, толкова повече и по-интензивно може да действа умствената сила — хиляди мили далече. Всичко онова, което се наричат окултни сили и телепатия, се постига по този път. Всяка умствена картина би могла — представена със съответна интензивност — моментално да се материализира. В всякои човек тези сили съществуват в зародиш.

Вярата е семето на всички чудеса! Но от това семе може да поникне било зло, било добро, От злото може да се развие едно дърво, във венеца на което всяка креслива, нещастна птица строи гнездото си. Нашата мрачна и замъглена фантазия е вярата в нещастието. Ние страдаме може би от незначително разстройство на някои орган; след един-два деня почваме да очакваме това разстройство. Ние вече си представяме органа болен. Тогава чуваме да се назове болестта с някое име, което ни я представлява като грандиозна опасност. Всичко това усилва вярата в нещастието. Прибавя се и влиянието? на други. Приятели и роднини стават „загрижени“. Те постоянно боязливо ни на- помнят за нашето състояние. Всякой и всичко ни втълпява представата за слабост. Никой не ни изпраща собствения си мисловен образ на сила и благосъстояние. Отвсякъде ни заобикаля представата за болестта! Духовните сили на всички окръжаващи действат във фалшиво направление. Пожелае ли ни някой приятел при раздялата „по-скорошно оздравяване“, това той казва с един загрижен и състрадателен тон, който ни кара да се страхуваме от най-лошото. Тогава се получава „субстанцията“ на това, от което се опасяват! Роднините, които са „угрижени“ за нас, работят за нашето съсипване.

Трябва да се предадем на мисли за щастие и здраве с всички фибри на съществото си, седмица след седмица, месец след месец, година след година, и да представяме собствения си образ „освободен от всяко зло“, докато тази представа стане една идея-фикс, втора натура, и несъзнателно да продължава действието си.

* * *

Целият животински и органически живот преминава фази на изменение — неактивността като подготовка към подновено съществуване — както когато е стават големи промени в организма, които правят животното лениво и слабо. Природата изисква спокойствие за делото на регенерацията. Този закон, който действа в низшите животински форми, е в сила и за по-висшите степени. В човешкия живот има периоди, при които всичките му органи, сили и енергия проявяват известно отслабване. Ние също преминаваме такъв процес на изменение! От природата ние биваме поставяни в една „сушилня“. Искаме ли да следваме това повеление — в няколко седмици или месеци ние ще излезем регенерирали из подобни периоди. Природата нищо не изисква от нас, освЯн да се държим тихо през време на възобновителната й работа. За хора от средна възраст казваме, че те биха стигнали максимума на силата и жизнеността си, ако не са го прескочили; тогава тяхното вродено естество трябва постепенно да увяхва и те „окапват“ подобно на листата. — — — — — — — — — — —

Тази непоколебима вяра в старостта, съобразно с духовния закон, притегля старостта.

„Прехода“ към средата на живота показва само, че нашето тяло регенерира, иска да се роди изново; през време на това преобразуване необходимо е абсолютно спокойствие, понеже най-висшето душевно Его (аза) е на работа да извърши това изменение. През това време трябва да бъдем тъй малко напрегнати, както в по-раншната ни детинска възраст. Ние отказваме на природата тоя отдих и принуждаваме изтощения организъм да върши работа, за която той тъкмо в това време е неспособен. Докато природата прави своя опит да ни прероди и да ни направи по-силни, ние пречим на нейните старания и се отправяме към погибел. В повечето случаи хората не могат да запазят нужното спокойствие. Те трябва непрекъснато, година след година, да работят, за „да поддържат своето съществуване!“ Това не изменя нищо от резултата.

Естествените закони не вземат под внимание социалното устройство! Невнимателно, без да съзнава, човечеството се движи напред, за да спечели поддръжка за живота си и заедно с това си спечелва скръб и смърт! В много случаи привичката е така силна, че хората никак не могат да напуснат обикновената си активност. И спокойствието, което е нужно през критическите периоди, не е само от Физически характер. Стотина хиляди от нашата раса нямат и понятие какво значи спокойствие, и смъртно биха се уплашили, ако един път действително дойдат до това състояние, което представлява нещо като сънна магия.

Варварското и смъртоносно лишаване от почивката е само една последица от това, че хората още не със се самоосъзнали като част от безкрайната мъдрост, че те още не със се научили да черпят из умствените си източници мисли за съществуването си. Някога човечеството ще съзре светлината на знанието и когато каже „аз искам това“, ще знае, че тогава действат невидимите сили, които превръщат желанията в материя. „Господарят дава на сън на своите!“ Но те се отказват от съня, за да не получат това, което им се дава! . . .

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Психография или фотография на мислите

От Фридрих Феерхов.

(Продължение от кн, III и край),

IV. ПРАКТИЧЕСКИ ОПИТИ ПО ПСИХОГРАФИЯТА

На двата, изложени по-рано, начини за изследване на психогоните може да се противопостави, че те Есе пак с много „субективни“. Ще се дири едно напълно обективно средство, за да бъдат резултатите от изследването в нагледна форма за всекиго достъпни.

По моите сведения, пръв парижкият лекар Д-р Барадюк е направил опити с тази цел. Той е искал да получи едно отпечатване на психогони върху фотографическата плоча. Той си послужил тук с особена метода, подпомаган често в експеримента от електрически напрежения. (Вж. портрета му в кн. I — II.)

Wsem.Letopis_god.2_025.jpg?fbclid=IwAR118RAshW0aFsuiqKQ7mOz5w3nv4J6nXRQEs_FUmAW-HEiklwWTtKqSbBg

За да се проверят неговите опити, би било необходимо да се повтарят те по описаната в неговото главно съчинение метода (с и без електричество), Тук ще се огранича да приведа няколко проби от резултатите на Барадюк, според извлечението от „L’ame humaine“ озаглавено: „Iconographie de la Force vitale cosmique od“. — Под „иконография“ Д-р Барадюк разбира приблизително същото това, което ние наричаме психография: изображения върху химически пласт на неща, които имат психически или свръхтелесни произход. Но понеже гръцката дума „икона“ не означава нищо друго, освен изображение, образ, иконография или иконопис — значи отпечатване на изображения — затова този израз е много общ и, следователно, недостатъчен. Защото под това название спада изобщо всичко, което действа върху плочата: радиография тъкмо тъй, както и фотография или психогонография. Понеже нашият израз ни се вижда по-целесъобразен, ние не ще се присъединим тук към Д-р Барадюк.

От поменатото съчинение ще приведем тук само няколко проби:

Картина 43 представлява седящо момче, което държи в полата си умрял фазан и го глади с ръка. Птицата е наскоро убита, и момчето седи опечалено и жали за животното.

От това положение Барадюк иска да обясни виталните флуиди, които се разпростират в стаята около момчето във вид на мрежообразна субтилна тъкан.

Образът XXIX представя същата фотография за сравнение между други две „иконографии“. Същото момче, както в първото изображение, но в различни настроения на духа: единият път весело, другият съвсем спокойно.

Флуидната атмосфера е всеки път друга. Барадюк смята, че тези различия имат съотношение с моменталните психически състояния на момчето.

Изображението XXVI пък би могло да се вземе като един вид „проекция на волята“. Това изображение се е получило по следния начин:

Комендантът Дарже отива в своята тъмна стаичка и държи пръстите си над плочата, осветлена от червена лампа, като в това време с едно енергично напрежение на волята говори думите: „В интереса на науката, искам да се получи отпечатък на тази плоча“.

Картината, която се получава, изглежда като един снежен стълб, малко светъл в средата, а на долния край сгъстен. Отгоре едно натрупване на снежинки, прилично на железните стърготини около края на магнит.

Многобройните електрографии на „жизнения флуид“ не спадат тук. Много напомнят изображенията на картината 29 с обозначението „Appel a la vie cosmique, relatif a l’ame“.

Като „иконография“ на настроението на духа счита Д-р Барадюк картината на един „флуиден стълб“, дадена в нашата илюстрация, който стълб представлява психогона на настроението при дълбока опечаленост.

Д-р Барадюк взема своите експериментални изследвания твърде сериозно. Той е същевременно един отличен модерен естественик и психолог, а също така твърде добре запознат с езотеричната наука. Неговите съчинения са творения на удивително усърдие, на един голям изследвач в науката, и резултат на грамадни познания. Но изглежда, че тези съчинения не можаха да ползват съвременниците на автора. Може би следващите поколения ще ги оценят и използват. Днес те са още малко известни, защото повечето от онези, които ги вземат на ръка, обикновено си казват: „трябва да се признае, че това е една трудна и сериозна наука, но почти на всяка страница има толкова мистицизъм, че разбирането е доста затруднено“.

Както и по-рано казах, за разрешаване на проблемата за възможността на психографията, най-целесъобразно е да си послужим с представи от оптически произход и да ги поставим да действат върху плочата. Формалната връзка между чувствените вълнения (като гняв или печал) и получаващата се фигура на плочата още за дълго не ще може да се контролира. Когато, обаче, поискаме да добием психограма на един нагледен обект, доказателството за съществуването на психографията е толкова по-силно, колкото по-ясно бъде полученото изображение. Чрез упражнение психографът би трябвало да достигне до безпогрешна сръчност и съвършенство. Мисля, че този феномен наложително се нуждае от изследване и проверка и целта ми тук е да дам едно теоретическо осветление по прЯд- мета, както и да дам потик към нови опити и изследвания. Не искам да се разбере, че се опитвам да наложа догматически същината на психографията. Например, аз сам съм от дирещите истината в случая и се старая да поднеса събрания до сега материал за ориентиране на другите. Ако досегашните експерименти са били погрешни, това ще стане явно веднага. Аз, обаче, не съм се уверил, че те са погрешни. Ако срещу тях се правят само теоретически възражения, а практическите опити говорят в тяхна полза, тогава остава да се реформира теорията. Преди всичко е потребно да се съберат достатъчно резултати от опитите.

В това направление е работил до сега най-много майор Дарже в Тур. До колкото зная, обаче, той още не е публикувал нещо подробно по своето „фотографиране на мислите“. Всичко, което съобщавам за неговите работи, аз черпя из конгресния протокол, от реферата на Дарже в „Научния клуб“ в Виена и от устните ни разговори с майора.

Най-първо ще приведа къса бележка за реферата, който Дарже чете на първия международен конгрес по експериментална психология в Париж (1910 г.) върху своите психографически опити. Теоретическата част на това съобщение характеризира същевременно и особеното схващане на автора за процесите при психографията:

„Мисълта е една лъчиста, творческа сила, субстанцообразна; тя е „fiat lux“ (сътворението — „да бъде светлина“) на Библията. Щом човешката душа отправи една мисъл, мозъкът почва да вибрира и находящият се в него фосфор да свети: мисловните лъчи се проектират навън.

Когато човек концентрира мисленето си върху един представен образ, върху един предмет с прости очертания (напр. една бутилка), този образ може по пътя през очите, чрез своята лъчеизпускателна сила, да се отпечата върху плочата, да вдълбае върху нея впечатленията. Такова клише от бутилка аз получих два пъти едно след друго и вторият път дори в присъствието на шест свидетели, които подписаха протокола. М. Делан наскоро даде в „Annales psychique“ психограма на един триъгълник. тази фигура е била пожелана от самия него, т. е. предложена за психографиране. След това той пратил на експериментатора копие от изображението. В своя реферат за „Жизнените лъчи“ Дарже демонстрира и няколко „фотографии на мислите“, като същевременно обясни и техническия им произход. Тук ще приведем няколко примера за илюстрация на метода:

Дарже привързва на челото на един пианист плоча, запазена срещу светлината чрез хартиена обвивка. Пиянистът взема пред себе си една книга ноти, на кориците на която е отпечатан портретът на Бетховен. Той отваря книгата и почва да свири нещо от нея на пияното. След известно време снемат плочата, за да видят, да ли се е отпечатало нещо върху нея. И действително, на плочата намират една ясна репродукция на фотографията на Бетховен, която е на кориците.

Следното изображение пък може да се вземе по-скоро като радиография на мозъчната дейност изобщо, отколкото като психограм на оптическа представа:

То представлява една плоска репродукция от хълмовете на овнешки голям мозък. Когато водят животното на клане, вържат на челото му един филм, на последния се отпечатват движенията на първия мозък. Дарже мисли, че този психограм се е получил от усиленото лъчеизпускане на централната нервна система вследствие уплашването на животното.

Следва описанието на пет изображения, които се намират на нашите табели III до VII.

Wsem.Letopis_god.2_026.jpg?fbclid=IwAR118RAshW0aFsuiqKQ7mOz5w3nv4J6nXRQEs_FUmAW-HEiklwWTtKqSbBg

Картина III.

Изображение III: птича глава. Две

лица (г-н Дарже и г-жа Агулана) държали 12 минути лявата и дясната си ръка заедно, нещо около един сантиметър, над течността, в която била поставена плочата за фиксиране. Изображението не е много ясно, но все пак се познава.

Wsem.Letopis_god.2_027.jpg?fbclid=IwAR118RAshW0aFsuiqKQ7mOz5w3nv4J6nXRQEs_FUmAW-HEiklwWTtKqSbBg

Изображение IV.

Изображение IV: Бюст на един о р е л. Дарже докарал жена си в сомнамбулно състояние и пожелал да получи на плочата едно от нейните фантазирания. Бремето за това било 10 минути. Клишето тук е силно ретуширано, вероятно за да се получат по-добри репродукции. Сам Дарже представи едно изображение, на което орловата глава неретуширана се виждаше много добре.

Wsem.Letopis_god.2_029.jpg?fbclid=IwAR118RAshW0aFsuiqKQ7mOz5w3nv4J6nXRQEs_FUmAW-HEiklwWTtKqSbBg

Изображение V.

Изображение V: Бастун , психографиран от Дарже.

Експериментаторът фиксира първом своя бастун продължително, след това той поставя в тъмно върховете на своите пръсти върху натопеното в течността стъкло, като концентрира волята си върху искането си да се изобрази бастуна. Тъмните петна и резки немат нищо общо с мисловното изображение. Те произтичат от жизнените флуиди, които падат същевременно върху плочата.

Wsem.Letopis_god.2_028.jpg?fbclid=IwAR118RAshW0aFsuiqKQ7mOz5w3nv4J6nXRQEs_FUmAW-HEiklwWTtKqSbBg

Изображение VI

Изображение VI: Психограм на бутилка, получен от същия експериментатор, когато е мислил за една бутилка. Бутилката е заобиколена от кръг флуидални петна, които произхождат от V-лъчи.

Когато Дарже пратил това изображение на граф Роша, последният му писал да му прати още една бутилка, защото първото изображение може да бъде даже една случайност. Дарже се опитал и получил изображението VII.

Wsem.Letopis_god.2_030.jpg?fbclid=IwAR118RAshW0aFsuiqKQ7mOz5w3nv4J6nXRQEs_FUmAW-HEiklwWTtKqSbBg

Изображение VII

Колкото и несъвършени да са тези опити, те поне приканват към по-нататъшни изследвания. Добиването на психограмите съвсем не е лесно. Както Дарже съобщава, по признанието на самия тоя майор, в продължение на не- колко години от многото опити той е успял да получи само 12 психографически изображения, които смета за сполучливи.

Има да приведа още един вид психограми, които Дарже схваща като израз на настроението на духа. Простата метода за радиография на усърдно изучаваните от него жизнени лъчи (rayons vitaux) се състои в това: в тъмната стаичка върху находящия се във фиксираната вана филм се поставя една монета, върху която пък се допират неколко пръста на ръката. При разните лица на филма се получават различно боядисани изображения на монетата. При едни изображения е синьо-сиво, при други бледно-виолетово — и пр. Майор Дарже се старал да получи по възможност още по-преки емоционни изображения, като привързвал плоча или филм на челото на лицето, което се намира в афектирано състояние. Два пъти правил опит със себе си и единият път неволно е получил един емоционен психограм. Тук се е касаело за получаване известна радиография на челото. Малко преди това майорът е бил силно разядосан, а през време на експеримента, който е извършил механически, възбуждението му се е усилило още повече. Изненадващия резултат бил, че на плочата се явила фигура, подобна на два стиснати юмрука с разпръснати в безредие линии наоколо: това, според неговото мнение, било фотография на гнева. Изображението било червено боядисано.

По същия начин е направен експеримент и с един амбулантен продавач, който бил изхвърлен от къщата и после повикан обратно. Дали на този случай може да се даде голямо значение, това не може да се твърди с положителност. В всеки случай изображенията напомнят на Барадюковит „Vortex tourbilloa“, изображение на силни вълнения от тъга и печал. Председателят на австрийското теософско общество г-н Йон Кордес ми обърна вниманието още, че дадената от майор Дарже „фотография на гнева“ много прилича на един психогон, изобразен в съчинението на Безант.

Първата и най-близка мисъл би била в случая тая, че индивидуално изразения бои имат свръзка с табелата на боите у всеки отделен ясновидец, понеже всеки човек, поради особения си характер, има собствена боя на своята аура (окръжаващата го индивидуална атмосфера).

Това твърдение, обаче, не е безупречно. Всеки психолог и специалист фотограф би направил възражения. Всеки човек има не само свой характер, но и свои собствени кожни секреции (излъчвания). От всеки индивид могат да се отделят характерните му лъчи, които да произведат върху филма съответни химически промени. В случая, когато между ръката и чувствителния пласт на плочата има монета, това едва ли ще стане, понеже секрециите не могат да минат през метала, обаче, при непосредственото допиране на пръста до плочата възражението не е неоснователно. Това възражение е изследвано експериментално от Парижкия експериментатор Лефранк.

В 38 том на „Journal du Magnetisme“ той между другото се занимава и с въпроса за фотографиране на чувствата. Той повтаря опита с монетата по метода на Дарже и след четвърт час върху желатина на плочата се получават сини; зелени, кафяви, червени и пр. образи . според моменталното чувствено състояние. Може би тук да играе някаква роля електрохимическото действие на азота, който освен качеството да почерня фотографическата плоча (подобно на радиоактивните съединения), притежава и такова, да произвежда пъстро боядисване. Така, едно азотно съединение на Уран предизвиква почерняване върху чувствителната страна на плочата и оставя същевременно една металическа утайка със зеленикава боя.

Ролята на азота в разните прояви на живота е известна. Той е съставна част на всички белтъчни вещества, намира се и в протоплазмата на растителната клетка, както и в сложните тъкани на животните: във фибрина, казеина и албумина.

Не се знае, дали човекът в развълнувано състояние не излъчва от организма си една еманация, една изпаряваща се- материя, в състава на която влиза азот или азотни съединения.

Трябва да се проучат разните възможности, при които, според опитите на специалисти фотографи, физическата промяна предизвиква промяна в боята на плочата. Когато чувствителната страна на фогографната плоча бъде засегната от натрон (натриев оксид) или когато пръстите или съдовете не са добре умити на плочата, цялата или част от нея, се образува мрежа, във всички бои, от жълто до виолетово.

Лефранк препоръчва едно практическо средство, а именно, новата метода на Раймонд и ваничката с бромово сребърни плочи. Наистина, мнозина фотографи биха възразили, че във фиксацията не трябва да се примесва натриев оксид. Фактически, обаче, се вижда, че на тронът никога не произвежда боядисана мрежа върху негатива. По този път можеше да се докаже, че нечистите пръсти или съдове, както и експериментално примесения натрон, докарват мрежа и боядисване върху плочата. На Лефранк изглежда, обаче, приемливо, че чувствата или душевните вълнения могат да се изразяват чрез съответни бои и че разяждането на чувствителната страна на плочата може да се дължи до голяма степен на азотните съединения, които се намират в организма на човека.

Лефранк се занимавал и с психографията на обективни картини. След много несполучливи опити му се удало да получи психограма на една бутилка и то едно изображение, което било по-ясно отколкото двете психографирани бутилки на Дарже. Той първом е фиксирал продължително обекта, а след това проектирал своята представа върху плочата чрез един волев акт.

За проверка експериментаторът направил противна проба, като поставил плочи във ваничката и ги държал също толкова време, без да се упражнява върху тях психическо влияние. На плочата не се появили никакви черти или петна, а само същинска психогонна проекция на формата на бутилката.

Известният психолог професор Охоровиц е постигнал чрез своя медиум Томцик твърде интересни психограми, като напр. психограма на един представен образ за луната, за една планета заедно с нейните сателити и др.

За психограма на планетата медиумът е наблюдавал преди опита изображението й в един астрономически атлас и получения по този начин психогон пренесъл после върху чувствителната субстанция на плочата. Радиографираното изображение било почти като оригиналът. Съществуват и други още много психографични работи. Приведените, обаче, са достатъчни, за да дадат една приблизителна картина за постигнатите досега психограми и сегашната техника на психографията. Явно е, че всички тези опити се намират още в своето начало. Но те съвсем не са без значение. Като се вземат пред вид по-новите изследвания в практическата психология, като напр, за хипнозата, телепатията и тям подобни феномени, ще се види, че учението за душата е влязло в нова епоха. От известно време, от когато авторите покрай теоретическата психология се занимават по-интензивно и с практическо психическо изследване, това убеждение все повече се затвърдява. Изучванията по „фотографирането на мислите“, чиито резултати се изложиха тук, дадоха нов принос към проблемата за „психогоните“. Тази теория се явява все по-резултатна, колкото повече се разработва. И хипотезата за „Енергетната психология намира във въпроса за психографията нов, твърде добър и полезен пробен камък. След няколко години по този начин сигурно ще се разреши, дали тази хипотеза е основателна. Това изложение също ще допринесе своето за разрешаване на въпроса.

По-старата сетивна физиология поддържаше схващането, че разните усещания произлизали в големия мозък. Според тази „церебрална“ или „кортикална теория“ (понеже обвивката на мозъка била седалище на сетивната дейност), произходът на усещането бил в тясна връзка с проводника на сетивното раздразнение от периферията към „предния мозък“. Според тази хипотеза, няма значение онова, което се възприема и предава чрез сетивните органи. Видът на усещането зависи само от мястото на мозъчната обвивка, до която достига раздразнението. В оптическия център винаги произлизат зрителни усещания, а в акустичния — слухови. Окото и ухото са само апарати за подходящ избор и възприемане на раздразненията и тяхното превръщане във възбуждения на нервните нишки към центровете на големия мозък.

Антиподът на тази теория е „сензорната теория“. Тази теория приема, че усещанията произлизат в нервните краища на самия сетивен орган. Чуването става в слуховите клетки (в вътрешното ухо), виждането — в зрителните (мрежестата ципа). Това, което се предава на мозъка като възбуждение, са двигателни раздразнения, които преминават в целесъобразни реакции.

В последната хипотеза има по-голяма вероятност. По-рационално е да дирим произходното място на усещането в самия сетивен орган, а не в ганглиите на сивата мозъчна кора. Но не бива и да се заблуждаваме в кривото схващане, че възбудителните процеси в сетивните клетки били идентични със свързаните с тях усещания!

Тоновото усещане може да бъде изображение, символ на възбудените чрез звуковите вълни нервни процеси, но то не може да бъде възбуждение на слуховите клетки. Зрителното усещане не се състои в химическо-физикално движение в зрителните клетки на ретината. Същото важи и за процесите в обвивката (кората) на големия мозък, ако предпочетем кортикалната хипотеза.

Явно е, че чрез феномени, като телепатията и психографията, приети отначало по предположение като опитани факти, теорията за сетивните усещания би се променила коренно. Цялата ни сетивна система би се явила в такъв случай само като една проходна станция. Сетивните раздразнения биха се преобразили много пъти преди да достигнат да действат в психическата субстанция. Едва ли може да се приеме, обаче, че тогава психографията ще образуват последната форма на тази промяна. В всеки случай, нервният организъм ще се понижи до степента на една препроводителна система и ще излезе, че до сега функциите на тази система са много надценявани.

Професор Фр. Йодл в своя учебник по психология прави сполучливата бележка, че, ако се потвърди съществуването на телепатията, това ще докара революция в психологията. Същото важи и за психографията. Ако психогоните, които сега са достъпни за възприемане само от ясновидците, могат посредством технически средства да се установят като реалности, тогава пада онова физиологическо учение, което иска да ограничи механиката на душевния живот само в една игра на нервните вълнения (невроните). Целият душевен живот, цялото ни схващане за дейността на съзнанието ни добива друга основа и психологическото изследване взема ново направление.

Затова от голямо значение е да се проверят грижливо и да се усъвършенстват психографическите експерименти. За случая може да се препоръча метода на Лефранк. Той не си служи чрез допиране на тялото до чувствителната страна на плочата, а от известна дистанция чрез проекция на представата върху плочата.

Техниката му е следната: опитите се правят вечер между 8 и 9 часа и се повтарят неколко деня под ред. Експериментаторът трябва най-първо да свикне с помещението. Последното става по- благоприятно за опитите, след като се проникне от радиоактивните излъчвания на тялото му. За да не се наруши концентрацията при експеримента, трябва аурата на експериментатора да дойде в хармония с помещението. Лефранк употребява в своите опити плоча, покрита с млечно окиселено сребро. На млечно- сребърната плоча изображенията се фиксират бавно, но резултатът е по-сигурен. Такава плоча се поставя най-първо във ваничката, след това се поставят една срещу друга двете ръце с дланите на вътре и върховете на пръстите се доближават на един сантиметър над течността във ваничката, без да се допират до самата течност. В това положение се стои около четвърт час, като напрегнато фиксира в съзнанието си образа на предмета. Това продължително концентрирано състояние отначало е твърде мъчно и уморително. Мускулите изпадат във вцепенено състояние. Затова добре е, да се прекъсва от време на време напрегнатото състояние и да се държи сметка за състоянието на тялото.

Актът на фиксацията се състои във възможното най-живо и нагледно представяне на обекта. Ако си затворим очите и мислим за един предмет, той се явява веднага в полето на съзнанието ни, щом, разбира се, притежаваме достатъчно сила за представяне. Отначало образът на предмета ще бъде неясен, постепенно, обаче, ще стане пластичен и ще се приближи към действителността. За това е потребно упражнение.

Чрез енергичен волев акт може и при отворени очи да се представи образа на определена дълбочина в съзнанието, отначало слабо, разляно и като че всеки момент може да изчезне, но при силна воля фиксирането се удава, очертанията стават по-точни, боите по-живи и формата по-постоянна. Тогава чак психогонът е зрял за проекция върху плочата. Чрез един волев акт той се докарва върху плочата, предизвиква разлагане на чувствителния пласт, и се получава изображение, което чрез фиксиране във ваничката става видимо за нашето око.

Лефранк се явява тук като добър практик на фотографията, но неговите теоретически обяснения на процесите при психографирането не могат току-тъй да се възприемат. Той си мисли, че кон- центрираният мисловен образ се образува в окото и изтича върху плочата през върховете на пръстите. Защо е нужно тогава на готовия образ да минава през ръката? Това много напомня наивната представа на примитивния човек, за това, че написаната на хартия телеграма минава по телеграфната жица от едната станция до другата. Щом видни психолози, като Роша. Десоар и др., са доказали, че организмът има способността и за движение извън тялото, тогава трябва да се приеме, че и пластично оформените психични субстанции, психогоните, могат да се проектират на известно место в пространството. Държаните над плочата пръсти имат само тази задача, да концентрират повече сила на онова место, където ще се отпечата мисловният образ, за да се улесни химическото въздействие.

Тази нова област за изследване ни открива чудни хоризонти.

Теоретическите консеквенции, които трябва да се теглят за психологията от доказателството за възможността да се фотографират мислите, вече се споменаха, когато се говори за влиянието на телепатията върху психологическото изследване.

В по-нататъшното си развитие проблемата би могла да ни доведе и до практически новости. Аз си скицирам от сега такава възможност, която днес наистина може да изглежда фантастична. Когато живописецът създава една картина, той е принуден, за да даде израз на своята образна представа, до известна степен да материализира своята идея, т. е. да изобрази в гъста материя това, което си е изобразил първоначално чрез своята фантазия в психическата субстанция.

Да вземем за пример едно радиране: колко труден и заобиколен път от представата до изображението!

Художникът, който се учи да работи направо като псифограф, работи другояче. Той взема една млечносребърна плоча (по-сетне ще се намерят и подобри средства) в определен формат, поставя я във ваничката и в пълно концентриране проектира върху нея непосредствено своя фантазен образ. След това изображението на плочата се фиксира и в четвърт час картината е готова. Чрез радиографията ще бъде възможно да се добият и цветни изображения. Вместо еднотонен пласт ще се употребят плочи, чувствителни за боите и ще се получат изображения с бои.

Целият тежък арсенал на художника, състоящ се от платно, палитра, четки и бои, ще бъде тогава излишен и художествената картина ще се сътворява в неколко минути на въодушевено съсредоточаване.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ФИЗИОГНОМИЯ

(Продължение от кн. III.)

НОСЪТ

Човешкото същество, отбулено чрез формата му

ГЛАВА V.

Общи принципи

За да се изучи носа изобщо и неговите главни линии, трябва да се разгледа в лице и в профил . Но най- добре се изучва в профил.

В същност, двете линии — майки, които съставляват човешкия профил, са линията на челото и линията на носа. Те са двете линии, които допринасят за определяне на личния ъгъл. От всичките земни същества човекът е онова, което има най-голям череп при най-малко лице. Животните се отдалеча- ват от тия размери според това, до колко са по-тъпоумни и по-свирепи.

Личният ъгъл на животните не надминава 41° или 42°. Само кучето достига тази най-голяма цифра. Само орангутанът се отдалечава значително от тази граница и се приближава към човека: неговият личен ъгъл е 65°, тоя на негъра — 70°, а на белия човек — 80°. Според това, негърът е по-близо до маймуната, отколкото до белия човек.

В белите раси, челото и носът напредват, а долната част на лицето назадва, като че ли, казва д-р Вирей, белият човек е по-скоро предназначен да мисли, отколкото да яде; а в черната раса, напротив, муцуната се продължава и челото отстъпва назад, както в животните, като че ли индивидът е по скоро направен да яде, отколкото да размишлява. И заслужава да се забележи едно нещо: във всичките низши човешки раси, носът, вместо да се отделя от фигурата, изглежда като че ли да се смесва с нея, смазва се и се сплесква; също така, ако се гледа в профил, като че ли се слива с устата, която изобщо много се издава напред и образува един силует, тъждествен на оня, който дава муцуната на грубиянина. В висшите човешки раси, напротив, тия линии са много добре прокарани и преходът от челото на носа и от носа на устата е нечувствителен и ясно отбелязан. Колкото повече съществото се издига, толкова тия характерности са по бележити!

Прочее, изучаването на профила е неизбежно, понеже Лафатер1) е казал: профилът се поддава малко на преструвки, той изявява по-силно очертани линии, по-точни, по-прости, по-чисти и, следователно, по-лесно е да се долови значението им.

За да насочи преценката си още от първия си общ поглед, наблюдателят трябва добре да се проникне от следните общи принципи:

Съществува същото отношение между правите и кривите, както между силата и слабостта, твърдостта и гъвкавостта, разума и духа.

Така, носът, който е съставен от прави линии, представлява сила и здрав разум, но също тъй и твърдост и упоритост. Напротив, носът, у който кривите линии преодоляват и ъглите се изглаждат, изобразява гъвкавост на ума, нежност, но също и залог за известна слабост. Кривите вглъбнати линии показват повече недостатъци, отколкото изпъкналите, поради което всичките носове, които се изглаждат, вместо да се издават, са винаги на низки хора.

Правите и пълни форми съставляват великото, сюблимното; гладките и леки очертания означават деликатното, грациозното; затъпените, груби и едва очертани форми показват неразвитост и простота.

Колкото повече една линия се приближавало кръга и особено до овалността, толкоз повече показва тенденция към спокойствие, равновесие и хармония: има една мекота и нежност в характера; напротив, колкото една линия е по-права, полегата и дръпната, толкоз повече тя показва тенденция към строгост, съпротива и непостоянство.

Когато линиите са счупени и се прегъват грубо, вместо да се съединяват с леки гънки, това изобразява един характер докачлив, буен и гневен. Кривите линии малко обтегнати и снишени показват флегматична температура. Вглъбнати и свити линии представляват меланхолия. Правите и пълни линии принадлежат на сангвиника, а изпъкналите и изострените — на гневливия човек.

След като установихме общите принципи, нека изследваме сега носа в главните му видове, от гледището на размерите.

Носът от гледище на размера, дълги и къси носове

Носът може да бъде дълъг, среден или къс.

Дългите носове са както и големите палци, признак на владичество; те са честолюбиви, настойчиви и често даже твърди и упорити. Те разделят търпението и отстъпчивостта; те обичат усъвършенстването и имат почти всякога известна доза от енергия; те са по-често сериозни, отколкото весели, могат да бъдат смехотворци и шеговити, но шегите им биват рядко шумни. Дългите носове са малко съобщителни и се държат обикновено в резерва; също казва се на прост език за някого, който се мъчи да скрие мисълта си и да покаже друга неистинска: „той показва носа си“.

Кжсите носове са абсолютно както късите палци, добри, обичливи, но капризни и своенравни. Те изобразяват една експанзивна натура, всякога готова да се предаде, пълна със занемаряване и наивност; характерът е смешлив, шумен, игрив, пълен с лудории и непоследователности. За такива случаи не може да се каже: „липсва му нос“.

Късият нос е често знак на доброта и добродушие, но също и на непостоянство и липса на съпротива против всички инстинкти и страсти.

Предпочитайте всякога големите носове пред късите за всяка дълга работа: има големи носове с търпението на бобъра, те имат ред и силно обоняние и за тях казват: „има нос“. Късите, напротив, са роби на своите впечатления и действат по вдъхновение. Те могат да бъдат полезни в късите и бързи операции, дето интуицията и чувстването са необходими.

Само средните носове представляват сила и равновесие!

Също е по-осъдително да имате твърде дълъг нос, отколкото твърде къс: народната поговорка потвърждава това, като употребява безразлично изразите: „има дълъг нос“ или „чипия нос“, за да означи заядливия човек.

Но как да се познае точно, кой нос е много дълъг и кой е много къс? За да се установи едно правилно съждение по тоя въпрос, трябва да се придържаме към следното правило: за да има хармония в едно лице, трябва разстоянието от горния край на челото до веждите и онова от долния край на носа до края на костта на брадата да бъдат равни помежду си, а така също да бъдат равни и с разстоянието от веждите до долния край на носа. Равновесието зависи от съвършеното равенство на тия три части, измерени с гъвкава линейка, която може да се постави върху линията на профила. Глупавината или лудостта пораждат всякога несъразмерности в тия отношения. Късите или дългите носове са ония, които надминават в по-малко или в повече това симетрично разположение на трите части.

Прилика между носа и палеца

В първите глави на тази статия ние изтъкнахме, че съществуват близки отношения между носа и палеца. Те са наистина поразителни. Докачливостта, буйността на характера, лицемерието, лошавината и озлоблението, и всичко друго, което е най-лошо, по природа, се представлява от един палец изкривен или закръглен във форма на билярдна топка еднакво, както и от един неправилен нос, обезобразен и дебел на края.

Скъперникът се отличава тъй добре със своя слаб, остър и малко изкривен палец, както и със своя тънък, крив и наклонен в страни нос.

Сплескването на носа и атрофията на палеца имат една и съща последица — тенденция към идиотизъм.

Скромните хора навеждат носа си и крият палците си.

Борческите хора издигат носа си и държат палците си отворени!

Самохвалецът и горделивият човек вири носа си и показва палците си.

Нали казват: „оставя се да го водят за носа“ за оногова, който се отказва от волята си и оставя да го водят? Не обуздават ли биволите, биковете и конете като стягат носовете им? Същият смисъл има и турянето белезници (брънки) на затворниците, хващането от магнетизатора субекта за палците му, за да съкруши силата на съпротивата му и да унищожи волята му. Носът и палецът са представителите на разумната воля, на логиката и решението.

Носът от гледище на прегъването главната му линия:

чип нос — Прави носове — Превити носове.

След като изучихме носа изобщо от гледище на размерите му, трябва сега да го разгледаме по отношение на прегъването на главната му линия, която го определя.

Това разнообразието на нюансите е безкрайно е невъзможно да се определят всички. Трябва де се задоволим: само доставяне на жалоните.2)

Можем да кажем, например, че правата линия трябва да бъде изходната точка на всяка преценка; тя е средният термин или равновесието: всяка линия, която се отклонява от тая права, отгоре или отдолу, е толкова по-неблагоприятна, колкото повече се отдалечава. Така нос, на който главната и определителна линия е права, е уравновесен. Той изобразява мъдрост, здрав разум, прям дух, почтеност и съвестност; теза е мъжествения и твърд кураж, който понася търпеливо изпитанията на живота; това е спокойствието и интелигентността.

Нос, чиято главна линия се отдалечава от правата линия и се изкривява по начин да образува вглъбнатина— такъв нос наричат чип — представлява слабост и самоунищожение. Колкото повече се усилва тая вглъбнатина, толкова с по-голяма сигурност може да се констатира, че постоянството, твърдостта, духът на правдата, разсъдливостта и интелигентността се заличават и угасват до последната крайност — израждането към идиотизъм.

Нос, чиято главна линия се отдалечава и се пречупва отгоре по начин да образува изпъкналост — такъв нос наричат превит — е знак на силна възбудителност: въображението замества здравия разум. Колкото повече тая превита форма се усилва, толкова повече фанатизмът и екзалтацията се увеличават до крайния предел — лудостта.

Именно върху тези две противоположни линии, които очертават истинския човешки нос, се намират най- бележитите характерности на животинството; отдолу, към прекалените вглъбнатини: зурлите, муцуните и мордите; отгоре и към изпъкналостите: човките и хоботите.

Носът от гледище на сложението и естеството му:

твърди и меки носове- — Червени и бледни носове

Разгледан от гледище на естеството, му, носът може да бъде от меко и шупливо месо. В тоя случай се посочва на лимфатичен темперамент, на духовна вялост и на преживеща и тежка природа.

Нос от гъвкаво и деликатно месо показва разсъдливост, духовност и бързо, лесно схващане.

Нос от грубо и твърдо месо посочва на. твърдост и коравина, излишъкът на които води до жестокост и глупавина.

Сух и хрущялен нос показва сухота на сърцето, лошавина и скъперничество.

Цветът на носа има също голямо значение. Може да се каже, че носът е термометърът, върху който се степенуват всичките отклонения на темперамента и характера.

Невъздържанието, ревността, ненавистта, лъжата, завистта, сластолюбието, най-сетне всички страсти, записват върху носа своите движения както върху една отворена текуща сметка.

Един червендалест и постоянно румен нос не показва ли наклонностите на своя стопанин? Той е разположеният пияница! Вижте и другия, пак червен, но аленият оттенък на виното прави место на един морав нюанс върху син цвят; всичките му капилярни съдове се напълват с черна кръв и образуват една мрежа от подкожни подутости, носът се обезобразява и се покрива с гнойни пъпки. Там се отпечатва порокът във всичката си грозота: той не е вече разположеният, който с радост си попийнува, а е закоравелият пияница, без чест и без достойнство.

Пъргавият, буйният и кръвният човек има силно боядисан нос, но с приблизително равен нюанс; у пияницата краската се усилва към долната част и края на носа.

Бледният нос, по-бледен от останалата част на лицето, показва егоизъм, завист, сухота на сърцето, голяма бедност на чувствания.

Тези недостатъци се усилват още повече, ако крилата на носа са отбелязани с морав или зеленикав ореол.

Както има бледни р ж ц е, така има и бледни носове. Предпочитайте да другарувате с боядисани носове: ако са живи, буйни, шумни, те биват поне откровени, великодушни и веселяци. Но когато се избира, по-добре е да предпочитате често носове, чийто цвят не е рязко противен на оня на лицето. Това не е пълна сигурност, може-би, но все пак е една каква-годе гаранция.

Нека кажем на края, че носът, особено краят му, изменя често нюансите си, а понякога почти внезапно. Този ефект е резултат или на движението на страстите или на измененията в здравословното състояние: гневът, страхът, завистта правят често да побледнее минутно края на носа. Желанието и чувствената охота го правят пък да почервенее. Има чудни отношения за наблюдателя между края на носа и патологическото състояние на храносмилателните органи, а може често да се предскаже състоянието на стомаха, червата и черния дроб само по изгледа на края на носа. Когато тия органи боледуват, краят на носа е цял тъмно-сив и грапав, с малки черни точки.

И тъй, излишно е много пъти да повтаряме на неверниците, че носът е за наблюдателя един истински термометър, върху който се записват периодически, бавно и минутно, според случая, най-незначителните колебания на темперамента, характера и здравето.

(Следва)

А. Бюе.

____________________________________________

1) Вж. по-подробно за Лафатера в кн. II, год, I, заедно с портрета му.

2) Прътове за показване посоката на пътя.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КАБАЛА,

наука за Бога, вселената и човека

Елементите на Кабалата, изложени в десет уроци,

от Елифас Леви

(Продължение от кн. III и край)

СЕДМИ УРОК

Кабала

Курт де-Жебелян е намерил в 22-те ключове на Таро израза на египетските тайни и приписва тяхното изнамерване на. Хермеса или Меркурия Трисмегиста, когото наричали иначе Тот. Известно е, че йероглифите на Таро се намериха изобразени върху старите паметници на Египет.

Знаците на тази книга, начертани в синоптическо съединение на металически пластинки, подобни на изидината дъска на Бембо, са били възпроизведени отделно върху камъни или медали, които станали после талисмани. По такъв начин са определяли страниците на книгата, безкрайна по своите различни комбинации, за да ги разпределят и съединяват, постоянно с нов способ, и да получават сигурни предсказания на истината.

Аз имам такъв талисман, който ми е донесен от Египет; той представлява бинера на циклите или, казано по-просто, двойката на динариите. Той е изображение на великия закон на поларизацията и равновесието, които произвеждат хармонията, вследствие аналогията на противоположностите. Тая идея, в Таро, който имам аз, е изразена със знака Wsem.Letopis_god.2_031.jpg?fbclid=IwAR118RAshW0aFsuiqKQ7mOz5w3nv4J6nXRQEs_FUmAW-HEiklwWTtKqSbBg. Такива карти се срещат в продажба. Медалът ми е малко изтъркан, прилича на пет-левова сребърна монета, но малко по-дебела. Има два противоположни кръгове, също както в италианския Таро, а цветчето на лотоса е с ореол или сияние.

Aстралното течение, което разделя и притегля едновременно двете огнища на полюсите, е изобразено в египетския талисман с козела на Мендеса, поставен между две ехидни, аналогични със змиите на Кадуцея. На обратната страна на медала е нарисуван един адепт или египетски жрец, който, като заменя Мендеса, между двата кръга на всемирното равновесие, води по задръстен с дървета път един козел, като обикновено животно, подчинено на пръчката на човека, който подражава в случая на Бога.

Десетте знакове — числа, двадесет и двете букви на азбуката и четирите астрономически знакове на годишните времена съставляват изчислението и извода на Кабалата.

Двадесет и двeтe букви и десетте числа дават тридесет и двата пътя на Сефер Йецера. Четирите — дават Меркава и Шемамфораш. Това е просто като детско забавление, и сложно като най-мъчната математическа задача. То е наивно и дълбоко, като истината и природата. Това са същите първоначални и астрономически знакове, които изобразя- ват четирите съставни части на сфинкса или четиритЯ животни на Йезекиля и Св. Йоана.

ОСМИ УРОК

Знанието на Кабалата прави невъзможно всяко съмнение в религията, защото тя е единствената, която примирява разума с вярата, като показва, че всемирните догмати, различно формулирани, но в същност всякога и навред еднакви, са израз на най-чистите вдъхновения на човешкия дух, осветен от необходимата вяра. То дава възможност да се получи полза от религиозните упражнения, които, като съсредоточават вниманието, заякчават волята. Това знание хвърля висша светлина еднакво върху всички култове. То доказва също, че най-истинският от култовете е оня, който със своите ясни символи приближава човека към Божеството, позволява му да Го вижда, да се допира до Него и донейде да се въплътява. Всичко това се отнася и към католишката религия. Тая религия, както се представлява на тълпата, е най-откровената от всички или, по-вярно, тя е скрита. Аз употребявам тази дума в смисъл „отново да се скрие“. В евангелието е казано, че във време на смъртта на Исуса Христа завесата на храма се разкъсала. Усилията на църквата във всичките времена са били насочени само да се изтъче и ушие новата завеса.

Вярно е, че самите началници на светилищата, с цял да властват на земята, са изгубили отдавна ключовете на висшето посвещение, но това не пречи на Писанието да бъде свещено и на причастието —да бъде истинско.

Нищо не е било забравено: мрачният, тайнствен храм; каденето, което успокоява и възбужда едновременно; протяжното пеене, което приспива мисълта; учението, тъмните формули на което внушават отчаяние на разсъдъка и служат за опора против нападките на неопитната и нескромна критика. То се представлява неизчерпаемо, за да изобрази по-добре вечността. Самата служба, като се извършва на език, непознат на мнозинството от народа, разширява мисълта на богомолеца и му позволява да намери в тази молитва всичко, нужно за ума и сърцето му. Ето защо католишката религия прилича на феникса в баснята, който се преражда от век на век и пак изниква от пепелта си. И тази велика тайна на вярата е просто тайната на природата.

Може да се струва за парадокс, когато се каже, че католишката религия е единствената призната за естествена, но това е вярно, защото тя напълно удовлетворява човека, от религиозна страна.

ДЕВЕТИ УРОК

Ако учението на католишката религия е напълно кабалистическо, същото може да се каже и за великите светилища на стария свят. Легендата на Кришна, предадена от Бхагавата, е същинско евангелие, като нашето, но по-наивно и бляскаво. Въплътяваният на Вишна се наброяват до десет, както сефиротите на Кабалата, и те са едно откровение по-пълно от християнското.

Озирис, умъртвен от Тифона и оживен от Изида, е Христос, отхвърлян от евреите, но впоследствие почитан в лицето на майка му. Тиваида е най-великата религиозна епопея, която трябва да се постави наред със символа на Прометея. Антигона е тип на божествена жена, толкова чиста, колкото и дева Мария.

Навред тържеството на доброто се обуславя от доброволното пожертване на лицата, които са понесли несправедливите удари на съдбовната сила. Даже обредите са символически и се предават от една религия на друга. Тиарите, митрите и одеянията принадлежат на всичките главни религии. Истината е тази, че религията прогресира едновременно с развитието на човечеството, но остава същата, като се преобразува постоянно.

У египтяните Исус Христос се наричал Озирис, а в Скандинавия Озирис се наричал Балдур. Той бил убит от вълка Жйорис и бил възкресен от Водан или Один, а валкириите на Валгала наливат в чашата му хидромел.

Скалдите, друидите, бардите възпяват смъртта и възкръсването на Таренуса или Тетенуса, и раздават на вярващите свещената омел, както у нас върба, и се покланят на вдъхновената с девственост жрица на островите на Сена.

Затова ние можем с чиста съвест и спокоен разум да изпълняваме задълженията, които ни налага нашата рели- тия. Църковната[служба е всенародно дело, което се повтаря с неуклонно и упорно желание. Такива действия са полезни за заякчаване на волята; като упражнения, те ни завеждат към духовната цял, към която ние се стремим. Магическите упражнения и магнетическите паси служат за същата цел и дават аналогични, но по-съвършени резултати от религиозните обреди.

Има много хора, които нямат достатъчно енергия, за да изпълняват това, което трябва. Има и много жени, които беззаветно са се посветили на уморителния и тежък труд в болниците и училищата. От де вземат те сила за това? — в тия малки упражнения, когато ежедневно прочитат своите молитви.

ДЕСЕТИ УРОК

Религията не е робски ярем, наложен на човека, а предложена помощ. Свещенослужителите от всички времена са се стремили да експлоатират, продават и превръщат тая помощ в непоносим ярем, и евангелската проповед на Исуса Христа е имала за цел да отдели религията от свещеника или поне да посочи на свещеника неговото място като служител на религията, като даде на човешката съвест пълна свобода и разумно основание. Нека вземем за пример притчата за добрия самарянин или тези драгоценни думи: „законът е установен за човека, а не човекът за закона. Горко вам, които свързвате и възлагате на другите бремето, към което не искате да се допрете с края на пръста си“ и т. н. Официалната църква се обявява за непогрешима и в тълкуването на Откровението) което служи за кабалистически ключ на евангелието. В християнството всякога е съществувала тайна или Йоанитска църква, която, като почита необходимостта от официалната църква, запазва съвсем друго тълкуване на догмите, различно от онова, което се дава на народа.

Тамплиерите, розенкройцерите и франк-масоните от горните степени са принадлежали всички, до французката революция, към тази тайна църква, на която Мартинец де Паскуали, Сен-Мартен и даже г-жа Криднер бяха апостоли през миналия век. Отличителният характер на тази школа се състои в стремежа да избягва гласността и сектантството. Граф Йосиф де Мейстер бил коренен католик м много симпатизирал на обществото на Мартинистите. Той е предсказвал близкото възраждане на учението под влиянието на лъчите, които ще излязат от светилищата на окултизма. И сега още има ревностни свещеници посветени в старото учение. Така например, един епископ, който умря неотдавна, ме молеше да му дам някой кабалистически сведения. Учениците на Сен-Маргена са се наричали неизвестни философи, а учениците на един съвременен учител са щастливи поради своята неизвестност и не чувстват нужда да приемат някакво име, понеже светът и не подозира тяхното съществуване.

Исус Христос е казал, че квасът трябва да бъде скрит на дъното на съсъда, в който е поставено тестото, за да работи денонощно в мълчание, докато оквасването обхване цялата маса,, от която трябва да стане хлябът.

И тъй посветеният може да се придържа със спокойна съвест към религията в която е възпитан, понеже всичките обреди представляват в разни видове все едно и също учение, но той трябва се изповядва само на Бога и не е длъжен да дава никому сметка за тайните си вярвания — свещеникът не може да съди по ония въпроси, по които самият папа не знае нищо. Външните признаци на посветения са: скромността, добротворството без гласност, спокойният характер и неизтощимата доброта.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Страници из Битието

В началото бе Бог-Йехие в своята непроявена Сила-Слово. И всичко около Него беше тъмнина —непроявено състоя- кие на битието.

И пожела Бог-Йехие да създаде света!

И оплодотвори се неговото пожелание от непроявената му сила, която е неговата същина.

И непроявеният дотогава Бог-Йехие се прояви в лицето на Сина — Иа-х.

И възцари се Хохма — мъдростта му— над вечността; и изтече из нея идеята се понесе със силата на мисълта по безкрайността на вселената! . . .

И се изяви тогава Бог — Иа-хе-вау-хе, в делата си пълнота. И се прояви в трите си същини; Бог-Сила — непроявената причина на първопричините: майка форма — оплодотвореното пожелание на идеята, облечена в материята, и Дух Свети — проявената същина на битието.

И създаде Бог Иа-хе-вау-хе небото и земята. —

А духът на Бога Иа-х се носеше по безкрайността върху водата — една от по-низшите форми на материята — живот, за да я оплодотвори.

И рече Той:

— Да бъде виделина!

И излезе из Него виделината на всемирния разум, която се отдели от тъмнината на небитието.

И създаде Бог Иа-х, от източника на своята виделина, твърдта Небесна. И я постави да отдели водата, която е под твърдта, от водата, която е над твърдта. И нарече Бог твърдта Небе— поселище на най-разумните върховни сила след Бога във вселената, които крепят, нареждат и управляват световете.

И стана вечер, и стана утро, ден втори!

И отдели Бог сушата от водата.

И отдели се сушата — въплътената форма на идеята, от която произлязоха всички видими нейни разновидности във вселената.

И създаде Бог Иа-х светилата по твърдта небесна последващите велики сили във вселената, след синовете на твърдта небесна. И ги постави да бдят за знамение: и за времена, и за дни, и за години. —

И направи Бог голямото светило на деня годишен, и малкото светило на нощта годишна, и всички други небесни звезди.—

И вдъхна Бог силата в голямото светило на деня годишен, чрез която да се прояви, роди и въплъти формата на божествената идея в плътта на низшата наша майка — земя.

И нареди Бог малкото светило на нощта годишна, чрез което да се пречиства всяка нечистота, що излазя от несъвършения живот на въплътената форма на идеята в плътта, на нашата низша майка — земя.

И стана вечер, и стана утро, ден четвърти. —

И рече Бог на водата — една от проявените форми материя - идея — да произведе гадини одушевени, и птици да летят над земята по твърдта небесна. И създадоха се милиони форми на живот, облечени в тялото на водата. И благослови ги Бог да се плодят, развъждат и умножават всяко по вида си.

И каза Бог на земята да произведе животни одушевени, които чрез бавното развитие на формата-земя ще преминат в по-горна еволюция.

И създаде най-после Господ Бог човека, по образ и подобие Божие го създаде — мъжки и женски пол го създаде.

И обладаваше човекът добродетелите на божествения дух, чрез който се отхранва и отглежда всичко в природата и вселената.

И притежаваше той нежната, кротка и съвършена душа, която отхранваше, отглеждаше и съхраняваше в себе си плодовете на добродетелите.

И обикна си Мъжът — Духът, своята мила другарка Жена — Душата, и си заживяха в мир, щастие и съгласие. И бяха те две начала, сраснали върху основите на една и съща сила в човека.

И даде му Бог власт над силата и смирение на душата, като му каза:

„Владей над рибите морски, над птиците небесни и над всяко живо, което се движи по лицето на земята“.

И му даде всяка трева що дава семе — плодовете на добродетелта, която е по лицето на всичката земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, и което дава семе — силата в плодовете на добродетелта, те да му бъдат за храна.

И хранеше се човекът във великото Царство Божие с плодовете на добродетелите, които отгледваше в сърцата и душите на по-малките от него създания Божии.

И крепнеше той в сила и добродетел.

Това е битието на небето и земята, когато те се създадоха: и всяко растение полско преди да прорасте по земята, и всяка трева преди да поникне, и всяко семе на живота преди да процъфти и се развие плода, и всяко животно по света, преди да се облече формата в плътта.

Това е битието на небето и земята и всички нейни форми създадени и предвидени в плана на Бога, преди да се облекат в кожените дрехи на плътта — физическата материя.

II.

И породи се в Жена — душата пожеланието да владее, изучи и притежава познанието на законите и мъдростта, по които се редат, създават и управляват световете във вселената.

И снет бе човекът от висшите духовни мирове на небесата и поставен да живее в градината райска, където се изучват законите и мъдростта на световете.

И взема Бог Иа-х от градината райска пръст — основните елементи на ума, чрез който се добива познанието на закона и мъдростта — и направи от нея кал, а от калта умственото тяло на човека; и му вдъхна душа на живот за новите условия на развитие в рая.

И постави го Господ Бог да живее в градината едемска и да работи за повдигането и усъвършенстването на всяка една по-низша форма на живот, изразена чрез идеята в царството на идеите, защото в градината на Бога — Рая — по-низша форма за нещата от идеята не съществуваше.

И даде се по този начин възможност на Жена — душата да расте, крепне и се усъвършенства в познание и мъдрост в царството на идеите. И се удовлетвори нейното пожелание.

И се въоръжи тя със силата на ума и даде име на всяка гадина, на всяка трева, на всяко дърво, на всяка риба и птица, които бе създал Бог и живееха в градината райска.

А по средата на Рая беше посадено голямото дърво на познанието „Доброто и Злото“ — символ на великия закон, чрез който идеята се въплътява в плът от най-низше качество — физическата материя.

И каза Бог на Адама — Духовното мъжко начало у човека — да не яде от плодовете на познанието „Доброто и Злото“, защото, в който ден яде, ще умре.

А беше посадено в рая и голямото дърво на Живота — символ на закона за вечния живот, чрез познанието на който животът, в която и да е своя форма, може да бъде нескончаем.

*

И нанесе Господ Бог изстъпление на Адама, и взема едно от ребрата му, и изпълни местото му с плът. И направи от реброто тяло за Жена — душата, за да бъде плът от Адамовата плът и кост от неговата кост.

А как и защо стана това така, то е тайна на боговете. А на Адама се каза: за да му се даде другарка в живота.

И приложи се закона на делението към човека, защото пожеланието към низшето всякога води към отделянето или раздвояването на висшето — божественото.

И отделена беше Душа—Жената от Духа — Мъж. И се даде име на жената — Ева, което ще рече майка на познанието; а на Дух — Мъжа — Адам, баща на живота.

И растеше бързо Душа — Жената — Ева в градината на Бога по ум, знание и пълнота. И изучаваше всички закони в рая, по които се развива живота в него. И закрепваше в светската мъдрост на познанията.

А до дървото на „Доброто и Злото“ не се доближаваше, за да не се породи в нея пожелание да вкуси и от неговите плодове на познание.

И живееха в градината на Бога заедно с жената милиони други интелигентни същества, едни от които служеха на човека, а други, на които човекът услужваше.

Там живееха птиците небесни — висши интелигентни духове — които бяха облечени в одежди, изтъкани от тънката ефирна материя на въздуха райски, на които сърцата бяха чисти, като кристала; душите светли като рубина, а духовете мъдри, като херувима.

А в по-низшите полета на рая живееха зверовете полски, които бяха облечени в тъмните одежди на пожеланията, изтъкани от грубата материя на водата. И бяха сърцата им изпълнени с еротична сласт, душите им са низък егоизъм, а духовете им се вълнуваха и ръководеха в живота си от злия гений на злото и порока.

И царуваше над тях стария Змей на мъдростта светска, един от най-старите паднали синове на Бога живаго, който владее и господарува над низшите закони, по които се управляват и развиват всички несъвършени светове във вселената.

III.

А в градината на Бога едно от най-красивите, стройни и привлекателни създания беше Ева — майката на познанието — нежната другарка на Адама. И всички творения на рая се възхищаваха от нейната красота, а злите и лукави духове се бояха.от нейния ум, познание и пълнота.

И пленен бе Стария Змей на мъдростта светска от красотата на жената.

И изпълни се сластолюбивото му сърце с пожеланието да я обладае и познае.

А за да изпълни своята замисъл, той прибягна до хитростта; да я вкара в низшата плът на физическата материя, чрез познаването закона за „Доброто и Злото“.

И облада Черният Син на Злото змията — един от умните и привлекателни за жената духове райски, чрез който да приложи в изпълнение своята пъклена замисъл.

И застана змията пред дървото на познанието, обви се около него със своето грамадно тяло, и когато заминаваше Ева покрай нея, тя се обърна със следните думи, продиктувани й от Сина на Злото:

„О ти, велика Богиньо на райската хубост и красота! Ти, на която умът на познанието и духът на мъдростта нЯ- мат равни на себе си в цялата райска градина на Бога живаго, защо така страниш и не се приближаваш към едничкото дърво на познанието „Доброто и Злото“, чрез вкусването плодовете на което се достига съвършенството на боговете?! Нима неговата сянка не може да прохлади жадната ти за знание душа, или пък неговият плод не може да нахрани гладния ти за познание ум?! Защо страниш тогава от него, ти, Царицата на рая, най-умното и съвършено негово творение?!...

И поласкана беше низшата природа в жена — душата. И изпита тя за първи път гордостта в сърцето си, като се приближи към познатата нейна приятелка змията — носителка на низшия ум и мъдростта светска.

И каза й Ева:

„Да бъде мир и любов над тебе, моя скъпа приятелко . . . Проявената над мене духовна сила на моя мъж — другар, който оплодотворява умът ми към познаването на мъдростта ми каза да не ям от плодовете на дървото на познанието „Доброто и Злото“, по заповед на Бога Иа-х, защото в който ден престъпя тази заповед, ще умрем заедно с моя мъж Дух — Сила!“

И отговори й змията:

„Не смърт — живот в тъмнината, а светлината на познанието ще придобиете, в който ден вкусите от плодовете на забраненото за вас дърво. Нима Авадон — великия Бог на разрушението, което става с милионите форми на плътта, нима неговата сила на знание, мъдрост и величие е по-малка от силата, величието и мъдростта на Руах — Елоим — Аура, обитателят и владетелят на мира Едемски? Нима Авенир — Великия Бог на слънцето, чрез когото иде живота на земята и облича и съзижда формите: и във водата, и по земята, и във въздуха; нима, казвам, той не подхранва със своята светлина на живот корените на дървото на познанието? А може ли да има смърт там, където Богът на живота в плътта влага всичката своя сила на живот?! . . .

„Душа, която е окичена с плодовете на добродетелите, е всякога мила, любима, привлекателна, обична. Тя винаги може да плени едно сърце със своите накити на доброто, ала никога няма да задоволи един велик ум и силен характер със своята си наивност и простота, защото ней липсват силата на знанието и мъдростта. Адам е силен в добродетели, ала другарката му е слаба по ум и мъдрост. А тя трябва да му ги даде и му помогне да притежава най-малко: силата на Авадона и светлината на Авенира. Иначе, той не заслужва да се нарече син Божи и да живее в едемската градина на Руах — Елоим — Аура.“

И намери жената думите на змията прави и добри за нея. И плени се от пожеланието да придобие за себе си и за Адама мъдростта на познанието, за да станат силни, умни и светли, като боговете.

И откъсна от плодовете на Познанието, яде и даде на Адама.

И в който ден ядоха, познаха и двамата че са голи, защото в същия час изгубиха всичките богатства от добродетели, с които бяха облечени от Бога. в градината райска.

*

И подири Господ Бог човека в Адама и го не намери. И повика с глас голям Адама, който беше искра от неговото битие. И чу Адам гласът Господен, скрит между райските дървета— по-низшите полета на материалните светове — и каза:

„Тук съм, Господи Боже на Силата и Господарю на правдата! Ала ме е страх и срам да изляза пред тебе, пред Твоето свето лице, защото съвършено оголях от плодовете на добродетелите, с които ме бе облякъл в земята, в която ме създаде и посели от началото.“ И каза му Господ Бог на светлината! „Кой ти каза че си оголял? Да не си ял от плодовете на дървото, за които ти забраних в градината на Едема?’“ И обади се Адам от най-низшите полета на Рая и каза:

„Жената, която Ти отдели от мене и направи от моята кост и плът, като ми я даде за разумна другарка в живота,, направи това.“

И попита Господ Бог на светлината, владетелят на човешките небеса, Ева, защо направи това.

А Ева дълго време не отговаряше, потопена в дълбоко размишление върху своето ново положение в света и живота.

И каза най-после тя, с тих глас, едва чута, като че на себе сит

„Змията ме подмами да престъпя заповедите на моя мъж и изгубя светлите украшения на моята душа. . . Силно беше в мене пожеланието да бъда това, което не съм! Великата сила на Авенира ме плени, и аз се изкуших от нея и прибягнах към мъдростта в света, за да я постигна“.

И чу се тогава гласът на Бога — Йехова — най-силното и съвършеното божествено проявление във вечността — който съдържа в себе си началото и края на вселената, да казва:

„О, ти, горки сине на пожеланията, несъвършено творение на синовете божи, знай и разбери: чрез разума се постига мъдростта; знанието е сила скрита в гънките на материята: от обвивката на червея до плащаницата на боговете се простират неговите простори. Във формата на всяка най-низша и несъвършена плът се съдържа винаги скрит един велик закон. Който иска да стане силен като серафимите и мъдър като боговете, той трябва да го разгатне. Но за да направи това, трябва да почне от смъртта, да се пробуди във възкресението и да се усъвършенства чрез възнесението.“

„Пътя на страданието и кръста на разпятието водят към там. Това е пътя през тесните врата“!

„Ти пожела да станеш от „жива душа“ „дух животворещ“! Нека бъде според волята ти“! . . .

„Ето, аз ти давам условия, чрез които се придобиват всички богатства на ума, сърцето, волята, духа и душата. И ще ти направя дрехи от кожа, и ще те облека в тях, защото чрез кожата се добива опитността, а тя е основата, върху която се гради сградата на съвършенството“.

„С кървава пот на челото си ще изкарваш от сега нататък прехраната на новата си дреха, в която аз те облякох, защото сурови и неумолими са законите, посред които ти пожела да те поселя да живееш!“

„Твоите усилия и труд, с който ти ще обработваш земята, ще раждат тръни и бодили, и с трева ще се храниш, защото тебе ти се втръсна божествения нектар, с който се хранеше в градината на съвършените.“

„Ето, ти пожела да станеш като един от нас, но за да:е издигнеш до престола на боговете, трябва да преминеш през смъртта и греховете. Защото: чрез смъртта се добиват страданията: чрез страданията се усъвършенстват добродетелите, като се добива опитността: чрез опитността се получава мъдростта, а мъдростта е пътя към любовта. Любовта води всякога към правдата, а чрез правдата се преминава в храма на истината и възкресението от смъртта: защото „истината ще ви направи свободни“, да се отървете от закона на превъплътяването.

„Ти пожела да навлезеш в омагьосания кръг на плътта — в страшния закон на прераждането! . . . Мъчно се изскубва душата из неговите железни лапи! Дълъг е пътя, по който ще преминеш, за да дойдеш от царството на смъртните към царството на безсмъртните. Ала той може да се измине скоро и бърже, ако четирите притока на реката едемска текат правилно в тебе, и напояват изобилно твоите четири основни проявления: растежа, живота, сърцето и мъдростта.“

„Ето, аз те изпращам в долината на скръбта, в най-низкия неин център на страданието, и от там ще почне бавния ход на твоята еволюция, за да достигнеш съвършенството на боговете. Ала светлината, що ти вдъхнах от моята божествена виделина, ще пребъде вечно в тебе, и ще ти послужи като фар в дългия ти път към мене.“

„И колкото повече проблясват нейните лъчи в тебе толкова по-скоро, и по-добре ще познаеш и намериш пътя към твоето отечество, от където си излязъл първоначално.“

„Ето, аз помествам целите небеса с всичкото тяхно съвършенство в центъра на твоята кожена дреха. Работи да изгрее слънцето на познанието в тебе, и то ще озари изтока на твоите небеса!“ „И тогава реката Фисон ще напои цялата твоя Евилатска земя, в която има много злато, вделион и оникс камък“.

„И водите на реката Тигър всякога ще бъдат в тебе светли, като зората; чисти „като северното небе, и бистри, като кристала, защото те текат на Из- ток през земята на Асирия.“

„А водите на Гион и Ефрат ще ти дават живот в плътта и сила в мрака, за да грее Слънцето на светлината в тебе.“

„Ти стана чадо на пожеланията, ала за да не се изгубиш и пропаднеш за винаги във вечността, знай, че те са като меч с две острила: едните дават потик да се повдигне душата до престола на боговете, а другите я смъкват в дъното на ада.“

„Живота ти в новото твое отечество, в което аз те поставям от сега нататък да живееш, ще бъде преминат в борба между тези две сили — пожелания в теб. И за да не останеш до скончание на мировете в това ужасно положение. Аз поставям светъл Херувим пред дървото на живота, който трябва да го пази от тебе, да не се докоснеш до него, да не ядеш от плодовете му и да не останеш за вечни времена в това окаяно положение“.

„А когато ти набереш достатъчно опитности в новия си живот, чрез които ще можеш да тръгнеш към мене, към великото мое царство, от което ти някога излезе с най-благородните пориви на сърцето си: да бъдеш полезен на по-малките свои братя, Аз ще изпратя тогава един светъл лъч от мене, който ще се всели в сърцето на един избран от твоето семе и ще ти покаже и освети пътя, по който ти ще дойдеш към мене“.

„И ще смаже главата на твоя прелъстител, а той ще му нарани петата!“

И изгони Бог Адама и Ева из рая и ги посели в новото им отечество, което се нарече: земя — долина печална на скръбта, долина на вечната борба между злото и доброто — висшата и низша природа у човека.

И постави Херувим с огнен меч в ръка да пази входовете райски и пътя към дървото на Вечния Живот.

IV

И постигна Черният Син на Злото пожеланието си. И позна чрез Адама Ева която зачна да роди син, на когото името нарече Каен.

И възгордя се Ева, като знаеше, че роди син човек — плод на своята утроба — чрез Господа на силите на разрушението.

И обикна го тя от цялото си сърце и душа, като съвършен плод на силата земна, като владетел на низшите закони на плътта. на най-бурните страсти и пожелания в живота.

И дадена му бе в наследие от баща му: снага черна, като смола; коси къдрави, като диплите на вълните; очи пламенни, като огъня на фуриите, зеницата на които беше лъскава, като графита. В устата му се нижеха два реда ситни бели зъби, като бисери, а по-широко издутите му бърни гореше вечния огън на бурното сладострастие. Цялата му вънкашност дишаше сила и грубо величие на гордост, злоба и отмъщение.

И научен бе Каен от своя велик баща на всички най-скрити и тайни закони, по които се движат и развиват най-низшите форми в световете, И използва ги той, за да си достави всички възможни блага и удоволствия, що носеше и криеше в себе си материята.

И стана орач — производител и сеяч на благата и удоволствията земни.

И заживя си Каен посред блясък, между красивите дъщери на жената, които привличаше към себе си със силата на своята светска мъдрост, гордост и суета, в най-големи физически наслади и низши душевни удоволствия, с които земните блага даряват душата.

Ала макар душата му да беше нахранена с най-големите блага и удоволствия земни, но духът му винаги беше помрачен от тъгата и недоволството: черното и мрачно покривало на злобата и завистта го покриваше и държеше в дълбока слепота и мрак.

И всичко това беше отпечатано по неговото лице, като с печат, от Бога на Всемирната Любов и Светлина, от когото той беше далеч изгонен, и с лицето на когото никога не искаше да се срещне, види и заживее в Него. —

*

И позна Адам Ева и роди му син, на когото името нарече Авел.

И носеше Авел в сърцето си искрата на любовта, съхранена от духът на Адама, която му беше дадена от Всемирния Бог на Доброто и Любовта, в царството на съвършените, където беше поставен да живее в началото на битието.

И растеше Авел в обич и добродетели земни, чрез постепенно придобиване на опитността и мъдростта духовна.

И стана той овчар — отгледвач и пастир на обичта и добродетелите световни.

И беше Авел смирен по сърце, кротък по дух и нелюбив към пиршествата, шума и удоволствията земни.

И бягаха от него дъщерите на жената, като от неспособник, който не може да им даде и донесе благата и удоволствията на страстта, що дава запретения плод на любовта!

И затворено бе сърцето на Ева към него, като към син на смирението, син на покорството, душата на когото не гореше и се не вълнуваше от бурния пламък на пожеланията плътски, които дават потик към усъвършенстването на низшия ум и мъдростта светска.

И живееше си Авел всред полето на тишината, кротостта и въздържанието в мир и спокойствие, заграден от всякъде с величествените плодове на добродетелта.

И носеше той мирът и благодатта на земята.

V.

И покани Йехова — най-великата сила на проявения Бог във вселената — на божествената си трапеза всички разумни същества от небето и земята.

И от синовете на човека бяха поканени и присъстваха Каен и Авел.

И поднесе Каен на божествената трапеза плодовете на делата си и ги сложи пред Бога на силите. И от семената им израснаха разкошни буйни дървета, които се отрупаха с най-разнообразни и изобилни плодове.

И издигна се всред тях голямото дърво на сладострастието, клоновете на което се губеха в небесата и бяха отрупани с грамадни плодове, обагрени и нашарени с кървавите пламъци на ада — великото царство на неговия духовен баща.

А до разкошното дърво на сладострастието високо се издигаше клонестото дърво на егоизма, с дебели жилести корени, пуснати чак до самото дъно на пъкъла. И по него се обвиваше като повой смрадния лишей на скъперничеството. И беше отрупано то с изобилни плодове, и приличаха те на топки кал, с тъмно-пепеляв цвят.

И издигаше се по-нататък дървото на лицемерието със своите черни като графит плодове. А от вътре бяха те червени като божур; и вкусът им беше сладко-кисел и стипчив за душата.

А до голямото дърво на вековното лицемерие беше наредено грамадното дърво на лъжата, измамата, коварството и подлостта, със своите сенчести и буйни клонове. И бяха отрупани те с много и всякакви плодове, едни от които бяха сиви, други тъмно-пепеляви, трети — кафяви, а четвърти приличаха на дима на преизподнята! ... И най-разнообразни страсти кипяха из тях и ги обливаха със своите огнени пламъци.

И набра Каен от най-добрите плодове на всички тези дървета, които беше посадил, разорал и възрастил в градината на своето сърце и ги сложи на трапезата Господня.

И с гордо сърце се изправи пред Бога на силите, да чака награда за делата си.

И поднесе Авел от плодовете на своето сърце, които беше отхранил и отгледал в полето на мира и спокойствието.

И избра от всички тях най-доброто, чисто и непорочно агне — емблемата на смирението, кротостта и въздържанието, и ги поднесе на трапезата Господня.

И изпълниха те с благоуханието си небесата, и възродиха, подмладиха и нахраниха душите на всички премъдри същества.

И просия лицето на Йехова — Бога на силите — от чистата жертва на Авела и я прие от цялото си сърце и душа.

И се отврати в същото време лицето му от жертвата — порок, що му бе поднесъл Каен, като се потърси из дъното на душата си от делата на сърцето му.

И се отнесе към него с цялата строгост на своята правда, величие, сила и власт.

И изпита Каен силна обида в сърцето си от тази правда Господня към Авела: гордата му надменна душа се изпълни със злоба към лицето на праведника! . . Тщеславното му славолюбиво сърце се напои с презрение към кроткия смиреник! . . И той реши в дълбочината на душата си да го убие и премахне от лицето на земята.

И когато Авел се завърна в полето на смирението и започна да пасе и отгледва плодовете на добродетелите, приближи се при него Каен и го уби . . .

И поиска той да избяга и се скрие от лицето на Бога.

Ала застана строгия Бог на съвестта в центъра на неговото небо и го попита:

„Къде е брат ти Авел“

И отговори Каен с хладнокръвното спокойствие на закоравял престъпник на закона на Любовта:

„Не съм пазач по него, за да го зная!... Аз имам достатъчно грижи подир огнените очи на човешките дъщери. Змия — огън — Кундалини силно раздрусва основите на моята низша природа и разпалва в мене сластолюбивите похоти на ероса, а жадната ми за наслади душа не може да намери никъде другаде спокойствие, освен в страстните наслади, що дава извора на живота у жената. Над нейните мраморни гърди, посред рая на удоволствията, аз пия горещия им нектар, чрез огнените бърни на нейните страстни целувки! И защо ми е на мене да зная къде е Авел, с неговите строги закони на живота и сурови добродетели на въздържание, кротост и смирение?! В царството на най-изтънчените плътски наслади и удоволствия, не могат, не искат и не трябва да се грижат къде е, и къде може да бъде смирения отшелник на овчедушните добродетели! Аз не зная и не искам да зная, къде може да се намира Авел! . . .

И отговори тогава Йелоим — Гибар — Бога на строгата справедливост и законно възмездие:

„Тялото е съсъд, направен от Иа-х — Бог на мъдростта, в жилите на което тече живота, чрез кръвта. Днес тя се проля от твоята ръка. Отнетия от тебе живот вика към мене за възмездие, и неумолимия закон на отплатата застава между него и тебе на съд!“. . .

„Ти проля кръв и земята я изпи! Ала жадни са нейните ненаситни уста; и ти, и потомството ти вече никога няма да можете да ги наситите и напоите с човешка кръв, макар и на цели потоци да я леете. И защото ти не ще можеш да я наситиш и напоиш, то ще да носиш вечното нейно незадоволство и проклятие върху себе си. И когато я обработваш, тя няма да ти дава вече силата си — сила на знание и съвършено познание, за да не можеш да проумееш тайните на живота, който тя погълна в своите недра!“. . .

„Недоволен от това, ти ще бъдеш „скитник“ и „бежанец“ по нея, като се прераждаш ти и потомството ти от въплъщение във въплъщение, в разните форми на твоите плътски тела, до когато обещания от Йехова божествен лъч не дойде да ти освети пътя на спасението от това ти окаяно положение!“

И се смути Каен от тази строга присъда на отмъстителния, ала строг и справедлив съд на Бога Иелоим — Гибар. Неговата горда душа не можеше да се помири с мисълта да бъде спасен по благодат, макар и тази благодат да изхождаше от най-върховното същество във вселената. От друга страна, страшна беше за него присъдата да си остане вечен скитник по земята. И той се побоя от Бога на законната отплата, да не бъде наредено да бъде убит — заличен от книгата на вечността — от първата разумна духовна сила, която го срещнеше.

И разбра строгия Бог на законната отплата мисълта му и му каза:

„О, ти, окаяни сине на злото и престъпленията! Знай, че в книгата на отплатата е писано с перото на този, който е бил, който е и който ще бъде, че пролятата кръв никога не може да се изкупва с ново пролята кръв; че отмъщението с отмъщение не се заличава: то се само преумножава, и че който иска да победи злото, той може да го постигне само чрез закона на доброто и любовта!“

„В голямата книга на Бога живаго, в която всичко се пише от началото до окончанието на вековете, ти няма да бъдеш заличен! ... А за престъплението, което ти извърши, който посегне на живота ти, седмократно ще бъде отмъстен!. . .“

И постави му Бог белег на челото, сърцето и главата — Чакрите на Лотоса— та който го срещне, да го познава и да го не убива, а зверовете полски да се плашат и бягат от него.

VI

И избяга Каен от лицето на Бога. И отиде на изток от Едем, в земята Нод и там се засели. И провъзгласи се там за цар и господар над земята.

И заговори в него ума на светската мъдрост, който събуди в него желанието да създаде живот, като познае жена си.

И позна Каен жена си, която зачна и му роди син.

И започна той да гради град, който нарече на името на сина си — Енох.

И посели се Енох в съградения от Каена град, защото беше дело на неговата мъдрост.

И заживяха си двата принципа в земята Нод на едно: роденото и съграденото от Каена. И съграденото погълна роденото и го подчини на себе си.

И роди се от съграденото Ирад — син на Еноха; а Ирад роди Мехуяила; а Мехуяил роди Метусаила; а Метусаил роди Ламеха.

И раздвои се Ламех и взема две жени, от които първата — Ада — му роди Авола и Ювала. А втората — Села — му роди Тувал — Каена.

И тури се началото на културата земна, изразена в поминък, мъдростта и изкуствата световни. Защото, Авал беше баща на всички, които живееха в шатри; а Ювал — отец на всички, които свиреха с китара и със свирка: а Тувал — Каен — ковач на всяко медно и желязно сечиво.

И каза Ламех на двете си жени — раздвоеното си низше душевно начало:

„Чуйте ме, жени Ламехови: заради раната си — низшата моя природа — мъж убих: висшата мъдрост духовна. И заради струпът си—несъвършените мои пожелания — юноша убих: добродетелите съвършени.

„И сега, който от съвършените посегне върху живота пи, ще бъде на седем- десет места по седем пъти отмъстен: така нареди Иелоим-Гибар — Бог на законната отплата.

И възцари се мъдростта на низшата природа човешка по земята, и подчини всичко на себе си.

*

И позна Адам жена си и му роди син, на когото името нарече Сит — наместник на Авела.

И беше Сит непълно отражение на Авеловото съвършенство, защото беше изграден от камъни., кал и вода — елементи взети от земята, която изпи кръвта на праведника, и от попитата кръв слезе и се появи живота на нея, като се оживотвори всичко по земята.

И в този несъвършен градеж от камъни, кал и вода — вложен в утробата на жената от Каена, беше затворен великия Дух на Мъдростта, даден чрез Адама от Иа-х — Бога на светлината — със Сита.

И вплетен беше Сит в мрежата на Каена, заедно с цялото свое потомство, което бе подчинено на потомството Силния Мира Сего. . . .

…………………………………………………………………..

…………………………………………………………………..

„И ще те научи тя: как беше създаден света, как беше приспан човекът в дълбок сън от своята майка, която му даде живота в плътта, и как беше напоена неговата кал и вода с низките и престъпни пожелания на похотите, от Сина на Злото, и как най-после си послужи той чрез плътта за наслади и удоволствия земни.“ „И ще съзнаеш ти, че човекът, облечен в своята кожена дреха, би останал, като вечен инструмент за плътски наслади и удоволствия на злите, низши и тъмни сили в природата, ако Иа-х — Бога на Мъдростта, не бе турнал божествен лъч от светлина в центъра на неговата кожена дреха, който само в борбите, неволите и страданията се запалва, светва и озарява неговото духовно съзнание“.

„И ще разбереш ти, колко е щастлив този, който е запалил в себе си този лъч на божествено съзнание, като се е отървал вече от тежките вериги на робството и теглата на своята низша душевна природа“.

„И ще познаеш ти, колко е мило да заживее човек с просветлението на духа си, мира на душата си и любовта в сърцето си!“

Велик е всеки, който постигне това!...

(Из моите записки).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Проф. Д-р Нестлер

ХИРОГНОМИЯ

(Продължение от кн. III.)

с. Консистенция на детската ръка

Когато и в тоя случай искаме да се абстрахираме от заключенията, що до- пущат една консултация на детската ръка по отношение здравословното състояние на въпросното дете, то не можем и не трябва да изоставим без внимание онези резултати, който се придават, досежно(относно) свръзката на душевните заложби и характерни свойства, с консистенцията на ръката, още повече щом тая консистенция е състояние достатъчно чувствително да повлияе на фактите, дадени чрез пръстите и палеца на детската ръка.

Схванем ли, преди всичко, двете главни свойства на ръцете относително консистенцията им, именно твърдостта и мекостта, тогава можем и да кажем следното:

Мека датска ръка, която така се чувства при пипане, като че ли не съществуват на нея никакви костни основи, се счита като признак на умерен характер. на снизходителност и, съобразно с това, отстъпчив начин на действие, докато една корава, здрава ръка всякога издава твърда воля и непреклонен характер.

При това трябва да се има пред вид, че детските ръце, особено в първите години, са всякога по-меки, отколкото у възрастните; обаче, все пак лесно е да разкрием, при известно внимание и и изучване, същественото различие.

За педагогиката, от казаното следва правилото, че към деца с меки ръце трябва да се отнасяме всякога по-снизходително, отколкото към тия с твърди ръце: после, при първите трябва да се има пред вид, главно, усилване на волята им, докато при последните по-добре ще бъде по пътя на строгостта или — ако има да се справят с разумни, но скрито злобни деца — чрез разумно изложение, да се преклони упоритостта им, тъй като тя иначе лесно може да се изроди в инат.

На мека детска ръка обикновено отговарят и други свойства, като: равнодушие, лековерност, добродушие, весел дух, страст към забави, леност и по-голяма сърдечност отколкото дълбочина на наклонностите; докато у деца с твърди ръце може да се констатират: суета, тщеславие, егоизъм, надменност, по-голяма телесна сила, способност за бързо решение, по-голяма логика, въобще едно превъзходство на деятелен ум пред душевната страна.

Разумният учител и възпитател, съобразно с тия склонности, ще похвалява по-рядко едно дете с твърди ръце и с него — даже и когато е право — ще се съгласява по-малко, отколкото с дете с меки ръце, за да смекчи, от една страна суетата, и самоуважението, а при вторите, да намали до известна степен смирението и липсата на самосъзнание. У първите ще трябва да се погрижим да повдигаме душевната им активност, а у последните, същата тя трябва да се потушава; но в противоположност на това, да се повдигне разумно умерената страна на душевния живот.

Деца с топли и месести ръце имат повече сънливо, лениво и слабоволно поведение, докато студени и мършави ръце винаги издават енергичен и упорит характер. За възпитанието им указва се това, що казахме непосредствено при предшестващото изложение върху меки и корави ръце.

Силни, еластични, но не корави ръце, у които не би трябвало да се открие никаква слабост, показват, обикновено, развита и жива дейност на разсъдъка, отколкото у други ръце, тъй като те съдържат у себе си способност към теоретизиране и изпълнение.

Обаче, не е все едно, дали една мека или корава ръка е свързана с квадратни, конически или лопатовидни пръсти; едната дава на другата своя особен отпечатък.

Така напр., едно дете, чийто ръце са големи и лопатовидни, но също и меки, рядко бива голям любител на самодейността, до като то прекомерно горещо иска да види дейност у другите.

Като деца, такива хора ще следят внимателно игрите на другите, сами, обаче, не ще участват в тях; като възрастни, ще обичат повече да гледат по кафенетата, танцувалните зали и т. н. как другите играят и танцуват; не могат, обаче, лесно да схванат как те сами биха могли да участват в тях. Подобни индивиди се приспособяват за всички ония професии, в които те сами колкото е възможно по-малко желаят да действат; при това, обаче, да са обкръжени от жива дейност и движение, като напр. това изисква занаята на корабника, машиниста и т. н.

В детинството въобще намираме повече меки, отколкото корави ръце; от това ни става ясно, защо изобщо децата по-малко обичат градинарството и земеделието, отколкото възрастните лица, у които преобладават корави ръце. И в по-късните години, когато тия склонности са проявени в съвършено отличителна меpa, се констатира у хората една твърде значителна коравост на ръцете и изглежда като че ли техния притежател, поради намаление душевните му способности в старостта, би потърсил в замяна телесна сила.

д. Големина на детската ръка

Голяма ръка изобщо е винаги признак на начеващо развитие; подобни ръце се намират обикновено между народи, които стоят, както в душевно, така и в практическо отношение на културното им състояние, още на едно низко стъпало на развитие. И у деца по-голямата ръка показва по-голяма телесна сила, обаче, съвсем не и едно значително душевно развитие.

Значението на средно големите ръце ние изложихме по-преди.

Малките ръце са признак на дребнав дух, когато показват известна ширина и възеловидни, квадратни пръсти.

Има ли едно дете големи ръце, без да са пълни и меки, но набраздени, сухи и корави, това винаги означава нездравословна конструкция; тъй също, те не ни позволявате да заключаваме нещо добро за душевните способности на детето. Там, дето намерим този признак, задача е за родителите, да се погрижат преди всичко, щото малкото да се развие пълно и силно телесно, даже и когато душевното развитие, при това, би останало очевидно назад; в късна връст подобни ръце почти всякога са признак на затворен, често меланхоличен характер, понякога склонност към магични изкуства.

Голяма детска ръка, с длан от средна големина всякога означава дух, който достига известна съвършеност и изключителност. Подобни деца имат преди всичко склонност към изящното, отколкото към грандиозното; поради това, без да се гледа на големите им ръце, те са твърде пригодни за тънки ръчни работи и вършат големи работи в механичните науки и в художествената индустрия.

Бъде ли тази ръка свързана с артистичния тип, това означава сигурен признак, че детето, към което тя се отнася, в случай че се посвети на изкуството, ще се прочуе посредством способността си подробно да разработва. Подобни деца излизат добри художници на цветя, животни и добри стилисти, както и могат да изпълняват нещо изящно в пластичната орнаментика.

(Следва).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

А. Пфлюгер

Айнщайновият принцип на релативността

Известието, че принципът за релативността, прокламиран от Айнщайна, се потвърдява, едно известие, което недавна се празнува като един от най-големите научни триумфи на новото време, подбуди и в по-широката публика желанието, да се запознае с това откритие от всесветско значение, ценено до сега само в тесния кръг на физици и математици. За жалост, това желание е само отчасти изпълнимо. Точното разбиране на този принцип (RP) изисква много по-големи познания по физика и математика, отколкото могат да се искат тука.

На късо казано: Айнщайн събаря досегашното физическо понятие за времето. На мястото на „абсолютното“ време той поставя „релативното“ време. Какво значи това? Къде лежат мъчнотиите за разбирането на въпроса?

За да изключим предварително всяко недоразумение, ще забележим, че ние говорим тук само за физическото понятие за времето, като измерима величина, а не за философското понятие за времето a priori.

Да се върнем около 400 години назад, във времето на Коперника. И тогава човечеството се намираше пред едно ново понятие за времето, без да го разбира. Що беше земята? Една грамадна площ, разширена в страни до безкрайност. „Горе“ небето, „долу“ (като се посочва с пръст към земята) адът. Нямаше никакво съмнение върху това, що е „горе“ и що е „дол-fe“. Дко н-Ькой посочеше към небето и го назовеше „долу “ или към земята и кажеше „горе“, щяха да го обявят за луд. Но числото на доказателствата за кълбообразната форма на земята се увеличаваше. Дойде Коперниковате система на вселената, която приписа на земята ролята на една малка планета, обикаляща около слънцето. Дойдоха знанията за антиподите, хората, които живеят насреща ни от другата страна на земята, които обаче не падат, които ходят с краката „нагоре“, както мухите по тавана на стаята, и които твърдят: „направлението, което ние наричаме „нагоре“, сочейки с пръст към небето, вие го наричате „надолу“, като сочите с пръст към земята и ние имаме същото право, както и вие“. Можем да си представим революцията, която е предизвикало в главите на човечеството това обяснение, язвителните закачки за понятията горе и долу, додето най-сетне всички са разбрали, че в пространството няма „абсолютно направление горе, нито долу“, а всичките направления в пространството имат еднаква стойност и че „горе и долу“ са релативни понятия, зависещи от положението на наблюдателя на земята. Днес това се разбира от само себе си и ние се чудим, защо тогава хората не са искали да разберат

това „просто нещо“. Също така хората след няколко стотин години ще се забавляват с безпомощността, която сега проявяваме спрямо понятието за релативността на времето. Защото и това е също така „едно просто нещо“.

„Що е време“ или „абсолютно време“, както казват физиците? — Глупав въпрос, отговаря публиката, това нали знае всеки; а учените цитират няколко изречения от Канта. Точно така, както преди 500 години всяка слугиня „знаеше“, що е горе и долу. „Що е едновременност на две събития ?“ питаме ние настоятелно. — Още по-глупав въпрос, казва публиката. Ако двама души точно в 12 часа, единият в Берлин, другият в Кьолн, ударят на масата, това са две едновременни събития. „Ако имахме един голям цепелин, който да хвърчи по посока на запад, да бъде толкова дълъг, че предната му част да бъде над Кьолн, а задната над Берлин, и ако двама души седнали, единият отпред, другият отзад, във време на хвърчането биха видели двамата мъже, които чукат на масата, те по положението на своите часовници щяха ли да отбележат двете събития като едновременни? Разбира се, отговаря публиката. Ако часовниците им са верни, те независимо от къде гледат, дали от цепелин, от слънцето или от луната, ще кажат, че двете събития са едновременни. Публиката има право. Това е понятието за „абсолютното време“, което по цел свет си тече равномерно и което дава основа на тези отговори.

При все това, тези отговори са фалшиви. Айнщайн показва, че хората в въздушния кораб по необходимост ще трябва да дойдат до друго заключение, именно, че поменатите събития не са едновременни: хората чукат на масата един след други. Защото, както при понятието за пространствените горе и долу, тъй и при понятието за временната последователност зависи от положението на наблюдателя. Че физиците едва сега откриват това, причината е, че се касае за много незначителни различия,, които до сега не са играли никаква роля в практическите въпроси. Дали те и след 100 години ще играят същата роля, изглежда невероятно. Защото последствията от айнщайновото откритие са неизмеримо големи за преценката не само на познатите, но и за изнамиране на още непознати природни явления.

Но да пристъпяме методически. Как е попаднал Айнщайн на своето откритие ? Класическата Нютонова механика ни учи, че е невъзможно да се измерва „абсолютната скорост“ на земята в движението й в вселената чрез некой механически експеримент, извършен върху самата земя. Ние можем да мерим само релативно скоростта й спрямо слънцето, спрямо някоя неподвижна звезда и пр. Или обратно и по-абстрактно изразено: механическите явления са независими от обстоятелството, с каква абсолютна скорост се движи системата, върху която те се извършват, до като скоростта е постоянна, сиреч докато движението не се ускорява. Това се нарича класически принцип на релативността (К R Р). Един пример от всекидневния живот: ние се намираме в лодката на един цепелин, който плава идеално безшумно с постоянна скорост и по права линия. Прозорците на кабините са с спуснати завеси. Ние се чувстваше тъй, като че лодката почива върху земята. Спускаме един камък, той г.ада перпендикулярно. Правим друг механически експеримент; спускаме едно махало да се люлее или нещо подобно. Всичко става точно така, като че лодката си стои на земята. Само като погледнем през прозореца, ние забелязваме, че се движим, обаче пак се забелязва. че се движим относително (релативно спрямо земята. С известно напрежение на волята можем дори да си представим, че стоим на едно место, а земята се движи, нещо, което всички сме преживявали, когато сме били в трена на некоя гара и друг трен се предвижва покрай нашия. Когато, следователно, имаме две релативно една спрямо друга движещи се системи, 1 и 2 (земята и въздушният кораб), човек, който се намира в система 1, може с същото право, както и този в система 2, да твърде, че неговата система е в покой, а другата в движение, както и обратно. Неме механически експеримент, чрез който може да се докаже, кой от двамата има право.

Но всичко това важи само за механически процеси. Както ще видим сега, трябвало би да можем да измерваме абсолютната скорост на земята чрез оптически експерименти. Учението за светлината ни казва, че светлината без съмнение е едно вълнообразно движение и като такова тя трябва да има един носител. Този носител, според физиците, е етерът, който изпълня цялото пространство на вселената и прониква във всички тела. Чрез един експеримент на Физо (F) се доказва с най-голяма точност, че този етер е почти съвсем неподвижен, а небесните тела се движат през него както едно сито през въздуха. Те могат да го подвижват само твърде малко и то толкова по-малко,, колкото по-слаба е оптическата им гъстота, следователно, въздухът пък най-малко. В широкото пространство на вселената между небесните тела етерът ек стои неподвижен. При тази хипотеза скоростта на земята спрямо етера (ще я наречем q) ще бъде идентична с абсолютната й скорост в вселеното пространство. Но q може да се мери. Скоростта на светлината в вселеното пространство (етера) е С = 300,000 километра в секунда (Km/Sec). Скоростта на светлината в въздуха е почти същата. Но понеже движещият се въздух почти ни-как не подвижва с себе си етера, при меренето на С. на повърхността на земята можем да не вземаме никак под внимание въздушната атмосфера на земята. За целта на това измерване се пуска да лети един лъч светлина от земна точка А. по направление q до друга земна точка В. Лъчът ще употреби по-дълго време сега, отколкото ако летеше от В към А, защото в първия случай В също се движи пред А с скорост q, когато в втория случай А иде срещу В. Следователно, в първия случай измерването на светлинната скорост е с грешка с — q, а втория с с + q. Като съберем двете числа, получаваме 2 q, и с това и дирената величина q. Този експеримент са направили с най-голяма точност Михелсон и Морлей (М. М.). Резултат — нищо! Във всички посоки по земята са получили като скорост на светлината същото число с, a q не могло да се определи. Следователно, К R Р важи и за оптическите явления. И при тях, значи, не може да се докаже абсолютната скорост.

(Следва).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

АЛХИМИЯ

(Продължение от кн.III и край.)

Великото терапевтическо дело на алхимиците

и принципите на хомеопатията

Посветените от всички времена са практикували изкуството за лечение, първо, защото тяхното учение ги е поставило в положение да знаят в медицината по-вече, отколкото техните съвременница, и второ, защото грижата, която се полага за страдащия, може и трябва да съставлява, когато се изпълнява доброволно, един най-съвършен и най-ефикасен акт на милосърдие или мистична солидарност. Извън цера, който се употребява, церителят може, ако желае, да даде окултно най-доброто от себе си под формата на ония хипотетически флуидични вибрации или особено от оная морална утеха, плод на чувството на добротата, което е толкова мъчно да се анализира научно, защото изхожда от един план, по-високостоящ от умствените представи, но който може да бъде сюблимен в известни случаи. В древността, жреците упражняваха тая длъжност в храмовете; религиозните ордени, които изповядват мистичното себеотрицание, практикуват гледането на болните като една от най-важните служби; посветените розенкройцери отдаваха на тази цел същата важност както Сестрите на Бедните, квакерите и християн-сиентистите.

Не е чудно, прочее, дето алхимиците са посветили голяма част от работата си на лечебното изкуство. За нещастие, в средните векове, наличните данни на медицинската наука бяxa много опетнени с грешки, за да можеха да се приложат на лечението правилата на Великото Дело. Те бленуваха тогава за една универсална медицина (като прибягваха към божествената вода на Мага Останес в гръцките алхимици) и го отъждествяваха с философския камък, който считаха годен да цери всички болести и да даде едно безкрайно дълголетие. Но това остана една неосъществима басня. За да се създаде практически лечебното Велико Дело, трябваше да се извърши революция против догмите на Галиени, приети неоспоримо от Школата на Салерно; и Възраждането създаде спагирическото изкуство (Спагирия). Неговите правила бяха, естествено, по-добре разбрани и по-разпространени от дълбокия мистичен смисъл на Великото Дело; те са насочени да се върнат към закона за подобието на Хипократа.

Хипократ, вероятно, вдъхновен от почтената традиция на Тот, е първият, който формулира тоя закон. „Болестта, казва той, се причинява от подобни на нея, и ако се направи да вземе подобни, пациентът се връща от болестта в състоянието на здравето“. Така, това, което причинява странгурията (мъчното пикочо-изпускане), същото я изцерява. Кашлицата, както и странгурията, се причинява и премахва от същите неща“. В неговите съчинения се намира едно типично приложение на това правило: veratrum е една дрога, която предизвиква повръщане и диария с изстудяване. Хипократ я употребил на един болен от холера, който представлявал тия признаци и го излекувал. Ето защо той е прокламирал, че „подобното извиква подобното и цери това, което причинява“. Като добавък на това, Хипократ приемал, че природата спонтанно се стреми да лекува „natura medicatrix“ и за лекаря достатъчно е да спомага и стимулира нейните усилия. За нещастие, през времето му, токсикологическите знания бяха твърде неопределени, за да позволят едно практическо обобщение на тоя превъзходен принцип. Дълбокото невежество на неговите наследници ги увлече в една палиативна грешка. Такава бе римската медицина. Затуй Сенека не отричал силата на природата, но Галиени се отличил с пълно отрицание на хипократската формула и е установил правилото на противоположните средства. От тогава мнозинството от лекарския свят живее с този абсурд на Галиени, насочено да противостои на природата, да подчини нейните усилия. В тая система, ако организмът, за да се бори по-добре с микробите, които са го нападнали, и за да засили действието на своята фагоцитоза, повишава температурата си и става трескав, лекарят се бори не против микроба, а против покачването на температурата чрез очистителни, кръвопускане, повръщане или, при съвременниците, чрез фенацетин, аспирин и пр., които са понизителни и изстудителни вещества. Колко по-смислено постъпва селянинът, който в подобни случаи взима една гореща тизана и се сили да вдишва! Той е открил също така, че трябва да разтрива измръзналите си части със сняг, а изгорелите да облекчи с топло. Правилото на Галиени е разрушително: един болен има ли захарна болест? Вмеcто да церят дробът му, хранят го с месо и го убиват с ацетонемия, за да премахнат захарната болест. Това е алопатията. В строг смисъл на думата, тя се ограничава да бъде съвсем палиативна; това е игра на продажба ново за старо, за да се премахнат или маскират досадните симптоми, каквито и да са последиците от това.

Отровени от галиеновата алопатия, медицинските знания от тяхното време не са позволили на алхимиците от средните векове да осъществят Великото терапевтическо Дело. Арнолд де Виланьов лекува с противни средства и препоръчва, например, горещи и сухи лекарства за флегматичните болести, които са студени и влажни. Идеалната теория на Великото Дело встъпи в пътя на практическото си реализиране едва с Парацелза1), първият, който се осмели да прокламира галиеновия абсурд. Тогава ученият Корнариус е издигнал на почит делото на Хипократа, когото не познаваха от дълго време, освен чрез Галиени. Периодът бил благоприятен за едно голямо движение на идеите. Парацелз, който събори с небивала смелост вековните догми, схвана средството да реализира лечението според основните принципи на Великото Дело и той установи истинското херметическо лечение или спагирическото изкуство, чиято същинска цел се свежда към това — да се действа според проявите и плана на природата, да се превръща болестта в здраве и отровата в лекарство.

* * *

Спагиристите дадоха идеята, че природата е турила цеpa при самата болест, една идея толкова плодовита, която по-късно, например, наведе към издирване във върбата, растение от влажни места, салицилата, цяр против ревматизма, който е болест също от влажни места.

Спагиристите се впуснаха в грижите си да избират, за изработването на лекарствата си, растенията дори от самата страна на болния. Те мислеха, че отношенията между човека и вселената са такива, че всяко растение и всяка субстанция съответстват на една функция, на един орган и на определена болест. Като се противопоставяха на всяко систематично лекуване, те виждаха само частни случаи. За Парацелза, болестта жълтеница не е една и съща в мъжа и жената, поради което полезните лекарства са различни. Те се изменят и според климата. „Не казвайте: това е епилепсия, защото то не ще ви научи нищо, а кажете: това е от имела. Така вие ще говорите лекарски и същевременно ще имате и самото лекарство“ (вж. книгата му: Lib. Paramirum).

Парацелз търсеше своите терапевтически указания в закона за подобието. Лишен от знания за токсикологическите сходства, той прилагаше подобията твърде нашироко, отначало подобието на формите и органите (теорията за сигнатурите, според която, напр., формата на кафеяното зърно показва действието му върху мозъка и сърцето), подобието на цветовете (червеният цвят на железните соли, който показваше действието им върху кръвта, червеният киселец като уравновесител на кръвта и пр.), астрологическото подобие (между металите и органите, повлиявани от една и съща планета, като златото и сърцето, среброто и нервнитеe центрове и пр.), подобието между патологическото възбуждане и терапевтическото възпаление и пр.

Има само една крачка от подобието към пълната тъждественост и Парацелз я премина. В съчинението си Archidoxes, той препоръчва екстракт от волска жлъчка за сирозната болест и екстракт от волски далак против „задръстванията“ в далака. Той говори за кръвен серум за спиране на кръвотеченията и така се установява органотерапията. „Лекарите знаят, че един мозък помага на друг мозък, казва Агрипа в съчинението си Окултна философия (т. I, гл. XV), един дроб на друг бял дроб. . . безплоднит-fe животни причиняват безплодие, а плодовитите — плодородие, и че същото е с жлезите, матката и урината“. Кардан казва тоже, че млякото на кобилата, матката на заека и жлезата на козела лекуват безплодието. Кролиус препоръчва свинския мозък против умопобъркването, стрити на прах червеи против глисти, белият дроб на рогача (елена) против белодробните възпаления.

* * *

Спагиристите учеха, че най-ужасната отрова съдържа балсам, цяр, който може да се извлече от нея, защото във всяка дрога чистото е смесено с нечистото. Парацелз казва също, че в растенията или животните не се намира една отрова сама по себе си, защото това, което е отровно за човека, служи за живота на растението и животното. Всяка отрова може, прочее, посредством известно приготовление, да произведе полезни действия. Кролиус, в книгата си Traitе des signatures, казва, че смазаният паяк лекува направената от него рана, а скорпионът — ухапаното от него место. Роберт Флъд твърди, че една храчка от гръдния кош, посредством едно съответно приготовление, изцерява туберкулозата (Sputum а pulmonico rejectum, post debitam prceparationem, curat phtisim). Кирхер, в своя Mundus subterraneus, казва същото за змийските отрови и предлага за тях следното обяснение: „отровата е една смес от сяра, живак и сол. Тя съдържа в себе си това, което може да ни спаси, заедно с онова, което причинява смъртта ни. Трябва, прочее, да отделим чистото от нечистото, както учи спагирическото изкуство, и тогава се получават великолепни излекувания благодарение на природния магнетизъм, по силата на който подобното се наслаждава от подобното, от което пък се ражда привличането и единството. Така, приготвената субстанция от една змия, взета по известен начин, намира, по един вид природен инстинкт, това, което се е просмукало през нея и, с известно привличане, притегля към себе си онова, което е било отделено от нея (за да го неутрализира)“. След туй, Кирхер формулира в четири правила принципа, че всеки минерал, всяко растение, всеки животински екстракт, способен да произведе ефектите на известна отрова, е един цер против тая отрова.

Естествено, за да може този принцип на ваксино-терапията или изопатията да се практикува ефикасно, трябва да се употребява цяра — отрова с голяма предпазливост. Голямото старание на спагиристите е било да реализират един доста съвършен начин на приготовление, за да се отдели активния принцип от сместа под една намалена форма, чрез отстранение на нечистотиите: „счита се за варварин, казва Парацелз, оня, който яде месото несготвено. Така прави и лекарят не алхимик, който предписва лекарството според аптечната книга“.

Полезният принцип, който алхимиците искаха да отделят, бе счетен от А. Вилньов за духовното в сместа, върховен агент на четирите елементи, който предава на последните влиянието на звездите. В човека, тази духовност бе като Архей (първоначалната сила) или жизнената сила, която дирижира четирите проявления. Според Парацелза, тази духовност става квинтесенция и се счита за душа на дрогата, сиреч като нещо относително нематериално, като динамизъм, а не като химическа маса. То е, както показва името му, пета форма, по-висша от четирите елементи, по-тънка следов., от твърдото, течното, газовото и радиевото състояние, съответно може би на отделената молекула и, според учението на Окултната химия, на първичните, преходните и свръх-елементите, Във Великото минерално Дело, тази квинтесенция е нарисувана с главата на ал- химическия дракон, на който двете крила са огънят и въздухът, а двете лапи — водата и земята. Никола Фламел, в една от своите фигури, ни го показва под формата на една роза с пет листа, като излиза от живачния камък под влиянието на всемирния дух. Давид Планискампи, като говори за тази квинтесенция, не се поколебава да го смета за пети елемент (ние бихме могли да го отнесем към индийския Акаша), който „природата“, като истински артист, извлича от четирите първи и който е принципът и основата на нашето божествено изкуство“.

Целта на спагиристите, прочее, е да извлекат квинтесенцията. „Химическото изкуство, казва Кролиус, се състои в това, да отдели доброто от лошото, полезното от безполезното, пепелта от огъня, минералния дух от материята, отровите на медицината от здравословния балсам, светлината от тъмнината, животът от смъртта... чистото, небесното, ядката и семето от земното, нечистото, черупката, кожата, кората, обвивките, камъните, утайките, истинските жилища и облекла на медикаментите, противни на човешкото тяло“.

„Спагиристите са били всякога съгласни, казва Жоливе-Кастело, че гъстата маса на тялото, която крие във вътрешността си и в центъра си мощния и тънък дух на бъдещия еликсир, спъва казаната сила да се прояви или, най-малко, намалява интензивното й действие. Прочее, от първа необходимост е да се разкъса гъстата обвивка на тялото, за да се извади активния елемент от неговия затвор“.

Посочените приготовления на спагиристите се състоят в дълги и сложни манипулации. Целта им е да възбудят качествата на дрогата или, с една реч, да я диминазират. У Парацелза много ясно се изтъква идеята, че медикаментът не действа със самото количество на материята си, но с невидимите сили, които възбужда и туря в движение. „Обърнете най-голямо внимание, казва той, на приготовлението, на силата (Kraft), на времето, на часа, на качеството и на всичко, свързано с тях“. Идеалът е да се добие една твърде активна квинтесенция в много малък обем, т. е. за лекаря са важни един мощен динамизъм и една твърде намалена доза. Парацелз употребявал даже дозата „каре- на“, която определял така: двадесет и четвъртата част от една малка капка.

Въпреки много прочути случаи на изцеряване, спагирическата медицина не можа да просъществува. Тя бе лишена от необходимите познания, за да прокара на теория и да обобщи на практика прекрасните принципи на Великото Дело, които искаше да приложи в терапевти- ката. Нейните ключове на подобието, по липса на достатъчна токсикологическа наука, бяха твърде неопределени. На- пример, теорията на сигнатурите заемаше твърде много от фантазията. Нейните способи на динамизация бяха много сложни и твърде емпирични. В терапевтиката, както и в химията и особено в мистиката, светлините на посветителната традиция гаснееха предгрубия позитивизъм на века.

Спагирическата медицина, синтез повече съзрян повърхностно отколкото реализиран на терапевтическото Велико Дело, се раздроби на различни медицински течения; едно от тях, задържано на страната на химията, стана материалистично и механическо, с Силвия и Берхава, например, друго, като възприе духовността илиархеите на Ван Хелмонт, стана виталистично. Последното има голямата заслуга, че запази почитта към природата и нейните реакции; неговият знаменосец, Стал, пише следното: „...Ако е действително, че всичките тия неща са възможни с такова удобство, според което всичко жизнено и всичко което се наблюдава в реда на жизнеността, би се управлявало добре за постигане необходимата цел, тогава нека се признае истинската работа на природата в учената и изкусната уредба на жизнената икономия: и че, преди всичко, лечебната сила на природата, която е абсолютно необходима в медицинското изкуство, трябва да бъде призната, ясно схваната и вярно респектирана, не само като приемаме толкоз желаната помощ, която ни принася, но още и като й помагаме и ние по некога, като я следваме, като се вслушваме в нея, като я облекчаваме, като я освобождаваме и особено като приготовляваме пътищата й .с мъдрост и ловкост. Само така, а не другояче... може да се открие истинския и соли- ден метод за лечение, действително достоен за медицинското изкуство и наистина ефикасен“.

Сега ще се разбере, как, един век по-късно, когато грешката на Галиени се прояви в най-голямата си сила, Ханеман бе доведен до възможността да направи своето гениално откритие. Като прочел в едно съчинение, че кинкината лекува блатската треска, но и предизвиква същата болест у здрави хора, Ханеман е намислил да опита върху себе си, като здрав, действието на тази дрога. Една силна доза предизвикала у него аналогични симптоми както и у трескавите: тръпки, топлина, пот. В същия ден Ханеман открил закона за хипократическото подобие, но от токсикологично гледище, това, което е наистина плодотворно. Същевременно той открил и ключа на обобщаването, който всякога се пренебрегвал: опитването върху здрав човек. Тия две точки му позволили да установи научно великия принцип, търсен от спагиристите: една малка доза от субстанция може да излекува у един болен същите симптоми, които би произвела, със силна доза, у един здрав човек.

Това е един факт, добит с опит. Естествено е да се помисли, че така посоченият цяр действа чрез подбуждане природата в нейните реакции на защита, чрез подпомагането й в нейната работа на лекуването и чрез ускоряване на действията й. Изцеряването се постига, прочее, по естествен път чрез потикване работата на природата, а това е именно формулата на Великото Дело.

„Излекуването е възможно, казва Ханеман, само чрез превръщането на болезненото състояние в здраво“.

Неуместно е да се отдели, от наше гледище, органотерапията от хомеопатията и тази последната, като медицина на сходствата, е тясно свързана с изопатията или хомеопатията, която се състои от една специфична ваксинация, за която заразителната течност се взема от самия болен (автоваксина, автосеротерапия и пр.) Всичките тези методи почиват върху същия закон на подобието или тъждествеността.

Нека се спрем на ваксинотерапията, един метод, който най-много реализира спагиричния идеал за лекуване с отрова, и нека вземем за пример туберкулино-терапията. Инжектируемата доза трябва да бъде съвършено разредена, дори безвесно: тя съответства на „металическия фермент“ на минералното Велико Дело, на спагирическата квинтесенция. След като се направи инжекцията, терапевтическото Велико Дело е извършено. Отначало забелязва се една фаза на остра реакция и утекчаване, което като че ли представлява алхимическата „гарванова глава“, след което се започва подобрението от един критически момент, аналогичен на „ребис“. Редицата необходими инжекции образуват „размножението“. Най-после, след като се постигне излекуването, може да се приеме поне на теория, че кръвта на пациента е станала антитуберкулозен серум, което съответства на „Боядисването“ и на възможностите за превръщането.

Ние взехме като пример едно лечение по тъждественост. По-голямо или по-малко съответствие има с всеки друг метод на подобие (както употребата на синапизъм за белодробно възпаление) и за чистата хомеопатия. От друга страна, законът на подобието е далеч да бъде специален за хомеопатит и официалната школа много заема от него, като вероломно напуща Галиени. Затова и професор Лансро препоръчва испанската муха в твърд слаба доза при нефрита (когато масивното отравяне с испанската муха произвежда типичен нефрит). Шарко употребява за цяр при бучене в ушит от главовъртене кининов сулфат, който е известен, че произвежда тоя симптом. А пък при всичко, че отравянето с разядлив сублимат причинява истинска живачна дизентерия, Бруардел го препоръчва при обикновената дизентерия. Също Дюжарден — Бомец препоръчва живачния цианюр при изобилие на белтък (албумин) в пикочта, а Грасе — ръженото рогче при табеса и пр. Официалната школа, обаче, въпреки многото заемания от закона за подобието, още не е възприела, че този закон може напълно да се обобщи, чисто и просто затова, защото не знае средството да го направи ефикасен със сигурност: това средство се състои в туй, да се употреби една много намалена възбудителна доза.

Това е точно средството. открито от Ханеман. Но докато спагиристите, за да динамизират своите лекарства, прибягваха към всички видове опитни операции: дистилации, разстопявания, смесици и пр. и само допълнително и несъвършено си служеха с безкрайно малката доза, Ханеман, който издирваше методично и прогресивно най-малката доза, произведе естествените лечебни реакции и постигна на практика действително най-малки дози, с които неговите груби противници много се подиграваха. Той намери, че прогресивното разтопяване в какъвто и да е проводник прави лечебната субстанция по-активна, и то до толкова, че даже бездейните субстанции, като силиция и ликопода, придобиват енергични лечебни качества.

Днес, нашит познания върху образуването на атомите и тяхното движение, което е толкова по-бележито, колкото частиците са по-малобройни и с по-малка маса, са направили вече да млъкнат присмивките. Колоидалните метали са доказали на официалните учени, че една бездейна субстанция в грубо състояние може да добие голяма физиологическа мощ чрез най-крайно деление. Анафилаксията изтъкна, че една едва подозирана доза може да произведе най- голЬм ефект. Влиянието на безвесната еманация на радия върху биологическите явления, влиянието на формола върху млечната ферментация в една доза от хилядната част на милиграма за хиляди литри вода, най-после класическите опити на Ролена върху aspergillus niger и сребърните соли и пр. и пр. са приготвили умовете да признаят фактите, че хомеопатическата практика се разкрива постоянно пред безпристрастните наблюдатели и времето е близо, когато не ще има друга школа, понеже печалният спомен на Галиени е заличен.

В очакване на това време, алхимическата формула на Великото терапевтическо Дело е напълно реализирана, в хомеопатията. Законът на подобието включва помагането на естествената еволюция и нейното ускоряване. Динамизмът чрез разтопяване отново иде да реализира една истинска квинтесенция. С хомеопатията, Великото терапевтическо Дело влиза в науката. Далеч да бъде един бледен подражател на старите спагиристи, Ханеман, приготвен по някой начин за своето откритие, е увенчал делото си на опитвания и издирвания. Неговата медицина осъществява Великото терапевтическо Дело в съвършенство, понеже е довела съществените му черти до една проста и всеобщо ефикасна формула.

Д-р Р. Аланди.

________________________

1) Вж. подробно за Парацелза в кн. VII, год. I на „Всемирна Летопис“, с приложение на портрета му.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДУХОВНА ОПИТНОСТ

Катастрофата с дунавския параход „Борис“ предскавана. Г-н Ст. Н., прокурор при Л. окр. съд, ни разказа следното по тая катастрофа:

„На б. XI. м. год. реших да замина за Видин, за да взема от там жена ми и детето ми, което бе на 3 години и 3 месеци. Преди да замина, поканих председателя на съда да го заведа на гости в Видин, но той не се съгласи, като ми каза: „друг път“, а аз му възразих: „тоя друг път няма да бъде никога“. Знаменателен отказ и интересно възражение! Пристигнах в Видин при жена си и детето си, с намерение да се върна в понеделник, но жена ми каза, че тоя ден бил празник (Димитровден). Аз й отговорих, че, ако бих знаял, че в понеделник е празник, не щях да оставя работата си днес, а щях да дойда утре“, т. е. в неделя. А детето ми никак не се съгласяваше да се върнем обратно, и колкото пъти аз и лелите му, при които бяхме отишли на гости, му заговорвахме за това, то все ни отговаряше, че не иска да си дойде и желаеше да остане при баба си и лелите си във Видин. И в деня на тръгването ни му казахме: „хайде да вървим, параходчето дойде“ (параход „Борис“), но детето настояваше на своето, като ни казваше: „не искам да се кача на това параходче, стига сте ми говорили за него“. Сутринта, в деня на тръгването ни, аз взех куфарите и ги отнесох на пристанището, но пристанищният стражар не ме пускаше, макар и да му заявих, че аз съм прокурор и че трябва да си замина, защото службата ме чака. В това време капитанът ми разреши и аз влязох в пристанището, оставих куфарите и се върнах да взема семейството си. Докато се върна в къщи, балдъзата ми изпуснала и строшила едно шише с газ в коридора и казала: „това не е на добро, но трябва да изтрия газта, да не би Стоян да се подхлъзне като се върне.“ А заранта, когато събуждах жена ми да стане и се приготви за път, тя отвори очите си и ми каза: „будна съм“. Лицето й, обаче, показваше силна тревога и неразположение, без видима за това причина. Отпосле узнах от сестрите й, че тя сънувала, как половината от къщата ни в Л. се срутила и тя била затрупана. А когато пристигнахме на пристанището, тя влезе с детето преди мен, но не искаше да слезе в долния етаж на парахода. Аз й намерих, след това, място и тя слезе там, държейки на ръце спящото ни дете. Казах й да го остави, но тя ми отговори: „нека да го подържа още малко“... А още при влизането ни в парахода, детето каза на майка си: „мамо, добре да ме държиш“... След малко в мен се появи силно желание да изляза горе, на палубата на парахода, макар че нямах там никакъв познат и никаква причина не ме караше да сторя това. А като казах на жена си за това свое желание, тя ми отговори: „иди, но върни се скоро“. Изкачих се при пилота на параходчето и той ми обади веднага, че срещу нас иде друг параход. Мина ми през ума мисълта да не би да стане катастрофа, но си казах: първи път ли става среща на парахода. В тоя момент стана сблъскването на двата параходи, като големият, румънски параход удари нашето параходче и навлезе в него. Спуснах се към долния етаж, но румънският параход се изтегли и „Борис“ се напълни мигновено с вода, чуха се ужасни писъци от долния етаж, но скоро престанаха. Аз останах в тоя миг поразен и като обезумял от страшната мисъл за непременното загинване на жена ми и детето ми. И наистина, след кратко време намерихме жена ми, удавена, вън от парахода, а детето—заспало на местото, дето бяхме го турили. Така загинаха жена ми — една високо-интелигентна и харна съпруга и майка — и детето ми при потъването на дунавското параходче „Борис“.

Ред. Поуката от тоя факт е, че ние, живите на земята, получаваме постоянно предупреждения от духовния свят за всички бъдещи събития в нашия живот, но трябва да се вслушваме в тях и да се съобразяваме с техните указания. Колкото даден субект е по-напреднал духовно, толкова тия предупреждения — в будно или сънно състояние — са по-ясни и по-категорични. А мнозина, невярващи или заблудени в силата и връзката на човешката душа с невидимия свят, от- минават без внимание даваните ни тайно сигнали и настояват често за неща, когато не трябва, а не настояват за неща, когато трябва. Велики са законите за еволюцията на душата и дълбоки са тайните на духовния свят!

Предвестия на смъртта. През текущата година почина в столицата един млад юнкер, син на Н. И., светла надежда на родителите си и утеха на техните старини. Неумолимата съдба избира своите жертви от всички възрасти и никому не дава сметка за своите присъди. Това, което има да става на физическия свят, бива предварително решено в невидимата област: клишето се изработва там, а се отпечатва тук. Това показват многобройните проверени и неоспорими факти, към които нека зарегистрираме и тоя, станал при погребението на младия юнкер.

Другари негови отиват до гробищата, за да съпроводят тленните останки на отлетелия дух. Един от тях X., който хранел големи симпатии към незабравимия покойник, взема участие в носенето на тялото му. Като доближили до гроба, той се препъва и малко остава да изтърве единият край на ковчега. Това се взема за лошо знамение от някои, които взели участие в погребалното шествие. Второ едно падане на Х. пред самия гроб обръща вниманието на всички присъстващи. Духът на съдбата обсебва мнозина приятели и започва да се мълви от уста в уста, че с това момче ще стане нещо. — „Зловещ признак е това“, казали всички. На другия ден нещастният, а може би щастлив младеж X. бе премазан от един военен камион на пътя между София и Княжево и духът му отлетя в ефира на невидимия мир, за да се събере с предзаминалия си другар, който бе прочел неговата присъда и му я бе предал символично един ден напред, в часа на своето погребение.

Съобщава: Z.

Предопределенията на съдбата. Преди балканската война случайно бях отишъл в едно село в Южна България. Приятели от селото поискаха да им беседвам върху безсмъртието на душата. Събраха се доста слушатели, мъже и жени. Жителите на това село бяха доста интелигентни и любознателни, за да изслушат подобна беседа, неподходяща за материалистичните мозъци на XX век. В края на моята беседа, аз засегнах нещо за предвещанията на сънищата. Един от селските учители, гимназист (не съм упълномощен да му съобщя името) започна да ми възразява и да доказва с помощта на психологията, че от сънищата не може да се извлече никакво предсказание, че душата не е безсмъртна и че не трябва да се заблуждават селяните. Аз му възразих, че психологията, която той е учил в училището, не е истинската психология и че фактите, които излагам, са заети от опитната психология. Селяните внимателно изслушаха беседата ми и нашия спор с учителя се свърши благополучно. Беше лятна вечер и месечина светеше като ден. Учителят пожела да се разходим из селото, но само двама. Аз се съгласих.

— Слушай, да Ви кажа, почна той. Всичко, което разказахте в беседата си, е вярно, но аз, като учител, не мога да призная публично едно учение, което е противно на официалната психология. Аз ще Ви разкажа един факт из моя собствен живот, от който ще се уверите, че искрено Ви говоря. Като младеж, аз бях по-рано учител в моето родно село, в западна България (с. Г., царибродско), често посещавах хората и любех момите. Един ден моята стара майка ми каза:

„Синко, не си прави труд да дириш жена от тук и да лъжеш селските моми. Ти ще се ожениш много на далеч.

— От де знаеш това, мале? запитах я аз.

— Сънувах те, синко, каза тя, че ти гонеше една сива кобила през девет баира в десети и едва я хвана, защото беше луда и сприхава. Това е твоята бъдеща жена, която е много далеч от тука и ще бъде пъргава и луда, като кобилата, която видех на сън.

Мина се що мина — продължи той — аз се ожених в това село, дето съм сега, и както виждате, жена ми е руса и дръпната, като луда кобила. Сънят на майка ми се изпълни с всичките му подробности.

— А защо не казахте това пред селяните във време на беседата ми, го пресякох аз?

— Може ли такова нещо? Сега аз минавам за учен човек между тях, а иначе щяха да ме вземат за простак, щяха да ме презират, защото като коря жена си, коря и селото им, а на това отгоре и жена ми щеше да ме намрази,

С това разговора ни с тоя съвременен учител се свърши.

Ето де се крие тайната ,сила на духовното невежество: за да бъдем приятни на „кобилата“, на селото, на обществото, трябва да тъпчем истината; за да ни счита светът за „учени“, трябва съзнателно да се кланяме пред неговия култ и да заглушаваме гласа на съвестта си.

Хората от сегашния век са двулични и се обръщат към всяка страна, според както им диктуват интересите. Това е въплъщение на егоизъм, от който днес страда светът.

Гореизложеният случай показва, че съдбата на човека на физическия свят е предварително решена и живота му е очертан в една точно определена програма, която може отчасти да се измени само от една силна воля, използване за добро. В тази програма влазя и звездата на бъдния брак и семеен живот. Свекървата е видяла на сън символично своята бъдеща снаха в образа на една дръпната кобила.

Съобщава: Z.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КНИЖНИНА

1. Книга за здравето. Г-н Д-р Овар е написал едно много ценно съчинение, издадено от парижката книгоиздателска фирма А. Малоан, под надслов: Здравето. Как да бъдем здрави, според духовната наука. За да удовлетворим любознателността на нашит сериозни четци, ние ще дадем в идещата книжка едно късо изложение на съдържанието на тази книга. Авторът й употребява много индуски термини. Той казва, между другото: човек е една троичност, която се състои от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен душа, Его. 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето става в нас енергия, жизненост, прана. 3) материята образува различните наши тела, които могат да се разпределят в две категории. По нататък, въз основа на тия главни положения, Д-р Овар развива темата си и излага подробно своите заключения за естествените методи, по които можем да укрепим здравето си и да създадем условия за дълголетието и развитието си.

4. В американското списание Azothe е поместена една ценна статия от P. Т. Скот за измеренията. Пространството, казва авторът, има n измерения и се реализира чрез умножаването си до безкрайност според п-1 измерения (отношенията между обема и плоскостта, между плоскостта и линията, линията и точката). Четвъртото измерение, както и измерението - I трябва да отговарят, логично, на вездесъщността. Проблемът за времето и пространството, обаче, е много обширен и не може да се изчерпи само в една статия. Ние ще дадем на страниците на Всемирна Летопис редица статии по тоя въпрос, като се ползваме от най-новите открития на проф. Айнщайн, Фламарион и др., както и от съчиненията на Толедо, Гебирол и др.

5. В Luce е Ombra г. Кавали дава една студия върху медиотерапията, т. е. лекуване на болестите чрез посредничеството на един медиум, който служи за канал на окултните сили от по-висшия ред. Той отличава този медиум от магнетизатора, който, като дава от себе си жизнена сила, необходимо е сам да бъде напълно здрав, да следва природен хранителен режим, да почива редовно и пр.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

РАЗНИ ВЕСТИ

Магия на числата. Числото 142857 е забележително. Ако го умножим на 2, 3, 4, 5 или 6, получават се числа все със същите цифри, само различно наредени:

Wsem.Letopis_god.2_032.jpg?fbclid=IwAR118RAshW0aFsuiqKQ7mOz5w3nv4J6nXRQEs_FUmAW-HEiklwWTtKqSbBg
Wsem.Letopis_god.2_033.jpg?fbclid=IwAR118RAshW0aFsuiqKQ7mOz5w3nv4J6nXRQEs_FUmAW-HEiklwWTtKqSbBg

Същото число, умножено на 7, дава 999,999, а умножено на 8, дава 1,142,856. Ако в последното число вземем милионната цифра и я съберем с единиците, получаваме първоначалното число 142 857.

Интересни са и следните примери:

Wsem.Letopis_god.2_034.jpg?fbclid=IwAR118RAshW0aFsuiqKQ7mOz5w3nv4J6nXRQEs_FUmAW-HEiklwWTtKqSbBg

Мистицизтьм на числата. В статията „предсказания за 1913 год.“ (в списанието Zentralblatt fur Okkultismus) се казваше, че през 1913 год. Германия чрез революция ще стане република.

Това събитие, смятано от неокултистите за невъзможно, не настъпи тогава, но известно е. че това стана през 1918 г. Ние още много малко сме проникнали в техниката на числовата магия, за да можем да съдим, защо е закъсняло да се изпълни предсказанието след пет години.

Можем, обаче, да направим следното изчисление за 1918 година;

сборът на цифрите от 1913 = 14

сборът на цифрите от 14 = 5

Към 1913 като прибавите 5, получава се годината 1918, т. е. годината на германската революция и република.

Уилсон и числото 13. В-к „Excelsior“ бе съобщил, че откриването на междусъюзническата конференция е определено за 13 януари, понеже председателят Уилсон държал много за тази дата. Вместо да се страхува от числото 13 и да го избягва, той, напротив, считал това число за благоприятно. Тринадесети е бил за него винаги щастлив ден. И затова Уилсон искал тъкмо на този щастлив за него ден да. се открие конференцията. Трябва да се забележи още, че името му Woodrow Wilson има точно 13 букви. Обаче, последствията от конференцията и пропадането на 14 точки показаха, че Уилсоновото вярване за числото 13 не е право.

Луната и земетресението. От десетина години е установено като безспорно, че под влиянието на луната се явяват периодически промени и на твърдата земна кора, които имат формата на морските приливи и отливи. Нещо повече: забелязва се чудно съвпадение на дневните и годишни периоди на вятъра с малките тресения на земната кора. Поради това, изглежда основателно предположението, че, макар земетресенията да са много често предшествани от промени във вътрешността на земята, настъпването им обикновено се изразява в силни извивания на земната кора, каквито без съмнение причинява и лунното движение.

Това е накарало да се предприемат изследвания въз основа на публикациите на пруския геодезическия институт в Потсдам. Всичките изследвания сочат на едно съотношение между земетресението и движенията на луната. И заключението не може да не бъде това, че повечето пъти земетресението се явява във връзка с движението на луната.

Който знае нещо добро, трябва да го съобщи на другите. След войната, у нас върлуваше много испанската треска. Тя е една от епидемиите, които неминуемо се явяват подир войните.

Тази болест има причинна връзка с всесветската война. Същността й, която не е твърд позната, може да се открие от специалиста чрез наблюдение на небосвода (звездите). Мястото тук не позволява да се дадат по-големи подробности. Ще се задоволим само да посочим средства, неизвестни на лекарите или игнорирани от тях, но които могат да се употребят за предотвратяване или лекуване на болестта и чрез които могат да се достигнат по-добри резултати, отколкото чрез средствата, препоръчани от „специалистите“. На първо място стои изнамереният от Д-р Франц Хартман Signosulfit, който се употребява като дезинфекционно средство за пречистване на жилищните помещения и по този начин прониква и в органите, които иначе не са достъпни. Проспекти за сигносулфита се получават от Д-р Senniger в Reichenhalle, Германия. Това е едно домашно средство, което заслужва най-голяма препоръка. То е известно много добре на привърженицит на електро-хомеопатията. Всеки, обаче, би трябвало да опита тези средства, който имат много ценни лечебни свойства. Т са Pettorale, както и Scrofoloso 1 и Scrofoloso Giappone, които могат да се комбинират. Най-главното е Scrofoloso 1, от което се взема 10 — 15 зърна дневно, като средство за предпазване.

Когато вече се появи треската, трябва да се вземе непременно Febbrifugo против треската. По-големи подробности по това се намират в Zeitschrift fur Elektro- Homoopathie и в книгата „Електрохомеопатическа лечебна наука“, от граф Цезаре Матей.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...