Jump to content

Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09


Recommended Posts

Списанието в PDF

Година 2, Брой 8-9

(16 август 1922 г.)

1. Учението на любовта и братството. Неговата същност — Процесът на развитието

2. Нова Естетика. Из „Трепети на една душа“. Сонети от Ив. Толев: I. Пилигрим. II. На планината. III. Шествие. IV. Крин. V. Среща. — Бъди неземна 1 Стих. от Роденцвет. — Край морето. Разказ от Зора Тихова.

3. Мистицизъм. 1. Лудостта и мистицизмът, от X. Станли Редгров. II. Мистични фрагменти, от Д. Попов.

4. Л. Р. Сидеровото махало.

5. Теодор Ф. Сюард. Един мирски катехизис на духовното християнство. Прев. Е. Р-ва.

6. Окултна хигиена и медицина. Хромотерапията с особен оглед на астрономическите елементи, от Оскар Ганцер. (Продълж. от кн. 6—7 и край).

7. Камил Фламарион. Смъртта и нейната тайнственост. Глава II: материализмът — учение погрешно, непълно и недостатъчно. (Продълж. от кн. 6—7) Портрет на автора.

8. Ричард Ингалезе. Окултните или висшите/духовни сили и как да си служим с тях (Лекция). Продълж. от кн. б—7.

9. Д-р Ю. Нестлер. Хирогномия на женската ръка (с 2 снимки на женски типови ръце). Продълж. от кн. 6—7.

10. Окултните сили на растенията. Новото естествено овощарство.

11. А Пфлюгер. Айнщайновйят принцип на относителността. (Продължение от кн. 6—7 и край).

12. Алхимия: единството на материята.

13. К. А. Либра. Астрология. (Продълж. от кн: 6—7).

14. Духовна опитност: I. Проявления на умряла жена, през четиридесетте дни след смъртта й, констатирани с полицейски акт. II. Телепатическа проекция в момента на смъртта! III. Друг подобен .случай. IV. Предизвестителен сън. V. Загадъчната къща в Братислава.

15. Книжнина

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

УЧЕНИЕТО ЗА ЛЮБОВТА И БРАТСТВОТО

Неговата същностПроцесът на развитието

Още преди две хиляди години се оповести на света от най-великия Учител на човечеството, Христос, учението за любовта и братството. Обаче, и тогава, и след като изминаха последните двадесет века, човечеството не разбра и, следователно, не приложи в живота си това единствено полезно и спасително учение. Индивидът продължава още да бъде роб на своите престъпни мисли и низши чувства, семейството и днес още е арена на животински страсти и постоянни раздори, обществото се разпокъсва от взаимни вражди и гонения и народите още воюват помежду си, унищожават се, ограбват се и се израждат. Духат на разрушението вилнее непрекъснато по цялото земно кълбо. Напусто отидоха всичките апели за лично изправление, за общо благо, за „социална солидарност“ и .социална правда“, за разбирателство, всеопрощение и мир между всички. И след Христа се появиха мнозина, които продължиха и продължават неговите проповеди, като изпълняват по тоя начин своята велика мисия, но и техният глас остана, поне досега, глас, който звучи в пустиня. Два фрапантни примери само ще цитираме, за да се убедят четците ни, как потъналото в мрак и разврат човечество реагира против божественото учение за любовта и братството.

Първият пример е с Русия. Там дълги години, след обръщането си към Христовите истини, работи писателят Лев Толстой, като призоваваше всички жители на великата руска земя към взаимна обич и братство, към толерантност, свобода, ред и правда. Но тамошните властници, подбуждани от духовенството, пречеха с всичките си сили и средства на това учение, да проникне всред широките народни маси и по тоя начин, с цел да осигурят само личното си материално благоденствие, те държаха великия руски народ в тъмнина, невежество, потисничество и невъобразими страдания. Злодеянията под разни форми (убийства, заточения, затвори и пр.) не преставаха. Самият Толстой биде преследван от властта като бунтовник и отлъчен от църквата като опасен еретик. Резултатите от тази демонска съпротива срещу доброто са на лице: вижте сега какво представлява от себе си пространна Русия — тя е едно необозримо поле, обляно със сълзи и кръв, покрито само с гробища, със сухи кости. Това е неизбежната последица от неразбирането и неприлагането в живота на един народ на Христовото учение за любовта и братството: руската интелигенция и духовенството заплатиха с положението си и живота си своето грозно престъпление спрямо руския народ.

Вторият пример е с България. Отпреди 15 20 години у нас се проповядва учението на Бялото Братство и се канят всички жители на страната, без разлика на вероизповедание, народност или съсловие, да придобият истински знания за незиблемите закони, по които се регулира живота в природата, и да се проникнат от най-възвишените и благородни чувства на взаимна любов, на братство между хората, които са чада божии, и на пълно безкористие, а като приложат тия велики принципи в живота на отделната личност, на дома. на обществото и на целия народ, да се осмисли целокупния ни живот и да се създадат трайни условия за правилното развитие и постоянно благополучие. Обаче, това учение на мъдростта, любовта и истината, за което българският народ жаднее, се оказа, както винаги досега, не по вкуса и по егоистичните сметки на българското духовенство и то, от няколко години насам, крои пъклени планове за гонение и, по някога, чрез заслепени държавници и други оръдия, успява да привежда тия планове в изпълнение. Вместо да подложи на добросъвестна проверка и на практически опит това учение, духовенството, лишено от всякакъв престиж всред народа и интелигенцията, си служи със систематически лъжи и клевети, за да хули дейците от Бялото Братство, насъсква разни продажни драскачи да разгласяват чрез печата чудовищни небивалици и измислици и интригува пред властта, че това Братство било някаква „секта“, опасна за държа- вата, обществото, семейството и стопанското устройство на страната, поради което членовете му трябвало да се преследват, отлъчат и тем подобни глупости. Отдавна изминаха времената, когато се прилагаха широко и безнаказано тия средства на мракобесието, и сега никой вече не вярва в тях и не се плаши от тях: те свидетелстват само за безумието и безсилната злоба на българските владици. Един от тях даже, възползван от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира“ през последната война, търновският Йосиф, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „евангелската любов и братство“ с чаша шампанско вино в ръка (вж. по-долу фотографическата му снимка),

 

Wsem.Letopis_god.2_100.jpg?fbclid=IwAR11

Търновският митрополит ЙОСИФ — началник на военното духовенство при Главната Квартира през войната 1915—1918 година, качен в държавен автомобил, държи, с чаша вино в ръка, реч пред офицерите и войниците от 27 пехотен Чепински полк на фронта — южно от града Прилеп Служителят на „святата православна църква“ насърчава кръвопролитието между хората и вика: „Убий!“ Впоследствие същият полк се разбунтува. Делото, заведено против обвиняемите от тоя полк, биде насрочено за разглеждане от Преспанския полеви военен съд тъкмо в момента на пробива при Добро поле.

 

си замина за другия свят. Неотдавна той биде последван и от друг един „гонител“, синодалният чиновник Ласков, който тоже беше се запретнал, по внушение от синодалните владици и със синодалните фондове, да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледателствуваше подло около събранията на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки до жълтата преса и пишеше статии и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания, печатани с средства на Синода и раздавани безплатно, но след като изхвърли всичките си халосни патрони, замина „скоропостижно“ за онзи свят, за да даде отчет за делата си пред Върховния Съдия. Сега се заловил за същата работа друг един владика, лично и чрез своя храненик, но скоро ще видим и техния край. Тия безумци трябва най-после да се стреснат и да съзнаят, че не може безнаказано да се хули Името Божие. Лъжата, злобата и лукавството са оръдия на черните братя и, който си служи с тях, рано или късно ще получи заслуженото. Трябва веднъж за винаги да се разбере, че учението на Бялото Братство не е измислено или измъдрувано от никого, а е самото учение на Христа, изразено в законите на живата природа, че то е една абсолютна необходимост за всеки жив човек, за всяка жива душа, за всеки здрав и буден ум, за всяко непокварено човешко сърце! И чудно е, наистина, колко е голямо умопомрачението и твърдоглавието на тия владици, за да не могат да разберат, че това учение, което те са се завзели с всички сили да преследват като „сектантско“ и „еретическо“, трябва да съдържа важни принципи, много жизнени истини, доказани на дело, щом е привлекло досега и все повече привлича, обединява и утвърдява най-разнообразна публика от всички народности, от всички възрасти и от всички съсловия: свещеници, професори, учители, съдии, адвокати, лекари, инженери, офицери (от генерала до подпоручика), студенти, търговци, индустриалци, земеделци, работници, разни чиновници, богати и бедни, православни, католици, евангелисти, българи, евреи,турци, англичани, италианци, немци, чехи и пр. и пр., хора свършили по няколко факултета по право, философия, медицина, социални и финансови науки, математика, естествени науки и мн. др., а и съвършено неграмотни, хора, най-сетне, с положителен, дисциплиниран и критически ум, които не приемат нищо на вяра, а искат безспорни, несъмнени доказателства! „Тоя свят — казвали някога фарисеите, а сега владиците — отиде след него“ (вж. Ев. Йоан. — 12; 19) Какво е, прочее, това учение? То трябва да се проучи обективно, да се провери най-безпристрастно и добросъвестно, а не да се отрича a priori и да се преследва напразно.

Но да видим сега, в що се състои това общочовешко учение за любовта и братството, което може да спаси всички. То е толкова обширно и дълбоко, че е невъзможно да се изложи изчерпателно само в една кратка статия. Многобройни статии и цели томове са написани и ще се напишат, но то пак ща остане неизчерпано: „много неща стори Исус —  казва евангелистът Йоан — които ако би да се напишат едно по едно, и цел свят не би вместил написаните книги“. Това учение е учение за вселената. Може ли ограниченият човешки ум да схване целокупния живот, проявен във видимата (физическата) и невидимата (духовната) вселена, за да го изложи на книга? В състоянието, до което е достигнала съвременната човешка култура, и най-великият гений неможе да препише и преведе на някой от живите езици освен само една малка страничка от великата божествена книга, за да просвети своите по- малки братя. Ние не се наемаме сега и това да сторим, но ще си позволим да напишем само няколко бележки, доколкото се простират нашите сведения и според нашите скромни разбирания.

Любовта е най-възвишеното чувство, най-голямата сила и най-висшия принцип в живота. Тя е естествена връзка между душите. Бог, когато сътвори света, излъчи всички души в чисто състояние. Тогава те са били сродни. От това тяхно сродство произтича и връзката им. Но след падането на първия човек, причините, формата и смисъла на което могат да се узнаят само от аналите на великата окултна наука, появила се омразата. Човечеството тръгнало в крив път или така наречения левия път. За да го спаси. Бог изпратил много пророци, чрез които е изразил волята си, но тия пророци били избити или останали неразбрани. Между „избрания“ народ —  евреите — се яви пророк Мойсей, който прие и предаде десетте заповеди божи. И тия заповеди, които съставляваха законът божи, останаха мъртва буква. Израилският народ не се поправи. Дойде Христос. Чрез него се даде на света истината: „законът чрез Моисея бе .даден, а благодатта и истината чрез Исуса Христа биде“ (Йоан 1; 17). Но „що е истина?“ запитал Пилат. — „Истина е Словото на Бога“ .(Ibidem — 17; 17). А що е Словото?

„Словото бе Бог, то бе отначало“ (Ibidem 1; 1). Следов., истината е Бог, проявен в творението. А да узнаем истината, значи да изучим творението, наречено иначе вселена или природа. Но понеже същевременно Бог е любов, т. е. се проявява в света като любов, то следва, че основният закон в природата е законът за любовта. Писанието казва: „Бог толкова възлюби света, че даде Сина своего единородного, за да не погине всеки, който вярва в него, но да има живот вечен“ (Ibidem — 3; 16). От това пък следва, че Бог възлюби творението си, т. е- собственото си проявление. И за туй е казано, че ние, хората, живеем, движим се и съществуваме в самия Него. в Бога. Щом е така, то заключението е, че учението на Христа за любовта и братството е учение за вечния живот в природата. Да изучим, прочее, всичките закони, по които е организиран тоя живот на цялата вселена в нейните видими и невидими прояви и да приложим тия знания в нашия индивидуален и обществен живот — ето задачата и дълга на всеки човек като разумно същество, ето смисъла на цялото наше съществуване. А учението, което излага системно всички тия знания и ги подлага на опит, това е учението на Всемирното Бяло Братство, учението на Христа.

Природата или вселената, материалният или физическият свят, наречен от някои „тялото на Бога“, се състои от безброй много светове. Техният произход е предмет на окултната космогония, тяхното анатомическо устройство на астрономията, която, с новото откритие на проф. Айнщайна, е допринесла за доказването на истината за съществуването на духовния свят, тяхното физиологическо взаимодействие — на астрологията и, най-сетне, техните вътрешни процеси и сили — на алхимията. От тия науки ние можем да почерпим знанието, че вселената е един жив организъм, частица от който е човекът. И в него, като в една малка вселена (микрокосмос), са скрити и действат същите жизнени принципи и сили, както и в цялата вселена. Затова се казва, че човекът е направен „по образ и подобие на Бога“. Следов., трябва да познаем себе си, т. е. да изучим нашия произход, нашето видимо и невидимо (вътрешно, скрито) естество, и тогава ще познаем Бога или Христа, който живее в нас. Това можем да постигнем с помощта на науките: френология, т. е. наука за човешкия ум, физиогномия — наука за познаване на човешкия характер по чертите на лицето, астрология — наука за влиянието на другите светове върху съдбата на човека още при рождението му, окултна химия и пр. А като изучи всеки от нас своето същество, ще открие в себе си, както недъзите си, които трябва да отстрани, за да постигне своето съвършенство, така и своите способности, дарби и таланти, заложени от миналото, и с които пък ще въздейства за същата цел. Тия сили, скрити в човека, са много ефикасни. Човешкият ум, при известна степен на своето развитие, е в състояние да подчини силите на външната природа и да ги насочва за доброто или злото на другите. В първия случай той ще създава блага, а във втория — ще руши. Човешкото сърце е също така източник на енергии, които движат нашата еволюция. А човешката воля, разумно употребена, е в състояние да измени съдбата и на даден индивид, и на даден народ. Следов., трябва да изучим употребата на окултните сили, за да ги използваме за собственото си благо н за благото на ближните.

Най-ефикасният способ за това е любовта, чистата, възвишената божествена любов, която създава хармонията между ума, сърцето и волята- Безспорен научен факт е, че животът в природата е непрекъснато, вечно движение. Божествените мисли, като продукт на високо-развития човешки ум, възвишените любовни чувства, като израз на благородното човешко сърце, и действията на волята под ръководството на тия мисли и чувства, всичко това са резултати от вибрациите на силите в природата. Човек, като едно динамо, приема и излъчва сили. Умът на човека е толкова по-силен, колкото е по-достъпен и възприемчив мозъка му за най тънките вибрации. Високо развитият ум всякога кооперира с едно любвеобилно сърце, и обратното: в слаборазвития умствено човек е слабо развито и чувството на любовта. Само разумната и просветена любов е божествена, защото само там, дето присъства светлината, се проявява и възвишената любов.

За да се събуди и прояви, следов. любовта, първото необходимо условие е един просветен ум, А за да се постигне той, трябва да се действа за хармоничното развитие на всичките мозъчни центрове. Всеки човек може да изследва сам за себе си, кои мозъчни центрове у него са по-силно и кои по-слабо развити. Методите за усилване на слаборазвитите са постоянните медитации и съсредоточенията в слабо развитите клетки. С тия методи приливат на чистата кръв ще даде повече храна на съответните клетки и ще стимулира развитието им. Тогава Божественият Дух постепенно ще проникне и ще съдейства да влезе и се прояви любовта. Това е един бавен естествен процес, за образуването на който трябва да участват всичките сили на човешкото същество, както физическите, така и духовните. Може да не се получат скоро желаните резултати от тия упражнения, но това обстоятелство не трябва да отчайва никого: придобивка все ще има и тя ще се увеличава.

Добрите мисли раждат добри чувства. Културата на ума има за последица културата на сърцето. Мъдростта и любовта взаимно се обусловят. Щом се разшири съзнанието, ще дойде живият Господ на любовта. Както в природата става постоянно обмена на елементите, също тъй и между хората става непрекъсната обмена на мисли и чувства. Всички хора по тоя начин са свързани помежду си, като звена от една и съща верига. Дисхармонията в мислите и чувствата у един индивид внася дисхармония в средата, в която той се движи и в ония, с които се намира в свръзка. Затуй и страданията на едните се отразяват върху другите. Ако тая дисхармония се увеличава и е постоянна, цялото общество изпитва последиците от нея. И обратното: добрите мисли привличат пак добри мисли, както и любовта ражда любов, според закона: подобното се привлича от подобното. Това са установени истини в природата. И Христос е казал, че „първата и най-голямата заповед е: да възлюбиш Господа Бога твоего със всичкия си ум, със всичкото си сърце, със всичката си душа, и със всичката си сила или воля, а втората и подобна на нея е: да възлюбиш ближния като себе си.“ Следов., ако първата длъжност на човека е да люби Бога, то втората е да се постави в неразривна връзка с ближния си,т. е. със всички живи същества.

Тая връзка на любовта е братството. Всички хора на земята са братя и трябва да се чувстват като такива. Това чувство е несъвместимо с никаква омраза, завист, вражда, злоба, лукавство и гонение. Хората са създадени да се обичат, да работят и да си помагат. И тогава всички ще добруват. При тия условия няма да се вършат престъпления, не ще има и нужда от затвори, грубата физическа власт, като принудително средство, ще стане излишна, и държавата, като организирано общежитие с репресивни закони, ще бъде една отживелица. Единственият закон за любовта и братството ще бъде достатъчен да разреши всички противоречия и недоразумения. А това води неминуемо към нова социална уредба и към справедливо разпределяне на благата. Всеки ще има това, от което се нуждае, и всеки ще се радва на плодовете от своя труд, без страх да бъде ограбен от другиго.

Така възроден един народ, той ще стане образец за другите и това негово възраждане ще повлече изменение и в техните понятия и нрави. Границите между народите ще станат непотребни и човечеството ще може един ден да се обедини. Това вече се схваща добре от всички народи, в които се забелязва жив стремеж към осъществяването на Христовото учение. Една вълна от съзнание на тия духовни истини обхваща целия свят и не ще мине дълго време, когато великите принципи на любовта и братството ще възтържествуват. Тоя тържествен ден наближава, защото човечеството е достигнало вече кулминационната точка на своето напрежение във всичките си материални и духовни области. Опитите за изнудване между народите няма да успеят, защото съзнанието за неправдите не може да ги понася вече. Една върховна нужда от справедливост предизвиква у онеправданите колективна реакция, пред която потисниците не могат да не отстъпят.

Така, учението за любовта и братството, проповядвано от великите учители на човечеството, ще се приложи, най-сетне, за обща радост и щастие на всички.

*

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

НОВА ЕСТЕТИКА

Из „Трепети на една душа"

(СОНЕТИ)

ПИЛИГРИМ

От бездната на светлините се родих — от Теб, от Твоето сърце,

и дълго скитах сам и спирах се по бреговете,

изпълващ много живи храмове по световете —

далеч от Твоето лице, . .

Но Ти пак бдеше вред над мен, кат майката следи невръстно си дете,

кат слънцето кога наднича откъм върховете

и топли крехкото кокиче между снеговете —

докат укрепне, порасте. . .

В дворците светих, идоли руших, глава поставих

на жертвеника, пих отрови, пих, но не оставих

нечист нито един вертеп!...

От извора на красотите се родих — от Твоето сърце, от Теб,

Затуй туптиш Ти в мен, о Вечна Красота, и виждам Те,

живея в Теб,

затуй и любя —като Теб!..

НА ПЛАНИНАТА

Вървеше той със свойте все нагоре — към върха,

като видение във светло-розово сиянйе,

и в вис надоблачна се спря, жив образ на Духа,

унесен в миг в вълните на възторжено мълчанйе . .

И произнесе свойта тайна реч на планината

с дълбоко внятни говор на простора в утрен час,

със редки нотки на пробуден, сепнат птичи глас,

отронени из белите зари на синевата.

„Блажени сте, блажени сте, деца на светлината,

кои възлязохте след мен до тук, по стръмен път,

за чист нектар от вечния потир на младостта!

Души, растете в благодат безмерна, в нега свята,

и в ширните чертози, дето няма тлен ни смърт,

летете с мене все нагоре, там — към Любовта! . .“

4.III.1922.

ШЕСТВИЕ

Проблеснаха рой пламъчета в тъмнината

едно след друго в строг н ред и в мир дълбок,

туй е, в потайна доба, шествие възбог

душите са поели висината. . .

*

На ранина, през здрача спящ на синината,

та се сподирили една пламтяща свещ

и порят разредилия се мра зловещ —

душите веч възкачват стръмнината. . .

*

В безброй премеждия, тегла - житейски гнет.

прелитат те от връх на връх от свят на свят,

възлезли горе веч — на планината. . .

*

И там, обливани с лъчите на зората,

те стигат своя блян — вековния завет

душите сляха се с Виделината . .

25.V.1922

КРИН

Кат крин благоухай е той между ревите,

разтворил чашката на светлия ефир

бял призрак, въплътил трептежа на зарите,,

съзвучие живо на незнаен някой мир. . .

*

И чух от него там, под утринна позлата,

тих говор, кат акорд, достигнал о далеч,

слова тайнствени към братята — цветята,

дълбоко вслушани във тая свята реч. . .

*

„Къпете се, сърца, на Слънцето в струите,

със техния балсам изпълвайте гърдите

и наситете се от Неговия плод. .

*

Любете се, сърца, кат Слънцето с звездите,

и плувайте безспир в нектара на мечтите:

любов, любов безкрай е пълният живот! . .е

14.VII.1922 г.

Шумнатица.

СРЕЩА

Отидох сам, но между боровете долетяха

рой прелестни другари в белоснежни облекла

и с арфи, всред венци от цъфнал здравец, те запяха

със мен чаровно-сладкия ни химн на любовта. . .

*

И окръжихме, в кръг вълшебен, пленницата мила,

очакваща, трептяща в розови вълни пред нас,

зовяхме я към нов живот — наслада лекокрила

от волност и любов преди дванайсетия час. . .

*

Но тя, с въздишки немощни, кат ангел окован,

склони глава натегнала в вериги непонятни

и клетва горестна раздра простора необятни. . .

*

Отстъпих аз. а с мен и ангелският лик събран,

спря арфен звън, увяхнаха венците ароматни

и химнът ни заглъхна, недочут и неразбран! . . ,

21.VII. 1922 г. Царска Бистрица

Иван Толев.

БЪДИ НЕЗЕМНА!

(на другарката ми през земния живот).

Когато моя земен път ще свърши

И друг живот ще почна да градя.

Когато се тайнството извърши

С душата — мъченица и зад гроба,

Недей плака, другарко, в късна доба:

За мъртвия сълзите са беда!

*

Любимия недей и в смъртта оплаква.

Че всякоя сълза е огнен меч

За този, който в другий свят очаква

Смирение, утеха и наслада . . .

О, враг е тоз, за мъртвия що страда,

Не чул мъртвеца скръбната му реч.

*

Готви се не да плачеш за тогова.

Чий път начева в дивна светлина,

А да вцариш религията нова

В олтаря недосежен на душата . . .

Тогаз, узнала тайна непозната, —

За вечний ден готви се, о, жена!

*

В мира, където промисъл могъща

В човечеството необятно бди,

Блаженство тях-неземните обгръща

И в трепета на първомайска радост

Приветстват те възвишената младост,

Издигната над скърби и беди!

*

Да бъдеш вечно млада и честита, —

От вечното да вкусиш ти блаженство

И себе си — по-твърда от гранита

Да чувствуваш, когато си готова,

Надсмей се ти над земната отрова

И посрещни едното Божество!

*

А то е Правда, Обич и Добро е

И светлий лик на Вечната Любов!

Ти съзерцай в свещените покои

На тайний мир — отвъд — живота вечен

И своя дух и своя блен сърдечен

Ти съживи с божествения зов!

*

И знай, че над плътта и суетата

Бди с чудна мощ един велик Монарх:

Това е светлий дух на времената,

Историята земна що не помни;

Това е сянката на меч огромни,

Света кой може да превърне в прах.

*

И отречи ти земните наслади

С пагубните им сили: страст и власт

И знай, тогаз, че страшните грамади

На черна злост премахна щеш от себе

И в тихий мир на друго светло небе

Ти би пръв път познала свойто АЗ!

30 ноември 1921 г. София.

Роденцвет.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КРАЙ МОРЕТО

Вечерен мрак припадаше над морната земя. Хладен ветрец духаше откъм морето и развяваше моите къдрици.

Мрачина покриваше всичко. По- -следните отблясъци на скритото светило се губеха в тихата дрезгавина на лятната нощ.

Вълните на синьото море се плискаха с тих шум о стръмния бряг. На времени достигаше до мене скръбния шум на стари вълни. А те пееха за далечно и славно минало.

Унесена в мечти, започнах да се вслушвам в техния припев. И песента трептеше на моите уши: „Печална песен пеем ние, стари вълни, мрачни и грозни като бурна нощ. Но чуй, девойко! Защото нашата песен е грозна и велика. И ужас и благоговение ще заразят твоята душа. Но слушай!

„Далеч, далеч в мрака на първите векове те водим ние. Тук, дето сега се стеле широкото море, беше красива долина. Мир и щастие цареше нявга тук. А сега, сега е покрита с ронлив и мокър пясък.

„Радост и веселие цареше тук, защото хората бяха добри и се обичаха.

„Щастие и радост цареше и в царския дом. Царят беше вече стар, но палатът се оживяваше от песните на младата му дъщеря, Кара.

„Тя беше годеница на първия велможа. Взаимна обич свързваше тези две сродни души. Но Провидението друго отреди.

„Много съседни племена завидяха на този народ и на неговия цар, вмъкнаха се скришом в царството и почнаха да кроят ужасни планове. И тези хора се зовяха „маги на черния народ“.

„Царят усети присъствието на тези зли хора и взе нужните мерки. Веднага свика съвета на белите маги, отдалечи се с тях на съвещание в „синята стая“. Тихо беше тяхното събрание. Само гласът на царя проехтяваше от време на време през дебелите железни врата, обковани в злато и сребро.

„Магите излязоха след три часа. Те вървяха мълком и с наведена глава. Това не предвещаваше нищо добро.

„Царят се помъчи да отблъсне общата опасност. Но неприятелят излезе по-силен. Защото черните маги не се спираха пред нищо.

„Денят на страшната борба наближаваше. Царят събра своите войни и отиде на градската стена. А там се водеше страшно сражение. Но всички нападения на врага бяха отбити.

„Ала войската на черния цар не отстъпи. Тя опита последното средство и сполучи. Тя употреби най- великата и най-ужасна сила — силата, която съзижда и руши.

„Белите маги можеха да им отвърнат със същото средство, но не

пожелаха, защото ги очакваше грозно наказание.

„Градът беше разрушен до основи и ограбен от вразите.

„Много войни на добрия цар паднаха в неравна бран, други бяха избити сетне, а трети бяха отвлечени в черно робство.

„Всички пленници бяха благородни, но мнозина се съблазниха и станаха маги на черния народ. Между тях беше и ти.

„Тогава ти беше млад момък. Но едно чудо те спаси. Ти извика девствената богиня, Фора, за да удовлетвориш плътските си страсти. Но богинята се смили. Тя се допря с жезъла си до твоето чело и всичко ти се проясни. Ти се пречисти.

„И избяга в гъстите лесове. Там завърши и последните дни от своя живот.

„Оттогава има много векове, мила девойко. След това ти идва често на земята, но винаги благородна и недостъпна за тъмните сили“.

Затихна песента на морските вълни. Замаяна, погледнах към небето: звездите вече бледнееха, пукваше се зора.

Зора Тихова.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

МИСТИЦИЗЪМ

X. Стаили Редгров

Лудостта и Мистицизмът

„Геният е съюзник на лудостта“, гласи една стара поговорка. Истината, обаче, която се съдържа в нея, е, че геният и лудият са отклонение от нормалната умствена мярка на епохата и расата. Докато геният представлява една по-напреднала стадия в еволюцията от окръжаващите го, лудият показва едно отдалечаване от пътя на истинската еволюция и прогрес в един фантастичен, странен път. Тъй, ако хората от дадено време съвсем не могат да различат гениите си от лудите, то те могат да сторят това за гениите и лудите от миналите времена.

Един друг афоризъм ни пояснява, че „геният е способност за безкраен стремеж“. Той изведнъж изтъква разликата между лудия и гения. Защото, както и Д-р Bernard Hollander бележи в капиталното си съчинение The First Signs of Insanity: Their Prevention and Treatment, „истинското величие лежи не само в това да притежаваме известни способности, но и в тяхната употреба; лудите имат щастливи вдъхновения, но липсва им постоянство да изведат една работа до край“.

Погрешно е да се предполага, както изобщо правят, че лудостта е разстройство само на интелекта, като употребяваме думата „интелект“ в по-тесен смисъл. Д-р Hollander правилно забелязва:

„Общоприетият възглед за лудостта е, че тя е разстройство на интелекта. Но тоя възглед игнорира емоциите и волевите действия. Като имаме пред вид и тях, за никой човек не може да се каже, че е със здрав ум, ако всичките му умствени функции — интелектуалните, сърдечните и волевите — не се извършват здраво. Общият възглед, като засяга лудостта, засяга в същност само познавателните способности, обаче, всеки, който е запознат с болестите на ума, знае, че разстройството се изразява не само в извратеността на идеите, но и във всички други видове извратености — на чувстванята, желанията и инстинктите. На теория това не се обгръща, но, за щастие, на практика то често се позволява“.

И наистина, в някои форми на лудост, особено в ранните й стадии, виждаме, че интелектуалните сили не са помрачени. Хипоманияците и меланхолиците разсъждават доста ясно, като първите са достигали до остроумие. А като допуснем лъжливите предпоставки на дадено лице, което страда от системни призраци (paranoia), можем да не намерим грешка в логиката му. Лудият Нитше спечели многобройни последователи, само защото изглеждаше, че притежава голяма интелектуалност и благодарение на остроумието в съчиненията си, макар че за психолога и да личи в тях неговата хипомания, поради несвързаният им стил и лудото себепочитание. Но в действителност, мнозина от учениците на Нитше не успяха в дезилюзията си от него даже и тогава, когато умствената болест на учителя им се свърши с неговата смърт.

Да вземем сега случаят с авторката на Maniac. Нейната маниачна атака изглежда да е била, главно, разстройство на възприемателните способности (причинено от раздвояване на личността), проявено в страшни халюцинации, а не разстройство на интелекта. Заключенията й били криви, не поради погрешно разсъждаване, но защото предпоставките й били погрешни. В лудостта, обаче, вълненията (емоциите) изглежда да се влияят винаги пряко (както е при меланхолията) или вследствие на мечтите, които се хранят (както е при paranoia). В действителност, може да се каже, че, първоначално, лудостта е болест на волята, защото, в самото начало на болестта, пациентът почти винаги съзнава нерационалността и неморалността на идеята или емоцията, която на край овладява живота му, но липсва му волева сила да изпъди тази идея или емоция от ума си, докато най-сетне стане неин роб. Тогава той престава да я вижда в правите й отношения към другите идеи и вълнения: той се умопобърква. Най-желателното нещо при лекуването на. лудостта е, да се научи пациентът, как да упражнява волевата си сила и да контролира мислите и възбужденията си. В популярното и общоприето гледище за лудостта едно нещо е вярно, че ако пациентът не се излекува, сигурно е, че интелектуалните му способности на края при всеки случай, отпадат и лудият всякога свършва дните си като умопобъркан, т. е. в едно състояние, по долно от онова на животните. Даже и хипоманнакът, който, наглед, може да разсъждава умно и даже хитро, по никой начин не може да се счита за интелектуален. Той може да разсъждава логически, но има някоя идея или вълнение някъде, което е криво — иначе, не щеше да е луд — и то дава оттенък на всичко, каквото изкаже. Хипоманиаците са повърхностни, егоистични и лишени от продължителност в разсъжденията, когато пък меланхолиците са болезнени, интроспективни (вглъбяващи се в себе си) и пр. В действителност, разсъжденията на всички луди хора са себе-концентрирани и субективни.

Ако е вярно, че геният е съюзник на лудостта, то още по-вярно трябва да се счита популярното схващане, че има връзка между мистицизма и лудостта. Нс както при първия, така и при втория случай, тая връзка е от чисто повърхностно естество, само една привидна прилика. В обикновения говор, думата „мистично“, разбира се, се прилага към всички религиозни вярвания (били те истински или не), които остават неразбрани, включително и характерните псевдо-религиозни вярвания, които се свързват с меланхолията, хипоманията, епилепсията и другите форми на лудостта. Сигурно, това е неправилна употреба на тая дума. Истинският мистицизъм е възприемането, че духовното е присъщо на природното, както в човека, така и в външния свят. Или, както се изразява Inge: „религиозният мистицизъм може да се определи като опит да реализираме присъствието на живия Бог в човешката душа и в природата, или, още по-общо казано, като опит да се реализира в мисъл и чувстване при- същността на временното във вечното, както и на вечното в временното“.1) Понятието, че всички материални неща са Символи на духовни истини и че те съществуват като тяхно проявление, кара мистика да поддържа и да действа в съгласие с една система от ценности, различна от оная на обикновения човек, който, поради това, е наклонен да счита мистика за луд. При все туй, истинското сродство на мистика е повече с гения.

Мистикът преживява го някога опитности с видения толкоз добре, колкото и с видения на поменатите вече духовни истини. Той заявява настойчиво, че изпитва гледки и чува звукове, недостъпни за другите. Наистина, общото мнение е, че опитността с видения и състоянието на мистика са едно и също нещо. Има, обаче, връзка между мистицизма и пророчеството, макар че и мистикът да няма видения или нито ясновидецът, нито яснослушащият да не изпитват онова видение, което изпитва мистикът. И лудият, който страда от халюцинации, може също да настоява, че вижда гледки и чува звукове, недостъпни за другите хора. Психолозите не се съмняват, че в много случаи предполагаемите ясновидени и ясночувани явления, са само симптоми на умствена болест. За нещастие, има голяма опасност, тия лица, които изпитват такива явления, да усилят предполагаемите си ясновидски и яснослушателски сили и по този начин да направят умственото си състояние по-сериозно. Но от друга страна, има много случаи на тъй наречени халюцинации, които са отбелязани и са верни, т. е. изразявали са истината, а следователно, са истински видения. Формата на тези видения може-би е била субективна, т. е. такава, която е съществувала само в ума на тоя, който ги вижда, но посланието, което те са имали да изразят — напр., съобщението за смъртта на някой любим приятел —това тяхно съдържание е обективно, реално за всички. Тия халюцинации съвършено се различават, по естеството си, от халюцинациите на лудия човек.

Не е било мъчно да се провери истинността на онова, което Сведенборг2) е видял в Готенбург. Той е заявил, че видял пожара, който станал в Стокхолм, петдесет германски мили далеч от Готенбург3). Трябвало е само да се удостовери това твърдение на Сведенборга със свидетелстването на ония, които са били по това време в Стокхолм и са видели пожара. Но пророчеството не се състои само във виждането на предмети, които, при други условия, може да се опитат във видение и От обикновения човек, а във виждане на такива картини и състояния, които са винаги невидими за него — обикновения човек. Например, за доказателство на това може да ни послужи опитността на Сведенборга, когато той видял духовния свят отворен пред зрението му и се разговарял с ангели и дяволи — в такива случаи не е възможно да се установи истинността на твърдението му, както е с факта за пожара в Стокхолм, като се апелира към общото засвидетелстване, защото небето и адът никак не са видими за нормалното зрение.

Както вече отбелязахме, никой не трябва да се счита луд само по отношение на една идея или едно чувство. Като се знае интелектуалното и морално единство в живота на Сведенборга, изключен е всякакъв въпрос за лудост. А пък като виждаме, че видението му се включва в това единство и от него произлиза една цяла философска система, която не може да не се счита за интелектуално и морално велика, то съвършено се убеждаваме в истинността на неговото пророчестване. Тези наши бележки могат да се приложат също и към случаите с други велики пророци, каквито са Павел и Бьоме които случайно ще споменем. Избрахме Сведенборга за пример, за да илюстрираме контраста между лудостта и мистицизма, защото той бе предимствено един умствено нормален пророк. Няма съмнение, че субективният елемент (поне по форма) влиза във всички понятия, както от този свят, така и от другия, но в случая на един хладен и уравновесен човек, какъвто е бил Сведенборг, тоя елемент, сигурно е един незначителен минимум.

Прев. от английското списание

The Occult Review

1) W. R. Inge. Christian Mysticism, стр. 5.

2) Вж. портрета и биографията му в кн. V, год. 1 на Всем. Летопис.

3) Това е един от най-добре засвидетелстваните случаи на ясновидство.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Д. Попов

Мистични фрагменти

Вътрешното човешко равновесие е онзи от най-скъпоценните божествени дарове, чрез който индивидът се свързва на вечни времена с всичко онова, което е изчерпателната божествена проява, което е проявата във всичките свои форми и състояния, тъй както е тя в действителност като божествена проява — нито повече, нито по-малко, а точно такава каквато е проявата като истина. В такова едно състояние, чрез този именно най-съвършен и най-скъп от божествените дарове, човек е развил до съвършенство своята потенциална божествена същност, която е всеки момент във вечна хармония с всичко онова, което е истина като божествена проява. Само при фактическото съществуване на едно такова абсолютно състояние, аз си представлявам човешкото съвършенство. И до тогава, до като това равновесие е идеал и цел за самоусъвършенстването ни, до тогава именно ще съществува индивидуалното човешко развитие, индивидуалната човешка еволюция. Тя пък ще бъде съзнателна и естествена само от тогава, от когато индивида развива все повече и повече онзи вид равновесие, който е стремеж и прогресия към абсолютното. Втория вид равновесие е онова вътрешно индивидуално съзнание, чрез което личността благоговее, търпи, смирява се и люби всичко онова, което въпреки че не й е известно каква е целта при съприкосновението му с индивида, но чрез благоговението, търпението, смирението и любовта, фактически се слага в услуга на божествената воля, която има преимуществото да крие вътре в себе си цялото разнообразие на действителната и истинна божествена проява. Благоговението, търпението, смирението и любовта имат тази неоценима и винаги вярна заслуга, че без тях е невъзможен индивидуалния естествен човешки прогрес, които, ако ги изключим от съществуването си и живота си въобще, ще еволюираме, но така както еволюират почти несъзнателно всички по-низши форми от човека, каквито са, например, минералите. При индивидуалната и естествена човешка еволюция, не искам да изключа вмешателството и подчинението ни на онези възвишени същества, които работят неуморно и вечно над нас, но чрез нея човека е стъпка по стъпка все по-близко до тях; издига се все по-бързо и по-бързо до първоизточника, една съществена разлика в движение към първоизточника първопричината, между човека и минерала. С други думи — чрез естествено-индивидуалната човешка еволюция ние летим към първоизточника и към първопричината с най-бързата летателна машина, която може да се реализира като изобретение на науката и механиката тук, на физическото поле, когато пък минералите чрез бавната групова еволюция се движат към първоизточника и първопричината с бавността на движението на онова идеално същество, което се движи със скорост, която е само една степен над покоя.

*

Всичко онова, което е разнообразие на формите и вечни промени в Битието, аз си го представлявам като едно вечно редуване на това, което е разнообразие като божествена проява. По отношение на растящия в съзнание човек, проявата се изразява като редуване на всичко онова, което е същина в качества и преходност в естеството на божествената проява от онзи момент, от когато започва съществуването на част от абсолютната еманация и до тогава, до като тази част като божествена еманация се приеме като част от същността на абсолюта. По отношение па абсолюта, тази същност от качества и преходността проявата, на неговата лична проява е — истина и едновременност, а по отношение на растящото човешко съзнание—констатация на следствия, които имат своите корени в първопричината и първоизточника ... На онази личност, която си задава въпроса: „Защо не е било по-добре абсолюта да е направил със своята проява така, че вместо чрез естествената еволюция, която предполага време и пространство от еманирането и и до приемането й—не се е изключило всичко това — може да се отговори по следния начин: едновременното е абсолютно тъй, както е абсолютен и самия Бог. Тази абсолютност на едновременното и онази на Бога — това са едно и също, т. е. всичко това е едно, то е Бог. По отношение на растящото човешко съзнание съществува време, пространство и майя (преходност), когато те в Бога не съществуват и са изключени. Едновременното само по себе си е това, което, като божествена проява — е истина, а истината е живота на Бога. До тогава до като сме в състояние на несъзнанието ни като частица на съставност на този живот—личността чрез растящото индивидуално човешко съзнание ще е вън от този живот, но когато това ни съзнание се развие и достигне до най-широките свои предели, от този именно момент на времето ще се слеят в съставност на божествения живот: времето, пространството и майя (преходност), т. е. ще станем едно с едновременното—ще бъдем едновременно на всякъде и във всичко.

*

Онзи, който бърза по пътя на своята индивидуална човешка еволюция, замедлява сам за себе си собствения си развой. Като следствие от това се явява въпроса: „коя е нормата на естествената ни индивидуална човешка еволюция и как може да се чувства вечно като такава от субекта въобще?“ Естествената индивидуална човешка еволюция може да се замени в точност със следната мисъл: правилно схващане и чувстване на отношенията на Бога към даден индивид, т. е. всичко онова, което идва отвън или отвътре е право пропорционално с това, което е наша неизменяема и абсолютна същност т, е. като частица от абсолютната същност на квинтесенцията на божествената проява. Дохожда се, следователно, до онова абсолютно равновесие, чрез което и с което субекта е развил цялата своя божествена потенция, която е вложена не само в човека, но и в онова същество, което е една степен по-низко от Бога като абсолют и тази, която съществува фактически като такава и в онази форма, намираща се в основата на еволюционната стълба . . . Относно абсолютното равновесие между напълно и всестранно развилия се субект и всестранната и пълна божествена проява, тази е най-човешката и най-грубата формула, но по отношение на равновесието в времето на растящото индивидуално човешко съзнание—формулата е тази, също така най-човешка и най-груба: чрез смирение, дълготърпение и безкористна любов да се посреща и изпраща всичко онова, което идва отвън или отвътре към това растящо индивидуално човешко съзнание. До като се стигне до крайните предели на това наше растящо съзнание, длъжни сме да култивираме тези три качества на духа: смирение, дълготърпение и безкористната любов, а тогава, когато те бъдат една неразделност от нас, тогава те ще се развиват и растат като потенция на онова абсолютно равновесие, което е равновесие между човека и Бога, т. е. равновесие, чрез което всестранната и вечна божествена воля намира опора, една здрава и вечна опора над нашата същност като божествени индивиди.

*

Слабост е у мнозинството от хората, които са тръгнали по пътя на себепознанието, чрез себепожертване, да мислят, че последното подразбира жертване на истинския индивидуален живот, който н по естество и по характер е точно това от себе си, което е най-съществено, най-скъпо и всичко онова, без което е невъзможно нито секунда съществуването на човека и в частност на индивида. В действителност, себепожертването не е нищо друго освен освобождение на личността от всичко онова, което е пречка, което е преграда между нея и Бога, което препятства на божествената любов и на божествената светлина да го прониква и озарява ; всичко онова, което е пречка за разнообразната божествена проява, онзи вид божествена проява, която е продукт на неговата, добра и творяща воля, чрез която отделната личност влиза в непосредствено общение с Бога, изпълнявайки точно онова, което е повелил чрез нея (чрез собствената си божествена воля). Да се самопожертваме не е нищо друго, освен да се освобождаваме от всичко онова, което е излишък, което е наслояване и то вредно наслояване, което е наша низша природа, чрез което самопожертвувание и чрез която жертва ние правим винаги най-напред добро на самите себе си, а после и на тези, към които сме насочили мисълта, желанията, чувствата и действията по отделно или пък няколко от тях заедно или пък най-после сме насочили и всичките. Служението е една от най-съществените и най-сполучливите форми на бялата магия, чрез която отделната личност чрез непрекъсната и неуморна безкористна дейност е винаги това, което е дълг да бъде всеки един от хората—индивиди.

Самопожертването дава възможност на нашето низше човешко естество да се пречиства едновременно и в хармония така, че ако се следва неуморно, не- прекъснато и безкористно като дейност, с течение на времето, бавно, но сигурно, ще превърнем всяка клетка на нашето физическо естество на един великолепен храм на духа. в който храм не ще липсва абсолютно нищо, което е необходимост за едно истинско богослужение и то такова, че да се чувства неговото фактическо присъствие с всичкото свое величие, с цялата своя проявена същност.

*

Не трябва онзи индивид, който е стъпил почти здраво на собствените си нозе, да се клатушка, съмнява или пък въобще да върши всичко онова, което го отклонява от пътя на себеконтрола, себепознанието и себепожертването, понеже чрез него се проявява един Бог като воля, за един друг Бог — като обект, т. е. подобна личност служи като посредник между Бог-воля и Бог-обект — всичко онова, което е негова проява и което индивида ще срещне по своя жизнен път и ще докосне и освежи със своята божествена любов, чиито граници са и тези на безпределния и вечния Бог.

*

Закона за наследствеността не трябва да се взема пред вид като ограничаващ природен закон в естеството на отделния индивид, а като частица от самия индивид, като частица от тази негова същност, коя- ято е всичко, което е бил отделния и даден индивид преди да бъде еманииран като част от непроявения Бог, след това частица в момента на еманацията му, такъв в миналото, настоящето и бъдещето, като еманация, в момента на сливане с първоизточника и непроявения Бог и най- после като съставна част от неговата същност, от непроявения Бог и то не като част, от която Той е допълнен, а като същност от която част е допълнена неговата същност.Тя е странствала из Бога чрез Своето растящо самосъзнание, докато това съзнание е стигнало до онази най-висока степен, че да почувства своята индивидуалност като част от естеството на божествената същност, без разбира се тази отделна частица, това индивидуално съзнание, това наше лично „аз“ да е имало възможността да излезе вън от сферата на божествената същност.

Имаме ли възможност да разбираме закона за наследствеността под такава една сравнително-реална светлина, този закон не слага индивида между огромните китайски стени на посредствеността, в липса на ведра атмосфера и въобще на всичко онова, което е противовес на волност, свобода, простор, чистота и полет. Индивидът се движи, а тъкмо в това, което са от себе си последните, чрез които ние неименуемо — рано или късно безразлично колко време —ще се слеем чрез своето самосъзнание или по-вярно — ще почувстваме чрез това свое самосъзнание, че се сливаме с първоизточника като частица от неговата същност и то не като съставна част, а като такава, която изживява това свое естество всестранно и изчерпателно.

*

Въпреки, че един и същ Учител е видим в едно и също време от едно мнозинство, но това не пречи на всеки един да има за него и по една отделна индивидуална представа, различаващи се само по степените на субективната илюзия. Такъв, какъвто е Учителя сам по себе си, никой не е в състояние да го познава, въпреки голямата доза от желание за това. Илюзиите, както за случая, така също и за всичко онова, което е обект — са различни — илюзиите са индивидуални, отделени с различни разстояния от самата истина, която едно малцинство познават. Има само разлика в разстоянията до истината за отделните личности, без да има некой възможността от мнозинството да е едно с истината, която е бог. Реална илюзия за посредственото мнозинство е разстоянието между субекта и истината, което разстояние с течение на времето, по закона на еволюцията, постепенно-постепенно се скъсява, до като се стигне до онова положение, че субект и истина се слеят.

*

Земята, материята, въобще всичко онова, което е определено за човека да изживява в един период може би на милиони години, е един много важен етап от неговата многомилионна (в години) еволюция, понеже, завладял веднъж материята, т. е. издигнал се чрез самосъзнанието си над материята, неговата личност може да бъде и е гражданин на всички планети и ефири, които са отредени, како градация на живот за растящото съзнание на човека. Материята, или по-вярно, неизброимото число от закони на материята, длъжни сме всички личности от човешкия род да овладяваме с търпение и с постоянство и тогава, когато отделната личност се одухотвори напълно и се издигне високо, на една невъобразима височина в себесъзнание над материята. Подобна личност има великата. а може-би най-великата възможност да бъде гражданин и да оперира и в коя и да е част от безкрайната, многолика и разнообразна божествена проява, защото материята е най-съвършения, най-сложен и най-дълбок символ на божествената проява — в нея се намира всичко онова, което с слизането си сме оставили като съставка част на различните полета и сфери по низходяща степен и градация. Материята е другия полюс на божествената проява, т. е. всичко онова, което е Той като проява в онзи именно противоположен полюс, от дето се започва и еманацията на непроявения Бог.

*

За да се хули християнството и въобще да се мисли за Христовото учение всичко онова, което го отрицава по един или друг начин с множество доводи и да се отрича въобще чрез всичко онова, което се е писало и противопоставяло до ден днешен на него, това се дължи главно на обстоятелството, че това най-съществено и най-вярно учение се смета от мнозинството като една абсолютна фикс-идея, която занимава умовете на ограничено число хора, които вместо да го материализират, т. е. вместо да го правят достъпно и напълно приложимо тук на нашата планета — да го направят земно, — впускат се в дълги и широки размишления, изгубили твърдата почва под нозете си, отрекли материята и земята, абстрахирали се напълно от кея и по този начин — останали да висят в въздуха, ако не през целия си земен живот — в най-щастливия случай — в по-голяма или в по-малка част от него.

Истинското Христово учение никога не е мислило да пренебрегва материята въобще и в частност земята, но тъкмо обратното и то така именно, че материята му служи почти непрекъснато като обект и то колкото повече се разширява индивидуалното човешко съзнание, толкова повече тази материя — обект се разпада пред това еволюиращо и растящо съзнание на своите същински съставни части, до като се стигне в края на краищата до онова положение, състояние и степен на съзерцание, което е вече преминало и триумфира из сферата на прозрението, из сферата на истинското откровение и вместо материя — обект, индивида с еволюиращото и растящо човешко съзнание е превъзмогнал всички прегради, препятствия и пречки, за които материята-обект не се е превърнала, но се схваща като едно непрекъснато и вечно движение на енергии, които трептят, които вибрират непрекъснато в такива сложни и разнообразни духовни комбинации, че само едно надраснало ги съзнание му е възможно да ги различава и да ги схваща като същина на материята, като същинна вероятно на Духа и то такъв, който е същина за материята. Стигнал веднъж индивида благополучно до тази степен на човешко съзнание, този индивид е вече с едно малко право, с една много малка част от привилегия — да бъде християнин, понеже, чрез подобно една съзнание, е възможна правилната и вярна операция чрез и в материята. Липсва ли на индивида всичко това, материята като Същина — Дух е над него и той, вместо да бъде християнин, е един тип от множеството разнообразни и многобройни типове материалисти, който ще служи несъзнателно на материята, без да има каквато и да е възможност не да я подчини, но поне отчасти да се справи с нея.

Християнството, същината на Христовото учение е преди всичко живот в одухотворената материя и то най-интензивен тук на земята, на планетата ни, в която материя има всички условия и възможности да се построи една вселена, в която Христовият Дух ще се проявява с всичките си свойства на един велик Божествен Дух. Нещо повече — основите, най-здравите основи на Христовото учение, са тук на земята, т. е. в и на материята, която в потенция е всичко и в прояви и свойства — онази същност, от която е проявеният Бог.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Л. Р.

Сидеровото махало

През последните няколко години в чуждата литература твърде много се пише за Сидеровото махалоWunschelring, „Siderisches Pendel. C него се занимават както хора на науката — университетски професори, лекари и др., така и любители. С него са се занимавали и великите учени и философи Хумболдт, Шелинг, Гете и др. Д има данни, които говорят, че сидеровото махало е било известно и на старите египтяни, гърци и римляни.

Модерните изследвани съобщават твърде интересни наблюдения и изследвания със сидеровото махало, които, ако се потвърдят чрез многократни повторения, ще бъдат от голямо теоретично и практично значение. За да запознаем българските читатели с проблемата за сидеровото махало, ще дадем едно кратко изложение на този въпрос, като се ползваме главно от следните книги, издание на Max Altmann Leipzig: Prof Leopold Oelenheinz. Der Wuncschelring и Friedrich Kallenberg. — P—Strahlen. Das Neuland des Siderischen Pendels.

I. Описание на махалото

Сидеровото махало представлява един съвършено прост уред — твърдо тяло, окачено на копринен конец. Твърдото тяло може да бъде или пръстен без камък или може да има форма на топче, звънче, кубче и т. н. Материалът може да бъде злато (златен пръстен), сребро, месинг, дърво, обвито с олово, парче от каменни въглища. Тежест около 50 гр. Тялото обикновено се окача на копринен конец, но може да се употреби и женски или конски косъм. —Дължина 25—30 см. Колкото по-леко е твърдото тяло и колкото по-къс е конецът, толкова по-скоро стават движенията.

Името „Сидерово махало“ е въведено в средата на миналия век. — Неизвестно дали от Sideros = желязо или desiderium = желание.

II. Правило за употребление на махалото

Конецът се държи леко между показалеца и палеца, като другите пръсти при това се държат свити или се връзва на върха на показалеца до основата на нокътя. Каленберг препоръчва вторият начин.

Обектът за изследване — портрет, ръкопис, метал и пр., трябва няколко дена преди изследването да не бъде допиран от чужда ръка. Портретите, стояли в албум в близко съседство с други портрети, от които са получили част от тяхното лъчеизпускане, преди да се изследват, трябва няколко седмици да се държат изолирани, event. — между стъкла. Обектът се поставя на масата върху един лист съвършено чиста и неупотребявана хартия.

Успехът на експеримента много зависи от състоянието на изследвана. Последният трябва да бъде абсолютно спокоен, сериозен, да не се вълнува от нищо. Спокойствие и тишина трябва да има и около изследвана. Движенията на махалото се влияят както по телепатичен път, така и от отвличане вниманието на експериментатора. Затова добре е последният за да държи постоянно вниманието си съсредоточено, да брои движенията на махалото, като при всяка промяна в формата на движението да почва отново.

Препоръчва се при изследването изследвачат да бъде обърнат с лицето си към юг — в магнетичния меридиан, според проф. Бер. Стаята трябва да бъде светла, но директната слънчева светлина трябва да се избягва. Близо до изследвана, особено откъм гърба му, не трябва да има хора, защото тяхното влияние често спира или изменяна формата на движенията.

Не всеки може да получи отговори с махалото. Няма да получат онези, които не са твърдо убедени, че ще получат. Който не получава отговори въпреки вярата си, не трябва да се отчайва, а да постоянства. — Това е една способност, която може да се придобие.

III. Движенията на махалото

Когато махалото се държи върху неутрална основа — напр. парче нов, неупотребяван за нищо вестник, то не прави никакви движения. Но ако под пръстена се тури един подходящ обект — портрет, ръкопис, дълго употребяван от известно лице предмет, метал или минерал в момента, когато в конеца и пръстена е преминало вече одичното лъчеизпускане на експериментатора, махалото започва да прави движения — кръгове, прави линии или елипси. Тези движения Каленберг обяснява по следния начин: лъчеизпускането от пръстите на експериментатора се среща с това на изследвания обект. При това се получава един вид малък циклон, който е доволно силен, за да приведе махалото в движение. За доказателство на това, че движенията на махалото не се дължат на произволните или непроизволни движения на ръката, изследванията могат да се правят като показалецът се постави на един статив, който, ако е от добър проводник, трябва да се изолира с каучук или стъкло, за да не се губи телесното лъчеизпускане. Конструирани са даже такива уреди, в които лъчеизпускането на експериментатора е заместено от променлив електричен ток, при които, следов., движенията на махалото стават съвършено независимо от ръката на изследвана. През махалото преминава променлив ток. Той не е напълно идентичен с телесното лъчеизпускане, затова движенията на махалото не са тъй силни. За екзактно изследване на последните се употребява увеличителна тръба, с която се следи проекцията на махалото върху една скала.

Движенията на махалото, според формата си, могат да бъдат: кръгове, елипси и прави линии. Елипсите и правите линии могат да стават в напречни едно към друго направления и така се получават звездовидни фигури. Понякога движенията са съвършено разбъркани, без никаква типична форма. От значение е не само формата на движенията, но и техния брой, тяхната скорост и равномерност. Трябва да се следи дали движенията почват откъм страната на изследвана, отляво или отдясно, дали се получават вълнообразни или други някакви необикновени движения и пр.

Всяко същество се проявява чрез особени, характерни само за него, движения, които във всяко време са еднакви. Има обекти, обаче, които на обикновените махала не отговарят Такива обекти реагират на махала от друга материя — стъкло, сухо дърво. Ритъма на движенията си остава постоянен за всеки обект. В едни случаи движенията постепенно се усилват — Crescendo, в други отначало са силни и веднага почват да отслабват — decrescendo. Понякога, след като движенията са достигнали своята максимална сила, не последва едно съответно постепенно отслабване, както би трябвало да се очаква според законите на физиката, а махалото спира внезапно или спира за известно време и след това пак почва да се движи. Над някои обекти движенията са смели, енергични, в други случаи страхливи, несигурни и малко на брой.

Движенията на махалото са резултат от действието на три сили, излизащи от:

1) изследвана.

2) махалото и

3) изследвания обект.

Следов., отговорите, които получават различни експериментатори с различни махала върху един и същи обект, обикновено не са съвършено еднакви. Затова не могат да се дадат схеми за движението на махалото при различни случаи. Това, което различните автори съобщават, служи по-скоро като материал за сравнение.

Каленберг е установил следния закон: върху неретуширани фотографии, клишета или отпечатъци от такива махалото прави същите движения, каквито и върху фотографирания обект. Този факт между другото се използва за изследване авторството на цветни картини — върху оригинала не се получават чисти движения, защото действат отделните бои, докато в фотографията действието на боите е редуцирано.

Според Каленберг, над фотографии на мъже махалото прави кръгове, над такива на жени — елипси. Когато покрай кръговете у мъжки индивиди се явят и елипси, това показва женственост, resp. слабост към другия пол ; кръгове, покрай елипсите у женени индивиди показват мъжественост, resp. слабост към другия пол. Над млади обекти движенията са много на брой и енергични, над стари — малко и слаби. Над болни хора или фотографии на такива махалото прави разбъркани движения. Понякога в такива случаи махалото след като се е въртяло безразборно няколко минути, застава неподвижно и з това време експериментаторът чувства някакво болезнено чувство, което може да бъде локализирано в различни места на тялото. Каленберг съобщава и за изследванията на сестра Юлия Книзе, която приложила махалото за узнаване състоянието и пола на зародиша в организма на майката, или в яйцето у птиците. Тя установила следните положения, които ще споменем без коментарии:

Неподвижност на махалото = яйце без зародиш.

Напречна или надлъжна права линия = развалено яйце.

Кръг = здрав мъжки зародиш.

Елипса = здрав женски зародиш.

Също и на отделните цветове махалото реагира с специфични движения- Според проф. Бенедикт, на червения и кафяв цвят отговарят кръгове, които почват отляво; на синия и зелен цвят отговарят прави линии. Ако боите са нарисувани на платно, тогава вече не действат само боите, а и вложената от художника сила.

Когато се свири едно музикално парче, според Oelenheinz, махалото описва характерните за композитора на парчето движения; когато някой декламира стихотворение, махалото описва знакът на автора на стихотворението. — Това наблюдение, впрочем, изглежда малко фантастично Желателно би било да се провери и от други изследвани. Според същия автор, върху злато, мед и стомана махалото прави кръгове ; върху сребро, никел и цинк — елипси. Следов. първите са. мъжки, а вторите, женски метали.

IV. Истински и неистински движения

Понеже ръката, държана свободно, никога не може да остане съвършено неподвижна зрителят получава впечатление, че движенията на махалото се причиняват изкуствено, от трептенията на мускулите. Според проф. Бер, разликата между неистинските, произволни движения на махалото и тези, които се получават от действието на токовете,се са- стои в следното: произволните движения никога не вземат едно постоянно направление, докато истинските движения запазват своето започнато event, бързо и енергично движение в едно направление дотогава, докогато трае силата, която го причинява.

V. Опити

1. Нарежда се едно стълбче от медни н никелови монети и се държи махалото върху него. Последното ще почне да описва знакът на всека монета, като почне от най-горната и свърши с най-долната.

Пиринчът, който се състои от мед и цинк, дава първо знака на медта, после на цинка. Сребърните монети, състоящи се от сребро и мед, дават първо знака на среброто, после на медта.

2. Една чаша с вода се покрива с парче цинкова тенекия. Махалото първо дава знака на тенекията, после на водата. Ако през време на движенията на махалото цинковата тенекия внезапно се махне, експериментаторът получава болки в някое место на тялото си.

3. Поставят се две парчета от еднакъв метал, напр. мед, която отговаря с кръг, едно до друго и се държи махалото между тях — получава се права линия. В този случай, вероятно, еднаквите еманации от двете медни парчета взаимно си действат и в резултат се получава една нова еманация, която с тази на експериментатора причинява други движения на махалото.

4. По-ясно се вижда това явление, ако се направи същия опит с два подковообразни магнита. Последните се поставят така щото северните им полюси (N) да са един до друг, и махалото се държи между тях — получава се права линия. Ако обърнем единия магнит така, щото северния и южния полюс да бъдат един до друг, махалото ще почне да описва кръгове.

5. Същия опит може да се направи и с две ябълки. Обикновено ябълките на тази страна, на която е дръжка та, отговарят с прави линии, а на противната страна с кръгове. Ако поставим двете ябълки с дръжките надолу и държим махалото между тях, то ще описва права линия. Ако турим едната с дръжката нагоре, другата — надолу, получава се кръг, ако турим двете с опашките нагоре, получава се пак права линия.

6. Обектът за изследване — портрет, ръкопис и пр„ се оставя да лежи няколко минути върху едно огледало. — След това огледалото на местото, дето е бил обекта, дава същите движения, каквито дава и върху самия обект.

7. Върху лист хартия или върху масата едно лице държи дланта на ръката си добре прилепена няколко минути. След това на местото, дето е била прилепена ръката, махалото прави същите движения, каквито и върху самото лице.

8. Аморети съобщава, че като допре с свободната ръка челото си, движенията на махалото престават, ако след това си допре корема, движенията се възстановяват. Ако с свободната ръка се допре другата ръка, в която е махалото, движенията на последното престават. Ако в свободната ръка се вземе някакъв предмет, посоката на движенията се изменя.

9. Ако опишем с ръка една окръжност голяма в диаметър около една педя и държим махалото в средата, то няма да се движи. Върху самата линия махалото ще описва знака на лицето, което я е описало. Махалото върху парче сребро напр. описва права линия, но ако около сребърното парче опишем една окръжност, то вече няма да описва права линия, а кръг. Описаната окръжност трябва да бъде добре затворена; иначе този ефект не се получава. Ако се опишат две концентрични окръжности около обекта за изследване, махалото ще се движи тъй, както ако нямаше никаква окръжност — действието на едната окръжност се унищожава от това на другата. Ако се опише трета концентрична окръжност, движенията на махалото ще бъдат такива,, каквито ако имаше само една окръжност. Съединим ли двете окръжности или две от трите, движенията ще бъдат такива, каквито щяха да бъдат, ако имаше една окръжност по-малко. Ако се теглят няколко съединителни линии, резултатът е същия. Тези явления се класифицират към действията на „магическия кръг“.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Теодор Ф. Сюард

Един мирски катехизис на

духовното Християнство

„Духът е, който оживотворява, плътта нищо не ползва. Думите, които аз ви говоря, дух са и живот са“.

1. Що е духовно християнство?

Духовно християнство е любов към Бога и към човеците.

2. Що е Бог?

Бог е вечен дух, вечен живот, вечна любов, вечна истина, изразен и олицетворен в мъдрост, доброта, красота и хармония.

3. Що е Духът?

Духът е субстанцията на всичко, което съществува. Духът е Бог в всемирната дейност на проявлението си.

4. Що е вселената?

Вселената е Бог, изразен и олицетворен в безкрайния космос, който всецяло е представен от човека, — сътворен по образ и подобие Божие.

5. Защо това обяснение не е пантеистично?

Защото пантеизмът учи, че Бог е в материалната вселена, а пък материална вселена няма.

6. Що е това, което невярно наричат материална вселена?

Материална вселена е едно лъжливо материално чувство или понятие за действителната духовна вселена.

7. Кой изяви тази истина?

Исус Христос я изяви и я доказа чрез победата над греха, болестта, смъртта и всички материални състояния.

8. Кое доказва истинността на това учение?

Факта, че даже и малките деца го възприемат и разбират. Този беше опита, който Исус даде. Малките деца не могат да разбират никаква догматична теология.

9. Що е догматична теология?

Догматична теология е редица от теории, поставени на местото на Христовото учение.

10. Защо толкова хора напускат църквата или правят напразни опити да се съединят с нея?

Защото Бог се открива по-ясно извън църквата, отколкото в нея.

11. От какво произлиза това?

От туй, че правилата на църквата се израз на догматичната теология, а не на живия Христос.

12. Защо недоволните от догматичната теология не се чувстват привлечени към протестантските и либерални църкви, които са отхвърлили тази теология?

Защото хората правят това не като догмат за протест. Те изпитват същността на живота, на любовта и истината, тъй както Исус Христос я учи и откри.

13. Какво значи да се възприеме тази същност в индивидуалното съзнание к живот?

То значи възвръщането, явяването на вечния — духовния Христос.

14. Кои институти най-много препятстват да се прояви вечният духовен Христос?

Богословските учебни заведения.

15. Защо това е така?

Защото те правят своите ученици неспособни да представят вечния, духовен Христос.

16. Защо случаят е такъв, когато те все пак учат голяма част от истината?

Защото, според основните учения на тяхната богословска система, те имат понятието за Бога като богочовек.

17. Не учат ли те, че Бог е в нас?

Някои, да, но тяхното учение е пантеистично, защото те приемат, че вселената е материална.

18. Коя е най-важната работа на един млад проповедник?

Да поправи погрешните, които е научил в богословското училище.

19. В какво направление той трябва да измени своята проповед?

Той трябва да замени езика на схоластичната мисъл с небесния език.

20. Що е небесен език?

Небесен език е езика, който изразява истината, че Божията любов е всемогъща, вездесъща, всезнаеща и че нищо освен любовта не е положително в вселената.

21. Има ли трима Богове или само един?

„Слушай, Израел, Господ, нашият Бог е единственият Бог“.

22. Има ли триединство в Бога?

Бог е триединство от любов, живот и истина, изразени и олицетворени като Баща, Син и Св. Дух.

23. Що е Бащата?

Бащата е безкрайната любов, която включва в себе си животът и истината.

24. Що е Синът?

Синът е изявената любов.

25. Що е Светият Дух?

Светият Дух е развиващата се любов.

26. Как трябва да си представяме Бога, като вечна личност или като вечен принцип?

Ние трябва да си представяме Бога и като вечна личност и като вечен принцип.

27. Защо трябва да схващаме Бога като вечна личност?

Защото Той е вечна любов и цялото битие.

28. Защо трябва да схващаме Бога като вечен принцип?

Защото в вселената има една безкрайност от идеи, които изразяват съществуването на един принцип.

29. Кое трябва да преобладава в нашата мисъл — факта, че Бог е вечна личност или че Той е вечен принцип?

Че Той е вечен принцип.

30. Защо, най-сетне, нашето естествено чувство желае и очаква един олицетворен Баща?

Защото ограниченият дух не може да схване вечната личност като едно цяло. Усилията да направи това водят към заблуждението да се разглежда Бог като телесно същество. Представата за Бога, като един вечен, всепроникващ, вечно-творящ принцип на любовта, води към едно значително растящо познание на Неговата вечна личност. Чрез покорство спрямо принципа, ние няма да сгрешим да се понравим на Бога.

31. Що е злото?

Злото е предполагаемото отсъствие на доброто.

32. Може ли в същност доброто да не съществува?

Не, защото то е всемогъщия принцип на любовта.

33. Що е дявол?

Дявол е сборът от всички човешки предположения върху злото. Той е отначало лъжец и убиец, както казва Исус.

34. Има ли дяволът или злото някаква актуална власт?

То има само властта, която ние бихме му признали и позволили. Противостой на дявола или на вярата в злото, и той ще отстъпи от тебе.

35. Що значи да бъдеш Христос?

То значи да постъпваш справедливо, да проявяваш милосърдие и да се отнасяш смирено към Бога.

36. Може ли плътското съзнание да направи това?

Не може.

37. В какво отношение трябва да се измени плътското съзнание?

То трябва да се роди изново.

38. Какво е естеството на новорождението?

То значи да се съблече старият човек от своите мисли и дела и да се облече наново, като ще бъде подновен чрез познание образа на Този, който го е сътворил.

39. Може ли да бъде некой Христос, ако нарушава принципите на честността и справедливостта?

Не може.

40. Какво евангелие учеше Исус, индивидуално или социално?

Той учеше и двете. Той доказа, че обновяването на обществото трябва да стане чрез обновяване на индивида.

41. Що е грях?

Грях е вярата в една сила, отделна от Бога.

42. Какво са греховете?

Греховете са нарушения на закона за любовта.

43. Кога се прощават греховете?

Когато ние ги напуснем и се освободим от тях.

44. Що е небето?

Небето е любов.

45. Къде е небето?

Небето е там, дето владее любовта.

46. Що е ад?

Яд е страхът.

47. Що значи да имаш страх?

То значи да вярваш в друга сила, освен Бога.

48. Може ли страхът да бъде отстранен и ада победен?

Може.

49. Как?

„Страх няма в любовта; пълната любов изгонва страха“.

50. Що е Библията?

Библията е за човешкия род едно откровение на живот, любов и истина.

51. По какъв начин тя е дадена на човечеството?

Чрез просветените хора от всички времена.

52. Каква е целта на Библията?

Целта на Библията е да открие Божието естество, естеството на човеците, отношението на Бога спрямо тях и техните отношения помежду им.

53. Щом като Бог е любов, защо в Библията Той изглежда понякога като същество, пълно с гняв и отмъщение?

Защото Библията е написана от хора и несъвършените понятия на човеците са отразени в нея.

54. Как може да се отстрани всичкия Анев и отмъщение от Библията?

Чрез едно духовно тълкуване.

55. Кой е ключът за разбиране духовният смисъл на Светото Писание?

Законът на духа.

56. Какъв е законът на духа?

Каквото човек посее, такова и ще пожъне. Каквото човек мисли в сърцето си, такъв е той.

57. Кои са неприятелите, срещу конто ние можем да проявим своя гняв?

Лошите мисли.

58. Щом като злото не е положителна сила, какво трябва тогава да мислим върху противоречието между доброто и злото?

То е противопоставяне на заблуждението спрямо истината.

59. Що е истина?

Истината е прилагане на правилни и добри мисли.

60. Що е заблуждение?

Заблуждение е лъжливи мисли.

61. Кое изразява сбора от човешки заблуждения?

Адам — плътското или смъртно съзнание.

62. Кое изразява сбора от истина? Христос — духовният човек.

63. Как може човечеството да се роди изново?

„Както в Адам (заблуждението) всички умряха, така трябва в Христа (истината) всички да бъдат живи“.

64. Кой и какво беше Исус Христос? Той беше Исус от Назарет, по човешки — син на Мария, а духовно — Божи син.

65. В какво отношение той беше човешки син?

В това, че Той напълно взе участие в човешката природа.

66. В какво отношение той беше Божи син?

В това, че той изрази и включи в себе си вечната Христова идея.

67. Какво беше естеството на неговата жертва?

Принесената жертва на духа беше отричането от чувствата, от собственото „аз“, заради помирението на човеците с Бога.

68. Какво значение има кръвта Христова?

С Христовата кръв е означен живота, чийто главен елемент е кръвта.

69. Какво беше естеството на неговото смирение?

Той откри на хората единството или сходството им с Бога.

70. Що означава неговото възнасяне на небето?

То беше изчезването из човешкото съзнание, неговото възлизане из царството на материалното към царството на духовното.

71. По какъв начин ние трябва да се уподобим на него и да го следваме?

По всякакъв начин.

72. Каза ли той, че нашата сила може да достигне неговата?

Той каза това, и нещо по-вече.

73. Каза ли той, че ние можем да бъдем по-силни от него?

„И вие ще правите по-големи дела от мене“.

74. Какво условие постави тон?

Да живеем в любовта и да се укрепяваме в вярата.

75. Как трябва да се приложи думата „вяра“?

Тя трябва да заключава в себе си идеята за познание и осъществяване всеобщността на Бога или на доброто.

76. Защо лекуването чрез Христовата метода или осъществяването на Божията всеобщност не действа моментално?

Понякога то действа моментално.

77. Защо не всякога?

Защото на човешкото съзнание липсват детските, възприемчиви мисли и то вярва на необходимостта от болест и смърт.

78. Какво се разбира под „спасителна вяра в Исуса Христа“?

Спасителна вяра в Исуса Христа ще рече: истината, която той учеше, и Духът, който той изяви, така да се осъществи, че ние да пожелаем да държим неговите заповеди.

79. Кои са неговите заповеди?

Отречи се от себе си, обичай Бога, обичай ближните си.

80. Що значи да се отречеш от себе си?

То значи да се отречеш от материалното съзнание, от плътския, или смъртен дух, който е в неприятелски отношения с Бога.

81. Организира ли Христос някаква църква?

Не.

82. Какво основа той?

Той основа едно духовно царство, в което царува любовта.

83. Каква задача е поставил Бог на човешкия род — неговите деца?

Тя е съвършенството. Бъдете съвършени, както е съвършен вашия Отец в небесата.

84. Има ли болести, страдание, бедност, смърт в Божието небесно царство?

Не.

85. Защо те са тук?

Вследствие човешката вяра в една сила, отделна от Бога.

86. Как могат те да се премахнат?

Чрез вяра в Бога, основана върху разбирането и осъществяването на Неговата безкрайна любов.

87. Що са чудесата?

Това, което се нарича чудеса, или чудни дела, са действията и резултатите на още непознати закони.

88. Нарушават ли чудесата реда на космоса?

Не.

89. Кой може да прави чудеса, както Исус ги правеше?

Всякой, който проявява Божията любов и сила, както той правеше това.

90. Как може да се постигне това?

Чрез воденето на един себеотричащ се живот, тъй както Исус го водеше.

91. Що е егоизъм?

Егоизъм е самоубийство.

92. Защо е самоубийство?

Защото той изключва съзнанието за Бога и за духовната вселена, която е царството н причината на живота.

93. Кои са божиите деца?

Всички хора.

94. Може ли един човек да бъде погубен?

Не.

95. Защо не?

Защото човек не може да има съществуване отделно от Бога.

96. Какво може да изгуби човек?

Той може да изгуби вярата в своето детинство.

97. Чрез какво той трябва да бъде спасен?

Чрез възвръщане вярата си в детинството и чрез водене на един живот в съгласие с своята вяра.

98. Що е психология?

Психология е знанието за душата или за духа.

99. Къде лежи заблуждението в разрушителната система на психологията?

В учението за индивидуални, отделни от Бога души.

100. Няма ли различни души?

Няма: то е невъзможно, защото Бог е един.

101. Следователно, какво притежава човек?

Човек притежава съзнание и индивидуалност, които произлизат от единствената душа или от единния дух. Той изразява Бога и Го отразява.

102. В какво отношение човек може да расте?

Той може да развие едно по-висше съзнание.

103. Ще го въведе ли това окончателно в божествената душа, божествения дух, или в състоянието, което е означено с „Нирвана“?

Напротив.

104. Защо?

Защото неговото нарастващо съзнание за Бога и неговата развиваща се способност да Го познае ще му образуват един по-висш и по-силен индивидуалитет.

105. Защо тогава той не става окончателно подобен на Бога?

Защото неговото съзнание е едно отражение на Божието.

106. Каква е основата на истинската, духовната психология?

Духовната психология се основава на Божията всеобщност, както това се свидетелства от следващите положения.

Има само един фактор в вселената.

Този фактор е Бог.

Той е един духовен фактор, понеже Бог е дух.

Той е един етически фактор, понеже Бог е любов, истина, справедливост и най-висш източник на всеки морал.

Той е един естетически фактор, понеже Бог е форма, ред, красота, величие, хармония и най-висш източник на всички изкуства.

Той е един фактор на знание, защото Бог е всемогъщ, всезнаещ, вездесъщ, и най-висш източник на всяко съществуване и всяко знание.

Вселената е един израз, едно олицетворение на Бога, на живота, на истината, на любовта, на мъдростта, на реда, на красотата и хармонията. Този израз в вселената е духовен, не материален, защото духът не може да сътвори нищо, което би било по-низко или недостойно за Него.

Човекът, сътворен по образ и подобие Божие, е също така духовен и заключава з себе си вселената. Следователно, нему е дадена властта над всичко в вселената.

107. По коя формула работи духовната психология?

Формулата, по която тя работи, може да се представи в пет изречения, както следва:

1. Бог е единствената причина.

2. Духът е единствената субстанция.

3. Любовта е единствената сила.

4. Хармонията—отражение на любовта,-е единственият закон.

5. Сега е единственото време.

108. Какво действие оказва духовната психология върху тези, които я изследват?

Тя възвишава тяхната интелигентност, вдълбочава ги в тяхната духовна природа, развива тяхната любов и снизхождение и открива тяхното сходство с Бога.

109. В какво отношение стои духовната психология спрямо Библията?

Тя отделя тъмнината от нея и ни я открива като една книга, пълна с чисто слънчево сияние.

ПО. Коя глава на Библията изследователите на духовната психология разглеждат като тяхно божествено свидетелство?

91-ия псалом. В светлината на духовната психология всяко твърдение на този псалом изглежда буквално и безусловно истинно.

Превела: Г-ца Е. Р-ва.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА

ХРОМОТЕРАПИЯТА

с особен оглед на астрономическите елементи

(Продължение от кн. 6 — 7 и край)

От Oskar Ganser

Таблица 2.

Wsem.Letopis_god.2_101.jpg?fbclid=IwAR11

Преди да описвам други случаи, нека обясня тук приложената таблица. В първата графа се намира зодиакалният знак на български и латински, във втората под надслов „първично владение“, са показани частите от човешкото тяло, управлявани от съответния знак, „вторично владение“ означава, че поменатите органи и части биват тоже управлявани от този знак, но вече по-слабо, второстепенно. Същото е и с първични и вторични болести. Първичните болести е в главна, първостепенна зависимост от съответния знак, а вторичните едва на втори план попадат под неговото влияние. След това идва графата на цветовете. Тук намираме кои цветове на кой знак с присъщи и различаваме също 1-вични и 2- рични цветове, само Лъв и Телец имат и третични цветни влияния. Върху тези цветове трябва да се обърне внимание при хромопатичното лечение. Между туй, не е тъй лесно да се намери истинският и най-благотворно действащ цвят. В приведения случай, на асцендента се намираше Дева. От таблицата виждаме, че Дева създава запек. Не трябва да ни смущава, че там са дадени и други болести, Сатурн се намираше също в Дева и то в аспект, който, без всяко съмнение, показваше на разстройства в червата, с голям запек. Понеже туй списание не е чисто астрологическо, трябва да се огранича само с тези обяснения. Незапознатият с астрология и без това няма да ме разбере.

Ще обясня на късо, как изчислявам при едно хромопатично лечение необходимите цветове. Да предположим, че имаме една болест в белите дробове. Техен владетел е Рак. Следователно, ние насочваме главното внимание върху него и находящите се там планети, после аспектите на тези планети, какъв знак е на асцендента и аспектите на последния с находящите се в Рак планети Няма ли планети в знака Рак, то се взема пред вид изгряващата в 6-а къща, в какъв знак се намира тази планета, в какви връзки е с господарят на 1-ва. къща, в какви аспекти е с него и после с кои планети стои в съвпад господарят на 6-та и 1-ва къщи. Цветовете съответстващи на планетите, които с в съвпад с господаря на 1-ва и 6-та къща, трябва да бъдат взети под внимание. Наблягам още веднъж, че в един хороскоп трябва да бъдат точно изучени всичките тези фактори1).

Преди да приведа още случаи на изцеление—такива ще следват само два още— нека се запознаем с цветовете на различните планети.

Слънцето — светло жълт, оранжев, златно-кафяв цвят.

Луната — бял, жълт, сребърно-сив цвят.

Нептун — всички преливащи и иризиращи (Ириза̀ция от ст.гр.: ἶρις /ирис/ – „дъга“ – оптично явление, при което цветът на дадена повърхност се променя с промяна на зрителния ъгъл) цветове.

Уран — лилав, виолетов, тъмно-син цвят.

Сатурн — чер, тъмносив, тъмнозелен, тъмнокафяв цвят.

Юпитер — син, жълт, пурпурно-червен цвят

Марс — светло-червен, жълт. всички огнени цветове.

Венера — светло-зелен, бел, светло-син, розов цвят.

Меркурий — жълт цвят.

Трябва да се обърне внимание, че жълтият цвят на Меркурий се различава от този на Луната и Юпитер, същото се отнася и за другите цветове.

Сега идваме до изцеляването на една и съща болест при два различни индивида, а именно на бъбречната болест.

1. Болната имаше Водолей като асцендентен знак и господарят на последния беше в шестинка с Луната и съвпад с Марс. Луната се намираше в знака Везни, а Марс — в Лъв. Според нашата таблица се вижда, че бъбреците се владеят от Везни, Луната се намира в този знак, а за подобен случай четем:

„Луната във Везни дава: бъбречни болести, предразположение към плеврични възпаления и нервни болести, нечиста кръв, Uramle (отравяне от пикочна киселина), магия, главоболия“.

Господарят на асцендента, Юпитер, беше с Марс в съвпад и се намираха в Лъв, за какъвто случай се казва, че: „Марс в Лъв дава: сърдечни болести, аневризъм (подуване на жилите), разширение на сърцето, шийни и възпаления на сливиците, възпаление на обвивката на сърцето. възпаление вътрешната ципа на същото, слънчев удар, бъбречен камък, Gurtelrose, ревматизъм в мускулите на гърба, болки в коляното“.

Също и Везни причиняват бъбречни болести, защото, както се каза по-горе, те владеят бъбреците и са силно съсипвани, т. е. получават лоши аспекти. Водолей, като асцендент остава тук без внимание, обаче Юпитер и Марс трябва да се вземат пред вид. От всичко това следват цветовете: бял, жълт, сребърно-сив, светло-зелен, тъмно-син, розов, виолетов, син, жълт, пурпурно-червен, светло-червен и жълт. След едно изчисление, което запазвам за една друга статия, се установила като лечебни цветове следните: светло-зелен, виолетов, светло-жълт и сребърно-сив. Освен това се даде три пъти дневно по 1/6 литра светло-жълто осветлена вода и един път биохимичния медикамент Natrum muriaticum, осветлен предварително червено. Пациентката оздравя в продължение на два месеца.

2. Болната имаше като асцендентен знак Телец, и като негов владетел Венера. Тя се намираше в хороскопа в знак Овен и бе освен това в съвпад с Сатурн, който се намираше също в Овен; и двете бяха в неблагоприятно положение. Асцендента бе добре аспектиран.

Ние знаем, че Везни владеят бъбреците, но виждаме от таблицата, че също и Телец ги владее, макар и вторично. В хороскопа имаме Венера и Сатурн в знака Овен. Сатурн в Овен не причинява бъбречна болест, но Венера. Препоръчва се същата терапия, както и при 1-вдя случай — това заболяване се яви приблизително 3 седмици по-късно — обаче, резултатът бе отрицателен. Тогава се направи ново изчисление на изцелителните цветове, за каквито се установиха; златно-кафяв, червен, син, розов, чер и тъмно-зелен. Бе дадена после тъмно-сиво осветлена вода и биохиничното средство Natrum sulfuricum, черно осветлен. Този случай беше още по-сложен. Чудно възбудително действаше червения цвят. Болната биваше при треска осветлявана червено и после синьо — при това винаги се измерваше температурата,—тогава огъня, след като първоначално се увеличаваше твърде значително, спадаше при синьото осветление. Лекуването, според общите основни принципи на хромотерапията (синьо осветление и оранжево осветлена веда), даде също отрицателни резултати. Изцеление настъпи след 3 месеца.

Тук се вижда ясно, колко важи подробното изучаване хороскопа на болния,за да се определят лечебните цветове. В своята таблица аз изпуснах осветлението на водата, понеже върху него, както и върху осветляването да биохимичното лекарство ще се повърна специално в моята статия върху „симпатичните методи на лекуване“.

Също и Raphael свързва лекуването с цветове с астрологията, цветовете при него са, обаче, малко по-другояче разпределени между небесните светила. Слънцето = оранжев; Луната = виолетов; Сатурн = зелен; Юпитер = пурпурен; Марс = червен; Венера = син и Меркурий = жълт.

Не зная дали Raphael е като мен притежавал такъв обширен материал, — не вярвам, защото иначе той непременно би дошъл до едно друго подразделение. Дадените от мен цветове се оправдаха добре, когато за всеки отделен случай биват съответно изчислявани. Обаче, както казах, за да се определят хармониращите и нехармониращите цветове, необходимо е едно точно познаване на хороскопа. Преди всичко, трябва да се отбележи, че червено и синьо в много случаи — съгласно общите основи на хромотерапията, — се указаха като силно действащи, обаче посочения в този отдел метод докарва по-бързи и по-големи, по-основни резултати.

Сега дохождаме на въпроса, кога трябва да започнат осветляванията. Това, което ще приведа в следната част. е само една теория, която, обаче, при голямо число опити, се указа удивително вярна.

III.

Татви и планетни часове

Какво са татви? Това с нежни етерни трептения, които започват с изгрева на слънцето и се сменят всеки 24 минути, така че всеки два часа се повтаря същата татва. Тези татвн се казват: акаш, ваю, теяс, притви и апас. За да се изчисли трептящата татва, трябва да се знае слънчевия изгрев на даденото место, което е дадено в астрономическите таблици. Да приемем, че слънцето изгрева сутрин в 5 часа 20 минути, то получаваме следните татви: акаш от 5 ч. 20 м. — 5 ч. 44; ваю — 5'44—6'08; теяс — 6'08—6‘32; притви — 6'32—6'56 и а ас — 6'55—7'20. В същия ред това се повтаря всеки два часа. Следователно, в този ден акаш ще трепти от 7 ч. 2о м. — 7'44, 9 20 — 9'44, 11'20 — 11'44 и т. н. Същия ред имаме и при другите татви.

Също и на татвите съответстват цветове, както показва следната скица:

Акаш = чер цвят; Сатурн.

Ваю = син, зелен цвят; Меркурий.

Теяс = червен цвят; слънцето и Марс.

Притви = жълт цвят; Юпитер.

Апас = бял цвят; Луната.

Каква свръзка имат тези татви с хромопатията? ще запита четецът. Това ще обясня сега на късо. Акаш е въобще една неблаготворна за осветляване тялото или водата татва, само в случаите, когато се касае до черно осветление — което нещо се случва много рядко — само тогава е за препоръчване тази татва. Ваю е превъзходна в случаите, когато се касае до треска и всякакъв вид възпаления, особено ако бъде нужно синьо, зелено и тъмнозелено осветление, също така и при цветовете на Меркурий; черно осветление при тази татва — според много наблюдения — е почти безрезултатно. Теяс е много за препоръчване при слабост и въобще при болести, които трябва да се осветляват с червен цвят. Притви пък е за препоръчване при всички болести, които се нуждаят от жълто — не важи да ли светло или тъмно жълто — осветление. Апас пък е татва, която се прилага при всички останали цветове.

Обаче, трябва да се обърне внимание на следното: всички 24 минути почва да трепти нова татва. Осветляването на тялото както и на водата, трябва да почва, когато трепти съответната благотворна татва. Другите татви нямат никакво значение, а то се определя изключително само от татвата, която трепти при започването на осветляването, на което трябва да се обърне особено внимание. Осветляването на тялото или водата трябва да започне, следователно, с началото на трептенията на съответната татва и да се прекрати със следното свършване на трептенията на същата. Според това, всяко осветление трябва да трае най- малко 2 ч. и 24 мин. Естествено, че може да се осветлява по-дълго време, но то трябва да продължи до тогава, до дето съответната благотворна татва наново достигне своя край. При телесно осветляване са достатъчни за един път 2 ч. и 24 мин., не бих препоръчал по-продължително осветляване, най-малкото да не бъде от един път. По-добре нека се осветлява през деня още веднъж. Вода се осветлява най-малко 4 ч. 24 мин. или още 2 ч. повече. Един пример ще обясни това. Да приемем, че известна болест изисква червено осветляване — то ние вземаме теяс татва Намираме, по гореказания начин, че тя трепти през известен ден напр. от 7 ч. 50 мин. — 8 ч. 14 мин. Ако почнем сега осветлението в 7'50, то последното трябва да продължи до 10 ч. и 14 минути, следователно, 2 ч. 24 мин. Ако искаме да осветляваме по продължително, то трябва същото до трае до 12'4; 2'14; 4'14 и т. н. Осветлението не трябва да се прекратява по рано, до дето съответната татва не прекрати своите трептения. Обаче, за препоръчване е да почнем 3 — 4 минути по-късно и да прекратим 3 — 4 мин. по-рано, за да не попаднем под влиянието на друга татва. Точен часовник и точно изчисление начало-трептението на всяка татва е от голямо значение.

Както се каза. това е още една теория; практически обаче се указаха забележителни резултати с достигане на по-бързи изцерявания при вземане под внимание трептенията на татва. По-нататъшните опити ще покажат истинската стойност на моята теория. Особено внимание трябва да се обърне и на съответния планетен час. Съгласуват ли се планетния час и Tattwas, то резултата ще ни задоволи напълно.

IV.

В този отдел ще бъдат разгледани влиянията на планетните часове и луната в различните зодиакални знакове. Ако разгледаме таблицата, ще видим, че в последната графа е дадено, коя планета владее съответния знак. Самото осветляване трябва да се почва, когато тази планета е часов владетел. Обаче, тук трябва да се внимава да не използваме като часов владетел планетата, която със своите вредни аспекти създава и самата болест. Но все пак може да се вземе Марсов планетен час, когато попада една болест, например под владението на Овен, също и при Везни пък Меркуров планетен час.

Таблица №3

Wsem.Letopis_god.2_102.jpg?fbclid=IwAR11

Следната таблица ни показва: 1) времената, кога съответните планетни часове са най-силни и 2) кога те са най- слаби. Тази таблица е извънредно важна, защото чрез опит се доказа, какво осветлението е толкова по-благотворно, кол- колкото то е започвано в час, кога владетелката — планета се е намирала в своето силно или средно действие- Естествено е, че е невъзможно да се избира винаги най-благоприятният месец, но за това пък може да се вземе най-благоприятният седмичен ден. Това, обаче, не идва да каже, че болният само в благоприятният на часовия владетел седмичен ден трябва да предприема осветлявания, това не би било достатъчно, а осветляванията трябва да стават ежедневно. Винаги, обаче, този, който се подлага на едно хромопатично — или по-добре казано астро-хромопатично — лечение в този ден и по това време трябва да се подложи на едно по-продължително осветяване. Естествено, не е тъй лесно да се съединят една подходяща татва и съответния планетен час. Заради това, главно внимание се обръща на татва, а после на планетния час.

За да покажа на четеца свръзката на татвите и планетния час, както и влиянията на Луната в различните зодиакални знакове, аз прилагам табл. № 3, която ще обясня по-късно подробно и ще докаже с неколко примера. Както казах, при едно осветляване се вземат под внимание само дневните планетни часове, заради което и оставих без внимание нощните. После аз избегнах да употребя асртологическите знаци на планетите и зодиакалните знакове, да не би да затрудня с това за незапознатите с астрология разбирането на всичко казано. Още искам да обърна вниманието и върху получаваните от издателството на немското списание „Zentrslblatt fur Okkultismus“ татва-таблици, че те са много удобни за едно астро-хромопатично лечение, защото от един път се вижда благоприятният звезден час и съответстващата татва, а освен това се определя и положението на Луната.

Изчислението на планетния час е много лесно, просто се разделя продължителността на деня — от изгрев до залез слънце — на 12 и всяко деление представлява един дневен планетен час. Не трябва да ни бърка думата „час“, защото един планетен „час“ е обикновено по-дълъг или по-къс от един час, според нашето понятие за време. Колкото денят е по-дълъг, толкова и планетният час е по-дълъг, от което следва, че през лятото дневните планетни часове са по-дълги, отколкото през зимата.

В Ефемеридите се вижда винаги в кой зодиакален знак се намира съответния часов владетел, дали той е обратен и пр. Ако той е обратен или в неблагоприятен знак и градус, то неговото действие е много отслабено, даже и да се намира в знак, дето според таблица № 3 би трябвало да бъде силен. Въпреки това, обаче, може да се продължи хромопатичното лечение, но опитите показват, че при подобни случаи подобрението се забавя повече или по-малко. Взема се също под внимание и хороскопа на раждането и се проследява в кои дни се добиват особено неблагоприятни аспекти между него и часовият владетел; в случая са важни 1-ва и 6-та къща, както и планетата, причиняваща съответната болест. При особено неблагоприятни аспекти — които, обаче, трябва да бъдат точни — се преустановява в такъв ден астро-хромопатичното лечение.

Има, обаче, дни, когато в никакъв случай не трябва да се предприемат осветлявания, а именно в дните, когато Луната се намира в знака, който управлява съответната болест. Ние намираме същото предписание и в медицинската астрология, дето Птоломей казва: „да се не предприеме никаква операция над известен орган, когато Луната преминава през знака, под чието владение се намира този орган“. Да вземем за пример табл. от 11 отдел и да прегледаме болестите под знака Лъв — ние виждаме, че той владее на сърцето, гърба, страните, ребрата и диафрагмата. Всички болести, на които той влияе, ние намираме в графата на „първични болести“. Дойде ли луната, следователно, в знака Лъв, ние преустановяваме всяко лечение, додето тя се намира в него, ако пациентът страда от някоя от изброените в тази графа болести, друго-яче казано, ако болестта попада под влиянието на съответния знак. Тук, обаче, важат само първичните владения и първичните болести. Таблица, която да показва при всеки зодиакален знак, кои болести не требва да се церят, не е дарена, защото това може лесно да се извлече от дадените вече такива.

Сега идваме към таблица № 4. Който иска да упражни с успех астро-хромотерапията, трябва да обърне особено внимание на тази таблица. Естествено, че той трябва да притежава нужните за даденото време Ефемериди2), за да види в кой знак и в кой градус се намира Луната, респективно и другите планети.

Таблица №4

Wsem.Letopis_god.2_103.jpg?fbclid=IwAR11

Таблицата обема седмицата от 21—27 февруари 1915 година и е изчислена за Ашерслебен (в Саксония, Германия).

Положенията на Луната са дадени за Ашерслебен за 12 часа на обед.

Изчислението на самата таблица става по следния начин:

Татвите и звездните часове почват с изгрева на слънцето, затова трябва да изчислим първо него. За този случай използваме таблиците за изгрев и залез слънце на 47о33' до 55° северна ширина. Географското разположение на Ашерслебен е: 51с33' северна ширина; 11°29' източна дължина от Гринвич, което се равнява на 0 часа 46 минути.

Нужно е непременно да се знае географското положение на местото, защото иначе е невъзможно изчислението на слънчевия изгрев и залез.

За 51°43' северна ширина ние вземаме 51°30'. Сега отваряме поменатите таблици за месец февруари и гледаме под 21-вк, дето намираме дадено, че слънцето изгрева в 7 часа и 06 минути, това е обаче местно време, което трябва най-първо да преобърнем в средно европейско време, чието означение е С. Е. В. Разликата за Ашерслебен е +46 минути източна дължина от Гринвич е +14 минути, които трябва да прибавим към полученото местно време. Самото изчисление, следователно, става така:

Wsem.Letopis_god.2_104.jpg?fbclid=IwAR11

Значи, денят трае от 7 часа и 20 минути — 5 часа и 37 минути, което прави 10 часа и 17 минути; продължителността на един планетен час е 1/12 от това време или 617 минути делени на 12 дават 51 минути и 25 секунди. Сега пресмятаме по 51 минути и 25 секунди от изгрев слънце и получаваме по такъв начин различните планетни часове, които се сменяват винаги в един точно определен ред. Нека читателят разгледа внимателно таблицата, там всичко е дадено най-подробно. Положението на Луната се взема от Ефемеридите и се изчислява за местото, дето ще се предприемат асто-хромопатичните лечения. Татвите, както казах вече, се сменят всеки 2 часа.

Ако прегледаме Ефемеридите за времето от 21 — 27 февруари 1915 година, ние намираме, че Слънцето се намира в знака Риби, Луната в Телец, Близнаци, Рак и Лъв, Меркурий в Риби и Водолей при това обратен, Венера в Козирог, Марс в Водолей, Юпитер в Риби и Сатурн в Близнаци и стоение. Уран и Нептун не вземаме под внимание. Понеже до 23- ти Меркурий се намира в Риби и при това обратен, като часов владетел той е твърде слаб, но се засилва наново, щом влезе на 24 февруари в Водолей. Юпитер пък се намира в своя дом и действа като часов владетел много силно, Сатурн действа средно, понеже се намира в състояние на покой. Сега ако иска някой да използва например Меркуров планетен час и да приемем, че Меркур обратен се намира на 1о14' от Риби, а на асцендента на болния са Близнаци или Стрелец Зо15', то това е едно неблагоприятно осветление и за предпочитане е да не се предприема лечение през този ден. Ако ли се намираме на асцендента на същия градус Телец, Козирог, Рак или Скорпион, то благодарение на тези добри аспекти може все пак да се предприеме лечение. Да приемем сега, че иска някой да осветлява в Апас-татва в свръзка с Юпитеров звезден час, то например 22 февруари 1915 година (според дадената таблица)времето от 9 часа и 01 минути е благоприятно; Апас почва да трепти в 8 часа и 54 минути; а Юпитеровия звезден час започва от 9 часа 01 минута. Тогава чакаме до 9 часа и 01 минута и от него момент започваме осветляването, което продължаваме според определеното вече в отдела за Татва време.

Бих се отвлякъл твърде много, ако вземех да привеждам и други примери. Обаче, искам да обърна вниманието на четеца и върху това, че има много предимства, когато е известен деня и часа на заболяването. Тогава си построяваме един така наречен хороскоп на заболяването, който ще ни укаже за определянето на цветовете големи услуги. Самото прекарване на болестта се определя в зависимост от звездния час и съответната татва, така:

Слънчев планетен час: неблагоприятно прекарване на болестта, свързано с висока треска.

Лунен план; час; променливо и много неравномерно прекарване

Сатурнов; час; Опасни и смъртоносни, най-малко твърде продължителни болести

Юпитеров; час; Бързо оздравяване

Марсов; час; Трудно прекарване свързано с горещини и трески

Венерин; час; Бързо оздравяване, леко прекарване

Меркуров; час; Безопасно и бързо оздравяване

Апас-татва: Променливо и много неравномерно прекарване на болестта

Притви-татва: Безопасно и бързо оздравяване

Теяс-татва: Неблагоприятно прекарване, свързано с висока треска

Ваю-татва: Бавно изцеление

Акаш-татва: Опасни и смъртоносни, най-малко твърде продължителни болести.

Попада ли началото на някоя болест в неблагоприятен звезден час, но в една благоприятна татва, то лошото влияние се намалява, попадне ли в един благоприятен за нея звезден час, обаче в неблагоприятна татва, то добрите влияния на планетния час ще бъдат повече или по-малко отслабени. За да могат да се правят подобни изчисления, необходими са, обаче, известни познания по астрология, защото и татвите не действат винаги еднакво силно по отношение на са- ответните им планети. В моята излязла след войната книга „Учебник по хромо- терапия“ са взети точно и подробно под внимание всичките тези фактори, също е дадено и тяхното изчисление. Обаче, трябва внимателно да се работи според дадените тук упътвания.

В следния отдел ще се запознаем с важното лечебно средство на астро-хромотерапията, а именно с голямото значение на така наречената цветна стая.

V.

Цветна стая

Какво се разбира под „цветна стая“?

Това е една стая, в която се намират четири огледала с прости рамки. Те са поставени на кръст едно срещу друго и са снабдени с цветни платове по начин, че се образува едно прекръстосване. Би било удобно, ако стаята е по възможност квадратна, защото разпределението би ставало тогава по-лесно. Подът и таванът трябва да бъдат покрити също със съответния плат. Огледалата да отиват непосредствено от пода към тавана. Трябва де се обърне внимание на това. щото огледалата да започват непосредствено от пода. Не трябва никакъв образ от действителността да се отразява в огледалото. При цветна стая ние различаваме осем цвята, а именно; чер, червен, син, лилав, тъмно-зелен, светло-жълт, виолетов и оранжев. Прозорците трябва да бъдат закрити със същите цветове. Никакъв мебел не трябва да се намира в стаята, освен един стол от същия цвят. Обръщам внимание да не се употребява за огледала цветно стъкло по никакъв начин, защото тогава не би се получило никакво изцеление. Огледалата трябва да бъдат по възможност от полирано стъкло. Излишно е да се простирам повече върху по-нататъшната уредба на цветната стая. Това се разбира доста ясно от казаното до сега. Какъв вид цветна стая ще употребим, зависи напълно от вида на болестта. Поради това, че са съвсем различни предразположенията на хората, не може да се даде някое определено правило. Едно важно условие при лечение с цветна стая е, че пациентът не трябва да знае нищо от вида и начина, като и от хода на самото лечение. Болният се въвежда в стаята по начин, да не може да разпознае, къде се намира изхода. За това е твърде съобразително, ако той бъде въведен в стаята с вързани очи и превръзката не се махва, докато лицето, което го е въвело, не излезе от нея. Престояването в цветната стая трябва да стане при най-голямо мълчание. Също, както се каза, не трябва да бъде говорено и върху начина на лечението. Престояването трябва да бъде първоначално твърде кратко. Почва се с 10 минути и се свършва с 2 часа. Не може да се определи, както казах и по-горе, известна норма, като какъв цвят е най-полезен. Ръководим се главно според общите влияния на цветовете, обаче трябва да се внимава да не се избира по никакъв начин цвят, който е неприятен на болния. Чрез опитване ще намерим най-съответния цвят.

Цветната стая се подрежда по начин, да бъдем в състояние в едно сравнително късо време да поставим цвета, от който се нуждаем.

В тази статия аз се разпрострях доста върху влиянията на цветовете и в едно особено издание може да се разтълкуват по-подробно тук-там някои места, обаче главното, основата на която почива хромотерапията, е вече изложена тук.

 

1) Във, „Всемирна Летопис“ (год, I и II) са дадени и се дават всички астрологически сведения

2) Те се намират в всяка пжлна .Астрология“. Ще се постараем да ги дадем и вжв списанието.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СМЪРТТА И НЕЙНАТА ТАЙНСТВЕНОСТ

 

От КАМИЛ ФЛАМАРИОН

ГЛАВА II.

Материализмът

учение погрешно, непълно и недостатъчно.

„Не вярвайте на външността".

Коперник.

Всички знаят за „Позитивната философия“ на Огюст Конта и за съвестната му класификация на науките, която слиза постепенно от вселената до човека, от астрономията до биологията. Също така всички знаят и за Литре, последователят на Огюст Конта: неговият речник е във всички библиотеки, а съчиненията му са разпространени на всякъде. Аз лично съм ги проучил1). Той бе знаменит учен, енциклопедист, дълбок мислител, но при туй материалист и убеден, но абсолютно искрен, безбожник. С-ранната естетика на лицето му не отговаряше на красотата на душата му. Мъчно можехте да го погледнете, без да помислите за неговия маймунски произход, но при все туй духът му бе високо благороден и сърцето му много великодушно. Той живееше недалеч от моята обсерватория; жена му бе твърде набожна и той лично я завеждаше всяка неделя з църквата на „Страстите Христови“, от нежност и чиста доброта, но без да влиза сам той в църквата. Дантек, тоже безбожник и материалист, който го замести, минаваше покрай църквата до самата си смърт, за да не измъчва жена си, която бе тоже много набожна, и мнозина го съжаляваха за този жест: хората обичаха да видят тия другарки в живота да мислят като съпрузите си. И този професор го атеизма бе също тъй добър. Всичко туй е доста парадоксално. Същото бе и с Жюл Сюри, тоя „попоядец“, опеян пак от поповете с литургическите им молитви. Логиката не е от този свят. Но и доктрините не управляват делата. Можеш да практикуваш католицизма и да лъжеш, да експлоатираш миналото. Можеш да бъдеш материалист и съвършено честен човек. Аз познавам и превъзходния Ърнест Ренан, който с благородна искреност и за да се освободи лоялно от всяка хипокризия, отказа да приеме свещенически сан, към който го водеха неговите богословски занятия.

Тия бележити умове са за уважение зарад техните искрени убеждения и ние трябва да ги уважаваме, както и те уважават за същото другите; но техните идеи могат да се обсъждат, без да са имали претенция на непогрешимост.

Литре се занимаваше с психическите въпроси, които ние изучваме тук. Неговите аргументи, както и ония на съперника му Тен, можем да вземем за база на съвременните материалистични твърдения. Няма да се убоим да се борим лице с лице и да хванем бика за рогата.

В съчинението му: „Науката от философско гледище“, главата за „психическата физиология“ съдържа следните твърдения:

„Може би изразът психическа физиология да изглежда необикновен. Бих могъл да си послужа с психологическия термин, който се употребява, за да се означи изучаването на интелектуалните и морални способности. И самият аз много пъти съм писал тази дума, и до когато текстът не оставя никаква тъмнота в мисълта ми, ще продължавам да я пиша. Думата φνχη, от която се състои, е, наистина, присъща на богословието и метафизиката, но може да се приложи и във физиологията в смисъл на сбор от интелектуални и морални способности, което е едно изречение много по-дълго и по-сложно, за да се замества, при разни обстоятелства, с по-прост термин.

При все туй, понеже е известно, че психологията още в началото, както и сега, е учение за духа, взет независимо от нервната субстанция, не искам и не трябва да си служа с тоя термин, който принадлежи на една философия, съвсем различна от тази, която взема името си от положителните науки. Там, т. е. в положителните науки, не се признава никакво свойство без материя, не защото, a priori, е възприета предвзетата идея, че не съществува никаква духовна субстанция, която да е независима, но защото, a posteriori, не се е срещнало притегляне без весомо тяло, топлина без топло тяло, електричество без електрическо тяло, сцепление без съединителни субстанции, живот, чувствителност, мисъл без да бъдеш жив, без да чувстваш и да мислиш.

Следов., струва ми се необходимо, в заглавието на този ми труд да фигурира думата физиология. Спирах се най-много върху мозъчната физиология. Но тя включва много повече от това, което аз смятам да обхвана. Мозъкът притежава всички видове на действие, с които не претендирам да се занимая, като се ограничавам само с участието, което взема той в изражението, от което произлиза схващането на външния свят и на самия мен.

За туй именно аз реших да избера израза психическа физиология, или, по-кратко, психо-физиология. Психическа, сиреч отнасяща се за чувствата и мислите, а физиология, сиреч образуване и съединение на тия чувства и идеи в свръзка с образуването и функцията на мозъка. С това аз не претендирам да въведа в науката един нов израз; всичко, което искам в случая, е, от една страна, да огранича строго предмета си, а от друга, да изтъкна, че описанието на психическите явления, в тяхното подчинение и връзка, е въпрос от чистата физиология, като изучаване на една функция и нейните ефекти. Колкото повече психологията, особено онази, която създаде школата на Локе, напредва, като скъсва с вродените идеи, толкова повече се приближава към физиологията. И колкото повече физиологията си дава отчет за ширината на своята област, толкоз по-малко тя се ужасява от анатемите на психологията, която й запрещаваше висшите изследвания. И сега вече е безсъмнено, че интелектуалните и морални явления са явления, които принадлежат на нервната тъкан; че човекът е звено—най-голямото, наистина— от една верига, която върви, без строго определена граница, до последните животни, и че, с каквито способи и да си служи ученият, било с метода на описанието, с наблюдението или изследването, той е физиолог. Аз не зная физиология, в която теорията за чувствата и мисълта, в най-важната си част, да не завзема голямо място.“ 2)

Такава е базата на материалистическата система за душата Аз каня четеца да прецени най-добросъвестно тоя род разсъждения. Ние не трябва да приемем, че душата съществува, „защото — казва Литре — не се знае никаква принадлежност без материя, защото не се е срещнало никога притегляне без весомо тяло, топлина без топло тяло, електричество без електрическо тяло, сцепление без субстанции за съединение, живот, чувствителност, мисъл, без да бъдеш жив, чувствителен, мислещ . .“ Явно е, че в тия съждения има една принципна погрешка, основана върху думата свойства. Да смесиш мисълта с притеглянето, с топлината, с механическите, физическите и химическите ефекти, с материалните тела, това значи да приравниш две съвсем различни неща, които подлежат на обсъждане: духът и материята.

Волята на едно човешко същество, даже и на детето, е лична, съзнателна, когато пък притеглянето, топлината, светлината, електричеството са безлични, несъзнателни, последици от известни състояния на материята, фатални, слепи, сами по себе си съществено материални. Разликата между двата сравнявани предмети е толкова голяма, колкото е голяма разликата между деня и нощта.

Това научно съждение греши в основата си. Топлината, например, не произлиза всякога от едно топло тяло: движението, което няма никаква температура, може да произведе топлина. Топлината е един вид движение. И светлината е също един вид движение. Естеството на електричеството остава непознато.

Признавам, че зле бих се изразил, ако кажа, че един човек с цената на Литре шеф на позитивистската школа, би се задоволил с такова съждение и не би съгледал своята принципна погрешка или просто играта на думи, защото тоя негов аргумент играе с думата „свойство“. Най-напред би трябвало да се докаже положително, че мисълта е свойство на нервната субстанция, че несъзнателното може да произведе съзнателното — нещо, което е по принцип противоречиво,

Твърде мъчно би се осмелил някой да смеси едно парче дърво с едно парче мрамор или метал, но много лесно се решават да асимилират духът, мислещият разум, чувството на свободата, на правдата, добротата, волята, с функцията на една органическа субстанция! Тен уверява, че мозъкът изпускал мисълта, както черният дроб жлъчката. Не изглежда ли, че и у тия умове седалището на разсъждението е направено по-напред, с същата слепота, както и у богословците? Няма ли и в тях една предвзета идея, едно систематическо убеждение?

Важно е, още от самото начало на това обсъждане, да не си отплащаме само с пуми. Но що е материя? Според общото мнение, тя е това, което се схваща от нашите чувства — това, което се вижда, пипа и претегля. Е добре, на следните страници ще се установи, че в човека има друго нещо освен онова, което се вижда, пипа и претегля; в човешкото същество има един елемент, независим от материалните сетива, един личен умствен принцип, който мисли, желае, действа, проявява се на разстояние, вижда без помощта на очите, слуша без помощта на ушите, открива едно още несъществуващо бъдеще, разкрива непознати факти. Да предположим, че този психически елемент, невидим, неосезаем, невесом, е свойство на мозъка, това би значело да поддържаме едно твърдение без доказателства, едно съждение противоречиво само на себе си, както ако бихме казали, че от солта може да се произведе захар и че рибите могат да живеят на сушата. Ние искаме да посочим, че даже позитивното наблюдение (друг метод нямаме освен този на Литре, Тен, Дантек и на професорите по материализма, а отхвърляме византийските доктрини за съждението, чистите измислици), т. е. наблюдението на фактите, и изследването доказват, че човешкото същество не е само едно материално тяло, надарено с разсъдителни способности, но е още и едно психическо същество, надарено с способности, различни от ония на животинския организъм

Как такива интелектуални знаменитости като Канта, Литре, Бертло са могли да си въобразят, че действителността е ограничена в кръга на впечатлението на кашите сетива, толкова слаби и несъвършени? Една риба би могла да вярва, че нищо не съществува вън от водата; едно куче което би направило класификация на кучешките познания, би ги наредило, не според вида им, както хората, а по техния мирис; един пътуващ гълъб би видял особено чувството за ориентиране, една мравка — чувството на пипалцата и пр.

Духът превъзхожда тялото; атомите не управляват, а ги управляват. Същото разсъждение може да се приложи върху цялата вселена, върху световете, които се движат в пространството, върху растенията и животните. Един дървесен лист е организиран, едно яйце, което се из- лупва, е организирано. Тази организация е от умствен ред.

Всемирният дух прониква всичко; той изпълва света, и туй става без мозък. Невъзможно е да се анализира механизма на окото и на зрението, на ухото и чуването, без да се Заключи, че органите на зрението и слуха са интелигентно устроени. Това заключение се извлича с по- голяма очевидност още и от анализа на оплодотворяването на едно растение, на едно животно и на едно човешко същество. Прогресивното развитие на оплодотвореното женско яйце, ролята на плацентата (булото в матката), животът на зародиша и детето в утробата, създаването на това малко същество във вътрешността на майката, органическото видоизменяване на жената, образуването на млякото, раждането на детето, захранването му с мляко, физическото и психическото развитие на детето, са толкова неотразими манифестации на една интелигентна управляваща сила, която е организирала всичко и управлява и най-малките молекули с такъв ред, както планетните или звездните сфери в небесния шир! И този дух не произтича от един мозък. С право казват, че ако Бог е направил човека по свой образ, то и човек би могъл да го направи. Ако бръмбарите биха си представили създателя си, биха направили от него един голям бръмбар. Човекообразният бог на евреите, християните, мюсюлманите, будистите никога не е съществувал. Бог-баща, Йехова, Юпитер, това са само символични думи.

Ако раждането е превъзходно организирано от физиологическо гледище, то е далеч от съвършенството си по отношение на чувстванията на материнството. Защо са тия страдания? Защо са тия жестоки болки на края? Църквата вижда в тях наказание за грешката на Ева. Каква шега: Съществували ли са наистина Адам и Ева? Истина ли е, че женските животни не се мъчат? Природата съвсем малко се занимава с мъчителния период на жената и с грубостта на излизането на плода, тя е лишена от чувствителност. „Добрият бог“ не е нежен към своите творения; у него няма нищо човешко, и даже милосърдните сестри са по-добри от него. Ето една тежка проблема, въпреки че е сигурно съществуването на духа в природата. Ние не разбираме Бога: това е очевидно. Но какво доказва това? — само нашата духовна недоразвитост.

Че духът, интелигентността, разумният ред пребъдват във всичко, това не може да се отрича. Опитната наука се спира на пътя, когато ни учи, че всичките явления във вселената се свеждат най-после към двойствеността между материята и движението или даже към монизма на материята и нейните свойства. Естествената история, ботаниката, физиологията на животните, антропологията представляват на наблюдението един елемент различен от материята и движението: това е животът. Физиологът Клод Бернард, не показа ли, че животът не е продукт на материални молекули? При туй, вселената ни се открива като един динамизъм,. понеже движението е неразделно от самите атоми, и тоя динамизъм не е от материален ред, понеже в него има организация на всичко, същества и неща.

Учението, което смята мисълта за една функция на мозъка или което вижда паралелизъм или равноценност между работата на мозъка и онази на мисълта, можем да кажем — заедно с психолога Бергсон — е съвсем неприемливо. Според това учение, спомените са натрупани. в мозъка във форма на едно отпечатано видоизменение на тази или друга група от анатомически елементи. Ако те изчезват от паметта, то е, защото анатомическите елементи, на които почиват, са повредени или разрушени. Впечатленията от външните предмети се задържат върху мозъка както върху една чувствителна плака или върху фотографическия диск. Тия сравнения са наистина твърде повърхностни. Ако видимият спомен за един предмет, например, би бил едно впечатление, оставено от тоя предмет върху мозъка, не би имало само спомен за един предмет, а за хиляди и милиони, понеже и най- простият, и най-трайният предмет изменя формата, размера, нюансите си, според точката, от дето се гледа; колкото, следователно, се нагаждам на една абсолютна фиксираност като го гледам, колкото окото ви става неподвижно в орбитата си, толкова по-многобройни, но не натрупани, образи очертават един след други върху ретината ви и се предават на мозъка ви. Какво би било тогава с видимия образ на едно лице, чиято физиономия се изменя, чието тяло се движи, чието облекло и всичко около него са всякога различни, колкото пъти и да го видите? И при всичко това. безспорно е, че съзнанието ни държи в резерва един единствен образ или един спомен, практически не изменяем, че предмета или лицето, което пък е едно очевидно доказателство, че има друго нещо, съвсем различно от едно просто механическо записване. Аналогични бележки можем да направим и за слуховия спомен. Една и съща дума разчленена от различни лица, или от едно и също лице, но в разни моменти, в разни изречения, дава фонограми, които не си съответстват помежду си: как би могъл споменат да се сравнява с една фонограма,? Само това съображение би било достатъчно да направи подозрителна теорията, която свързва болестите на паметта за думите с развалата или разрушението на самите спомени, записани автоматично от мозъчната ципа. Но нека видим, със същия автор, какво става с тия болести:

„Там, дето мозъчната повреда е тежка и дето паметта за думите е дълбоко засегната, едно силно възбуждане, напр. едно вълнение, отнася веднага спомена, който изглежда изгубен за винаги. Щеше ли да бъде възможно това, ако споменат би бил вложен в повредената или разрушената материя? Работата става по-скоро като че ли мозъкът извиква спомена, а не го задържа. Онемелият става неспособен да намери думата, когато има нужда от нея: той като че ли -обикаля около нея, без да има потребната сила да тури пръста си на исканата точка. В психологическата област, наистина, външният знак на силата е всякога точността. И споменат изглежда да има тая точност, та по някога онемелият, като замести изгубената дума с няколко, вкарва в тях самата тая дума.

Нека разгледаме сега какао става при прогресивното онемяване, т. е. когато забравянето на думите става все по-силно. Изобщо, думите изчезват тогава в определен ред, като че ли болестта знае граматика: собствените имена се затъмняват най-напред, после простите думи, после прилагателните, и най-после глаголите съставляват тъй да се каже толкова легла, поставени едно върху друго, че повредата засяга тия легла едно след друго. Но болестта може да има различни причини и да вземе разни форми, да действа в която и да е точка на мозъчната област и да напредва в всяко направление: реда на изчезването на спомените остава същият. Щеше ли да бъде същото, ако болестта би атакувала самите спомени?

Ако споменат не би бил складиран в мозъка, тогава къде се пази? Този въпрос ,къде?“ има ли смисъл, ако се говори за друго нещо, а не за едно тяло? Клишетата се пазят в кутия, фонографските свитъци — в рафтове, но защо спомените, които не са видими и осезаеми неща, имат нужда от едно съдържимо, в което да се поставят, и как биха го имали? Тия спомени намират ли се другаде освен в духа? Прочее, човешкият дух е самото съзнание, а съзнание значи, преди всичко, памет .

Ние можем да кажем тук заедно с бележития мислител, че всичко това става като че ли тялото е просто използвано от духа. Оттам и никой нема основание да предполага, че тялото и духът са неразделно свързани помежду си.

Да вземем един мозък, който работи. Ето едно съзнание, което чувства, мисли, желае. Ако работата на мозъка съответства на целността на съзнанието, ако има равноценност между мозъчното и умственото, съзнанието би могло да следва съдбата на мозъка и смъртта ще бъде края на всичко: поне опитат не би показал противното, и философът, който поддържа преживяването на душата, би бил принуден да облегне тезата си върху някое метафизическо построение, една база изобщо слаба. Но ако умственият живот превишава мозъчният, ако мозъкът се ограничава да превърне в движения една малка част от онова, което става в съзнанието, тогава преживяването става толкова вероятно, че тежестта за доказване пада по-преди върху оногова, който отрича, отколкото върху този, който твърди. Понеже едничкото ни основание да приемем, че след смъртта съзнанието угасва, е това, че ние виждаме тялото да се разлага, то това основание няма никаква стойност, щом независимостта, даже частична, на съзнанието от тялото е също така един факт, който може да се опита.

Бергсон, макар и да е цял „метафизик“, изглежда „по-позитивен“ от физика Литре. Духът не е материя. Той ни най- малко не е изтъкнал, че душата е една функция на мозъка, едно свойство на мозъчната субстанция, предназначено да умре с нея. Питат се даже, как един резоньор от величината на Тена, който оценява по достойнство обмислянето и съставянето на едно съчинение, плана му, изпълнението му, и който е написал даже една специална книга върху Разума, как е могъл да свърже създаването на едно философско съчинение с изпущането на една молекуларна комбинация от строителни материални части на мозъка. Действието на личния дух е тъй очевидно в случая, тъй неотстранимо, че би трябвало едно истинско и систематично самовнушение, за да се затъмни.

Мозъкът е, без никакво съмнение, орган на мисълта и никой не би отрекъл това. Но, противно на онова, което някога са приемали, целността на мозъка не е необходима нито за мисълта, нито за живота. Към примерите, извлечени от болестите за паметта, които току-що споменахме, ние бихме могли да прибавим и други, които ще ни доведат до същите заключения.

Моят учен приятел Едмон Перйе представи на Академията на Науките, в заседанието й на 22 декември 1913 г., едно наблюдение на Д-р Робинсон за един човек, който е преживял цяла година, почти без страдание и без никакво видимо умствено смущение, с един мозък станал на каша и образуващ един голям гноен абцес. През месец юли 1914 г. Д-р Халопо е докладвал в хирургическото дружество описанието на една операция в болницата „Некер“ на една мома, паднала от градската железница: при трепанацията било констатирано, че една голяма пропорция от мозъчната материя била превърната буквално на каша. Очистили я, дренирали и затворили черепа, и болната оздравяла. На 24 март 1917 г. в Академията на Науките, Д-р Гепен е показал, чрез операция на един ранен войник, че частичното отделяне от мозъка не пречи на проявленията на разсъдъка. И други на примери могат да се цитират3). По някога остават и много скромни частици от него: духът си служи изкусно с каквото може.

Ако анатомистите не намират душата на върха на своето ножче, с което разрязват телата, това значи, че тя не е там. Когато лекарите и физиолозите виждат в нашите психически способности само свойства на мозъчната материя,те горчиво са мамят. В човешкото същество има нещо друго освен бялото или сивото вещество на мозъка.

Може да се възрази, че изобщо способността за мислене изглежда да следва състоянието на мозъка и че тя отслабва с напредването на възрастта, както отслабва и самият мозък. Но не отслабва ли именно инструментът, тялото, а не духът? Често пъти, у великите работници на мисълта духът остава здрав до последния ден на живота. Всичките мои съвременници познават в Париж писателите Виктор Хгаго, Ламартин, Легуве, историците Тиер, Минйе, Янри Мартен, учените като Бартелеми Сент Илер и Шеврйол, които са показвали до твърде напреднала възраст жизнеността и младостта на душите си.

Homo sapiens, разсъдливият човек: това е заглавието, под което известни физиолози определят отдавна човешкият род. Нима натрупването на материалните атоми, които образуват мозъка, е могло да създаде това наименование? Нима химическото съединение на водородните молекули, на въглена, азота, кислорода и пр. би могло да мисли?

Биологията е най-нова наука. Детерминистската биология е философия. Същността на тази философия е да разгледа умствените и психични явления като ефекти на физиологически реакции. Прочее, физиологическите обяснения са, под формата на образни изрази, едно признание на безсилие. На изнамерването на една дума се гледа като на откритие, а на хипотетичното разказване на един факт като на едно обяснение!

Wsem.Letopis_god.2_105.jpg?fbclid=IwAR11

Французкият астроном и психист Камил Фламарион, по случай 80-годишнипата от рождението му. Наскоро е излязъл и третият том от капиталното му съчинение: Смъртта и нейната тайнственост.

Чувствителността и жизненият принцип са останали и сега толкова тайнствени, колкото са били и през миналите векове, въпреки най-новите открития върху чисто физикохимическия произход на мускулните движения. Не може да не се признае във всякого от нас, на страна от или над физиологическите явления, един активен, самоуправляващ се интелектуален принцип, без който нищо не може да се обясни, но с който всичко се разбира. Медицината би имала голям интерес да държи сметка за тия съображения, като действа не само върху физическия организъм, но също и върху интелектуалния динамизъм. Известно число болести, които противостоят на фармацевтическите средства, могат да се излекуват чрез умствено въздействие. За това ние имаме свидетелството на излекуванията чрез магнетизма, внушението и чрез така наречените чудеса на религиозната вяра, още от храма на Епидора и култа на Ескулапа до Лурд и неговите съискатели. Хомеопатическите хапчета от двадесетия разтвор не действат ли отчасти и с увереността? Вярата премества планини.

Духът не е тялото, не изтича от него и се държи отделно от него. Волята на човека се признава от всички. Постоянството в тази воля, добра или лоша, духът на самопожертването, героизмът, презирането на болката, органическата нечувствителност на мъчениците, която пренебрегва всичките, и най-жестоките, мъчения, себеотрицанието, предаността, добродетелите и пороците, милосърдието и ненавистта, дружбата и враждата не- са ли доказателства за независимостта на душата по отношение на мозъка?

Има същества, които не мислят за нищо. Такива се срещат в света. Но изобщо, даже и най-некултурният човек чувства, че има нещо, което стои по- горе от това, да ядеш, да пиеш и да се съвкупяваш, че тоя преходен свят на чувствата не се свжршва с себе си, че той е само една проява на върховния принцип, на който ние виждаме тук само смътната сянка. На това чувство именно искат да отговорят религиите.

Ако анализираме човешкото тяло и неговите естествени функции, не можем да не признаем, че, въпреки всички очарователности, които може да открие за чувствата ни, то е изобщо нещо много вулгарно, когато се има пред вид само материята. Истинското благородство е в духа, в чувството, в разума, в култа на изкуството и на науката. И ценността на човека не почива в малотрайното му тяло» което толкоз много се изменя и е толкова слабо, но в неговата душа, която се показва, още в тоя живот, надарена със способността да бъде трайна.

При туй, това тяло не е една инертна маса, един автомат, а е един жив организъм. Следов., организацията на едно същество, било то човек, животно или растение, свидетелства за съществуването на една организаторска сила, на един дух в природата, на един интелектуален принцип, който управлява атомите и който не е тяхно свойство. Ако би имало само материални молекули, лишени от насока, светът не би вървял, някакъв си хаос би се поддържал безкрайно, без математически закони, и редът не би управлявал целия космос.

В механическата теория за вселената, общността на нещата е един ефект фатален от несъзнателни комбинации; творението е една интелектуална бездна, която става нещо и свършва с мислене! Може ли да си въобрази човек по-абсурдна хипотеза от тая, и по-противна на всяко наблюдение?

Тайнствената природа е вложила дух във всичко, и тя се показва даже като да е надарена с една изобщо неподозирана пакостност. Какво значи кокетирането на младото момиче, което го кара да стане жена, да страда в хубавото си тяло, за да продължи човешкия род, да бъде щастлива в мъчителното материнство? Какво е любовта, тоя обожаем капан? Какво са сърдечните страдания? Какво е чувството? Немият говор на природата не е ли достатъчно понятен? Какво е свиването на едно гнездо от две птички ... храненето на квачката от бъдещия баща ... пълната с храна човка на бащата и майката за малките гладничета? Какво е кокошката и нейните пиленца? Мислили ли сте за първото туптене на едно сърце в някое яйце или в някое дете? Анализирали ли сте оплодотворяването цветята? Не се ли вижда там един разумен ред, едно намерение, план, обща цел, един завършек, организация, която всички ни владее? Не се ли вижда в живота върховната цел на организацията на световете? Не е ли това да видиш слънцето в пълния му блясък?

Къде ни води тази тайнствена сила? Ние не знаем. Когато животът ни налага своите закони, планетата, която населяваме, ни носи в пространството със скорост от 107,000 километра в час, самата тя е играчка на управляващите световната система сили и на четиринадесет различни движения. Ние сме мислещи атоми върху един подвижен атом, един милион пъти по-малък от слънцето, което е пък един милион пъти по-малко от Канопус, който е един атом от нашата величава звездна мъглявост, която сама по себе си е една вселена, обиколена с други такива до безкрайност. Шир без граници! Дивни движения, изумителни скорости!

Силата изглежда даже присъща на атома, тъй като не е виждан досега неподвижен атом. Едно живо същество, което не би притежавало в себе си управляващата си сила, не би живяло и би се срутило като някое напуснато здание.

Какво е мисълта? Какво е душата? Свръхестествено не съществува, и душата, ако съществува индивидуално, е толкова естествена, колкото и тялото. Най-сетне, дохожда се до заключението, че има единство на силата и единство на субстанцията.4)

Всичко е динамизъм. Космическият динамизъм управлява световете. Нютон му даде името притегляне. Но това тълкуване е недостатъчно и ако във вселената ви имало само притегляне, то звездите биха образували само един блок, понеже то отдавна би ги съединило, и то за винаги. При туй пак има движение. Жизненият динамизъм управлява съществата: в развития човек, психическият динамизъм е постоянно съединен с жизнения. В основата си, всичките тия динамизми съставляват само един: той е духът в природата, глух и сляп за нас в нематериалния свят и даже в инстинкта на животните, несъзнателен в мнозинството от човешките дела, а съзнателен в малко от тях.

Аз писах в Урания (1883 год.): „това, което наричаме материя, изчезва, щом научният анализ счете, че я уловил. Ние намираме, като опора на вселената и принцип на всички форми, само силата, динамичният елемент. Човешкото същество има душата като съществен свой принцип. Вселената е един интелигентен непознаваем динамизъм“.

Аз писах в „Непознатите естествени сили“ (1906 год.): „психичните проявления потвърждават това, което знаем от другаде, че чисто механическото обяснение на природата е недостатъчно и че във вселената има нещо друго, освен така наречената материя. Не е материята,която управлява света, а един динамичен и психичен елемент“.

От ония години, в които тия редове бяха написани, досега прогресът на психичните наблюдения ги потвърди най-изобилно.

Една умствена сила управлява мирно и властно инстинктите на насекомите, като осигурява тяхното съществуване и пожизненост, както управлява раждането на едно птиче и еволюцията на висшите животни, включително и самия човек. Същият динамизъм ръководи гъсеницата да стане безформена каша в какавидата и после да стане пеперуда. Същият е, който извлича от организма на специалните медиуми една субстанция, която се трансформира в живи органи с мимолетна, но реална трайност, динамизъм, който създава минутно преходни материализации.

Ние твърдим, прочее, че вселената е един динамизъм. Една невидима и мислеща сила управлява световете и атомите. Материята се подчинява.

Анализът на нещата показва във всичко действието на един невидим дух. Тоя всемирен дух е във всичко, управлява всеки атом, всяка молекула, които сами са не- осезаеми, невесоми, безкрайно малки, невидими и образуват чрез динамичното си сцепление видимите неща и съществата. И тоя дух е неразрушим, вечен.

Материализмът е едно учение погрешно, непълно и недостатъчно, което не обяснява нищо задоволително5). Няма освен да приемем, че материята, надарена със свойства, е една хипотеза, която не устоява на анализа. „Позитивистите“ са жертва на грешката, че съществуват „положителни“ доказателства какво наистина Материята владее и управлява всичко със свойствата си. Те не са открили интелигентният динамизъм, който оживява съществата и даже нещата.

Ние можем да кажем заедно с д-р Желей, че класическите фактори са безсилни да разрешат главната мъчнотия от философски ред относително еволюцията, която от малкото прави да излиза голямото.

Материализмът, толкова разпространен съзнателно или несъзнателно във всичките обществени класи, е една теория на привидното, тя е повърхността на неанализираните неща. „Quod terra immobilis, in medio coeli, si ego contra assererem terra moveri... пишеше Коперник на първата страница на своето безсмъртно съчинение в посвещението си на папата. И той доказва, че всичко което е било открито от хората, е абсолютно лъжливо. Също така трябва да постъпим и ние днес за психическата физиология.

Само с опитния метод ние сме могли да констатираме нейната слабост. Ние ще изтъкнем очевидно абсолютната погрешност на класическия материализъм. Цялата официална психическа физиология е погрешна, противна на действителността. В човешкото същество има нещо друго освен химическите молекули, надарени със свойства: има един нематериален елемент, един духовен принцип. Безпристрастното изследване на фактите ни показва това и ние го виждаме да действа даже независимо от физическите сетива.

(Следва)

------------------------------

1) Той умря на 2 юни 1881 г.

2) Из съчиненията на Литре: „Науката от философско гледище“ и „Позитивната: философия.“

3) В една статия, която неотдавна починалият редактор на Revue Mondiale, г. Jean Finot, бе поместил в списанието си, приведе примери на пронизани от куршум мозъци на войници, разсъдъкът на които бил напълно запазен.

4) Това е заглавието, което дадох още в 1885 год. на една научна бележка, публикувана в Годишника на Космоса за 1866 год. Но тогава хората бяха извънредно слепи. Прогресът на науката потвърди постепенно тази идея на старите алхимици. И структурата на атома, съставен от електрически въртежи, ни показва, че материята се губи в модерното знание за енергията. Атомите са центрове на сили.

5) Най-великият физиолог Клод Бернард, който прекара целия си живот в изследване функциите на мозъка, заключава, че механизмът на мисълта ни е непознат (виж Опитната наука, стр. 371).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ричард Ингалезе

Окултните или висшите духовни сили

и как да си служим с тях1)

(лекция)

Народната мъдрост казва: „които си приличат, се привличат“ и друга една: „кажи ми с кого дружиш, за да ти кажа какъв си“. Тази същата мисъл, изразена под две различни форми, иска да каже, че сходните манталитети се привличат. Както има групи от сили и от истини, така има и групи от умове. Книжовниците се привличат едни други, музикантите избират приятелите си по-естествено между музиканти, защото индивидите, които съставляват тия групи, трептят под един и същ диапазон. Те са въодушевени от едни и същи мисли, те имат тъй наречения симпатически афинитет, техните главни трептения са еднакви.

Във физиката ние констатираме очевидността на симпатическите трептения. Ударете една нота на пианото и вие ще чуете, че някой свещник или някоя чаша трепти в съчувствие с тази специална нота, а това показва, че звукът на тия предмети е еднакъв с онзи на нотата на пианото. И за мисълта има също съчувствени трептения, които правят по някога трудно да се определи точно автора на едно изобретение. Кой е бил изобретателят на телефона? Бъл ли? Тогаз защо бяха тия дълги полемики между неговите партизани и ония, които приписваха изобретението на Грей? Защо заведеният по този повод процес се свършил с един компромис? Бъл, Грей и Едисон са били привързани към същия мислен ток, който им даде възможност да развият едновременно същите идеи.

Ние често пъти чуваме тази забележка: „и аз мислех тъкмо за същото нещо“. Тия думи, без особено значение за един незаинтересован, са пълни със смисъл и значение за един ученик по окултизма, той познава течението на мисълта на голямото магнетическо море, в което живеем, той знае, че ние можем да се привържем и че се привързваме, съзнателно или не, към тия различни течения, които докарват определени резултати.

Въобразете си за един момент туй магнетическо съзнание, от което ние сме една част. Възбудено от жизнени пулсации, това съзнание може да получава и предава мисълта. Това грамадно магнетическо море съдържа тъй ясно определени мислени токове, както теченията в атмосферата и ония в океана. Всеки знае, че в океана има разни течения като: Малщром, Гълфщром и пр. Всемирният дух притежава мислени течения тъй ясно отделени един от друг, каквито могат да бъдат тия океански течения, и че е тъй необходимо да се запознае човек с едните, както и с другите, защото човек привлича токове от всемирния дух, такива мисли и идеи, с които той трепти в сродство. Ако ние, вие и аз, имаме същите мисли, то значи, че ние сме в съобщение със същия ток на всемирното съзнание, ние получаваме от него същите общи идеи. Плагиаторството може често пъти да се обясни така: Olivier Wendel Holmes2) написал поемата Man wants but little Here Below, след чието публикуване един негов приятел му обърнал вниманието върху факта, че Adams3) бил писал много по-рано не само върху същия предмет, но още го е разгледал по един подобен начин и почти със същите думи. При все това никой не би помислил да нарече Д-р Holmes плагиатор. Като е взел туй направление, неговият ум се е привързал към същия мислен ток, който е вдъхновявал Адамса, когато този последният е разглеждал същия предмет по един аналогичен начин.

Изобретателите се намират често пъти в подобен случай; изведнъж те изнамерват заедно едно и също нещо и всеки от тях претендира, че той пръв е направил това изобретение. През последните двадесет години, нито едно физическо откритие не е било приписано специално на едно определено лице, защото много умове са допринесли за всички открития, които са били извършени. Човек привлича от Всемира туй, което е в съгласие с неговия ум, и, следователно, нищо не може да попречи на мнозина други хора да почерпят едновременно същите идеи от същия мислен ток.

Тия мислени токове се употребяват от хората несъзнателно, полусъзнателно или пък съзнателно. Например, един човек, който иска да притежава големи имения и не знае нищо за научното употребление на ума. кара да се движат известни естествени закони чрез своята воля и неговото решение да спечели пари. Той ще забогатее, ако постоянства в своето желание, защото е поставил в действие приспособения закон, който трябва да му донесе богатство в един по-дълъг или по-кратък срок, според начина повече или по-малко точен, с който той прилага несъзнателно закона. Друг човек, като е изучил науката за умствените способности и като знае силата на отделния ум на всеки човек, иска богатство от всемирния дух. Той често поддържа тази идея и ще я осъществи с време. Като си е послужил със закона полусъзнателно, той ще получи предмета на своето искане по-бърже, отколкото първия индивид. А пък за окултиста, той знае, че един умствен образ за богатство и съсредоточаването на своите мисли върху този образ поставя един закон в действие, че магнетическото въже, което го свързва с неговото творение, ще му привлече създаденото богатство. Той си служи със закона съзнателно и ще осъществи своето желание по-бърже, отколкото другите двама. Да живееш, това значи да си служиш с тия токове от сили съзнателно или несъзнателно, обаче, хората отдават винаги своя успех на външни причини, докато не познават законите, които управляват успеха. Днес мнозина си служат с тия токове от космически сили с лечебна цел и лекуват по умствен начин. Всеки е измислил свой метод за лекуване и го е нарекъл с особено име, но малко важат разните наименования на тия различни школи, тъй като лечебното явление е основано на същия закон. Исус, който знаеше тия космически сили, откри употреблението им на своите ученици, които си послужиха с тях, за да извършат явленията наречени чудеса. Аполониус от Тияна и неговите ученици извършиха по същия начин чудеса и лекувания; преди тях, есенийците, питагорейците, будистите и брамините са си служили също с тия течения от Сили все за същата цел. През първите векове на християнството и в средните векове, неоплатониците, мистиците и розенкройцерите са си служили с тях така също за благото на човечеството.

Тия течения са духовни сили и съставляват част от всемирния дух или душа. Духовната сила може да се определи така: едно движение, родено от божествения дух в противовес на движението, създадено чрез индивидуалния дух или чрез магнетически начини. Помнете този факт от първостепенна важност, че чувствителният етерен дух на всемира ни окръжава напълно, както въздухът окръжава човека или както океанът окръжава и крепи рибата. Божественият Дух е винаги в движение, както и океанът се движи от приливите и отливите и от вълните; и Божественият Дух има свое движение и свои течения, повърхностно изменяни от човешките мисли. Един индивидуален дух не би могъл безконечно да върви против един всемирен ток, нито да се мери с него, нито пък да попречи на прилива да достигне до фундийския залив. Обаче, лесно му е да работи в добра посока, да си служи с тия велики течения за своя лична полза, в съгласие с природата, вместо да върви против нея.

Макар тази сила да е една, тя се проявява различно върху нашата планета; ние ще я изучим, значи, под вид на пет сили или пет велики течения. Нека не забравяме, че ако силата е една, то тя се проявява в различни степени на трептение според посредника, чрез който тя действа. Ние ще се занимаем за най-удобно с тия различни видове трептения кат» с отделни течения. Всяко от тия пет течения се подразделя на други течения и всяко от тия подразделения се различава от другите чрез своя степен на трептение, точно тъй, както Гълфщромското течение се различава от водната маса, през която то минава.

Тия космически течения трептят червено, оранжево, зелено, синьо и жълто; вие можете да си ги представите като течения с трептящи цветове. За по-голяма точност, нека ги сравним с физическите предмети, с които сме свикнали. Въобразете си една грамадна дъга, която заобикаля земята, и предположете си, че тя е в движение, тогава вие ще имате представа за движенията, които окръжават нашата планета, всека от силите, представена от един от цветовете на дъгата, която, вместо седем цветове, съдържа само пет. Истина е, че тик реални течения са били отчасти съзрени от хората, които са ги нарекли зодиакални светлини, и че многобройните шарки на северните страни изпускат така също неколко проблясъци от тия космически течения, които не царуват само по повърхността на земята, но и я пронизват. Те минават също и през човека, микрокосмоса, проникнат от тях като всека част от света. Разгледани от субективната страна на живота, тия течения изглеждат като едно грамадно количество от ленти с пет различни шарки, плаващи отгоре надолу, обикаляйки земята и обгръщайки всички предмети и всички живи твари.

Тия от вас, които са имали случая да гледат нагорещените тротоари на един град посред лято, са могли да видят трептенията от горещина, които се издигат от тях и плуват над тях във вид на неопределени пари. Представете си сега тия топли бледосиви трептения като да са от пет разни цветове и вие ще имате много –точна представа за изгледа на космическите сили, за които сега говорим. Предположете, че аз движа пред вашите очи ръката си, пълна с разноцветни лентички, някои от вас чието зрение е ограничено видят само зелените и червените ленти, други ще забележат тия два цвята и синия, когато пък някои ще видят напълно всичките цветове. Значи, всеки ще види според своята зрителна способност: така също е и с вашата способност да видите космическите сили и да си служите с тях. Вие виждате и действате в цвета, с който сте във връзка със съответните трептения. Има голяма прилика между начина, по който -човешкият дух е свързан с тия течения, и онзи, с който електрическите жици са в съприкосновение с един телеграфически апарат. Прикачен за коя и да е жица, той ще предаде всичките послания, които минават през него. Според както човешкият дух се привърже към синьото, червеното, жълтото или зеленото течение, той и ще получи, според случаите, приспособимото осъществяване. Чрез неговата мощ на действие върху различните течения духът може да привлече към себе си всичко, което желае.

Но ще попитате: „как може да има едно космическо течение, което не можем нито да виждаме, нито да усещаме?“ Може ли да се откаже съществуването на една сила само затова, защото не можем да я видим или усетим? Ние не можем да видим свободно електричеството, а е нужно да съществуват известни условия, зг да стане то видимо или чувствано. А пък би било глупаво да се отрича тая сила, с която мнозина от вас си служите всекидневно. Вие не бихте могли да усетите космическите течения, ако не притежавате изискуемите се условия. Затворени в една стая, когато навън духа силен вятър, вие не се намирате в необходимите условия, за да почувствате неговото духане, и вие бихте могли така да заключите, понеже не го чувствате, че тази сила не съществува.

Първото нещо, което трябва да се направи, за да можем да усещаме тия цветни течения, то е, да си ги очертаем, да ги виждаме като си спомним, че нищо не може да се измисли от ума за това, което не съществува във вселената. Ако вие излъчвате зелени трептения и сините почват да прошарват вашата аура, гледайте на синьо и вие тогава ще привлечете този цвят в себе си, защото вие непременно ще привлечете всичко, което съставлява предмет на вашата съсредоточеност. Развити ли сте до такава степен, че синьото трептение да се украси в жълто? Съсредоточете се върху жълтото космическо течение. Като привлечете в себе си един ток от по-висши трептения, отколкото е вашия преодоляващ цвят, вие издигате вашите собствени трептения, вие получавате от това течение всичкото благо, което сте способен да асимилирате. Тия умствени картини и тази съсредоточеност са две от оръдията, които ние използваме, за да се свържем с космическите течения, които непрестанно се движат около земята.

Още ви се види може би трудно да помислите, да си очертаете умствено- желания цвят. В такъв случай изберете си един къс плат от желания цвят и гледайте го внимателно, за да фиксирате цвета му в ума си. Това ще ви помогне да получите космически токове, а през време на съсредоточаването дайте си отчет, че това са токове „от сила“, макар и да сте говорили за тях с думата „цвят“. Да се говори за синия ток ще рече. че тази сила трепти в степен, която я прави да изглежда синя. Електричеството, което съставлява част от този ток, сгъстено и насочено от желания механизъм, се проявява синьо за физическите очи.

Ние ще започнем с изучването на червения ток, поставен на последно место в стълбата на трептенията. Всяко червено трептение означава едно какво да е вълнение (емоция). У човека, емоцията показва, че нейното животинско естество преодолява, а що се отнася до животното, тя е едно съвършено естествено трептение, но която може да се засили чрез външни внушения до степен на неудържима ярост; бикът и пуякът, например, ги обхваща страшна ярост при вида на един къс червен плат. Червеният цвят се рисува в ума на една твар, тъй поставена в съприкосновение с всемирния червен ток, и тя увеличава своята собствена ярост с всичката оная, която може да асимилира от тази степен на трептение. Човекът, както и животното, си служи понякога несъзнателно с червения ток. Всеки път, когато се гневи, той влиза в съприкосновение с него, било съзнателно или не, и губи така всякакъв контрол над себе си. Гневът кара да трепти неговата аура червено, в съчувствие с червения космически ток и съединението става помежду им минутно. Допре ли се до червения ток, аурата на човека служи като проводнически апарат на тази сила и поставя веднага в съгласие своите трептения, човекът губи всякакъв самоконтрол и става подобен на едно побесняло животно. Поставен в съотношение с гнева на света в тоя момент, той приема телепатически всички лоши мисли на другите същества в същото състояние и действа според тия трептения, както не би направил никога в пълно самообладание. Ако отиде до престъпление, основателно би трябвало да бъде прогласен за луд, неотговорен, и наказанието му ще бъде да го поставят в някой приют. Червеното е низше, разрушително и разединително трептение. Когато се упражнява върху някой индивид, то почва да действа върху физическото му тяло и всичките добри създания, които е направил, минутно се отблъсват от аурата му. Не само всичкото щастие се отдалечава от него, но и притегля лошите проявления и, вместо да се възвърне умственото му равновесие и да се освободи той от това течение, става нещастен и мизерен.

Яростта демагнетизира атомите, които съставляват физическото тяло. Всеки атом притежава положителна и отрицателна страна, както всеки магнетичен предмет в тоя свят. Когато говорим за едно тяло, което притежава магнетична полярност, разбираме, че отрицателната страна на един атом прилепва към положителната страна на друг атом. Това прилепване се разваля в едно демагнетизирано тяло.

Висшите природни сили се вливат правилно през тия магнетично поляризирани атоми, но когато червеното течение, което е оттласквателно, влезе в някое тяло, демагнетизира неговите атоми и приготовлява плодовита почва за болести. По някога тялото, разединено моментално от тази демагнетизаторска сила, може да бъде ударено от апоплексия. Често пъти парализата се произвежда от излишъка на червената сила, атомите, които съставляват нервите на тялото, се демагнетизират и не възобновяват никога своята полярност.

Различните нюанси на червеното нашарят подтеченията на голямото червена течение. Ясният нюанс, наречен ален, изразява гнева, а по-тъмният нюанс, малиновият, показва половото желание. Страхът се представлява от кафяво-червения цвят, който отива понякога до почерняване, а чувстването на насладата е представено от винения нюанс.

Окултистът си служи с това червено течение единствено, за да възстанови половите функции у един отслабнал индивид, който иска да си ги възвърне, изключително с цел за размножаване. Черната магия използва това течение като разрушително средство: тази сила може да разруши и да свали върху материалното поле всичко, което плува или живее в нея. Черната магия си. служи с нея още и за да ожесточи чумата и други бичове. Бялата магия може да си послужи с нея, ако законът изисква това или ако човечеството би трябвало да потърси някоя помощ, както постъпиха Мойсей и египетските маги, за да накажат Египет за неговите грехове.

Течението на оранжевата (портокалената) сила се употребява от всичко, което живее на земята. Тя е жизненото течение, което оживява всяко растение и всяко животинско тяло, което съществува. Всичките създания го вдишват от атмосферата, а ония, които не притежават дихателен апарат, го поглъщат чрез тялото си както гъбата всмуква водата или влагата. Когато някое животно се чувства болно, инстинктът му го тласка към слънчевата светлина, то вдишва дълбоко тази лечебна оранжева сила и се изцерява много по-добре,отколкото с употребата на лекарствата, давани от ветеринарните лекари, повече или по-малко невежи.

Окултистът употребява тази жизнена сила, за да лекува животните, малките деца и недоразвитите хора, които не са достигнали онази точка от развитието си, в която трептят в съгласие със зеления цвят. Те си служат с нея още и за да стимулират растежа на растенията Индийският йоги, след като посее някое семе, сгъстява върху него тази оранжева сила с такава интензивност, че още пред очите ви растението изниква от почвата, пораства и завързва плод. Този изумителен акт се подражава от ловки фокусници и хипнотизатори, които знаят да уверят зрителите, че виждат реално това нещо, когато в същност работата им е една игра. Но има хора, които могат да произведат и произвеждат това явление. Те постигат това като си служат с оранжевото течение, както посочихме по-горе.

Зеленото е течение на индивидуализация. То представлява също и егоизма в всичките му форми. В това голямо течение се проявява всяко желание за завладяване, отличие и лично повдигане. То е течение на интелектуалност без интуиция. Голям брой хора притежават знания само от четене, техният обективен ум е твърде удпражнен, това са интелектуални хора, чиято памет за фактите и основанията е удивителна, но субективният им ум може, същевременно, да не бъде още развит, макар и да минават те за твърде бележити. Техните трептения са зелени и в действителност те имат малко или нямат никак истински знания. Например, един съдия може да знае основно законите на страната си, а също да помни решението по който и да е случай, подобен на всички ония, които ще се подложат на негово разглеждане; но ако законодателството изменя всичко от ден до пладне и не би имало никакво съотношение със старите наредби, то науката на магистрата би се свела до нула. Интелектуалността може да бъде от твърде висш ред, но при все туй да не може да се повдигне над зеленото течение.

Най-низкият егоизъм е едно подтечение на стъклено-зеления цвят. Желанието за лични блага, за отличия и издигания се оприличава на есенната зеленина с един твърде ясен нюанс, във всеки случай по- малко тъмен от стъклено-зеления. Интелектуалността без интуиция е от по-ясна краска, когато пък мъдрата индивидуализация без егоизъм се приближава към нюанса наречен зелен пастел.

Индивидуализацията се проявява навред във вселената чрез зеленото трептение. Когато наблюдавате небето през някоя хубава нощ и видите някоя звезда, която излъчва зелена светлина, кажете си, че минава, като земята, в периода на индивидуализацията; като нашия свят, тя е четвъртата планета във веригата на седемте. Планетата на индивидуализацията е тази, в която хората или умовете стават от само себе си съзнателни, независими и доверчиви. Тревата и листата са зелени, понеже всемирното съзнание, в растителното царство, прави усилие да се индивидуализира. Тонът на нашия свят е фа, който съответства на зеления цвят и го произвежда със своите трептения. Животинските души са от този цвят от рождението си, но се нашарват скоро в най-тъмночервено, когато телата им са доста силни, за да изразят желанието за произвеждане на потомство. Според това, доколко човек се развива и индивидуализира, дотолкова и неговите зелени трептения се съгласуват с неговото развитие.

Окултистът би употребил тоя цвят, за да придобие за себе си и за другите богатства, почести, високо положение и всяко друго желано материално благо. Предположете, че той предприема някое материално творение, той се концентрира върху зеления цвят дотогава, докогато цялото му същество затрепти в диапазона на зелените трептения или докогато се свърже с това течение. След като се постави в съприкосновение, той избира желаното подтечение и мислено нарисува своето творение. Ако иска една сума пари, той знае, че трябва да си служи с финансовото течение, което е част от зеленото. След като се привърже към него и направи образа на желаната сума, без да мисли повече за цветното течение, той ще употреби силата си да се концентрира върху своето творение и великото съзнание ще му я представи през това зелено течение. Окултистът постига по-бързи резултати, отколкото несъзнателните опитвачи на тоя закон, защото той не разпилява силата си, но отива направо и научно към целта. Той знае какво иска и как да го постигне, у него няма неизвестност или нерешимост в усилията и, следов., няма срок.

В случай на нервозност, окултистът употребява зеленото течение, за да индивидуализира и засили нервите. Като притегля това трептение в тялото на болния, той вкарва в него нови материали и нови атоми, които засилват живота му. За отслабването на зрението и за много очни болести, зеленото е специалното течение, което трябва да се употреби, то съживява и индивидуализира оптическите нерви чрез своите укрепителни трептения. Окултистът употребява също това течение като предпазителна мярка на алтруизма. Има един период в живота на всеки човек, когато, като един нов Атлас, той върви, носещ на рамената си света Той не може да се въздържи да не сподели всичките скърби и да не почувства дълг да даде на света всичко, което има. Чрез един вид просветление, той постига дори външна прилика с Исуса и светиите, за да засили проявлението на самопожертвувателния си живот, който се опитва да води. Като се изтощава умствено, физически и финансово, рано или късно тялото му се унищожава от нервен упадък и той си заминава в следното поле на съзнанието. Окултистът си служи със зеленото течение, за да възстанови подобни същества в едно нормално състояние на индивидуализация.

Окултистът учи да се дава само излишъка и да не се товарим никога с тягостите на другите, та да се лишават другите от опитността, която са дошли да придобият в тоя свят. Ние виждаме постоянно в живота същества, които са поели върху си чужди тежести, викат към Бога и искат да снеме тоя товар от техните плещи. Бог не налага на никое от децата си повече, отколкото може то да понесе. Когато намираме сбора от мъките ни твърде голям, нека го изследваме и видим, дали не сме натоварени с нещо, което не ни е принадлежало: един зле разбран дълг ни поставя често в по-големи мъчнотии, отколкото истинският дълг.

Синият цвят представлява всичките висши умствени качества. В подтеченията му са: литературата, музиката, изкуството,, висшето образование, организацията, редът, формата, хармонията и пр. Тази сила не би могла да се употребява от животните, а само от субективния ум на човека. Всяко вдъхновение, в каквото направление на мисълта и да е, се дължи на прилива на това синьо течение, макар че хората през повечето време да са несъзнателни към него. Артистите от всеки род превишават в своите реализации, обикновените схващания на техния ум чрез вътрешната работа, наречена вдъхновение, но действителният източник на вдъхновението бил ли е някога разбран и обяснен? Един вярва, че дължи на душата на заминалата си жена пламенните стихове, които са го направили прочут. Друг пък мисли, че някой стар велик художник е водил ръката му, когато е рисувал най-хубавата си картина, която го е прославила. Душата на музиканта трепти от една мелодия, която само той е могъл да чуе, и казва ви тихо, че е възпроизвел със своите слаби средства такива небесни симфонии, каквито никой до тогава не е чул на земята. Никое от тия същества не допуща, че, като е било несъзнателно свързано чрез концентрацията си с синьото космическо течение, е получило драгоценностите, които са натрупани в него.

Да предположим, че бихте поискали да изучите музиката, тогава синьото (индиго) подтечение е това, с което трябва да се свържете. Всичките велики композитори са черпили от него своето вдъхновение и, според тяхната способност за асимилация, тази „музика на висшите сфери“ ги е направила повече или по-малко знаменити. Музикалното течение върви от тъмното синьо (индиго) към небесното синьо, но досега никой не е бил способен да достигне най-възвишеното подтечение, никой не е съумял да пробуди звуковете, които са заспали там. Тази душа, която тепърва ще дойде, ще се яви в света през ХХ-ия век. Във всеки случай, всеки може да притегли към себе си това, което е способен да разбере, за да изтълкува, изпълни и композира нещо музикално, според своето лично развитие.

Литературното подтечение е ясно-синьо, като есенното небе. Всички могат да пишат като асимилират правилата на граматиката и на риториката и като се научат да се поставят в съприкосновение с всемирното течение, което притежава всичките тайни на това изкуство. Във всяка човешка душа се крие латентната възможност да изучи всяко изкуство и всяка позната наука и да възприеме всяко знание с помощта на тия големи течения и подтечения.

Окултизмът си служи също със синьото течение, за да възстанови здравето на болните, чиято зелена краска почва да се шари със синьо, а ония, които трептят между синьото и зеленото, са в стадията на развитието, дето обективният ум не обладава всецяло субективния, но споделя с него управлението на тялото и неговите временни занятия.

Жълтото е най-висшият цвят на трептение на тази планета и, следов., най-голямата сила. Тя е духовната и творческата любов. Тя е мъдростта, интуицията, божествената хармония и най-възвишеният изглед на Божеството, който ние сме способни да съзнаем. Тоя цвят обхваща -2-.-висшите духовни качества. При все туй, със съжаление констатираме, колко рядко се среща той в съвременното човечество. За да придобие тази сила, човек трябва да развие абсолютното обладаване на обективния ум от субективния, и щом се свърже с жълтото космическо течение, той става способен да изпълни всичко, което предприеме. Едно недостатъчно развито същество не би могло да си служи с това течение на сила, което е от много по-висше трептение от неговото, тъй като никакво съприкосновение не е възможно между тях. Само ония същества могат да го употребяват, които трептят в симпатия с него.

За да употребява космическите течения като лечебно средство, окултистът хваща лявата ръка на пациента с дясната си ръка и след като притегля в себе си течението, с което иска да си служи, прокарва го през дясната си ръка в лявата страна на болния. Пациентът лесно приема тази сила чрез лявата си страна, която е приемателна, тя минава през долната част на лявата му страна, оттам на горния край на дясната страна, после обикаля цялото тяло влиза вътре и излиза навън, дотогава, докогато цялото му същество се успокои и отпочине чрез този божествен флуид. А как би могъл човек сам и без чужда помощ да постигне същата цел? Знанието на тия сили и употребата им му дават една почти безгранична сила, това силно сътрудничество му осигурява всемогъщество и му дава средства да изкара на добър край всичко, което би предприел.

(Следва лекция XI: „Причините на болестите и как да се лекуваме“).

1) Глава X от съчинението: История и сила на Духа.

2) Професор по анатомия в Харвардския университет, поет-критнк, американски романист и пр., починал през 1895 год..

3) Председател на Съединените Щати, професор по риторика и литература във Харвардския университет, починал през 1848 год..

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Д.р Юлиус Нестлер

ХИРОГНОМИЯ НА ЖЕНСКАТА РЪКА

(Продължение от кн. 6 — 7.)

а) За женската ръка изобщо

Ние трябва да посветим една особена глава за женските ръце, защото начинаещият може лесно да се отклони при изследването на нашата наука, ако не вземе в съображение някои специални особености, присъщи на женската ръка.

Макар че важат дадените вече общи правила за формата на ръката, както за мъжа, така и за жената, обаче, опитат ни учи, че трябва да се вземат във внимание, за последните, някои ограничения и модификации, които естествено се обусловят от различието на мъжкия и женския организъм и характер.

Преди всичко ние трябва да схванем разликата между любовта и разсъдъка. У жената преобладаващо качество е любовта, а разсъдъка е малко застъпен в нея, когато пък у мъжа преобладаващо качество е разсъдъкът, който едва сега започва да се развива и това му качество го прави един вид господар на вселената и му придава надмощие над жената, макар че в днешно време още много неприязнено се гледа на това негово право.

Случва се, и което е много интересно, да се срещнат на 100 мъжки ръце — пет приблизително еднакви, когато на 100 женски ръце повече от 12 имат една по-значителна прилика.

Изобщо, съществуващата разлика между мъжкия и женския пол е, че мъжката ръка е много по-груба, по-силна и с по- развити възли, отколкото тази на жената (сравни фигури 63 и 64).

Wsem.Letopis_god.2_106.jpg?fbclid=IwAR11

Фиг. 63 и 64

Мъжът, значи, е производителният принцип, когато жената е развиващият, на първия принадлежи първичната сила, а на последната — образуването на формите.

Женският пол представлява чувственият принцип или нервната система на човечеството, когато мъжкият пол — двигателният принцип или мускулната система на човечеството. Напълно справедливо може да се каже, че мъжът е духът на жената, а жената душата на мъжа.

Мъжът се развива чрез своя ум, а жената чрез своето сжрдце, и докато първият създава законите, жената пък твори морала на поколението.

б) Пръстите

Казаното за пръстите в по-първите отдели важи естествено и за женската ръка. Затова ние тук ще изтъкнем само особените качества на женската ръка.

Възлести пръсти се срещат рядко у жените.

И наистина малко жени има, които притежават дарба на комбинираща мощ причината на това е, че често им липсват развитите възлести пръсти.

От умствените занимания жените предпочитат онези, в които има повече чувство, отколкото знание, повече схватливост, отколкото сила и повече фантазия, отколкото спокоен разсъдък. Всяко образуване на възли в женската ръка означава изтънчен интелект, също отчасти впечатлителност и възприемчивост за вдъхновение и силно въображение.

Ако проследим портретите на историческите прочути жени, намираме, че напр. Шарлота Корде, Люсил Демулен, София Кондорсе, чиито души трескаво горяха от един единствен идеал, имаха твърде много развити възли на пръстите.

Но не е от значение само възловитостта и гладкостта на пръстите при наблюдението на една женска ръка, а и формата на пръстите, особено на техните краища.

Що се отнася до разпределението на типови пръсти при женските ръце, намираме следното средно отношение на женския пол в Европа:

От 1000 женски ръце 560 са с остри (конусообразни) пръсти, 330 ъглести и 110 — лопатовидни.

От това излиза, че малко повече от половината европейки принадлежат напълно към изкуствата, или пък поне малко са склонни към тях, малко повече от една трета от тях са с добър и чист разсъдък, което малко нещо ги приближава до мъжкия характер, и само около една десета са с почти мъжки качества.

Като същински жени ще наблюдаваме само онези, които притежават конусообразни пръсти; но последните, покрай прелестните качества на женския пол, изразяват и много техни недостатъци и пороци.

Тази ръка предразполага притежателната й към лек живот, лекомислие, наслади и чувствености, тя отказва всякакъв по-висш духовен подем. Ако една такава ръка е още и мека, прозрачна и красива, после дебела, но малка, то от това се вижда, че такава жена има чувство само за любов, танци и тям подобни веселби, а за сериозността на живота много малко труд си дава да мисли.

Напротив, ония жени, които притежават пръсти с много нежни ъглести външни фаланги, се вземат за най-добри съпруги, ако и не толкова може би от морални чувства, но поне от липса на нужда за много любуване. Те се напълно задоволяват от предложената им от мъжа любов, изцяло й се посветяват и от това правят цял култ да станат добри съпруги.

Такива са англичанките,снежни ъглести пръсти, и затова имат особена наклонност към къщните наредби, намират щастието си в съпружеската любов и всецяло й се отдават.

Наклонностите, които се появяват при лопатовидните и ъглести типове пръсти, са у жената по-малко настойчиви и чести, отколкото у мъжа, и се изразяват с значителна лекост, еластичност и ловкост.

Жени с лопатовидни ръце се приближават твърде много към ония с конически пръсти, защото и те обичат многото любовни авантюри. Ако и да стоят по-близо до мъжа вследствие на своите духовни способности, отколкото току-що поменатите, все пак те имат нещо общо е тях, защото почти никога не се задоволяват с любовта на един единствен мъж, Колкото повече поклонници имат, толкоз по-добре, ако и да останат задълженията им към избраника на страна.

в) Палецът.

Ако вземем във внимание устройството на палеца на една женска ръка, то дохождаме до едно различие от два главни класа:

1. от такива с големи палци и

2. от такива с малки палци.

Притежателките на ръце с големи палци са повече интелигентни, отколкото с развити чувства, и затова имат наклонност за по-сериозни занимания. Сетне те са разсъдителни и с чист разум. При тях любовта е повече в главата, отколкото в сърцето. Но затова пък са по-малко променливи, отколкото тези с малки палци.

Групата ръце с малки палци принадлежи на жени, които са повече чувствени и чувствителни, отколкото остроумни. Тяхната любов е все и вся, и ако и да не са понякога хубавици — то все пак са по-привлекателни, отколкото първите. Такива жени обикват мъжете със своята присъща истинска женственост.

Тъй като у жените владее повече малкия палец съразмерно с женската им конструкция, то преди всичко ние ще говорим за значението на малките палци. Малък палец на тясна, дълга и тънка ръчица срещаме у ориенталските, горящи за наслада, жени, които живеят само за веселие и удоволствия, а къщните им задължения, с малко изключения, са почти занемарени.

В книгите на индийския законодател Ману е отбелязано следното очертание относно този характер на ориенталската, особено индийската, жена:

„Брама даде на жената, покрай любовта й към леглото, стола и разкошеството още и зли жажди, гняв, лоши наклонности и извратености“.

Малък палец в свръзка с лопатовидни пръсти показва преданост и широка душа, но също и обич за дейност и разбиране на условията на реалния живот. Такива жени обичат и разбират от коне и други такива домашни животни. Техните идеи са насочени въобще повече към полезното и практичното, отколкото към идеалното.

У жени, които притежават малък палец в свръзка с ъглести пръсти, намираме винаги любов към ред и точност. Такива жени държат своите къщи приветливи и. чисти, без да са тиранични или деспотични към прислугата. Също действат наоколо си повече с добър пример, отколкото с наложителни думи.

Но видим ли голям палец на ъглести пръсти, това показва винаги, че тази жена се отнася дръзко, строго и деспотично, както към своите, така и към слугите си.

г). Плътност на женската ръка.

Общите теории върху плътността на туловището на ръката ще оставим, но ще изтъкнем тук само следните основни правила:

Корави женски ръце с голям палец и ъглести пръсти издават покрай горепоменатите качества тесногръдност и сприхавост.

Мили и красиви малки женски ръце с хубав цвят, които само с един поглед те карат да ги целунеш, показват острота, живост и великодушие, само ако възлите са малко нещо белязани. Жени с такива ръце презират сантименталните, въздишащи винаги по тях поклонници. Тяхната склонност и любов може да спечели само един богато духовит мъж, който борави с много хумор и шеги.

Една силна палма на конически пръсти и малък палец означава, че притежателната на такава женска ръка има наклонност към риторика и логика. Мъжът, който иска да се хареса на такава жена, трябва да й държи насреща една пламенна любовна реч и въобще да бъде с отлично красноречие.

Една тясна еластична палма с изострени нежни пръсти и малък палец показва една особена леност и равнодушие. Такива жени се оставят да ги завладеят повече с сърцето и характера, отколкото с духа и разума. Те обръщат слабо внимание върху условните задължения на живота. Макар че водят лек живот и не притежават никаква преданост, все не им липсва и набожност.

е) Типове от женски ръце

Най-рядко от седемте типове ръце у жените се среща елементарната, защото упражняването на майчинските задължения изисква интелигентни чувства от по-висока степен, отколкото се срещат в този клас ръце.

По тази последната причина, жената взема господстваше положение в ония страни и местности, в които мъжете предимно принадлежат на тази група ръце (напр. във Вакдея, в Долня Британия, Каролинските и Мариянските острови и т. н.).

Жени с елементарни ръце са селянките, краварките и, накъсо, такива, които не са повече от „женски домашни животни“.

Случи ли се да срещнем неочаквано някой път една подобна ръка на г-жа от по-добро обществено съсловие, то никога няма да сбъркаме, ако заключим за селското им произхождение, слабите им разсъдителни способности, никакви високи претенции, лениви и бавни мисли и чувства, значително равнодушие, бавно въображение, но пък с една значително голяма телесна издръжливост.

С това се изтъква истината на поговорката, че колкото са по-бедни и безчувствени осезателните органи, толкова по-непълен е душевния живот, толкова по- малка е умствената дейност.

Съвсем недостъпни до идеалите на науката, все пак често притежателките на такава елементарна ръка имат отбелязани знаци за своето човешко произхождение, именно своеобразно чувство за прелестта на поезията.

Притежателката на лопатовидната ръка стои малко по-горе духовно по отношение на своите жизнени нужди и претенции от тази на елементарната ръка.

Жена с лопатовидна ръка е способна за по-добра ръчна работа, в нея има стремеж към материалното и страст за наслаждения. Ако лопатовидните пръсти са сплеснати, то това показва чувство към красивото, което е във връзка с удобствата отнасящи се повече към съвършенството и модното, отколкото към изкуството.

В противовес на жената с елементарна ръка, в която се предвижда едно опредено местожителство и обич да си седи неподвижно, — а при необходимост да пътува, по възможност с по-малко движение гледа да стигне, жената с лопатовидната ръка е подвижна, обича пътешествията, дето е възможно с коне, но и пеш, тъй като това движение съответства на нейната страст.

Жена с лопатовидни пръсти е малко чувствителна, тя предпочита количеството на наслажденията, отколкото качеството. Значи, тя обича повече много да яде, отколкото сладко да яде. Тя е вярна към избраника си, защото макар че обича промяната, но тя е на местности, а не на личности.

Въобще изпъкващите качества на притежателката с лопатовидни пръсти са: трудолюбието и старанието. Затова тя лесно се приспособява към колониален живот, защото преди всичко уповава на себе си и не се плаши от самотията.

Големи възлести и грозни лопатовидни ръце означават егоизъм, но тези ръце по-често се срещат у мъжете в първата половина на живота им, отколкото у жените. Затова такива жени, които предпочитат количеството, отколкото качеството, търсят всякога мъже едри и здрави, макар и да са груби, а не деликатните и елегантни натури, също тъй както им са по-мили горските непроходими места, отколкото нежните пейзажи.

Такива жени с лопатовидни ръце срещаме особено в белгийките, англичанките и фламандките. Но в английска Америка се среща цял контингент от жени с лопатести ръце, тъй като друго и не се очаква, щом се вземе във внимание националния характер на янките.

Така американката, която притежава лопатеста ръка, е сдържана, недоверчива и лицемерна; тя има до някъде грация, нейното въображение постоянно работи, за да измисли чудноватости и оригиналности. Тя има голям спекулативен ум, работоспособна е, пестелива, хитра, прикрита, обича повече да излъже и се движи извънредно свободно в обществото.

Притежателната на артистичната ръка, чийто характер е постоянно колеблив между въодушевлението и малодушието, обича повече променливостите, и затова един тих и беден от променливости семеен живот за нея е непоносим. Ако по силата на обстоятелствата бъде принудена на такъв живот, то тя тогава остава нещастна, като прави такива и околните си. При нея въобще преобладава чувственият живот, а не мисловният ; нейният характер е променчив, наивен и с безгранично безгрижие.

Една такава жена я бива повече за любовница, отколкото за съпруга и майка, което никак не е за препоръчване. Такива трябва да са били представителките на слабия пол, като са дали повод на повече верния, отколкото ласкавия израз: „каприз, жена е твоето име“!

Притежателната на артистичната ръка, ако при това е и красива, показва, че тя умее да се държи блестящо във всяко общество, разбира се, не с дълбокия си ум, познание или истинско образование, а с повърхностно разнообразие, което е достатъчно за днешното средно общество, за да прикрие истинското ниво на своето полуразвито духовно състояние.

Художественият инстинкт е до висока степен изключителен и властолюбив. Чрез първото качество лесно се обяснява, защо се срещат в художествените кръгове схващанията за право и криво, добродетел и грях, добро и зло, когато притежателите на другите ръце по-малко се занимават с тези умозрения.

Но художничката покрай тези лоши качества, които са присъщи на тази типова ръка, като повърхностност, саможивство, непостоянство, чувственост, разточителност, лек живот, безумност и цинизъм, има също и няколко добри качества, които са израз не толкова на дълбоко убеждение, колкото на просто, а така също и на лесно избухващо настроение и въодушевление. Обаче, недостатъците обикновено вземат предимство.

При ъглестите типови ръце имат значение, както и при другите типови ръце, обоснованите общи правила за тази форма на ръката. Все пак, ние тук ще споменем няколко от тия особени правила за жената.

Една домакиня с ъглести пръсти бива извънредно строга в своето домакинство. Тя ще се занимава повече със стъкмяването, нареждането и порядъка, отколкото с кухнята. Нейното постоянно стремление ще бъде следното, нито едно облекло да не е зацапано, бельото да не е изпокъсано, от рано сутрин до късна вечер ще върви по стъпките на слугите и при, всяка тяхна невнимателност ще ги изругае с най-голяма строгост.

Но и самият съпруг, който има за жена една такава образцова домакиня, не е свободен пред нейния режим. Едва що дошъл в къщи, той трябва да си изуе обущата, макар че преди това да ги е изтрил добре, защото всяко пристъпване по килимите с прашни или мръсни обуща е най-строго запретено. Особено неприятна му става тая строгост за ред и порядък и върху неговата писалищна маса, защото спретнатата ръка на домакинята пожертва веднага обичния му живописен безпорядък на книги и писма, при който той по-добре се чувства, отколкото при възстановения ред на най-строгата симетрия.

Младежи! Ако сте настроени малко идеално, пазете се от момичета с неподправена ъглеста ръка, защото вашия живописен безпорядък, вашите обични навици са в голяма опасност, ако една такава машина за ред сполучи да оплете вашето сърце и да ви поиска ръката!

За любителя на природата пък, най- неприятното от своенравностите на жилестата ръка се случва в градината. Било е време, когато, благодарение на господството на този елемент, не бе останало нито едно растение да не бъде отрязано в определена форма. И тогава в градините за разходка, заградени с математически точно отрязани живи плетове, стърчаха самотно дърветата в топчеста или конусообразна форма всред еднообразния широколистен партер, който не е предлагал на художественото око ни най- малкото настроение и удовлетворение.

У притежателната на ъглеста ръка се усложнява, покрай вродения у всяка жена дух на противоречие, още и особеното чувство на авторитетност; и затова обикновено в бракове, при които в мъжа липсват ъглестите ръце, жената става господарка на всичко.

Добрите качества на ъглестата ръка са: учтивост, изкуство да нареди живота си, спретнатост и строго съблюдаване на законите и предписанията.

Тъй като твърде нарядко се срещат у жените философски типови ръце, ще се задоволим с онова, което предадохме на друго место относно общите теории за философската ръка.

Психическата или духовна женска ръка е не само най-хубавата, но и най-рядката, т. е. тя се среща най-рядко в непримесена чистота.

Духовната ръка е малка и много деликатна, в пълна симетрия с ефирната външност на притежателната. Тъй като философската ръка е предимно мъжка, то психическата или духовната ръка принадлежи, главно, на нежния пол, както гласи изречението: мъжът е главата, а жената нервната система на човешкия род.

Може би някой път през живота ни да се срещнем с някое женско същество, което да прилича на Мадона, и чиято красота ни пленява, без да се възбудят в нас чувствени желания, а ненадейно ни довежда до мисълта: „бих желал да гледам това женско божествено лице през целия си живот, макар и само отдалече, защото за физическо допиране то е наистина неземно нежно същество.“

Случи ли се да наблюдаваме ръката на такова едно ангелско същество, то ще видим по неговата форма чистия психически тип ръката.

Обаче, върнем ли се от височините на екстаза към долините на суровата действителност, ще видим, че едно такова същество не е дорасло за материалните тежести на една земна съпружеска връзка, то би било само една некадърна домакиня, тъй като нейните мисли ще витаят далеч от всичко земно.

Това, което е казано за смесения тип на артистично-елементарната и духовно- елементарната ръка, важи с малки видоизменения също и за женската ръка.

На търговеца, който има нужда от една пъргава домакиня- подхожда повече притежателната на артистично-елементарната ръка, въпреки нейните грешки и слабости, отколкото онази с духовно-елементарна ръка, защото първата ще спомага да се уголемява имота му, когато втората, ако и да не прахосва, поне ще причини вреди със своята некадърност за всичко онова, което попада под сметка и теглилка.

Също типът „удоволствена ръка“ може да се постави под смесената ръка. Тя е почти хубава и твърде ни напомя артистическия тип. Една такава ръка притежава също главните свойства със своята форма на установен характер, пръстите й са гладки и конически, дланта е почти широка и, ако я пипнем, ще забележим, че е извънредно мека и топла, качества, които издават нейната наклонност към безделие. Често се срещат такива ръце у женския пол и даже не само в ония кръгове, които по рождение са богати и изложени на наслади и безделие, но още и у онези жени, които под названието „Месалина“ припечелват своята печална слава.

Wsem.Letopis_god.2_107.jpg?fbclid=IwAR11

Фиг. 65 и 66

Най-сетне прибавяме и образите (фиг. 65 и 66) на една смесена женска ръка, (гледана от горе и от страни), която наистина прави благородно впечатление.

Тази ръка, която донякъде прилича на артистичния тип, показва освен благо- родната наклонност към изкуство, още и идеалност и доброжелателство, но все пак и разсъдливост за нуждите на практическия живот и с това такава ръка заслужва да бъде модел за жените.

(Следва).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Окултните сили на растенията

Новото естествено овощарство Досегашният способ за садене на овощни и други дръвчета и неговите резултати

Общопознато е оплакването от овощните дръвчета, че не всяка година дават плод, а и самите плодове често биват червиви, нездрави, поради което голяма част от тях, недоузрели, изпадат по земята. Не по-малко бие в очи една обща болезненост на дръвчетата, отгледани по досегашния начин, вследствие на което, въпреки извънредните грижи, като: варосване на стеблата, пръскане с разни средства против болестите и неприятелите на овощните дръвчета, чистене на кората, разкопаване около корените, кастрене и други, въпреки всичкия този труд, те дават пак незадоволителни реколти, както по отношение на количеството! тъй и по качество. Самите дръвчета пък рядко достигат и половината, даже и едната четвърт от естествената си възраст, така че едно дръвче на 15 — 20 — 25 години (а в повечето случаи и много по-рано) отгледано в разсадник, вследствие на растящото израждане, става нужда да се замени с ново, когато при естествени условия същото дръвче би достигнало до 60 — 80 — 100 години, и реколтите да стават от година на година все по-сигурни и по-изобилни.

От друга страна, всекиму почти са известни случаи как саморасли плодни дървета по дворищата или по полето израстват до внушителни размери, биват обикновено отрупани с разкошни и здрави плодове, и, което е най-вече за отбелязване, раждат редовно всяка година. Впрочем, не ни трябва да отиваме много далеч, вземете асмата, която, с корен затикнат между стената и някой камък, без никаква обработка на земята, проявява много по-голяма жизнеспособност, отколкото саденото и отглеждано с много труд и грижи лозе. При това и филоксера почти не я засяга и в по-многото случаи не се нуждае даже от пръскане.

Как да си обясним това привидно противоречие, — при положен труд и грижи да имаме по-незадоволителни резултати, отколкото без тази постоянна намеса на човешката ръка: Обяснението на това противоречие не е трудна работа за този, който умее да чете в живата книга на природата. От нея трябва да научим как постъпва природата в такива случаи, и след като доловим нейния метод, съзнателно да го приложим, при което можем да надминем и постиганите от нея резултати.

Преди това, нека разгледаме накратко как става саденето на дръвчетата по изискванията на днешното овощарство. Най- главното изискване, което се поставя от него, то е подготовката на почвата. За тази цел се предписва изкопаването на един трап ок. 80 см. в квадрат с най- малко 50 см. дълбочина, при което се извършва и преобръщане на почвата. Колкото за подготовката на самото дръвче, след като изрежат главните корени до известна дължина, всички останали се запазват по възможност, особено тънките коренчета. Стеблото се оставя също непокътнато, а само клончетата поокастрят. В този начин на подготовка на почвата, от една страна, и на дръвчето, от друга, се крие в най-голяма степен причината за гореизтъкнатия упадък в овощарството.

Да разгледаме влиянието на почвата върху новопосаденото дръвче. Рохката почва по-лесно се натопля от слънцето и по-лесно просмуква дъжда, отколкото необработената. Топлата и влажна почва привлича тънките коренчета, вследствие на което те запълват най-повърхностния слой на почвата. От друга страна, тъй близките до повърхността деликатни коренчета са изложени на неблагоприятните влияния на летните горещини, на кишата от продължителните есенни дъждове и на зимния мраз. Тези вредни влияния може и да не са в състояние да погубят дръвчето още през първата година; губейки, обаче, всяка година от тънките коренчета, дръвчето се стреми да си ги попълни, а това става, разбира се, за сметка на плодовитостта му. Не успее ли да си възвърне напълно тия коренчета, дръвчето боледува, не може да устоява на разните болести и неприятели и далеч не може да достигне отредената си естествена възраст. При такова състояние на дръвчето ясно е, защо то не дава доброкачествени, редовни и изобилни реколти.

Остава да разгледаме и влиянието на подрязването на дръвчето преди насаждането му, тъй както по-горе в кратце го описахме. С оставянето на тънките коренчета се цели възприемането необходимата на дръвчето влага от почвата, обаче постига се тъкмо обратното. Тия нежни коренчета, изтръгнати от старите си условия, загубват значителна част от своята жизненост, която при такива обстоятелства се съсредоточава към главния корен, и тази е главната причина, поради която тъй посаденото дръвче трудно се хваща и съвзема.

И тъй, виждаме, че от употребяемия в днешно време начин на подрязване при саденето и от разкопаването на почвата, вместо полза, ние нанасяме само вреда на дръвчето. С дългото подрязване на s гоените и стъблото и запазването на тънките коренчета се полагат основите на общоизвестната хилавост на овощните дървета; с разрохкването на почвата пък, излагайки нежните коренчета на дръвчето на влиянието на летните горе- _ ни, есенната киша и зимния мраз, не само се поддържа, но и засилва от година на година това състояние на хилавост и болнавост, при което няма защо да ни учудват незадоволителните в всяко отношение реколти.

Новият естествен начин за садене на овощни и други дървета, лози и храсти

Преди да пристъпим към излагане новия начин за садене на дръвчетата, нека се обърнем към природата, да видим как и при какви условия тя извършва тази работа. Самораслите плодни дървета, както показва и самото им име, са покарали от семка и израснали без намесата на човешката ръка. Ако разгледаме корените на такова дърво, ще видим, че то има обезателно един корен, който се спуща право на долу и достига значителна дълбочина. От една страна, такъв корен има значение да предпазва изтръгването на дървото при силна буря, а от друга страна, да осигури необходимата за него храна от подпочвената влага, каквато постоянно има в по-дълбоките пластове на почвата.

Същите резултати се постигат и посредством новия начин на садене на дръвчетата, с тази разлика обаче, че вместо един корен, който се спуща право надолу, дръвчето образува най-малко два такива, които при това отиват и значително по-надълбоко, — а това е едно не малко предимство.

Как става саденето по новия начин?

Преди всичко почвата трябва да бъде необработена (целина), напр. някое пасбище, гол баир и пр.

Взема се най-добре едно-годишно дръвче, т. е. такова, което една година по- рано е било семка, и се подрязва по следния начин: от шийката (границата между стъблото и корена) надолу или, с други думи, самият корен се подрязва на една дължина от два и половина см. Резитбата трябва да се извърши точно под прав ъгъл на корена, а не полегато.

Ако има странични коренчета, изрязват се по същия начин, т. е. отрязаната повърхност да сочи по-възможност на долу, а не в страни. Стъблото пък се оставя (подрязва) на една дължина от 30 см., мерено от шийката нагоре. Тъй приготвената пръчка притежава всички свойства и сили на семката, само че в по-голяма степен (срав. по-горе казаното под .същите резултати . . .“). Тази пръчка се забучва просто в почвата, така че да остане да стърчи навънка само половина от стъблото (15 см.), а другата половина заедно с коренчето (т. е. 171/2 см.) остава под земята. Ако почвата е много твърда, предварително се приготвя една дупка колкото за самата пръчка, с помощта на едно заострено колче, остра лопата или нещо подобно. В такжв случай, да се внимава обаче, дупката да не се прави по-дълбока отколкото дължината на стъблото и коренчето, които ще влязат в земята, за да може дръвчето (пръчката) да се до- втикне до посочената дължина, така че да се осигури прилепването на отрязаната повърхност към почвата. След набучването на пръчката, набива се или се отъпква добре почвата около нея, и ако тя е суха, залива се с вода колкото поеме, за да се осигури хващането на корена. — За хълмисти места със суха, варовита или камениста почва, за да се осигури хващането на дръвчето, препоръчва се следния способ: след като се приготви една малка дупка, колкото за самата пръчка, на дъното се посипва малко пръст, набучва се пръчката (дръвчето), допълва се Дупката до 2/3 от дълбочината й с пръст, набива се добре, налива се вода колкото може да попие, и след това се допълва дупката с пръст и се набива много добре В такива случаи стъблото се оставя с 20 — 30 см. по-дълго и също толкова по-надълбоко се насажда пръчката (значи всичко ок. 40 см.). Това се прави с цел, коренът да бъде по-близо в съприкосновение с подпочвената влага.

Важно е де се име пред вид: прерязването на пръчката на определената дължина да се извърши по възможност преди насаждането й на самото место, понеже прясно отрязана повърхност способства много за хващането на дръвчето ; ако дръвчетата, извадени вече, трябва да се съхраняват известно време (напр. поради пренасяне, лошо време и др.) преди насаждането им, корените да се оставят с 2 5 см., а стъблото с една длан по-дълги, та пред самото им насаждане да се обрежат както трябва. В места с много сурова зима се препоръчва покриването на пръчката с една купчинка пръст, която на пролет се разравя ; това се прави, разбира се, сама първата година. След покарването на пръчките от пъпките по стъблото, остават се да порастат до една стъпка дължина, и след като за бъдеще стъбло се остави най-хубавата, най-силната и най- правата пръчка, останалите се изрязват.

При липса на едногодишни дръвчета, или ако искаме да получим по-скоро плод, можем да вземем и по-стари, до 6 и дери до 10 годишни дръвчета и това е предимството на новия начин пред досегашния, при които дръвче по-старо от 3 — 4 години мъчно се хваща, понеже става много неудобно изваждането му с всичките корени. Когато имаме такива случаи с по-стари дръвчета, стъблото се прерязва на по-голяма дължина — и до 1'50 м. в зависимост от дебелината му, също и коренът се оставя малко по-дълъг (до 4 см.). Ако е нужно, прерязването може да се извърши и с трион, като отрязаната повърхност се обреже (заглади) с остър нож, за да се улесни покриването й с дървесен сок. Във всяко друго отношение обаче, за предпочитане са по-младите пръчки, най-добре едногодишните.

Насаденото по новия естествен начин дръвче в първата си година остава малко назад в растежа на клоните си, но за това пък расте повече на корен, благодарение на което, още в втората си година, то изпреварва във всяко отношение дръвчето, насадено по досегашната метода.

Всичко казано до тук важи и за каквито и да било дървета (горски, алейни) и храсти (плодни, декоративни, жив плет), а също и за лозата.

Както при досегашния способ, тъй и тук важи отдавна потвърденото от опита положение, че в дадена местност, т. е. при дадени климатически и почвени условия, съществуват сортове, които най-добре подхождат за тия условия, а от друга страна пък има и такива, които просто не виреят. Същото важи н за подложката (дивачка). Затова, който има намерение да приложи този естествен начин за садене, особено ако се касае за по-големи овощни градини или залесявания, нека направи опит на едно малко пространство с тези видове дръвчета и сортове, които добре виреят в дадена местност, като от всеки насади по няколко дръвчета, и на следващата година, след като се добере до най-подходящия сорт, пристъпи към окончателно засаждане на самото место.

Бележка на редакцията. — Пред вид на големия интерес, който възбуждат идеите и указанията за тяхното приложение на практика, изложени в настоящата статия, редакцията замолва интересуващите се от въпроса четци да се отнесат до нея, ако некоя точка им е неясна или имат да запитат каквото и да било във връзка с този въпрос, за да може, още в следващата книжка да им се отговори и с това се насърчават желаещите да изпитат този естествен метод за садене да предприемат, било в малък или в по голям размер, опитите си още тази есен. В статията, обаче не се засяга влиянието на окултните човешки сили върху растението.

П. П. — Опити по настоящата метода, известна като щрингфелова метода, по името на един от нейните откриватели.

Н. М. Stringfellow, са правени не само от него, в обширните му плантации в щата Калифорния, но и в ред места из Европа и другаде.

От тия последните се е дошло до заключението, че въпросния способ е особено пригоден за места с осигурена подпочвена влага, затова не е зле да се провери, има ли достатъчно подпочвена влага — в местността, където се възнамерява предприемането на опита — и през летните месеци.

Тези от читателите, които не биха искали да отлагат за целта опита си за на пролет, могат още сега, чрез един сондаж на почвата (тясна, дълбока дупка — в случая не по-малка от един метър), да си съставят едно заключение, дали може да се разчита що-годе на успех от един опит по този способ, и ако намират за добре да предприемат посаждането, поне в един по-ограничен размер.

Редакцията умолява интересуващите се, които възнамеряват да предприемат един опит по този метод, да й изпратят една скица, с означение дебелината и вида на земните пластове, и по възможност запазят проби от пръста в разните пластове. Тия данни са от съществено значение при преценяване резултатите от посаждането, за които тя също моли да бъде държана в течение, та по този начин се дойде до едно опитно разрешение на въпроса относително пригодността на този естествен способ за нашите условия.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

А. Пфлюгер.

Айнщайновият принцип на относителността

(Продължение от кн. 6 — 7 и край).

Читателят, който до тук, надяваме се, с напрежение е следил всичко и главата му ще да е като замаяна, тук-таме се е хващал може би и за косите, навярно очаква, че това вече е достатъчно. По нататък не ще да отива работата в никой случай! При все това, отива и по нататък. Нещо много по-лошо дори дохожда. Защото хитро до тук ние премълчахме, че всичко това е само една малка част от Айнщайновите идеи, че това е само „специалния“ RP (SPR1), който може да се уподоби на едно пътуване по полегатите склонове на швейцарските предпланини. Сега дохожда „общия ралативитетен принцип“ (ARP2), възхода към грамадни заледени върхове, прехода към мисли от такава подавляваща смелост и величие, че общо употребимите понятия, с които можем да боравим тук, за да бъдем разбрани, са съвсем недостатъчни, за да ни дадат в една горе-долу разбрана форма, един отблясък макар на Айнщайновите идеи. Само онзи, който напълно се е сраснал с езика на най-висшата математика, който, вместо в бедното, старото, наше триизмерно пространство, се е научил да се движи съвършено свободно в четириизмерното, за когото изложението на Минтовски е една детска игра, е в състояние да следва Айнщайна.

В досегашните ни разглеждания ставаше дума само за равномерно движещи се системи. Природните явления разглеждахме от едно равномерно движещо се в пространството световно тяло. Има ли, обаче, такива движения в действителния свят? Не! Защото навред действа притегателната сила (гравитацията). Под нейното влияние всички тела се движат ускорително (т. е. с променлива скорост) по криволинейни пътища. Поради това, ние питаме: как ще ни се представят природните явления, ако бъдат наблюдавани от едно движещо се с ускорение светозно тяло? Тогава ще познаем, че SRP е само граничен случай от един по-общ принцип, чрез който проблемът за пространството и времето бива поставен в съотношение към проблема за притеглянето, и с това бива разрешена най-голямата загадка на естествознанието. Математически изразено: SRP изисква еднозначността на всички равномерно и праволинейно движещи се системи. ARP обаче изисква еднозначността на всички произволно движещи се системи. По отношение на всички тия системи уравненията на природните явления трябва да бъдат неизменяеми. Как, впрочем, да намерим начина, за да познаем това?

Нека седнем пак в кабината на равномерно движещия се въздушен кораб. SRP казва: никога не можем да измерим неговата абсолютна скорост. Как стои, обаче, работата с промяната на скоростта, т. е. с ускорението: Машинистът дава по-силен ход на машината, скоростта на кораба се увеличава, това ние явно го чувстваме (нека си спомним за усещанията при потеглящия влак), ние усещаме една сила, която ни натиска към възглавниците. Това е натиска на ускорението, инертното съпротивление на тялото ни срещу измененията във величината на скоростта, т. е. срещу ускорението (абсолютното), което можем, значи, да мерим по нейното действие, по натиска. Това и Нютон още вярваше да е познал. Нека си представим, че стоим върху един грамаден диск в световното пространство. Звезди не могат да се видят, на късо, няма нищо, по което да се ориентираме върху нашето положение и да констатираме какво и да било движение. Ние чувстваме, обаче, една сила; ние трябва да се държим за диска, ако не искаме да бъдем отхвърлени по направление на радиуса към периферията. Какво заключение вадим от това: „Диска се върти!“ Ротацията, както е известно, е ускорено движение, при което се изменя наистина не величината, но посоката на скоростта. Силата е познатата:га всяко дете от училището центробежна сила, и не представлява друго освен инертното съпротивление на тялото ни срещу това изменение посоката на скоростта. Но не е ли необходимо, за установяването на едно ускорено движение, едно тяло за сравнение, по което да се ориентираме? Има ли, значи, абсолютно ускорение: Срещу този начин на доказване още големия немски физик Мах е възразил: дали не би могло диска да бъде в абсолютен покой, вселената ведно със звездите да се въртят около диска и дали центробежната сила не би могла да бъде един вид сила на теготението, на тия въртящи се маси, върху нашето тяло: Тук е точката, където Айнщайн се намесва. Той ни показва, че не можем да различим едно действие на инертността от едно действие на теготението, че двете, значи, в известен смисъл са идентични. Ние се намираме, да речем, в един долап в световното пространство. Ние наблюдаваме, че всички предмети в долапа се движат ускорително, при това всички със същото ускорение към една стена, която ние именуваме „пода“. Ако скочим от пода нагоре, „падаме“ пак обратно. Стоейки на пода, ние изпитваме една сила, която ни държи прикована към пода. От къде иде това? На „покрива“ на долапа има един прозорец. Ние поглеждаме навън, и виждаме перпендикулярно към покрива един дълъг, простиращ се до безконечност в пространството, прът. При по-отблизо разглеждане това се оказва едно „опънато“ конопено въже. От това заключаваме: или долапът ни е увиснал на една висилка, а под нас е едно световно тяло, чиято притегателна сила действа върху нас, или пък на другия край на въжето стои човек, който притегля въжето към себе си и чрез това ни придава едно ускорено движение. Тогава силата, която усещаме, е натискат на ускорението. Чрез никакъв опит не сме в положение да установим, кое от двете тълкувания е вярното. И двете са „верни“. Където имаме да измерваме абсолютно ускорение, то може да бъде също така действие на гравитацията; то не може да се различи от едно действие на инертността. Айнщайн издига поради това своя прочут принцип на еквивалентността: действието, което едно поле на теготението упражнява върху хода на каквито и да било природни процеси, наблюдавани от един намиращ се в покой, относително полето, наблюдател, не се отличавало по нищо от действието, което наблюдателят би установил, ако той се движеше в едно:з:5одно от притегателната сила пространство с онова ускорение, което упражнява полето на теготението.

До тук, без съмнение, читателят е могъл всичко да следи. При математическата преработка на тези идеи, към която вече преминаваме, общодостъпността на изложението мъчно вече би могла да се спази и за това ще се ограничим върху някои намеци, които дават да се долови смисъла на работата. До толкова ще да е разбрал читателят, че всяко измерване на природни явления в края на краищата почива върху измервания на пространството и времето, с мащаби и часовници. Ако означим единицата време и пространство като времепространство, тогава физикът е геометър на времепространството, или геометър на четириизмерното, докато пък измерващият нивите геометър има нужда да мисли и измерва само в две измерения. И двамата са си служили с познатата на всеки ученик две хилядогодишна, лежаща в основата на всяка наука, Евклидова геометрия. Нея и ние използвахме при приложението на SRP върху мисленото до сега свободно от гравитация времепространство. ARP (общият принцип на относителността), обаче, си мисли времепространството изпълнено с гравитация. Оказва се, че Евклидовата геометрия тогава вече не важи. Тя трябва да бъде заместена от изработеното от великия немски математик Риман, още в средата на миналото столетие, общо учение за пространството, което приписва на пространството, при известни обстоятелства, „кривина“. Всеки знае, що е крива повърхност, напр. една сферична повърхност, една седлова повърхност или др. под. Обаче, едно извито, криво пространство е нещо, което не се поддава на нашата представа, може, следователно, да бъде третирано само математически. В такова вече няма прави линии, няма равнини, сборът от ъглите на един триъгълник не е вече два прави и пр.

Измервайки времепространството, времепространственият геометър (иначе казано до като физиката предприема физически измервания) намира, според Айнщайна, че времепространството, и с това наедно и триизмерното пространство, отговарящо на нашите схващания, в действителност притежава кривина. Тъй както повърхността на една планинска местност е едно твърде сложно извито образувание, тъй и световното пространство притежава една твърде сложна извитост. В съседство с големи маси (световни тела) кривината е особено силна. Както при изкачването и слизането в една планинска местност следваме по кривините на нейната повърхност, тъй и телата при своето движение в пространството се приспособяват към нейните извитости, т. е. движат се ускорително по криви линии. Старата механика разглеждаше това като действие на упражняваната от небесните тела притегателна сила, която в близост с тях, според нютоновия закон за гравитацията, е особено голяма. Тя разглеждаше по нататък притегателната сила като една „далечна сила,“ която се разпространява с безкрайна скорост от действащото към повлияното тяло, без оглед към това, което лежи между тях. С подобно едно схващане за електрическата сила отдавна са се простили още Фарадей, Максвел и Херц в полза на теорията за близкото действие или за действието на полетата, която извежда електрическите влияния върху телата от състоянието на тяхната непосредствена среда. Същото това върши ARP за явленията на теготението. ARP не познава никакви безкрайни скорости, той отхвърля понятието за притегателната сила и извежда приписваното й действие върху телата от състоянието на непосредствената тяхна среда, от кривината на съседните части на пространството. При туй се оказва, че това, което Нютон означава като сила на притежанието, не е точно обратно пропорционално на квадрата на разстоянията на взаимодействащите тела (Нютонов закон за гравитацията). От това произтичат тогава известни аномалии в пътя на планетите, за което астрономията досега не е имала никакво обяснение, и за които по-долу пак ще става дума (перихелното движение на Меркурий).

Сега и времепространството губи вече последния остатък от физическа предметност, какъвто е притежавало в SPR. Старата механика разглежда пространството като един гигантски резервоар, в който „нещата“ са вместени и природните явления се разиграват с последователност във времето. Пространството и времето съществуват и без вместените неща, за себе си и независимо едно от друго, и могат по отделно да бъдат измерени. Измерванията на пространството трябва да бъдат предприемани според предписанията на Еклидовата геометрия; пространството има, следователно, „евклидова структура“ като вродено качество. SPR съединява действително времето и пространството в четириизмерното времепространство, обаче, му остава характера на един съществуващ за себе си съд (резервоар). Но APR ни учи, според Айнщайна, че времето и пространството, респ. времепространството, сами за себе си, без „нещата“, въобще не съществуват, като и дума не става да имат при това евклидова структура. Така че и времепространството на свой ред слиза от сцената. Само съединението на време, пространство и неща има самостойност; структурата (кривината) и с това наедно отношенията в размерите на времепространството му биват придавани от масите. Тази структура, обаче, не е нито евклидова, нито пък навред е същата. Нещо повече, тя се мени от мирова точка към мирова точка, наспоред разпределението и движението на масите. С други думи: триизмерното пространство има една променяща се от място към място кривина, а с това и геометрията, с която ще си служим, се мени от място в място, а в дадено място в зависимост от времето. Във връзка с това е и обстоятелството, че вида на движещите се в пространството тела бива повлиян от извитостите на пространството. Те биват „изкривявани“ без, наистина, един намиращ се върху такова тяло жив наблюдател, да може да забележи това, защото и самия той, наедно с своите измервателни уреди бива подложен на това изкривяване. За него това, което той означава като една права пръчка, си остава винаги право, докато на един далечен наблюдател тази пръчка на различни места му се явява различно извита. Също така бива повлиян и вървежът на часовниците. В области с различна кривина те вървят с нееднаква скорост. Така че една разумна дефиниция за времена и дължини посредством часовници и мащаби въобще се явява невъзможна. Отмерени величини на времето и пространството, като координати, се явяват вече непригодни. Вместо тях, всяка една „мирова точка“ е характеризирана просто чрез четири числа х1 х2, х3 и х4, тъй наречени гаусови координати, без каквото и да било предметно значение. Вселената, следователно, е една четириизмерна неевклидова непрекъснатост, чиито мирови точки (събития) биват номерирани чрез тези координати по един съвършено своеволен начин. Те стоят в свързка с измерванията навремето и пространството посредством известни математически съотношения, от които може да се изчисли онова, което наричат време и пространство на една субстанциална точка. Точния израз на APR ще да гласи тогава: уравненията на всички природни явления са неизменни по отношение на всички, които и да било, Гаусови координатни системи. Ако, обаче, в интереса на нагледността, поставим природните явления в съотношение, вместо към тези абстрактни и лишени от същество Гаусови координатни системи, къмто движещи се в триизмерното пространство и снабдени с часовници координатни системи, като към тела за сравняване, тогава далечният наблюдател ще вижда привидно непроменливите оси, да се огъват като змии на една медузова глава, при движението им в пространството. Също и времето, представено от четвърта една ос, ще участва в това огъване наред с другите три. Такова едно тяло за сравнение, поради това, Айнщайн сполучливо нарича едно „мекотело на сравнявавето“. ARP тогава ни казва, че уравненията на природните явления по отношение на всички такива мекотели на сравняването са непроменливи. С Нютоновите основни закони на механиката, които, макар и в изменена форма, бяха запазени в SRP сега трябва напълно да се простим. На тяхно място дохожда нов един основен закон, в който, под един едничък израз, се обединяват всички явления на притеглянето и на инертността. Той гласи: световната линия на една субстанциална точка е една геодетична (най-права) линия в времепространствената непрекъснатост. SRP важи само като специален случай на ARP за свободни от гравитация, т. е. далеч отстоящи от всякакви маси части на времепространството. Може още да се каже, че SRP важи в такива малки области на времепространството, че с доста голямо приближение, пространството в тях може да се сметне като равно (евклидно), а скоростта като постоянна. Това все пак са области от грамадно простяжение в сравнение с малките области на времепространството, в които се разиграва историята на човечеството, така че изчисленията на нашите инженери биха претърпели само едно несъществено изменение. Скоростта на светлината бива постоянна само в свободното от гравитация пространство, иначе тя е в зависимост от извитостта му. Както ходът на часовниците, тъй също и течението на времето в всички природни явления бива повлияно. С смела фантазия може да се каже: в различно извитите области ние „живеем“ различно бързо, така че докато, от двама близнаци, единия след своето завръщане ще мяза още на училищно дете, неговият брат може да е вече старец с побелели коси. В особеност, обаче, изпъкват три важни и сравнително лесно измерими ефекти, от чието откриване зависи потвърждението ARP: на 1) един светещ пламък, напр. един натриев пламък, който на земята изглежда жълт, бидейки на слънцето (значи, в едно поле на по-силна гравитация, т. е. пространствена извитост) и наблюдаван от земята с далекоглед, добива един червеникав оттенък. Това е то отместването на спектралните линии на слънцето, което наскоро с сигурност е било установено3). 2) Елипсата, която най-близката до слънцето планета Меркурий описва около слънцето, в течение на едно столетие се превърта на 43 ъглови секунди. Това е точно, отдавна известното на астрономите, до сега не обяснено перихелно движение на Меркурий. 3) Един преминаващ край слънцето светлинен лъч бива отклонен с 1,7 ъглови секунди от своя път. Констатирането на този ефект при слънчевото затъмнение в Бразилия4) е допринесло за окончателното произнасяне в полза на APR и отбелязва в историята на човешката мисъл началото на една нова епоха.

Най-после APR ни отговаря на въпроса за безкрайността на вселената. Изводите най-добре ще си уясним с една аналогия. Една еферична повърхност е едно равномерно извито, крайно, но и безгранично образуване. Защото, ако тръгнем по нея (нека си спомним за земята) от изток към запад по една привидно права, в действителност най-права (геодетична) линия, по „най-голямата окръжност“, ще пристигаме всякога обратно в изходната точка. Може, значи, да продължаваме вървежа си, без обаче да достигнем една граница. Нека оставим за малко настрана обстоятелството, че земята в действителност не е сферична, а е сплескала, то повърхността й въпреки това не би била точно сферическа, защото по нея имаме планини, следователно издигнатости. Според APR, вселената, по отношение своята извитост е четириизмерното подобие на една сферична повърхност, тя е „сферична.“ Не, обаче, точно сферична, а само средно, грубо взето, защото там, където се намират маси, всяка извитост си има свои „издигнатости“ в преносен смисъл. Движим ли се в вселената по една привидно права, в действителност най-права линия, ние всякога ще се възвръщаме обратно в изходната точка. Вселената е, значи, безгранична, но не и безкрайна.

Прев. от немски: 3. Г.

---------------------------

1) Spezielles Relativitatsprinzip.

2) Allgemeines Relativitatsprinzip.

3) Това измерване е предприето от Бонските (гр. Бон е в Германия — б. ред.) физици проф. Гребе и др. Бахем, след като по-раншни измервания на други наблюдатели не са дали безупречни резултати.

4) Измерването може да бъде извършено само при пълно слънчево затъмнение, тъй като пълната светлина на слънчевия диск препятства на опита. Една изпратена за целта през август 1914 год. в Кавказ немска експедиция, за жалост е попаднала в военен плен. През май 1919 г. слънчевото затъмнение в Бразилия е доставило наново случай на една английска експедиция, да извърши не особено трудното, с днешните астрономични средства, измерване.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

АЛХИМИЯ

Единството на материята1)

Под това заглавие срещнахме в подлистник на французкия вестник Le Temps (4. XII. 1921) една научна беседа, резюме от която смятаме за полезно да дадем на четците ни:

„Положителната наука ни учи, че нашата материална вселена е произведена от 83 непревращаеми елементи, наречени прости тела. Но и самият Лавуазе, когато прогласи тази истина, не е вярвал никак, че тя е последната дума. С постепенния напредък на науката стана все по-очевидно, че и простите тела са резултат от дълга еволюция. Ако те ни се струват неизменни, както звездите ни се представляват неподвижни, то е, защото времето, с което разполагаме, е, както и пространството, в което се движим, несъразмерно с времето и пространството, с които природата си служи в работата си. То е още и затуй, защото уредите, с които разполагаме досега, за да хващаме атомите, само одраскват повърхнината, без да засегнат сърцевината.

Вече старата класическа химия ни е донесла „моралните“ доказателства за единството на материята. И преди всичко, как да се обясни, без природно сродство, тази фамилна прилика, която бие в очи и на най-малко предубедените хора, когато се сравнят помежду им сярата, селения и телура, или хлора, брома, йода и флуора, или пък известни групи метали? Тия очебиещи аналогии са в основата на всички естествени класификации, най-оригиналната и най-пълната от които е, несъмнено, онази, с която руският химик Димитри Менделеев е свързал името си: когато той подрежда елементите, според възрастващото им атомическото тегло, констатира се, че деветият от тях прилича на първия, десетият на втория и т. н. Тази периодичност е тъй добре установена, че известен брой „дупки“ (празнини), останали бели в първоначалната листа на Менделеев, са се запълнили съвсем естествено от подирните открития на новите елементи.

Този е първият факт, който ни кара да приемем, че съществува взаимна зависимост между простите тела. Ето и друг, също така внушителен. Когато, преди около 80 години, установиха първите листи на атомическите тегла, химиците с изненада констатираха, че като се вземе за единица онова на водородния атом, почти всички други се изразяват с цели числа: 12 за въглерода, 14 за азота, 16 за кислорода и т. н. Оттук вече има само една стъпка, за да се приеме, че атомът на водорода е първичният елемент, от който са произведени всички други.

Когато се виждаше в серния или железния атом само един къс сяра или желязо, мъчнотията си оставаше непреодолима. Нс физиците установиха, че елементарният атом не е неделимо цяло, но е твърде сложен: в центъра му, една купчинка от ядки, положително и отрицателно електризирани, разположението на които влияе с радиоактивните свойства, а на периферията, известен брой електрони с отрицателни течения и въртящи се около центъра с главоломна бързина. Обикновените средства на физиката и химията са безсилни да раздробят централната ядка на атома: тяхното действие се ограничава с повърхностно допиране, с което могат да намалят или увеличат електроните. Тия електрони са подобни във всички тела: тия, които се въртят около серния атом, са тъждествени с ония, които циркулират в водородния атом, или в железния, и съвременната наука ни показва, всяка минута, електрони/ които минават от един атом върху други, без всеки от тия атоми да престане да запазва своята химическа индивидуалност.

Това свойство ни дава, очевидно, известна леснота да произвеждаме атомите на различните прости тела чрез натрупване (акумулация) на елементарните ядки на водорода, чрез прибавяне или изваждане на известен брой електрони. С още по- голямо удобство бихме тълкували тия промени, ако заемем от Айнщайновата теория заключението му за масата на енергията, тъй като една промяна в скоростта на събраните елементи трябва да повлече съответна промяна и на масата им.

Но повърхностният електрон на атома не е единствената ни разменна монета. И централната ядка се намесва любопитно и неочаквано в промените на атомното тегло. Този факт никога не се е подозирал допреди откриването на радиоактивните тела, което пък повлече откриването на изотопическите елементи, дължимо на английския химик Soddy. Всички знаят, че радио-активните тела, каквито повече от тридесет са вече известни, са класират в естествени родове, при които всеки елемент се извлича от преходния чрез спонтанно раздробяване, което го лишава било от електроните, чието изпущане произвежда излъчването β, било от атомите на хелия, електризирани положително, които дават при оттеглянето си излъчването А. Първият род, извлечен от урания, тоя стар прадед, дава последователно йония, радия, който е първородното дете на тоя род, и девет други тела, преди да се свърши със стабилния елемент — оловото. Други родове се развиват съобразно с един закон с аналогично разделяне. Прочее, в паралелните им редици се намират тела, различни по произхода си и по атомното им тегло, но тъждествени по химическите и физическите си свойства: същите реакции, същата разтворимост на солите, същите излъчвания, когато ги изследват със спектроскопа — това са изотопическите елементи.

Сега ще посочим един противоположен резултат на приетите мнения. Чрез най-строгите методи на химическия анализ са измерени атомните тегла на три къса олово, взети от разни минерални части, и е констатирана една разлика между тия тегла. Заключението от тия опити е, че оловото не е прост елемент, а една смес в различни пропорции, от много изотопически разновидности. Също и хлорът, на който химическите анализи придават атомно тегло 35'46, дава едновременно две тегла 35 и 37, а това доказва, че химическото произведение, което наричаме хлор, е действително една смес от два изотопа.

Радиоактивността дойде да ни донесе, за тридесетте елементи, които е открила, прякото и осезателно доказателство за сродството им. Може би същото това превръщане е било реализирано и за нерадиоактивните тела, тъй като Сър В. Рамзей претендира да е направил хелий от неон и от аргон с водород.

Това единство на материята, което науката ни позволява днес да приемем, можем да опитаме да го реализираме с нашия материал от положителни ядки и отрицателни електрони. Доктор Ашалм току-що е предприел това в една наскоро излязла своя книга: „Атомът, неговата структура и форма“ (Издание на Пейо, 1921), която прави голяма чест на французката наука.

При всичко това, нашите знания за атома не са нито толкова пълни, нито толкова дълбоки, за да ни позволят друго освен да си въобразяваме само възможности и вероятности. За нас е напълно ясно сега само това, че простите тела не са направени предвечно, а тяхното сегашно състояние е резултат от една бавна еволюция, която е ставала в съгласие с промените на мъглявостта, от която е излязъл нашия свят. Тази мъглявост е била съставена, несъмнено, както ония, които телескопът ни открива в дълбочините на небето, от два елемента, малко гъсти — водорода и небулиума, чийто атом притежава атомно тегло равно на 3. От тия два елемента е произведена нашата вселена, през един дълъг период от атомно сцепление, за което не знаем нищо. Делата материя тогава е била радиоактивна. Многобройните изотопи са свидетели на тия еволюции. Тъй, всичко ни довежда да вярваме, че радиоактивните промени, които засягат сега само една непроницаема маса от нашата земна материя, са пълнили някога цялото. Ние присъстваме на агонията на материята или най- малко на онази едва доловима част от нея, която образува повърхностната кора“.

1) Вж. статията „Единството на субстанцията“ в отдела Алхимия (год. I, кн. X на списанието).

К. А. Либра.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

АСТРОЛОГИЯ

(Продължение от кн. 6—7.)

При Wsem.Letopis_god.2_049.jpg?fbclid=IwAR11 тълкуването зависи най-вече от това, коя от двете планети е по-силна. Запример, когато при един Wsem.Letopis_god.2_049.jpg?fbclid=IwAR11, на Wsem.Letopis_god.2_041.jpg?fbclid=IwAR11 с Wsem.Letopis_god.2_040.jpg?fbclid=IwAR11, Марс е по-силен по къща и знак от Слънцето, лихостта, грубостта, свръхдейността, гордостта и неспокойността, които този противостоеж носи със себе си, ще могат много по-мъчно да бъдат надмогнати, отколкото ако Wsem.Letopis_god.2_040.jpg?fbclid=IwAR11 бъде по-силно.

При Wsem.Letopis_god.2_041.jpg?fbclid=IwAR11, Wsem.Letopis_god.2_049.jpg?fbclid=IwAR11, Wsem.Letopis_god.2_039.jpg?fbclid=IwAR11, например, произлиза дисхармония и, следователно, борба между висшите и низши душевни движения; в случай че Wsem.Letopis_god.2_039.jpg?fbclid=IwAR11 не е по-добре разположена от Wsem.Letopis_god.2_041.jpg?fbclid=IwAR11, малко възможност ще има да се надвие низшата природа.

Пълни ли се (приближава ли се към образуване) аспектът, мъчнотията бива по-голяма, отколкото в противния случай — когато се разсипва Wsem.Letopis_god.2_040.jpg?fbclid=IwAR11 на 9° от Wsem.Letopis_god.2_042.jpg?fbclid=IwAR11 15° Wsem.Letopis_god.2_108.jpg?fbclid=IwAR11 е един пълнещ се Wsem.Letopis_god.2_052.jpg?fbclid=IwAR11 аспект (асп. на път да се образува), — защото Wsem.Letopis_god.2_040.jpg?fbclid=IwAR11 се движи по-бързо отWsem.Letopis_god.2_042.jpg?fbclid=IwAR11 и след известно време ще го стигне и ще „запълни“ Wsem.Letopis_god.2_052.jpg?fbclid=IwAR11Wsem.Letopis_god.2_044.jpg?fbclid=IwAR11на 15° от Wsem.Letopis_god.2_109.jpg?fbclid=IwAR11 и Wsem.Letopis_god.2_039.jpg?fbclid=IwAR11 на 18° R (ретрограден) от Wsem.Letopis_god.2_110.jpg?fbclid=IwAR11 е един пълнещ се аспект, защото, макар че Wsem.Letopis_god.2_039.jpg?fbclid=IwAR11 по-бързата планета, е вече минала аспекта, след известно време отново ще го възпълни поради това, че се движи наповрат (ретроградна е).

В каква степен ще се прояви известен неблагозвучен аспект, зависи естествено твърде много от степента на волята (взета в най-висок смисъл), която азът е развил в себе си. Един аспект, изхождащ от неподвижен знак1), носи много по-големи трудности, отколкото ако изхожда из главен1) или подвижен знак1). Един Wsem.Letopis_god.2_050.jpg?fbclid=IwAR11 например изхождащ от неподвижен знак може да изразява недостатък, който в едно прераждане е току-речи невъзможно да се превъзмогне. Един квадрат — Wsem.Letopis_god.2_050.jpg?fbclid=IwAR11 —, който излиза от подвижен знак, изглежда да сочи по-скоро на един лош навик, от който човек може да се освободи.

За Wsem.Letopis_god.2_099.jpg?fbclid=IwAR11  Wsem.Letopis_god.2_037.jpg?fbclid=IwAR11 и може да се каже същото, — само че при тях тези неща се по-слабо проявяват.

Неблагозвучните аспекти показват онази част от кармата, която трябва да се доведе до край (която трябва да се разреши); Положенията на къщи и знаци дават другата част.

Благозвучните аспекти като Wsem.Letopis_god.2_052.jpg?fbclid=IwAR11, Wsem.Letopis_god.2_053.jpg?fbclid=IwAR11 и добрите Wsem.Letopis_god.2_048.jpg?fbclid=IwAR11, сочат на добри качества, които са били придобити в по-раншни съществувания; те ни подпомагат в живота. Така, един добър аспект, например; между Wsem.Letopis_god.2_040.jpg?fbclid=IwAR11 и Wsem.Letopis_god.2_037.jpg?fbclid=IwAR11 и Wsem.Letopis_god.2_042.jpg?fbclid=IwAR11 или Wsem.Letopis_god.2_039.jpg?fbclid=IwAR11, (или между Wsem.Letopis_god.2_042.jpg?fbclid=IwAR11 и Wsem.Letopis_god.2_039.jpg?fbclid=IwAR11) може значително да подобри един хороскоп, изобилващ иначе с многочислени недобри аспекти.

Аспектите на базните планети Wsem.Letopis_god.2_044.jpg?fbclid=IwAR11и Wsem.Letopis_god.2_045.jpg?fbclid=IwAR11 могат да бъдат разглеждани и от друго становище: те показват не толкова лични качества, колкото влияния, що действат в течение на няколко години и въздействат на целия свят. Аспектите на Wsem.Letopis_god.2_040.jpg?fbclid=IwAR11 Wsem.Letopis_god.2_037.jpg?fbclid=IwAR11 и Wsem.Letopis_god.2_039.jpg?fbclid=IwAR11 изхождащи от ъгловите къщи (1, 4. 7 и 10) на хороскопа, и планетите, които могат да се случат на Възхода (ASC.) м. с., дават основния тон на характера.

Силата на аспекта играе, естествено, голяма роля. От опит се знаят границите, в които един аспект упражнява влиянието си; например, един Wsem.Letopis_god.2_050.jpg?fbclid=IwAR11 не трябва да има точно 90°, за да упражнява действие като такъв, а така е и с другите аспекти.

За кръг или Орбис2) на планетите се взема:

Wsem.Letopis_god.2_122.jpg?fbclid=IwAR11

Аспектите, които се образуват точно на външните граници на орбиса, са твърде слаби, ала действието им може да бъде засилено от друга някоя планета. Например, Wsem.Letopis_god.2_040.jpg?fbclid=IwAR1112‘‘ Wsem.Letopis_god.2_116.jpg?fbclid=IwAR11 и Wsem.Letopis_god.2_047.jpg?fbclid=IwAR11 20 Wsem.Letopis_god.2_109.jpg?fbclid=IwAR11 образуват един преслаб противостоеж, ала ако същевременно имаме Wsem.Letopis_god.2_037.jpg?fbclid=IwAR11 на 6° Wsem.Letopis_god.2_108.jpg?fbclid=IwAR11, противостоежът на Wsem.Letopis_god.2_040.jpg?fbclid=IwAR11с Wsem.Letopis_god.2_047.jpg?fbclid=IwAR11 се твърде засилва чрез квадрата — Wsem.Letopis_god.2_050.jpg?fbclid=IwAR11 —, който луната образува с Wsem.Letopis_god.2_040.jpg?fbclid=IwAR11 и Wsem.Letopis_god.2_047.jpg?fbclid=IwAR11.

Световни аспекта3)

Досега ние изучавахме само така наречените зодиачни аспекти.

Ала има и една друга група аспекти, именно световните. При тях не ще се обръща внимание на ъглите, които планетите, пресметнати по броя на градусите, образуват със земята, но по положението, що те заемат в къщите.

Във всеки хороскоп например, 1-а къща е в четвъртина (90°) с 4-а, 3-а с 6-а и т. н.; не е важно, на колко градуса разделен са те. Първа къща е в шестинка (60°) с 3-та и в Wsem.Letopis_god.2_052.jpg?fbclid=IwAR11 с 5-та и т. н. Планети, които се намират в 1-ва и 4-та къща, са свързани в световен аспект — квадратура (Wsem.Letopis_god.2_050.jpg?fbclid=IwAR11). Планети в 2-а и 4-а къщи са в шестинка — световен аспект и т. н. — когато положенията им са на съответни отстояния от върховете. Например:

Да вземем планетите Wsem.Letopis_god.2_045.jpg?fbclid=IwAR11 23° 42‘ Wsem.Letopis_god.2_116.jpg?fbclid=IwAR11 в асцендента (вж. хороскопа в кн. V, год. 1). Тя се намира приблизително 4° под върха. Ако например планетата Wsem.Letopis_god.2_039.jpg?fbclid=IwAR11 се нахождаше на съответно разстояние от върха на 11-а къща (Wsem.Letopis_god.2_123.jpg?fbclid=IwAR11 27°), то Wsem.Letopis_god.2_045.jpg?fbclid=IwAR11 и Wsem.Letopis_god.2_039.jpg?fbclid=IwAR11 биха се намирали в световна шестинка, а същевременно биха образували зодиачният аспект квадратура във включения знак на Телеца. Съответната дължина на къщите е:

Първата къща в хороскопа, приведен като образец от нас, е само 15° голяма (от 19° 45' Wsem.Letopis_god.2_116.jpg?fbclid=IwAR11 Wsem.Letopis_god.2_114.jpg?fbclid=IwAR11), но 11-а къща е 30° + 15°= 45° (от 27 Wsem.Letopis_god.2_123.jpg?fbclid=IwAR11 — 12 Wsem.Letopis_god.2_056.jpg?fbclid=IwAR11). Та ако раздалечат на Wsem.Letopis_god.2_045.jpg?fbclid=IwAR11 от върха на 1-а къща, е = 4°, трябва раздалечат на Wsem.Letopis_god.2_039.jpg?fbclid=IwAR11 от върха на 11-а къща (под него) да е 3 X 4 = 12°, за да бъде на съответния раздалеч и, следователно, в точен световен секстил (60°) с Wsem.Letopis_god.2_045.jpg?fbclid=IwAR11. Ала и тук допущаме орбис.

Така, може да се случи едновременно между две планети един благоприятен световен аспект и един неблагоприятен зодиачен аспект или наопаки, и в този случай приемаме, че те взаимно се унищожават. (За това по-нататък — повече).

Имаме световен триъгълник, световен противостоеж, световна четвъртина, сески- квадрат, световен получетвъртинен аспект, световен полушестинен.

Световен успоред имаме тогава, когато две планети се намират на съответни равни отстояния от меридиана. Wsem.Letopis_god.2_039.jpg?fbclid=IwAR11 62° 5' Wsem.Letopis_god.2_123.jpg?fbclid=IwAR11 на раздалеч 1-о от върха на 11-а къща, ще се намира в световен успоред с друга планета, която би се намирала на по-малко от 1° пред върха на 9 къща.

Мъчнотията при световните аспекти лежи в това, че трябва точно да се знае мига на раждането, а според това и различните върхове. Ако не сме уверени в точността на горните изисквания, по-разумно ще е да се обръща внимание на световните аспекти. Световни аспекти, образувани с прогресивни планети, могат в известни случаи да ни натъкнат — чрез действието, което упражняват — на следи, по които да познаем точното време на ражданието.

Wsem.Letopis_god.2_124.jpg?fbclid=IwAR11

Поларност

Огнените и въздушни знаци Wsem.Letopis_god.2_123.jpg?fbclid=IwAR11, Wsem.Letopis_god.2_056.jpg?fbclid=IwAR11, Wsem.Letopis_god.2_108.jpg?fbclid=IwAR11, Wsem.Letopis_god.2_120.jpg?fbclid=IwAR11 (положителни и мъжки) се зоват още електрични знаци.

Земните и водни знаци, Wsem.Letopis_god.2_112.jpg?fbclid=IwAR11, Wsem.Letopis_god.2_116.jpg?fbclid=IwAR11, Wsem.Letopis_god.2_119.jpg?fbclid=IwAR11, Wsem.Letopis_god.2_121.jpg?fbclid=IwAR11 (отрицателни и женски) се наричат магнетични.

По същия начин можем да подразделим и планетите:Wsem.Letopis_god.2_040.jpg?fbclid=IwAR11, Wsem.Letopis_god.2_042.jpg?fbclid=IwAR11, Wsem.Letopis_god.2_041.jpg?fbclid=IwAR11, Wsem.Letopis_god.2_044.jpg?fbclid=IwAR11, са електрични, а Wsem.Letopis_god.2_043.jpg?fbclid=IwAR11, Wsem.Letopis_god.2_039.jpg?fbclid=IwAR11, Wsem.Letopis_god.2_037.jpg?fbclid=IwAR11, Wsem.Letopis_god.2_045.jpg?fbclid=IwAR11 — магнетични; като Wsem.Letopis_god.2_046.jpg?fbclid=IwAR11 сбор от влиянието на всички планети, попада и под двете групи.

Според възхождащия знак, и според това в какви знаци се намират Wsem.Letopis_god.2_040.jpg?fbclid=IwAR11 и Wsem.Letopis_god.2_037.jpg?fbclid=IwAR11 — в електрични или магнетични, можем подраздели хората на електрични, магнетични и електромагнет. натури.

1. Електричните или мъжки натури имат повечето пъти електрични планети в електр. знаци.

2. Магнетичните или женски натури имат главно магнетични планети в магнетични знаци.

3. Електро-магнетичните натури кмат електрични планети в магнетични знаци, или наопаки.

Първите и вторите са хармонични, третите — нехармонични. Характерът, що проявяват тия люде, клони ту насам, ту нататък, ту се привлича, ту се отблъсква —  променлив е. Същото е и кога напр. възхождащият знак е магнетичен, и много електрични планети, или Wsem.Letopis_god.2_040.jpg?fbclid=IwAR11 и Wsem.Letopis_god.2_037.jpg?fbclid=IwAR11— или едно от тези две светила — се нахождат в електрични знакове.

Характерът притежава здрава нравствена основа, когато знакове и планети си схождат по природа.

Нравствената основа е слаба, когато напр. Wsem.Letopis_god.2_040.jpg?fbclid=IwAR11 и Wsem.Letopis_god.2_037.jpg?fbclid=IwAR11 получават лоши аспекти и не получават ни един добър лъч.

Когато планети и знакове си съответстват и Wsem.Letopis_god.2_040.jpg?fbclid=IwAR11 и Wsem.Letopis_god.2_037.jpg?fbclid=IwAR11 са незасегнати от зъл аспект, можем да бъдем сигурни, че лицето обладава високо нравствено становище.

Електричните натури излъчват сила като Слънцето, — те дават от излишъка си — и владат.

Магнетичните натури притеглят към себе си сила, възприемат я, — и биват лесно овладявани.

Астрологична домове (къщи).

Видехме, че 360-те градуса на зодиака са подразделени на 12 части от различните зодийни знакове, — всяка от по 30°, и че всяка една част упражнява определено характерно влияние.

Освен това зодийно деление, ние правим, в свръзка с земята, още една, така наречена световна подразделба на хороскопа на 12 домове (къщи). Първа къща е онази част, която се намира под възходния градус. Тя е под източния хоризонт, — дванадесетата къща граничи с нея и се намира точно над източния хоризонт. Останалите 10 домове се намират помежду им в последовен ред, така че върхът на 4 къща става север или Надир, върхът на 7 — заход (десцедент), и върхът на 10 — зенит или М. С. Тези четири къщи се наричат ъглови къщи на хороскопа.

Знакът и градусът на върха на къщите дават големината на различните къщи, които, колкото се по-отдалечаваме от екватора, толкова се по-различават помежду си. При големи ширини, сир. по- близо до северния и южен полюси, един знак от зодиака може понякога да заеме повече от половината небесен свод и бива разпределен, при този особен случай, в най-малко три дома, а в граничещата част на небето пък знаковете се явяват плътно сгъстени и там напр. могат да се паднат три знака в една къща. В ширините, които съответстват на Германия напр. в една къща могат да попаднат най-много два знака, или с други думи, в Германия може да бъде включен в една къща най-много един знак.

Всичко в природата се повтаря в правилни междини. Както запр. в развоя на човешкия ембрион можем проследи пелия развой на човека във всичките периоди, които е преминал през пялото си земно развитие, от неговото начало до днешното му състояние, така и всекидневният въртеж на земята около оста й и преминаването на различните домове през меридиана ни дават една символична картина за живота на човека през едно въплъщение. Да вземем например четирите ъглови къщи на хороскопа.

Първата къща или възход представя мига, в който човекът слиза от духовния свят в материята и с това бива подчинен на всичко, което има връзка с материята. Поради това първата къща в хороскопа показва: характерът на личността и физическото тяло. Виждаме, че планети, намиращи се в тази къща, упражняват извънредно силно влияние върху физическия му живот. Тази къща съответства на мига, в който слънцето изгрява.

10 къща символизира времето, когато човекът се приобщава към пълния живот, и материалното, както духовното и чувственото играят поредно главната роля. Животът се проявява в пълната си сила, пладнето или зенита е достигнат, и 10 къща или М. С. застъпва, поради това, в хороскопа: мощ, слава, чест, успех в делата, повдигане в сан и т.н. Затова и планетите, що се намират в тази къща, притежават най-силно влияние върху всичките тия неща. Тази къща отговаря на оня миг, когато слънцето достига пладнина.

7 къща изобразява зрялата възраст, когато страсти и въжделения са надделени и висшият човек начева да владее над низшите склонности. Той започва да съзира, че не е отделно, съществуващо само за себе си, същество, разлъчено от всички околовръст, начева да се чувства едно с единния живот, който одушевява всичко. Затова седма къща означава в хороскопа къщата на дружния живот, брака, съпруга и т. н. Тя е точка на залеза.

4 къща представя възрастта, когато лицето има зад себе си дните на своите земни преживелици и опити, и когато започва да се готви за живот в следния (астрален) свят.

Тази къща в хороскопа представя, следователно, отношенията и жизнените условия на старини и е във връзка освен това с всяко стежание.

Крепко притежание е, както всеки ще разбере, светската (материална) страна на опита, който човек е придобил в земния си живот, опит, който се е превърнал в трайни способности и качества на характера и е станал „здрав придобие“ на аза. Тук е най-низката точка, що слънцето достига — Надир.

Така, всяка къща има своето символично значение.

От горното става ясно вече, че къщите имат непосредсвена връзка с материалната страна на живота. Та изобщо взето, можем каза, че те застъпват тялото, като при това първата къща дава особения му отпечатък.

Ако тялото крие в себе си чисти предразположения, влиянието на планетите може да се прояви чрез къщите и на по-горни полета от физическото, особено, ако те се случат в 4, 6, 3 и 12 къщи, които се наричат окултни къщи.

Ще рече, тялото се изразява двойно в хороскопа, — косвено, чрез зодиачните знакове и, пряко, чрез къщите: и ние винаги ще срещнем едно съответствие в действието на знакове и домове. Тека знакът Овен се съгласува с една 1 къща. Телец с 2, Близнаци с 3. и т. н., или с други думи, първата къща управлява главата, 2-та — врата и тила, 3-та — белите дробове, раменете и ръцете (мишците) ... 12 къща нозете. При: това, туй странично действие се простира върху всичко, що попада под съответните домове, напр. един аспект в 8 ще упражнява второстепенно въздействие върху нашите финансови отношения (2 къща), — един аспект в Wsem.Letopis_god.2_119.jpg?fbclid=IwAR11 (хранене) ще упражни косвено въздействие върху нашето здраве (6 къща) и т. н. Ала първостепенното въздействие на знаковете си остава винаги най-важното.

Дванадесетте домове като различни полета

на действие за Аза.

Ние видяхме вече, че съществува тясна връзка между тия 12 дяла, на които се подразделя хороскопа и 12-тех знакове на зодиака. Всяка къща застъпва определено поле на дейност, чрез което азът се стреми да придобие своя опит, и това поле на дейност седи в най-тясна връзка със знака, който къщата представя. Главната разлика помежду им се състои в това, че домовете ни дават указания за преживелици на физическото поле, а знаците — за нашите чувства и усещания, а също и мисловна способност.

Ние можем, следователно, да разглеждаме домовете като застъпници на нашето тяло, а знаците — като символ на душата. И едните, и другите служат за оръдие на дука — индивидуалността, аза, — да се прояви. Този „аз“ в хороскопа се символизира чрез планетите, като представители и съдейци на слънцето, — средоточието, изходната точка, от която се е родило всяко съзнание.

Така като схващаме нещата, ще трябва да сметнем първата къща като най-низше поле, чрез което се проявява знакът Овен, втората къща съответства по същия начин на Телеца, третата на Близнаци, петата лъва, осмата — скорпиона и т. н.

Проявата на една планета, било чрез знак, било чрез къща, се различава, следователно, само по полето, на което въздействието се възприема — та туй можем сравни с известно усещане, което се проявява в известна форма.

Колкото по-високо в еволюцията възлиза едно същество, толкова по се извисява то над формата, толкова по-независимо става от нея; — от това следва, че една високо издигната индивидуалност ще възприема иначе проявата на една планета чрез известен дом, отколкото една нискостояща личност, та лесно е да си представим, че има едно стъпало, на което един високо издигнат Аз възприема по същия начин влиянието на една планета, проявена чрез известна къща, както ще го възприеме едно по-неиздигнато същество, когато туй влияние се прояви чрез знака, що съответства на къщата — ще рече, тук съществува една разлика в съзнанието. Слънцето Wsem.Letopis_god.2_040.jpg?fbclid=IwAR11в 5-а къща у един високо издигнат човек ще се прояви в тоя случай тъкмо така, както Wsem.Letopis_god.2_040.jpg?fbclid=IwAR11 в Wsem.Letopis_god.2_114.jpg?fbclid=IwAR11, при нискостоящият, а Wsem.Letopis_god.2_039.jpg?fbclid=IwAR11 в 2-а къща у първия —. както Wsem.Letopis_god.2_039.jpg?fbclid=IwAR11 в Wsem.Letopis_god.2_112.jpg?fbclid=IwAR11 у последния.

Wsem.Letopis_god.2_040.jpg?fbclid=IwAR11 в 5-а къща у един високо издигнат човек може, между другото, да означава великодушие; този човек намира радост в струване добро.

Wsem.Letopis_god.2_040.jpg?fbclid=IwAR11 в 5 къща у един неиздигнат човек означава, между другото, че той дири наслади, игра и т. н. по своя собствена воля.

Wsem.Letopis_god.2_039.jpg?fbclid=IwAR11 в 2-а кжща може да означава и у двамата имане и богатство, но докато туй имане у високо издигнатия човек се отнася повече до едно придобито вътрешно имане, като напр. любов към мир и волност (Wsem.Letopis_god.2_039.jpg?fbclid=IwAR11Wsem.Letopis_god.2_039.jpg?fbclid=IwAR11 изтънява тук усещанията), у един низш човек то ще се прояви повече в любов към движимо имущество (пари).

Това не трябва да се изпуща изпред очи при разглеждане положението на планетите в различните домове.

Домовете ни вещаят, на първо место, за нашето материално битие и за условията, които са свързани с него, — ще рече, за ония обстоятелства, на които ще попадне азът в земния си път, — за неговото житие — и планетите, що се намират в тях, с аспектите, които получават там, ни сочат спънките и леснините, които то ще срещне през това житие.

На първо место, домовете ни разказват за оръдието (I) (тялото), което азат си е избрал за това пътешествие и за склонностите и качествата на характера (I), що той носи със себе си като добив от предишни съществувания; — те ни говорят сетне за неговата родина, за неговите учители и родители (IV), — за неговите познайници, сестри, (III), за способностите на разума, с които той е одарен (III) — за опитите, що той прави, за да обогати и разшири съзнанието си чрез пътешествия в родината си и в съседни страни (III), или със същата цел в чужбина (IX), дето той се сили да намери туй що всуе дири тук. Домовете вестят за неговия кръг на действие, за неговите идеали и желания, за неговия стремеж към слава и почест (X), било сам, било дружно и във връзка с други (VII). — Те мълвят за неговите приятели на младини (XI), за спътницата в живота (VII), която ще свърже своя земен дял с неговия — за децата му (V), за приятелите му (XI), ала и за онези, които ще му противодействат в опитите му да върви напред (XII), и които ще употребят всичко, за да му сложат стъпици по пътя.

Накрай, когато вече е познал благото и чемера на своя живот в всичката им пълнота, и ги е обгледал, тъй да се рече, от всякъде, застава той в тиха размисъл и се пита: туй ли е всичко, що животът можа да ми предложи, — няма ли нещо по-горно, свърши ли се с това? Та не бе ли смешно, дето се тъй бъхтах за всичко, което напокон ме остави пак тъй неутолен, както що бях, преди да го бях достигнал? И той се замисля върху въпросите на живота и смъртта (VIII) в последната половина на живота си (IV). Той начева да дири и рови, докле намери какво-годе разрешение, което да го задоволи.

Оня, който има Wsem.Letopis_god.2_043.jpg?fbclid=IwAR11 в IV къща, и който дирещ разрешаване на тези питания, не смогне да намери никаква разгадка, — ожида го самотност, изоставеност и обезнадеждване на старини!

За по-лесно разглеждане ние можем подраздели домовете на четири групи от по три, а именно:

A. I, V, IХ домове, които имат отношение към самия човек.

I застъпва тялото (Wsem.Letopis_god.2_123.jpg?fbclid=IwAR11)

V: Азът (Wsem.Letopis_god.2_114.jpg?fbclid=IwAR11), който се бори, за да издигне душата до себе си.

IX: въздействието, което чрез туй се упражнява върху низшето съзнание и го разширява (Wsem.Letopis_god.2_120.jpg?fbclid=IwAR11). В тази къща ще дирим вдъхновение, — възвишено мислене.

B. Домовете II, VI, X, който са във връзка с всичко онова, що може да му бъде в помощ в неговия друм.

II: Имущество, почивка след труда, любов (Wsem.Letopis_god.2_112.jpg?fbclid=IwAR11):

VI: Слуги, прехрана, здраве (Wsem.Letopis_god.2_119.jpg?fbclid=IwAR11);

X: Положение в обществото, слава и почести (Wsem.Letopis_god.2_117.jpg?fbclid=IwAR11).

C. III, VII, XI домове, които означават неговите връзки — сродници и приятели.

III: Сестри и други роднини:

VII: неговата съпруга, съдружникът му, съучастникът. (Wsem.Letopis_god.2_108.jpg?fbclid=IwAR11).

XI: приятели (Wsem.Letopis_god.2_111.jpg?fbclid=IwAR11);

D. IV, VIII, IX домове, които имат отношение към края, свършека на всичко;

IV: края на земния му път, старост (Wsem.Letopis_god.2_116.jpg?fbclid=IwAR11);

VIII: край на тялото му смърт;

XII: свършек, измиране на неговите земни похоти и желания — очистване (Wsem.Letopis_god.2_121.jpg?fbclid=IwAR11).

След този общ обглед, чрез който ни стана ясна свързката между различните части на небето (зодиак — хороскоп), можем по-подробно да проследим значението на всяка къща по отделно.

(Следва),

-------------------------------------------

1) Неподвижни знаци са: Wsem.Letopis_god.2_112.jpg?fbclid=IwAR11, Wsem.Letopis_god.2_113.jpg?fbclid=IwAR11, Wsem.Letopis_god.2_114.jpg?fbclid=IwAR11, Wsem.Letopis_god.2_111.jpg?fbclid=IwAR11; главни са: Wsem.Letopis_god.2_115.jpg?fbclid=IwAR11, Wsem.Letopis_god.2_116.jpg?fbclid=IwAR11, Wsem.Letopis_god.2_108.jpg?fbclid=IwAR11 и Wsem.Letopis_god.2_117.jpg?fbclid=IwAR11 подвижни са Wsem.Letopis_god.2_118.jpg?fbclid=IwAR11, Wsem.Letopis_god.2_119.jpg?fbclid=IwAR11, Wsem.Letopis_god.2_120.jpg?fbclid=IwAR11. и Wsem.Letopis_god.2_110.jpg?fbclid=IwAR11.

2) Под Орбис подразбират кръгът на един аспект, в който действието на една планета може да се усети.

3) Начеващият ще стори по-добре да изостави временно световните аспекти.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДУХОВНА ОПИТНОСТ

Проявления на умряла жена, през четиридесетте дни след смъртта й, констатирани с полицейски акт. Получихме от гр. Фердинанд (Монтана) едно съобщение с дата 7 септември 1922 г., придружено с преписи от официални документи, които предаваме без никакво изменение:

„Г-н редакторе,

Това което Ви пращам, е точно копие от оригиналите, находящи се в окол. управление. Съставителят на акта е починал. Кметският наместник и пол. стражари са живи и ми потвърдиха истинността на изложеното. Старшият стражар, защото не вярвал в „духове“ и такива „фокуси“, отишъл сам лично да провери и залови „виновника“, но се върнал с празни ръце и констатирал безсилието си. Това ми се потвърди от старите чиновници и служащи в окол. управление.

Фердинанд, 7. IХ. 1922.

С поздрав: А. Ч.

Акт.

Днес 25-й март 1917 г. с. Живовци.

Подписаний пеши пол. старши при Фердинандското Окол. Управление Н. Георгиев, въз основа резолюцията на Господина Фердинандски Окол. Началник, положена върху заявлението подадено от Димитжр Петков от с. Живовци, зарегистрирано под вх. № 1917. 21.III н. г., с което се оплаква, че в домът му, както и в домът на отделните му братя, които са сега войници, от 40 дена насам, почти всека нощ влиза едно невидимо същество, което правело разместване на къщните им багажи и ги обезпокоявало, като се съмняват да не би да е некое злонамерено лице, дойдох в с. Живовци и от разпит на страдающите Димитър Петков и снахите му Николета Велкова и Тодора Георгиева като как стават тия явления и имат ли съмнение на некое злонамерено лице да вжрши тия заплашвания, ми разправиха следующето:

Съмнение на злонамерено лице немат на никого; пакост или кражба до сега немат друго, освен едно разметание на багажа им, обаче преди четиридесет дена починалата майката на първий, а свекървата на вторите Трифона Петкова, след смъртта й захванало да се явява нощно време в вид на образа й някакво същество, правило разни тропоти, правило разни разметания на багажите из стаите им, особено парцаляците на починалата; хвъргало с разни предмети, като: паници, грънци, чаши и пр. взимани от рафта и ги било, макар и при светлината на лампата, отваряло особено ковчега с дрехите и ги изхвъргало на вън. Заспят ли нощно време, явява се в вид образа на починалата и с една голяма тежина запушвала устата и натиска, така че без помощ не могат да се изправят.

Оплакали се кметския наместник, който поставял часовой, но нищо не можели да заловят; затварял и запечатвал вратите и сутрин при проверката намервал същото разметание, макар и при здрави печати, и така поставяно, като от човешка ръка.

Потвърди ми се това и от Кмет. Н-к Петър Попов че като бил отишъл с патрула в домът им за да провери и като седели в собата при светилото, хвръкнала една паница от рафта и ударила Николета Зелкова, която се завалила от стола, макар че била седяла настрана от под рафта.

Потвърди ми се това и от мл. кон. пол. стражар Което Пенов, който на 21 того като бил дошъл в село Живовци по съдействие, отишли с кметския наместник в дома им, подредили всичкия багаж в къщата на починалата, запечатали вратите, домашните отишли в други дом и при проверката на сутринта, намерили ковчега на починалата отворен, всички дрехи изхвърлени, черга една послана като на трапеза, а вратите си затворени.

Вследствие на всичко горе изложено на случаите и за да мога да заловя злонамереника, или животното което прави тия разметания на дрехи и пр. взех следующите мерки:

1. В присъствието на кмет. наместник Петр Попов, полицейските стражари Коста Пенов и Петр Тодоров, войниците от това село Макавей Първанов и Сандо Атанасов и домашните на починалата, вечерта срещу 24 того подредих всички багажи в къщата на починалата, вратите затворихме и запечатихме, домашните отведохме в другата им къща за спане, ние всички останахме за часовой с изключение на кметския наместник. Нощта около 10—11 часа издаде се рев и вик в къщата, в която бяха поставени домашните на спане, притекохме се на помощ, влязохме вътре и констатирахме, че в къщата бяха разхвърляни разни дрехи и предмети, като по земята посеяно брашно от един чувал. Направихме обдир по къщата, собата и тавана не намерихме никакви следи от човешко влизане освен една котка, като едни предмети бяха така поставени като от човешка ръка, щото котка не може да ги постави. Отворихме на сутринта запечатаната къща, вътре нищо не беше барано друго освен една основана вълнена прежда и една нова мантела на починалата, които бяха извлечени и оставени пред къщата, макар че стояхме будни и без отклонение цяла нощ без да забележим кога са измъкнати и от где.

2. Останах и за следующата нощ, като вечерта в присъствието на същите и още някой заинтересовани, подредих всичкия багаж в собата, подредих всички дрехи на починалата в ковчега й, преслях от горе с една сплатена черта, турнах от горе капака на ковчега, заковах едното прозорче на собата, заключих вратата на голямата соба — с други къщните врати, запушихме всяка дупка от която би се вмъкнало някое животно и поставих шест души часовои, като взех ключовете в себе си.

Нощта около 10—11 часа отидох с кметския наместник, стражарите, патрула и в присъствието на часовоите намерихме ключовете, вратите и прозорците в същото състояние както са оставени; отворихме вратата и намерихме, че в къщата и голямата соба небарано нищо, отворихме малката соба с багажа и ковчезите намерихме следующето: ковчега на починалата отхлупен — изправен капака на страна въз друг ковчег, чергата с която бях заслал от горе парцаляка, извадена, разплатена и прострена на земята, извадени и още дрехи и поставени върху чергите, другите ковчези и парцаляци изокол не барани никак. Следи от влизане на някое друго животно няма никакви. Поставянето на извадените от ковчега предмети прилича на човешка ръка; часовоите не забелязали никакво човешко движение или друго животно покрай стаята, а забелязали съвършенно лак1) тропот в малката соба. Следователно от всички взети мерки и постъпки не може да се узнае съществото, което върши тия фокости2).

Вследствие на всичко гореизложено съставих настоящия акт. който подписан от мен и присътствующите представлявам на господина Фердинандски околийски началник на разпореждане.

Състзвил акта пеши полицейски старши

Н. Георгиев, кметски наместник П. Попов, полицейски стражари: К. Пенов и П. Тодоров, присътствующи: Тодор Георгиев, М. Първанов и Сандо Атанасов — всички грамотни.

Вх. № 1917

21. III. 1917 г.

До г-на Ферд. окол. началник

ЗАЯВЛЕНИЕ

от Димитър Петков! от с. Живовци

Резолюция

П. ст. стражар

Пратете двама стражари от пешите да следят и за извършеното да съставят акт.

Началник: Хаджийски.

Господин Началник,

Понеже от четиридесет дена насам, почти всека нощ, излиза в домът ми едно невидимо същество, което ни прави пакост и ни обезпокоява домът, но и съмнявам се да не би да е някое злонамерено лице.

Затова Ви моля, г-н началник да ми се даде нужното съдействие от страната Ви. гр. Фердинанд, 21. III. 1917.

С почитание Димитр Петков (грамотен)

Заявлението с акта се съхраняват в оригинал в дело № 37 от 1917 г„ част I, страница 90 при фердинандското околийско управление.

Телепатическа проекция в момента на смъртта. На 19 януари 1921 г. се помина приятеля ми В. П., учител в тукашната мъжка гимназия. Още в деня на тържественото му погребение неговия шурей ми разправи, в присъствие на свидетели, следната интересна телепатическа случка:

„Бях от няколко дни на минералните бани (12 км. далеч от града). На 18 срещу 19, посред нощ сънувам, че зет ми потропа на прозореца на стаята ми, усмя ми се и ми каза: „сбогом, заминавам!“ Той беше качен на една малка кола с две колелета теглена от черен кон. Стреснах се, запалих свещта, погледнах си часовника, който отбелязваше точно 12 ч. 20 минути. Знаех, че зет ми е безнадеждно болен и си казах на ум: „ще да се е случило нещо с него.“ В същия момент се събуди и майка ми и ме попита: „като че ли някой потрака на прозореца?“ До сутринта не можах да заспя, мъчен от мисълта за съня и за неговото значение. Като се съмна, пристигна файтона ми и ми съобщиха за смъртта на зетя ми. Той се поминал точно в 12 ч. 20 минути посред нощ.“

Друг подобен случай. — Когато разправих между познати горния случай, запасния полковник С. К. ми каза: „не се чудя никак за това, защото за мене въпроса е решен — подобни случаи са в реда на нещата. Аз самия имам подобна опитност. Когато бях юнкер във военното училище, сънувам една нощ, че дойде брат ми и ми каза: „сбогом, братко, аз умрях вече“. Съня ми произведе толкова силно впечатление, че запомних точно датата и часа. Минаха дни, мина месец и едва тогава баща ми, чрез предварителни подготвяния, ми съобщи за смъртта на брата ми. Датата и часа бяха точно същите.“

Предизвестителен сън. Същият разказа и следната случка: „сънувал една нощ, че моето две годишно (тогава) дете се е поминало. На сутринта съобщих на жена си. Понеже детето беше здраво и нищо подозрително не даваше да се предвижда лоша случка, жена ми не се разтревожи. Обаче, когато се завърнах след 3 — 4 часа в къщи, намерих я бяла като платно. Тя едва можа да ми разкаже, какво се е случило: детето играело със слугинята и дигало весело врява, но отведнъж замлъкнало и жена ми попитала от другата стая: „какво стана с детето?“ Слугинята отговорила смееща се: „нищо, то се преструва.“ Но понеже след малко пак не му се чул гласа, обезпокоената майка отърчала в другата стая и намерила детето прихлупено върху чергата, устата и носа му някак механически се запушили от чергата и то, не можейки да диша, се задушило. Едва с големи усилия сполучили да го възвърнат в живота.“

И полковника прибави с дълбока искреност: „как стават тия работи—не зная. Но аз съм напълно убеден в истинността им по свой собствен опит и нищо не може да ме разубеди, че не стават“.

гр. Сливен.

Съобщава: С. Г.

Загадъчната къща в Братислав. Господин I. М., директор в К. н./О. ни пише:

„В Братислав не далеч от Михалската кула, в малка, тясна улица се намира стара къща от около 15-то столетие, тъй наречена „Старата палачница“. Мрачна и тъмна, тази къща прави отвън на чувствителния човек тежко впечатление. — Имах приятел, чиновникът Ч, който живял в тази къща и ми разказа следната случка: „живея в тази къща още от миналата (1919) година и спим там, по нямане квартира. обикновено по двама в една стая. Миналата година (1919) живеех тук с колегата R., който имаше доста слаба воля и посредствен характер, но иначе бе весел и здрав другар. Служебното ми положение ме отдалечаваше често за дълго време от Братислав, тъй че колегата ми биваше по-дълго време сам, главно нощем, тъй като денем бе ангажиран в учереждението. Когато веднъж, към края на декември, се върнал колегата ми ми направи особено впечатление с голямото си неспокойствие, на което не отдавах никакво значение, като си мислех, че има некои любовни сплетни в главата си, както обикновено с него биваше. Обаче, вечерта почти около 10 часа, когато си легнах в леглото, ненадейно стана от масата, нервно разхождайки се из стаята и отчаяно каза: „не, аз тук няма да остана.“ — „Защо?“ попитах го. „Но, то е страшно, никоя нощ нямам мира, постоянно ми някой ходи из стаята, върти сабя, синджири и ножове дрънка, пули си очите, а какви очи, като разгорели въглени, зеленикави чак“. И дълбоко въздишайки, отриваше си избилият го пот по челото. Това ме изненада, тъй като моя колега никога в нищо не вярваше, беше светски човек, всичко взимаше леко, и сега такава еремиада3! Това не очаквах от него. Имайки пред вид, че той има изморени нерви, заех се да го раздумвам и да му обяснявам работата тъй, че това е сигурно някакъв сън или някаква илюзия. Но мамил съм се: той се нахвърли върху ми, обвинявайки ме, че го взимам за бог знай какъв, и че което видял, видял е и не приемаше никакви обяснения. Укротявах го както можах, разказвах му разни анекдоти, докато го склоних да си легне. Мен ми беше, обаче, неспокойно и дълго не можах да заспя. През нощта бях събуден от сън от страшните викове на своя приятел, който, избелил очи, бягаше из стаята като обсебен и търсеше некакво оръжие. Станах и чувам вън зад вратата силно блъскане и тропане. Веднага запалих свещта и тичам към вратата, която бе затворена; отворих я и гледам на вън, нито следа от некого; стаята ни имаше единствен вход откъм съседната стая, която беше също с единствен изход, затворена откъм антрето, а от антрето водеха дървени стъпала до двора. Нийде нито помен от някакво същество. Студени тръпки ми полазиха по гърба и космите ми настръхнаха. Събудих спящите в съседната квартира млади съпрузи, които спали тежко и не видели нищо. Вратата в коридора откъм улицата беше здраво, с голям, стар и тежък ключ, заключена. По целия двор и цялата къща, които претърсихме, никого и нищо не намерихме, само в съседната стая имаше една много особена, задушлива миризма. Върнах се в стаята, където моят колега седеше свит в къта, с втренчени очи. Беше ми страшно при тази картина. Питахме го какво му стана. Откъслечно разправи, че този адски шум вече неколко нощи се повтарял и че виждал различни чудовища. „Това е страшно“, стенеше бедния и дълго време ни трябваше докато го успокоим и принудим да си легне. Обаче, не спахме до сутринта, когато в 8 часа станах и почнах да се бръсна със собствения си бръснач. Колегата ми лежеше летаргически на леглото и аз отдавах слабостта му на нощното обезпокояване. Беше мъгляв декемврийски ден и цялата околност, като никога преди това, ми правеше печално и тежко впечатление. Бръснех се, гледайки в малкото огледало на масата, и изведнъж виждам в него приближаваща се, прегърбена и като тигър за скачане приготвена фигура, с мътни очи и свити пръсти, които посягаха към врата ми. Макар че ме обзе страх, пак се бързо, инстинктивно обърнах, захвърлих бръснача и започнах борбата за живот и смърт със своя беден колега, при пръв поглед когото познах, че е подлудял. Конвулсивно държах отслабналите му ръце и виках за помощ. Дойдоха съседите, изкъртиха вратата и като видеха какво става, донесоха въже, с което вързахме бедния ми колега и повикахме доктора. Когато дойде, нареди веднага да го отнесем в отделението за умоповредените, където колегата ми след три дни свърши след страшни припадъци. Сам се боях там да спя и затуй отидох при друг колега, където преспах на канапето. На другия ден един познат търсеше квартира и аз го взех с себе си. Не забелязахме оная нощ нищо, защото и двамата спахме дълбоко. След това и двамата отпътувахме за дълго от Братислав и чак през март (1920) съквартиранта ми — колегата Н. се върнал сам в квартирата и там спал неколко нощи. Беше седмица преди Великден и една нощ се пробудил,  чувайки голямо трополене. Непредчувствайки нищо, станал и искал да види вън. Обаче, големите удари на вратата и дрънкането на синджири веднага зад вратата в съседната стая му направили грозно впечатление и той, съмнявайки се, че там се мъчат да влязат крадци, започнал да вика за помощ през отворения прозорец. Тропота в съседната стая се увеличавал и бедният колега Н. в смъртен страх ревал до като пресипнал и неможейки от дълбоко спящите или пък навикнали на подобни явления съседи да получи никаква помощ, взел канчета, чаши и различни предмети и бомбардирал с тях прозорците на живеещите в двора квартиранти, до като най-после дошли и излостили вратата (понеже били в стаята и в съседната стая отвътре заключени) и влезли в спалнята при бедния, който преуморен и от страх паднал в безсъзнание, лежащ по риза на студения под. Никой пак никого не видел и хората не искали на другия ден да вярват на събудилия се от безсъзнание Н., че някой бил тропал. Колегата Н. там вече не спал, чак когато аз се завърнах за празниците и когато от Н. слушах да разказва този случай и при сравнение и спомен за нещастния В. ми беше много тъжно и тежко и решихме да се преместим“.

До тук ми разказа приятелят ми Ч. и ма пита какво ще кажа по това. Понеже съм в окултизма доста опитен, обяснявах му действията на разните ларви, елементали и демони, и приятеля ми Ч., имащ от младостта си разни опитности, внимателно ме слушаше. Отидохме заедно при колегата Н. и той ми разправи с страх преживяното в онези нощи и дословно потвърди казаното от приятеля Ч. Отидохме вечерта в Народния театър в Братислав и двамата ми колеги ме замолиха да идем след театъра да спим в „дома на палач не“. Удовлетворих желанието им и при влизането в страшния дом, особено по стъпалата и в самата квартира не забравих да извърша разни обреди, тъй че през нощта имахме тишина. Приятелят Н. се премести на друго место, а Ч. от Братислав бе преместен в Изт. Словенско, тъй че не зная, дали от това време в този дом се явявало нещо. Понеже тази случка става в най-ново време в место мен добре известно и съучастниците ми са добре познати, макар че от това време с тях не сжм се срещал и, за жалост, сегашните им адреси незнам, реших всичко това от интерес да съобщя публично.

Из Okultni a Spirit. Revue, съобщавва: Е. К.

--------------------------------

1) Лек. — Б. Р.

2) Фокуси. — Б. Р-

3) ост. - оплакване, скръбен плач (по името на пророк Еремия, който плакал горчиво при разрушаването на Ерусалим)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КНИЖНИНА

1. На Прага стъпки. Стихове от Мара Белчева. София. Издание на Ал. Паскалев и С-ие. 1918 г.

2. Сутринни лъчи. Стихове от Олга Славчева. Казанлък. 1922. Ц. 12 лв.

Горните два сборника стихове от добре известните на българското общество писателки заслужват специална и обстойна рецензия. В тия стихове са отразени два мирогледа, характерни за духовната еволюция на авторките. Разумява се, такава обективна и благонамерена оценка не може да се очаква от нашите бледи чисто-литературни списания, които, при туй, едно след друго изгасват. Ние, обаче, макар белетристичният отдел на списанието ни да има второстепенно значение в програмата ни, ще се постараем да дадем в идещата книжка подробен анализ на мислите, чувствата и копнежите, изразени в поезията на г-жа Мара Белчева и г-ца Олга Славчева.

3. Пред посещението на владиката, от протойерей Григорий Арнаудов. Търново-Арбанаси. Ц. 2.50 лв. Авторът на тази малка книжка представлява едно рядко и твърде симпатично изключение, като духовен писател и служител на духовните истини, измежду своите колеги-свещеници. С пълно съзнание, че върши волята Божия, като съдейства за духовната просвета на българския народ, той е написал и превел няколко полезни книжки, които свидетелстват, че той следи развитието на идеите за физическото и духовно напредване. Така той е превел книжките: за вегетарианството от Димшиц, Против материализма от Макс Мюлер, За вярата в себе си и Висшата душа от Р. Емерсон, а е написал: Живота на първите християни и горе озаглавената книжка. В тази последната в лека повествователна форма и с цитати от велики писатели (стари и нови) се доказва несъмнената полза от естествената храна (растителната) и от въздържанието от спиртни питиета — две от условията, необходими за дълголетието и духовното съвършенство на човека. Разбира се, и владишкият ум е живописно представен.

4. Четвърто намерение, от А. де Нуаркарм. Прев. от френски. София. Издание на Лазар Котев. 1922. Ц. 8 лв.

Препоръчваме тази книжка на любознателните четци. В нея се разглежда научно съществува нето на четириизмерното пространство, доказателства за което се дадоха и в статията за откритието на проф. Айнщайн (вж. кн. IV, 6 — 7 и настоящата на списанието).

5. Ново общество, вестник, който проповядва принципите на любовта и братството. Редактор: Стоян Байров, София, бул. М. Луиза. Годишен абонамент 24 лв. Препоръчваме го на всички наши съмишленици.

6. Македония. Месечно политическо, научно и литературно списание. Год. I, София. Годишен абонамент 100 лв.

7. Учението на учителя Дънов. Кратко изложение от Йоан Истинолюбиви, по повод на брошурата: „Дъновизмът от социално гледище,“ от Н. Православов, издание на Св. Синод. Ц. 3 л, София.

8. Отворено писмо до архимандрита Ефтимия, ректор на пловдивската семинария. От неколко ученици на Бялото Братство. Казанлък, 1922.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...