Всемирна летопис, год. 4, брой 08

[Ани]

Списанието в PDF

Година 4, Брой 8

(юни-септември 1926 г.)

I. ОБЩ ОТДЕЛ

1. ПОВЕЧЕ СВЪТЛИНА! — Личен и обществен живот — Бъдещето.

2. ИЗ „ГРАДИНАРЯТ“ Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор.

3. ЕТЕРНИТЕ СТРОИТЕЛНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА, ЗЕМЯТА И ЧОВЕКА. От Д-р Гюнтер Ваксмут (с 14 илюстрации).

4. КОРАБЪТ. Стихотворение в проза от П. Списаревски.

5. ПЪТЯТ НА ОКУЛТИСТА (Размишления). От Ел. Христова.

II. СПЕЦИАЛЕН ОТДЕЛ

6. АСТРОЛОГИЯ. От К. А. Либра (Продължение от кн. IV).

7. МАГИЧЕСКИЯТ ЖЕЗЪЛ. От Т. X. Бургон (Занони). Прев. Waniel.

8. ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА — Художественият елемент при обучението. От Б. Боев (Продължение от кн. VII).

9. ТАЙНАТА НА ЛЮБОВТА И БРАКА. Езотерико-философска студия от Дайън Форчун (Продължение от кн. VII).

III. РАЗНИ

10. ДУХОВНА ОПИТНОСТ.

11. КНИЖНИНА.

12. ВЕСТИ (с фотографска снимка)

[Ани]

ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА!

Личен и обществен живот - Бъдещето

Разумният живот се проявява като резултат от действието на светлината. Тя е средство, чрез което силите на живата природа примиряват противоречията и внасят хармония в целокупното битие. Под нейното непосредствено влияние индивидуалното и колективното съзнание се разширяват, и се пробужда безспирния стремеж към Истината. А познанието на Истината е възможно само чрез светлината. Следователно, светлината е единственият път към свободата в противовес на робството, към което води тъмнината. Затова и от глъбините на всяка душа, в най-трудните моменти на съществуването й във физическия свят, когато тя се стреми към освобождение, се изтръгва вика: „светлина, повече светлина!“

Това е вярно, както в личния, така и в обществения живот. Блужденията са присъщи на всеки индивид. В първите периоди на живота си, когато съзнанието му се намира на низка степен на развитие, той не е в състояние да се ориентира сам в лабиринта на своите изпитания, картините на събитията от миналите му съществувания минават пред очите му като кинематографически филм, те го увличат или отблъскват и той ту пада, ту се издига, в зависимост от това, доколко в неговата духовна същност прониква светлината. С течение на времето, обаче, всеки може чрез системно саморазвитие и самоконтрол да се домогне до повече светлина и да тренира волята си дотолкова, че да придобие пълна разумност в действията си, за да реализира идеала на относителното земно щастие. В окултната наука се дават редица правила и методи за достигане на това лично и индивидуално съвършенство. Чрез прилагане на тия изпитани правила и методи всеки ученик на окултната школа може да добие самообладание - едно от най-съществените условия за духовен растеж - после да стане господар на астралните сили или според окултната терминология „страж на прага“ и да премине със сигурни стъпки в следващите подир това стадии на посвещението. Дълбоки знания за живота в природата, в която се проявява Бог, и постоянно приложение на тия знания - ето какво се изисква от всекиго, който желае да се издигне по лествицата на съвършенството. Слабите индивиди, у които духовните заложби почиват в рудиментарно състояние под тежестта на материята, непременно трябва да прибягнат към ръководството на Учител. Той е неизчерпаем източник на светлина, която пролива върху миналото и настоящето на своите ученици, вследствие на което и бъдещето на последните се открива в ясни перспективи. Истинският Учител, който се е освободил от всички човешки недостатъци и слабости, който, бидейки обладател на всезнанието и духовните сили, не само не прави никакви грешки, но и може да предотвратява грешките и пакостите на окръжаващите го, който, с една реч, е изработил своето светещо и мощно будическо тяло или тялото на Славата - тоя Учител е необходим светилник и водител, защото осветява пътя към Бога...

Разумният ученик, който е възприел Божествената светлина, може да бъде най-надеждния фактор и в обществения живот. У него е развито онова социално чувство, което се гради само върху духовните добродетели. Освободен от своите егоистични желания и цели, надживял своите лични интереси, той има за обект на своята дейност само обществената полза и затова е готов да сложи пред олтара на колективното благо всичките си придобити знания и опитност. Любовта му към ближния като екстракт от любовта му към Бога се проявява в него в максимални размери. Стимулите на това проявление са себеотрицанието и самопожертването. Тъй се оформява един общественик и един образцов държавник. Неговият ум трябва да бъде светъл, неговото сърце трябва да бъде любвеобилно и неговата воля трябва да действа само за добро. Всеки, който се отклонява в своята обществена дейност от съзнанието, че трябва да служи на Бога, той се лишава от светлината, вреди на другите и сам спъва своето развитие. Такива са всички ония, които поставят егоистичния си интерес по-горе от общия. Те нямат светлина, която да ги насочва в правия път, те се лутат в мрачните кривини на живота и рано или късно се провалят. Ако са общественици, тяхната социална идеология е фалшива и за това те носят само злини и мъки на другите и на себе си. Ако са учители или професори, тяхната образователна или възпитателна система почива на песъчливи основи, тя не може да издържи и най-малкия критически напор и рухва при най-малкото духване: това е техният материалистически мироглед, който е отдавна опроверган от живота и затова ги довежда до задънена улица, в която те отпущат безпомощно ръце и признават, че умът им не може да проникне по-нататък, защото му липсва светлина. Ако са духовници, заслепени от своите криви разбирания и тесногръди интереси, те не само нямат, но и не искат да имат повече светлина: чувстват се плътски добре в блатото на невежеството и покварата. За широката маса и не е нужно да се говори: при такива водачи, като съвременните общественици, които постоянно търпят катастрофални несполуки, като съвременното учителство, което продължава да тъпче на едно и също място - в едно хилаво училище, което фабрикува само умствено и морално недъгави елементи, негодни за живота - и като съвременното духовенство, което се е разложило от пороци, може да се спомни само оня стих от Писанието, че когато водителите на слепите са слепи, и едните и другите ще паднат в ямата.

Изисква се да се обгърне с широк поглед индивидуалното и общественото развитие. Не са само икономическите условия, които регулират личния и социалния живот: те са, строго взето, неизбежни сетнини от духовни причини. Една индивидуалност, която е престъпила Божествените закони на живота, сама реже клона, на който стои. Защото, даже и когато прилага свободната си воля, тя не може безнаказано да се противопоставя на тия закони. В тая неразумна съпротива тя неизбежно се сблъсква с по-висши сили и неминуемо пада. Тъй също и обществото и народите, които нарушават незиблемите закони на живата природа, в която Бог се проявява, са осъдени на страдания и гибел. „Не ти е лесно да риташ против ръжен“, бе казано на апостола Павла, който гонеше и преследваше учениците на Христа. И той чу тоя мощен и внушителен глас в момента, когато блесна пред очите му светлината! Тая светлина са оказа толкова силна за неговите материалистични очи, че той веднага ослепя от нея и трябваше да отиде при него един от последователите на истинското учение на Христа, за да снеме люспите от очите му и да повърне зрението му. Павел позна ефекта на истинската светлина, и от върл гонител на Христа и неговото дело превърна се на негов предан апостол. Той разбра, че да живееш действително в Бога, това значи да служиш на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила. А службата на Бога се изразява в прилагане на закона за любовта към всички. Неговият ум се озари от светлината на тая велика идея, той презря всички младенчески и плътски мъдрувания, подобни на сегашните материалистични схващания, и твърдо убеден, че има по-висша разумност от човешката, че съществуват по-висши знания, до които човешкият ум още не е достигнал и не може да достигне за дълги години поради своята ограниченост, той одухотвори цялата си дейност с цел да се устреми към тия знания и да повдигне своите по-малки братя.

Нека всички вземем пример от живота и дейността на апостола Павла. Нека не се спъва развитието на отделните личности, на обществото и на народа под какъвто и да е претекст. Нека се даде широк простор и пълна свобода на това развитие, защото само в тия условия лежи залога за сигурен успех. Светлина е нужна, повече светлина за всекиго! „Всичко изпитвайте, доброто дръжте“ е казал същият апостол, а не както съвременните материалисти проповядват: „Новото не изпитвайте, старото дръжте“. А светлината се съдържа в новото. И бъдещето принадлежи само на ония, които прегърнат новото. Старото учение отживя своето време. Всеки човек поотделно, всеки народ съвкупно и цялото човечество изпита неговите прелести: катастрофи, ужаси и страдания - това са горчивите плодове на материализма. Нека опитаме да живеем съгласно принципите на новото учение на любовта и братството: светлината на неговата разумност явно личи в живота на ония, които са го прегърнали, физическо здраве, морална чистота и сигурен духовен подем - тези са видимите признаци и неоспорими доказателства, че това учение е единствено спасително за индивида и за цялото общество. И то ще възтържествува въпреки всичко!

X.

[Ани]

Из „Градинарят“

Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор

Кажи ми, възлюблени мой, вярно ли е всичко туй, вярно ли е?

Дали когато в тия очи заискри светлина, тъмни, бурни облаци бушуват в гърдите ти?

Вярно ли е, че моите устни са сладки, както пъпката, която се пуква при първата съзнателна любов?

Дали спомените за изчезналите майски месеци блуждаят още върху мен?

Дали земята, като арфа, трепти в песен от допирането на нозете ми до нея?

Вярно ли е, че роса пада от очите на нощта, когато аз се явя, и утринната светлина се радва, когато обгръща моето тяло?

Вярно ли е, че любовта ти е пропътувала през вековете и световете, за да ме стигне?

И че когато ти ме намери най-после, твоят вековен копнеж намери пълно задоволство в кратката ми реч, в моите очи, в устните ми и в развиваната ми коса?

Вярно ли е, най-сетне, че тайната на Безкрая е написана върху моето малко чело?

Кажи ми, възлюблени мой, вярно ли е всичко това?

Любя те, мили мой. Прости ми моята любов.

Аз съм уловена, като заблудена птичка

Когато сърцето ми бе разтърсено, то изгуби своя воал и се оголи. Закрий го с милост, мили мой, и прости ми моята любов.

Ако не можеш да ме любиш, мили мой, прости ми мойта мъка.

Не ме поглеждай накриво отдалеч.

Аз ще се промъкна обратно към моя кът и ще седна в мрака.

С двете си ръце ще закрия моя гол срам.

Отвърни лицето си от мене, мили мой, и прости ми мойта мъка.

Ако ме любиш, мили мой, прости ми мойта радост.

Когато сърцето ми е понесено от потопа на щастието, не се надсмивай на опасната ми самота.

Когато седна на трона си и те завладея с тиранията на любовта си, когато като богиня те надаря с моето благоволение и те търпя с гордостта си, мили мой, прости ми мойта радост.

* * *

Ако ти желаеш, аз ще прекратя мойта песен.

Ако сърцето ти затрептява, аз ще оттегля погледа си от твоето лице.

Ако ти се сепваш в разходката си, аз ще се отбия от пътя си и ще мина по друг.

Ако смущавам изплитането на венеца ти, аз ще заобиколя самотната ти градина.

Ако потокът ти потече буйно и необуздано, няма да карам лодката си край твоя бряг.

* * *

Аз държа ръцете й и ги притискам до гърдите си.

Аз се трудя да изпълня обятията си с нейната красота, да ограбя сладката й усмивка с целувки, да изпия забулените й погледи с очите ми.

Ах, но къде е тя? Кой може да премахне синината от небето?

Аз се трудя да обхвана красотата, но тя отбягва от мен, като оставя само тялото си в ръцете ми.

Измамен и изнурен, аз се връщам.

Как може тялото да докосне цветето, което само духът може да досегне?

* * *

Тогава довърши последната си песен и нека се разделим.

Забрави тази нощ, когато няма да има вече нощ.

Какво се мъча да обгърна в моите прегръдки? Бляновете не могат да се пленят.

Моите жадни ръце притискат празнина към сърцето ми, а това наранява моите гърди.

(От английски)

[Ани]

Етерните строителни сили във вселената,

земята и човека¹⁾

Нека разгледаме вдигането на ръката. За това са нужни три условия: 1) едно аз, което желае да вдигне ръката; 2) посредник, който препраща към ръката импулса на волята; 3) ръката, т. е. движеният орган. Законът за инерцията по старото учение гласи: „веществото не може без външна причина да измени състоянието на движение, в което се намира“. Тая дефиниция не е напълно вярна. Тя трябва да се измени така: „едно тяло, което не може само да измени състоянието на движението си, се нарича пасивно“. Значи, трябва да различаваме два вида тела, тези, които могат да изменят сами състоянието на своето движение, и други, които не могат. Първите наричаме организирани, а вторите неорганизирани. Растенията, животните и човек имат способността сами да изменят състоянието на своето движение ²⁾.

Но някой ще каже: „семето пониква заровено в почвата. Значи, външните условия са го накарали да извърши това или онова“. Но това трябва да се преведе така: на външните условия растението отговаря чрез вътрешния активен принцип по определен начин. Това, което семето извършва, зависи от една вътрешна закономерност“.

Възниква двоен въпрос: 1) с кои състояния на съзнанието са свързани и сега действащите сили в природата и движенията, породени от тях; 2) има ли научни методи за изследване на други състояния на съзнанието, различни от нормалното състояние на съзнанието на днешния човек.

Отговорът на първия въпрос води към събаряне на „границите на естествознанието“, поставени от механистичното разглеждане на света. Този отговор води към една наука за природата — наука, която не изучва само явленията, движенията, но взема в кръга на своите изследвания и духовното, което е изразено в тези движения и се стреми да разбере това духовно.

За едно такова разбиране на света духът не е нещо, което се поражда от едно протоплазмено късче; той не е произлязъл от материалния свят. За такова разбиране на света духът е първичното, движещата се материя — вторичното. Последната е създадена, поддържана и преобразявана от първата. Духовното (духовните същества) са и днес последната причина на всяко движение, т. е. на всеки живот във вселената.

Има инволюция и еволюция на духовната дейност в материалния свят, при което духовното (духовните същества) е съществувало преди да съществува материята и ще съществува и след нея.

Значи, материалният вечно движещ се свят е проява на действието на един идеен свят, на един духовен мир от същества. Значи, силите от материалния свят не трябва да се схващат само количествено и механично, но трябва да се свържат и с дейността на духовните същества, които действат чрез тях. Разликата между човека и останалите природни царства, между другото, е и в това, че духовното не само се проявява в човека, но човек сам е част от това духовно. Затова човек има свобода. Обаче, духовна, свръхфизична страна царува във всички природни процеси, както във волята на човека, който си движи ръката. Оскар Хертвиг в книгата си „Животът на организмите“ говори, че когато се изучват силите в света с повишената зрителна способност на морфолога, тогаз ще се постигне целта на механическата школа. На това може да се отговори, че такъв един морфолог, без съмнение, нямa вече да принадлежи към механичната школа, понеже ще вижда в действието на силите в материалния свят импулси на духовни същества, защото светът нямa да бъде за него една механична, материална машина, но един жив организъм, който се метаморфозира целесъобразно, ръководен постоянно от духовното.

Както човек не може да се разбере от изучването на човешкия труп, така и никой двигателен процес, принадлежащ на материалния свет, не може да се разбере без връзката му със света на разумните същества. Зад физическите процеси стоят етерните, а зад етерните има състояния на съзнанието и изявления на волята на разумни същества. Има връзка между явленията в природата и състоянието на съзнанието на висшите разумни същества, т. е. с тяхната съзнателна дейност. Никога не могат да се разберат природните процеси, ако не се изучат във връзка с разумните сили зад тях. Косвено доказателство на окултните истини: последните обясняват некои природни процеси във връзка с висшето познание; след това, ако се изучат самите явления, намират се много факти, които потвърждават тези обяснения. Както зад движенията на човека стои едно съзнание, което ги причинява, така и зад движенията на друг организъм, голям или малък, стои един волев импулс, който се е проявил. Картината за една мъртва вселена е в противоречие с картината на един жив и разумен човешки организъм. Вселената трябва да се схване като един миров организъм, плод от дейността на разумни същества.

Етерните строителни сили и подразделението им

Етерът на общата релативитетна теория, според Айнщайн, е една среда, лишена от всички механични и кинематични свойства, но причинява Механичните и електро-магнитни явления. Това схващане, макар и да има предимството, че се прощава с много фалшиви свойства на механичния етер, при все това още не дава една пълна картина на действителността. Етерните строителни сили са неразделно свързани с духовното. Има 7 етерни строителни сили, които действат във вселената. Обаче, от тях в нашия материален свет и в днешната епоха се проявяват само 4 вида. Те са: топлинен, светлинен, химически (или звуков) и жизнен етер.

Разликата между тези 4 вида етер не може да се сведе към дължината на вълните, т. е. към начина на движенията, които те причиняват в материалния свет. Такова количествено различие на модерната наука не е достатъчно.

Тези 4 вида етерни сили са произлезли филогенетически и онтогенетически един от друг. Топлинният етер се е преобърнал в светлинен, светлинният в химически, последният в жизнен. Друго: всеки последващ вид етер, като по-съвършен, съдържа свойствата на предидущия, макар и като нов вид етер да проявява съвсем нов вид дейност. Жизненият етер съдържа в себе си химическия, светлинния и топлинния; химическият съдържа светлинния и топлинния и пр. Топлинният етер, от който са се развили другите видове етер, е произлязъл от едно чисто духовно състояние.

Топлинният и светлинният етери имат стремеж да се разширяват, да се излъчват от даден център. Значи, те действат центробежно. Химическият и жизненият имат тенденция да се свиват, да се съсредоточават в един център. Значи, те действат всмукателно, центростремително. Тази полярност на двете групи етер — да се разширяват и свиват — лежи в основата на всички природни явления.

Светлинният етер причинява в човешкото око светлинните явления. Ние не трябва да си представяме етера като материя, а като лишен от всека материалност, като строителна сила, деятелен принцип, който причинява определени движения и форми в материалния свят.

Химическият или звуковият етер причинява химическите процеси, — съединението и разлагането на материята и същевременно причинява физически възприемания тон. Последният е особен начин на нареждане на материалните частици. Химическият етер има музикално, звуково естество, и физическият тон, който чуваме с физическото ухо, е само външен израз, именно чрез въздуха.

Жизненият етер ни се изпраща между другото от слънцето и, като минава през земната атмосфера, видоизменява се. Той има връзка с гравитацията и магнетичните явления.

Освен трите известни агрегатни състояния, некои изследователи в последно време са принудени да приемат и четвърто, именно топлинно. Тези 4 агрегатни състояния се причиняват и поддържат от разните видове етер:

топлинно агрегатно състояние - от топлинен етер

въздухообразно агрегатно състояние - състояние от светлинния етер

течно агрегатно състояние - състояние от химичния етер

твърдо агрегатно състояние - състояние от жизнения етер

Историята на земята

Земята е преминала тези 4 състояния. Окултизмът ги нарича четирите планетарни въплъщения на земята (виж фигура 1).

Те носят следните имена:

1) Земята в състояние на топлинен етер — „Сатурново състояние“.

2) Земята във въздухообразно състояние — „Слънчево състояние“.

3) Земята в течно състояние — „Лунно състояние“.

4) Земята в твърдо състояние — „Земно състояние“.

При историята на земята важат двата закона:

1) Между всеки две състояния земята прекарва едно духовно състояние.

2) Биогенетичният закон важи и тук: при всяко ново въплъщение земята повтаря миналите фази в съкратена форма. Напр. за да дойде в „земното“ състояние, тя трябва да повтори още един път съкратено сатурновото, слънчевото и лунното състояние.

Устройство на земния организъм

Земният организъм трябва да се схване като жив, със свое дишане, кръвообращение и пр.

Твърдата земна кора е проникната от жизнения етер. По-навътре от жизнения етер до центъра на земята идват: химическият, светлинният и топлинният етери (виж фигура 2)...

Фиг. 2.

Строеж на етерната земя.

I и VII — топлинен етер,

II и VI, — светлинен етер,

III и V — хим, етер,

IV — жизнен.

Жизненият етер, разбира се, действа в по-малка степен и в атмосферата. Той прониква вътрешните 4 сфери (4 — 7). Затова земната вътрешност стои под влиянието на жизнения етер, обаче действието му се видоизменява различно под влияние на другите видове етер. Така напр. в петата сфера (виж фигурата) действат жизненият и химичният етер, в шестата — жизненият и светлинният, а в седмата — жизненият и топлинният.

От горното е ясно, че под земната кора следва течно състояние (лава), въздухообразно и огнено. В центъра на земята е най-високата температура и от там навън тя се намалява, защото в центъра е сферата на топлинния етер, който по-навън е заобиколен от другите видове етер, които видоизменяват действието му.

Споменатият начин на нареждане на разните видове етер в земната вътрешност е причина за различното агрегатно състояние в разните нейни области. Тук пак виждаме, как етерният строеж на земята е по-първичен, а материалният й строеж — вторичен.

Над земната кора са наредени същите видове етер, но в обратен ред: над жизнения — химическия (3), после — светлинния (2), а най-отвън — топлинният (1). Като погледнем рисунката, ще се убедим, че етерната структура на земната вътрешност е обратна на външната етерна структура (около земната кора). Най-отвън и в центъра е топлинният етер. В средата е жизненият. Тая обратност на вътрешно и външно се среща както при макрокосмични, така и при микрокосмични организми.

Химичният етер има за своя област на действие течните съставни части на земята (океаните, хидросферата). Светлинният и топлинният етери, напротив, имат за своя област на действие земната атмосфера. Въздухообразната атмосфера е обградена с топлинен пояс от останалото космично пространство.

Видехме нареждането на етерните земни сили в 7 пояса. Земята се стреми като организъм да запази това разпределение на силите. Обаче извънземни, космични влияния, особено слънчеви, нарушават този ред. Значи, има две тенденции: от една страна, волята на земния организъм да възстанови нормалното състояние с описания по-горе ред, а от друга страна, тенденцията на космичните сили да нарушат този ред. На взаимодействието на тези две тенденции се дължат всички атмосферни, метеорологични, телурични и др. явления. И именно на това нарушение на чисто земната закономерност се дължат жизнените явления върху земята. Както човешкият организъм чрез съня, когато тялото не е вече под влиянието на съзнателната и волева дейност на човешкото аз, се стреми да възстанови правилното разпределение на силите си, така и земята през нощта се старае да възстанови равновесието, нарушено през деня вследствие слънчевата дейност. Центростремителните сили на химичния и жизнения етери са прибрали твърдите и течни вещества, а центростремителните сили на светлинния и топлинния етер са създали земната атмосфера.

Дишане на земния организъм.

Денонощните промени

Още Гьоте се беше опитал да търси причината на качването и слизането на барометъра не в извънземни или случайни причини, но в силите, действащи ритмично в самия земен организъм. Д-р Щайнер казва в „Гьотевият мироглед“: „тъй като височината на живака зависи от въздушното налягане, го Гьоте си представи, че земята периодично свива цялата атмосфера и след това пак я разширява. Когато въз духът се свива, налагането му се увеличава, и живакът се качва. Обратното става при разширението му. Причината на периодичното свиване и разширение на въздухообразната маса Гьоте намира във влиянието на земята и го сравнява с вдишването и издишването на един организъм“.

Логичната мисъл и наблюдението напълно потвърждават това. Защото наистина барометричното колебание т. е. въздушното налагане зависи от една свивателна сила, именно от химичния етер. Тук дохаждаме до една основна грешка в сегашната метеорология; и тая грешка има влияние и върху други науки. Повишението на атмосферното налагане, което причинява качването на живака в барометъра, не се дължи, както до сега науката твърдеше, на самия въздух, на изменението на неговата температура, обем иди нещо подобно, но това се основава на ритмичното усилване и отслабване на всмуквателните (центростремителни) сили на химичния етер (виж фиг. 3).

I. Издишването почва при слънчев изгрев.

II. Издишването е станало; пладне и след пладне;

III. Вдишването почва при слънч.залез;

IV. Вдишването е завършено към 3-4 часа след полунощ.

Фиг. 3.

Obere Atmosphäre = Горна атмосфера;

Untere Atmosphäre = долна атмосфера.

Beobachter = Наблюдател,

Erdfeste = земна твърд.

Когато той разшири своето влияние и върху въздуха, тогаз последният се свива към центъра на земята и затова налагането му се увеличава. А когато химичният етер се прибере и отдръпне в собствената си сфера, т. е. в земната твърд, тогаз свивателното му действие върху атмосферата престава и въздушното налагане се намалява. Значи, периодичната промяна в атмосферното налагане зависи от това, дали земния организъм изпраща своите всмукателни, свивателни етерни сили над земната твърд — в атмосферата (издишане) или пък ги прибира в собствената им област на действие (вдишване). Ние ще видим, че този голям дихателен процес на земния организъм се извършва напълно ритмично, именно по смяната на деня и нощта. Тъй че, това, което човек извършва много пъти за един ден (вдишване и издишване), земният организъм го извършва веднъж на денонощие.

Нещо повече: даже между човешкото и земното дишане има и конкретно съотношение. Нормално дишащият човек прави за минута 18 вдишки, значи, за 1 час 18 по 60 = 1083 вдишки, а за едно денонощие 1080 по 24=25920 вдишки. Този брой вдишки за денонощие отговаря на числото на годините, нужни на слънцето, за да почне да изгрева в същата зодия, т. е. да изходи всички зодии.

Дихателният процес на земния организъм се дължи на взаимодействието на същите етерни сили, на които се дължи дихателния процес и у човека.

Нека видим досегашните възрения на науката по този въпрос. Проф. Траберт в книгата си „Метеорология“, стр. 66, казва: „Увеличението на атмосферното налягане и качването на живака в барометъра трябва да си представим така; въздушният пласт става ту по-гъст (по-тежък) ту поразреден (по-лек) тъй че причината на всекидневните барометрични колебания трябва да се търси във всекидневните температурни колебания. Значи, трябва да си представим една топлинна вълна, която обикаля земята заедно с видимото обикаляне на слънцето около земята“. Обаче, проф. Траберт казва, че фактите противоречат на едно такова обяснение, защото се указва, че ходът на въздушното налягане не се съвпада в своя ритъм с ритъма на температурния процес. Защото температурният процес има една вълна за денонощие, понеже се дължи на слънчевото действие, и естествено е, че ще има един максимум през деня и един минимум през нощта. Ако въздушното налагане зависеше от температурните процеси, то би трябвало да има същия ритъм, т. е. същия минимум и максимум. Обаче не става тъй. Максимумът и минимумът на въздушното налягане даже показват обратен ход: на пладне имаме един минимум, а сутрин и вечер (около слънчевия изгрев и залез) -— максимум. Това е прочутата двойна вълна, за която проф. Траберт говори тъй: „характерното при въздушното налягане е правилната двойна дневна вълна. От къде иде тя? Най-видни физици и метеоролози напразно са се мъчили да намерят обяснението й“. Тая двойна вълна и целият процес може да се обясни много лесно с действието на етерните сили:

Сутрин химичният етер разпростира влиянието си навън в атмосферата (издишване), а вечер химичният етер се прибира навътре (вдишване). Значи, той два пъти минава покрай наблюдателя, който стои на земната повърхност: един път при излизане навън, и друг път при прибиране. Прочее, наблюдателят два пъти ще усети влиянието на химичния етер: сутрин и вечер. Това е причината на двойната вълна.

Издишването почва при слънчев изгрев и се извършва през деня до след обед. Вдишването почва към слънчев залез и се извършва през нощта до 3-4 часа след полунощ. По-горе видехме, че химичният етер съответства на течното агрегатно състояние. И ако проследим издишването и вдишването на хим. етер, ще можем да ги съпоставим с експериментални измервания на влажността на долните и горни атмосферни пластове, както и на почвата в ранните утринни часове; тогава ще видим паралел с ритмичната дейност на химичния етер, който причинява влажността. Също така и росата и мъглата сутрин и вечер са резултат на влагообразуващото действие на химичния етер, защото последният има сутрин и вечер най-голямата си концентрация в най-долните атмосферни пластове.

Видехме, че като най-външна сфера на атмосферата има една покривка от топлинен етер, който я отделя от останалия космос. Досегашните резултати от научните изследвания не са дошли наистина до това заключение, но в отделните си данни напълно потвърждават този факт. Проф. Траберт казва в своята метеорология: „температурата слиза до 8 километра височина над морското равнище. И то, колкото по-високо отиваме, толкоз по-бързо слиза. От 10 км. нагоре се забелязва пак едно покачване на температурата или поне една изотермална линия. Над 11 км. температурата изглежда да е постоянна или бавно да се качва“. Това предположение на метеорологията за бавно повишение на температурата в най-горните атмосферни слоеве намира пълното си потвърждение в гореспоменатия факт за съществуването на пояс от топлинен етер на границата на земната атмосфера. А това намира своето потвърждение и в друг един забележителен факт, за който говори проф. Траберт:

„Когато денем температурата в долните атмосферни пластове с височината намалява, то нощем и през зимата изглежда даже температурата с височината да се повишава „Тогаз ние наблюдаваме следното интересно явление в атмосферата: Денем: намаление на температурата с височината.

Нощем: повишение на температурата с височината.

Това явление може да се разбере систематично и смислено само с действието на етерните сили в земния организъм.

Това се обяснява с едновременното действие на топлинния етер с химичния. Става следното (виж фигура 4:)

Едновременното действие на топл. етер заедно с химическия. Отвесните черти са топл. етер, а хоризонталните — химическия.

I. Сутрин. Химичният етер отива нагоре, а топлинният — надолу.

II. Пладне. Химичният етер се е изкачил най-високо,

а топлинният е слязъл най-низко.

Вечер. Химичният и топл. етер почват да се връщат

в първоначалното си положение.

(IV-to състояние във фиг.1)

Нощем. Връщане в първоначалното нормално положение.

Отвън на вътре: топлинен, светлинен, химичен и жизнен етер.

Фиг. 4

 Erdfeste = Земна твърд,

Atmosphäre = Атмосфера.

Сутрин: Слънчевото действие причинява топлинният етер да излезе от обикновеното си положение и, да слезе надолу към земната твърд. А химичният етер отива от собствената си област нагоре,

Пладне: Натрупване на топлинния етер по земната твърд. Атмосферата проникната с химичен етер. Земята е будна и жива. Висша точка на вегетативните процеси. Температурата на земната твърд е най-голяма, следователно, намалява с височината. Земната твърд стоплена.

Вечер: При слънчев залез - земята се старае да възстанови основната си етерна структура: топлинният етер бърза нагоре а химичният надолу, следователно, всеки в своята област на действие.

Нощем: Земният организъм е възстановил основната си структура. Горе е по-топло, отколкото долу. Земята спи.

Годишни времена. Отношението на земния организъм към растителния свят

Интересно явление е качването и слизането на соковете в растенията. По това науката до сега не е дала задоволително обяснение: механическото обяснение с осмотичното налягане бе оборено от твърдението, че то е твърде малко. Тук правим същата грешка, както при чов. организъм, като разглеждаме растението като затворен в себе си механизъм, без да го вземем като член на живия земен организъм. Друга грешка: поради материалистично-механистичния мироглед, изучават се само физичните, а не и етерните и по- висши припципи, посочени в началото на нашето изложение. Проф. Ханзен с право казва в книгата си: „Растението“: Голяма празнина в нашето познание е пълният отказ да разберем качването на соковете в дърветата.“ А именно този процес е най-важното явление в живота на растението. Развитието на растенията на пролет и увяхването, умирането им наесен са резултат на този мощен ритъм, който водната част на земния организъм извършва в течение на годината (виж фиг. 5).

I. Пролет

II. Лято

III. Есен

IV. Зима

Фиг. 5.

Atmosphare = Atmosphäre.

Erdfeste = Земна твърд.

Показано е как химичният етер се изкачва нагоре напролет

 и на есен почва да се връща.

Пролет: Слънчевото влияние се усилва. Вследствие на това хим. етер излиза навън от земната твърд, издишва се от земния организъм и образува влажността. Хим. етер е свързан с течното състояние Затова и соковете в дърветата се качват, растителността започва да се развива. Земният организъм започва да се събужда.

Лято: Земята живее, тя е будна. Химич. етер е издишан и е достигнал до максимум височина в зоната на светлинния етер. Максимум растителност.

Есен: Влагообразуващият химичен етер се прибира към земната твърд заедно с влагата. Соковете на дърветата слизат. Изсъхване на листата. Почивка на дърветата. Земният организъм заспива.

Зима: Химичният етер в по-голямата си част е в земната твърд, вдъхнат. Животворното влияние на слънчевите лъчи е най-малко. Земята почива, спи.

Слънцето и планетите

Слънцето е поле на действие на жизнения етер. Влиянията на този етер са свързани с действието на съзнателни сили. Знае се, че слънцето е силно магнетично: то е 53 милиона пъти по-магнетично от земята. Магнетизмът както на земята, така и в цялата вселена се дължи на жизнения етер.

Северният полюс на земята е място, дето особено силно действа жизненият етер на земята. Затова има привличане между жизнения етер на слънцето и земния северен полюс. Това причинява местене на северния полюс все повече към слънцето, докато най-после се обърне съвсем към слънцето. Смяната на ледените епохи и на тропичните климати се дължи на аналогични движения в раншните периоди.

Ниполд и Щелмайер изтъкват важното обстоятелство, че слънчевото действие е най-силно, когато Венера, Земята и Юпитер са по-близко до положението на правата линия. Това става всеки 11^-8 години. Установено е влиянието на планетите върху земните условия.

Всяка планета е само точка на най-голяма концентрация на нейните сили. Последните действат наоколо в една голяма сфера. Сферите на действие на разните планети се проникват. Има места, дето действа само една планета; в други места действат две или повече планети. Нелогично е да припишем влияние на планетите върху магнитната игла, а да го отречем върху още по-чувствителния жив организъм. Последният реагира още по-чувствително на околните сили. В бъдеще ще се изучава етерното действие на другите планети върху земния организъм и заедно с това и върху растенията, животните и човека.

Сатурн и земята

Проф. Пласман в книгата си „Астрономия“ казва: „Приемането, че сатурновият пръстен е в течно и въздухообразно състояние, ражда мъчнотии. Постепенното намаляване на светлостта на пръстените отвън навътре и съществуването на област в по-вътрешната част на пръстена, през която телата се виждат без пречупване, показва, че гъстотата на пръстените се намалява отвън навътре“. За окултната наука Сатурн е в етерно състояние. Нареждането на неговия етер е обратен на реда у земята (виж фиг. 6).

Фиг. 6.

Сатурн. В пръстена отвън на вътре: жизнен, химичен. светлинен и топлинен етер.

Централното тяло — топлинен етер.

Най-външният пръстен — жизнен етер.

Вторият пръстен — химичен етер.

Третият пръстен — светлинен етер.

Най-вътрешният пръстен — топлинен етер.

Централната сфера — топлинен етер.

Жизненият етер е най-гъстото, а топлинният — най-рядкото състояние. Значи, нашето твърдение се потвърждава от съвременната астрономия. Изучването на Сатурновото състояние е от голямо значение, за да се разбере произхода на земята. Това, което в Сатурн е външно, в земята е вътрешно и обратно. Това превръщане на външното вътре и на вътрешното вън е основен закон на развитието. Етерното устройство на Сатурн е първият модел на света в началото му: топлинният етер, който филогенетически най-рано се е развил, образува тялото на Сатурн, а по-висшите видове етер: светлинен, химически и жизнен отвън му пращат своите сили. А в земята топлинният етер образува най-външното, а жизненият е навътре. Жизненият етер е най-високата степен на развитие от разните видове етер. Слънцето е изпълнено цялото с него.

Светлината — Ролята на озона

Силите, свързани с материята, напр. електричеството, са полуматериални. Материалният свят е поле на действие от една страна на етерните сили, и от друга на електричеството. Материалният свят е резултат на взаимодействието на тези два вида сили.

Жизненият етер на слънцето образува в топлинната етерна земна сфера хелий, в светлинната — озон (О₃) и по-низко в земната атмосфера — кислород (О₂). Химичният етер на луната образува в топлинната етерна земна сфера — водород, в светлинната — (Н₂О₂) а по-низко в земната атмосфера — вода (виж фиг. 7). Значи, произходът на водата не е така прост, както си мислят мнозина. Но и по друг начин тя се образува.

Фиг. 7

Как слънцето и луната действат на химичните процеси.

Sonne Слънце; Mond = Луна.

Lebensäther — жизнен етер.

Chemisch. ather — химич. етер.

Wärmeäthersphäre — топлинен етер.

Lichtäthersphare — светлинен етер.

Chem. äthersphare — химич. етер.

Lebensäthersphare — жизнен етер.

Sauerstoff-Melamorphose — кислородни процеси.

Wasserstoff-Metamorphose — водородни процеси. Не — хелий,

О₃ — озон

О₂ — кислород

Н — водород.

Н₂О₂ (водороден двуокис — водородно съединение на озона).

Н₂О — (вода — водородно съединение на кислорода).

Слънчевите лъчи от жизнен етер като дойдат до сферата на светлинния етер на земята видяхме, че образуват озон. Последният е необходим, за да стане видима слънчевата светлина за човешкото око. Това е по следната причина: озонът поглъща жизнения етер с по-голяма сила от всяко друго земно вещество и поради това намалява действието на жизнения етер до такава степен, че да бъде поносим от човека. Чистия неотслабнал жизнен етер (слънчевата светлина) би разрушил човешкото око и изобщо човешкото тяло.

Както всички други горни принципи и закони, така и това намира потвърждение в официалната наука. Напр. проф. К. А. Хофман казва в „Учебник по неорганическа химия“:

„Абсорбцията на ултравиолетовата светлина от озона е толкоз интензивна, че един озонов пласт само от 25 микрона намалява наполовина силата на светлината“. От това се вижда, че озонът абсорбира повече светлина, отколкото метаталите във видимата част на спектъра. По този начин в озона винаги има абсорбиран жизнен етер. Затова озонът действа разрушително на човешката кожа, на месото, на растителните и други органически вещества, когато в по-голямо количество влезе в съприкосновение с тях. Физичното човешко тяло може да понася свободния жизнен етер в отслабнал вид в кислородна среда.

От горното се вижда, защо сферата на светлинния етер около земята носи това име: значи, пратените от слънцето етерни сили към земята намаляват силата си, за да могат да се възприемат от човешките сетива като светлинни явления.

Земният организъм е мъдро нареден. Озоновият пласт във външния атмосферен слой пази човека от разрушителното действие на слънчевите лъчи, като намалява силата им. Това е от най-голямо значение за всички жизнени явления върху земята.

Нека наречената чиста светлина е тази, която се получава без процеса на горене. Тя се получава освен от слънцето по гореописания начин, още при земните явления: флуоресценция, фосфоресценция и радиоактивно разпадане. Светлината във всички тези случаи се дължи на действието на жизнения и светлинния етер.

Друг източник на светлина е горенето. Тук тя се получава при съдействието на топлинния етер. При нея участва и кислорода. Спомена се по-горе, че твърдото агрегатно състояние се образува под действието на жизнения етер, който се намира з скрито състояние в твърдото вещество. Но когато твърдото вещество се разрушава при изгарянето, освобождава се скритият в нето жизнен етер. и като свободен. жизненият етер може да действа за образуването на светлина. Обаче, това изгаряне става чрез топлинния етер. Следователно, тук светлината се явява в зависимост от топлинния етер.

3вук

Физически възприеманият звук се явява от действието на химичния и светлинния етер върху материята. Химичният етер се стреми да я свие, а светлинният да я разшири. От това взаимодействие се явява звукът. За възприемане на светлина, цветове и звукове в по-висшите области трябва изработване на ново съзнание и на нови възприемателни органи.

Строеж на атома. Радиоактивните явления

Радиоактивното вещество е по-топло, отколкото околната среда. Това се дължи на освобождението на топлинния етер при разрушението на радиоактивното вещество. Това не е трансформиране на енергии, а просто освобождаване на топлинния етер! Радиоактивните явления са независими от външната температура. Светлинните явления при радиоактивното вещество се дължат на освобождението на светлинния и жизнения етер. И тая светлина е „чиста“, защото е независима от топлината и горенето.

Фиг. 8.

Строеж на атома. Едновременно модел и за строежа на земята.

Кръговете отвън на вътре: топлинен, светл., химич. и жизнен етер. Лъчите са от жизнен етер.

Земята и атомът са устроени по един и същ начин Атомът е устроен така (виж фиг. 8): отвън — топлинен етер, по-навътре,— светлинен, след това химичен, а в центъра — жизнен. Лъчите са от жизнен етер. Значи, във всеки атом има вързани, скрити четирите вида етер. При разрушението на атома у радиоактивното вещество те се освобождават и действат. Светлината се дължи на действието на освободените жизнен и светлинен етер. От друга страна се знае, че радиоактивните вещества образуват озон (О₃).

Значи, атомът трябва да се схване като единица, която отговаря на земния организъм по своя строеж. Жизненият етер, който се освобождава при разрушението на атома при радиоактивните явления, действа не само за образуване на озон, но и дълбоко върху организмите. От там и физиологичното действие на радиоактивните вещества.

Радиоактивните явления са само един от многото външни изрази на разпадането на материята. Последното е различно в различни точки на земния организъм. Затова етерните сили ще имат различно действие върху човека, животното и растението в разните географски области. Това ще има голямо значение за бъдещата антропология, зоология и ботаника. Значи, в разни области етерните сили действат различно. Това е една от причините за различието на организмите в разните географски области, между другото и за различието на човешките раси. Значи, в бъдеще при изследването на организмите ще се създаде така наречената етерна география (т. е. различието действие на етерните сили в разните части на земния организъм).

Проява на разните видове етерни сили

Топлинният етер има тенденция да образува кълбести форми, светлинният — триъгълни, химичният — полулунни (ако се допълни тая форма, получават се кръгли) и жизненият — четвъртити (виж фиг. 9).

фиг. 9.

Формите, създавани от всеки вид етер.

Град се образува при преминаване от въздухообразно състояние в твърдо. Тук сгъстяването е внезапно и интензивно. То се извършва в светлинния етер на земната атмосфера. Затова тук преобладават триъгълните форми.

Листната форма изразява силите, действащи в растенията (виж фиг. 10). При листът е целокраен. Тук имаме действие на топлинния а етер. При назъбения лист b. имаме действието на светлинния етер; при с. имаме взаимодействие на светлинния и химичния етер; при d — действие на химичния етер; при е взаимодействие на химичния и топлинния етер; при f — действие на топлинния етер.

Фиг. 10

Разни листни форми, които показват влиянието на разните видове етер (виж текста)

Действието на химичния етер се вижда и в полулунните сърдечни клапи и във формата на некои ганглии. От там се обяснява, защото растенията, растящи на сянка, имат тенденция да образуват кръгли листа, а растящите на светлина — остри или назъбени. Първите са повече под действието на химичния етер, а вторите — на светлинния.

Наследственост. Еволюционни фактори

Същественото при унаследяването не е във веществото на зародишната клетка, но в нейното етерно устройство, т. е. в тези етерни строителни сили, които работят в организма.

Знае се, че гаструлата се развива от бластулата чрез инвагинация, при което външното става вътрешно. Органите в некои случаи се развиват чрез инвагинация, а в други — чрез евагинация. Но тези процеси ги видехме и при планетите. Напр. Сатурн по отношение на земята представлява обратното нареждане: това, което при Сатурн е вън, в земята е вътре. Като разгледаме самата земя, виждаме, че етерните сили в нейната вътрешност са в обратен ред на същите около земната кора. — Тук виждаме, как в микрокосмоса се отразява това, което става в макрокосмоса.

Психичното ражда формите на органите у организмите. Духовният импулс дава посоката на оформяването. Строежът и функцията на организма са необходим резултат от силите, работещи в организма, а организаторската дейност се ръководи от духовни импулси и потици. Човек има аз, а животните само групова душа. Всички животни от един вид имат обща групова душа. Там няма още индивидуализиране.

Тройното подразделение на човешкия организъм

Човешкият организъм може да се раздели на три области: 1) Нервно-сетивна система. Тя е областта на главата. Тя се разпространява по цялото тяло, но има за свой център главата. Област на жизнения етер.

2) Област на ритъма — гърдите. Ритмично взаимодействие на светлинния и химическия етер.

3) Стомашна област и крайниците. Обмена на веществата. Област на горителните процеси. Област на действието на топлинния етер. Третата система е разпространена по цялото тяло, но нейното седалище е в стомаха и съседните органи (фиг. 11).

Фиг. 11

Дишане. Макро — и микрокосмос

До сега не е било възможно да се даде от научното изследване обяснение на истинските причини на дихателния и кръвоносния ритъм. Това е, защото тези процеси си имат причината в дейността на етерните тела на земния и човешкия организми.

Видехме ритмичния дихателен процес на земния организъм. В долните атмосферни слоеве става взаимодействие между химичния и светлинния етер. Ана-логичен процес става и при човека: разширяването и свиването на белия дроб, т. е. вдишването и издишването са следствие от взаимодействието на светлинния и химичен етер.

Досегашното научно-официално изследване не можеше да каже, коя е причината на сърдечните движения и на изкачването на соковете у растенията. Те са свързани с ритъма в етерното тяло както на земята, така и на човека. Те се дължат пак на взаимодействието на светлинния и химичен етер. Сърцето е видоизменен кръвоносен съд. Кръвообращението е резултат от действието на етерните сили. Червените кръвни телца имат 4 сфери: най-външната — светла, след това по-тъмна, после — пак светла и в центъра — тъмна, тези 4 сфери са резултат от етерния строеж на червените кръвни телца. Външната светла сфера е свързана с жизнения етер, вътрешната светла — със светлинния етер, външната тъмна сфера — с химичния и центърът — с топлинния (фиг. 12). Земната вътрешност (от кората на вътре) е устроена по същия начин, т. е. там имаме същото нареждане на етерните сили. Виждаме, как етерния строеж на червеното кръвно телце е едно подобие на етерния строеж на земната вътрешност.

фиг. 12.

Устройство на червеното кръвно телце. Отвън на вътре.

Значи, човешката съдба и земната съдба са тясно свързани една с друга. Произшествията в етерната земя веднага се отразяват в червените кръвни телца на човека. Поради тази връзка между етерните сили съществува вечно взаимодействие, хармонично развитие на земята и човека, на макро — и микрокосмоса.

След това нека сравним етерния външен строеж на земята със строежа на атома. Тук виждаме пълна прилика в начина на нареждането (фиг. 8). Както земната вътрешност в етерното си устройство е в обратен ред на земната външност, също така са и живите организми спрямо атома, „мъртвото“ вещество.

Изследване на кръвните кристали. Видехме, че етерните сили са на разна степен на развитие. Напр. жизненият етер е по-съвършен от светлинния. У по-низши животни, напр. морско свинче, кръвните кристали имат триъгълна форма (фиг. 13). — (светлинния етер). У катерицата виждаме преходно състояние, т. е. комбинация на светлинния и жизнен етер (фиг. 13), а у човека вече виждаме в кръвните кристали влияние на жизнения етер (фиг. 13). Значи, колкото организмът е по-развит, толкоз по-висши етерни сили действат в кръвта. Същото виждаме и в листната форма, във формите на клетките на червените кръвни телца, на нервните ганглиии пр. Напр. нервните ганглии, които са под главното влияние на химичния етер, са полулунни, на светлинния — триъгълни, на топлинния — сферични, на жизнения — комбинации на четвъртити форми.

фиг. 13.

В бъдещата биология ще изследват филогенетичната и онтогенетична връзка на разните клетки, кръвни телца, ганглии и пр. с етерните сили. Ще изследват връзката между строежа и динамиката на етерното тяло с вътрешната организация и ембриологичното развитие на организма. Тогаз инвагинацията и евагинацията в зародиша ще се поставят във връзка с аналогични процеси в небесните тела, в макрокосмоса. Тогаз ще имаме нова ембриология.

Земното притегляне и магнетизмът са действия на жизнения етер. Лимфата в човека стои в тясна връзка със същия вид етер. Червените кръвни телца са в сравнително най-тясна връзка със светлинния етер, т. е. връзката им със светлинния етер е по-голяма, отколкото с другите видове етер. Белите кръвни телца знаем, че са в най-тясна връзка с лимфата. Затова и те са в свръзка с жизнения етер. Знаем, че светлинният етер действа повече в по-горните атмосферни слоеве, а жизненият етер е свързан със земната твърд. Ето защо човек кога се качва по високи планини, т. е. от сферата на жизнения и химически етер преминава в сферата на светлинния, образува повече червени кръвни телца, а ако слезе пак долу на полето, броят на белите сравнително се увеличава.

Да се изучава физичното тяло без етерното, значи да се изучава група. Без етерното тяло физичното става труп. Когато при смъртта етерното тяло напусне физичното, последното е вече труп и почва да се разлага. Когато при хипноза или упойка една част от тялото стане безчувствена и изгуби способността да се движи по волята, то това е защото етерната й част е излязла от физичната. Когато етерната част влезе отново във физичната, последната се съживява и отново става чувствителна.

Химичният етер прониква напр. водата. И когато искаме да видим действието на химичния етер, можем да употребим вода. А светлинният етер се намира в светлината. Когато действаме със светлината, ние действаме с енергията на светлинния етер. В същност водата и светлината са само израз на тези видове етер, те не са едно с тях, те стоят зад тях.

Температурният усет има връзка с топлинния етер;

Зрението — със светлинния;

Вкусът — с химичния;

Слухът — с химичния;

Мирисът — с жизнения.

От главния мозък излизат 12 чифта нерви. Това не е случайно. Това има връзка с 12-тех зодиакални знакове, които земята изминава за една година. Макрокосмичното е свързано с микрокосмичното. Главният мозък е свързан със съзнанието, гръбначният — с под съзнанието, а симпат. нервна система — с по-дълбокото подсъзнание (каквото имат растенията).

Макрокосмичните течения и теченията

в човешкото етерно тяло

Каза се по-горе, че жизнената струя сутрин се изкачва от земята нагоре към атмосферата, а вечер при слънчев залез почва да се връща отново към земята. Значи, има две течения: от _Земята нагоре и надолу към земята. Както видехме по-горе, това влияе върху жизнените явления у растенията. Но това има влияние и върху човека. Когато при слънчев изгрев земята издишва етерните си сили, тогаз жизненото течение почва да минава и през човешкия организъм. То почва от краката (или по-добре е да се каже, че почва от долния край на човешкото етерно теле понеже тук се говори за етерни процеси), влиза в човешкия организъм и продължава пътя си към мозъка. Вечер при слънчев залез, тая жизнена струя се връща обратно и най-сетне пред слънчев изгрев достига долния край на етерното тяло, краката, и от там със слънчевия изгрев отново почва своето преминаване през човешкия организъм.

При изкачването си през човешкия организъм тая жизнена струя преминава предимно през дясната му страна, а при слизане през лявата му страна. От там се обяснява и посоката на кръвообращението! (виж фиг. 14):

Фиг. 14.

Фактът, че жизнената струя се качва през дясната страна, а слиза през лявата обяснява, защо много органи в чов. тяло не са симетрични.

Жизнената струя през деня, т. .е. при изкачването си, действа повече върху нервната система, а нощем, т. е. при слизане, повече на кръвоносната, поради което има повишено състояние на човешкото съзнание денем (будно съзнание), а нощем понижено състояние на съзнанието (сънно съзнание).

Възприемането от човека на силите на тая жизнена струя зависи и от човешкия душевен живо т . От последния зависи и кои видове от тези енергии ще се възприемат. Велики и важни тайни за взаимното и съвместно развитие на вселената, земята и човека са скрити тук. Това отваря нови хоризонти и на медицината.

Окултизмът не може да говори за физичното като причина на душевното, нито пък може да говори за психо-физичен паралелизъм, както правят мнозина днес, като просто регистрират паралелното извършване на двете групи явления. Но окултизмът изследва подробно, кои области на душевния живот с кои системи на телесната организация стоят във връзка. Някои мислеха, че душата е свързана само с нервната система, с мозъка. Обаче, тя е свързана с цялото физично тяло.

Само едно методично познание на етерните сили в растенията, минералите, металите, изворите, на естеств. и изкуствени лечебни средства може да доведе до разумното тяхно приложение върху човешкото етерно тяло; в новата медицина между другото ще се знаят и етерните сили в природата и човека.

Вселената, земята и човекът са построени по същия начин. Който изучи духовното, душевно и физично естество на човека, с това ще бъде улеснен да разбере същото естество и на света.

В природата, нема никакво вещество, което да не е в движение, и нема движение, което да не е свързано и обусловено от една воля.

________________________________

1) Тук предаваме резюме на книгата наД-р Гюнтер Ваксмут под горното заглавие

2) В минералното царство също има тази способност. само че в зачатъчно състояние.

[Ани]

Корабът

От височините на морския бряг гледах морето в ранна утрин. Уморен от суетата на вчерашния ден, градът спеше дълбок сън.

Наоколо цари тишина — и тоягата на нощния пазач н свирката на стражаря са замлъкнали отдавна.

Останалите само няколко звезди една по една си казват „довиждане“, а на мястото им утринните зари се промъкват неусетно в услуга на настъпващото утро, за да му предадат оная вълшебна хубост, която напомня на ранобудника непознатата на ленивия свят красота на Божия ден.

Далеч, далеч на хоризонта се вижда подранилия кораб, губещ се незабелязано за погледа.

И сега, като гледам чезнещият силует на кораба, изпитвам такова състояние на душата, за каквото не бива да се говори Нито езикът може да изрази мисълта на разума, нито разумът ще се издигне никога до непостижимите висини на душата, за да й се поклони и да й служи.

В тоя кораб беше най-скъпото ми съкровище, което некога вложих в него с детинска наивност, несъразмерна с веригата преживелици на душата ми. Аз не мислех, че некога корабът ще се отдалечи от пристанището, както детето не мисли, че може-би ще дойде ден, когато то ще стои пред немия труп на майка си, която сега му е също така мила, както и на мен отнесеното ми съкровище.

Силите ми ме напускат. За да избегна опасността от стоенето ми до самия край на брега, отстъпих назад и седнах на едно изровено от градинаря изсъхнало дърво.

Трябва да преживея мъката от мисълта, че вече нема да посещавам кораба.

Губи се и последния отзвук на копнежите на моята душа, на която още при първите проблески на нейното пробуждане е била внушена надеждата да намери некога това, което геният на човечеството още не знае.

Като пробуден от дълбок сън, съзнанието ме посети. — Спомних си, че нищо не се губи, че вечността на живота възнаграждава.

— Нищо, казах си аз — още една резка на ръката и друга на челото.

П. Списаревски

[Ани]

Пътят но окултиста

(Размишления)

Човечеството върви по един бавен, естествен път към усъвършенстване. Вселената е една велика сграда, в която животът кипи, развива се, расте и преражда, а човек се учи от всичко, което го заобикаля, което вижда, което изпитва, сам върху себе си.

Тези знания от живота и училището го обогатяват и той напредва с общото течение. Отделните групи хора със сходни разбирания, продиктувани от частни и общи интереси, са образували обществата. Там човек се издига над животинското, като е създал един кръг по-голям от семейния и проявява известна дейност.

Тия общества са създадени по необходимост и се подтикват повече от амбиции и тщеславие. Всичко това е надхитряване, ограбване, ощетяване едни за в полза на други.

Това са отношенията между отделните групи, това е и задачата на дипломацията между отделните народи. Но този път все води към развитие.

Днешното човечество, заслепено от грубия материализъм, продължава взаимното си изтребление. Всички народи претендират, че изповядват някаква религия. Но къде е тя? Къде е Бог? На некой трон ли седи на небето?! Там, от дето се проявява Бог, се оживява религията, почва пътя и дейността на окултиста. Има нещо, което седи над всички ежби, над всички смрази и изтребления, това е — Любовта.

Тази свята дума, която обгръща всичко в себе си, която разрешава всички въпроси, е Бог, който се проявява в човека.

Тази всеобемаща любов е просияна от Мъдростта, защото съдържа в себе си висшата правда. Тя е Истината, защото носи свободата за човешката душа.

Тук има вече нещо, което, подраснало, излиза от обикновените рамки на живота, защото то съдържа и обединява всичко. Тази божествена искра, разпалена в човека, го свързва с Бога, чиито закони и наредби са неизменни. Те действат естествено и непринудено в човека, който е Божи храм. В това направление, с пробудено висше съзнание, работи окултистът.

Онзи най-висок идеал, към който може да се стреми човек и който осмисля живота на окултиста, е идването Царството Божие на земята!

В окултното общество, което се създава също както и други общества по естествения закон на притегляне и привличане хора с общи понятия и идеи, окултистът работи колективно и индивидуално. Тук окултистът е ученик: той се учи, работи върху себе си, като се старае да асимилира, да оживи всичко, което слуша и вижда, той се учи правилно да мисли и искрено да чувства, изобщо — подпомогнат в своя растеж, развива добродетелите си.

Той упражнява своята дейност и вън от обществото, в кръга, в който се движи. Има ли по-велика задача от тази да бъде човек в живота и над живота, да служи на най-съвършеното, на най-възвишеното, най-справедливото, най-идеалното — на Бога? Обществената дейност на окултиста е най-разнообразна. Той може да се прояви в беседване, в литературна или музикална дейност, а най-главното, с живота си и с добрите си дела, които говорят най-красноречиво. Примерът, образецът е осъществяване на изказаното, на желаното.

По този начин, като прилага в живота си това, което се говори от неговия ръководител, той изказва най-силната проповед, като дава пример на най-висш морал.

Окултистът се стреми да осветлява пътя не сегашното и бъдещето поколения.

Науката, наречена телепатия, доказва,, че човек със силата на мисълта си е свързан с всички добри хора и с всички висши същества, видими и невидими. Колективно той представлява единство, сплотеност, общ организъм и така може да образува една мощна духовна вълна. Окултистът съзнава своя дълг спрямо близките, обществото, човечеството до толкова, до колкото е развито и разширено съзнанието му, и се движи по закона на свободата, която не се дава отвън, а е един вътрешен процес. А що е дългът на истинския човек? Има ли любов към всички и всичко? Това е неговият морален дълг, защото той се стреми да бъде в полза и услуга на всички. Човек може да обича всички хора повече или по-малко и да живее в мир с всички и това е, което го издига над обикновеното, дребнавото, това е широката душа, това е великото. Окултистът не си служи в делото на възпитанието с никакви строгости и разни насилствени мерки. Щом в душата си чувства благост, умиление, той не може да не прояви това към своите ученици. Това е човекът, който задушва в себе си всяко неприязнено чувство. Разумът избистря мислите, а самообладанието е мерило за добротата. Я щом човек е добър, животът му е полезен за другите.

Всеки човек претърпява в развитието си фазите на растене, цъфтене и връзване плод. Та едни хора са в корена, други в стъблото, трети в цвета, а четвърти в плода. Окултистът работи за плода, който може да поднесе дървото, а то е духовното Разбира се, тази задача е пригодена за дървета със заложби, за да поднесат безкористно плодовете си. Окултистът се уподобява на житно зърно, което в условията, в които е поставено, е понесло всички тежести, изпечено от слънчевите лъчи,. т. е. от божествените, носи живота, който съдържа в себе си, като нахранва гладните. Под това се разбира, че той освобождава обременените, страждущите, като сваля тяхното бреме и се нагърбва сам той с него. Това е пътя. на окултиста, път на духовно повдигане към съвършенство, това е Христовото учение, което светът знае и изповядва повърхностно, но което дава съдържание и смисъл на живота и дейността на окултиста.

Е. Христова

[Ани]

Астрология

(Продължение от кн. IV).

Луната в дванадесетте знака

Луната в 12-те зодиакални знака, придава същите качества, както и слънцето в различните знаци, но при нея изпъкват повече преходните склонности на личността. Освен това, влиянието на луната засяга повече чувствата и интелекта, нежели волята.

Луната в Овен

Остър ум, импулсивен, жив, независим. Силна самоувереност, склонност към действие по свой почин, независимост от мненията на другите, обич към борбата. Обича да застава на чело, като вожд на каква-годе група.

Луната в Телец

Благоприятно положение за придобиване на имане. Издръжлив и самонадеян, консервативен и спокоен. Благоприятства занимаването със земеделие и придобивки от него. Музикална дарба, особено пеене. Дружелюбен и предан, но повече или по-малко чувствен.

Луната в Близнаци

Подвижен, непостоянен, нерешителен. Обича пътешествията, обиколките, посещенията. Любов към наука и към интелектуална работа. Сръчен и способен, добър оратор. Близнаци е двойствен знак и затова склонността да се вършат две работи изведнъж се явява в много посоки. При лоши аспекти: ненадежден, повърхностен. неискрен.

Луната в Рака

Пестеливост. Силна сензитивност, въображение. Обич към домашното огнище и към майката. Приветлив и приятен в обходата си, ала непостоянен в дружба. Интуиция и подражателен дар. Обича да живее край вода и да пътува по море.

Луната в Лъва

Избира длъжност, която е свързана с голяма отговорност. Издръжлив, верен и честен, благороден и приветлив, особено когато му покажат, че го ценят. Интуитивна, но горда натура. Склонност към другия пол и към лукса изобщо.

Луната в Дева

Годен повече за слуга, отколкото за господар. Благоприятства интелекта и способността за различаване. Създаден сякаш за пътуващ агент, учител, писател, посланик. Нерешителен и критичен; голям педант: обича детайлите.

Луната във везни

Обикновено силно влечение към другия пол, учтив и приятен в обноските си. Има много приятели и силно се влияе от тях. Склонност към съвместна работа с други. Любов към изкуството.

Луната в Скорпион

Самоуверен, устойчив, упорит, чувствен, високомерен, енергичен, горд, отмъстителен, понякога груб или пияница. Влечение към другия пол, в брака повечето пъти нещастен. Неблагоприятно положение за майката на индивида. Ала в случая, както и изобщо, зависи много от аспектите.

Луната в Стрелец

Неспокоен и подвижен. Голяма любов към всякакъв вид спортове, особено коне. Чувства влечение към религия, философия и особено към окултното и мистичното. Интуитивен, искрен и приветлив, ала раздразнителен и непостоянен.

Луната в Козерог

Любов към слава и почести. Вътрешно желание към големи предприятия, към високи длъжности. Може много нещо да достигне благодарение на своята издръжливост и трезвост, ала има да превъзмогва сума мъчнотии. Неблагоприятно положение за родителите, което често причинява мъчнотии от тяхна страна. Други качества: себелюбие, пестеливост, липса на чувствителност, целомъдрие.

Луната в Водолей

Склонност към пластичните изкуства и окултните науки, особено Астрология. Интересува се от всичко необикновено. Човеколюбив, добросърдечен, независим и идеалист. Интуитивна натура.

Луната в Риби

Възприемчиво и сензитивен, тих, склонен към малодушие. Любов към романтичното и особено към онова, което действа на чувствата и настроението. Това положение на луната дава медиуми и сензитиви. Риби управляват 12-я дом и ограниченията на този дом се проявяват и при положението на луната в Риби. Роденият ще остава на заден план в живота (Следва)

К. А. Либра.

[Ани]

Магическият жезъл¹⁾

„Магическият жезъл“! Тези думи звучат в ушите на начинаещия в окултното изкуство по определен начин. като рисуват в неговото въображение картината на полунощ, когато магьосникът, въоръжен със своите атрибути, се предава на своите мистически (ако не дяволски) изкуства, бърбори своите заклинания и извиква буйните духове на умрелите. Тези странни фантазии, тъй развалени и невежествени, са станали обикновени понятия и схващания на съвременните умове, които не виждат нищо друго в свещеното знание на древния храм, в психологическите сили на природата. Такива си остават понятията и в съвременния изследовател, преди да добие знание за по-дълбоките истини, кои го са реалности в окултната философия.

Ние ще започнем нашето изследване с грижливото изучаване на първоначалното значение на думите:“ магически жезъл“. Нам е известно, че тия, които са дали на това оръдие името, са знаяли много повече, отколкото техните изродени приемници в последващите векове. Сравнително, малцина ще повярват, че думите: магия, масон и imago (образ, въображение), считани в настояще време, че принадлежат към различни семейства, произхождат от една и съща коренна идея, но в действителност това е така.

Нека изследваме тези думи в тяхното най-ново значение.

Магията е греховно изкуство за приготовляване тайни средства, ползване от невидими сили, общение с невидимия свят на духовете и демоните посредством омагьосване.

Магия също така значи и изкусно измамване на чувствата, посредством измамите и фокусите на заклинателя. Самият пък маг се смета или за зложелателен, суеверен и до толкова безумен, че сам вярва в своите вълшебства, или като изкусен преструванко и най-обикновено лъжец, който заплесва или обира хората.

М а с о н  е почетното име, което се дава на строителя, зидаря. Метафизически, това е член на полутайно общество, който се ползва от своето светско положение и своите отношения и теоретически проповядва всемирно братство, а практически в живота прокарва съвсем обратното. Това е човек, който копира египетския масон, но който в действителност нищо не знае за Хирама, своя учител, нито за звездния Соломон, нито за неговия мистически храм в небесата, построен от Хирама; който лъжливо разбира смисъла за трите разбойници или убийци; не знае нищо за чудесната миртова вейка — с една дума „свободния зидар“ (франк-масон), казано изобщо, е човек, който се подслажда с идеалите на социалното равенство и тайно братство и играе на мистицизъм; който парадира на масонските сцени и изпълнява роля, която сам не разбира. Но първото значение на строителя е съвършено вярно . . .

Най-после, въображение (imago) е упражнение в създаване ментални образи — картини на безмълвната мисъл.

Да разгледаме тези идеи в обратен ред. Въображението произлиза от думата образ, картина, форма — латинското imago, което на свой ред е произлязло от старосемитския корен mag. М а с о н  произлиза от латинското mass, което значи отливане, формиране т. е. строене; но и тази дума mass, вследствие различните изменения, на които е била подложена думата mag, е произлязла от същия корен. От това е ясно, че в старата идея се е съдържало много малко различие между понятието да се създава картина в ума или пък тая мислена картина да се въплътява външно в камък. От тоя факт следва, че и днес би трябвало да съществуват ментални масони (като таен орден) и зидари, които работят за практически цели. Менталните масони са изгубили знанието на своето изкуство и затова те в строителството не могат да бъдат тъй полезни, както техните събратя зидарите. Това изкуство никога не би изпадало в безчестие и не би ставало безполезно, ако не беше техния „хлеб насущний“, т. е. ако техните материални нужди съответстваха на техните усилия — посредством зидане да достигнат умствените, нравствените и духовните цели и със своите знания да принесат външна полза, заключаваща се в това — да съдействат за изграждането на материалното здание: физическото тяло да стане по чист и по-добре приспособен храм за божествената душа.

Магически произхожда от латинското magus и гръцкото magos, което значи мъдрец, мъдър, научен, знаещ мистериите. Посветения философ, жрец, мъдрият човек — всички те са били маги.

Ако се обърнем към по-старите източници, то ще намерим, че тази дума произлиза от семитическия корен mag, макар че за тоя корен никой не може да каже друго освен че, както се струва, той принадлежи към асирийския клон на великата семитическа раса. Но ето че напоследък, благодарение на учените изследователи и археолози, които са проникнали в мисгическото значение на клинообразните надписи — се е установило първоначалното, най-старо значение и родство на думите: маг, магия и имаго (imago — образ). Било намерено, че коренът на тия думи произлиза от старо акадийската дума „и г м а“, което означава мъдър, свят, учен и че тая дума се е употребявала като титла в обръщанията към мъдреците, жреците и философите, които, както може да се предположи, са образували постепенно отделна каста, която е турила основата на жреческото съсловие.

Семитите, наследници на старо-акадийската раса в долината на Ефрата, заради удобства на произношението, са преобразили много акадийски думи по свой обичай и по такъв начин имга станало маг и от там — магия.

Смесването между семитите и по-старата акадийска раса е вляло в семитите расова кръв и е образувало знаменитата халдейска народност. От това се вижда колко стари са тези думи, които много от нас всекидневно употребяваме, но им придаваме различен смисъл. И като мислим за магията и нейния произход, чувства се, че тя е твърде родствена с народа, който е почитал Цар Саргона Мъдрия, който в действителност е земния оригинал на мистическия Соломон от библейската традиция.

Думата жезъл е от старо-саксонски произход, дума, която преди всичко значи привеждане в движение. Wander, т. е. броди, движи се, странства непрестанно. Сега ние знаем първоначалното, следователно, реалното значение на думите магически жезъл, предмет, който привежда в движение силата на мага, а самият маг е посветен в свещените ритуали, учител на мъдростта, който притежава всичките ресурси, които го правят способен да строи, да отлива във форми, да твори света на фактите. И всичко това — със силата на своите знания, със силата на тайното могъщество на своите ментални изображения и потенциалната дейност на своето собствено въображение. Магът е едновременно ментален масон и учен философ.

Без съмнение, ученикът²⁾ може да запита, защо е тая грижа и тоя труд само за едни прости определения. Нашият отговор е: реалното значение на думите, избрани от нас нарочно като заглавие на тази статия, заключава в себе си много по-голямо откровение, отколкото това, което ние сами бихме могли да дадем. От началото идеите и думите са били в съвършено родство, като абсолютно изражение на съответствие между тях. Сега това не е така. Заедно с размесването на расите, чистотата както на езика, така, и на нравствеността е падала и растенето на народа е ставало по посока на външното. Интуицията и духът е трябвало да отстъпят на менталното и интелектуалното. Смешението на езиците е породило много думи, на които са се придавали различни значения. От тук и тази неопределеност, която извиква многочислени тълкувания на една и съща дума.

Хибрическите раси не са имали това, което се нарича чист език. Техните идеи, език, също както и тяхната кръв, представляват лошо смешение, объркано, неправилно и неудовлетворително, доколкото се касае до реалното значение на думите. Това се явява и истинската причина на факта, че една дума има няколко различни значения. На това основание юристът, като си играе с думите на англосаксонския език и техните различни значения, се явява безсилен пред съда да представи удовлетворително тълкувание, което напълно да съответства на единственото правилно значение т. е. духът на думата, която и тъй е съставена, че да се явява негов носител и изразител.

В старите времена от законника не се е искало да тълкува, па и не е имало нужда да тълкува законите. Думите са имали само едно и то напълно очевидно значение. Ако ли сега езикът би могъл да бъде построен така и ако ли прецедентите на съда биха могли да бъдат оттеглени от практиката, то юридическата професия би загинала в продължение на дванадесетина месеци и народът би се освободил от голяма част от страданията си.

Философията на магическия жезъл се състои в следното: той е магнетически и електрически проводник на волята на мага. Той направлява потока на мага и го концентрира в дадена точка на пространството или на даден предмет. Магическият жезъл е като мерника на карабината на ловеца. Той му дава възможност да съсредоточи всичките свои сили в един фокус, да ги напрегне, галванизира със своята воля и да ги движи към някого или против нещо. Вън от волята и силата на мага, жезълът няма сам по себе си никакво могъщество, също тъй както в гръмоотвода не се появява електрически ток, без електрическа буря.

Следователно, жезълът е проводник в ръцете на мага за електричеството и мълниите на душата и като гръмоотвод се явява най-полезен за ограждане от бури. И колкото е по-силна бурята и по-могъществен е тока на действието, сиреч колкото е по-голяма силата на мага, толкова и ефекта на жезъла е по-голям. Чрез жезъла ние можем да изявим само такава степен на сила, каквато обладаваме в нашата душа.

Приготвен както трябва, жезълът е само могъщо оръжие, което е дадено в ръцете на мага да защищава това, което му е поверено, С своята духовна сила и своето знание, комбинирано с магическата сила на жезъла, той е въоръжен така, че нищо не може да противостои на неговата сила, когато тя е управлявана от съсредоточена мисъл и могъща воля.

За приготовление на магически жезли се употребяват различни субстанции. Но металите и камъните не могат да служат за тази цел, освен ако не са покрити с някаква органическа материя. В всеки случай, камъните нямат никаква цена за направата на жезлите. Най-добрите жезли се правят от слонова кост, взета от слоница. Кратък жезъл, с дължина от 21 дюйма (525 мм) със златен крайщник, от едната страна, и сребърен или меден от другия край, е оръдие твърде могъщо. Близо до него по своята ценност стоят жезлите направени от черно, розово, кедрово, сандалово или самшитово дърво със златна или медна жица в средата. Английският тис или бадемовото дърво са също така добри за целта. По-прости и почти също така ценни жезли се получават от дивия орех. Аз считам, че с изключение на жезъла от слонова кост, ореховият не е по-малко силен, отколкото даже жезлите със сърцевина. Подир тях се редят жезлите, направени от издънки на бадемово дърво и най-после от водна върба и зарзалово дърво.

Жезъл може да направи не всеки. И след като бъде направен, той трябва да бъде магнетизиран съвършено с надлежното благоговение и ритуали. Тази операция трябва да стане в първото или второ пълнолуние, след като слънцето влезе в знака на Козирога, в полунощ, във време на кулминацията на луната в своя знак (Рака) и когато тя сияе в средата на небето.

Най-добро време за отрязване на ореховата фиданка или други някакъв материал за жезъл е първото пълнолуние, после встъпването на слънцето в знака на Козирога, в полунощ, подир което пръчката трябва да се подложи на магнетизиране в следното пълнолуние в същия час.

В заключение, ние не можем да не повторим, че магическият жезъл не е нищо друго освен един крайно сензитивен магически посредник за предаване и концентриране силите на обладаващия знание маг и че той е еднакво могъщ при най-силното възбуждение на ума на всекиго, независимо дали е употребен съзнателно или не. Поток от ментален огън ще се устреми по направление на даден жезъл и затова и той, както огнестрелното оръжие, не трябва да попада в ръцете на зъл или безумен човек.

Той е потенциален или, иначе казано, точно пропорционален на мъдростта на майстора — и неговата ментална динамика. В ръцете на зломисленик или идиот, той е вреден или безполезен.

Магическият жезъл изисква от своя притежател здрав мозък и здрава ментална сила — и само тогава той може да произвежда ефекти В това отношение той е съвършено подобен на парната машина, която за своето движение иска и съответен генератор на сили.

Като обладава решителна воля и ментално разбиране на своята вътрешна сила, всеки мъж и всяка жена посредством този сензитивен жезъл могат да се запазят от всичките легиони на ада и бързо да разсеят всека форма на духовното зло.

Огнестрелното оръжие, тъй сложно в своя механизъм и толкова разрушително в своето действие, не е нищо друго освен изроден магически жезъл.

Първите оръдия на войната и убийствата са били твърде груби, грамадни и неудобни, и затова по-разрушителни. Днес те са станали с такава фина работа и сложен механизъм, както и магическият жезъл, макар този последният още и в нашите дни да стои по-горе и не в реда на военното оръжие. Ще настане време, когато този първоначален вид на защита ще бъде отново открит — и ще стане полезен в ръцете на болшинството от членовете на човешкия род. В същото това време менталната и нравствената природа ще се развива и ще достигне по-добро състояние и поради това, ползването с това оръдие ще принадлежи на мнозина най-добре нравствено развити и способни да го управляват.

Ние сега сме встъпили в плана на ума и интуицията и бихме искали от тази позиция да управляваме света. Но сегашния порядък на нещата не се явява постоянен и подлежи на замяна с други по-висш, в който хуманността и справедливостта ще заемат своето същинско место.

Дано настъпи по-скоро това хилядолетие!

София, 29. VII. 1926.

Превел: Waniеl.

Б. Р. Поместваме горната статия по молбата на преводача й, без да споделяме повечето мисли, прокарани в нея, поради тяхната едностранчивост, неточност и остарялост. Редакцията не „Всемирна Летопис“ има пред вид да изложи системно, в редица статии, науката за Магията (теория и практика), но намира, че за българската четяща публика това е още преждевременно. На едно общество, чиито знания по окултизма са още в зародиша си или са дори terra incognita, а материалистите безцеремонно ги отричат, да се предава магия е не само прибързано, но даже и опасно. Горната статия нека послужи само като едно кратко начало или напомняне, че такава наука, като дял от общата окултна наука, съществува.

______________________________________

1) Настоящата статия представлява 11-а глава от съчинението на окултиста Томас Хенри Бургон (Занони): „Светлината на Египет“, част втора.

2) Думата е за окултния ученик: цялата книга „Светлината на Египет“ е написана първоначално само за учениците от Луксорското Херметическо братство. (Преводачът).

[Ани]

ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА

Художественият елемент при обучението

(Продължение от кн. VII)

Изкуството освобождава

Нашият копнеж за един свят на красота показва, че в душата ни има нещо сродно с него. И наистина, душата иде от един висш свят. Преди раждането си, човек е живял в един възвишен мир на хармония, на красота. Също така и всека нощ тя се потопява в този висш мир. Това е необходимо за нашето развитие: така духовните импулси стоят живи в нашето съзнание или подсъзнание. Този висш мир на красота е сроден със силите, които се крият в човешката душа и които още не са проявени.

Чрез изкуството човек се свързва с тези висши сфери. Чрез него човек се свързва с Бога, който е източник на Висшата Красота, Истина и Добро. Любовта и Красотата са пътя, по който ние се доближаваме до разбиране на Бога.

Ето защо художественият елемент е духовен. Изкуството освобождава, понеже събужда божественото в човека. Изкуството действа върху целия човек; това може лесно да се провери от учителя, като вмъкне художествения елемент в обучението. Веднага става голяма промяна в класа: апатичните лица стават будни, разсеяността се заменя с концентрирано внимание, умората изчезва, всички са увлечени в учебната работа. Тогаз вече няма немирни ученици. Това преобразяване на класа не е ли най-доброто доказателство, че такова обучение е в хармония с детската природа и че то има дълбоко действие върху нея?

Отличителна черта на втория възпитателен период

Ако разгледаме периода, през който минава детето, ще видим и друго едно основание в полза на художествения елемент. Знае се, че първият период (от раждането до седмата година) е период на физичното развитие, а вторият (от 7 до 14 година)—период на ритмичната (дихателно-кръвоносна) система, а третият — на умственото развитие. При втория период, период на ритмичната система, за да бъдем в хармония със силите, които тогаз се развиват, обучението трябва да се прониква от музикалност. от ритъм. През този период цялото тяло е музика, ритъм, понеже тогаз се развива етерното тяло, което е в свръзка с ритмичния живот на тялото.¹⁾ От окултната педагогика знаем, че естетичните чувства са в свръзка с етерното тяло.

Ето защо художественият елемент, т. е. изкуството, трябва да стане център или изходна точка на цялото обучение през този период. Логическото мислене се развива усилено след 14 година. Ето защо на ума не трябва да се действа направо преди 14 година, а само косвено: чрез целесъобразна дейност, образи, ритъм, музика.

През този период детето всичко преживява в образи. Не трябва да се занимава с отвлечени принципи и идеи, а с образи. Това се отнася както при научното възпитание, така и при моралното възпитание. Трябва да му се говори винаги картинно и с приказки.

Фантазията е особено активна у детето през този период. Ето защо чрез художествени приказки ще се действа на тая страна на душата.

Ритъм и умора

Друго основание в полза на художествения елемент: умората е в свръзка с нервно-сетивната система (главата) и храносмилателно-двигателната, а ритмичната система не се уморява. Чрез въвеждане в обучението като основен елемент ритъмът, музиката, художествената дейност, засега се ритмичната система в човешкия организъм, а тая система не се уморява. „Когато внесем художествения елемент в обучението, тогаз ще имаме средство против умората“, казва Д-р Щайнер. „Ако учениците се уморяват, това показва, че учителят не си служи с ритмичния елемент. Когато се вмъкне в обучението художествения елемент, то става приятно и не уморява“.

Художественият елемент трябва да прониква

цялото обучение

„От изкуствата детето трябва да се занимава с тези, които са по-близо до природата“.

„Хубаво е да очистим един извор, да му отворим път, да му постелим дъното с красиви камъчета и да го оградим наоколо. Тогаз се чува една красива музика от водата. Това възпитава децата. И каква радост се ражда у тях, какво съревнование! Това същевременно докарва в по-близко общение с природата.

Когато си неразположен, нарисувай някои плодове и цветя. И всякога в такива случаи ще имаш едно успокоение. Всякога трябва да сме в контакт с живата природа.

„Когато изпееш една дума, ти се концентрираш. За да концентрираш вниманието си върху една дума с по-дълбоко съдържание, трябва да я изпееш“.

Един Учител²⁾.

Целта не е да се дадат на изкуството по-вече часове, но е художественият елемент да прониква цялото обучение, всички предмети, даже и математиката.

По-рано се каза, че свързването на детето с живата природа трябва да стане изходна точка на цялото обучение. Това общение с природата дава добър случай да живее детето в мира на красотата. Цялата природа е проникната от разумност, висша красота, хармония. Колко мощно говори тя на човека и буди у него идеи и висши естетични чувства! Обаче, на оногова, който умее да чете по-дълбоко книгата на природата, който разбира нейния език, тя му говори повече. Колко могат да кажат на човека един слънчев изгрев, цветята, дърветата, изворите, реките, планините, пеперудите, бръмбарите и даже росните капки по листата! Особено когато човек разбира езика на природата и вниква във висшия смисъл на всичко това!

Понеже детето ще работи всред природата, то ще има постоянно случай да приема тези красиви образи в себе си. Всеки миг от дейността му всред природата ще се свързва с незабравими спомени. То ще се разговаря с цветята, ще приема в душата си техните красиви образи, ще бъде милвано от слънчевите лъчи, ще се радва на играта на цветовете на изток при зазоряване, ще следи разнообразните форми и цветове на облаците, ще чувства пулса на цялата природа.

От друга страна, как хубаво може да се свърже цялото обучение с дейността му всред живата природа, и цялото обучение да се проникне от художествен елемент!

Преди всичко, естество знанието може да се проникне от този елемент. Детето ще чисти извори. Така у него ще се развие естетичен вкус. Като очисти извора, то ще види плода на своя труд. Това ще внесе у него импулс да внесе ред, красота и в своя вътрешен живот, в живота на своите мисли и чувства. И понеже, от друга страна, при чистене на извора то е проявило дейност, творчество, това ще има влияние върху волята му. Така се събуждат. творческите сили, волята у него.

Също и саденето на цветя, плодни дръвчета, зеленчуци ще даде случай за развитие на естетичния вкус. Преди всичко, цветята със своите краски, симетрия, с правилността, по която са наредени зелените и венечни листа, ще събудят у него чувство на благоговение пред мъдростта и красотата, разлени в цялата природа, благоговение пред разумните сили, чиято дейност е изразена в тях.

От друга страна, какво широко поле дава тази дейност за художествено творчество от страна на детето! Защото трудът на детето трябва да бъде именно творчески. Както при чистенето на извора, така и при саденето на цветя, то ще работи по вътрешен импулс, а не чрез натрапване отвън. И при това тези художествени форми, които то ще създаде, ще бъдат плод на собствено творчество. То ще може да вложи художествено творчество в избора на цветята, в тяхното съчетание, в тяхното нареждане на фигури, след това във формата на лехите. То всеки ден ще се грижи за подобрение на градината в естетично отношение. Ще я чисти, ще я полива. И как всичката тази дейност у него, чрез духовна алхимия, ще се превърне в мощни сили на едно по-висше поле: у него ще се появи импулс да прави същото и в своя вътрешен мир.

Изучаването на естествознанието ще става на самото место в свръзка и паралелно с неговата дейност, за да могат тези познания, които то ще добие, да се свържат с най-красивите преживявания в живота му. И тогаз не само че изученото от материала по естествознание ще остави у него най-трайни впечатления, но ще събуди у него и интерес, понеже винаги художественият елемент буди интерес.

Но не само това: всичката тази дейност в градината, на полето, в гората, при извора, в планината, какъв изобилен материал може да даде за символи, притчи, пълни с високо художествен елемент и при това от такъв възвишен характер, че да будят у него импулси и едно предчувствие на висшите божествени истини! По този начин тия божествени истини, вечните закони на битието, ще се свържат с най-красивите преживявания, ще бъдат проникнати от художествен елемент.

Но и музиката може да се свърже с преживяното при дейността всред природата. В музиката ще се говори за цветята и тревите, изворите, слънчевите лъчи, планинските върхове, езерата, звездите и всичко това ще бъде същевременно и дълбока алегория за висшите истини, за законите на вътрешния живот на космоса и човека. Ще се излезе от физичното и ще се отиде към духовното. Напр. ще се говори в песента за извора, цветенцето, което се весели, когато го милват слънчевите лъчи, но всичко това после ще се пренесе за душевния живот.

И понеже всички тези картини ще се свържат с музика, те ще бъдат дълбоко преживени Защото се знае, че всяка дума или израз, когато се изпее, се преживява дълбоко. Когато детската душа възприеме думите: извор, цвете, звезда, слънчев лъч, радост и пр. чрез мелодия, тя по-дълбоко ще ги преживее. Така, на музиката в новото училище ще се даде видно място.

И рисуването може да се свърже с дейността всред природата. Ще се рисуват цветя, плодове и пр. И това рисуване ще има по-голямо значение отколкото си мислят някои. Чрез тяхното рисуване, казва един Учител, детето ще се свърже със силите на живата природа, с живите сили на дърветата, цветята и пр. и тези сили ще се прелеят в него .и ще го обновят както телесно, така и духовно, ще събудят у него нови импулси.

Детето трябва да създаде при рисуването и нови форми от себе си, т. е. да продължи работата на природата. Така, детето ще се яви като творец, и това е от важен възпитателен характер.

Работата на детето всред природата може да бъде изходна точка за обучението и по всички други предмети: геометрия, смятане, география, история, чужди езици. От друга страна, всичкото това преподаване трябва да бъде пълно с живи, художествени образи, картини, а не трябва да съдържа никакви отвлечени идеи и закони.

Колко красиво напр. може да се вмъкне художествения елемент при изучаването на геометрията и при това пак във връзка с дейността на детето всред природата! Ще се чертаят от децата разни фигури чрез собствено творчество като се изхожда от формите, които то среща в природата: формите на цветята, листата дърветата и пр., като ги видоизменява и комбинира по разни начини. В фигурите, които чертае, ще има симетрия, ритъм. Също така то ще моделира тези форми. Така детето ще дойде до известни геометрически истини. Работата на детето на полето, в градината, на нивата, в гората и пр. ще го постави в свръзка с разнообразни фигури и форми. И като се знае, от друга страна, че всяка фигура съответства на известни сили в живата природа, които действат на душата, тогаз ще може да се оцени действието на всички тези красиви форми върху детската душа.

Гимнастическите упражнения също могат да се свържат с живота на природата. Те могат да се свържат и с музиката. Гимнастичните и евритмичните упражнения действат дълбоко и със своя ритъм. Ритъмът е едно от условията за красотата. Онзи, който мисли, че гимнастиката има за цел да развие само мускулите и другите органи чрез движение, той не подозира нейното по-дълбоко значение. При известни хармонични движения, когато участва и съзнанието, се регулират теченията в човешкото етерно тяло и човек се свързва със силите на живата природа и се обновява чрез тях.

След 14. година детето вече може, покрай работата всред природата, да работи и в работилницата. Но и тая му работа може да се проникне от художествен елемент: всички произведения, изработени там, не трябва да задоволяват само известни нужди, не трябва да бъдат добри само от чисто практическо гледище, но трябва да имат и висока художествена стойност. И при тяхната изработка трябва да е вложено художествено творчество от самото дете. Всички произведения на ръчния и индустриален труд: столове, маси, врати, дръжки за врати, етажерки за писма или книги, трябва да са красиви: формата и орнаментите им да бъдат плод на собствено детско творчество. И когато се внесе художествения елемент в работата, последната няма да бъде вече механична, защото духът ще бъде активен, ще бъде творец. Тогаз тая физична работа ще бъде приятна и ще отвори извора на спящите сили в детската душа.

От голяма важност са и мотивите за детската дейност. То ще работи в градината, на полето, на нивата, по-късно и в работилницата. Но за кого ще работи? Дали от съзнание, че работи за себе си, че задоволява собствените си нужди? Тая негова дейност ще бъде израз на неговата любов; то ще иска с произведенията на своя труд да причини радост на другите.

По горе се каза, че художественият елемент трябва да проникне всеки вид детска дейност. Но кое внася още по-висок художествен елемент в детската дейност? Това е, когато мотивът за дейността му е от възвишен характер: най-възвишен характер има човешката дейност, когато тя представлява служене на Бога. Тогаз всяка работа на човека се изпълва с висша поезия, става едно свещенодействие.

Именно това е в най-висшия смисъл на думата проникване на детската дейност от художествен елемент. Тогаз трудът се прониква от вътрешна красота.

Този е новият дух на възпитанието, който ще се реализира в новото училище.

Заключение

Съвременният интелектуализъм в училището съвсем не отговаря на детската природа. Срещу съвременната фалшива училищна система се реагира, между другото, и с трудовия принцип. Обаче, ако се следи литературата по въпроса (Керменщайнер, Дюи и пр.), ще се види, че и той от мнозина се схваща едностранчиво. От 7. до 14. година детето ще работи, но не в работилницата, а всред живата природа.

И така, духовният елемент ще проникне в училището, между другото: 1) чрез свързване с живата природа; 2) чрез „мира на доброто“ ( живот на служене), чрез което детето постепенно ще се издига до свещения принцип: служене на Бога като основа на човешкия живот и 3) чрез „мира на красотата „.

По такъв начин всичко красиво ще бъде събудено в детската душа и тогаз ще имаме новият човек, човекът на новата култура.

___________________________________

1) Виж „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“ от Д-р Рудолф Щайнер, във „Всем. Летопис“, год, I. кн. 4 — 5.

2) Под „Един Учител“, авторът Боян Боев има предвид Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на Учителя.

[Ани]

Тайната на любовта и брака

Езотерико-философска студия от Дайън Форчун

(Продължение от кн. VII)

Тази сила той схваща като изходяща от Великата Първа Причина и, следов., като божествена по естеството си, изразявайки се чрез проводниците. Които монадата е изградила на различните по лета, и така обусловена от естеството на полето, на което работи, и впоследствие ограничена от типа и несъвършенствата на всеки индивидуален проводник; така че, макар тая живот-сила да е възможно да мине през много превръщания и даже да бъде използвана за цели твърде различни от първичния си импулс, при всичко това тя е божествена по произход и по естество и трябва да бъде зачитана като свещена и задържана от индивида, чрез който действа, като свещен дар, който той ще трябва да управлява под насоката на Божествения Живот, от всички видове на който той е облагодетелстван член.

Тази живот-сила поддържа да съществува всичко, което е, и предпазва живите форми от разрушителните сили, които постоянно се стремят да сведат всека специализирана субстанция към общия й вид. Тази е първата функция на живота-сила — да поддържа в проявление това, което е добило форма, и да го държи на равнището, до което то се е развило. Когато функционира по тоя начин, тя е пазителка на живота и се схваща като единство. Обаче, има и втора работа при създаването на новите форми и за това тя трябва да действа в полярност като двойственост с положителна и отрицателна страни и именно с тая фаза на живота-дейност е свързано езотеричното схващане за пола.

За поддържането на живота е достатъчна единичната сила, но за каквато и да е форма на творението са необходими две сили, едната от които ще бъде активна, а другата инертно потенциална; а това значи, че първата сила ще бъде бързината, а втората ще бъде затворена във форма, която ще се освободи чрез стимула на бързината.

Тогава ние имаме, в тия две сили, една, която търси да се изрази и така да дойде в положение на равновесие с другата, която е инертна, потенциална, която чака един потик. Последната или женската сила може да бъде сравнена с един склад динамит, чиито частици са пълни с латентна химическа енергия, а първата или мъжката сила — с един електрически удар или удар от чук, който освобождава тая латентна енергия.

Тия две сили, както се казва от езотерика, бидейки положителна и отрицателна, мъжка и женска, от които положителната или мъжката е подбудителят, а отрицателната или женската, чрез латентната си енергия, изпълнява същинската работа на творението, под влиянието на мъжката или стимулатора, и веднага става импотентна, щом импулса от стимулирането се оттегли. Винаги когато такова действие или противодействие става, езотерикът смята, че е на лице връзката между половете било в минералното царство или в умствения свят.

Езотеричното схващане за мъжкото и женското

Единият, който знаеше всичко, бе казал, че в Царството Небесно „нито се женят, нито за мъж отиват“. Но погрешно е да се предполага, че това значи, какво духовният човек е без пол. Езотеричната наука не го схваща като без пол, а напротив, като двуполов и, следов., пълен в самия себе си. Индивидуалността е двустранна, положителна и отрицателна, тя има една кинетическа страна и една статическа страна, и е, следов., мъжко-женствена и женско-мъжествена, съобразно с отношението на „силата“ към „формата“ в устройството си. Личността, обаче, е едностранна и, следов., има определен пол. За индивидуалността може да се мисли като за един магнит, който има положителен и отрицателен полюс, единият от които за известно време се влага в гъстата материя, и естеството на вложения полюс определя пола на тялото, което се гради около него.

Индивидуалността, животът на която е една еволюция, има и двете тия страни в естеството си; но на личността, чийто живот е едно въплъщение, действа само едната страна, а другата остава латентна или неразвита. Това добре се илюстрира в пчелата, при която начинът на храненето определя дали ще се развие пола или не; също и при човешката форма, при която характерните органи на другия пол винаги съществуват в зародишна форма и даже могат, в известни типове на анормалност, да достигнат значително развитие, ако не дори и активна функция.

Когато полът е строго определен на физическото поле от формата на устройството, на по-висшите полета това зависи от относителната сила, който постоянно се мени, така че двама души, които са мъжко и женско на физическото поле, могат постоянно да сменяват своята полярност в техните отношения на вътрешните полета. По тоя начин, ако те боравят с нещо, в което мъжът преодолява, тогава той ще води, а тя ще го следва, но ако условията се изменят и двойката работи в една сфера, в която жената преодолява, тогава полярността ще се промени и жената ще вземе господството и, в такъв случай, забележете крайната нежност на мъжа, когато едно бебе се тури в ръцете му. Оня, който чувства най-дълбоко, ще бъде мъжественият на полето на емоциите, а оня, който знае по-вече, ще бъде мъжественият на умственото поле, без оглед на тялото, в което всеки от тях се случи да бъде въплътен. Тъй като,

обаче, мъжкото тяло е по-добре приспособено да изразява положителния, тип и сила, мъжът обикновено ще бъде мъжествен както в по-гъстото, така и з по-висшите полета. Но ако. има значително неравенство в силата, тогава жената може да бъде относително по-мъжествена спрямо своя мъж във вътрешните полета. Не трябва никога да се забравя, че мъжествеността и женствеността са винаги относителни на вътрешните полета, и както физическата издръжливост на индивидите от една двойка се мени, така също и относителната сексуалност се сменя с нея, и един мъж може да бъде чисто мъжествен в своите отношения към една жена и чисто женствен или отрицателен в своите отношения към друга. Формата определя пола на индивида на физическото поле, но относителната сила го определя на вътрешните полета. И тоя факт е ключ на много неща,

Взаимно-отношението между положителното и

отрицателното върху нефизическите полета

а) Духовните полета

„На седмото поле Всичкото е Едно и Едното е Всичко“. Това е една често повтаряна аксиома в езотерическата философия. Върху това поле съществуват същества от два типа: такива, които са напреднали малко по-вече от своя произход и се намират върху насочения надолу или излизащия навън завой на еволюцията, и такива, които, като са завършили своята еволюция, издигнали са се до равнището на своя източник. Това поле, както се казва, е съвсем безформено; съществата от първия тип още не са достигнали некаква форма, когато ония от втория, след като са научили всичко, което формата е могла да ги научи, са я захвърлили, заедно с нейните ограничения, и са достигнали съвършена свобода в границите на вселената, към която принадлежат.

Казваме, че всичко е едно върху това поле. Връзката, която съществува между всяка единица и всичко останало на същото поле, далеч надминава по близост и пълнота най-висшето, което никога е било постигнато от земните влюбени в техните най-възторжени моменти на единение. Това състояние е трайно, нормално положение на седмото поле, което с право може да се нарече царство небесно, защото е едно състояние на съвършена любов и съвършена хармония. Влюбените човешки същества се боят, че може да се изгубят един другиго в онова, което те схващат като една празна безформена Нирвана; напротив, съвършенството на връзката, която до сега е била само възможна в редки моменти между редки личности, сега става нормално състояние на цялото творение.

Върху седмото поле, и само върху него, няма различие между положителната и отрицателната сили. Това поле е било някога наричано поле на чистото налягане.

Върху шестото поле става първата раздяла или началото на раздялата. Всемирното налягане на седмото поле причинява да потече една сила по всички посоки, и потоците излизат по тях. Тия потоци се наричат в езотеричната терминология Лъчи, и всеки лъч се схваща като специална страна (аспект) на Божественото Естество. Всяка монада, която се явява като същество върху шестото поле, се е намерила като „проявена“ през един или друг лъч, и тая първа среда определя типът на монадата за винаги след това; тя ще работи със силите на другите лъчи, но цветът-тон на собствения й лъч ще образува ключната нота на нейното естество, и през същата врата, през която е минала, трябва пак да се завърне, когато се завърши цикълът на нейната еволюция.

Добре се знае, че за да стане електричеството дейно, трябва да тече в кръг; оня човек, който е напълно изолиран от всички земни съприкосновения, може да се допре до една действаща електрическа жица безнаказано, защото той не представлява канал  за нейната сила. Същото това е и с живота-сила. Той или тя тече във всяка монада от божествения източник и като е минал през монадата, придавайки й енергия, тече напред в околното пространство. След това, като направи един кръг, който се ограничава само от преградите на проявената вселена и в хода на тоя кръг бъде намален до най-низката си форма на проява, най-после той наново се поглъща от Божественото като неорганизирана космична сила. Ако, обаче, се пожелае да се извърши някаква работа с тая сила, не бива да й се позволи да се излъчва в пространството и да стане така негодна, а трябва да се концентрира в определен канал и, като се ограничи и определи, да се превърне в налягане и по тоя начин да стане източник на енергия, Това се постига като се направи да потече и се върне в канала на индивидуализираната форма. В пътя на своето изтичане тя прави свой собствен канал във всяка една монада и във всички индивидуализирани такива, съществуващи тогава, но един път за завръщането й трябва да се направи за нея, ако се иска да се предотврати нейното разпръскване. Знанието на методите за направа на тоя път за връщане е една от тайните на практическия окултизъм.

Методите за постигане на това течение и връщане, по принцип, са едни и същи върху всичките полета, но точното средство, с което си служат, се различава съобразно с областта, в която се действа. По същината си то е следното; монадата от един тип, склонна да наляга напред за проява или индивидуализиране съдейства с една монада от тип, наклонен да наляга напред към връзка с Божественото, към всеобщност. Ако тия двете могат да се срещнат заедно и да образуват продължение на субстанцията, то животът-сила, която изтича от Божественото през положителното или мъжкия индивид, вместо да се излъчи в празното пространство, след като неговата работа в машината на неговия организъм е била завършена, ще потече обратно към Божественото през отрицателния или женския индивид. При точката на съединението между двете единици силата може да бъде блъсната и направена годна за творчество в материята на полето, върху което става връзката. Това е същността на езотеричното учение относително половото действие.

Това проявление на космическия пол или полярността му — ако тая дума се предпочита поради връзките й с първата — действа също и на шестото поле; първо, за да се привлече голямо течение на сила от седмото във формата на шестото поле, и второ, за да се поддържа тази сила на едно високо равнище; а за да се избегне деградирането и разпръсването й, тя, ако й се позволи нормален ход, ще премине надолу през полетата и ще се разпилее в космичното пространство преди да се завърне към Божественото. Един пример ще спомогне да изясни това. Нека вземем случая с един човек с високо духовен характер, който се чувства призван към една духовна мисия за възраждането на човечеството. Според думите на езотерическата наука, би трябвало да се каже. че такъв човек, за да бъде канал на висши духовни сили трябва да има тлялото си от шестото поле високо развито, защото той работи със силите от това поле, които ще могат да добият пълен израз чрез тоя добре развит проводник. Ако този човек се задоволи да остане самотен отшелник, той може да издигне живота си до една висша степен на еволюцията, чрез общение с Божествения живот, но той няма да остави следа в своята раса и век, и външният свят ще остане неповлиян от него. Ако, обаче, той избере да работи във външния свят, за да въздейства върху духовния живот на своите подобни, ще се зебележи, че той веднага ще събере около себе си малка група ученици, които се намират в друго отношение с него, отколкото са ония от неговото съсловие или среда. На последователите си той ще дава, но нито ще иска, нито ще получава нещо от тях в замяна; но от своите ученици той зависи по един особен и интимен начин, малко разбиран от външния свят. При всичко че те са от една по-долна духовна висина от неговата, все пак той се обляга на тях, поради което и най-малкият недостатък от тяхна страна силно му въздейства.

Тия ученици може да бъдат мъже или жени, тора не е важно; всичко, което се изисква от тях, е, да бъдат в интимна връзка на симпатия със своя учител и на една степен на духовно развитие, която се приближава до неговата, и тогава ще се види, че тая малка група действа като една единица в някой решителен момент на духовното движение. Освен това, ако ученици бъдат изпратени като мисионери да разпространяват учението на Учителя, ще се забележи, че се изпращат по двамина, за да могат да си помагат.

Сега, при това взаимодействие между една силно положителна натура, която служи като канал на една голяма духовна сила и по-малко издръжливите, в случай на отрицателни натури, които получават тая сила, езотерикът ще види божественият живот-сила да действа в полярност.

Странно потвърждение на това мнение може да се види в едно явление, което не твърде често се случва в свръзка с извикването на духовни сили. Много религиозни учители, въздействащи върху канарата на чувствеността, и ония, които успяват да прекарат лодката на живота безопасно през тесния поток на правдата, са оставили бележки в своите автобиографии за ужасни борби, преди да спечелят победата. Те са били „изкушавани от лукавия“ до такава крайност, от каквато е запазен обикновения смъртен; тяхното чувствено естество, ако се съди по виденията и мислите, за които те пишат, че са ги нападали, трябва да е било толкова силно, колкото и тяхното духовно естество, и само чрез краен аскетизъм то е останало под контрол. Следов., обуздаването на плътта и отбягването на всички възможни възбуждания на плътските желания е едно условие sine qua non за висшите форми на религиозното посвещение.

Някои психолози виждат в тоя добре известен феномен друго доказателство, че полът е в корена на всички неща и гледат на религиозните чувства като на ограничение на половите мислейки, че те са се простили веднъж за винаги с духовния живот, като са доказали неговата връзка с половия живот. Езотерикът, обаче, гледа на това явление от друга гледна точка. Той вярва, че и двата вида дейност са проявление на една и съща сила, чисто божествена сила, от най-висша святост, и че формата, която тая сила възприема се определя от машината, през която тя действа, тъй че, ако тази сила тече през един проводник от шестото поле, тя ще се прояви като духовна жар и динамична сила и ще действа върху духовните натури на тия, с които ще дойде в съприкосновение; когато пък ако тече през умственото тяло. ще бъде един творчески интелект; ако ли тече през физическото тяло, ще бъде полова сила в обикновен смисъл на думата. Но въпреки това, езотерикът поддържа, че където и да тече, тая сила е една и съща и нейната крайна проява при сътворението по никой начин не деградира последното, бидейки тя една сила първична, духовна и необходима при сътворението, прави го божествено и актът му свещен.

Популярната мисъл, обаче, а особено мисълта на богослова, който се плаши от добре известното явление — чувствеността на мистика — не схваща живота-сила, когато се проявява на физическото поле, като нещо свещено, а по-скоро като проява на низшата страна на нашето естество, което е във война с духовното ни себе; има, обаче, някои, които изповядват, че познават добре човешката природа и са достатъчно проницателни, за да я видят като две различни страни на едно и също нещо. Когато чувствеността доведе един религиозен учител до падение, обикновено се смята, че животът на гоя човек, като духовна сила, е по-необходимост свършен; и, действително, такъв може да бъде случая, защото ако великите сили, с които борави, така са се изплъзнали от неговия контрол, че да го смъкнат до физическото равнище, той ще намери, че е твърде трудно, след такова помрачение, да ги събере пак обратно в определения им канал; неговите прегради могат да бъдат отвлечени и той може да не бъде никога след това способен за оная концентрация на енергията, при която всека работа е резултатна. Но при всичко това, духовна е силата, която разрушава преградите, а не някое сила от долния свет. Грамадната космична енергия, която онзи човек е направил да тече през канала на неговото индивидуализирано себе, се е показала от по-голям волтаж, метафорично казано, отколкото той е могъл да издържи, поради което неговото духовно естество се е разтопило под напрежението и „тяснокръжието“. Течението е станало буквално земно. Вместо силно организираното духовно естество, което е поддържало течението вътре в определения канал и го е предавало на духовната страна на другите, така че да протича обратно към божествения му източник, без да напусне шестото поле, налягането върху духовното тяло на тоя човек е било толкова голямо, че силата се е изплъзнала от ръцете му и отишла по линията на по-малката съпротива, линията на естественото еволюционно течение, от седмото поле надолу до първото, и след това пак обратно през земята-душа; но той е толкова малко виновен, колкото и някой, чийто воденичен бент се е разрушил и е залял селото. Наистина, той би трябвало да знае, че главата на течението е твърде голяма за якостта на неговите прегради, но той не е съзнателния убиец на онова село.

Това явление е добре познато на езотерическия учен, а именно разрушението на духовния бент под казания натиск, твърде голям, за да може организмът да устои, и деградацията на божествените сили към по-низшите полета на съществувание. Но ще запитате какъв е церът против това? Първо, предпазването е по-добро от цера и всички висши сили трябва да бъдат внимателно направлявани от моралното кормило на лицето, което ги употребява; второ, самотната работа трябва да се отбягва, за да могат и други очи да видят първите пропуквания на воденичния бент, нещо, което притежателят му ще съзнае последен. Тогава, ако такова предупреждение чрез пропукване се яви, заплашеният индивид трябва да спре всички вътрешни дейности и да се възвърне на материалното поле със силни физически упражнения или даже изтощения според добрия старо-моден тип. Над всичко това, той би трябвало да се въздържа да предизвиква или да довежда по-вече духовна сила, докато каналите за минаването й не се поправят. А за мистика, да предизвиква по-нататъшни екстази при такива условия, това би значило да предизвика или прояви чувственост или истерия. Но интуицията на много възвишени души право им е подсказвала, че при такива обстоятелства те се чувстват недостойни да се приближат до своя Бог, но че трябва смирено да работят на нивата, или да се грижат за бедните, додето станат пак достойни приемници на Неговите дарби и Той да благоволи да ги приближи пак. Такова духовно смирение би спасило от срам мнозина възможни светци. Когато жизнените сили се проявяват върху по-низшите полета, ние откриваме висшите полета за нашата гибел.

(Следва).

[Ани]

Духовна опитност

Съобщение на сън за истинско събитие. Поручик П., на минаване през столицата за новото си местослужене и като абонат на Всемирна Летопис, живо интересуващ се от духовните факти, ни съобщи за случая с. открития лечебен извор при с. Дългошевци (Ломско). Един местен селянин, инвалид, сънувал, че ако отиде над селото и изкопае до баира дупка, ще почне да извира лековита вода, от която щял да се изцери. Той изпълнил съновидението си и наистина станало това, което му се съобщило. От тогава на това лечебно изворче се трупали болни от всякакви болести и щом пиели от водата му или се умивали, оздравявали напълно. Един офицер от конния полк закарал даже болни коне и всичките се излекували, след като пили от водата на изворчето. Г-н поручик П. ни обеща да ни съобщи допълнително подробности, щом провери фактите.

А в. Мир (бр. 7835) е поместил следната дописка;

На 7 срещу 8 т. м. пътувах до гр. Лом и имах случая да видя, че на спирката Криводол, близо до Лом, от влака слезнаха повече от 300 мъже. жени и болни деца. Околните села на спирката са малки и никак не са курортни места, за което и ми направи впечатление тоя наплив на хора. Запитах един спирач за причината на това и той ми обясни, че в съседното на Криводол село Дългошевци имало „чудотворна вода“, която лекува „всека болест“. Не обърнах сериозно внимание на това и го отдадох на обикновен случай — някоя минерална вода. При пристигането ми, обаче, в Лом в мен се изостри наново по-силно любопитството за тоя извор, понеже не намерих човек, който да не разправя феноменални работи за него.

Водим от силното желание лично да проверя това, помолих Ротмистра Павлов от 2 кон. полк да отидем заедно на местото. Той не ми отказа и към 3 часа ние потеглихме от Лом за селото. След половин час бяхме в Дългошевци, разположено на една баирчинка и потънало в акациева гора. При влизането ни в селото бях изненадан от върволицата хора, отиващи към другия край и връщащи се от там, всички с Стъкло в ръце. Изкачвайки се по стръмния път, се забелязаха стотици волски и конски кола, неколко кабриолета и автомобили. Изпърво мислехме, че се намираме пред селски сбор; скоро обаче разбрахме, че сме близо до „животворния извор“, тъй като всички коли бяха натъпкани със сено или слама и вътре лежи болен.

Не съм виждал друго сборище на болни, както тук. Тук ще намерите болни, страдащи от незначителни пришки до парализирани и пр. Пътя е задръстен и с мъка си пробивахме с конете път през навалицата. На извора е просто невъзможно да се мине от хора, а около него се виждат десетки хора, които лежат от най-различни болести и чакат реда си от 3 — 4 дни. Изворът е заграден и се пази от стражари, над извора има каменея кръст и от всички страни е заобиколен от баирчета, така че той лежи в една малка долчинка. В средата на оградата при кладенеца стои човека, който открил водата, той е на около 40, облечен съвсем

скромно с една синя рубашка, панталони от селски шаяк, обут в цървули и навуща.

Поисках да поговоря с него и понеже той чакаше да се събере вода, за да почне раздаването й на хилядите ръце със стомнички, стъкла и всякакви други съдове, не отказа и можах от него да науча следното: на три пъти в съня му се подсказвало да копае на това място, дето се намирала водата и последния път той се намерил под някакво внушение и не можал да откаже да стори това, дето неистина той немерил това, което му било казано в съня. Разбрах с какъв човек имам работа, но не възразявах, защото исках да науча по-интересни работи.

Извади от джоба си един доста голям списък на хората, които са се излекували там (а това ще го намерите и в общината) и в него чета най-интересни неща, така например: едно слугинче от Лом било съвършено нямо и след едномесечно употребление на водата могло сега свободно да говори като само мъчно изговаряло буквата Р; друг старец глух от преди 10 години с едното си ухо, след сипване на два пъти вода в болното си ухо, сега чувал с него, както и с другото; трети мъж от съседното село (забравих името на селото), парализиран с двете ръце, от няколко умивания и пиене е почнал да си движи ръцете като здрави и както разправят селяните му, щял да полудее насмалко от радост; едно момиче се лекувало 3 месеци при д-р Бонев в Лом и, въпреки старанията на лекаря, не е можало да се излекува от някаква екзема. Момичето отишло там и за няколко дни си е отишло съвършено здраво, като не се е и познавало, де е имало екзема. И още колко подобни примери ни показаха очевидци и самия бай Кръсто, откривателят на водата!

Видях изворчето, то е малко, извира по много мънинко и нужно е след 2— 3 часово раздаване да се чака един час, за да се събере наново. За пиене е доста блудкава и тежка, след пиене има дъх на варени копривни корени и съдържаща много соли. Не е зле и не би коствало много, ако се изпрати един химик и анализира на мястото водата, която може би ще е от голяма полза за хората.

Зах. М. Витанов.

[Ани]

Книжнина

История на спиритуализма, от Артър Конан Дойл (The History of Spiritualism, by Arthur Conan Doyle. Two volumes with 8 plates in each volume. Price 42 s. Cassel & Co., London, Е. C. 4), Окултната книжнина се обогатява с още един ценен принос, какъвто е новоизлезлият капитален труд, под горното заглавие, на общоизвестния романист и спиритист сър Конан Дойл. В това свое съчинение бележитият автор дава пълно изложение на духовното движение от времето на Сюйденборга до наши дни. Той скицира живота на най-видните мъже и жени, които са взели участие в това движение, и изтъква основанията им, които са ги накарали да предпочетат духовния мироглед пред материалистичния. Авторът не скрива мъчнотиите по пътя на духовността, но ги посреща с пълна откровеност и ги разсейва с многобройни лични опитности.

Появата на това обемисто съчинение на Конан Дойля е спряло особеното внимание на редактора на списанието The Occult Review¹⁾, и той е посветил в книжката за мес. август т. г. .всичките си месечни бележки върху него. Твърде мъчно е, казва тоя редактор, да се очертаят точните граници на простора, който се обхваща от термина „спиритуализъм“. В неговата област несъмнено влизат: боговдъхновението, ясновидството, ясночуването, телепатията, психометрията и др. — изобщо проявата на всички психически сили у човека, като резултат от упражнението на по-тънките му способности, в пълно съзнание и без контрол от други странични сили. Според това, въпросните психически явления могат да се класифицират в две категории: медиумство (посредничество), което включва в себе Си завладяване или контрол от едно външно духовно същество, и пророчество, което зависи от съсредоточеното упражнение на по-тънките психически способности. Като класически примери на двете тия категории сър Артър дава случаите с двамата велики психисти; Емануел Сюйденборг и Андрю Джаксън Дейвис. Първият е бил един от най-великите медиуми²⁾, като още на двадесет и седмата си година е бил в постоянно сношение с жителите на другия свят и е функционирал на висшите полета без никаква нужда да се постави под чужд контрол, а вторият, обратно, е бил под контрол само през ранната стадия в развитието на пророческите си сили. „Духовете — казва Дейвис — много пъти са ми помагали, но личността и разумът ми са били всякога свободни“.

По въпроса за прераждането, сър Артър Конан Дойл ясно и с пълно безпристрастие доказва, че то е факт, като дава окончателен отговор на питането, къде сме били преди да се родим. Той обяснява по-нататък, защо не може всеки да си спомни миналите си съществувания и какво е влиянието на кармата и на атавизма върху личността на индивида.

Най-сетне заслужава да отбележим — за осветление на заблуденото българско духовенство — как гледа Конан Дойл върху религиозната страна на спиритуализма. Още в началото на главата, посветена върху тоя предмет, той пише, че спиритуализмът е една система на мисъл и знание, които могат да се примирят с всяка религия. Основните факти са: продължението на личността и на силата за съобщение след смъртта. Тия два основни факти са от голяма важност както за брахмина и мохамеданина, така и за християнина. Следов,, спиритуализмът се отнася за всички. Има само една школа, с която той не може абсолютно да се примири: тя е школата на материализма, който държи сега света в своите обятия и е коренната причина на всички наши злощастия!

Sprachgestaltung und Dramatische Kunst (Език и драматично изкуство), сказки, държани от д-р Щайнер пред секцията на драматичното и музикалното изкуство в „Гьотеанум“ от 5. до 23. септ. 1924, година. С предговор от г-жа Мария Щайнер. Цена 13’50 швейц. франка. Изписва се от „Bucher Versand am Goetheanum“ — Dornach (Suisse).,

Wege zu einem neuen Baustil (Пътища за една нова архитектура). Пет сказки от д-р Щайнер през времестроежа на „Гьотеанум“ в 1914 година. С 12 рисунки и предговор от г-жа Щайнер. Цена 19 швейц. франка. Изписва се от същото книгоиздателство.

„Natura“, ново списание за разширение на лечебното изкуство въз основа на окултното човекопознание. Издава се от медицинската секция при окултния университет „Гьотеанум“, под главното редакторство на г-жа д-р по медицина И. Вегман. Абонамент 13‘20 швейц. франка (за странство с известно повишение). За абониране трябва да се пише на следния адрес: Medizinische Sektion der Fraien Hochschule fur Qeisteswissenschaft am Goetheanum, — in Arlesheim bei Basel (Suisse).

Pädagogisch — Künstlerisches aus der Freien Waldorfschule (Художественото обучение в Свободното Валдорфско училище). Излqзло под редакцията на Каролина фон Хайдебранд при сътрудничеството и на други учители от Валд. училище. Стр. 43 е с 16 таблици с изображения на рисунки и предмети, изработени от учениците.

Mitteilungsblatt der Freien Waldorfschule “ (Бюлетин на Свободното Валдорфско училище). Издание на Съюза „Свободно училище“ Година 1925—27, книга 1., юни 1926. година. С по-важни статии: „Реч на д-р Щайнер на празненството в началото на учебната година на Великден 1924. година“; „Педагогиката и лечебното изкуство“, от д-р Евгений Колиско; „Детето и неговият ангел“ от Каролина Хайдебранд; „Дейността на спомагателния клас при Валдорфското училище“, от д-р Карл Шуберт.

Pädagogischer Kurs für Schweizer Lehrer (Педагогически курс за швейцарски учители). Този курс е държан от д-р Щайнер през великденската ваканция на 1923. година. Стр. 43. Издание на Своб. Валд. училище в Щутгарт, от дето и може да се изпише.

Нова книга. Излязла е от печат книгата: Парни машини, ръководство за механиците, учениците от техничните училища и практиците машинисти. Обем 433 стр., с 15 таблици. Одобрено от Министерството на Тър., Промишл. и Труда със заповед № 1175 от 9. VII. 926. г. Складирано само у автора — издател, г. Манол Иванов, преподаватели в морските специални школи — Варна, ул. Струмска, 4. Цена 150 лева.

По свещената пътека. Отломки от часове на размисъл. От Георги Томалевски. Цена 15 лв.

Съдържание:

1. Песни. II. Сини нощи (приказки) и III. В часове на размисъл. — Този пръв опит на младия писател да възпроизведе в живи образи и в широк размах своите лични преживелици и схващанията си за великото в проблема на живота заслужава подробен анализ и оценка, което ще направим скоро.

_____________________________________

1) Окултен преглед, месечно списание, посветено на изследване свръхнормалните явления и изучване психологическите проблеми. Год. 44-та. Лондон.

2) Вж. животопис, характеристика и портрета му в год. I на „Всемирна Летопис“

[Ани]

ВЕСТИ

Опровержение. По повод на статията, написана от г. Ив. Грозев и публикувана в брой 7812 от 16. VII. т. г. на в. „Мир“, редакцията ни се счита предизвикана да заяви, че списанието „Всемирна Летопис“ не е орган на никакви „дъновисти“. Като изключим недобросъвестните и злоумишлени хора, всички други са могли да констатират от поместените материали в четирите годишнини на списанието, че то е орган на научно-духовната мисъл, която намира израз във всички окултни науки и във всемирното духовно движение. Нито един ред не е поместен в „Всемирна Летопис“, за да се пледира каузата на некакъв „дъновизъм“ — едно прозвище, измислено от официалното българско духовенство с прозрачна тенденция и охотно прегърнато от българските теософи. Вярно е, обаче, твърдението на същия г. Грозев, че „това, което се пише във „Всемирна Летопис“ не засяга и теософите в България“, защото ние считаме, че е по-долу от нашето достойнство да се занимаваме с тях. За това до сега нито дума не сме споменали за техните особи и за дейността им, при всичко че има изобилен и интересен материал в това отношение. Но писаното в „Всемирна Летопис“ не може да не засега самата теософия, която, според съвременните нейни проповедница, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука. Ние сме поместили, напр., доста статии от водачите на Теософското Общество в странство, каквито са Летбитер, Безант, пок. Блаватска, полк Олкът и др., защото сме намирали, че заслужват внимание от разни гледища.

Необходими разяснения. Както казахме по-горе, близкият до Синода и ултра-реакционен вестник у нас Мир даде неотдавна гостоприемство на една километрическа статия от „подпредседателя“ на Теософското Общество в България, държавният учител, г. Ив. Грозев. Тоя факт на трогателен унисон или „единен фронт“ между расоносци, политически реакционери и български теософи не трябва да учудва никого: французите казват, че,,les extremites se touchent“, т. е. крайностите се допират, а българите имат една живописна поговорка за подобни случаи . . . Пък и от съдържанието на въпросната статия не остава никакво съмнение, че и тя е една от многото маневри на черните братя, които се мобилизират за съюзнишка — сигурно, безплодна — борба против дейците на Бялото Братство. Тя ни напомня известната формула на един български „държавник“: „с Вас, след Вас, за Вас, винаги . . . под Вас“ (цитираме пак от в. „Мир“, 1909 год.). В тая статия „подпредседателят“ на българските теософи уверява и се кълне, че „теософията има за задача не да събаря, а да изгражда (к. н.) и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко — против религията“. Събарят — иска да каже той — другите, т. е. „ония, с които неоснователно ни смесват“, дръжте тях. „Ние не отричаме националните идеали и държавни нужди — се провиква г. Грозев, като че ли има някой да ги отрича! — нашият председател, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции (к. н.), той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една от обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е един дълг . . .“ И по-нататък: „ние събаряме вярата и изгонихме религията из училищата си (фрази, преписани от „Църковен Вестник“, орган на Синода — Б. Н.), но къде са блюстителите на народните завети?“ . . . и т. н. Тия кратки цитати из статията и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че, освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософската) църкви — последната на българска почва — са лика прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи“ и „свещеници“, които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т. е. усърдно служат на своя бог Мамона; и едната, и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции“ да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството“, защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават“ от Божествената Мъдрост (теософията) ... А коя война е обявена за „законна отбрана“ и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи . . . По-нататък, и при извършването на религиозните „треби“, както напр. незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в некоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен Вестник“ публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика). Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, теософските попове (бивши православни дякони) се защищават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди“(израз, който може всичко да побере . . .). Разбира се, и ние потвърждаваме това: българските теософи са били всякога с всяка власт. За това те не само никога не са видели „обществената“ и не са бивали интернирани или арестувани, но всякога, като галени деца на властта, са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси“, всякога са били добре приети и търпени - „сладкодумни гости на държавната трапеза“, получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество“ и „държавните нужди“, пък и по настояще използват своите синекурни длъжности (т. е. плащано от народа безделие) в Народната Библиотека, дето даже не стъпват на работа. С една реч: винаги „с вас и . . . под вас“! Такава е на практика „теософията“ на агентите на Черната Ложа. Като илюстрация на всичко гореизложено, посочваме на българското общество долната фотографска снимка, за да се види нагледно ума и характера на българските теософи . .. Ако стане нужда, ще се повърнем по тоя предмет.

ИВ. ГРОЗЕВ, теософ и гимназиален учител в София, при нозете на Учителя ДЪНОВ.

Педагогическа конференция в Берлин. Тя се състояла от 31 май до 2 юни 1926 година. Тя била свикана по инициативата на „Централния институт за възпитание и обучение“ в Берлин със съдействието на Свободното Валдорфско училище в Щутгарт. Държани са били следните по-важни реферати: „Развоя на детето като основа на педагогиката на Д-р Щайнер“, от Каролина фон Хайдебранд; „Обучението в работилниците на Валдорфското училище“, от Макс Волфхюгел: „Евритмията във Валдорфското училище“, от Паул Бауман; „Обучението по математика и естествознание“, от Херман фон Баравале: „Обучение по естествена история в Валдорфското училище с особен оглед на антропологията“ от Д-р Евгений Колиско; „Естетично възпитание“, от Д-р Ерих Швебш; „Обучение по история“, от Д-р Валтер Щайн. Била уредена и изложба от ученически работи от Валдорфското училище.

Летният семестър на Окултния университетски курс в Шутгарт. Този семестър е бил 12 по ред. Държани са лекции на следните теми: „Геометрия в природата“ (Херман фон Баравале); „Исторически и литературни въпроси в свръзка с Гьотевия „Фауст“ (Д-р Валтер Щайн): „Философията от окултно гледище“ (от Д-р Карл Унгер); „Изучване на народната душа в свръзка с творенията на естонския народен епос и на някои типове от руската поезия“ (от Д-р Херберт Хан).

Сеячи на мрак. Некой си учител, г. Гаврийски, който е помислил, че е еднакво лесно да говори по непонятните за него духовни въпроси, както е лесно до превежда граматики на чужди езици, без самият той за знае тия езици, се е опълчил напоследък и против най-знаменитите творения на чуждата литература. Както съобщава „Сеячът“ на в. „Мир“, в една своя сказка, г. Гаврийски е „възстанал против модата да се четат иностранни писатели, често пъти неразбираеми, какъвто е случая с Рабиндранат Тагор, индийски мистичен философ-поет“.

Че са неразбираеми за г. г. Гаврийски и Борис Вазов поетическите произведения на най-великия съвременен поет Раб. Тагор, за които той е получил Нобеловата премия по литература, това е съвършено естествено, като се знае какъв е манталитета на тия двама българи, единият учител, а другият адвокат и подпредседател на Народното Събрание. Но да се „възстара“ против четенето на тия произведения, като се забранява то и на цялата наша интелигенция, ето кое може да изложи на присмех в чужбина и ония, които „въстават“, и ония, които печатат подобни препоръки в „Мир“. Съчиненията на Тагора са преведени, освен на английски от самия него, и на другите европейски езици и всякъде са посрещнати с възторг от литературната критика. И ние дадохме в превод на български цялата му поема Гитанджали (в I год. на „Всем. Летопис“) и сега печатаме извадки от „Градинарят“. Нашите четци, които имат, сигурно, по-висока литературна култура от противниците на „иностраните писатели“, виждат, каква висока и пленителна поезия се крие в стихотворенията на Рабиндранат Тагор, наречени от него: „поеми за живота и любовта“. Но ние знаем де е болката на тия „сеячи“ на мрака, които проповядват бойкот на чуждата книжнина: тя личи в признанието им, че „докато чуждата литература се разграбва, творенията на нашите писатели, стари и млади, остават забравени“. С други думи, съчиненията на покойния Ив. Вазов, приходите от които за техния издател (брата му) са намалели до минимум, рискуват да се покрият с дълбок прах по книжарските рафтове, защото новото българско поколение е вече надраснало баналната „поезия“ за външната, преходна красота на природата и търси да проникне по-дълбоко в духовната красота на битието, тъй като само в нея се съдържа истинската поезия. За това и „сеячите“ ще има да въздишат за блаженото време на дядо Вазовата „поезия“ . . .