Jump to content
Ани

Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 141

Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 141 - год. VIII.

Севлиево, 1 декември, 1935 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 60 лева

За странство – 100 лева

Отделен брой 2 лева

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Вечната поема“

от Auroro

----------------

Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Творчески и разрушителни идеи (И. А. Изворски)

Към славянската жена (Auroro)

Истинският водач (N)

Л. Толстой — гласът на живия Бог (П. Г. Пампоров)

Словото на Учителя. Забравените неща (Из беседата „Забравените неща“, държана от Учителя на 20 октомври 1935 г.)

Белият лотос (продължение от брой 140 - Мейбъл Колинз)

Духовна верига (ORIONO)

Гълъб и Вълк (басня – Дядо Благо)

Пътят към здраве и щастие (Т. Ч.)

Книжнина

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ТВОРЧЕСКИ И РАЗРУШИТЕЛНИ ИДЕИ

Това, което отличава човекът от животните, туй е неговата способност да мисли, а това, кое то отличава человеците един от друг, туй са техните идеи. Защото идеите на гениалните люде се отличават от идеите на талантливите и обикновените человеци по силата на светлината си, а идеите на дребните люде се отличават от тези на злите человеци по плодовете си.

Но всичките человечески идеи, разгледани откъм тяхната същност и целесъобразност , откъм техните начини и правила за приложение в живота на людете, още от най-древни времена рязко се разделят на два вида — творчески и разрушителни.

Идеите биват естествени и творчески, когато са изградени върху принципите на .Любовта, Мъдростта, Истината, Свободата, Правдата и Доброто, върху които принципи са положени и природните закони. Идеите биват противоестествени и разрушителни, когато са изградени върху средствата на лъжата, насилието, безправието. жестокостта, егоизма и тъмнината, които средства са измислени от человеци. с животински склонности и прояви.

Творческите идеи са създали общочовешките образцови типове: Авеловци, Йосифовци, Орфейевци, Питагоровци, Сократовци, Исусовци, Толстоевци и много други мъдреци, гении, талантливи люде и обикновени труженици, които са положи ли живота си и дейността си за повдигането и благуването на цялото човечество. А разрушителните идеи са оставили на света чудовищните типове — Каиновци, Юдовци, Калигуловци, Нероновци, Атиловци, Тамерлановци и много други тем подобни личности, които са внасяли в живота на человеците безумието, животинщината, разрушението и смъртта.

Когато в един народ са се въздигнали вождове, управници, учители, писатели, художници и общественици, които чрез науката, изкуствата и делата си, са били носители и разпространители на творчески идеи, и когато творческите идеи са били възприемани и прилагани от повечето люде, тогава този народ се е въздигал и възвеличавал във всяко отношение и е ставал образец и ръководител на много други народи. Но когато в някой народ са се въздигали и заставали начело вождове. управници учители, писатели, художници и общественици, които чрез науката, изкуствата и делата си, са били носители и разпространители на разрушителни идеи, и когато разрушителните идеи са се възприемали и прилагали от повечето человеци, тогава този народ е западал и изоставал във всяко отношение — израждал се е, самоунищожавал се е и се е обезличавал напълно. Така са загинали много древни империи и народи.

Нека да се знае и да се запомни веднъж завинаги от всички, че щастието, благоденствието и величието на една личност, на едно семейство, на едно общество и на един народ може да се изгради само върху принципите на творческите идеи. Защото разумните сили в природата съдействат за развитието, повдигането и усъвършенстването само на онези, които са носители на творчески идеи.

И. А. Изворски

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Към славянската жена

Славянко, чуй! Достойна щерка

бъди на своя род. Стани!

Настъпи твоят час. От века

за теб мечтаният, звъни.

В пурпурен блясък е възтока.

Без спир стрелката се върти

на времето. Нима посока

не найдваш, вярна, само ти?

За мисията си висока,

смъкни излишни труфила!

и с образ чист, познала Бога,

ще чуеш зова Му: „Ела!“

На тебе скромност е труфило

от панти века и до днес.

Пази туй девствено венчило,

във него крий се твойта чест.

И маски тебе не приличат.

Те стягат твоята душа,

що знай да пее, да обича

и плаче с полската роса.

Без тях не ще се в нас изгуби

ликът ти с кротост озарен.

Не ще престанем да те любим

о, верен страж на дълг свещен.

Кат’жрица с песен и молитва

свещенодействай в своя дом.

Да не пресекне вече нивга

единственият там псалом.

Вдъхни в сърцата ни сиротни

могъщнй плам на любовта.

Тогаз, искрици ний Господни,

ще хвръкнем с него по света.

Auroro

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИСТИНСКИЯТ ВОДАЧ

„Може ли слепец слепеца да води?

Не ще ли да паднат и двамата в яма?“

Христос

Много вярно и точно сравнение направено от великия Учител преди две хиляди години. Колко много катастрофи, колко много нещастия в живота на обществата и в частния живот на хората са ставали от погрешното следване на водача слепец, който не знае где отива и на къде води тия, които са го последвали.

Днес хората като слепи са се втурнали след подобни водачи, влезли са в тяхната мрежа, по паднали са напълно под тяхното влияние, не подозирайки, че ги очаква онова, което и вчера ги сполетя, като тичаха подир други и им имаха пълно доверие. Те се силят да уверяват, че са истинските водачи, че са умели и познават добре спасителния път, но резултатите всеки ден доказват обратното. Това са само заблуди, капани на тъмните сили в живота, които искат да държат в своите нокти колкото се може повече жертвата си, тая така лесно податлива да вярва, без да взема участие разума й жертва.

А хората вече умело трябва да познават похватите на тия водачи, защото не веднъж са бивали измамвани, и да направят нужното да се отърват от тяхното влияние. Защото страданията и катастрофите, които ги сполетяха, трябва да са ги научили да познават лъстивият език на увещателя, който вчера ги тласна във вихъра на грубата животинска проява и който днес или утре, като намери изгодност, ще стори нещо още по страшно и адско. Тия тежки изпитания и тичания подир миражи дълго време, през които е минал човек са последица от неразумно използване на живите природни сили и сляпо последване на обещаващи много нещо водачи, затова днес той е изгубил вяра във всичко и го наляга една опасна индиферентност — опасна понеже и то е катастрофа, друга клопка на тъмните сили, която след време ще причини разлагане и разплуване на всички части на обществения живот. Това идва в резултат на безразличието на застоялия живот.

А съзнанието на мнозина, които са минали през тия тежки изпитания, е пробудено и техните души са закопнели за друг живот пълен със слънце, за нещо съвсем друго, коренно различаващо се от досегашното. В тях е събудено онова вътрешно чувство. което може да разпознава гласа на истинския водач от други, които се чуват около него и които се силят да заглушат благия и тих глас на добрия водач. Неговия глас и живот е още неразбираем за ония, в които бушува инстинкта и в които съзнанието за чист и свят живот не е пробудено. Затова е той криво разбран, вследствие на което се явяват толкова много нападки и криви критики. Те безпощадно критикуват стремежите на ония които търсят чистотата и светостта на живота.

Но дерзайте!

Във вас, в които съзнанието е пробудено и чиято душа копнее за великото и красивото, говори едно вярно чувство, което добре познава гласа на живата природа, гласа на Великия Водач, който ни води към светлина и божествена правда. И това чувство никой не е в състояние да го затъмни, защото в него гори жив огън и блести вечна светлина.

Неговия глас е ясен и тих и плодовете на неговия труд са храна за ония. които търсят истината, защото излизат от доброто съкровище но сърцето му.

А ти братко, който копнееш за доброто, за истината и правда та в живота, ще познаеш добрия водач по плодовете на неговия труд, по резултатите на неговото действие. Ако той със своето слово, със своето действие, е събудил в душата на някои висши пориви, ако той е излекувал вековната проказа на лъжата на порока, на грабителството, с една дума проказата на грубата проява, ако той е излекувал мнозина слепи и хроми в духовния живот и им е показал Истинския път на спасението, пътя към Царството Божие това е Той.

Него последвай!

Един е истинския водач, много са неговите помощници. И Него и помощниците му ще познаете по делата, по плодовете в техния живот. Ако те ви учат на добро, ако те ви зоват към живот в Божествената Любов, Истина, Правда, Добродетел, това е Той, не се съмнявайте в Него, нито в помощниците му.

Това ще видиш и разбереш само тогава, когато в тебе е пробудено Божественото и говори оня тих глас на висшето съзнание, и когато си измит във водата на Великия океан и от тебе са отпаднали всички струни и са заздравили всички рани от стария живот.

N

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Л. Толстой — гласът на живия Бог

„Толстой беше гласът но живия Бог“

П. Дънов

Във времето, когато езическия строй на съвременна „християнска“ Европа преживява тежка криза, когато изгрява зората на новата истинско християнска култура на духа и любовта, яви се пророка от Ясна Поляна, гениалният художник, честният и проникновен мислител, правдивият и безстрашен преобразовател, смелият новатор във всички области на живота, който освети всички гънки на цивилизацията с прожектора на Божията Любов!

Толстоя като ненадминат, гениален художник и романист всички знаят! Но Толстоя — като учител на новия живот в светлината на Божествената любов — малцина познават!

Когато четете „Изповед“. „Моята вяра“, „Царството Божие“, тази дивна трилогия — вие виждате, вие преживявате най-великото събитие на човешката душа — духовното раждане и възраждане на Божественото начало. Великата заслуга на Толстоя се състои именно в това, че той изнесе отново в нейната сияйна чистота и красота — основните истини на Христовото учение, отдавна забравени, отречени, претълкувани от официалните църкви — а именно:

1) Че върховният закон на човешкия живот е любовта към всички хора, без разлика на народност, вяра, съсловие.

Че тази Божествена, слънчева любов изключва всяко насилие, всяко убийство, всяка лъжа, всяко робство, както и да се стараем да ги оправдаваме.

И с огъня на древните пророци, Толстой разкри пред удивеното човечество — забравените пет заповеди на величествената планинска проповед на Христа, които показват пътя на чистотата, светлината и свободата. Чули сте, че речено е на старовременните: не убий! А пък аз ви казвам: че всеки, който се гневи на баща си, ще бъде повикан на съд. (Мат. V, 21-22)

2. „Чули сте, че е речено на старовременните: не прелюбодействай. Но аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, той е прелюбодействал вече с нея в сърцето си.

3. Чули сте, че е речено на старовременните: не си престъпвай клетвата, но да изпълниш клетвата си пред Господа. Но аз ви казвам: никак да се не кълнете.

4. Чули сте, че е речено: „Око за око, зъб за зъб“. А пък аз ви казвам: Да се не противите злому.

5. Чули сте, че е речено: да любиш ближния си и да ненавиждаш врага си. Но аз ви казвам: Любете враговете си, благославяйте тия, които ви кълнат, правете добро на тези, които ви ненавиждат и молете се за тия, които ви правят пакост и ви гонят.

Бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш. който е на небеса. (Мат. V. 27—48)

Наистина проповедта на планината е манифеста на Христа, където той е възвестил петте заповеди, които показват приложението на Божествената Любов в личния, семейния, обществения и международния живот. Ако хората и на родите ги изпълняваха, те биха построили къщата си на камък и никакви бури не биха я разрушили. Всички страдания и противоречия днес, всички бедствия, които заплашват с гибел християнската цивилизация са от туй, че християнските народи не са приложили в живото си учението на Христа, което е най-ясното и най-съвършеното. Когато обаче четем „Моята вяра“ — ние се удивяваме от гениалността на Толстоя, който е разкрил всички софизми на богословите, софизми, които отричат ясните и велики заповеди за достигане Царството Божие. Богословите твърдят, че учението на Христа е велико, идеално, но неизпълнимо. Тъкмо обратното на това, което Христос твърди: „Моето иго е благо и бремето ми леко.“ Елате към мене всички отрудени и обременени и аз ще ви успокоя.“ „Заповедите му не са тежки“ — пише ап. Йоан, любимият ученик на Христа. Сам Христос, апостолите, първите християни, богомилите, квакерите, духоборите, назаряните и др. са изпълнявали Христовите заповеди и с живота си са доказала, че, Христос е дал едно учение за живота и че Любовта е закон не само за личния, но и за обществения и международния живот. „Царството Божие е вътре във вас“ и „Какво трябва да правим“ — В тези съчинения Толстой разглежда приложението на Божията Любов в обществения и международния живот.

„О жизни“ — За живота — това е философско обоснование на учението за Любовта към всички — едно от най-великите философски съчинения на миналото столетие. В него Толстой изтъква, че нашият живот е като отсечка от конус — следователно е съществувал преди рождението и ще съществува после смъртта — само че нам не ни е дадено да знаем това. А за нас е важно да разрешим сега, в този живот основният въпрос за смисъла на живота — а той е само в изпълнението на Божието начало в настоящия миг — в Любовта към Бога и всичко съществуващо, която разрешава всички противоречия и побеждава смъртта.

Пътят на живота — и „За всеки ден“ — където Толстой събира мислите на мъдреци и учители от всички времена и народи, и ги разпределя за всеки ден и отпосле в система, е величествен опит за синтеза между изтока и запада;и за системно изложение учението за единството на всички религии и за всемирното братство.

Изповед, Моята вяра, Царството Божие, Какво да правим? За живота и Пътят на живота — са книги, които непременно трябва да прочете всеки човек и особено всеки окултист, защото той ще намери богат духовен опит, наред с класическия език и свещения огън на вдъхновението. В тия основни съчинения и в безчислените си големи и малки статии, съчинения и писма, Толстой гори, свети, лъчеизпуска топли и светли лъчи, защото той прие кръста в душата си. Въпреки некой грешки, дължащи се на неговия рационализъм и увлечение, учението му за Божествената Любов, ни разкрива ядката, същината на великото учение на Христа, а животът на Толстоя е най-великият роман, който той ни поднесе. Толстой изразява великата мисия на славянството. Той е пример за нас, че и ние трябва да приемем Христа в нас, да го следваме всякога и до край!

П. Г. Пампоров

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Словото на Учителя

Забравените неща

Днес ще говоря за забравените неща. Ще ви прочета 10 гл. от пророк Данаил. И тези работи, за които се говори в тази глава, аз не искам да ви накарам да ги вярвате. Не е въпрос да се вярва, а да се проверят нещата верни ли са, или не.

В 10 гл. на пророк Данаила се говори за неща, които са недостъпни и непонятни за обикновените хора. Данаил беше един от великите посветени на древността, и в тази глава ни разправя за една своя опитност — за една от срещите си с едно велико космично същество, което му разкрива известни тайни, които са забравени от обикновените хора. Това същество, което се е явило на Данаила е принадлежало на една висша йерархия същества. които са завършили своята човешка еволюция, и сега помагат на човечеството в неговия възходящ път. Тези напреднали същества живеят в по висшите светове на природата, но живеят и тук на земята, макар и невидими за обикновените хора, за да стимулират човечеството в неговия прогрес. А има същества, които по развитие стоят по-назад от нас. Тъй че, цялата природа, с всичките и видими и невидими светове, е населена от същества, които стоят на разни стадии на развитие.

Природата в нейната целокупност можем да я разгледаме като съставена от четири света. Най-висшият свят го наричам Божествен; следващият след него го наричам свят на светлината, третият го наричам свят на тъмнината и четвъртия — свят на гъстата материя, в която ние живеем. Светът на гъстата материя е светът на хората. Светът на тъмнината е свят на интелигентни същества, но зли и силни, в които няма никакъв морал. Те казват: право е само онова, което ние правим. И те вярват, че е право само това, което те правят, и че е добро само това, което те правят. Съществата, които живеят в света на светлината, проповядват, че на хората им трябва знание и светлина, за да могат да излязат от положението, в което се намират.

Сега, като оставя човешкия свят, ще охарактеризирам останалите три света с по едно качество. Тези три света са непознати за нас. Ние имаме тяхното проявление. Тъмнината е произлезли от света на тъмните същества; те са майстори да произвеждат тъмнина. Светлината произтича от света на светлите същества.

Съществата на светлината и тези на тъмнината, нямат голямо влияние върху живота па хората.

Цялото човечество изобщо е под влиянието ту на едните, ту на другите. Хората на земята им са като роби, като поданници. И две те категории същества са високо интелигентни. И Данаил е имал среща с едно същество от света на светлината. Това същество му разправяло за работи, които има да станат, за далечното бъдеще. Съществата на тъмнината си служат с човека, както човек си служи с животните — като работно добиче, и като същество, което да им доставя храна. Това не е алегория, а е буквално вярно. Те започват добре, а свършват всякога зле. Най-първо те ще те примамят с някакво благо, както.човек прави с конете и воловете си, докато ти турят главата в ярема и от там насетне, цял живот ще ореш и ще копаеш; то е характерна черта в тях — да изсмучат и последната енергия от човека. И който попадне в тяхната мрежа, той цел живот се оплаква, че жена му, децата му са лоши и не го разбират, а в същност неговият господар е лош.

Ние живеем в един свят заобиколени със същества, които не виждаме и не познаваме, но които са господари както на земята, тека и на нашия живот. Ние си представяме, че сме господари на живота си, но фактически ни най малко не сме такива. Онези, които управляват света, те женят и разженват хората, те ги карат да се раждат и умират, и въобще те се разпореждат с нашия живот. И който не се подчинява, го интернират в другия свят. Тъй както се проявява сега живота на хората, това показва, че те са под властта на царството на тъмнината. Тези тъмни същества в религията ги наричат дяволи. Знайте, че дявола е силен и умен, и не е лесно да се борим срещу него. Христос дойде да ни избави от робството на тъмните сили. Но Христос ще може да ни помогне, когато му дадем възможност, да ръководи Той нашия живот вместо тъмните сили. Всички отрицателни качества, които има човек, са резултат на тъмните сили; чрез тях те го използват; а всички добродетели ни свързват със светлите същества, които чрез тях ни помагат. Тъй че хората не са господари и фактори нито на злото, нито на доброто, което правят, но носят последствията и на злото и на доброто. И единствения път да се освободи човек от злото е, да се солидаризира с доброто в Света. За да се освободи от лъжата, човек трябва да се солидаризира с Истината.

Хората са в робство на тъмните сили, защото са се отказали от Истината.

От как човек е паднал под робството на тъмните, много малко хора са говорили Истината и са били свободни от робството, Истината включва в себе си целокупното съществувание на всички живи същества в света, без разлика — тя има пред вид доброто на всички същества. Тъй аз гледам на света. Аз обичам света заради Онзи, който го е направил, понеже Той е по-голям от света. Понеже зная неговата любов, заради нея обичам света. Казват за някого — той е светски човек, или той е религиозен човек. За мен и единия и другия са направени от Бога. Те може да си имат свои слабости, за мен техните слабости са външна страна. Една златна монета може да е паднала в калта и да се е окаляла. Заради тази кал аз не унижавам монетата. Измивам я, и я турям в джоба си, калта ни най малко не намалява ценността на монетата. Същото се отнася и до човека — ако се е окалял, ще го измием, това не намалява неговата цена.

Духовните хора можем да ги уподобим на високи планински върхове, по които нищо не може да се сее, а пък светските хора може да ги уподобим, на богати торни долини, където стават хубави градини, жито, селища, концерти, забавления и пр. Следователно, духовните хора трябва като върховете да отправят своята енергия към светските хора, а светските да им дадат от плодовете, които произвеждат в долините. Една обмяна трябва да има между светските и духовните хора. Духовните и светските хора съществено не се различават, различието е само външно. И двамата приемат същата светлина и същия въздух, и двата еднакво употребяват вода и хляб. Тъй че и двамата имат едно верую. И светски и духовни правят погрешки и проявяват добродетели — и едните и другите когато правят добро, са под влиянието на светлите същества; а когато правят погрешки, са под влиянието на тъмните същества. И промените в разположенията и настроенията се дължи на влиянието му на едните, ту на другите. Всички прояви в живота ни, които са лишени от разумност, са резултат на тъмните същества. Некой момък се влюбил в някоя хубава мома, и все тя му е в главата, нищо не може да прави, нито да учи — иска да се самоубие, или пък нея да убие, ако не му отговори на чувствата — този момък е жертва на тъмните сили. Затова всека проява в живота ни трябва да бъде разумна, защото чрез разумното се проявяват светлите същества, които работят за нашето повдигане.

Нещастието на съвременните хора се дължи на това, че те не вярват в тези светове, в които ще трябва да влезем. Ние ще трябва до минем през света на тъмнината и да влезем в света на светлината и от него ще влезем в Божествения свят, за да разберем смисъла на живота.

Отношенията ни към съществата на светлината трябва да бъдат като отношенията на синът и дъщерята към бащата и майката. Ние в света не можем да бъдем господари. Сега на земята всички сме слуги — ако служим на тъмните сили, ние ще имаме отношение на слуги и роби, ако служим на светлите духове, ще имаме отношения като синове. И слугата и синът работят, само че синът работи без пари, и всичко, което има бащата, е за негово благо, а слугата работи с пари, и не разполага с благата на господаря си.

В света на светлината нещата започват зле, и свършват добре; в света на тъмнината, най-първо започват добре, и свършват зле; а в Божествения свят нещата започват добре и свършват добре. Щом една работа започва добре и свършва добре, тя е божествена. Щом започва зле и свършва добре — тя е под ръководството на светлите духове; щом започва добре и свършва зле — тя е под ръководството на тъмните сили. Това е диагнозата. Аз не искам да вярвате в това, но ако го намерите за правдоподобно, приемете го, ако не — отхвърлете го, свободни сте.

Ако така не разбирате живота, вие ще хвърлите вината там. където не трябва. Следователно несправедливо е от това гледище да осъждаме хората, които не са виновни. Не е виновен ножът който те убива; не е виновна пушката, която те убива, не е виновна ръката, която те мушка, не е виновна и главата, причината е онзи, който стои зад главата. Причината за всяко престъпление се крие в тъмните сили, а човек е само едно оръдие. едно условие за извършване на престъплението.

И в себе си трябва да разбирате този закон. Вие трябва да знаете, че се намирате под различни влияния и още в самото начало трябва да разбирате, под какво влияние сте. Много философи подържат, че човек бил абсолютно свободен. Човек е свободен в туй отношение, доколкото той живее в Божествения свят. Свободата в Божествения свят е абсолютна; в света на светлите духове — свободата е наполовина, относителна, а в света на тъмнината не съществува никаква свобода — който попадне в него, от единия крей на живота си до другия е роб.

Ако се разгледа живота на съвременните хора от това гледище, ще се изяснят много тъмни неща. Сега хората не разбират защо живота им е нещастен. Живота ви е нещастен, понеже сте в света на тъмнината и сте роб, а робът не може да бъде щастлив.

Докато човек не излезе от света на тъмнината, той не може да бъде щастлив.

За да излезем от света на тъмнината потребна ни е Любовта, която избавя света. Но любовта има отношение към Божествения свят. Не може в твоята душа да се прояви Любов, до като нямаш един обективен Божествен свят. Това е нашия идеал. Божественото, за което ние въздишаме. То не е далеч от нас; то е в нас, и вън от нас. Всеки един от нас има право да желае Божественото. Некои мислят, че само като умрат, ще немерят Божественото. И на земята докато сте — може да вкусите Божественото. Има моменти в живота, когато човек е готов всичко да жертва за Божественото; има моменти, когато сме под влиянието на светлите духове; те са наши приятели. Те са напреднали човешки същества. Те са най-светли, понеже са живели в друга една епоха, милиони и милиони години преди съществуването на сегашното човечество. Те са завършили една особена еволюция. Окултистите подържат, че когато тези същества са завършвали своята еволюция, днешния човек се е намирал в стадият на растение. Каквото е нашето отношение към растенията, такова е било и отношението на тези същества към нас. Понеже в това време те са ни причинили много страдания и несгоди в живота, за да изправят своите минали погрешки; те слизат сега на земята, от тези висши светове, за да ни помагат. Те правят големи жертви, понеже разбират божиите закони. Те правят жертви за да изправят своите погрешки, и да ни научат да не грешим. Те казват:

не правете нашите погрешни, защото ще трябва да ги изкупвате.

Те са правили погрешките несъзнателно. тези погрешки в техния живот са произлезли от една необходимост. Те съзнават, че са ни използвали за своя облага и сега искат да ни се отплатят за онези услуги, които ние сме им правили в миналото.

А тъмните Сили имат друга философия. Те искат да заробят човечеството, да го спрат, да го повърнат назад в неговото развитие, за да могат да се въплътяват и те, и чрез въплътяване в хората, да могат да подобрят своето положение. Те искат да повърнат човечеството на уровена, на който те се намират, понеже ако не повърнат човечеството на този уровен, на който те се намират, не могат да се въплътяват. А да повърнат човечеството до техния уровен — това значи човечеството да загине, и да загуби всичко, каквото е придобило. На помощ на човечеството в това отношение, идват светлите същества. Христос е един от тези светли, възвишени духове, който слезе на земята за да обърне кормилото на човешката еволюция в друга посока, и да даде светлина на хората, за да вървят напред. да не би да се повърнат назад, и да им покаже. че пътя на човешкото спасение е в Любовта към Бога, в светлината, а не а тъмнината.

Всички благородни стремежи, мисли, чувства и постъпки у хората, се внушават от светлите същества. И когато сме под влиянието на светлите същества, всичко ни върви в живота; не че няма мъчнотии и противоречия, но със светлината, която те ни дават, те се разрешават; а когато сме под влиянието на тъмните сили, работите ни не вървят, защото те носят тъмнина, която пречи да можем правилно да схванем нещата.

Когато човек е под влиянието на тъмните сили, той мисли само за своето щастие, мисли как по-добре да се нареди, като хич не се интересува от съдбата на другите хора. А когато човек е под влиянието на светлите същества, той живее с идеалите за общочовешкото повдигане и благоденствие; за него личното щастие не съществува; той не може да бъде щастлив, докато има нещастни около него, и затова той работи за щастието на всички, за което работят и всички светли и възвишени същества. Светлите същества внушават на хората да си помагат и услужват, а тъмните същества им внушават да не си услужват, разбъркват отношенията между хората.

Човек трябва да бъде отзивчив към нуждите на другите — това го изисква великия закон на Любовта — защото има съотношение и зависимост между всички същества — понеже всички сме части на един организъм — и благата са обай за целия организъм. Затова не мислете да се осигурявате, но мислете днес за днес и имайте непреодолима вяра, че има един Промисъл. Няма някой от вас, който да не е в съзнанието на Бога, и който да не е под покровителството на тези светли същества. Но не се заблуждавайте да мислите, че това се дължи на вашата вяра или на вашата Любов. Ние трябва да обичаме Бога заради Любовта, която той ни е дал; трябва да имаме вяра, че онова, което той е промислил, ще бъде на твоето си време.

Ние сме заобиколени от тези същества на светлината и Любовта; и затова никога не трябва да лъжем. Може да ви дойдат отвън лъжливи мисли, вие не сте отговорни за тях. Но в душата ви да няма нито помен да напакостите някому; а напротив да имате желание да помагате на другите. Тогава тези светли същества ще ви бъдат всякога в услуга. Тях ще ги срещнете навсякъде — те живеят и на земята, и на небето и в пространството. Тези същества живеят във всичките светове. Те са носители на новото учение. И когато те поемат ръководството на човечеството и управлението на отделните народи — светът ще се оправи. А сега народите се управляват повечето от невежи хора, затова е този хаос в обществения живот. За да се оправи света, разбирам обществения живот, трябва да имаме един ум ръководен от Любовта, че като срещнете един човек, да видите в него същество, създадено от Бога, което Бог е пратил на земята като вас, да се спогодите да вършите неговата воля. Вярвайте всички в светлите ваши братя, които идат при вас.

Един от тях знаете — той е Христос; едни от тях са апостолите, светиите; евреите знаеха Михаил, Гавраил и др. висши същества, които отдавна са завършили своята еволюция. Ако е за знание, едно от тия същества, за които ви говоря, знае по-вече, отколкото цялото човечество. Едно от тия същества има по интересна история в своето развитие отколкото цялото човечество. Едно от тях, турено на везните пред Божия поглед, седи по-високо отколкото целия свят. Писанието казва, че Бог счита цялото човечество по-малко, отколкото един от тези духове. Като сравни цялото човечество с този светъл дух — той много по-добре ще извърши волята божия отколкото цялото човечество. За Бога важи онзи, който може да извърши неговата воля съзнателно. Бог се радва в нас, когато сме готови като деца да извършим неговата воля.

И тъй, ако искате да разберете живота в неговата целокупност и да си обясните всички привидно противоречиви явления и процеси в него. трябва да имате предвид тези четири света, за които ви говоря, с всичките им същества и сили, които обуславят и ръководят различни процеси в живота и развитието на цялото Битие.

Бог, Божествения свят — е главата на Битието, и обуславя правилните процеси в човешката глава; ангелите представляват ръцете и гърдите на Битието и ръководят съответните процеси и в човека; черните духове са червата и стомаха, а хората, това са краката на Битието. Това е цялото Битие, това е целокупния живот.

(Из беседата „Забравените неща“, държана от Учителя на 20 октомври 1935 г.)

_________________________________________

Бележка: Във вестника е написано вместо „октомври“ – „ноември“. Всъщност беседата е изнесена на 20.X.1935 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мейбъл Колинз (10)

БЕЛИЯТ ЛОТОС

(Продължение от брой 140)

Нощта бе слязла над земята, когато се събудих от моята дълга почивка. Луната светеше вън и един лъч сребърна светлина влизаше през високия прозорец и проникваше в моята стая. В лъчът на тая светлина се виждаше една бяла дреха, бродирана със злато. Аз познах бродерията и дигнах бавно очите си, защото очаквах да видя Агмад. И наистина, това бе той. Беше се спрял в сянката, но неговата фигура не можеше лесно да бъде взета за тази на друг човки. дори когото беше неясно очертано.

Аз продължавах да стоя легнал, съвършено неподвижен, обаче изглеждаше, че той веднага схвана, че аз съм буден.

„Стани“, каза той. Аз станах и стоях право до леглото си, с разширени от страх очи, впити в него.

„Изпий това, което е до теб“, каза той. Погледнах и видях една чаша. пълна с червена течност. Аз я изпих с надеждата, че ще ми даде сила да понеса всички изпитания, които мълчаливите часове на тази нощ можеха д ми донесат. „Ела“, каза той и аз го последвах към вратата. Подигнах, почти несъзнателно, поглед към прозореца с мисълта, че, може би, чистият въздух и свободата ми са възвърнати. Изведнъж, аз се почувствах ослепен; подигнах бързо ръка към очите си — една мека превръзка ги покриваше. Останах мълчалив — в мълчанието на изненадата и на стреха; чувствах че внимателно ме подържат и водят напред. Треперех при мисълта, че може би това е ръката на Агмад, която ме подкрепя, но се оставях на този контакт, знаейки, че не бих могъл да се противопоставя.

Движехме се бавно; съзнавах, че напуснахме моята стая, а също че изминахме известно разстояние, но какво бе това разстояние и в коя посока, бях неспособен да определя, в състоянието на смущение и страх, в което се намирах.

Спряхме се в абсолютно мълчание; ръката, която ме подкрепяше, се отстрани, и аз почувствах, че отнемат превръзката от очите ми. Те се отвориха в една такава пълна тъмнина, че аз подигнах ръката си, за да се уверя, дели превръзката не е още на очите ми. He, те бяха свободни, те бяха отворени, обаче те не виждаха нищо, освен една безкрайна тъмнина, непрогледен мрак. Главата ми беше обзета от болки, от замайване; изглежда, че парите на силното питие, което бях изпил, са ме изпълнили със смущение. Стоях неподвижен, с надежда че ще мога да си дам сметка за положението си.

Докато чаках така, изведнъж почувствах едно ново присъствие съвсем близо до мен. Не бях никак изплашен. Като че ли знаех, че това е нещо красиво, нещо приятелско и славно. Бях проникнат от горещо желание, от неизразимо влечение да се преклоня духом пред непознатото присъствие,

Изведнъж мълчанието се наруши от тих, приятен говор близко до ухото ми:

„Кажи на Агмад, че той престъпва закона. Само един жрец може да влезе в Светия светих, никой друг.“

Узнах подобния на течаща вода глас на Царицата на Лотоса. Макар че не знаех за присъствието но жреца, без да се колебая, аз се подчиних на моята царица.

„Само един жрец може да влиза в Светия светих. казах аз, Агмад бидейки тук, закона е нарушен.“

„Аз желая да чуя гласа на царицата“, беше отговора, произнесен с тържествен тон от Агмад.

„Кажи му, рече другият глас, който проникваше душата му и правеше да тръпне цялото ни същество. че ако можех да се проявя в негово присъствие, аз не бих чакала вашето идване.“

Аз повторих тези думи. Отговор не последва, но аз дочух едно движение, стъпки, и една врата бе тихо притворена.

След това една ръка се допря нежно до мен. Едновременно аз почувствах допирането и една слабо светлини върху моите гърди. Почувствах че една ръка се промъкна в моята дреха, за да вземе повехналото цвете, което бях скрил. Но аз не се опитвах да се противопоставям, защото пред очите ми, които светлината привличаше, видях, стояща права, Царицата на Лотоса. Моята царица! Както бях започнал да я наричам в детското си сърце. Аз едва я виждах, като че ли загърната а някаква мъгла, обаче все пак достатъчно ясно. за да мога до се радвам на нейното близко присъствие. И, гледайки я, аз видях, че тя държи на гърдите си повехналото цвете, което бе взела от мен. С изненада аз видях тогава, че то бързо увяхваше все повече, ставаше все по-незабележимо, като се изгубваше съвсем. Обаче аз не съжалявах, защото докато то умираше, моята царица ставаше все по-блестяща и по ясно видима за моите очи. Когато цветът бе съвършено изчезнал, тя стоеше до мене ясна и озарена от своите собствени лъчи.

„Не се страхувай, каза тя, те не могат да ти направят нищо, защото ти си влязъл в моята атмосфера. И дори ако те поставят в самото леговище на порока и лъжата, не се страхувай, но наблюдавай всичко и си спомняй за това, което очите ти са видели.“

Страшната сянка като че ли изчезна при тия доверчиви и успокоителни думи. Почувствах се пълен със самоувереност и сила.

Царицата простре ръката си и ме докосна леко, изпълвайки ме с един такъв огън, който надминаваше всичко, изпитано до сега от мене.

„Царственото цвете на Египет живее в свещените води, които, в своята спокойно чистота, образуват вечното място на неговия покой. Аз съм духът на цветето, аз се поддържам върху водите на истината, и моя живот е направен от диханието на небесата, което е любов. Но падението на моето земно обиталище, над което още се издигат крилете на моята любов, отдалечи светлината на небето, която е мъдрост. Духът на царствения лотос не може да живее дълго време в мрака, цветът увяхва и умира, когато светлината му е отнета. Спомняй си тези думи, дете, запиши ги в твоето сърце, защото когато духът ти стене способен да ги разбере, те ще ти изяснят много неща.“

„Кажи ми, запитах аз, кога ще мога пак да отиде да видя цветята? Желаете ли да ме заведете утре през деня? Сега е нощ и аз съм уморен; не мога ли да спя при вас и утре до бъда с вас в градината?“

„Бедно дете — каза тя, навеждайки се към мен тъй близо, че диханието й ме докосваше, а то бе приятно като парфюма на горските цветя — колко сурово са те изпитвали! Почивай, тук в моите ръце, защото ти трябва да станеш моя ясновидец, които ще озари обичаната от мен страна. Сила и здраве трябва да блестят на твоето лице. Аз ще те пазя: спи, дете.“

Аз се прострях при нейната заповед, и макар да знаех, че се намирам на студен и твърд под, аз чувствах, че главата ми почива на една нежна ръка, от която изтичаше един успокояващ флуид; потънах в дълбок и непрекъсван сън.

Тази нощ само една дума бе записана в тайните архиви на Агмад! „Напразно“.

(следва)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДУХОВНА ВЕРИГА

Не е важно кой си, нито къде живееш — дали в горещия екватор. дали под леда на северния полюс, дали в Америка или Европа.

Не е важно, каква е твоята професия — дали професор, адвокат или просто рудокопач.

Не е важно, каква е твоята народност и официална религия. От опит вече се знае, че всека нация има право, че всека религия в света е добра.

Не е важно даже, дали ни вярвате или не ни вярвате.

Достатъчно е само това, че сте мислещ човек, че виждате неправдите около вас, че искрено копнеете за по-добри международни, национални и лични благодеяния.

Прочие, всека неделя в четири часа сутринта стани, отвори прозореца си или излез вън, по възможност на височината и там застани съсредоточен в медитация. Помисли:

Далеч от нас има милиарди слънца — малки песъчинки звезди — милиарди слънчеви системи, много от тях не по-лоши от нашата — неми свидетели на великата мъдрост и мощ на Вселената.

Реки от електрически, магнитни, светли, тайни сили излизат от сърцето на нашия баща — слънцето.

При кръстосването на тия сили сме се родили, аз и ти — всички хора по лицето на земята, всички същества и растения. По чия воля и за каква цел? Благословена тайна, която заедно с учудването извиква сърдечна благодарности

Ако можеш да вдишаш въздух — благодари! Ако си здрав — благодари! Ако имаш служба, работа, твоя всекидневен хляб — благодари! Ако имаш надежди — благодари! Ако виждаш . неправди, ако върху теб се струпват нещастия — помисли! Дали временните обстоятелства са успели малко да изменят естественото развитие не нещата? Пълната с надежди усмивка на вярващия оптимист е най-силната броня против страданията. Прочие. усмихвай им се!

Мислете за факта, че в същия ден и час, неделя, 4 до 5 часа сутринта, има хора. подобно мислещи, които по примера на радиото, напрягат своите сили да тласнат към по-благородни вибрации човешката психика, за по-голяма любов между хората, за по дълбока мъдрост, за по-добра наредба на света, според законите но вечната и абсолютна истина в живота.

Ние не искаме от вас жертва, която да ви накара да напуснете обикновения начин на живеене, както сте свикнали.

Но аз зная, че вие сте наблюдавали свръхчовешката сила на десетица души на пристанището, когато дигат некоя тежка релса: „Едно, две, три!“ Всички ръце едновременно напъват своите мускули и твърде тежката релса веднага се дига, като че ли играчка е.

Ето защо, всека неделя от 4 до 5 часа сутринта, вие, вярващите в психичните мускули, застанете в хармония с висшите духовни сили на Природата, напрегнете духовните си мускули и помислете:

Защо толкова много страдания и толкова малко радост?

Защо толкова много мизерия, при изобилието давано щедро от Природете?

Защо такива недоразумения между братя, между сестри, когато ние имам път на светлина и щастие, ясно начертан от Великите Учители на живота? …

Тая група желае до подтикне доброто желание по възможност на повече благородни души в колективна вълна. И копнежа на всеки частен човек към по-хармоничен и съвършен живот и братско сътрудничество.

Прочие, всека неделя, от четири до пет часа, застанете в медитация и мислете за благородните идеи на групата в смисъл учението на Христа, или това на Учителя, които имат една цел.

ORIONO

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Гълъб и Вълк

(басня)

Вълкът дояждал агънцето, което задигнал от стадото на едно палаво овчарче, когато изгукал над главата му сивият Гълъб от високия бор:

— Нищо ли те не смущава, Вълчо, при ужасът на твоето дело? Погледни само колко мирно и кротко е агънцето и колко жесток си ти, когато забиваш острите си зъби в живото му тяло! Няма ли в твоето сърце милост, ни чувство на съжаление? Жестокостта ти е безпримерна.

— Да, любезни Гълъбе, така е. Агънцето е мирно. кротко, безобидно, а аз, свиреп и жесток. Но нали именно затова съм се принудил да ям агънца. От техните тела градя своето тяло. Техните живи клетки внасят кротост в мене. Когато моето тяло се изгради само от агнешки клетки, и аз ще стана кротък като агне. Тогава изядените агънца ще ми простят.

— Това е вярно, Вълчо. Живите агнешки клетки, наистина, носят кротост и смирение; наистина би те обновили, променили, ала ти ги не слушаш. Още с издяването им ти ги порабощаваш. Щом погълнеш тези живи клетки, ти се налагаш като господар и учител. Освен че ги не питаш за нищо, но почваш да ги учиш на свирепство и жестокост. Използваш силите им, за да продължаваш своите престъпления. Насилието, което упражняваш вселява в тези клетки изпърво страх и покорство, а после избликва ненавист и омраза, които постепенно те тровят и умъртвяват.

Вълкът се слогнал над остатъка от гозбата си и продължил да дъвчи, без да знае какво прави, а Гълъбът отлетял.

* * *

Ако искаш да станеш добродетелен човек, не търси външни средства, а подчини злото на доброто в себе си.

Дядо Благо

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Пътят към здраве и щастие

По много пътища и пътеки се лутат хората, дирейки напразно своето изгубено здраве. А един е пътят, който неотклонно води към това най-необходимо в живота благо — здравето:

Това е пътят към природата.

Но хората, дирейки здравето навсякъде, дирейки го дори и там. дето се намират само болести, най малко подозират, че то е тук, че се намира и достига по тоя път. И, ето защо, те, в повечето случай, бягайки от болестите и гонейки здравето, достигате болестите и бягат от здравето.

Тъй голямо е понякога човешкото невежество,

А пътят на здравето, пътят към природата, се вие край самите нас: светъл, красив, примамлив.

Но нашият духовен поглед, нашият ум е помрачен от алкохол, от тютюнев дим (от неестествен, от престъпен и грешен живот) и ние не вижда ме къде отиваме и какво правим. Затова често доближаваме това, което не желаем и се отклоняваме от онова, що дирим. Затова сме тъй хилави и болнави, тъй измъчени и недоволни в живота.

А по пътят към природата бихме намерили всичко нужно за щастието и благото в живота. По тоя път иде се възродим и обновим. Доближавайки се към природата, ще ставаме все по-здрави, физически и духом, все подобри и разумни, есе по-благородни, все по-щастливи и свободни. И тия блага, наред с напредъка, по пътят към природата, ще се увеличават без край.

Такъв е пътят към природата.

Но малцина са щастливците, тръгнали по него, достигайки всички радости и блага на живота.

По много пътища и пътеки са плъзнали хората, дирейки напразно своето изгубено щастие. А един е пътят, който сигурно извежда към щастието:

Това е пътят към природата.

Т. Ч.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Книжнина

Юбилеен сборник за Чичо Стоян № 9 от Детската библиотека, под редакцията на Вл. Русалиев. препоръчана от Министерството нар. просв. с № 2915 от 26. IX. 1935

На 8 декември т. г. по случай навършване 70 години от рождението на детския писател Чичо Стоян ще се отпразнува юбилей, устроен от Комитетът „Българска книга“, ул. Денкоглу № 28 София където взимат участие над сто души български писатели.

По тоя повод Комитетът издава Сборник и ще се изпраща на всеки почитател, който изпрати 5 лв. герб. марки на горния адрес.

Стремеж към съвършенство, от Ст. Йорд. Островърхов. Част I. Идеал на индивидуално и обществено съвършенство. Цена 50 лв. Книгата се доставя от автора — ул. Кметска, № 38 гр. Елена.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×