Jump to content
Ани

Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 144

Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 144 - год. VIII.

Севлиево, 22 декември, 1935 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 60 лева

За странство – 100 лева

Отделен брой 2 лева

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Вечната поема“

от Auroro

----------------

Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Кой и кога освободи българския народ? (М.)

Изгрява новий ден! (В. С. Недев)

Лев Толстой и войната (Зъболекар Стоицев)

Макрокосмични песни (Орион)

Словото на Учителя. Кротките ще наследят земята. (Из беседата „Кротките ще наследят земята. Движение, приложение и постижение“, държана от Учителя на 3.XI.1935 г.)

Белият лотос (Продължение от брой 143 - Мейбъл Колинз)

Из науката и живота (Влад Пашов)

Към майките (Benitta)

Учителят (Т. Ч.)

Доброто мнение (Лъч)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Кой и кога освободи българския народ?

Има много писано по този въпрос, н понеже освобождението на един народ е едно велико дело, почти всички, които са се изказали, гледат по някакъв начин да припишат тази заслуга на института, на който служат.

Истината е следната: Българският народ с освободи от българският дух. когато Той се пробуди. Да се твърди, че този или онзи институт е освободил народа, или че този или онзи институт е подържал духа на народа, с все едно да се твърди, че това или онова цвете е направило да дойде пролетта. С пробуждането на духът народът твори и създава един институти от, една страна и разрушава и изменя други, които пречат на неговото проявление. Историята навсякъде ни сочи това. Като дойде пролетта, цветята започвал, да цъфтят от една страна, а снеговете и ледовете и всичко, което е сковало природата през зимата, започва да се руши от друга.

Никой институт не може да си приписва, че е освободил или подържал духът на българският народ. Вярно е обратното: българският дух е по-държал и съграждал всички институти.

В същност, само когато в България са се родили хора, готови да напуснат институтите, на които са служили, и са се отдали в служба па пробудения в себе си дух, само тогава се е турило началото па Движението за освобождението на народа. Ако Отец Паисий не беше напуснал манастира и покрай монашеските си обязаности не бе написал една политическа история, заслугата му за освободителното дело би била нищожна, даже ако служеше най-редовно всички треби и литургии.

Само когато Левски захвърли расото и стана народен трибун, само тогава той стана ратник за освобождението на народа си и сеяч на семето, чийто плод бе политическата свобода на българското племе.

Това е отговорът на поставения въпрос: Българският дух освободи народа ни, когато Той се пробуди.

М.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Изгрява новий ден!

От истина, любов и мъдрост озарен,

Изгрява новий ден,

Със тих, вълшебен глас навсъда химн се лей,

Кат пролетен повей,

В възторг и младост — лък за страдните сърца

На земните чада.

И път към дивен мир отново се чертай,

Кат някога в Синай.

Кат в древност, там, пред кръста на Христа,

Вековната лъжа

С разбулен лик, и днес, замлъква и линей;

А лъх небесен вей

Над будний земен син, за подвиг посветен —

Изгрява новий ден.

В. С. Недев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Лев Толстой и войната

Една от най ценните заслуги на Толстоя е, че той пробуди умовете и сърцата на хиляди хора да се взрат върху 6-тата заповед „Не убий“.

А от планинската проповед на Христа за „не противете се злому“, Толстой провъзгласи любовта като основа в живота, чрез която всичко се постига.

Тези заповеди отдавна бяха провъзгласени от Христа да се изпълняват, но се не изпълняваха в тяхната чистота. — Сега Толстой бе станал проводник на Божия Дух да се застъпи за прилагане на тия заповеди — не убий, не противи се злому и любовта да прояви в живота си.

Значи, Бог иска от нас не само да не убиваме хора, но и животни. Защо? Защото живота е от Бога и на Бога, а ние трябва само разумно да го проявим …

Но какво виждаме в действителност? Човешкото изобретение е отишло и отива до своеобразни крайности.

В една от книгите на Толстоя — „Моята вяра“, четем:

В 1897 год. видния духовен ръководител Филарет, е съчинил един тълкувателен молитвеник, който с височайша заповед е отпечатан в няколко милиона екземпляра и бръснат по цяла Русия. Един ден един екземпляр попада в ръцете на двама Толстоеви работници и неговия син, и като четат, учудват се на това, което Филарет проповядва и това, което Толстой проповядва. Ето и съдържанието:

„Коя е 6-та заповед Божия? Не убий. Бог забранява да се убива, т. е. да се лишава човек от живот.

Но грях ли е да се наказва престъпника с смърт и да се убива неприятеля на война? Не е грях.

Престъпника трябва да бъде лишен от живот, за да се премахне голямото зло, което причинява. Неприятеля трябва да се убива на война, защото на война се сражаваме за царя и отечеството.“

Не е ли това човешко изобретение? Ние знаем становището на Толстоя — той бе крепител на „Не убий“, включително и животните, за което препоръчва вегетарианството. Той бе абсолютно против войната. Той бе крепител на „непротивете се злому“, и най после той бе за любовта в живота, чрез която всичко се гради.

Прав ли беше той? — Абсолютно прав.

Това ненасилие и тази братска любов, заедно с мъдростта, истината и правдата проповядва Учителя П. Дънов в България.

А какво виждаме днес? Целия свят е погълнат от мисълта за въоръжаване, особено големите държави. За какво? За изтребление на враговете. Но кои с тези врагове? Не са ли те главно в нашите сърца и от диафрагмата на долу, които ни шепнат зло да мислим и зло да вършим? И унищожено ли е злото от хиляди години по старите начини? Абсолютно не, нито и ще се унищожи. Тогава? Тогава ще започнем с новото. А кое е това ново? Да проявим в живота си и духовната чистота, придружена с Божията любов, мъдрост, истина и правда, като постоянно държим връзка с Бога. Това иска Бог от нас!

Имаме ли тия качества, врагове, нито вътрешни — в нас и в държавата, нито външни, не ще имаме. Тогава няма да казваме: „Долу войните“, защото няма кой и за какво да воюва, защото тия Божествени качества водят винаги към мир и щастие.

Ето защо, ние се надяваме, че всички разумни люде в света ще се присъединят към апела на 350-те лекари психиатри по целия свят, които са изобщо против войните и като се разтръби това, а и като се приложат горните добродетели, то вместо завист, алчност, убийства, войни, ще настъпи братолюбие и царството Божие на земята.

Зъболекар Стоицев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

МАКРОКОСМИЧНИ ПЕСНИ

Вдъхновение

Изобилна радост се сипе с пълни шепи върху майката земя.

Блестящи, усмихнати слънчеви лъчи пълнят, напояват въздуха с кристална свежест.

Няма вчера и няма утре. Всичко е сако усмихнато „днес“, което безгрижно тананика.

Душата се възправя над дреболиите на живота и поема с пълна сила топъл вятър, напоен с много светлина и с много радост.

Тя се издига на пръсти и целува собствения си кръст.

Реалността

Когато дреболиите затихват и техните спомени се разнесат като сенките на облаците по житните полета, излиза реалността на моя живот и прозвучава с пълна сила в сърцето.

То отеква в дълбините си предвечната песен на всемира и се радва.

Преодолените несгоди с му придали мекота, а надеждата и вдъхновението са го окрилили с устрем и радост.

Животът

Тече животът: могъщо всеобхватно движение, което раздухва пламъците по слънцата и ги кара да заливат с животворящи лъчи безмерното пространство.

Тече животът: велик и многообразен: тук еднодневка, там многовековен дъб, в чийто клони пеят хорове от птички, тук дете, което се кичи с цветя — и то самото едно прекрасно цвете — там белобрад старец, сраснал се с принципите на живота и вече смогнал да им се усмихне.

Тече животът — сребърно сияние, което блика из дълбините на незнайното начало, към неподозирана цел, готов целуне срещаните по пътя несгоди.

Звезди

Трептят звезди: бездна от светове.

Океан от пространство, време и благоволение.

Всред океана на неизмеримото пространство се носи и нашият малък кораб.

Плискат о него ласките на звездите и вълните на времето; век след век.

И от неговата куверта, аз, блуждаеш пътник, гледам океана и тръпна пред неговото величие.

Ние всички, не познаващи сами себе си страници от забравен към неизвестен бряг.

Трептят звезди: бездна от светове.

През тиха нощ един разсънен странник стои на кувертата но кораба и се вслушва в шепота на бездните, в които невидим хор повтаря: алилуя, алилуя, алилуя.

Неизменното

.Над тревожната игра на живота бди едно неизменно усмихнато съзнание.

Милионите векове минават като мигове, а на неговото гладко чело, както по повърхността на океана, по която бразди лодка, не остава никаква следа.

В прегръдката на неизмеримото пространство, уютно сгушени, дремят светове: чудни непознати нам светове.

Палят се звезди, озарени от Неговата усмивка и отново гаснат докоснати от Неговия пръст

И вечен си остава нашият непреодолим стремеж към Него и тихата песен на Неговата усмивка, която е единственото истинско благословение на земята.

О р и о н

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Словото на Учителя

Кротките ще наследят земята

„Блаженни кротките, защото те ще наследят земята“.

Христос

Христос поставя едно условие за онези, които ще наследят земята — да бъдат кротки. Които не са кротки, те са странници на земята, пътници, които минават и заминават и не могат да бъдат никакви наследници на земята.

За да бъде характера ви устойчив, за да придобиете някакво наследство, вие трябва да бъдете кротки; онова, което ще ви се даде като награда за кротостта, то е че ще наследите земята. И като изрежда и другите блаженства, Христос казва: „ако искаш да бъдеш Син Божий, трябва да бъдеш миротворец; ако искаш да те утешават, трябва да бъдеш нажален; ако искаш Царството Божие да бъде твое, ти трябва да бъдеш нищ духом.“ Нищ духом не подразбира слаб нито болничав човек, но човек, който може да се спогажда с всички хора, с всички същества. Този човек е в състояние да раздай хапката си с всички живи същества по лицето на земята. Той не влиза в стълкновение с никого — нито с животните, нито с растенията, нито с хората. По-нататък Христос продължава: „Блаженни които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят; блаженни милостивите защото те помилвани ще бъдат; блаженни чистосърдечните, защото те ще видят Бога. Блаженни гонените заради правдата, защото е тяхно Царството небесно.“

Не зная всички дали сте съгласни с блаженствате, които Христос е изказал, но в едно вярвам, че всички сте съгласни — всички искате да бъдете собственици на земята — нищо повече. Всеки иска да има парче земя. да има къща. Но според Христовото учение, за да имате тези неща, трябва да бъдете кротки. Кротостта — това е поземления акт, тапията.

От правилното разбираме на този закон се обуславят и правилните отношения между хората и техните постъпки. В всички времена хората са имали известни начини на постъпване. Обаче в своето съзнание, те никога не са имали едно всеобединяващо правило за постъпване. Те са имали частични схващания. Само някои от много напредналите същества от човешката раса са схващали тази вътрешна нишка, която съществува между всички хора. Ще изясня мисълта си. На умрелия човек не е потребен нашия въздух. Следователно, за да може човек да се ползва от въздуха, той трябва да бъде жив и да има дробове, чрез които да възприема въздуха. През въздуха минава енергията на живота, затова вие трябва съзнателно да дишате. Въздухът е общо благо за всички. Въздухът е това, при което човек почва да живее, да се движи. Докато не е всмукал въздух. човек е спокоен, и инертен, не се движи. Такова е положението на детето в утробата на майката, където то е затворено в един тъмен свят и диша чрез майката; и ако би разбирало и му се кажеше, че на деветия месец ще излезе в един широк и съвсем друг свят, то не би повярвало. Това са символи на духовния живот, които искам да ви изясня. Ще попитате: какво отношение има всичко това, към физическия свят?

Физическият свят е разгадаване на духовния. Всичко, което става на земята, всички противоречия, които срещате, трябва да се тълкуват. В тълкуването им ще разберете духовния свят.

Който не разбира нещата, той ми ели, че едни неща са вредни, други полезни. Но случва се, че вредните неща за едни, са полезни за други, и полезните за едни, са вредни за други. Следователно, като разглеждате нещата от чисто духовно гледище, ще видите, че има един виеш живот, който обединява всички неща. Но този живот е далеч от съвременния човек, който живее в света на противоречията и не може да ги примири. Ние не можем да примирим всички неща. Тъмнината и светлината са непримири ми. Всички нещастия произтичат от тъмнината. Всичките блага в света произтичат от светлината. Всичката любов в света произтича от огъня. Всичката омраза в света произтича от студа. Защото ако вие не разбирате основните закони на живота, не ще знаете как да постъпите със замръзналия човек? Ако речете да размразите замръзналия човек с топлина, вие ще му причините нaй-големите страдания. Следователно, замръзналия няма да го размразявате с огън, но постепенно ще го оставите да се размразява, за да не му причините болки от топлината. Мислите ли, че ако обикнете един човек когото сте мразили, че той ще се преобрази? Не. Мислите ли, че ако можете да заставите един човек, който обича, да започне да мрази, че той ще се измри? И в единия, и а другия случай, ако дадете любовта на един човек, който мрази, или ако даде те омразата но един човек, който обича, вие ще му причините страдания — нищо по-вече. Тъй че за да може да помагате на хората трябва да познавате законите на живота, и състоянието, а което се намира някой, на когото искате да помогнете, за да намерите най-целесъобразният метод да му помогнете. Като не разбират това, съвременник хора си създават ред противоречия, които като не могат да си изяснят, започват да отричат разумността и целесъобразността в света и стават „безверници“. Всички тези „безверници“ са хора, които обикновено не мислят, a живеят с своите чувствания, защото онзи, който мисли, знае нещата, и вярата му е обоснована върху неговото знание.

Той вярва а разумните закони на живота — т. е. той знае, че като живее по тези закони, живота му ще е осмислен. На основание на своето знание, той вярва, защото вярата е качество на човешкия ум, а суеверието и „безверието“ са качества на човешките чувствания. Вяра в този смисъл можем да имаме само в онова, което е над нас — в съществата, които са над нас в своето развитие, и ръководят нашето развитие — в тяхното ръководство ние можем да вярваме. А безверието се отнася до същества, които са под нас. И за да можем да разрешим правилно всички противоречия в живота си. ние трябва да сме в връзка с съществата. които са над нас, за да ни помогнат те със своето знание и светлина.

А когато хората се свързват със съществата под тях, и се подават на техните внушения, тогава се създават онези патологични състояния в отношенията на хората, които те наричат лоши социални условия, лоши социални отношения, социална криза и пр. Това са неуредени въпроси на вземане даване, което се дължи на неясно схващане на нещата. Според мен, ние имаме социални отношения към Разумната природа, към разумните същества, които ни ръководят. Когато имаме правилни отношения към тях, ще имаме правилни отношения и помежду си. Социалните отношения са здравословните отношения и те са естествено състояние на живота, а болезнените патологични състояния не са никакви социални отношения. Да живееш социално, значи да имаш правилни отношения към всички същества; щом не живееш правилно, нямаш никакви социални отношения. Под думата социални отношения, разбирам здравословни, органически отношения. И всички хора трябва преди всичко да изучават онези правилни отношения, които човек трябва да има спрямо природата, в която живее.

Той трябва да счита, че тази природа е разумна, и да има преди всичко отношения към нея, защото тя му създава всички условия за живот, и който разбира законите й, тя ще му бъде като майка.

Под думата природа аз разбирам онази вътрешна разумност, която съществува и провиква навсякъде, и която всякога се притича да уреди всички противоречия между хората.

Като се притича да уреди всичко, тя най-после се притича да уреди и онези работи, които хората сами не могат да си уредят. Тази разумност, която прониква цялото Битие, можете да я кръстите както искате. Наричат я Бог, Първична причина, Безграничност и пр. Но хората говорят за Бога, и при това се избиват едни други. Това не е никакво вярване в Бога, a суеверие. И днешните хора не са вярващи, а суеверни, защото те не вярват в разумността, а вярват в някакви неразумни, слепи сили. Вследствие на това, те си създават ред външни и вътрешни противоречия, които не могат да си изяснят, и от които не могат да се освободят. Всеки има противоречия в живота си; запример, съмнението и омразата проникват в новината душа, но вие не можете да си обясните произхода на тия противоречия, на тия отрицателни състояния. Някой човек може само да е дал повод за омраза, да го мразят другите, но той сам не е създал омразата. Друг някой може да е дал повод да го обичат, но той сам не е създал любовта. Ако любовта сега се създава, тя ще изчезне. Ако огънят сега се запалва той ще изгасне. Подземният огън никога не изгасва; този огън създава големи бели на хората; но ако той изчезне, заедно с това ще изчезне и живота на земята. Но за предпочитане е малкото зло, пред голямото. За предпочитане е омразата. пред изчезване на любовта. По-добре е да мразиш. защото зад омразата седи любовта, отколкото любовта да изчезне. Аз бих предпочел омразата, но зад която седи любовта, отколкото един свят, в който няма никаква омраза, но няма и никаква любов.

Тъй както схващате вие живота, това показва, че вие не разбирате 3aконите на света. в които живеете и вследствие на това не знаете как да използвате благата и си създавате ненужни противоречия. Например, хората не знаят как да използват въздуха. който дишат, храната, която ядат, парите, с които си служат.

Най голямото нещастие на хората е в това, че като дойдат благата в техните ръце. Те искат да ги задържат само за себе си.

С това се подпушват, а благата трябва да минат през нас, да задържим това. което ни е потребно и да ги оставим свободно да продължават пътя си. Задържането на благата създава всички болести. Благата са създадени за общо ползване и затова всяко задържане на благата е подпушване, което влече нещастие след себе си. Когато задържаме благата и се подпушваме, разрушаваме органите си. Щом разрушим органите си, спъваме и развитието на добродетелите, които ни свързват с възвишения свят. Само когато се свържем с този свят, ние ще разберем и развием кротостта. която е условие за да наследим земята.

Такъв пример имаме с Йов, който беше кротък човек и като изгуби всичко в процеса на изпитанията, пак не се обезсърчи, и придоби отново всичко изгубено. Той реши въпроса, че вери човек, който живее добре, той никога не губи, за него и смъртта изгубва страхотния си вид, който има за обикновения човек. Аз често съм се спирал да говоря върху смъртта. Аз не говоря за смъртта на земята. Има една смърт, през която човек може да мине още докато е на земята. В този смисъл, да умре човек, това значи да отстрани от себе си всички отрицателни качества. Това значи да се отрече човек от всички свои деди и прадеди, да се отрече и от себе си. Ако може да се отрече и да умре за тях, той е умрял за един стар живот. Тогава той може да живее нов живот. Хората свързват това умиране с физическото. Който умре физически, той пак ще се роди. В света между светлината и тъмнината има борба, между живота и смъртта има борба. Всякога, когато един човек умира, на негово място ще се роди друг. Сегашната статистика е намерила, че годишно умират 30 милиона хора, а се раждат 35 милиона хора — значи 5 милиона повече. Значи живота е по-силен от смъртта; смъртта е само едно видоизменение на формите на живота. Следователно, животът ще преодолее, ще махне смъртта и ще възстанови онези форми, които никога няма да се разрушат. Смъртта сега разрушава само несъвършените форми. Всички онези хора, които не са достигнали до положението на съвършените същества, са изложени на смъртта. Като станат съвършени, те няма да умират.

За да се организира секта, много факти трябва да се вземат предвид. Запример, каква сила ще застави сега хората да живеят братски? Сега всяка държава, всяко общество си има свои интереси. Коя е онази мощна сила, която може да застави всички хора да се организират? Казвате, че Христос е дошъл затова в света и цитирате стиха. — „Едно стадо — един пастир.“ Туй ще бъде, но кога? Най-първо трябва да се намери закона, по който да влезе любовта.

Човек, който върви в този път на съвършенството, и разбира законите на природете, няма причини, които да му препятстват. Вас ви е страх от дявола. Кой е признакът, че дяволът ви е посетил? Един от признаците е този, че в теб се заражда едно неестествено желание. В случая дявола не е виновен, той е един слуга, който си върши своята работа, но ти трябва да знаеш, че всеки момент в живота си, си изложен на изпитание. И всички хора са изпратени на земята за изпитание, за проба. Вие мислите да си поживеете, но Баща ви иска да ви изпита колко сте умни. И когато хората минат през всички изпитания на живота и научат законите на движението, приложението — законите на Любовта. Мъдростта и Истината, те са придобили кротостта и са кандидати за наследници на земята. Под думата „кротък“, Христос разбира онези хора, които познават всички закони, които функционират на земята и могат да живеят сред най-големите противоречия, без да ги засегнат те. За да може да живее щастливо на земята, човек трябва да бъде гениален. Един ден, когато дойдат тези хора, които ще наследят земята, те трябва да бъдат първокласни светии. Не такива светии, каквито вие знаете, но те ще бъдат най-умните, най добрите, най любещите хора. Какъв е признакът, по който ще се познаят тези хора? За изяснение ще ви приведа една окултна история — Дошли трима души Учители на земята. Първият от тях, като получил подаръци от Бога, напуснал земята и заминал за небето. Така разбрал той. Вторият като получил подаръците от Бога, той престанал да се интересува от хората. Той си казал — не ми трябва да се занимавам и интересувам от хората. Третият Учител на когото Бог дал подаръци, се свързал с живота, разбрал нуждите на хората и почнал да ги учи. От тримата Учители първият отишъл на небето, да живее както разбира; вторият си казал: кой ще ходи да се тревожи с хората да ги учи, нека се учат, както аз се учих; третият, обаче, останал на земята между хората, да се занимава с тях и да ги учи.

Сега и много от вас имат стремежите на първия учител — искате да отидете на небето, искате да станете съвършени, и да нямате вземане даване с хората; стремежите на други от вас спадат към стремежите на втория учител — да бъдете съвършени, но да немате вземане—даване с хората на земята. И трети от вас искате, като третия учител, като придобиете Божите дерби, да отидете да помагате на хората. Това е естественото положение, това са кротките хора, които са разбрали смисъла на живота, и те остават на земята, за да помагат на всички живи същества да станат щастливи. Това са кротките хора.

Из беседата „Кротките ще наследят земята. Движение, приложение и постижение“, държана от Учителя на 3.XI.1935 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мейбъл Колинз (13)

БЕЛИЯТ ЛОТОС

(Продължение от брой 143)

Изпърво аз изтръпнех, но веднага видех момичето да се показва вън от семката, с пръст на устните и с усмивка но лицето си.

„Не се плаши, каза тя. Те ще ти облекат великолепната дреха, която им бе поръчал да приготвят.“

Станах от леглото и почнах да гледам жреците. Не се страхувах вече. Агмад си оставаше неподвижен, с очи фиксирани върху мен. Другият жрец се приближи към мен, държейки в ръцете си една бяла тога. Тя беше изтъкана от префинен лен и обшита с богата златно бродерия, образуваща букви, които аз не можех да разбера. Тя бе по-красива от тогата на Агмад и аз не съм виждал нищо толкова величествено преди до вляза в храма.

Бях щастлив и протегнах ръка към дрехата. Камен дойде при мен и, когато аз свалих тази дреха, която бе на мен, със своите собствени ръце той ми облече тази нова дреха.

Тя бе напоено с един тънък парфюм, когото аз вдишвах с удоволствие. Тя ми се струваше като една царска тога.

Камен отиде към вратата и я отвори. Аз бях ослепен от изобилна светлина. Агмад си оставаше прав, без никакво движение, с очи фиксирани върху мен.

Детето ме гледаше с възхищение и пляскаше с ръце от удоволствие. После тя простре ръката си и хвана моята.

„Ела“, каза тя. Аз се подчиних и ний излязохме заедно, като Агмад се държеше съвсем близо до нас. Сцената, която се представи пред очите ми, ме смути и аз се спрях. Големата галерия беше изпълнена с жреци, с изключение на местото, гдето бях аз, близо до вратата на светилището. Там бе оставено едно пространство и в него се намираше едно легло, покрито с копринена драперия, бродирана с злато, в вид на букви, които приличаха на тези. върху моята дреха. На леглото имаше нещо като етажерка с цветя със сладостен аромат и от всички страни около него пода бе послан с цветя. Направих едно движение назад пред многобройното събрание ма неподвижните жреци, облечени с бели тоги, очите на които бяха отправени към мен: но великолепните цветове ме привлякоха.

„Това легло е за нас“. каза детето и ме поведе към него. Никой друг не говореше, нито пък се помръдна и аз я послушах. На леглото се намираше златата топка, с която бяхме играли в градината. Аз погледнах изведнъж, любопитен да видя дали Агмад ни наблюдава. Той стоеше прав до вратата на Светилището, с очи фиксирани върху мен. Камен бе по-близо до нас, той гледаше към затворената врата на Светилището и устните му се движеха, като че ни повтаряше някакви думи. Никой не изглеждаше недоволен от мен и аз отправих пак погледа си към детето. То взе топката и скочи на единия край на голямото легло; не можех да устоя на нейната веселост, скочих на другия край на леглото и са засмях също и аз. То ми хвърли топката, аз я хванах с ръце, но. преди да мога да й я повърна обратно, целият коридор бе потопен в пълна тъмнина. Останах за момент без да дишам, обзет от внезапно тревога и страх, но веднага аз открих, че мога да виждам детето и че то се смееше. Подхвърлих му топката, то я хвана и почна да се смее отново. Аз погледнах наоколо и видех, че всичко останало беше само мрак. Мислех за ужасната фигура, която бях видел по-рано в тъмнината и бях извикал от страх без детето. То дойде при мен и сложи ръката си в моята.

„Страхуваш ли се,“ каза то. „Аз — не. И няма причина за това. Те не ще ти направят нищо лошо, защото те обожават!“

Докато тя говореше, аз дочух музика, една чудна, весела музика, която караше сърцето ми да тупти по-бързо и събуждаше в мен желанието до танцувам.

За момент аз видех една светлина да обгръща вратата на Светилището и след това тя се отвори. Дали ще излезе от там ужасното видение? Членовете ми трепереха при тази мисъл, обаче аз не изгубих всичката си смелост, както по-рано. Присъствието не детето и веселена музика отстраняваха ужаса на самотността. Детето стана, държейки ръката ми в своята.. Приближихме се към вратата на Светилището. Аз не желаех това, обаче не можех да се противопоставя на импулса, който ме подтикваше напред. Преминахме прага, и веднага музиката спря. Всичко потъна отново в мълчание. Но във вътрешността на Светилището имаше една слаба светлина, която изглеждаше че идва от противоположната страна. Детето ме поведе към тази светлина. To беше с мен и аз не се страхувах. Там имаше една малка затворена стаичка, нещо като колибка, издълбана в една канара. Аз можех да я видя, защото тук светлината беше достатъчна. Една жена бе седнала върху низко седалище с глава наведена над една голяма книга, която тя държеше отворена върху коленете си. Моментално очите ми се спряха върху нея и не можех да ги отклоня от там. Аз я познавах и сърцето ми тръпнеше в мен при мисълта, че тя ще дигне главата си и че ще видя нейното лице.

Внезапно аз разбрах, че моя другар, детето, бе си отишло. Не търсех да го видя, защото очите ми бяха задържани от едно върховно очарование, но чувствах, че моята ръка вече не държеше другата.

Аз чаках прав, мълчалив, като една от изваяните фигури в преддверието на храма.

Най сетне жената подигна глава и ме погледне. Цялата ми кръв замръзна в мене, защото очите й пронизваха като стомана, обаче аз не можах де отклоня погледа си от това страшно видение.

„Ти си дошъл при мене де учиш, и затова аз ще те обучавам,“ каза тя и гласа и звучеше тихо и приятно, като мелодичните звуци на музикален инструмент. „Ти обичаш красивите неща и красивите цветя. Ти ще станеш голям артист, ако живееш само за красотата, но ти трябва да станеш нещо повече от това.“ Тя простря ръката си към мен, и въпреки волята си, аз подигнах моята, но тя едва я докосна; при това докосване ръката ми се изпълни веднага с рози и цялата стая бе изпълнена с техния парфюм. Тя се засмя и нейния смях беше като музика, аз предполагах, че моята фигура й харесваше.

„Ела сега, каза тя, и бъди по близко до мен, ти няма вече да се страхуваш.“ С очи отправени към розите аз се приближих към нея. Внезапно аз видях, че черната роба, която тя носеше, не беше дреха от лен или от друг плат, но че тя бе жива — това бе една покривка от змии, които се бяха обвили около нея и образуваха гънки, които бяха ми се сторили като падащи дипли на дреха, докато бях по-далеч от нея. Ужас ме обхване; опитах се да викам, но не можех: исках да избягам от нея но също така не ми се удаваше. Тя се засмя пак, но тоя път нейният смях беше сподавен. Докато гледах, всичко се промени и нейната роба стана черна, още по-черна, но не жива. Дишането ми спря, бях като омагьосан и смразен от страх — едната й ръка беше около мен! Тя повдигна другата и я постави на челото ми. Тогава страхът ме напусна съвършено: изглеждах щастлив и спокоен. Очите ми бяха затворени, но можех да виждам; бях в съзнание, но не желаех да се движа. Тя стана, и като ме повдигна с ръце ме остави на маменото седалище, гдето бе седнала самата тя. Главата ми падна върху стената на скалата зад мен. Оставах неподвижен и ням, но можех да виждам.

(следва)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

Човешката ръка излъчва смъртоносни лъчи

В анатомическия институт на университети Фрайбург (Германия) неотдавна са били предприети много любопитни опити. Касаело се до установяването на едно напълно чудновато свойство на човешкото тяло, най-вече на човешката ръка — свойство, в което до сега са върнали само йетаторите (суеверните), а именно, че човешката ръка изпуска лъчи, които са смъртоносни.

Немския учен д-р В. Вьолендолф е първият, който успял да открие това явление. Той изтеглял от някое животно живи клетки, животът на които подържал в една специално приготвена хранителна течност. Тези клетки са в състояние дълго време да надживеят организъма, от които са взети. Има тъкани от раци и кокоши сърца, които в продължение на 10 — 15 год. водят самостоятелен живот, отделени от тялото на животното. Тяхната издръжливост срещу външни увреждания е твърде голяма. Те устояват даже срещу действието на рентгеновите лъчи, които не са в състояние да им причинят никакво въздействие. Затова и толкова интересен се явява резултата на д-р Вьолендорф.

Тези така жилави тъкани, обаче, умират в късо време, от половин до 3 часа, само ако се държи ръка над тях, без да ги докосне. Не е само човешката ръка, която излъчва смъртоносни лъчи. Една малка мишка притежава същото свойство. Достатъчно е клетките да бъдат поставени близо до мишката и скоро започват да се появяват признаци на разложение в тях, което неминуемо води към смърт. Естеството на това излъчване, което става от човешката кожа или пък от мишката, първоначално бе покрито с тайнствено було. Приемаше се, че излочването е свойство само на живите организми. Със смъртта на човешкото тяло и това на мишката спира лъчеизпускането.

Най-интересното в случая е, че тези флуиди, подобно на рентгеновите лъчи, могат да преминават и през твърди тела. Ако поставим между клетките и мишката една стъклена плоскост дебела 7 мм., то и в този случай ще се почувства същия ефект — клетките умират. Нещо повече: почернено стъкло, порцелан, дърво и тънки калаени листа също пропускат тези смъртоносни лъчи.

* * *

Подобни опити е правил и Доктор Мечинсон от Ню-Йорк. Той е поддържал по изкуствен начин живота на клетки от плъхове, когато тялото, от което те са били вземани, е вече отдавна умряло. Поддържането на живота им е вървяло постоянно и непрекъснато. Д-р Мечинсон е оставил отсечените от живото тяло клетки върху една дебела стъклена плоча и ги е хранил с една специално приготвена химическа субстанция.

Така поддържаните клетки могат, по твърдението на американския учен, до бъдат живи и в продължение на десет години, с изключение, разбира се, когото върху тях окаже влияние външната околност.

И като изследвал тази вредна външна околност, д-р Мечинсон направил едно ново чудновато откритие. Доказал е наистина, че изкуствено и добре отгледаните клетки от живото тяло само за няколко секунди погиват, ако над тях се поставят, без допиране, човешките ръце.

Това е довело учения до цял ред нови открития. На първо место, което е било най-важното, д-р Мечинсон е установил, че из ръцете на живия човек струи тайнствен флуид, невидими лъчи. които убиват живота на клетките. Това са, следователно, някакви тайнствени „смъртоносни лъчи“, които така също човешкото тяло крие у себе си. Тайната на тези лъчи на смъртта още не е разрешена.

Обаче не само от човешкото тяло, но и от всяко животинско тяло струят лъчите на смъртта. Това нещо американският учен е скоро констатирал с много практически опити.

Доктор Мечинсон е извадил заключение от всички тези опити, че живият човек крие у себе си животоносни лъчи и смъртоносни лъчи, които ние не виждаме и чиято същност ние не познаваме, но които, по своето предназначение, играят голяма и най-важна роля а нашата физиология. Тези лъчи са в една постоянна война помежду си, те влияят върху нашето здраве и върху болестите, върху живота и смъртта на човека и животните.

* * *

Това са факти, които съвременната наука отсега нататък ще изследва и обяснява. Това са факти, които разкриват нови области пред науката. Но окултната наука още от незапомнени времена знае тези факти и знае много за естеството и свойствата на смъртоносните и животворните лъчи. Окултната наука говори за тъй наречената черна светлина, която е смъртоносна, когато бялата слънчева светлина е носителка на животворните лъчи. Тези животворни и смъртоносни лъчи съществуват и в човека и във вселената. Като се знаят тези факти за смъртоносните и животворните лъчи, тогава и лекуванията, които Христос е извършвал с допиране на ръка или само с присъствието си, или с словото си, добиват вече научна стойност.

В окултната наука се подържа, че съществува един свят на светлината, от който ни идва бялата слънчева светлина и животворните лъчи, и един свят на тъмнината, от който идва черната светлина и смъртоносните лъчи. Както казах, тези два вида лъчи съществуват и в човека, и във всички живи същества, които като форми на енергията обуславят целокупния физиологически и психически живот в човека, от взаимодействието на тези два вида енергии се обуславя живота ни в физическия свят. Живота и смъртта са в непрестанна борба, в процеса на която борба се изграждат органическите форми. По различни пътища позитивната наука иде да установи фактически онова, което окултната наука знае от незапомнени времена.

Последователно ще изнесем ред факти, които науката е събрала в различните си отрасли, които разкриват пред нас света в нова светлина.

Всички тези лъчи и енергии не са някакви метафизични същества, някакви тайнствености, но области от природата, които до сега са ни били непознати, както има още много работи непознати, но които с течение на времето ще проучим. Нещата докато ни са непознати, докато не познаваме законите на тяхната проява, ни се представят като свръхестествени, чудновати, загадъчни. Така мислят децата в познанието, но окултистите винаги са проучвали тези енергии, като обективни агенти в творческия процес на развитието. Понятието „свръхестествено“ няма място в окултното познание. За окултното познание съществува свръхчувствен свят, т. е. свят който не можем до схванем с нашите пет сетива, но свръхестествен свят не съществува. И невидимите светове, за който ни говори окултната наука, ни проникват и обграждат от всякъде и обуславят нашия физически живот. Окултистите подържат, че физическия свят е резултат от дейността на енергиите от невидимите светове. Значи, той самостоятелно не съществува, а е само един външен израз, един резултат на разумните творчески сили на Битието. И всички факти и явления, които ни поставят в контакт с нови сили и енергии, са само признаци за по-пълното познаване на целокупния обективен свят, който ние, благодарение на нашето ограничено съзнание, разделяме на „видим“ и „невидим“. За окултиста това са само условни символи, с които си служи в процеса на познанието. Тъй че, от това гледище, откриването на нови лъчи и енергии говори за все по-пълно и по-обективно познание на света, защото днешното механистично познание, въпреки всичките си претенции за обективност, е много субективно и ограничено.

В. П.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Към майките

О! сестри мои, искате ли вашите деца да не страдат? Научете ги тогава, че ние без нищо се раждаме на земята и без нищо си отиваме от нея.

Говорете им още, когато те са близко до сърцето ви, че нищо не е наше, че всичко Бог ни е дал за временно ползване.

Говорете им сестри мои, говорете им — за нищо от земята да се не прилепват, защото всичките ни страдания произтичат от нашата привързаност към земните неща.

Кажете им също нищо да не наричат „мое“, защото това „мое“ е което носи най-големите ни терзания.

Научете ги да се радват в живота на всичко тъй, както се радва пътника, който минава през красива местност. Той всичко гледа и на всичко се радва, но нищо не взема с себе си. Не скърби, че друг преди него се е радвал на тия хубости и че след него още много очи ще галят със своя поглед безбройните цветя, обширните поляни, красивите дървета по горите и мощните върхове на високите планини.

Научете ги да обичат, без да искат да бъдат обичани — защото в желанието е страданието на човека.

Неучете ги да дават, без да пожелават да вземат, защото по-голяма е радостта от давенето и то е, което осмисля живота.

Говорете им, сестри мои, говорете им до като са малки, закърмете ги с тия истини заедно с вашето мляко, пейте им ги над техните люлки, за да не страдат, когато пораснат, както ние страдаме сега.

Научете ги да се радват на всичко в живота, тъй както се радваме на слънцето, без да искаме да го притежаваме или да грее само нас.

Benitta

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Учителят

Дали Той днес ходи по земята, въплътен в тяло, разнасяйки между хората своето слово, или някога в далечното минало е живял, това не е от голямо значение.

Силата на Неговото слово и благородство на Неговите дела са всякога едни и същи. Защото Той се е доближил и слял с вечната Любов, вечната Истина и Мъдрост и е станал вечен като тях.

Той е Любовта, Истината и Мъдростта, въплътени в човешки образ, проявявайки се чрез най-съвършеният човешки представител. Това въплъщение може да става през векове или хилядолетия, но проявената Любов, Истина и Мъдрост са всякога едни и същи.

Затова всякога и всякъде един и същ е върховният Учител на човечеството, независимо от това, че вчера Той се е наричал Исус, днес носи друго име, утре съвсем друго. Неговите верни признаци са: проявяване на Любовта, Истината и Мъдростта чрез делата на своя земен живот.

Такъв е вечният Учител на човечеството. Той се явява пред хората под разни имена, но силата на Неговото слово и благородството на Неговите дела са винаги и за всички едни и същи.

Истина е Неговото слово и Любов е неговото дело. И това е което Го извисява над света и Го прави върховен Учител на човечеството.

Т. Ч.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Доброто мнение

Естествено е желанието на всеки човек да се вслушва в околните и да търси тяхното одобрение при всека своя проява и дейност, защото околните са като огледало, което отразява нас … Твърде важно е за човека какви мисли и чувства хранят околните към него и до голяма степен от това зависи негова успех. Защото средата е която може да спъне човека, и тя е, която може и да го повдигне. Средата е едно от важните условия, за да може човек да прогресира. Ето защо. много важно е за всеки човек да се ползва с доверието и симпатиите на околните, на средата си. За да постигнем това. са необходими ред условия, обуславящи успеха, но като най-важни ще споменем следните: Човек да гледа на всека работа, като важна за дадения момент, които сега достойно заслужава неговото прилежание, усърдие и трудолюбие, и другото: да бъде човек честен в намеренията си. предвидлив и съобразителен в начинанията си и разумен в постъпките си. Само по този начин ние можем да имаме доброто мнение на просветените, напредналите и добрите. За нас е важно тяхното мнение, а мнението на непросветените и закъснелите — не ни интересува.

На едно место великият Л. Н. Толстой казва, че човек не трябва да се стреми да бъде признат за добър, а да се стреми да прави добро. Същата мисъл я намираме още по ясно изразена от един именит съвременник такт: „Човек трябва да се стреми не към правене на добро, а да се стреми да прояви добротата, която е вложена в неговата душа.“ Защото доброто е еднократно действие, а добротата е постоянно качество. Тя е извор на добрините.

Ще завършим с думите на един мъдрец, който казва: „Човек, за да се развива правилно, трябва да търси одобрението на най-разумните, най-добрите и на най-напредналите синове на човечеството.“ Техният живот да ни бъде за поука и насърчение.

Лъч.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×