Jump to content

Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 145


Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 145 - год. VIII.

Севлиево, 1 януари, 1936 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 60 лева

За странство – 100 лева

Отделен брой 2 лева

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Вечната поема“

от Auroro

----------------

Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Честита нова година! (С. Калименов)

Към Новата година (стих. от S.)

Да даваме! (Benitta)

Въздържанието от храна като лечебно средство (Продължение от брой 142 - Из „Добро Здраве“)

Словото на Учителя. Противоречията в живота и изхода от тях (Из беседата „Плевели“, държана от Учителя, на 17. XI. 1935 год.)

Белият лотос (Продължение от бр. 144 - Мейбъл Колинз)

Движението на Всемирното Братство (N.)

Из науката и живота. Очите на човека излъчват електричество

Книжнина

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!

Слаб е човешкият ум, ограничено е човешкото съзнание, за да може да обгърне всичката красота, всичкото величие, всичката безграничност на вечно новото в живота.

Само да си помислим какво означава това!— каква безгранична перспектива, пълна с нещо неизречимо и неописуемо красиво, се изправя пред нас!

Днешният ден си отиде — и никога няма да се върне веч!

Наистина, той никога няма да се върне веч! — — —

Ще дойде н о в ден, който не е като вчерашния. Той ще ни донесе нещо наистина ново. Той ще ни донесе нови съчетания на обстоятелства и влияния, близки и далечни. Той ще ни донесе нови условия, ще ни даде нови възможности да проявим своите духовни и физически сили, било като действаме навън, върху заобикалящата ни материална среда, било като действаме навътре, в себе си, за развиване на нашите вътрешни сили, за нашия духовен растеж.

Да обърнем за момент поглед назад, — към близкото и далечно минало, което се губи в безкрайността на времето. — През -цялата Вечност, която ние не можем да обгърнем, няма нито един ден, който да е напълно сходен с друг такъв ден! Никога не е имало два еднакви дни и никога няма да има. Това, което е било вчера, няма да бъде днес, и това. което е днес, няма да бъде утре. Няма повторения във Вечността, няма повторения в живота на Вселената.

И не само отделните дни, не само отделните часове, но също така и отделните моменти са неповторими в своята пълнота във Вечността.

Ето, съвсем накратко дадено, астрологичното обяснение на този факт:

Всичко във Вселената влияе на всичко, без никакво изключение. Голямото влияе върху малкото, и обратно — най-малкото дори влияе и върху най-голямото, макар и да са отдалечени с грамадни разстояния.

Всички, малки и големи, близки и далечни, дори невидими и непознати, и отдалечени на астрономични разстояния едно от друго, неща или тела, си взаимно влияят — повече или по малко, но винаги и непрекъснато, въз основа на незиблеми природни закони. Силата и характера на тези влияния се определя от силата и характера на взаимно влияещите си неща, от хармонията или дисхармонията, която се поражда от техните отношения, от мястото, позицията, която в даден момент заемат в космичното пространство, а също така и от разстоянието, което стои между тях.

И понеже мястото, позицията, което заемат всички, пръснати в безграничния простор на Всемира, тела, постоянно се мени, с това се изменя и силата и характера на отделните влияния, които получава в даден момент един индивид, или съвкупност от индивиди. Едни влияния отслабват за сметка на други, които се засилват. Това, което вчера едва се е чувствало, внезапно почва да упражнява мощно влияние върху нас. Това, което преди ни е влияло по един начин, сега започва да ни влияе по друг начин. От друга страна, понеже вечното движение във Вселената не е, както някои си го представляват, вечно преповтаряне на едни и същи неща — сляпо, механическо движение по един неизменен, омагьосан кръг - а е в същност кръгово движение по една нагорна спирала т. е. — един безграничен еволюционен процес, — един процес на непрестанно творчество на все по-нови и по съвършени форми и прояви но живота, в който процес всяко нещо във вселената непрестанно се изменя и расте, усъвършенства се, като с това се променят, по сила и по характер, неговите влияния върху всичко заобикаляше го, то от това следва, че в този непрестанен еволюционен процес на живота не може до съществуват два абсолютно еднакви момента, в които всички външни и вътрешни условия. отношения и влияния да бъдат напълно тъждествени.

Ето защо, годината, която ние сега посрещаме е наистина, а не само по име, нова. Тя наистина ни носи нови условия, нови съчетания на близки и далечни, космични влияния, нови възможности да се проявим външно и вътрешно, физически и духовно. Тя е наистина неповторима.

И тъкмо от нас зависи как, по какъв начин и за какво ще използваме тези нови условия, които Вселената, Вечността ни да-ват. Условията могат да бъдат добри или лоши, влиянията могат да бъдат гибелни или пък да ни тласкат към успех. Но от нас зависи резултата, който ще получим от тях. Защото и най-добрите условия могат да бъдат пропилени и изгубени в бездействие и в разхищение на собствените възможности и сили, а също така и най-лошите условия могат да бъдат използвани за добро, като се борим да ги преодолеем и с това развиваме своите вътрешни духовни сили и си създаваме възможности за едно по-добро бъдеще.

Няма два еднакви момента в живота ни, в който ние непрестанно се развиваме и растем, безразлично дали виждаме или не виждаме това.

Процесът на живота е процес на вечно развитие и усъвършенстване, той е процес на вечен растеж и на вечно творчество на все нови и нови неща.

Нека влезем в хармония с този космичен процес на вечно усъвършенстване, като не му се противопоставяме, а съзнателно му съдействаме.

Нека посрещнем новата година с твърда воля да използваме разумно всички условия и възможности, които тя ни дава, в процеса на вечното обновление на живота!

Честита нова година!

С. Калименов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Към Новата година

Трептят на прага твойте първи стъпки,

Очакваме те ние пак с надежди,

Че може би ще сториш да разцъфнат

В сърцата ни цветята — още пъпки.

При нас загърната ти идеш в тайна.

Не знаем ний какъв ли дар ни носиш,

Не криеш ли това, което просиш?

Че благостта. на Бога е безкрайна!

Посрещаме те с мълчалива радост,

Дори да носиш скърби и страдания,

Ний знаем, че през тях извива пътя

Към грейналата в Бога младост.

S.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДА ДАВАМЕ!

Ако давахме излишъкът си, а не необходимото, то оскъдицата и недоимъка отдавна не щяха да съществуват за никого. Тези, които имат излишък, са повече от тия, на които истински не им достига необходимото и затова при едно освобождение от излишъка, би се постигнало сравнително задоволство за всички.

Ние, хората, сме твърде прилепени за земните си неща и затова ни е много мъчно понякога да се разделим с тях — да ги дадем на други, макар и да не се ползваме от тях. Ний скъпим даже и това, което само ни навява някой скъп спомен, а не скъпим живия човек, който би се запазил, да кажем от студа, ако му дадем тая излишна дреха, която ни навява тоя спомен. Но най-често идва неканената гостенка, близко или далече от нас и ни говори че ний всичко, всичко, което е земно, ще го оставим тук — и спомените и скъпите накити и къщите, и ще си отидем тъй както сме дошли на земята. И вместо нас тогава ще остане добрият или лош спомен за нас — за това, което ние сме направили за другите. и защо тогава да се сгрешим да трупаме все повече и повече, когато няма да го вземем със себе си? Защо поне с излишъка си да не създаваме малки радости на околните си и да не живеем в красиви чувства помежду си?

Сега наближават празници — и всяка човешка душа жадува за празник — за радост. Ако всеки, който има, помисли за тоя който няма и му даде излишъка си, тогава, наистина, би настъпил един всеобщ голям празник на земята, в който всички ще вземат участие със своята радост. Тогава наистина би се родил в сърцата на хората Христос — Любовта.

Benitta

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Въздържанието от храна като лечебно средство

(Продължение от брой 142)

Продължителното гладуване е за много болни хора и то само когато бъде предписано от лекар. Късото гладуване е за лица, които са наглед здрави, но които, поради преяждане и недостатъчно телесни упражнения, са набрали много отрови в кръвта си.

Късото гладуване или въздържание от храна, към което може да прибегне всеки с „нормално“ здраве, за да подмлади тялото си, значи изоставяне на всякаква твърда храна в течение на два или три дни и пиене на плодни сокове и повече вода през това време. За да се постигне това отлично прочистване на кръвта, трябва да се почне с подготовка, чрез която тялото да посрещне по леко промяната. Крайно необходимо е да се избегне внезапното преминаване от редовното хранене към късото гладуване.

Когато ще се подложим на късо гладуване, трябва да бъде намалено количеството на храната, както и броят на яденетата през деня, докато най-после, към края на третия ден, на трапезата се виждат само мляко, плодове и зеленчуци. Четвъртият ден трябва да завърши само с плодове — пресни или сушени — като ябълки, круши, сливи, грозде, портокали, сухо грозде, смокини и пр. Сега вече сме готови за 2—3 дневно гладуване, през което време трябва да вземаме само плодни сокове: ябълков, гроздов; портокалов или доматов, в зависимости от сезона. Количеството на сока трябва да бъде около 100 грама, разредено с много вода, три пъти на ден, или всичко около 300 грама сок. Пречистването може да става само с един вид сок, или с 2—3, пак в зависимост от сезона, за разнообразие. Например, сутрин ябълков сок, на обед доматен и вечер — гроздов. По тоя начин се избягна еднообразието.

В течение на едно такова късо гладуване, мнозина имат главоболие, изриви по кожата, облажен език. замайване, горчив вкус в устата и други подобни неприятности. Тия симптоми са понякога много обезпокоителни, но не бива да причиняват тревога. Щом тялото се види освободено от длъжността да приготовлява храна за тъканите, то разбира, че му е дадена почивка, през време на която може да пристъпи към почистване. И то почва. Отровите, задържани до тогава, биват изхвърлени през кожата във виц на изриви, през бъбреците и през всички канали, които служат за тая цел. По същата причина се облага и езикът. Главоболието, замайването и лошият вкус в устата се дължат на присъствието на отрови в кръвта, от които се освобождават тъканите, колкото се може по-скоро, през „почивката“. Следователно, тия симптоми, вместо да са причина за безпокойство, трябва да се считат за добри предвестница. Ти показват по един твърде особен начин, че тялото е имало нужда от 2 — 3 дни гладуване

При обикновени обстоятелства тия признаци изчезват бързо, за щото тяхната причина — замърсяване на кръвта — се премахва чрез очистително действие на късото въздържание от твърда храна.

През време на късото гладуване на тялото се дава „физиологическа почивка“, да се изразим на научен език. Особено си почиват храносмилателните органи и събират сили за подновяване на работата след свършване на гладуването. Умът ще бъде по-остър, погледът — по-бистър и всички телесни промени ще се извършват по-добре, тъй като отровите които са били в тъканите и кръвта, сега са махнати чрез гладуването. Всички телесни клетки се чувстват подмладени и по-чисти. Умората изчезва и човек почва да гледа на нещата по-светло. Заедно с това и тялото става по-жилаво и по-устойчиво към заболяване.

Някои добиват лек запек през втория и третия ден на гладуването. Той може да се дължи на няколко причини, но главно на обстоятелството, че червата намаляват своята дейност, понеже са лишени от грубите хранителни остатъци, които ги обикновено възбуждат. В такъв случай лицето трябва да си направи една клизма.

Във всички случаи, безразлично дали е имало запек или не, гладуването трябва да завърши и тялото да получи естествени храни, които остават големи остатъци. Такива са ябълките, крушите, марулята, триченият хляб, житото.

Как трябва прекъснем късото гладуване? Най важната предпазна мярка е това да стане постепенно. Не бива да се нахвърляме изведнъж върху всякаква храна. Първата твърда храна трябва да бъде малко плодове. Особено подходящи за тази цел са пъпешите. Ако ти са преминали можем да си послужим с ябълки, круши, праскови, грозде. Това за закуска; за обед чаша мляко и компот от плодове; за вечеря — едно яйце, тънка филия препечен хляб, готвени зеленчуци, като спанак или цвекло, салата от домати, чаша мляко.

Първият ден. след нарушаване на гладуването, порциите трябва да бъдат малки. На втория ден количеството на храната трябва да бъде увеличено, но пак да е проста На третия ден можем да вземем мляко с ориз, картофи, масло, мед, повече зеленчуци и повече плодове.

Лицето, което се е подложило на такова гладуване, трябва да пие много вода, докато трае гладуването и през време на нарушението му, тъй като тялото през това време е лишено от много храни, които съдържат в себе си много вода. Не е нужно през това време лицето да лежи, нито да спира обикновената си работа.

Добре е през това време да върши умерена физическа работа, или да се упражнява и да ходи повече, тъй като движението ще спомогне на мускулите да се отърват по-скоро от отровите. Осем часа сън, с по една хладна баня през деня ще допринесат за по ефикасното изхвърляне на отровите.

И душевното настроение е не по-малко важно. Човек, който се е подложил на такова гладуване, трябва да върши това с пълно съзнание, че то ще му принесе голяма полза. Не трябва през това време да се измъчва и да мисли само в храната.

Другият способ за „изчистване“ на организма е ограничена диета в продължение на две седмици до един месец. Чрез такава диета човек изхвърля месото, рибата, картофите, ориза, белия хляб, разните сладкиши и точени, кафето, чая, подправките и всички други храни, богати с белтъци и нишесте. Тя трябва, обаче, да включва достатъчно белтъци, нишесте, тлъстини, минерали и витамини, необходими за норма лен седящ живот.

Общо казано, ограничената диета за изчистване на организма се състои от 80% пръсни плодове и зеленчуци, 10% храни, богати с белтъци и 10% храни, богати с нишесте. Много важно е, разбира се, да се взема малко количество от тия храни, и то само закуска обяд и вечеря. Никакво ядене помежду тях.

Краят на пролетта и лятото са отлично време за такъв опит, но и в края но есента не е късно. Никому не ще повреди, а само ще му принесе полза. Опитай те го. Ще дадете възможност на тялото да си почине от тежката работа, с която сте го товарили до сега, и да се освободи от много отрови.

Из „Добро Здраве“

Бел. Ред. При истинския пост не се взема никаква храна, нито твърда, нито течна. Най-добре е. поста да се завърши с изпиване на няколко чаши гореща вода.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Словото на Учителя

Противоречията в живота и изхода от тях

В съвременния живот съществуват ред противоречия, които хората не могат да си изяснят и не могат да обяснят техния произход. Съвременната наука едва сега започва да проучена как са се създали противоречията. Но в своите обяснения на противоречията тя е още в началото си, следствие на което и методите, които ни препоръчва за справяне с противоречията, не са всякога ефикасни и целесъобразни. Хиляди са противоречията, които смущават живота на човека — болести, загуби, фалити, разногласия, кризи, сиромашия и пр. — Това са плевели, които са влезли в живота отвън, но които не са в природата на самия живот и трябва да се намери най-целесъобразния метод за справяне с тях. Но съвременните хора, които не познават истинските причини на противоречията, създават си ред хипотези, с които по някой път обясняват нещата така, както не са, и поради това се натъкват на още по-големи противоречия.

За да си изясним проблема за противоречията в живота, трябва преди всичко да познаваме човека, и да правим различие между първичния човек — разумното начало — и вторичните присадки, които днес вземат предно място в живота на човека. Човек има много дарби в себе си, които не е развил, и вследствие на това се натъква на ред противоречия. Вследствие на недоразвитостта на дарбите в човека, той търси щастието си там, където го няма — в еднообразния живот, а природата обича разнообразието. Няма две същества в света, които природата да е надарила еднакво. Тя е надарила всички различно. И всеки трябва да се развива в своята среда. Една жена не може да развие качествата на един мъж; и един мъж не може да развие качествата на жената.

Да се повърнем към въпроса за противоречията. Религиозните хора например, мислят, че светът е създаден от Бога, а Бог е най-разумното и най-доброто, най-силното същество в света. Тогава как е възможно един свят, създаден от най-разумното същество, да има толкова много противоречия? Религиозните не могат да обяснят това противоречие.

Има ред теории, с които хората се стремят да обяснят противоречията. В Индия си обясняват противоречията с теорията за кармата; други пък ги обясняват с теориите за предопределението, съдбата и пр. Възможно е всички тези теории да са прави — все има известна истина в тях. Но питам: когато в ума на един учен се роди идеята да отреже един клон от тръна и го присади с клон от друго дърво, какво ще мисли трънът за това? Това е цяло нещастие за него. Ще го присадят и след време на това клонче ще се роди нещо, което съвсем се различава от тръна. Това клонче няма да се развива вече като трън. И обратното може да се случи: на една хубава ябълка може да се присади дивачка. Тогава питомната ябълка ще се чуди, как именно израснаха върху нея тези диви клончета. Та и сегашните хора са присадки. Науката едва сега започва да изучава законите на наследствеността.

Наследствеността е една присадка. Първичната природа на човека иде от първичната причина.

И в своето пътуване едни са отишли напред, а други са останали назад, което вече обуславя различието в хората. Но има и вторични причини, които са спънали човека в неговата еволюция. Резултатите от тези вторични причини се предават по наследство. Когато, с течение на ред поколения, се предават по наследство отрицателни качества, които се усилват, раждат се престъпните типове, които, според Ломброзо, имат широка глава при ушите; обективния ум у тях е силно развит, а моралните чувства са слабо развити; те имат почти животински апетит. Има родени престъпници, а има и такива, които отпосле са станали престъпници, при лошите социални условия. У престъпниците се деформира черепа и на цялата мозъчна деятелност се дава крива насока. У крадците специално ръцете са дълги и пръстите им са дълги. Това може да се обясни по следния начин: понеже в ума на крадеца седи постоянно мисълта да протегне ръката си, да бръкне в някой джоб, вследствие на което в ръцете приижда повече кръв, и те стават по-дълги. Но не всички хора с дълги ръце са крадци. В миналото те може да са били крадци, но сега са само сръчни хора. Кражбата е един плевел. Онзи. който краде, той иска по един лесен начин да се добере до благата в живота, за които някой човек с години е работил, докато ги придобие.

Който иска само да яде и пие на чужда сметка, без да работи, той е крадец.

До голяма степен престъпността се обуславя още от зачатието и периода на бременността. Ако бащата е бил пияница или има някакъв друг порок, то детето ще се роди при лоши органически условия. И ако на това дете не се даде някаква външна помощ, то няма да може да изправи недъзите, с които е присадено. Ако бащата е гневен във време на зачеването на детето, искал е да убие някого, но не е имал благоприятни условия да извърши това убийство, понеже тази мисъл е била постоянно в неговия ум, то когато се зачене детето, което може да бъде син, един ден непременно ще бъде изпълнител на идеите на своя баща, и непременно ще извърши убийството. Значи, ако бащата е искал да убие, но не е могъл, синът непременно ще извърши това убийство. Този закон се отнася до всички идеи, с които е бил зает умът на бащата в момента на зачатието. Както войниците изпълняват волята на своя началник, така и синът изпълнява волята на баща си. И след всичко това, вие мислите, че сте свободни, а не знаете че изпълнявате волята на баща си, който ви е дал заповед още преди да се родите да направите това или онова. Питам: кой е отговорен тогава? Вие сте отговорни за това, че безогледно сте изпълнили заповедта на баща си. Вие трябваше да подложите тази заповед на критика.

В живота си, вие трябва да подложите на критика всички ваши лоши постъпки.

Требва да знаете, на какво основание трябва да изпълните нещо; и ако една постъпка е разумна, можете да я изпълните, но ако не е разумна, ще се откажете. У хората има известни идеи, които не са техни. У тях са напластени много архаични идеи. Според еволюционната теория, човек е минал е през 400,000 форми на животинското царство. Всички тия животински форми са оставили у нас своите качества, своите навици, които сега се проявяват у нас под формата на ред отрицателни склонност. Но в течение на цялата тази еволюция, природата постепенно е създавала все по-съвършени форми, чрез които създава основата, върху която да се прояви човека. Тъй че създаването на човека, говоря за човешкото тяло, представя един дълъг период от време. Милиони години са минали докато Бог събере всичкото вещество, от което постепенно, орган по орган. е създал тялото на човека.

Според херметичната философия, цялото животинско и растително царство не са нищо друго, освен човекът, разложен на своите части. Целия космос, от това гледище, не е нищо друго освен човекът, разложен на своите части. И всички противоречия, които съществуват в света, се дължат изключително на човека, на неговото самосъзнание. Човек прави опити със себе си. Пратил го Бог а света и той си прави ред опити; природата постоянно коригира неговите опити. И прогресът седи в това, че природата постоянно коригира постъпките на човека. Тя казва: „това не е право, онова не е право“ и постепенно учи човека и го издига все по-високо в неговите разбирания, в неговото развитие, като го учи постепенно да превъзмогва противоречията и злото.

Основателно всеки би запитат: щом човек е създаден от Бога, то откъде се роди злото в неговия живот? Христос казва: „Враждебник човек е посял семето на злото в човешкия живот.“ Тогава какво трябва да правим с него? —Да го изтръгнем ли? — Не. има известен период, през който ще го държите, и след това разумно ще се справите с него; когато дойде времето за жътвата ще съберете плевелите на едно място, а житото на друго, и така ще се освободите. Във второто поколение за плевелите няма да има условие да се размножават. Природата е турила край на всички престъпления. Но на доброто не е турила край. Доброто се разплодява, а злото не се разплодява. Когато се казва в писанието, че грешните ще се изтребят това значи, че те няма да се размножават, и само по себе си, ще изчезнат. Ако двама грешници се съединят, те не могат да родят дете. Ако се съединят, един грешник и един праведник, само тогава може да се роди едно дете, което вече ще бъде безплодно — значи, всички постъпки, които са неестествени, природата ги е осъдила на безплодие, следствие на което те сами се заличават. Те могат да съществуват в един период от 10 до 100 години най-много, след което те се заличават. От това гледище, светът сам ще се оправи, т. е. по силата на развитието но онези сили, които го тласкат към прогрес, светът ще се оправи. От това становище има разрешение за противоречията, които сега съществуват, но хората трябва да се проникнат от новите идеи, и да направи ред опити в това направление.

За да се направи един социален опит, най-първо съвременните хора трябва да намалят размножаването си.

Те трябва да дойдат до положението във всяко семейство да има само по две деца — едно момче и едно момиче. Сега както се насърчава размножаването, хората не правят сметка, че няма условия за това. Като се увеличават децата, живота става все по несносен, защото хората нямат необходимите средства и условия. Нека се раждат толкова хора, за колкото има средства и условия в света, а другите нека чакат. Ще кажат някои: да оставим всеки човек да се роди според както Господ е дал. Питам: ако оставим нивата си неразорана, какво ще израсне в нея? —Тръни и бодили ще израстат върху нея. Ако я разореш, все ще даде нещо, макар и най-проста да е почвата й. Значи, в живота е нужна една пра вилна философия. Хората трябва да бъдат искрени, честни, справедливи и да желаят доброто на своите ближни, преди те да са дошли на земята. Трябва да знаете, че като дойдат на земята, децата трябва да имат всички необходими условия за развиване. Преди да станат бащи и майки, родителите трябва да знаят с какви материални и духовни условия разполагат, за да осигурят условията за правилното развиване на детето. И държавата трябва да знае това.

Бременната жена трябва да се постави при най-благоприятните условия, за да роди едно в истинския смисъл на думата нормално дете:

иначе ще роди плевели, деца, на които все ще им недостига нещо, за да могат да се развиват правилно. В бременното си състояние жената е крайно чувствителна и ако не се постави при съответните условия, ще се осакати зародиша й. Старите гърци са знаели това и са го спазвали. Когато някоя жена е бивала бременна, те са я поставяли при най-хубава обстановка, при най-добри условия. Окръжавали са я с хубави картини, давали са й да чете най хубави книги, и по този начин са й въздействали в добър смисъл — давали са й хубав потик. Затова виждаме в древна Гърция да се създават толкова красиви типове. При спазване на този закон, за създаване на благородни и възвишени стремежи и образи в бременната жена, децата ще се раждат с по-добри заложби и възможности, и ще имат по-добри условия, няма да имат излишни мъчнотии, които трябва да преодоляват. И без това в природата има доста големи мъчнотии, които трябва да се преодоляват, затова хората сами не трябва да си създават ненужни страдания и мъчнотии. Ние трябва да се пазим от излишни мъчнотии.

Христос дойде на земята да донесе на хората една наука, с която да им покаже как да живеят и да се обновят във всички направления. Той донесе идеята за братството — че всички хора са братя помежду си. Един е вашия Отец, а вие всички сте братя помежду си, каза Той. И този закон изисква да живеете като братя, не по закон отвън, но по любов към живота.

Но за да заживеят хората по този закон, необходимо е ново възпитание, което да започне още от момента на зачатието.

По закона на любовта, онзи, който прави добро, не само той да се остави да бъде използван, но и онзи, на когото правят добро и той трябва да помага — да се създаде взаимно спомагане, и после и двамата да работят за благото на другите.

Всички хора днес трябва да се проникнат от идеята за общочовешкото повдигане и добруване;

във всички хора да проникнат възвишените и благородни идеи, които като приложат в живота си, ще имат една жива опитна неука. Когато се внесе в живота тази жива наука, тогава ще имаме едно целокупно подобрение на човека. Най първо човек ще си създаде един здрав и хармонично развит организъм. в който да има съотношение между всичките му части. В един правилно развит организъм има точно определени съотношения между всичките му части. Между дължината и широчината на ръката и размерите на мозъка, съществува известно съотношение. Колкото е дължината на ръката (дланта), толкова трябва да бъде дълго и лицето. Когато съществува известен дефект в някой орган или в съчетанието на органите, това показва на известен дефект и в мозъка на човека. Следователно, трябва да започнем от изправянето на мозъка, за да изправим всички дефекти в човека. Най-неорганизиран е малкия мозък, където се намират половите и другите социални чувства. И необходими са големи усилия и упорита системна работа в тази област, за да се организира. Понеже

мозъка е склад на мощни динамични енергии, които обуславят проявата на целия ни живот,

затова ни е необходима една наука, която да ни покаже начините и методите, как да регулираме и трансформираме тези енергии. Всички психически, физиологически и механически процеси в човека са в зависимост от състоянието на енергията в мозъка. И самовъзпитанието на човека седи в това, да почне да контролира и трансформира енергиите. Затова има много методи — психически, органически и механически — с които човек може да си въздейства благотворно. Всички тези методи, за които говоря, са обосновани върху едно дълбоко познаване на човека и енергиите, с които си служи. Енергиите в своето проявление са поляризирани. И от правилното разпределение на енергиите в мозъка, и от там и в тялото, се обуславя нормалния живот на човека.

Винаги, когато става натрупване на енергията в някоя част на мозъка в тялото, се създават анормални и болезнени състояния, конто ако искаме да отстраним, трябва да трансформираме енергията

— да и дадем път, насока на движение. Едно просто наглед упражнение, например, но дълбоко научно и резултатно, е следното: с дланта на дясната ръка, ще прокарате по гърба на лявата ръка десетина пъти; с това става трансформиране на енергията; също и с лявата ръка върху дясната. Когато човек е нервен и възбуден, нека прекара дясната си ръка върху лявата десетина пъти и неразположението и нервността ще се премахне. Насъбралата се енергия ще се асимилира и вие ще имате едно здравословно състояние. Хората също така трябва да се научат да говорят на ръцете си, за да си въздействат сами.

Всеки пръст поотделно със свързан с разумни същества в природата,

и чрез него като с антена може да се свържете с тях и да ни бъдат полезни. Само по този начин ще се освободите от плевелите, негативните състояния в живота си, и ще усилите положителните си черти и състояния. Плевелите няма да ги корените, но като усилвате вашите положителни качества. вашите вътрешни недъзи няма да имат условия да се развиват. Ще дойде ден. когато плевелите няма да имат условия да растат. Тогава ще дойде жътвата. Тогава човек ще се справи със своите сили, ще бъде здрав и ще мисли правилно. Щом мисли правилно, той ще може да приложи вейка права теория в живота си. Вие трябва да прилагате новите методи, за да опитате тяхната ефикасност. Представете си, че някой от вас се чувства неразположен, гневен е, температурата му се подига. Какво трябва да прави? Да пие гореща вода — нищо повече. Като се изпоти добре, ще може спокойно да заспи, и състоянието му ще се измени.

Колкото и да сте зле, всяка вечер пийте гореща вода и си кажете, че състоянието ви ще се подобри, и няма да мине много време, ще бъдете съвършено здрав.

Дръжте в ума си само положителни, хубави мисли, и ще бъдете винаги добре. Чрез положителните мисли Бог действа у вас и ви помага. Затова дружете с хора, които мислят право и имат добре развити морални чувства.

Вложете в себе си най-хубавото и най благородното и ще видите, че ще можете да придобиете и да развиете онова, което Бог е вложил във вас. Дайте свобода на другите в себе си, т. е. не ги осъждайте — оставете всеки свободно да се прояви. Откажете се от голямата работа да оправяте света, защото в тази работа трябва да вземе участие цялото човечество, а и други разумни същества, но дайте ход на възвишеното и благородното в себе си, оправете своя ум и ще бъдете щастливи. Щом оправите себе си, ще дойде Божието благословение върху вас. Тогава Бог ще каже на жетварите — помогнете на този човек. И въпросът ще се разреши.

Сега от всички ви се иска едно ново разбиране, една нова мисъл, една нова свобода. Всеки човек трябва да даде свобода на себе си. да даде свобода и на другите. И тогава всички да се молят за доброто и благото на своите ближни. Този е пътя по който ще стане новото въздигане в света.

Из беседата „Плевели“, държана от

Учителя, на 17. XI. 1935 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мейбъл Колинз (14)

БЕЛИЯТ ЛОТОС

(Продължение от бр. 144)

Тя се изправи в цялата си дължина и простря ръцете си във въздуха, над главата си, и аз отново видях змиите. Те бяха подвижни и пълни с живот.Те не образуваха само облеклото й, но същевременно бяха и около главата й. Аз не бих могъл да кажа дали това бяха нейни коси или бяха в косата й. Тя съедини ръцете си високо над главата си и ужасните животни паднаха от ръцете й, като се извиваха. Но аз не бях изплашен. Страхът като че ли завинаги ме бе напуснал.

Внезапно аз почувствах едно ново присъствие в светилището. Това беше Агмад, стоящ прав при пратете на вътрешната пещера.

Гледах с изненада неговата фигура, която беше тъй спокойна. Тогава аз внезапно разбрах, че неговите очи не виждат; че тази фигура, тази светлина, и сам аз, бяхме невидими за него.

Женете са обърна към мен или се наведе към мен така, че аз видях нейната фигура и нейните очи се срещнаха с моите; след това тя не се движеше. Тези очи, които прерязваха като стомана, не ме изпълваха с ужас, но те ме държаха като притиснат от железен инструмент. Докато я наблюдавах, аз видях змиите да се изменят и да изчезват; те се превърнеха в дългите извити гънки на една гъвкава блестяща дреха, а главите им и ужасните им очи се превърнаха в блестящи букети рози и един отличен и опияняващ парфюм от рози изпълни светилището. Тогава аз видях Агмад да се усмихва:

„Моята царица е тук“, каза той.

Аз отговорих: „Тя е сияеща и блестяща и раменете й са обкичени с рози.“

„Аз не желая удоволствието, каза той, душата ми е сита на него. Но аз желая могъществото.“

До сега нейните очи, фиксирани върху моите, ми бяха казвали какво трябва да казвам; но сега аз чух и гласа й: „В храма ли?“

И аз повтарях нейните думи, без да съзнавам че правя това. до тогава, докато чувах ехото от моя собствен глас.

„Не, отговори Агмад презрително, аз трябва да изляза из тези стени, да вляза между хората вън и да упражнявам волята си всред тях. Аз искам силата де мога да правя това. Това ми бе обещано, но обещанието не е изпълнено.“

„Защото на вас ви липсваше смелост и сила за да отговорите на неговото изпълнение.“

„Те вече не ми липсват“, отговори Агмад и за пръв път аз видях неговото лице да гори от страстно желание.

„Тогава, произнеси фаталните думи“, каза тя. Лицето на Агмад се промени. Той остана в мълчание а течение па няколко секунди и фигурата му стана по-студена и повече подобна на камък, отколкото някоя скулптурна фигура.

„Аз се отказвам от принадлежността си към човечеството“, каза той най-после, произнасяйки тези думи бавно, и така ясно, че изглеждаше че те като че ли се спират и увисват във въздуха.

„Добре, каза тя, но вий не можете да бъдете сам. Вий трябва да ми доведете други, готови като вас да се отрекат от всичко и всичко да узнаят. Необходимо е да имам дванадесет служители, свързани с помощта на клетвата. Дайте ми ги, и вашето желание ще бъде изпълнено.“

„Трябва ли те да бъдат равни на мен?“ запита Агмад.

„По желание и по смелост, да; по могъщество, не, защото всеки ще има различно желание, и така неговата служба ще бъде приета от мен.“

Агмад почака един момент и после каза: „Подчинявам се на моята Царица, но необходимо е да бъде подпомогнати в едно толкова трудна задача. Как ще мога де ги привлека?“

При тези думи тя отвори ръцете си във въздуха със сила, отново затваряйки ги с един странен жест, който аз не можах да разбера. Очите й блестяха като горещи въглища, после станаха студени и тъмни.

„Аз ще ви водя. отговори тя. Бъдете верен на моите заповеди и няма да има причина да се страхувате. Покорявайте ми се само, и вий ще успеете. Вий имате всички необходими елементи в тоя храм. Има десет жреци във вашите ръце. Те са жадни. Аз ще ги задоволя. Колкото за вас, аз ще ви задоволя, когато вашата смелост и вашето постоянство ми бъдат доказани, не по-рано, защото вий искате много повече от другите.“

„А кой е този, който ще попълни числото?“ запита Агмед.

Тя обърна очите си към мен.

„Това дете, отговори тя. То е мое — мой служител, избран и покровителстван от мен. Аз ще го обучавам и ще уча чрез него и вас.“

(следва)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Движението на Всемирното Братство

Свещеният огън гори! Той пламти буйно и се подържа в олтарите на много сърца. И там, където е запален, не може да остане човек бездеен. Той работи и търси други със запален свещен огън, за да образуват верига, която да опаше земята и да направят връзка с небето. Олтарите, които подържат свещения огън, ще намерим не като стоим затворени в себе си, а като пръскаме светлината и топлината, която той произвежда. Свещеният огън гори. И колко буйно се разгаря вече в света! Той подема много души. хиляди братя и ги тласка към човещина, към добра обхода, към братски живот.

В Полша възниква силно духовно движение, водено от ясновидката Agni Pilchowa по стъпките на Христа. Християнството в това движение се прилага и допълва с окултните знания. Днес истинското християнство, неистина, можем да намерим само в окултните общества. То е далеч от неговите официални представители, които с гордост се кичат с това име. Братята в Полша се радват много, че са намерили истинския път, че има и други в близки и далечни страни, които вървят по него. Тя изпращат своите сърдечни поздрави и благопожелания на братята и сестрите в България и цял свят. За списанието Hejnal, техен орган, се превеждат беседи от Учителя на полски за да се печатат.

Когато наближава пролет много кокичета цъфтят. Пролетната енергия събужда живот във всички кокичета. Настъпва пролет и за човечеството. Тия духовни движения са ранобудните кокичета, първите цветя на Великата Пролет, която иде. Нека се радваме и с още по-голям жар заработим в себе си, да се калим и устоим на предстоящите ни изпитания и дочакаме красивия ден на Пролетта. Може би да падне сняг и затрупа кокичетата, но знайте, че той дълго няма да остане. Топлото, пролетно слънце ще го стопи и за цветята ще настъпи благоприятно време, ще дойдат добри условия.

България. В гр. Варна братята работят добре и енергично. Освен редовните публични и школни събрания те се събират два пъти седмично да учат музика, разучават се песните, дадени от Учителя, на четири гласа. Пеят и свирят под диригентството на брате М. К. Пожелаваме през новата 1936 година да проявят по-голяма дейност, също така духовен подем и дейност да се събуди във всички кръжоци в страната.

N.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

Очите на човека излъчват електричество

Американският физиолог Чарлз Рес печати в „Бюлетина на американското физиологическо дружество“ резултатите от своите издирвания в областта на човешкото електричество.

Присъствието на потенциално електричество в тялото на човека отдавна вече не предизвиква съмнение: всеки биологически процес — свиване на мускул, биене на сърцето, обръщането на очната ябълка — се съпровожда с отделяне на електрическа енергия. Професор Рес е изучавал специално електричеството на очите и дошъл до забележителни изводи: оказало се, че човешкия поглед носи със себе си електрически заряд, действието на който може да бъде определено най-точно и даже измерено.

Спиралата на проф. Рес

Проф. Рес построил апарат, състоящ се от широка металическа тръба, вътре в която е окачена на жици също металическа спирала. Известно е, че подобна спирала, ако през нея минава електрически ток, започва да се върти по направление на магнитния меридиан на земята, т. е. от север на юг. Тогава тя се нарича „соленоид“.

В апарата на проф. Рес няма никакви следи от ток и неговата спирала остава неподвижна. Опита се заключава в това, че трябва да се погледне втренчено върху спиралата през направената в тръбата дупка.

Магнетическия поглед

Оказва се, че само след 5 секунди спиралата започва бавно да се върти, което показва, че през нея минава ток. Че този ток идва именно от очите на експериментатора, а не от неговото тяло, се доказва посредством прост способ: достатъчно е да се затворят очите, щото електризацията на спиралата и нейното въртене да престанат, независимо от присъствието на експериментатора.

Силни и слаби очи

Проф. Рес поместил след това вътре в тръбата при основата на спиралата, малък магнит, който я тормозил със своето действие и оказвал съпротива на въртенето й. Това приспособление позволило на учения да направи редица качествени измервания: някои хора, независимо от крайното напрежение, не могли да победят съпротивлението на магнита и под техния поглед спиралата не се помръдвала от мястото си. Други успели да я завъртят на 10, 20 и даже 30 градуси. Това свидетелства, че „магнетизма на погледа“ не е еднакъв у всички хора.

Тайната на звероукротителите

Между другото, проф. Рес изследвал магнетическата сила на погледа у звероукротителите: във всички той намерил твърде висок потенциал електричество, с което, изглежда, се и обяснява тяхното влияние върху зверовете. Според мнението на учения, нещастните случаи в клетките на зверовете произлизат когато токът, който излиза из очите на укротителя, по някакви причини се прекратява. В тоя момент зверовете, които повече нищо не задържа, се хвърлят върху човека.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Книжнина

Царският път на душата. Беседи от Учителя, държани при 7-те рилски езера (2300-2400 метра над морското равнище) през лятото на 1935 година. Стр. 338- Цена 30 лв.

Както един голям планински извор постоянно блика и раздава чиста кристална вода, не една и съща, но винаги бистра и чиста, годна да утоли жаждата на всеки жадуващ, така и в „Царският път на душата“. Учителя дава изобилие храна и вода на гладуващите и жадуващи души за Словото на Истината. В нея са дадени мисли, знания, цяла наука, за които човек трябва да размишлява дълбоко, да медитира дълго в неделни часове, т. е. в ранни и тихи часове, несмущаван от никого, когато от него са далеч всички земни грижи. Между него и мислите, които са давани в тая книга да не застане нищо материално, нито ниви нито стада, нито служби, нито градини и лозя. И наистина, ако искаме да разберем добре беседите, ние трябва да снемем нашите товари, да свалим раницата си. Само тогава ще ги разберем и почувстваме благодатта в душата си.

В „Царският път на душата“ се говори на следните теми: Радвайте се: Царският път на душата: Млад, възрастен, стар; Две естества; Божественият ръб; Ново раждане: Несъвместими неща; Пробни страдания; Ценността на нещата; Проява на Любовта; Сочни храни; Ще дойде отвътре; С человечески езици; Стари и нови разбирания; Всичко е за добро; Отворени книги и Кристализиране на човешката душа.

Повече за тая книга няма да кажем. Ще цитираме няколко мисли, които сами говорят по добре и по-точно за книгата, отколкото кой и да е човек.

„Съблюдавай четири неща в живота си:

„Пази свободата да душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си!

„Царският път на душата е добрата мисъл на духа“

„Радвай се по-вече на малкото, което расте и се увеличава, отколкото на голямото, което се смалява и изхабява“

„Който има Божествената светлина в сърцето си, той сам за себе си свети“

„Когато искате да забраните на някого да пуши, дайте му една по висока идея от обикновената.“

„В процеса на развитието си човек трябва да изучава, да наблюдава състоянията си и да се пази от тях“

„Да се справиш със силите и теченията на своите желания, това значи да ги организираш.“

„Трябва да учите! Животът е велико училище, велик университет. Като влизате в него трябва да учите“

„Не е християнин онзи, който само носи името на Христа. Християнин в пълния смисъл на думата може да се нарече синът Божий т. е. роденият от Духа.“

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...