Jump to content

Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 146


Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 146 - год. VIII.

Севлиево, 7 януари, 1936 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 60 лева

За странство – 100 лева

Отделен брой 2 лева

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Вечната поема“

от Auroro

----------------

Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Лъчи от „Изгрева“ (Любомир)

Любов (стих. от Lumiere)

Рождество Христово (Т. Ч.)

Скритите сили на тялото (Д-р Стефан)

Творците на истински блага (Мирчо)

Словото на Учителя. Великият идеал (Резюме на неделната беседа „Закхее, сляз скоро“, 24. XI. 1935 г.)

Суровата храна през зимата (Ж. Божилова, из в. „Добро Здраве“)

Детето на елха при Христа (Ф. Достоевски)

Из науката и живота. Безсмъртните вълни (В. П.)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Лъчи от „Изгрева“

Щастието е цел на всички. Но могат де го намерят тия, които знаят пътя към него? И да имат достатъчно сила да го задържат. Защото мнозина са зървали, но малцина са го имали. И само тия, които щедро са го споделяли с всички околни, са го наистина познали.

Сила имат тия, които знаят. Да насиляш не е сила, то е злоупотребление със силата. Онова, което върви по лични прищевки, винаги пада. Само обоснованото на природните закони успява и има трайност. Спазения природен закон дава вътрешна сила и външни възможности. Произволът носи вътрешен смут и външно ограничение.

Провери се, ако се смущава умът ти, ако срещаш спънки и препятствия — погрешен е пътя ти.

Незнанието вътре е препятствие отвън. И спънката отвън е спънка и вътре. Ако отвътре знаеш как да преодолееш една мъчнотия — то и отвън ще стане това, стига да си намерил вярното решение. Защото твърде често се търсят други средства, а не истинските, и с това се само усложняват положенията. Касиерът, който прави погрешки в сметките си, ако мисли, че пари му са необходими, за да покрие погрешките си, а не знае как да манипулира правилно — много пъти ще повтаря погрешните си и ще плаща, като се чуди защо го преследва съдбата... Когато в същност това е невежеството, от което трябва да се отърве!

И мнозина се оплакват от живота, без да са влезли в самият живот. Лошите условия на живот не са живота, както и дрехите не са човека. Той е зад тях и е нещо по-съществено.

Колко пъти „лошите условия“ са само потик да се развият скритите дарби в нас! И природата като умна майка ни само предизвиква с тях. Тогава една дума „мога“ вместо „не мога“, една надежда вместо обезсърчение — и ще ни се отвори нова врата към живота, за да видим богатството, което се крие в нашата душа и незнайния околен свят.

Съзнателната мисъл е най-великото съкровище и талисман, който природата ни е турила на разположение. Няма мрак и дълбочина, от която да не ни извади, пропаст, от която да не ни изнесе като на крила. Мисълта — това е стълбата, с нея се качваш и в рая — слизаш и в ада. — От теб зависи на къде ще тръгнеш.

За неразумните мисълта е река, стихия, която влачи, където тя си иска. За разумните мисълта е средство, с което те си служат да стигат там, където желаят.

За едни тя е мъчение, колело, което постоянно се върти, без да знаят кой го движи, за други — знаещите — тя е възможност да опознаят красотата, богатството, величието на световете, които ги заобикалят.

Научи се да работиш с мисълта си, както работиш с ръката си. Де възприемаш мисли, които искаш само — да влизаш и излизаш от тяхното мощно течение, както влизаш и излизаш в морето, когато се къпеш.

Само правата мисъл внася мир светлина и свобода. Ако ги нямаш в душата си — смени мисълта си! Правата мисъл води към поставената цел, дава очаквания резултат. Но ако заедно с това дойде безпокойствието, тъмнината и ограничението — мисълта ти не е права, смени я.

Правата мисъл е като прав път — най скоро стига към целта без излишна умора и тревога. Проверете себе си. Ключ е това, ключ и талисман. Който го има, истински цар е на безкрайно царство.

Смени дишането си — задръж го — и мисълта ти скоро ще се смени. Мисли както гледаш — отправи мисълта си към друг предмет, както отправяш погледа си. И ако не можеш да затвориш мозъкът си, както очите, то поне имай един красив обект, към който винаги, както към пристанище в буря — да бяга твоят кораб на мисълта и си почива до като го пратите наново там, където искате.

Любомир

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЛЮБОВ

Обичам ви! Незнайни, безимени братя, сестри,

Път стръмен поели към вечна любов — светлина —

Към дивна страна, где няма разпри

За богатство, за слава, за почести — блудна тъма.

Малцина сте. Но в черната тма на беззвездната нощ,

По-ярко разпръсква златисти лъчи

Любовта. На безимена скръб в глухата нощ,

Едничка надежда по-нежно звучи.

Малцина сте. Но във ваште сърца се усмихва зората на радост

В ваште сърца, где няма ни стон, ни страдание, ни страх,

Откройва се песен на дивна невехнеща младост,

Ликуваща песен над мерзост, потъпкана в прах.

Обичам ви! В моето малко сърце вий посяхте

На Чистото Слово нетленната радост, покой.

Сред сълзи, где бури бушуваха само,

Где рани гнояха в разруха, застой.

Lumiere

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Рождество Христово

Раждането на Христа, което е станало преди около две хиляди години, за нас има тоя смисъл, че тогава се е родила и проявила най-великата Любов, че тогава е изгряла и озарила света най-светлата Истина. Раждането на Христа за това се отличава от раждането на другите хора, защото чрез Него се прояви в живота Любовта и Истината. За това и празнуваме денят на Христовото раждане като ден велик и светъл, като ден, който само веднъж , изгрева в историята на човешкият живот. Любов, Братство и взаимопомощ, Истина, Свобода и мир. това е светлия и красив знак, поставен от Христа върху тоя далечен ден, който блести върху хоризонта на нашето тъмно и кърваво минало.

Ако в нас, които се наричаме християни, има поне малко искреност и уважение към себе си и към Христа, трябва да се срамуваме от това езическо и материалистическо празнуване, отличаващо се само с ядене и пиене, само с плътски удоволствия. През такъв светъл ден, през такъв велик празник, какъвто е Рождество Христово, трябва в нас да се роди стремеж към високият Христов идеал: трябва в сърцата ни да бликне Неговата Любов, трябва в душите ни да засияе Неговата истина. Само така ние ще засвидетелстваме, че вървим по посоченият от Христа път, че заслужено носим Неговото име и че има смисъл нашето празнуване.

Хиляда деветстотин тридесет и пет години откак се е родил Христос. И всяка година от тогава празнуваме Неговото рождение. А в действителност живота ни не представлява ли само едно продължение от живота на езичниците, които преследваха, осъдиха и разпнаха Христа върху кръста на Голгота? Нашето деление едни против други, войните и революциите, където си проливаме кръвта и погубваме живота, егоизма и омразата, които се проявяват между хората от всяка държава и нация, между хората от всеки град и село, от всеки дом и семейство — всичко това не потвърждава ли, че сме прями и верни последователи на езичеството и грубият материализъм?

Най-после и самото ни празнуване, което се ознаменува само с ядене до пресита и опиване до себезабрава, празнуване, където се заглушава и погубва чистата любов, където. се помрачава разума и губи светлината на истината, където се дава воля на греха и престъпността, а се понизява душата и губи свободата—и това не говори ли, че сме далеч. далеч от Христа? Трябва ли тогава повече да се самоизмамваме, че сме добри християни и че няма в какво да подобряваме себе си; трябва ли повече да оправдаваме своя грешен и престъпен живот с Христа; трябва ли повече да си навличаме страдания, да боледуваме, да се измамваме и насилваме едни други, да помрачаваме и погубваме взаимно живота, като грешим и престъпваме законите на природата, законите на Бога (които Христос учеше да изпълняваме), а после да обвиняваме пак Христа, че не ни помага, че Неговото учение не дава добри резултати, че не ни освобождава от неправдите, от робството, от болестите и страданията в живота?

Време е вече да погледнем истината в лицето, макар и тя да ни осъжда и изобличава. Време е вече да разберем, че учението и пътя на Христа води към изправяне. към избягване и освобождаване от всички грешки и престъпления; да разберем, че тия грешки и престъпления са едничък източник на всички болести и страдания, на всички нещастия и злополуки; да разберем това и да тръгнем по пътя на Христа. като заработим за своето изправяне, за своето облагородяване; да тръгнем по пътя на Любовта, който води към мир и блага и по пътя на Истината, която носи свобода и щастие.

Да заживеем с великата и всеобемна любов, която се прояви чрез Христа, и да познаем истината, която пак чрез Него изгрява на земята, това ще бъде най-вярното доказателство, че и за нас, че и в нас се е родил Христос, че и ние вървим по пътя, където Той зовеше.

Т. Ч.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Скритите сили на тялото

В един от своите научни доклади, известният патологоанатом Рудолф Фирхов, един от стълбовете на съвременната медицина. казва следното:

Още Хипократ счита, че за да оздравее човек, трябва да се разчита преди всичко на неговата природа. Под думата „физика“ той подразбираше основата, върху която се разиграваха Оздравителните процеси. А тя не беше никоя друга, освен същата, която се ознаменуваше като „физическата природа на човека.“ Под това име той подразбираше сумата от телесни съоръжения, с които разполага човека. В тоя смисъл и самите лечебни сили на тялото са също естествени или физически сили на организъма.

„Лечебните средства“ са веществата, с които лекуващият разполага и които, на място употребени, притежавал наистина „лечебна сила.“

При тяхното въздействие върху организма ние се натъкваме на една област, в която се водят упорити спорове. Това са споровете между технократите и физиократите.

Технократите считат, че лечебните средства си са такива независимо от посредното действие на организма. Те считат, че различните химически вещества избиват микробите в тялото по същия начин, както ги избиват в епруветката. Според тях посредничеството на организма е от второстепенно значение. Така хининът и арсеникът действат на самите микроби и ги унищожават, както ги унищожават и вън от организъма.

Физиократите — напротив — считат, че различните лечебни средства имат за задача само да пробудят, да засилят самите защитни сили на организма, които се намират на лице в самия него. Според тях — не лекува химическото вещество, а тая по-голяма бойкост, която скритите сили на тялото получават при външната възбуда чрез лечебното средство.

Така при белодробните заболявания са били употребявани различни лечебни средства. Когато започнали — за пръв път в Пражката болница—да обграждат болния с чистота, чист въздух, добри грижи, диета, като го оставили на естественият вървеж на болестта, получили даже по благоприятни статистически резултати от колкото при лечението само с лечебни средства.

Ако се яви едно болезнено нарушение в равновесието на организъма, тогава се явяват на сцената естествените му лечебни сили. които съзнателно и планомерно се заемат да го възстановял. А външните лечебни средства могат само да подбудят тия естествени лечебни сили на организма. Те не могат ги заместят.

Д-р Стефан

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Творците на истински блага

Зад всяко създание стои мисълта на неговия творец. Няма творчество без мисъл. Строителите на едно здание са изразители на мисълта на архитекта. Всеки облагороден плод ябълка или круша — е резултат на будната, напрегната мисъл на някой упорит овощар. Всеки благороден човек е постижение на непрестанната и неуморната негова възвишена мисъл Истинските творци са творците на мисълта. Затова мъдрецът вижда твореца на аероплана в незнайния поет, който пръв е помислил, че може да литне като птица в простора. Мисълта е привидно не видима, привидно невидим е и истинският Творец.

Но това не е всичко. Истинските творци представляват още една загадка; защото само истинските творци създават истинските блага, а благата, които те създават, са като тях — привидно невидими.

Най голямото благо: свободата, е неосезаемо за обикновените сетива. Въпреки това, хората за него оживяват, народите за него копнеят и човечеството към него се стреми.

Истинските творци остават творенията им да говорят за тях, а те говорят само за Един Творец. Истинското благо е само едно благо, което прави човека господар на всички блага.

За да познаеш истинските творци, гледай кои градят за всички. За да се добереш до истинското благо, прави това което е от полза за всички.

М и р ч о

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Словото на Учителя

Великият идеал

„Закхей, слез долу“

Както Евангелската повест разказва, този Закхей е бил от митарите и като чул, че минава Христос, поради многото народ, за да го види, той се качил на едно дърво. Но Христос като го видял, казал му: „Закхей, слез скоро,“ и както разправя повестта по нататък, този митар, като се срещнал с Христа, Той му дал един потик, който внесъл един нов стремеж в него. — да живее по нов начин. А това, което дава потик, живот на нещата, ние наричаме начало. Младостта е първата форма на началото. Младостта е първия израз на първичния импулс, който внася живота. И Закхей, като се срещна с Христа, доби този нов импулс — подмлади се и заживя нов живот. И всеки човек. когато го срещне божественото. ще му каже да слезе от онова високото дърво, на личността и ще му даде потик към нов живот.

В пътя на новия живот, най-първо човек започва с правата мисъл,

т. е. добива ясна представа за нещата и не се заблуждава от сенките им. Като добие правота мисъл, той ще влезе в пътя на познаване на великата Истина и противоречията, които съществуват за обикновения човек, за него ще изчезнат. За умния човек противоречията имат смисъл, а за глупавия те са една спънка.

Всички спънки в живота са все задачи, които трябва да разрешавате.

Който ги разреши, той минава за умен, а който не ги разреши, той минава за обикновен човек и казва: „тази работа не е за мен.“ „Аз, казва той, не се интересувам от бъдещия живот, не се занимавам с въпроса същества ли Бог и други подобни отвлечени работи. Мен ме занимава обикновения живот, да има какво да хапна и да пийна.“ Питам тогава: защо му е трябвало да става човек? Не е ли по-добре да си е останал в гората, като животно, свободно да се разхожда? Защо му е трябвало да си дава кандидатурата за човек? — Щом си дошъл на земята като човек, ти си вече чиновник и трябва да изпълняваш длъжността си. Всички хора са чиновници на земята. Всички хора са органи на Великото, Божественото, всички са известни ноти във великата мирова симфония и всеки на местото си, трябва да изпълни своето предназначение. Цялото битие е построено на музикална основе и които са успявали да чуят тези мирова хармония, казват че няма на земята израз, чрез който да се изрази. Тя е нещо велико, мощно, което дава мощен потик не човешката мисъл и го свързва със света на хармонията. От това гледище има три начини за свирене. Единият начин е механическото свирене — да свири човек като гледа по ноти. Ако окото на музиканта е добре упражнено в четене на нотите, той като спазва всички правила на музиката, ще свири технически много добре. Така свири всеки опитен изпълнител. Обаче, всеки тон има и свое съдържание. Следователно, втория начин на свирене се заключава в свирене по съдържание, по звуковете, които нотите включват в себе си. Така може да свири само онзи, който схваща звуковете вътрешно, който долавя музиката на „хармонията на Сферите,“ за която говори Питагор. Когато свири или пее по този начин, човек трябва да има добре развито музи-кално ухо, да схваща съдържанието на звуковете. Това се нарича съдържание на музиката. Добрите музиканти са схванали тази философия на музиката и те могат да свирят без ноти. Отличният музикант може да произведе тоновете в ума си и после да ги изсвири на какъвто и да е инструмент.

Третия начин на свирене го наричаме свирене по смисъл — който е достояние на великите адепти, който е само идеал за обикновения музикант.

Същият закон се отнася и към мислите на човека. Всяка мисъл може да се прочете от някоя книга, — това е механическо възприемане на мисълта. Но когато мисълта изпъкне в ума на човека, без да я е чел в книга, а я доловил направо от природата, като великия музикант мелодиите, това е вече съдържание на мислите. Същото се отнася и до морала. Не е достатъчно човек само да чете какво нещо е морал, но морала трябва да го чувствате в себе си, както музикантът схваща известен тон като звук в ума си. В този смисъл морала е една вътрешна музика. Няма по-голяма музика от това да схващате живота като израз на велика вътрешна разумност. Когато се отегчавате от духовния живот, това показва, че имате механическо схващане за духовния живот, за духовния човек, за светията. Това показва, че вие нямате ясна представа за духовния човек, за светията. Светията е човек, който може да ви срещне в една бурна тъмна нощ, когато сте изгубили пътя си и той ще ви освети пътя; ще каже: „Ето тук е пътя.“ Светията е човек, който може да ви снеме от кладата, може да ви свали от въжето, с което искат да ви обесят. Светията е човек който като ви срещне беден, лишен от условия да се развивате, веднага ще ви вземе под свое покровителство, ще каже, че сте способен и ще ви помогне да учите.

Светиите са тези, които подтикват света към прогрес.

Те носят културата на човечеството. Светиите не говорят много. но те винаги дават нещо от себе си. Светията няма никакви претенции в себе си за светия. Светиите са учени хора и работят за повдигането на човечеството. Те са хора, в чийто дом е влязъл Христос.

Когато Христос влезе във вашия дом, ще стане един преврат във вашия живот. Докато човек от сутрин до вечер мисли само за себе си той не може да се посвети на Божественото учение. Листата на дървото не мислят за себе си. Щастието на листата които са на дървото, не зависи от тях, а зависи от целокупния живот. Ако листът е на дървото и на него ще бъде добре и на дървото ще бъде добре. Дървото не може да бъде щастливо от един лист. Дървото не е направено за листата, но листата за дървото. Листата ще окапят. но идущата година ще изникнат нови листа. А дърво то всякога остава.

Тъй че реалността е в цялото, а частите са само проявление на тази реалност. В целокупното е смисъла на живота. Личния живот има смисъл до толкова, до колкото служи на Великото цяло, но той сам по себе си не е смисъла на живота. В личния живот се зараждат всички противоречия и състезания. Аз бих желал, ако хората се състезават, да се състезават в правене на добро. Има ли състезание днес между хората в правене на добро? В всеки човек трябва да има един вътрешен потик към правене на добро. Не да се прави добро по механически начин, но да чувстваш този потик, както гениалния музикант чувства тона. Доброто да е един вътрешен потик в човека. Не да правиш добро като онзи музикант, който свири за пари. Парите са един потик в живота, но този потик е временен. Парите са само едно условие. До тогава, до като парите са само едно условие, животът има смисъл.

Щом парите станат цел в живота, той изгубва своя смисъл.

Защото целта на живота е Любовта — нищо повече. Животът има за цел любовта. Към това трябва да се стремим. Колкото повече животът се усъвършенства, това показва, че вървим в правата посока към любовта. Тогава, какъв е смисъла на любовта? — Смисълът на любовта е стремеж към светлината. Стремежът на светлината е към свободата. И светлината иска да бъде свободна. Следователно, любовта се стреми към Мъдростта, а Мъдростта се стреми към Истината.

Вие не можете да вярвате в Бога, ако нямате любовта; вие не можете да познаете Бога, ако нямате мъдростта, ако нямате знание и светлина, и вие не можете да се стремите към Бога, ако нямате в себе си истината и свободата. Това е великия идеал на живота. Вън от Любовта. Мъдростта и Истината, живота няма никакъв идеал. Всеки друг идеал вън от тези три велики принципи е отклонение от правия път. И понеже съвременните хора са влезли в това отклонение, и търсят друг идеал извън Любовта, Мъдростта и Истината, в живота има толкова много примеси, че е станал цяла тиня Тези примеси са причина на големите страдания, нещастия и противоречия в живота на съвременното човечество.

За да се освободи човек от тези примеси и да влезе в правия път на живота, той трябва да слезе от дървото на личното усамотение и да приеме Божественото в своя дом, което ще внесе нов потик в живота му. и ще произведе цел преврат. в него, ще стане цяло преобразование в неговия живот. Само по-този път ще се освободите от всички несгоди и смущения в живота и ще влезете в пътя на правата мисъл, който води към съвършенство, което е великия идеал на човешкия живот.

Когато човек влезе в пътя на правата мисъл, той ще схване света в неговата динамичност, и ще види, че всеки един жизнен процес е цяла музика. От това гледище, до е началото на един жизнен органически процес. Запример в развитието на един зародиш, да кажем кокоше яйце, до-то означава излюпването на пилето от яйцето; значи, за да се излюпи едно пиле от яйцето, кокошката трябва да изпее тона до. За да започне това пиле да се движи, кокошката трябва да изпее тона ре; за да се научи пилето, как да кълве, кокошката трябва да му изпее тона ми; за да се научи да яде хубаво, трябва да му изпее тона фа; за да го научи на благоприличие, майка му трябва да изпее тона сол, за да знае как да се движи, трябва де му изпее тона ла; за да се научи как да се моли на майка си, трябва да му изпее тона си. Говоря образно, защото образния език е по-разбираем за вас; да схванете, че всеки тон е свързан с един разумен процес, а цялата гама също така е свързана с един сложен разумен процес. Това, което казах за пилето, се отнася и за развитието на идеите и мислите. Всяко едно творчество, в човека или в природата минава през тези музикални стадии на развитие. Тъй че,

цялата природа, цялото Битие е една безкрайна музика.

И когато гениалните музиканти творят, те се потопяват в тази мирова музика, и до колкото е технически възможно, правят преводи. Те не ни говорят за своята опитност, но ни дават само резултатите от нея. Но ако вие влезете в света на музиката неподготвен, ще ви сполетят най-големите нещастия. Но онзи, който е подготвен и влезе в този музикален свят, всички нещастия моментално ще изчезнат от него. И вие трябва да пеете не защото силата е в пеенето, но защото чрез пеенето, чрез музиката, вие ще се свържете с един възвишен свят, откъдето животът иде. И вие не можете да бъдете здрав, учен. не можете да обичате, ако не пеете. Това е закон. който е проверен в живота. Затова като ставате сутрин запейте си, макар и да не знаете много да пеете; потананикайте си малко. За да пее човек, трябва да си представи, че всичките му работи са наред. Ако Бог ви е дал очи, уши, тяло и всички условия да живеете, и всичко е предвидил, какво има да се безпокоите?

Сега аз не говоря за Бога в обикновен смисъл на думате, както го схващат съвременните религиозни хора. Бог иска ние да живеем добре, защото всички сме като листа на неговото дърво. Той иска неговия живот да функционира в нас, и всички ние да бъдем така добри, така умни и щастливи, както е той. Това е желанието на Бога. Ако някой от вас не може да представя лист на неговото дърво, и да живее както Той изисква, той в скоро време ще изсъхне и ще падне от дървото. Когато листата на дърветата окапват. това показва на някаква анормалност. И ако вашите мисли и чувства, които представят листата на вашето дърво, окапват преждевременно във вашия живот и вие се отчаете, считате, че живота ви се е свършил, това показва, че условията на вашия живот не са добри, и чувствате, като че живота ви се свършва.

Сега аз нямам за цел да ви представям тъжната страна на живота, защото за мен не съществува тъжна страна на живота, но съществува неразбиране на живота

Мъчнотиите, които съществуват в живота не са създадени от Бога, а ние си ги създаваме.

И понеже ние сме ги създали, ние ще носим и последствията им. Всеки човек трябва да опита сам това, което той е създал. Затова отсега нататък човек трябва да се научи да мисли правилно и да обича, и ще има добрите резултати на правата мисъл и обичта. Но човек не може да се научи да обича, докато не знае как да дава от себе си. Така че любовта всякога дава. Тя има за цел да се прояви живота, а не да взема. Като дева нещо от себе си. тя има за цел да се разшири, да даде живот, да прояви живота в своята пълнота. Когато даваш, ти трябва да имаш желание да се прояви в Божествения живот в тебе. Ако даваш на един беден човек, ти трябва да даваш с цел да се прояви живота. Ако след като дадеш на някой беден и твоят животи се разшири, това е право даване. Ако животът ти не се разширява, това даване не е право. Тогава вие ще усетите едно стеснение в себе си. Всяко даване, което стеснява ума и сърцето на човека, не е право, даване. Всяко даване, което разширява ума и сърцето на човека, е право даване в истинския смисъл на думата.

Когато човек дава разумно, по същия закон се отнася и природата към него. Начина на живота на човека определя и границите на неговите духовни възможности. Който живее разкошно на земята, той е разточителен в духовния свят; той разпилява своята духовна енергия. И тогава, като се върне в духовния свят, той ще бъде беден човек, защото е разпилял своите блага още на физическия свят. Ако прави известни спестявания, не да се въздържа, но да употребява само онова, което му е потребно, той ще се върне в пълния живот дето има всички условия за развитие. Когато човек изгуби условията за развитието си, той е вече остарял. И като остарее човек, започва да мисли, че дъщерите и синовете му ще продължат неговата работа. Но той се лъже, те няма да продължат неговата работа, но ще продължат своята работа. Вие не познавате още законите на живота и тези неща ви са неясни. Когато бащата умре, животът му ще се влее в живота на сина му. Живота на сина му ще се влее в живота на неговия внук. Значи, влизане става в живота. Когато става вливане на няколко живота, всички отиват на едно място. А вие мислите, че бащата, като умре, ще отиде някъде, незнайно къде, а синът ще остане на земята, и всеки ще живее за себе си. Не, между всички неща в света има единство, вътрешна връзка.

По силата на това вътрешно единство хората могат да си взаимопомагат, ако разбират великите закони на живота. Достатъчно е да знаете как да произнесете една дума, за да видите силата не този закон за единството, който действа навсякъде в света. Ако знаете как да произнесете думата любов, вие ще се свържете с всички добри хора по лицето на земята, с всички светли, любещи души, в които любовта живее, които имат будно съзна ние. Те веднага ще ви чуят, и каквито нужди имате, ще ви услужат. Ако не се свържете с тези същества, колкото и да викате, никой няма да ви чуе.

Само когато човек разбере закона на вътрешното единство и вътрешната връзка между всички разумни същества, той ще разбере, че не е сам и не е изолиран в света, а има кой да му помогне, да му услужи, да му направи добро, когато се намери в нужда. Чрез доброто, което прави, човек подбужда тази вътрешна връзка и служи на великия закон на единството, който е идеала на човечеството.

Човек трябва да прави добро, защото доброто и Истината са двете релси, по които човешкия живот върви. Истината и добро то имат стремеж нагоре, те се стремят към Бога. Ако вашата кола не върви по тези релси, вие никъде не можете да отидете. Истината, това е път към Бога; Доброто — това е път към Бога. Като се качите на тези две релси, вие сте намерили вече пътя на Любовта, по който върви живота.

Стремежа към Истината и доброто са вложени в човешката душа, следвайте този стремеж на душата си. Вървете по посоката, към която ви тласка този стремеж — към хубавото, към красивото, към великото и възвишеното към доброто — към великия идеал на нашия живот. Вървете в тази посока и не се спирайте, при онези неща, които могат да ви катурнат, да ви спънат в живота. Само като вървите по този път, ще имате правилни отношения към всички хора и към всички същества. Настанало е време, когато хората трябва да гледат не кой как се обхожда с тях, но как те се обхождат с другите хора. Аз не гледам как другите хора се обхождат към мен, но гледам как аз се обхождам с хората. Това е важно за мене. Аз не бих желал хората да се обхождат добре с мен, ако аз не се обхождам добре с тях. Ако дадат някому един мухлясал хляб, аз ще взема хляба от ръцете му, и ще кажа: слушай, теб са те излъгали. След това веднага ще взема от най-хубавото брашно, ще омеся един хубав, топъл хляб, и ще му го предложа. Това заслужава той като човек, а не мухлясалия хляб. Това е идейното разбиране на живота. Така трябва да се отнасяме към всички хора. Такава трябва да бъде нашата обхода към другите хора. Ако ние се обхождаме към другите хора така, както бог се отнася вътре и вън от нас, така и другите ще се отнасят към нас. Това е идеалът, това е правилната обхода. Ако не можете да спазвате това правило, няма други правила отвън. Това е истинското правило на живота. Това правило е написано и вътре в самия човек. Как да се изправите отвън как да се обхождате с другите хора, това отвън не може да се научи. То е написано у вас. И ако вие се държите за това, което у вас е написано, ще можете да го приложите и навън. Това е пътя, към великия идеал.

Резюме на неделната беседа „

Закхее, сляз скоро“, 24. XI. 1935 г.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ж. Божилова

Суровата храна през зимата

Знае се вече положително, че най-добрата, най-здравата, най-годната за строителството и лекуването на човешкия организъм е храната, която не е претърпяла съществени промени чрез температурата на огъня, — суровата, или слънчево светлинната храна, запазила непокътнато богатството на своите елементи и жизнената сила на витамините.

Природата е най-великият майстор, съчетател в дивни форми, вкус, аромат и шарки всичко, което е необходимо за поддържането на човешкия живот в неговото здраве и красота. На човека не остава друга грижа, освен да помогне с труда си това творчество, да скъта чудните дарове за времена и места, Когато и където ги няма, да ги поднесе за храна във вид и наредба, според нуждата на организма при различните условия. В това трябва да се състои и същността на истинското изкуство за приготовление на храната. За човека в днешното му състояние, с доста похабени зъби и органи в храносмилателната система, е необходимо още да се направи твърдата храна удобна за възприемане. Към тази необходимост притурена още и грижата да се поднесе храната в абсолютна чистота и пълна красота — това е същинската задача и важното предназначение на тъй нареченото готварско изкуство. Всичко друго е суета и посегателство върху здравословната и целителната сила на храната, която човек с никакви свои капризни изкуства не може да създаде, или възстанови.

Употребата на сурова, или слънчево светлинна храна не значи по никой начин освобождаване от всяка грижа по приготовление на храната, а само освобождаване от ненужната, или вредната грижа, която отнема хранителната стойност на естествените продукти. Напротив, да се подбере, правилно съчетае и изящно поднесе суровата храна, изисква се истинско знание и естетически вкус, за да се оправдае напълно понятието „слънчево-светлинна“. От нея трябва да блика свежата струя на природата, в нея трябва да се отразяват спектралните багри и животворните лъчи на слънцето. Да се борави правилно и целесъобразно с тази храна, това значи да се опознае и завладее същността на закона, по който майката-природа се грижи за всички свои питомци.

В областта на това знание е и отговорът на въпроса: как можем да се ползваме от благата на суровата храна през зимния сезон. когато растителното царство е сложило вече своята дан и всички негови продукти отдавна преминали.

С настъпването на зимния сезон по-никой начин не се прекратяват съкровища на суровите храни. Едни от тях се запазват в свежо състояние дълго време, а други са изсъхнали без да губят от състава и хранителността си. Нека споменем тука, освен богатите на хранителни елементи житни зърна, основата на „насъщния хляб“ още и чудесните плодове: ябълки, дюли, орехи, лешници, кестени, фъстъци, а наред с тях: всички гулийни зарзавати, кромида, праза, моркова, картофите, зелето, целината, след които идват разнообразните и тъй хранителни бобови растения. Всички тези храни могат да се употребяват в сурово състояние, стига само да сме се заинтересували с тяхното целесъобразно приготовление. Някои само от тях изискват размекване чрез наквасване, или запарване. Не споменаваме тука всички видове овощия и зеленчуци, консервиране чрез стерилизиране, или различни разтвори. Те вече отстъпват значително от пълното качество на слънчево-светлинната храна и стоят на второ място.

През зимата, когато слънчевите лъчи вече не топлят, когато температурата е низка, а при нашето устройство на живота, човек не почива, а живее в усилен труд и напрежение, организмът може да си достави необходимата енергия само от богатите акумулатори на жизнените сили — слънчево-светлинните храни, които с малко грижи можем да имаме през цялата зима.

Всички тук изброени храни, запазени в свежо състояние за през зимата, са еднакво ценни и необходими. Но ако трябва да се препоръча храна, богата с мазнини, необходими при низка температура, белтъци и витамини, това са орехите, лешниците и бадемите. Те трябва да следват след хляба и да заместят в значителна степен млечните продукти, понеже са по вкусна и здрава храна.

Ж. Божилова

из в. „Добро Здраве“

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ф. Достоевски

Детето на елха при Христа

malchik-u-hrista-na-elke-kratkoe-soderzhanie-malchik-u-hrista-na-elke-fm-dostoevskij_2.jpg?fbclid=IwAR0Kojqn2bK_bbytxPuu13_yoP5eARDN66sTqe6BxEiafLoTa4HwHLOLNVU

Това се случи тъкмо в навечерието на Рождество, в някакъв огромен град и в ужасен студ.

… Виждам едно момче в подземието, но още твърде малко, на шест години или дори по-малко. Това момче се събуди сутринта във влажната и хладна изба, беше облечено а някакво халатче и трепереше. Дъхът му излиташе като бяла пара и то, седейки в къта върху сандъка, нарочно пускаше тази пара из устата си от досада и се забавляваше, гледайки как тя излита. Но то много искаше да яде. Няколко пъти от сутринта се приближаваше то до дървеното легло, дето на гънка като баничка постелка и на някакъв възел под главата, вместо възглавница, лежеше болната му майка. Как попадна тя тука! Навярно беше пристигнала с момчето си от чужд град и изведнъж беше заболяла. Стопанката на квартирите преди два дни бяха затворили в полицията; наемателите се разпръснаха поради празника, а едничкият останал безделник в халат вече цяло денонощие лежеше мъртвопиян, не дочакал и празника. В другия кът на стаята стенеше от ревматизъм някаква осемдесетгодишна бабичка, била никого си и някъде си бавачка, а сега умираше самотно, охкайки, карайки се и викайки по момчето, тъй че то вече почна да се страхува и да се приближава до нея. To беше успяло вече да пие вода някъде в коридора, но нийде не намери корица хлебец и вече за десети път пристъпваше да събуди майка си. Мъчно му стана най-после, в тъмнината: отдавна настъпи вечерта, а не светваше. Като попипа лицето на майка си, то се зачуди, че тя съвсем не се мърда и че е станала такава студена както стената. „Тука е много студено“, помисли то, постоя малко, безсъзнателно забравило ръката си върху рамото на покойницата, после духна на пръстенцата си, за да ги съгрее, и изведнъж, като набута върху леглото каскетчето си, тихичко, пипнешком, излезе от избата. То и по-рано би излизало, но все се страхуваше от голямото куче горе на стълбата, което цял ден висше там горе на съседските врати. Но кучето го нямаше и то изведнъж излезе на улицата.

Господи, какъв град! Никога още не беше виждало то нещо такова. Там, от дето беше дошло, нощем имаше такъв черен мрак, един фенер свети на цялата улица. Дървените низки къщурки се затварят с капаци; на улицата, щом се мръкне — няма никого, всички се затварят по къщите, и току почнат да вият цели стада кучета, стотици и хиляди от тях вият и лаят цялата нощ. Но затова пък там бевше и така топло, даваха му да яде, а тука — Господи, да имаше как да си хапне! И какъв трясък и гръм е тук, каква светлина и люде, коне и файтони, и студ, студ! Замръзнала пара излиза от силно уморените коне, от топло дишащите им муцуни, през рохкавия сняг звънят подковите о камъните, и всички така се блъскат, и, Господи, така му се иска да си хапне, макар какво да е там, и така изведнъж го заболяха пръстчетата. Край него мина пазител на реда и се завърна, за да не забележи момчето.

Ето пак улица — ох, каква широка! Та тука навярно ще ги смачкат; как всичките викат, тичат и вървят, а пък светлина, светлина! А това какво е? Ух, какво голямо стъкло, а зад стъклото стая, а в стаята дърво чак до тавана; това е елха, а по елхата колко светлинни, колко златни книжки и ябълки, а наоколо пък куклички, мънички кончета; а из стаята тичат деца, напети, чистички, смеят се и играят, и ядат и пият нещо. Ето онова момиченце захвана да танцува с момченцето, какво хубавичко момиченце. Ето и музика, чува се през стъклото. Гледа момченцето, чуди се, дори се и смее, а пръстенцата го болят, и крачката и ръцете станаха съвсем червени, вече не се свиват и болят, като ги мръдне. И изведнъж си спомни момченцето за това, че така силно го болят пръстчетата, заплака и побягна по нататък, и ето, отново вижда то през друго стъкло стая, и там пак дървета, но на месата банички, всякакви — бадемови, червени, жълти, и седят там четири богати госпожи, а който дойде, дават му банички, а вратата се отваря постоянно, от улицата влизат при тях много господа. Приближи се дебнишком момченцето, отвори изведнъж вратата и влезе. Че като викнаха и замахнаха насреща му! Една госпожа го приближи по-бързо и му пъхна копейка в ръката и сама му отвори вратата за улицата. Как се изплаши то! А копейката се изтъркули и зазвъня по стъпалата; не можа да свие то червените си пръстчета и да я задържи. Избяга момченцето и тръгна по-бързо, а къде — само не знае. Пак му се иска да заплаче, но вече се страхува, и тича, тича и духа на ръчиците си. И тъга го обхваща, защото изведнъж му стана така самотно и мъчно, и изведнъж, Господи! Та какво пък е това? Стоят люде на тълпа и се чудят: на прозореца зад стъклото три кукли, мънички, наконтени в червени и зелени дрешки, и съвсем, съвсем като живи! Някакво старче седи и сякаш свири на голяма цигулка, двама други стоят наблизо и свирят на мънички цигулчици, и в такт поклащат главички, и се гледат един другиго, и устните им шават, приказват, съвсем приказват — само че иззад стъклото не се чува. И помисли отначало момченцето, че те са живи, а като се досети, че това с куклички — изведнъж се разсмя. Никога не е виждало то такива куклички и не е знаело, че ги има. И да плаче му се иска, но така е смешно — смешно за кукличките. Изведнъж му се стори, че някой го похвана отзад за дрешката: голямо лошо момче стоеше наблизо и изведнъж го удари по главата, свали му каскета, а само отдолу го препъна с крак. Изтъркули се момченцето на земята, завикаха наоколо, примря то, скокна и беж да тича, и изведнъж побягна, само не знае накъде, към дъската над прага, в чуждия двор — и седна зад дървото: „Тука не ще ме намерят, пък и тъмно е.“

То приклекне и се сви, не може да диша от страх, а изведнъж, съвсем изведнъж, му стана така хубаво: ръчиците и крачката изведнъж престанаха да болят, и стана топло. Така топло като върху печката; ето, то цяло трепна: ах, та то било заспало! Как добре е да се заспи тука: „Ще поседя тука и после пак ще отиде да погледам кукличките“, помисли момченцето и се усмихна, като си спомни за тях. „Съвсем живи!“ И изведнъж му се счу, че майка му запя песенчица над него. „Мамо, аз спя, ах, как хубаво е да се спи тука!“

— Ела при мене на елха, момченце — изведнъж прошепна тих глас над него.

То помисли, че това е все майка му, но не, не е тя: кой го повика то не вижда, но някой се наведе над него и го прегърна в тъмнината; а то му протегна ръка и ... и изведнъж — о, каква светлина! О, каква елха! Пък и не е елха това, то още не е и виждало такива дървета! Къде ли е сега то: всичко блести, всичко сияе, и наоколо е пълно с куклички — но не, това са все момченца и момиченца, само че такива светли, всички се трупат около него, летят, целуват го, вземат го, носят със себе си, пък и то само лети и вижда: гледа го майка му и радостно му се смее.

— Мамо! мамо! Ах, как хубаво е тука, мамо! — вика й момченцето, и отново се целува с децата, и иска му се по-скоро да им разкаже за онези куклички зад стъклото. „Кои сте вие момченца?“ — пита то, смеейки се, и пълно с любов към тях.

— Товв е „Христовата елха“ — отговарят му те. — Всякого на този ден за всички мънички дечица, които нямат своя елха, има елха при Христа … И узна то, че всички момченца и момиченца бяха все такива деца като него, но едни от тях замръзнали още в кошниците си, в които ги бяха подхвърлили на стълбата до вратата на петербургските чиновници, другите били задушени от финките (немарливи детегледачки), във възпитателния дом за отглеждане, трети били умрели върху изсъхналата гръд на своите майки (във време на самарския глад), четвърти били се задушили в третокласните вагони от смрад, и всичките сега са тука, всички сега са като ангели, всички са при Христа, и Той сам е сред тях и простира ръце към тях и благославя и тях, и грешните им майки. А всичките майки на тези деца стоят тука, настрана, и плачат; всяка вижда своето момченце или момиченце, а те подхвръкват към тях и ги целуват, отриват им сълзите със своите ръчици и ги молят, молят да не плачат, защото тук им е така хубаво …

А долу, на сутринта, вратарите намериха избягалото и замръзнало зад вратата дете: потърсиха и майка му … Тя беше умряла преди него; и двамата бяха свидни на Господа Бога в небето.

Ф. М. Достоевски

_______________________________________

Бележка: Достоевски пише разказа „На елха при Христос“ през 1976 г. За този разказ, както и самия разказ (съвременен превод), може да се прочете в портала за култура, изкуство и общество.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

Безсмъртните вълни

Откакто се установи, че радиоелектрическите вълни не умират, създадоха се множество интересни възможности. Бъдещите поколения, снабдени със свръхчувствителни радиоприемници, ще могат да слушат радио програмите, които днес се разпръскват по света. Смята се, че етерните светлини и радио-вълните са вечни или поне могат да просъществуват стотици хиляди и милиони години. Едно е положително, че днес ние получаваме светлинни вълни, на които са били потребни повече от милион години за да преминат пространството н стигат до нас. И радио-вълните спадат към това семейство вълни и даже в известни отношения са сходни със светлинните вълни, затова и тяхната безсмъртност е съвсем възможна. Смята се дори, че не само радио-концертите са вечни, но също и образите на всички предмети, върху които светлината с блестяла още от началото на света.

Ако бъдат пуснати сега радио-вълни или светлинни образи! Те ще се пръснат в пространството по всички посоки и с бързината на светлината ще се понесат към планетите и звездите. Пресмята се, че те ще стигнат след четири светлинни години до съзвездието Центавър, а след 25,000 години —до първите мъглявини на млечния път. И, следователно, ако днес от млечния път бъдат насочени силни далекогледи, за да се наблюдава земята, тя не ще бъде видяна не в днешния й вид, а каквато е била преди 25,000 години, когато е живял кроманьонският човек в Европа заедно с тигрите и маймуните. Следователно, гледани от там, хората на земята ще бъдат виждани още в първобитното им състояние и ще ги мислят за не напреднали.

Дали Наистина нашите потомци ще могат да слушат днешните радиоконцерти, макар и да отлитат в пространството? Възможно е те да се върнат към земята, защото се знае, че вълните описват голям кръг и е вероятно да се върнат към източника си. Изчислено е, че са необходими няколко милиони години за да може една светлина или друга подобна вълна да се върне към източника си. А то значи, че едва след толкова време разпръскваните днес радиоконцерти ще се върнат отново на земята за да могат да бъдат уловени от радиоприемниците на тогавашните хора. Въз основа на това, ако днес имахме свръхчувствителни приемници ние бихме могли да видим образи от първите времена на земята, които сега минават покрай нас.

Окултната наука поддържа, че нищо в света не се губи и че всичко, което е съществувало във Вечността има свой отпечатъци в хрониките на Природата. И фактът за безсмъртността на вълните и всички образи потвърждава този отдавна известен на окултистите факт. На това основание цялата история на развитието на нашета слънчева система и цялата история на развитието на човечеството и развитието на органическите форми върху нашата планета имат свои отпечатъци в хрониките на природата, от където можем да ги четем като по книга, стига да можем да доловим онези светлинни вълни, които са носители на тези образи, на тези истории. И когато посветените говорят че четат в аналите на природата облата история на човешкото развитие, това вече не е ненаучно, но строго научно-обективно твърдение, което ни говори за едно по-широко обективно изследване на света и живота. Всеки предмет, всяко събитие, всяка история произвежда известни вълни, които носят образите на тази история в себе си и когато тези вълни по един или друг начин се възприемат от нашето съзнание — било чрез механически уреди или чрез специални органи — ние си възпроизвеждаме тази минала история, която е оставила своя отпечатък в природата. Поставено на тази плоскост пред научното изследване се откриват нови начини, перспективи и възможности за познанието ма света и живота. Как ще се реализира това нещо, е предмет само на време.

Великите адепти и посветените в тайните на окултната наука и днес работят по тези начини и проучват великите живи закони на Битието. Но те са развили в себе си способността да могат като радиоапаратите да възприемат вълните и образите на всичко съществувало и съществуващо и го проучват, като една обективна реалност. Като се знае това, ясно ни става, че окултната наука не е една субективна умозрителна спекулация, а е резултат на едно по-широко и по-задълбочено изследване на реалността. Щом като може да се приспособят апарати, които да долавят безсмъртните вълни от пространството, то може да се приспособи и човешкия мозък, който е най-съвършения апарат в света, да възприема тези вълни и образи и да изучава законите на техния живот. По този път работят посветените окултисти, чието съзнание е разширено и в света съществуващ зад триизмерното пространство.

Както думите, предметите и събитията произвеждат вълни, които остават да съществуват и след прекратява нето на съществуването на техния причинител, така и човешката мисъл, като мощна динамична сила, произвежда вълни и образи, които продължават да съществуват в пространството. И когато попаднат на мозък, които има. ако може тъй да се каже, същото качество и количество на трептения, каквито мозъка, които е произвел тези вълни, той ще ги възприеме като мисъл, като идея, дошла му от обективния свят. Съвременните хора, като възприемат по този начин мислите от пространството, казват: Хрумна ми еди каква си мисъл, измислих еди какво си и пр. Нищо не си измислил — но си доловил една мисъл от пространството чрез антената на своя мозък. Мислите и идеите съществуват в пространството, и ние ги възприемаме тъй, както радиоапаратите възприемат музиката. Само че при обикновените хора това става несъзнателно, а посветените, съзнателно нагласяват своите антени за възприемане на вълни със специални дължини и възприемат такива мисли, каквито искат. Това, което правят посветените, можем да го постигнем и ние —обикновените хора, като работим съзнателно за организиране на своя мозък, за да можем да си служим с него, като с антена, за долавяне на вълни с различни дължини.

В.П.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...