Jump to content

Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 148


Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 148 - год. VIII.

Севлиево, 26 януари, 1936 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 60 лева

За странство – 100 лева

Отделен брой 2 лева

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Вечната поема“

от Auroro

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Онова, което не е опитано (Г.)

Радио и окултизъм (Ст.)

Вестникът и киното, като културни фактори днес (Г. Събев)

Словото на Учителя. В какво седи силата на човека (Из неделната беседаДванадесетият час“, 8. XII. 1935 г.)

Из науката и живота. Науката в древността (В. П.)

Белият лотос (прод. от брой 147 - Мейбъл Колинз)

Трима пътника (басня - Радиозо)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Онова, което не е опитано

От най-древни времена до днес, хората са изграждали обществения си живот главно върху две основи: силата и закона. Те познават обществен ред на организираната сила, чийто най-висок израз е милитаризмът, и чийто върховен закон е правото на силния или юмручното право, и правов обществен ред, където всички хора — слаби и силни, богати и бедни — поне теоретически са равни пред закона, който еднакво защитава гражданските им права.

Така че хората, може да се каже, са опитали предоволно и принудата на бруталната сила и принудата на закона, който е главен инструмент на правовия ред.

Има нещо, обаче, което хората не са опитали, нито в индивидуалния, нито в обществения си живот. Това е любовта. Каквото и да приказват хората за своите преживявания на любовта, колкото и да си мислят, че я познават, всъщност едно е вярно — ние познаваме за сега само сенките, които любовта хвърля в човешкия живот. Ако ние действително познавахме любовта. — нейната същина— животът ни щеше да има съвсем друг облик, такъв, какъвто ни го рисува великият Учител на Любовта — Христос.

Но всички признаци на настоящия живот показват, че човечеството вече е дошло до един краен предел, до една абсолютна неизбежност. или смърт в стария живот на безлюбието или нов живот в Любовта.

Г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Радио и окултизъм

С откриването и популяризирането но радиото, окултните истини получават изведнъж нагледен, конкретен пример.

Всеки си спомня първото впечатление, което му е направило пеещото сандъче, в което няма скрити нито музиканти, нито оратори, нито грамофонна плоча:

— Ето, това е Берлин, Будапеща, Мюнхен, Лайпциг, Букурещ. На къси вълни ловя Рим. София едва се чува — слаба е станцията, а и близкият до нея и много по-силен Симферопол съвсем й пречи. Чакам с нетърпение да започне да работи предавателната станция в Стара-Загора. Тогава ела само да слушаш. От София дават много хубава и интересна програма.

Често се възразява с изречението: сравнението не е доказателство. Би било много неблагодарна работа, ако човек се заеме да доказва окултните истини. Всички научни теории по въпроса, всички сравнения и примери ще си останат много хубава гимнастика на ума, за тоя ... който иска да убеди събеседника си. Окултните истини се изживяват и опипват спонтанно, с цялата ни душа и стават наша реална, несъмнена опитност, която си съществува като факт от природете, което не може нито да се признава, нито да се отрича. А за тоя, който още не е имал непосредствено изживяна опитност, всички научни доказателства ще заучат като думи, думи, думи:

— Разбирам туй, което говориш. Разумно е, ясно ми е. Но ... не мога да повярвам.

Защото именно това „повярване“ е спонтанното, цялостно осъзнаване на нашата духовна природа и разумяване на нейните пътища.

Но все пак, като образ, с който мисълта на съвременния човек може да прави своите упражнения, радиото си остава великолепен, поучителен пример.

Някъде далече, на Хималаите, мощни радио разпръскватели — мозъци и съзнания, изпращат по цялото околно пространство мисли. Като силни, пет хиляди киловатови вълни тия мисли обикалят цялото земно кълбо. Те се движат в някаква финна психична среда. много по деликатна, по-чудна и по-мъчно обяснима от етерната среда, в която се разпространяват електрическите вълни на радиоразпръсквателната станция. Те изпълват всеки връх, всяка долинка, еднакво палата на императора и хижата на бедняка. Те са еднакво лесно находими както в Индия, в Англия, тека и в Япония и в Сибир. Иска се само едно: радио-приемателната станция, мозъкът на човека, да бъде нагласен ди възприема.

Понеже мозъкът е именно такова направено от самата природа, естествено радио, което не ражда мислите „както плюнчените жлези произвеждат плюнката“, а ги възприема „изневиделица“. както на всеки наблюдател на радиоприемателя се струва, очевидно, не е без значение нито расата, нито вродените качества, нито образованието, нито възпитанието на човека. Всичките са „лампите, бобините и антената“ — техническата предпоставка на всеки радиоприемател.

Ст.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ВЕСТНИКЪТ И КИНОТО

като културни фактори днес

Отдавна е надживяно времето, когато вестникарската дейност се простираше само до новината, до сензацията и рекламата. Излизането на много всекидневни, седмични и двуседмични вестници днес, за култура, наука, литература и обществени въпроси вече говори за нарасналите духовни нужди.

Киното на свой ред и то е един важен фактор днес за насаждане на култура.

Както вестника, така и киното постепенно си извоюваха място на първостепенни фактори в обществения живот. Културната мисия на тия два фактора расте от ден на ден. Колкото по дълбоко проникват те всред народа, толкова ролята им на съветници, учители и възпитатели по-ясно се очертава, засилва и затвърдява. Паралелно с разрастване на това им влияние, расте и отговорността, която те поемат върху себе си, тогава, когато те се отклонят от пряката си задача. A пряката им задача е редом с тая на семейството и училището: да възпитават, да поучават и да бъдат разсадници на култура, на лични и обществени добродетели.

У нас, днес, за съжаление не е така. Подлистниците на вестниците се пълнят с разни пикантни истории, които най-често имат за обект аномалиите в съпружеските отношения, като по тоя начин увеличават броя на читателите си и печелят в тираж. Но какво по вече можем да изискваме от тези, чийто девиз е: печалби и само печалби, и които не познават друг морал освен тоя: да следват повеленията на личния си интерес.

Без морал, без доблест, без чувство на отговорност с апетити само за сензации, за тираж и фондове не се отива далече. Само се понижава обществения морал.

Не може да се отрече, че има редактори, които правилно схващат своята задача и методично и системно, при всички условия, изпълняват своя дълг. Но те са малко.

Вестникът и киното могат много да допринесат за превъзпитаване на обществото, поднасяйки му само отбрана и доброкачествена духовна храна,

Днес когато за болшинството от хората вестникът е единственото четиво — единствената духовна храна, не е без значение какво ще им се поднесе. Ето защо, покрай интересното, хубаво е да се изнася в полезното и поучителното. Така укрепва духовно човек и придобива нови сили, за на може да работи на обществената нива. Да работи за благото на семейството, за благото на народа си, а тъй също и за благото на всички народи.

В заключение ще кажем, че ако искаме да живеем с духът на новото време, вестникът и киното трябва да поднасят само онова, което е проявление само на Красивото, Великото и Вечното.

Г. С ъ б е в

Б. Ред. За голямо съжаление не по малко от 90% от това, което ни поднася днес киното и общо разпространения вестник, има повече или по-малко отрицателно, вредно влияние върху читателя и затова смело можем да кажем, че днес киното и ежедневният вестник играят отрицателна роля в живота — явяват се като опасни разсадници на поквара, израждане и разложение. От друга страна не може да се обвиняват само ръководителите на вестниците и кинопредприятията, защото те се нагаждат към вкуса на публиката — дават това, което се търси. За да могат вестника и киното да играят творческа, положителна роля в живота, да станат двигатели на истински прогрес, нужно е общо повдигаше на културното и моралното ниво на обществото.

* * *

Христос ще дойде само тогава, когато всички хора отворят сърцата си и Го приемат отвътре, а не отвън.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Словото на Учителя

В какво седи силата на човека

За обикновените хора някои неща в света са интересни, а други не са интересни. Но за гениалните хора и за светиите всички неща в света са интересни, защото те мислят и намират смисъла на всяко нещо. А обикновения човек, който не мисли, а живее със своите чувствания. за него нещата са до толкова интересни, до колкото могат да го ползват. Но цялото човечество навлиза в една епоха, когато хората трябва да почнат да мислят, т. е. да разбират смисъла на нещата, защото мисълта е, която отличава човека като човек. Животните живеят с чувствата си — това положение е естествено за тях, но човек, за да се прояви като човек, а не като животно, трябва да мисли.

До тогаз, до като хората не мислят, те живеят в нощта на живота а в нощите, в тъмнината се раждат всички противоречия. Когато човек почне да мисли, понеже мисълта е носител на светлина, човек започва да живее в денят на живота.

Христос казва: 12 часа има денят и всеки час, има определени качества и свойства. Първите шест часа на деня са положителни и имат отношение към мъжкия принцип в човека; а вторите шест часа са негативни и имат отношение към женският принцип в човека. Значи, мъжът и жената управляват денят. Мъжът го управлява от изгряването на слънцето до обед, а жената поема управлението от обед до вечерта, докато залезе слънцето. Вечерта, след залязването на слънцето, брата поема управлението до сред нощ, а сестрата от сред нощ до сутринта. Всекиму се падат по 6 часа. Какво означава първият час? Първият час представя онова интензивно желание в човека, което е затворено като в черупка и иска да излезе вън от тази черупка, да види белия ден. Първият час представлява още понеделникът, който е ден на луната, която представя въображението в човека. В първия час човек трябва да посади нещо, което да измъти. Вторият ден, вторият час пилето се е вече излюпило, трябва да ходи, движение се изисква от него. Той е ден на низшето в човека, което трябва да работи; навсякъде има мъчнотии и препятствия и ти трябва да работиш, да си пробиеш път, навсякъде да туриш ред и порядък. Средата, това е третия ден, третия час — той е ден на учение — тогава ще впрегнеш ума си на работа. Четвъртият час и ден е за възвишеното и благородното в човека. Петият ден, петият час има отношение към любовта на човека, към чувствата на човека, към яденето и пиенето. Шестият ден и час е последният, в него човек трябва да се замисли, да си даде отчет, сметка за всичко онова, което е направил. След това, като не знаете какво да правите, ще легнете да си починете — влизате в нощта на вашия живот. И в целия живот на човека се повтаря същото.

Като измине денят на живота — дохожда нощта, тогаз хората казват, че човек умира. Не, човек не умира, а изчезва само неговата сянка. Всеки човек на земята е сако едно произведение на един скулптор, но истинският човек още не сте го видели какво представя. Това, което виждат още не е човека. И човека, кой то Бог създаде, не е създаден на земята.

Човек е пришълец на земята. Душата на човека е родена в един но висш свят. Ще попитате — къде е този свят? Ще изясня мисълта си с една аналогия. И мравите и човек живеят привидно в един свят, но мравите схващат света съвсем не тъй, както човека. Човешкият свят е много по обширен от света на мравите. Тъй че големината на света зависи от степента на съзнанието на съществата. И когато казваме, че има един по висш свят, в който живеят по-разумни същества, ние разбираме, че тези същества имат по-широко съзнание, затова и техните представи за света са други; а също така други са и техните отношения към света. Хората, като не разбират тази велика истина, питат: като умрем, къде ще отидем? Никъде няма да отидете, но ще се изменят само вашите отношения в света, ще се изменят вашите разбирания за света.

Докато живеете с идеята, че сте в този свят — вие сте слуги в света; а когато заживеете с идеята, че сте а онзи свят — т. е. схванете света с едно по-широко съзнание, вие сте ученици в света. Тъй че, разликата е само в заниманията. Като слуга ще вършиш външни работи, а като ученик ще изучаваш живота.

Докато се занимавате с външната страна на живота, вие сте слуги; а когато почнете да изучавате живота като една вътрешна сила — вие сте ученици. Само като ученици вие ще разберете смисъла на живота. А сегашните хора искат да разберат смисъла на живота при това положение, при което днес се намират т. е. като слуги. Не, така не може да се разбере смисъла на живота, защото външният живот, който сега хората живеят, е резултат на един вътрешен потик, произтичащ от един разумен принцип. Ако посадите едно семе. то ще израсне според вида си; но тази външна форма, този външен живот е резултат от развиването и проявлението на онази потенциална сила, която е скрита в семето. Значи, целия външен живот, който се развива от семето, чрез семето е станал, чрез силата, която е в семето. И когато четете в Евангелието стиха — „В начало бе Словото, и всичко чрез него стана“ — това значи, в начело бе семето, зародишът на нещата, и чрез силата скрита в него, всичко е станело. Вие сега проектирате Словото вън от човека, вън от нещата. Не, това е механическо разбиране и нищо не се постига с него.

Всеки човек е едно Божествено семе, всеки е Словото сам за себе си. И вашият живот ще бъде израз на развитието и проявлението на силата в този божествен зародиш. А вие, които сте божествени семена, които носите силата, която ще създаде вашия живот в себе си, чакате да дойде не кой спасител в света да ви спаси. Никакъв спасител няма да дойде, и няма какво да ви спасява; това е най глупавото нещо, което човек може да мисли. Да, ще дойде един спасител, един благодетел, но не да ви спасява, а ще ви извади от хамбара, ще ви посее на нивата и ще ви зарови отгоре. Тогава той ще ви каже: сега вие ще израснете и добро семе ще дадете: едно 30, друго — 60, а трето — 100. Това е вашето спасение. Ако така разберете спасението, на прав път сте. В този смисъл са говорили всички велики Учители в миналото. В този смисъл е говорил и Христос. А сегашните християни очакват Христос да ги спаси, и да ги заведе в някакъв особен рай на небето. Такъв рай, какъвто очакват религиозните, не съществува. Тяхната представа за рая е толкова вярна, колкото са верни представите на мравите за човека. Ако те биха могли да имат представа за човека, биха попитали; дали и хората са организирани като нас? Далеч се различава човешкото общество от мравешкото. Не може да се прави никакво сравнение между мравите и живота на човека. У мравите няма никаква мисъл, никаква реч, никакви логически изводи. У тях има известно усещане, но то е съвсем друго нещо. В мравешкия живот има един застой. Цялото животинско царство представлява степени на застой в развитието на човека. Цялото животинско царство представя една справочна книга на миналото, която показва, къде човека може да сгреши.

Силата на човека не се заключава в неговата физическа сила. нито в неговото богатство, нито в неговото знание, нито в неговата добрина. Това са капитали, с които човек трябва да работи.

Силата на човека седи в разбирането па Великите Божии закони, които направляват неговия живот.

Значи, силата на човека е в неговата права мисъл. Всички други неща се обуславят от мисълта на човека. Мисълта, това е здравословното състояние на човека. Ако не може да мисли право, човек не може да бъде здрав. Ако не мигли правилно,тогава и чувствата на човека не могат да бъдат здравословни, не могат да бъдат нормални. Защото чувствата се обуславят от човешката мисъл. Постъпките на човека пък се обуславят от неговото сърце. Значи, правите мисли и чувства на човека опреде-лят неговата сила, неговата воля. Силата на човешките мисли, плюс силата на човешките чувства, дават човешката воля. Следователно. като съедините умът и сърцето на човека в едно, вие имате човешката воля. Ако умът и сърцето ви не са съединени в едно, волята ще отсъства у вас. И животните нямат воля, защото те имат само сърце и отсъства умът. И ще забележите, че у тях долната част на лицето, — брадата — както е в човека, не съществува. Също така, те нямат и нос, както хората имат. Носът е резултат на човешката интелигентност; и, брадата в човека също така е резултат на съединената деятелност на човешките мисли и чувства. Челото е резултат на човешката мисъл, а устата е израз на човешките чувства.

Една от големите погрешни на хората е, че не могат разумно да използват благата, които Бог им дава отвън. защото не живеят по законите на своята мисъл, а по пътищата на своето сърце. Също така и човешкият организъм, човешкото тяло съдържа в себе си, известни богатства и сили, спрямо които вие не трябва да бъдете разточителни. Вие не трябва да бъдете разточителни с тялото си и да казвате: аз мога да пра вя, да мисля каквото искам. Това е погрешно схващане. Вие не можете да мислите каквото и както искате. Понякога хората изпитват горчиви, приятни и неприятни чувства, и смесвайки ги с мисълта, казват, че много мислят. Не, в мисълта няма нищо неспокойно. Който се без покои, това не показва, че той мисли. В мисълта няма нищо безпокойно. Мисълта е нещо трезво, нещо спокойно. Щом мислиш нещо, ти започваш работа. Там дето има тревога, там се проявява нисшата част на сърцето, което наричаме още конкретен, нисш ум. Напр.. вие се безпокоите, че някои неща не са станали както сте очаквали, но това не е мисъл, това е чувстване. Когато се радвате и скърбите, това не е живота на мисълта, но това е живот на чувствата. В мисълта има нещо повече от радостта на чувствата. Тя е носител на светлина, а светлината ще ви донесе мир.

Мисълта е онзи творчески принцип, който освобождава човека от робството, в което се намира сега.

И Христос казва: Не са ли 12 ч. на деня, и който ходи в светлината на мисълта, той не се препъва. Всеки, който ходи в светлината на своята мисъл, в мисълта, която Бог му е дал, не се препъва. И всичките му работи стават, както ги е намислил. Щом работите ви не стават както трябва, това показва, че в мисълта ви има намесен друг елемент.

Значи, добрата, правата мисъл, не е безпокойствие, тя е нещо трезво. Вие трябва да имате пред вид, че малко хора в съвременния свят мислят право. Хората на правата мисъл имат нещо светло в лицето си, те виждат нещата ясно. Гледате някой човек, че ходи замаян, очите му премрежени, и казва, че мисли нещо. — Нищо не мисли този човек, той съвсем е загазил в чувствата си. Той мисли, как по-скоро да излезе от положението, в което е загазил. Той казва: Аз в нищо не вярвам. Този човек е съвсем загазил.

Всички хора, които не вярват в нищо., това са хора, които нищо мислят, те съвсем са загазили в чувствата си. Тези хора минават за учени, и казват, че в нищо не вярват. Той вярва във всевъзможни неща, и казва че в нищо не вярва. Това не е никаква мисъл просто чувстване. И после, тези „невярващи“ казват, че вярата осакатявала хората. Не е така. Само глупавите чувства осакатяват хората. Ти чувстваш като някое животно, и мислиш, че с тези чувства ще отидеш някъде далеч. Не, с тези чувства, няма да отидете по-далеч от животните. Защото мисълта е, която издига човека над животните, а чувствата го приравняват с тях.

Когато у човека отсъства трезвата мисъл, която носи светлина, той се натъква на ред мъчнотии и противоречия, против които се опълчва и се бори, като не разбира, че той сам си ги създава. благодарение на своето неразбиране. Хората искат да изкарат дявола виновен за всичко. Те казват, че дяволът влязъл в рая и изкусил човека. Добре, ако е така, къде е този рей и този дявол? Привържениците на тази теория казват, че раят бил в Мала Азия, между Тигър и Ефрат. Да допуснем, че е така. Но преданието разказва, че реките са били четири, а сега съществуват само две. Къде са останалите две реки. Сега аз ще ви кажа къде са тези четири реки. Двете речи — Тигър и Ефрат представляват артериалната и венозна системи в човека. От другите две изчезнали реки, едната представя мозъчната система, е другата симпатичната нервна система. Значи, раят е в човешкият мозък, но той представя свят не като нашия, неизмерим е този свят, в който се помещава раят В човешкият мозък са заложени всичките сили и способности, които обуславят бъдещите възможности на човека. Мозъка е неизчерпаем склад на енергии и възможности, но човек трябва да знае да ги използва. От правилното разпределение и използване на тази енергия зависи възпитанието и прогреса на човека. Тъй както върви съвременното възпитание, то не може да постигне тази цел.

При възпитанието преди всичко у човека трябва да се стимулира мисълта, защото само когато човек мисли, той разбира смисъла на живота и на всяко явление и процес в живота. Човек, който мисли, той знае защо се е родил мъж или защо се е родил жена и знае какви са възможностите но мъжа, и какви са възможностите на жената. Жената съдържа в себе си грамадни потенциални енергии, събрани от миналите векове. Мъжът пък съдържа в себе си грамадна кинетическа енергия, събрана от миналите векове. На мъжът предстои да използва всичката потенциална енергия, която жената е събрала в себе си.

Като наблюдавате живота на съвременните хора, ще забележите, че а някой дом се ражда първо мъжко дете, после женско; в друг дом е обратното; някъде се раждат поред две мъжки или две женски. Всичко това не е произволно, а става по известен закон, които съвременните хора разбират още. Когато в един дом се ражда първо мъжко дете, бащата и майката трябва да се ръководят в живота си от мъдростта, да си служат със знанието, те трябва да бъдат носители на знанието. Когато пък в един дом се ражда първо момиче, родителите трябва да работят с любовта, да развиват сърцето си.

Следователно, първите шест часа ще работите за придобиване на знанието, вторите шест часа от деня ще работите за придобиване на любовта, за развиване и облагородяване на чувствата. Останалите 12 часа на нощта ще посветите на своята воля. И тогава като съедините силите на вашето сърце, ще дойде волята, която ще обнови организма. На тази основа трябва да бъде поставено новото възпитание, ако искаме да имаме ново поколение, което да мисли, да схваща пра вилно нещата и да разбира законите на Битието.

Сега аз искам, да остане у вас мисълта — че силата на човека седи в неговата мисъл. Мисълта, това е мъжкия принцип, принципа на знанието, което ще ни научи на законите, които управляват природата. Като знаем тези закони, ще ги спазваме, и няма де се излагаме на страдания. Значи, човек трябва да посвети първите 6 часа на деня за придобиване на новото знание — да има една наука, върху която да гради. Вторите 6 часа за облагородяването на своите чувства, което е основната задача на религията, а останалите часове за развиване на своята воля. Това ще стане, когато се съединят умът и сърцето на човека. Една е религията в света, една е науката в света. Науката е създадена за развиване на човешкия ум, е религията — за развиване на човешкото сърце. А това, което наричат философия, — тя е създадена за да съедини силите на човешкият ум и силите на човешкото сърце в едно. Като приложите тези принципи в живота, ще имате новото възпитание.

Когато човек проучи законите на своя ум и законите на своето сърце и ги хармонизира, ще се създадат условия на човешката воля да се прояви, канализира и разпредели хармонично енергиите в човешкия организъм. в човешкия мозък. Тогаз вече анормалните психични състояния, като гняв, безпокойство, отчаяние и пр., които унищожават милиони клетки в човешкия организъм, ще бъдат отстранени. Това като знаете, няма да разрушавате организма си, а ще го съграждате. И смисъла на науката им на знанието е да ни научи да градим, а не да рушим. Аз не говоря за едно знание, което осакатява хората и разрушава техния живот, но говоря за знание, което гради, което повдига и облагородява хората, което ги кара да живеят братски, да си взаимно-помагат и да разбират единството, което лежи в техния живот. В света съществува една разумна причина, една разумна основа, която обединява всички хора. С различни имена я кръщават: Бог, Първична причина, Безконечност. Ако вярвате в Първичната причина, в Разумното Начало, ще знаете, че всичко което става и съществува в света, ще се обърне на добро. И вие не си поставяйте свой план в живота и да искате всичко да стане според вашия план. Човек трябва да бъде доволен от онова положение, в което е поставен, защото то не е вечно. Вие няма да живеете хиляди година на земята, но ще живеете най-много 120 години, и един ден положението ви ще се измени. Важно е, какво можете да направите в тия 120 г.

Съвременните хора говорят за Бога, но те нямат ясна представа за Него. Говори се за Любов — но тази дума не изразява какво нещо е Любовта. Въобще всички понятия, идеи и мисли на съвременните хора са неясни, смътни, и затова не могат да изразят самата реалност. И тъй както мислят съвременните хора, светът не може да се оправи. Още хиляди години да мислят по този начин, светът няма да се оправи. Необходима е коренна промяна в съвременния живот — като се почне от коренна промяна на мисълта, и се стигне до онези отношения, които съществуват между хората. И аз когато говоря, имам за цел да посоча на хората новите начини и пътища на мисълта и живота — това което всеки може да го провери и опита, щом като пожелае. Защото, |само когато хората се научат да мислят, ще могат да използват благата, които живота им носи.

Ако не се научат да , те ще превърнат бъдещите блага в страдания.

Бог изисква от всички ни да мислим и да имаме разбирателство по между си. Той изисква от всички да пазим своята свобода чиста, да пазим своите мисли и чувства чисти, и да пазим своите отношения чисти. Той изисква от всички да си помагаме едни други и да бъдем носители на Божественото навсякъде. Никой не трябва да бъде натрапник, но да помага на другите. Некой път човек може да направи една погрешка, но той трябва да бъде акуратен в мисълта си, да не изнудва другите хора. Понякога вие изисквате от човека неща, които той не може да направи. Това е натрапничество. Оставете хората на тяхната свободна воля, те сами доброволно да направят нещо. Бог постоянно ни дава от своето изобилие, но ние, понеже не разбираме законите на живота, подпушваме тези блага в себе си и затова страдаме. За да не се подпушваме, Бог изисква и ние като Него да даваме, да бъдем щедри и да не се стремим да завземаме всички служби. Същественото е онова малкото добро, което можете да направите днес. Каквото добро можете да направите, направете го, каквато светла мисъл можете да възприемете и приложите — приложете я. Днес приложете всичко, не отлагайте за утре. Духът, душата, умът и сърцето образуват човешката фамилия. Това е целокупния човек. Желая сега цялата ваша фамилия да прекара по-спокойна. А спокойствието идва само когато човек се научи да мисли, защото мисълта носи онази светлина, която осветлява пътя на живота.

Из неделната беседа

Дванадесетият час“, 8. XII. 1935 г.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

Науката в древността

Общо разпространено е убеждението, че науката в истинския смисъл на думата е рожба на новото време — след Ренесанса в 16 в., когато човешката мисъл се освободи от тормоза на инквизицията. На пръв поглед това е така. Но едно по-старателно и по-научно изследване на древността ще ни убеди, че и тогава са съществували наука и цивилизация, които съперничат със съвременните. Такова щателно и научно изследване на древността са направили, независимо един от други, през 19 век французките учени — Дютан, Фабр д’Оливе и Сент Ив д’Алвейдър.

След като старателно са изучавали съчиненията на древните автори, и всички текстове, ръкописи и надписи, те са дошли до заключение, че в древността е съществувала една велика наука, която е била пазена и предавана в храмовете, които са били нещо като нашите средни училища и университети; и жреците, които са служили в тях, са били учени с голямо знание за природните сили и закони, а не невежи калугери, които търсят спасение из манастирите. И това свое твърдение те го доказват с текстове и цитати от съчинения и ръкописи запазени от онези далечни епохи.

Тук ще приведа някой цитати, вземани от съчиненията на поменатите учени, които показват на висотата на древната наука.

Според изследванията на Дютана, на древните астрономи е било известно движението на земята около слънцето; те са знаели теорията за строежа на света и закона за всемирното притегляне, за влиянието на луната върху приливите и отливите; знаели са и какво представя от себе си Млечния път (Dutens — „Origine des Decouvertes attrib, aux Modernes“ 1824 г. — гл. VI. VII. IX. XV.)

Ще приведа тук два цитата от съчинението на Дютана — единият за всемирното притегляне, за което говори Плутарх, а другия — за закона за квадратните разстояния, за които говори Питагор.

Плутарх, известен на всички съвременни астрономи, е обърнал внимание на притегляне на планетите, и открил закона за привличане на телата към земята, а така също и закона за взаимното влияние на Слънцето и Луната, проявяващо се в центростремителните сили, уравновесявайки центробежните сили. На друго место, той говори за силата, присъща на земята и планетите, да привличат телата, намиращи се в сферата на техните влияния.

А его как Питагор о изразил закона за квадратните разстояния:

„Една музикална струна, казва Питагор, издава също такъв звук, какъвто и друга струна, двойно по-голяма, ако силата на нейното опъване, е четири пъти по-голяма“. Въобще, за да може една музикална струна да звучи в унисон с много по кратка струна от същия род, силата на нейното опъване, трябва да бъде увеличена пропорционално квадрата на нейната дължина. Според този закон, за да бъде привличането на една планета равно на привличането на друга, много по-близка до Слънцето, тя трябва да бъде увеличена пропорционално своето разстояние от Слънцето. Ако предположим. че от слънцето до всека планета са опънати струни, то за да дойдат в съзвучие, трябва или де се увеличава или намалява силата на обтягането, в зависимост от силата на привличането на всяка от тях.

На древните учени също е бил известен телескопа, вдлъбнатите огледала, увеличителното стъкло, микроскопа, законите за отражението на светлината. движението на махалото и пр. (Дютан гл. II., VI., VIII., IX., X.)

Също така са били известни и законите за действието на парата, фотографията, електричеството и цялата съвременна химия и нещо повече. Агатиас, живял в 6-ия в. след Христа, е написал книга която е препечатана в 1660 г. На стр. 150 и 151 се намира по-дробно описание по употребата парата, като двигателна сила. В нея се намира подробно указание как да се манипулира с водата за да се получи пара с високо налагане и как да се управлява огъня.

Сент Ив д’Алвейдр говори, че всичко това е било известно в дълбока древност.

Нашите електротехници биха били поразени, ако узнаеха, че жреците и посветените на Египет, Гърция и Рим са знаяли как да направляват мълнията и да я използват, и са я използвали, както ние използваме топлината. Д'Алвейдр, като споменава за този факт, говори, че този секрет съставлявал една от ней важните тайни пазени в светилищата.

От книгата „Църковна История“ от Созомена узнаваме, че етруските жреци са защитавали с гръмотевични удари град Нарния, обсаден от Аларих, и го отблъснали.

Тит Ливи, (книга 1. гл. 31 от съчиненията му); и Плиний (в своята Histoire naiurelle“ кн. 2; гл. 8 и кн. 28 —гл. 6); описват смъртта на Тула Хостилия, искащ да произведе електрическа енергия по правилата изложени в ръкописите на Нума, и загинал от мълнията, защото не предвидил обратния удар.

Египетските жреци и посветени са си служили много с електричеството, и са познавали отлично неговите закони. Както споменава и Учителя, статуята на Изида, която се пазела в най-вътрешно- то светилище, и която убивала всеки, който неподготвен се е опитвал да подигне нейното було. е била сложна електрическа инсталация, и всеки, непознаващ законите на електричеството, кой то се е доближавал до нея е пращал с живота си. И Мойсей, който е получил посвещението си в египетските храмове, познавал много добре законите и свойствата на електричеството и си служел с него. И ковчега в неговата скиния, до който той забранявал да се допират, също така е бил електрическа инсталация, с която той си е служил.

В книгата си „Мисията на Евреите“ гл. 4, д’Алвейдр, говори че в ръкописите на един атонски монах,на име Панселене, се намирало описание — съставено въз основа на древен понтийски автор — обясняващо приложението на химията към фотографията. Камера-обскура, оптическите апарати, чувствителността на металическите пластинки — всичко там е описано подробно.

Според Дютана, химията, както теоретическата, така и практическата, е стояла в древността по високо от съвременната химия, (гл. II. и III. от цитираното съчинение.)

В съчиненията на Плутарха, Херодота, Сенека, Квинта, Курция, Плиния, Павзания и пр. се говори за киселини, соли, алкохоли, етер и други съединения от органическата и неорганическата химия, макар че ключа изобретателите не са предали на потомството — умишлено, или случайно.

И много други неща са знаели учените в древността, че ако речехме да ги изброим всичките, трябва да напишем цели томове със стотици страници, който се интересува по-подробно да прочете гореспоменатите автори. Естествено би се породил въпроса — защо и как като всичкото това знание е съществувало в древността. е изгубено и трябвало наново да се открива? — Понеже въпроса е доста обширен, ще го оставим за друг път. С твърдението, че в древността е съществувала една висока наука, не искам да омаловажавам сегашната наука, но е интересно като факт да се знае, че в древността е съществувала една величествена наука, която е била проникнала дълбоко в тайните на Битието. Тази древна наука се е отличавала от съвременната по това, че е включвала в себе си и религията и философията и е била един върховен синтез на целокупната духовна дейност на човека.

(по Папюс)

В. П.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мейбъл Колинз (16)

БЕЛИЯТ ЛОТОС

(Прод. от брой 147)

Когато се събудих, беше вече ден и аз чувствах, че съм спал дълъг и дълбок сън. Стаята ми беше като градина — дотолкова беше изпълнена с цветя. Очите ми ги гледаха с удоволствие, но ето че те се спряха върху един предмет, който ги прикова към себе си. Това бе една фигура, коленичила в средата не стаята; един жрец, чиято глава бе наведена надолу, но аз познах че това е Камен Баке. При лекия шум, който аз направих при събуждането си, той подигна глава и ме погледна.

Книгата беше отворена до мене. Очите ми се спряха на страницата. Видях думи, които издаваха светлина и, несъзнателно, аз ги прочетох с висок глас. След това аз спрях, защото нищо повече не беше неписано на обикновен език, а всичко останало бе в йероглифи.

Камен Бака скочи на крака. Погледнах го и видях, че цялата му фигура бе озарена от някаква дива радост.

„Той ще целува краката ми днес“, извика той. И, забелязвайки моя зачуден поглед, той каза: „Прочете ли всичко?“

„Всичко, което можах да разбера, отговорих аз, останалото е написано с букви, които не мога да разбера“.

Той се обърна веднага и напусна моята стая. Погледнах отново страницата на книгата, която бях чел, за да видя кои са думите, Които го бяха толкова много развълнували.

Сега вече те не бяха разбираеми за мене, те бяха написани също с йероглифи и аз ги съзерцавах с отчаяние, защото виждах, че сега не мога да си спомня нито една дума от това, което бях чел. Аз се изморих от усилие да мисля за това чудно нещо и най после отново заспах, с глава върху разтворените страници на тайнствената книга. Аз се събудих от дълбокия си сън без сънища едва когато един шум ме разтърси. Двама млади жреци бяха в стаята ми, те донесоха банички и мляко и паднаха на колене когато ми ги предлагаха. Ако не бях зачуден, аз бих се смел като ги гледах да коленичат пред мене, който бях син на полето. Когато свърших яденето, те излязоха, но аз не останах дълго време сам. Завесата се подигна и, при вида на този, който влезе, аз скочих на крака и се засмях от удоволствие. Това бе Себуа. градинарят.

„Как можа да дойдеш при мен?“ го запитах аз. „Аз мислех, че не ще мога вече никога да те видя.“

„Агмад ме прати тук“, каза той.

„Агмад!“ извиках аз с учудване. Приближих се до него и притиснах ръката му в дланите си.

„О, да! Наистина, това съм аз, отговори той. Те не могат да направят от мене видение. Не се съмнявай, когато ме видиш, че това не съм аз!“

Той говореше с един скръбен и суров тон и за момент аз се изплаших, но не за дълго, защото странната му усмивка отново се появи върху грозната му фигура.

„Вий можете да дойдете с мене в градината“ - каза той и протегна широката си черна ръка. Аз поех неговата и, заедно, ний напуснахме стаята. Преминавайки бързо големите празни зали и дългите коридори на храма, ний достигнахме до онази тясна желязна решетка, през която аз бях видял за пръв път фигурата на Себуа. Сега, както и тогава, градината блестеше като едно видение от зеленина, светлина и цветове.

„О, колко съм щастлив да дойда пак тук, казах аз“.

„Вий дойдохте тогава да работите; трябваше да бъдете мой слуга, каза Себуа с малко сърдит тон. Сега всичко е другояче, — вий трябва да играете, без да работите, а аз трябва да се отнасям към вас като към един малък принц. Е добре, можаха ли вече да те развратят, питам аз, мое дете? Обичаш ли да се къпеш?“

„Но къде, казах аз, в коя вода? Аз обичам да се гмуркам и да плувам в прясна и дълбока вода.“

„Ти знаеш да плуваш? И обичаш водата? Добре тогава, ела с мен и аз ще ти покажа една дълбока вода, която е съвсем прясна.“

Той тръгна и аз трябваше да ускоря крачките си,за да вървя с него.

Вървейки, той мърмореше нещо низко, но аз не можех да разбера какво казва. По-сетне аз не обръщах вече внимание на това, защото мислех само за голямото удоволствие, което щях да имам като се потопя в прясната вода в това горещо и тежко утро.

Пристигнахме при едно дълбоко и широко малко езеро, в което водата влизаше на живи скокове, падайки от едно по-високо място.

„Ето вода за тебе, каза Себуа, и тя не съдържа цветя, които можеш да счупиш“.

Аз бях прав всред топлата слънчева светлина и снех бързо моята бела роба. Сетне, след една малка пауза, колкото да погледна за момент около себе си и да помисля — колко е хубаво слънцето, аз се потопих във водата. О, тази вода бе наистина студена! Дишането ми бе, тъй да се каже, спряло, от една внезапна тръпка, но аз реагирах като започнах да плувам и почувствах удоволствие от тази освежаваща прохлада. Аз се чувствах силен и радостен тук, в сладката и прясна вода. Аз вече не бях изнемощял, както всред скъпите аромати на храма или всред силния дъх на цветята в моята стая. Аз бях толкова щастлив, че чувствах нужда да остана дълго време таке във водата и на слънцето; аз престанех да плувам и се оставих да бъда носен от водата, като затворих очите си, за да не бъда ослепен от слънцето.

Изведнъж аз почувствах нещо, тъй странно, че бях изненадан, обаче, то беше толкова приятно, че не се уплаших.

Това бе една целувка върху моите устни. Отворих очи. До мене, върху водната повърхност, беше моята царица — царицата на Лотоса. Аз извиках от радост... Тя бе тук, моята царица, моята върховна приятелка, и когато тя бе при мен, за мен не съществуваше нищо друго на света.

„Дете, ти пак дойде при мен, но скоро ще ме напуснеш и как аз ще мога да ти помагам, когато ме забравяш напълно?“

Не отговорих, защото бях срамежлив. Мъчно бих могъл да повярвам, че съм я забравил, обаче, това бе наистина така.

„Водата, в която ти се намираш сега, каза тя, идва от местото, гдето моите цветя, цветята на лотоса, цъфтят във всичката си красота. Ти би умрял, ако стоеше така във водата, в която растат те. Но тази вода, която идва от там, съдържа само малко от техния живот и тя им е дала от своя собствен живот. Когато ти ще можеш да се потопиш във водата на басейна на лотоса, ти ще станеш силен като орел и свеж като живота на новородения. Мое дете, бъди силен, не слушай ласкателствата, които смущават слушай само истината! Стреми се към слънчевата светлина и не оставяй фантомите да те мамят: защото тебе те чака необикновен живот, чистият цвят на познанието и на любовта е готов да го откъснеш. Желаеш ли ти да станеш едно оръдие, едно средство в ръцете на тези, които гонят само лични цели. Не! Придобий познанието и стани силен; тогава ти ще бъдеш извор на светлина за целия свят. Ела, мое дете, дай си ръката, стани с вяра, защото тази вода ще те поддържа, стани, коленичи върху водата и извикай светлината на живота, за да може да те озари.“

Аз станех. държейки ръката й и коленичих до нея. Подигнах се още и, заедно с нея, стоях изправен върху водата, по-нататък не знам какво стана.

„Желаеш ли ти да станеш едно оръдие, едно средство в ръцете на тези, които гонят само лични цели? Не! Придобий познанието и стани силен; тогава ти ще бъдеш извор на светлина за целия свят.“

Тези думи, като че ли се шепнеха на моите уши, когато се събуждах; аз ги повтарях още и още и си припомнях точно всяка дума. Но тия слова бяха за мене твърде общи и без особено значение; когато ги чух за пръв път, аз си представлявах че ще ги разбере, но сега те звучаха в моите уши както биха могли да звучат всред един празник мъдрите думи не жреца в ухото на танцуващите.

* * *

Аз бях дете, когато тези думи ми 6txa казани, едно младо момче, пълно с жизнерадост, но слабо поради своето незнание. През годините на моето израстване, апелът на царицата на Лотоса към моята душа се отрази слабо и без особено влияние в мен и като че ли заглъхна в скритите области на моето съзнание. Нейните думи бяха за мен като песента на жреца за малкото дете, което чува само музиката в нея. Обаче аз не ги забравих. Моят живот беше обречен на хора, които ме държаха в робство физически и духовно; тежки вериги спъваха моята душа. Докато моето тяло се подчиняваше пасивно на заповедите на своите господари, аз бях роб, обаче знаех, че свободата съществува под отвореното небе! Но макар че се подчинявах сляпо и посвещавах всичките си сили в служба, на лошите изисквания на опозорения храм, в моето сърце аз твърдо пазех спомена за величествената царица, и нейните думи бяха написани в моята душа с огнени букви, които не умираха.

Когато станах възрастен, моята душа беше пълна с отвращение, но тези думи, които светеха като звезда в душата ми, пръскаха чудна светлина в моя беден живот. Когато моя дух израсна, аз разбрах какво бях станал и една тежка, смъртна скръб, скръбта на отчаянието, направи да изчезне пред мен всичката красота на света. От весело дете, от щастливо създание на светлината, каквото бях некога, аз се превърнах в един младеж, чиито очи бяха разширени и натежали от сълзи и чието болно сърце пазеше скрити в него множество тайни, разбрани само наполовина, срам грях и скръб. Понякога, разхождайки се из градината, аз спирах погледа си върху басейна на лотоса и се молех да видя видението. Но тя не идваше вече Аз бях изгубил невинността на детството и не бях още завладял силата на мъжа.

(следва)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Трима пътника

(басня)

Глух и сляп се сдругарили

и решили

с всички сили

в тежкия си жизнен път

със злато да се снабдят,

като просят по света.

Чуждите сърца злодейски,

зли, еврейски,

фарисейски,

тук ги хокали със яд,

там им дали книжен плат,

там изтъркан, чер петак.

Но един ден, след година,

някой минал

и заминал

покрай тях, като на сън —

и им хвърлил цял алтън,

който паднал с меден звън.

Те заспорили широко,

надълбоко

и жестоко,

като що е тоз алтън.

Слепчо казва има звън!

Глухчо казва: брътвиш в сън!

Няма звън, a звън си има.

Гледай, слепчо:

поглед взима!

— Слушай, глухчо, как звъни:

— Слепчо, слепчо, погледни!

Почнал бой и ругатни.

Ням човек край тях минал:

гледа врява,

бой, разправа.

Двамата в единен глас

викнали: постой при нас

н кажи ни кой е прав!

Немият размислил здраво

—Двама имате

вий право,

но грешите много: тук

има цвят и има звук.

Ако кажа туй, юмрук

двама ще ми нанесете.

Ще речете:

— Бре удрете!

Тоз за двама лъже тук!

Има цвят, и има звук,

но за жалост трябва друг

който вижда, който чува,

който може

да хортува.

Слушал, гледал този ням,

но не сторил нищо там

и си тръгнал дваж по ням.

* * *

Истината на живота с една. Но един познава една част от нея, друг друга част и всеки смята непълното си знание за цяла истина. И в своето умствено и нравствено ограничение, много смелчаци се борят с ожесточение за своите принципи и разбирания. Слепият и глухият са от този тип хора. Но има втори тип хора: те знаят пълната истина, но нямат смелост да я изявят, страхувайки се от лоши последици. Знанието на този тип хора е безполезно — техен представител е немият. Но име трети тип хора — съвършените по дух — те знаят истината и смело я изказват за да вкусят от истинските плодове на знанието.

Радиозо

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...