Jump to content

Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 150


Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 150 - год. VIII.

Севлиево, 9 февруари, 1936 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 60 лева

За странство – 100 лева

Отделен брой 2 лева

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Вечната поема“

от Auroro

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Духовната призма (Ст.)

Във висините (стих. от В. С. Н.)

Възпитанието (Д. Стоянов)

Словото на Учителя. Пътят към новия живот (Из неделната беседа „Да имат живот" - 22. XII, 1935 г.)

Отзиви за беседите

Стихотворения (Сава Петков)

Из науката и живота. Витамините и етерните строителни сили

Белият лотос (продължение от брой 149 - Мейбъл Колинз)

Муха (басня - Радиозо)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДУХОВНАТА ПРИЗМА

През прозореца, между завесата и касата му, в стаята ми пада светла пътека от игрив слънчев лъч. Съвсем обикновен, бял слънчев лъч.

На пътя му поставям тристенна призма.

Изведнъж става едно малко чудо. Пъстра феерия от красиви багри се сипва по пода; червено, жълто, зелено, синьо.

Добре познато явление, .което наблюдаваме в природата, когато, измежду накъсаните облаци, слънцето се промъкне и обсипе със светлина падащите от насрещния облак дъждовни капки: красивата дъга.

Ето такова едно малко чудо става в душата на човека, когато върху нея падне едно или друго възприятие.

Едни и същи външни въздействия, едни и същи причини, в различните хора пораждат най-различни впечатления и създават най-различни настроения.

Бил съм поканен, да кажем на сватба. Засмените младоженци, родителите, шафери и девери, посрещачи и музиканти, правят всичко възможно да направят сватбата по-весела и гостите — по-доволни.

Обстановката е за всички една и съща — би трябвало всички да останат еднакво доволни.

Но лошото е там, че всеки си име своя собствена пречупвателна призма, през която пречупва получените от вън впечатления.

Един забелязва, че деверът систематично оставя чашата му наполовина празна и му е мъчно.

Друг счита, че, като близък приятел на младоженеца, трябва да се ползва с по-голямо лично внимание, а че е останал незабелязан от никого в някой ъгъл.

Трети забелязва, че подарената от невестата риза не е от първокачествен поплин, а от обикновена панама. Толкова ме зачитат те мене!“ си казва обиден той и му е страшно мъчно.

Четвърти от сърце протестира за гдето го даруват:

— Да облечеш света ти нама да можеш, братко, а само гдето, си правил луди разноски. Да не те знам как му свързваш двата крея, ами се мъчиш да се отсрамиш.

Пети съвсем не е и дарен. Той се радва, че приятелят му взема добра и даровита домакиня, че народът е весел, че времето се е случило хубаво, че родителите и на двете страни са доволни, че всички се чувстват щастливи.

Колкото различни хора живеят по земята, толкова различни пречупвателни призми има. И при едни и същи страдания, едни се самоубиват, други изпадат в тежка меланхолия, трети забравят, а четвърти — подсвирват и отминават с усмивка.

Ето тая елементарна истина трябва да се разбере. И човек трябва да се научи, преди да обвинява слънчевия лъч — условията, при които е поставен да живее, да се опита да очисти пречупвателната призма, през която възприема външните въздействия, да очисти своето духовно око.

Учението на Учителя, а и на целия окултизъм, не би имало никакъв смисъл, ако, чрез своите методи и чрез своята школа не допринасяме за пречистването на духовната призма, през която животът се вижда в своята истинска премъдрост и прелест.

Ст.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Във висините

Там, високо всред скалите,

Над кристалните води,

Всред цветята и тревите,

Где вечно чистота цари —

Там за отдих мил, приятен,

Простор дивен, необятен

Планината на разкри.

В стръмна вис се възвисява

Връх с величествен воал.

Той крилат стремеж ни дава

Към високий идеал.

А потокът бързотечен

Нежно, нежно ни мълви:

— Придобийте живот вечен!

Вижте как безмер раздавам

Струи — бисерни води,

В вековете не престава

Мойта песен да звъни.

Във сърцата затрептяха

Вси съкровени мечти,

Струни нежни в хор заляха

Във душевни глъбини.

Завеща ни планината

Сияен дух, неуязвим

С светли пориви в сърцата

Новий свет ще сътворим.

Идем ний от висините

С дух сияен, възроден,

Идем тук във низините

Лъх на младост да внесем.

В. С. Н.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Възпитанието

Би било много лекомислено, много самонадеяно да се приеме званието възпитател преди да се познаят, и то издълбоко, онези принципи и възможности, които са вложени в туй чудно и загадъчно същество, наречено „човек“.

Самото съществуване на възпитателните системи говори, че, било в индивида, било в обществото, има нещо, което куца и че трябва да се поправи. И всяка система, претендира да може да постави под краката на човека една здрава основа; да събуди и укрепи у него онези възвишени и благородни качества, които все повече да се разрастват и да го подкрепят в неговият път в живота.

Смята се, че децата са главният обект на възпитанието, но не е ли странно, че най-великият син на человечеството казва, че трябва да станем като децата? Следователно как възрастните ще възпитават това, като което трябва да станат? И наистина, погледнете какъв възторжен възход е живота на детето: — за него всичко е интересно, ново, чудно и пречудно. То всичко върши с едно увлечение И самозабрава, И така влива живот и в най-безжизнените форми на живота. В неговите очи се отразява радостта, безгрижието и светлината на далечните, незнайни светове. За него общественото положение на човека е без значение. То еднакво дарява с усмивка и короновани глави и най-последният бедняк. Неговата вяра в благото на утрешния ден е един блам пред голямата загриженост на възрастните. Явно е, следователно, че децата могат да предадат нещо на възрастните, a те от своя страна да им съдействат и помагат при тяхното постепенно навлизане в света на борбата и мъчнотиите.

Като първи възпитатели на детето, разбира се, се явяват неговите родители, и от тяхната културност зависи те да му дадат една или друга посока в живота. По-рано, или по-късно, обаче, в по-силна или по-слаба форма, заедно с възрастването на детето, у него се пробужда една низша природа, която си е останала благополучно прикрита и незасегната от действието на възпитателните условия, и се проявява по своему, без да държи сметка за когото и да било. Нито добрите съвети на близките, нито сълзите на любещата майка, нито ако щете дори и личното съзнание и усилията на индивида не помагат. Това нека да не се счита като камък, хвърлен в спокойния вир на възпитателната дейност, но трябва този факт да се признае и с общи усилия ди се намери цяр на това положение. Защото ако болшинството от възпитателите са дошли по чисто умозрителен път до кодексите и правилата на възпитанието, то много естествено, че резултата ще бъде такъв. Ако те самите не са водили борба с низшето в себе си, то те не могат да познават неговите похвати и, следователно, не могат да дадат оръжие в ръцете на другите, защото на самите тях им липсва. Накъсо казано, — който не е дошъл до самовъзпитанието, той не може да бъде възпитател. Един истински възпитател не може да бъда материалист, защото тогава той ще бъде сляп за онези велики и чудни методи на Природата — нашата истинска и неуморна възпитателна — и ще бъде принуден да черпи от оскъдните резерви на своя ум или пък да предава автоматически това, което другите умове са построили.

Истинското възпитание, това са благородник усилия на по-укрепналите и разбиращи сложните закони на човешката психика, към онези, които тепърва, с неукрепнала стъпка навлизат в живота и имат да се справят с безброй трудности извън и вътре в себе си. Възпитателят е добрият градинар, който усърдно работи — плеви бурените, разкопава почвата, върху която е посято доброто у човека и го полива с животворна влага, за да може да произрасте, да укрепне и да намери само своя път.

Д. Стоянов

Новото човечество, което е вече почерпило опитността от миналото, повдига вече своя глас, формулира своята права мисъл, изказва своето здраво слово и конкретизира първите необходими формули за истинското развитие на обществата и народите. А първата формула е, че всички хора трябва да чувстват, че са близки едни на други и че са необходими части от едно цяло, като органи на един общ организъм, който еднакво има нужда както от най-малките, така и от най-големите; че и едните и другите в даден момент извършват велики работи за тоя организъм. Втората формула е: смъртта на едного е смърт на всички, и животът на едного е живот на всички.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Словото на Учителя

Пътят към новия живот

В живота има главно две състояния — приятно и неприятно. В органическо отношение приятният живот се обусловя от това човек да има добре организиран мозък, добре организиран стомах и, кого съединителна нишка между тях, трябва да има организирани дробове. Мозъкът и стомахът са двата полюса в живота, а дробовете са връзката между тези два полюса. Значи, между стомаха и мозъка има известно отношение. Като знаете това, ще имате една диагноза, с която ще проверявате състоянията си. Когато имате разстройство в главата, то винаги ще се придружава с болки в стомаха, в корема. Когато разстройството е в стомаха, то винаги ще се придружава с главоболие. Тъй щото, когато искате да изцерите стомаха си, ще изправите състоянието но мозъка си; когато искате да изцерите главоболието си, ще изправите състоянието на стомаха си. Така са свързани стомаха и главата в своите функции, че състоянието на единият уд е в зависимост от състоянието на другия.

Аз няма да се спирам в подробности върху тези неща, но който иска да чете нещо повече по физиологията на човешкия организъм, има обширна литература по този въпрос. Съвременната наука познава много неща върху физиологията на мозъка и стомаха. Мозъкът представя физическата къща, в която човек живее. Външно човек е много претенциозен, не му стигат земи и къщи, а се задоволява да живее в такава малка къща, каквато е неговият мозък. Дължината на мозъка е около 19 — 22 см., а широчината му е 14 — 17 см. и тази негова къща има само два прозореца, от които той е напълно доволен. Значи, външно човек е недоволен, а вътрешно е доволен от къщичката си, щастлив е в нея. И действително, щастието на човека зависи от неговия мозък. В този смисъл, човек може да бъде щастлив само когато има един добре организиран мозък, когато има един отличен ум, отличен стомах и отлични дробове. За да бъде щастлив човек, тези удове трябва да бъдат добре организирани, да бъдат здрави и да функционират правилно. Само така можете да имате един живот, към който се стремите. Когато тези органи не функционират правилно, живота на човека се забърква, обезсмисля, човекът става песимист и казва, че живота и всичко в него е лъжа. Той изгубва правилната представа за нещата и си съставя субективни представи за нещата, които нямат обективна стойност. А живота и света са обективни реалности, а не субективни представи, и трябва да разбираме законите на тези реалности, за да имаме правилни представи за тях и да ги схващаме такива, каквито са, а не такива, каквито не са.

Понеже съвременните хора имат доста субективни схващания за живота, затова те някой път искат неща, които са невъзможни при тези условия, при които живеят, вследствие на което се раждат ред противоречия в живота им. По този път, човек не може да има един здравословен живот.

Първото условие за здравословния живот, са нормалните мисли в ума. Нормални мисли са тези, които дават живот които дават стабилност на човека. Мисълта на човека не трябва да се колебае. Човек не трябва да се колебае в своите разбирания, той трябва да има една права, обективна мисъл. една интелигентност, която да му бъде ръководно начало в живота. Интелигентностите на човека се измерва с тъй наречения камперов ъгъл, който в кавказката раса е равен на 85 градуса, още 5 градуса трябва, за да дойде до 90 градуса. Колкото този ъгъл повече се намалява, толкова и интелигентността се намалява. В маймуните този ъгъл е 60 — 65 градуса. А колкото повече се намалява интелигентността, толкова и условията на живота стават по-неблагоприятни.

Следователно, интелигентния, разумния човек, гения, има по друг строеж от обикновения и глупавия човек. Добрият човек е построен по един начин, а престъпният, анормалният тип е построен по съвсем друг начин. В природата има един път, по който хората са създадени. Всички животни са създадени по специфичен за тях начин. Като изучавате всичките раси, ще видите, че от първата до сегашната раса има голяма разлика. Всички се отличават една от друга по строежа си. За сега най-правилна форма на тялото и на лицето има бялата раса. Новата раса, която ще дойде за в бъдеще, ще има още по-правилна форма. Значи, природата последователно, стъпка по стъпка, създава все по-съвършени форми, в които живота все по-пълно се проявява. Това показва, че нещата в природата са строго определени, което значи, че живата природа е разумна сама по себе си. Следователно, всичко онова, което тя е създала и определила, е напълно разумно. Понякога хората внасят криви тълкувания на нещата, вследствие на което изопачаваме формите. Оттам ние изопачаваме и резултатите, които могат да се явят. Понеже при сегашните условия хората са изложени на големи страдания, явява се голяма опасност да не се изопачат техните форми от тия страдания. Затова, човек трябва да използва всички средства, които природата му е дала, за да живее разумно. Под разумен живот разбираме онези условия, които самата природа е установила. Щом се спазват тези условия, животът е разумен.

За сега има два възгледа за живота. Единият възглед поддържа, че животът е само на земята — човек живее известно време на земята и после изчезва. Не, живота не изчезва, нито човек изчезва. Човек живее първо като зародиш, като цвят, после като плод, който като узрее, пада на земята, но от него остава семката за бъдещ живот. От семката ще израсне това растение, от което семката е произлязла. За тази цел семката трябва да се посади в земята, за да поникне. През същия процес минава и човекът, а не се губи. Нищо в света не се губи. Материята не се губи, и силите не се губят. Изменят се само функциите на нещата. Животът е вечен процес на творчество, в който процес се създават все по съвършени форми, но унищожение на живота не съществува.

Животът е резултат или проявление на разумността в света. И не трябва да считаме, че живота е достояние само на един човек, Цялото човечество представя един жив организъм, а народите, обществата, това са удове на този целокупен живот. В това отношение, всички народи, всички общества, всички хора, имат връзка помежду си, и са като клончета, като листа на едно дърво. Листът на дървото не може да живее самостоятелно и да каже: На мене да е добре, че на другите каквото и да им е, безразлично ми е. Не, не само на един лист трябва да бъде добре, но на всички листа. Не само на листата, но и на клончетата, и на цветовете трябва да е добре. На цялото дърво трябва да бъде добре. Сега всички учени хора се стремят да намерят методи по кой начин именно да внесат новите форми, новите идеи в света, за да направят живота на хората малко по-добър. Но затова трябва да знаем, каква основа да турим на живота. Старите греди, старите форми, които до сега са служили на човечеството, са се изхабили вече, и вместо тях трябва да се турнат нови. Нещо ново трябва да се внесе, което да обнови целокупния живот на човека и човечеството. Нови идеи са необходими, които да бъдат като нови греди в строежа на новите форми, като нова храна, пълна с живот.

Със старите идеи хората живеят всеки за себе си — и в резултат на този начин на живеене имаме днешния социален живот на човечеството — пълен с противоречия и абсурди. Новите идеи ще създадат и нови форми и отношения, коренно различни от сегашните.

Новите идеи поставят като основа интересите на цялото, което включва интересите на частите.

Новите идеи внасят едно доверие, солидарност и взаимопомощи между хората. Всички хора ще имат доверие помежду си, и никой няма да си позволява да лъже другите. Защото щом хората внесат лъжата в живота си, те са изложени на израждане. За да се възстанови първоначалното здравословно положение, хората трябва да възприемат от природата тъй наречените здравословни сили, които съграждат човешкия организъм. Само по този път хората могат да бъдат силни и здрави. Здравето зависи от човешката мисъл: човешката мисъл зависи от добре организирания мозък — добре организирания мозък зависи от здравословната храна, както и от условията, при които се взема храната.

Следователно, всеки човек трябва да има ясна представа за живота, ако иска да прогресира. От това гледище човек не трябва да гледа как другите хора живеят, но как сам той живее. А за да живее човек разумно, той преди всичко трябва да има права мисъл, която ще го свърже с възвишените същества в света, които ще му дадат своето разумно ръководство. Според нас, цялата безкрайна вселена е изпълнена със светове, в които живеят разумни същества, същества с висока култура и интелигентност. Тези същества са идеал за нас. Но за да можем да вървим в пътя на този идеал, необходима ни е една наука, която да ни покаже пътищата и законите на човешкия възход, да ни покаже начините, по които ще можем да съградим един организъм, пригоден да се прояви чрез него висшата природа в човека.

Сега хората търсят начини, чрез възпитанието да намалят страданията си. Но и възпитанието е цяла наука, която трябва добре да се познава. Всички не можете да бъдете специалисти възпитатели, но всички може де спазите следното правило: като се събудите сутрин, да се стремите да имате добро разположение на духа. Ако разположението ви не е добро, непременно трябва да го смените. За да има това добро разположение на духа, зависи от начина на храненето и храната, която е употребил, както и времето, когато се е хранил човек. Когато ядете късно и мъчносмилаема храна, тя образува известни горчивини, които се отразяват зле върху стомаха и човек не може да спи добре. Стомахът наляга на дихателните органи. Това пречи на цялото кръвообращение. И в края на краищата, като станете сутринта, разположението ви е лошо. Човек трябва да се е хранил най-малко 2 — 3 часа преди лягане, за да се смели добре храната, да не се образуват никакви горчивини в стомаха. Същевременно, човек не трябва да оставя в ума си никакви лоши. отрицателни мисли, които биха произвели в него някакви реакции. Затова Писанието казва: „Нощта не трябва да ви завари непримирени“. Религиозните мисли трябва да се преведат в една строго научна форма, за да бъдат разбрани от съвременните хора. Значи, всяка мисъл, която остане в ума в пасивно състояние, и не се впрегне на работа, произвежда в човека тежки неприятни състояния.

Има работи, които не са по силите ни да се занимаваме с тях. Всеки трябва да знае какво му е дадено да работи, с какво трябва да се занимава. В работата си, човек трябва да се простира до онези рамки, до които му е позволено, до където се простира неговата деятелност. Вън от това, той няма право да се занимава. Никой не може да забрани на човека да мисли. Човек е свободен в своите мисли и чувства, но е ограничен в постъпките си. Силата на човека седи в неговата мисъл, затова той трябва да познава законите на мисълта.

С мисълта си човек може да помага на хората. Хубавата, светлата мисъл е сила. И ако вие не помагате на хората с мисълта си, това показва, че имате някакъв дефект в себе си. Ще кажете, че сте слаб, че не можете да помагате. Отде знаете, че вашата помощ не е последната, която може да помогне за една работа, да тръгне напред? Не мислете, че нищо не можете да направите. С мисълта си всички хора могат да си взаимоспомагат. В старо време хората са вярвали, че всичко е от Бога; в новите времена вярват, че всичко е от хората — каквото те направят, това ще стане. И едното е вярно и другото е вярно, но това са относителни неща. Ако разорем и посеем нивата — това е от нас; а възрастването на нивата е от Бога. Ако не я изорем и не я посеем, Бог нищо няма да направи и тръни и бодили ще израснат на нея. Ако вие родите детето си добре и вложите а него някои възвишени принципи, Бог ще възрасти тия принципи; но ако нищо не си вложил в детето си, и Бог няма да възрасти нищо в него.

Жан Жак Русо говори за свободно възпитание на детето. Под думате свободно възпитание се разбира да се даде потик на човешката мисъл свободно да се прояви, и да се даде потик на човешките чувства свободно да се развиват. Сега вие сте оставили този естествен път и мислите кой човек е по-добър. Кой човек е по-добър, това не разрешава въпроса Въпросът днес се разрешава другояче, — днес е важно доколко хората са умни, разумни.

Под думата умен човек разбирам този, който не работи само за себе си, но работи за благото па цялото човечество.

Значи, той има предвид всички хора. Добър човек наричам онзи, който работи за цялото. Ако човек работи само за себе си, той няма да се интересува от работата на другите хора, няма да влиза в тяхното положение. Но по този път човек не може да прогресира, живота не може да се проявява.

Пътя на прогреса е в работата на цялото, в зачитането на общите интереси — в осъзнаването на вътрешното единство на всички живи същества. И ако хората днес не живеят така, това показва че са болни — а болния човек и да иска, не може да помогне. Като говоря, че хората трябва да си помагат, аз не искам да разберете, че трябва да се ограничават. Всеки човек трябва да се остави свободно по своя път. Най-многото, което може да се направи, е да му се посочи правия път. Човек по никой начин не може да се върне към своето минало. Миналото е преживяно вече, с него всичко е свършено. Сега човек трябва да върви напред към своето бъдеще, да дойде при най-добрите условия. А добрите условия се състоят в добре организирания мозък, добре организираните дробове и добре организирания стомах.

И тъй, живота изисква едно правилно разбиране За тази цел, трябва да разбирате Божиите закони. Ние говорим за Бога не като нещо извън нас. Когато говорим за Божествените идеи, ние разбираме правилните човешки мисли. Права мисъл има между две същества, които се събират в името Божие и правилно гледат на нещата, без да се ограничават. Те всякога ще си помагат един на друг. Тогава те правилно ще разрешават всички технически въпроси. А когато правилно разрешаваме въпросите, които трябва да извършим, това наричаме разумен живот.

Съвременното човечество навлиза в една нова фаза в живота и трябва да вярваме в хубавото, което е вложено в хората. Трябва да вярваме, че от всеки човек ще излезе нещо хубаво. Някои казват, че светът е непоправим. Не, това е криво заключение. И при най-лошите условия има един изходен път, от който човек може да излезе.

Живота на човека е обусловен от неговите мисли и чувства. Според както мисли и чувства, такъв ще бъде и животът и успехът на човека. Ако мислиш право, и не се обезсърчаваш и при най-големите противоречия, които срещаш в живо та си, ти ще сполучиш.

Цялото човечество навлиза в една фаза на живота, когато конфликтите и отношенията между отделните народи няма да се разрешават вече с физическа сила. Само разумното, само общите интереси ще разрешават въпросите. В това отношение народите вече започват да мислят, защото всеки народ иска да му е добре. Но не само на един народ трябва да е добре, но на всички народи трябва да е добре. Всички народи виждат опасностите, че ако вървят по старите пътища, ще дойдат до една задънена улица. Необходими са нови пътища и нови идеи, върху които да се създадат отношенията между народите. Изисква се преди всичко разумност и обективно и спокойно преценяване на положението, за да се тръгне в новия път на взаимопомощта, солидарността и зачитане интересите на всички.

За да се излезе от това положение, в което се намират народите и отделния човек, необходима е добра воля и разбирането че, докато има онеправдани, равновесие н хармония не може да се постигне. Любовта трябва да проникне в съзнанието на всички, да схванат великото единство на живота, проявен във всички хора, и общността на интересите — за да се излезе от безизходното положение, в което се напира днес светът. Неразбирайки този велик закон, някои привеждат поговорката: „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ“. Това е само наполовина истина. Ние трябва да мислим както Бог мисли, за да ни бъде добре. А Бог мисли за благото и повдигането на всички същества. Същия закон е изразен и в мисълта — не преви на другите това, което не искаш и на тебе да не правят. Понеже каквато мисъл се зароди в тебе за другите, същата мисъл ще се зароди и в другите за теб. Закона е много верен. Мислите ли добре за другите хора, и те ще мислят добре за вас. Ако мислите лошо за тях, и те ще мислят лошо за вас. И ако съвременните хора живеят с най-хубавото едни за други, те каквато и обща работа да подемат, ще имат добри резултати.

Когато хората се съберат да работят в името на една велика идея, те непременно ще имат успех; но ако всеки иска да се осигури за сметка на другите работата ще се развали.

Само по този път на общо сътрудничество ще се разрешат и социалните въпроси. В разрешението на социалните въпроси трябва да вземе участие цялото човечество. За да се поправи света, това не е работа само на един човек, това е работа на всички хора. Всички хора — разбирам ония, на които съзнанието е пробудено. Тези хора трябва да работят за изправяне на човечеството. Всеки съзнателно трябва да впрегне ума си на работа, според както е казано в Господнята молитва: „Да дойде Царството Твое, да бъде волята Твоя, да се освети името Твое“ — това значи — да дойде Царството Божие на земята, да се освети името Му, да има нещо свято в света, и всеки човек да име идея, да знае за какво работи. Всеки човек трябва да има идеал, за който да работи. Когато човек работи по закона на любовта, не е тежко да работи, но когато работи без любов, безидейно, няма по тежка работа от тази. От човека зависи кой път ще избере.

Три условия, три фактора има в живота, които трябва да се имат предвид; първото условие е самия човек, от него зависи 25 на сто; второто условие е обществото, от което също зависи 25 на сто и третото условие е природата, от която зависи 50 на сто. Следователно, ако не разчитате на вашите 25 на сто, т. е. ако не разчитате на вашата разумност, разчитайте тогава на 25-те, които обществото ще ви даде. Ако и на обществото не можете да разчитате, разчитайте тогава не природата, която напълно ще ви даде 50 на сто. Природата никога няма да ви изневери, тя не е заинтересувана от никого, тя не е пристрастна към никого. Човек може да бъде донякъде пристрастен, обществото също; обаче природата никога и към никого не може да бъде пристрастна. Следователно, ако виждате някаква несправедливост в природата, тя е привидна и зависи от вашите разбирания. Вижте например, как е устроена слънчевата система. Природата разполага с въздух и предоставя на всяко същество да си вземе толкова, колкото му трябва. Почти същото е и с водата. Единственият елемент, който днес е ограничен, това е хлябът. Там е всичката мъчнотия в живота — за хляба при днешните условия трябва да платите. Един ден и въпросът за хляба ще се уреди, както въпросът с въздуха и с водата.

Сега ви препоръчвам следното правило: като станете сутрин, кажете си: Днес всичко ще ми върви. Ама времето било студено, кално, дъждовно, работите не ви се уреждат, кажете си пак: всичко ще ми върви. Ставате втория ден, пак не ви върви, кажете си: днес всичко ще ми върви. Дръжте в ума си тази положителна мисъл, и ще видите, как постепенно, работите ви ще се нареждат. Постоянство се изисква във всичко и от всички. Много от вашите работи остават наполовина незавършени, защото много скоро се обезсърчавате, и държите отрицателни мисли а ума си. А положителните мисли ще имате когато съзнанието ви е проникнато от любовта, когато обичате. Божественото, което е в човека, постоянно му нашепва, че всичко ще се оправи, и се оправя. Вярвайте в него, в Божественото, което е във вас.

Колкото и да е беден човек; той има ум, сърце и воля, има душа и дух — това е капител, който е вложен във всеки човек. Затова няма какво да се обезсърчавате, а работете съзнателно върху себе си, като имате дълбока вяра в капитала вложен във вас. Това, което имате, струва повече от това, което си въобразявате. Има един свят, по-широк от този, в който сега живеете, в който няма затвори, няма гробища, няма болници, няма караници и деление между хората — в него всички живеят братски. Към този по-широк свят се стремим ние, в който ще реализираме новото човечество. Но за да влезете да живеете в този свят, за който ви говоря, в света на новото човечество, от вас се иска да учите. Понеже сте постъпили в училището, трябва да свършите. И като свършите училището, ще ви се даде разумния живот. Тогава ще стенете господари на положението си, и ще влезете в новия живот.

Из неделната беседа „

Да имат живот„ - 22. XII, 1935 г.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отзиви за беседите

За „Духът и плътта“ „Неroldo de Esperanto,“ Кьолн, Германия, пише:

„Тих тържествен, неделен час е най подходящ за четене на тия подтикващи човека към медитация беседи. Те се базират на християнското учение и съдържат ценни мисли. Не липсват притчи и метафори с дълбоко схващане. Макар, че беседите са държани през 1914 и 1915 год.— прочие, през войната обаче те не са свързани към ограничено време, понеже целящата висините философия в тях и днес е също така навременна, как го вчера и утре

След трите беседи озаглавени: „Приливи и отливи в живота“, „Ново основание“ и „Великден“ следва накрая трактат за „Великото Всемирно Братство“, което очевидно дава познание за част от духовното светоразбиране, което има автора и неговите по следователи.“

D-го Fm.

За същите беседи в сп. „Uteratura Mondo“ Будапеща, Унгария. След като рецензента прави кратко встъпление, следват редица мисли и афоризми, извлечени от беседите. По нататък той казва: „Всичките три беседи са държани преди повече от 20 години. Тяхната непреходна ценност доказва, че даже и днес тяхното съдържание е истинно, може да се схване и заслужава да се чете от тия, които обичат да медитират и размишляват.

„Разбира се, съдържанието на тия трактати с трудно да се резюмира. Аз даже не правя опити за това. Само някои главни идеи се опитвам да изнеса. В първата беседа се разглежда взаимното влияние на Духа и плътта. Трябва да се запознае човек с ритмичния живот, закона на прилива и отлива — с приливите и отливите в живота. Дънов говори за законите на контрастите и подобието, като управители на нашия свят. Прилива — отлива, е дигане слагане, прогрес-регрес, добро чувство-лошо чувство и пр. на живота, на човека, на човечеството.

„Втората беседа разглежда новата основа на живота. За всеки живот, действие, мисъл е необходима основа. И истинската основа може да бъде изменена външно на добра или лоша, но в същност никога. Хората трябва да изучават новата основа — учението на Христа, че ние сме под неизменна управа на закон. За да се построи мост: мисъл, работа или живот, необходими са винаги две опорни точки. Те са небето и земята, любовта към бога и ближния, съпруга и съпругата и т. н. Мислите и проектите често не се реализират не поради зла съдба, но понеже сме на лоша основа. Трябва да се търсят причините на неуспеха, на нещастието. Трябва да се мисли и живее правилно.

Третата беседа под заглавие „Великден“ обяснява проблемата на възкресението, па троицата, на кръста на и силата на словото. Пътят отива към Бо га. Но човечеството е паднало от този път в течение, водещо надолу. Христос дойде да измъкне човечеството от това течение и да го постави в обратното, пак възходящо. Ето възкресението! Троицата е Божествената Мъдрост. Любов и еволюция (Но за да се разберат ученията и изразите, човек трябва да се откаже от земния, от външния свят, който има само преходен характер.) За да възкръсне човек, трябва да се освободи от наследствените пречки от всички лоши мисли, пороци и лоши действия.

Последната глава не е беседа, а трактат за „Великото Всемирно Братство“. Тази глава открива окултното верую на последователите на тая школа. Членовете на това „Братство“ са по-съвършени духовни същества, които са еволюирали през хилядолетията, и които ръководят и създават света. Те образуват Йерархия. Положителните сили са „Белите Братя“, а отрицателните сили са „Черните Братя“. Но белите трябва да победят. Дънов свършва с подобни думи, както Заменхов, в своята прочута „Молитва“: Ще доцарува единната Любов, единната Мъдрост, единната Истина“ и ще бъде „свещен мир и хармония.“

Р. В.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СТИХОТВОРЕНИЯ

ВОЛЯТА НА ОТЦА

Глас очистителен,

глас обновнтелен.

Ти, огнен дух,

до моя слух

дочувам те!

Веч отлетя

слабост и смърт,

болка във плът.

Сред светлина

вече растем.

воля Една

само зовем

— таз на Отца:

Един и Вся!

Огнений дъх

проникна ни,

свещений лъх

въздигна ни,

Летим към Пропаст и към Слънце

за да умрем

и се родим

и Волята да възцарим!

„Благословен с онзи, който

ще ви въведе в пътя на

Любовта“.

Страннико, незная от де идеш

И къде отиваш,

Но виждам туй, което вършиш.

Словото ти, като слънчеви зари

На вековете гъстий мрак разпръсва,

И камъка въз гроба на човека повален

Отмахва с мощна сила.

Подобно оазис всред знойната пустиня

Ти жаждата на всеки пътник утоляваш,

Даваш му отмора и сили

Отново пътя си да продължи.

Ти светваш като фар в живота

На всеки, който в бурното море залутан

Безсилен търси да намери пътя.

Ти извор си, из който живата вода протича,

И струите на таз вода

Възрастват всичко, което Бог е посадил

В човека, във човешката душа.

Сава Петков

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

Витамините и етерните строителни сили

Какво знаем в същност за витамините? Една от най големите промени в човешкото познание е, че материята почна да се схваща като действие на сила. Няма да говоря много за атомните теории, но ще спомена за голямата промяна, която причиниха радиоактивните явления. Изпърво мислеха, че тези явления се срещат само у някои минерали; после видяха, че се срещат навсякъде в природата: в почвата, дъждовната вода, във въздуха, снега, растенията, животните, човека. Преди доста години проф. Ст. Майер и Е. фон Швайдлер писаха в съчинението си върху радиоактивността: „Може би човешкият организъм постоянно приема електрони от околната среда и постоянно ги изхвърля, тъй че близкото бъдеще може би ще позволи да се говори за кръвообращение на електроните: от вън в човека и обратно.“

Сега вече се знае, че действието на разни видове лъчи върху организма и на лъчите, излизащи от организма, е много по голямо, отколкото се е мислело по рано. Учението за витамините и опитите в свръзка с това учение доказаха, че организмите не само реагират силно на такива лъчи (радиоактивни, светлинни, ултравиолетови и пр.), но че те сами натрупват в себе си такива лъчи и могат да ги изпускат.

В. Вайцел в превъзходното си съчинение „Новооткритите хранителни вещества — витамините“ пише: „Кайя откри радий в меда“ Действието на радиевата еманация напомня в някой отношения на витамините. Предполагам, че радий се среща в разни растения и че той има такова голямо жизнено значение за клетката, както витамините. Доматите имат, както напоследък се установи, голяма радиоактивност. Ако се потвърдят изследванията на Хес, Кугелмас, Стенбок, растенията са ценни като носители на ултравиолетови лъчи.

Направената важна крачка в научните схващания може да се характеризира така: Към края на миналия век и в началото на настоящия се считаше, че химическото действие на веществото е най важното. Всеки организъм и всеки хранителен продукт се разглеждаше от гледна точка на химичния му състав. Стерилизираха млякото, за да се убият бактериите. Обаче после се установи, че с това млякото губи хранителността си Вайцел казва вече: „Млякото вече днес не се разглежда като мъртва сума от разни хранителни материали“. Материалистичната теория, която обръщаше внимание само на химичния състав, претърпя пълен крах с известните опити на проф. Бунге и неговите ученици. Те изхождат от гледището, че ако в растителната храна важи само химичният състав, то може да се приготви изкуствена храна по синтетичен път. И тогава се опитаха да хранят мишки изкуствено. Резултатът беше следния: даваха им пречистен млечен белтък (кезеин), тлъстини, млечна захар и минерални соли. Животните умряха. А тези от тях, които бяха хранени с мляко, останаха живи. От това Бунге заключи, че освен кезеин, тлъстини, въглехидрати и соли, в млякото има още непознати, необходими за живота вещества.

До същия резултат се дойде и при другите хранителни продукти. Почувства се една празнота в познанията. Помисли се, че витамините запълват тая празнота. Но трябва да се каже, че още не се знае какво са в същност витамините. За сега това е само един термин за нещо непознато. Вайцел казва: „Изследователите търсеха едно определено химично тяло, което да представлява витамина. Обаче веществата не са още напълно издирени, тъй че химичните и физичните им свойства не са добре познати. При това в ново време разглеждат витамините като носители на ултравиолетови лъчи“

Според окултните изследвания при въпроса за витамините не се касае за химическо и материално действие, но за взаимодействие между живите строителни сили на човека и на растението, което доставя храна. Тук не е въпрос за действието на вещества, но на лъчи. Най новите изследвания потвърждават това. Ще приведа няколко примера: Намери се, че загадъчното действие на витамините може да се замести с излагане на светлина. И обратното: Там, дето светлината липсва или е слаба, витаминът може да упражни същото действие.

Вайцел казва: „Северните жители, с храна, съдържаща А — витамини могат да изравнят липсата на светлина. А пък в страни богата на светлина храната може да бъде бедна на витамини, без да причини рахитизъм, Светлината поема тая задача. Животни, подложени на слънчеви лъчи, не стават рахитични, макар и да им даваме храна, бедна на витамини. Даже има нещо повече: не осветявани животни, турени в една клетка с осветявани, също така не заболяват от рахит, което ни показва, че тези лъчи могат да се пренесат от едно същество на друго. После за голямо учудване се констатира, че много растителни и животински продукти имат такива лъчи а себе си. Млякото и много други хранителни материали почнаха да се разглеждат като носители на такива лъчи“.

„Масло, изложено на слънчеви лъчи. добива сили, които запазва в течение на 11 месеца, като се държи бутилка след това в тъмнина. Хес, Кугелмас и Стенбок дойдоха със своите изследвания до важното твърдение, което е в съгласие с учението за жизнения принцип, а именно, че витамините са лъчи. С това загадката за лъчите добива още по-голямо значение като жизнено условие“ (Вайцел)

Ние привеждаме тези малко примери, които могат да бъдат увеличени, за да покажем, че най модерното научно изследване със своите опитни резултати потвърждава това, което окултните изследователи наричат етерни строителни сили.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мейбъл Колинз (17)

БЕЛИЯТ ЛОТОС

(продължение от брой 149)

КНИГА ВТОРА

Глава първа

Бях в градината на храма, легнал под едно грамадно дърво, което хвърляше дебела сянка върху тревата. Бях много изморен, защото цялата нощ бях прекарал в светилището, предавайки съобщенията на мрачния дух на жреците. Спах малко, в горещ въздух, и се събудих натъжен. Чувствах, че моята младост е отлетяла, без да съм можал да се порадвам на нейната свежест.

От двете ми страни стоеше по един жрец. Един от тях ми вееше с широк лист, взет навярно от дървото, което се издигаше над нас. Другият, подпрян с една ръка върху тревата, ме гледаше със сериозен поглед. Очите му бяха големи, черни и приятни, като очите на едно добро животно; често се бях възхищавал от неговата красота и бях щастлив да го видя до себе си.

„Слушайте, ми каза той, като видя очите ми да се отварят уморено и да се спират върху него. Те не трябва вече да ви измъчват със своите церемонии, дори ако вие бяхте единственият, който може да им даде живот. Вие живеете твърде много затворено. Желаете ли да дойдете в града, за да подишате друг въздух от този на храма.“

„Но ний не можем да не правим това“, отговорих аз.

„Не можем ли?! каза Мален с презрение. Мислите ли, че ний сме пленници тук?“

„Но дори и ако ний намерим един изходен път от храма, народът ще ни познае ... Жреците не ходят между народа.“

„Народът не ще ни познае, каза Мален с весела усмивка. Агмад ни е дал свободата. Агмад ни е дал силата. Ела, ако желаеш.“

Двамата жреци станаха и протегнаха ръце да ми помогнат да стана и аз; но аз вече не чувствах слабост. Скочих на крака и оправих бялата си дреха.

„Ще запазим ли тия дрехи?“ казвах аз.

„Да, да, но никой не ще ни познае. Ний ще се показваме като просяци или като принцове, — както пожелаем. Агмад ни даде силата. Ела!“

Аз бях очарован също тъй. как то и те, от този авантюристически проект. Изтичахме през градината, до една тясна врата на стената. Мален я блъсна и тя се отвори без мъчнотии. Ний бяхме вече вън от храма.

Другарите ми, смеейки се и разговаряйки, вървяха полутичешком през долината към града. Аз също така тичах с тях и ги слушах, но разбирах твърде малко от това. което говореха. Очевидно, те познаваха града, който бе за мен нещо непознато. Наистина, аз бях минал през него, когато, като малко дете, бях доведен от майка си бос от полето. Но сега, както изглеждаше, аз трябваше да вляза в къщите, помежду богато облечените господа. Чувствах страх при тази мисъл.

Вървяхме бързо и наскоро се намерихме в една от най оживените улици на града. Тя беше изпълнено с весели хора, облечени във великолепни дрехи и като че ли всички магазини продаваха сама украшения. Ний влязохме през една голяма врата в едно здание, от гдето влязохме в една мраморна зала, гдето се виждаше един голям фонтан и високи, покрити с цветя храсти разпръсваха проникващ невсякъде аромат.

Една широка мраморна стълба водеше вън от тази зала, по която ний тръгнахме веднага. Когато стигнахме върха на стълбата, Мален отвори една врата, и ние влязохме в стая, цялата покрита с позлатени килими, в която се намираха известно число хора, чийто дрехи и украшения ме ослепиха с блясъка си. Те бяха седнали около една маса, пиейки вино и ядейки сладкиши. Шумът от разговорите и смеховете изпълваше въздуха и парфюмите го правеха тежък. Три очарователни жени станаха и ни поздравиха с „добре дошли“, всека от тях хвана по един от нас за ръка и му направи място до себе си. Стона нужно веднага да вземем участие във веселата компания, смесвайки нашите смехове с тия на нашите сътрапезници, също като че ли сме били тук от започване на веселбата. Не знам дали това се дължеше на ароматичното вино, което аз пиех или на магичния контакт на красивата ръка. която често се полираше до моята, когато тя почиваше на бродираната покривка, но главата ми стана лека и странна, аз говорех неща, за конто на знаех нищо досега и се смеех по такива поводи, които преди един час биха ми се сторили незначителни, защото не ги разбирах.

(следва)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Муха

(басня)

Един приятен ден една муха

хвърчеше волно из една градина,

потънала във рози и ясмини.

Летя тя от лехичка на леха

и най-подир дойде под роза свежа,

където паяк бе приготвил мрежа.

Мухата любопитно хвръкна тук,

забръмка с горд и многознаещ звук

и рече тази мрежа да изучи.

Тя кацна върху нея, но се включи

и забръмка да се освободи,

а с повече се нишки огради.

Мухата с тежка клетва запроклина

примамката на цветната градина

и още повече се омота.

Тя живо си въобрази смъртта —

как паякът я смучи жадно, жадно,

но в този миг, до нея капка падна —

роса с нектар от розов дъхав цвят.

Смутената муха се хвърли с жад

да смучи съживителната течност.

Пред нея се откри самата вечност —

тъй сладък сок не беше пила тя.

И тя забрави паяка — смъртта —

и зареди за мрежата прослава,

но не видя във своята забрава,

че цялата си капчица изпи.

Тогава паякът се доближи

и смъртоносната си челюст впи във нея,

за да се наслади пък той с елея,

когото тя от мрежата събра.

Мухата тази мъдрост не разбра

и с многоумен ропот се развика:

— О, мъдрост вечна, божия, велика,

защо таз капчица не трае вечно?

За туй добро — премъдро, бързотечно,

аз само кратко бих се изразила,

че в него глупостта се е прикрила!

Но туй, тъй философско заключение,

не спря замисленото изпълнение

на друг закон, безспорно по-велик

от мухиния горд и умен вик.

Във тази басня всички умни хора

ще схванат жизнената си история.

* * *

Вселената е цветна градина създадена от твореца за всички същества. Човек пристига във вселената и от само себе си се разбира, че той се заплита в сложните нишки на живота. Той се вплита в куп противоречия и всяко от тях му напомня за смъртта, която той схваща като ужас, а не като логичен край на нещо, сътворено от самия него. Противоречията на разните учения за живота още повече го объркват пред погледа на смъртта. И пред този ужас човек жадно се хвърля на земните блага, повечето от които са суети. В сладостта и съблазънта на земните блага човек понякога напълно забравя своето предназначение и когато дойде време да види изчерпан земния си дял, провиква се, че всичко е глупост, като мухата в баснята. Но над човешките умувания стои закона за божествеността, който разрешава всичко целесъобразно.

Радиозо

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...