Jump to content
Ани

Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 151

Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 151 - год. VIII.

Севлиево, 23 февруари, 1936 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 60 лева

За странство – 100 лева

Отделен брой 2 лева

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Вечната поема“

от Auroro

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Равносметка (N.)

* * * (стих. от Д. Кошева)

Природата (Любомир)

Тихият час (Benitta)

Словото на Учителя. Основите на синтетичното знание (Из неделната беседа „Вас ви нарекох приятели“ - 29. XII. 1935 г.)

В контакт с живата природа (Пенко К. Пенков — Габрово)

Из науката и живота (Д-р Рудолф Хаушка - Храненето като действие на космични и земни сили)

Белият лотос (продължение от брой 150 - Мейбъл Колинз)

Паметник на Лъва (басня – Дядо Благо)

Една сказка

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

РАВНОСМЕТКА

„Вие трябва да напуснете онези мъртви, изостанали от вековете,

архаически неща и да се запознаете със същинския живот“

Учителя

Често ние, хората, си правим равносметка, как ни вървят материалните работи, а търговците всяка година правят генерална равносметка. Според тая равносметка те разбират, как им върви работете и какъв успех или неуспех може де ги очаква.

Но човек трябва да направи и друга една равносметка — тая на своето минало и настояще, която засяга по-издълбоко същината на живота Като казваме равносметка на миналото, ние разбира ме погрешките, които човек е правил, а като казваме равносметка на настоящето, ние разбираме възможностите, които човек има днес да изгреви тия погрешни.

Как ще изправим погрешните си? — Като се научим да управляваме нашите мисли, чувства и постъпки, като тръгнем подир тяхното възвишено проявление. С една дума, като се научим да управляваме себе си.

Ние знаем много изкуства. Ние знаем да управляваме машини, колелета, фабрики, параходи, аероплани, но трябва да се научим да управляваме преди всичко, най-важния кораб — себе Си, безпогрешно и добре, а не да го изоставяме на произвола на вълните и на опасността на подводните скали. Да управлява и контролира човек себе си — това е най-трудното, но затова пък и най-важното изкуство! Ние трябва съзнателно да се натоварим с тая така важна и навременна задача, за да избавим от катастрофа живота си и да внесем повече светли мисли, чисти чувства и благородни дела.

Земята е училище за всички хора, и всичко на нея е предметно учение за пробудените съзнания.

Да направим равносметка на нашия живот, на нашите дела и занимания, като се постараем да изхвърлим оня предмет, който носи неуспех и е причина на всички раздори, който подтиква само към гибел. А кой е той? — Лошата мисъл, егоистичното чувство, неблагородното дело. При равносметката едно е радостно, към което трябва да се стреми всеки, който е уверен, че живота не е само временна проява не земята, а безкрайна верига етапи, през които човек минава, за да се пробуди в него оня копнеж — Любовта, която ще му помогне да познае Бога и себе си и да възлюби ближния си.

Ако имаме любов към Бога и към ближния си, ние имаме актив. А, ако притежаваме цял свят и всичката световна слава, а любов нямаме, ние имаме пасив.

Да бъдем прилежни деца, да учим и прилагаме съзнателно това живо слово, което ни праща днес Вечния!

N.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

* * *

Безмълвен и южен напуснах своя дом,

след мен вървеше мълком сянката на скръб.

Догаря вечерна заря на ведър небосклон;

самотен и стръмен светлей планински път.

Поех пътеката, що вие се към върха,

между глогини, шипки и малини,

на мащерка и здравец ухаеше дъха.

Изстъпих морен — обзирах сини далнини.

До мен, подобно силуети светло-бели,

възправени звъняха сребърни брези,

напев молитвен тихичко подзели;

на вечер синя изгряха първите звезди.

Несетно някъде из душевни глъбини,

роди се и запя ненадломенна песен,

отекна й се от небесни висини

отклик на дух жадувал в ранна есен.

Напира и светлий напев неизпян,

подобно пръвен порив на юноша лъчист

и в тая песен, молитва или блян,

безсмъртен Дух живей живот пречист.

Какво от туй, че скръбта тъжна песен пей

и като сянка нагло ни следи,

в душите ни безсмъртна радост грей

и знаем ний, че тя ще победи.

Д. Кошева

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Природата

Человек познава природата толкова, колкото познава и себе си. Невежия не познава нито себе си. нито природата. Учения познава нещо от природата и отчасти себе си. Мъдрия познава и себе си и природата. Ползва се сам от това знание и помага на другите.

Но природете е нещо достъпно за всички ни, защото ние сами сме частица от нея. Достатъчно е ако пожелаем да влезем в отношения с нея — тя винаги е на услугите ни. И ако ние сме деца или невежи — тя ще ни забавлява. Ако сме учени, тя ще ни покаже своите закони, а ако сме мъдри, ще ни разкрие своите тайни.

Мъдрия и учения се различа-ват по това, че мъдрия работи безкористно, не продава знанията си. не злоупотребява с тях и винаги има пред вид върховната цел на Естеството, от гдето е по-черпил тия знания. Него не съблазняват земни богатства обществени положения, титли, мнения, слава. Той живее в един реелен свят, в който нищо не му липсва и към когото нищо не може отвън да се прибави. Това знаят само мъдрите, другите могат само да мислят за такъв живот.

Но всички тия летище на учения или мъдреца са еднакво отворени пред всеки от нас. Достатъчно е само да пожелае настойчиво да върви по някой от тях и ако това е единствената му цел или най силното му желание, природата ще го подпомогне, условията на живота му ще се стекат по нов начин и той ще има желаното. Но нека не мисли че то ще се постигне в един ден, нито в една година. Това ще бъде път без край, но в началото още той ще вкуси от плодовете му и ще знае вече, че е влязъл в него. И радостта му след това винаги ще преодолява страданията, които ще срещне в своя живот.

Любомир

Достатъчно е да погледнете на брата си с любов, и грешката му моментално ще се изправи. Любовта изключва всякакви погрешки, всякакви престъпления. Който има любов, той не може да прави погрешки и престъпления.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тихият час

С бавни и тихи стъпки се приближаваше нощта и мяташе своите воали върху уморените, трудещите се и им обещаваше сладка почивка и тих сън в своите прегръдки.

Гората леко потръпва от вечерния ветрец и листата на дърветата в последен шепот си казват „лека нощ“ и заспиват.

Птичките прибират крилцата си и затаяват дъх по клоните на дърветата — в гнездата си.

И най-малките животинчета спират цвъртенето си и, галени от тихата омая на нощта, задрямват.

Тихият час … И в този тих час, Той, този който е напуснал света и неговата суетност, стои пред малката си хижа и в безмълвието на настъпващата нощ отправя поглед към небето. А там звездиците се палват една по една и трептят в сребърен блясък.

В тоя тих час, очите на Посветения се разтварят и сърцето му почва да чува това, което обикновените хора не могат.

И долита до него отначало тих шепот.

— Господи, нали си Ти! Чуй ме тогава. (шепота се усилва и той ясно чува) — Господи, нали Ти можеш, дай здраве на детенцето ми. Не отнемай едничката ми радост и слънце в живота. Имай милост, Господи. ... и молитвата се обръща в ридания.

Отшелникът простира ръце към посоката, от гдето долита молитвата и с очи впити в небето, промълвя;

— „Чута е молитвата ти, бедна майко!“

След няколко минути се чува някакъв стон:

— „Ох, няма ли Бог? Празно ли е небето? Няма ли кой да чуе стенанията ми? До кога ще са тия болки? Няма ли кой да облекчи страданията ми? Господи има ли Те? От толкова дни как лежа. прогни ми тялото …

„Ако те има Господи, чуй ме — ох ...“ чува са остро закашлюавне …

— „Господи, обръща поглед отшелникът към Бога — не Те познава, Господи — покажи му милостта Си, за да Те види и познае …“

Наново всред настъпилата тишина се чува шепот:

— Пази го, Господи. На тебе уповавам. Закриляй го, Господи, с милостивата си ръка. Кой друг може да го запази и закриля? …

— Да бъде според вярата ти, промълви отшелникът.

— Няма ли да дойде сън на клепките ми и няма ли да дойде мир на душата ми, Господи? — се чува отново и глух стон на сдържано ридание долита през далечината. ... — Ако аз, като човек, съгреших, Ти, като Бог, не искаш ли да ми простиш?

O! Страшна е настъпващата нощ със своите ужасни привидения за сгрешилия, но Господи, стопи се тялото ми от мъка! Прости Господи — признавам, съгреших, но нали тъй съм чувал, че Ти си всеблаг и всемилостив? Тогава милост Господи, милост прося. Очите ми нека са склопят за тих сън и мир да настане в душата ми. Съгреших Господи, прости … имай милост …“

— Да познае мирът на разкаяние и утехата от признаването погрешката си — промълви тихо Посветеният …

Тъй стои Посветеният, с очи впити в небето и чува молитвите и шепота на хиляди уста, за хиляди неща. И това, което има — дава, а това, което няма — моли да им се даде …

Звездите трептят и почват да гаснат една по една. Виделината прониква в тъмнината. Утринен зефир полъхва, помръдват листата, пробуждат се и си кимат главите едно на друго за утринен поздрав. Чува се пърхане на малки крилца на плахи птичета. Особен звук изпълва пробуждащата се гора.

Изток порозовява и заблестява слънцето в своята царственост.

И този, който живее сам, за да може да чува много — изпраща към небето своята благодарствена утринна молитва.

Benitta

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Словото на Учителя

Основите на синтетичното знание

Съвременното човечество е достигнело до едно положение в развитието си, при което му е по трябва една практична наука, наука за дребните наглед работи, а не за големите работи. Такива „дребни“ работи са запример дишането, яденето, мисленето. А съвременните хора не знаят, нито как да дишат, нито как да ядат, нито как да мислят, а искат де разрешат великите проблеми в света; това се дължи на неразбиране процеса на познанието. и непознаване на човешкото естество.

В човека различаваме главно две естества — животинско, което е лишено от мисъл, и човешко — което мисли и което е същинския човек. Или, другояче казано, в животното имаме тъй нареченото просто съзнание, а в човека имаме вече самосъзнание и наченки на свръхсъзнание. Един английски учен, като разглежда въпроса за съзнанието, казва че има три степени на съзнание — просто съзнание, с което се отличават животните, съзнание, с което се отличава обикновения човек, и космично съзнание, което в разни степени се проявява в гениите, светиите, Учителите. Други автори подържат, че има подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Това е почти все едно. Това са термини, които трябва да се обяснят, за да станат понятни и разбрани. Какво значи подсъзнание например? Подсъзнанието е един склад,в който природата складира резултатите от всички минали животи и култури. В подсъзнанието си човек носи опитностите и живота на животните, растенията и минералите даже, придружена с разумното ръководство на онези възвишени същества, които са направлявали тяхното развитие. Но човека и животните не подозират, че имат подсъзнание, че имат такъв грамаден склад от богатства на разположение. В подсъзнанието са складирани мощни динамически сили, които се стремят да излязат в полето на съзнанието и когато сторят това, дават направление на живота в една или друга насока, според естеството си. Затова е необходима на човека една практическа наука, която да го научи как съзнателно да направлява тези сили, за да даде и съзнателна насока но живота си.

Вследствие неразбиране законите, по които функционират силите в човека, той си създава много страдания, които би можал да избегне, ако разбираше естеството и законите на силите. които обуславят неговия живот. Човек има ум, сърце, воля, душа и дух, които са проявление на пет велики космически принципи. Човек е дошъл до една степен на развитие, когато той, човека, не трябва да служи на своя ум, на своето сърце и на своята воля — те трябва да служат на човека, а човек трябва да служи на душата и на духа. Тогава кой е човека? Човекът е който използва всичките тези съзнателни космични принципи и сили, и работи за реализирането на един велик план. Човек е ученикът, детето, което се учи. А учението започва с пробуждането на самосъзнанието, когато започва да се проявява човешкия ум, когато човек започне да мисли. И каквото човек мисли, това и става от него.

Човешката мисъл е магическата тояжка, с която човек разполага. Но до сега човекът не е употребил своята магическа тояжка, вследствие на което се е натякнал на ред мъчнотии. Но добрата страна на мъчнотиите е, че ни заставят да мислим, да употребим магическата си тояжка.

Всички трябва да поставите в ума си мисълта, че трябва да мислите право и да държите в мисълта си само положителни светли мисли, защото те ще дадат правил не, възходяща насока на силите в нас, при което състояние те градят. Когато държим в ума си отрицателни мисли, те ще дадат низходящо направление на силите и ще ни сполетят най-големите нещастия — защото каквото мисли човек. това става. Когато човек мисли постоянно за погрешките на хората, той сам ще се оплете в тях, че ще се чуди как да се спаси. Спасението е в правите, в светлите мисли, а зад правата мисъл, стои Бог — Великата Разумност в света. Значи, само Бог е, който може да ни спаси. И апостол Павел казва: „Бог беше в Христа и примиряваше хората със себе си, като не им вменяваше греховете. Това е новото учение —да не се заблуждавате. Погрешките си сами можете да изправяте, в греховете Бог ще ги изправи. Това е истината, която всички трябва да говорят, понеже истината е велик фактор, който играе голяма роля за развитието на нашия ум. Истината е онова начало, което ни освобождава, което дава простор, което дава мощ и сила на човека. Това самосъзнание на човека, което го прави да побеждава всички пречки и ограничения от пътя си, това е Истината И всеки трябва да има Любов към тази Истина. И когато придобием Истината, ние можем да се наречем вече приятели на Христа.

Когато човек придобие Истината, той ще почувства, че е свободен, ще почувства, че не е роб на условията. Тогава човек ще схване Бога като Баща, който го е пратил в света да се учи, и който от вътре го стимулира към хубави и светли мисли. С това именно се отличава Бог, че към всички наши прегрешения, които вършим, Той ни казва постоянно: „Изправяйте, изправяйте“. Каквито погрешки и да правим, той казва: Нищо че правите погрешки, но трябва да ги изправяте. А за да може да изправя погрешките си, човек трябва да има любов към истината и доброто. Това зависи от ума на човека. Когато ума на човека се пробуди, и той почне да мисли, той започва да изучава природата с всичките процеси и явления а нея по чисто научен път.

Главата на човека е най-гениалното нещо, което той е създал. Главата е във връзка с всичко живо. Тя е в съобщение със звездите, със слънцето, с всички планети, с цялата вселена, както и с Бога. Това са все връзки, направени с главата. В главата има едно радио, с което човек е във връзка с цялата вселена. Щом бутнеш това радио, веднага ще заговориш с Господа. Някому радиото е ръждясало, той не може да влезе в съобщение с Господа и пита: Къде е Господ? — Бутни радиото и ще чуеш Божия глас.

Когато човек изгуби любовта си, целият свят потъмнява пред него и умът му потъмнява и той изгубва правилната насока на мисълта си.

За да мисли правилно, човек трябва да обича и да впрегне ума си на работа.

Ако не впрегнете ума си на работа, вие бедствате да изгубите всичко, което имате. Затова от всички ви се иска усилие, да се освободите от заблужденията и пречките, които спъват правата мисъл. Заблужденията винаги се дължат на известен недоимък. Идеята за богатството е родила смъртта, а сиромашията е родила лошия живот, кражбата и какви ли не още престъпления.

За да може да се справи със сиромашията и да използва разумно богатството, човек трябва да има права мисъл, която ще внесе разнообразие а живота. Най-голямото разнообразие за човека е неговата глава. Там са събрани повече от три билиона и 700 милиона клетки. Това са същества, които живеят в най-големия град в света. Като влезе те а главата, там ще намерите толкова учени същества, и то от различни области на науката. Там всички работят. Когато един ангел слезе от невидимия свят, той няма да говори на хората, но само ще бутне радиото, и от там ще им проговори. Това говорене по това радио сега го наричат интуиция, свръхсъзнание, самосъзнание.

Сега да ви обясня, какво нещо е простото съзнание. Човек с просто съзнание има впечатления само от външния свят. Това същество не отличава себе си като личност — не може да отдели се бе си от окръжаващата го среда. То се движи в много тесен кръг, и за него живота е много обикновен. След това имаме същества с обикновено съзнание — като обикновените хора — те съзнават донякъде своята отделеност, обаче са много привързани към земята. И в тях се заражда чувството на скръб и страдание. И най после имаме човека на самосъзнанието, той е човека на сегашната култура. Самосъзнанието е полето на най-големите противоречия — тук човек рязко се обособява като личност,. но тук той не може да примири противоречията и да избегне и поправи погрешките си. За да изправим погрешките на своето минало и да примирим противоречията, трябва да минем в областта на космическото съзнание, или в свръхсъзнанието, чрез което Бог ще ни подейства. Това е вътрешната интуиция, при която ще дойде нещо, и тихо ще ти пошепне: „Пътят, в който вървиш не е прав“. В Християнството това го наричат покаяние. Ще се покаеш от онези криви разбирания, които си имал за живота. Какво по криво разбиране от това, да желаеш да станеш богат, да туриш парите в една банка, и да се осигуриш че за нищо да не мислиш? По този път човек не може да прогресира. Щом Провидението ни праща на земята, ние сме осигурени вече, но трябва да учим. Ние сме пратени на земята да учим. Добрите хора трябва да учат. И тогава, през всички положения, през които минаваме, ние трябва да учим, понеже съзнанието ни постоянно се сменя. Като учиш, ще придобиеш нещо, и живота ти няма да бъде еднообразен. А живота на хората с просто съзнание е еднообразен, той е почти като живота на животното — зает повече с ядене, без да мислят. Правилното разбиране е, че човек след като се е наял, да отиде да учи, да научи нещо, да си плати яденето. А плащането значи да придобиеш една нова идея. Идеите не се раждат в самосъзнанието, те се проявяват в самосъзнанието, но се раждат в свърхсъзнанието и са същевременно основа за неговото проявление. Космичното съзнание е широкото съзнание, което ще побратими хората. Самосъзнанието пък ни показва нашите погрешки, но то ни разделя. То е създало в нас личния елемент, който човек е въздигнал в култ. вследствие на което е дошъл до положението да се чувства обиден. унижен. В какво сме унижени? Унижени сме в това, че не разсъждаваме както трябва. Човек се унижава когато не мисли за хората както трябва и не мисли това, което трябва. Човек се унижава, когато мисли за Бога, за природата и за всички неща това. което не е. Когато човек почне да мисли за нещата право, това което е, започва да се повдига, започва да функционира правилно. И когато човек почне да ми ели правилно, той ще разреши и разбере смисъла на всички противоречия, които се пораждат а самосъзнанието му. Тогава той ще може да различава безкористното, чистото чувство от користното, низшето, плътското влечение, което заробва и унижава човека. Чрез благородните чувства се проявява любовта и доброто, при които престъплението е изключено. Любовта е една разумна сила, която повдига човека, а похотта е едно неразумно низходящо движение, което може да направи много пакости. И до като хората живеят по своите нисши чувства и стремежи, целия им живот ще бъде пълен с противоречия и неуредици, от които не могат да излязат, до като нямат една солидна основа. За де разрешат например социалните и икономически противоречия, трябва да се внесе един нов елемент в живота им, трябва де се постави солидна основа. За де се подобри човечеството икономически, за да се създаде един добър строй. трябва да се повикат най разумните хора в света, които познават социалните закони, които познават добре и човешкото естество. Най-умните, най-честните, най-справедливите, най добрите хора трябва да се поставят начело, за да разрешат правилно въпросите. Като дойдем до религията, ще повикаме онези хора, в които царува истината и любовта. Всички тези хора се раждат готови. Между съвременното човечество има хора готови родени, които могат да поведат човечеството напред. Но хората сами се спъват, понеже непросветените спъват просветените.

Онези, които могат да помогнат на човечеството да разреши противоречията и да създадат един по добър строй, посредством правата мисъл, доброто, и истината, се свързват с по-напредналите и по-разумни същества, които живеят в един уреден свят. Тези същества живеят пак върху земята, но за тях земята е много по-голяма От колкото ние я знаем. Тези разумните същества живеят в етерната част на земята. В този разумен свят, който е много по-обширен от физическия, е реализирано царството Божие и безсмъртието. Тези същества имат високо съзнание и за тях етера е средата, в която живеят, както ние живеем във въздуха и както рибите живеят във водата. Те живеят в свърхсъзнанието и имат правата мисъл в ума си. И вие ако искате да влезете във връзка с тези по напреднали човеци, трябва да държите правата мисъл в ума си.

И салата на вашия живот не седи в думите ви. но в онова. което мислите.

Ако мислите право, ще привлечете творческите сили на природата, които ще организират вашия мозък, ще подигнат и разширят съзнанието и ще подготвят основата за раждане на свърхсъзнанието. чрез което ще се свържете с опитността на всичките хора, които мислят като вас.

Съвременното човечество е пред прага на пробуждане на свърхсъзнанието. Когато се пробуди това висше съзнание, тогава в един ден вие ще научите толкова за, колкото със сегашното съзнание бихте научили за хиляди години. Когато влезем да живеем в това висше съзнание, ние ще добием свободата, към която сега се стремим. Тогава хората ще се считат като братя и ще си взаимопомагат. За да дойдем до това висше съзнание. трябва да турим Любовта каот основа,—интелигентността за сила, истината за тил, а доброто като подбудителна сила в живота си.

Всички вие сте родени като мислещи същества да вършите волята Божия. Ако това можете да направите, всичко друго ще имате; ако не се научите да мислите право, всички други неща с безполезни. А ако се научите да мислите право, всичко друго ще ви бъде полезно и не ви е забранено. Това е учението на Христа. И от това, което Христос е направил, ние можем да притурим като подемем делото Му.

Това, което Христос изисква от нас, е да се откажем от непотребните неща. Всичко, каквото Христос е проповядвал, може да се изрази с няколко думи: „Да се отречете от себе си“ — това значи да се отречете от вашето невежество, да се отречете от вашата зависи и злоба, да се отречете от вашето неверство и недоволство, да се отречете от всичко отрицателно в себе си. Отречете се от баща си и майка си и възлюбете истината и доброто.

Сега сме навлезли в една епоха, когато учението на Христа трябва не само да се проповядва, но и да се прилага. А приложението на учението седи във взаимната любов, взаимната интелигентност, взаимната истина и взаимното добро, с които всички можем да работим. Тогава ще впрегнем всички сили на природата за повдигането на цялото човечество.

Из неделната беседа „

Вас ви нарекох приятели“ - 29. XII. 1935 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Пенко К. Пенков — Габрово

В контакт с живата природа

I.

За да се запази човекът от атмосферните влияния, направил си е дрехи, построил си е къщи. Чрез тях той се изолира от тия вредни за него влияния. С тия средства той, от една страна, се пази от тия неблагоприятни влияния, но същевременно се и отдалечава от средата на живота, живата природа.

Така, неговата кожа трябва да е в съприкосновение с чистия въздух, със слънчевата светлина. Той трябва да диша чистия, свежия въздух. Чрез дрехите и жилището, той взема само една част от тях, затваря ги под облеклото и жилището си. които, откъснати от живата природа, се развалят, повяхват и стават негодни, точно така, както става негодна водата, откъсната от живия текущ планински извор, цветето откъснато от живото стебло.

Въздухът под дрехите, в стаите, се разваля, размътва се. Трябва да се опресни. Как става това? — Отваряме прозорците, навлиза жива струя въздух, жива изобилна светлина. Събличаме тялото си, освежава го въздухът, слънчевата светлина.

От това виждаме, че, ако би било възможно да живеем при отворени прозорци, при открито облекло за въздуха и слънцето, тогава бихме били в непреривна връзка с живата природа, гдето постоянно има течение, живот. слънце. Когато реката тече тя чисти коритото си, а, когато е застояла, тя буренясва, вмирисва се. Ние сме затворили една малка „локвичка“ от тая природа в нашите къщи и сме се наврели в тях, както жабите в локвите и искаме да сме здрави, свежи, силни, и жизнерадостни. Не, това е не естествено. За да стане това, ние трябва да влезем всред реката на живота, живата природа. Ние трябва да нагласим нашия живот в хармония с живата природа, защото обратното е невъзможно. Живата природа си има своите строги, жизнени закони, по които тя се развива. Тя няма да измени своите закони, нито за хатъра на отделен човек, или на цялото човечество. Ако те не се съобразят с нея, тя ще ги помете, ще ги заличи от лицето си, тъй както слънцето изпарява миазмите и ги преработва и дава като чист благодатен дъжд.

Ако вие влезете в едно хоро, което се върти в дясно, вие не можете да се въртите в играта в ляво. Ако влезете в един хор, който пее известна мелодия, вие не можете да я пеете своеобразно, както би ви скимнало. Така и природата пее живота по едни строги, неумолими и справедливи закони. Тя казва не всички свои разумни същества: „Ще пеете живота по гамата, на която аз го пея, както аз ви свиря“. Това е условието, за да живеете в моя дом, наречен Природа“.

Историята на човечеството, на цивилизацията потвърждава правдивостта на тия думи. Ние знаем причините за загиването не само на отделни личности, но и на цели народи и цивилизации, отклонили се от естествения живот. Те, „некултурните“, неразумните пострадаха, загинаха и дадоха ясен пример за нас „културните“, „разумните“ човеци на XX век!

Да си зададем въпроса — в контакт ли сме със светлината и чистия въздух на живата природа? Естествени ли са нашите взаимоотношения? Съработници ли сме на природата, или противници? Кой е по силния в случая и кой ще победи? Где е разумността, на наша или на природна страна?

Ако има жива природа и слънце за тялото, има такова и за умът, и за сърцето, и за душата. Да се запитаме и те где живеят — в живата природа, или в изкуствено създадените „локви“? Чрез размисъл и молитва ние се свързваме с живото Божествено сърце, живата Божествена душа, живият Божествен ум и се опресняваме всецяло. Прочие, да държим отворени прозорците си на духовните дарувания за живата Божествена природа.

II.

Е, читателю, Вие може би много знания имате. Проверете колко от тия знания са живото знание и колко от тия знания сте ги видели във вашия живот. Ние, учените човеци на България, разумни деца ли сме на природата, станали ли сме нейни съработници?

Ако ние се опиваме, ако ние пушим. ако ние убиваме своите себеподобни по всевъзможни начини, ако ние киснем по цели дни в кафенета, кабарета, ако ние допускаме отрови в тялото си, в душата си, в умът си — това какво показва? Сме ли в контакт с живата природа?

Аз зная, че мнозина са принудени за препитанието на себе си и своите близки, да работят продължително време в затворени помещения. Обаче при съзна ние за противоестествения живот, когото водим и, при добро жела ние, вие все ще намерите малко време, ако не за всеки ден, то поне веднъж в седмицата да отидете в обятията на майката природа. Дайте й възможност, като майка да ви прегърне, по милва, погали, изкъпи, поцелува, та да се върнете отново на работата си, по вече опреснен, освежен. Идете там, в обятията на майката природа, но си отворете за нея душата, сърцето, умът, тялото да се почувствате като при майка. Допусни й съзнателно да те измие всецяло, открий й се напълно, та виж как ще се върнеш на работата си. Иди при нея с отворени очи, с отворена душа!

За да се разберем, позволете ми да завърша с един пример. Представете си, че са ви вързали очите. Целува ви някой, когото не знаете приятел ли е, неприятел ли, мъж ли, жена ли, близък ли е, не е ли, стар ли е или млад и пр. За вас тази целувка е безразлична. Второ положение — казват ви мъж, жена. Трето положение — казват ви стар, млад. Четвърто положение — казват ви името на познат. Пето положение — казват ви името на най-близък познат. Шесто положение — вам са отворени очите, свободни ръцете, тялото. Вие сте в най красива, приветлива обстановка. При вас се приближава, прегръща ви и целува най-близък и любим човек.

Е, отговорете си, във всичките тия положения еднакво ли ще ви подейства целувката? — Не. Тази целувка всякога ни дават слънцето, въздухът, природата, водата, храната. Тогава да отидем с „отворени очи“, будно съзнание, отворени душа, сърце, ум и се насладим, опресним в обятията на майката природа и напоим с нейния чар, нейния нектар, да пуснем потока на живота и да ни опресни, освежи, подсили, подмлади.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

Д-р Рудолф Хаушка

Храненето като действие на космични и земни сили

Експериментални изследвания в лабораторията на Терапевтическата клиника в Арлесхейм

Според окултната наука има три пътя за приемане на храна от човека:

1) чрез храносмилателната система — земно хранене.

2) чрез главата — космично-етерно хранене.

3) Има и едно средно хранене — чрез дишането.

При храносмилането се разрушават веществата, при което се освобождава г етерните строителни сили, които се възприемат от етерното тяло на човека. От друга страна чрез мозъка и сетивата се възприемат космичните сили, които идат а вън. Те пак се възприемат от етерното тяло на човека. Приемането им не става пасивно от етерното тяло; то зависи от активността на етерното тяло. Колкото повече тая активност е проникната от идейност и морални импулси, толкоз по плодотворен ще бъде притокът на космичните сили в организма. Космичните сили, приети в организъма, въздействат до самата материя на организма.

Храненето може да бъде един духовен акт и в бъдещето ще се одухотвори.

За да изуча по-дълбоките страни на храненето, предприех ред опити.

Опити с житни зърна

Житни зърна поставих в съд с чиста дестилирана вода. Този съд потопих в друг съд с разтвор от мозъчно вещество. Така че първия съд от всякъде беше заобиколен с мозъчна субстанция.

Имаше на страни и контролни опити.

Растенията, поникнали от житните зърна, растат добре. След известно време растението се изгаря, прави се анализ, но пепелта, при което се констатира, че има увеличение на минералните вещества. От де е взел зародишът минералните вещества? Еманацията на мозъчното вещество е била приета от растението. Тези етерни сили на мозъчното вещество са били приети и сгъстени в минерални вещество. Същият резултат се получава при разтвор от сетивен орган, напр. ирис, ретина, стъкловидно вещество, леща.

А ако вземем разтвор от далак, полови жлези и пр., растението едвам вирее; растежът е отслабнал. От това трябва да приемем, че нервно-сетивната система изпуска лъчи. Нервната система приема от пространството етерни строителни сили и ги сгъстява до вещество.

Опити с квасни гъбички

Доказва се от ред изследвания, че витамините отговарят на етерните строителни сили? Витамина „А“ отговаря на топлинния етер, „В“ — на химическия, „С“— на светлинния „Д“ — на жизнения.

Взема се една колбичка с квасни гъбички и се потопява в съд със стипцов разтвор. Знае се, че стипцовият разтвор не пропуска ултрачервената част на спектъра, — значи не пропуска топлинния етер.

Друга колба с квасни гъбички се потопява в йоден разтвор. Този разтвор не пропуска светлинния етер.

Трета колба се потопява в разтвор от ексулин. Той не пропуска ултравиолетовата част на спектъра, т. е. не пропуска химическия етер.

Четвърта колба се поставя в съд с безвъздушно пространство. Тогава не се пропуска жизненият етер.

Квасните гъбички, заобиколени със стипцовия разтвор, значи лишени от топлинен етер, стават съвсем хилави, значи задържат своя растеж. ТЬ са съвсем дребни, безформени клетки. Констатира се същото явление, както при липса на витамин .А“.

Квасните гъбички, заобиколени с йоден разтвор, т. е. при липса на светлинен етер, са като притиснати, изсъхнали, сбръчкали. У тях се появяват болезнени признаци: в течността, в която са потопени квасните гъбички, се развива лигаво вещество, което се дължи на болезненото състояние на квасните гъбички. Картината е както при болестта скорбут (тя се появява при липса на вита-мин „С“).

Квасните гъбички, заобиколени с ексулинов разтвор, т. е. при липса на химически етер, са големи, безформени, със слабо очертани контури, без вътрешна структура. Изглежда, като че ли ще се разпаднат. Тук има процес, подобен на процеса при болестта берибери (който се появява при липса на витамин „В“).

Квасните гъбички, заобиколени с втори съд с безвъздушно пространство, т. е. при липса на жизнен етер, са големи, кръгли, издути, без ядки. Отделянето на въгледвуокис е отслабнало, даже е съвсем престанало. Има картина, подобна на картината при рахит (рахита се появява при липса на витамин „Д“.)

За да се засилят доказателствата. аз направих опити с витамини.

Опити с витамини

В първата колба при квасните гъбички сложих 0,2 грама масло в 20 куб. см. захарен разтвор (маслото съдържа витамин „А“). Отвън колбата пак беше потопена в съд със стипцов разтвор. Въпреки стипцовия разтвор маслото подейства (витаминът „А“) и болезнените прояви изчезнаха. Микроскопската картина показваше нормални клетки.

В втората колба сложих квас ни гъбички в захарен разтвор и 0,5 куб. см. пресен лимонов сок (лимоновият сок съдържа витамин „С“). Тая колба пак беше потопена в съд с йоден разтвор. Нормалното, болезненото състояние на клетките изчезна. Изгледът на клетките стана нормален.

Ако вместо лимонов сок сложим лимонови кори, болезненото състояние не изчезва.

В третата колба при квасните гъбички сложих 0.2 грама ситно раздробени лимонови кори (лимоновите кори съдържат витамин „В“). Тая колба пак беше потопена в съд с ескулинов разтвор. Въпреки ескулиновия разтвор, клетките станаха нормални.

При квасните гъбички, заобиколени със съд с безвъздушно пространство, сложихме фосфор, защото жизненият етер особено силно се излъчва от фосфора. При квасните гъбички прибавих захарен разтвор с потенция (разредено състояние) от жълт фосфор. Нямаше изчезване на болезненото състояние. Напротив, имаше признаци за отравяне.

Тогава измених опита: съд с квасни гъбички потопих в друг съд с фосфорен разтвор. А около втория съд се намираше съдът с безвъздушно пространство. Тогава квасните гъбички, наклонни към рахитизъм, добиха своето нормално състояние. С това се доказваше лъчистото действие на фосфора. Същото се получи като замених при последния опит средния съд с фосфорен разтвор с прясно кравешко мляко (в от вън пак имаше съд с безвъздушно пространство).

Опити с кристализация

Знае се от окултните науки, че кристализацията се съдейства от жизнения етер. Наситен разтвор от калиев нитрат налях в съд и покрих отгоре. След 10 минути се получиха ромбични иглести кристали. Ако съд със същия разтвор турим в съд с безвъздушно пространство, кристализацията не става или много се забавя. Когато при нормални условия след 10 минути се извършва кристализацията, при последния опит след 4—5 часа не се получава нищо. След това се образуват дребни безформени купчинки в една почти аморфна маса, която изглежда като снежен прах. След повече часове този прах образува квадратни и полумесечни форми. Веднага щом се махне съдът с безвъздушно-то пространство, образуват се лъчи от иглести кристали.

Защо става това? Защото при съд с безвъздушно пространство се отнема жизнения етер. Опитах се да премахна рахитичната тенденция на кристализацията чрез антирахитични средства. В разтвора от калиев нитрат сложих висока потенция от фосфорен разтвор, а всичко поста-вих в съд с безвъздушно пространство. Никакъв успех.

Тогава опитах лъчистото действие на фосфора:

Кристализаторният съд с разтвор от калиев нитрат потопих в по-голям съд, пълен с фосфорен разтвор, в цялото — в съд с безвъздушно пространство. След 10 минути почна кристализация. Този опит се повтори много пъти с един и същ фосфорен разтвор и при всеки следващ опит се забелязваше забавяне на кристализацията и след много опити се забави един час; а при следващите опити изобщо не ставаше кристализация. От многократни опити се убедих, че етерните строителни сили на фосфорния разтвор се всмукваха както от кристализационния разтвор, така и от безвъздушното пространство.

Забележка от преводача. Горните опити доказват:

1) Квасните гъбички или поникналият житен стрък се намират в един съд, който е потопен в друг съд с някакъв разтвор. И макар съдържанието на втория съд да не е в пряко съприкосновение с първия съд, влияе в един или друг смисъл върху организмите в първия съд. Това показва, че веществата имат лъчево действие, т. е- влияят със своите етерни строителни сили.

2) Тези опити показват, че витамините са лъчи, защото когато не доставим на известен организъм (в случая поникнал житен стрък или квасни гъбички), известен вид етер, появяват се болезнени процеси, които се премахват, като му доставим съответния витамин.

3) Организмите (в случая житният стрък или квасните гъбички) приемат етерни строителни сили било направо от околната среда или чрез хранителните продукти. Значи храните, са важни не само със своя хранителен състав, но и със своите етерни строителни сили, т. е. жизнените сили, които доставят.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мейбъл Колинз (18)

БЕЛИЯТ ЛОТОС

(продължение от брой 150)

Жената, която беше седнала до мен стискаше ръката ми в своята. Обърнах се да я погледна; тя се наклони към мек, лицето й блестеше от младост и красота. Богатото й облекло ми беше направило впечатление, че аз съм като дете пред нея, но сега видях че тя бе млада, по-млада от мен, обаче нейните силно подчертани форми и блестящата й красота й даваха очарованието на жена, макар че тя имаше възрастта на дете. Докато гледах пълните й с нежност очи, струваше ми се. че аз я вече познавах. че нейният чар ми бе познат и че това още повече увеличава нейната сила. Тя произнасяше думи, които изпърво аз едва разбирах, които дори трудно чувах. Но постепенно, слушайки я, аз почнах да разбирам. Тя ми казваше, че е тъгувала за мен в моето отсъствие, че ме обича и че изпитва само отегчение от всичко, което може да й предложи земята. „Залата ми се струваше мрачна и глуха до вашето идване, казваше тя. В банкета нямаше никаква веселост. Другите се смееха, но смеховете им звучаха в ушите ми като въздишки, като въздишки на отчаяни. Нима това е моята съдба, — тъй млада, пълна с толкова сили и любов, да бъда така тъжна? Не, не, това не трябва да бъде. О! Моя любов, мили мой, не ме оставяй отново сама. Остани при мен и моята любов ще ти даде сила да изпълниш предназначението си.“

Аз скочих веднага от седалището, притискайки силно ръката й в моята.

„Това е истина, извиках с висок глас. Аз съм се лъгал, като съм пренебрегвал до сега това, в което стои красотата на живота. Признавам го. Твоята красота, която наистина ми принадлежи, беше заличена от моя дух. Но сега, когато те виждам с очите си, аз се питам, как мога да намеря красота в нещо друго на небето или на земята.“

Внезапно, докато аз говорех, всред гостите произлезе едно движение на изненада. С една извънредна бързина те напуснаха масата и излязоха от залата. Останаха само двамата жреци. Очите им бяха фиксирани върху мен. Те изглеждаха озадачени, сериозни, смутени. Станаха бавно. „Не желаете ли вече да се върнете в храма?“ каза Мален. Отговорих с един жест на нетърпение.

„Забравихте ли, каза той, че ние трябваше да хвърлим само един поглед върху лудориите не града, с цел да узнаем от каква кал са направени хората? Вий знаете, че посветените жреци са длъжни да запазят своята чистота. А още повече вий, ясновидецът на храма! Дори аз, който съм само послушник, не се осмелявам да отстъпя на горещото желание за свобода, което изпълня душата ми. O! да бъдеш свободен! Да бъдеш дете на града, да познаваш смисъла на живота! Но аз не смея. Макар че аз съм нищо, но за мене вече не би имало място в храма, не би имало място в света. А какво тогава би станало с тебе, ясновидецът? Какво ще трябва да кажем на Агмед за тебе?“

Не отговорих нищо. Но жената, която беше до мен, стана и се хвърли към него. Тя взе едно украшение от своята шия и го сложи в ръката му.

„Дай му това. каза тя, и той не ще пита нищо повече.“

(следва)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Паметник на Лъва

Събрали се всички животни от топлия материк, да размислят къде и как да въздигнат паметник на Цар-Лъва. Но тъкмо се открило събранието и почнали да се обаждат ораторите, които се тъкмели да говорят, появил се ненадейно Лъва. Стреснати и изплашени, всички пръхнали да бягат.

— Стой ! — гръмогласно изревал лъвът. Въздухът профучал като от вихрушка; тревите се навели до земята; клоните на дърветата се залюлели; екът повторил възгласа и всички живот ни се спрели, като вдървени.

— Защо сте се събрали, какво пра-те тука? — запитал ги той.

— Великий Царю, — обадила се една лисица, която мислела, че ще мине под величайте благоволение, — събрахме се да обмислим къде и как да Ви въздигнем един памет …

— Млък! нищожна гадино! пресякъл я Лъвът и плеснал с опашката си по устата. — Знам аз скверните ви намерения! — продължил той. — Не за чест и прославление сте се събрали вие, а за гадост и омерзевление. Паметник ще ми въздигате! Не знаете ли, че паметници се въздигат на дребни мъртъвци, имената на които инак не могат да се помнят. А те са мъртви, защото не са живели. Живял е и жив е вечно онзи, който е направил за живите нещо. Ето аз, жив съм и ще живея в душите на всички ви, в умовете на всички ви, в сърцата на всички ви. Вечен паметник съм сам аз, живият Лъв. Живият Лъв, с всичкото свое могъщество и сила. Вие искате да ме умъртвите. Уви, нямате тази възможност! Кога сте видели пустинята без Лъв? Кога ще престане въздухът да разнася моя рев? Кога слънцето ще се откаже да ме осветява? Най после вие, събраните тук, кога ще забравите да разказвате на децата си за мене?

— Милост, царю! — простенел един вълк. — Смили се над нас и ни прости!

— Милост ви давам. Идете си по домовете. Па не мислете кого и как да прославяте, кому и какъв паметник да правите. Не мислете за мъртвите. Нито вие можете да им направите нещо, нито те вам тепърва. — Прославете всякой само себе си, като направите нещо добро за братята си, за сестрите си, за ближните си. Станете всички живи паметници! Сега ви позволявам да си разотидете.

Животните на групи, на групи се разотишли.

* * *

Днес се вдигат паметници

на Михалчо и на Гого,

че Михалчо се прозявал,

а пък Гого, че ял много.

Пък аз чупем шепнежъ: трай,

и на тази вяла глупост

скоро ще се тури край.

Дядо Благо

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Една сказка

Не 5 и 12 декември 1935 год., брата зъболекар М. Стоицев е държал сказка пред братята въздържатели, вегетарианци и поканени гости, в салона на певческия хор в Пловдив, на тема: „Съществува ли действителна смърт в природата и за човека“.

В тази сказка с изнесено, че както чрез науката, в лицето на учени хора се доказва, че нищо се не губи след привидната смърт в минералното и растителното царства, а се изменят само формите така също пак учени и духовни хора доказват, че и в човека след привидната смърт, тялото макар че се разлага, но неговите сили се проявяват в друго направление: духа, душата и живота, остават невредими и те си съществуват. Следователно, има задгробен свят.

И както Христос се е явявал на своите ученици след възкресението, както истинските пророци са имали връзка с Бога и са чували и са изявявали неговите желания, тъй и сега учени и ясновидци доказват, че заминалите от този свят люде са живи и затова могат да се сношават с нас, стига да сме чисти и свети.

И че със закона на прераждането, както малките деца, които като невинни умират, така и последния невежа и престъпника пак ще се усъвършенстват, за да се оправдае Божията милост и справедливост. Ние, хората, трябва само да усъвършенстваме добрите неща от живот в живот.

Целта на сказката е била да се хвърли една светлина от новото учение, като чрез добрите методи, с които Учителя ни упътва, за добиване на един по свят живот в рамките на Христовото учение, хората да се не боят и от смъртта.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×