Jump to content

Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 152


Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 152 - год. VIII.

Севлиево, 8 март, 1936 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 60 лева

За странство – 100 лева

Отделен брой 2 лева

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Вечната поема“

от Auroro

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Жената и мъжът (X.)

Към жената (Auroro)

Моралната стабилност (Стефан)

Сърдечната молитва (S.)

Словото на Учителя. Основите на положителното знание (Из неделната беседа „Онова, което дава живот“ - 5. I. 1936 год.

Белият лотос (Продължение от брой 151 - Мейбъл Колинз)

Из науката и живота. Предаване мислите през разстояние

Лоши очи

Плодовете

Магаре и камила (басня – Радиозо)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЖЕНАТА И МЪЖЪТ

Един голям въпрос, една тежка задача стои днес пред човека и чака, от векове и хилядолетия вече, своето разрешение.

Това е въпросът за отношенията между половете, това е задачата за нормализиране, уравновесяване и отправяне в правилна насока на силите, които действат в жената и в мъжа.

Жената да бъде на своето място, и мъжът да бъде на своето място! Жената да изпълнява своето предназначение, и мъжът да изпълнява своето.

Спътници през вековете, жената и мъжът са правили и продължават да правят множество грешки в отношенията си. Работата е дошла до там, че те са съвършено загубили смисъла на своята роля в живота, забравили са, не съзнават и не мислят дори за изпълнение на това. което е тяхна задача в живота.

Когато жената за пръв път погледна мъжа с очи на пожелание, той повярва че в тия очи се крие рая, и увлечен след тях, ден след ден, стъпка след стъпка, той навлезе толкова надълбоко в гъстата материя, до такава степен се вплете в мрежите и веригите на плътта, че се превърна в един безсилен и безпомощен роб на нисшите си чувства и забрави съвършено истинския рай, в който той дотогава живееше.

Той не знае, не помни и не вярва в този рай, който му се струва като детска приказка и измислица, с която се залъгват лековерните хора.

Мъжът стане роб на плътта, а с него, естествено, и жената, която винаги го следваше и винаги ще го следва — в доброто, както и в злото, в повдигането, както и в греха.

Жената мами, съблазнява, увлича мъжа по пътя на греха, но тя никога не отива и не може да върви сама по един път, по който не върви и той.

Където отиде мъжът там ще дойде и жената. Дали към дъното на ада, или към светлите небесни висини е той отправен — тя винаги ще следва неговите стъпки. Вечна спътница в живота му, тя никога не ще се отдели от него.

Следователно, въпросът за издигането на съзнанието, за освобождаване от веригите на материята, за възстановяване на правилните, естествени отношения между половете, е преди всичко в ръцете на мъжа.

Материята винаги тегли надолу. защото това е нейното предна значение в процеса на взаимодействието и уравновесяване на силите. Но духът трябва винаги да бъде буден и да се стреми нагоре, иначе човек потъва и става роб на низшето в себе си. А той отдавна е роб и е време вече да се освободи.

Два принципа — дух и материя, неразлъчни и еднакво необходими в земния живот, действат в нас, и резултата от тяхното взаимодействие ще бъде бъдещето съвършенство.

Когато Духът вземе инициативата, когато той почне да действа и да върви напред, материята заема съответното й място, подчинява му се и приема желаната от духа форма.

Жената наистина е творение на мъжа; тя е това, което мъжът иска тя да бъде.

Но когато мъжът, с всичката сила на своя дух, поиска жената да бъде такава, каквато тя трябва де бъде, каквато природата я е създала — да изпълнява своето истинско предназначение в живота тогава тя се превръща в светъл, чист, кристален съд, из който струи божествената любов, тогава тя става извор на божествена светлина, която озарява и стопля всичко наоколо и на която всички с радват, без да я притежават, защото е неуловима и свободна — не може да се ограничи.

Да даде пълна свобода на жената — това е първата и неотложна задача на мъжа. А сам той да тръгне напред и нагоре, и тогава тя сама, без принуждение и насилие, без увещания и молби, ще дойде след него и никога не ще го остави, никога не ще се отдели от него.

Инициативата е в ръцете на мъжа. Където иде той — там ще дойде и жената. Той е предназначен от природата за носител на мъдростта, на творческия божествен ум, и когото стане действително такъв, жената и тя ще заеме истинското си място в живота, като носителка и жрица на любовта. а тяхната безсмъртна рожба ще бъде Истината — която ще положи основите на един нов живот на радост, светлина и чистота.

X.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Към жената

Мeни се всичко старо с ново;

кипи в борба живота вън.

А само ти не си готова

о, жено, за природний звън.

Наметнала суетност куха,

на лукса шеташ ден и нощ.

Към зов семеен биваш глуха,

душата ти приспал пустош.

Хладнее домът в мрачна скука,

там слънце с топъл лъч не грей.

Не трепка радост в свидна люлка,

молитва жарка в страх немей.

А дял теб Промисъл Върховен

предал е с нещо несравним:

да сплиташ нежно с вид чаровен

одежда — плът за херувим.

Той чака още, приеми го!

Пални светилник изгасен!

Лъчът на щастие велико

да грейне пак пред твоя ден.

Auroro

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Моралната стабилност

Приятелят ми Т. е страшно разгневен. Пуши цигара след цигара и мълчи. Просто е недостъпен за най-обикновен разговор. Разхожда се като сомнамбул из града, като човек който е преживял някаква страшна катастрофа. Минават няколко страшни дни.

— Но все пак ти не трябва да забравяш, че имаш приятели, на които не е безразлично какво става с тебе! Ти преживяваш нещо страшно и трябва да го споделиш с твоя приятел, за да ти олекне!

— Всичко е лъжа, драги приятелю! Даже и приятелството! Нямаме си ние верни хора около нас! Сами сме ние на този свят и геройски трябва да носим са мотате си! Защото има нещо по- страшно от самотата: чувството че си заобиколен от подлеци и предатели, които се назовават приятели!

Касае се до една махленска клюка, която засягаше моя приятел и която съвсем бегло беше засегнала съзнанието ми. Кой да предполага, че тя би могла толкова много да го огорчи. Него, почтеният, многоуважаван, улегнал човек. Аз вдигам рамене — И това може толкова много да те засегне? Че може би ти си единственият, който е хванал и най-малката вяра на тая интрига Всеки един от нас има всеки ден причини да бъде в положението на нашия приятел. Всеки ден и всеки час ние сме изложени на неудобствата в характерите на нашите близки. И често не зложеланието е родителят на интригата и клюката, а обикновеното безделие. И не бруталното, обидено поведение е най-почтената реакция срещу тая клюка. Често, и даже най-често дългите обяснения по вече замъгляват отношенията вместо да ги поправят. Има неща, които колкото повече се ровят по-нечисти стават.

Най-сигурното средство, което бихме препоръчали на нашия приятел е пълното и безвъзвратно игнориране на тая интрига. Все едно, че нищо не е казано. Все едно че се отнася до история, която е станала с друго лице в друга страна и в друго време: научили сме за него, знаем го, но не засяга с нищо нашето съзнание.

Това се трудно разбира; нима аз нямам човешко достойнство, което трябва да пазя? Нима мога да понасям с леко сърце, когато то е подложено на унижение? Нима нямам всичкото основание да отвърна на удара с удар?

Основателни възражения, против които човек мъчно би могъл да възрази. И все пак нашето най-повърхностно наблюдение ни доказва, че не всички хора отвръщат по един и същи начин на нанесените обиди. Нищо повече: често ще видим, че точно хората с най-високо мнение за себе си се отнасят с най-голямо пренебрежение към уличната клюка. Самосъзнанието за собствената стойност придава на човека спокойната увереност за нейната ненакърнимост от външни удари.

Моралните учения не биха имали никаква практическа стойност ако не учат хората точно на това, да създадат в душите на последователите тая вътрешна дълбочина, това самосъзнание за личното достойнство, при които човек може спокойно да гледа на вълнуващото се море от клюкарстващи маси. от празноглави безделници, на които клюката и интригата са необходима духовна храна, без която не могат да живеят, както не може да се живее без хляб.

Моралният ръст на човека не се определя по неговото обществено положение, нито по неговото материално състояние. Точно неговото спокойно или разтревожено отнасяне към колебанията на околната среда, определят неговата вътрешна дълбочина и стабилност.

И точно по тоя път на мисли ние дохождаме съвсем неочаквано до думите на Разпнатия на кръста, който не се обиди от глупостта и жестокосърдечието на своите мъчители, а можа да изрече през своите изкривени от страдание устни:

„Прости им, защото те не знаят какво правят!“

Стефан

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Сърдечната молитва

В едно благословено кътче на земята живееше мъдрец — светия. И людете сочеха мястото, гдето нозете му оставяха следи от стъпки, като оазис в пустиня. Всякога жадните дирят извора, всякога болните дирят лекаря, всякога скръбните, страждущите дирят утешителя, а незнаещите — мъдреца. И затова той никога не оставаше сам, освен за няколко часа от денонощието. Всеки който отиваше при него, получаваше нещо и диреше начин да изрази благодарността си. Уви, светията понякога посещаваше и домовете на някои люде и само той знаеше защо прави това. Посещаваше еднакво и бедни и богати и болни и нещастни. И биваше небивал слънчев изгрев и биваше велик празник в оня дом, чийто праг той е прекрачил.

Един ден при него дойде един богат човек, когото той бе много пъти и лекувал, и утешавал, и съветвал. Той помоли светията да го удостои с едно посещение в неговия разкошен Дом. Светията прие поканата и отиде и знаеше отнапред, че дома на богатия бе белязан с тройния знак на великолепие, блясък и доволство. Слуги и слугини, които вече цяла седмица бяха тичали да устроят царския прием, бързаха, излизаха и влизаха в стаите, когато пред входната врата ма грамадния дом спре каляска, от която пръв слезе господаря на дома и услужливо подаде ръка на скъпия гост. Пред самата приемна зала чакаше господарката на дома, едрата, пълна фигура не която покриваше тежка коприна. Развълнувана от радост, тя целуна ръка на госта и го въведе и покани да седне пред изобилно изискано и красиво наредена трапеза, където имаше насядали вече и други гости, също тъй богати люде. Като в царски дом, където охолността туря печат на всичко. Светията бе отрупан с ласкави думи и въпроси на които тихо отговаряше. Той бе замислел и овреме не време за миг притваряше очи, очи които виждат това, което очите на обикновените люде не подозират. Той виждаше това, което бе в умовете и сърцата на хората, той познаваше човешките сърца с високи каменни стени и заключени прати ли бяха, или благоухаяха като разцъфнали градини, където всеки може да влезе. Той знаеше и човешките умове, като лазурни небеса ли бяха прояснени, чисти или обвити с мъгли от заблуждения и облаци от прах.

А под самия покрив на дома. в една таванска малка стая в твърде скромна, дори бедна обстановка, живееше млад момък. От хуманни чувства господарите на дома бяха го прибрали, приютили и мислеха навярно, че много бяха сторили за него. И той познаваше светията и ходеше при него и те го бяха виждали там и ходеше да учи най висшата неука — науката за живота. Беше скромен, беден и делеше времето си за наука и изкарване насъщния хляб. Вече няколко месеци, как живееше в богатия дом и господарите не бяха се погрижили да узнаят как прекарва младия човек. А той не се оплакваше, разказал беше само един ден, смеейки се на един от слугите, че в таванската стая заедно с него живеят и плъхове, които често го лишават от хляба му.

В същия тоя ден и час, когато светията бе в дома на богатия, момъка седеше в своята стаичка на единствения стол и беше развълнуван от горчиво чувство. В тоя тържествен ден за целия дом, никой не беше се сетил за него и той се чувстваше изоставен, забравен и тъжен. Неволно той размишляваше върху любовта към близкия и човешките добродетели, но не се освободи все пак от горчивото чувство. Тогава посегна и откачи от стената цигулката си и засвири една мелодия, която тайно бе подслушал в една звездна нощ светията да свири. Разнесоха се тихи, тъжни звуци, проникнаха в сърцето, разнежиха го, то дойде в умиление и поиска да се моли. А беше часа за обед, момъка искаше да спази времето, когато ще обядва долу госта. И се помоли, сърдечно, топло и искрено се помоли да се освободи напълно от горчивото чувство и с благодарност да приеме приготвените хляб и маслини. И му олекна, изчезна и последната сянка от скръб и сладък беше скромния му обед.

А долу в оживената обедна зала на богатия, любезно предлагаха, на светията и останалите гости, скъпи блюда, разкошни гозби. Светията бе странно замислен и мълчалив. И за почуда и смайване на домакините, той тихо запита: „имате ли малко маслини?“ Донесоха му веднага и смутено ги подадоха. Той обядва само хляб и маслини и през всичкото време на обеда бе мълчалив. Окръжаващите бяха в недоумение и почуда. Той бързо напусна богатия дом. И скоро след обеда от уста на ухо тайнствено се шепнеше на целия дом как обядвал госта.

Привечер младия момък минаваше през двора, за да отиде някъде по работа. Една бъбрива слугиня го спре и непринудено заговори: „ти знаеш ли при толкова хубави гозби що обядва нашия многоочакван гост? — само хляб и маслини?“

Момъка се усмихна и отмина. Усмивката му бе също тъй сърдечна и искрена, както бе по обед и молитвата му, която светията бе чул.

S.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Словото на Учителя

Основите на положителното знание

Съвременната наука изучава онова, което е вече минало. Например, тя изучава, какво е било състоянието на земята преди хиляди години; по този начин се е създала науката геология; изучава животните и растенията, които са създадени преди милиони години - така се създават зоологията и ботаниката. Астрономите изучават звездите, които са създадени преди милиони години, и при това изучават ги не какви са сега а какви са били в миналото. Какво е сегашното състояние на вселената ние не знаем; какво има на месечината, слънцето, планетите и звездите — не знаем. И око направим един баланс но съвременното знание, ще видим, че съвременните хора имат много малко положително знание. Положително знание наричам това. което може да ви ползва в даден случай, те това знание ни е потребно, за да знаем при всеки даден случай в живота как да постъпим, как да разрешим най-правилно онези задачи, които живота ни поставя. За това е необходимо да изучаваме и познаваме законите, по които живота се проявява.

Но за да дойдем до това знание, трябва да доставим нашите изучвалия на по-друга основа — да не изучаваме нещата само как са станали в миналото, т. е. да изучаваме само резултатите на един процес, който е действал в миналото, но да изучаваме самия процес както сега се развива и организира формите. С други думи, да не изучаваме само как нещата са станели в миналото, но да изучаваме как стават те сега. А това значи: да не изучаваме само създадените форми, но да изучим и онези строителни сили, които са организирали тези форми, и онова разумно начало, от което вземат началото си тези сили.

Значи, за да се дойде до положителното знание, което може да ни бъде полезно в живота, трябва да изучаваме формите, нещата й живото като проява на едно разумно, организиращо начело.

Като разглеждам развитието на човечество от това гледище, намирам, че в някой отношения то е направило известен прогрес, а в някой отношения не е направило никакъв прогрес. Запример и днешните хора са лековерни като едновремешните. Едно време хората се кланяха на идолите, а сега се кланят на парите. Но нито идолите а миналото им помогнаха, нито днешните идоли - парите - ще им помогнат. Какво ни ползва една вяра, която не може да ни помогне? Какво ни ползва вярата в един бог, който не може да ни помогне? Това не е никаква вяра, а суеверие, заблуждение. Истинската вяра, която може да ни ползва, е обоснована върху едно положително, опитано знание.

Като говоря така, не искам да засягам религиите. Ние оставяме религиите настрана. Религиите, това са школи, всяка от които е дошла на своето време и място, с определени задачи. За забелязване е, че всички религии поддържат идеята, че само в тях е спасението на цялото човечество. Но въпреки всички религии и техните претенции, светът си върви по своя път, и в него стават много нещастия. Въпреки вярванията на хората в Бога, страданията вървят подир тях. Не е лошо човек да има някого в когото да вярва; но човек не трябва де стане роб на едно верую, или на една наука. Защото науката и религията, това са външни условия за повдигане на човешкия дух. Те са създадени да служат на човека, а не де го заробват. Не е въпроса, човек да служи на науката и религията, но религията и науката трябва да служат на човека. Човек не е създаден за науката и религията, но науката и религията са създадени за човека. Грешката е там, че някои хора мислят, че човек непременно трябва да бъде религиозен. Под думата религия се разбира наука за човешкото сърце. Обаче, ако човек е изправен в сърцето си, в пълния смисъл на думата, той няма нужда от външна религия. Но понеже сърцето на човека не е изправно, той има нужда от външна религия. И ако умът на човека беше напълно изправен, той нямаше да име никаква нужда от външна наука. Но понеже умът му не е още изправен, той има нужда от външна неука. Тъй както има нужда от болници, когато има болни, тъй и при днешното състояние на умът и сърцето, има нужда от външна наука и религия. Когато няма да има болни хора, няма да има нужда и от болници. Тогава ще има нужда сако от така наречените хигиенични заведения,в които лекарите ще дават наставления, как да живеят хората. Следователно, и религията за в бъдеще ще съществува като хигиеническа наука, да покаже на хората как трябва да живеят.

Значи, религията и науката са само условия за човека, за да възстанови здравословното състояние на сърцето и умът си и да ги хармонизира в тяхното проявление, за да може да постигне великата цел, към която се стреми. И всеки човек трябва да има една прицелна точка, към която да се стреми: трябва да има един идеал, към който да се стреми. Великият идеал на човешкия живот е съвършенството, което включва в себе си всички копнежи и стремежи на човека. Но до като достигне до този връх на съвършенството, човек ще трябва да се справи с хиляди въпроси и противоречия, на които трябва да даде правилно разрешение. А за да може да направи това, му е необходимо едно положително знание, което да му покаже нужните методи. Само по този начин хората ще станат по умни и живота им постепенно ще се подобри. Днес е необходимо подобрение в живота; а за това са необходими начини за подобрение на вътрешния живот не човека. Сега хората изискват ред подобрения е света. Има общи и частни подобрения. Общите подобрения са външни, технически, а частните са вътрешни, органически. И тези органически подобрения са основа за по пълно общочовешко подобрение. Подобрението става бавно. Например ако вземем развитието на видове то, ще видим как последователно става подобрение и явяване на видовете, докато най-после се явява човека, като краен резултат на този органически процес. Значи, всички животни преди човека са били пионери, които са приготвили пътя за явяването не човека, който се явява вече като едно същество, надарено с ум, което знае да мисли: в него се поражда съзнанието за съзнателна творческа работа и чрез науката, като условие, той подготвя условия за подобрение на човешкия живот.

За да се дойде до основно подобрение в живота, идеите на хората трябва да се изменят и да се приложи нещо ново към тях, да се внесе онзи организиращ принцип, който да организира силите и идеите в човека. А онова, което организира и движи живота, това е разумното начало в света. На санскритски език има една дума „ом“, от която произлиза българската ду ма ум. Значи „ом“ и „ум“ имат един и същ произход, един и същи корен. Те означават онова, което съдържа всичко в себе си. В български имаме думата „дом“ — тя пак има същия корен. Домът е това, което съдържа в себе си всичко. Духът е онова начало, което носи живот и съдържа всичко в себе си.

Всеки човек трябва да опита веруюто, което има, да направи най-малкия опит, и този опит трябва да бъде разумен. Всички имате условия да направите ред опити, за да се опитате качеството на вашето верую. Запример, имате ревматизъм в крака или другаде. Това е един случай, да опитате колко вашата вяра е силна. С този опит може да проверите колко е вашето знание. Затова нека всеки каже в себе си: Според онова, в което вярвам, според духа, в когото вярвам, казвам на болката в крака си: аз искам да вярваш в това, в което и аз вярвам. Ако кракът ти повярва в това, в което ти вярваш, той ще оздравее. Съвременните психолози казват, че всички клетки са живи, имат един език, на който можете да им говорите. Ако знаете техния език, вие можете да им говорите на него, и ще видите, колко са послушни. Понякога ние им внушаваме някоя мисъл с която ги сплашваме. Запример, някой казва: аз ще се разболея. По този начин, ти ги смущаваш. Затова именно съвременната психология казва:

„Не внасяй никога една отрицателна мисъл в ума си, защото тя ще се предаде в целия организъм.

Не само това, но човек може да си влоши и материалното положение по този начин. Има цяла статистика по този въпрос. Запример, някой богат търговец постоянно казва: Аз ще пропадна, аз ще загубя капитала си. Като изговаря тази мисъл няколко пъти на ден, не се минава много време и той наистина изгубва своя капитал. И обратното се случва. Някой сиромах търговец постоянно си казва: тази година аз ще спечеля най-малко 20000 лева. И наистина, не се минава много време, той спечелва, и постепенно забогатява. Друг казва: аз ще стана учен човек, и наистина с течение на времето става. Каквото тури човек в ума си, става, за добро и за зло. Законът е: каквото човек постави в своето подсъзнание и свръхсъзнание, става. Казвате: безразлично е, в какво вярва човек. Не е безразлично, в какво човек вярва. Не е безразлично, какво мисли. Не е безразлично какво си внушава. Защо? Защото с внушението си човек, или съгражда своето бъдеще, или го разрушава.

Аз съм забелязал, че българите имат обичай да се оплакват, и често да казват: „Не ми вървят работите“, или „На зле ми отиват работите“. Щом мислят така. и наистина работите им отиват на зле. Друг някой казва: Дано Бог помогне, ще се оправят работите ми. Щом каже така. работите му започват да се оправят. Христос казва: Дето са събрани двама или грима на едно място, и каквото помислят в мое име — става. Значи, ако всички народи се съюзят в една посока, каквото помислят, ще стане. Но съвременните хора, като не разбират този закон, казват: Каквото Господ даде. Но ако сте прави в това си заключение, трябва да бъдете доволни и от нещастията и болестите, които Господ ви дава. Докато Господ дава здраве и богатства, вие сте доволни, но щом ви даде болести — не сте доволни.

От нашето гледище, болестите не са зло. Ако не бяха болестите, живота на човека би бил ужасен ад. Проследете, проучете този въпрос и ще видите че е така. От друга страна, благодарение на болестите е започнало да се изучава човешкото тяло. Това. което знаем за човешкото тяло, се дължи на болестите: Болезнените състояния са признак на това, че човек минава от едно състояние в друго. Малките деца се разболяват, когато започнат да им никнат зъби. Тогава се явява в тях възпаление температурата им се увеличава. Момичетата към 14 годишна възраст, пак минават известни болезнени състояния. Значи, във всички преходни периоди, човек прекарва някакво болезнено състояние, а именно: от 1-7 годишна възраст; от 7—14; от 14—21; от 21-28; от 28—35 и т. н. през всеки 7 години се минава в нова фаза на живота, когато се явяват и болезнените състояния. Във всеки преходен период хората минават през известни състояния които ние наричаме боледувания или болезнени състояния. След това, човек дохожда до едно малко откритие, до едно просветление, че болестите са голямо благословения за човечеството.

Ако хората не боледуваха, светът щеше да бъде цял ад. Благодарение на болестите, хората се малко очовечават. Гледате един човек стиснат, нищо не дава. Като го хване една болест той започва да дава, става мекичък и започва да влиза в положението на хората. Гледате някои здравеняк мъж, третира жена си. Като се разболее, хване го някоя тежка болест, и той започва да омеква, да става внимателен, да влиза в положението на жена си. Същото може да се каже и за жената. Това показва, че хората нямат ясна представа какъв трябва да бъде животът. Казвате че външните условия са лоши. Обаче, ако разгледате съвременното общество, ще видите, че то напълно отговаря на нашия умствен живот, за който ние сме готови. Какъв по-добър живот може да ви се даде от сегашния? Външните условия а всяка епоха отговарят на онова умствено положение, до което хората от тази епоха са достигнали. За да дойде по-добър порядък, такъв какъвто ние искаме, затова изисква се един по-голям подем на човечеството. Запример, от години, откак християнството дойде на земята, настана едно малко повдигане на човечеството. Колкото и да са груби народите днес, християнския свят, бялата раса, се отличава от всички предшестващи я раси и народи. В бялата раса има по-голяма справедливост; хората на бялата раса имат и по-високо съзнание от предидущите раси; в бялата раса има по-голямо милосърдие, отколкото във всички раси минали преди нея. А това показва, че човека на бялата раса е повече господар на животното в себе си. Но и съвременните хора не са свободни от животинската си природа.

Съвременните психолози искат да обяснят анормалностите в живота на хората с животинските влияния а тях. Значи, в човека можем да разграничим три естества: Божествено, човешко и животинско, което често взема надмощие в него. Вследствие на това низше естество, в човека се раждат ред животински състояния, които говорят за атавизъм, на който човек се натъква, понеже е минал през животинското царство. Достатъчно с в известно състояние само да пожелаете нещо, за да се подигне цялото ваше животинско естество. Достатъчно е при това състояние човек да хвърли само един поглед някъде, за да се подигне цялото му животинско естество, и да произведе цола катастрофа в живота му.

В миналото религиите са се стремили де дадат известни системи за живеене, по които като се живее, животинското се поставя под контрола на разумното начало, и човек се е избавял от много нещастия. А сега религията учи хората само да се молят, без да разбират смисъла но молитвата. За да има резултат молитвата. човек трябва да знае как да се моли. За да знае да се моли, човек преди това трябва да знае какво да мисли и как да мисли. Вие ще кажете, че човек трябва да вярва. Но не е достатъчно човек сако да мисли че вярва, но той трябва да подложи своята вяра на опит, защото само опита ще ни покаже разумните основи на нашата вяра.

Само по пътя на опита ние ще разберем и ще се уверим, ще знаем, че разумното начало прониква цялото битие и оживотворява всички форми, направлява живота във всичките му проявления. Единния живот, който е проявление на Великата Разумност, прониква, оживотворява и организира цялото Битие. Едно същество има в света, което всички разумни същества на земята и в цялата вселена признават Това същество е създало всичко в света. От него всичко е излязло. Едно мнение имат всички разумни същество за Него в света. Две мнения няма. И всякога, когато искаме да отречем този принцип, това Върховно Разумно начало в себе си, тогава се ражда второ начало — тогава се ражда злото, което е животинското състояние в човека. Злото се ражда при най-малкото поколебаване в Първото Начало. Човека има едно Божествено съзнание, което постоянно му говори и го напътва какво да прави, и как да постъпва. То постоянно му нашепва светли мисли и благородни чувства.

Така че, Бог, Първото Начало, прониква цялото Битие, прониква живота на всички същества, прониква живота на всеки човек и го стимулира към възвишеното и благородното. Следователно, Бог е в живота, в хората и във всички същества и от всякъде ни наблюдава — и отвътре в нас и вън от нас, като постоянно ни коригира в нашите мисли, чувства и постъпки, и ни насочва към великия идеал на живота. Това е живата религия, която сега влиза в света, която може да се приложи навсякъде в социалния и културен живот. Когато човек се проникне от принципите на новата религия, ще се роди в него едно детско състояние, в което той ще може да изучи Божиите пътища. Такъв човек наричам аз набожен — той е готов да вземе всяка служба, да свърши всяка работа, достъпна за човека. Той е готов да услужи на всички. Този човек може всичко да извърши на света — само не може да греши. Той е всякога здрав, даровит и всичко може да постигне в света. Като казвам че всичко може да постигне, разбирам онова, което е постижимо на земята; защото има неща, които човек не може да постигне, защото организма му е тека създаден, че не може да ги постигне. Но човек все трябва да се стреми да постигне нещо.

Този религиозен човек, за който ви говоря, е човек с обширно знание. Той е проникнал дълбоко в тайните на природата, и познава вътрешните, бих казал окултни свойства и качества на растенията, скъпоценните камъни и животните. Растителното царство не е създадено само за украшение, то има свое възпитателно въздействие върху хората. Майките трябва да възпитават децата си чрез растенията и цветята — затова те трябва да знаят кое цвете, какво въздействие указва върху различните деца. Ако едно дете е хилаво, нека майка му направи една малка градинка и го остави да обработва, да отглежда червени карамфили. Няма да се мине година — две, и това дете ще започне да се поправя. Червените карамфили се отразяват здравословно върху децата. Ако някое дете е много буйно, няма да отглежда червени карамфили, но сини или бели. Ако вляза в един дом, и видя че няма цветя, зная че тези хора не са много от умните. Когато мъжът и жената в някой дом обичат цветята, те имат нещо благородно в характера си.

И тъй, Бог създаде външния свят като предметно учение, да разберем пътищата, по които трябва да вървим. Той създаде минералите, скъпоценните камъни, металите, растенията, животните и хората, като предметно учение. Той създаде и въздуха, светлината и водата, като предметно учение. Дали си учен или невежа, това е безразлично, — ти трябва да се учиш от този свят. Вие сте заобиколени с растения и животни, които не изучавате, а очаквате да отидете в онзи свят, при ангелите, и там да се учите. Че тези растения, с които сте заобиколени, с тях се занимават ангелите на небето.

Растенията са. Картините, художеството на ангелите. Ако вие не се занимавате с тяхното художество, как ще отидете при тях ? Ако искате да се запознаете с ангелите,трябва да започнете да се занимавате с растенията — да ги отглеждате и изучавате. Ако искате да се запознаете с архангелите, вие трябва да почнете да изучавате млекопитаещите. Трябва да бъдете милостиви към животните, ако искате да се запознаете и отидете при архангелите. Ако вие гледате с презрение на по-нисшите същества, тогава и тези по-висши същества. така ще се отнасят с вас.

Знайте, че Бог е който е създал, прониква и оживотворява всичко, затова ценете и уважавайте създаденото от Бога, изучавайте Божиите дела, изучавайте Неговите знания, които ни е дал, и никога не петнете Божиите работи. Никога не казвайте, че това е глупаво, че онова е глупаво. Никога не си давайте мнението защо Бог е създал това или онова. Ако си давате мнението, непременно ще изпаднете в някаква погрешка. В природата няма нищо излишно; всяко нещо си е на своето място. Злото е това, което не е на своето място. Злото произтича не от това, че не е потребно, но че не е на своето място. Следователно, ако у вас има някои лоши работи, те се дължат на това, че не са на своето място. Казвам: турете всяко нещо на мястото му.

А това, което обединява, организира и дава живот на всички неща то е Божественият Дух, който действа у нас и в цялото Битие. Той ни дава това възвишеното, да бъдем справедливи спрямо ближните си и да бъдем справедливи спрямо своите по-нисши братя. Навсякъде и всякога да бъдем справедливи. Това са основите на положителното знание, което е основано на опита и и всеки може да опита и провери.

Из неделната беседа „

Онова, което дава живот“ - 5. I. 1936 год.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мейбъл Колинз (19)

БЕЛИЯТ ЛОТОС

(Продължение от брой 151)

Глава II

След този момент идва един период, за когото аз не мога да си дам тъй точна сметка, както за останалите дни на моя живот. Той е тъмен и обгърнат от еднообразието на чувствата, които аз , преживявах. Наистина, тия чувства се сливаха заедно и ставаха винаги едно и също нещо. Аз се опитвах от удоволствия всеки ден; всеки час моята величествена другарка ми се струваше все по-красива, така че аз с учудване фиксирах очите си върху лицето й. Тя ме водеше из стаите на нашия дворец и аз не можех да се спра да гледам техния разкош, защото винаги след тях имаше още по-красиви Разхождах се с нея в градините, гдето ароматните цветя растяха в такова изобилие, каквото аз никога не бях виждал на друго място. Зад градините се простираше полето; в низката и мека трева растяха множество диви цветя, лотоси цъфтяха в потока, който извиваше всред полето. Тук идваха вечер младите момичета на града, едни да черпят вода, други да се къпят в потока, след което седяха заедно на брега и разговаряха, смееха се, пееха, докато половината от нощта минаваше. Техните красиви форми и техните приятни гласове правеха вечерите двойно по-красиви. И когато те ни напускаха, пеейки с тих глас, най-хубавата от тях, моята, идваше с мен в двореца, в който ние живеехме всред града, и все пак изолирани от него. Ние бяхме толкова щастливи, както никой друг в града.

Не мога каза колко дни се изтекоха така. Знам само, че един ден аз си почивах в моята стая и тя, най-красивата, пееше тихо хубави песни, а главата й почиваше на моите ръце, когато, внезапно, песента замря върху устните й тя стана бледна и мълчалива. Дочух в тишината бавни и сподавени стъпки по стълбата. Вратата се отвори и на прага се появи Агмад, великият жрец.

Той ме фиксира за минута със своите ужасни очи, които бяха студени като скъпоценни камъни: на лицето му имаше усмивка, но тази усмивка предизвика страх в мене и аз треперех.

„Върви“ каза той.

Станах, без да се колебая. Знаех, че той ще ме застави да му се подчинявам. Не погледнах назад. докато не чух ридание и едно бързо движение; тогава аз се обърнех. Но тя, най-хубавата, беше изчезнала. Дали тя беше си отишла поради това тъй-неочаквано появяване в нашата стая? Не можех де остана да узная това, нито да я питам. Знаех, че трябва да следвам Агмад. Чувствах, че той е мой господар, както никога по-рано не бих чувствал. Когато се приближих до вратата, видях просната през прага една змия, която подигна главата си при моето идване. Отскочих назад с вик на ужас.

Агмад се усмихна: „Не се страхувай, каза той. Това е една любима на твоята царица и тя няма да направи никакво зло на нейния предпочитан слуга. Ела!

Почувствах се заставен да го следвам; не смеех да се противопоставя. Преминах през змията, обръщайки очите си настрана и когато достигнах стълбата, аз дочух нейното гневно съскаме.

Агмад премина през градините, които водеха към полето. Беше вечер, звездите вече блестяха на небето, и виждаше се блясъка на очите на младите момичета, разположени на групи на брега на реката. Но те не пееха сега, както правеха друг път. На брега на реката се намираше една лодка, в която имаше двама гребци. Аз познах двамата жреци, които бяха дошли заедно с мен а града. Очите им гледаха надолу и те не ги подигнаха дори когато аз се приближих. Разбрах, когато минахме покрай младите момичета, че те бяха видели стари познати и весели компаньони в двамата млади жреци, и че бяха изненадани и учудени да ги видят с такова облекло и с такова променено държане. Агмад влезе в лодката; аз го последвах и тогава, в мълчание, ние се отправихме към храма.

Аз никога не бях виждал входа на храма откъм водата. Бях чувал да казват, когато бях в града с майка си, че този вход е бил много употребяван някога, но че сега той е бил пазен само за празниците; затова аз бях много зачуден. че минаваме през този път. Аз бях още повече зачуден, когато видях околността на храма изпълнена с кораби, украсени с цветя и пълни жреци с бели тоги, седнали, с наведени очи. Но скоро аз разбрах че тоя ден бе празник.

Храмът! Струваше ми се, че беше се изминал цял век откакто аз бях излязъл от него. Самият Агмад ми се стори странен и неузнаваем. Нима, наистина, аз съм станал по стар? На можех да кажа това, защото не намирах огледало, където да видя лицето си, нито приятел, когото да запитан. Знаех само едно, а това е, че, в сравнение с младежта, която тичаше към храма, жадна за приключения и зрелища, аз бях един възрастен човек. И аз знаех. че моята мъжественост е дошла не в моята слава, но в моя срам. Аз бях роб. Дълбока тъга заседна в душата ми, когато влязохме в храма. Лодката бе докарана до широките стъпала от бял мрамор, които се намираха отвътре стените на храма и под неговия покрив. Аз не знаех досега, че голямата река бе тъй близко. Когато достигнахме върха на стълбата, Агмад отпори една врага: ние бяхме пред входа на Светая Светих. Само няколко факли, държани от безмълвни жреци, осветляваха големия коридор. Вън, над реката, едва се свечеряваше, а тук бе пълна нощ. При един знак на Агмад, факлите бяха изгасени, но всичката светлина не беше изчезнала, защото около входа на светилището се виждаше оня странен блясък, който някога си ме беше тъй изплашил, Той вече не ме плашеше сега. Аз знаех какво трябва да правя; и, без да се колебая и страхувам, аз го направих. Тръгнах напред, отворих вратата и влязох.

Във вътрешността на светилището стоеше изправена мрачната форма, чиято дреха блестеше и чийто очи бяха студени и страшни. Тя се усмихна и, простирайки ръката си, я постави върху моята. Аз затреперих при нейното допиране — толкова студена беше тя.

„Кажи на Агмад, каза тя, че аз идвам, че аз ще бъда до вас в кораба, че той трябва да стои при нас и другите ми служители да ни заобикалят. Тогава, щом всичко е така, както аз нареждам, аз ще направя едно чудо пред всички жреци и пред народа. И това чудо аз ще направя, защото съм доволна от моите служители и защото желая щото те да имат успех и богатство.“

Повторих тези думи, и когато бях свършил, се чу из мрака гласа на Агмад.

„Царицата е добре дошла! Царицата ще бъде послушана!“

След един момент факлите бяха запалени отново. Видях че имаме десет такива, носени от десет жреци, които всички бяха облечени в бели тоги с тежка златна бродерия, каквато беше тази на Агмад. Между тях беше Камен Бака. Неговата фигура изглеждаше чудна — той като че ли се намираше в екстаз.

Агмад отвори вратата, която водеше към стълбата за реката. Един друг кораб бе докаран сега тук. Той беше грамаден и в него се издигаше една голяма арка, заобиколена с вази, в които гореше нещо, което разпръсваше силен парфюм. В пространството. образувано между тези вази, беше очертан един червен кръг и в този кръг бяха нарисувани фигури, които аз не разбирах. Отстрана, под тази издигната арка бяха седнали гребците — жреци с бели тоги. Всички бяха неподвижни и безмълвни, очаквайки с наведени очи. Корабът беше украсен с гъсти гирлянди от цветя вплетени заедно като дебели въжета. При всеки край гореше по една лампа. Влязохме в кораба, като пръв влезе Агмад, който се държеше в средата на кръга. Аз стоях до него. Помежду нас, ясно видима за очите ми, беше фигурата от светилището. От нея изтичаше една светлина, подобна на тази, която осветляваше светилището, само че по-слаба. Но аз видях, че никой друг освен мен не забелязваше нейното присъствие.

Десетте жреци ни последваха също и застанаха в средата на червения кръг, заобикаляйки ни с това напълно. Тогава, бавно, ние се отделихме от стълбите. Видях, че известно число кораби се намираха пред и след нас, всички декорирани с цветя и лампи, всички пълни с жреци с бели тоги. Мълчаливо процесията се отправи по водите на свещената река по направление към града.

Когато ние бяхме най после вън от храма, аз дочух един дълбок шепот да се повдига и да изпълня въздуха. Този шепот бе тъй дълбок, че аз изтръпнах от изненада, никой друг освен мен не се смути. Щом моите очи почнаха да свикват със светлината на звездите, аз видех че бреговете, от двете страни на реката, бяха изпълнени с движеща се и растяща тълпа. Тя се притискаше до брега на реката и изпълваше полето толкова надалеч, доколкото погледа ми стигаше. Това бе един голям празник и аз не знаех нищо за него. Учудих се за момент, но после веднага си спомних, че наистина аз бях чувал де се говори, но тогава бях толкова погълнат от удоволствията, които непосредствено ми се предлагаха, че не обърнех тогава никакво внимание. Може би аз бих се смесил с тълпата, ако бих останал в града, но сега аз бях изморен от тази тълпа, изолиран дори, както ми се струваше, от всичко човешко. Стоях мълчалив и неподвижен, както и Агмад. Обаче душата ми беше измъчвана от едно отчаяние, което не можех да разбера и смазана от страха пред тайната, която приближаваше да се разкрие.

(следва)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

Предаване мислите през разстояние

От дълго време естествоизпитателите са забелязали особени явления у някои насекоми. като напр. у „bombyx“ или у „phulenes“. Тези животни узнават за присъствието на подобните си на много километри разстояние. Кога го едно от тези насекоми желае да види другарката си, далече на няколко километри, почва да движи пипалата си до като ги ориентира по известна насока; след това хвръква и пристига при другарката си по права линия. Пита се, кое сетивно чувство взима участие в случая, за да осведомява тия животни за това, което става на далечно разстояние? Това не е нито зрението, нито обонянието. Възможно да е слуха. Когато става дума за звук, не трябва да мислим, че необходимо трябва и ние да го чуваме. В природата се произвеждат звуци, които никога не сме ги чули и няма да ги чуем. Нашето ухо възприема най много до 40.000 материални трептения в секунда. А около нас се произвеждат ултразвуци със стотици хиляди трептения в секунда. Ние сме способни да произведем ултразвуци, но не можем да ги чуем; можем да ги запишем с апарати. Да можеше човек да възприеме ултразвуци и модулациите им, сигурно не би бил далеч от способността да разбира езика на животните!

Но на въпроса. Възможно е също тези животни да произвеждат нематериални вълни, каквито са радиовълните с известна честота на трептения. И на основание всичко, което ни е известно до сега в науката, нямаме възможност да направим друго предположение. Това преместване на тези пипала, които по аналогия с радиото с право можем да наречем „антени“ у животното, по всички направления на хоризонта, и след това насочването им по определена посока и хвръкваме към нея. ни спомня ориентирането на антенната рамка у един радиоприемник, за да се узнае къде се намира една неизвестна станция. Тези изследвания са правени а Америка. Гълъбите пътуват даже нощем, но по какъв път, това още остава тайна.

Телепатични явления, особено много изобилстват в човешкия живо г. Ще приведем един класически пример цитиран в едно от съчиненията на Цицерона.

- - - - - - - - - - - - - -

Двама много близки приятели, големи търговци, пристигнали късно вечерята в Мегара. Всички ханища били препълнени с пътници. Едва могли да се настанят и то в два далечни един от друг ханища. Току що заспал единия, сънува, че приятеля му го вика на помощ понеже ханджията заплашвал да го убие, за да го обере. Събудил се, но си рекъл, че това е сън и отново заспал. Едва задремел, сънува пак. че приятеля му го вика да бърза да му отиде на помощ. Събужда се и пак не вярва на съня. Заспива пак. Този път на сън вижда окървавен приятеля си, който агонизиращ му казва: „Ти не дойде когато те молих. Сега всичко е вече свършено. Аз умирам, но поне отмъсти за мене. При зори ще срещнеш на градските порти кола, пълна с тор; спри я, и накарай да я стоварят: вътре ще намериш моя труп. Погреби ме и преследвай убийците“. Сутринта отива на градските порти и вижда колата, накарва да я стоварят и в тора се показва вкочанясалия труп на приятеля му.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЛОШИ ОЧИ

Както съобщават Нюйоркските вестници, професорът по бектериология от Корвелския университет. Ото Ран, нагледно доказал присъствието в човешкия поглед на излъчвания достатъчно силни, за да убиват микроорганизми.

Професор Ран поместил на стъклена пластинка колония живи дрождеви гъбички и ги поднесъл пред очите на една жена, над която правил публично своите опити. След неколко секунди всички гъбички загинали, което лесно било установено чрез микроскопически контрол. Екрани обикновено прилагани за задържане на ултравиолетови лъчи, не пропускали и излъчвания от човешки очи, от което професор Ран извадил заключение за сродството на двете явления.

Според думите на американския учен, не всички хора обла дават свойството да убиват със своите погледи микроорганизми. Нему се случило да го наблюдава само у няколко десетки субекти, от двата пола. Всички тези хора показвали еднородни излъчва ние, излизащи и от краищата на пръстите им. Те имали не само „лоши очи“, но и „лоши ръце“.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Плодовете

Употребата не плодовете все повече и повече се увеличава. Това безспорно, се дължи на голямата полза, която те допринасят за закрепване на човешкия организъм. Мнозина физиолози и лекари, които са се занимавали с проучването на въпроса досежно употребата на плодове, заключават по отделно за някой видове следното:

1) Прасковите трябва да се ядат против нечистото в стомаха и захарната болест (диабет). 2) Ябълките са особено полезни за хора, които страдат от безсъние, понеже докарват сън. Също така, те са добри и против спазмите. 3) Смокините са отлично укрепително средство за слабогръдите и анемичните. 4) Малините, изсушени, киснали 1-2 дни в преварена вода, са укрепително средство за усилване нервната система и подкрепа след умора от умствен труд. 5) Крушите, ако се ядат сурови, падат малко тежко на стомаха —особено когато в себе си съдържат твърдо песъчливи части, каквито са някои сортове. 6) Бадемите и орехите имат изключително хранителен характер. Тях може да ги употребим на истински хапчета, които природата ни готви.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Магаре и камила

Когато се роди Исус Христос

в боголюбимата, далечна Палестиня,

пътуваха в Арабската пустиня

Камилата със верния си дост —

Премъдро Дългоухово магаре.

Тя носеше съкровищни товари,

които щеше с поклон да даде

на царя със звездата Витлеемска,

след туй в градината едемска

на воля златни трици да яде,

свободна от всякакъв товар.

Със огнени надежди във гърдите

и с погледи отправени в звездите,

вървеше тя след своя мил другар.

Той с хитър поглед гледаше земята

и покрай пътя късаше тревата.

Магарето не смяташе за грях

из пътя да се бави и потрива,

за да напълни своя скъп стомах.

То шепнеше на своята камила:

— Върви, недей се притеснява, мила,

и не мисли за тежкия товар,

който ти на гръб отдавна носиш.

Да, вярно е, сега ти постиш,

но близко е часът, стократен дар

ще ти се въздаде зарад товара.

Живей с надежди, имай жарка вяра,

надявай се н вярвай ти във мен,

защото моят път извежда в рая.

И двамата да стигнат края

в пустинята вървят до днешен ден.

Но кой ли ще заплаче с искрен плач

за глупавичката добра камила,

когато тя за верен свой водач

магарето отдавна си е пазарила?

* * *

Поради низкото си културно съзнание, много хора са избирали за свои духовни и политически водачи, хора, които поради егоистични цели не ги водят към избрания идеал, а в заблуждения, които скъпо струват на народите.

Радиозо

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...