Jump to content
Ани

Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 153

Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 153 - год. VIII.

Севлиево, 22 март, 1936 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 60 лева

За странство – 100 лева

Отделен брой 2 лева

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Вечната поема“

от Auroro

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Към слънцето! (К.)

Да бъде пролет (стихове – Радиозо)

Прана или жизнена сила (N.)

Словото на Учителя. Умът като основа на света (Из неделната беседа „Не съдете по лице„ - 12. I. 1936 г.)

Минзухарче и кокиче (стихове от Auroro)

Слънцепоклонението на практика (Ст.)

Песен на Слънцето

Белият лотос (продължение от брой 152 - Мейбъл Колинз)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КЪМ СЛЪНЦЕТО!

Ние се лутаме и дирим напразно, по всички посоки на света, цяр за болката си, мехлем за раната си — изплуване, възраждане, подмладяване на съвременното физически и душевно болно човечество. Ние проучваме какви ли не системи, слушаме, изпълняваме какви ли не съвети, предписания на всякакви учени — лекари. педагози, социолози, богослови. Ние даваме мило и драго за да за пазим най-ценното — здравето си, и все пак рядко може де се срещне напълно здрав човек на земята.

Това е защото ние сме прекъснали, или най малко, разхлабили сме физическата и духовна връзка със слънцето — извора на нашия живот.

Вън от тялото, клетката умира. Вън от живота на Слънцето, ние нямаме никакъв живот. Лишени от неговата светлина и топлина, ние потъмняваме, изстиваме, изгниваме.

А факт е, че днешното човечество не държи много на връзката си със Слънцето. Най-малкото— то е механизирало, материализирало тази връзка — направило я е чисто физическа, външна, забравяйки, че винаги на физическото съответства духовното и на външното — вътрешното. Те трябва да вървят едно с друго, иначе резултатите са недостатъчни, непълни.

Да престанем да гледаме на Слънцето като на мъртва, бездушна, горяща маса!

Да престанем да мислим, че ние сме единствените същества, които имат мисъл, съзнание и духовен живот!

Та може ли едно мъртво, бездушно и безсъзнателно слънце, каквото си го въобразяваме ние— да породи този живот, това съзнание й мисъл, на които се радваме ние и които виждаме да се разливат навред около нас?

Как може мъртвата, чисто физическата огнена стихия на Слънцето да роди живота, съзнанието и мисълта. които ни заобикалят, които са в нас и вън от нас?

Не е мъртва горяща маса Слънцето, а е вечно живия и вечно будния източник не само на физическия ни, но и но духовния ни живот. Както нашия физически живот е капка, отронена от океана на Слънцето, също така и нашия духовен живот — нашето съзнание и мисъл, нашата душа— е безкрайно малка капчица от духовния живот на Слънцето — от неговото съзнание и мисъл, от неговата Велика Душа, от неговия безсмъртен, любвеобилен Дух.

Слънцето е живо, съзнателно и разумно!

Слънцето е оня велик, Божествен Дух, който напълно съзнателно се жертва за нас, като раздава своя живот навред по нашата система, за да го има ме преизобилно.

Озарени от тази велика истина, в нашето съзнание се събужда свещения спомен. който възстановява духовната ни връзка с нашия Баща, в душата ни пламва жертвеника на благодарността и любовта, и от откъснати, изстинели, усамотени клетки — сухи листа от великото Дърво но Живото, ние се превръщаме в живи и съзнателни проводници на неговите сили.

Да се повърнем към Слънцето! Да със свържем както физически така и духовно с Него.

Това значи да потърсим и да възприемем не само неговата физическа енергия, но да станем съзнателни проводници и но неговата велика мисъл и на неговата чиста и свята любов!

Тогава и ние самите ще станем малки слънца, и ще заживеем в Вечния Ден на живота.

К.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДА БЪДЕ ПРОЛЕТ

На моята жена Нели

Слънцето

Аз победих мраза! Не чуваш ли, Жена,

не чуваш ли, Земя, облята в светлина?

Не чуваш ли, невесто, ти царкиньо спяща,

заспала в ледния ковчег, на зима страшна?

Над тебе грея аз, аз. Слънцето — духът,

но мъртва ти лежиш, смразена, мъртва плът!

В кристал погребана, ти цяла си кристали —

ще мога ли живот отново в теб запали?

В студените кристали Зимата цъфти,

но във един кристал лицето ми блести,

блести като далечен и безсмъртен спомен.

Един кристал — сърцето ти, безсмъртен спомен]

на нашата безсмъртна обич, о Земя,

любов на Слънце-Мъж и на Земя-Жена … !

От туй сърце чрез мен животът пак ще бликне

и Бог на четири посоки ще възкликне!

Земята

Защо небето е така лъчисто синьо

и облаците бели като крин в градина?

И въздухът е напоен с особен дъх,

замайващ дъх на жива пръст, любовен лъх!

Слънцето

Погледнах те с безкрайно влюбено сърце

и светна мъртвото ти ледено лице.

То светна — блясъка ми отрази в небето

и мрачното небе се синна в ширинето,

като букет от незабравки засяне,

невесто моя, възжадувана Земя!

Венец от кринове са облаците във висинето,

букет от незабравки е над теб небето !

Земята

О, Боже, кой ли е облякъл тъй полята?

Аз чувствам — трева ме гали по снагата,

тъй сладко, толкоз нежно, като птичи пух.

Над себе си усещам дъх на влюбен дух.

Слънцето

Докоснах леко твоята смразена плът

и ти въздъхна лекичко едничек път.

Въздъхна ти и чух как малките тревички

излязоха от коренчета и главички

и с крехката си плът облякоха полята.

Възлюбена, при твоята въздишка свята

полята се облякоха със зеленина,

облякоха се да посрещнал, теб, Жена!

Земята.

Ах, кой нагизди дървесата тъй засмяно

със розова и бяла сватбена премяна!

И даже полския бодлив и зъл трън, цял

се е прикрил с бодлите си във бял воал!

Слънцето

Прегърнах те — леда със пламъци изпих

и ти във мил погледна с поглед плах и тих.

Погледна ти, а ябълки, бадеми, сливи,

кокичета и теменуги миризливи

и даже трънът полски се покриха с цвят,

за да присъствувал на брачния обряд

на вечната невеста, Слънчева Любима,

възкръснала от ноктите на страшна Зима.

Земята

Във устните си сещам жило от пчелица,

а на езика капки медена росица.

Аз чувам, пеят птички във безчислен хор

и виждам те над мене, Слънце с огнен взор!

Слънцето

Целунах те по устните с трептяща страст

и моя дух във твойта плът преплетох аз.

И ти позна, че аз бях Слънцето — женихът

и устните ти във усмивка се извиха.

А при усмивката ти птичи хор запя

и славеите свиха своите гнезда,

застлаха ги със пух, с трева и теменуга,

приготвяйки легло за теб и мен, съпруго!

Днес в пълното ти възкресение, Земя,

е сватбата ни. Господ със собствена ръка

ни слага брачните венци и благославя

и за венчални пръстени ни Той поставя

орбитите на неумиращи звезди.

Възлюбена, щастлива днес бъди

и пий блаженството на пълната ни радост

и благославяй божията вечна младост.

Да не забравите, невесто моя, днес,

де не забравям да благословим със чест

и Зимата — врагът, що вред ни проследява,

та с твойта смърт и мойта мъки да ни дава

да вкусваме със двойна сила радостта

от възкресението ти във пролетта.

Да бъде днес любов, живот и свята воля!

Да бъде пълен божи ден, да бъде пролет!

Радиозо.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Прана или жизнена сила

Жизнената сила се намира във всички форми на живота. Без жизнена сила недопустимо е съществуването на живот. Тя протича във всички форми и дава живот, сила и потик за растеж и развитие. Когато е намалена в известен организъм, той е в упадък и линее. А когато е увеличена, организма е в цветущо състояние, жизнерадостен и способен за работа. Тогава той е годен проводник на възвишеното, което всяка душа се стреми да прояви.

Щом жизнената сила напусне физическата форма, настъпва смърт. Значи, смъртта не е нищо друго освен състоянието на тялото, напуснато от силите, които го оживотворяват.

Жизнената сила е една част само от човешкото проявление. Тя не е материя, а енергия или силата която се употребява от душата в нейната материална проява. Тя именно оживотворява материята.

Когато жизнената сила изобилства в природата, живота в нея закипява — растенията се развиват, насекоми и животни се раздвижват, а човек, свързан със силите на живата природа, се възражда и чувства импулсиран и годен за нова творческа дейност.

Окултната философия учи, че живота съществува във всички форми — във всеки атом, но различно се проявява. От това ние можем да разберем, че жизнената сила се немира навсякъде.

Пролетно време, след равноденствието. от когато се смята, че времето се стопля, на земята приижда голямо количество жизнена сила от слънцето. Тя подкрепя всеки жив организъм, събужда от летаргия спящите организми, дава им сила и ги подтиква към растеж.

Жизнената сила се намира в прилив сутрин рано, при изгрев слънце. И човек, който иска да използва разумно положителното в природата за градеж, трябва да прави своите разходки, движения и гимнастически упражнения сутрин рано всред природата.

Един съвременен природен лекар казва, че културния човек е с намалена жизнена сила, защото не знае законите на съхранението й.

Ние ядем неправилно, пием неправилно, дишаме и се обличаме неправилно.

Човек трябва да търси разумния живот и поддръжката на жизнената си сила, която е необходима за живота му, всред природата, в чистия въздух, във вегетарианския режим, чистите води и слънчеви лъчи.

Да използваме разумно това, което майката природа щедро ни предлага,

N.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Словото на Учителя

Умът като основа на света

Има нещо, което куца в живота на съвременните хора, защото им липсва онова реалното, което осмисля живота. А реално е това, което никога не изчезва и което всякога може да бъде в услуга на човешката разумност, без изключение. Това, което не може да бъде в услуга на човешката разумност, не е реално. Като говоря за разумността, разбирам човека. Онези, които не са умни, те не са човеци, защото човек се определя като същество, което мисли, което има разумност, което може да изучава природата, да изследва нейните тайни, да поучава законите й и нагажда живота си съобразно с тях. Онзи, който не познава законите на живота и на природата, в неговия живот много работи ще куцат; а разумния човек, който мисли, който познава реалността, той се съобразява със законите на природата, и в неговия живот нищо не куца. Той най-първо знае как да мисли и разбира онези взаимоотношения, които съществуват между човека и природата и ги спазва; той знае с каква храна да се храни, и как и кога да се храни, за да добие необходимата енергия за живота си. Защото качеството на храната и начина на яденето, определят естеството на енергиите, с които ще разполага човек в психическия си живот. Например, ако човек се храни с трева, той ще замяза на воловете; който се храни с месо, ще замяза на зверовете; който се храни с плодове, ще замяза на птица. Къде е местото на човека тогава? Нито месната храна, нито растителната храна, нито плодната храна са създадени за човека. Тревите ще създадат животинския живот на тревопасните; месната храна ще създаде тези енергии в човека, с които той ще обича да се бори, да воюва, а плодната храна ще създаде в човека енергии, които могат да се употребят за някакви чувствания и мисли, но това не е храната на човека. И Христос казва: всеки който се храни с обикновения хляб, пак ще огладнее, ще страда и ще умре. Но всеки, който се храни с хляба, който слиза от небето, той вечно ще живее. Хлябът, който слиза отгоре, е истинския човешки хляб — този хляб е мисълта. Само онзи човек се храни с човешка храна, който мисли. Човек, който като яде не мисли, той е тревопасно животно; човек който яде и къса храната си, той е месоядно животно; човек който яде и кълве храната си, той е пернато животно. Ако тревата я няма, тревопасните животни ще изчезнат; ако месната храна я няма, месоядните животни ще изчезнат; ако плодната храна я няма — птиците ще изчезнат. И най-после, ако мисълта я няма в света, и човек ще изчезне. Следователно, реално е само онова, в което умът, мисълта, се проявява.

Който иска да тури една нова основа в живота си, да разбира живота, така трябва да мисли. Защото. ако вие се храните с месната храна, ще имате разбиранията и чувстванията на животните; ако се храните с растителна храна, ще имате донякъде разбиранията на тревопасните; ако се храните с плодна храна, ще имате разбиранията на птиците — ни най-малко няма да имате разбиранията на човека. Месоядните, тревопасните и птиците, все спорят, водят борба за храната си. А където има спор, животът се намира в едно тягостно състояние. Следователно, когато говорим за човека, ние разбираме една нова обстановка на нещата. Човек все ще се храни и то за сега с една от тия три вида храни — или с месната, или с растителната, или с плодната храна. Но при тези три вида храни, той ще придобие три вида живот: — на тревопасните, на месоядните или на птиците, но за да бъде човек в истинския смисъл на думата. той трябва да мисли.

В сегашната фаза на живота най-важен фактор в живота е човешката мисъл. Не тази обикновената мисъл, в която се по-раждат всички противоречия, но онази мисъл, която носи новата култура, новите разбирания, онази култура, в която ще може да се съгради бъдещия порядък. Какъв ще бъде бъдещия порядък, бъдещия строй в света? Този порядък съществува, но хората не са още дошли до него, не могат да го възприемат и приложат в живота си. В този порядък и сега живея и синовете на една по-напреднала човешка раса. И съвременните хора, за да дойдат до този порядък, трябва да мислят,. защото мисълта е, която е основа на целия миров порядък, тя е основа и на разумния човешки порядък. Мисълта е, която движи земята, слънцето и всички звезди в пространството, мисълта е, която подържа тези грамадни тежести в етера, който е хиляди пъти по-рядък от водорода; водорода в сравнение с етера, е като кал. Само мисълта, само умът държи тия грамадни тела в безвъздушното пространство. Цялата природа, цялата Вечност и Безконечност, цялото пространство е проникнато с ум, с мисъл. Следователно, мисълта, умът, поддържа и земята и слънцето и звездите, както и всички Хора — тя подържа всичко в живота и вселената.

Сега дали вярвате в това или не, не ме интересува, защото това е наука и за да я разберете се изисква глава, която да мисли, а не вяра. Който няма глава да мисли, той ще си върти опашката като животно — той ще мисли като животните. Но вие ще кажете — ние имаме религия. Аз нямам нищо против това, но казвам, че онзи, който иска да бъде човек, да разбира природата и да се учи от нея, той трябва да има глава, с която да мисли. Онзи, който иска да живее като човек, трябва да мисли, защото мисълта е, която подържа човешкият живот. До като мислите, вие живеете като човеци; като престанете да мислите, вие преставате да живеете като хора, умирате. И силата на човека седи в неговата мисъл, в неговия ум.

До като мисли, човек живее, до като мисли, човек е силен; само когато мисли човек прогресира и придобива благата на живота.

Защото мисълта, умът. това е реалното, умът е това, което е, и което е породило, поражда и поддържа всички неща в света. Това е разбирането, което трябва да имат онези, които искат да бъдат работници за идването на новата култура, за новия строй, в който ще се разрешат всички въпроси и противоречия. Без мисъл, без ум, няма никакво разрешение на въпросите и противоречията в живота. Напразни са усилията на всички, които искат вън от мисълта, вън от ума, да намерят разрешение на проблемите и противоречията в живота, защото няма реалност извън ума. Целият външен свят който схващаме с нашите пет сетива е външен израз, проекция на космичния ум; — да не помисли некой, че външния свят е израз на човешкия ум. Човешкия ум едва сега се пробужда, човек едвам сега започва да се учи да мисли.

Съвременните хора, които са почнали вече да мислят, си представят, че те са най-съвършените същества в света. Не е така. Има ред йерархии, които са минали по пътя, по който човек сега върви и по пътя на мисълта са излезли от тази стадия на развитие и са преминали в по-висша фаза, станали са по-съвършени и живеят сега при един съвършен порядък. И в настоящото човечество се ражда вече новия човек на мисълта.

Новият човек, който иде сега в света, той е синтез на всичко. Той иде в света да организира нещата, да внесе онова хубавото и красивото, което и вие желаете, и към което се стремите. Той е, който носи живот в себе си; той е умният човек, който сега се заражда, той иде да покаже пътищата, по които може да се оправи света. Човек, който иска да работи за оправянето на света, трябва да знае, как ще се оправи света. Всички хора имат стремеж да работят за оправянето на света. Но този стремеж за да се реализира, е потребно знание, а знанието е достояние само на онези, които мислят. Следователно, за да може човек да работи за оправянето на света, трябва да мисли. Всички животни са имали този стремеж, да разрешат противоречията в живота, но нищо не са разрешили. И сегашният човек, който е дошъл след животните, и той не може да даде това разрешение. Казано е за човека, че той трябва да завладее земята, и да тури ред и порядък. Но човешкия свят още не е устроен: той сега се пресъздава. И в процеса на това пресъздаване на човешкия свят стават страшни работи, които като не можете да си обясните, страдате, тревожите се.

За да можем да разберем смисъла на всички явления в природата и в живота, ние трябва да мислим, трябва да изучаваме природата. Защото само това, което съществува в природата, то е реално. Ние нищо не можем да предадем на природата, нито да отнемем нещо от нея. Каквито възгледи и да имаме, те са до толкова верни, доколкото са съобразни с природата. Всички други неща, колкото и красиво да са описани, щом не отговарят на никаква реалност в природата, те са неверни. И човек нищо не е из-мислил и не може да измисли. Той копира и комбинира това, което съществува в природата, което природата е измислила. А когато говорим. че човек трябва да мисли, ние подразбираме, че човек трябва да бъде изразител на мислите на природата, които са въплътени в конкретни форми. И като изучаваме тези форми и законите. по които се проявяват, ние виждаме как природата е мислила и работила и се учим от нея да мислим и ние. За онези, които считат природата че е мъртва и неразумна, които мислят че природата не мисли, ще се види чудно, невероятно и ненаучно до се твърди, че природата мисли. Ние няма да спорим. но онзи, който поучава природата и процесите и явленията в нея, ще се убеди, че цялата природа е проникната от разумността, от ума. Онези, които са свикнали да гледат повърхностно на нещата, който вадят своите заключения само по повърхностни външни наблюдения, неминуемо дохождат до погрешни и едностранчиви изводи; и те дохождат до възгледа, че няма разумност в природата, че само човек е разумен. И по логически път доказват. че един ден слънцето ще изгасне, и живота на земята ще се прекрати, ще се свърши и с човешката разумност. Питам — ако всичко ще се разруши и изчезне, защо са тези стремежи, борби. войни за придобивки, защо е най после този прогрес и тази култура? Така схваща г нещата онези, които са още деца в пътя на мисълта, които плачат от нещастията и несполуките, и се радват на успехите си.

Кога плаче човек? Когато в симпатичната нервна система се набере излишна енергия, с която човек не знае как да се справи — той ту плаче, ту се радва, без да разбира дълбоките причини нито на плача, нито на радостта. А когато се небере достатъчно енергия в предната част на мозъка, човек започва да мисли; когато се набере енергия на темето му, в горната част на главата, човек започва да се моли но Бога; когато се набере излишна енергия при ушите му, човек започва да се кара и да се бие; когато се набере енергия отзад на главата, човек започва да мисли за образуване на семейство, за създаване на деца.

Когато говоря за Любовта, аз подразбирам въплътената Божия мисъл. Любовта е въплътена Божествена мисъл, която работи вече за човека- Следователно, онова реалното, което можем да опитаме в света, това е любовта. Любовта е най реалното, което ние имаме в сегашния си живот. Зад тази реалност седи Божествената мисъл. Следователно, всяка любов, зад която не седи Божествена мисъл, се разпилява като вода. А любов, зад която седи Божествената мисъл, колкото по-вече време минава, толкова по вече се усилва и разпалва. И нищо не е в състояние да измени тази любов. Където съществува тази любов, там всичко расте и човек с такава любов е подобен на горящо слънце. Силата на всяко едно дело, на всяка една работа се опре- деля от това, има ли зад себе си. Божествената мисъл. Силата на християнството се дължи на онази Божествена мисъл, която Христос имаше в себе си. Христос мислеше, той беше човек на мисълта. Той вечер не спеше, а прекарваше в дълбоко размишление. Христос изучаваше света, изучаваше хората, и знаеше какви нужди имат. какво им липсва. Той знаеше какво щеше да стане. Той знаеше мъже и жени от какво се нуждаят, и имаше всички предвид. Той казваше: като отида при Отца си. ще ви изпратя друго едно същество, което ще ви научи да мислите. Духът като дойде, той ще ви научи да мислите. И на учениците си казваше: Идете и проповядвайте, и аз ще бъда с вас до окончанието на века. Ще попитате — къде е Христос? Там, дето има мисъл, там е Христос. Там дето няма мисъл, там не е Христос. Там дето има любов, там е Христос. Дето има караници, там не е Христос. Там дето има култура, братство, там е Христос. Дето няма култура, дето няма братство, няма го Христос. При първото си идване, Христос дойде на земята като малко дете, но сега когато дойде на земята, цялата земя ще проиграе и ще се разтърси. Всичко в света ще се разтърси, и мозъците на хората ще се разтърсят, и хората ще почнат де мислят. След това ще чуете един глас, който ще ви призове в живота на новата култура, ще ви донесе подаръците. които небето ви е изпратило и ще каже: Елате сега всички, които сте готови — все ще ви се падне нещо. Че сте готови, това се вижда от факта, че сте мислили, че сте вярвали в това. С второто си идване Христос ще застави всички хора да мислят и да обичат. Защото когато човек мисли, и когато обича и го обичат, той е по-силен от смъртта.

И Христос не умря, защото мислеше и защото имаше един ученик, който Го обичаше, както никой не Го е обичал. Силата на Христа седи в това, че Той ходи в онзи свят, и се върна от там, като дълго време проповядваше на учениците си Евангелие, което никъде не е писано. И след това им каза: „Идете и проповядвайте моето учение и аз ще бъда с вас до скончанието на века“. И всеки, който мисли, може да види Христа. Който не мисли, той никога не може да види Христа. И ако вие мислите, тогава онзи, когото обичате, ще се отвори пред вас. Който мисли, той не е човек, когото можете да излъжете. Помнете това — човек, който мисли, в когото умът е почнал да действа, или на религиозен език казано, човек в когото Божественото работи, той никога не може да бъде излъган. Щом се лъжеш, това показва, че не мислиш. Това, в което никога не се лъжеш, то е мисъл, то е реалното в света. Там дето има лъжа, илюзии. това не е никаква мисъл. Това, в което никога не се лъжеш, никога не се разочароваш, това е реалното, това е мисълта. Това, в което се разочароваш, то не е Божествения свят, това е човешкия свят.

И докато човек мисли, той живее в реалния свят и е жизнерадостен, весел и млад. Когато човек престане да мисли и започне да живее в света на чувствата, той остарява. Чувствата състаряват човека. А онова което подмладява човека, това е човешката мисъл. Мисълта носи безсмъртието на човека. А това, което състарява човека, това е животинското, зверското в човека. Туй което подмладява човека и осмисля живота му, това е човешката мисъл, която е мощното силното в човека. На мисълта се дължат изкуството, музиката, науката — всичко в света и живота е дело на мисълта, мисълта е силата в света, която твори, която създава. И всичко, което е дело на мисълта — във всички области на човешката дейност — е за общо благо, и никой няма право на собственост върху него. А онова, което е дело на животинското в човека. то може да бъде собственост. Мисълта се движи с грамадна скорост като обикаля цялата вселена и разнася великите блага на всички същества. Това, което седи на едно място, не е мисъл. Това, което не седи на едно място, то е мисъл. И ние виждаме, че земята, слънцето и цялата вселена са във вечно движение. А туй, което движи цялата безкрайна вселена — това е мисълта. И ние се движим, отиваме никъде, но къде, не знаем. Благодарение на това движение ние отиваме към един по-възвишен свят. Според нашите възгледи, до сега вселената е слизала надолу; а сега цялата вселена по една спирала се повдига нагоре. И колкото по нагоре отиваме, толкова повече у нас ще дохождат по-светли мисли и благородни чувства. И нашата земя сега върви нагоре. И светът ще се оправи само за онези хора, които мислят. А за онези, които не мислят, светът няма да се оправи. Докато човек мисли, той не се заблуждава, когато човек престане да мисли, той се подава на всякакви заблуждения, защото няма в себе си реалното, на което да разчита. А онова реалното, на което можем да разчитаме, това е човешката мисъл.

Мисълта е онази мощна сила, която разрешава всички въпроси в света.

Сега на ваш език ще ви кажа; Ти никога не можеш да обичаш един човек, който не работи за тебе. Ти никого не можеш да обичаш един човек, който не мисли добро за теб. Също и никой не може да ви обича, ако вие не работите за него, и не мислите добре за него. Следователно, ако между хората има спор, и ако те се мразят, това е защото не работят един за друг. Днес всеки работи за себе си — това е животинско състояние, което показва отсъствие на мисъл. Там, дето всеки работи за себе си, таи няма мисъл. Човек трябва да мисли не само за едно малко общество, но за всички трябва да мисли. Вие трябва да работите за разумните хора в света. Тогава и те ще работят за вас. Щом престанете да мислите за тях, и те ще престанат да мислят за вас. Когато те работят, и ти ще работиш с тях. Когато те мислят, и ти ще мислиш с тях. Така само ще вървите по техния път. Това е великото в света. По какво се отличават великите хора в света? Те се отличават по това, че са работили и работят за човечеството.

Човек трябва да мисли, за да има успех и постижение в живота. Онзи, който мисли, той не уповава на външните неща, но уповава на онова, което Бог е вложил в душата му. Той мисли само за онова, което е вложено в неговия ум, в неговото сърце и в неговата воля и каквото мисли, става. Да мислите да заемете някой висок пост в обществото, или да стенете някакво величие в света, това не е мисъл. Най-първо мислете да бъдете човек, и като човек да мислите, да работите, де постигнете нещо. Преди всичко трябва да бъдете човек, да почнете да мислите, и като мислите, вие ще имате възможност всичко да станете — и учен, и светия, и богат и пр. А за да почне да мисли, човек трябва да бъде в съгласие с Целокупната Разумност, с всички разумни-същества, и да мисли като тях. Когато човек, като се научи да мисли, дойде в унисон с тия същества, за него те всички ще бъдат братя, с които ще се слива, и всички ще бъдат като едно тяло. Тогава техните мисли ще бъдат твои мисли, и твоите мисли ще бъдат техни. И тогава много реформи ще могат да се прокарат на земята. Защото тогава ще се възстанови съгласието, доверието, хармонията, единството между хората, което им липсва сега, и тогава ще могат да реализират копнежите си за щастлив живот, за висока култура. Културата седи в това, което е истински реално, а то е мисълта. Затова, за да имаме култура, ние трябва да придобием тази реалност. Ако речете да придобиете най-малката частица от нея, то значи да придобие те любовта, която внася новия живот. Тази любов ще осмисли вашето съществуване на земята, ще разберете какво е вашето предназначение и защо сте дошли на земята.

Вие трябва да имате ясен поглед върху нещата, да разбирате смисъла на нещата в природата и да знаете какво е предназначението на човека на земята. А това можете да го постигнете когато мислите. Тогава ще знаете как да постъпвате в живота си, и ще избегнете много примки и капани, които са поставени на пътя ви. Само когато човек мисли, може да разрешава всички противоречия в живота, и каквото започне ще го свърши с успех.

Зз да има успех в живота си, човек трябва да прояви, да приложи онова, което е вложено в него, което е вродено. Тогава той ще почне да реализира това, което мисли. От това гледище, целия свят е една възпитателна школа, но само за онзи, който разбира, за умния. Само умните хора могат да оправят света. Всичко в света е създадено все от умните хора, от хората, които мислят. Следователно, ако и вие вървите по техния път, бъдещето е ваше. Новият човек който иде в света, иде с една нова мисъл. Та и вие трябва да започнете да мислите като този нов човек, а не както е мислил старият човек. Новият човек, който иде в света е Христос, но Той няма да остави хората да го разпнат. Той иде сега между хората да ги научи да мислят.

Всички хора трябва да мислят, в това е спасението на света. Това е, което носи бъдещето.

Из неделната беседа „

Не съдете по лице" - 12. I. 1936 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Минзухарче и кокиче

(На малките)

Минзухарче

O, здравей, сестричке нежна,

дай ръчица белоснежна;

ние първи на снега

възвестихме пролетта.

Кокиче

Да, красиво минзухарче,

Как ме радва, мило братче,

твойто царско облекло

изтъкано от злато!

Минзухарче

Ами тебе кой облече?

Кой невинност те нарече,

някой княз ли хубавец

там от снежния дворец?

Кокиче

С тая кротка добродетели

мене кръсти Слънчо светъл.

Той ми рокличка съши

от снежинки и лъчи.

Минзухарче

И венчето от звездици

той ли сложи на косици

и въведе в белий храм,

Искам и това да знам.

Кокиче

Всичко той, но Бог го прати

с тия дарове богати,

да събуди всеки цвят,

да зарадва целий свят.

Дете и кокиче

Дете

Гдг, кокиче мило, беше

леден мраз кога свистеше?

Кой премяна ти дари

и събуди пред зори?

Кокиче

Аз почивах в земни пазви,

там живота си опазих.

Мойта чудна белина

е лъчи от светлина.

С нея Слънчо ме облече

и извика: Хайде вече!

Вън излез във моя храм,

пръв целувка да ти дам.

Дете

И за него, цвете нежно,

ти се бори тъй надежно,

твърда почва дор’надви

и главица си яви!

Кокиче

Тъй показах си лицето,

той целуна ми лицето;

аз наведох си очи,

той с венче ме украси.

— О, иди, ми каза сладко,

разкажи за наший - Татко

във небесни висини,

че е пълен с добрини.

Дете

Виждам как дъхът Му трепка

и през твойта бяла дрешка;

но кажи сестрица, брат

имаш ли на тоя свят?

кокиче

Мойте братя и сестрички:

ручей, цвят, свирци и птички,

пролет води отдалеч,

ето дружно идат веч.

Поздрав праща им гората,

пей, шуми за тях реката,

Иде с тях красив живот,

тръпне цял небесен свод.

Дете

Я тогава, мило цвете,

да се хванем за ръцете

и отидем още днес

да ги срещнем в ближний лес.

Auroro

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Слънцепоклонението на практика

Считаха го отначало за луд.

— Ама наистина ли посреща слънцето?

— Посреща го! Веднъж го посрещнал с магаре.

— Идолопоклонство

— Възкресение на египетския миг за поклонение на Озирис.

— Във всеки случай не е Християнство.

— Ако искате да знаете, това е една опасна секта.

— Това исках и аз да кажа.

— А иначе, като говориш с него, не изглежда съвсем луд.

— Доколкото зная, и работата си добре гледа.

— Казват, че бил честен и добросъвестен човек.

-И е веселяк.

— Кой знае! Нищо не разбирам.

Тека мина първата година. Дойде втора пролет. Суровата зима бавно премина, като че беше превзета стръмна височина и сега се слизаше в приветлива равнина. Дните пораснаха. Дърветата напъпиха, в храстите започнаха да се обаждат славеи. Пролетното слънце се застояваше на небето и галеше бузата като с кадифена ръкавица.

„Лудият“ пак беше на височината. Всяка заран, гологлав, замислен, той пълзеше по влажната от росата пътека, изправяше се на височината и размишляваше.

— Ти, собствено, какво правиш тук? го запита един приятел, дошъл от любопитство да го види.

— Нищо. Дишам чист въздух и правя гимнастика.

— А ще можеш ли да ми покажеш как я правиш?

— Разбира ce!

На другия ден приятелят пак дойде.

— Знаеш ли, че ми се хареса вчерашната разходка? Разкърших се. надишах се дълбоко и главата, която всеки ден ме боли, вчера не ме боля. Тая заран се събудих рано, въртях се в леглото и реших пак да дойда. Ще почваш ли гимнастиките?

Тая година до „лудия“ застана един малко по свестен от него. Той не се срамуваше да спори:

— Лъжете се, господа, че става някакво слънцепоклонение или никакво идолопоклонство. Вие, изглежда, не сте чели какво става всяка заран в Германия. Хората в града са отровени — големия град се нуждае от въздух. А нали всички лекари препоръчват да се правят слънчеви бани? А вие не сте говорили с него. Всичко, което той прави, е твърде смислено и много разумно. Той го обяснява съвсем научно.

— Да, ама все пак е сектантин.

— Това не зная. Не ми е говорил за никаква религия. - Често говорим — нито дума за някаква секта.

— Виж колко-е потаен!

— И това не знам. Но ми е истинска радост да отида при него и да се разхождам по Хисаря.

— А дали ще можем да дойдем и ние?

Втората година още дойдоха шест души.

Третата година десет души вече на се срамуваха, че ще ги нарекат сектанти. Единият беше боледувал от охтика и едва се беше закрепил. Лекарите го бяха отписали от живите. Но се съвзе. Тук имаше чист въздух. А разходката му възвърна апетита. Бузите му се зачервиха, кожата загоря, кашлицата изчезна.

Другият страдаше от неврастения: упорито безсъние, постоянен страх, безоснователно напрежение на нервите, като че над главата му виси камък от сто тона, готов да се стовари всяка минута и да го смачка. А беше човек богат — търговец. После си обясни неврастенията: опушеният магазин, лишената от всякакво слънце кантора, гдето прекарваше от ранна сутрин до късна вечер.

Третия от задух. Бивш музикант, надувал десетки години инструменти, имаше дробове, които едвам му служеха. Само още няколко разходки до Хисаря, той вече чувстваше очевидно облекчение.

Четвърти беше много пълен. Искаше му се да похарчи част от тлъстините си, а не знаеше къде. Банковият директор няма причини много да ходи. Разходката до Хисаря му се видя истинско благословение. Вместо тежко, тромаво, потно тяло, което едвам движеше и от което се задушваше, само за няколко месеца, той получи стройна, прибрана статура, енергична, даже елегантна походка. Чувстваше се обновен. — Стотици хиляди левове струва разходката до Хисаря, казваше възторжено той и, според обичая си, го изчисляваше в пари.

Десетината души от различни обществени класи, стенаха като братя. Те разбраха какво голямо значение може да има за сприятеляването на хората тая сутринна връзка всред природата.

Четвъртата и петата пролет числото на Хисарските гости бавно растйше.

А на шестата — стана чудо.

Славата на Хисаря се носеше из уста в уста по целия град. Приказливи негови гости не могли да изкажат възторга си от разходките: този го боляло това — а сега — бил така. Другият — другояче.

— Ами и ние ще можем ли да дойдем? питаха любопитни мъже и жени — лекари, адвокати, съдии, търговци, занаятчии, учителки, домакини.

— Разбира се, елате! Всички елате, отвръщаше анонимният глашатай. Още утре елате!

И те отидоха. Пътеките към Хисаря се оказаха тесни да ги поберат. Зайчетата, напук на ловджиите, си потърсиха други, по-спокойни участъци. Кметът нареди специално стража да охранява близките лозя, която, на смени, започна също да играе гимнастиките. Само славейчетата не се уплашиха от стотиците гости, а още по-щедро им поднасяха излиянията на влюбените си сърца.

Разбира се, за сектантство никой не говореше. Защото трябваше да се обявят за главни сектанти и самото слънце, чистия въздух и нуждата на толкова хора да живеят.

А и „лудият“ вече не наричаха луд. Не се мъчеха нито да го осъждат, нито да го разбират. Те го забравиха.

Ето такова нещо е станало преди много много години в една далечна страна.

А нещо подобно е станало и у нас, в гр. Хасково. Който желае —- нека провери.

Ст.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Песен на Слънцето

Когато зората раздипля своя сребрист плащ над земята, тогава тъмата отлита — настъпва светъл ден. Слънцето изплава зад някой хребет на балкана, усмихва се благо на земята и ласкаво милва със своите животворни лъчи всичко: цветя, треви, дървеса, животни, хора ... Белоснежното кокиче първо се събужда и вести за приближаването на светлия Небесен цар. Златоликата иглика разтваря своята чашка и приветства с възторг златния Бог на небето, що пръска живот и радост вред; синеоката теменужка смирено възправя главица, като плаха девойка, за да бъде целуната от живите лъчи на слънцето; розата в моминската градина руменее от радост и разпръсква сладък аромат; тревата ярко се зеленее и сякаш от радост плаче — на всяко листце по една сълза от бисерна роса блести и отразява слънчевите лъчи; гората зашумява и пее своята хвалебна песен, а върху някой клон, скрит от чужди взор, славеят извива кръшна песен химн в чест на Слънцето …

Всичко се радва, ликува и пее, когато светлият цар на небето изгрява. Той гордо пътува из ширни небесни простори от изгрев до заник и с неизмерима щедрост раздава вред живот, радост и красота!

Елате всички и се преклонете пред великия цар на живота — Слънцето! Излезте всички на ранина за да приемете неговия дар и му въздайте хвала в молитви и песни! Да бъде благословено вечно живото слънце — извора но живота!

Светослав

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мейбъл Колинз (20)

БЕЛИЯТ ЛОТОС

(продължение от брой 152)

Докато се движехме по реката, внезапно мълчанието бе прекъснато от една тържествена песен. Тя идваше от жреците, които гребяха. Химнът се носеше от всеки кораб в завладяващи звуци и аз можах да видя дори в тъмнината какво ставаше — народът падна на колене, но всички мълчаха; те слушаха и благоговееха докато гласовете на жреците се издигаха към небесата.

Когато песента спря, настана едно непрекъсвано от нищо мълчание в продължение на няколко минути. Народът оставаше неподвижен, на колене, мълчалив. Но внезапно всички се простряха на земята, и аз можах да дочуя въздишката, продължителното дихание на почтителния страх, който идваше от тълпата.

Жреците отново нададоха мелодични тържествуващи звуци и думите, които произнасяха, със силен и висок глас, бяха тези:

„Богинята е с нас! Прострете се, хора, и благоговейте!“

В този момент фигурата, която стоеше между мене и жреца Агмад, се обърна към мен и се усмихна.

„Сега, мой избрани служителю, каза тя, аз искам твоята помощ. Аз съм ти платила предварително, за да не можеш да се колебаеш. Но не се страхувай никак. Ти ще бъдеш възнаграден още, повторно. Дай ми ръцете си. Сложи устните си на челото ми и не се страхувай никак, не мърдай никак, не викай никак, каквато и слабост или треперене да изпиташ. Твоя живот ще стена мой. Аз ще го изтегля от тебе; но аз пак ще ти го възвърна, нали той е толкова скъп? Не се страхувай.“

Подчиних се без да се колебая, обаче с един невъобразим страх. Не можех да се противопоставя на нейната воля. Чувствах, че съм неин роб. Студените й ръце хванаха моите и, внезапно, стори ми се, че те не бяха вече прозрачни и безтелесни, а се превърнаха в стоманени клещи, които ме сковаваха. Тласкан от чувството за моето безсилие, аз се впивах в блясъка на тия ужасни очи приближен съвършено до нея. Желах смъртта, за да ме освободи, защото не можех да се надявам за никаква друга помощ. Поставих устните си на челото й. Парите от лампите и от вазите с парфюми бяха докарали до замъгляване и затъпяване моя мозък. Но, щом устните ми докоснаха нейното чело, което ги изгори — не знам дали със студ или с топлина — едно необикновено чувство на радост, на лекота, и на някакво безумно опиянение се появи в мен. Аз не можех да се позная вече; бях движен и управляван от един поток от чувства, които не бяха мои. Те ме изпълваха и тяхното течение като че ли унищожаваше моята индивидуалност завинаги. И все пак аз не бях лишен от съзнание, дори внезапно съзнанието ми стана по-интензивно, по-будно. После, за един момент, аз забравих изгубената си индивидуалност, като знаех че живея в мозъка, в сърцето, в живота на това същество, което упражняваше върху мен едно такова всемогъщо влияние. Един див вик, веднага подзет, са издигна всред народа. Те виждаха своята богиня. А аз, — аз виждат в нозете си мъртвата повидимому форма на един млад жрец, с бяла, обшита със злато тога. За момент се изтръгнах от моето опиянение и се запитах: „Наистина ли е мъртъв?“

(следва)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×